ПРОЕКТ КНИГА-3 -

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ПРОЕКТ “ Театърът – отворена и желана територия за учениците от ХГ “Д. Дамянов”

Проектът ангажират учениците от IХ и Х клас на гимназията не само в учебния процес, но и в извънкласни дейности
свързани с изкуствата. Това е и пътят, чрез който стават съпричастни новите възпитаници на Хуманитарна
гимназия към всичко онова, което я прави уникална вече 20 години.
Настоящият проект отговаря напълно на целите на Националната програма „Училището – територия на учениците”,
а именно - развитието на творческите способности на учениците и уплътняване на свободното време със
занимания, подпомагащи интелектуалното, духовното, нравственото и физическото им израстван.
Чрез партньорство с читалищата, трупата организира и представи 3 премиери в Сливен и 10 постановки в 10
населени места от областта- Гавраилово, Селиминово, Злати войвода, Ковачите, Жельо войвода, Крушаре,
Самуилово, Кермен, Котел и Твърдица, съобщават от ръководството на училището.
Представени са пиесите "Когато розите танцуват", от Валери Петров, “Ще те накарам да се влюбиш”, мюзикъл от
Недялко Йорданов и Хайгашод Хагасян и “Двубой” от Иван Вазов.
За неговото осъществяване е поканена актрисата Лидия Гяурова, която ръководи театралната трупа от учебната
2002/2003 г.

“Двубой” “Когато розите танцуват”

ПРОЕКТ “С грижа за талантливите ученици на Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов, гр. Сливен”

ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА "С ГРИЖА КЪМ ВСЯКО ДЕТЕ ", МОДУЛ
"ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕ НА ТАЛАНТЛИВИ УЧЕНИЦИ ЗА УЧАСТИЕ В
УЧЕНИЧЕСКИТЕ ОЛИМПИАДИ" НА МОН е защитен проект на тема “С грижа за
талантливите ученици на Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов", гр. Сливен” . Чрез
този проект се дава възможност да се открият и подготвят онези ученици, които са с
изявени наклонности в областта на чуждоезиковото мислене и изявени възможности в
областта на историческото познание.

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

Защо ни е вълшебен,чуден остров?!

20 години Профилирана хуманитарна гимназия “Дамян Дамянов”- Сливен
дава знания, възпитава личности, приютява мечтите на своите възпитаници.
Хуманитарна гимназия се гордее с всички свои ученици, които именно тук са попили стремежа към знанието и
днес са сред най– уважаваните наши учители, прависти, психолози, инженери, филолози, специалисти в различни

области.
В гимназията работят учители, които са всеотдайни професионалисти, достойни хора, дали на всеки свой

ученик частица от себе си.

Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
топлината на една ръка...

Дамян Дамянов

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

С мисъл за гимназията

Здравейте! Аз започнах работа в Гимназията на 08.09.2000 като учител

по Български език и литература. Моите колеги и ученици, както и

сливенската общественост ме познават най-вече с името Росица

Стефанова. Преподавах ОЗП, ЗИП и СИП в различните години от осми до

дванадесети клас, понякога водех платени или безплатни курсове за

подготовка на седмокласници в сградата на Гимназията, бях класен

ръководител ( 2003 – 2006). Бях художествен ръководител на Група за

Художествено слово от есента на 2000 г. до м. май, 2006 г. През 2001 г. ,

заедно с другите преподаватели по този предмет започнахме съвместна

работа като консултанти на учебници по ОЗП, ЗИП и Христоматия за

десети клас, а след това създадохме съвместно поредицата „Теми по

Росица Стефанова литература“ 8. – 12. Клас, издадена от ИК „ Анубис“. Автор съм на

Учител по Български език и помагалото за 8. клас и на част от книжката за 12. клас. Методическото
литература ръководство по Литература за 10. клас ( по това време) също е
организирано от нас. Нашият екип (гл. ас. д-р Е. Иванова, В. Симеонова и
от 2000 г. до 2006 г. В. Тонева и аз) работеше съвместно с преподаватели от ПУ„П.

Хилендарски“ , ръководени от проф. д.ф.н. К. Протохристова.

Спомням си колко много неща трябваше да се създадат – даже и училищна библиотека нямахме!
Първите книги бяха дарение от БАН...Беше период на градеж и преодоляване на препятсвия, за да
убедя самата себе си, че мога да превърна работата в мисъл за бъдещето, което непрекъснато ще
се материализира пред мен. Работех в невероятен екип, новите идеи се обсъждаха и с учениците. Те
бяха не само наша грижа, но и наши партньори. Емблемата на Гимназията се прие с „вишегласие“ от
всички (тя е създадена от ученика Константин Петров). Без ентусиазма на нашите възпитаници не
бихме успели да имаме такова разнообразие от успели млади специалисти сега. Сред тях има хора на
изкуството, учители, юристи, журналисти, филолози, философи, психолози...и инженери, и
технолози, и специалисти по финанси...и обществени дейци на отговорни постове, и университетски
преподаватели.

Станах свидетел на много начала – първото коледно шоу (на необичайна „сцена“ в расторант
„Сливен“) , първите изяви на рецитаторите, на ВИГ „Монолог“ и балет „Снайпер“, на театралите,
първите успехи на философите, първия конкурс за изпълнение на стихове от нашия патрон, поета
Дамян Дамянов. Изпратихме първия випуск и така успехите продължиха да се роят! През 2006 г.
пожелах „на добър път“ на ученици, някои от които обучавах в продължение на пет години! А „В“ клас
си остана „мой“ клас, наблизо ли сме – срещаме се задължително! И винаги, когато имам възможност,
се отбивам в Гимназията. Поставихме здрави основи, затова градежът е здрав!

Затова бих искала да споделя с днешните възпитаници и учители на Гимназията моята
убеденост, че три богатства трябва да бъдат винаги с всекиго от тях – любов, доверие,
отговорност! Радвам се на всеки успех, вълнувам се винаги, когато виждам проявите на
Хуманитарна гимназия. Зная, че тя ще пребъде!

С мисъл за Гимназията,

Росица Стефанова

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

Нина Неделчева, Уважаеми колеги, скъпи ученици в Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов"-Сливен,
Учител по немски език
В навечерието на двадесетгодишния юбилей на гимназията бих пожелала
от 2001 г. до 2017 г дълголетие на хуманитаристиката и нека тя бъде оценена високо от
сливенската общност. Това малко училище има своето значимо място с
прекрасните си, успешно реализиращи се възпитаници, с отлично подготвените
си, инициативни преподаватели и събитията, които се родиха през годините в
него. Годините в Хуманитарна гимназия /2001-2017/ за мен са съчетание от
възрожденски дух и упорит труд, топли, човешки отношения между ученици и
учители, загриженост и отговорност в работата и в забавленията извън
училище. В това училище завърши и моят син, Яким Неделчев. От тук започна
любовта му към театъра, която той превърна в своя професия и съдба. Мисля, че
гимназията винаги ще ни обединява и свързва, независимо че животът ни е
разпръснал.

Честит празник ХУМАНИТАРНА!

А ЕТО И НЯКОИ СНИМКИ, ЗНАЧИМИ ЗА МЕН:

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО
ЗА ХГ С МНОГО ЛЮБОВ

„Истински живее този, който не живее само за себе си.”
В кой период бяхте учител в Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов”?

Започнах да преподавам философия в Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” през 2000 година като
външен лектор, но официално ме назначиха на постоянна работа през 2001г. Спомням си много ярко как
двете с г-жа Росица Стефанова (учител по БЕЛ) стоим в коридора и чакаме събеседването с директора г-жа
Екатерина Иванова. Години по-късно разбрах, че събирането на екип за утвърждаването на една идея е
много важна задача! И така 16 години до 2016 година.
Как бихте описали това време за Вашето поколение?
Тези 15-16 години в гимназията за мен са години в пълнота. Благодаря на Бога за това! Първо, имах
свободата да преподавам предметите от философския цикъл, така че първите успехи на нашите ученици да
заявят ярко присъствието на нашето младо училище в Сливен, в България и чужбина. Да бъда ръководител
на театралната трупа на гимназията и заедно с актрисата Лидия Гяурова и Росен Узунов да дадем изява на
талантливите ни ученици. Да работя с прекрасни колеги, с които да реализираме дейности в различни
направления – Коледно шоу, празнични концерти, номинации, издаването на вестник, писане и реализиране
на проекти, въвеждане на ученическите униформи. И така нататък...
С какво помните Гимназията?
Работата в гимназията ме срещна с ученици, които не случайно бяха избрали това училище за бъдещата си
реализация. Това улесняваше моята работа. В моя личен архив съм запазила философски есета,
стихотворения, реферати, рисунки дори и контролни на които пише „Само Левски!” В сърцето си пазя
спомени, не само за успелите ни ученици, но и за онези, за които водихме „битки” да намерят себе си, да
търсят своите ориентири. Пълноценният училищен живот за мен беше в комплект с работата и изявите на
младите актьори от театралната трупа. От избора на пиеса, през кастинга на актьори, много репетиции, до
успехите на фестивалите в Бургас, Нова Загора, Русе и Велико Търново.
С Гимназията сме си дали много взаимно...
Какво пожелавате на днешните възпитаници и учители на Гимназията?
Да успяват в добродетелите и да бъдат аристократи на духа!

Маргарита Маркова, учител по философия

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

Дали времето върви или тече? Не, то лети. И последните двадесет години
преминаха с шеметна скорост.

Благодарна съм за всички хора, с които съдбата ме срещна в Хуманитарна гимназия.
С някои от тях сме само колеги, с други от години имаме приятелски отношения. А
учениците, които за тези двадесет години преминаха през училище, са нашите вече
пораснали деца. Всеки един от тези хора, колеги и ученици, ми е дал нещо, накарал ме е да
се замисля за нещо, обогатил ме е емоционално в хода на нашето общуване. И много се
надявам, че и аз съм успяла да им дам частица от себе си- най-доброто, на което съм била
способна в момента на нашата среща.

Даниела Маркова, Годините минават неусетно,а с тях се трупат и спомените. Имали сме разни
моменти- спокойни и напрегнати, радостни и тъжни, плодотворни и не чак толкова, но
Учител по Английски ние, хората, сме устроени така , че да пазим преди всичко щастливите спомени- онези
език прекрасни мигове на доверие и съпричастност, които винаги са били неразделна част от
екипния дух на колектива на Хуманитарна гимназия.

от 1997 г Двадесетгодишната възраст в човешкия живот е прекрасен период, през който

младият човек продължава да се учи, но вече е готов и да твори. Дързостта на

младостта дава криле на идеите и съзиданието.

Силно вярвам, че и на нашето двадесетгодишно училище му предстои такъв период на прогрес и
творчество.

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

Работя в ХГ „Дамян Дамянов” вече четвърта година – от 2013. Това е
училището, в което колегите живеят много задружно и се отнасят един към друг
много толерантно. Екипът е малък, но сплотен и весел, всеки е готов да помогне
на другия, да го отмени. Мисля, че и учениците са много задружни. На екскурзии и
излети е много весело. Децата се изявяват и като театрали, музиканти,
танцьори, спортисти, поети… С тях е приятно да се работи. Дори когато не са
прочели текста, намират начин да излязат от ситуацията, без да обидят
учителя. Обичам ги много!

Пожелавам си училището да го има още дълго, защото има място в
образователната карта на Сливен.

Татяна Душанова,
Учител по български език и

литература
от 2013 г

Станимира Арнаудова, Спомням си далечната 2007 година, когато за първи път прекрачих прага
на гимназията, явявайки се на конкурс за обявеното свободно работно място за
Учител по биология и ЗО, учител по биология. Сред многото явили се кандидати, г-жа Иванова по това
информатика и ИТ време повярва в мен и ми даде възможност да работя като учител по биология, а
по-късно и като учител по информатика и ИТ. Чувството на удовлетвореност
от 2007 г. от постигнатата цел бе смесено и с леко притеснение – започвах ново начало,
ново търсене и себедоказване. Посрещнаха ме с „Добре дошли“, получих уважение
и признание. Моите 10 години тук минаха неусетно- в професионални
ангажименти, в сблъсък с различни характери, в търсене на адекватни решения,
преодолявайки редица проблеми. Училището зае важно място в моя живот.
Преживявам и се радвам от постиженията на моите ученици, съдействам на
колегите си в общите ни проекти. Прекрасните емоции от празненства,
концерти, екскурзии се превръщат в незабравими спомени.

Да бъдеш учител на толкова талантливи млади хора е огромна отговорност и
задължение за непрекъснато професионално усъвършенстване.

Отчитайки постигнатите успехи да си пожелаем ентусиазмът и
стремежът ни за още по- високи резултати да не отслабва и гимназия
„Дамян Дамянов“ да бъде в редиците на елитните училища.

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО
Щастлива и горда съм, че имах възможност да продължа своя трудов път именно в
гимназията- юбиляр. Сред колектив от висококвалифицирани и етични
преподаватели е истинско удоволствие да се работи.

10 а клас
2004 - 2005 г.

Савина Стойчева,
Учител по Химия и биология

от 1999г.

12 а клас
2008 г.

12 а клас
2008 г.

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО
Здравейте, приятели,
Казвам се Добринка Иванова и съм журналист. От няколко години съм ръководител на клуб по „Радио и
телевизионна журналистика“ в ПХГ „ Дамян Дамянов“. Журналистът работи със словото, но заради празничния
повод се вълнувам и ми е трудно да го използвам, както правя в ежедневието. Затова ще бъда кратка: На
учениците, техните родители и на учителите от ПХГ „ Дамян Дамянов“ пожелавам здраве, пориви за
достигане на нови хоризонти и устремен напред и нагоре поглед!
Честит празник!!!

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

Пътеводител

Беше едновременно съкрушително тъжно и
вълнуващо, с усещане за загуба, но и за гордост, че
Превземай всичко, що ти този велик поет на съвремието ни, обикнат от всички
пречи, още приживе, щеше да даде нов живот на и без това
гасни дори, ала живей, новото сливенско училище, което дотогава търсеше
бъди Човек, а не човече, себе си.
гори, но никога не тлей!”
Моето лично убеждение е, че наистина през
Дамян Дамянов тази и през следващата година гимназията разцъфна!

„ Усещането беше като за сплотено семейство, в
което проблеми имаше, разбира се, но те като че ли се
решаваха леко и неусетно, само защото имаше
Диляна Димитрова отборен дух, хъс за напредък и обич! Имаше

Випуск 2004 посвещаване! Отговорности поемаха всички с
готовност – учители и ученици. Вярвахме в каузата
си, борехме се да сме добри и да се справим, да успеем
Този спомен ще бъде винаги ярък. Ще е утеха. в това да сме различни, да сме близки и да сме
Вдъхновение. Носталгия. Надежда. Усмивка, богата с щастливи заедно. И бяхме! А това ни вдъхновяваше…
толкова палитри и мелодии, усмивка със сълзи от (Забелязвате ли, че от „аз”, преминах на „ние”? Не е
радост. преднамерено… „Ние” беше много силно тогава!)

Беше точно след лятото, когато за първи път От „Ние” в този момент се родиха
се бях почувствала красива по онзи, женския начин. В богатствата на гимназията, чиито наследници са и
мен кипеше нетърпение - сладко, пълно с увереността, днешните възпитаници на училището. Създадена
че всичко, което предстои, непременно ще е хубаво! беше театралната трупа, която изигра неповторими

Чувала бях за „новата гимназия в Сливен”… български пиеси и напълни градските зали и читалища.
говореше се, че ще е най-елитното училище, че има Група „Монолог” запя своите песни, много от които
голяма борба за влизането там и че се „радва” на авторски. Имах огромния късмет да съм техен
взискателен, но много нахъсан учителски колектив! вокалист и да тръпна на сцената, раздавайки и
Майка ми често повтаряше това… Вероятно, за да ме откривайки се заедно с хора, които и до днес чувствам
мотивира след разочарованието, че не ми бе позволено най-близки. Гимназия „Дамян Дамянов” започна да жъне
да уча народно пеене в Котел… „Музикант къща не успехи на различни олимпиади, училищни конференции
храни! Вземи си хляба в ръце, а музиката, ако ти е и състезания! Растяхме!
призвание, винаги ще те следва!” – никога няма да
забравя тези майчини думи, заради които плаках Днес гледам от другата страна на училищната
много, но по-късно осъзнах, че има истина в тях… и й скамейка. И е толкова лесно да заявя – имахме най-
бях благодарна. добрите учители! Отдадени, трогващи с
всеотдайността и обичта си към професията,
1999-та година – последната от миналото усъвършенстващи себе си, за да научат нас –
хилядолетие. Няма как да не изтъкна нейната бъдещето. Искаха да ни дадат всичко и още малко
преходност и значимост за мен и за света (ми). поне. Осъзнавам го сега, а тогава всички просто го
Очаквания, страхове, надежди, тресящи всички усещахме. Бяхме специални и такива останахме след
негласно… Безгрижие, заради позитивната вяра в това. Онова поколение, което караше своите учители
предстоящото по-добро, но и смътното чувство за да се чувстват удовлетворени, да застават пред нас
новите отговорности в новото време, които нямаше усмихнати и да имат вдъхновение всеки ден.
как да ни подминат. Светът се променяше… Току що Наричахме класната си „мамо”, а учителя си по
бях запомнила името на новото си училище, в което история – „татко”… Нямаше рутина, имаше близост,
бях приета по първо желание и то с висок бал, защото разбиране, динамика и развитие. Идеите да случваме
се справих на изпитите отлично, както очакваха нещата заедно ни учеха на отговорности, на
всички... (Тогава все още исках да се гордеят с мен и да приятелство и на борбеност. Искахме да се докажем и
съм първенец… Дете на прехода, какво да се прави?!) успявахме да го направим!
”Приета съм в гимназия „Черноризец Храбър”!” – хвалех
се, без да подозирам, че още същата година патрон на Бях открила своето пространство и си мисля -
училището ще стане самият Дамян Дамянов. Любим! няма случайности. Във времето си в гимназията аз
Още тогава! Още преди да има Хуманитарна гимназия пораснах с убеждението, че всяко усилие рано или
в Сливен… Любим! късно се възнаграждава, че човек трябва да има смели
мечти, че си струва да опита и че трябва да си вярва.
Тогава, в годините на зараждащото се Интернет

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

поколение, аз обикнах не какво да е, а книгите. Тогава именно разбрах, че искам да съм учител, че това е мисия и
че искам да е моята мисия. Повярвах в своето призвание и го сбъднах, защото имах пътеводител. Верният
пътеводител!

Щастие е, че отново се връщам към онова време-пространство, което толкова ми даде. Чувствам се
истинска късметлийка, защото съм била там и тогава! Открих приятелствата на живота си, онези,
незаменимите… Изживях първата любов, изпях любимите си песни, взех едни от най-важните си решения,
пожънах първите си победи… Открих себе си и съм благодарна.

Училище любимо, винаги с умиление ще си спомням за теб и ще се моля децата, които са под твоята
стряха днес, да имат красиви и щастливи емоции като моите. Благодаря!

Диляна Димитрова – възпитаник на третия випуск
на ХГ „Дамян Дамянов”, гр. Сливен /1999 – 2004г./
По настоящем - учител по български език и литература

в СУ „К. Константинов” и
ръководител на народния хор към ДТА „Тракийче” – гр. Сливен.

Бях ученик в Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ – Сливен през периода
2000 – 2005 година.

Това, което ме привлече да кандидатствам в гимназията, бяха интересите ми
в областта на литературата и хуманитарните дисциплини въобще. Интересното бе,
че за пръв път, прекрачвайки прага на гимназията, попаднах в среда на хора с моите
приоритети и интереси. Допаднаха ми самодейните трупи в гимназията – вокално-
инструменталната група и театралната трупа, която задълбочи интереса ми към
сценичните изкуства (не без помощта на покойната голяма актриса Лидия Гяурова) и
затвърди желанието ми да продължа кариерното си развитие в областта, която вече
бях избрал.

Това, с което помня гимназията, е предимно младежкият дух.
Преподавателският състав бе съвсем млад (като се замисля, сега вече съм на
възрастта на преподавателите си тогава), близък до нас по дух и с желание да се
докаже. Харесваше ми академичният език, на който част от преподавателите бяха
решили да ни предават уроците си, докато бяхме още в съвсем крехка възраст – 14.
Благодарение на този език лексиката и общата ми култура се обогатиха в най-ранна
гимназиална възраст. До някаква степен мисля, че дори в гимназията научих повече,
отколкото в университета. Това, което най-много ми харесваше, бе, че когато в
Владимир Белов учебните часове се изискваше от нас да работим, работехме, но когато бяхме на
Випуск 2005 г. екскурзии или правехме събирания, преподавателите не поставяха дистанция между

себе си и нас, коетосъздаваше впечатление, че сме един общ екип, който работи
заедно в името на някакво благо, а не два лагера, състоящи се от преподавател-ментор и група
ученици, изпълняващи задачи под строй.

Пожелавам на днешния преподавателски и ученически състав на гимназията да запази полета на
фантазията и духа си. Нека всички вярват, че чудеса съществуват!

Владимир Белов

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН











20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

Симона Калчева 12а клас, „Хуманитарна гимназия завинаги ще остане в моето съзнание, сърце и душа. Това е
Випуск 2017 мястото, където прекарах едни от най-важните ми години като ученичка и като
изграждаща се достойна гражданка на Република България. Това уникално училище ми даде
много знания, преживявания, прекрасни емоции и вечни приятели. И сега отново, ако трябва
да решавам къде искам да уча – отново бих избрала Хуманитарна гимназия“

Симона Калчева

„Това учебно заведение ми даде
възможност да развия мисленето си,
да намирам верните пътища, да бъда
самостоятелен човек. Даде ми знания
за бъдещото ми развитие. „ „В това
училище намерих себе си.“

Благовеста Панкова

Благовеста Панкова 12 а клас

Випуск 2017 г.

„Моето обучение тук мина през много препятствия. Някои бяха по-трудни от останалите. Учителите ми помогнаха да преодолея
всички. С тяхна помощ изкачих много високи и страшни стъпала. Било то за знания в училище или за моето израстване като човек.
Сега стоя пред стъпалата, които съм изкачила и виждам колко много път съм изминала. Но се обръщам и над мен се извисяват двойно
повече. От тук нататаък ще успявам сама“

Йоана Баджева 12 а клас, випуск 2017 г.

„Обучението тук ми помогна да разбера кои са
силните ми страни и ми даде ясна представа в
каква насока искам да се развивам. „

Надежда Белева

Надежда Белева 12 а клас, „Колко бързо времето излетя, как Маргарита Лендова 12а клас
Випуск 2017 г мина покрай мен и изминаха четири Випуск 2017 г.
години... С каква бързина дойде
последната година от престоя ми в
любимото ми училище...“

Маргарита Лендова

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

УЧИТЕЛИ И УЧИНИЦИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

За смелостта да променяме света към добро …

През 2010 година ХГ ,,Дамян Дамянов” за първи път обяви прием след
завършен четвърти клас. Аз и мои съученици от пето училище подадохме
документи и бяхме приети в първата паралелка 5 клас на гимназията.
Спомням си,че едно от изискванията беше да представим лично творчество и
аз занесох рисунка. Знаех за гимназията, че е известна със своята театрална
трупа, но не съм си и мислил, че някога мога да съм част от нея.

Стефан Марков 12 б клас Още от пети клас последователно участвах в Коледното шоу със
Випуск 2017 скечове, които направихме с Денис Симеонов (випуск 2011) , с Желиян Иванов и
Дейвид Костов. През 2014 година се присъединих към театралната трупа с
режисьор Росен Узунов и участвах в постановките ,,Час на класа” от Лора
Лазар и ,,Вълци Нема” от Панчо Панчев. Репетициите с Росен не могат да се
разкажат - трябва да се преживеят! Още съжалявам, че отказах участие в
култовото представление „Честна мускетарска” от Валери Петров! А
пътуванията и участията в театралните фестивали ми дадоха много -
срещи и запознанства с други почитатели на театралното изкуство.

Предстои ми дипломиране и като че ли ми е нужно време, за да преценя точно какво е за мен
хуманитарното образование. Още повече, че пътят който смятам да поема е в друга посока. Но съм щастлив,
че вече осем години съм част от Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов"!

А като пожелание, ще цитирам Стив Джобс, чиито живот вдъхновява: ”Защото тези, които са достатъчно
луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят.”

Стефан Марков

Димитър Петров 12а клас
Випуск 2017 г.

Георги Коев 12а клас, Ива Танева 12 а клас „Обучението ми в това училище ме научи

Випуск 2017 г Випуск 2017 г. да не мисля праволинейно, а винаги да
изследвам проблема от всички гледни

„Хуманитарна гимназия ме насочи в „Благодарение на училището осъзнах, че точки. Придобих умението винаги да
правилната посока към израстването ми знанието стои в основата на всичко и, че търся решението по пътя на логиката.“
като зрял, образован и мислещ човек“ то именно може да ни отвори много врати „Благодарение на училището се изградих
за бъдещата ни реализация“ като личност и изградих план за своето
Георги Коев бъдеще“

Ива Танева
Димитър Петров

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ВИПУСК 2017

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО

ЕСЕН

Предстои ми едно пътуване по шарените стъпки на есента. Какво всъщност е есен? Дали е просто един от
четирите сезона в годината, или е влюбени стъпки по шумолящият гръб на листата, или вятър, танцуващ със
слънцето, или може би есента е музика, или пък не – картина е или покой, тишина, време за пречистване на прага на
идващото бяло в зимата. Ще потърся отговор на тези догатки, ще пътувам по калдъръмените улички на българското
село, ще помечтая и ще се опитам да нарисувам картина.

Посядам под пожълтелите коси на дървото, поглеждам напред. Водата се усмихва на слънцето, а вятърът
гали лицето й като разхвърля хиляди звездички към брега. Листата шумолят над мен, нетърпеливи врабчета
„църкат”, а аз не бързам, Замислям се колко близко е есента до всеки от нас и ние сякаш не я виждаме, или не
искаме да я видим, или може би искаме, но закърнелите ни мониторни очи вече не виждат друго освен „лентата на
нета”,а тя есента – жива, пъстра, истинска е само на една ръка разстояние. Язовирът е притихнал в наслада, защото
в кафявите му води се къпе шарената гора. Слънце наднича между клоните и топло се плъзга по телата на
полегналите във водата дървета. Няма я следата от горската пътечка. Земята е покрита с пъстро одеало от листа и
тогава като не се вижда пътеката – пътеки много. Ожеднялата стара върба е допряла залени устни до водата, а
пред очите и се щурят стотици кафяви листа под съпровода на златния есенен следобед.

Изгубвам представа за времето и скитъм из гората. Пътувам по кафяви пътечки и достигам до малка река.
Присядам на брега и се заслушвам на румоленето на реката, а в очите ми се заплита паяжина. Иди, че нарисувай
тази красота! А там в дъното на моето платно и пеперуда прелита, сякаш съвсем да ме обърка. Хиляди листа са
полегнали кротко, с поглед отправен към дърветата, от където са скокнали. И небето – и то търси своето място в
малкото поточе,а кафявите дървени стволове като мостове прескачат от бряг на бряг. Не ми се излиза от гората!
Толкова е жълто и светло, кафяво, слънчево и спокойно, че намирам покой. Няма ги „ръмжащите ауспуси” на
начомерените хора, няма я и сянката на сивия ни делник, няма я дори и кризата. И после... после си тръгвам бавно
към града, шумотевицата и човеците, които отказват да видят тръгващата си есен. Пътьом разказвам на шипковия
храст за разходката си, пълня джобовете си с цветове от огастващия следобед и се прибирам при своя монитор.

Нарисувах ви слънчева есен, но есента е дъждовна. За да разберем характера на октомври ще ви разкажа и
за оня дъжд, от който всички се боим, крием се под чадъри, молим се да спре, а после се молим да завали, когато
виждаме напуканото лице на лятото в ожаднялата нива, оня дъжд, който всъщност е част от магията на есента.
Спомням си сълзите в очите на детенце, което разказа преди време, че дъждът е виновен за падналите листа. Но
листата са живи през цялата година, мисля си аз. Само телата им умират на есен, а душите им остават в пъпките,
които ще се разлистят с пукването на есента. Заслушвам се в разказа на дъжда.

В едно сиво утро ходя по дъжда. Поглеждам към препускащите капчици и ставам част от магията.
Притихналата гора сякаш е заслушана в музиката на водата. Малки поточета се щурат по лицето ми като от време на
време замрежват очите – искат да ги затворя, за да слушам, не да виждам. Притихнала се заслушвам в мократа
песен на гората.

Покритите с листа дири на старата пътечка ме отвеждат при синия вир. Обичам да разговарям с водопадите.
Този път обаче само ще слушам . виждам гушестите се червени покриви сред шарената гора, а танцуващите бели
пръстени на сутрешната мъгла сякаш леко се плъзкат по телата на покриви и дървета. Листата на шипката са все
още зелени, а някои коминчета пушат. Къщурките като лястовиче гнездо са свили в себе си неукротимия
балканджийски дух на Възраждането.

Есен – грейнало цвете. Разчорлени керемиди, стрехи в кафяво, накуцващо куче, листа и после... щилка.
Почти музика нали?

А на изпроводяк, тихите, несурни галошени стъпки на баба, пътуваща бавно през есента на своя живот. И
после път, плетено мостче, водопад, палитра от пръски, закъсняваща есен...

Продължавам да вървя. Спират ме хлопките на едно от малкото оцелели стада в този район. А кучето,
овчарят и гората сякаш ме пробуждат. Чистият въздух, реката и старите мълчаливи къщи правят цялата картина на
есента неповторима. Не можеш да я сбъркаш с нищо друго дето се вика.

Червени ябълки се надвесват над тясната уличка, за да може някой да ги откъсне, за да не ги завари бялата
зима. И коминчето не диша, удошено в бръшлянената прегръдка. Толкова е красиво, заради топлите есенни багри на
следобеда, галещ лицата на старите къщи и тъжно, заради пустите прозорчета и големите катинари по портите.

Ще ви разкажа за гората. Във всички религии на нея и на дърветата се отделя специално място. Там се
случват мистериозни неща и живеят тайнствени същества. Самите дървета са символи на богинята майка. Те са

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО
здраво свързани със земята, в която впиват корени. С въздухът, който ги обгръща и с водата, от която черпят
жизнените си сили. Смята се още, че дървото на живота се намира в центъра на света и представлява негова ос
като символ на връзката между небето и земята. Клоните протегнати към висините са човешкия стремеж към
съвършенство, а корените са впити здраво в земята в знак на свързаността на двата свята – този на живите и този
на мъртвите. Българинът изпитва дълбоко уважение към дървото.

Окъпана в светлината на есенния следобед малката бакалия е заслушена в клюките на по кафенце, а
слънцето препича листата на дървото в жълто, кафяво и зелено. Есента се разхожда по селските улички. Задухва
вятър и разпилява косите на дърветата, понася ги като снежинки. Тишина в жълто... Или по точно танцуващи листа
като големи жълти пеперуди, или като топли въздишки на отминало лято, или пък пеещ вятър в жълтата симфония
на есента. А старата каручка и бездомното куче безучастно гледат листопада като първи сняг, който постепенно
скрива пътя назад към отиващото си лято.

Както се казва ще ви оставя да поскитате сами, да си наберете букет от спомени, снимки, да пипнете листата
и старите къщи, да видите стрехите, прозорчетата и доварите...А след това да се посмеете на магарето и бързащата
каручка. На къде ли без стопанина си или може би не бърза по пътя към своята зима.

Дърветата плачат, надвесили клони над премръзналото лято. Ронят големи жълти сълзи в шепите на вятъра,
а той ги поднася на дъжда, който рисува с тях килим от въздишки на отлитащи птици. И после... После тишина, песен
на свраки, пътуване, облаци... ЕСЕН!

Благовеста Николаева Панкова, XII “a”
Випуск 2017г.

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО

Какво ми даде обучението в Хуманитарна гимназия?

(философско есе)
-Имайки възможността да избирам отново гимназия, където да уча, не бих взела решение да преповторя обучението
си в друга гимназия в града.А вие?
-Не бих избрала отново Хуманитарна!
-Може би, щях да се замисля, но вероятността е по-голяма пак да се върна тук.
-Ох, единственото ми несбъдно желание е да се върна отново в началото на осми клас-още не старта! Въпреки дори
осемнадесетте часа засилено изучаване на английски език!

С изминаването на всеки ден, вече осъзнат и ценен за нас ден в училище, аз и моите приятели-съученици,
предполагаемо както много други, неспирно коментираме присъствието си тук в Хуманитарна гимназия.Убедена съм,
че дори и загубвайки всяко мое познание във всяка сфера от знанията ми, едно нещо никога няма да избяга или
излети-философът Рене Декарт и неговите философки формулирани открития.Всички негови изводи и заключения
са събирателно сравнение на това, което моята гимназия положително ме обучи да откривам.„Мисля, следователно
съществувам”, както родоначалникът на европейската философия казва, е в основата на развитието и
процъфтяването ми.Ако помолим няколко художника да нарисуват пролетен пейзаж, действително всеки ще
използва различни цветове в изобразяването на далечно различни образи.Това е пример какво моите учители
развиха в индивидуалното ми разсъждаване.Убедително бе доказателството,че е необходимо в живота човек да
подлага на съмнение всичко, за да открие истината.В обратен случай, доверявайки се единствено на сетивата си или
идеологията на група хора (възможно е един единствен човек), това пречи да изградим по-правилни или абсолютно
истинни възгледи.А все пак началото на всичко е учудването и съмнението.

Размишлението, избягването от шаблонното формиране на изводи е действително присъщо за философията, а тя
от своя страна е хуманитарна наука.Следователно моето личностно развитие в гимназията е преминало напълно по
един от най-добрите начини.Смятам, че една от най-силните ми страни е формирана в това време на екзистенцията
ми.Спомням си,че началото ми беше трудно, тъй като ми е липсвало вглеждането в ползата от дадена задача или
ситуация.По-късно обаче можех да почувствам как не само вече разбирам целта, но и бях погълната от самата нея.

Една моя черта ме кара постоянно да анализирам хората, с които се срещам или запознавам и, дори търпящо
промени, моето заключение преминава през много дълъг период на обмисляне.И сега, наблюдавайки моите
съученици виждам как всеки един от тях е готов да бъде сам организатор на своя екзистенциален път, а дори и да
направлява други.Сигурна съм, че в основата на това важна роля са изиграли всички в тази гимназия.

Моника Недялкова, ХІІ “а”
Випуск 2017 г.

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН











20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ИЗ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ИЗ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ИЗ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

ИЗ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

20 ГОДИНИ ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ “ДАМЯН ДАМЯНОВ”СЛИВЕН

Upcoming Events Professional Development

Volutpat mos at neque nulla lobortis dig nissim conventio. Suscipit, vicis praesent erat feugait
epulae, validus indole duis enim
Enim neo velit adsum odio, multo, in commoveo quibus premo tamen erat huic. Occuro luxor valaconsequat genitus at. Sed, plago
dolore, ut at praemitto opto si sudo, opes feugiat iriure validu. conventio, aliquip ulum accumsan
adipiscing augue blandit minim ab-
bas oppeto commoveo vereor.

Suscipit, vicis praesent erat feugait
epulae, validus indole duis enim
valaconsequat genitus at. Sed, plago
conventio, aliquip ulum accumsan
adipiscing augue blandit minim ab-
bas oppeto commoveo vereor.

Feugait in obruo quae ingenium tristique elit vel natu meus. Tech Times
ISSUE 00 MONTH YEAR
Enim neo velit adsum odio, multo, in commoveo quibus premo tamen erat huic. Occuro luxor
dolore, ut at praemitto opto si sudo, opes feugiat iriure validu.

Molior torqueo capio velit loquor aptent ut erat feugiat pneum.

Enim neo velit adsum odio, multo, in commoveo quibus premo tamen erat huic. Occuro luxor
dolore, ut at praemitto opto si sudo, opes feugiat iriure validu.

Lorem, vicis praesent erat feugait dolor.

Enim neo velit adsum odio, multo, in commoveo quibus premo tamen erat huic. Occuro luxor
dolore, ut at praemitto opto si sudo, opes feugiat iriure validu.

TECHNOLOGY CONSULTING

5432 Any Street West
Townsville, State 54321

425.555.0132 ph
425.555.0133 fax

www.adatum.com