Методически аспекти на обучението по религия

Магдалена Легкоступ

МЕТОДИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА
ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ

Издателство „Фабер“
Велико Търново • 2013

© Магдалена Легкоступ – автор, 2013
© Издателство „Фабер“, 2013
ISBN 978–954–400–824–6

Научен рецензент: проф. д-р Божидар Ангелов

Съдържание

ПРЕДГОВОР............................................................................................................ 7
Първа глава. ПРОПЕДЕВТИЧНИ АСПЕКТИ НА МЕТОДИКАТА
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ...................................................................... 11

1. Методиката на обучение по религия като наука................................... 11
1.1. Предмет и обект на изследване............................................................12
1.2. Научна проблематика на методиката на обучението
по религия..................................................................................................14
1.3. Цел и задачи на методиката на обучението по религия ...............24
1.4. Връзка на методиката на обучението по религия с другите
педагогически науки ..............................................................................29

2. Основни понятия на методиката на обучението по религия............ 33
2.1. Същност на религиозното образование като проблем на
методиката на обучението по религия ..............................................33
2.2. Същност на светското училище...........................................................38
2.3. Видове религиозно образование..........................................................43

Втора глава. НОРМАТИВНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО
ПО РЕЛИГИЯ......................................................................................................... 58

1. Нормативна уредба на обучението по религия в контекста
на българското светско образование ...................................................... 58
1.1. Традиции, съвременно състояние и актуални дискусии,
свързани със статуса на учебния предмет религия в България.....58
1.2. Нормативни документи, свързани с обучението по религия......67
1.3. Нормативна рамка за придобиване на квалификация
„учител по религия“................................................................................69

2. Правно регламентирани образователни принципи
на обучението по религия........................................................................... 73
2.1. Принцип за религиозна толерантност...............................................74
2.2. Принцип за съблюдаване правата на човека ...................................75
2.3. Принципи за преподаване на религия, съобразени със светския
характер на образованието в българското училище.............................77

3. Образователни принципи на обучението по религия......................... 78
3.1. Принципи на конфесионалното обучение по религия –
християнство ............................................................................................78
3

3.1.1. Принцип за основаване на обучението върху
Свещеното Писание .................................................................... 79

3.1.2. Принцип за христоцентричност .............................................. 81
3.1.3. Принцип за църковност на обучението ................................. 82
3.1.4. Принцип за антропоцентричност (личностен подход) ..... 83
3.2. Общопедагогически принципи на обучение....................................87
3.2.1. Принцип за нагледност ............................................................... 87
3.2.2. Принцип за съзнателност и активност .................................. 91
3.2.3. Принцип за достъпност .............................................................. 95
3.2.4. Принцип за последователност и системност

в обучението .................................................................................. 97
3.2.5. Принцип за трайно овладяване на знанията, уменията

и навиците ...................................................................................... 99
3.2.6. Принцип за цялостност и единство на обучение,

възпитание и практика.............................................................. 101
3.3. Основни принципи на съвременното обучение по религия в

европейски контекст. Ръководни принципи на религиозното
образование (Толедо, 2007)................................................................ 103
Трета глава. ЦЕЛЕПОЛАГАНЕ И ПЛАНИРАНЕ
В ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ....................................................................... 113
1. Целеполагането в обучението по религия............................................ 113
1.1. Цели на училищното обучение по религия.................................... 113
1.2. Диференциране на целите на училищното образование........... 117
1.3. Изисквания за формулиране на цели от учителите
по религия............................................................................................... 119
2. Планиране на обучението по религия .................................................. 121
2.1. Стратегии за планиране и развитие на обучението..................... 122
2.4. Нива на планиране на обучението по религия............................. 124
2.3. Планиране на учебна програма по религия .................................. 127
2.3.1. Анализ и планиране. Предхожда се от анализ

на нуждата от обучение и анализ на аудиторията ............ 127
2.3.2. Изработване на програма ......................................................... 128
2.4. Годишно планиране на учебния материал по религия................ 133
2.5. Планиране и методическа подготовка на урока по религия..... 136
2.5.1. Фази на учебно-възпитателния процес в рамките

на урока.......................................................................................... 136
2.5.2. Методическа дейност на учителя при планиране

и подготовка на урока по религия.......................................... 137
4

Четвърта глава. ТЕХНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО
ПО РЕЛИГИЯ....................................................................................................... 146

1. Общи организационни форми на обучение по религия................... 146
1.1. Фронтална форма на обучение ......................................................... 146
1.2. Групова форма на обучение ............................................................... 147
1.2.1. Групова организация на обучението...................................... 147
1.2.2. Работа по двойки......................................................................... 150
1.3. Индивидуална форма на обучение .................................................. 150

2. Методите на обучение по религия – класификация и критерии
за избор......................................................................................................... 153
2.1. Методи за усвояване и осмисляне на библейско съдържание......154
2.2.1. Драматургични методи.............................................................. 155
2.2.2. Екзегетически (интерпретационни) методи........................ 160
2.2.3. Методи на обучение за осъществяване на лична
рефлексия ..................................................................................... 170
2.3. Литургични и катехизични методи на обучение
по вероучение........................................................................................ 172
2.3.1. Литургични методи.................................................................... 173
2.3.2. Катехизични методи................................................................... 174
2.3. Дидактични интерактивни методи на обучение по религия...... 175
2.3.1. Същност на интерактивните методи на обучение ............ 175
2.3.2. Методи на обучение за повишаване интереса
на учениците................................................................................. 177
2.3.3. Методи на обучение за усвояване на учебно
съдържание................................................................................... 185
2.3.4. Методи за затвърдяване на знания, умения
и формиране на ориентации и убеждения........................... 193
2.3.5. Методи на обучение в заключителната част на урока....... 204
2.3.6. Методи на обучение с извънкласен компонент.................. 208

Пета глава. ДОЦИМОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ.................................................................... 218

1. Оценяване на знанията, уменията и нагласите в обучението
по религия..................................................................................................... 218
1.1. Подходи за оценяване на учениците................................................ 221
1.2. Видове оценяване на учениците....................................................... 225

2. Методи за оценяване на учениците в обучението по религия........ 226
3. Форми за оценяване на учениците в обучението по религия......... 229

3.1. Тестове..................................................................................................... 229
5

3.2. Писмени задачи..................................................................................... 231
3.3. Практически задачи (демонстриране на умения и про­дукти)......231
3.4. Портфолио.............................................................................................. 232
3.5. Примерни форми на оценяване от учебната практика

по религия............................................................................................... 233
4. Критерии за оценка на обучението по религия.................................. 245
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ................................................................................................... 263
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1........................................................................................... 267
Инструкция № 2 от 23 юни 2003 г. за провеждане на обучението
по учебен предмет „Религия“......................................................................... 267
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2........................................................................................... 271
Учебни програми по религия 1–12 клас................................................... 271

4.1. Учебна програма по „религия“ за i клас ......................................... 271
4.2. Учебна програма по религия за ii клас............................................ 273
4.3. Учебна програма по религия за iii клас .......................................... 275
4.4. Учебна програма по религия за iv клас .......................................... 277
4.5. Учебна програма по религия за v клас ........................................... 279
4.6. Учебна програма по религия за vi клас .......................................... 280
4.7. Учебна програма по религия за vii клас

като зип, сип и извънкласна форма ............................................ 282
4.8. Учебна програма по религия за viii клас

като зип, сип и извънкласна форма ............................................ 284
4.9. Учебна програма по религия за ix клас

като зип, сип и извънкласна форма............................................. 286
4.10. Учебна програма по религия за x клас

като зип, сип и извънкласна форма ............................................ 287
4.11. Учебна програма по религия за xi клас

като зип, сип и извънкласна форма ............................................ 289
4.12. Учебна програма по религия за xii клас

като зип, сип и извънкласна форма............................................. 290

6

ПРЕДГОВОР

Религията е значима област на човешкия опит и като такава е важна
част от общата картина за света. Това е вярно и в контекста на историят­ а,
и в контекста на съвременния свят. Това обуславя необходимостта тя да
бъде изучавана от българските деца, така че те да получат някакво разби-
ране за един от най-главните мотивиращи фактори на човешкото поведе-
ние, както в индивидуален, така и в социален план.

В частност, християнството е формирало историята и традициите на
България и продължава да оказва влияние върху националния живот.
Днес откриваме много различни религиозни и нерелигиозни възгледи,
убеждения и отношения в плуралистичното общество. Те правят област­та
на религиозното образование вълнуващо предизвикателство. Не би било
възможно да се разработят изчерпателно знанието и разбирането за всич-
ки вероизповедания в пределите на една общообразователна прогр­ ама. Но
е важно, признавайки ролята на Православието като основна религиозна
традиция на нашата страна, учениците да могат да придобият разбиране
и уважение към другите хора, които приемат различен религиоз­ ен или не-
религиозен начин на живот, да се положат основите на едно по-широко
разбиране за ролята на религията в обществото, за религиозното разноо-
бразие и веротърпимост в съвременния плуралистичен свят.

Нравственото образование е традиционно свързано с религиозното.
Една от причините за това е, че религията поставя ударение върху зна-
чението на морала и дава ръководство под формата на общи принципи,
кодове или правила. В сферата на общото образование обучението по ре-
лигия внася свой принос в нравственото образование и му дава специфи-
чен фокус, без да претендира за монопол над него. То има и персонално
измерение, свързано с индивидуалното търсене отговорите на въпросите
за значението, ценността и целта на живота.

Обезпокоителен е фактът, че религиозното образование като сис-
тема не присъства в ученическото битие на подрастващите в България.
А именно в контекста на общщообразователното училище религиозно-
нравственото обучение може да окаже съдействие и неоценима полза за
комплексната възпитателно-образователна, а, ако е необходимо, и пси-
холого-корекционна, работа посредством приобщаването на децата ни

7

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

към националните духовно-нравствени ценности и традиции. Затова в
настоящата книга се предлагат примерните цели и задачи на такова обу-
чение в рамките на българското училище, както и отговори на въпроса
какви са съвременните измерения на обучението по религия в системата
на светското образование. Надявам се, че между редовете читателят ще
намери отговорите и на множество други въпроси: защо, как, къде и пр.
да дадем религиозна грамотност на децата си?; какъв трябва да бъде ста-
тутът на учебния предмет религия в българската образователна система?;
необходим ли е той за нашите деца и за обществото като цяло?; какъв
трябва да бъде учителят по религия?; какви компетенции трябва да при-
тежава?; как религиозното образование може да спомогне за социалното
и културно приобщаване в контекста на разнообразието? и много други.

Предложената на читателите книга е методическо ръководство за
осъществяване на обучението по религия в контекста на общообразова-
телното училище. Тя засяга актуалните въпроси за начините, чрез които
се възприема и осмисля религиозното образование днес. Идеята за ней-
ното написване възникна постепенно в контекста на работата ми като
учител по религия и методист в педагогическата подготовка на студенти-
те от специалност „Теология“ в Православния богословски факултет на
Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През послед-
ните години се оформи концепцията за създаване на един научно-мето-
дически и практико-приложим труд, който да представи необходимите
за учителя по религия основни познания, свързани с методиката на осъ-
ществяване на религиозното образование в училището като държавна
образователна институция.

Това учебно помагало е предназначено за студенти и преподаватели,
учители и специалисти в областта на религиозната педагогика, граждан-
ското и интеркултурното образование, за родители и всички онези, които
се интересуват от училищното обучение по религия както теоретично,
така и в практико-приложен план.

В изложението се обосновава значението на въпросите, очертаващи
научния статут на методиката на обучението по религия, нейния предмет
и обект на изследване, актуалните £ цели и задачи, теоретико-методоло-
гичните £ основи, научната £ проблематика, а също и понятийно-терми-
нологичния £ апарат. Подчертава се необходимостта от придобиване на
ясно разбиране същността на категориите „религиозно образование“ и
„светско училище“, което улеснява значително системното методическо
изложение в контекста от разнообразие на подходи при осъществяването
8

Предговор

на обучението по религия. Прави се аналитичен обзор на видовете рели-
гиозно образование и тяхната динамика в Европа днес.

Представя се същността и спецификата на съвременното училищно
преподаване на религия в България в контекста на неговите традиции, съ-
временно състояние и актуални дискусии, свързани със статута на учеб-
ния предмет религия. Като важен методически аспект на религиозното
образование се разглеждат нормативните документи, свързани с обуче-
нието по религия, както и нормативната рамка за придобиване на квали-
фикация „учител по религия“. От тази нормативна уредба на обучението
по религия в контекста на българското светско образование се извеждат
важните за учебно-възпитателната практика правно регламентирани об-
разователни принципи, с които учителят е длъжен да се съобразява: за
религиозна толерантност, за съблюдаване правата на човека и за съобра-
зеност със светския характер на образованието в българското училище.
Важни за преподаването на предмета религия са и образователните прин-
ципи. Затова съществен дял на изложението представляват въпросите за
конфесионалните и общопедагогически принципи на обучение, които са
основополагащи за добрата религиозно-педагогическа практика. Пред-
ставят се и основните принципи на съвременното обучение по религия в
европейски контекст.

Един от основните методически аспекти на обучението по религия,
разгледани в книгата, е проблемът за целеполагането, който обхваща въ-
просите, свързани със социалните изисквания към подготовката и раз-
витието на подрастващите, с целите и задачите на училищното обучение
по религия и с изискванията за формулирането на цели от учителите по
религия.

Очертават се теоретичните основи на стратегиите за планиране и раз-
витие на религиозното образование, характеризират се основните нива на
планиране на обучението по религия, характеризира се фазите на учебно-
възпитателния процес в рамките на урока и по-важните изисквания към
методическата дейност на учителя при неговото планиране и подготовка.

Изясняват се проблемите за общите организационни форми и мето-
дите на обучение, за рационализиране и интензифициране на дейността
на учителите и на учениците в контекста на интерактивна учебна среда.
Съвременното обучение не може без използването на активни методи
на преподаване. Въпросът „Как да преподаваме?“ е основен проблем на
методиката на обучението. Технологичните аспекти на обучението по
религия винаги са били приоритет на научен интерес в конкретната ми
работа. Затова тук с радост споделям разнообразните образователни тех-

9

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

ники, методи и похвати от дългогодишната си практика. Представените
методи за усвояване и осмисляне на библейско съдържание, литургиче-
ските, катехизичните и дидактичните интерактивни методи на обучение
дават богат материал за творческа работа на учителя в рамките на урока
по религия и извън него.

Разгледани са проблеми, свързани с предизвикателствата пред съвре-
менното религиозно образование, каквото е, например, оценяването на
обучението. Представените тук доцимологични аспекти на методиката
на обучението по религия запознават с основните подходи за оценяване
на учениците и видовете оценяване в обучението по религия. Специално
внимание е отделено на методите и съвременните форми за оценяване
(тестове, писмени и практически задачи, портфолио), чрез които се про-
верява и оценява подготовката и развитието на учениците, извършва се
диагностиката на резултатите от обучението, стимулира се самоконтрола
и самооценяването на обучаваните. В помощ на учителя по религия са
представени примерни форми на оценяване от учебната практика, както
и основните критерии за оценка на обучението по религия.

Настоящата работа не претендира за изчерпателност, но представя
най-важните и основни за подготовката на учителите по религия актуал-
ни методически аспекти на съвременното религиозно образование. Ще се
радвам, ако това очертаване на общите методически аспекти на обучени-
ето по религия намери отклик и естествено продължение в религиозно-
педагогическата теория и практика.

Надявам се, че това изследване ще бъде от полза на всички, които са
посветили своите усилия на духовно-нравственото възпитание и религи-
озно обучение на децата в контекста на българското общообразователно
училище.

Благодаря на всички, които допринесоха за реализирането на този
труд.

Велико Търново,
декември 2012 година От автора

10

Първа глава

ПРОПЕДЕВТИЧНИ АСПЕКТИ НА МЕТОДИКАТА
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ

1. Методиката на обучение по религия като наука
Методиката на обучението е специфична педагогическа научна дис-
циплина. Тя дава пътя, начина за постигане на образователните цели, из-
вежда конкретни препоръки за начините на обучение по конкретна учеб-
на дисциплина, предлага набор от педагогически технологии и способи
за разрешаване на възникващите в учебно-възпитателния процес проб­
леми, разработва най-подходящите стратегии на преподаване и учене в
контекста на различните форми на обучение по определен учебен пред-
мет. Методиката на обучението по религия от своя страна дава начините
и пътищата за провеждане на ефективно религиозно обучение.
Първоначално методиките на обучение по различните учебни пред-
мети не са разглеждани като самостоятелни науки, а като частни дидак-
тики. През 20-ти век те се еманципират като наука, като придобиват свой
специфичен предмет, собствен понятиен апарат, специфични методи
на изследване и се отделят от педагогиката. Както всяка съвкупност от
теории и методиката на обучението по религия придобива тези системо-
образуващи съставки, които определят нейната специфична проблема-
тика като самостоятелна наука извън фундаметалния кръг на дидакти-
ката.
Думата „методика“ произлиза от гръцката μέθοδος и означава „път,
начин на изследване (на излагане)“, а думата „дидактика“ произлиза от
гръцкия глагол διδάσκω – „уча, обучавам, образовам“. От това етимоло-
гично изясняване става ясно, че методиката на обучението дава специ-
фичните пътища, начини за осъществяване на конкретно обучение, а ди-
дактиката е общата теория на обучението въобще.
Уточняването на статута на методиката в полето на човешката дей-
ност и познание в последно време се свързва с две противоположни по-
зиции:

11

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

• приемането на методиката за наука за методите на преподаване на
знания от една или друга област на човешкия опит;

• разглеждането на методиката не като наука, а като приложна об-
ласт на социалната практика. [10, 22]

Терминът методика може да означава:
 съвкупност от способи и начини за най-целесъобразно извършва-
не на определена дейност;
 дял от педагогиката, който излага методите за преподаването на
даден учебен предмет;
 учебен предмет и учебник за неговото преподаване [20].
Приемаме, че методиката на обучението по религия е научно-при-
ложна дисциплина с теологичен, религиоведски и дидактичен характер.
Определянето £ само като педагогическа или само богословско-рели-
гиоведска научно-приложна наука стеснява обсега £. Игнорирането на
нейния интегриращ научен характер в по-голяма или в по-малка степен
пренебрегва съществените £ връзки и взаимодействие с другите сфери на
знанието, ограничава перспективите £ за развитие и, което е най-важно
– не отговаря на истинската £ същност.
Като паралелно наименование на методиката на обучение се среща и
понятието „частна дидактика“. С него се обозначава методиката на пре-
подаването на конкретна, „частна“ учебна дисциплина. Независимо от
използваната терминология, съдържанието на методическите изследва-
лия не се променя: то се състои в намирането на най-ефективния път,
по който може да се постигне оптимален учебно-възпитателен процес по
конкретен учебен предмет, застъпен в съответната степен на образова-
телната система.

1.1. Предмет и обект на изследване
Под обект се разбира определена област, част, фрагмент от действи-
телността. В науката това е най-общо понятие, изразяващо обозрима и/
или мислова категория или предмет, към която или върху която е насоче-
но вниманието. Обектът е закономерно обвързан със субект, който е из-
точник на познавателна активност. Обектът когнитивно противостои на
субекта, който насочва своите практически и познавателни умения към
него. А предметът на науката или научната област изследва една или мно-
жество страни на обекта. В тази обектна сфера, проучвана от познаващия
субект, обектът на методиката на религиозното образование е общест-
12

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката на обучението по религия

веният образователен процес по религия, а предметът – системата на
изучаване на религия/религии, функционирането на системата в различ-
ни условия, възможностите за нейното обогатяване и актуализиране.

Методика на обучението по религия има собствен предмет на изслед-
ване, който не се проучва от друга наука. Това е училищното религиозно
образование като особена педагогическа конструкция на научното знание
и процес на обучение, възпитание и развитие на обучаемите на основата
на богословската наука. Методиката изучава учебния процес по религия
в общообразователното училище, детерминиран от спецификата на кон-
кретните обществено-исторически условия. Като резултат на научните си
търсения тя извежда закономерностите на учебния процес по религия и
на тази основа прецизира учебното съдържание, принципите, методите,
средствата и формите за най-ефективно обучение и възпитание на уче-
ниците.

Методиката на обучението по религия има за цел да усъвършенства
учебно-възпитателния процес, като:

– определи пътя и начините за осъществяване на оптимално училищ-
но религиозно образование;

– подпомага учителите в повишаване ефективността на обучението и
възпитанието по учебния предмет религия;

– определя необходимия учебен материал, като прецизира научната
основа на училищния курс и го съобразява с възможностите на ученици-
те, определяйки какви знания, умения и навици трябва да бъдат форми-
рани при изучаването му, какво учебно съдържание трябва да бъде вклю-
чено в учебниците и учебните помагала и др.

От това следва, че основните въпроси, на които трябва да отговори
методиката на обучението по религия са: какво да се учи?; с помощта на
какво да се учи?; как да се преподава религия в училище?; как учащите да
усвояват учебния материал, как да бъдат възпитавани, как да се развиват
техните способности в процеса на обучението?. Не е маловажен и въпро-
сът: защо да се учи?, който се отнася към проблема за целите на обучение.
Така в обсега на изследване на методиката на обучение по религия влизат
взаимовръзките и начините за постигане на единство между усвоените
знания, умения, отношения и компетенции, от една страна, и когнитив-
ното развитие и религиозно-нравствено възпитание на учениците в про-
цеса на обучение по религия, от друга.

На пръв поглед сякаш предметът на методиката на обучението по ре-
лигия съвпада с този на педагогиката и по-конкретно – на дидактиката.
Но всъщност, докато дидактиката има за предмет обучението, неговото

13

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

съдържание и организация, то предметът на методиката е начинът на по-
стигане в оптимална степен на това обучение, приложено конкретно към
обучаващите се по дадена учебна дисциплина. Дидактиката дава общите
педагогически правила и норми на обучение и възпитание, характеризи-
ращи дадена образователна система: тя разглежда процеса, организация-
та, съдържанието, принципите, методите и организационните форми на
обучението. Методиката прилага тези общи правила и норми към кон-
кретния учебен предмет, като същевременно поражда нова информация,
която в обобщен и синтезиран вид може да бъде използвана в педагоги-
ческите изследвания на дидактиката.

Ако педагогиката, най-общо казано, е наука за обучението и възпи-
танието въобще, методиката е наука за обучението по конкретен уче-
бен предмет. Доколкото обаче в обучението имплицитно се съдържат
и възпитанието и развитието на личността, дотолкова методиката има
за свой предмет пътя на постигане на оптимален учебно-възпитателен
резултат по съответната учебна дисциплина, застъпена в дадена степен
на общото образование. Предмет на методиката на обучението по рели-
гия е обучението по религия като система, разглеждана като единство от
компоненти, които се намират във взаимна връзка: цел, принципи, учеб-
но съдържание, методи, форми, средства и др. Така обобщеният модел
на системата „обучение по религия“ включва сложно и динамично взаи-
модействие между учениците, учителя по религия, целите на обучение,
учебното съдържание, учебно-материалната база, принципите, формите
и методите на обучение.

1.2. Научна проблематика на методиката на обучението по
религия

Предметът и съдържанието на методиката се разкриват в процеса на
нейните научни проучвания. Научната проблематика на методиката на
обучението по религия включва усъвършенстване на учебното съдържа-
ние, на методите и формите на обучение, на учебниците и учебно-помощ-
ната литература по религия, на учебно-възпитателния процес и повиша-
ване на неговата ефективност. Научен методически интерес представля-
ва също преодоляването на установени пречки и трудности в учебния
процес, както и проучване на нашето методическо наследство и опита на
другите страни по отношение на религиозното образование.

Както подчертава в лекционния си курс по Християнска методика д-р
В. Кожухаров, особен акцент в научните изследвания на методиката на
14

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

обучението по религия са особеностите на учебно-възпитателния про-
цес по учебния предмет религия; организационните форми на обучение;
принципите на обучение; методите на обучение; характера на учебното
съдържание.

1.2.1. Методическите научни изследвания по отношение на особенос­
тите на учебно-възпитателния процес по учебния предмет религия це-
лят да се открият, изследват и научно обосноват главните черти и особе-
ности на явленията при обучението по религия, техните закономерности,
значение и място с оглед ефективността на учебно-възпитателната рабо-
та по тази учебна дисциплина. Тук предмет на научен интерес са специ-
фичните цели и задачи на религиозното образование и на конкретното
обучение по религия; значението на знанията, уменията, отношенията
и компетенциите, които ще бъдат формирани; развиващите функции на
учебното съдържание.

На първо място Методиката на обучението по религия проучва спе-
цифичните цели и задачи на обучението по този специфичен учебен пред-
мет. Изследва се и се доказва ролята и значението на знанията, уменията,
отношенията и компетенциите, които могат да бъдат формирани на осно-
вата на конкретното учебно съдържание и тяхната роля по отношение на
интелектуалното, емоционално-волевото, нравствено-религиозно, граж-
данско, естетическо и физическо развитие на учениците. Не трябва да се
мисли, че методиката на обучението по религия цели едностранчиво (т. е.
само религиозно) развитие на личността: тя е преди всичко дисциплина-
та, която показва пътя на цялостното, интегрирано личностно развитие,
което да даде като резултат знаеща, можеща и нравствено уравновесена
млада личност, вписваща се в общия контекст на българското народност-
но самосъзнание и идентичност. Затова в процеса на нейните изследвания
водещ критерий са преди всичко предявените обществени изисквания
спрямо подготовката на подрастващите. Същевременно особен акцент
представлява и съобразяването на възпитателните и образователни въз-
действия чрез учебното съдържание по религия с другите възпитателни
и образователни въздействия, което намира израз в осъществяването на
междупредметни връзки, както и в стимулиране процесите на самообра-
зование и самовъзпитание.

Методиката на обучението по религия се съсредоточава върху целите
и задачите на обучението по религия, чието изпълнение води до форми-
рането в учениците на широк светоглед, в който съществено място зае-
мат религиозните представи както за собствената идентичност, така и за

15

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

специфичното в самоопределянето и възгледите на другите. В този обра-
зователен контекст на преден план, наред с познаването на собствената
религиозна традиция, като акцент в целеполагането излиза изграждането
на умения за прилагане на формираните знания, компетенции и нагласи
в дружелюбна атмосфера на диалог и зачитане на различията като част от
културното разнообразие на съвременното общество.

Специфичните цели и задачи на обучението по учебния предмет ре-
лигия изискват преди да проведем обучението, да го планираме като от-
говорим на въпросите: кого ще обучаваме?; защо?; какво да бъде образо-
вателното съдържание на обучението? какви форми, методи и средства
са най-подходящи?; има ли някакъв проблем в аудиторията, който ще
бъде решен с обучението и т. н. Това е една твърде нелека задача, защото
всеки учител трябва да бъде същевременно и добър методик. Той трябва
да проучи средата, за да събере информация относно актуалните нужди
от обучение, както и относно познавателното ниво на аудиторията. На
основата на анализираните данни вече той може да формулира целите
на предстоящото обучение, да реши с какви задачи ще ги постигне, как-
во съдържание ще вложи в обучението с ясното съзнание, че един обра-
зователен курс не може изчерпателно да представи пълнотата на цялото
богословско познание. Чрез фиксираните в целите на обучение очаквани
резултати по отношение на знания, умения и отношения, в децата трябва
да бъдат формирани основни духовни и културни ценности.

Особеностите на учебно-възпитателния процес по предмета религия
се определят именно от поставените цели – те са различни в зависимост
от това дали подходът при преподаването на религия е конфесионален,
т. е. вероучителен, или надконфесионален – т. е. интеррелигиозен. След
като се формулират целите и задачите на обучението, се определя и какво
трябва да се направи, за да бъдат те осъществени, конкретизират се зада-
чите, които трябва да се изпълнят по пътя към постигането на целта.

Целите, които се поставят за осъществяване в училището като дър-
жавна институция, са цели на държавата. Едно живо гражданско обще-
ство, обаче, е длъжно да коригира държавните цели, тъй като те не са
константа, а имат променящ се, исторически характер. От гледна точка
на религиозното съзнание, за съжаление, целите не винаги се променят
в духовно-перспективна посока. Напр., днес целите по отношение на
плурализма понякога стигат до смущаващи християните измерения: по
въпросите за евтаназията, сурогатното майчинство, хомосексуализмът
се говори като за нормални, естествени, дори правилни явления. Затова
плурализмът за вярващите трябва да е с ясно очертани граници.
16

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

Целите на образованието и възпитанието са дълбоко свързани с цен-
ностите на обществото. Общочовешките ценности, които са в основата
на съвременната образователна политика, са плод на европейската кул-
тура. И педагогиката като наука е плод на европейската култура. Тя пък е
християнска. Днес, обаче, започват да навлизат нови ценности, белязани
от секуларизма, глобализацията. Светската държава, която се е еманци-
пирала напълно от вярата и Църквата, поставя свои цели, които са по-
лезни за обществото, състоящо се от много различни хора – като етнос
и религиозни убеждения. От това доколко ще има съвпадение между це-
лите на християнската педагогика и държавата зависи ефективността на
учебния предмет религия както в граждански, така и в духовен план. Тук
трябва да се търсят съвпадения, хармония, за да се облекат в подходяща
държавна форма целите на обучението по религия. На училищното обу-
чение по религия не могат да се залагат цели, свързани с реалното въцър-
ковяване на учениците. За това може да се работи в прицърковни детски
градини и училища. Истинската катехизация се осъществява от Църква-
та и в Църквата, а не от държавни институции, които не могат да бъдат
място за въцърковяване на децата. Или както блестящо формулира този
проблем руският църковен педагог Н. П. Аксаков: „Църквата е училище,
но училището не е Църква“ [1, 376].

Необходимо е наличието на ясно понятие за Църква, за да бъде при-
надлежността към образователната мисия на Църквата автентична и
адекватна. Вярващият човек, който е поставен да преподава в училище,
е изваден от нормалната си среда, където е по-близо до мисията на про-
поведника. В държавната образователна институция той трябва да има
други, специфични педагогически и социално-комуникативни умения.
Затова понякога му се струва, че е принуден да прави много компромиси.
Недоразумението се изчиства, когато осъзнае, че в светското училище не
се осъществява църковна катехизация и компромисите не са с вярата, а са
начин учителят по религия да бъде адекватен на аудиторията. Проблем е,
ако продължи да поддържа църковно-катехизиращия стил на преподава-
не в светското училище. Целите, които си поставяме като религиозни пе-
дагози, не са цели на самия педагог, а на Църквата (ако преподаваме в нея)
или на държавата – ако сме в държавното училище или детската градина.

Между вероучението и обучението по религия е налице принципна
разлика. При вероучението се учи определена вяра. Това обаче не означа-
ва, че изучаването на вероучение в държавното училище е невъзможно.
В някои страни, например, се учи вероучение, но този учебен предмет е
избираем. Наличието на алтернативен за изучаване предмет „Граждан-

17

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

ско образование“, „Религиознание“ или „Етика“ позволява нормалното
му функциониране като конфесионална форма на обучение по религия.
Вероучението като предмет е мислимо само в тази конфесионална форма.
То е форма, породена в общество, в което Църквата не е отделена от дър-
жавата. Вероучението в държавното светско училище е възможно един-
ствено при спазване на принципа за избираемост под формата на СИП
или ЗИП.

Предметът религия може да бъде преподаван както като вероучение,
така и като религиозно образование с надконфесионален или интеррели-
гиозен характер, при което религиозният феномен не се разглежда само
от гледна точка на едно вероизповедание. Ако предметът религия стане
част от задължителната подготовка на учениците и няма алтернатива за
избор, той трябва да бъде преподаван надконфесионално, да запознава с
всички вероизповедания в страната, като, разбира се, се дава приоритет
на най-голямата, традиционно представена общност. Независимо от фор-
мата на преподаване на религия в светското училище, при оценяването
на ученика не се преследват резултати от църковен характер, като напр.,
детето да бъде въцърковено. В съвременното светско училище се поста-
вят цели, съобразени с държавните изисквания, а те не включват цели,
аргументирани от вярата. Затова в учебното съдържание обикновено се
избира нравствената тематика, която се представя в светлината на учени-
ето на различните религии за морала. Така например, в курса по история
на религиите се включват въпросите за възникване на религията, ключо-
ви личности, култови практики, празнична система, свещенослужители,
географско разпространение. По този начин децата получават предста-
ва за пъстрата палитра от религиозни вярвания, традиции и нравствен
кодекс на хората в тяхното общество и по света. Когато младият човек
завърши училище, той трябва да има една сравнително цялостна картина
за заобикалящата го действителност. Ако не е получил религиозно обра-
зование, ще е пропуснал разбирането за една значима част от това, което
представлява света и което става в него.

Вярващите хора виждат заплаха, че децата им ще бъдат карани да
учат ислям, будизъм и др., но мисията на училището е да даде картина
за света и да подготви своите бъдещи пълноценни членове на граждан-
ското общество. Затова в църквите трябва да се засили образователната
дейност за формиране на собствена религиозна идентичност с помощта
и на семейството.

Обучението в държавните институции следва държавната политика,
затова училищното обучение по религия не може да преследва изцяло
18

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

църковните цели, а само дотолкова, доколкото двете се припокриват. Не-
обходимо е да се намери тази зона на съвпадение, в границите на която
може да има ползотворен диалог за въвеждане на задължителен предмет
по религия, чрез който всички ученици ще получат знания за религия-
та най-малкото като културен факт. Без наличието на такива знания не
може да бъде разбрано добре дори европейското изкуство и литература,
където изобилства от библейски сюжети и идеи.

Самото напредване във вярата трябва да става в образователни фор-
ми, прояви и дейности в енорията и живота в семейството. Църквата не
е онтологически свързана с държавата, така че не може да се очаква, че
държавните образователни институции ще поемат катехизични и мисио-
нерски функции. Параструктурите, между които и всички образователни
инициативи и организации, които говорят за Църквата, но съществуват
и функционират покрай Нея и независимо от Нея, отдалечават от същ-
ността на Църквата и нейния тайнствен живот. Училището е една пара-
структура. То възниква в Църквата, но се отделя от нея. Налице е опо-
средствана нежива връзка. Затова вероучителят, преподаващ в държавна
образователна институция трябва да бъде със съзнанието, че извършва
предоглашение. Това е разпространяване на благата вест, но не и въцър-
ковяване. Учителят по религия в най-добрия случай е за своите ученици
пътепоказател към Христа.

1.2.2. Методиките проучват организационните форми на обучение
Организационните форми на обучение не са дадени веднъж завина-
ги. С изменението на културните условия често се налагат и нови органи-
зационни форми. Те зависят преди всичко от обществените условия и от
постигнатата степен на технологично развитие. Новите информационни
технологии, широкото навлизане на персоналните компютри в българския
бит, появата па висококачествени и ефективни видео програми и телеви-
зионни учебни единици, бързият обмен на информация чрез цифровите
канали за свръзка и т. н. поставят настоятелно проблема за създаването на
нови, методи на обучение. Може би е необходимо да се преразгледат ко-
лективните форми на обучение, индивидуалните форми да се погледнал от
друг ъгъл и подходът при обучението да бъде съобразен с изискванията на
времето. Новите форми на обучение и възпитание навлизат в образовател-
ната система не само поради интензивните търсения на педагогическата
наука и методиката, но преди всичко поради изменението на обществените
изисквания към съвременното общество, в това число образованието.

19

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

Методиката на обучението по религия разглежда организационни-
те форми на обучение като средство за взаимодействие на личността с
факторите на възпитание и най-вече – с факторите на обучение. Затво-
реният цикъл на религиозното образование от миналото днес вече не
е възможен. Ако и да се провежда такова обучение, то би било не само
неефективно, но и вредно за подрастващите: по всички останали учебни
предмети учениците ще усвояват новите организационни форми и ще
водят пълноценен младежки живот в даденото учебно заведение. Огра-
ничаването им (що се отнася до организационните форми на обучение)
в часа по Религия би имало за резултат един негативен и песимистичен
застой в учебно-възпитателния процес. Новите форми на обучение по
Религия дават на младите възможности за най-широка изява на техните
знания и умения в областта на християнството, а чрез международните
информационни технологии – и възможности за общуване и дори пов-
лияване на техни връстници от други страни към идеите на Христовото
учение.

1.2.3. Методиката на обучение по религия изследва принципите, кои-
то трябва да се спазват при обучението

Дидактичните принципи на обучение се разглеждат от методиката не
абстрактно-приложимо към процеса на обучение въобще, а като конкрет-
ни прояви на определени закономерности, спазването на които довежда
до оптималното постигане на набелязаните цели и задачи на обучение по
конкретен учебен предмет.

Принципите на обучение се изследват и прилагат в строго съответ-
ствие не само с конкретните дидактични задачи, но и с цялостния учеб-
но-възпитателен процес по съответния учебен предмет. Т. е. дидактичните
принципи се установяват и формулират в пряка зависимост от целите, ха-
рактера и задачите на учебния процес по конкретната дисциплина. Необ-
ходимо е да се посочи, че изборът и приоритетът на едни или други прин-
ципи на обучение стои в непосредствена връзка с развитието на педагоги-
ческата наука, с предявените обществени изисквания към образователна-
та система и с общите културни условия и черти на дадено общество.

Методиката на обучението по религия си изработва и свои принципи
на обучение, които нямат аналог по другите учебни предмети, тъй като
спецификата на предмета религия изисква особен подход в овладяването
на религиозните знания и придобиването на умения в областта на рели-
гията.
20

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

• да разработи въз основа на установените закономерности система
от методически указания и правила, които да служат като ръководни на-
чала в ежедневната практика на обучението по религия.

1.2.4. Методиките проучват особеностите в приложението на кон-
кретни дидактични методи. Такива са например:

– методите за организация и реализация на учебно-познавателната
дейност;

– методите за управление на учебната дейност;
– методите за стимулиране на интереса на учениците за усвояване
на знания и придобиване на конкретни умения и навици;
– методите за проверка и самопроверка на знанията и уменията.
Известно е, че тези методи се проучват на дидактическо равнище, т. е.
в раздела Дидактика (Теория на обучението) от общата педагогика. Но
изследването им само на това ниво не е достатъчно поради по-висока-
та степен на абстрактност при проучването и формулирането на тяхната
същност. Те се изследват и на методическо равнище, където абстракцията
отстъпва място на конкретни и специфични формулировки, изхождащи
от целите и задачите на обучение по даден учебен предмет. Управлението
на учебната дейност по Религия се осъществява например в тясна връз-
ка не само с училищните власти, с държавните образователни изисква-
ния, но също и с държавата, с родителите (семейството), с обществото
като цяло. Методите в това отношение могат да бъдат разнообразни и
нееднакви по приоритет и сила. Стимулирането на интереса на учени-
ците за по-пълноценно усвояване на знанията и уменията по религия се
осъществява чрез прилагането на специфичните методи на християнско-
то формиране, а не чрез интереса и желанието въобще, откъснато от въ-
трешните потребности на душата. Методите за проверка на знанията се
използват в занятията по Религия в неразривна връзка с проверката и на
уменията и на възпитаността в християнски дух. Самопроверката намира
своята конкретна реализация в осъзнаването на връзката на личността с
другите (обществото) и с Бога и отражението на това самосъзнание в об-
щия живот на класа и на отделните ученици. Методите в това отношение
са особено специфични и са взаимосвързани с всички други методи на
обучение и възпитание на подрастващите.
• да се изработи система от способи на изложения на преработения за
усвояване и в известен ред разположен материал;
• да се изработи система от способи за затвърдяване, повторение и
проверка на знанията и уменията на учащите се

21

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

1.2.5. Методиките изследват характера на учебното съдържание
То е централен проблем на всяка методика на обучението по конкре-
тен учебен предмет, който търси своето разрешение в две основни посоки:
1) какво да се подбере като научен материал от големия обем инфор-
мация, натрупана от всеки клон на познанието, с оглед нуждите, целите и
задачите на българското училище и на конкретния учебен предмет и как
да се осъществи съответната генерализация;
2) как да се приведе този материал в определена последователност,
като се разпредели по класове и съобрази с възрастта на учащите се и с
учебните програми на другите дисциплини, как да се структурира учеб-
ното съдържание.
Всяка частна дидактика е длъжна да познава много добре натрупа-
ната информация в даден клон на човешкото познание, в дадена наука.
Само тогава методиката ще може да подбере онова, което е необходимо
на обучаващите се в съответствие с целите и задачите на учебно-възпи-
тателния процес.
Когато методиките конструират учебното съдържание те още веднъж
се срещат със съответната наука. Но в този случай те се интересуват не
толкова от обема на знанията, колкото от логиката на систематизиране и
конструиране на даденото научно направление. Крайно становище пред-
ставлява възгледът, че логиката на учебния предмет трябва да съответ-
ства на логиката на науката. Като се изясни правилно същността и съ-
държанието на частните дидактики става съвършено ясно, че логиката
на учебния предмет трябва да съответства преди всичко на познавател-
ните възприемателни възможности на обучението (на обучаващите се).
При това съществува и определена закономерност: колкото учениците
са по-малки, толкова повече логиката на знанията и уменията трябва да
съответства на познавателните им възможности; колкото учениците са
по-големи, толкова повече логиката на знанията съответства на логиката
на науката.
Проблемът за характера на учебното съдържание е сложен и много-
странен. Само опитният и богато ерудиран методист би могъл да намери
най-подходящата пресечна точка на науката с педагогиката (теорията и
практиката на училищното възпитание и обучение), за да извлече оп-
тималния учебен материал, съответстващ на целите и задачите на обу-
чението. Трябва да се има предвид, че при конструирането па учебното
съдържание е задължително съобразяването и с най-новите постижения
на педагогическата психология: промените в общественото развитие не-
22

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

минуемо водят и до съществени промени в психологията на децата и на
народа като цяло.

Като се разглежда проблемът за взаимоотношенията между мето-
диката и науката в процеса на структуриране на учебното съдържание,
трябва да се посочат основните разлики в пътя на техния познавателен
процес:

 преходът от незнание към знание и предметът на познание на нау­
ката и методиката не съвпадат, те са различни (макар методиката да се
изгражда върху натрупаните от науката знания);

 процесът на генериране на нова информация от науката не съвпада
с аналогичния процес в методиката;

 процесът па движение от незнание към знание на ученика в учеб-
но-възпитателния процес и аналогичният процес в науката не съвпадат:
те имат различим цели, задачи, гносеологически и психологически харак-
теристики

 методите, които частните дидактики използват, за да проучват
предмета си и методите, които използват съответните науки, не съвпадат.

Според прот. д-р Захарий Дечев „съществена роля за подбора на
учебното съдържание от съответните богословски науки и последващо-
то негово структуриране и систематизиране имат следните дидактични
принципи:

• Тематичност – последователност: подбора и структурирането на
учебното съдържание се осъществява по трудност според възрастта на
деца за съответната група; предполага формулирането на глобални теми,
в последователност според равнището на възприемателните способности
на децата;

• Спираловидност – достъпност: образователното съдържание се
усложнява според възрастовите и индивидуално-личностни особености
на детето. То съответства на равнището на психо-физическата и духовно-
нравственото им развитие. Една тема може да се изучава няколко пъти през
годините или всяка година. Осигурява леко, и достъпно усвояване на по-
нятия в посока от известното към неизвеството, от познатото към непоз­
натото. Предполага обучението да се осъществява с увлечения, желание и
интерес, защото учебното съдържание е разпределено равномерно, липсва
претоварване, а знанията се разширяват, допълват и обогатяват;

• Концентричност-интегративност: образователното съдържание
се систематизира и подрежда в кръгове; всеки нов кръг включва учебно
съдържание от предшестващия кръг, като създава и интегративност на от-
делните тематично разположени ядра в единно-структурирано цяло;

23

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

• Сюжетност-ситуационност: съставът и обемът на учебното съ-
държание се групира според близостта по идея и сюжет; педагогическите
цели се определят съобразно ситуацията, реалните условия, потребно-
стите, посоката на взаимодействие; подпомага се по-задълбоченото въз-
приемане и осмисляне на идейно-сюжетното съдържание на изучавания
текст, съобразно закономерностите на непосредствената ситуация.

• Научност-адаптивност: отнася се до научната достоверност при
подбора на образователното съдържание; осигурява адаптивен поглед
към достъпни научни знания, съдържащи обосновани взаимовръзки с
формираните практически умения, които се овладяват в един по-широк
контекст в условията на целесъобразни ситуации на взаимодействие.“
[11, 90–91]

Методиката на обучението по религия има трудната задача до извле-
че от богатото многообразие от богословски и хуманитарни науки и дис-
циплини само онова съдържание, което е необходимо и полезно за уче-
ниците в тяхното християнско формиране. Понякога е трудно да се под-
бере подходящ богословски материал дори по определена тема, защото тя
може да изисква извличане на данни от няколко дисциплини. И в това е
ерудицията на методиста (на учителя по Религия): да подбере от многото
информация само нужното, полезното, възприемливото и минимално-
то, което за дадената ученическа възраст да съставлява основата на хрис­
тиянското формиране. В този процес преходът от незнание към знание се
осъществява чрез особеното структуриране на учебното съдържание по
Религия за съответния клас (възраст), възприеманото и овладяването на
което поражда не само нови асоциативни връзки (знания и умения), но
преди всичко нови черти в облика на личността, нови душевни преживя-
вания и ново виждане за света и за самия себе си.

1.3. Цел и задачи на методиката на обучението по религия
Определянето на обекта, предмета и научната проблематика на ме-
тодиката на обучението по религия логично води до необходимостта от
формулиране на задачите пред нея. Нейната основна задачата се състои в
разкриването на закономерностите на обществения образователен про-
цес по религия, с цел той да бъде най-правилно ръководен.
Особеностите на процеса на обучение по религия са свързани с това,
че религията е многопластов феномен, който обхваща всички сфери на
човешката личност и всички области на социалния и културен живот. За-
24

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

това науките, които я изучават имат сложна структура и представляват
разнообразна система от натрупан познавателен опит в сферата на своите
изследвания, имащи за предмет човека и обществото.

Към особеностите на процеса на обучението по религия се отнасят:
• интегративният и интеркултурен характер на религиозните,
културологични, философски, етнографски, исторически и пр. знания и
комплексното им взаимодействие в учебно-възпитателния процес по ре-
лигия;
• значимата роля на интерпретативните, екзистенциални, експре-
сивни и импресивни методи на познание и рефлексия за формиране в
обучаваните на религиозни познания и компетенции;
• прилагането на разнообразни средства на обучение;
• разкриването на религията като глобален феномен, който има
своите регионални и местни, локални традиции, което свързва целите
на обучението по религия с възпитанието на подрастващите в тради-
ционните духовни и културни ценности;
• нравствено-етичната насоченост на учебното съдържание, чрез
която в развитието на учениците се залагат като критерии за хуманност
основните общочовешки добродетели и се способства за изграждането
на високо морално гражданско съзнание;
• практическата насоченост на учебния процес по религия, чрез
който се създават както компетенции за собствената религиозна иден-
тичност, така и умения за общуване в мултикултурна среда, за осъщест-
вяване на интеррелигиозен диалог и за разрешаване на проблемни въ-
проси и конфликти.
От казаното по-горе може да се направи обобщението, че методиката
е такъв клон от човешкото знание, който изследва целите, съдържание-
то, закономерностите, средствата, методите и системите на обучение по
отделните научни и учебни дисциплини. Основната цел на училищните
методики е да сведат по подходящ начин дадено научно знание до такова
учебно съдържание, че учениците да могат с най-малко усилия и трайно
да го овладеят, като на основата на получените знания се формират съ-
ответстващи на конкретната дисциплина умения и навици. Тази основ-
на цел задължително предполага както дидактичните (обучаващи), така и
възпитателните фактори на учебния процес в българското училище.
Всяка цел се постига чрез системно и последователно изпълнение на
конкретни задачи, произтичащи от основната, цел. Така и пред методика-
та стоят за изпълнение редица задачи:

25

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

1) Методиката на обучението по религия има на първо място задачата
да конструира учебния предмет като обоснове мястото, ролята и значе-
нието на религията като учебна дисциплина;

2) Да определи педагогическите условия на обучението: ръковод-
ство от учител, самообразование, учебно съдържание, технически сред-
ства на обучение, помощни дисциплини, продължителност на обучение-
то (необходим брой часове) и т. н.

 Кой преподава – изисквания към учителя. В момента могат да
преподават няколко групи квалифицирани специалисти:

– завършилите богословски факултет учители;
– учители, придобили правоспособност да преподават религия чрез
курсове към Богословските факултети;
– правоспособни учители по история, философия, но задължително
с висше образование.
 Друго педагогическо условие, което методиката на обучение по
религия трябва да уточни е учебното съдържание, както и помощните
дисциплини, с които ще се установят междупредметни връзки. Когато се
изготвя учебното съдържание за даден клас, то трябва да се съобрази с
учебното съдържание на останалите учебни предмети за тази училищна
възраст.
 Педагогическо условие е и продължителността на обучението.
Днес обучението по религия е един час седмично СИП или ЗИП за всички
класове на основното и средно образование.
3) Важна задача на методиката на обучението по религия е да струк-
турира учебното съдържание на ниво Държавни образователни изи-
сквания (ДОИ), учебни програми, учебници и учебни помагала с оглед
оптималното му усвояване и наред с това трайното му овладяване с цел
придобиване на определени умения и навици. По всеки учебен предмет,
изучаван в българската образователна система, специални висококвали-
фицирани комисии, назначавани от министъра на Министерство на об-
разованието, младежта и науката (МОМН) изготвят ДОИ. Те представля-
ват основните и задължителни критерии за структуриране на учебното
съдържание по класове1.

1 За съжаление, за СИП/ЗИП – Религия все още няма изработени ДОИ. Съкратен е
и експерта по религия в министерството. В отделните РИО в България към учебна
2012–2013 година са останали само двама експерти-богослови, които съвместяват 2
специалности, напр., експерт по музика и по религия.

26

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

На основата на Държавните образователни изисквания структурата
и съдържанието на училищния курс по религия намира израз в изработе-
ните учебни програми по религия за всеки клас, както и в съставените
учебници и учебни помагала. В настоящия етап, независимо от липсата на
ДОИ, МОНМ все пак предоставя примерни теми като учебно съдържание
за изучаване по СИП/ЗИП-Религия за 1–12 клас. В първоначалния си вид
тази учебна програма е съставена през 1997 г., а от 2003 г. тя е променена,
като на нейното съдържание за началния етап на основното образование
съответства единствено учебникът за 1-ви клас с автори проф. Емилия
Василева и проф. Иван Желев. Съществуващото учебно помагало по ре-
лигия за 2–4 клас не отговаря на темите на новата програма. Учителят по
религия е принуден да бъде сам автор на учебното съдържание на голяма
част от уроците. В МОНМ е налице ясно разбиране, че е необходима про-
мяна. Каква ще бъде тя обаче, е все още въпрос на предстоящи дискусии.2

Изискванията към подбора на образователно съдържание в съвре-
менното училищно обучение отразяват образователната политика на
държавата. Както всички други учебни предмети, така и обучението по
религия е длъжно да се съобрази с това при изготвяне на тематичните
си програми по преподаваната в държавната образователна институция
дисциплина. Проф. Пламен Радев изброява следните основни изисква-
ния към учебното съдържание на съвременното образование:

− Съответствие на общочовешки, общодемократични, общокултур-
ни и хуманистични ценности.

− Съответствие на интересите на държавата и нацията и тяхното
интегриране в европейските процеси.

− Плурализъм и свобода на избора.
− Единство на съдържателна и процесуална страна в обучението.
− Единство на учебно съдържание, образователни цели и развива-
щи цели.
− Деидеологизация и деполитизация на учебното съдържание.
− Възможности за обща и специална подготовка.

2 Затова приоритет в работата по духовна просвета на БПЦ трябва да бъде създаването
на църковни просветни центрове и училища, изграждането на православни семей-
ства, организирането на многообразни дейности в енориите – православни лагери, ра-
ботилници, гостувания, целенасочена и системна катехизическа дейност с възрастни-
те, учене през целия живот. Учение за и живот в тайнствата, духовно подпомагане от
душепастира, екзистенциален опит. Хубаво е в училището да се провежда религиозно
образование, но ако децата учат за Бога само в държавната образователна институция,
то тогава се лъжем, че градим жива църква. Живата църква се прави в енорията.

27

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

− Да се поддава на измерения.
− Съответствие на постиженията на съвременната наука, техноло-
гия и изкуство.
− Формираща и развиваща стойност на личния опит, интерпрета-
ция и творчество.
− Прагматична ориентация, функционалност и адекватна използва-
емост.
− Наличие на образователни и възпитателни цели.
− Детерминираност от възрастови и психични особености на разви-
тие на учениците с вариации по обем, сложност и насоченост.
− Откритост към актуална тематика.
− Редуциране по дидактични целесъобразен начин на съвременните
научни тенденции.
− Да предоставя възможност за диалог.
− Недопускане на самозатваряне и капсулиране на отделните учеб-
ни предмети.
− Да насочва към самообразование. [26, 174–175]
4) Друга задача на методиката на обучението по религия е да пред-
ложи такива връзки между учебното съдържание, принципите, форми-
те, методите и средствата на обучение по религия, чрез които да се въз-
действа върху всички сфери на личността. Да се преследва класическия
идеал на възпитанието – цялостна и хармонично развита личност. Ние
не предлагаме само образователни технологии, а се стремим към възпи-
тание на ума, сърцето и волята – без тези трите няма религиозно възпи-
тание. Чрез обучението по религия трябва да се работи и за естетическо,
и за гражданско възпитание. Физическото възпитание също не остава на
заден план. Тялото според православното учение не е затвор на душата,
както е според Платон, напротив – тялото е храм Божи, то е свято, осве-
тено с Въплъщението, Смъртта, Възкресението и Възнесението на Сина
Божи. Когато нещо се пренебрегва, има щети. Когато тялото боледува, и
духът боледува. Когато духът боледува, това се отразява на тялото.
5) Задача на методиката е и да търси и осъществява в педагогическата
практика актуалното в богословието и педагогиката, да разпространя-
ва и прилага в училище, обществото и живота новостите в науката с цел
духовен, културен, икономически и социален напредък на обществото.
Тези задачи в предмета религия получават своята конкретна реали-
зация чрез:
– формиране на учебното съдържание по религия за отделните кла-
сове;
28

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

– определяне на педагогическите условия на обучение като умело съ-
четание на училищните форми с извънучилищните, преди всичко с хра-
ма, енорията, семейството, обществото като цяло;

– такова структуриране на учебното съдържание, което да позволява
не само успешното му овладяване, но преди всичко – християнско въз-
питание и изграждане на християнския характер чрез утвърждаване на
търсените от учителя в хода на уроците по религия умения и навици в
християнското учение и християнския живот;

– такова развитие на младата личност, което да позволи укрепване на
християнската вяра и дела и същевременно приемане на многообразието,
включително религиозното, като основа за разностранно и по-устойчиво
християнско развитие;

– развитие на църковното учение в новите условия при пълно съо-
бразяване с традицията и опита на християнството и на светоотеческото
наследство, като по този начин се съдейства за издигане на културното
ниво на народа ни и за вписването му в богатата съкровищница на евро-
пейската християнска култура.

1.4. Връзка на методиката на обучението по религия с другите
педагогически науки

Учителят по религия се нуждае както от задълбочени богословски,
така и от педагогически, психологически и методически познания, необ-
ходими му за неговата конкретна учебно-възпитателна практика в обу-
чението по религия. Ето защо е важно наличието на ясна визия за ме-
тодиката на обучение по религия като наука не като затворена монада,
а в сложно и активно взаимодействие с редица други науки, влизащи в
непосредствени и опосредствани отношения с нея. Първостепенна важ-
ност имат научните връзки с теологията, с дидактиката, с възрастовата и
педагогическата психология, с логиката и др.

От анализа на предмета и съдържанието, целта и задачите на мето-
диките следва логическият извод, че те са част от педагогиката като нау-
ка. Както е известно, училищната педагогика включва теория на възпи-
танието и теория на обучението (дидактика). Ако в широк смисъл под
дидактика разбираме наука за правилата и законите на цялото обучение,
то методиката като учение за законите и правилата на обучението по от-
делни учебни предмети стои в най-тясна близост именно с дидактиката.
Неправилно е обаче да се мисли, че методиките не черпят теоретични об-

29

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

общения и от първия дял на педагогическата наука – теорията на възпи-
танието. Методическите изследвания, насочени към търсене на оптима-
лен вариант на обучение по конкретна учебна дисциплина, се провеждат
в най-тясна връзка с постиженията на теорията на възпитанието: извест-
но е, че процесът на обучение е неотделим от процеса на възпитание. От
тази гледна точка наименованието „частна дидактика“ не отразява точно
съдържанието на методиките.

Ако се проведе анализ на основните термини, словесни изрази и по-
нятия, използвани в методическите пособия, ще се види, че това са общо-
педагогически термини и изрази, т. е. – изразните средства на педагоги-
ката. Логиката на методиката е логика и на педагогиката и тя не може да
бъде изразявана с различни изразни средства.

Историческото развитие на педагогическата наука и методиката също
сочи тяхната общност. Педагогиката се заражда като наука тогава, кога-
то настъпва необходимостта от теоретични обобщения, основани върху
определен процес на практическо обучение (преподаване) на ученици от
една или друга възрастова група. Методиката на обучение по дадена учеб-
на дисциплина се появява или заедно с въвеждането на учебния предмет
в образователната система или след натрупването на определен теорети-
чен и практически опит. Това е опит, почерпен както от съответната нау-
ка, така и от педагогиката и професионалните достижения на изтъкнати
и талантливи учители и педагози;

Факт е, че първоначално методиките са се развивали в рамките на пе-
дагогиката. И не би могло да бъде другояче: първо, развитието на отдел-
ните научни клонове все още не е достигнало до една висока степен на
абстракция, каквато наблюдаваме в днешно време, и второ, обучението
все още не е било масово и е обхващало само един незначителен процент
от населението. С бързия напредък на науките и въвеждането във всички
развити държави на задължително обучение, се създават необходимите
предпоставки за отделянето на методиките от педагогическата наука.

Ето защо днес и методиката на обучението по религия представля-
ва отделен научен клон от човешкото познание. Тя не е „гранична“ или
„междинна“ научна дисциплина, както се е смятало преди време. Според
наукознанието междинни науки са такива като биофизика, ергономия,
физикохимия и т. н. За тях е характерно, първо, че проучват предмет, кой-
то е на границата между двете науки и, второ, породената нова инфор-
мация не се отнася към нито една от интегрираните науки. Предметът на
изследване на методиката не е граничен: той не е нито научното пости-
жение, нито теоретичното педагогическо обобщение. Освен това породе-
30

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

ната от методическите изследвания нова информация не обогатява нито
съответната наука, нито самата педагогика.

Възможно е, по изключение, училищната методика в своите педаго-
гически търсения да стигне до нова информация, отнасяща се до науката,
от която е подбрано учебното съдържание. По принцип, обаче, това не
е нейна специфична задача. За разлика от междинните науки, при кои-
то има нова информация, различна от интегрираните науки, методиката
на обучението генерира изключително педагогическа (и психологическа)
информация.

Най-пряка е връзката между дидактиката и методиките на обу-
чението по отделните учебни предмети, които се изучават в училище.
Обектът на изследването на тези науки е общ – това е обучението на под-
растващите. Нещо повече. Налице е и частично съвпадение между техни-
те предмети, а следователно и между функциите, задачите и методите им.
Дидактиката се стреми да установи общите характеристики и закономер-
ности на обучението, валидни за всички учебни предмети. Тя формулира
общите принципни положения, които служат като основа при определяне
на обема и структурата на учебното съдържание по всички учебни пред-
мети. Разработва общите методи и организационни форми на обучение,
които се използват при обучението по всички учебни предмети. Пора-
ди това тя най-често се назовава обща дидактика, макар че най-точното
наименование е обща училищна дидактика доколкото разработваната от
нея проблематика се отнася предимно или изключително до обучението в
училище и не отчита в необходимата степен особеностите на обучението
във висшите, полувисшите и редица други по-специални учебни заведе-
ния (военни, църковни и пр.).

Всяка една методика се занимава с конкретните въпроси на целите и
задачите, съдържанието, принципите, формите и методите на обучение-
то по съответния учебен предмет, изучаван в училище. Поради това най-
често методиките на обучението по отделните учебни предмети се нари-
чат частни дидактики. С развитието на педагогическата наука и практи-
ка отделните методики започват да придобиват собствена теоретическа
надстройка и сега вече са се обособили като относително самостоятелни
педагогически дисциплини – всяка методика има свой предмет, специ-
фични задачи и методи на изследване.

Различието между предмета на общата дидактика и предметите на
методиките (частните дидактики) следва да се търси в нееднаквата сте-
пен на обобщеност на постановките и изводите, до които стигат тези
науки, формулираните от методиките на обучението закономерности и

31

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

норми са в много по-голяма степен обусловени от характера на учебното
съдържание по съответния предмет. Важна задача на общата дидактика
по отношение на методиките на обучението е да осигури необходимото
единство в подходите им към учениците, при избора на съдържанието,
на пътищата и формите на учебна работа. С други думи, по отношение на
методиките на обучението дидактиката е базова наука

На съвременния етап във връзка с обособяването на дидактическа-
та технология като относително самостоятелно направление взаимо-
отношението между общата дидактика, технологията на обучението и
частните дидактики значително се модифицира и комплицира. Ако ди-
дактиката е мета-наука за методиките на обучението по отделните учебни
предмети, то дидактическата технология е мета-технология спрямо ме-
тодическата, предметно-дисциплинарна технология. С други думи, отно-
шението между обща дидактика – дидактическа технология – методика
е отношение между общо, особено и единично, разглеждани като фило-
софски категории. Отношението между дидактиката и методиките е от-
ношение, както между отделни, така и между преминаващи една в друга
форми на научното познание и на неговата практико-приложна страна,
т. е. на технологията, при водещата роля на дидактиката и на дидактиче-
ската технология.

В резултат на все по-широко разгръщащата се диференциация и ин-
теграция на научното познание през последните десетилетия се правят
опити за създаване на „отраслови“, профилирани дидактики, които раз-
криват закономерностите на обучението на една или друга възрастова
група. Тук могат да се отнесат дидактиката за началното училище, за сред-
ния и горния курс на общообразователното училище, вузовската дидак-
тика, теорията на перманентното обучение (на обучението за възрастни),
военната дидактика и пр.

Понастоящем училищната дидактика изпълнява функциите на обща
дидактика по отношение на частните, предметните дидактики (методи-
ките на обучението по отделните учебни предмети в училище).

Много тясна връзка съществува между дидактиката и теорията
на възпитанието. В рамките на класическата, традиционната педаго-
гика теорията на обучението и теорията на възпитанието се разглеждат
като два основни нейни дяла, всеки от които се отличава със свои специ-
фични особености.

Обособяването на дидактиката и на теорията на възпитанието като
относително самостоятелни науки доведе до съществени изменения на
техния статут. Те продължават да имат общ обект – единния учебно-въз-
32

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

питателен процес. В него обучението и възпитанието се намират в нераз-
ривно, органично единство, което може да се разчленява само за целите
на научния анализ. Макар че между предметите на тези две науки има
много допирни точки, те далеч не съвпадат. Спецификата на дидактич-
ния подход е разкриването на закономерностите на обучението като вид
обществена дейност, като процес на предаване и усвояване на специал-
ния опит. Теорията на възпитанието изучава закономерностите във въз-
питанието на личността като целенасочено формиране на определени
ценностни ориентации, на определено отношение към действителността,
към другите и към себе си.

2. Основни понятия на методиката на обучението по рели-
гия

2.1. Същност на религиозното образование като проблем на
методиката на обучението по религия

Понятието религиозно образование (religious education) е термин с ши-
роко значение в областта на педагогиката. То обхваща различни видове
образователна дейност, свързана с изучаването на религия, с религиоз-
ното възпитание, с формирането и развитието на религиозно съзнание.
В този широк смисъл религиозно образование могат да бъдат наречени
всички сфери на образователна дейност, свързани с религията по прин-
цип. В световен план този термин се употребява най-вече по отношение
на училищното образование, където често наред с него понякога в допъл-
нение се използва и понятието възпитание на ценности (Values). Като
най-близки синоними на religious education в англоезичната литература се
използват religious formation и religious instruction, като последният термин
има по-тясно значение и обозначава вероучителните форми на обучение.

В сферата на висшето образование вместо интегралното понятие „ре-
лигиозно образование“ обикновено се използват по-специалните понятия
на теологията и религиознанието (religious studies, religious science), както
и други специализирани предмети („философия на религиите“, „социоло-
гия на религиите“, „религиозно изкуство“ и др.). По-типичните понятия
„духовно образование“ и „духовно възпитание“ започват да се използват
активно сравнително късно. Например, в Англия учебната дисциплина
„Духовност“ (Spirituality) се появява във висшето образование към края
на 70-те години на XX в. При това, за разлика от многозначното използ-

33

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

ване на това понятие у нас („духовни училища“, „духовни потребности“
и пр.), в западноевропейските висши учебни заведения то има по-тясно
приложение, ограничено от методологията и съдържанието на курса. От
90-те години понятието духовност се използва вече в общообразователен
контекст. В Англия някои педагози започват да разглеждат религиозното
образование като процес на „изучаване на духовния опит“ [38, 166; вж.
също: 36]. В САЩ, където религиозното образование е изведено извън
рамките на общообразователната програма, се предприемат опити да се
представи „духовното образование“ като компонент на училищната про-
грама или даже алтернативна парадигма на училищното образование [37;
18]. И в единия, и в другия случай „духовното“ не се противопоставя на
„светското“.

Исторически терминът религиозно образование е заел своето место в
европейската педагогическа култура поради стесняването на понятията
„християнско образование“ и „християнско възпитание“. Той започва
да се употребява широко в училищната практика във връзка с появата
на необходимост от осветляване на религиозните аспекти на живота в
по-отворена и широка перспектива. Като част от факторите, задвижи-
ли този процес, един от основоположниците на английската религиозна
педагогика Н. Смарт (1927–2001) сочи секуларизацията на обществото,
екуменическите движения, взаимодействието между световните религии
и растящото на този фон осъзнаване на необходимостта от взаимно ува-
жение между представителите на различните култури [40]. Според Смарт
процесът на секуларизация включва и криза на традиционните катехи-
зични форми на християнското възпитание, изразяваща се в масов отлив
на вярващи с католическо и протестантско вероизповедание от църквата.

Още с въвеждането на това понятие започват да се очертават разлики
по отношение на неговото съдържание, обусловени от различната обра-
зователна стратегия в областта на изучаването на религия във Велико-
британия и САЩ. В повечето европейски страни под религиозно образо-
вание започва да се разбират такова изучаване на религия в публичното
училище, което носи в по-голяма или в по-малка степен критично дистан-
циран характер и не изисква религиозна самоидентификация на учени-
ците за разлика от традиционните вероучение, християнско възпитание,
катехизация и т. н. (на английски – Christian education, Christian nature). В
САЩ, напротив, religious education съхранява значението на конфесио-
нално катехизично обучение и продължава да се използва в християнски
контекст като синоним на Christian education [30]. Важно следствие на ан-
глийския подход е отдалечаването на понятието религиозно образование
34

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

от конфесионалното съдържание на термина, което създава предпостав-
ки за формиране на религиозната педагогика като специален раздел на
педагогическите науки, изучаващи религиозното образование.

В съвременната българска педагогика термините „религиозно обра-
зование“ и „религиозна педагогика“ не са получили още такова общопри-
ето значение, каквото са придобили в международната образователна
практика. Така например, ако кажем, че някой е получил религиозно об-
разование, обикновено се разбира, че този човек е завършил Духовна се-
минария или Богословски факултет. В научните среди и до днес се срещат
гледни точки, според които по отношение на системата на светското об-
разование въобще не бива да се говори за религиозно образование. Като
по-приемливи за светското училище предмети се възприемат „Религиоз-
нание“, „История на религиите“ или „Световни религии“. Най-често тези
наименования на учебни дисциплини се противопоставят на понятието
„религиозно образование“, разбирано като конфесионално или богослов-
ско изучаване на религията. Такова разграничение може да се наблюда-
ва и в английската терминология при употребата на понятията „learning
(teaching) religion“ и „learning (teaching) about religion“ („учене/преподава-
не на религия“ и „учене/преподаване за религията“).

Пряк резултат от нежеланието да се признае широкото разнообразие
от форми на религиозното образование, включващо както светски, така
и несветски подходи, стават общественото напрежение при публичното
обсъждане на тази тема, и пречките по пътя на търсене и внедряване на
конструктивни подходи. Почти двадесетгодишното обсъждане на про-
блема завършва само с поляризация на мненията по повод възможността
за преподаването на религия в държавните училища. Българската педаго-
гическа наука остава встрани от богатия международен опит в тази сфе-
ра, а създаването на политически неутрална и професионално пригодна
платформа за взаимодействие на специалистите в страната така и не се
увенчава с успех.

Коренно различни са аргументите за неприемане на термина „рели-
гиозно образование“ от страна на ревностните в своето вероизповеда-
ние представители на различни религиозни общности. Те, като правило,
предпочитат да наричат образователната дейност, свързана с изучаване-
то на религия, според конфесионалната му принадлежност: християнско,
ислямско образование и др. В православен вариант се използват също
с популярност такива традиционни наименования като духовно или ду-
ховно-нравствено възпитание (образование). Негативното отношение
към прилагателното „религиозно“ в дадения случай е обусловено от него-

35

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

вата излишна широта и свързаните с това опасения, че употребата му би
лишило учебните програми от конкретно съдържание и в крайна сметка
ще доведе до размиване на конфесионалната идентичност на учащите се.
Един от аргументите на тази позиция е, че в реалния живот не съществу-
ва такова явление като „религия“. Има исторически установили се рели-
гиозни традиции или вярвания, всяка от които обяснява и разкрива вза-
имоотношенията на човека с Трансцедентното (Бога, Абсолюта) по тол-
кова различен начин, че изчезва всякаква възможност за съвместяване на
различните изходни положения, характерни за различните традиции, в
единен дискурс, също както и използването на един език.

Още един разпространен аргумент е апелирането към историческа-
та приемственост на българското образование, в което всичко, свързано
с религиозния живот в широкия смисъл на думата, традиционно се оп-
ределя не като „религиозно“, а като „духовно“. В действителност, обаче,
широката употреба на понятията „духовно“ и „духовно-нравствено“ въз-
питание често е съпътствана и от използването на термините „религия“ и
„религиозно“ в различни словосъчетания както в богословския, така и в
педагогическия речник.

Усвояването на тази терминология в нашата педагогическа традиция
се обяснява напълно с очевидните £ преимущества в сравнение с по-ста-
рия набор от понятия. Концепцията на християнското възпитание се
оказва, от една страна, неподходяща за широката теоретична рефлексия
и за методическия обмен на опита в интеррелигиозен контекст поради
своята стесненост, а от друга – твърде разтеглива във функционално-съ-
държателно отношение (християнско възпитание може да бъде нарече-
но както непосредственото катехизично изучаване на вероизповедната
традиция, така и обучението в училище, проникнато от християнските
принципи).

Още по-разтегливо, многозначно и практически безпредметно е по-
нятието духовно възпитание, поради което се губи самата възможност да
се очертае някакъв раздел в училищната програма, към който то да бъде
приложимо. Ако се вземе под внимание, че дълго време в тоталитарния
период „духовното възпитание“ (под което по-често се разбира естети-
ческо възпитание) успешно се съвместява с атеистичното, употребата на
термина „духовно възпитание“ става още по-амбиваленен по отношение
целта на обучението по религия. Особено конфликтогенна роля в свет-
ското училище може да изиграе също традицията в използването на ду-
мата „духовно“ като антоним на думата „светско“.

36

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

Като изхождаме от проведения анализ на приложимостта и адек-
ватността на използваните в обучението по религия термини, можем да
направим на първо място извода, че активното въвеждане на понятието
„религиозно образование“ в педагогическа употреба е принципно необ-
ходимо най-малко поради две причини:

1) Отсъствието на този термин в българската педагогика я поставя
в особено положение, като създава предпоставки за международната £
изолация, затруднява обмяната на опит и идеи в областта на обучение-
то по религия, пречи на развитието на педагогическата наука като цяло.
Това става особено сериозно препятствие за бурно развиващото се през
последните десетилетия интеррелигиозно професионално-педагогическо
сътрудничество.

Отказът от използване на понятието религиозно образование, замяна-
та му с по-тесни и специални понятия (религиоведско, богословско, кон-
фесионално образование, културологично преподаване на религия и т. н.
или с понятието духовно-нравствено възпитание поставя препятствие на
пътя на развитие на българската религиозна педагогика като самостояте-
лен раздел от педагогическите науки, изучаващи религията.

Взаимовръзката на училището с науката, художественото творчество,
спорта и други видове дейност е опосредствана от съответната методика
на обучение. Ако религията е изведена извън рамките на единната сис-
тема за професионална подготовка на учителите по отделните предмети,
ако подготовката на учителите по религия се осъществява на друга, непе-
дагогическа база, тази област на образование се изпуска от педагогически
контрол, става зона, свободна от приоритета на общопедагогическите
интереси, което накърнява цялостността на училищния образователен
процес и пространство.

Терминът „религиозно образование“ няма достойни алтернативи.
При заместването му с такива понятия като „духовно“, „духовно-нрав-
ствено“ или „християнско“ образование се губи предметно-съдържател-
ното значение на термина.

2) Второ, съвсем не е маловажно как ще се разбира понятието „рели-
гиозно образование“. Необходим е принципен отказ от битуващата прак-
тика за стесняване областта на употреба на термина и от привеждане тъл-
куването му в съответствие с международната практика. Оформящото се
у нас официално тълкование на термина „религиозно образование“ страда
от много сериозен недостатък, даващ погрешна посока на развитие на це-
лия дял образователна дейност, свързан с обучението по религия. Той се
състои в това, че предлаганият способ на разбиране подразбира възмож-

37

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

ност за съществуването само на конфесионални, т. е. вероучителни форми
на религиозно образование. Доколкото неконфесионалното обучение по
религия е един от най-перспективните пътища за реализация на религи-
озното образование в съвременното светско училище, тази практика из-
вежда развитието на религиозното образование у нас в задънена улица.

В световната педагогическа литература не се срещат така често опити
строго да се определи какво е религиозно образование, но затова пък съ-
ществува достатъчно ясно разбиране относно разнообразието от начини,
по които може да се реализира религиозното образование и кои от тях са
съвместими с принципите на светското училище.

Религиозното образование може да се осъществява в различни фор-
ми, част от които съответстват, а други не съответстват на принципите
на светското училище. За по-ясното разграничаване на тези два случая е
важно функционалното предназначение на типологията или видовете
религиозно образование. Но преди да преминем към проблема за типоло-
гията е необходимо да бъде обсъдено и въведено второто понятие, което
е от изключителна важност за методиката на обучение по религия – по-
нятието „светско училище“. „Религиозното“ понякога се разглежда като
антоним на „светското“. Правилно ли е такова разбиране? Ще се опитаме
да отговорим на този въпрос в следващата точка.

2.2. Същност на светското училище
В тълковния речник на Н. Геров от 1904 г. значението на понятието
„светски“ се обяснява като: „1. что е за тоя свят, что е от тоя свят, светов-
ный, мирскый; 2. человеческый, людскый, хорский“ [9]. Това разбиране е
в хармония със съвременното тълкуване на термина в европейски кон-
текст, където той се възприема именно по тези два начина: „1. отнасящ се,
свързан с временните неща, светските (световните, от света) неща повече,
отколкото с религиозните; 2. което не е под контрола на религиозна ин-
ституция“ [41, 903].
В съвременния български „Тълковен речник“, обаче, думата „светски“
се представя с идеологически подменено второ значение: „1. отнасящ се
до света; 2. атеистичен, безрелигиозен, отделен от религията, църквата“.
Сходно е тълкуването на понятието и според руския „Толковый словарь“
на Д. Н. Ушаков: „1. Принадлежащ на висшето общество или елитарен; 2.
не църковен, мирски, противоположен на църковното и духовното.“ [29]
Именно разбирането на това второ значение се нуждае от по-подро-
бен анализ и обяснение.
38

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

Съвременната юридическа употреба на понятията за светско и свет-
скост отразява една от най-важните характеристики на обществените
отношения и принципи на изграждане и дейност на държавата. Интерес-
но и полезно е да се знае, че светскостта като идея и принцип е културно
и исторически обусловено явление, възникнало на определен етап от раз-
витието на християнската цивилизация. Древните дохристиянски циви-
лизации не са познавали принципа на светскостта. Напротив, спазването
на официалния култ тогава e било най-важното условие за гражданска
принадлежност. От IV век статус на държавна религия придобива само
християнството. Според степента на евангелизация и просвещение в ев-
ропейското общество, обаче, става все по-ясно, че евангелският призив,
насочен към вътрешния човек, трудно се съчетава с практиката на офи-
циалния култ. От момента на отделяне на християнството от лоното на
старозаветната традиция критериите на религиозността като „спазване“
или „неспазване“ на закона и обреда отстъпват място пред критериите
на вярата – качества, които не се поддават на формална външна оценка.
Така в структурата на християнската цивилизация се установява идеята
за автономията на личния религиозен живот, а заедно с това и идеята за
светскостта. И до ден днешен конфесионалният произход на принципа за
светскостта се усеща в това, че този принцип много по-леко се възприема
в страните с християнска култура. В страните от ислямския свят, повече-
то от които са провъзгласили в своите конституции свобода на вероиз-
поведанията, убежденията и словото, се наблюдава явна склонност към
размиване на границите между гражданския и религиозния живот. Из-
ключение прави само Турция и, отчасти, Тунис и Ирак. Същото може да
се каже за Израел. Юдаизмът фактически изпълнява в тази страна функ-
цията на държавна религия и поради това обстоятелство Израел не може
да се счита за напълно светска държава [Вж.: 23: 35, 84, 109].

В общи черти правовото съдържание на понятието за светскостта е
добре известно: с негова помощ се обозначава независимостта на общест-
вения живот от религиозните институции. Държавата декларира своята
светскост чрез конституционните си принципи, гарантиращи свободата
на съвестта и избора на вероизповедание (Конституция, чл. 13 (1), чл.
37), както и със законовите изисквания за равнопоственост на вероизпо-
веданията (Закон за вероизповеданията, чл. 4 (1)) и забрана на дискрими-
нация на верска основа (чл. 4 (4)). Другa юридическа норма, произтичаща
от отделянето на религиозните институции от държавата, е чл. 5 от Зако-
на за народната просвета, който гласи: „Образованието е светско.“ За-
дълбоченото разглеждане на понятието светскост, обаче, поражда много

39

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

въпроси. Например, какви са съществените признаци на светскостта на
държавата, обществото, образованието и т. н.? Няма единство на мнения
по тези въпроси, и, съответно се оказва, че днес в света се практикува
доста различно разбиране за светскостта, реализираща се в различните
политики на взаимодействие на държавата с религиозните институции.

Терминът светскост (la laicite) за първи път започва да се използва
във Франция през XIX в. и едно от най-сполучливите му определения,
превърнало се в афоризъм, принадлежи на създателя на светската система
на образование във Франция Жюлио Фери: „Светскостта – това е край на
непогрешимостта на която и да е религия и край на непогрешимостта на
държавата“ [23, 21]. През XVII и XVIII в. това понятие се употребява само
като прилагателно с антоним „църковен“. Постепенно, с укрепването на
принципа за светскост в обществения живот на Франция, значението на
термина се разширява и днес, както пише водещият специалист в тази об-
ласти Жан Боберо, светскостта се разбира във Франция и като характе-
ристика на държавата, която осигурява пълно равенство на гражданите
по въпросите на вярата и пълна свобода на съвестта, и като универсална
ценностна категория: „Светскостта е също определена култура, опреде-
лен идеал, освобождаване от всякакъв „клерикализъм“, т. е. от поробва-
не на духа от веднъж и завинаги установени възгледи, неподлежащи на
обсъждане. Това е напълно логично, тъй като светскостта предполага не
само свобода на вероизповеданието в широкия смисъл…, но и свобода
на мисълта, която означава еднакво отношение към религиозната вяра и
неверието, както и осигуряване на достъп до знания, позволяващи кри-
тично отношение към различните догматични и цялостни идеологически
системи“ [23, 24]. Като анализира съществуващите подходи към опреде-
лението на понятието, Понкин също е склонен към по-широко тълкуване
на термина, при което светскостта става антоним както на клерикалност-
та, така и на идеологическия тоталитаризъм: „Най-главното основание и
същността на светскостта е доброволността в приемането и отстояването
на собствен светоглед, забрана за натрапването на светоглед или идеоло-
гия“ [23, 32].

И така, светскостта означава признаване като ценност и фактическо
наличие в обществените отношения на свобода на вероизповеданието и
нещо повече – свобода на съвестта, убежденията и мислите. Тази връз-
ка преди време беше подчертана от Президента на Франция Жак Ширак
в речта за светскостта като основополагащ принцип на републиката от
17 декември 2003 г.: „Светскостта гарантира свобода на съвестта. Този
принцип защитава свободата на всеки да вярва или да не вярва...“ [цит.
40

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

по 15, 38]. Идеята е разбираема, но при практическата £ реализация на
държавно и гражданско ниво възникват разногласия по повод на това ка-
къв да бъде критерият за успешното прилагане на светскостта в живота
и по какви признаци следва да се отличава светското общество, държа-
ва, образование и т. н. от несветското. Съществуващите мнения условно
могат да бъдат разделени на две групи – клонящи към тясното или към
широкото определяне на светскостта, и, съответно, към силна или слаба
концепция за светскостта.

Какво се влага обикновено в понятието светскост на образованието?
Тук също е възможно тясно и широко разбиране. Според тясното раз-
биране, светското образование трябва да избягва всяко съприкоснове-
ние на учащите се с прояви на религиозност и всякакво споменаване на
тази сфера на живот. Международният опит, особено опитът на Фран-
ция и САЩ, където тясното разбиране на светскостта е станало основа
на държавната политика в областта на образованието, показва, че такова
разбиране предизвиква множество проблеми, в частност – такива, които
касаят правата на вярващите. Фактически то ги дискриминира в правото
им на получаване на безплатно образование в съответствие с убеждения-
та, предоставя необосновани от правова гледна точка привилегии на ате-
истите. Широкото разбиране не позволява определени условия да бъдат
отнесени към категорията светско образование и такива видове общооб-
разователна практика, при които изучаването на религия да съставлява
част от учебната програма.

Декларирането на „светския“ характер на образованието (за разли-
ка от декрета за отделянето) означава по същество не само много повече
от административна и финансова независимост на училището от църква-
та, но и означава нещо друго – осигуряване на свобода на вероизповеда-
нието, мисълта и убежденията.

Изключително трудно е строго юридически да се определи разбира-
нето на понятието „светски характер на образованието“. Причините за
тази трудност са няколко. Между тях са както многообразието на същест-
вуващите модели на светскост, така и бързо променящият се характер на
религиозността в съвременното общество. Но главната причина, според
Ф. Н. Козырев [15, 40], се състои в това, за което говори Ж. Боберо: свет-
скостта е ценностна етическа категория, идеал, неразложим без остатък
на формални и статични признаци, точно така, както и понятията за сво-
бодолюбие или вяра. Разбирането на светскостта трябва да извира от не-
драта на общественото съзнание по пътя на проби и грешки, а не да се

41

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

дава отгоре във вид на сбор от готови правила. Светскостта, законодател-
но спусната отгоре, може да се реализира само в уродливи форми, докол-
кото истинската светскост винаги е обществена добродетел, продукт на
гражданското самосъзнание, социално творчество на гражданите.

Без да се опитваме да даваме изчерпателно определение за светскост-
та на образованието и училището, ще обозначим най-основните черти на
тези категории:

1) Като основен ключ за тълкуването, разбирането и оценката на
светското образование трябва да служи осъществяването в образовани-
ето на правото на гражданите на свобода на съвестта, включваща право
на конфиденциалност на убежденията, свобода в изповядването на всяка
религия или в неизповядването на никоя, свобода на светогледното само-
определяне, свобода на мисълта и убежденията.

2) Втори признак на светското образование е неговия публичен ха-
рактер, което включва:

а) отвореност и прозрачност за обществен контрол на образованието
и

б) приоритет на общогражданските ценности.
Това означава, че образованието престава да бъде светско, ако е под-
чинено на устав, програма на живот или система от ценности, същест-
вено разминаващи се с гражданския кодекс и нормите на гражданското
общество.
Напълно недопустимо и неприемливо днес е разбирането на свет-
скостта по формулата „светски = нецърковен“. Светскостта трябва да се
противопоставя на всяко посегателство на свободата на личните убежде-
ния, както под формата на клерикализъм, така и под формата на безрели-
гиозен идеологически абсолютизъм.
Съблюдаването на принципа за светскост в образованието означава
осигуряване на деликатно и динамично равновесие на влизащите в кон-
фликт между себе си фундаментални демократични права, като напри-
мер, правото на свободно религиозно самоизразяване, правото на обра-
зование в съответствие със семейните традиции и правото на свобода на
съвестта и убежденията.
Основният термин, който се нуждае от разясняване като част от поня-
тийния апарат на методиката на обучение по религия е понятието „свет-
ско училище“. От една страна неговото определяне е по-лесно, но от друга
– по-трудно, отколкото на понятието „светско образование“. По-лесно,
защото към него в по-голяма степен са приложими формални признаци.
Училището, юридически принадлежащо на църквата, очевидно не може
42

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

да се нарича светско, макар и образованието, което то дава да бъде напъл-
но светско. Тук разликата се обуславя от това, че образованието поради
своята нематериална природа може да се определи само функционално, а
училището освен всичко друго е и субект и обект на имуществени отно-
шения. Затруднението в тълкуването на светскостта на училището е обу-
словено от широко разпространеното в световната практика включване
в програмите на светските училища на конфесионален компонент. Може
ли да се счита за светско училище това, което макар и на доброволни на-
чала, осъществява подкрепа във въцърковяването на учащите се? По този
въпрос няма единство на мненията, но сякаш по-приемливо е светскост-
та на училището да се определя според същите два ключови признаци, по
които и светскостта на образованието, като се добави към тях признакът
на юридическата принадлежност. За светско с повече вероятност може да
се счита училище, което:

 не принадлежи организационно и не се подчинява администра-
тивно на религиозни институции, както и на политически или идеоло-
гически партии, движения и организации, принадлежността към които е
свързана със съществени ограничения на гражданските свободи;

 осигурява в образователния процес свобода на съвестта и убежде-
нията на участниците в образователния процес;

 открито е за обществен контрол и се изгражда на общограждан-
ски основи.

В съответствие с такова разбиране въпросът за това дали светското
училище е светско се решава, така да се каже, според конкретния случай.
Степента на светскост задава правилникът на училището, последовател-
ността на неговото изпълнение и духа на отношенията, които се залагат
в него.

2.3. Видове религиозно образование
Понятието религиозно образование съдържа доста широк кръг от яв-
ления. Първо, подобно на начина, по който се различават общообразова-
телните и професионалните образователни програми, следва да се говори
поотделно и за общо (училищно) и за професионално религиозно обра-
зование. Професионалното религиозно образование цели подготовката
на професионални служители на култа (клирици, диригенти на църковни
хорове и т. н.), мисионери, богослови и други специалисти, осъществя-
ващи служение в инфраструктурата на религиозните организации. Към

43

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

категорията на професионалното, безусловно, се отнася също и религио­
ведското и друго образование, имащо за цел подготовката на специали-
сти за изучаване на религиозния живот „отвън“ и повишаването на съот-
ветните квалификации.

Същевременно професионалното религиозно образование достатъч-
но ясно очертава областта, към която се отнася и в която протича този вид
дейност. Основно това е областта на висшето професионално, частично –
средно професионално, както и допълнително образование. Обучението
в тази област съществено се отличава организационно и методологиче-
ски от учебно-възпитателния процес в общообразователното училище.

От общото и професионалното е необходимо да се разграничава ено-
рийското, или специалното религиозно образование. Към тази катего-
рия принадлежат и молитвените и медитативни практики, оглашението
(катехизацията) и други видове възпитание и инструктаж, осъществява-
ни обикновено в религиозните общности или в семейството, които имат
като главна цел включването на обучаемия в определена вероизповедна
традиция и нейното усвояване. Множеството недоразумения по отноше-
ние на въпроса за възможностите за изучаване на религия в общообразо-
вателното училище произтичат именно от смесването на този особен тип
образователна дейност с училищното религиозно образование. Причина-
та за това е разбираема: през доста дълъг период от историята на христия­
нската цивилизация училището се намира в недрата на Църквата, където
двата типа образователна дейност са тясно преплетени. Същевременно
самият факт на съществуване на училището като институция, различ-
но от другите църковни институции, свидетелства вече, че училищната
образователна дейност изисква свое автономно пространство, отделено
от храмовото, богослужебното, вероизповедното. Днес всяко светско и
повечето християнски училища в Европа са независими от църковните
структури, функционират по свои закони и правила, съществено различ-
ни от правилата, приети в пространството на енорийския живот.

Съществуват редица преходни форми на училище, или такива видове
образователна дейност, които продължават да съвместяват или да търсят
съвместяването на двете форми. Такива в християнското културно прос-
транство са неделните (огласителни) училища, включващи в програмите
си допълнителни компоненти, които не са свързани пряко със задачите на
въцърковяването, както и църковно-енорийските (манастирски) общо-
образователни училища със строг канонически устав на вътрешния жи-
вот. Но съществуването на такива училища съвсем не поставя под съм-
нение необходимостта от установяване на разграничения. Енорийското
44

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

образование съществено се отличава от училищното по своите цели и за-
дачи, форми и методи на обучение, съдържание, както и по степента на
сакрализация на пространството, в което се осъществява обучението.
То е неразривно (за разлика от училищното) свързано с култовия живот
на общността. Задачите, свързани непосредствено с този живот, в него
винаги (отново за разлика от на училищното) имат приоритетно значе-
ние над педагогическите задачи. Като правило, тук се включват такива
специфични форми на предаване на опита като инициация (кръщение,
конфирмация), индивидуална подготовка за участие в тайнствата, об-
ществено богослужение, психо-физически тренинг (аскетика, йога), на-
сочен към вглъбяване в мистичния опит, възрастване във вярата, интен-
зификация на молитвения живот. Всичко това може да не присъства, а
вероятно и не бива да присъства, в общообразователното училище.

Приоритетно направление в специалното религиозно образование
може да стане всяко неформално предаване на личния мистичен опит от
наставник към ученик, всяка по-формализирана и унифицирана система
за подготовка на обучаемите. Така или иначе, обаче, в тази форма на дей-
ност присъстват елементите на учителството и ученичеството, което и
позволява те да бъдат разглеждани като форма на образование.

Училищното религиозно образование се отличава от двата други вида
по това, че си поставя на първо място общообразователни цели и задачи,
свързани с общото развитие на личността. В училище с религиозно-об-
разователен блок в програмите неминуемо се влиза във взаимодействие
с други, нерелигиозни учебни предмети и, което е още по-важно, с тази
система от идеи и принципи (идеология), която ръководи училището и
която не винаги е съвместима с вероизповедната система от ценности.

В съвременния свят встъпването на религиозната общност във взаи-
модействие с държавната (обществена) система на образование означава
в една или друга степен попадане на светска почва с всички произтича-
щи от това последствия. В християнското културно пространство това
включва като правило встъпването на църквата на територия с чужда
юрисдикция, което налага на йерарсите, богословите и подготвените
за училищно служение учители особени ограничения и отговорности.
Църковните педагози трябва по-добре от който и да е друг да умеят да
разграничават мисионерското и педагогическото служение, енорийското
и училищното образование. Преходът от първото към второто изисква
преосмисляне на концепцията за религиозното образование и сериозна
преориентация на задачите, методите и съдържанието на образованието,
неговото място и роля в общообразователния процес – т. е. образовател-

45

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

на стратегия като цяло. Затова такава стъпка изисква от християнските
църкви много труд. В частност, както свидетелстват немските богослови,
след приемането на новата конституция в Германия е бил необходим дъ-
лъг период, почти десет години, преди Евангелическата църква в Герма-
ния през 1958 г. да заяви, че е „готова за свободно служение в свободното
училище“ [22, 78]. Днес в Германия преподаването на християнството в
училище (Lernort Schule) и енорийското обучение (Lernort Gemeinde) са
различни видове преподавателска специализация. Съответно се развиват
и две самостоятелни направления в дидактиката [32].

В хода на историята заедно с изменението на педагогическата па-
радигма съществено се променя съотношението между религиозните
и светските компоненти на училищната програма, трансформира се и
представата за тяхната роля. В съвременния свят е представено цялото
теоретически мислимо многообразие от форми на училищно религиозно
образование, отразяващи както различния исторически опит на народи-
те, така и тяхното културно своеобразие. Същевременно всички те могат
да се групират в две основни форми: конфесионално и неконфесионално
(светско). Първата форма като правило е по-традиционна. Приемането
на идеята за светското религиозно образование (както и на идеята за от-
делянето на училището от църквата) изисква определено ниво на секула-
ризация на обществото и обмисляне на нова религиозно-педагогическа
парадигма. Днес именно тази форма на образование се развива най-ди-
намично.

Умението да се различават двете посочени форми на образование е
тясно свързано с нивото на правна култура в страната, доколкото необхо-
димостта от ясно определяне на това какви форми на обучение по рели-
гия в училище могат да бъдат признати за светски и какви – не, възниква
като правило във връзка с въпросите за правата на човека и спазването
на конституционните норми.

Изключително негативно влияние върху съвременното класифици-
ране на религиозно-образователните дейности оказва широко разпрос-
транената практика за ограничено тълкуване на термина „религиозно
образование“ и фактическото му отъждествяване с конфесионалното.

Конфесионалното религиозно образование е образование за едно-
верци. То изхожда от предпоставката за принадлежност на учащите се
към едно вероизповедание. Затова то се характеризира със следните спе-
цифични особености:

− има вероучителен (катехизичен) характер;
− включва в образователните си цели и задачи укрепване на конфе-
сионалната идентичност, подготовка за определени планирани събития
46

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

от религиозния живот на учащите се (към конфирмация, например , как-
то е в римо-католическата традиция);

− осъществява възпитание в съответствие с етичните норми, прие­
ти в религиозната общност;

− включва в образователния процес, без това да нарушава общооб-
разователните цели на училището, обща молитва и провеждане на бого-
служения, почитане на религиозни светини;

− апелира за единомислие на учащите се по вероизповедните въпро-
си.

В светската държава такова образование може да се осъществява, без
да се нарушава свободата на съвестта, единствено на доброволни начала.
Ако системата на образование осигурява възможност за конфесионално
изучаване на две и повече вероизповедни традиции (религии), тя е поли-
конфесионална, ако само на една – тогава тя е моноконфесионална (уни-
тарна).

Степента на конфесионалност се определя според връзката на обра-
зователната дейност с изповядването на вярата от участниците в обуче-
нието, доколкото то е за едноверци, и напълно може да има при желание
неконфесионален характер.

Неконфесионалното светско религиозно образование е образова-
ние за всички. То изхожда от признаването на свободата на учащите се
в избора на вяра и на конфиденциалност в религиозните им убеждения.
Това е образование, в което актът на личното вероизповедание не е нито
условие, нито компонент от учебно-възпитателния процес. По своята
природа тази форма на образование е несъвместима с вероучителното
преподаване на религия, с представянето на определено вероучение като
неоспорима истина, с превръщането на религиозното благочестие в за-
дължителен нормативен статус. То не изисква религиозна самоиденти-
фикация на учащите се и не може да си поставя за цел обръщането на
ученика във вярата, преориентация на неговите религиозни убеждения,
приемане на етични конфесионални норми на поведение (благочестие),
включване в религиозния живот на общността. Едно от задължителните
условия на светското религиозно образование е независимостта на педа-
гога в неговата професионална дейност от поръченията и интересите на
религиозните общности. Друго условие е отказът от включване в обра-
зователния процес на култови действия и открити форми на религиозно
почитание.

Тази форма на религиозно образование изисква от учителя усвояване
и съблюдаване на специална педагогическа етика, насочена към осигу-

47

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

ряване на конституционните права на учениците, на принципа на свет-
скост в училището, на плурализъм и толерантност. За да бъдат избегнати
конфликти на етно-конфесионална основа при преподаване на религия
в поликонфесионална аудитория, е необходимо да се отделя повише-
но внимание на положенията, заложени в Конституцията и законите на
Р България. Така например, Правилникът за прилагане на Закона за на-
родната просвета не допуска „налагането на учениците на идеологиче-
ски и религиозни доктрини“ и постановява, че в „светските училища ре-
лигиите се изучават в исторически, философски и културен план“ (чл. 4).
Презумпцията на неверието на учащия се става в този случай отправна
точка на взаимодействието на учителя с ученика.

Светското религиозно образование има важно преимущество пред
конфесионалното. То позволява да се въведе религиозен компонент в
програмата на светското училище на задължителна основа без разделя-
не на учащите се по вероизповедна принадлежност. По отношение на
конфесионалното образование такова изискване не би могло да бъде по-
ставено. Светският подход при преподаването на религия в училище не
отхвърля, обаче, правото на религиозните общности да организират соб-
ствено конфесионално образование на базата на принципа на разделяне
на държавата от религията (Конституция, чл. 13 (2); Закон за вероизпове-
данията, чл. 4 (1)). За разлика от тях, той има за задача да развие култу-
ра на толерантност и взаимно разбирателство между гражданите на една
държава независимо от тяхната религиозна принадлежност. Приемането
на конфесионалното образование в държавната образователна система
не противоречи на принципа на нейната светскост само в случай, че на
учащите се предоставя възможност за избор (алтернативен учебен пред-
мет) или отказ от получаване на религиозно образование.

От неконфесионалното образование трябва да се различават меж-
дуконфесионалната образователна дейност и междуконфесионалното
взаимодействие в областта на образованието (организацията и функцио-
нирането на междуконфесионални училища, програми, интеррелигиоз-
ни проекти). Доста често такава дейност не е светска и не предполага за-
дължително съблюдаване на условията, обозначени по-горе.

Проблемът за спазването на принципа за светскостта на училището и
осигуряването на конституционните свободи на гражданите съставлява
само една от страните на разглеждания въпрос. Освен това, за да бъде
легитимно и политически коректно, религиозното образование трябва да
бъде педагогически продуктивно. Затова е много важно да се отчита, че
въпросът за организацията на образователния подход по религия има,
48

Първа глава • Пропедевтични аспекти на методиката но обучението по религия

освен правови, и собствено педагогически аспекти, свързани с видовете
религиозно образование.

Конфесионалното религиозно образование клони към интроспек-
тивните катехизични вероучителни форми на обучение, светското – към
конфесионално неутралните културологични, сравнително-научни или
развиващи.

Опитите да се очертаят основните разлики между училищното рели-
гиозно образование, висшето академично, професионалното богослов-
ското и енорийското, са довели до разбирането, че теорията и практиката
на обучението по религия в училище не се описват с помощта на про-
тивопоставянето на вероучителния (конфесионалния) подход и научния
(религиоведския). Съществува и още един, принципно различен подход,
неконфесионален в основата си, но при това съществено отличаващ се
от строго научния, религиоведски. Един от най-сполучливите опити за
класификация, съответстваща на този концептуално нов поглед към три-
те типа религиозно образование, който стихийно започва да прониква в
педагогическата практика от началото на 60-те години на миналия век, е
предприет в Англия. Професорът на Бирмингамския университет Май-
къл Гримит [35] предлага да се различават три пътя за получаване на ре-
лигиозно образование:

• в религията (learning religion),
• за религията (learning about religion),
• от религията (learning from religion).
Първият, интроспективен път за изучаване практически съответства
на разбирането на катехизичното образование и се осъществява в конфе-
сионална форма. Вторият и третият са съществено различни начини за
реализация на светското, необременено с конфесионални интереси рели-
гиозно образование. Терминът learning about religion в западноевропей-
ската и американската педагогическа литература се използва най-често
като синоним на религиоведско – неутрален, критически и изключително
информативен подход към изучаването на религията. Основната идея на
Гримит е, че в научното образование е необходимо да се различава и под-
ходът, при който на преден план излиза не научният, а педагогическият
елемент както в целеполагането, така и в методиката на обучение, и в про-
фесионалната етика на педагога. В методологично отношение такова об-
разователно религиозно образование (тавтологично определение, използ-
вано от самия Гримит) се различава от научното образование (в случая
– от религиоведското) подобно на изучаването на литература в училище
от литературоведското професионално образование. Основната цел на

49

Магдалена Лекгоступ • Методически аспекти на обучението по религия

изучаването на литература в училище е не формиране на способности за
научно изследване на текста (макар това също по изключение да може да
бъде част от целта или второстепенна цел), а разширяването кръгозора
на учащите се, възпитание на вкус и развитие на умствените способно-
сти, формиране на етични ценности и придобиване на нов източник за
вдъхновение, поучение, утешение и духовен растеж. Така е и с религията.
В този случай тя е не толкова в ролята на обект на наблюдение и анализ,
колкото ресурс за развитие на личността. Ние се учим от религията, тъй
като тя, както и изкуството и науката, има какво да предложи на растя-
щата личност не само от гледна точка на обогатяването на знанията, но и
от гледна точка на развитието на личните дарби и способности, формира-
не на цялостна картина за света, самостоятелна ориентация в духовните
въпроси. Колегата на Гримит проф. Джон Хал пък предлага една съвсем
кратка и проста трисъставна класификация: първият път на религиозно
образование предполага подчинение на авторитета на вероизповедната
традиция, вторият – на авторитета на науката, третият – на авторитета на
педагогиката [36, 5].

Тази класификация се оказва много удобна, доколкото позволява по-
отчетливо да се види същественото несъвпадение на двете изходни ме-
тодологични предпоставки, с които може да се пристъпи към светското
преподаване на религия – несъвпадение, произтичащо не само от различ-
ното разбиране на светскостта, колкото от различното разбиране на це-
лите и същността на педагогическата дейност. Религиозната педагогика,
освободена от опеката на църковните структури, се оказва, подобно на
библейската Ревека, свързана не с една, а с две нови и достатъчно различ-
ни парадигми, които, по всяка вероятност, като Яков и Исав са започнали
да се борят и да си съперничат още преди да са се появили на бял свят.
Частните определения, с които педагозите от различни школи се опитват
да охарактеризират различията в своите подходи, започват да се вместват
в системата.

Представа за тази система дава Таблица 1, в която са представени
най-често срещащите се в педагогическата литература определения за
трите подхода.

50