УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
КАТЕДРА „БИБЛИОТЕЧНИ НАУКИ“
СПЕЦИАЛНОСТ „БИБЛИОТЕЧНИ КОЛЕКЦИИ“
МАГИСТЪРСКА ТЕЗА
на тема:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГОВЕДСКА ИНФОРМАЦИЯ В ИНТЕРНЕТ.
ДИГИТАЛЕН ОНЛАЙН ПРОЕКТ „КНИГИ, БИБЛИОТЕКИ И
ИДЕОЛОГИЯ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ“
Студент: Научен ръководител:.................................
Габриела Ангелова (доц. д-р Васил Загоров )
Задочно обучение,
Ф.№ 005-БКЗ
София
2017
ДЕКЛАРАЦИЯ
Габриела Петрова Ангелова, студент в задочна форма на обучение в
Магистърска програма „Библиотечни колекции“, ф.№ 005-БКЗ. Заявявам,
че теоретичната разработка и изпълнението на приложната фаза на
представената магистърска теза, е самостоятелно извършена от мен.
При откриване на несходства с декларираното, поемам наказателната
отговорност, описана в чл. 31 на „Наредбата за разработване, защита и
оценяване на студентски писмени работи в УниБИТ“.
Дата: 06.10.2017 Подпис на дипломанта:……………
1
РЕЗЮМЕ
Ангелова, Габриела. Представяне на книговедска информация в
интернет. Проект „Книги, библиотеки и идеология в социалистическа
България“. Научен ръководител: доц. д-р Васил Загоров. София, 2017 г.
Катедра „Библиотечни науки“. Магистърска програма „Библиотечни
колекции“. Факултет по библиотекознание и културно наследство,
УниБИТ.
Брой страници – 89 . Брой глави – 3 . Брой източници – 116. Брой
приложения – 11.
Крайната цел на разработената магистърска теза е изграждането на
дигитален библиотечен ресурс в областта на библиотекознанието,
книгознанието и библиографията, с помощта на CMS. Изработка на
проекта следва целия алгоритъм от процеси: подбор на документите,
аналитико-синтетична обработка, библиографско издирване на ресурси,
дигитализиране, систематизиране, генериране на фактологично и
емпирично съдържание за сайта, планиране, изпълнение и интегриране на
всички компоненти в общата визия на в уеб сайта.
Ключови думи: CMS; Библиотечен дигитален проект; История на
библиотеките;
2
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД .................................................................................................................... 5
I. ГЛАВА. ЗА ПРОЕКТ „КНИГИ, БИБЛИОТЕКИ И ИДЕОЛОГИЯ
В СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ“. СИСТЕМА, ИЗРАБОТКА,
ДИЗАЙН .............................................................................................................. 9
1.1. За съдържанието на сайта ........................................................................ 9
1.2. Дигитална среда ...................................................................................... 16
1.2.1. Шаблон Хеликс3 ................................................................................ 18
1.2.2. Допълнителни разширения ................................................................ 20
1.3. Стратегия, структура, дизайн, популяризация ..................................... 22
1.3.1. Стратегия .............................................................................................. 22
1.3.2. Структура и потребителски интерфейс ........................................... 23
1.3.2.1. Навигация и търсене ........................................................................ 27
1.3.2.2. Съдържание. Категории, статии и главно меню .......................... 27
1.3.3. Дизайн .................................................................................................. 29
1.3.4. Популяризация .................................................................................. 31
1.4. Навигационно съдържание, в помощ на потребителя ........................ 34
1.4.1. Заглавна страница .............................................................................. 34
1.4.2. Контактно меню ................................................................................. 34
1.5. Изводи и препоръки ............................................................................... 34
II. ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧЕН МАТЕРИАЛ В РАЗДЕЛИТЕ ...................... 37
2.1. Библиотечното дело в социалистическия период............................... 37
2.2. Институции .............................................................................................. 41
2.2.1. Народна библиотека „Васил Коларов” ............................................. 41
2.2.2. Български библиографски институт (1918–1964) ............................ 44
2.2.3. Държавен библиотекарски институт ................................................. 47
2.3. Библиотечното образование .................................................................. 49
2.4. Личности .................................................................................................. 54
2.4.1. Тодор Боров (30.01.1901 – 27.05.1993) ............................................. 54
2.4.2. Ценко Цветанов Тодоров (06.03.1904 - 09.03.1960) ........................ 57
3
2.4.3. Борис Десев (02.05.1910–20.05.1979) ................................................ 60
2.4.4. Лиляна Албанска (11.11.1917–27.05.2002) ....................................... 60
2.4.5. Христо Тренков (03.08.1912–26.10.1971) ......................................... 61
2.4.6. Дора Кършовска (06.02.1917–17.04.1997) ........................................ 62
2.4.8. Маньо Стоянов (31.05.1903–05.11.1986) .......................................... 62
2.4.9. Маргарита Димчевска (30.11.1892– 06.03.1983 г., Денвър, САЩ) 63
2.5. Препоръки ................................................................................................ 65
III. ГЛАВА. ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ. БИБЛИОГРАФСКИ
СПИСЪЦИ. АНОТАЦИИ .............................................................................. 66
3.1. Галерия „Ефимера“ ................................................................................. 66
3.2. Анотации на дигитализираните книги и документи ........................... 67
3.2.1. Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, ,
съгласно XII постановление на Министерския съвет от 6 окт., 1944 г. 68
3.2.2. Рецензията, Йозеф Зика ...................................................................... 68
3.2.3. Детски библиотеки , Ценко Цветанов (1953) ................................... 69
3.2.4. Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката,
Борис Десев (1955 г.) ..................................................................................... 69
3.2.5. Какво да четем, Ценко Цветанов (1954) ........................................... 70
3.2.6. Книгата – велика сила, Ценко Цветанов, 1953 г. ............................ 71
3.2.6.1. Рецензия на Книгата – велика сила, Зорка Русева ....................... 71
3.3. Персоналия на Ценко Цветанов Тодоров ............................................. 72
3.4. Препоръчителна библиография за раздел „Библиотеки и социализъм“
.......................................................................................................................... 75
3.5. Изводи и препоръки ................................................................................ 79
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................................................... 80
БИБЛИОГРАФИЯ .......................................................................................... 82
ИНДЕКС НА ФИГУРИТЕ............................................................................. 88
4
УВОД
Дигитализацията и онлайн представянето на библиотечните колекции
се наложи като световна практика и приоритет в работното ежедневие на
библиотеките. За съжаление редица неблагоприятни фактори от социален,
икономически и политически характер, възпрепятстват голяма част от
българските библиотеки да ползват целенасочено и ефективно
предимствата на тези технологии. Липсата на обучени служители,
стратегия, визия в областта са сред основните проблеми, които очакват
своето адекватно решение. Придобиването на тези технологични умения са
не само актуални и значими, но и спешна мярка, която би могла да
гарантира нашето бъдеще в информационния ландшафт.
В отговор на тази необходимост, главните акценти в аудиторните
занятия на Магистърска програма „Библиотечни колекции“ са именно
проучването, обработката, дигитализацията и социализацията на
специалните сбирки. Това е и основната идея, заложена в проект „Книги,
библиотеки и идеология в социалистическа България“ – да представи
успешно разнородна информация по зададена тема, под формата на
дигитален библиотечен продукт. Основната идея се определя от обекта на
настоящата магистърска теза – представянето на книговедска информация,
с помощта на система за управление на съдържанието (СУС). Предмет на
заданието е областта на представяната информация. В конкретната
разработка, това са шест книги, които съдържат пряка и непряка
информация за ситуацията на българските библиотеки по време на
1
социалистическото управление .
1 Десев, Борис Ив. Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката. - София : Наука и
изкуство, 1955. - 124 с.; Зика, Йозеф. Рецензията. - София, 1948 (София : 9 септември). - 40 с.-
(Поредица Библиографска просвета ; 5); Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване,
съгласно XII постановление на Министерския съвет от 6 октомври, 1944 г.- София : М-во на
пропагандата, 1944.- 21 с.; Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Устройство, методи и значение.
София, Хемус, 1929, 62 с.; Цветанов, Ценко Тодоров. Какво да четем? : Препоръч. библиогр. на худож.
5
Шестте книги са част от специалната колекция на Библиотечно-
информационния център на Университета по библиотекознание и
информационни технологии (БИЦ на УниБИТ). Сбирката представя
конкретен ключов етап от историята на българските библиотеки -
2
периодът на бифуркация – или периодът на преминаване от т. нар.
буржоазно библиотекознание към съветски модел. По вид документите са
ръководства, укази и библиографии. Ядрото на колекцията е наръчникът
на Ценко Цветанов „Книгата велика сила“ от 1952 г., в който авторът
подробно описва взаимовръзките между книгата, библиотеката, читателя и
основните положения в марксистко-ленинската философия.
Цели и задачи на магистърската теза
Целта на разработката е изграждане на дигитален информационен
ресурс в областта на библиотекознанието, книгознанието и
библиографията. Изработка на проекта трябва да следва целия алгоритъм
от процеси, от началната аналитико-синтетична обработка, до оформяне на
крайната обща визия на всички онлайн компоненти.
За успешното постигане на тази цел, е нужно изпълнението на някои
основни задачи:
Подбор и аналитико-синтетична обработка на документите;
Дигитализиране и метадатиране на обработените книги;
Изграждане на сайт чрез системата за управление на съдържанието –
Joomla! и инсталирането на добавки, инструменти и пр.;
Библиографско и теоретично проучване на предмета;
Създаване на разнообразно съдържание, по зададената тема и
хронология на проекта;
лит. за младежта. - София : Нар. младеж, 1954. - 96 с.; Цветанов, Ценко. Книгата - велика сила : Книга,
читател, библиотека. - София : Наука и изкуство, 1952 (В. Търново : Д. Найденов). - 146 с.
6
Разпределяне на информацията по разделите сайта и оформянето на
крайната визия;
Използвани методи
За решаването на тези задачи в рамките на проекта ще се използват
палитра от традиционни методи като библиографски метод, анализ, синтез
и систематизиране на информация, в комбинация с практическите умения
в областта на дигитализацията, метадатирането и системите за управление
на съдържанието.
За по-подробно и аналитично проучване на периода са използвани и
други материали, пряко свързани с основната тема от периода 1944–1982 г.
Това са главно методически разработки, справочници, ръководства,
периодични браншови издания, архивни и графични материали (плакати,
лозунги и др.). В езиковият диапазон на документите присъстват
български, руски и английски, но превес взимат първите поради
особеностите на общата политическа среда в зададените хронологични и
тематични параметри.
Структура на магистърската теза
Магистърската теза съдържа увод, три глави, заключение,
библиография, индекс на фигурите и сайт.
Първа глава представя основната идея на проекта, избраната система
за управление на съдържанието, детайли около оформянето на структурата
и уеб дизайна и навигацията.
Втора глава съдържа създадените теоретични текстове, разположени
по разделите, категориите и статиите на сайта.
В Трета глава се намира емпиричното съдържание – резултат от
библиографско издирване, дигитализацията и аналитико-синтетична
обработка на документите – описване, анотиране, систематизиране.
Издирването и дигитализацията на документите са осъществени,
посредством ресурсите и материално-техническата база на Университета
7
по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ),
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) и Централна
библиотека на Българската академия на науките (ЦБ на БАН).
8
I. ГЛАВА. ЗА ПРОЕКТ „КНИГИ, БИБЛИОТЕКИ И ИДЕОЛОГИЯ
В СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ“. СИСТЕМА, ИЗРАБОТКА,
ДИЗАЙН
Глава първа на магистърската теза е структурирана в пет основни
раздела, в които присъства информация за: съдържанието, системата,
стратегията, структурата, дизайна, социализирането на сайта, изграден за
проект „Книги, библиотеки и идеология в социалистическа България“.
Този етап от тезата е изцяло практически и описаното има за цел да
представи последователно съществените фази, решения и проблеми,
изникнали по време на разработката на уебстраницата. За по-голяма яснота
относно същността на тематичния продукт е отделен първи раздел, където
се намира цялостната концепция на темата, съдържанието, хронологичния
период използваните ресурси. В следващите раздели са описани
подробности около избора на дигиталната среда, инсталираните
приложения, употребата и резултатите от тях.
В раздел пети са поместени основни препоръки за бъдещото развитие
и усъвършенстване на сайта, в контекста на СУС.
1.1. За съдържанието на сайта
Дигитален проект „Книги, библиотеки и идеология в социалистическа
България “ е онлайн информационен продукт, изграден на базата на шест
документа, подбрани от колекцията с редки и ценни издания на
Библиотечно-информационния център на БИЦ на УниБИТ. В
съдържателен план, документите дават представа за структурните промени
в институцията, в контекста на социалистическия строй и неговите
обществени измерения. Те изпълняват и функцията на литературен
коректив, на базата на два противоположни подхода – рестриктивен и
реферативен. Хронологичният период, в който са публикувани книгите е
между 1944–1955 г., но темата, която провокират в настоящата
магистърска теза, не е ограничена в тази рамка.
9
За да бъде представена по-обективно тази историческа фаза, в сайта е
добавена информация относно библиотечното образование, институциите,
личностите и събитията, характерни за социалистическата епоха. Големият
обем професионална книжнина от това време допълва значително
представата за тогавашния професионалист и дейността му. Поради това в
съдържанието на сайта ще се добави и препоръчителна библиография от
естество, подобно на книгите от колекцията. Подбрана сбирка от графични
материали, сред които плакати и отделни изображения от албуми са
обособени в специален раздел. Статиите са придружени с илюстративен
материал от колекциите „Карти и графика“ и „Снимки и портрети“,
архивни документи от фонда на Български исторически архив (БИА) в
НБКМ.
Три от шестте книги в колекцията са дело на Ценко Цветанов
(06.03.1904–9.03.1960). Това е причина за личността му да има специално
място в главното меню на страницата. Годините след 1944 г. са активен и
плодотворен момент в неговата кариера като библиотекар, преподавател и
ръководен кадър в Българския библиографски институт „Елин Пелин“ и
Държавния библиотекарски институт. Приносите му в областта на
детското четене, библиотекарството и професионалното образование са
3
достойни, предвид краткия му житейски път . Това, което прави силно
впечатление в конкретния случай, е че за разлика от своя брат, Тодор
Боров, Ценко Цветанов не успява да култивира деликатно идеологическото
послание в трудовете и лекциите си. По този начин голяма част от
съдържанието на иначе полезните четива и помагала, е заглушено в полза
на политическата агитация. Тези акценти в професионалния път на Ц.
Цветанов са главната причина книгите му да са ядро на колекцията.
Освен статиите, илюстративните материали и библиографиите, на
сайта са качени и шестте дигитализирани книги.
3 Ц. Цветанов умира едва на 56 г.
10
Документите
Едно от първите постановления, които дават началния тласък на
промените в българското библиотекознание е Списъкът на фашистката
литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на
Министерския съвет от 6 октомври, 1944 г., публикуван в Държавен
вестник, бр. 225 от Димо Казасов. Прочистването на библиотечните
фондове от литература, която не е в унисон с марксистко-ленинската
философия е класически рестриктивен подход, съпътстващ
утвърждаването на всяка една доктрина. В документа присъстват над
4
триста заглавия, категоризирани като такива с националистическо ,
фашистко, прозападно, буржоазно или неморално съдържание, или
заглавия на книги, чиито автори са изолирани и обявени за дисиденти.
Вторият документ от колекцията, който играе ролята и на ядро е
Книгата-велика сила на Ценко Цветанов. Изборът на това заглавие за
център на цялата колекция е неслучаен. От съдържателен аспект, книгата
не покрива високи критерии и е всичко друго, но не и пример за
автентичност на мисълта или творчески гений. Същинският принос на този
документ се крие в обвързването на темите книга, читател и библиотека
5
като участници в един общ сюжет . В случай, че четящият успее да се
абстрахира от прекомерното цитиране на чужди мисли и крилати фрази,
ясно ще различи следната зависимост (Фиг. 1, с. 14):
6
4 Такъв е случаят на книгата на Стилиян Чилингиров „Поморавия по сръбски свидетелства“, 1942 г. и др.
5 Според проф. Ани Гергова, тази книга е сред първите трудове, в които се разкрива сложното
взаимодействие на книгата със социалната и политическа обстановка. Вж. Ценко Цветанов и
българската книжовна култура : Нац. науч. конф., посветена на 100-год. от рождението му, София,
2004, с. 25–26.
6 Графиката предава взаимоотношенията между книгата като извор на идеологически ценности,
библиотекарят като посредник между читателя и информацията и библиотеката като пресечна точка на
взаимодействие.
11
ПАРТИЯ
БИБЛИОТЕКА
ПК Б Ч
Фиг. 1. Внушение на книгата.
ПК – Правилната книга; Б – Библиотекарят; Ч – Читателят;
Именно това послание прави Книгата полезна и интересна за темата
на колекцията и за всеки, който иска да добие добра представа за този
полемичен и позабравен етап от историята на нашата професия.
7
Третият документ е Рецензията на Йозеф Зика . Изданието е пример
затова какъв тип преводна браншова литература е била актуална за
периода и по този начин дава ценна информация за чуждестранните
практики, усвоявани от страните в Източния блок. Този текст е част от
библиотечна поредица „Библиографска просвета“ на Българския
библиографски институт (ББИ).
7 Йозеф Зика е чешки хуманитарист.
12
Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката е
прекрасен образец на техниките и тънкостите, при разпространението на
идеологическа литература в масовите библиотеки.
Какво да четем, 1954 г. на Ценко Цветанов и Елена Цветанова-
8
Крушева е една от стотиците препоръчителни библиографии, които се
съставят по различни признаци, целеви групи и теми. Този тип
библиографии са характерни за социалистическото библиотечно дело и се
ползват като инструмент в пропагандата на идеологически угодна
литература за различните социални и професионални кръгове. В Какво да
четем се дават книжовни препоръки, насочени към младежкия контингент,
9
главно с руски и български социалистически автори .
Детски библиотеки : ръководство, 1953 г. е вторият от четирите
основни труда на Ц. Цветанов, които са посветени на темата за детската
библиотека и книга. Авторът пише по този проблем още в началото на
кариерата си като педагог, а детското четене и творчеството за деца остава
константен акцент в професионалния му път.
Видове съдържание
В сайтът на „Книги, библиотеки и идеология в социалистическа
България“ е представена книговедска информация по няколко основни,
взаимно допълващи се начина:
Библиографска информация
Този тип съдържание в сайта се разделя на библиографии и
10
метаданни, придружаващи даден обект (плакат, книга и т.н.).
Персоналията на Ц. Цветанов представлява субективно подбран списък от
творчеството и трудовете на автора. В съдържанието на Препоръчителният
8 Дъщеря на Ценко Цветанов и племенничка на Тодор Боров.
9 Библиографията представя до голяма степен и литературния вкус на автора си. Ц. Цветанов е толстоист
и ценител на качествената литература. Макар, че на немалко места се срещат силно политизирани
произведения-еднодневки, по-голямата част от заглавията представлява стойностна и подходяща за
подрастващите литература.
10 Библиография Персоналия на Ц. Цветанов и Препоръчителна библиография по темата са разпределени
в два основни раздела.
13
библиографски списък преобладават издания на ББИ от естеството на
ръководства, учебници и препоръчителни библиографии, които са част от
известните поредици „Библиографска просвета“, „Помагала“, „В помощ на
библиотекаря и агитатора“, „Библиография“ и „Препоръчителни списъци“.
Фактологична информация
Информационно съдържание в страницата е разкрито под формата на
статии, които в по-голямата си част са с биографичен и енциклопедичен
характер и анотации. Включените текстове имат за цел да представят
библиотечната институция и професия, в периода след
Деветосептемврийския преврат. Статиите са категоризирани в два основни
раздела на сайта:
„Библиотеки и социализъм“, където присъстват биографиите на
личности, работили в сферата на библиотечното дело. Имена като Тодор
Боров, Ценко Цветанов, Маньо Стоянов, Тодора Топалова, Борис Десев и
др. В този раздел се намира още информация за изграждането на
библиотечните институции и подробности за библиотечното дело,
образование и професия, които по това време са в момент на благополучие,
до голяма степен отдадено на вменените пропагандни функции.
В раздел „Ценко Цветанов“ се намира биографична информация за
автора, както и частична библиография-персоналия. Другите елементи от
тази категория са анотацията и дигитализираното копие на документа-ядро
12
11
– Книгата – велика сила . Тук се намира и критичната рецензия за тази
книга, авторство на Зора Русева, адресирана лично до Тодор Боров , което
13
подсказва, че изборът именно на това заглавие за образец е адекватен.
Дигитализирани библиотечни материали
Дигитализираните книги се намират в падащото меню на раздел
„Библиотека“ от главното меню на сайта. Разнообразните начини на
11 Документът е обработен, метадатиран и качен в сървъра на ЦБ на БАН.
12 НБКМ, Ф. 849, Тодор Боров, а. е. 3241, л. 1-9.
13 Редактор на „Книгата – Велика сила“
14
обработка на сканираните файлове, респективно и различните начини за
презентиране на материали, са пречка пред обособяването им в еднородна
категория. Част от документите са дигитализирани, метадатирани и
съхранени в сървъра на ЦБ на БАН, а друга на скенера в БИЦ на УниБИТ.
По-голямата част от книгите са експортитани в PDF (Portable Document
Format), с възможност за търсене в текста, а ядрото (Книгата-велика сила,
1953 г.) е преминала пълната обработка, нужна за да бъде достъпна чрез
НАБИС Репозиториум. И двете разновидности на документите са
14
представени в сайта с помощта на рамки , наричани още фреймове. Това е
удобен и практичен начин да се даде достъп до чужд ресурс, който не се
намира или не може да бъде презентиран пълноценно в основния сайт
http://angelova.cms.unibit.bg/.
Фотографски материали
Снимките, портретите и заснетите документи (публикувани и
непубликувани) играят ролята на допълнение към текстовете. По-голямата
част от тях са подбрани от сбирката „Портрети и снимки“ на НБКМ. От
заснетите илюстрации в прегледаната литература са изработени и
текстури, които служат като тапети, акценти за декорация на сайта.
Графични материали
Основната част от плакатите и албумите, заснети за презентиране в
сайта са издирени от колекцията „Карти и графика“ на НБКМ.
Материалите представят българската книга и библиотека през призмата на
пропагандата и агитацията, но същевременно илюстрират някои
положителни практики, заети от библиотечното дело в СССР. В тази част
на сайта, място намират и екслибриси с образа на Владимир Илич Ленин.
Натрупаният емпиричен снимков и графичен материал изисква
обособяването на специално място в сайта, където да бъде сортиран по
тема и вид. В последният раздел на падащото меню е създадена Галерия
14 Iframe Wrapper (опция на Joomla) и Google Doc Border.
15
15
„Ефимера“ . В нея са съставени четири категории – „Идеологически
плакат“, „Екслибрис“, „Методистика“ и „Забравени страници“. Сред
плакатите в сбирката се намират и руски агитационни постери на
книжовна тематика, насочени към колхозното общество. Те дават
представа за агитационния модел, наложен и в България.
В следващите подраздели са описани всички процеси, проблеми и
резултати, свързани с направата на структурата, дигиталната среда, уеб
дизайна и разширенията.
1.2. Дигитална среда
Предварителните стъпки за осъществяването на проекта бяха
направени по време на практическите занятия в дисциплините „История на
книгата. Е-ресурси“, „Е-ресурси и метаданни“ и „Дигитален библиотечен
проект“. Измежду възможните варианти за избор на СУС – Worpress,
Drupal, Joomla, беше избрана и инсталирана Joomla.
Joomla е безплатна система за управление на съдържанието, която
напълно отговаря на потребностите за направата на проекта. Инсталацията
е лесна, а възможностите за персонализация са ефективен начин за човек,
без опит в сферата, да постигне сравнително добър краен резултат.
Наличието на системи за управление на съдържанието от рода на Joomla
значително редуцира нуждата от ръчно писане на код, улеснява
администрирането на уеб сайта, което от своя страна позволява развитието
и акцентирането на самото съдържание. В зависимост от продукта и
концепцията за онлайн представянето му, е възможно да се наложат
редица промени и допълнения върху основния пакет от функции, които
предлага администраторския панел и подбраният темплейт.
Системата разполага с два основни модула. Първият от тях е
администраторски акаунт, през който се осъществява добавянето,
15 Процесите по изграждането на Галерията и прилагането на метаданните са описани подробно в друг
подраздел тезата.
16
редакцията, структурирането и моделирането на съдържанието. Вторият е
клиентската част, или потребителския интерфейс.
CMS Joomla разполага със следните осем разширения, които я правят
функционална и едновременно по-сложнa: компоненти, модули, плъгини,
шаблони, езици, библиотеки, файлове, пакети.
Компонентите са най-големите и сложни разширения. Те имат два
дяла – потребителска и администраторска част. Основната част на сайта е
16
изградена именно на компонентите . Пример за такива са галериите,
търсачките, позициите за новости в маргинала на сайта.
Плъгините са надграждащи разширения, които в най-общ смисъл
спомагат за изпълнението на някои функционалности на сайта като
поддържат дадени процеси. Те могат да варират по сложност до такава
17
степен, че да имат тежест на компонент .
Шаблоните служат за база на уеб дизайна и определят някои основни
положения: стил, визия, нива и позиции (архитектура). Разнообразието на
безплатни шаблони за Joomla е голям, но изборът на подходящия според
концепцията на сайта е една от трудните задачи пред, които е поставен
18
всеки начинаещ .
Модулите са съставните части, които се разполагат на позициите и
нивата, предлагани от шаблона. Те са задължителен елемент за
потребителския интерфейс на всеки уеб сайт, защото позволяват лесна
19
навигация и препращане в различните част на страницата . Такива в
случая са главното меню, модули „Последно добавени“ и „Препоръчано“ в
20
лява позиция, хлебните трохи и др.
16 Джумла документация. https://docs.joomla.org/Component
17 Джумла документация. https://docs.joomla.org/Plugin
18 Джумла документация. https://docs.joomla.org/Template
19 Джумла документация. https://docs.joomla.org/Module
20 Още Breadcrumb е графичен елемент, който подпомага навигацията в потребителския интерфейс.
Позволява на посетителя да се ориентира в текущото си местоположение на сайта.
17
Основните инструменти, с които ще си служа за изграждането на
структурата на уеб сайта, се намират в секция Content и Menus. В падащо
меню Content се намират отделите за създаване и редактиране на категории
и прилежащите към тях статии. В секция Menus – Main Menu се
осъществява връзката между категориите, статиите, модулите,
компонентите, плъгините и главното меню, структура и навигация на
графичния потребителски интерфейс.
1.2.1. Шаблон Хеликс3
21
Шаблоните са многофункционални разширения за CMS Joomla и
отговарят за начинът, по който изглежда даден сайт. Изборът на шаблон
определя какви ще са архитектурата, наличните позиции и възможностите
за оформление на дизайна (шрифтове, фонове, галерии, палитри, слайдове
и пр.). Основна функция на Joomla е управление на съдържанието. Тя е
автономна и не зависи от използвания към момента темплейт.
Подбраният за проекта Хеликс3 шаблон представлява цялостна
структура, която разполага с всички нужни инструменти и възможности за
администрирането на уеб сайт. По своята същност шаблонът е отзивчив,
22
т.е. адаптивен , освен това предлага възможности за развитие на
приятелски интерфейс с отлични навигационни качества и търсачка.
Инсталацията на Хеликс3, подобна на инсталацията на всички други
темплейти е лесна и бърза, благодарение на Joomla-разширението
„Пакети“, а работният плот съдържа следните девет раздела: Основа,
Палитра, Оформление, Меню, Шрифт, Персонализиран код, За
23
напреднали(Advanced), Блог и Възлагане(Assignment) .
Фиг. 2. Работен плот на шаблон Хеликс3
21 Още наричани темплейти и скинове.
22 Най-често срещано название е Responsive - отзивчив от англ. ез. Такъв тип шаблони задават адаптивни
параметри, така че потребителя да има пълноценно взаимодействие с уеб страницата на всякакви
устройства и резолюции – мобилни, таблет, настолен компютър и лаптоп.
23 Хеликс3. https://www.joomshaper.com/joomla-templates/helix3
18
В раздел „Основа“ (Basic) се намират опциите за зареждане на логата,
фона, типа оформление на главното тяло на уеб сайта, копирайт поле,
социални икони и пр.
Палитрата (Presets) служи за избор на цветово решение на сайта по
следните опции – фон, основен цвят, цвят на връзките, цвят на текста, цвят
на фона и текста в падащите менюта.
Раздел Layout (оформление) е може би сред най-големите предимства
на Хеликс3, в сравнение с другите изпробвани темплейти. Layout дава
възможност за лесно и ефективно моделиране на цялостната визия и
архитектура на сайта като предлага добавянето, премахването и
разместването на нивата, респективно позициите и разширенията, които са
навързани с тях.
Раздел „Меню“ е мястото, където определяме как ще се презентира
главното ни меню (ширина, анимация) и дали ще има такова за мобилно
приложение.
Раздел „Типография“ предлага огромен набор Google шрифтове,
повечето от които нямат конфликт с кирилицата.
Накратко шаблон Хеликс3 е гъвкав, адаптивен и лесен за
24
персонализиране, щo се отнася до уеб дизайн , и най-важното в случая –
абсолютно безплатен, което го прави добро решение за изграждането на
страница за библиотечния проект.
Изборът на шаблон е важно решение и беше направен на базата на
25
26
сравнение с други осем популярни бранда: Beez 2.0 , Black and White ,
27
28
31
32
33
30
29
JlFinance , Kerna , Lucian , Spirit , Thisone , Protostar и St King .
24 Сред най-големите предимства на шаблона са полетата за кодове за езиците CSS (Cascade Style Sheet) и
JS (JavaScript), които могат да променят из основи вида на сайта без ограниченията на работния плот.
25 Beez2. http://demo16.joomler.net/using-joomla/extensions/templates/beez-2.html
26 Black and White. https://www.joomlaplates.com/joomla-templates/joomla-template-black-and-white
27 JL Finance. http://templates24.org/template/1945/jl-finance
28 Kerna. https://joomlead.com/joomla-template/kerna/
29 Lucian. https://joomlead.com/joomla-template/lucian/
30 Spirit. https://joomlead.com/joomla-template/spirit/
19
1.2.2. Допълнителни разширения
Разширенията за CMS Joomla увеличават възможностите за
моделиране на сайтовете. Те са удобство за хората, които админидтрират
уеб сайт, но нямат нужните компетенции в сферата на програмирането и
маркиращите езици. Разширенията биват компоненти, модули, плъгини,
шаблони и езици. За сайта на КБИ са допълнително инсталирани и
тествани десетки разширения, с цел да се подобри дизайна,
функционалността и работата на сайта. Сред тях са:
1. Aimy Sitemap е инструмент за оптимизация на търсачките (Search
34
Engine Optimization). Предлагат се две версии – комерсиална и безплатна.
Подходящ е за малки сайтове с не повече от няколкостотин URL адреса.
Има следните функции:
Уведомява търсачките Google, Yandex, Bing за съществуването на
сайта;
Генерира карта на сайта, която може да бъде видима на сайта чрез
следните стъпки в Menus>Footer Menu>New>Select>Aimy Sitemap>HTML
Sitemap. Картата може да бъде под формата на индекс и лист;
Дава възможност за пълна редакция на адресите, които ще се виждат
на генерираната карта;
35
2. Evo Frontpage е полезен модул за допълнително представяне на
съдържание в сайта. Разширението е безплатно, но има и про версия, която
предлага пълен пакет услуги. В сайта този модул е видим в лява
вертикална позиция в две разновидности „Последно добавено“ и
„Препоръчано“.
31 Thisone. https://joomlead.com/joomla-template/thisone/
32 Protostar Joomla. http://bj.zemplate.com/protostar-responsive-template/protostar-module-positions
33 St King. http://templates24.org/template/247/st-king
34 Разширение Aimy Sitemap. https://extensions.joomla.org/extension/aimy-sitemap/
35 Разширение Evo Frontpage. https://extensions.joomla.org/extension/evo-frontpage/
20
36
3. Jquery Easy е плъгин, който спомага за премахването на конфликти
между отделните конфигурации на сайта. Инсталиран е поради проблем с
отварянето на изображенията от Галерия „Ефимера“ в т. нар. Popup
прозорци. След проучване се установи, че за да работи тази опция, без да
се деинсталира конфликтния елемент, е нужна инсталацията на софтуер,
който да спомогне за „сътрудничеството“ им.
37
4. Ari Docs Viewer е разширение, което позволява интегрирането на
отдалечени ресурси в статиите. Разполага с голям набор от формати и има
ключова роля в сайта. Чрез разширението са представени всички
дигитализирани книги, включително тази, която е обработена в БАН и
качена в НАЛИС Репозиториум.
39
38
5. Галериите Joom Gallery и Os Gallery
Галерията е сред основните приоритети в изграждането на сайта, което
е причина и изискванията към използваното разширение да са най-големи.
То трябва да отговаря на следните критерии в този йерархичен порядък:
Да е безплатно;
Атрактивен дизайн, с акцент към визуалното съдържание;
Лесно за управление;
Опция за добавяне на описание;
Лесна навигация;
На базата на сравненията от Таблица 1., с. 22, посочените над тях
критерии и тестовете, е избрано разширение Os Gallery.
36 Разширение JQuery https://extensions.joomla.org/extension/jquery-easy/
37 Разширение Ari Docs Viewer. https://extensions.joomla.org/extension/ari-docs-viewer/
38 Разширение Joom Gallery. http://www.en.joomgallery.net/
39 Разширение Os Gallery. https://extensions.joomla.org/extension/os-responsive-image-gallery/
21
Силни страни Слаби страни
Галерия OS Gallery Атрактивен дизайн; Ограничена безплатна
Лесна за управление; версия;
Отлична навигация; Не дава резултати при
Адаптивнa (Responsive); търсене;
Опция за описание; Няма динамични URL
Лекота; адреси на разделите и
изображенията;
Галерия Joom Gallery
Автономна търсачка; Сложна за
Напълно безплатна; управление;
Добра поддръжка и активен форум; Сложна за
персонализация;
Бавна;
Слаб дизайн;
Таблица 1. Сравнение между двете галерия
1.3. Стратегия, структура, дизайн, популяризация
1.3.1. Стратегия
Първата стъпка за изготвяне на стратегия за уеб сайт е изясняването
на вида, целите, ресурсите на продукта и целевият контингент от
потребители. В случая това е информационен библиотечен продукт,
вдъхновен от малка селекция книги, категоризирани като тематична
библиотечна колекция.
Целите, които съответстват на естеството му са: предоставяне на
40
съществената информация , предоставяне на по-широка информация по
темата под различна форма и акцентиране на специфично за проекта
41
42
ядро . Разширението на концепцията отвъд книгите е важен аспект от
изграждането на продукта, за да бъде постигната яснота и разбиране около
обединяващите фактори – период, автори, редактори, политическа и
социална среда и др. специфики. Този фон може да варира, но е важен за
пълноценното онлайн-представяне на всяка една библиотечна колекция
независимо от мащабът и критериите, по които е подбрана.
40 Дигитализираните книги.
41 Текстови (статии, библиографски списъци) и нагледни материали (графични материали, снимки).
42 Авторът Ценко Цветанов.
22
Ресурсите, с които разполагаме за изпълнението на проекта са шест
дигитализирани документа, колекция от графични и текстови материали.
Всички те са пряко свързани с областта на книгознанието,
библиотекознанието, библиографията и история на библиотеките.
Изброените условия определят и основния кръг посетители на сайта,
а именно – студенти и специалисти, интересуващи се от проблематиката и,
разбира се, даден процент любопитни посетители, попаднали случайно
чрез социалните мрежи. Социалните интернет пространства са ефективен
начин за популяризация на съдържанието. Служат за редовен ориентир
относно качеството и търсенето на определени материали. Ако взимаме
предвид информацията, дадена по този начин, стратегията за по-
нататъшното развитие, след осъществяването на проекта, не би
представлявало трудност.
Знаейки вече това, може да се пристъпи към изграждане на структура
и потребителски интерфейс, които биха обезпечили потребностите на тази
потребителска ниша.
1.3.2. Структура и потребителски интерфейс
Структурата, към която ще се стремя при свързването на мрежата от
съдържание в администраторския панел е йерархично-пирамидална. Тази
структура предполага едно централно ниво отгоре, което препраща към
останалите, по-дълбоки равнища на сайта. В конкретния случай на този
проект, структурните нива са три (Вж. Фиг. 3).
Нагледното им представяне ще става посредством хоризонтално
1. Начална 2. Категории 3. Субкатегории
страница
Фиг. 3. Йерархична структура на нивата в сайта.
главно меню със следните раздели: „Библиотеки и социализъм“,
„Библиотека“, „Ценко Цветанов“, Галерия „Ефимера“ (Вж. Фиг. 4).
23
Фиг. 4. Главно меню
Те представляват блог-категории и обединяват тематично статиите,
биографиите, библиографиите и пълнотекстовите ресурси на различните
43
раздели във вторични категории . Всеки един раздел, категория и
субкатегория има директна препратка от главното меню, съответно е
достъпна от заглавната страница и още по няколко начина(Вж. Фиг. 5).
Фиг. 5. Структура. Категории и субкатегории.
Легенда: 1. Първо ниво: Главна страница; 2. Второ ниво: 3. Блог категория Трето ниво: Категория;
Важен допълнителен елемент е футър менюто, което подобно на
главните също е достъпно на всяка страница. То съдържа четири особено
важни за навигацията, обратната връзка и препращането към
44
допълнителни ресурси раздели: „Контакти“, „Карта на сайта“, „Полезни
43 Например категория „Личности“ в раздел „Библиотеки и социализъм“ съдържа 9 статии.
44 Препратките към други полезни връзки са настроени така, че да отварят хиперлинка в отделен
прозорец, без да нарушават сърфирането в сайта на проекта. По този начин се прескача неприятната
процедура с бутон Back или повторното изписване на домейна.
24
връзки“, „Помощ“ и социални бутони (Вж. Фиг. 6, с. 25). Футър менюто е в
позиция Footer 2 на темплейт Хеликс3. За да не се дублира информацията
от главното меню, с тази на долното се изработи ново, което да представя
тази отделна информация. Така основните менюта, активни на сайта са
две: Main Menu и Bottom Menu.
Фиг. 6. Долно меню (Контактно меню)
45
Наличен е и бутон , който придава йерархичен, вертикален
(дървесен) изглед на структурата с всичките ѝ раздели, категории и
прилежащи субкатегории (Вж. Фиг. 7).
Фиг. 7. Отвесно меню (дървесна структура)
Менютата са достъпни на всяка една от страниците на сайта, така че
потребителя да се ориентира и лесно да преминава от едно съдържание в
друго през различните слоеве. По този начин се спазва известното
правило: Важната информация не бива да е на повече от три клика
разстояние от началната страница (Вж. 8, с. 26)
45 Разположен в дясно, веднага след главното меню.
25
Фиг. 8. Блок схема на заглавна страница
Основно изискване към началната страница, която е на първото ниво в
йерархията да играе ролята на портал към целокупното съдържание на
сайта. За целта е задължителен уводен кратък текст, който да даде
ориентир на сърфиращия къде е попаднал и какво ще получи. Освен с
наличните менюта, които имат връзка към всички категории и
субкатегории, е наличен и модул „Последно добавени“, обособен в дясната
страна на сайта. В същата дясна позиция за различните страници на
вътрешните нива е приложен модул „Препоръчано“. Той е различен за
всяка категория и препраща към логично допълващо текущата информация
съдържание. Например прикрепения към статия „Биография на Тодор
26
Боров“ модул вдясно, предлага на потребителя да прочете и биографията
на Ценко Цветанов. Модулите по хоризонталните периферни позиции са
желателни, защото стесняват текстовото поле, което в противен случай
заема цялата площ от хиляда пиксела. Твърде обширното текстово поле
затруднява четенето и следенето на реда.
1.3.2.1. Навигация и търсене
Ясното, логичното наименование и структуриране на категориите и
субкатегориите в главното меню са задължително условие за удобството
на потребителя. В случая подбраните заглавия не оставят място за
съмнение, каква информация предлага дадения раздел: За сайта (начална
страница), „Библиотеки и социализъм“, „Библиотека“, „Ценко Цветанов“
(ядро) и Галерия. При колебание, ориентацията е лесна в секция „Помощ“
на футър менюто, където е описано съдържанието на всички главни
раздели. Съдържанието на всички статии в категориите и субкатегориите
са лесно откриваеми по ключова дума в търсачка, в горен ляв ъгъл. За
подобряване на достъпа до конкретна тема и съдържание, текстовете са
снабдени с етикети, които систематизират материалите с взаимно
допълващи се теми по подразбиране. Например етикет „Тодор Боров“ ще
ни отведе към статията за Народна библиотека „Васил Коларов“, поради
сходството на лица и събития.
За такъв тип книжовни проекти присъствието на търсещата машина е
много важно. Информационния обем на „Книги, библиотеки и идеология в
социалистическа България“ е сравнително малък и много лесно достъпен,
но наличието на търсачка е принцип, който няма и не трябва да бъде
пренебрегнат. Търсенето става по ключова дума, без ползването на булеви
оператори. Това е описано в секция „Помощ“ на футър менюто, заедно с
останалата навигация.
1.3.2.2. Съдържание. Категории, статии и главно меню
27
Примерен алгоритъм за създаване на веригата от статията до главното
меню ще дам с ядрото на сайта – раздел „Ценко Цветанов“.
Разделът (блог-категорията) обединява пет категории, в случая статии
– „За него“, „За книгата“, „Книгата – велика сила“, „Рецензията“ и
„Персоналия“. За да бъде видим този кръг от съдържание, се минава през
46
следните три етапа :
Етап 1: Създават се поименни категории, в случая една (Ценко
Цветанов) – със следната серия от действия в администраторския панел:
Content>Categories>New>Title=Ценко Цветанов>Save and New.
Етап 2: Създаваме пет поименни статии – „За него“; „За книгата“;
„Книгата – велика сила“; „Рецензията“ и „Персоналия“ – със следният
алгоритъм в администраторския панел :
Content>Articles>New>Title>Save and new. След добавянето на
съдържание и заглавие, се категоризират от падащо меню Category на
текстовия редактор на статията, ако това се налага. Тук асоциираме тези
статии с вече създадената категория „Ценко Цветанов“).
Етап 3: За да бъде видима в главното меню, тази верига от
съдържание трябва да се свърже в секция Menus>Main menu на
администраторския панел по следният начин в конкретния случай:
Бутон на раздел „Ценко Цветанов“
Menus>Main menu>New>Menu item type=Category Blog>Choose a
category=”Ценко Цветанов“>Menu=Main menu>Parent item=Menu Item
Root>Ordering=Ценко Цветанов
Свързване на статиите в падащо меню, под бутона на раздела:
46 Раздел „Ценко Цветанов“ има 5 единични статии, които са обединени от една категория. За разлика от
раздел „Библиотеки и социализъм“, където имаме блог-категория „Библиотеки и социализъм“, която
обхваща три категории „“Професия и образование“, „Личности“, „Институции“ и прилежащите към тях
статии т.е. примерът е възможно най-опростен.
28
Menus>Main menu>New>Menu item type=Single Article>Select Article=За
него (За книгата, Персоналия, Рецензия)>Menu=Main menu>Parent item =
Ценко Цветанов> Ordering = За него.
Крайният резултат на падащото меню (Вж. Фиг. 9)
Фиг. 9. Краен резултат на
главното меню
1.3.3. Дизайн
Всеки сайт носи определено послание чрез общата си визия. За да
остави положително впечатление у потребителите, дизайнът трябва да
отговаря на следните критерии:
Да импонира на цялостната концепция на сайта – тема, съдържание,
цели и структура;
Да бъде естетичен и балансиран откъм цветова гама и контрасти, с не
повече от два или три основни цвята на всяка страница;
Да подсказва съдържанието на сайта, посредством различни
елементи (текстури, винетки, шрифт и пр.), без да разсейва читателя;
За да бъдат изпълнени тези условия е добре цялата концепция относно
дизайна да бъде предварително обмислена и приложена универсално към
всички страници на сайта, с възможно най-малко изключения. CMS Joomla
и шаблон Хеликс3 предлагат много възможност за моделиране на изгледа
29
на всяко едно ниво от архитектурата, категория или статия. Въпреки това,
опитът показа, че те съвсем не са задължителни, даже напротив.
Все пак, проектът изисква конкретно и специфично книжовно
съдържание. Това позволява дизайнът да е по-колоритен, с автентична
тематика – в унисон с цялостната идея, но с мярка.
Цветове
За основна палитра на сайта са избрани бежовото и тъмночервеното.
Подборът не е случаен, защото тези два цвята и техните нюанси са често
срещани в пропагандни плакати, листовки в Съветска Русия и Китай.
Червеният цвят е емблематичен за социалистическата пропаганда. В
контекста на режима символизира революция, саможертва, кураж и кръв.
Употребата на ярките нюанси на цвета в комунистическите символи e
вдъхновена от червения флаг, използван в пролетарския метеж по време на
Великата френска революция(1789–1799). Според някои специалисти,
червеният цвят не бива да се използва като основен фон или силен акцент
в общия изглед, защото е натрапчиво и отнема фокуса на посетителя.
Затова червения нюанс на сайта е бордо и се ползва пестеливо.
Преобладаващият цвят на всяка страница е бежовия, защото е основен
за текстовото поле и контактното меню. Периферията на страниците
(хедър и футър), хиперлинковете, етикетите и главното меню са в
тъмночервена окраска.
Освен тази им символика, двата цвята напомнят и още нещо – цвета
на стара хартия и приятния контраст, който прави с червените винетки,
акценти и илюстрации в социалистическата книжнина.
Текстури
Текстурирането е метод, за добавянето на детайли към графично
изображение. В сайта има два типа специално изработени графики – един
колаж и една текстура. Колажът е вдъхновен именно от илюстрациите и
цветовите параметри, характерни за социалистическото книжно
30
оформление, и най-вече от илюстрациите и титулните страници на шестте
47
книги от колекцията. Той е вграден за фон на маргиналите на сайта .
Вграденият фон на втория графичен елемент е хартията от форзаца на
„Практическо ръководство и нагледна агитация в библиотеката“ на Борис
Десев, илюстрация и винетка от същата книга. Основната палитра на
дизайна е в този стил (Фиг. 10).
Фиг. 10. Основни цветове и текстури
Шрифт
Тематиката предполага употребата на серифен шрифт, или най-добре
такъв, наподобяващ машинопис. В разнообразните опции, които предлага
шаблон Хеликс3 се намира отличен образец на търсения стил – Special
Elite 48 –, но подобно на много други шрифтове не е
кирилизиран. Компромисен вариант е Podkova – руска разработка на
винтидж серифен шрифт. Графитено сивия цвят контрастира приятно с
бежовия фон на текстовото поле.
1.3.4. Популяризация
Популяризацията на библиотечните ресурси е често пренебрегван
фактор, който всъщност оказва силно влияние върху привличането на по-
широк кръг от потребители. Официалният сайт и социалните мрежи в
днешно време са визитната картичка на една институция. Всеки
потенциален потребител очаква да намери тази картичка в социалното
47 Сайтът е моделиран с така наречения Box Layout, или оформление тип „кутия“, вкоято се намира
основната информация и полета от ляво и дясно.
48 Шрифт Special Elite.
31
интернет пространство, в което пребивава. Липсата на подобна
49
комуникативност от страна на някои онлайн обект , драстично намалява
шанса да се предизвика желаният обществен отзвук. Малко хора избират
да ползват всички или само една мрежа. Вероятността ресурсите да се
социализират по-успешно значително нараства, ако проектът присъства в
няколко такива. Разбира се, добрите резултати са обвързани и с
оптималната употреба на възможностите, която предлага всяка една
социална мрежа. Селекцията от интернет пространства, в които присъства
проект „Книги, библиотеки и идеология в социалистическа България“
включва: Facebook, Twitter, Tumblr и Pinterest. Освен в социалните мрежи,
50
сайтът и домейнът е индексиран и в Google Search .
Facebook е най-голямата социална мрежа в света и водеща по брой на
потребителите всички социални мрежи в България. Както всички мрежи от
порядъка, Фейсбук е мобилен, лесно достъпен и интуитивен. На
потребителите се дава възможност сами да моделират потока от
информация, който излиза на страницата с новости (News Feed) като
самоопределят своите интереси, контакти, географско положение и пр. За
да бъде създадена общност или официална страница на даден е-обект,
може да се избира между две решения – група или страница. Що се отнася
до представителни страници като тази, направена за проекта – има опции
за платена и безплатна услуга. Спонсорираната страница става част от
интуитивния алгоритъм на мрежата и я предлага на всеки потребител,
който би имал потенциален интерес към темата. Безплатната услуга не
спира процесът на популяризация, но значително го забавя, ако не е добре
51
разработен и има малко активни последователи . Неспонсорираната
страница се разпространява чрез „харесванията“ и споделянията на
списъка от приятели, т.е. на принципа „от уста на уста“. Официалната
49 Тук се визира всеки един търговски обект, институция, проект, база данни или кауза.
50 https://www.google.com/webmasters/tools/submit-url?pli=1
51 Т. нар. вирални сайтове
32
страница позволява ползването на редица опции за популяризация на
ресурса – албуми, подробна секция за основна информация, споделяне на
постове и чужди ресурси, категоризиране по интереси и статистика.
Twitter е социална микро-блогинг мрежа. Използвана се масово в
Западна Европа, САЩ и Канада, но все повече намира почва и в България.
Създаването на профил, с цел реклама и социализация на проект като КБИ
става бързо и много лесно. Подобно на Фейсбук, Туитър е интуитивен и до
голяма степен по-комуникативен, не въпреки, а именно заради
ограничението на символите до 280 пункта на съобщение. Тази рестрикция
пести от време за писане на дълги постове и обръща акцента към
активността (влиянието) на дадения потребител/представител. Туитър е
удобен за бързо разпространение на подадената информация между
потребителите.
Tumblr е една от най-бързоразвиващите се платформи за споделяне
на съдържание – снимки, видеа, графични файлови формати и др.
Изпълнява функциите на микро-блог, но далеч по-малко ограничение по
отношение на текстовия обем. Tumblr е оперативен и дава големи
възможности за персонализация и създаване на тематични страници по
интереси в един акаунт. В полза на проекта, платформата може да се
използва за споделяне на изображенията от галерия „Ефимера“,
придружени с коментар.
Pinterest е високо интуитивна и навигационна платформа за
споделяне на графични изображения, най-бързо развиващата се социална
мрежа в момента. Предлага на потребителите си да организират графични
сбирки според интересите си чрез така наречените табла (Pin Boards).
Всеки ползвател може да разчита на постоянен поток от нови графични
предложения по точната тема, която е посочил като интерес. Тази мрежа е
отлично решение за бърза популяризация на колекциите от галерия
„Ефимера“, а от там и на целия уеб сайт на КБИ.
33
1.4. Навигационно съдържание, в помощ на потребителя
В този раздел са приложени линкове към секциите с навигационно
съдържание на сайта. Те съдържат текстове и модули с упътвания (секция
„Помощ“, „Карта на сайта“), които ориентират потребителя в спецификата
на съдържанието, структурата и естеството на сайта. Секция „Полезни
връзки“ предлага препратки към полезни ресурси, свързани с темата –
пряко и косвено. В „Контакти“ се намира основната информация за
обратна връзка (поща, телефони, имена) и страниците в социалните мрежи,
на които е активен проекта. Един от най-важните елементи на сайта, текста
на заглавната страница, също се намира тук. Информацията, която се
намира в тези секции е систематизирана по удобен за читателя начин. В
по-голямата си част припокрива казаното в първа глава на магистърската
теза.
1.4.1. Заглавна страница
Представяне на основната визия и идея на проекта
<За проекта>
1.4.2. Контактно меню
Секция „Карта на сайта“
<Индекс на сайта>
Секция „Полезни връзки“
<Препратки към странични ресурси по темата>
Секция „Контакти“
<Контакти, имейл, официален сайт, социални мрежи>
Секция „Помощ“
<Представяне, компоненти, търсене и навигация в сайта>
1.5. Изводи и препоръки
След приключване на практическите дейности по изграждане на
дизайна и структурата на сайта, е време за равносметка относно
функционалността му. Това е важно, за да се установи дали продуктът е
34
полезен на очаквания потребител, описан в подраздел 1.2.1. Стратегия –
студент, специалист, интересуващ се от предметната област.
Съдържанието на сайта е динамично и неминуемо ще увеличава обема си.
Създадените раздели ще престанат да бъдат удобни за посетителя, защото
статиите в тях ще са разпределени на много страници. С оглед на това, би
било добре да се сложи архив в дясна позиция на темплейта. В тази
перспектива ще е добре да се интегрира и модул, който да съчетава просто
и сложно търсене. Организацията на всички описани книги, може да се
52
подобри като се използва разширението Alexandria Book Library . За целта
са нужни само изображения на корицата и метаданните. Галерията в този
вид е достатъчно адекватно решение на този етап, но занапред би било
добре да се помисли за друг вариант – такъв, който ще позволи търсене в
изображенията и няма да има рекламно лого.
Имайки предвид, че все повече се предпочита сърфирането през
мобилно устройство и въпреки, че сегашната мобилна версия е
функционална, една по-усъвършенствана няма да е излишна. На повечето
мобилни, таблети, преносими компютри и др. екрани, сайта изглежда по
идентичен начин. Това зависи от настройката на резолюцията и колкото
по-ниска е тя, толкова по-неестетичен изглежда сайта. Решенията на този
проблем са в компетенциите на уеб дизайнерите, но прочетеното дотук
предава впечатлението, че няма абсолютна панацея за този проблем.
Всички адреси, дадени на сайта са проверени и функциониращи.
Уебстраницата е тествана на четири от най-популярните браузъри – Google
Chrome, Internet Explorer, Mozilla Firefox и Microsoft Edge. Забележките и
разликите в изгледа са минимални и по никакъв начин не ощетяват
функционалността на сайта. На браузърите Internet Explorer и Microsoft
Edge се забелязва подмяна на шрифт „Подкова“, с шрифт „Вердана“, както
и леко разширяване на маргиналите, в декоративната част на сайта. Сайтът
52 Alexandria Book Library. http://abook.neodemo.net/
35
зарежда в рамките на 2 до 5 секунди, в зависимост от информацията, която
съдържа страницата. Там, където има Ari Docs фрейм с PDF документ
зареждането отнема до двойно повече време. Разбира се това зависи и от
скоростта на връзката с интернет.
Може да се каже, че за фазата, на която е сайтът сега – изпълнява
функциите си безпроблемно.
36
II. ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧЕН МАТЕРИАЛ В РАЗДЕЛИТЕ
Във втора глава на магистърската теза е изложено същинското
съдържание на сайта – текстовете, които са публикувани в различните
раздели и категории на CMS Joomla. По своя характер, те са главно
енциклопедични статии и биографии. Източниците на информация по
подбраните теми са разнообразни (архивни материали, книги,
справочници, периодика и пр.), с цел да представят повече гледни точки
върху предмета. Голяма част от статиите са придружени от галерии със
снимки, документи и портрети. Текстовете са обемни не повече от четири
страници в най-дългия си вариант. Снабдени са с препратки към края на
текста и списъци с използваната литература. Във всяка категория са
видими заглавията, интро текст, бутон „Прочети“, снимка или галерия, ако
е налична и етикети, които дават представа за акцентите в текста, но и
спомагат логичната навигация за препращане към подобни теми. В случай,
че в статия се говори за дадено лице или тема, за които има материал в
сайта, те биват снабдени с хипервръзка към въпросното съдържание.
2.1. Библиотечното дело в социалистическия период
Играейки подчинена роля в полза на изграждането на
социалистическото общество, библиотечната институция губи
автономията си. Културният монопол, налаган от органи и комитети като
Комитет за наука, изкуство и култура 53 и Главна дирекция на
54
книгоиздаването, полиграфическата промишленост и книготърговията
поставят българската култура в идеологически рамки. Прилагат се
цензурни и рестриктивни мерки в разпространението на печатната
продукция, както и по своему на всички изкуства, които носят послание, в
разрез с това на партията. За сметка на това се тиражират и депозират
53 КНИК
54 ГЛАВЛИТ
37
произведения с конюнктурен или изменен контекст, които до голяма
55
степен представляват ядрото , най-вече на публичните библиотеки. Като
епицентър на образователните и културни потребности на един народ,
библиотеките са поставени в ситуация, в която се разграничават с
либералите си идеали и биват политизирани. Те са инструмент на властта и
служат за изграждане на нов модел на мислене и поведенчески стереотип.
Списъци със забранени и препоръчителни книги определят дискурса на
изкуството, хуманитарните и социални науки и призмата, през която
виждаме недалечното минало, религията, моралът и етиката. Браншовата
литература е съсредоточена в изграждането на методика, която успешно да
интегрира идеологическата пропаганда в обработката на книгите и
работата с читателя, и най-вече децата и работещите в сферата на
производството – главната перспектива на партията.
„Основната задача на библиографията, която е свързана с първата
е да съдействува за комунистическото възпитание на трудещите се – тя
трябва да подпомага научния работник, и пропагандиста и агитатора, и
специалиста и начинаещия работник, както в неговата непосредствена
56
работа, така и за неговото идейно възпитание.“
Това е и причината през първите десет години от партийното
управлението, библиотеките да стигнат рекордния брой от 16 758 за
страната. Една голяма част от тази бройка представляват профсъюзни
библиотеки с фонд под 500 книги. Парадоксът е, че въпреки многото
библиотеки, бариерата между облика на социалистическата идеологема и
достъпът до информация е по-голяма от всякога.
Въпреки тогавашните обстоятелства, ситуацията на българското
библиотечно дело не може да се заклейми само като негативна. Нещо,
55 В списъка с литература, подлежаща на изземване по XII постановление на Министерския съвет, 1944 г.
е включена точка, която гласи, че книги не се конфискуват само от Народна библиотека и библиотеките
към ВУЗ.
56 Из лекции на тема „Библиографския формализъм и мерки за преодоляването му“, 1950 г., НБКМ, Ф.
849, а.е.2566, л. 341.
38
което не може да бъде отречено е, че институцията е обезпечена повече от
всякога откъм финансова гледна точка и човешки ресурс. Идеите и
намеренията на предишното поколение в библиотечната наука (Никола
Михов, Стоян Аргиров, Ячо Хлебаров и др.) са осъществени от техните
ученици, тези които успяват да се адаптират към новата среда. Имена като
Тодор Боров, Ценко Цветанов, Христо Тренков и др. прилагат вече
изградената си визия в изискваните от партията рамки. Благодарение на
този компромис са налице: Българския библиографски институт, Държавен
библиотекарски институт, централизирана библиотечна система
(Постановление № 2 на МС, 1970 г.), добре уреден депозит, финансиране и
модерна материална база. Предвид това, че културните институти са едни
от основните инструменти за комуникация между партийната идеология и
обществото, бихме предположили, че държавата се самосезира във
финансирането на инициативите, довели до тези приноси. Документи
свидетелстват, че дивидентите не се дължат на грижа от страна на
държавата, а на личности като Тодор Боров, неговите колеги, учители и
приемници в последствие. Изложение от 26.09.1949 г., адресирано до
57
председателя на КНИК, (НБКМ, БИА, Ф. 849, а. е. 2547, л. 47 ) представя
подробен анализ на нивото на „библиотечното дело“ у нас. В него Тодор
Боров описва спешните мерки, които трябва да се вземат и от които
понастоящем държавата абдикира. Изнесените аргументи са изцяло в
полза на изграждане на библиотечната система в цяла България.
Акцентира се на неотложната нужда от библиотечно учебно заведение с
филиали, в което да се обучават кадри според профила на библиотеката. В
написаното се обобщава и проблема с липсата на библиотечен ръководен
кадър в йерархията на държавните отдели, финансиране за закупуване на
чуждестранна литература и пр.
57 Има избледнял надпис „поверително“ с молив, горен десен ъгъл, л. 1.
39
Благодарение на подобна активност професията получава все по-
широка гласност и престиж в обществото с течение на времето. Обучават
се кадри в областта на библиографията, такива за научните, публичните и
читалищните библиотеки, методисти и научни работници. Работещите в
тези библиотечни служби изпълняват задължения, почти невъзможни
преди десетилетия: редовните библиографски бюлетини, годишници и
професионална периодика (Български книгопис на ББИ, Годишник на ББИ,
9 тома, 1948–1963; Известия на НБ и ЦБ на БАН; Годишник на
Пловдивска народна библиотека, 1941–1969; сп. Библиотекар и др.),
справочни издания, научни публикации и др. Библиографията излиза от
рамките на културен проект, който е трудно осъществим и реално
изпълнява функциите си – обединява книжовната продукция в двата
структурни елемента на Националната библиография – текуща и
ретроспективна. Археографската дейност е в особено активен период. В
годините 1952–1978 излизат: Български старопечатни книги (1952, 1953),
Репертоар на българската възрожденска книжнина (Т. 1–2, 1957–1959),
Опис на славянските ръкописи в софийската Народна библиотека (Т. 3,
1964; Т. 4, 1971 г.), Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в
Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1973 г.), Стари гръцки книги
в България (1978 г.), Украса на славянските ръкописи в България (1973 г.)
на Маньо Стоянов, Въпроси на българската археография на Кънчо
Георгиев, Опис на еврейските старопечатни книги в България : Т. 1 (1966
г.) на Ели Хаим Ешкенази и др.
Държавата слага лимит на безконтролното учредяване на библиотеки,
чрез заложеното в Постановление № 167 на Министерския съвет от VIII,
1957 г. То гласи, че „Откриването на библиотека се разрешава само при
58
наличие на 1000 тома, на обзаведени помещения и библиотекар“
58 България XX век : Алманах, 684 с.
40
Както всеки успешно наложил се политически модел и социализма
има своята динамика и еволюция. Агресивното налагане на режима плавно
преминава в по-балансираната си форма. Постепенно се отпуска примката
на цензурата и спектърът на издаваната литература представя малко по-
59
обективни и творчески гледища. По време на XX конгрес на КПСС през
1956 г. се диктуват новите правила на социалистическия режим, „култът
към личността“ се отрича, което се отразява положително и на
60
съдържанието на библиотечните витрини и рафтове . Следващото от
поредицата важни събития се провежда два месеца по-късно – Априлския
пленум, на който заедно със своите авторитети (Вълко Червенков)
пропадат и структури като ГЛАВЛИТ, макар и после заменени от подобни
идеологически регулировчици. Всеки следващ трус на държавно равнище
снема известни негативи от културната политика. Библиотечното дело и
образование се развива интензивно във все по-свободна среда, която така
или иначе не достига своя идеален максимум. Независимо от
специфичните конюнктурни обстоятелства, по време на социалистическия
режим се постигат значителни успехи в полза на българските библиотеки .
Голяма част от положителните практики, установени тогава са основата, с
която си служим днес като професионалисти. Това е свидетелство за
устойчивостта на изграденото досега.
2.2. Институции
2.2.1. Народна библиотека „Васил Коларов”
Предистория
През 1937 година, след десетилетия несигурност, проектът и мястото
за сграда на Народната библиотека е факт. Конкурсът печелят архитектите
Иван Васильов и Димитър Цолов, а тогавашният директор Райчо Райчев
59 Комунистическа партия на Съветския съюз. Единствената управляваща партия в СССР, с органи ЦК на
КПСС, Политбюро и Секретариат.
60 Премахват се книги, подканящи към идолопоклонничество на Ленин, Сталин, Мао Дзедун и др.
диктатори.
41
издейства от цар Борис III парцела на царския манеж, на чиято територия
се намира зданието и днес. Въпреки избухването на Втората световна
война през 1939 г., изкопните дейности и изграждането на грубия строеж
са активни до 1943 г., когато работата се преустановява поради всеобщата
криза, обхванала страната.
Междувременно, заради бомбардировките над София, ценните сбирки
от български и славянски ръкописи, архивът на Възраждането и
старопечатните вестници и книги от фонда, са пренасяни неколкоратно по
настояване на тогавашния директор – Райчо Райчев. Въпреки усилията на
директора и на малцината библиотекари, които опазват колекциите по
време на най-тежките бомбардировки, справочният апарат и каталозите на
библиотеката изгарят след въздушна атака над Съдебната палата, точно
преди да бъдат евакуирани.
След преврата
След 9 септември, 1944 г. се сформира комисия, която да изчисли
загубите на НБ. Председател е Димитър Полянов, с членове Тодор Боров,
Маргарита Димчевска и др. Към Р. Райчев са отправени обвинения в
немарливост и съзнателно унищожаване на библиотечното имущество.
Процедурата минава на следваща инстанция в Народен съд, но там
получава подкрепа от писмени и устни свидетелства, които доказват
невинността му. Райчо Райчев е свален от длъжност.
Строежът 1945–1960 г.
София понася катастрофални последици след войната. Усложнената
политическа обстановка и породените от това катаклизми допринасят за
царящия хаос.
На 1 декември, 1944 г. на директорския пост е назначен Тодор Боров,
който има голям принос за възобновяване на дейностите по строежа на
НБ, започнали преди пет години. Заслугите му в това, както и редица други
отношения са значими. Както винаги, така и в тази ситуация, Т. Боров ще
42
бъде запомнен с активните си действия, в полза на българското
библиотечно дело. През 1945 г. успява да издейства средства от
Министерския съвет, но Министерството на благоустройството не
подновява строежа. Година по-късно от държавата са отпуснати още
петдесет милиона лева, но Градоустройствената дирекция запорира хода
на действията по препоръка на московски урбанисти, според които този
парцел би имал по-добро приложение като обществена трибуна или
правителствена сграда.
В края на 1946 г., Тодор Боров се среща с министър председателя
Кимон Георгиев , след което внася доклад с неоспорими аргументи в полза
на НБ, с копие до министъра на финансите, до председатели на
парламентарни комисии, бюджетната комисия и управителния съвет на
Съюзът на българските писатели. Паралелно с това ангажира
общественото внимание и най-вече културните среди с незавидното
положение, в което се намира Народната библиотека.
В резултат на тези усилия, в същата година се отпускат още сто
милиона лева и се издава закон за довършване на конструкцията, в който
се предвижда и създаване на Строителен комитет. В него членуват
архитектите Димитър Цолов, Иван Васильов, Л. Нейков, К. Калинов и
Тодор Боров. В една от многобройните си студии Т. Боров споделя
убеждението, че библиотечният архитект е изключително дефицитен
специалист в световен мащаб, още повече в България. Това е причина
мнението на библиотечния специалист да бъде взето предвид от
архитектите, защото именно познава естеството на работата и процесите,
които трябва да обезпечи библиотечната сграда. Това е една от причините
за основни корекции в плановете на строежа, които за седем години са
вече неактуални. Изградените фундаменти и структура от 1943 г. са
нестопанисвани и използвани за склад. В същото време старата сграда на
НБ на ул. Раковска е разрушена и това налага бързото застрояването на
43
южното крило, където първо настаняват библиотечните служби и
адаптират малка читалня с вътрешно книгохранилище, което да обслужва
читателите. По чуждестранните стандарти в библиотечното строителство
това означава, че националната ни библиотека е построена в
противоположен ред, защото книгохранилищата са издигнати и
оборудвани последни, с приоритет към фасадата. През 1949 г. Тодор Боров
напуска директорския пост и на негово място е назначен Трайчо Костов,
печално известен политик на Българската комунистическа партия,
екзекутиран два месеца след преназначението си в НБ.
В началото на 50-те години НБ официално се пренася в новата
модерна сграда. В годините 1945–1964, там се помещават Българския
библиографски институт и Държавния библиотекарски институт.
Обособява като методичен център по библиотечно дело в страната. В
работната практика навлизат методики и иновации, които рефлектират
силно върху материалната база, обслужването на читатели, работата на
вътрешните отдели и образователния ценз на библиотекарите. На
21.01.1953 г. НБ е преименувана в Държавна библиотека „Васил Коларов“,
61
което е характерно за страните с така наречената народна демокрация .
През 1954 г. получава статут на научен център по библиотекознание,
библиография и книгознание.
2.2.2. Български библиографски институт (1918–1964)
Български библиографски институт (ББИ) е учреден през 1918 г. като
обществено-културно сдружение, с цел да наблюдава и регистрира
текущата печатната продукция в България. Липсата на финансиране е
причина този съюз да издаде едва няколко броя от библиографското сп.
Книгописец. През 1939 г. Цветана Д. Рашева дарява имот за създаването на
фондация „Български библиографски институт“ на името на Никола
61 През 1963 г., десет години по-късно ДБ „Васил Коларов“ отново е прекръстена на ДБ „Кирил и
Методий“, след като култът към личността е
44
Михов. След дългогодишни усилия, през 1941 г. със закон, обнародван в
62
Държавен вестник , ББИ е утвърден официално като автономно научно
учреждение с предвидения по завещанието Управителен комитет.
Собствено финансиране в размер на милион и половина лева, ББИ
получава едва след 1945 г. След създаването на Комитета по наука,
изкуство и култура (КНИК) през 1948 г., ББИ преминава в неговото
ведомство и се включва в държавния бюджет. За директор е избран Тодор
Боров, който през първите години работи с научно-съвещателен комитет,
съставен от по един представител на БАН, СУ, НБ в София и Съюза на
българските книгоиздатели и книжари (Н. Михов, Ал. Балабанов, Елин
Пелин, и др.) Още от първата година на своето основаване ББИ започва да
съставя репертоарите на българската книга и българския периодичен
печат. Изгражда се и като методически център: събират се материали по
въпросите на библиотекознанието, библиотечното дело и книгознанието.
Изработва се специална картотека на българските библиографии, в която
се различават сведения за самостоятелно издадени библиографски
указатели и списъци, поместени в книги и периодика. Създава се
библиотековедска и библиографска литература, за която се използва
личната библиотека на Тодор Боров, а в последствие депозита. През 1947
г. в ББИ се създава и специална служба „Текуща библиографска
информация и документация“, където се извършва справочно
библиографска дейност и се изработват инструктивни материали за
описание на книги. Институтът отговаря и за организиране на
международния книгообмен, установяване на трайни връзки с
чуждестранните библиотеки (СССР, Скандинавския полуостров, ГДР и
др.). В ББИ за пръв път се създават курсове за подготовка на
библиотекари, библиографи и документатори. В началото на 50-те години
62 ДВ, бр. 64, 21 март, 1941 г.
45
започва да развива и издава характерните за режима препоръчителни
библиографии.
Пристъпва се към съставяне на сводния каталог на текущата
чуждестранна периодика в по-големите библиотеки. С решение на КНИК
на 28.10.1952 г. задълженията по регистрационната библиография на
българската печатна продукция, получаването и разпределението на
депозитите минават от ДБ „Васил Коларов“ към ББИ. По този начин
институтът е превърнат в държавен център за регистрационна
библиография в България със следните функции и задачи:
Да получава от полиграфическите предприятия безплатните
задължителни екземпляри;
Библиографски да регистрира цялата текуща книжна продукция в
цялата ѝ разновидност чрез периодични бюлетини („Български книгопис“,
„Книгопис на периодичния печат“);
Да води статистика на литературата и да публикува данните в печата;
Да запазва по един печатен екземпляр за Архив на българската
книжнина;
Да изработва сводни ретроспективни библиографски указатели;
Да обслужва с библиографски справки правителствени, партийни и
научни учреждения и организации;
Да извършва научно изследователска работа;
Да указва методическа помощ в областта на библиографията;
Да подготвя и публикува научни и научнопопулярни трудове;
Да спомага развитието и да съдейства за изграждане на центрове по
отраслова библиография и др.
Да се грижи за обучението на библиотечните кадри чрез курсове и
издаване на учебна литература.
Тези основни функции ББИ изпълнява до закриването си през 1964 г.
46
2.2.3. Държавен библиотекарски институт
Първото десетилетие след 09.09.1944 г. е период, предлагащ нужните
предпоставки за интензивен растеж на броя на библиотеките в България.
Необходимостта от пълен обхват в разпространението на прогресивната
съветска и българска литература е един от основните фактори, формиращи
този привиден напредък. В резултат на тази самоцелност, се създават
хиляди учреждения, които могат да се нарекат библиотеки само условно.
Те разполагат с еднотипен фонд според профила си, с малко над или под
500 библиотечни единици. Голяма част от библиотекарите, които работят в
тях са недостатъчно образовани и нямат нужните компетенции, за да
доразвият потенциала на поверените им сбирки. По този повод Тодор
Боров пише критични забележки относно нивото на библиотечното дело в
63
България. В едно такова изложение , той подчертава необходимостта да
бъде назначен кадър с библиотечно образование в Комитета по наука,
изкуство и култура, който да ръководи библиотечното направление. През
1950 г. на такъв пост е назначена Константинка Калайджиева, която в
64
спомените си споделя за експедитивните действия около създаването на
Държавния библиотекарски институт. След обсъждания относно
академичния статут на ДБИ, е решено институтът да бъде полувисш и да
осигурява кадри, подходящи за публичните библиотеки, т нар. масови
библиотеки по тогавашната номенклатура. Предложението за
специализирано висше учебно заведение е отхвърлено поради
икономически съображения, според които необходимостта от
библиотекари-висшисти може да бъде обезпечена от шестмесечните
63 Изложението Вж. в галерията на <Библиотечното дело в социалистичческия период>.
64 Калйджиева, Константинка. Как бе създаден Държавният библиотекарски институт. В: Трудове на
Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. - ISSN 1312-
5834. - 4 (2005), с. 165-172.
47
65
курсове в Софийския университет . Така на 18 октомври, 1950 е издадена
заповедта за създаването на ДБИ. Първият временно изпълняващ поста
директор на ДБИ, е Емил Стефанов Трофинков – назначен на 31.10.1950
г., до избирането на кандидат за официално заемане на длъжността.
Следващите двама директори – Тодор Попилиев (1951–1952) и Ангел
Стоилов (1952–1953) не са оценени като хора с нужните ръководни
качества и отношение към библиотечния бранш, което е причина да бъдат
уволнени. На 06.03.1953 г. на позицията е назначен Ценко Цветанов. Той
заема поста седем години, когато изненадващо умира на 09.03.1960 г.
Запомнен е с отличното познаване на професията, теоретичните познания в
различните аспекти на дейностите, извършвани в публичните библиотеки.
За следващият директор на ДБИ е назначена Тодора Топалова, известна с
изключителните си организационни качества и висока квалификация.
Нейна е заслугата за построяването на постройката, в която се помещава
днешният Университет по библиотекознание и информационни
технологии. ДБИ обитава сградата на Народната библиотека цели 27
години, през които успешно извършва преподавателска и научна дейност.
Институтът е материално подкрепян от ръководството на НБ.
Академичният състав на двете институции има възможността да участва в
различни инициативи като по този начин обменят опит. Богатата
методическа колекция, материалната база, материалите и студентските
практики са привилегии, ползвани дълго време от ДБИ. Въпреки това тези
дивиденти не биха могли да компенсират автономията на Института. През
1977 г. е направена първата копка на новата сграда, която е проектирана
така, че да разполага с всички удобства. Малка част от базата са двете
аудитории за общо 200 посетителя, изложбената зала, библиотеката,
аулата, столовата, салонът за физкултура и др. Сред най-известните имена
от преподавателския колектив са Тодора Топалова, Ценко Цветанов, Дора
65 Боров, Тодор. Подготовка на библиотекари. // Избрани страници, 2009, с. 615–627
48
Кършовска, Христо Тренков, Борис Десев, Божана Божинова, Елена
Савова и др.
2.3. Библиотечното образование
Предистория
Библиотечното образование се развива сравнително късно в страните
от Източна Европа. Първите специализирани библиотечни курсове в Русия
се преподават през 1913 г. Ръководител на едномесечното обучение за
библиотекари е Любов Борисовна Хавкина, която е сред най-изявените
представители на руската школа по това време. Нейните публикации се
66
намират в превод на български . Цитирани са в много наши разработки до
приблизително 1940 г., когато навлизащите политически промени налагат
съображения върху либералните разбирания на авторката.
В България няма добри предпоставки за развитие на библиотечното
дело и образование. Дълги години в страната битува мнението, че
работещият в библиотека може да практикува и без специфичните
познания, преподавани подробно в Централна, Западна Европа и САЩ.
Професията е неглижирана и едва няколко лица, които имат ръководни
функции могат да се определят като просветени в науката – Никола Начов,
Ячо Хлебаров, Стоян Аргиров, Стилиян Чилингиров, Александър
Теодоров Балан, Васил Класанов, Мара Тодорова, Маргарита Димчевска и
др.
Първите курсове за библиотекари са петнадесетдневни и се
провеждат за пръв път от между 1–15 август, 1923 г. Целта им е да даде на
обучаващите минимална основа, за да развиват по-успешно дейността си
като училищни и читалищни библиотекари. Въпреки желанието на
Върховен читалищен съюз (ВЧС), курсът не стартира като едномесечен, по
подобие на този Русия. Причината за това е тежкия финансов и социален
66 Хавкина, Любов Борисовна. Ръководство за малките и средните библиотеки. Шумен, 1928 (Шумен :
Спас Попов). - 207 с.
49
The words you are searching are inside this book. To get more targeted content, please make full-text search by clicking here.
Home
Explore
Представяне на книговедска информация онлайн. Дигитален онлайн проект "Книги, библиотеки и идеология в социалистическа България"
View in Fullscreen
Discover the best professional documents and content resources in AnyFlip Document Base.
Search