Представяне на книговедска информация онлайн. Дигитален онлайн проект "Книги, библиотеки и идеология в социалистическа България"

колапс, в който изпада България след края на Първата световна война. До

края на 1930 г. тези курсове са един от малкото начини за добиване на

минимална квалификация на библиотечните служители. За седем години

откакто се провеждат, са обучени едва 550 човека, което по никакъв начин

не може да покрие потребностите на българските библиотеки, които по

67
това време са 2216 народни, читалищни и общински за страната .
Курсовете водят Стоян Аргиров, Ячо Хлебаров, Васил Класанов, Мара

Тодорова, Стилиян Чилингиров и др. Учебната програма включва шест

предмета, два от които не са библиотечни. В лекционния курс на Стоян

Аргиров, студентите се запознават с основите на библиотекознанието –

предмет, обект, същност, етапи на развитие, етикет, роля на библиотекаря.

Освен теоретичните предмети са включени и методически дисциплини

като библиотечни системи, нареждане на книги според типа библиотека и

др. Към практическата част на обучението, преподаващите имат критично

отношение поради невъзможността да демонстрират нагледно това, за

което говорят в аудиторията. Липсата на материална база, елементарни

средства и подходящо място са главните несполуки, които пречат

занятията да се провеждат по добре утвърдения модел „лекция-

упражнение“. Усеща се липса на достатъчно преводна и българска

литература по проблематиката. Редовните искания за подобряване на

условията и финансирането, които ВЧС предявява към държавата, остават

нечути. Въпреки това, в Софийския университет се основава катедра по

библиотекознание, в която Стоян Аргиров преподава факултативна

библиотековедска дисциплина в годините 1924–1935. В един свой спомен,

Тодор Боров разказва за престоя си в една от лекциите му докато следва

славянска филология – „Опитах се да слушам лекции по библиотекознание

на директора на Университетска библиотека, Стоян Аргиров. Но това не


67 Според Статистически годишник на Българското царство : Година XXIV, 1932, 424 с. са 2216, но
според България 20 век : Алманах, с. 682 са над 5000. Вероятно разминаването се дължи на това, че
библиотеките с по-малоброен фонд не са включени в Годишника.

50

можеше да се издържи и от по-голям запалянко от мен по

библиотечните работи – мухите измираха от скука. Слушахме го само

двама души: библиотекарката на Славянския семинар, Инзова ..., и моя

68
милост“
Въпреки, че държавата отхвърля всички аргументи за по-добро

финансиране и обезпечаване на библиотечното образование, Стоян

Аргиров и преподавателския колектив обучават библиотекари петнадесет

години. С течение на времето общата концепция за учебния план и

методиките на преподаване се подобрява, съставът на преподавателите се

разнообразява, а напливът от студенти надвишава квотата за прием.

Изискванията към тях са по-високи, подобаващо за висша учебна

дисциплина. През 1938 г. е проведен последният, девети курс за

библиотекари.

По отношение на школите, които следват тогавашните преподаватели,

може да се каже, че те са много разнообразни. За разлика от периода след 9

септември 1944 г., който ще бъде разгледан в текста, тук се говори за

немска, английска, американска, и разбира се руската школа. Колкото и

малко да са трудовете и студиите, писани по темата в периодът 1923–1940

г., това, което прави впечатление е обективността и широкото представяне

на информацията, без каквито и да е било политически съображения. През

1940 г. Тодор Боров преподава библиотекознание и библиография във

Висшето търговско училище във Варна и Търговската академия в Свищов.

От 1943 г. той става приемник на Стоян Аргиров в СУ.

След промените

С увеличаването на броя на библиотеките след 1944 г. се усеща силен

дефицит на специалисти за научните и публичните библиотеки.

Първоначално се създава самостоятелна подготовка за висшисти,

подкрепяни от Министерството на просвещението и Министерството на


68 Боров, Тодор. Моят университет. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1991, с. 22.

51

културата. Курсовете се провеждат в Българския библиографски институт,

а после в Държавния библиотекарски институт (ДБИ). Характерна черта на

българското библиотечно образование е гледището, че да се обучават

кадри за научни и публични библиотеки на едно място е неприемливо.

„Доколкото на мен е известно – нито в социалистическия, нито в

капиталистическия свят – подготовката за библиотекари не се извършва

на библиотекари за научни и масови библиотеки не се извършва в едно

69
учебно заведение.“
Тодор Боров е на мнение, че „масовите“ библиотекари би трябвало да

се обучават в по една-две годишни школи, в техникуми, колежи или в

учебно заведение за „масови“ библиотекари-висшисти. В същото време

изразява неодобрението си към създаване на специализирано висше

70
библиотечно заведение, защото е икономически неефективно .
През 1952 г. създава автономна катедра по библиотекознание и

библиография в СУ, в която до 1956 г. се квалифицират научни

библиотекари в редовна форма на обучение. След тази година

специалността става надграждаща и се учи паралелно с друга висша

квалификация, която е основна.

Т. Боров формулира следния учебен план за научни библиотекари:

1. Книгознание;

2. Историческо библиотекознание;

3. Теория и практика на библиотечното дело;

4. Обща библиография;

5. Отраслова библиография;

6. Справочно-библиографска работа;

7. Библиографски увод в историята и организацията на науките;





69 Боров, Тодор. Подготовка на библиотекари. // Избрани страници, 2009, с. 619.

70 Той прави ясно разграничение между „научен библиотекар“ и „библиотекар-висшист“. Вж. Боров,
Тодор. Подготовка на библиотекари. // Избрани страници, 2009, с. 619-631.

52

8. Научна информация и документация;

Специализацията е разпределена в общо 810 учебни часа, разделена на

480 лекции и 330 упражнения, по 8 часа седмично, в рамките на 7

71
семестъра с 8 изпита .
За обективно сравнение ще ни послужат учебните планове на ДБИ,

качени във виртуалната документална изложба на днешния Университет

72
по библиотекознание и информационни технологии . Те гласят следното:
Дисциплини за учебния план на зимен семестър през 1950-1951 г.:


1. Основи на марксизмо-ленинизма
2. Политическа икономия;


3. Българска история;

4. Обща история;

5. Западноевропейска литература;

6. Българска литература;

7. Селско-стопанска литература;

8. Руски език;

9. Френски или немски език;

10. Физкултура;

Специални дисциплини:

11. Книгознание;

12. Библиотекознание;

13. Библиотечна техника;

14. Увод в библиографията;


Обучението е двугодишно, с 4 семестъра по три месеца. Общият

хорариум в зимен семестър (1950–1951 г.) е 360 часа, разпределени на 84

лекционни занятия и 11 упражнения по 20 часа седмично.





71 Пак там, с. 627.
72 Архивите на ДБИ. Изложба. https://www.unibit.bg/va/Documents_virtual

53

Такава е била началната картина на двустепенното библиотечно

образование в България в периода между 1944–1957 г. Това са години, в

които библиотекарската професия добива все по-голяма популярност сред

културните кръгове. Въпреки това, библиотечната квалификация не остава

безпроблемна област. Хаотичното създаване на библиотеки с фондове, по-

малки от 500 книги става причина работа да започват и необучени и

необразовани лица. Масов проблем е липсата на студенти и курсанти с

познания по чужди езици.

2.4. Личности

2.4.1. Проф. Тодор Боров (30.01.1901 – 27.05.1993)


Родно място и образование

Проф. Тодор Боров е български литературен критик, библиограф и

основен организатор на библиотечното дело и наука в България, след

Втората световна война. Роден е в град Лом, 1901 г., в семейството на

фармацевта Цветан Тодоров. Негов по-малък брат е библиотековедът

Ценко Цветанов Тодоров. В Лом завършва основното си образование, след

което продължава обучението си в Русенска мъжка и Втора софийска

мъжка гимназия. През 1923 г. завършва славянска филология, която в

последствие надгражда с източноевропейска история и литература,

библиография и вестникознание в Берлинския университет.

Професионален път

През 1929 г., две години след завършването си работи като

библиотекар в Университетска библиотека (УБ). Започва работа в

библиотеката на Българска земеделска корпоративна банка, която за трите

години под негово ръководство се превръща в модерен библиотечен

център, в специално построена нова сграда (1931 г.). В началото на 40-те

години Т. Боров преподава библиотекознание и библиография като частен

хоноруван доцент във Варна и Свищов. Започва да преподава в Софийския

университет (1947 г.), където по-късно основава Катедрата по


54

библиотекознание и библиография, която ръководи до пенсионирането си

през 1969 г.

Т. Боров има заслуги в развитието на Българския библиографски

институт (1941 г.) и утвърждаването му като централна културно-научна

институция за библиография в България. Той е ръководител на ББИ до

края на самостоятелното му съществуване (1964 г.)

В годините 1944 –1949 г. е директор на НБ в София, която в периода

след Втората световна война е в тежко състояние. Членува в строителния

комитет на библиотеката и има голям принос за довършването и

оборудването на сградата по европейски стандарти и равнище.

По време на професионалното си развитие проф. Тодор Боров е член

на множество национални и международни организации и съюзи, сред

които: Съвет за духовни ценности към Държавния съвет на Народна

Република България, Съюзът на българските писатели, Върховния

читалищен съюз, Съвета за работа с книгата, Американското

библиографско дружество в Чикаго, Международен консултативен

комитет по библиография на ЮНЕСКО, Комисия по библиография на

международен комитет на славистите и др.

За приносите в областта на българската култура е награждаван с

Хумболтов орден (1960 г.), орден „Кирил и Методий“, I и II втора степен,

„Девети септември“, степен I (1978 г.) и орден „Георги Димитров“ I

степен, (1981, 1986 г.).

Литературна дейност

През 1920 г., в периода на студентските си години, Т. Боров поставя

началото на литературната си дейност с библиографския преглед на

Книжовни трудове на д-р Иван Шишманов – задача, дадена му от проф.

Михаил Арнаудов, по случай юбилеят на д-р И. Шишманов. Година по-

късно сътрудничи заедно с Александър Балабанов в списването на първия

български литературен седмичник Развигор. Издава книговедското



55

теоретичното списание „Българска книга“, финансирано от известното

българско издателство „Т. Ф. Чипев“ (1930 г.) Основната насоченост на

списанието е свързана с всичко, отнасящо се до оформлението,

разпространението, издаването, критиката и нивото на българската

книжовна продукция. Списанието се издава за кратко време, но

амбициозната му концепция поставя актуалните проблеми на популярната

книга у нас на дневен ред, някои от които съществуват и днес.

До 1944 г. публикува статии и студии в редица списания и вестници,

които са коректив на литературната мисъл на България: Литературен глас,

Мир, Лик, Дъга, Училищен преглед и много други. Съставител е на

многократно издаваните томове със събрани произведения на Елин Пелин,

Христо Смирненски, Песни и стихотворения на Христо Ботев, представя

автобиографията и мемоарите на своя ментор – Александър Балабанов,

спомага за издаването на романа Левски на Яна Язова и е отговорен

редактор на множество енциклопедии, библиографски трудове,

научноизследователски трудове в областта на книгознанието,

библиографията, библиотечното дело и литературната критика.

Сред най-допринеслите трудове на проф. Тодор Боров са:

 Пътят към книгите. Увод в библиографията (1942 г.)

 Книги, библиотеки, библиография (1941 г.)


 Живот с книги (1942 –1972)“ (1973 г.)

Проф. Тодор Боров оставя на българската култура и библиотечна

наука изключително завещание. Освен многобройните си публикации в

периодични издания, до болка актуални и до днес, завещава и увлекателно

написаните си мемоари Стъпки по пътя на един дълголетник, 1992 г.,

Моят университет, 1991 г. Документалното му наследство е съхранено за











56

поколенията в Български исторически архив на Националната

73
библиотека .
2.4.2. Ценко Цветанов Тодоров (06.03.1904 - 09.03.1960)

Ценко Цветанов е библиограф, педагог и авторна детски книги – брат

на Тодор Цветанов Тодоров (Тодор Боров). Роден е в град Лом през 1904

г., където по-късно завършва средното си образование. Семейната среда, в

която е отгледан заедно с четирите си братя и сестри, благоприятства за

изграждането на здрава ценностна система и афинитет към книгата и

обрaзованиетo. Баща им, Цветан Тодоров осигурява изключителни условия

за успешното обучение и възпитание и на петте си деца. От ранна възраст

пътуват из европейските страни, изучават чужди езици, в резултат на което

младите хора от фамилия Тодорови получават ранен, но несъмнено богат

културен фон, играещ ключова роля в житейския им път.

Именно такава целенасоченост се наблюдава в биографията и на

Ценко Тодор Цветанов. След завършването на Педагогическото училище в

Лом става учител и преподава в северозападния регион на България. В

последствие записва педагогика и славянска филология в Софийски

университет и през 1929 г., на 25 годишна възраст се дипломира и

практикува професията си в София. Педагогиката и детското четене

отварят една голяма скоба в професионалния път на Ц. Цветанов.

Съставител и редактор е на редица детско-юношески христоматии и

читанки за ученици в началните класове. Ц. Цветанов е и автор на десетки

приказки, разкази и стихотворения за деца. Голяма част от книжовната му

продукцията е подписана с псевдоними, сред които са Косе Босе, Велико

Самин, С. Величков, Ц. Ц. и Це. Творчеството му за деца се отличава с

лесно извлечимите поуки, които и най-малките могат да осмислят и

усвоят. Пишейки за най-младата възрастова аудитория, Ц. Цветанов

набляга на изграждането на добродетели в детското съзнание и едва ли в


73 Фонд 849, Тодор Боров.

57

някоя от неговите книжки би могло да се намери извисено човешко

качество, което да не взема превес над лошото. Макар похватите му да

нямат за крайна цел да развият детската фантазия, все пак авторът се

абстрахира от назидателния и праволинеен наратив.

Присъствието му в периодичния печат, както детския, така и

културния е внушително. Публикува литературнокритически статии във

вестници и списания – Училищен преглед, Българска мисъл, Просвета,

Развигор, Литературни новини, Литературен глас, Вестник за жената,

Глобус, Българска книга и др.

Интересът на Ц. Цветанов към детските библиотеки е константа в

кариерното му развитие и като педагог и като библиотекар и управленски

кадър. Първата си книга, посветена на проблематиката на детската

библиотека издава през 1929 г. Детски библиотеки: устройство, методи и

значение е относително малка по съдържание, почти брошура, но със

сигурност е сред първите трудове, изцяло посветени на темата.

Предговорът от Ячо Хлебаров и уводът от Стоян Аргиров единодушно

предават посланието, че тази книга е събитие за така неглижираната

библиотечна професия у нас, а съвсем младият автор определят като

74
„въодушевен работник на библиотечното полe“ . На детските библиотеки,
детското четене и обслужването на деца са посветени още три

самостоятелни монографии, две от които издадени след 1950 г., в късната

75
му кариера . Ценко Цветанов преминава обучение в библиотечен курс
през 1923 г. Негови преподаватели са Васил Класанов, Ячо Хлебаров,

Стоян Аргиров и др. Сериозното отношение и мотивация към

библиотечното образование на младият тогава Цветанов личи по

запазените му бележки, записки и преводи, правени по време на




74 Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Устройство, методи и значение. София, Хемус, 1929, 62 с.
75 Цветанов, Ценко. Училищни детски библиотеки : Помагало за учители. София, 1934, 48 с.; Цветанов,
Ценко. Детски библиотеки : Ръководство. София, Наука и изкуство, 1953, 48 с.; Цветанов, Ценко.
Детски библиотеки : Учебник за Държ. библ. инст. София, Наука и изкуство, 1960, 131 с

58

обучението му. Детската книга и библиотека със сигурност е основният

акцент и предизвикателство в кариерата му, но интересите му в

библиотечното поле са отправени и към всичко свързано с аналитико-

синтетичната обработка на книгите и документите. Трудовете му в тази

област са детайлни, прецизни и дълги години след ранната му кончина

служат на библиотечните професионалисти като ориентир в практиката.

След Втората световна война, Цветанов е директор на издателство

Народна просвета и директор на сп. Училищен преглед. През 1948 г.

постъпва като старши уредник в Българския библиографски институт

„Елин Пелин“. Става директор на Държавния библиотекарски институт

през 1953 г. и заема този пост до края на живота си. В тези години има

заслуги към развитието на библиотечното образование като лектор. В

сферата на библиотечното дело, Ценко Цветанов изпълнява и редакторски

функции в трудовете на редица библиотечни специалисти, включително в

Български книгопис. Научните му разработки засягат проблемите на

историята и тогавашното състояние на българската библиография. Едни от

най-известните му трудове в областта са: Българска библиография:

76
Исторически преглед и днешно състояние 1955г. ; Материали по история
77
на българската библиография до Освобождението , 1955 г.; Общо
78
библиотекознание и др. Разработва методически ръководства в помощ на
библиотеките – авторски таблици, единни правила за описание на

библиотечни документи, десетични таблици и др. Ценко Цветанов умира

неочаквано на 9 март, 1960 г., на 56 години. След себе си оставя голямо

наследство на библиотечната институция и спомена за един темпераментен




76 Цветанов, Ценко. Българска библиография : Истор. преглед и днешно състояние. София, Наука и
изкуство, 1957, 183 с.
77 Цветанов, Ценко. Материали по история на българската библиография до Освобождението. София,
Наука и изкуство, 1955. 160 с.
78 Цветанов, Ценко. Общо библиотекознание. София : Наука и изкуство, 1956, 199 с.



59

и безкрайно отдаден на работата си професионалист и ценностен човек.

Голяма част от най-значимите му трудове за библиотечната теория и

79
практика са събрани в раздел „Персоналия“ на сайта .


2.4.3. Борис Десев (02.05.1910–20.05.1979)

Борис Десев е филолог, библиотековед и теоретик на българската

библиотекознание и библиография. Роден е в София и през 1929 г.

завършва I мъжка гимназия. Следва филология в СУ (1936 г.) и посещава

лекциите по библиотекознание на Стоян Аргиров. Рисува плакати, корици

и илюстрации и на това му занимание е посветена и книгата

80
Библиотечният плакат . Работи като библиотекар в Софийска градска
библиотека, след което бива назначен за ръководител по проект за

създаването на ученически библиотеки в столична община. През 1949 г. е

библиотекар в нотната библиотека, където създава единствената по рода си

нотография на произведенията на Иван Вазов, която днес се пази в архива

му. Става преподавател в Държавния библиотекарски институт (1951 г.), а

в последствие ръководител на катедра „Библиография“ (1964–1967).

Преподава дисциплини като „Работа с читателя“, „Справочно-

библиографска работа“ и „Обща библиография“. Борис Десев има около 65

публикации, сред които най-известната е Христоматия по българска обща

библиография Ч.1, (1976). Други негови трудове са Практическо

ръководство по нагледна агитация в библиотеката, Справочно-

библиографски издания с др.
81

2.4.4. Лиляна Албанска (11.11.1917–27.05.2002)

Лиляна Албанска е филолог и библиотекар, родена в Скопие, в

семейство на педагози. През 1936 г. завършва гимназия в София, а през


79 <Персоналия на Ценко Цветанов Тодоров>
80 Десев, Борис Ив. Библиотечният плакат : По представените материали на прегледа през 1957 г. /
Борис Ив. Десев. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1957. - 32 с.
81 Българска книга:енциклопедия / Състав. Ани Гергова и др. София : Pensoft, 2004. с. 144.

60

1940 г. славянска филология в Софийски университет. Една година работи

като библиотекар в Народната библиотека в Скопие (1943–1944 г.). През

1945 г. постъпва на работа като старши асистент в Народната библиотека в

София (НБ), където работи до 1979 г. През различните периоди отговаря за

справочно-библиографско отдел, за отдел „Обработка и каталози“ и за

сектор „Обработка и организация на библиотечните фондове“ към НБ. В

годините 1965–1977 г. е ръководител на научната секция по

библиотекознание. Особено ценни са заслугите ѝ за организационното

изграждане и развитие на библиотеката и на теорията и практиката на

каталогизацията и организацията на библиотечните фондове в България.

Участва в съставянето на Правила за описването на книгите в научните и

големите библиотеки и в изработването на стандарти, инструкции и

правила с национално значение. Организира и редактира превеждането и

издаването на Библиотечно-библиографска класификация в тридесет тома

на български език. Поставя основата и работи по организацията на

сводните каталози на чуждестранната литература в България и

междубиблиотечното заемане.

2.4.5. Христо Тренков (03.08.1912–26.10.1971)


Христо Тренков е юрист и библиограф. Роден е в Шумен, в

семейство на учители. През 1931 г. завършва Американски колеж, а през

1936 г. – право и курс по библиотекознание на Стоян Аргиров в

Софийския университет. През 1947–1948 работи в Министерството на

външните работи и изповеданията като преди това специализира

международно право в Париж, Лондон и Хага. След 1948 г. постъпва като

старши уредник в Български библиографски институт, а от 1955 г. е

старши научен сътрудник I степен и научен секретар на институцията.

През този период Х. Тренков създава най-значимите си библиографски

трудове. От 1962–1971 г. работи в НБ в София. В периодите 1950–1953 г. и

1964–1967 е хоноруван преподавател в Държавен библиотекарски


61

институт. Има заслуги за развитието на препоръчителната и текущата

национална библиография, и по-специални – за библиографията на

българската библиография и справочно-библиографската работа в

отделните видове библиотеки. Други негови трудове са Медицинската

библиография (1956), Специална библиография (1958), Справочно-

библиографската работа в масовата библиотека (1953), Какво да четем

по библиотечно дело и др.

2.4.6. Дора Кършовска (06.02.1917–17.04.1997)


Дора Боянова Кършовска е български библиотековед, родена в
Сливен. Завършва средно образование в Първа класическа девическа


гимназия в София. През 1936 г. завършва романска филология в Софийски

университет. Преподавател е по френски във Видинска област до 1947 г.

След едногодишен курс за библиотекари-висшисти (1948 г.) постъпва на

работа в отдел „Обработка на книги“ в Народната библиотека в София. От

1950 г. работи в новосъздадения Държавен библиотекарски институт като

библиотекар. През 1951–1972 г. е преподавател по „Библиотечни каталози“

в същата институция. Участва в различни форми на квалификация на

библиотекари от читалищните и училищни библиотеки и чете лекции в

курсове за библиотекари-висшисти. Публикува статии по спорни въпроси

на каталогизацията и се занимава с проблемите на класификационния

процес. В съавторство с Елена Кирова и Стоян Шиклев публикува първото

„Ръководство за селска библиотека“ (1954 г.). Най-сериозният ѝ труд е

учебникът „Библиотечни каталози“, издаван четири пъти. Дора Кършовска

успява да създаде последователи, които доразвиват традициите на

каталогизацията на библиотечните фондове в страната.

2.4.8. Маньо Стоянов (31.05.1903–05.11.1986)

Маньо Стоянов е библиограф и изследовател на българската

възрожденска книжнина. Роден е в село Душанци. Учи в Пирдоп, а през





62

1925 г. завършва Пловдивската духовна семинария. Продължава

образованието си в Швейцария. Завършва теология в Берн и философия

във Фрайбург. Хабилитира се с доктората по богословски и философски

науки, след което става преподавател в Пловдивската духовна семинария.

Гимназиален учител по латински, гръцки и немски език в Сливен, Пловдив

и София (1935–1945). М. Стоянов е уредник и директор на Пловдивската

народна библиотека (1945–1948). Ръководител на отдел „Ръкописи и

старопечатни книги“ (1948–1973) и старши научен сътрудник от 1954 г. в

НБ в София. През годините усилията на М. Стоянов са насочени към

организирането на фондовете от ръкописи и старопечатни книги и тяхното

научно описание и библиографско представяне. Научните му интереси са в

областта на книгознанието, библиографията, славянска и гръцка

палеография и историята на българската възрожденска книжнина. Резултат

от проучванията му са: Книгознание. Лекции(1949), Български

старопечатни книги (1952, 1953), Репертоар на българската

възрожденска книжнина (Т. 1–2, 1957–1959), Опис на славянските

ръкописи в софийската Народна библиотека (Т. 3, 1964; Т. 4, 1971 г.),

Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библиотека

„Кирил и Методий“ (1973 г.), Стари гръцки книги в България (1978 г.),

Украса на славянските ръкописи в България (1973 г.), Букви и книги (1978),

Тодор Пирдопски. Книжовник – илюстратор (1984 г.). М. Стоянов

проучва българо-гръцките взаимодействия от епохата на Средновековието

и от Възраждането в редица студии и статии.


2.4.9. Маргарита Димчевска (30.11.1892– 06.03.1983 г., Денвър, САЩ)

Маргарита Димчевска е библиотекар, организатор на училищните

библиотеки в България, библиограф, читалищен деец. Родена е в Самоков,

в семейството на Манол и Спаска Димчевски. Завършва Робърт колеж в

Цариград през 1914 г. и училище за библиотекари в университета в Лондон

(1923– 925) със специална награда за отличие. Работи като библиотекар в


63

библиотеката на Роберт колеж (1914–1918 г.). Със съдействието на проф.

Иван Шишманов е назначена от Министерството на просвещението в

Народната библиотека (1925–1927) като командирован учител. Делегат е

на I световен конгрес на библиотекарите и библиографите в Италия (1929).

Член е на комисията на болничните библиотеки към ИФЛА. Получава

шестмесечна стипендия на фондация „Карнеги“, 1930 г. и заминава за

САЩ, където специализира библиотечно дело. Запознава се с работата на

библиотеките и библиотекарските учебни заведения в САЩ. Организира

първата изложба в България на планове и снимки на големи европейски и

американски библиотеки (1930 г.). Изнася лекции и ръководи едно от

заседанията на Международно лятно училище към обществото на народите

(1931, Женева). Организира образцова библиотека към Висшата

кооперативна школа. Организира за пръв път в България седмица на

книжовността (1929–1932). Участва като преподавател в библиотечните

курсове, организирани от Върховния читалищен съюз, в които чете лекции

по библиотечна класификация и каталогизация. Работи в Народната

библиотека, София (1934–1944 г.), където изпълнява длъжността директор,

(1934–1935), главен библиотекар и завеждащ чуждестранен отдел. Учасва

във съставяне на правилата за каталогизация, изградени на базата на

Англо-американските инструкции. Почетен член е на Българския

библиографски институт. М. Димчевска е съставител на библиографията

„Българска кооперативна книжнина“ (1931 г.), Сътрудничи на списание

„Българска книга“ на Тодор Боров, където публикува статия „Модерни

библиотечни сгради“ (1930, бр. 1). Публикува статия Задачите на

детските библиотеки в чужбина в сп. Читалище.

Привързаността на М. Димчевска към англо-американската

библиотечна школа става причина за прогонването ѝ от Народната

библиотека в София през 1964 г. След това заминава за САЩ и последното






64

нещо, което се знае за нея е, че е живяла в Денвър, където умира на 06. 03.

1983 г.

2.5. Препоръки

Разширяването на фактологичното и аналитичното съдържание на


сайта е, може би, най-широкото поле за действие в цялата разработка.
Темата е далеч по-необятна и сложна от първоначалните асоциации и


впечатления, които провокират шестте документа. Информацията относно
отделните лица и събития може да бъде вписана в една глобална картина, в


която да присъстват факти и обстоятелства от перестройките в Българската
комунистическа партия. Затова биха послужили особено архивите на


НБКМ от 1944–1989 г., които се съхраняват Централен държавен архив.

Работната практика и читателските навици са проследими по инвентарните

книги, библиографските бюлетини, списъците на спецфондовете,

82
пропуските, читателските картони, статиите и различните каталози .
Биографската информация може да бъде значително разширена и снабдена

с индекс. Тези насоки в изследванията могат да очертаят успешно реалията

на българските библиотеки по време на социалистическото управление.

























82 Изследване, подобно на Четенето и читателите в българското общество (1878-1944) на д-р Поли
Муканова.

65

III. ГЛАВА. ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ. БИБЛИОГРАФСКИ

СПИСЪЦИ. АНОТАЦИИ

В трета глава на магистърската теза се намират всички крайни

продукти от аналитико-синтетичната обработка на шестте документа

(анотациите), библиографското проучване (библиографиите) и

библиографското издирване на снимкови и графични материали,

съдържащи се в сайта. Разпределени са в следните подраздели:

Подраздел Галерия „Ефимера“ съдържа описания на секциите

„Забравени страници“, „Екслибрис“, „Идеологически плакат“, „Лица и

събития“.

Подраздел „Анотации“ съдържа шестте анотирани книги от

специалната колекция на БИЦ на УниБИТ.

В подраздел „Персоналия на Ценко Цветанов Тодоров“ се намира

частична библиография-персоналия на автора. Пълната такава е дело на

83
проф. Мария Младенова .
Подраздел „Препоръчителна библиография“ съдържа професионални


книги и брошури, характерни за годините между 1944–1965 г. Включва и
съвременни източници (статии, енциклопедии, мемоари), които


допълнително представят темата от по-актуална гледна точка.
Накрая на главата са изписани препоръките за по-нататъшното


развитие на такъв тип съдържание в сайта в две посоки: съдържание и
представяне в дигитална среда.


3.1. Галерия „Ефимера“

 Галерия „Забравени страници“

В секция „Забравени страници“ се намират титулни страници,

илюстрации и фрагменти от текстове в учебници, методически





83 Ценко Цветанов и българската книжовна култура. София, 2004.



66

ръководства и пр. издания, отразяващи темата за агитацията, пропагандата

и идеологията в библиотечната и книжовна област.

Голяма част от тези книги са дело на най-големите имена в полето на

библиотечното дело, както и на работни колективи от Българския

библиографски институт „Елин Пелин“.

 Галерия „Екслибрис“

В тази част на галерия „Ефимера“ се намират екслибриси от частни

библиотечно колекции, в които са изобразени идеологически послания,

личности и други пропагандни елементи.

 Галерия „Методистика“

Галерия „Методистика“ представлява сбирка от графични материали,

показващи развитието на библиотечните практики във вътрешните отдели

в периода 1944–1989 г. Кадрите са заснети от приложения към различни

ръководства или самостоятелни издания.


 Галерия „Идеологически плакат“
Раздел „Плакати“ предоставя илюстративен материал под формата на


плакати, културни и политически афиши в периода 1944–1982 г. Главният

акцент в галерията е книгата на фона на политическата пропаганда, но

фигурират и изображения с не толкова специфична книжовна насоченост,

с цел по-добра представа за този тип агитация.

 Галерия „Лица и събития“

Раздел „Лица и събития“ съдържа снимки на сгради, събития и

портрети на лица, свързани с библиотеките в социалистическата епоха. По-

голямата част от тях принадлежат на сбирката „Снимки и портрети“ на

БИА в НБКМ. Заснети са със скенера, намиращ се в Специализирана

читалня „Проф. Марин Дринов“.

3.2. Анотации на дигитализираните книги и документи

Тук се намират анотациите на документите, качени в блог-категория

„Библиотека“ на сайта. Категорията е разделена на „Книги“ и „Архивни


67

документи“. В двата подраздела се съдържат статии с анотациите и пълния

текст на книгите и архивните документи. Дигитализираните обекти са

84
представени посредством безплатен софтуер AnyFlip , стандартните PDF
фреймове и софтуерът Dura Space, който използват за съхраняването на

документите в НАБИС Репозиториум. Осем от десет документа в

обособената библиотека на сайта подлежат на вътретекстово търсене.

3.2.1. Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, ,

съгласно XII постановление на Министерския съвет от 6 окт., 1944 г.

По време на заседанието на 6 октомври, 1944 г. се издава указ за

конфискуване на книги с фашистко, антисъветско, прозападно и расистко

съдържание от домашните, обществените, селските, корпоративните и

училищните библиотеки. Постановлението е разпоредено от тогавашния

Министър на пропагандата, информацията и изкуствата – Димо Казасов.

Този документ е символ на рестрикциите, налагани от комунистическия

режим върху книжовния сектор. По този начин Министерството налага

пълен контрол върху четенето на масите (работническата класа). В

научните и народни библиотеки се обособяват т. нар. спецфондове с

регламентиран достъп. Първият списък съдържа седемстотин и едно

заглавия. Сред включените автори се срещат Змей Горянин, Стилиян

Чилингиров, Фани Попова Мутафова и дори Ценко Цветанов (превд. Косе

Босе).

3.2.2. Рецензията, Йозеф Зика

Йозеф Зика (04.06.1921–15.09.1981) е чешки библиограф и

публицист. Завършил е държавния библиотекарски колеж в Прага. Работи

в Университетската библиотека в столицата. Има големи заслуги за

възстановяването на чешките библиотеки след Втората световна война.

Прокарва идеята за висшата образователна степен в библиотечното





84 Interactive HTML5 Flipping Book Publishing Platform. <http://anyflip.com/> [Видяно на 05.10.17]

68

86
85
образование в Чехия . Неговата книга –Рецензията – представлява
исторически обзор за произхода и развитието на книжовната рецензия като

практика. Проследява явлението от самото му възникване, обяснява

историческата връзка между рецензията и църковната цензура. Съпоставя

рецензирането и анотирането като взаимен контрапункт в

книготърговията. Отделя голямо внимание на личността на рецензента,

които илюстрира с примери, имена и цитати от чешката история. Тази

книга е в колекцията на проект „Книги, библиотеки и идеология в

социалистическа България“ като образец за преводна професионална

литература, характерна за социалистическия период. И не на последно

87
място като полезно и увлекателно четиво .
3.2.3. Детски библиотеки , Ценко Цветанов (1953)

Като педагог и библиотекар, Ценко Цветанов неведнъж е изказвал

експертизата си относно ролята на библиотеката в развитието на детския

интелект и ценностна система. Той пише трудове по темата в рамките на

две различни епохи – преди и след 9 септ., 1944 г. В изданието Детски

библиотеки от 1953 г., авторът дава ценни методически насоки върху

организирането на библиотеките за деца и юноши, за разлика от предходни

трудове, в които акцентира на нуждата от тяхното съществуване изобщо.

Ръководството предоставя логически издържана структура, в която се

съдържат основните детайли на работата с деца в библиотеките: мисия,

комплектуване, обработка и разкриване на фонда и изисквания към

библиотечния служител.

3.2.4. Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката,

Борис Десев (1955 г.)


85 Zhivotopis. Zika, Josef, 1921-1981< http://ipac.svkkl.cz/arl-kl/cs/detail-kl_us_auth-p0047034-Zika-Josef->
19211981/ [Видяно на 23.09.17., 18.00]
86 Knižní recense ориг. загл.
87 Книгата присъства в дигиталната библиотека на Националната библиотека на
Чехия<http://kramerius4.nkp.cz/search/i.jsp?pid=uuid:7134a8d0-4521-11e2-9b88-005056827e51#>. Защитена
е с локален достъп. Преводния вариант на български можете да прочетете в раздел Книги в библиотеката
на сайта <http://angelova.cms.unibit.bg/>

69

Практическото ръководство (1955) на Борис Десев (02.05.1910–

20.05.1979) е първото издание на учебното помагало за студентите в

Държавния библиотекарски институт. Темата за популяризиране на

социалистическата култура чрез визуалните агитационни средства

(плакати, лозунги, табла, тематични витрини и др.) в публичната

библиотека е обект на интерес от страна на автора. В тази книга, Борис

Десев разкрива възможностите за осъществяването на успешна

агитационна кампания, в полза на промотираните четива на ниво: идеи,

нужни полиграфически материали, инструменти, технически и

художествени умения. Образците в учебника са дадени с помощта на

примерни графики и реални изображения на вече изработени материали.

Придружени са с теоретични обосновки относно изборът на шрифтове,

цветове, форми и разположение и всичко, което предава желаното

визуално послание на читателя.

3.2.5. Какво да четем , Ценко Цветанов (1954)

Какво да четем (1954) е анотирана библиография с реферативен

88
характер. Съставена е от Ценко Цветанов и Елена Цветанова-Крушева .
Адресирана е към младото поколение и съдържа 296 художествени

произведения, разпределени по националност на автора и жанр. Съдържа

89
класически произведения, но превес взима т. нар. прогресивна
литература. Препоръчаните книги са преиздадени между 1949–1954 г.,

90
което подсказва, че въпросните издания са преработени, адаптирани или
конюнктурни, за да отговарят на целите – комунистическо възпитание на

подрастващото поколение. В приложенията са налични тематичен и









88 Дъщеря на Ц. Цветанов.
89 Литература, представяща идеологията в благоприятна светлина, в контраст с капиталистическия,
буржоазен строй.
90 „Тютюн“ на Димитър Димов, произведения на Йордан Стубел, Блага Димитрова и др.

70

азбучен показалец. Една голяма част от авторските имена се срещат като

91
присъствие в личната библиотека на Цола Драгойчева .
3.2.6. Книгата – велика сила, 1953 г.

Книгата – велика сила на Ценко Цветанов е панорамно представяне

на българската библиотека, книга и читател, в структурата на

социалистическото общество. Авторът говори за основите, на които се

изграждат културните политики на строя и контингентът, към който са

насочени (работническата класа).

В тази връзка се посочват зависимостите между книгата като извор на

ценностите, които налага идеологията, библиотекарят като посредник

между читателя и информацията и библиотеката като пресечна точка на

взаимодействие. Цветанов изказва представите си за елитарния характер

на публичните библиотеки, преди установяването на режима и прави

съпоставка с новата система по съветски модел. Авторът се аргументира с

редица подробни цитати, които показват становищата на съветските

лидери относно мисията на библиотеката, книгите и тяхното

взаимодействие с общността. Упоменати са типовете библиотеки, техните

структури, функции и подготовката на професионалните кадри.

3.2.6.1. Рецензия на Книгата – велика сила, Зорка Русева

Рецензия от Зорка Русева, с адресат Тодор Боров (отговорен редактор

и директор на ББИ), относно издадения вече труд на Ценко Цветанов,

Книгата – велика сила, 1953 г.

НБКМ, Ф. 849, Тодор Боров, а.е. 3241,л. 1–9.

92
Рецензията на Зора Русева се състои в анализ на съдържанието на
книгата, нейната композиция, стиловите похвати на автора и теориите,




91 Даскалова, Красимира Петрова. Читатели, библиотеки и четене във времето на държавния
социализъм: случаят "Цола Драгойчева". В: Библиотека. - ISSN 0861-847X. - Год. 20, бр. 2/3 (2013), с.
172-178. http://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/Biblioteka_2-3_2013.pdf [Видяно на
6.09.2017, 23.00 h]
92 Единственото известно за Зора Русева след библиографската проверка е, че към 1954 г. е работила като
библиограф.

71

които е застъпил в текста (Николай А. Рубакин и библиопсихологията).

Авторката акцентира на неточностите, свързани с описанието на политико-

културната обстановка в България и изразява съмнение относно научния

капацитет на вече издадената книга. Критичната рецензия е непубликувана

според проверката в картотеката на рецензентите.

3.3. Персоналия на Ценко Цветанов Тодоров

Книги от Ценко Цветанов
1. Цветанов, Ценко. Авторски таблици : Двузначни : Помагало за систематично-азбучно
нареждане на книгите в масовите библиотеките / Ценко Цветанов. - 4. изд. - София : Наука и изкуство,

1961. - 40 с. ; 25 см. - (Помагало ; 24)
2. Цветанов, Ценко. Авторски таблици : Двузначни : Помагало за систематично-азбучно
нареждане на книгите в масовите библиотеките / Ценко Цветанов. - 3. попр. и разш. изд. - София : Наука
и изкуство, 1957. - 40 с. ; 25 см. - (Помагало ; 24)
3. Цветанов, Ценко. Атанас Узунов / Ценко Цветанов Тодоров. - София : Ново у-ще, 1938 (София
: Воен.-изд. фонд). - 32 с. ; 18 см. - (Библиотека Велики българи : Животописни разкази ; N 38)
4. Цветанов, Ценко. Българска библиография : Истор. преглед и днешно състояние / Ценко
Цветанов. - 2. прераб. изд. - София : Наука и изкуство, 1957 (Пловдив : Д. Благоев). - 183 с. : с ил.

5. Цветанов, Ценко. Българска библиография : Лекции / Ценко Цветанов. - София : Наука и
изкуство, 1955. - 156 с.
6. Цветанов, Ценко. Българската книга след Девети септември : Статист. анализ / Ценко
Цветанов ; Под ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 80 с.
7. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Ръководство / Ценко Цветанов. - София : Наука и

изкуство, 1953 (Пловдив : Д. Благоев). - 48 с. ;
8. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Устройство, методи и значение / Ценко Цветанов ; С
уводни думи от Ст. Аргиров ; Предг. от Я. Ст. Хлебаров. - София : Хемус, 1929 (София : Художник). - 62
с.
9. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Учебник [за Държ. библ. инст.] / Ценко Цветанов. -
София : Наука и изкуство, 1960. - 131 с.
10. Цветанов, Ценко. Какво да четем? : Препоръч. библиогр. на худож. лит. за младежта / Израб.

Ценко Цветанов, Елена Цветанова-Крушева. - София : Нар. младеж, 1954. - 96 с.
11. Цветанов, Ценко. Кирил и Методий : Сборник по случай сто години от Установяване на
празника им / Състав. Ценко Цветанов. - София : М-во на просветата и културата, 1957. - 48 с.
12. Цветанов, Ценко. Книгата - велика сила : Книга, читател, библиотека / Ценко Цветанов ; Под
ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1952 (В. Търново : Д. Найденов). - 146 с.
13. Цветанов, Ценко. Материали по история на българската библиография до Освобождението /

Ценко Цветанов ; Под ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1955. - 160 с. : с факс. ; 25 см. -
(Поредица Библиографска просвета ; 10)




72

14. Цветанов, Ценко. Минимум библиотечна техника за масови библиотеки / Състав. от Ценко
Цветанов, Наталия Буссе. - София : Наука и изкуство, 1951. - 44 с.
15. Цветанов, Ценко. Минимум библиотечна техника за масови библиотеки / Състав. от Ценко
Цветанов, Наталия Буссе. - 2. изд. - София : Наука и изкуство, 1953. - 44 с.

16. Цветанов, Ценко. Общо библиотекознание / Ценко Цветанов, Елена Кирова. - София : Наука и
изкуство, 1956. - 199 с.
17. Цветанов, Ценко. Организация на библиотечното дело (България, СССР) : Лекция, четена в
едномесечния летен библ. курс през 1949 / Ценко Цветанов. - София : [ББИ], 1949. - 21, 25 с.
18. Цветанов, Ценко. Предстоящи просветни задачи / Ценко Цветанов. - [София], [1945]. - с. 105 –
120.
19. Цветанов, Ценко. Работа с читателя : Лекция, четена в едномесечния летен библ. курс през

1949 / Ценко Цветанов. - София : ББИ, 1949. - 74 с.
20. Цветанов, Ценко. Ръководство по филателия : Наръчник за млади филателисти / Ц. Ц.
Тодоров. - София, 1942 (София : Доверие). - 88 с.
21. Цветанов, Ценко. Таблица на десетичната класификация за масови библиотеки / Състав.
Ценко Цветанов, Диана Икономова. - 3. попр. изд. - София : Наука и изкуство, 1960. - 112 с.
22. Цветанов, Ценко. Таблица на десетичната класификация за масови библиотеки / Състав.

Ценко Цветанов, Диана Икономова. - София : Наука и изкуство, 1951. - 104 с.
23. Цветанов, Ценко. Таблица на десетичната класификация за масови библиотеки / Състав. Ценко
Цветанов, Диана Икономова. - 2. прераб. и разш. изд. - София : Наука и изкуство, 1955 (Сталин : Ст.
Добрев-Странджата). - 114 с.
24. Цветанов, Ценко. Типов каталог за масови библиотеки / Израб. по ръков. на Ценко Цветанов ;
Общ ред. Т. Боров. - София : ББИ Елин Пелин, 1950. - XXIV, 240 с. ; 25 см. - (Поредица Помагала ; N 3)
25. Цветанов, Ценко. Училищни детски библиотеки : Помагало за учители / Ценко Цветанов. -

София : Ив. Коюмджиев, [1934]. - 48 с.
1. Статии:
26. Цветанов, Ценко. Библиотеките в Америка. // Глобус, 40, 24 ни 1928, с. 1, 2.; Също и в
Книгопис, 1928, 5-6, с. 135-13.
27. Цветанов, Ценко. Библиотеките през епохата на Възраждането ни. // Библиотекар, 1956, 3, с.
16-24.

28. Цветанов, Ценко. Библиотечни класификации. // Бълг. книга, 1930, 1, с. 52-55.
29. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки. // Глобус, 40, 24 юни 1928, с. 1-2.
30. Цветанов, Ценко. За библиотекарските кадри. // Библиотекар, 1955, 5-6, с. 10-14.
31. Цветанов, Ценко. За Народната библиотека. // Развигор, 185, 23 май, 1925, с. 3.
32. Цветанов, Ценко. За общинската библиотека. // Бълг. книга, 1930, 4, с. 427-428.
33. Цветанов, Ценко. Критика и библиография. // Лит. новини, 35, 20 май, 1928.
34. Цветанов, Ценко. Култура, книга и библиотека. // Глобус, 36, 27 май, 1928 с. 23.

35. Цветанов, Ценко. Към стогодишнината на българската библиография. // Септември, 1952, 9,
160-164.
36. Цветанов, Ценко. Подготовка на библиотечен персонал. // Бълг. мисъл, 1930, 9, 625-629.



73

37. Цветанов, Ценко. Работата на читалищния библиотекар с масовия читател. // Читалище,
1950, 8, с. 15-22.
38. Цветанов, Ценко. Учителят и детската книга. // Читалище, 1933, 1-2, с. 3-5.
39. Цветанов, Ценко. Читалищното дело. // Бълг. книга, 1930, 2, с. 179-183.

2. Публикации За него
40. Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними. – 2 осн. прераб. и разш. изд.- София :
Наука и изкуство, 1978.- 575 с.
41. Боров, Тодор. Стъпки по пътя на един дълголетник 1901 – 1991.- София : Унив. изд. „Св.
Климент Охридски”, 1992.- 327 с., със сн.
42. Въжарова, Мария. Ценко Цветанов. // Год. ББИ „Елин Пелин”, 7 1958-1960, 1961, с. 147-148.
43. Константинов, Георги. Ценко Цветанов. // Георги Константинов. Български писатели, творци

на литература за деца и юноши : Биобиблиографски очерци.- София, 1958, с. 344-346.
44. Младенова, Мария Вутова. Библиотековедът Ценко Цветанов / Мария Младенова.В:
Библиотека, II, 3, 1994, с. 29-34.
45. Младенова, Мария Вутова. Личност с многостранни научни и творчески приноси : Нац. науч.
конф., посветена на 100 год. от рождението на Ценко Цветанов / Мария Младенова. - Съдържа: Слово
при откриване на конференцията. - Библиотековедът и неговото дело В: Издател, VI, 2, 2004, с. 38-46.

46. Младенова, Мария Вутова. Ценко Цветанов - строител на библиотекознанието и
библиографията в България : По случай 110 години от рождението му / Мария Младенова // ББИА
онлайн, IV, 2014, 2. - с. 47-53 : с цв. ил., портр.
47. Правдомирова, Донка. Библиографът Ценко Цветанов / Донка Правдомирова // Библиотека, II,
3,1994, с. 35-38.
48. Савова, Юлия. Ценко Цветанов и библиотечното образование / Юлия Савова // Библиотека,
XI, 3-4 2004, с. 13-17.

49. Цветанов, Ценко. // Енциклопедия България. Т. 7. Тл- Я с доп.- София, 1996, с. 346-347.
50. Цветанов, Ценко и българската книжовна култура : Национална научна конференция,
посветена на 100-годишнината от рождението му : Сборник.-София : Wini-1837, 2004.-224 с.
51. Янакиева, Татяна. Цветанов, Ценко. // Българска книга : енциклопедия.- София, 2004, с. 458-
459, със сн.

3. Ценко Цветанов като редактор
52. Ганчева, Дора. Единни правила за описание на печатни произведения в масовите библиотеки/
Дора Ганчева, Лиляна Албанска, Ценко Цветанов. - София : Наука и изкуство, 1951. - 44 с.
53. Ганчева, Дора. Единни правила за описание на печатни произведения в масовите библиотеки /
Дора Ганчева, Лиляна Албанска, Ценко Цветанов. - 2. пререб. и доп. изд. - София : Наука и изкуство,
1953. - 58 с.
54. Ганчева, Дора. Единни правила за описание на печатни произведения в масовите библиотеки /
Дора Ганчева, Лиляна Албанска, Ценко Цветанов. - 3. разшир. и прераб. изд. - София : Наука и изкуство,

1961. - 66 с.
55. Желева, Цветанка. Българските библиотеки в борбата за мир : Кратко метод. ръководство /
Изработи Цветанка Желева ; Под ред. на Ценко Цветанов. - София : Наука и изкуство, 1953. - 28 с.



74

56. Крупска, Надежда Константиновна. Какво е писал и говорил Ленин за библиотеките /
Надежда Крупска Константиновна ; Прев. [от рус.] Ценко Цветанов. - София : Бълг. библиогр. инст.,
1949. - 53 с. ; 25 см. - (Поредица Библиографска просвета ; 6)
57. Репертоар на българската книга : Към стогодишнината на българската библиография /

Изработи Цветанка Желева; Под ред. на Ценко Цветанов. - София : Наука и изкуство, 1951. - 36 с.
58. Рибарска, Лора. Типов каталог за детски библиотеки / Израб. Лора Даскалова-Рибарска,
Надежда Тодорова, Виолета Стоилова ; Ред. Ценко Цветанов. - София : Наука и изкуство, 1958. - VIII,
175 с.
3.4. Препоръчителна библиография за раздел „Библиотеки и социализъм“

ИДЕОЛОГИЗИРАНА ПРОФЕСИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. Библиографията в СССР и страните с народна демокрация : Сборник / Под ред. на Т. Боров.
- София : Наука и изкуство, 1954. - 112 с. - (Поредица Библиографска просвета ; N 9) <COBISS LINK>
2. Богданова, Савка. Библиотеката в служба на социалистическото строителство : Из опита на
някои масови библиотеки / Състав. Савка Богданова. - София : Профиздат, 1961. - 56 с. - (В помощ на
профактива) <COBISS LINK>

3. Буссе, Наталия В. Какво да четем във връзка с борбата за мир : Препоръч. библиогр. / Израб.
Наталия В. Буссе ; Под ред. на Тодор Боров. - София : ББИ, 1950. - 64 с. ; 18 см. - (Поредица
Преропъчителни списъци ; 10) <COBISS LINK>
4. Буссе, Наталия. Какво да четем във връзка със изборите за народно събрание и окръжни
народни съвети : Препоръчителен списък / Състав. Наталия Буссе. - София : ББИ, 1949. - 16 с. ; 25 см. -
(Поредица Препоръчителни списъци ; 6) <COBISS LINK>

5. Буссе, Наталия. Какво да четем върху Великата октомврийска социалистическа революция :
Препоръчтелен списък / Състав. Наталия Буссе. - София : ББИ, 1949. - 15 с. ; 25 см. - (Поредица
Препоръчителни списъци ; 1) <COBISS LINK>
6. Българските библиотеки - дейни разпространители на съветската книга / Подг. от Цветанка
Желева ; Под ред. на Т. Боров. - 2. доп. и прераб. изд. - София : ББИ Елин Пелин, 1951. - 48 с. : с диагр. ;
25 см. - (Поредица Помагала ; 2) <COBISS LINK>
7. Българските библиотеки в борбата за мир : Кратко метод. ръководство / Изработи Цветанка

Желева ; Под ред. на Ценко Цветанов. - София : Наука и изкуство, 1953. - 28 с. <COBISS LINK>
8. Васил Коларов : Биобиблиография : По случай 70-годишнината му 16 юли 1947. - София : ББИ,
1947. - 180 с. : с ил., 1 л. портр. ; 25 см. - (Поредица Библиографии ; 3) <COBISS LINK>
9. Вълчев, Величко. Литература върху Максизмо-Ленинизмо : Кратък библиогр. очерк : Лекции /
Величко Вълчев. - София : ББИ, 1949. - 42 с. <COBISS LINK>
10. Вълчева, Анелия Христова. Библиотеките - дейни участници в подготовката на изборите за

Народно събрание : Метод. материали / Израб. Ан. Вълчева, Цветана Минкова ; Ред. Георги М. Добрев. -
София : Държ. библ. В. Коларов, 1953. - 20 с. <COBISS LINK>
11. Вълчева, Анелия Христова. Какво да четем за 9 септември : Препоръч. библиогр. / Израб. Ан.
Вълчева . под ред. на Т. Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 16 с. ; 25 см. - (Поредица В помощ на
библиотекаря и агитатора ; 8) <COBISS LINK>




75

12. Дараков, Юлий Т. Обща класова просвета чрез работническите библиотеки / Юлий Т.
Дараков. - 1947 (София : Лито-печат). - 16 с. <COBISS LINK>
13. Дафинов, Здравко Недялков. Как да организираме обсъждането на книгата на знатната
съветска трактористка Паша Ангелина ; Хора на колхозните полета - на читателска конференция в

селска библиотека : Методично писмо / Здравко Дафинов. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1954. - 8 с.
<COBISS LINK>
14. Десев, Борис Ив. Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката / Борис Ив.
Десев. - София : Наука и изкуство, 1955. - 124 с. : с ил. <COBISS LINK>
15. Държавна библиотека Васил Коларов : Пътеводител [за] Държавна библиотека Васил
Коларов-София / Състав. Божана Троянова и др. - София : Наука и изкуство, 1956. - 75 с. <COBISS
LINK>
16. Желева, Цветанка. Изложба на съветската книга в България : За масови библиотеки /
Цветанка Желева. - София : ББИ Елин Пелин, 1950. - 48 с. ; 18 см. - (Поредица Помагала) <COBISS
LINK>
17. Какво да четем за Народодемократичната република Унгария : Препоръч. библиография /
Изработи Цветанка Желева ; Под ред. на Т. Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 74 с. ; 18 см. -

(Поредица Препоръчителни списъци) <COBISS LINK>
18. Какво да четем от Сталин и за Сталин : Препоръч. списък / Състав. Павлина Едрева. - София
: ББИ Елин Пелин, 1949. - 15 с. ; 25 см. - (Поредица Препоръчителни списъци ; 3) <COBISS LINK>
19. Калайджиева, Константинка Кирилова. Библиотеката в помощ на производството /
Константинка Калайджиева. - София : Профиздат, 1957. - 68 с. ; 18 см. - (Библиотека Профсъюзна
просвета ; N 10) <COBISS LINK>
20. Крупска, Надежда Константиновна. Какво е писал и говорил Ленин за библиотеките /

Надежда Крупска Константиновна ; Прев. [от рус.] Ценко Цветанов. - София : Бълг. библиогр. инст.,
1949. - 53 с. ; 25 см. - (Поредица Библиографска просвета) <COBISS LINK>
21. Ленин и библиотечното дело : Материали от юбилейната сесия, посветена на 100-год. от
рождението на В. И. Ленин, Кърджали, 24 април 1970 / Ред. Б. Паунов, Л. Георгиев. - София : Профсъюз
на работниците от адм. учреждения, полигр. промишленост и култ. инст., 1970. - 82 с. <COBISS LINK>
22. Павлов, Андрей М. Какво да четем за Девети септември : Препоръч. библиогр. / Израб. Андрей

Павлов ; Под ред. на П. Кънчева. - София : Бълг. библиогр. инст., 1950. - 32 с. ; 18 см. - (Поредица
Препоръчителни списъци ; 11) <COBISS LINK>
23. Популяризиране успехите на социалистическото строителство у нас в библиотеките. -
София : Държ. воен. предприятие Дечо Стефанов, [1953]. - 9 с. <COBISS LINK>
24. Преглед и пропаганда на селско-стопанската литература в масивите библиотеки. - [София
: М-во на културата, 1954]. - 19 с. <COBISS LINK>
25. Ралева, Олга Петкова. Маркс-Ленинското учение за книгата, печата, библиотеката и

библиографията : Лекции... / Олга Ралева. - София : ББИ, 1949. - 32 с. <COBISS LINK>
26. Ролята на библиотеката за комунистическото възпитание на трудещите се. - [София] :
Държ. книгопеч. предприятие Дечо Стефанов, [1953]. - 15 с. <COBISS LINK>







76

27. Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на
Министерския съвет от 6 октомври, 1944 г.- София : М-во на пропагандата, 1944 (Държавен вестник,
бр. 225, 1944).- 21 с. <COBISS LINK>
28. Цветанов, Ценко. Книгата - велика сила : Книга, читател, библиотека / Ценко Цветанов ; Под

ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1952 (В. Търново : Д. Найденов). - 146 с. <COBISS
LINK>
ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕОРИЯ, МЕТОДИКА И ПРАКТИКА
29. Артемиев, Н. Бележки на селския библиотекар / Н. Артемиев ; Прев. [от рус.] Наталия Буссе,
Сергей Пирковски. - София : Наука и изкуство, 1952. - 42 с. <COBISS LINK>
30. Боров, Тодор. Библиотечна наука / Тодор Боров. - София : ББИ, 1947. - 19 с. <COBISS LINK>
31. Боров, Тодор. Домашни библиотеки / Тодор Боров. - София, 1941 (София : Книпеграф). - 30 с.

<COBISS LINK>
32. Боров, Тодор. Книги, библиотеки, библиография / Тодор Боров. - София : Бълг. мисъл, 1941
(София : Книпеграф). - VIII, 232 с. <COBISS LINK>
33. Български библиографски институт. Каталог на изданията на Българския библиографски
институт "Елин Пелин". - София : Бълг. библиогр. инст. "Елин Пелин", 1957. - 40 с. <COBISS LINK>
34. Ганчева-Божинова, Дора. Организация на библиотеката. Подвижна работа на библиотеката.

Методична работа на библиотеката / Дора Ганчева-Божинова. - София : Наука и изкуство, 1957. - 123 с.
<COBISS LINK>
35. Десев, Борис Ив. Библиотечният плакат : По представените материали на прегледа през 1957 г.
/ Борис Ив. Десев. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1957. - 32 с. : с ил. <COBISS LINK>
36. Десев, Борис Ив. Форми и методи на работа с читателя в библиотеката : [Учебник за
студентите от Държ. библ. инст.] / Борис Ив. Десев. - София : Наука и изкуство, 1956. - 160 с. <COBISS
LINK>

37. Зика, Йозеф. Рецензията / Йозеф Зика ; Прев. от чеш. Лиляна Албанска. - София, 1948 (София :
9 септември). - 40 с. ; 25 см. - (Поредица Библиографска просвета ; 5) <COBISS LINK>
38. Младенова, Василка Д. Каталозите - средство за пропаганда на най-добрите книги в
библиотеките / Василка Младенов. - София : Наука и изкуство, 1954. - 28 с. <COBISS LINK>
39. Народна библиотека "Кирил и Методий" 1878-1968 : юбилеен справочник по случай 90-год.
от основаването на библиотеката / състав. Константинка Калайджиева, Цветана Младенова. - София :

Нар. библ. Кирил и Методий, [1969]. - 48 с. <COBISS LINK>
40. Организация на книжните фондове и каталозите в масовите библиотеки / съст. Марко
Исаков.- София : Наука и изкуство, 1956.- 26 с.; с ил. <COBISS LINK>
41. Ортега и Гасет, Хозе. Мисията на библиотекаря / Хозе Ортега и Гасет ; Прев. на Николай
Николаев ; Под ред. на Живка Драгнева. - София : Бълг. библиогр. инст., 1948. - 24 с. ; 25 см. - (Поредица
Библиографска просвета ; 3) <COBISS LINK>
42. Привличане на читатели и индивидуално ръководене на четенето в профсъюзната

библиотека. - [София] : М-во на културата, 1954. - 11 с. <COBISS LINK>
43. Работата на масовите библиотеки за политическото и културно издигане на
читателите. - [София : М-во на културата, 1954]. - 12 с. <COBISS LINK>



77

44. Работата на масовите библиотеки през зимата. - [София] : Държ. книгопеч. предприятие
Дечо Стефанов, [1953]. - 12 с. <COBISS LINK>
45. Работата на масовите библиотеки през летния сезон. - [София, 1954. - 10 с. <COBISS
LINK>

46. Симон, Константин Р. История на библиографията в чужбина / К. Р. Симон; Прев. от рус. на
Наталия Буссе; Под ред. на Т. Боров. - София : ББИ, 1950. - 52 с. ; 21 см. - (Поредица Библиографска
просвета ; 7) <COBISS LINK>
47. Сиромахов, Димитър. Да пропогандираме в масовите библиотеки съвременната наша поезия :
[Метод. материали] / Димитър Сиромахов. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1957. - 30 с. <COBISS
LINK>
48. Справочник за библиотеките в България през 1965 г. / Състав. Снежина Тошева, Антон

Митичев, Здравко Митов. - София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1966. - IX, 116 с. <COBISS LINK>
49. Съветска библиография : Сб. статии и материали / Прев. от рус. и ред. Захари Статков. - София
: ББИ, 1951. - 144 с. ; 25 см. - (Поредица Библиографска просвета ; 8) <COBISS LINK>
50. Тренков, Христо Йорданов. Какво да четем по библиотечно дело : Препоръч. библиография в
помощ на начинаещия библиотекар / Състав. Христо Тренков, Наталия Буссе, Искра Стефанова
Михайлова ; Под ред. на Т. Боров. - София : Наука и изкуство, 1953. - 28 с. ; 25 см. - (Поредица

Препоръчителни библиографии ; N 18) <COBISS LINK>
51. Цветанов, Ценко Тодоров. Какво да четем? : Препоръч. библиогр. на худож. лит. за младежта /
Израб. Ценко Цветанов, Елена Цветанова-Крушева. - София : Нар. младеж, 1954. - 96 с. <COBISS LINK>
52. Цветанов, Ценко. Българската книга след Девети септември : Статист. анализ / Ценко
Цветанов ; Под ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 80 с. <COBISS LINK>
53. Цветанов, Ценко. Материали по история на българската библиография до Освобождението /
Ценко Цветанов ; Под ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1955. - 160 с. : с факс. ; 25 см. -

(Поредица Библиографска просвета ; 10) <COBISS LINK>
54. Цветанов, Ценко. Общо библиотекознание / Ценко Цветанов, Елена Кирова. - София : Наука и
изкуство, 1956. - 199 с. <COBISS LINK>
55. Цветанов, Ценко. Училищни детски библиотеки : Помагало за учители / Ценко Цветанов. -
София : Ив. Коюмджиев, [1934]. - 48 с. <COBISS LINK>
56. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Ръководство / Ценко Цветанов. - София : Наука и

изкуство, 1953 (Пловдив : Д. Благоев). - 48 с. <COBISS LINK>
57. Библиотековедение и библиография за рубежом : Сборник / Государственная библиотека
СССР им.В.И.Ленина. - 1 (1958)-(1997). - Москва : Книжная палата, 1958-1997 <COBISS LINK>
58. Вознесенская, Т. Библиотеката и нейните читатели : Опитът от работата / Т. Вознесенская ;
Прев. от рус. Катя Койчева. - София : Профиздат, 1952. - 84 с. <COBISS LINK>
59. Книги ... года для детских и школьных библиотек : Рекомендательный указатель литературы. -
1 (1952)-(1958). - Москва : [б. и.], 1952-1958 <COBISS LINK>

СТРАНИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ПО ТЕМАТА
60. Боров, Тодор Цв. Моят университет : [Спомени] / Тодор Боров. - София : Унив. изд. Св.
Климент Охридски, 1991. - 70 с. <COBISS LINK>



78

61. Боров, Тодор, 1901-1993. Избрани страници / Тодор Боров ; състав. и науч. ред. Татяна
Янакиева. - София : Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 2009. - 676 с. : с ил., портр., факс. ; 29 см. -
(Библиотека Университетско наследство) <COBISS LINK>
62. Боров, Тодор. Стъпки по пътя на един дълголетник 1901-1991 : [Спомени]. - София : Унив. изд.

Св. Климент Охридски, 1992. - 325 с. <COBISS LINK>
63. Гергова, Ани. Българска книга : Енциклопедия. София, Pensoft, 2004, с. 458. <Вж. дигитално
копие тук>
64. Калайджиева, Константинка Кирилова. Материали за историята на Народната библиотека
1944-1978 / Константинка Калайджиева. - София : Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 2003. - 661 с.
<COBISS LINK>
65. Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-
2009) / Ружа Симеонова ; Ред., [увод] Боряна Христова. - София : ИК Христо Ботев, 2009 ([Пловдив] :
Нова принт АД). - 184 с. <COBISS LINK>
66. Ценко Цветанов и българската книжовна култура : Нац. науч. конф., посветена на 100-год. от
рождението му : Сборник / [предг.] Мария Младенова. - София : WINI - 1837, 2004. - 224 с. <COBISS

LINK>
СТАТИИ:
67. Гергова, Ани. Библиотеките и държавният социализъм / Ани Гергова. Култура - Брой 11 (2071),
19 март 1999. https://www.kultura.bg/bg/article/view/2216 [Видяно на 6.09.2017, 23.00 h]

68. Даскалова, Красимира Петрова. Читатели, библиотеки и четене във времето на държавния
социализъм: случаят "Цола Драгойчева". В: Библиотека. - ISSN 0861-847X. - Год. 20, бр. 2/3 (2013), с.
172-178. http://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/Biblioteka_2-3_2013.pdf [Видяно на
6.09.2017, 23.00 h]
69. Младенова, Мария. Етапи в развитието, същност, обект, предмет и структура на

библиотекознанието. // Тр. Колеж по библиотекозн. и информ. технологии, Т. 2, 2003, с. 93-111.
70.
3.5. Изводи и препоръки

Развитието на справочно-библиографското съдържание на сайта, е

може би най-важният момент от представянето на книговедска

информация в интернет среда. С оглед на това, препоръките за бъдещо

разрастване на тази част от тезата са следните:

 Преработване на текущите библиографски списъци в аналитични

или анотирани библиографии;

 Направата на именен онлайн показалец на сайта;


 Разработка на HTML базирана биобиблиография на Ценко Цветанов;







79

ЗАКЛЮЧЕНИЕ



Технологичната епоха, в която живеем, изисква нещо повече от нас

като специалисти, за да задържим читателския интерес. Тя налага нови

приоритети в учебните планове на висшето библиотечното образование и

последващите квалификации. Необходима е също и смяна на

традиционната концепция за професията, в която се акцентира на това

„какво да правим, когато читателят дойде“, а не на начините, по които ние

можем да стигнем до него. В това отношение технологиите дават голям

избор от решения, чрез които всеки библиотечен специалист може да се

включи активно в информационния поток. Едно от тях е изработката на

информационна дигитална структура, в която да присъстват и други

93
сведения, освен традиционните метаданни и дигитализирани обекти .
Библиотечни проекти от този род дават възможност на всяка

институция да популяризира и разкрива информационните пластове на

своите колекции в интернет пространството. Представянето на

библиотечни ресурси и допълнителна информация по тематичната им

област, е полезна и атрактивна практика. Тя позволява на читателя да

вникне в същината на представяния обект, отвъд реалията на

дигитализираната книга. Дава възможност и на библиотечния специалист

да опознае по-добре потенциала на фондовете, с които разполага. Това е

гарант, че потребителя ще получи качествена библиотечна услуга, който и

начин за достъп да предпочете – онлайн или де визу.

Колкото до темата на магистърската теза – тя е едновременно повод за

усвояването на основни умения за работа със системите за управление на

съдържанието, но и предизвикателство, което изисква тези умения да

бъдат вложени по такъв начин, че налице да има краен продукт. Този


93 Такива примери са: Краеведският проект „Стара Варна“ на Регионална библиотека „Пенчо
Славейков“< http://www1.libvar.bg/old-varna/index-oldvar.html>; Тематичните блогове на Британската
библиотека < http://www.bl.uk/blogs/> и много други.

80

продукт трябва да презентира резултатите от традиционно библиографско

и предметно проучване по интересен за потребителите начин.

С оглед на тези предпоставки, магистърски проект „Книги,

библиотеки и идеология в социалистическа България“ съчетава базисна

информация за периода, в който българските библиотеки до голяма степен

се асоциират с политическата власт (1944–1989). В изградения сайт се

намират библиографски, биографски и други източници, галерия с

илюстративни материали, дигитализирани книги и архивни документи.

Темата е обширна и достатъчно благодатна за едно по-подробно

изследване, което би направило от този проект един наистина любопитно и

пълноценно дигитално пространство.

Магистърската теза съчетава области, в които се възнаграждават

единствено постоянните усилия. Ако погледнем проекта в перспектива, ще

разберем, че той и сродните му нямат бъдеще, освен, ако не се

усъвършенстват във всичките си аспекти – актуалност, съдържание,

структура, функционалност, социализация и дизайн. В началната фаза на

такова начинание, методът проба-грешка е допустим и даже градивен. По

този начин се придобиват самостоятелни умения, които в последствие се

надграждат по-лесно при по-тясно специализиране в материята.

В заключение трябва да се каже, че библиотеките в България имат

много дълбоки традиции, които представят успешно като портфолио в

интернет. Това съхранение на постигнатото дотук е ценно, но не е

достатъчно за нашите читатели да ни оценяват на практика. Като

институция, която акумулира ресурси на познание, има дълг и към това да

създаде нови практики в разкриването им пред каузата, на която служи. За

щастие в последните години по този въпрос се работи и макар да става

бавно, все пак има поставено начало.







81

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Артемиев, Н. Бележки на селския библиотекар / Н. Артемиев ; Прев. [от рус.] Наталия Буссе,
Сергей Пирковски. - София : Наука и изкуство, 1952. - 42 с.
2. Библиографията в СССР и страните с народна демокрация : Сборник / Под ред. на Т. Боров.
- София : Наука и изкуство, 1954. - 112 с. - (Поредица Библиографска просвета ; N 9)

3. Библиотекарски глас / Дирекция, партийно бюро и профкомитет при Народна библиотека В.
Коларов. - 1 (1963)-(1963). - София : [б. и.], 1963-1963
4. Богданова, Савка. Библиотеката в служба на социалистическото строителство : Из опита на
някои масови библиотеки / Състав. Савка Богданова. - София : Профиздат, 1961. - 56 с. - (В помощ на
профактива)
5. Борби и чистки в БКП 1948-1953 : Док. и материали / Състав., [предг.] Любомир Огнянов. -
София : Глав. управл. на арх. при Минист. съвет, 2001 (София : ПК Д. Благоев ООД). - VIII, 504 с. ; 24

см. - (Архивите говорят ; 17)
6. Боров, Тодор Цв. Моят университет : [Спомени] / Тодор Боров. - София : Унив. изд. Св.
Климент Охридски, 1991. - 70 с.
7. Боров, Тодор, 1901-1993. Избрани страници / Тодор Боров ; състав. и науч. ред. Татяна
Янакиева. - София : Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 2009. - 676 с. : с ил., портр., факс. ; 29 см. -
(Библиотека Университетско наследство)

8. Боров, Тодор. Библиотечна наука / Тодор Боров. - София : ББИ, 1947. - 19 с.
9. Боров, Тодор. Домашни библиотеки / Тодор Боров. - София, 1941 (София : Книпеграф). - 30 с.
10. Боров, Тодор. Книги, библиотеки, библиография / Тодор Боров. - София : Бълг. мисъл, 1941
(София : Книпеграф). - VIII, 232 с.
11. Боров, Тодор. Стъпки по пътя на един дълголетник 1901-1991 : [Спомени]. - София : Унив. изд.
Св. Климент Охридски, 1992. - 325 с.
12. Буссе, Наталия В. Какво да четем във връзка с борбата за мир : Препоръч. библиогр. / Израб.

Наталия В. Буссе ; Под ред. на Тодор Боров. - София : ББИ, 1950. - 64 с. ; 18 см. - (Поредица
Преропъчителни списъци ; 10)
13. България XX век : Алманах / Състав. Филип Панайотов ; Ред. Иванка Николова - отг. ред.
и др. - София : Труд : АБВ КООП 2000, 1999 (София : ПК Д. Благоев ЕОД). - 1296 с.Буссе, Наталия.
Какво да четем върху Великата октомврийска социалистическа революция : Препоръчтелен списък /

Състав. Наталия Буссе. - София : ББИ, 1949. - 15 с. ; 25 см. - (Поредица Препоръчителни списъци ; 1)
14. Български библиографски институт. Каталог на изданията на Българския библиографски
институт "Елин Пелин". - София : Бълг. библиогр. инст. "Елин Пелин", 1957. - 40 с.
15. Българските библиотеки - дейни разпространители на съветската книга / Подг. от Цветанка
Желева ; Под ред. на Т. Боров. - 2. доп. и прераб. изд. - София : ББИ Елин Пелин, 1951. - 48 с. : с диагр. ;
25 см. - (Поредица Помагала ; 2)
16. Българските библиотеки в борбата за мир : Кратко метод. ръководство / Изработи Цветанка
Желева ; Под ред. на Ценко Цветанов. - София : Наука и изкуство, 1953. - 28 с. ; 25 см




82

17. Васил Коларов : Биобиблиография : По случай 70-годишнината му 16 юли 1947. - София : ББИ,
1947. - 180 с. : с ил., 1 л. портр. ; 25 см. - (Поредица Библиографии ; 3)
18. Вознесенская, Т. Библиотеката и нейните читатели : Опитът от работата / Т. Вознесенская ;
Прев. от рус. Катя Койчева. - София : Профиздат, 1952. - 84 с.

19. Вълчев, Величко. Литература върху Максизмо-Ленинизмо : Кратък библиогр. очерк : Лекции /
Величко Вълчев. - София : ББИ, 1949. - 42 с.
20. Вълчева, Анелия Христова. Библиотеките - дейни участници в подготовката на изборите за
Народно събрание : Метод. материали / Израб. Ан. Вълчева, Цветана Минкова ; Ред. Георги М. Добрев. -
София : Държ. библ. В. Коларов, 1953. - 20 с.
21. Вълчева, Анелия Христова. Какво да четем за 9 септември : Препоръч. библиогр. / Израб. Ан.
Вълчева . под ред. на Т. Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 16 с. ; 25 см. - (Поредица В помощ на

библиотекаря и агитатора ; 8)
22. Ганчева-Божинова, Дора. Организация на библиотеката. Подвижна работа на библиотеката.
Методична работа на библиотеката / Дора Ганчева-Божинова. - София : Наука и изкуство, 1957. - 123 с. ;
23. Гергова, Ани. Българска книга : Енциклопедия. София, Pensoft, 2004, с. 458.
24. Дараков, Юлий Т. Обща класова просвета чрез работническите библиотеки / Юлий Т.
Дараков. - 1947 (София : Лито-печат). - 16 с.

25. Дафинов, Здравко Недялков. Как да организираме обсъждането на книгата на знатната
съветска трактористка Паша Ангелина ; Хора на колхозните полета - на читателска конференция в
селска библиотека : Методично писмо / Здравко Дафинов. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1954. - 8 с.
26. Десев, Борис Ив. Библиотечният плакат : По представените материали на прегледа през 1957 г.
/ Борис Ив. Десев. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1957. - 32 с. : с ил.
27. Десев, Борис Ив. Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката / Борис Ив.
Десев. - София : Наука и изкуство, 1955. - 124 с. : с ил.

28. Десев, Борис Ив. Форми и методи на работа с читателя в библиотеката : [Учебник за
студентите от Държ. библ. инст.] / Борис Ив. Десев. - София : Наука и изкуство, 1956. - 160 с.
29. Държавна библиотека Васил Коларов : Пътеводител [за] Държавна библиотека Васил
Коларов-София / Състав. Божана Троянова и др. - София : Наука и изкуство, 1956. - 75 с.
30. Желева, Цветанка. Изложба на съветската книга в България : За масови библиотеки /
Цветанка Желева. - София : ББИ Елин Пелин, 1950. - 48 с. ; 18 см. - (Поредица Помагала)
31. Зика, Йозеф. Рецензията / Йозеф Зика ; Прев. от чеш. Лиляна Албанска. - София, 1948 (София :
9 септември). - 40 с. ; 25 см. - (Поредица Библиографска просвета ; 5)

32. Йорданов, Велико, 1872-1944. История на Народната библиотека в София : по случай 50-
годишнината й 1879-1929 / Велико Йорданов. - София : Нар. библ., 1930 (София : Държ. печ.). - VIII, 360
с.
33. Какво да четем за Народодемократичната република Унгария : Препоръч. библиография /

Изработи Цветанка Желева ; Под ред. на Т. Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 74 с. ; 18 см. -
(Поредица Препоръчителни списъци)
34. Какво да четем от Сталин и за Сталин : Препоръч. списък / Състав. Павлина Едрева. - София
: ББИ Елин Пелин, 1949. - 15 с. ; 25 см. - (Поредица Препоръчителни списъци ; 3)






83

35. Калайджиева, Константинка Кирилова. Библиотеката в помощ на производството /
Константинка Калайджиева. - София : Профиздат, 1957. - 68 с. ; 18 см. - (Библиотека Профсъюзна
просвета ; N 10)
36. Калйджиева, Константинка. Как бе създаден Държавният библиотекарски институт. В:

Трудове на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. -
ISSN 1312-5834. - 4 (2005), с. 165-172.
37. Калайджиева, Константинка Кирилова. Материали за историята на Народната библиотека
1944-1978 / Константинка Калайджиева. - София : Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 2003. - 661 с.
38. Крупска, Надежда Константиновна. Какво е писал и говорил Ленин за библиотеките /
Надежда Крупска Константиновна ; Прев. [от рус.] Ценко Цветанов. - София : Бълг. библиогр. инст.,
1949. - 53 с. ; 25 см. - (Поредица Библиографска просвета)
39. Ленин и библиотечното дело : Материали от юбилейната сесия, посветена на 100-год. от

рождението на В. И. Ленин, Кърджали, 24 април 1970 / Ред. Б. Паунов, Л. Георгиев. - София : Профсъюз
на работниците от адм. учреждения, полигр. промишленост и култ. инст., 1970. - 82 с.
40. Младенова, Василка Д. Каталозите - средство за пропаганда на най-добрите книги в
библиотеките / Василка Младенов. - София : Наука и изкуство, 1954. - 28 с. ; 18 см
41. Младенова, Мария. Библиотековедът Ценко Цветанов, В: Библиотека. - ISSN 0861-847X. - II, 3
(1994), с. 29-34.
42. Младенова, Мария. Етапи в развитието, същност, обект, предмет и структура на

библиотекознанието. // Тр. Колеж по библиотекозн. и информ. технологии, Т. 2, 2003, с. 93-111.
43. Народна библиотека "Кирил и Методий" 1878-1968 : юбилеен справочник по случай 90-год.
от основаването на библиотеката / състав. Константинка Калайджиева, Цветана Младенова. - София :
Нар. библ. Кирил и Методий, [1969]. - 48 с.
44. Организация на книжните фондове и каталозите в масовите библиотеки / съст. Марко
Исаков.- София : Наука и изкуство, 1956.- 26 с.; с ил.
45. Ортега и Гасет, Хозе. Мисията на библиотекаря / Хозе Ортега и Гасет ; Прев. на Николай

Николаев ; Под ред. на Живка Драгнева. - София : Бълг. библиогр. инст., 1948. - 24 с. ; 25 см. - (Поредица
Библиографска просвета ; 3)
46. Патоев, Никола Станчев. Изгарянието на Търновската библиотека : Трагедия в 3 д. /
Съчинена от Никола Станчев Патоев. - Варна : Коста Ранков, 1884 (Варна : Х. х. Ралев). - 80 с.
47. Популяризиране успехите на социалистическото строителство у нас в библиотеките. -

София : Държ. воен. предприятие Дечо Стефанов, [1953]. - 9 с.
48. Преглед и пропаганда на селско-стопанската литература в масивите библиотеки. - [София
: М-во на културата, 1954]. - 19 с.
49. Привличане на читатели и индивидуално ръководене на четенето в профсъюзната
библиотека. - [София] : М-во на културата, 1954. - 11 с.
50. Работата на масовите библиотеки за политическото и културно издигане на
читателите. - [София : М-во на културата, 1954]. - 12 с.

51. Работата на масовите библиотеки през зимата. - [София] : Държ. книгопеч. предприятие
Дечо Стефанов, [1953]. - 12 с.
52. Работата на масовите библиотеки през летния сезон. - [София, 1954. - 10 с.





84

53. Ралева, Олга Петкова. Маркс-Ленинското учение за книгата, печата, библиотеката и
библиографията : Лекции... / Олга Ралева. - София : ББИ, 1949. - 32 с.
54. Ролята на библиотеката за комунистическото възпитание на трудещите се. - [София] :
Държ. книгопеч. предприятие Дечо Стефанов, [1953]. - 15 с.

55. Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-
2009) / Ружа Симеонова ; Ред., [увод] Боряна Христова. - София : ИК Христо Ботев, 2009 ([Пловдив] :
Нова принт АД). - 184 с.
56. Сиромахов, Димитър. Да пропогандираме в масовите библиотеки съвременната наша поезия :
[Метод. материали] / Димитър Сиромахов. - София : Държ. библ. В. Коларов, 1957. - 30 с. ; 25 см
57. Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на

Министерския съвет от 6 октомври, 1944 г.- София : М-во на пропагандата, 1944 (Държавен вестник,
бр. 225, 1944).- 21 с.
58. Справочник за библиотеките в България през 1965 г. / Състав. Снежина Тошева, Антон
Митичев, Здравко Митов. - София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1966. - IX, 116 с.
59. Тренков, Христо Йорданов. Какво да четем по библиотечно дело : Препоръч. библиография в
помощ на начинаещия библиотекар / Състав. Христо Тренков, Наталия Буссе, Искра Стефанова

Михайлова ; Под ред. на Т. Боров. - София : Наука и изкуство, 1953. - 28 с. ; 25 см. - (Поредица
Препоръчителни библиографии ; N 18)
60. Тренков, Христо Йорданов. Справочно-библиографската работа в масовата библиотека :
Ръководство за начинаещия библиотекар / Христо Тренков. - София : Наука и изкуство, 1953. - 100 с.
61. Хавкина, Любов Борисовна. Ръководство за малките и средните библиотеки / Любов
Борисовна Хавкина ; Прев. от рус. Георги Жечев ; Под ред. на Иван Калчев. - Шумен, 1928 (Шумен :
Спас Попов). - 207 с.

62. Цветанов, Ценко Тодоров. Какво да четем? : Препоръч. библиогр. на худож. лит. за младежта /
Израб. Ценко Цветанов, Елена Цветанова-Крушева. - София : Нар. младеж, 1954. - 96 с.
63. Цветанов, Ценко. Българската книга след Девети септември : Статист. анализ / Ценко
Цветанов ; Под ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1952. - 80 с. ;
64. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Ръководство / Ценко Цветанов. - София : Наука и
изкуство, 1953 (Пловдив : Д. Благоев). - 48 с. ;

65. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Устройство, методи и значение / Ценко Цветанов ; С
уводни думи от Ст. Аргиров ; Предг. от Я. Ст. Хлебаров. - София : Хемус, 1929. - 62 с.
66. Цветанов, Ценко. Детски библиотеки : Учебник [за Държ. библ. инст.] / Ценко Цветанов. -
София : Наука и изкуство, 1960. - 131 с., 3 л. : ил.
67. Цветанов, Ценко. Книгата - велика сила : Книга, читател, библиотека / Ценко Цветанов ; Под
ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1952 (В. Търново : Д. Найденов). - 146 с.
68. Цветанов, Ценко. Материали по история на българската библиография до Освобождението /

Ценко Цветанов ; Под ред. на Тодор Боров. - София : Наука и изкуство, 1955. - 160 с. : с факс. ; 25 см. -
(Поредица Библиографска просвета ; 10)
69. Цветанов, Ценко. Общо библиотекознание / Ценко Цветанов, Елена Кирова. - София : Наука и
изкуство, 1956. - 199 с.





85

70. Цветанов, Ценко. Училищни детски библиотеки : Помагало за учители / Ценко Цветанов. -
София : Ив. Коюмджиев, [1934]. - 48 с.
71. Цветанов, Ценко. Чудните прозорци : Детето и книгата / Ценко Цветанов. - София : Т. Ф.
Чипев, 1932 (София : Стоп. развитие). - 64 с. : с ил.

72. Ценко Цветанов и българската книжовна култура : Нац. науч. конф., посветена на 100-год. от
рождението му : Сборник / [предг.] Мария Младенова. - София : WINI - 1837, 2004. - 224 с.
73. Янакиева, Татяна. Боров, Тодор, с. 84 – 85. // БЪЛГАРСКА книга : Енциклопедия / Състав.
Ани Гергова. - София : Pensoft, 2004. - 506 с.
74. Библиотековедение и библиография за рубежом : Сборник / Государственная библиотека
СССР им.В.И.Ленина. - 1 (1958)-(1997). - Москва : Книжная палата, 1958-1997
75. Книги ... года для детских и школьных библиотек : Рекомендательный указатель литературы. -

1 (1952)-(1958). - Москва : [б. и.], 1952-1958
ОНЛАЙН РЕСУРСИ

76. Архивите на ДБИ. Изложба.< https://www.unibit.bg/va/Documents_virtual >[Видяно на
24.09.2017, 23.00 h]
77. Гергова, Ани. Библиотеките и държавният социализъм / Ани Гергова. Култура - Брой 11 (2071),
19 март 1999. https://www.kultura.bg/bg/article/view/2216 [Видяно на 6.09.2017, 23.00 h]
78. Даскалова, Красимира Петрова. Читатели, библиотеки и четене във времето на държавния

социализъм: случаят "Цола Драгойчева". В: Библиотека. - ISSN 0861-847X. - Год. 20, бр. 2/3 (2013), с.
172-178. http://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/Biblioteka_2-3_2013.pdf [Видяно на
6.09.2017, 23.00 h]
79. Джумла компоненти.< https://docs.joomla.org/Component >[Видяно на 6.09.2017, 23.00 h]
80. Джумла модули <https://docs.joomla.org/Module>[Видяно на 6.09.2017, 23.00 h]
81. Джумла плъгини <https://docs.joomla.org/Plugin >[Видяно на 6.09.2017, 23.00 h]

82. Джумла шаблони< https://docs.joomla.org/Template> [Видяно на 6.09.2017, 23.00 h]
83. Краеведски проект „Стара Варна“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“<
http://www1.libvar.bg/old-varna/index-oldvar.html>
84. Младенова, Мария. „Искам да работя за България...” : Маргарита Димчевска в контекста на
българското библиотекознание. // Тр. Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Стоп.
фак., Катедра Библиотекозн. и масови комуникации, Т. 2, 2010, с. 199-243. <
http://www.libraryvt.com/images/Proffesional_edditions/prof_Mariq_Mladenova/14-Iskam-da-rabotia-za-

Balgaria.pdf>
85. Младенова, Мария. Андрю Карнеги в България. // Информ. бюл. ЦБ БАН, 2015, № 2, с. 5-14. <
http://www.libraryvt.com/images/Proffesional_edditions/prof_Mariq_Mladenova/01-Andriu-Karnegi-
Bulgaria.pdf>
86. Младенова, Мария. Библиотекознанието в България от освобождението до средата на 40-те
години на ХХ век ТУК [Видяно на 6.07.2017, 20.00 h]

87. Разширение Aimy Sitemap. https://extensions.joomla.org/extension/aimy-sitemap/
88. Разширение Ari Docs Viewer. https://extensions.joomla.org/extension/ari-docs-viewer/
89. Разширение Evo Frontpage. https://extensions.joomla.org/extension/evo-frontpage/


86

90. Разширение Joom Gallery. http://www.en.joomgallery.net/
91. Разширение JQuery https://extensions.joomla.org/extension/jquery-easy/
92. Разширение Os Gallery. https://extensions.joomla.org/extension/os-responsive-image-gallery/
93. Статистически годишник на Българското царство : Година XXIV, 1932, 424 с. <

http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000922 >
94. Стоянов, Станимир. Как да направим правилна структура на сайт? [Видяно на 6.07.2017,
20.00 h]<https://webvisuality.com/структура-на-сайт/>
95. Тематичните блогове на Британската библиотека < http://www.bl.uk/blogs/> и много други.
96. Темплейт Beez2.0<http://demo16.joomler.net/using-joomla/extensions/templates/beez-2.html>
97. Темплейт Black and White.<https://www.joomlaplates.com/joomla-templates/joomla-template-
black-and-white>

98. Темплейт JLFinance. [Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]<http://templates24.org/template/1945/jl-
finance>
99. Темплейт Kerna. [Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]<https://joomlead.com/joomla-template/kerna/>
100. Темплейт Lucian. [Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]<https://joomlead.com/joomla-
template/lucian/>
101. Темплейт Protostar.[Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]<http://bj.zemplate.com/protostar-

responsive-template/protostar-module-positions>
102. Темплейт Spirit. [Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]< https://joomlead.com/joomla-template/spirit/>
103. Темплейт St. King. [Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]<http://templates24.org/template/247/st-king>
104. Темплейт Thisone. [Видяно на 09.09.2017, 22.00 h]<https://joomlead.com/joomla-template/thisone/>
105. Zhivotopis. Zika, Josef, 1921-1981< http://ipac.svkkl.cz/arl-kl/cs/detail-kl_us_auth-p0047034-Zika-
Josef-> 19211981/ [Видяно на 23.09.17., 18.00]
106. Zika, Yosef. Knizne Recense. Digital Library of National Library of Czech Republic.

<http://kramerius4.nkp.cz/search/i.jsp?pid=uuid:7134a8d0-4521-11e2-9b88-005056827e51#>.
НЕПУБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ

106. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е. 2543а
107. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2536-2537
108. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2539
109. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2541
110. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2544

111. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2559
112. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2566
113. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 2932-2935
114. НБКМ: ф. № 849, Тодор Боров, а. е 3238-3243

115. НБКМ, ф. № 849, Тодор Боров, а. е. 2547, л. 47 – 56






87

ИНДЕКС НА ФИГУРИТЕ


ФИГ. 1. ВНУШЕНИЕ НА КНИГАТА ......................................................................................................................... 12
ФИГ. 2. РАБОТЕН ПЛОТ НА ШАБЛОН ХЕЛИКС3 ..................................................................................................... 18

ФИГ. 3. ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА НА НИВАТА В САЙТА. ..................................................................................... 23
ФИГ. 6. ДОЛНО МЕНЮ (КОНТАКТНО МЕНЮ)ФИГ. 3. ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА НА НИВАТА В САЙТА. ... ГРЕШКА!
ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.

ФИГ. 4. ГЛАВНО МЕНЮ ......................................................................................................................................... 24
ФИГ. 5. СТРУКТУРА. КАТЕГОРИИ И СУБКАТЕГОРИИ. ............................................................................................ 24
ФИГ. 6. ДОЛНО МЕНЮ (КОНТАКТНО МЕНЮ) ........................................................................................................ 25

ФИГ. 7. ОТВЕСНО МЕНЮ (ДЪРВЕСНА СТРУКТУРА) ............................................................................................... 25
ФИГ. 8. БЛОК СХЕМА НА ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА ................................................................................................... 26

ФИГ. 9. КРАЕН РЕЗУЛТАТ НА ГЛАВНОТО МЕНЮ ................................................................................................... 29
ФИГ. 10. ОСНОВНИ ЦВЕТОВЕ И ТЕКСТУРИ ............................................................................................................ 31


















































88