Приказки за лека нощ 1_12 Феята на сънищата

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Приказки за лека нощ

Мариела Делидимова
2019 -2020 год.

1 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

2 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Имало едно време, така започват всички

хубави приказки, така започва и тази приказка.
Но дали трябва да започне така? Но ето, че тя
вече започна.

И така, имало едно време, но не толкова
отдавна, а може би днес, в една далечна страна, а
може би не толкова далечна, едно малко
момиченце. Като всяко дете то имало красиви
мечти и все още вярвало в красивите приказки.
Приказките, които го водели в света на
въображението. То не било обикновено
момиченце. То било специално – много
специално, не било като другите деца. Не
можело винаги да се радва на игрите, не можело
да тича и да скача винаги като тях, защото
коварна болест бе го докоснала с костеливите си
ръце и му бе донесла много страдание. Да, има и
такива деца! И не трябва да си затваряме очите
за тях, защото и те са деца, и те трябва да бъдат
обичани, като всички други деца по света- дори
повече!

И така, имало едно време едно момиченце.
То лежало в една болнична стая, на една
болница, там някъде. Трябвало да постъпи в
болницата, за да бъде лекувано от болестта,
която бавно отнемала силите му. Било само в

3 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

стаята- мрачна и неприветлива. Чакало лекаря, за
да му постави поредната система, за да може да
се закрепи имунитета му, който бил доста
разклатен от болестта. Ти си мислиш, че
момиченцето било уплашено- не, то било много
смело дете. Не се бояло от нищо, само малко от
това, че поредната му криза ще разстрои отново
майка му. Бояло се от това, че ще види отново
сълзи в очите й, а то никак не обичало това.

И както си лежало, съвсем само в сумрачната
стая, видяло как към него се приближава красива
жена, обвита цялата от бледолилава светлина.
Красивите й, тъмносини очи искрели с оня
блясък, блясъка, който може да бъде излъчен от
едно свръх добро сърце. Жената престъпвала
бавно, сякаш се носела като ефирно видение по
въздуха. Приседнала внимателно на леглото на
детето, погалила го нежно по кестенявата му
коса, погледнала го в очите и го попитала:

- Здравей, сладка, малка Мими! Как си днес?
Мими леко учудена, леко възхитена от блясъка
на тази жена отвърнала смутено:
- Здравейте, красива госпожице! Бихте ли ми

казали коя сте вие и от къде сте дошли?
- Нима не ме позна, сладка, моя, малка, Мими?

Аз съм Феята на сънищата. Дойдох от там, от

4 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

планетата на сънищата, за да те заведа тази
вечер в света на един прекрасен сън. Ще
дойдеш ли с мен?
Мими даде положителен отговор, като закима
нетърпеливо с малката си главичка и една
щастлива, чаровна, детска усмивка, изгря на
бледото детско лице. Тя подаде нежната си
ръчичка на феята. Двете се обвиха от призрачно
бледолилавия облак и се понесоха там някъде,
извън въображението, извън времето и
пространството; и последва приказка:

5 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Приказка първа или приказка
за самотната вещица

Там, някъде, в

страната на

сънищата, в едно

малко градче в

нищото живееше

тя-самотната

вещица. Всеки,

който чуе думата вещица си представя грозна

съсухрена старица с крив голям нос, с брадавица

на него, с грозни кривогледи очи- изстрелващи

мълнии, държаща метла с кривите си, костеливи

ръце. Но всъщност, не е точно така!

Анализирайки самата дума вещица можем да

достигнем до знанието, за това какво е всъщност

вещица, а вещицата е веща жена, която чрез

мъдростта и знанията си е готова да помогне с

каквото може на всеки, който е изпаднал в беда.

Така беше и с нашата вещица, тази при която

Феята на сънищата заведе Мими. Те престъпиха

през вратата й и се озоваха в малкото й дворче. В

него имаше голямо разнообразие от приказно-

красиви цветя. Цветя, който блестяха с

6 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

магическа светлина и омайни билки, много
билки, с които самотната вещица помагаше на
хората изпаднали в беда.

- А, ето я и нея! – каза Феята на сънищата –
Това е самотната вещица и първата приказка
е за нея, Мими.

- Здравейте, Госпожо! – поздрави любезно
детето, като направи лек реверанс – Бихте ли
ми казали как е вашето име?
Вещицата се усмихна на Мими с добрата си

усмивка, разпери ръцете си за една приканваща
прегръдка и пое в обятията си затичалото се към
нея дете. Гушна я силно, но и нежно. Една
прегръдка изпълнена с много любов. Да,
самотната вещица имаше в сърцето си толкова
много любов. Тя бе изгубила своя любим. Не
беше успяла да го дари дори с една прегръдка,
нито с една целувка. Имаше толкова много
любов в сърцето си, че понякога имаше
чувството, че сърцето й ще се пръсне от това.

- Здравей, малка моя Мими! Знаеш ли от колко
отдавна те чакам да дойдеш при мен? Моето име
е Мариола. Имам изненада за теб. Днес ще
сварим мехлем, с който ще помогнем на един
пострадал човек.

7 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Тя, вещицата пак щеше да вари мехлем, но
този път с помощта на малката Мими. Не
можеше да откаже. Трябваше да помогне. В този
свят сме дошли, за да си помагаме. Изпитанията
в живота ни се предоставят за това, за да станем
по-силни, да се изградим като личности, но и да
останем хора с чисти сърца, които да помагат на
всеки нуждаещ се независимо дали е човек или
животно. Вещицата започна да къса цветчетата
на невена с нежните си пръсти и ги молеше да й
простят, за това че ги унищожава. Молеше ги да
предоставят цялата си магическа, лечебна сила
на мехлема, който ще направи. В същото време
си мислеше и за любимия. Зареждаше мехлема с
любовта, с която бе препълнено сърцето й.
Знаеше, че всяко нещо направено и заредено с
любов е много по-ценно от това, което правиш
по задължение. Отдаваше енергията и любовта
си- така беше редно. Тя трябваше да помогне,
щом я бяха помолили, за това. Така и обясни на
Мими.

- Когато някой те помоли за помощ в твоят
свят, помогни му, Мими! Не задържай добротата
в сърцето си- раздавай я! Дори, поне един човек
да направиш щастлив в твоя свят, ще си е
струвало да живееш.

8 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Мими слушаше съветите на тази мъдра жена.
Попиваше всяка мъдра дума, изречена от нея.
Гребеше с пълни шепи от знанията, които тя й
разкриваше за билките, за енергията, която
трябва да вложиш от себе си за създаването на
един добър мехлем, който ще помогне на хората.
И всичко трябва да е направено с любов. С
много любов. Да, тя любовта е единствената
сила незнаеща прегради. Единствената сила,
която бе способна да разруши дори устоите на
ада. Любов към всичко и към всички.
Всеобхватна, излизаща от дълбините на душата–
такава трябва да е любовта.

Слънцето вече клонеше към хоризонта.
Идваше залеза. Мариола и Мими бяха сварили
мехлема. Мариола хвана Мими за ръка и я
поведе към близкият хълм. Каза ѝ:
- Много бих искала двете заедно да изпратим

слънцето към неговия заник. Тук при нас
залезите са толкава приказно красиви. В тях е
скрита магия, която помага на болните да
оздравеят, на загубилите надежда - дава нова
надежда. На изгубилите пътя си дава светлина
и нов път, по който да вървят. Ти обичаш ли
залезите, Мими?- попита самотната вещица.

9 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Мими в първия момент не успя да отговори. Тя
бе запленена от красотата на залеза, от
магическото преплитане на цветовете – ту
златисто, ту червеникаво, оранжево, бяло, розово
и синьо- толкова сапфирено синьо и толкова
блестящо, че заслепи очите на Мими.
- Да – каза Мими – този залез е като един сбъднат
сън. Толкова е прекрасен, че чак ми се прииска
да се разплача от умиление. И усетих как
някаква сила влезе тук в гърдите ми. Сила,
която ме зареди с много енергия.
- Да, Мими, нали ти казах, залеза тук при нас е
вълшебен. Той помага на болните да оздравеят.
Чрез него ще започне и твоят път към
оздравяването. Не случайно, феята на сънищата
те доведе първо в моята приказка. А, сега, вземи
и тази вълшебна билка. Тя също ще бъде част от
лечението ти.

Вещицата сложи в ръката на Мими едно
цвете – то притежаваше в себе си всички
цветове от залеза. После я прегърна силно,
целуна я нежно за сбогом и й показа пътя, по
който да стигне до мястото от което феята на
сънищата щеше да я върне обратно в нейния
свят.

10 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Така завършва и първата приказка. Феята на
сънищата обгърна Мими с бледолилавото си
сияние и я върна обратно в нейния свят. Сложи я
да легне в леглото, зави я, погали я и я целуна.
Мими притвори очи. Бузките й се зачервиха. Да
явно вълшебния залез и вълшебното цвете имаха
ефект. Дадоха на Мими нови сили, с които да се
бори с болестта. Мими заспа, ресниците и
потръпваха в съня й. Сънят й беше здрав и
спокоен. А утре, идваше един нов ден, в който
Мими с нови сили щеше да се бори с живота и
щеше отново да чака появата на Феята на
сънищата.

11 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Ден втори от престоя на Мими в болницата.

Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея.
Бяха забелязали нейното странно подобрение и
не можеха да установят от къде идва то. Пускаха
й изследване след изследване, мериха й
кръвното, температурата и какво ли още не. Така
не установиха на какво се дължи това, но, Мими
знаеше. Та нали беше видяла тайнствения залез в
страната на сънищата – залеза, който лекува
мъка и печал, който лекува и най-страшните
болести. И най-вече, ти показва пътя, верния
път, по който да вървиш. Тя само тайнствено се
усмихваше на суетенето около нея, стискаше в
юмручето си вълшебното лековито цвете –
подарено й от самотната вещица и чакаше да
дойде отново вечерта. Чакаше да дойде онази
привечерна тишина, в която мирът и
спокойствието ще имат своя превес. Тогава,
Мими знаеше, че тя пак ще дойде. Тя ще дойде –
нейната Фея на сънищата и ще я отведе в нова
приказка.

И ето денят вече клонеше към своят край.
Суетенето в болницата престана. Мими беше в
очакване. Тя знаеше, че феята, нейната фея на
сънищата скоро ще дойде и ще я поведе към
нова приказка. И този момент настъпи. И ето я и

12 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

нея- носеща се в пространството, обвита в
бледолилавата си мъгла. Дойде при Мими,
погали я нежно и приседна до нея, на леглото й.
- Здравей, моя прекрасна фейо! Чаках те цял
ден да дойдеш и да ме отведеш пак там, в
страната на сънищата. Къде ще ме отведеш днес?

Феята се усмихна благо. Тя знаеше за
нетърпението на Мими, та нали бе фея. И кой
ако не една фея ще знае най-добре това.
- Ти ме попита, Мими, как съм се появила аз.

Днес ще те отведа в тази приказка – приказката
за моето създаване.

Приказка втора или приказка за момчето,
което създаде феята на сънищата

Имало едно време едно момиченце.

- Но, почакай ти ми каза,
че приказката ще бъде за
момчето, което те е
създало! Какво е това
момиченце? – феята се
усмихна.

- Това момиченце съм аз.
Аз първа съм се появила
в тази приказка.
Слушай!

13 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Имало едно време едно момиченце. То било
много странно дете. Живеело в свой собствен
свят. Свят измислен от самото него. То много
обичало вълшебните приказки. Обичало да чете
и препрочита тези приказки, защото те го водели
в един по-добър свят. Свят, в който доброто
винаги побеждавало.

А, ето го и момчето. То живеело доста далеч
от там, където живеело момичето. Било доста
палаво дете. С приятелите си често правели
пакости, но това е типично за момчетата. Нали?

Това момче имало високо чувство за
справедливост. Обичало много животните. То
било боец. Мечтаело да се бори за доброто. Да
наказва лошите. Да помага на слабите. Било
много отговорно. Имено това го направило
пазител. Момчето живеело в една висока кула и
имало златна каляска без коне. Някога имало
сребърна. Но сега я заменило със златна по
независещи от него обстоятелства.
- Ще ме заведеш ли при момчето, фейо? Къде

живее то?
- Момчето ли? Момчето живее в непрестъпна

кула, пазена от три- глава ламя, за това не
можем да отидем при момчето. Мога да те
заведа само до кулата, за да я видиш.

14 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- А, как момчето създало Феята на сънищата,
тоест теб?

- Тук нещата се преплитат и стават доста
сложни. Но, такъв е животът. Не всичко в този
живот е лесно! Слушай!
Когато е писано нещо да се случи, то винаги се

случва и става така, че това те променя за добро
или за лошо, но по- добре е да е за добро.
Именно така става и в този приказка. В тази
приказка, в която едно момче ме създаде. Писано
е да стане и се случи, въпреки далечното
разстояние, въпреки разликите във времето -
момчето и момичето се срещнаха. Първо
момичето позна момчето, още от първият път, в
който го видя тя го позна, тя разбра, че това е
той, че това е момчето, което ще промени света
й.
- А, момчето? Как беше при него? И при него ли

беше от първия поглед?
- За него не знам – той така и не сподели това.
- А, как те създаде? Как се случи това?

Феята продължи да разказва.
Момичето много обичаше залезите, така както
малкият принц ги обича… Но, стоп! Малкият
принц е от друга приказка. Тази приказка

15 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

момичето много обичаше, но време беше да
напише своя приказка.

И така, момичето и момчето се срещнаха.
Обичаха да разговарят дълго, дълго. В един от
тези разговори момичето разказа на момчето за
своят приказен сън, който бе сънувала много
отдавна, но който бе оставил траен отпечатък в
паметта й.
- И какъв беше този сън?
- Този сън ли?

Момичето сънувало, че е от друга планета. Че
е дошло тук на земята със специална мисия. Но
мисията му вече бе изтекла и му бе даден знак,
че трябва да напусне земята.
- А, какъв беше знака?
- Знака ли? Мистериозен залез, в който

съобщението беше закодирано.
- И после, какво се
случи после?
- Момичето просто
полетя, хей така
без нищо.
Напусна земята,
напусна
слънчевата

система и долетя до друга звезда около, която

16 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

кръжаха само три планети. Момичето тъкмо
щеше да кацне на една от планетите и се
събуди.
Именно този сън, момичето разказа на
момчето. То я слушаше толкова внимателно, а
накрая възкликна – „Като фея, като
фея…Полетяла си като фея!“
- Така бях създадена аз – Феята на сънищата, а
онази далечна планета, при онази далечна
звезда е моята планета – Планетата на
сънищата.
- А, момчето и момичето какво стана с тях?
- Те ли? Те се промениха. Не може да не те
промени, нещо което е писано да те промени –
събитие, случка, случайна среща с човек, който
променя цялото ти възприятие за света – открива
ти нови хоризонти, създава за теб нов различен
свят. А, сега е време да заспиваш, Мими! Лека
нощ! Спи спокойно, защото утре те чака нов ден
и ново начало, а и нова приказка.

Феята погали детето по косата, оправи му
завивката, изчака да притвори очи и да заспи и
отлетя, обвита в бледолилавата си мъгла, там на
нейната си планета, на планетата на сънищата.

17 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Третият ден отмина бързо. Мими беше в

очакване на вечерта. Та, нали при нея пак щеше
да дойде тя, Феята на сънищата. Свечери се.
Днес денят беше мрачен. Небето беше покрито с
облаци и залез така и нямаше. Болницата
притихна. Настана онова спокойствие - прехода
между деня и нощта. Прехода между реалният
свят и света на сънищата. И ето я и нея, феята
носеща се в бледолилавото си сияние. Мими с
нетърпение попита:

- Днес, къде ще ходим днес, в коя приказка?
- Подай ръка! – каза феята – Тръгваме.

Приказка трета или приказка

за обичта на кучетата

- Къде сме? – попита Мими.

- На едно много хубаво място, в един

специален сън.

Всички знаем

за любовта на

кучетата. За тази

любов, която е

безусловна.

Казват, че

кучетата живеели

18 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

малко, защото те вече знаели да обичат. Не им
трябва време да се научат на това- те се раждат
така - научени. Колко много време отнема на
хората, за да разберат, че на този свят сме
дошли, за да обичаме, за да се научим на любов.

И ето - феята и Мими бяха вече там.
Сапфирено синьо небе. Сияещо слънце, което
даваше топлина. Лек ветрец, който галеше с
нежност. Безкрайна поляна покрита с нежна
трева и много цветя, толкова пъстри, сякаш
дъгата се бе изсипала там. И учудващото е, че
сред полето, което граничеше с небесната шир,
имаше много хора – високи, ниски, слаби и по –
пълнички, със буйни къдрави коси и не толкава
къдрави- толкова различни. Те вървяха или бяха
поседнали на тревата на групички и говореха по
между си. Всички усмихнати, а от очите им се
излъчваше любов – безусловна и така красива
любов, защото истинската любов е красива.

- Къде сме? – попита Мими – Кои са тези
хора?

- Те приживе са били кучета.
- Как така кучета!? А, защо сега са хора?

Преди кучето да се роди като куче, в предния
си живот е било всъщност човек – човек, който

19 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

се е учил да обича. Човек, който не е имал шанса
да изживее истинската си любов и се е природил
в куче, за да намери любовта си и да я обича, без
никой да му пречи.

- Разбираш ли, Мими, защо кучетата обичат,
така, безусловно?

- Да. Разбирам? Но, да кажем, че някой човек,
преродил се в куче, не може да намери
истинската си любов? Тогава, какво става с
кучето?

- Бях ти разказвала, за това, което е писано да
стане ще стане, срещите в нашия живот не са
случайни. Нищо случайно няма. Всичко е
написано и всичко, което трябва да стане –
става.

- Мога ли да отида при тях?
- Да, Мими, отиди! Поговори с тях! Разбери

как се обича!

И Мими започна своята разходка, там сред тях,
по зелената мека трева. Минеше ли покрай
някого, той веднага я поглеждаше. Мими
почиства, почувства ласката на тази безусловна
любов. Някаква топлина се разля по цялото й
крехко телце. Топлината на истинската любов.

20 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Да, тя истинската любов имаше способността и
да лекува, за това, и Мими се почувства много
по-добре от преди.

Но настъпи този момент, в който Мими и
феята трябваше да напуснат този чуден свят,
този чуден сън. Естествено беше на Мими да не
й се тръгва от тук. Та кой би искал да напусне
света на любовта? Но, трябваше!

И пак, сумрачната болнична стая и леглото, в
което Феята на сънищата настани Мими.

- Заспивай, Мими! Лека нощ!

И Мими заспа. И една щастлива детска
усмивка сияеше на лицето и, дори в съня. Че, кой
не би се усмихвал щом е посетил поне веднъж,
света на любовта. Сега Мими вече беше много
по- щастлива, беше много по- здрава и най-
важното беше се научила как се обича.

21 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Четвърти ден. Мими вече е здрава. Лекарите

не виждат смисъл да я задържат повече в
болницата. След многото проведени изследвания
те така и не установиха на какво се дължи
оздравяването на Мими. Но ние с вас знаем –
нали? Добрите вълшебства винаги помагат.

Изписаха я и Мими отново си е у дома, там в
нейния свят, в нейната стая. Тя е щастлива, че
вече няма да бъде в онази мрачна стая, на онази
болница. Но едно притеснение тревожеше
малката й главица.

- Ами, сега като не съм вече в болницата, как
ли ще ме намери феята? Дали няма да се
изгуби по пътя?
И Мими зачака с нетърпение вечерта. От

прозореца на Мими се виждаше залеза. Тя
започна да го наблюдава. Красотата и
вълшебството на залеза й го беше разкрила
нейната приятелка- самотната вещица. Неусетно
се свечери. Мими си легна в леглото и продължи
да чака. И най-накрая феята дойде, и
бледолилавото сияние изпълни цялата стая.

- Ти ме намери! Мислех си, тревожех се, че
няма да ме намериш!

- Как бих могла да не те намеря? Дори и на
хиляди километри разстояние да си далеч от

22 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

мен, аз пак ще те намирам, защото те
чувствам. Чувствам твоята тъга и радост,
знам кога си болна и кога си здрава.
- Благодаря ти, че дойде мила фейо! Аз цял ден
бях в очакване на твоето пристигане. Днес
каква приказка ще ми разкажеш?
- Днес ще ти разкажа една малко тъжна
приказка, но не искам да се натъжаваш
много!
- Но, нима има и тъжни приказки? Не трябва
ли приказките да са винаги с добър край?
- Не винаги са с добър край за всички герои.
Понякога когато носят поука приказките са и
малко тъжни.
- Нямам търпение да чуя тази приказка! Моля
те, разкажи ми я!

Приказка четвърта или приказка
за котето на самотната вещица,

което се казваше Ванко
Много отдавна самотната

вещица имаше малък приятел-
сладко, пухкаво, малко коте. Беше
го нарекла Ванко. То не беше
съвсем обикновено коте, беше
вълшебно. Котетата по-принцип са

23 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

магически същества, но Ванко беше още по-
специален. Беше бял и пухкав, но имаше и едно
петно под формата на сърце. Ванко беше утеха
за вещицата в самотните й нощи и тя го обичаше
много, а и той й се отплащаше със същото.

- Знай, Мими, в света не всички хора са
добри. Има хора, които някога са били добри,
но нещо ги е променило и те са станали лоши
и дори зли. Хора, които са способни да
наранят дори такива невинни същества, като
едно малко котенце. От такива хора трябва да
се пазиш, защото както са посегнали на
невинно животно, така могат да посегнат и на
човек.

Така се случи и с котето Ванко то бе
отровено от лош човек. Самотната вещица много
искаше да го спаси, та нали Ванко беше нейният
верен приятел, нейната утеха, но не успя. Тя
положи безжизненото му телце в меката пръст и
плака дълго, много дълго.

Но един ден стана чудо. Вещицата много
обичаше да наблюдава залезите и го видя- един
облак – точно като Ванко – нослето му,
очичките, ушичките и дори мустачките. Той,

24 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

нейният Ванко й се беше явил, за да я утеши, за
да не се чувства толкова самотна.
- Виждаш ли, Мими? Все пак, тази приказка не е с
толкова тъжен край. А, сега искаш ли да те
заведа в този сън, в който Ванко е все още жив?
- Разбира се! Искам да се запозная с Ванко, но как
той, нали вече не е жив?
- В сънищата, това няма значение. Там времето не
е от значение, само момента, в който точно се
намираш. Нека да потеглим.

И те се върнаха в миналото, там където
Ванко е все още жив. Мими си игра дълго с
него, с тази малка, бяла пухкава топчица любов.

Феята върна Мими в нейната стая. Сложи я в
мекото й красиво легло, което беше само нейно,
зави я и й каза:
- Ти се запозна с Ванко и видя колко е мил. Знаеш
ли Мими, животните са умни те ни разбират
когато им говорим, но ние тях не. Когато ни е
било дадено словото ние сме загубили друг,
много ценен начин за общуване – мисловното
общуване. Но животните все още го притежават.
Те така общуват по между си, чрез мисълта. На
нас ни е било дадено словото и в словото има
голям заряд, голяма сила, за това небива да се
изричат лоши думи, не бива да се кълне или

25 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

обижда. Добротата и любовта ще спасят света.
Но първо всеки сам вътре в сърцето си трябва да
изгради тази любов и доброта и да се стреми да
помогне и на други хора да постигнат това. Но
знай, че не всички хора са загубили
способността, която имат животните да общуват
по между си чрез мисълта. Следващия път ще ти
разкажа за това. А сега заспивай, Мими. Затвори
очи и сънувай най- приказния залез, който може
да съществува. Лека нощ!

26 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Пети ден. Днес е свят ден - Денят на свети Ана –

закрилница на майките и децата. Именно затова
майката на Мими я заведе в светия храм и двете
заедно запалиха свещички за здраве. Каква
символика има това с паленето на свещ в храма.
А, не е ли човешкият живот като една запалена
свещ- горящ и изгарящ толкова бързо. И колко
непредсказуем е живота, как един порив на
вятъра може да угаси свещта и живота да
приключи ненавреме. И има ли смисъл живота
ни да минава в караници и разправии. За това
трябва да живеем и да се държим с другите така
както бихме искали и те да се държат с нас.

Мими беше много щастлива през този ден,
защото след като излязоха от храма, майка й я
заведе да си поиграе с другите деца на
площадката. И въпреки, че е зима имаше слънце,
и не беше толкова студено. На площадката
имаше и други деца, с които Мими бързо се
сприятели. Те играха, смяха се, люляха се на
люлките. Мими нямаше търпение да дойде
вечерта, за да разкаже за своите приключения на
феята, а и да чуе поредната поучителна приказка,
която тя щеше да й разкаже. Деня бързо минава
щом е изпъстрен с приключения и с неочаквани

27 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

преживелици. И ето, притъмня, слънцето пак
заспа за тази част от света. Мими легнала в
леглото си, подритвайки нервно с крачета -
чакаше Феята на сънищата. И ето, стаята отново
се изпълни с бледолилавата светлина.
- О, моя фейо, да знаеш, колко забавно и весело
мина моя ден днес.

И Мими бързо и нетърпеливо разказа на
феята за своите преживелици. Разказа й за храма
и за децата, с които се запозна и игра. Феята се
усмихваше и слушаше разказа на Мими,
разказан с такова голямо нетърпение.
- А, сега е твой ред, фейо. Моля те, разкажи ми
приказка! И каква ще е тя? – и Мими наклони
глава на една страна в готовност да слуша
поредната приказка.
- Да, Мими, днес ще ти разкажа за детето, което
можеше да общува с животните. Това
момиченце се казва Анни и също е толкова
специално като теб.

28 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Приказка пета или приказка за Анни,

момиченцето говорещо с животните

Анни живееше в голям град. Там нямаше

толкова животни
колкото на село.
Имаше само една
котка, с която
перфектно се
разбираше. Да,
Анни имаше тази
дарба да общува с
животните и те я разбираха и я слушаха. Тя по
свой странен начин дори успяваше да ги
омагьоса. Явно, Анни беше от тези деца, които
не са загубили, като другите хора, дарбата да
общуват с мисълта си. Или всъщност беше от
онези деца от бъдещето, които ще си възвърнат
тази ценна дарба. Тя беше обичливо дете.
Обичаше да бъде прегръщана. Да, прегръдките
са хубаво нещо, особено онези, които са дарени с
много любов.
Тази история стана през лятото. Анни отново
беше дошла на гости на баба си на село. О, на
село е винаги толкова забавно. Анни можеше да
си играе с кученцата, с котенцата, с яретата и с
кокошките по двора. Можеше и да се разхожда с

29 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

баба си из гората, и понякога ако е много горещо
и слънцето препича силно - можеше да скача и
да се къпе в реката. Това е щастие. Много от
съвременните деца са лишени от това. Грабнали
своите телефони или забили глави в таблета или
лаптопа те не се радват на реалния живот, а на
някакъв измислен, виртуален такъв.

Понякога и при Анни беше така. Когато беше
в града, тя също доста често си играеше с
таблета. Но, когато беше на село идваше времето
на чудните приключения и дори пакости, но
всички свързани с реалния живот и с реалната
природа.

- О, Анни е точно като мен! – възкликна Мими
– И тя като мен обича природата, животните
и слънцето, дори и летния дъжд, след който в
небето се появява дъга, нарисувана с
вълшебна четка. Като мен е, нали?

- Да, Мими, като тебе е. Но е и различна по
неин си, уникален начин, защото всяко дете е
уникално само по себе си. Всяко дете е един
мир, една вселена съдържаща в себе си
добротата и любовта, които са неприсъщи за
много от възрастните. Аз съм фея и знам
много неща, не всичко – признавам си- но се
чудя понякога - Къде са се изгубили любовта

30 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

и добротата, защо липсват при част от
възрастните? Но, отговор на този въпрос
няма да даваме сега. Сега ще продължим с
историята за Анни.
Един ден Анни отиде да помогне на една
нейна приятелка да прибере кокошките. Имаше
и малки пиленца. Едното пиленце беше
снежнобяло. Анни го хвана, гушна го и започна
да му говори. Тя така го омагьоса, че от този ден
пиленцето престана да се бои от хората. От
тогава то започна да идва съвсем близо до
стопанката си и й позволяваше да го хване и да
го помилва. Ето такава магия притежаваше
Анни.
Дали може да стане това и с възрастните, да
прегърнеш някого с любов – дори и мислено - и
да го промениш, да го направиш по– добър. На
този въпрос не може да се отговори. Трябва да се
опита.
- Ще трябва да приключваме, Мими, защото
утре ще ставаш рано, защото те чакат нови
приключения. Нали?
- Да, моя фейо. Благодаря ти приказката за
Анни беше много хубава. Лека нощ!
- Лека нощ, сладка моя Мими!

31 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Ден шести. Този ден щеше да бъде щастлив

за Мими. Тя вече беше толкова здрава и можеше

да ходи отново на детска градина. Майка й я

облече в една красива нова рокля, сплете й

косите по специален начин. Мими се почувства

толкова красива. Тя се надяваше, че децата от

детската градина не са я забравили. Надяваше се,

че ще си играят с нея и тя ще може да им

разкаже за нейната фея, за Феята на сънищата.

Баща й я закара с колата до градината и я остави

в грижовните ръце на госпожата. Денят й

премина в много игри и забавления. Мими

разказа първата приказка от приказките на Феята

на сънищата. Децата искаха да слушат още, но за

съжаление нямаше време за това. Следващия

ден- може би.

И пак е привечер. Феята дойде и поведи

Мими към нова приказка.

Приказка шеста или приказка

за момиченцето,

което имаше проблем

Живееше някога

някъде една жена. Тя

много обичаше

децата и много

искаше да има свое

32 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

дете, което да дари с цялата си любов от
голямото си сърце. Но не винаги мечтите се
сбъдват или поне не се сбъдват по очаквания
начин. Дълги години жената мечтаеше за своята
рожба, която ще поеме в прегръдките си.
Раждаше я с мисълта си отново и отново. И
накрая я създаде. Там някъде в една голяма
къща, жената разбра, че има много деца, които
си нямаха майка. И тя реши – ще стане майка на
едно такова дете. Решението беше взето, но как
ще избере детето?

- И как га избра, фейо? Как жената избра
детето?

- Като в приказка – детето просто я беляза за
мама.

Тя го пое в прегръдките си едно малко и
невинно човече, а то повърна върху нея. Жената
се усмихна и каза:

- Това е моето дете. То ме беляза.
Кръсти го с красивото име на цвете –

Виолета – та, нали детето беше нейното цвете,
беше нейната любов.

Годините летяха и ето Вили е вече на пет
години. Майка й винаги е говорила с нея, като с

33 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

голям човек. Но ето как се породи и проблема, за
който става въпрос в тази приказка.

Един ден Вили каза на майка си:

- Мамо, имам един проблем.

Жената погледна с любов детето си. Та какъв
ли толкова голям проблем може да има едно
малко дете. Каза му:

- Разкажи ми Вили за своя проблем! Трябва да
го решим – Нали? – и зачака детето да й
разкаже, за това, което бе довело да неговото
притеснение.

- Когато порасна искам да стана или балерина,
или лекар. – каза детето и погледна в очите
майка си в очакване на отговор.

Не случайно са казали хората, че всяко дете
идва с мисия на този свят, а ролята на родителя е
да насочва детето към изпълнение на тази мисия.
Майката погледна детето си в очите. Очи, в
които нетипично за крехката му възраст имаше
толкова много мъдрост. Погледна го и попита:

- А, ти, как мислиш, че ще си по- полезна за
хората?

Детето се замисли за кратко. Мариела Делидимова

34

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Като лекар, като лекар. – изстреля думите тя
с ентусиазъм.

Майката се усмихна й я попита:
- Каква ще станеш тогава, Вили?
- Ще стана лекар, за да помагам на хората.

Децата знаят, но когато пораснат те забравят
за мисията си в живота. Някои я осъществяват и
те са щастливи, но други не успяват да
осъществят детските си мечти, поради ред
независещи от тях обстоятелства.

- Ти помниш ли все още своята мисия, Мими?
Знаеш ли каква ще станеш като пораснеш? –
попита феята.

- Знам, разбира се. Искам да стана учителка, да
уча децата на любов и доброта, и да им
разказвам твоите приказки. Приказките за
лека нощ.

- Да, Мими! Това е една много благородна
професия. Тази професия е и призвание и
трябва да запазиш любовта и добротата в
сърцето си, за да можеш да я раздаваш. А,
сега заспивай, мило дете! Лека нощ!

- Но, не, почакай, мила фейо! Ти така и не ми
разказа за детето. Какво стана с него?

35 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Детето ли? То порасна голямо и в момента
учи за лекар. Осъществява своята мисия в
живота. А сега заспивай, Мими, за да можеш
да пораснеш и да осъществиш своята мечта.
И Мими заспа и засънува как вече е
пораснала и е станала учителка, и разказва на
децата приказките на Феята на сънищата.

36 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Седми ден. Този ден отмина бързо, пак в игри

и забавления. Наближаваше Коледа. В детската
градина подготвеха коледен концерт. Учеха
коледни песни и стихчета – Забавно – нали!?
Вечерта майката на Мими я прибра от градината
и преди да се върнат в къщи я заведе в МОЛА.
Какво е МОЛ ли? Това е голям магазин, от който
можеш да си купиш почти всичко. Но най-
хубавото е, че има детски кът с много забавления
и игри. След посещението на МОЛА се прибраха
в къщи. Дойде време за сън. И Мими пак е в
леглото, и чака. Навън е тъмно. Няма облаци и в
небето звездите една по една се появяват. Ето я и
Луната. Тя е като тънък сърп залепен в небето.
Градът притихна. Но Мими все още чака, че как
ще заспи без приказката, която феята трябва да й
разкаже. И най-накрая тя се появи.

- Къде беше до сега, моя фейо? Защо се забави
толкова?

- Бях при едно малко смело момче, което ми
разказваше своите сънища. Трябваше да го
изслушам докрай, за да мога да ти ги
разкажа.

37 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Чакам с нетърпение. Започваш ли вече?

Приказка седма или приказка за момчето,
което сънуваше как ще спаси света

Той бе едно смело момче, много смело. Беше

боец и по негов си собствен начин се бореше за
промяна. Сложно е в този объркан свят да
правиш това.
- А ти как се запозна с него? Как?
- Аз съм Феята на сънищата. Забрави ли?

Разказвам сънища, но преди това първо трябва
да ги намеря. Трябва да се докосна до душата

38 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

на този, който ги сънува. Но докосна ли се
веднъж до красива душа аз я обиквам.
- Ти обичаш момчето, така ли?
- Да, обичам го! Така както обичам и теб. Той
ми довери мечтите си, както и ти ми довери
своите мечти, но това са толкова красиви
мечти, че не бива да се крият от света. Трябва
да бъдат разказани. И докоснат ли поне един
човек, променят ли го, ще си е струвала
битката. И доброто малко по-малко ще започне
да побеждава.
- Но какво е сънувало това момче.

Предстои колосална битка, която ще
предопредели надмощието на доброто и злото.
Карате двубой между момчето- защитник на
доброто и неговия противник- защитник на
злото. Там на арената под силната светлина на
прожекторите и под екзалтираните викове на
тълпата е застанало момчето - готово за битка.
Решителният му поглед пронизва като нож,
толкова е твърд, направо стоманен. Смелостта и
решителността му са безгранични.

- Виждаш ли го, Мими? Усещаш ли неговата
сила и смелост? За да постигнеш нещо в този
живот трябва да притежаваш точно такава сила и
смелост.

39 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Идва противникът му и играта започва. Рунд
след рунд. Противника е силен и нанася удар,
след удар на момчето, но то не се предава.
Трябва да победи, за да спаси света. Да, има
битки, които са на живот и смърт. От тези битки,
зависи бъдещето на много хора. Момчето напада
смело. Противникът му губи сили докато не се
сгромолясва на ринга, оставайки безжизнен.
Момчето е победило. Спечелило е битката на
живота си. И една усмивка изгрява на лицето му.
„ИГРАТА СВЪРШИ“! Да играта свърши. И
победител е той. И е победил не толкова със
сила, а със смелост нетипична дори за голям
човек, какво остава за малко момче!
- Наистина смело момче!?
- Да, много смело! Именно, за това и побеждава

в битките.
- А другият сън на момчето, какъв е той?
- И той е много хубав. В него момчето също

спасява света.
- И как, от какво?

Всички знаем за проблемите в нашия свят, но
най-сериозни проблеми са тези с глобалното
затопляне и замърсяването на природата. Алчни
за пари хора изсичат горите. Така унищожават
не само дърветата, които също са живи, но по

40 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

този начин разрушават и дома на хиляди
животни. Пагубни за нашата планета са и
милионите тонове отпадъци, които замърсяват
не само сушата, но и реките, моретата и
океаните. Явно ние хората не сме добри стопани
за нашия единствен дом – планетата Земя.
Трябва да се замислим над това! Унищожавайки
дома си ние унищожаваме самите себе си.
- А сънят на момчето?

В този сън момчето се бори точно с тези
проблеми. То измисля начин да изчисти земята
от отпадъците. Да изчисти океаните от тоновете
плаващи острови с пластмасови бутилки. Да
възстанови отново милионите декари
унищожена гора. Да върне животните в гората,
като увеличи застрашените видове, а те са
толкова много.
- И успява ли да направи това?
- Да, успява!

То превръща Земята в рай. И не само това! То
създава купол около Земята,
който да я защити от външни влияния.
- О, моля те, фейо, заведи ме в този сън на

момчето! Искам да видя Раят на Земята.
Феята се усмихна. Обгърна Мими с

бледолилавия облак и полетяха към съня на

41 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

момчето. А там – там наистина беше рай.
Вековни гори докосваха небето, а то синьо, като
сапфир. Поляни, по които се разхождат най-
различни видове животни. Животни, които не се
боят от хората и ти дават да ги помилваш. Чудни
градини с цветя. Цветя толкова красиви и
пъстри, че надминават и най-развихреното
въображение. Реки препълнени с риба. И чудни
водопади, от които полъхва прохлада. Мими
полегна на меката зелена трева. Загледа се в
небето, в което летяха красиви пъстри птици и
почувства цялата любов, която има в сърцето си
това момче, за да може да създаде този
прекрасен рай. Мими знаеше, че ако някога
някъде срещне това момче, тя ще го познае.

И ето пак са в дома на Мими. Феята я сложи
в креватчето й. Целуна я. Каза й лека нощ и
отлетя, може би там някъде в онзи рай, който
момчето беше създало. И може би там някъде тя
отново щеше да се срещне с него, за да слуша и
другите негови сънища, а те със сигурност също
са толкова красиви, като този сън.

42 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Осми ден. Пореден ден от живота на Мими.

Всичко беше прекрасно. Мими пак ходи на
детска градина. Пак разказа приказка на децата,
пак играха, писаха и смятаха до 10. Забравих да
ви кажа, че Мими е в предучилищна група и там
не само играят, но и учат буквите и числата от 1
до 10. Така премина деня на Мими. След това
майка й я прибра от детската градина в къщи.
Дойде време и за сън. Мими си легна и зачака
пристигането на феята. Минутите летяха станаха
часове, но феята не идваше и не идваше. Една
сълза се търколи по бузката на Мими. Тя така и
заспа със сълзи в очите, недочаквайки феята.

Отмина и следващият девети ден. Мими беше
пак в очакване. Но защо ли не идва феята, какво
ли се е случило? Отново в леглото Мими се
взира в сумрака на вечерта. Бледолилавото
сияние лека – полека отмести мрака в стаята.
Това бе феята разбира се! Но защо ли имаше
толкова уморен вид? Мими я погледна в
тъмносините очи и я попита:

- Къде се губиш, моя фейо? Защо те
нямаше толкова дълго? Знаеш ли, че аз
дори плаках за теб?

43 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Прости ми моя малка, Мими! Имах много
тежко премеждие. Трябваше да се опитам
да спася едно момче, което попадна в
друго измерение.

- И успя ли да го спасиш? Успя ли да го
върнеш на майка му и баща му?

- Лесно е да спасиш някого, който иска да
бъде спасен, но този, който не иска да
бъде спасен – няма как да се спаси. Така
беше и с нашето момче, това за което ще
бъде следващата приказка.

Приказка осма или приказка за момчето,
което напусна нашия свят

и отиде в друг по-добър след дълги премеждия

Живяло някога едно момче. То живеело с

майка си, баща
си и
сестричката си.
Било толкова
добро дете, че
помагало на
всеки попаднал в беда, независимо дали е човек
или животно. Било умно и красиво момче. Но се
случило така, че майка му заболяла от тежка

44 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

болест и не след дълго ги напуснала. Баща му
толкова обичал майка му, че не след дълго и той
я последвал. И брат и сестра останали да живеят
сами в този свят. Момчето работело усърдно.
Стремяло се да осигурява храна и дрехи за
сестричката си и за него, но живота бил много
тежък и труден. Момчето се прибирало вечер в
къщи толкова уморено, че нямало сили дори да
хапне от вкусните гозби, които приготвяла
сестричката му. Един ден толкова му дотежал
този изпълнен с трудности живот, че той решил
да тръгне и да потърси майка си и баща си.
Скитал се дълго докато най-накрая не го открил
– портала към другите измерения. Решил да го
премине и там да ги потърси. Скочил в процепа
на скалата и полетял все надолу и надолу. Но
вместо да попадне в измерението, където били
майка му и баща му, той попаднал в свят на зли
великани. Започнал да се лута из този зловещ
свят, като се стремял да се предпазва от
великаните. А те непрекъснато водели войни по
между си. Биели се постоянно за злато, храна
или нещо друго, защото ако си решил да влизаш
в конфликт с някого винаги можеш да намериш
повод за това. И ако алчността надделява над
доброто може дори и да убиваш, като злите

45 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

великани. Момчето се чудело как да напусне
този зловещ свят, как да успее да избяга от това
измерение, в което не го чакало нищо добро. То
обикаляло вековната гора, в която живеели
великаните и търсело нов проход към другите
измерения, защото портала от който дошъл бил
само вход, а изхода трябвало да се търси.

В този свят не живеели само злите великани.
Там живеела и един добър вълшебник – мой
брат. Той живеел там за да може да балансира
равновесието между доброто и злото. И колкото
зли и алчни били великаните, толкова добър и
нематериален бил вълшебника. В природата
трябва да съществува равновесие между доброто
и злото. Дори доброто трябва да надделява, за да
съществува света.

Съвсем случайно или поради това, че имало
късмет, момчето успяло да стигне до дома на
вълшебника. Домът му бил така добре
замаскиран, че с просто око не можел да се
различи от заобикалящата среда и само привечер
когато нощта заемала мястото на деня, в онзи
момент когато заревото на слънцето обагрело
всичко в червено, можел да се различи домът на
вълшебника ако точно в този момент попаднеш
там. Да, момчето извадило късмет! То почукало

46 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

на портата изградена цялата от седефени мидени
черупки, които отразявали слънцето и
вълшебника му отворил.

– Заповядай, момче, бързо влизай! – казал
вълшебникът – Как попадна в този враждебен
свят? Не знаеш ли, че тук оцеляват само най-
страшните и най-жестоки великани. Този свят не
е за момчета като теб.

– Не знаех, добри ми вълшебнико -
отговорило момчето- изобщо не знаех, че ще
попадна тук. Тръгнах да търся майка си и баща
си и скочих през портала и така се озовах в този
свят. Така искам да се махна от това измерение.
Искам да напусна този свят и да потърся мама и
татко другаде. Ще можеш ли да ми помогнеш, за
това?

Вълшебникът се замислил. Разбира се, че
искал да помогне на това мило момче, но как ли
щяла да осъществи това. Тогава той се сетила за
мен Феята на сънищата и решил да ме повика на
помощ. Но процеса на призоваването ми в този
свят е много сложен и не можел да се осъществи
без помощта на момчето. Три поредни нощи то
трябвало да ме сънува, а през деня да мисли
постоянно за мен. През тези три дни и три нощи
то нямало право да продумва нито една дума,

47 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

само тогава аз съм могала да се озова в този свят.
И сънувало момчето, а през деня също с
притворени очи отново мислело само за мен,
въпреки, че не ме бе виждало. И на третия ден
привечер аз се озовах в този свят – света на злите
великани. Влязох в дома на моят брат и се
срещнах с момчето. То мълчеше, защото не
знаеше, че щом вече съм се появила може да
говори. Брат ми проговори пръв:

– Здравей, сестро! Извини ме, че те
призовахме, но това момче има нужда от помощ.
То иска да напусне този зловещ свят и да
потърси майка си и баща си другаде. Ще можеш
ли да му помогнеш да намери портала и да
направи прехода към друг по-добър свят?

– Разбира се, че ще му помогна! – отговорих
аз – Но ни предстои труден преход, който трябва
да преминем. Готов ли си, за това, момче?

Момчето кимна потвърдително. Беше готово
да направи необходимите крачки. Трябваше да
напусне този свят. Да, прехода щеше да бъде
тежък, но трябваше да бъде доведен до успех.

На сутринта потеглихме, преминахме покрай
вековната гора, вървяхме дълго покрай буйна
река, преминахме много хълмове и накрая, ето я
и нея – скалата с процепа.

48 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

– Това е. – казах аз – Там се намира портала
към другото измерение.

Момчето се затича. То нямаше търпение да
напусне този страшен свят на злите великани.

Скочихме в процепа и полетяхме, ту на долу,
ту нагоре. И ето го измерението, в което момчето
искаше да попадне от самото начало. Беше нощ,
но беше доста светло. В небето звездите светеха,
но имаше и две луни, които даваха светлина в
този рай. И ето на хълма я видяхме. Спретната
къща с чудна градина отпред. Тръгнахме натам.
Момчето почука на вратата. Тя се отвори и
момчето се озова в прегръдките на своите майка
и баща. Сега то вече беше щастливо. В този свят
нямаше алчност, нямаше злоба, а само безкрайно
спокойствие, доброта и любов.

– Това е, Мими, приказката за момчето, което
приведох в един по-добър свят с помощта на
моят брат - добрия вълшебник. Надявам се сега
да е щастливо.

– И аз се надявам, моя фейо. Дано момчето
бъде много щастливо там някъде, където и да е
това.

– А, сега заспивай, Мими! Лека нощ!

49 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

– Лека нощ, мила фейо! И пак идвай при мен,
когато нетрябва да спасяваш някой, който се е
изгубил някъде по света.

И Мими заспа и сънува момчето, което беше
вече щастливо там някъде в измерението с две
луни.

50 Мариела Делидимова