Приказки за лека нощ 1_12 Феята на сънищата

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Пореден ден от живота на Мими. Тя е вече

добре, здрава е. Не е необходимо да ходи на
лекар. И лекарствата, които взимаше, за да се
лекува, вече не са й нужни. Но приказките, които
Феята на сънищата й разказваше и липсваха.
Искаше да слуша още и още. Искаше да пътува
там някъде към планетата на сънищата, където я
водеше феята.

И пак е привечер. Мими е вече в леглото.
Гледа небето, по което няма звезди, защото е
облачно. И въпреки всичко е толкова красиво.
Наближава коледа и градът е украсен празнично.
Хиляди светлинки блестят и предават на
облачното небе странен червеникав оттенък.
Мими е в очакване, както и хиляди деца по
света. Дядо Коледа ще дойде и ще донесе
надежда за следващата година, за следващия
етап от живота.

И ето я и нея – Феята на сънищата. Пак дойде
при Мими. Приседна до нея. Погледна я благо с
тъмносините си очи и започна да й разказва.

51 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Приказка девета или приказка за принца,

който така и не целунал принцесата, но все пак я
събудил за нов живот, а после…

Там някъде отдавна, много отдавна, живяла

някога една принцеса.

- Мими, ти си слушала приказката за Спящата

красавица – нали?

- Да, слушала съм я! Как принцът целунал

принцесата и тя се събудила, и те се оженили,

и заживели дълго и щастливо.

- Да, точно тази приказка. Сега аз ще ти

разкажа друга.

И така. Там някъде

отдавна, много отдавна,

живяла някога една

принцеса. Тя била

омагьосана от зъл

магьосник, но не да спи

стогодишен сън.

Магьосника бил омагьосал

принцесата да няма

собствена воля. Бил я омагьосал така силно,

че я бил превърнал в безволево същество,

чийто живот се изнизвал ден след ден.

Принцесата нямала желания, нямала мечти, а

52 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

само работа и задължения. И нищо
съществено не се случвало в нейния живот.
Но, един ден магьосника умрял, защото
всеки, който се е родил някога умира. Но,
това не довело до пробуждането на
принцесата.
Има много спящи вулкани по света, но
трябва да се внимава с тях. Защото понякога
едно малко камъче хвърлено в спящия вулкан,
може да го събуди за нов живот и последствията
може да са страшни.
Продължавала да спи принцесата и може би
никога нямало да се събуди, но се появил той-
нейният принц- и не толкова неин. Появил се, но
не я целунал, просто и разказвал история след
история. Тя го гледала с тези очи на възхитено
дете, открило своята отдавна изгубена, любима
играчка. Обичала да го слуша. Обичала
историите му. Обичала и самия него. Дали са
били истински историите - само принцът знаел
това, но принцесата му вярвала. Вярвала му,
защото душата й била чиста и по детски красива.
Докато един ден принцът изрекъл заветните
думи „Само теб обичам“. И хвърлил камъчето в
заспалия вулкан. Пробудил принцесата за нов
живот. Защо казал това на принцесата никой не

53 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

може да каже, може би и самият той. Но това
пробудило принцесата и тя заживяла нов живот.
Можела отново да мечтае. Но в живота не
всичко става така като в приказките. Принца
хвърлил камъчето в заспалия вулкан и после
изчезнал. Може би се върнал в неговото царство,
може би така му е било по-удобно. Дали излъгал
принцесата? На този въпрос отговор може да
даде само той.
- А, с принцесата, какво станало с принцесата,

фейо?
- Принцесата ли?

Принцесата дълго тъгувала за своя принц.
Той изчезнал толкова неочаквано. Казал й, че я
обича, а в следващия момент вече го нямало. А,
тава ще си остане загадка, защо е изчезнал и
как… Принцесата плакала толкова дълго, че
очите й се превърнали в два пресъхнали
кладенеца, но сърцето й продължавало да тъгува.
Докато е жива тя щяла да продължи да тъгува за
него. Принцът щял да продължи да живее в
мечтите й. Принцесата го обичала толкова
много, че не би приела друг принц в живота си.
Разбира се, че идвали и други принцове. Искали
ръката от баща й. Искали да спечелят любовта
й. Предлагали й богатства и разкошни палати, в

54 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

които да живее. Опитвали се да я спечелят с
мили думи и обещания. Но, как може да се
впечатли едно сърце, което вече е обречено.
Дори и разбито сърцето на принцесата щяло да
тупти само за него, за нейния принц. Изгубил се
принца, а принцесата незнаела къде да го търси и
имало ли смисъл от това. Но едно било сигурно
принцесата щяла да го чака, щяла да го чака до
последния си дъх и до последния удар на
сърцето си. И докато чакала завръщането или
не на своя принц тя открила своето призвание!
Решила да дава любовта си на децата. Децата
винаги имат нужда от любов, от внимание и от
разбиране. Децата са чисти същества. Те няма да
те излъжат и да те наранят истински. А, за да
стане едно дете добър човек има нужда точно от
това от любов и разбиране. Така принцесата се
събудила за нов живот. Тя щяла да раздава
любовта си на децата. И дори едно дете да
направи по- щастливо, да го накара да бъде
добър човек като порасне - ще си е струвало
нейното пробуждане. Всичко това се случило
благодарение на принца, който дори не я
целунал, но все пак и казал, че я обича.

55 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Тази приказка е с неочакван
край, фейо! Те – принцът и
принцесата – не заживели
дълго и щастливо заедно.
Разделили са се.

-Понякога щастието има
различни измерения, Мими. Понякога се
срещаме с хора, с които ни е писано да бъдем
заедно, срещаме се с човек, с който сме
създадени един за друг, но времето, други хора
и събития променят хода на съдбата. И трябва
да продължим да живеем по един или друг
начин. Но едно е важно - никога не бива да
губим надежда. Надеждата, тя е тази, която
поддържа вярата и любовта. Всъщност
приказката не свършва така и това няма да е
изненада за теб. Принцесата чакала дълго, но не
изгубила вярата си, че принцът ще се върне при
нея. Един ден той се завърнал при своята
принцеса и я отвел в своят палат и те заживели
дълго и щастливо. Родило им се прекрасно
момченце, един прекрасен малък принц, който
запълнил изцяло живота им. А, сега заспивай,
Мими! Заспивай и винаги пази надеждата в
сърцето си! Лека нощ!

56 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в

леглото и очаква феята на сънищата. Небето е
обсипано със звезди, а Луната е като съвършен
кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята?
Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не
беше идвала, а Мими толкова много искаше да
дойде.

И ето, бледолилавото сияние изпълни стаята.
Феята дойде. Усмихна се на Мими и я попита.

- Мими, боиш ли се от тъмнината?
- Не. – отговори Мими.
- Тогава да тръгваме.

Обгърна Мими с бледолилавия облак и
полетяха на там, към страната на сънищата.

Приказка десета или
приказка за Бялата вълчица

Там някъде сред вековните гори живяла тя,

Бялата вълчица.

Дните й минавали в

самота. Разхождала се

из гората, покрай

реката – там бил

нейният дом. Била

сама, но не се

57 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

чувствала самотна. Красотата на гората, фината

мелодия създадена от вятъра, галещ листата на

вековните дървета, ромонът на реката, сладките

песни на птиците от ранни зори изпълвали дните

й със съвършена хармония. Красотата на

природата я покорявала със своето

съвършенство. Но най-много от всичко Бялата

вълчица обичала да съзерцава заника на

слънцето. Тогава когато денят се сменя от

нощта. Това е магическо време. Там край реката

има една скала, на която вълчицата обичала да

застава и да чака залеза. Магическо време и

магически танц на цветовете нюанси на

червено, розово и лилаво на фона на

сапфирено-синьо, което постепенно бива

изместено от мастилено… И ето я и нощта.

Природата притихва и само ромонът на реката

нарушава до някъде този съвършен мир или

всъщност не просто му създава малко по-

различна окраска. Звездите една по една

изникват на небосклона и Луната съвършен

сребърен кръг заема своето място там, точно там

пред погледа на вълчицата. Така минавали дните

и нощите й. Минавали в съзерцание на

съвършенството. Докато един ден не се случило.

Някой, някога бе го нарекъл „Дзън“. Точно в

58 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

този момент на смяната на деня с нощта, точно в
него бялата вълчица го видяла. Той бе излязъл на
лов с глутницата си и бе навлязъл в нейната
територия.

- Колко е съвършен. – си казала тя – и колко
грижовен е той, как само се грижи за своята
глутница.
Да, сърцето й било покорено. Волното сърце

на самотната вълчица било докоснато от
любовта. Всяка вечер тя заставала на скалата и
го чакала. Чакала неговото появяване, за да се
наслади на съвършенството му, защото за
нейните очи той бил съвършен.

Настъпила зимата. През нощта навалял и
натрупал мек, бял сняг. Клоните на дърветата се
обсипали със ледени кристали, които отразявали
и пречупвали светлината. Било красиво и сякаш
гората била обсипана с хиляди диаманти.
Вълчицата пак е на скалата и чака. Белият сняг
от залеза се е обагрил в червено. Неочаквано в
полезрението й попадна малко свито на кълбо
странно същество. До сега в гората тя не била
виждала токова. До слуха й достигнало жалното
му стенание. Сърцето на Бялата вълчица
трепнало. Може би това бил майчински
инстинкт. Тя знаела, че ще защитава това

59 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

същество със зъби и нокти, дори с цената на
живота си. В далечината тя видяла глутницата на
своя любим. Затичала се към свитото на кълбо
дете и застанала между него и глутницата. Няма
да позволи да докоснат детето, дори с това да
загуби любовта си завинаги- няма да им позволи
да го докоснат. Тя погледнала вълка право в
очите, със силата на погледа си го покорила и го
заставила да отстъпи. Така детето било спасено.
Вълчицата легнала до него, за да го затопли, а
след това го извела до място от което хората
щели да го намерят.

Вълчицата може би изгубила любовта си, но
спасила един невинен живот.

И днес все още ако минеш от там през
вековната гора, покрай реката, там на скалата ще
видиш самотната Бяла вълчица, която стои и
чака, за да види своя любим. Но понякога при
нея идва и онова дете, което тя била спасила. И
заедно наблюдават залеза до тогава докато не
падне нощта.

- Видя ли Бялата вълчица, Мими, почувства ли
силата на любовта й. Почувства ли силата на
волята й, с която застави цяла глутница да й
се покори. Такава воля трябва да имаш,

60 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Мими, за да можеш да заставаш пред
трудностите в този живот, без страх в
сърцето – очи в очи. А, сега хайде обратно в
топлата ти стая и в топлото ти меко легло!
Лека нощ, Мими, лека нощ!

Пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване.

Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това
очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й
се това де е по-скоро, за да се потопи отново в
онзи приказен, вълшебен свят, в който я води
феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на
Мими с нейната си блага усмивка и започна да
разказва поредната приказка.

Приказка единадесета или Приказка
за русалката и нейният принц
Живели някога на една

планета извън нашата
слънчева система не
хора, като нас, а
русалки. Красива била
планетата на русалките.
На нея почти нямало

61 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

суша, само отделни малки островчета, на които
русалките присядали от време на време, за да
наблюдават небето в цялата му прелест, както
през деня така и през нощта. Звездата, която
дарявала живот на тази планета не била като
нашето слънце. Тя била по-специална звезда,
която светела с червена светлина. Била огромна
и запълвала почти цялото небе през деня, но
била умираща звезда.
- Но, Фейо, нима звездите умират?
- Да, Мими, и звездите умират, но се и
прераждат в мънички звезди. Техният път на
живота е много дълъг, толкова дълъг, че ние
даже и не можем да си го представим.
Небето и водата, на тази планета, се обагряли
във различни нюанси на лилавото. От най-
светлото - бледо лилаво през деня, до най-
тъмното през нощта.
- Това, май че е твоята планета?
- Не, Мими, това е планетата на русалката, за
която се разказва в тази приказка.
- Как се е казвала русалката, Фейо?
- Русалката ли? Нейното име било Мим, почти
като твоето или всъщност точно като твоето, но
без „А“ накрая.

62 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Около тази планета обикаляли три луни. Нощта
там била приказно красива. Поради наличието на
трите луни там никога не ставало прекалено
тъмно, но все пак те не светели толкова силно,
като звездата през деня. И само веднъж в
годината луните не светели през нощта, защото
пътят им тогава се засичал с този на звездата.
Това било времето, през което звездата приемала
в прегръдката си луните и ги дарявала с блясък
от себе си, за да могат и те да сияят през нощта.
Тогава, само тогава на тази планета настъпвал
мрак. Тогава другите звезди се виждали и се
отварял един вълшебен прозорец към различни
светове. В една такава нощ русалката Мим била
седнала на своята скала, която била оформена
като трон.
- Може би вече се сещаш, Мими, че Мим не
била обикновена русалка. Мим била принцеса на
тази планета. Родът й бил древен и могъщ, а
баща й бил един от най-могъщите владетели там.
- За това тя била толкова красива, нали, фейо?
- Може би да, а може би не. Всъщност
красотата на Мим извирала от душата й, защото
не външната красота е важна, Мими, важна е
душевната красота. Важна е красотата, която
носиш в сърцето си.

63 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

В една такава вълшебна нощ Мим стояла на
своят трон и наблюдавала звездите. Тогава се
отворил един вълшебен прозорец към планета
наречена Земя и Мим го видяла. Той бил красив
принц, толкова красив, че сякаш стрела се забила
в сърцето на Мим. Тя надникнала в душата му и
видяла колко красива е тя, но видяла и друго.
Мим видяла как събития и други хора нараняват
нейният принц. Раните, които носел почерняли
душата му и го превръщали в злобен и
отмъстителен човек. Видяла как той се
самоунищожава и умира бавно от мъката, която
носи в душата си.Тогава тя дала обет. Този обет
можело да коства живота й, но тя трябвало да го
изпълни, за да спаси принца, който вече била
обикнала с цялата си душа. Така Мим попаднала
на Земята, но трябвало да извърви дълъг път
изпълнен с трудности и препятствия, с остри
камъни, които наранявали краката и душата й.
- Но нали тя била русалка! Какво станало с
нейната опашка?
- На Земята нямало как да бъде с опашка.
Всъщност имало, но тогава тя нямала да бъде
точно човек като нейният принц и нямала как да
го спаси и да стане негова жена.

64 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

И все пак по краката й останали следи от
красивата й опашка, която тя имала на нейната
планета, но тези израстъци били толкова грозни,
че русалката трябвало да предприеме действия, с
които да поправи това.
Така тя попаднала в един бял дворец, който се
намирал до една река. Мислела, че там живеят
вълшебници, които ще й помогнат да поправи
краката си, за да бъде със своя принц и телом и
духом. Но изпитанията на които я подложили
били жестоки. Това едва не коствало живота й.
На моменти тя се отказвала от живота си, дори
се молела да напусне тази планета, защото
нейният принц я подлагал на изпитания, които
наранявали душата й. Но русалката толкова
много го обичала и искала да бъде с него, че
трябвало да оцелее, за да му помогне. Той се
подигравал с любовта й невярващ на обичащото
й сърце, но тя знаела истинската любов е
опрощаваща и лекуваща. Знаела, че това е
мисията, с която е дошла на тази планета – да
помогне на своят принц, да го избави от
тъмнината, която завладявала ума и сърцето му.
Какво друго й оставало освен да го обича.
Дарявала му словата си, които били частица от
обичащата й душа. Надявала се, че така ще му

65 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

помогне да осъзнае, че го обича истински и
желае да бъде с него. Но горкият принц бил
толкова силно объркан и наранен, че не можел
да повярва в любовта й. Самият той не знаел
какво иска, а обвинявал нея, че не знае това. А тя
знаела. Знаела, че иска да бъде с него, да стане
негова жена и да го пази от тъмнината, която
завладява сърцето му.
- Това е много тъжно, Фейо. Ах, горкият принц,
колко тъжен, самотен и наранен е бил в живота
си и колко трудно му е било да приеме любовта
на русалката.
- Да, Мими, в живота срещаш хора, които могат
много жестоко да те наранят, случват се и
събития, които ще оставят белези в душата ти,
но ти не трябва да се отчайваш и да мразиш.
Трябва да обичаш и да вярваш в доброто и
любовта.
- А как е оцеляла русалката, Фейо? Тя също е
била подложена на изпитания и душата й също е
била наранявана, дори и от нейният принц, който
тя толкова силно обичала?
- Мим ли? Мим притежавала вълшебството не
само да дарява любов, но и да я открива.
- Но къде, къде я има тази любов, Фейо?

66 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Първо я открила в сърцето на едно изгубено
момиченце, което тя отгледала. Мим обичала
това дете с цялата си душа и се притеснявала за
него. Бояла се, че зли хора могат да го наранят и
в стремежа си да го опази от този жесток свят
допуснала грешки, с които отдалечила детето от
себе си.
- Но то е умно дете, нали? Би трябвало да
разбере, защо Мим е постъпила така.
- Дано разбере, Мими, дано разбере!
- А имало ли е и други деца?
- Да имало е, но това е било най-специалното,
защото си е било нейното.
- Моля те, Фейо, разкажи ми и за другите деца!
- Слушай тогава!
По дългият си път на земята Мим срещала много
деца. Обичала ги и те й отвръщали със същото.
Такова дете била и Даная. Тя била като малко
слънчице, което завладяло Мим с чаровната си
усмивка. Нямало как да не обичаш Даная. И
името и било специално Да тя е най. Тя е най-
засмяното дете. Такова специално дете бил и
Сами. Момченце, което удивлявало Мим с
разсъжденията си на голям човек. Осемте
сестричета и братчета: Росица, Екатерина,
Николай, Христина, Антон, Павел, Георги и

67 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

Атанас – уникални по техен различен начин.
Носещи осем различни души и същности, които
са индивидуални сами по себе си. Децата са
цветята на света и трябва да бъдат обичани, за да
се научат да обичат и те. Децата трябва да се
възпитават не в омраза, а в любов, така ще има
бъдеще за този свят.
- Както ти правиш това нали, Фейо? Стремиш
се да даряваш любов.
- Да, Мими, така е. Това е главната мисия, с
която съм дошла тук на земята, тук при теб.
- А сега моля те, разкажи ми за Мим и принца!
Какво е станало по нататък с тях?
Дълго време му трябвало на принца да разбере
какво иска. Той се лутал от крайност в крайност.
Ту мразел, ту пък обичал бедната Мим. Подлагал
я на тежки изпитания, на проверки, които
наранявали сърцето й. Подигравал се със самата
нея и с любовта й. Заточил я на север на
пустинен остров сама, но тя устоявала на
несгодите. Живота я бил научил да се справя с
всякакви изпитания. Тя била търпелива. На
ръката й висяла гривна, която била свързана с
обета й към нейният принц. Тази гривна била
вълшебна. Тя била направена от седефа от
люспите на нейната русалска опашка. Помагала

68 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

й да концентрира енергията си и да помага на
хората и животните. С лявата ръка, на която тя
носила гривната, можела дори да съживява
наскоро умрели животинки. Мим имала
магически сили, които използвала за добро.

Имало нещо, освен принца, което привличало
много силно Мим и това било водата. Как
нямало да я превлича, нейната планета била
почти изцяло покрита с вода и тя живеела там
във водата. Тя се стремяла по всевъзможни
начини да бъде близко до водата. Обичала да се
разхожда до реки, езера и морето.
- О, морето! Фейо, и аз обичам морето.
- Да. Морето е прекрасно, Мими. Слушай,
какво магично приключение преживяла там
Мим.

През лятото Мим могла да отиде до морето.
Денят започнал нормално. Тя отишла на плажа,
за да се порадва на морската шир. Влязла в
морето и не искала да излиза от прохладната му
прегръщаща я с нежност вода. Тъмни, дъждовни
облаци покрили небето. Хората в предчувствие
на дъждът, който предстоял напуснали плажа.
Мим не се изплашила. Тя останала в морето. Не
след дълго завалял дъжд. Водните капки

69 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

започнали да падат в морето и хиляди блестящи
перли започнали да излизат от морската вода.

- Какво е било това, Фейо, вълшебство ли?
- Да, Мими, красиво вълшебство. Учените биха
го обяснили с това, че морската вода е солена, а
дъждовните капки не и затова те отскачат от
повърхността на морето. Но ние с теб знаем
истината, че вярата във вълшебството е по-
добра.
- Вълшебно преживяване! А какво е станало по
нататък с Мим, Фейо?

Мим живяла в несгоди, докато принца най-
накрая разбрал, че да живее далеч от нея било
истинско мъчение за него. Отишъл той, намерил
я и я прибрал в своя палат. Заживели щастливо в
любов и разбирателство. А понякога, само
понякога, когато мракът протягал костеливите си
лапи към сърцето на принца, Мим използвала
магическите си сили, за да го защити.

- Много хубава приказка, Фейо.Благодаря, че
ми я разказа!
- Да, Мими, хубава е. Любовта и доброто
побеждават, Да, бавно понякога, но все пак

70 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

побеждават. Заспивай, Мими! Заспивай и
сънувай най-приказния сън! Лека нощ!

Бъдни вечер е.Чакаме Рождество Христово, а

децата чакат Дядо Коледа, който ще им донесе
желаните подаръци. Мими е в леглото. Тя също
чака, но не само Дядо Коледа, чака Феята на
сънищата, за да й разкаже поредната приказка.

В детската градина Дядо Коледа вече дойде,
имаше чудно тържество. Децата пяха и
танцуваха покрай голямата елха. Но най-
удивителното беше, когато под чудния звън на
камбанките с голямата торба, пълна с подаръци,
пристигна той – Дядо Коледа. За всички деца
имаше подаръци, но подаръкът на Мими беше
най-специален. От кутията, която беше
пакетирана много красиво, Мими извади много

71 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

красива кукла с тъмносини очи и в бледолилава
рокля, точно като Феята на сънищата.

Вечерта лежеше в леглото си прегърнала
куклата, чакайки Феята. И ето я и нея.
Престъпвайки тихо, тя дойде и седна до Мими.

- Здравей, Мими! Виждам, че чакаш моето
пристигане с нетърпение!?

- О, да, чакам!
- Чакаш и приказка, нали?
- Да, и знам, че и тази приказка ще е хубава.
- Тази приказка ще е за Коледа- Рождество

Христово и за Надеждата, защото утре е
Коледа. Готова ли си да потегляме.
- Къде ще ме заведеш?
- Ще видиш. – и Феята обгърна Мими в
бледолилавия облак и потеглиха.

Приказка дванадесета или
приказка за Коледа

Там някъде,

толкова далече и
толкова отдавна, в
една страна, там на
юг, в град Витлеем,

72 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

по калдъръмените улички крачат те – мъж, със
своята бременна жена. Търсят подслон за през
нощта, а там в небето е изгряла тя –
Витлеемската звезда. Изгряла е, за да оповести
новата Надежда, която идва за света. За да
оповести рождеството на Божият син, който идва
на земята, за да ни научи на любов, на онази
безгранична любов към всичко и към всички.

Търсят подслон за през нощта, но подслон
няма и само в един обор, се намира място за тях.
Светлина им носи само пълноликата Луна и
ярката светлина на Витлеемската звезда.

- Ето, Мими, тук сме. Виждаш ли малкия
Иисус, който ще донесе надеждата за
спасение на хората. Едно малко бебе, винаги
е ново начало, винаги е надежда за по-светло
бъдеще. Чуваш ли, Мими, празничните
камбани и ангелските песни. Радостни и
празнични са, оповестяват Рождеството на
Божият син. И още хиляди години ще
продължават да звънят празничните камбани,
в края на всяка календарна година, за да
възпеят Рождеството, за да възпеят
надеждата и вярата в доброто. Всяко
Рождество е тайнство, велико тайнство. И не
случайно, Рождеството на Иисус е било

73 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

определено в тази част на годината – дни
след Зимното слънцестоене. След тази най-
дълга нощ, денят започва да нараства с едно
просено зрънце, нараства и надеждата. А
сега, отиваме малко по на Север.
- По на Север ли, защо?
- Отиваме в провинция Кападокия. Там където
се е родила част от легендата за Дядо Коледа.
Отдавна, много отдавна, живяло едно момче.
Неговото име било Никола. То се родило в
богата семейство, там в Ликия или провинция
Кападокия. Имало всичко, което може да
притежава едно богато момче. Разхождайки се,
там из бедните квартали на родното си място,
виждайки нещастието на бедните деца, които си
нямали нищо, дори храна, то не се чувствало
щастливо.
- Защо не се е чувствало щастливо, Фейо, та то
си е имало всичко?
- Да имаш всичко и то в повече от
необходимото, но да гледаш как другите
страдат, защото нямат дори храна, нима носи
щастие, Мими?
Добротата и вярата на Никола били безгранични.
След като малкият Никола пораснал и се
превърнал в млад мъж, той разбрал, че неговото

74 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

призвание е да бъде полезен на хората, за това и
дарил цялото си богатство на бедните и
онеправданите. После се посветил на вярата и
станал епископ, в град Мира. И не случайно са
го нарекли Николай Чудотворец – приживе, той
извършвал множество чудеса. Всичките му дела
имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават
изцеление. Това той постигал с чудна лекота и
се притичвал на помощ, винаги, когато е имал
случай за това.
- От къде идва закачването на чорап в
Коледната нощ на камината?- попитала Мими.
- Пак от него. – отвърнала феята.
Според легендата св. Никола подхвърлил
торбите с жълтици, с които помагал на бедните,
не през прозореца, а през комина. Те попадали, в
прострените да се сушат на камината чорапи.
Така било поставено началото на традицията, да
се оставят чорапи на Коледа, в които добрия
старец поставя своите подаръци.
- О, Фейо това носи щастие нали?
- Да, Мими, да споделиш своето с другите
винаги носи щастие и удовлетворение.
- Така ли е създаден дядо Коледа?
- Да, донякъде! Да отидем по на Север!
Виждаш ли, Мими тази малка схлупена къщурка,

75 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

цялата покрита с пухкав, бял сняг? Късно е,
почти полунощ, но прозорчето й още свети. Ела,
Мими, ела да надникнем през това прозорче!
Там пред камината е седнало едно момче. То
усърдно дялка с ножчето си едно парче дърво.
- Какво ще прави с това дърво?
- Виждаш ли, Мими, купчинката с дървени
играчки там пред камината? Всички те са
направени от това момче.
- Но, защо момчето прави това, Фейо, защо
дялка тези играчки?
- Защо ли? За да ги подари, в Коледната нощ
на другите бедни деца в селото. За да достави
щастие и радост на децата.
- А, сега да отидем още по на Север. Там в
Лапландия. Там където казват, че живее Дядо
Коледа. Нека да видим вълшебството на този
чуден край!
Навсякъде е бяло. Елхите, борчетата и кедрите
са навлекли бялата си зимна премяна. Стадо от
северни елени се разхожда между дърветата.
- О, това са елените на Дядо Коледа, нали?
- Може би, Мими!
- А, какво е това в небето, Фейо?
- Това ли? Това е вълшебство, това е
Северното сияние.

76 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

- Моля те, разкажи ми за него!
Като всяко явление, учените вече са измислили
обяснение за Северното сияние. Те твърдят, че
това е част от Слънчевия вятър, който достига
Земята. И под действие на нейното магнитно
поле, което е най-силно при полярните области,
при взаимодействие със земната атмосфера,
предизвиква разноцветно светене на атмосферни
газове. Един прекрасен, вълшебен танц на
светлината.
- Но, ние знаем, какво всъщност е това, нали,
Мими? Ние знаем, че това е Вълшебството -
първоизточник на всички вълшебства по света. И
не случайно това вълшебство е породено от
Слънчевият вятър – вятъра на промяната, който
ще промени света към по-добро. Трябва вече да
се връщаме, Мими, за да спиш! Нали утре идва
Дядо Коледа?
Феята върна Мими в нейната стая. Мими си
легна и феята й каза:
- Тази вечер, може би е последната ни вечер
заедно, Мими. Но, ти ме търси! Търси ме в
очите и сърцата на хората! Знам, че ще ме
намираш и ще ме познаеш, така както ме познаха
момчето, което ме създаде, момчето, което
сънува че спасява света, малката Ани, която

77 Мариела Делидимова

Приказки за лека нощ-Феята на сънищата

също е вълшебна, момчето, което напусна нашия
свят и отиде в друг по-добър. Познават ме
кучетата и децата, и дори част от възрастните,
които все още пазят детето в себе си.
Мими вече беше притворила очи, бе заспала.
Може би сънуваше Феята на сънищата или
Северното сияние, или Дядо Коледа, който идва
с вълшебната си шейна, теглена от елените.
Може би! А Феята на сънищата, обвита в
бледолилавото си сияние, напусна нашия свят и
се прибра, там някъде, на нейната си планета –
Планетата на сънищата.

78 Мариела Делидимова