Раковсково между исторически обекти

Иван Арнаудов

РАКОВСКОВО
МЕЖДУ ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ

Иван Арнаудов

© РАКОВСКОВО МЕЖДУ ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ
© Автор: Иван Арнаудов
Българска, първо издание
ISBN: 978-954-471-233-4
Издателство ЛИБРА СКОРП
Бургас, 2014

2

Раковсково между исторически обекти

Иван Арнаудов

Раковсково
между исторически обекти

Бургас, 2014

3

Иван Арнаудов

Посвещавам тази книга на родените
в село Раковсково и читателите.
С много обич и вяра,
Авторът

Най-искрена благодарност и преклонение
пред многоуважаемия и обичан общински съветник

Костадин Нищелков за финансовата подкрепа
при издаването на тази книга.

4

Раковсково между исторически обекти

Предговор

Уважаеми съселяни,
Това, което написах, изяснява само някои факти и съ-
бития на нашето село, на нашето минало. Знам, че е недос-
татъчно, че е непълно, но събуждайки любопитството ви,
сами ще се поровите из това минало и вярвайте, ще открие-
те много интересни неща.
Доколко съм успял да задоволя любопитството ви, на-
дявам се ще разберете след като сте прочели книгата. Знам,
че едни ще ме благославят и ще ми благодарят, а други ще
останат недоволни. Който прочете тази книга, нека пробуди
интерес у него, нека предизвика размисъл за миналото на
своя род и неговите наследници.
Четете, не се сърдете, а благославяйте. Аз изпълних
своя дълг към вас, към родното си село, към всички, живе-
ли преди нас и допринесли да бъдем ние, живите, живото
огледало на рода, на родната памет.
Родът и родовата памет никога не трябва да се забра-
вят!
Въпреки желанието ми да подхраня със снимки някои
данни, за да бъдат по-убедителни, за съжаление не можах
да направя всичко, по чисто обективни причини, лежащи
вън от волята ми.

Авторът

5

Иван Арнаудов

Табелата на с. Раковсково
6

Раковсково между исторически обекти

Раковсково между исторически обекти

Знайте и помнете истори-
ята на родното си село, защото
който не познава миналото му,
не може умело да гради негово-
то бъдеще. Който родът си не
знае и не подирва да го знае, е
човек извън света.

П. Р. Славейков

– Пътнико, закъде си така забързал?
– Аз ли? За Раковсково, за моето родно село.
– Да не си посоката сбъркал?
– Не, байно! Това е Геремето, натам води. По него е
минавала границата между Аспарухова България и Визан-
тия. От южната страна минава река Корудере и местността
Бузалъчките, където съм пасъл добитъка. А от север минава
река Двойница, откъдето е минавала границата между
Княжество България и Източна Румелия. Нищо не съм заб-
равил: погледни вековната дъбова гора, колко много е оре-
дяла и затова песента на славеи рядко се чува и всичката
фауна е пропъдена заради посегателството на нечии ръце.
Ето ме вече в селото, минавайки по централната улица,
която разделя селото на две. Асфалтирана и с тротоари, и
от двете страни извисили снага къщите, сякаш отправят
поздрав към минаващите.
Стигам до центъра и заставам пред сградата, която е
символа на селото. През 1948 г. предприемчиви хора реши-
ли да се построи тази сграда, в която да има читалищен

7

Иван Арнаудов

салон, магазин и кметство. Това е станало с доброволен
труд от жителите на селото, с финансовата помощ на тога-
вашния ранен кооперативен съюз “Старо Оряхово”. А пло-
щада пред сградата, където ставаха хората, не е такъв пра-
шен, какъвто го помня от моето детство.

Малко по на изток, в близост до него е училището, в
което аз първите “а”, “б”, “в” промълвих. Сега е като грох-
нал старец, никой не се грижи за него, никому ненужно.
Заставам пред него носталгично замислен. И пред него ня-
кога весели хора се виеха, гайдата на гайдаря Кереза Ива-
нов така разиграваше хората, че от лицата им течеше пот.

Всичко това остана в забрава, далеч в миналото, но не
се забравя от този, който го е преживял. Всичко това е ис-
тория за селото и за неговите жители, и да продължим за
нея, защото историята е учителката на живота – казват ста-
рите гърци.

Думите отлитат, написаното остава – казват римляни-
те. Народ без история не е народ. Поколението, което не
знае своята история, е обречено на забрава.

Няма народ без минало, както човек без минало. Коре-
ните на един род, на селище, са като корените на едно дър-
во – колкото по-дълбоко са те впити в земята, толкова по-
величествено извисява короната си и по-величава е човеш-
ката гора. Гората, това сме ние, хората, а корените – родо-
вете, в които живеем. Всеки човек има свое минало, има
своя история. Историята на родното място е най-важният
извор.

Географско положение
на село Раковсково, Несебърска община

Село Раковсково е разположено в северните склонове
от централното било на Стара планина, на 15 км от Обзор,
между историческите обекти Геремето, по което е минавала
границата между Аспарухова България и Византия, а на

8

Раковсково между исторически обекти

север река Двойница, по която е минавала границата между
Княжество България и Източна Румелия. Съседни села са
Приселци, Паницово и Дюлино.

Селото носи името на първия идеолог на Българското
национално-освободително движение Георги Стойков Ра-
ковски.

Климатът е умерен, континентален, с черноморско
влияние. Пролетта идва късно, под влияние на морето есен-
та е топла.

Селото е заобиколено с дъбови гори, за съжаление
през последните години вероломно изсичани.

В центъра на селото има издигната голяма могила, а
извън селото по-малки, от времето на римляните, траките
или от времето на Кан Тервел. Както споменах по-горе за
Геремето, този земен вал (окоп) служел за граница между
Аспарухова България и Византия. Строен е след 705 г. от
Кан Тервел, който е бил достоен син на своя баща Аспарух.

Един от историческите обекти – Малката могила

9

Иван Арнаудов

Историческа справка за село Раковсково

Според съществуващите предания селото е създадено
през ХVІІІ и началото на ХІХ век. Тогава е било сключено
споразумение с турската власт да се заселят на българска
територия черкези от Кавказ. Именно тогава са дошли чер-
кезите и са заселили селото. Те са построили къщи, харак-
терни за времето, от кирпич и дърво, покрити със слама.
Поминъкът им бил земеделие и скотовъдство. Занимавали
са се обаче и с кражби и плячкосване на добитък от местно-
то българско население. Избирали са удобни места за заса-
да, където изчаквали минаващи търговци от Месемврия за
вътрешността на страната, там ги нападали и плячкосвали
стоките на керваните. Едно от тези места било между село
Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не
преследвала извършителите на бандитските деяния, но ги и
покровителствала.

Така живели черкезите до Руско-турската освободи-
телна война. Когато разбрали за настъплението на руските
войски в региона – те панически побягнали към Турция,
изоставили имотите и имуществото си.

Как се побългарило селото? През този период на път за
Месемврия жител на село Голица, Варненски окръг, на име
Неделчо Иванов, видял обезлюденото село и решил да се
засели в него. Така той станал първият български заселник
и основоположник на българското население в Курудере.
Така се казвало селото тогава, то е било заселено от двете
страни на река Курудере и от нея е носело името си. Куру-
дере, преведено от турски, означава Суха река.

След първия заселник последвали още дванайсет се-
мейства, всички от село Голица, Варненско.

След края на Руско-турската освободителна война ня-
кои територии не били освободени, като Странджа – там
хората загубили надежда, че ще бъдат освободени и реши-
ли да се заселят в освободена България. Така започнало
преселването на странджанското село Граматиково и тъй

10

Раковсково между исторически обекти

като свикнали да живеят в планина, решили да се заселят в
освободената вече Стара планина. Научили за безлюдното
Курудере и се заселили в него осемнадесет семейства от
Граматиково. Това е била втората заселническа вълна, в
която са били моите прародители по бащина линия. Това е
било през 1879-1880 г.

Третата заселническа вълна е била през 1903 г., след
потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.
С нея са били моите прародители по майчина линия.

Имало и четвърта вълна изселници от 1913 г. Проку-
дени от турците, преживели жестокостите от турците, ня-
кои не стигнали до освободена България, по пътя били уби-
ти от турците. Тези хора са били в Одринска-Лозенградска
Тракия.

Тъй като стигнахме до тракийските българи, нека про-
дължим с тях.

Настъпилите обществено политически промени на
Балканския полуостров принудили българското население,
останало в пределите на турската империя, да се изселят в
България.

Професор Любомир Милетич в книгата си “Разорение-
то на тракийските българи през 1913 г.” описва живота им.
В книгата той пише: “Неизличими са загубите, които бъл-
гарският народ претърпя от злополучната Междусъюзни-
ческа война през 1913 г. Особено много пострадаха бълга-
рите от Македония и Тракия. Страшно разорение сполетя
българския народ от Тракия. То дойде внезапно с голяма
сила и като мълния от корени помете всичко що засегна.
Единородниците ни в Тракия бяха достигнали до завидно
имотно състояние, поради плодородието на страната и по-
ради по-добрите условия за спокоен поминък, и тъкмо ко-
гато ги бе озарила свободата, те изведнъж се видяха оста-
вени без защита – варварски нападнати, немилостиво уби-
вани, безчестени, доведени до пълна нищета и най-после
повечето от тях изгонени и от домашните им огнища.
Всичко туй се извърши бързо, като на сън, в началото на

11

Иван Арнаудов

втората половина на злощастната 1913 г. Като се вземат
предвид сравнителната малочисленост на тракийското бъл-
гарско население и големината на постигналите го нещас-
тия, може да се каже, че тракийският български погром
няма себеравен в новата ни мъченическа история.”

Професор Милетич посещава пострадалото тракийско
население и разговаря с непосредствено пострадали и оче-
видци на този погром. Турски войници, башибозук, гърци и
помаци нахлуват в селата, изтезават българите за пари,
избиват мъжкото население, с младите жени и момичета
безчинстват, малките деца съсичат. Разграбват къщите и
след това ги запалват. Такава е била участта на тракийските
българи.

След освобождението на България, през 1879-1880 г.,
както споменах по-горе, се заселват в Раковсково осемна-
десет семейства от странджанското село Граматиково. Тези
хора са били млади семейства. Процесът на установяване е
бил много труден. Първоначално е трябвало да създадат
условия за развитие на животновъдство (животновъдство-
то, както знаем, е един важен отрасъл за живота на хората).
Трябвало да създадат и обработваема земя, като коренили
пустеещи терени, за да си изкарват прехраната, и то с изк-
лючително примитивни средства – дървеното рало и дика-
нята, а дали е имало тогава диканя или по друг начин са
вършеели снопите? Всичко са постигали с физически и
душевни качества. Всички са били мъжествени и енергични
хора, затова са преодолявали тежките условия на живот и
при това са поддържали и запазили традициите, обичаите и
вярата си в бъдещето.

В Раковсково освен от Граматиково са се заселили хо-
ра и от други краища. Те са били с различни традиции и
обичаи, но бързо са се приспособили едни към други и за-
живели задружно и с добри взаимоотношения.

Първите заселници много са помагали на идващите
след тях. Построили си къщи, характерни за времето – оп-
летени с пръти, измазани с глина.

12

Раковсково между исторически обекти

Имало е заселници и от Еркеч. Според изследванията
на Института по фолклористика при БАН се казва, че ер-
кечлии и голичани били от аспаруховите българи, затова
заселниците в Раковсково били от две групи – аспарухови
българи и тракийци. С течение на времето тези две групи
били заличени и днес най-младите потоци не знаят към коя
група принадлежат. Това е подпомогнато от смесените бра-
кове. Традициите и обичаите били сходни. Обичали да се
веселят и не пропускали да отбелязват всички празници с
веселба – не само официалните, а и всяка неделя се събира-
ли на хорището и са организирали весели хора.

Заселниците от Граматиково внасят по-голяма култу-
ра, особено в къщната уредба и готварството. В стаите е
имало дървени полици и на тях са нареждани керамични
паници. Освен паницата, във всяка къща са висели окачени
на стената по два калайдисани бакъра, пълни с вода. Над
тях е закачен черпак, бакърен, също калайдисан, с който се
пие вода.

На стаята вместо закачалка е забит голям цигански пи-
рон, на който виси закачен ямурлукът, връхната дреха на
стопанина. В единия ъгъл на стаята са диплите – добре за-
гънати черги и тюфлеци за нощуване. След време битът на
хората се променя – навлиза градска култура.

Всичко това го помня от моето детство. Диалектът на
тракийци и еркечлии е бил различен. Еркечлиите били
вайковци.

Организация на доброволния труд на селяните
от с. Раковсково в миналото
и отношенията между хората

Още от създаването на с. Раковсково жителите му са
от различни краища на страната – с различни характернос-
ти. Наложило се да се въведе обществен ред от порядки във
всички направления, нрави, обичаи, традиции и най-вече

13

Иван Арнаудов

трудова страна, формулирала се като основен начин на жи-
вота. Потенциално качество на българина е взаимопомощта.

Наложило се през 1931 г. селото да се премести, тъй
като е било често наводнявано от прииждането на река Ку-
рудере, тъй като е било заселено по двата ѝ бряга. Премес-
тено е на два километра на билото между двете реки – р.
Курудере и р. Двойница, където е и сега.

Жителите на селото започнали да строят нови къщи на
новото село. В този процес най-много се е почувствала вза-
имопомощта. Селото е планирано, построени са съвремен-
ни къщи и сега то е най-хубавото в региона.

След преместването на селото жителите му са изпит-
вали трудности по снабдяването с питейна вода, тъй като
на новото село водата не е била добра за пиене. Снабдявали
са се от старото село, където е имало единствен извор за
питейна вода. Хората носели водата на кобилица с бакъри-
те и то предимно жените. Било е много мъчително из баира,
особено в кално време и тъй като трудът е основен начин
на живот, а жителите на Раковсково – трудолюбиви и с
добри взаимоотношения, решили с доброволен труд да си
направят калдъръмена пътека до извора.

Тези мъки по снабдяването с питейна вода на жители-
те от селото продължават до 1949 г., след което бе направе-
на помпена станция и водата текна по чешмите на новото
село. Това е станало пак с доброволен труд на жителите.

Трудолюбието и доброволния труд на раковчани не
спира дотук. Той продължава. С доброволен труд са пост-
роили обществената сграда, която извисила снага в центъра
на селото, в която има читалищен салон, магазин, кметство.
С доброволен труд е построен четирикилометров път от
селото до централния път – Бургас-Варна, и много други
обществено полезни дела.

Първите заселници в Раковсково са били трудолюбиви
и будни хора. Построили училище и църква. Пръв учител е
бил Мирчо Топузов от Сливен. По-късно са създали и чи-
талище. Така започнала и просветната дейност.

14

Раковсково между исторически обекти

Когато започнало да се говори за кооперативни сдру-
жения, не закъсняло решението да се сложи началото на
такова и в селото, но не с цел да се избавят от идващия ка-
питализъм, който протягал алчните си лапи, а за да се наба-
вят продоволствия и необходими потребности за тогаваш-
ния им бит.

В селото е нямало магазин или пивница. Всички са
гледали своето дребно земеделие и животновъдство, като
получените продукти били главно за задоволяване на тех-
ните нужди. Търговията се въртяла “стока срещу стока”.

Но, както казахме малко по-горе, през 1922 г. и по
точно – на 12 януари, група инициатори: Христо Петров,
Тодор Недялков, Велико Христов, Христо Илиев и още
няколко незаписани имена се събират в къщата на Христо
Петров и решават да се основе такова кооперативно сдру-
жение, което да помага в ежедневния живот. На това учре-
дително събрание присъствал и учителят от с. Оризаре –
Дойчо Минчев.

След станалите разисквания, присъстващите решават
да изберат пръв управителен съвет. В него влизат: Христо
Петров, Трендафил Митев, а за касиер-деловодител и сче-
товодител учителят Дойчо Минчев, който слага началото
на току що основаното кооперативно сдружение. Поради
заетост в учителската дейност го освобождават, а на негово
място избират Минчо Минчев – адвокат от Бургас. Той
регистрира кооперацията през 1922 г., с което Бургаският
съд ѝ дава право на съществуване и провеждане на нейната
дейност.

Със своето Окр. №191620/20.09.1922 г. дейността е
била експлоатация на горски сечища и добиване на дървен
строителен материал, поради което ѝ дават наименованието
“Горска производителна кооперация”, която започва своето
летоброене от 1 януари 1923 г.

Когато кооперацията се разраства и е била търсена от
различни търговци за добиване на дървен материал, към
нея проявяват желание за работа и вече издигнати хора.

15

Иван Арнаудов

Един такъв е бил току що завършилият търговско образо-
вание младеж Иван Илиев, който бил назначен за счетово-
дител и е вършел търговската дейност на кооперацията.
След време по негова препоръка като член делегат на коо-
перацията постъпва друг негов съмишленик Цанко Нико-
лов, едновременно представител на съществуващия вече
Странджански горски съюз.

Работата вървяла много добре и всички били доволни,
тъй като счетоводството е било много пъти награждавано.
В края на всяка година, при отчитане на дейностите, на
членовете кооператори са били раздавани високи дивиден-
ти. Така е било до 1929 г., когато при едно стихийно бедст-
вие, пороен дъжд, течащата наблизо река, за която по-горе
споменавам, излиза от коритото си, завлича много готова
вече за продаване продукция – дървен материал. Това нана-
ся големи щети не само на кооперацията, но и на самите
членове – жители на селото. Затова всички решават да се
премести както сградата и складовете на кооперацията,
така и самото село. Вече на новото село, благодарение на
амбициите на всички нейни съмишленици, тя (кооперация-
та) успява да се съвземе.

През 1941-1942 г. за счетоводител бил назначен Кирил
Коцев, също завършил икономическо образование. Той бил
запален кооператор и милеел за кооперацията и селото.
Предложил на управителния съвет и той приел да се открие
и потребителен кооперативен магазин. За това назначили
Райко Арнаудов да организира и функционирането му, тъй
като е бил опитен в тази насока.

Кооперацията с всеки изминат ден отново стабилизи-
рала финансовото и икономическото си положение. В това
отношение проявите на колективност са многостранни.
През трийсетте години на двайсети век група акционери
закупуват вършачка, с която са вършеели снопите на цяло-
то село. Но това не продължило дълго време, тъй като е
нямало техническо лице, което да я поддържа и е продаде-
на. По-късно други двама съдружници – Христо Йорданов

16

Раковсково между исторически обекти

и Неделчо Иванов закупуват друга вършачка. Тя продъл-
жила дълго време да работи – до национализирането ѝ.

Други акционери – Неделчо Тодоров, Велико Димов,
Вълчо Атанасов, Райко Арнаудов, са имали дърводелски
дъскорезен цех. Извършвали са услуги на населението и са
продавали обработен строителен материал.

Райко Арнаудов, баща на автора

В селото е имало мелница. Наричали я “Огнената мел-
ница”, понеже е била задвижвана с парен котел. Тя била
построена и неин собственик бил Пею Галюв, дошъл от с.
Индже войвода, Бургаско.

Имало е и воденица, задвижвана с водно колело и е
работела до 1955 г. за нуждите на хората. Построена е била
от Велико Христов, който е бил неин собственик.

В това отношение проявите на колективност са мно-
гостранни. Трудно може да се опише с думи тяхната цялос-
тност и разнообразие. Това бе една палитра от трудови
прояви без ничие разпоредби. И след всичко това взаимо-

17

Иван Арнаудов

помощта е била най-вярното условие за достойнството на
трудовите хора от с. Раковсково.

Поминък на населението

Както споменах в началото, селото е създадено след
освобождението на България. Заселниците, които са дошли
от различни краища, са били с основен поминък земеделие
и животновъдство. Земеделието и животновъдството е и
основен отрасъл за живота на хората, и ако трябва да нап-
равим оценка за ценностите на професиите, сигурно няма
да се сгреши, ако се каже, че от земеделието няма по-важно
професия, завещана ни от аспаруховите българи до ден
днешен.

Процесът за създаване на земеделието на заселниците
е бил труден и мъчителен. Трябвало е да коренят пустеещи
земи, за да ги обработват, за да си изкарват прехраната и то
с примитивни средства – дървеното рало.

След създаването на земеделска земя, техните
трудности продължавали – трябва да орат, да сеят, да жъ-
нат. Не е лесно на този благороден човек, който създава
блага за всички – зърно, месо, мляко, вълна и всички про-
изведения и деликатеси от тези суровини, без които хората
не могат да живеят.

В селото бе създадено горско стопанство, което осигу-
ряваше поминък на много хора.

С течение на времето се появиха по-съвременни средс-
тва за производство в земеделието – железният плуг, вър-
шачки и други. До този период животът на населението в
бил изключително труден, но това не убило вярата и на-
деждата за бъдещето, за по-добър живот, и запазили обича-
ите си и традициите.

До 1931 г. в селото е нямало телефон. След създаване-
то на Горското стопанство, вече е имало телефон.

18

Раковсково между исторически обекти

Вършитба

Помпената станция, която снабдява с питейна вода с. Раковсково
19

Иван Арнаудов

През 1948 г. бе прекаран електричен ток и бе построе-
на помпена станция, която не би могла да функционира без
електричество. Оттогава бликна водата от чешмите и свет-
наха лампите в къщите, и хората заживяха по-сносен живот.

Прибере ли се всичко от полето, идва ред на седенки-
те. Лумват огньовете, викнат момите да пеят. Тръгват ерге-
ните – едни свирят с кавали, други с гайди; момите, втък-
нали в коланите дрянови хурки, с меки къдели от вълна,
точат дълги нишки. А през зимата влизат в становете и из-
тъкават изпредените нишки за навуща и димии.

По това време вече в селото има кръчми. През дългите
зимни нощи мъжете се събират в тях на раздумка и почер-
пка. След всички тези преживявания, с очакване на пролет-
та и лятото, отново да тръгнат на нивите и градините, къде-
то ги очаква земеделската работа.

Искам да се върна малко назад във времето. Жителите
на селото с нетърпение очакваха да се водоснабди. Това се
осъществи през 1948 г., както посочих по-горе, но за съжа-
ление през летните месеци не достигаше. Наложи се да се
прекара водопровод от помпената станция от с. Преселци,
тъй като дебитът бе голям. Така беше решен проблемът с
водата.

В процеса на развитие на селото е имало будни хора
още от първите заселници, които решили да се построи
църква. Това се осъществило още първите години след за-
селването им и то с доброволен труд – кой с каквото може.
Имало е малка джамия, никому ненужна вече и е съборена.
Местността около джамийката останала с името “Джа-
мийката”. Жителите на селото бързо се увеличавали, тъй
като раждаемостта била висока. Раждали са много деца – по
5-6 и повече.

Идва нуждата и за училище. По същия начин, както
църквата, се построява и училище. Те били построени в
един и същи двор.

През 1930 г. се създава читалище на името на първия
идеолог на българското революционно освободително дви-

20

Раковсково между исторически обекти

жение – Г. С. Раковски. Така е започнала просветната
дейност.

Всичко това, за което говорим, е създадено от нашите
предци. Може би почиват в мир, че са осъществили най-
голямото предизвикателство в живота си. Нека ние и поко-
ленията след нас да не забравят да отдават необходимата
признателност към наистина заслужили хора. Под влияние
на просветени хора и учители любовта към просвета и нау-
ка обхваща населението и броят на децата, които се учат в
училището, се увеличава. А и дейността на читалището се е
увеличила – провеждат се така наречените тогава вечерин-
ки, в които са представяни театрални сценки. Тогава е ня-
мало читалищен салон и за тези културни прояви са изпол-
звани училищните стаи.

След преместването на селото през 1931 г., където е
сега, учениците ходели в старото училище на старото село
– на около два километра от новото – в дъжд и кал, предс-
тавете си как преодолявали първокласниците тези мъки,
продължили до 1937-1938 г., докато бе построена новата
училищна сграда на новото село.

Снимка с учителя Иван Демерджиев, ок. 1930 г.

21

Иван Арнаудов

Според преданията първият учител е бил Милчо Топу-
зов от Сливен. На същия било заплащано, като парите са
били събирани от родителите, чиито деца са учили в учи-
лището. Учебните занятия са се водили при примитивни
условия. Не достигали плочи за писане и буквари за четене.
Имало е прислужник, който се е грижил за хигиената в
училището, за поддържането на реда, за отоплението, дос-
тавял е и вода за пиене със стомни. Родителите са задължа-
вани да доставят дърва. Много палавници са минали през
училището и отправяли поглед напред в живота. Едни, на-
рамили сиромашката торба, със скъсаните цървули, са ста-
нали овчарчета по баирите. Други, нарамили ралата и теж-
кия железен плуг, трети – по занаятчийските работилници
занаят да учат. А на някои земята им се виждала тясна, как-
то я наричат “като човешка длан”. Нови и все по-нови хо-
ризонти са тръгнали да тъжат и в други страни, щастие да
търсят, разсеяни като есенни листа.

Вече на новото село е била построена новата училищ-
на сграда, и то пак с доброволен труд. С волски коли били
превозвани камъни и тухли от Приселци, където са били
произвеждани. Сградата е била построена от строителния
предприемач бай Симеон от Поморие.

Първите първокласници от новото училище бяха от
моето поколение, родени през 1930 г. А първите учители
бяха Йорданка Петрова от Стара Загора и Милка Ничева от
Червен бряг. След първите учители, за които споменах, са
минали много учители. Ще спомена някои от тях, които
впоследствие са влезли в други професии: Нешо Павлов от
с. Везенково, Котелско – журналист, Христо Костов от с.
Баня – летец пилот, Андрей Сариев – инженер, Богомил –
лекар, и още много други жители, които са оставили светла
диря от своя живот за културата и просветата на жителите
на с. Раковсково, за църковното дело.

Както вече стана дума първите заселници построили
училище с доброволен труд, в същото време била построе-
на и църква. На всеки празник камбаната оповестява и при-

22

Раковсково между исторически обекти

канва всеки, който желае, да влезе в храма, свещица да за-
пали и с добри помисли да излезе. Църковното настоятелс-
тво ръководи всички църковни прояви. Поради станалите
политически катаклизми и промени, нова църква не беше
направена на новото село и църковното дело беше прекъс-
нато, а сега, пак благодарение на промените, на новото село
е вече направена църква с църковно настоятелство и наново
камбаната приканва жителите да запалят свещ, да се прек-
ръстят и да излязат с добри помисли. Църквата беше пост-
роена от строителния предприемач Валентин Върбанов,
който за съжаление е покойник, и тогавашния кмет на Об-
зор Кирчо Стоянов.

Читалищната дейност има същата съдба като църквата.
Пак поради промени, започналата миграция на хората, се-
лото стана безлюдно и читалището прекрати своята
дейност.

В последно време се съживи селото и по инициатива
на млади хора, начело с кметския наместник на селото,
която е организатор и председател на читалищното настоя-
телство Димитринка Янева, беше възстановена дейността
на читалището и това се почувства от жителите на селото с
техните културни прояви. Съставена е певческа група. Из-
насят концерти, явяват се на прегледи и имат вече призна-
ние за отличие.

Искам да се върна в предишната дейност на читалище-
то, когато беше председател Иван Арнаудов, а секретар
Никола Кирязов. През този период читалището разполага-
ше с огромен книжен фонд. По време на прекратяването
дейност на читалището този книжен фонд е разпилян в
незнайни посоки – би трябвало да бъде съхранен от кметс-
ките наместници през този период, а защо не са сторили
това? Вероятно им е липсвала култура и съзнание.

Едно от културните развлечения на жителите на Ра-
ковсково е сборът, който се провежда на 3 юни (денят на
св. св. Константин и Елена). Младо и старо с нетърпение
очакваше да дойде деня на сбора.

23

Иван Арнаудов

Родът Арнаудови, вдясно с бялата риза е артистът Иван Запрянов

Хоро пред училището, За възрастните имаше
гайдарят е Нейчо Русев повод да посрещат гости,
роднини от съседни села, а
жените приготвяха вкусни
гозби и курбан. Момите си
шиеха рокли и други пре-
мени за сбора. Най-много
се радваха децата. За тях
беше интересно и радост-
но. Родителите ще им да-
дат пари да си купят ла-
комства и да посетят дру-
ги забавления, които ста-
ват веднъж в годината. На
сбора пристигаха и тър-
говци със своите сергии,
майстори на сладкиши и
др. И най-важните, които

24

Раковсково между исторически обекти

правеха сбора весел, това бяха музикантите, предимно
гайдари. Засвиреха ли, млади и стари се хващаха на хорото
и се виеха весели хора. Провеждаха се и борби. Имаше оп-
ределена награда за победителя.

Сборът ставаше в центъра на селото, на площада, пред
представителната сграда, за която вече споменахме. Не
трябва да отминем да споменем и фотографите, предимно
младите си правеха снимки за спомен от сбора и оставаха в
историята от живота на хората. И днес, като пиша тази кни-
га, са ни нужни за фотоматериал.

Празници

Нека отбележим още веселите преживявания на хората
– това са най-великите християнки празници, Коледа и Ве-
ликден.

Българският народ е религиозен и неговите празници
са свързани най-вече с религията, отразяващи бита, култу-
рата и душевността на целия народ, мерило за неговото
духовно величие.

Коледа. Рождество Христово
Игнажден (20 декември). Обикновено с Игнажден за-
почват коледните празници. В Източна България този ден е
първата вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът е
свързан със зимното слънцестоене и се смята за началото
на новата година. Наричат го още “Млада година”, “Нов
ден”, “Млад месец”, “Полаз” или “Полазовден”. Затова се
пее песента:
Замъчи се Божа майка
от Игнажден до Коледа.

На този ден празнуват Игнат, Иглика, Огнян и др.
Най-характерен за празника е обичаят “полазване”. От
това, кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае

25

Иван Арнаудов

каква ще бъде следващата година. Ако сполазът е добър то
вкъщи през цялата година ще има благоденствие и успех за
всички и всичко.

На Игнажден се правят и първите метеорологични
прогнози. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще
има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и
плодородие. Добре е, ако на Игнажден времето е облачно –
реколтата ще бъде добра и в кошарите ще има изобилие.

Времето през следващите 12 дни (от 20-ти до 31-ви де-
кември) показва времето през дванадесетте месеца на
идващата година.

Забрани: не бива да се изнася нищо от къщи, най вече
огън, жар или сол, за да не излезе берекетът. Не се иска и
не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време
на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на
двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за
да не се заплитат червата на кокошките и да не снасят.

Бъдни вечер (24 декември). На Бъдни вечер в нощта
срещу Коледа цялото семейство се събира на празнична
вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва огън, в който
се поставя бъдник (специално отсечено дърво – дъб или
круша, което гори цяла нощ). Ако бъдникът гори буйно, с
голям огън и пръска много искри, годината ще бъде здрава
и плодородна за цялото семейство.

На трапезата се поставят нечетен брой (седем, девет
или единадесет) постни ястия. Пита, варено жито, варен
фасул, постни сърми, зелник, тиквеник, кравайчета, сушени
плодове, мед, пресни плодове. Слага се и чесън, който спо-
ред народните вярвания отблъсква уроките, магиите и бо-
лестите.

Вечерта започва с прекадяване на цялата къща с тамян,
за да се прогонят злите духове. Обредната пита се замесва
от тройно пресято брашно и с мълчана вода. Тази вода най-
младата невеста донася от чешмата без да продума нито
една дума по пътя. Питата се украсява с направени от тесто

26

Раковсково между исторически обекти

фигури, символизиращи плодородието – житен клас, грозд,
пчела, орач, фигури на домашни животни и др.

На трапезата стопанинът на дома вдига високо над
главата си питата и изрича благопожеланието:

Да се ражда пшеницата под път и над път;
класовете да станат като дренки,
да се раждат гроздето, ечемика и царевицата,
да се плодят агнетата.
Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно!

Боговицата се разчупва от най-възрастния на трапеза-
та, като първото парче се нарича на Богородица или на къ-
щата. Другите парчета се раздават наред от възрастните до
най-малките. Всеки търси в своето парче скритата пара.
Който я намери, ще бъде богат и честит през цялата година.
Момите слагат под възглавницата си първия залък, за да
сънуват за кого ще се омъжат.

Някога, щом някое дете кихне на бъднивечерната тра-
пеза, стопанинът му обещавал да му подари агне. Ако ви
кажат, че не са чували за такъв обичай, може да им при-
помните старата пословица: “Нима си кихнал на Бъдни
вечер, та да ти го подаря”.

Обичаят повелява трапезата да не се прибира, за да
може Богородица да влезе във всеки дом.

Бъдни вечер е последният ден от 40-дневните коледни
пости, затова вечерята е богата, но изключително постна –
зрял боб, зеле, сърми, варена или печена тиква, тиквеник с
олио, ошав, подсладен със захар или мед.

Коледа (25 декември). Коледната трапеза на 25 декем-
ври е богата, като в нея преобладават вече месни ястия,
като кавърма, кебап, пържоли, кюфтета, сърми, луканка.

В този ден тръгват коледарите. В коледуването участ-
ват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня.
Въоръжени с дрянови пръчки и сурвакници и с торбички
през рамо те тропат пред вратите, влизат вкъщи и пеят:

27

Иван Арнаудов

“Бог се роди, Коледо!”. Домакинята ги дарява с кравайчета,
орехи и т.н.

Възрастните коледари, млади мъже и ергени тръгват
след полунощ в ранните часове на 25 декември. Събират се
на дружина по десетина човека, обикновено са две дружини
– едната в едната половина на селото, а другата в другата
половина. Всяка група си има предводач или кудбашия
(водач на групата, тъй наречената куда). Водачът се избира
доста преди Коледа. Трябва да е опитен, да знае коледарс-
ката благословия и всички коледарски песни. Във всички
къщи коледарите пеят коледарски песни и изричат разни
благопожелания:

Колкото звезди на небето
толкова здраве в тая къща!
Колкото пясък в морето
толкова жито в хамбарите!

Коледарите пеят песни пред всяка къща:
Стани, стани, нине,
стани, господине,
отвори ни златни порти,
че ти идат добри гости,
добри гости, коледари!

Освен тези песни коледарите вкъщи пеят:
Замъчила се добра майка
от Игнажден до Коледа.

Пеят песни за момата: Мела е мома равни двори, а ако
има момък: Зазори една звезда. За всеки дом има подходяща
песен. Коледарите благославят и величаят благосъстоятел-
ността на дома, голямата челяд, пожелават здраве и берекет.

Стопаните поднасят краваи, пари, сирене, луканки,
сланина и накрая се изговарят думите:

Да сте живи, да сте здрави
догодина, до амина!

28

Раковсково между исторически обекти

Всички отговарят: Амин!
Коледарите преминават в следващата къща. До зори
преминават всички къщи. Не бива слънцето да ги завари по
пътищата.
На този ден семействата взаимно си гостуват.
Коледа се празнува три дни.
Името “Коледа” представлява побългарената форма на
римското “коленде” – първият ден на всеки месец. Посте-
пенно “коленде” българския език станало “коледа”, защото
на празника се коли прасе.

Когато говорим за църковните празници, че много от
тях са насложени върху древни предхристиянски празници,
които човечеството в своето развитие е установило, тър-
сейки общение с Бога, църквата ги използва с ново съдър-
жание. Такъв е случаят с Рождество Христово. Бъдни вечер
е върховният момент в очакването на Божието рождение и
затова българската традиция е тясно вплетена в празнува-
нето на тази вечер. Надеждата настъпващата година да е
успешна и плодородна. Затова най-хубавото пожелание за
хората е това, което църквата възгласи по време на праз-
ничната служба:

Слава на Бога на земята,
мир между хората,
добра воля и разбирателство.

Много са християнските празници. Те поднасят на хо-
рата духовна храна. Те водят началото си още от езически-
те времена на хората.

Лазаровден и Цветница
Те водят пролетта. Тези два празника са подвижни и
зависят от деня на Възкресение Христово, защото са винаги
седмица преди този празник. Лазаровден се празнува в съ-
бота, а Цветница в неделя.

29

Иван Арнаудов

Според народната легенда Лазаровден е празник на
нивите и горите. Легендата представя Лазар като човек,
който броди с брадва в ръка, обикаля горите, посича стари-
те дървета, шумаците, храстите, почиства ливадите и ги
подготвя за коситба. Затова в този ден земеделските стопа-
ни извършват точно такава работа в полето. Жените омес-
ват пита и прекадяват обреден хляб, погача, и чакат гости.

Най-важен обичай на Лазаровден е лазаруването. Това
е празник на момичетата. На този ден лазаркините са обле-
чени с народни носии, с кошнички, украсени с цветя, гла-
вите забрадени с копринени кърпи, връзвани на една стра-
на. На дясното ухо си закачват здравец, мушкато или горс-
ки цветя. Ходят от къща на къща и пеят:

Ой, Лазаре, Лазаре,
що побърза та дойде,
ризата ми на кросно,
сукмана ми на руно,
чехлите ми на каля,
кован колан на златар,
та ме гола остави,
по-гола ме завари.

или
Отворете чемшир порти,
та да влязат лазарници!
Лани тука дойдохме
и свекърва найдохме –
ни двори метени,
ни столове редени.
Сега тука дойдохме –
равни двори помело,
всичко в ред довело.

С тези песни лазарките влизат, като играят ръченица.
Лазарките пеят и играят със следните песни:

30

Раковсково между исторически обекти

Лазар вред бди и все се моли:
Я дай ми, Боже, ситен дъждец,
трева да попари,
пауна да пасе,
моми цвете да берат,
венец да вият.

Една от любимите лазарски песни е посветена на ми-
лото пролетно цвете лалето:

Лаленце се люлее
на зелена поляна.
Не било лаленце,
най било детенце,
очите му звездички,
а лицето му трендафил.

На всеки стопанин пожелават плодородие и берекет.
Стопаните ги даряват с яйца и пари. След изпълненията на
всичките му обичаи лазарките изиграват ритуалното хоро,
наречено “боенек”.

Великден
Великден е един от най-големите християнски празници,
който празнуваме винаги в неделя, понеделник и вторник. За
празника всяка жена боядисва червени яйца, символизиращи
кръвта на Христос. Това става на Велики четвъртък.
На първия ден на Великден младите булки отиват ри
кумата. Кръстницата поднася червени яйца, козунак и вино
с поздрав: “Христос воскресе!”, а кумата отговаря: “Воис-
тина воскресе!”, поемат подаръците и сядат на трапезата.
После всички отиват на селския мегдан, облечени в най-
новите и хубави дрехи. Това е било ден, когато момата тър-
си любим.
На този ден музика свири, хоро се вие до късна вечер.
Празникът е бил три дни. Най-буйно и весело е хорото през
първия ден, когато музиката не спира да свири, а хорото про-

31

Иван Арнаудов

дължава непрекъснато. През другите два дни темпото намаля-
ва, всички са изморени, но песните и хората не спират.

Гергьовден
Не по-малко тържествено преминава и Гергьовден,
който се празнува винаги на 6 май. На този ден празнуват
всички, включително и българските военни, избрали св.
Георги за свой патронен празник. Това е ден на смелостта и
героизма на нашата армия.
Рано сутринта децата събират цветя и билки по поле-
то. Венци се поставят на вратите на кошарата, за да се
множат стадата, а също и на врата на къщата.
На Гергьовден се коли агне. Това е вид жертвоприно-
шение. Легендата разказва, че св. Георги е покровител на
пастирите на стада.
На този ден задължително се правят люлки, на които
се люлеят децата.
Най-доволни и щастливи са всички, когато се заловят
на гергьовското хоро. Докато едни играят на хорото, други
се мерят на кантар, пак за здраве.

От всичко казано дотук е останало много малко. Отива
си доброто старо време. Хората се отчуждиха – няма иск-
рено приятелство, няма традиционно българско гостопри-
емство. Няма вяра нито в Бога, нито в човека. Какво тогава
ни остава? Да бъдем почтени, добронамерени, да си пома-
гаме в трудни моменти, както е пожелал Христос.

Исторически бележки

Нека пак да отгърнем страницата на историята за Ра-
ковсково и неговите жители, за бежанците, дошли от Тра-
кия през злополучната за тях 1913 г. За бежанците, за тех-
ните теглила от Балканската и Междусъюзническата войни
се е говорило немалко. Как тези българи са живеели по

32

Раковсково между исторически обекти

родните си места с труд и борба за оцеляване и непрестанна
надежда, че ще бъдат освободени. И това е станало, но от
Великите сили, по силата на Ньойския договор, освободе-
ните територии: Лозенградска, Одринска Тракия, Западни-
те покрайнини и Северна Добруджа остават извън граници-
те на България. България е била ограбена от всички страни.
Така че, жертвите, които е дала България, са били напразно.

В тези войни са участвали и синовете на първите за-
селници в Раковсково. От тях са загинали: Дико Купенов,
Костадин Кирязов, Стоян Арнаудов, Димо Недялков, Симо
Юрданов (убит в Македонско), Петко Кирязов. Техните
внуци са от моето поколение.

Има и други, загинали в Балканската и Междусъюзни-
ческата войни, но не можах да получа информация за тех-
ните имена. Всички загинали са оставили своите съпруги с
малки деца и животът им продължил с втори бракове, от
които създават поколение, което участва във Втората све-
товна война, а на някои черните забрадки продължаваха да
стоят на главите им до края на техния живот.

След края на Първата световна война българският на-
род, включително и раковчани, преживяха много полити-
чески, икономически и социални промени. Започнали са
политически и революционни борби, като Септемврийско-
то въстание (1923 г.), атентатът в църквата “Св. Неделя”,
София и много други подобни събития.

Дойде и Втората световна война. Започна партизанс-
кото движение. През този период не му беше лесно на бъл-
гарския народ, особено след нападението на Германия сре-
щу СССР. Тогава българското правителство разпореди да
се извърши реквизиция на животни и задължителни зърно-
доставки и животински произведения, като свинска мас и
др., предназначени за германската армия, тъй като Бълга-
рия беше съюзник с Германия.

След 9 септември 1944 г. станахме съюзници на СССР
и се включихме във войната до завършването ѝ. Във война-

33

Иван Арнаудов

та от Раковсково участваха около 20 човека, двама от тях не
се завърнаха: Георги Стойков Митков и Венко Стойчев.

След края на Втората световна война настъпиха други
промени. Премахната беше монархията. Нямаше вече Цар-
ство. България стана народна република, имаше социалис-
тическо правителство. Тогава беше “Студената война” и
идеологическите борби между двете световни системи –
комунистическата и капиталистическата.

Курсисти на подготовка за гражданска отбрана,
има участници и от с. Раковсково

Както казах по-горе, и сега не му беше лесно на бъл-
гарския народ. Той трябваше да заличава раните от Втората
световна война. Започна строителството на социализма,
който не можа да бъде построен. Но пък през този период
имаше разгърнато и мащабно строителство на социализма,
имаше планове за развитието на нова България, както каз-
ваха тогава. Построиха много заводи, пътища, жп линии,
като Перник-Волуяк, Прохода на републиката (“Хаинбо-

34

Раковсково между исторически обекти

аз”), построен бе Димитровград, построени бяха туристи-
чески комплекси и много други национални обекти. Тогава
нямаше партизанско движение, но пък имаше бригадирско
движение. Всичко това, за което споменавам, беше постро-
ено от бригадири, които бяха от моето поколение, в което
съм участвал и аз. В бригадирското движение от Раковско-
во участваха Петър Падинков, Стойчо Пенов, Иван Попов,
Иван Арнаудов. Моето поколение и хората, които участва-
ха в бригадирското движение, най-тежко преживяха това,
което става днес в България. Та нали това, което е ограбено
и съсипано, е построено от нас. Тогава ние бяхме възпита-
вани, че това, което ще построим, ни очаква светло бъдеще.
Сега разбираме, че е било психологическа пропагандна
грешка. Ние сме преживяли три политически и икономи-
чески системи. Никога не сме имали светло бъдеще. И в
Царство България не сме имали такова. Дано имаме в Царс-
твото небесно такова!

И така, стигнахме до следващата и последна промяна –
тъй наречената “демокрация”, от която сме разочаровани и
отчаяни от политическата и социалната реалност.

Правилата на демокрацията са едни и същи навсякъде.
Но как се прилагат зависи от множество сложни обстоятел-
ства, когато ги режисират политиците. И дали управлява-
щите са честни и патриоти?!

И като говорим за демокрация, нека се върнем във
времето преди нея. Тогава беше диктатура, но не диктатура
на пролетариата, а диктатура на управляващите. Тогава
нямаше свобода на словото и печата, а и нямаше безрабо-
тица. Нямаше кражби, убийства, престъпления в такъв ма-
щаб, какъвто има при демокрацията. От казаното дотук
възниква въпроса кое да изберем – едното ли или другото?
Ако аз трябва да дам отговор на въпроса – отговорът е това,
при което стандартът на живота е по-висок за обикновения
човек. Всички досега управляващи обявяват своите планове
и програми и че това ще направят, онова ще направят, да
направят живота на обикновения човек по-добър, но това

35

Иван Арнаудов

щяло да стане в бъдещо време и ни вдъхват надежда да
почакаме това бъдеще.

Но ден след ден животът отминава и все по-малко ос-
тава и човек като се замисли, се натъжава, защото съдбата
ни е като цветето – цъфти и бързо вехне, после ни няма и
други са на нашето място. Такива са законите на природата.
Нека да се замислим и си зададем въпроса защо тогава ние
хората сме с лоши взаимоотношения? Защо сме злобни и
завистливи, и алчни? Нека да се замислим, да си отговорим
и се променим, ако сме такива.

Но нашият материален свят е тъжен, изнервен, уморен,
болен. Вярвам, че хората ще стават все по-хуманни, ще се
излекуват от бездушието, ще се върнем към вечните духов-
ни ценности и традиции. Ако всички живеем с желанието
да бъдем полезни на всички, светът ще бъде по-добър.

Казват, че в живота всичко е предопределено, написа-
на ни била съдбата, така ни било отредено. Питам се тогава
щом друг ни решава съдбата, а не ние, тогава какъв избор
ни остава, за какво ще отговаряме?

Когато пиша тези редове моите близки ми казват: как-
во си се унесъл да пишеш това, да те боли главата? И аз им
казвам, че ми олеква на душата.

Животът на хората е много разнообразен, много дина-
мичен, много критичен и с различни съдби. Човек се труди,
създава блага. Някои присвояват, но се случва с някои, че
изпадат в немило положение. Такъв е случаят с бай Пешко,
за когото написах стихотворението “Бай Пешко”:

Бай Пешко

Гордей се, бай Пешко,
че добре си живял през времето си младежко.
Строител бил бай Пешко,
строил жилищни комплекси
в своята родина,
дори и в чужбина.

36

Раковсково между исторически обекти

Често ударник бил той,
но не станал герой.
Сега остаря бай Пешко.
Мислено се връща в миналото.
Гледа в бъдещето скрито.
Какво стана и какво ще става –
каза бай Пешко
и въздъхна тежко.
Доволен е бай Пешко на съдбата,
че бабичката му жива и здрава,
послушна и добричка
прави му чорбичка,
но му дава по малко
и го оплаква жалко.
А сега тя горкичка
остана самичка
без пукната паричка,
пази стените
и си проклина дните.

След 10 ноември 1989 г. през последните две десети-
летия в с. Раковсково са настъпили значителни промени,
засягащи земеделието и скотовъдството. В земеделското
стопанство в Обзор бригадите полевъдна и животновъдна
престанаха да съществуват, животните и машините бяха
разпродадени, а сградния фонд съсипан. Много хора оста-
наха без работа, поради това, че започна поземлената ре-
форма. Земята трябвало да стане собственост на старите
собственици. Едва през 2013 г. започна да се обработка
част от земята от арендатор.

37

Иван Арнаудов

Имена на местности

1. Сърта. Местността във високата част на землището,
близо до селото.

2. Коджа ковълнак. Там е най-плодородната почва и
затова са най-големи добивите, затова се нарича “Коджа
ковълнак”.

3. Дългата нива. Парцелите били дълги, затова мест-
ността се наричала “Дългата нива”.

4. Петковото кладенче. Името е свързано с някой си
Петко, който е направил кладенчето.

5. Лозиновото кладенче. При него е имало много ло-
зина и затова местността носи името “Лозиновото кладен-
че”.

6. Джемийката. Там пък е имало малка джамия през
турско време и затова местността е “Джемийката”.

7. Бенте. Там е имало бент, който събирал водата за
задвижване на воденица.

8. Тепавицата. Някога е имало тепавица и оттам е ос-
танало името на тази местност.

9. Бозълчките. Слабо плодородна жълта почва.
10. Усоето. Северно изложение, недостатъчно огрява-
но от слънцето.
11. Чукаря. Височина.
12. Гробищата. Имало някога турски гробища.
13. Балар тепе. Височина. Пак е турска дума.
14. Ченгене гьол. Дере, в което цигани са загинали
при тежки зимни условия.
15. Скрипката. Много скрипка има.
16. Тухлите. През далечните времена е имало крепос-
тна стена, за която не знам историята. Там е открита архео-
логическа находка от монети от времето на цар Михаил и
са предадени в Окръжния исторически музей в Бургас.
17. Манастирчето. Тук някога е имало малък манас-
тир и от него е останало името на местността.
18. Златевата чешма. Правена е от някой си Злати.

38

Раковсково между исторически обекти

19. Солената локва. Водата е била солена и оттам но-
си името си.

20. Перемидата. На високо място има перемида.
21. Дългата локва. На дълго място, където се събира
водата от дъждовете и топенето на снеговете.
22. Бъзака. Има бъзак и от него местността носи име-
то.
23. Палаздере. Огромна поляна край реката. Имало е
някакво селище, това се знае от предание.
24. Дядовата Керизова чешмичка. Направена е от
него и местността носи неговото име.
25. Училищната нива. Имало е училищна нива и мес-
тността е наречена на нея.
26. Папрата. В района и много папрат и от нея мест-
ността носи името си.

Мисли и поговорки, употребявани в с. Раковсково

1. Бог дава, но в кошара не вкарва.
2. Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!
3. Каквото повикало, такова се обадило.
4. Мълчанието е злато.
5. Камък да стисне, вода ще пусне.
6. Накарай калпавия на работа, да те научи на ум.
7. Евтиното е винаги по-скъпо.
8. Бистра водица, мирна главица.
9. Ни лук ял, ни лук мирисал.
10. Пилетата на есен се броят.
11. Вода гази, жаден ходи.
12. От пиле мляко има.
13. Храни куче да те лае.
14. Гарван гарвану око не вади.
15. На тъпан прах не стои.
16. Криво дърво се оправя, но крив човек не се оправя.

39

Иван Арнаудов

17. Който мисли зло, зло намира.
18. На чужд гроб не се плаче.
19. Рибата се вмирисва от главата.
20. Бели пари за черни дни.
21. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
22. На всяка тенджера похлупак.
23. На всяка манджа мерудия.
24. Който пее, зло не мисли.
25. Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
26. Не питай старило, а питай патило.
27. Казал на лисицата, а тя – на опашката си.
28. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет.
29. Който бърза, далеч не отива.
30. Вятър го вее на бял кон.
31. На баир лозе не се сади.
32. Котка оцет не пие.
33. Дума дупка не прави.
34. Мързи го да гледа.
35. Лисица на пазар не излиза.
36. На гол корем чифте пищови.
37. Който го е страх от мечки, не ходи в гората.
38. Страх лозе пази.
39. Парен каша духа.
40. Ни се води, ни се кара.
41. Дърпа се като магаре на мост.
42. Инат е като магаре.
43. В мътна вода риба лови.
44. Пиян човек – съдран чувал.
45. Гледай му акъла, па му крой шапка.
46. Не е луд който изяжда зелника, а който му го дава.
47. Лятно време без абичка, зимно време без торбичка.
48. Такъв скъперник, че стотинката на две цепи.
49. Щом е келепир, цял чувал сол изяжда.
50. Бог високо, цар далеко.
51. Гладна кокошка просо сънува.
52. Прекален светец и на бога не е драг.

40

Раковсково между исторически обекти

53. Човек за човека е вълк.
54. Който пита, далеч отива.
55. На лъжата краката са къси.
56. Бързата кучка слепи ги ражда.
57. Не го искат в селото, а той пита за поповата къща.
58. По дрехите посрещат, по ума изпращат.
59. Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
60. С трици маймуни не се ловят.
61. Мечката играе според тоягата.
62. Лозето не иска молитва, а иска мотика.
63. Където падне огънят, там гори.
64. Мокър от дъжд не го е страх.
65. Гладен, като църковна мишка.
66. Ще вземат на босия цървулите.
67. Вързан поп – мирно село.
68. Стадо без мърша няма.
69. Уважавай хората, за да те уважават.
70. Капка по капка – вир става.
71. Гузният негонен бяга.
72. Кажи ми приятелите си, да ти кажа какъв си.
73. Докато детето не заплаче, майката не му дава да
суче.
74. Сговорна дружина планина повдига.
75. Кой каквото прави, на себе си го прави.
76. С чужда пита – майчин помен.
77. От време на време, сегиз-тогиз.
78. От дъжд на вятър.
79. От игла до конец.
80. Пет пари не дава.
81. Хлопа му дъската.
82. Желязото се кове докато е горещо.
83. Болен здрав носи.
84. Изпаднал в немотия.
85. Беден човек – жив дявол.
86. Идва ми до гуша.
87. Акълът му сече като бръснач.

41

Иван Арнаудов

88. Жена му го води за носа.
89. Пази боже, сляпо да прогледа.
90. Напразно бия път.
91. Бие се в гърдите.
92. Лъже като стар циганин.
93. Много сладко говори.
94. На чужд гръб сто тояги са малко.
95. Девет баби – хилаво дете.
96. С чуждо въже в кладенец не влизай.
97. Всяка коза за свой крак.
98. На прехвалени ягоди с голяма кошница не тръгвай.
99. Рибата в морето, а той слага тигана.
100. Де го биеш, де се пука.
101. Ям му попарата. Сърбам му попарата.
102. Цапнат в устата.
103. Хитър като лисица.
104. На умряло куче нож вади.
105. Търтя да бягам.
106. Стига се трепа!
107. Дебел като толум.
108. Пъчи се като пуйка.
109. Дреме като кон на празна ясла.
110. През куп за грош.
111. Кара през просото.
112. Прави си оглушки.
113. Прави си устата.
114. Търси под дърво и камък.
115. От трън та на глог.
116. Която мома не иска да я щипят, не ходи на хоро-
то.
117. На празен плевник покрив не му трябва.
118. В главата си има бръмбари.
119. На зло куче – дебела тояга.
120. Цървули няма, гайда иска.
121. Дето стадото, там и овчарят.
122. Който се надява на чужда трапеза, гладен остава.

42

Раковсково между исторически обекти

123. Всяко начало е мъчно.
124. Четири очи от две по-добре виждат.
125. Дорде не общуваш с човек, не можеш да го позна-
ваш.
126. Пиянството е от чума по-лошо.
127. От огън и вода по-лошо е жената.
128. За вяра човек и да умре не е зле.
129. Дето има съгласие, там и куршумът по вода плава.
130. И братя се карат, и пак са си братя.
131. Парата върти света, а правдата небето.
132. Нуждата закон не гледа.
133. Куражът е първото богатство на човека.
134. По-добре учен душманин, отколкото безумен
приятел.
135. От камък по-як е човек, и от яйце по-слаб.
136. Юнак прави, юнак тегли.
137. Дорде си жив и здрав – добро прави, а в гроба си –
нищо не прави.
138. Който прескача много колове, все ще се натъкне
на някой.
139. Когато не си платиш, бъди наковалня да търпиш.
140. Кога не си чук на младини, бъди наковалня на
старини.
141. Моята земя да ми пие кръвта, а не чуждата.

43

Иван Арнаудов

Диалектни думи в речника на раковчани

Речникът на раковчани е смесен с думи на странджан-
ски, еркечлийски и други дошли заселници от други краи-
ща. С течение на времето те се уеднаквяват. Сега е чисто
приет български.

Събрал съм някои от по-използваните думи, употребя-
вани някога и по-често забравени днес.

1. геран – кладенец
2. бъкел – дървен съд за вода
3. бъклица – дървен съд за вино
4. бурия – тръба за печка
5. бърна – устна
6. бацкам – целувка
7. бунела – вилица
8. боцкам – бода се
9. белким – дано, може би
10. вада – направена да върви по нея вода за поливане
11. втръсна – омръзна
12. врънкам – настоявам
13. годжук – без опашка
14. гълча – обвинявам някого
15. гармуда – буца пръст
16. дам – обор
17. дърмон – сито
18. девер – шафер
19. желка – костенурка
20. ишемик – извара
21. изкрънка – измоли
22. колак – обреден хляб
23. лъжичник – дървена кутия за лъжици и вилици
24. мях – толум
25. мишин – гьон
26. мацам – цапам
27. максос – нарочно

44

Раковсково между исторически обекти

28. миджия – безвъзмездна помощ на стопанин
29. месал – домашно тъкана покривка
30. митка – ходи безцелно
31. надзъртам – надничам
32. ожулен – охлузен
33. потривам се – изчаквам, не започвам работа
34. пашпалига – буйно горещо, много прах, задушливо
35. папуци – чехли
36. соба – печка
37. сода – лимонада
38. спастрих – прибрах, запазих
39. суркам – влача
40. търнаци – копито, нокти
41. омърлушен – неразположен
42. чукан – отрязано дърво
43. чебер – обръч на бъчва
44. гошоглав – без шапка
45. годжут – без рога
46. шибалка – тънка дълга пръчка
47. бая – много
48. квас – мая за домашен хляб

45

Иван Арнаудов

Имена и прякори

По традиция, по стар обичай, името на човека се дава
при раждането и го съпровожда до неговата смърт. Предава
се от поколение на поколение. Идва от дядо на син, на
внук. Името определя развитието на личността и до някаква
степен определя съдбата на човека. Името на човека трябва
да бъде меко и звучно, да се произнася лесно. Добре е да
бъде комбинирано с фамилията.

Личното име предопределя съдбата ни. То разкрива и
характера ни. Ние общуваме чрез името си и неговото зву-
чене влияе на отношението на околните към нас самите.

Чрез името си можем да проследим родовия си корен.
Например: родът на Димо Стоянов Арнаудов. Дошъл е в
Раковсково (тогава Курудере) след освобождението на Бъл-
гария през 1879-1880 г. Името на Димо Стоянов Арнаудов
иде от тогава и достига до наши дни. Родовият корен се
проследява и не се прекъсва. И тъй като говорим за името –
първата дума, която чува детето, е неговото собствено име
и го запомня за цял живот. С него живее и умира. Не забра-
вяйте – името е съдба!

Образуването на имената има сложна характеристика
и изразява различни черти от характера на човека.

1. Имена, изразяващи черти на характера (сила, храб-
рост, ловкост и бързина): Бойко, Боян, Бою, Бона, Бойка,
Видю, Добрин, Бърза, Радостина.

2. Външен вид, телесна хубост: Младен, Хубен, Хуба-
вина, Румен, Румяна.

3. Имена, образувани от цветя: Невена, Невен, Роза,
Розалина, Лиляна, Латина, Цветан, Цветомир, Леа.

4. Имена, образувани от дните на седмицата и месеца:
Неделя, Неделчо, Неделин, Петко, Петкана, Марта, Мая,
Юлия, Юлиян, Августин, Августина.

5. Имена, образувани от благородни метали: Злати,
Златин, Злата, Златко, Сребрин, Сребра, Сребрина.

46

Раковсково между исторически обекти

6. Имена от нескъпоценни камъни и метали: Камен,
Жеко, Желязко, Желю, Жела, Желяз.

7. Имена, посветени на огъня и светлината: Огнян,
Пламен, Пламена, Огняна, Искра, Искрен, Светла, Светла-
на, Светослав.

8. Имена, посветени на бога и кръста: Христо, Христи-
на, Христофор, Кръстю, Кръстина, Господин.

9. Имена, посветени на мира: Мира, Мирчо, Мирослав,
Мирослава.

10. Имена, посветени на природни явления: Снежа,
Снежана, Вихра.

11. Имена, изразяващи чувства и любов: Севда, Севда-
лина, Севдалин, Лора.

12. Имена, изразяващи милосърдие: Спас, Спаса,
Спаска, Мина.

13. Имена бисери: Бисер, Бисера, Перла, Маргарита,
Маргарит.

14. Имена, посветени на светци: Георги, Гергин, Гер-
гана, Васил, Никола, Стефан.

15. Имена, носещи името на дървета и планини: Явор,
Ясен, Калин, Рилка, Калина, Милена, Латина.

16. Имена, носещи името на реки: Йордан, Йордана,
Росен, Росица.

17. Имена на ангели: Ангел, Ангелина.
18. Имена, посветени на зли животни: Вълчо, Вълко,
Вълкана, Вълкан.
19. Имена, подарени от бога на семейството: Богдан,
Богдана, Божидар, Дарин, Дарина, Найден.
20. Имена, посветени на богове и богини: Виктор,
Виктория, Диян, Димитър, Димитрина, Димо, Динис, Дани-
ела, Дияна, Дина.
21. Имена с корен “стоя” и “трая”: Стоян, Станка,
Станчо, Стоил, Траян.
22. Имена, съчетание от две имена, изразяващи добро-
та, даряващи любов и живот: Ана-Мария, Добромир, Лю-
бомир, Станимир, Елена, Ева, Евдокия, Екатерина.

47

Иван Арнаудов

23. Имена, посветени на звезди и планети: Зорница,
Луна, Венера, Селена.

Прякорите също присъстват в живота на човека от не-
говото появяване. Те са толкова различни и интересни,
колкото са имената на хората. Имат различен произход: на
животни, на природни явления, на растения, на занаяти и
др.

Прякорите в селото говорят за наблюдателността и
критичната оценка на другите. Те възникват и се утвържда-
ват непрекъснато в голямо разнообразие. Затова се опреде-
лят като мъдростта на хората. По-важно е, че хората са
свикнали с тях и взаимно се понасят.

Ето някои от интересните прякори на хората от Раков-
сково:

1. Арнаудена
2. Падинката
3. Зунио
4. Кълцата
5. Манцарат
6. Комсола
7. Сарахоша
8. Чолака
9. Сурчо
10. Зехтине
11. Гачо
12. Гачката
13. Топилника
14. Петриета
15. Папалигата
16. Бураята
17. Четолата
18. Чочо
19. Черпанлията
20. Жеравята
21. Пантуля

48

Раковсково между исторически обекти

22. Пунчо
23. Бързена
24. Купена
25. Тулчо
26. Борсука
27. Талигарята
28. Хаджибего
29. Мангала
30. Бялтоне
31. Гагаузина
32. Маркос
33. Душко
34. Шукрито
35. Германа
36. Тодорията
37. Рамадана
38. Огънчето
39. Кандилото
40. Мюдюрина
41. Попето

Както споменах по-горе, хората са свикнали с пряко-
рите и взаимно се понасят. Има, разбира се, някои, които не
ги приемат, а има и някои, които с течение на времето са
забравени и не се знаят от хората.

Един от тях е прякорът “Кандилото”. Този прякор е на
моя дядо. Той бил буден човек и много вярващ. Активно
участвал в църковните дела, бил църковен настоятел. При
отбелязване на църковни празници той винаги е присъствал
и често е ползвал кандило. Оттам идва и прякора. Баба ми,
обаче, не го приемала. Измислил го е Попето (Георги По-
пов) и когато каже “Кандилото”, тогава баба ми му казвала:
“Да те кандилосат към гробищата!”.

Попето е бил буден човек, но не много дружелюбен,
обичал да се подиграва. Преди 9 септември 1944 г. е бил
кмет. Отношенията му към хората не са били задоволител-

49

Иван Арнаудов

ни от тяхна страна. По-скоро той е използвал разпоредбите
на тогавашната власт. Попето е бил попски потомък.

И тъй като става дума за поп и за църква, искам да
разкажа за един поп, който е бил по това време в Раковско-
во. Той се казвал поп Кадинов. По това време поповете са
издавали кръщелни свидетелства, които служили за акт за
раждане. На когото му затрябва такъв документ или друг,
който се издава от църквата, отива при поп Кадинов и той
това чака. В такива случаи попът нарушавал, както се казва,
църковните канони. За всяка услуга трябва да се плаща на
попа. Той определя цената на услугата. Хората, нуждаещи
се от попската услуга, оставали дълбоко възмутени. Някой
дори е написал осмиваща песен за качествата на попа.
Спомням си тази песен, но не съм запомнил текста, тогава
бях много малък и сега времето се е много отдалечило от-
тогава и никой не знае текста, а и никъде не е записан.

А сега искам да обърна внимание на прякорите и ше-
гите. Те са спътници, вървят ръка за ръка. В Раковсково е
имало много шегаджии, както се казва хора с чувство за
хумор, а хуморът създава усмивки на хората. Ще спомена
двама от тези шегаджии – Арнаудена и Зуньо. Те двамата
така се надлъгваха, че като ги слушаш, колкото да си натъ-
жен, те ще те накарат да се разсмееш и то с глас.

Ще ви разкажа какви шеговити истории са вършели.
Един циганин от съседното село Дюлино имал крава и тя се
разгонила, но нямал бик, който да я заплоди. Някой от Дю-
лино му казал, че в Раковсково има бик, но не знаел кой е
собственикът на бика, но да отиде в кръчмата на Арнауде-
на, той ще му каже на кого е бика. Сигурно и той е бил ше-
гаджия и с Арнаудена си разменяли шеги. Отишъл цигани-
нът в кръчмата при Арнаудена и го пита за бика. Арнаудена
го запитал кой го е пратил, тогава той разбрал каква е рабо-
тата, че този, който го пратил, е негов приятел, и той шега-
джия. Тогава Арнаудена го праща при Бялтоньо и му казал,
че бика е от много хубава порода. Циганинът се зарадвал и
тръгнал да търси Бялтоньо, казал му Арнаудена къде живее.

50