Раковсково между исторически обекти

Раковсково между исторически обекти

Отишъл циганинът пред къщата на Бялтоньо и се развикал:
“Бялтоньоооо, Бялтоньоооо!”. Излязъл Бялтоньо и вика на
циганина: “Бял бях, ама вече поцърнях” (а това е прякорът
му). Казал му циганинът, че си кара кравата на неговия бик
и той го запитал кой го е пратил. Казал му, че го е пратил
Арнаудена и Бялтоньо, както Арнаудена, разбрал каква е
работата. Тогава Бялтоньо казва: “Имам бик, момче, ама е
на паша, вързан в Любчева чеир, в Коджаковълнак” (а това
е на три километра от селото). Отишъл циганинът – тук
търсил бик, там търсил бик, но не намерил и така завършва
тази шеговита история.

А сега за Зуньо. Той бил много се хвалил, че това, кое-
то той произвел, никой в селото не можел да произведе –
става дума за земеделска продукция. Имал една нива, каз-
вала се Тетерлика, защото имало много тетра. На тази нива
такива големи пити слънчоглед ставали, че синът му Васил
сядал на питата преди да е обран слънчогледа и свирел с
кавала; а тикви ставали толкова големи, че когато ги това-
рели на колата да ги превозват до село, слагали дъска, по
която да я търкалят, за да я качат на колата, защото не се
вдигала; а когато я изтърват, тъй като нивата е на стръмен
терен, тя се търкаляла, на края на нивата имало дървета и
ги събаряла; а на един свинар му се загубила една свиня и я
намерили в една тиква – пробила я, изяла семето и се опра-
сила вътре.

Много и много шеговити истории имат тези двама ше-
гаджии. И тези шеги ставали в кръчмата на Арнаудена.

Така хората са живели със шеги и веселби. А сега как-
во е – други са времената и други хората – отчаяни, не им е
до шеги и вместо шеги има клевети, завист и омраза. Защо
става така – уж живеем в цивилизовано общество? Отгово-
рът на този въпрос е лошият социален статус, а защо е лош,
всеки читател като прочете написаното, може да си отгово-
ри, а то непрекъснато се говори по медиите и по всички
информационни средства.

51

Иван Арнаудов

Родените през ХІХ век и живели през ХХ век

Заселили се в Раковсково, дошли от различни краища.
Днес техните потомства живеят също в различни краища на
страната, предимно Варна, Бургас, Поморие.

Не посочвам рождената дата и годината им, защото
нямам сведение. Списъкът е само мъже, представляващи
фамилиите.

1. Бинчо Хрисов
2. Кирил Коев
3. Венко Великов
4. Велико Христов
5. Христо Вилков
7. Дико Купенов
8. Димо Купенов
9. Михаил Тодоров
10. Атанас ...
11. Маври Киров
12. Анастас Николов
13. Никола Анастасов
14. Димо Великов
15. Георги Недялков
16. Симо Стоянов
17. Иван Тодоров
18. Желязко Керезов
19. Юрдан Костадинов
20. Георги Василев
21. Михал Добрев
22. Димо Михалев
23. Стойко Недялков
24. Георги Падинков
25. Петър Коев
26. Лечо Великов
27. Петър Стойчев
28. Стойко Стойчев

52

Раковсково между исторически обекти

29. Руси Тодоров
30. Кръстьо Неделчев
31. Димитър Стоянов
32. Димитър Костадинов
33. Тодор Костадинов
34. Стоян Димитров
35. Илия Димов
36. Димо Арнаудов (1853-1917 г.)
37. Неделчо Арнаудов
38. Недялко Мешков
39. Тодор Недялков
40. Петър Недев
41. Георги Стоянов
42. Христос Петров
43. Илия Сарахошев
44. Тодор Сарахошев
45. Иван Сталев
46. Тодор Кирев
47. Тодор Сурчев
48. Георги Сурчев
49. Пено Петров
50. Петко Кирязов
51. Костадин Кирязов
52. Недялко Тодоров
53. Димитър Тодоров
54. Тодор Арнаудов
55. Стоян Арнаудов

Написах този списък на хора с огромното желание да
съхраним техните имена и за техните поколения, защото
времето хвърля булото на забравата. А времето лети напред
в един нов ХХІ век, който ни отдалечава безвъзвратно от
последните десетилетия на деветнадесетото столетие.

Споделям фактите, до които съм успял да се добера.
Те не са пълни, но се надявам да съхраним останалото за
следващите поколения родолюбци. Заветът ми е: Децата,

53

Иван Арнаудов

внуците и правнуците ни да крачат по отъпканата пътека на
времето с гордо вдигнати чела, защото няма повод да се
срамуваме. Нашите деди стигнаха до своята Голгота и жи-
вяха с надеждата да погалят дебелите зидове на родните си
къщи и стволовете на плодните дръвчета в Раковсково, да
се потопят в чудната зеленина на заобикалящите ги хълмо-
ве, да усетят мириса на гората. Нека изброяването на име-
ната им бъде само една малка част от дълга ни към техния
отруден живот.

Списъчният състав на нашите деди, живели през спо-
менатия период, положили костите си в топлата прегръдка
на раковските гробища, които почиват в мир и вечен покой.

И както е казал Екзарх Йосиф: “Ще дойде време, ко-
гато с нокти ще ровят в земята, за да търсят тия фак-
тове.”

За нас това време дойде, когато ние, бъдните, сме го-
тови с нокти да ровим в земята, за да търсим фактите, които
са ни нужни, за да си отговорим на въпросите: Къде е на-
шият корен, къде и кога са живели предците ни, откъде и
кога са дошли, как е протекъл животът им, каква е по-
нататъшната им съдба? Жалко, че такива важни въпроси си
задаваме и търсим отговор много късно, почти в края на
живота си, когато оцелелите и помнещите са станали много
малко и няма да сбъркаме, ако кажем, че почти ги няма вече.

Прекланям се пред авторите, които са ни оставили
сведения, позволяващи да си отговорим на тези важни въп-
роси. Всеки от нас трябва да знае защо е на този свят дошъл
и какво трябва да стори в този свят. Днес сме тук, утре ни
няма, но написаното ще остане и ще бъде полезно на
бъдните.

Ние, потомците на тракийските бежанци, носим в ду-
шата си ехото на ХХ столетие, на преживяното през тези
времена. Нашият дух не може да се превърне в минало без
корени.

54

Раковсково между исторически обекти

След Първата и края на Втората световна война

Както вече отбелязах, чувствително увеличение на жи-
телите на с. Раковсково е в годините след Балканската и
Първата световна война. То естествено се дължи на четири-
те бежански вълни, състояли се от освобождението на Бъл-
гария.

Първата заселническа вълна датира от времето след
изтеглянето на руските войски през 1878-1879 г. Първата
вълна са дошли от с. Голица, Варненско, 12 семейства.

Втората – от с. Граматиково, 18 семейства.
Третата – след потушаването на Илинденско-
Преображенското въстание са дошли пак от Граматиково,
Малкотърновско.
Четвъртата е 1913 г., прокудени от турците.
Много повече заселници се озовали в България след
Съединението (1885 г.) и Илинденско-Преображенското
въстание. Още преди избухването на Балканските войни
(1912-1913 г.) на територията на Княжеството от Източна и
Западна Тракия и от Македония се преселили около 120
хиляди души. Това явление придобило особено големи
размери след подписването на Ньойския мирен договор (27
ноември 1919 г.). Гърция, която била сред страните победи-
телки, подпомогната от западните съглашенски сили, на-
ложила на България т.нар. конвенция за доброволно изсел-
ване на населението, което се отнасяло за населението, по-
паднало в границите на победителката Гърция и български-
те граждани с гръцко самосъзнание от черноморските гра-
дове и някои села в близост до тях, в който период са оста-
нали гърци след победата на Турция и поражението на
гръцката армия в Мала Азия през 1922 г. Обаче правителс-
твото на Атина пренебрегнало конвенцията и насилствено
прогонило българското население от Западна Тракия.

55

Иван Арнаудов

Раковсково през втората половина на ХХ век

В началото на месец септември 1944 г. българският
политически живот претърпял главоломни трескави проме-
ни. На 2 септември 1944 г., когато Червената армия вече
била близо до северната граница на България, на власт идва
коалиционното правителство на земеделеца Константин
Муравиев. В него имало запазени определени министерски
кресла за представители на Отечествения фронт, но доми-
нираната от комунистите организация отказала да участва.

По предварителен план на 5 септември Съветският
съюз, без да уведомява западните си съюзници, обявява
война на Царство България. Това активизирало отечестве-
нофронтовските дейци и те побързали чрез военните да
организират смяна на правителството. И в ранната утрин на
9 септември 1944 г. в 6 часа и 25 минути новият просъветс-
ки министър председател Кимон Георгиев прочел по ради-
ото прокламация към българския народ, с която огласил
идването на народната власт, която завършвала с лозунгите
“Да живее и пребъде свободна, независима, демократична
България! Да живее българският народ!”. Тази промяна е
влязла в новата българска историография под надслова
“всенародно антифашистко въстание”.

Жителите на Раковсково не са били засегнати от съби-
тията, станали на 9 септември 1944 г. Не е имало класова
омраза. Смяната на Девети септември активизирала мла-
дежта в Раковсково. Най-активни са били младежите, които
преди промяната са били възприели идеите на Работничес-
кия младежки съюз (РМС), които тогава се считали за най-
прогресивни.

Между тях ярко се откроявали Петър Подинков, Димо
Райков, които на 12 септември се записват в доброволческа
рота на 24-ти Черноморски полк, които се подготвяли да
вземат участие във войната с хитлерофашистите, но поради
ненавършени 18 години го освобождават. Всичките вече са
покойници.

56

Раковсково между исторически обекти

За културния живот

Вече отбелязах, но нека да продължа, че за културните

прояви в селото главен двигател е читалището. То беше

прекъснало своята дейност, причините вече споменах.

През 2013 г. то възс-

танови дейността си, бла-

годарение на дошлите

млади и енергични хора и

разбира се с висок инте-

лект, начело с кметския

наместник Димитрина

Янева, която е и председа-

тел на читалищното нас-

тоятелство. Към читали-

щето се сформира певчес-

ка група от младите хора,

за която споменах. Про-

веждат се приятелски

срещи, изнасят концерти и

театрални сценки. Репер-

тоарът е разнообразен, Младата и чаровна Димитринка
характерен за нашия край. Янева, председател на читалище-
Песните са хумористични, то и кметски наместник на с. Ра-
патриотични и забавни. ковсково, организатор и ръково-

Слушайки ги пораждат дител на певческия състав към
желание да ги слушаме и читалището

публиката остава доволна. Участват на прегледи, получават

добра оценка и награди.

Прилагам някои от песните, които изпълняват.

Чие това стадо

Чие това стадо,
стадо разтлено
от баир на баир,

57

Иван Арнаудов

от чаир на чаир.
Дали Иваново
или Стояново?
Нето е Иваново,
Нето е Стояново.
Най е Георгьово.
Георги с кавала свири,
стадото събира.

В село хайдути дойдоха

В село хайдути дойдоха,
Димке ле, Димке девойко,
дойдоха пари да вземат,
Димке ле, Димке девойко.

Кой има пари ще дава,
кой няма – сина ша прати,
Димке ле, Димке девойко.

Димкина чичо Димитър,
той няма пари да дава
и няма сина да прати,
Димке ле, Димке девойко.

Димка девойка ша прати,
че няма майка да плаче
и няма тейко да жали,
Димке ле, Димке девойко.

58

Раковсково между исторически обекти

Мари Доне
Мари Доне, бела Доне,
който мете двори
като мете двори
не найде ли нещо?
Найдох, найдох, млади момко,
на мама го дадох
в сандък да го скрие.
Ела довечера, момко,
на нашата седянка,
хем да си го вземеш, момко,
хем да ни посвириш.

Певческата група при Народно читалище “Г. С. Раковски”
в с. Раковсково

59

Иван Арнаудов

Животът на раковчани, макар и да е недостатъчно ро-
зов, не е само със сведени глави, потънали в дълбоки, нера-
достни мисли; има и радост, пеем и се веселим, а песните и
веселбата са генератор на човешката душа.

Родно село

Родно мое село с име на герой,
в тебе съм аз роден, раснал и пораснал,
в тебе е зряла мойта младост и сила,
в тебе е била мойта първа любов.
След дългото ми отсъствие днес съм пак при теб,
тук усещам приятния мирис на тревата и цветята,
тук слушам песента на славея,
а шумът на гората ми гали душата.
Спомням си на младини
как бродех по чукари и баири,
слушах овчар на кавал свири
и звънци му пригласят,
а в обширните ниви
буйни жита зреят
и в тях жътварки пеят,
а сега те пустеят.

60

Раковсково между исторически обекти

Да съхраним родовата памет

Българино, знай своя род и език!
Паисий Хилендарски

Има пътища, които никога не обрастват с трева. Те са
невидими, по тях ние вървим в мислите, в спомените, в
сънищата си, за да се върнем далече през столетията в съ-
нищата си при родовия си корен. Този корен е народил
толкова много филизи, клони и листа. Но и най-далеч раз-
листеното си клонче трябва да суче сокове, които старият
корен му изпраща. Този стар, но здрав и силен родов корен
е позволил на нас, българите, да се съхраним през вековете
през тежките робски години, та дори и днес, когато проце-
сите на миграцията и урбанизацията се спуснаха да го пре-
режат.

Събирайте данни от всички възможни източници и
съставете родовото си дърво. Знам, че ще има много бези-
менни клони, които с течение на времето с общи усилия
могат да се попълнят.

След като приключим с родовото дърво, идва ред на
снимките, които са събрани и пазят в чекмеджетата и албу-
мите. Да ги съберем в един албум на рода, да напишем
имената на хората от фотографиите. Ако и това не ни стига,
ония, които могат, да запишат спомени, разказвани през
годините. Тези спомени може да са избледнели от времето,
може да не отразяват най-точно историята на рода, защото
преданията твърде свободно боравят с времето и със съби-
тията. Но по-важното е да се съхрани не точно историята в

61

Иван Арнаудов

нейната научна последователност, колкото уроците, мора-
ла, които тези истории носят.

Родознанието трябва да се почувства от всекиго от нас
като дълг на всеки, който носи името българин. Затова все-
ки род трябва да има своя родова книга, която да дописва,
докогато на света има българи. Защото от обичта към рода
започва обичта към България!

Арнаудовият род

Арнаудовият род води началото си от с. Граматиково,
Малкотърновско. Родоначаник на рода е Стоян Райков Ар-
наудов и неговата съпруга Вида. Родени са около 1815-1820
г. Били буден род. Някои от тях за времето са имали со-
лидно образование. Един от синовете на Стоян Арнаудов –
Райко Стоянов Арнаудов е бил учител първо в с. Камила,
Малкотърновско (сега в Турция). След станалите погроми
(1913 г.) е дошъл в освободена България. Бил е учител в с.
Денизляк (Морско), Поморийска околия. Тъй като неговият
брат Димо Стоянов Арнаудов по това време живеел в с.
Курудерер (Раковсково), съседно на Морско, дошъл след
освобождението на България през 1880 г.

В днешно време от рода Арнаудови има много учени,
инженери, лекари, кандидати и доктори на науките, доцен-
ти и професори.

Баба Кера е родила 18 деца. Голяма част от тях са по-
чинали като малки, останали са само 5. Това нейно тежко
преживяване я подтикнало да се отдаде на родителската
помощ и е била акушерка и лечителка на селото.

Баба Кера е от рода Бояджиеви. Кера Костова Бояджие-
ва – Арнаудова също от буден и известен род, сестра е на
Тодор Костов Бояджиев, баща на Илия Бояджиев – известен
политик и активен кооперативен деятел, организирал е съз-
даване на кооперации в цял Бургаски окръг, преследван и
съден от монархофашистката власт преди 9 септември 1944 г.,

62

Раковсково между исторически обекти

Снимка на рода Арнаудови и Бояджиеви, вдясно с бялата риза
е Коста Бояджиев, баща на генерал Тодор Бояджиев,
с. Граматиково, 1932 г.

Родът Арнаудови, 1953 г.

63

Иван Арнаудов

емигрирал в СССР, работил в Большой театър, Москва, бил

е драматург и журналист. След завръщането си, след 9 сеп-

тември 1944 г, заемал високи държавни постове. Бил е

председател на Централния кооперативен съюз, народен

представител. През 1949 г. става жертва на репресии от

култа на личността заедно с Трайчо Костов.

Брат му Коста Бояджиев е заслужил лесовъд. Бил е ди-

ректор на Окръжно управление на горите, Бургас. Синът му

генерал Тодор Бояджиев е бил представител на България в

ООН и е имал разузнавателна дейност. Бил е и главен сек-

ретар на МВР. Техен племенник е и известният бивш дър-

жавен и партиен ръководител Начо Папазов.

Останалите живи пет

нейни деца са:

1. Стоян Димов Ар-

наудов, загинал в Балкан-

ската война. Има една

дъщеря – Кера. Внуци:

Стойка, Стоян. Правнуци:

Христо, Веселин.

2. Неделчо Димов

Арнаудов. Има един син

Райко и дъщеря Плума.

Внуци: Димитър, Недялка.

3. Тодор Димов Ар-

наудов. Има пет деца: Ге-

орги, Кера, Мария, Тодор,

Комня. Внуци: от Георги:

Тодор, Живко, Цвета; от

Кера: Минчо, Митко, Кра-

симир; от Мария: Живка;

от Тодора: Венцислава.

4. Райко Димов Ар-

наудов. Има пет деца: Ка-

Койка, дъщерята на Калина лина, Димо, Иван, Георги,

и Неделчо Петкови Стоян. Внуци: от Калина:

64

Раковсково между исторически обекти

Койка, Румяна; от Димо: Райчо, Георги; от Иван: Райчо,

Стоян; от Георги: Любомир; от Стоян: Райчо, Недялко.

5. Тодора Димова Арнаудова – Костадинова. Има шест

деца: Стоян (починал млад), Дена, Рада, Кера, Мария, Вида.

Внуци: от Дена: Керачка, Тодора, Стоян, Тодор, Симо,

Иванка; от Рада: Тодор, Кольо, Милка, Станка; от Кера:

Иван, Тодорка, Радка; от Мария: Тодорка, Димитринка; от

Вида: Тодор, Станьо, Пауна.

Почти всички от внуците са преуспели в живота. Кой с

по-високо, кой с по-ниско образование, всички са образовани.

Искам да отбележа,

особено за Комня – тя е

гордостта на рода ни. От

началото на класовете до

завършване на висшето си

образование е била пълна

отличничка, била е знаме-

носецът на гимназията.

Завършила е Ленинградс-

кия политехнически инс-

титут с пълно отличие.

Получавала е награди и

поздравления от високо-

поставени деятели на нау-

ката на СССР. Сега и

нейните деца са високо

образовани. Синът ѝ –

Любомир е инженер мик-

роелектроника и също е Инж. Комня Арнаудова Араба-
завършил Ленинградския джиева. Завършила Ленинградс-
институт. Дъщеря ѝ Жив- кия политехнически институт с
ка Василева Котева е кан- пълно отличие. Заемала е висок

дидат на биологическите пост в Министерството на енерге-
науки, защитила дисерта- тиката. Носителка е на златен
ция в Института по биоло-
гия към РАН на СССР. медал за 1300 г. България и много
други отличия.

65

Иван Арнаудов

Семейство Комня и Васил Арнаудови Арабаджиеви, 1973 г.

Съпрузите Комня Арнаудова и Васил Арабаджиев, носители на
правителствени награди, 1973 г.

66

Раковсково между исторически обекти

Родът Мешкови

Рада Мешкова и Не-

дялко Мешков (и двамата

родени в Граматиково)

имат седем деца:

1. Димо Недялков

Мешков – убит на румън-

ския фронт. Има три деца:

Недялко, Неделчо (близ-

наци), Вълкан. Внуци: от

Недялко: Златка, Марика,

Димо; от Неделчо Чолака:

Милка, Златка (Чолака е

бил ятак на партизаните);

от Вълкан: Димо.

2. Тодор Недялков

Мешков. Деца: Недело,

Жельо, Димо, Недялка. Дядо Недялко – родоначалникът
Внуци: от Неделчо: Рада,
на рода Мешкови

Йордан, Петрана; от

Жельо: Тодор, Евтим; от Димо: Радка, Тодор; от Недялко:

Румяна.

3. Георги Недялков Мешков. Има четири деца: Недел-

чо, Петър, Еленка, Станко. Внуци: от Неделчо: Койка, Ру-

мяна, от Петър: Койка, Атанаска, Гинка; от Еленка: Георги,

Гинка; от Станко: Георги, Радко.

4. Стойко Недялков Мешков. Има пет деца: Георги

(убит на фронта), Неделчо, Драган, Мира, Тодорка, Янчо.

Внуци: от Георги: Желязка; от Неделчо: Стойко; от Драган:

Стойчо, Наско; от Мира: Петранка, Гинка; от Тодорка: Же-

лязко, Георги; от Янчо: Стойка, Дора.

5. Злата Недялкова Милушева. Има три деца: Госпо-

дин, Милуш, Недялко (и тримата участвали в съпротиви-

телното движение преди 9 септември 1944 г. – Недялко

като партизанин).

67

Иван Арнаудов

Неделчо Мешков и Иван Арнау- 6. Дона Недялкова
дов пред панаирната палата, Лечева. Има пет деца:
Пловдив Васил, Недялка, Мира,
Димитра, Горанка. Внуци:
от Васил: Донка, Лечо; от
Недялка: Тодор, Румяна;
от Димитра: Донка, Петър,
Митко; от Мира: Дора,
Ефтим; от Горанка: Слав-
чо, Донка.

7. Пагона Недялкова
Сурчева. Има пет деца:
Тодор, Дона, Мира, Ве-
личка, Неделчо. Внуци: от
Тодор: Георги, Пауна; от
Дона: Георги, Кръстьо; от
Мира: Георги, Дора; от
Величка: Стефка; от Не-
делчо: Павунка, Николи-
на.

Родът на Тодор Иванов Сарахошев

Тодор Иванов Сарахошев има шест деца: Жеко, Мил-
ка, Недялка, Керана, Димитрина, Иван. Внуци: От Жеко:
Тодор, Гинка; от Милка: Димо, Тодор; от Керана: Димит-
рина, Желязко; от Иван: Гинка, Марийка; от Митра: Тодор,
Стоян.

68

Раковсково между исторически обекти

Родът на Симо Жеков Стоянов

Симо Жеков Стоянов е роден през 1898 г. в с. Голица.
Има пет деца: Стоян, Жеко, Съби, Ради, Недялка. Внуци: от
Стоян: Марийка, Иван; от Жеко: Симо, Стойка; от Съби:
Марийка, Радка; от Ради: Цонка, Марин, Иван. Правнуци
на Симо: Пенка (род. 1968 г.), Стоян (род. 1974 г.).

Родът на Георги Стоянов

Георги Стоянов – бежанец, дошъл от Гърция. Има три
деца: Иванко, Мавер, Стоян. Внуци: от Иванка: Михаил,
Георги; от Мавер: Кирчо, Кичка; от Стоян: Гинка.

Родът на Димитър Тодоров

Димитър Тодоров е роден в с. Граматиково, участник в
Смъртната дружина през Преображенското въстание. Има
пет деца: Тодор, Мария, Дона, Станка, Рашо. Внуци: от
Тодор: Димитър, Георги, Илия, Донка; от Стана: Денка,
Лечо; от Рашо: Юрдан, Дена, Петра, Рашко; от Дона: Петра,
Дена, Стойка, Димитър, Груди; от Мария: Мильо, Денка,
Станка, Димитър, Желязко.

Родът на Кръстьо Димов Василев

Кръстьо Димов Василев е дошъл от с. Голица. Има се-
дем деца: Неделчо, Атанас, Димо, Желка, Катарина, Гина,
Тодорка. Внуци: от Неделчо: Мария, Мильо; от Атанас:
Георги, Кръстьо; от Димо: Ивко, Ефтим; от Гина: Нягол,
Кръстьо, Стоян; от Тодорка: Петър, Кръстьо; от Желка:
Златка, Мария, Димо; от Катарина: Гинко, Марийка.

69

Иван Арнаудов

Родът на Райко Драгатев

Райко Драгатев и Ка-

лина Драгатева (и двамата

родени около 1880 г. в с.

Граматиково) са участвали

активно в Преображенско-

то въстание. Историчката

Вида Буковинова има пуб-

ликации във в. “Поглед” за

баба Калина. След поту-

шаването на въстанието са

дошли в с. Голица, Вар-

ненско. По-късно, след

като разбрали, че в Куру-

дере имало много пресел-

ници от Граматиково, и те

се преселват там.

Баба Калина, участничка в Илин- Имат четири деца:

денско-Преображенското въста- Георги (починал млад;
ние, проявила се като патриотка прострелян при неизясне-

ни обстоятелства), Ирина

Райкова Арнаудова, Мара Райкова Димитрова, Плума

Райкова Кондова. Внуци: от Ирина: Калина, Димо, Иван,

Георги, Стоян; от Мара: Михал, Райко, Неделчо, Кина,

Вълка; от Плума: Димитър, Калинка.

Родът на Иван Тодоров

Дядо Иван Тодоров е роден в с. Граматиково. Има че-
тири деца: Тодор, Неделчо, Злата Иванова Попова, Мария
Иванова Михалева. Внуци: от Тодор: Стоян, Георги, Кольо,
Петър, Елена; от Неделчо: Иван, Радка, Тодорка; от Злата:
Илия, Иван, Ангел, Стоян; от Мария: Михал, Младен,
Станка.

70

Раковсково между исторически обекти

Родът на Михал Тодоров

Дядо Михал Тодоров е роден в с. Граматиково. Има
пет деца: Димо, Стоян, Иван, Тодор, Дана. Внуци: от Димо:
Дана, Кирчо, Каля; от Тодор: Каля, Христо, Михал; от
Иван: Михал, Янчо, Мария, Върба; от Стоян: Неделчо, Ка-
ля; от Дана: Михал, Атанас, Гинка, Петра.

Родът Тодорови, местността Черногорово, Малко Търново, 1935 г.

Родът на Никола Михалев

Дядо Никола е роден в с. Граматиково. Има двама си-
на: Анастас, Михал. Внуци: от Анастас: Мара, Злата, Геор-
ги; от Михал: Кирчо, Никола, Неделчо, Вида.

71

Иван Арнаудов

Родът на Желязко Кирязов

Желязко Кирязов има четири деца: Киреза, Васил,
Костадин, Ройо. Внуци: от Киреза: Димитринка, Желязко;
от Васил: Стоян, Иванка; от Костадин: Кирил, Иванка; от
Ройо: Желязко, Георги.

Родът на Костадин Кирязов

Костадин Кирязов има четири деца: Янко, Киреза, Ве-
лико, Станка. Внуци: от Янко: Керачка, Тодора, Коста,
Стоян, Тодор, Симо, Иванка; от Киреза: Костадин, Вълчо,
Керачка; от Велико: Костадин, Мара.

Родът на Дико Купенов

Дико Купенов има две деца: Атанас, Злата. Внуци: от
Атанас: Димо, Кирио, Дико; от Злата: Коста, Мара.

Родът на Христо Великов

Христо Великов има пет деца: Тодор, Димо, Стойко,
Петра, Михна. Внуци: от Тодор: Христо, Стоян; от Димо:
Желязко, Желязка; от Стойко: Христо, Петър; от Петра:
Стойчо, Калуша, Вълкана; от Михна: Христо, Михал, Каля.

Родът на Димо Великов

Димо Великов има четири деца: Велико, Киреза, Стан-
ка, Рада. Внуци: от Велико: Димо, Тодор; от Киреза: Димо,
Георги, Мара; от Станка: Нанка, Марийка; от Рада: Георги.

72

Раковсково между исторически обекти

Родът на Бинчо Христов

Бинчо Христов има пет деца: Христо, Петър, Добри,
Мария, Желка. Внуци: от Христо: Георги; от Петър: Три-
фон, Донка; от Добри: Васил, Христо.

Родът на Атанас Иванов

Атанас Иванов има четири деца: Станка, Тодор, Геор-
ги, Недялка. Внуци: от Станка: Гинка, Наско; от Тодор:
Ангел, Атанас, Мара, Костадинка; от Георги: Костадин; от
Недялка: Величка, Наско, Димка.

Родът на Димитър Костадинов

Димитър Костадинов има три деца: Костадин, Стоян,
Петър. Внуци: от Костадин: Кирчо, Димитър, Янчо; от Сто-
ян: Меранза, Атанаска, Петрана, Пенчо.

Родът на Стойчо Пенов Петров

Стойчо Петров има шест деца: Петър, Стойко, Пено,
Вълчо, Венко, Злата. Внуци: от Петър: Дона, Вълкан, Пено;
от Стойко: Петра, Вълкана, Пауна; от Пено: Стойчо, Ка-
лушка, Вълкана; от Вълчо: Нана; от Злата: Димитричка,
Нанка.

Родът на Слави Янчев

Слави Янчев има три деца: Върба, Керачка, Янчо.
Внуци: от Върба: Петър, Слави; от Керачка: Станимир,
Иван; от Янчо: Слави, Стоян.

73

Иван Арнаудов

Родът на Недялко Падинков

Недялко Падинков има седем деца: Георги, Атанас,
Руска, Милка, Мара, Мария, Рада. Внуци: от Георги: Петър,
Ирина; от Атанас: Георги, Вълчо, Неделчо; от Руска: Сто-
ян, Георги, Ирина, Лиляна; от Милка: Нейчо, Яна, Анта,
Ирина, Тодор, Кера; от Рада: Ивана, Никола, Богдан; от
Мария: Неделчо, Атанас, Димо, Катарина, Гина, Желка,
Тодорка.

Родът на Пено Петров

Пено Петров е родом от с. Еркеч. Участвал е в три
войни. Има четири деца: Петър, Станка, Недялка, Ива (по-
чинала млада). Внуци: от Петър: Желязко, Пено, Митра; от
Недялка: Христо, Стоян.

Родът на Юрдан Костадинов

Юрдан Костадинов е роден в с. Голица, Варненско.
Има шест деца: Христо, Иванка, Симо, Кръстина, Рада,
Димитра. Внуци: от Христо: Юрдан, Илия, Султана, Жеко,
Петър; от Иванка: Юрдан, Дена, Петра, Рашко, Бойо; от
Рада: Петра, Ангелина; от Димитра: Митьо, Петра, Мира,
Марин, Симо; от Кръстина: Рада, Петрана, Юрдан.

Родът на Янко Златинов

Янко Златинов е дошъл от с. Великово. Има три деца:
Атанаска, Златин, Петър. Внуци: от Атанаска: Атанас, Иве-
лина; от Златин: Явор.

74

Раковсково между исторически обекти

Родът на Стоян Илиев

Стоян Илиев има три деца: Илия, Жельо, Стоянка.
Внуци: от Илия: Стоян, Тодор; от Жельо: Стоян, Маринка;
от Стоянка: Васил, Станко.

Родът на Мавер Киров

Мавер Киров е роден в с. Сливарово, Малкотърновско.
Има три деца: Стоян, Кица, Станка. Внуци: от Стоян: Гин-
ка, Атанас; от Станка: Неделчо, Дафина, Славка, Тонка; от
Кица: Маври, Стоян.

Родът на Кою Димов Петров

Кою Петров, овцевъд, има четири деца: Димо, Кирил,
Петър, Милка. Внуци: от Димо: Желяза; от Кирил: Кою,
Койко, Стойка, Михна, Велико; от Петър: Кою, Демир,
Ангел, Стойка, Елена, Ана; от Милка: Кою, Стойка, Велич-
ка, Димка.

Родът на Неделчо Василев

Неделчо Василев има четири деца: Васил, Мильо, Зла-
тин, Горана. Внуци: от Васил: Иванка, Атанас, Неделчо,
Стоян, Райка; от Мильо: Стойка, Стоян; от Златин: Недел-
чо, Дафина, Славка, Тонка; от Горана: Неделчо, Димо,
Митко, Мирка, Стойка.

75

Иван Арнаудов

Родът на Илия Иванов Сарахошев

Илия Сарахошев има три деца: Нана, Дона, Рада. Вну-
ци: от Дона: Николина, Христо; от Нана: Илия, Добри,
Сирма; от Рада: Юрдан, Илия, Султана.

Родът на Димо Драгиев

Димо Драгиев има две деца: Кица, Тодор. Внуци: от
Кица: Илия; от Тодор: Димо, Цвета.

Родът на Илия Димов

Илия Димов има двама сина: Димо и Стоян. Внуци: от
Стоян: Станка, Димка.

Семейният хотел на Папукчиеви, с Раковсково
76

Раковсково между исторически обекти

Снимки от рода Арнаудови

Гинка Арнаудова, съпруга на Братът на автора – Димо
автора. Преди 60 г., когато я Райков Арнаудов (починал)
залюбих, беше като роза хубава

Сестрата на автора, втората със забрадката, с нейни колежки,
Слънчев бряг

77

Иван Арнаудов

Рада Арнаудова, правата вляво, сестра на автора,
а вдясно седнала е майка му

Родителите на автора с първо- Димо Райков Арнаудов, като
родните си деца Калина и Димо, ученик в Бургас, със сестра си

1928 г. Калина

78

Раковсково между исторически обекти

Райчо Арнаудов – син на автора Братята Стоян и Райчо
Арнаудови

Комня, Димо, Калина, Слънчев бряг, 1973 г.

79

Иван Арнаудов

Сватбено тържество на сина на Сватбено тържество на Ваня и
автора – Стоян и Ваня Любомир

Сватбено тържество на Пламена и Алекси
80

Раковсково между исторически обекти

Сватбено тържество на Димит- Даниелка, правнучка на автора
ринка и Иван Арнаудови (внук

на автора)

Стоян и Адриян, правнуци на автора

81

Иван Арнаудов

Думи на благодарност

Добрите думи на благодарност не струват никакви усилия,
но се ценят високо, заради моралната им стойност. Ето защо не
искам да ги пропусна в края на тази книга.

На първо място най-искрено благодаря на младата и чаровна
Димитрина Янева – кметски наместник на с. Раковсково и пред-
седател на читалищното настоятелство. Тя беше близо до мен в
процеса на събиране на данни и снимков материал за книгата.

В процеса на написването на книгата бях подкрепен и от
други хора.

Атанаска Янкова Кирязова;
Гинка Стоянова Арнаудова;
Лечо Василев Лечев;
Вълкана Пенова Жекова.
Изключително много ми помогнаха и моите братовчеди:
инж. Комня Арнаудова от София
и инж. Петко Арнаудов от Царево.
Към всички тях отправям своите най-искрени благодарности!

Общинският съветник от Несебър Костадин Нищелков,
подпомогнал финансово издаването на книгата

82

Раковсково между исторически обекти

Съдържание

Предговор ........................................................................................ 5
Раковското между исторически обекти ..................................... 7
Географско положение на село Раковсково, Несебърска община8
Историческа справка за село Раковсково..................................... 10
Организация на доброволния труд на селяните от с. Раковсково в
миналото и отношенията между хората...................................... 13
Поминък на населението ............................................................... 18
Празници ......................................................................................... 25

Коледа. Рождество Христово .................................................. 25
Лазаровден и Цветница.............................................................. 29
Великден....................................................................................... 31
Гергьовден ................................................................................... 32
Исторически бележки .................................................................... 32
Имена на местности ....................................................................... 38
Мисли и поговорки, употребявани в с. Раковсково .................... 39
Диалектни думи в речника на раковчани..................................... 44
Имена и прякори............................................................................. 46
Родените през ХІХ век и живели през ХХ век ............................ 52
След Първата и края на Втората световна война ........................ 55
Раковсково през втората половина на ХХ век ............................. 56
За културния живот........................................................................ 57
Да съхраним родовата памет ..................................................... 61
Арнаудовият род ............................................................................ 62
Родът Мешкови .............................................................................. 67
Родове от Раковсково..................................................................... 69
Снимки от рода Арнаудови ........................................................... 77

83

Иван Арнаудов

РАКОВСКОВО
МЕЖДУ ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ

Автор:
Иван Арнаудов
Графичен дизайн:
Петра Лимоза
Българска, първо издание
ISBN: 978-954-471-233-4
Печатни коли: 5,25
Формат: 84/108/32
Издателство ЛИБРА СКОРП
www.meridian27.com

Бургас, 2014

84