The words you are searching are inside this book. To get more targeted content, please make full-text search by clicking here.
Discover the best professional documents and content resources in AnyFlip Document Base.
Search
Published by Katya Ivanova, 2022-09-12 02:34:17

Електронна тетрадка-2

Електронна тетрадка-2

Свят и
личност

Цвета Пандурска

12в клас

1. Как се прави проект

1. Какво е проект ? -заявено намерение да се
осъществи някаква дейност , за да се постигне
определена цел . За своето намерение
кандидатът доказва потребност от
определени
средства . Свързва кандидатстваща и
финансираща страна .
2. Какво съдържа един проект ?
Описание на проекта
Приложения
3. Описание на проекта
3.1 Наименование – да бъде кратко и ясно , да
показва същността на
проекта
3.2 Кандидатстваща страна – може да бъде
както физическо , така и
юридическо лице . Посочват се данните за
лицето /при
ученически проект само име , клас , номер /
3.3 Продължителност на проекта –
Посочват се начало и край на
проекта .

3.4 Участници – изброяват се иммената на
всички участници в
реализацията на проекта , а също и тяхната
позиция в
организацията . Отбелязва се името на
ръководителя .
3.5 Партньори – при по -големи проекти . В
този случай едно от
лицата е водеща организация . Партньорите
подпомагат с
различен дял осъществяването на проекта .
3.6 Рецензенти – в случаи , когато е
необходимо експертно
становище . В рецензията се оценява
значчимостта на проекта и
способността на участниците да го
реализират .
3.7 Цел и задачи на проекта – Всеки проект
цели да извърши някаква
ПРОМЯНА . Тя е основната цел на проекта
. Н ейното постигане
очертава задачите на проекта .
Задължително се прави план на
дейностите на проекта .

3.8 Целеви групи -/бенефициенти /- групата или
групите , към които е
насочен проекта . За кого ще се осъществява
промяната .Н е се
посочват при аврорски проекти .
3.9 Очаквани резултати – описват се какви са
основните и
допълнителни резултати .Особено важно е да се
посочи каква ще
бъде трайността на резултатите във времето –
дали проектът ще
има устойчив ефект .
3.10 Бюджет – в тази точка се описват :
Общата сума от която се нуждаем
Каква част от сумата притежаваме
Каква част от парите можем да намерим от
друг
източник /съфинансиране /
Как ще изразходим средствата – по пера
Как ще изразходваме средствата в отделните
етапи на
проекта
За предвидените разходи се приалгат оферти .
Разходите за
хонорари на участниците , офис , ток ,вода не бива
да бъдат
по -големи от 3-5% от стойността на проекта .

4. Приложения – представя се досегашната
дейност на организацията
.Препоръки и документация , която да
увеличи убедителността на
финансиращата страна .
5. Каква идея искаме да осъществим ?
2. Кои проблеми ще решим с проекта ?
3. Какви цели си поставяме ?
4. Към кого е насочен проекта (целева
група )?
5. По какъв начин ще решим проблемите
(подход ,стратегия )?
6. Какви задачи трябва да изпълним и какви
дейности ще извършим ?
7. Кога започва и кога завършва проекта ?
График за изпълнение на отделните дейности .
8. Какви ресурси са ни обходими , за да
реализираме успешно проекта ?
9. С какъв работен екип ще реализираме
проекта ?
10. Какво трябва да направим , та
постигнатите резултати да са устойчиви ?
11. Как ще отчитаме напредването на
проекта ?
12. Как ще управляваме проекта ?

Що е доклад?

Докладът е най-разпространената форма за
научно обсъждане на даден проблем . Той е по -
висша форма на творчеството от реферата ,
при който се излага само чуждо мнение . За
разлика от реферата , при доклада се изисква
след коректно излагане на чуждите схващания
(най-малко 2, които се сравняват ).Авторът
трябва да даде и своето становище като го
аргументира . Докладът е самостоятелна
форма на работа . Изисква увод в темата
(който се основава на значимостта на
проблема или интереса на автора ), изложение
(включващо чуждите
схващания , сравняването им , аргументация ,
мнението на автора ) и заключение . Тъй като
докладът е лично
творчество се изискват прецизно споменаване
на използваната литература или помагала .
Това може да стане по 2 начина :
1. с отбелязването на автора и произведението
подлинията на съответната страница
2. в края на доклада

Как се изработва доклад?

Предпоставка за разработване на един добре
планиран и
целенасочен проект е извършването на
изчерпателен
анализ на съществуващата ситуация .
Съществуватразлични начини за анализиране
на ситуацията .
Предварителни проучвания , интервюта ,
разговори са много полезни за
осъществяването на задълбочен анализ
на ситуацията . Анализа на ситуацията като
фаза от разработването на един проект
минава през няколко спънки :
1. Анализ на проблемите .
Той има най-голямо значение за планирането,
тъй като въз основа на него се формулират
бъдещите дейности по
проекта . Анализът на проблемите трябва да
посочи причинно следствената връзка между
негативните аспекти на съществуващата
ситуация . Целта му е да
установи истинските проблеми , които имат
приоритетно значение .

2. Анализ на целите.
Следващата стъпка е определяне на целите на
проекта. На
практика това означава ясно да се представи
желаната
бъдеща ситуация и да преценим кои цели не
могат да бъдат постигнати с конкретния
проект.
3. Анализ на стратегиите.
Този етап обхваща следните стъпки -
индентифициране на различни възможни
стратегии, избор на стратегия на проекта

2. Природа и общество. Противоречивото
отношение между тях.

1. Човек и природа .
а ) самоопределяне
- границата между „своите” и „чуждите”
- ролята на природните дадености
б) експлоатиране на природата от човека
- още от древни времена с първите земеделци
- скалистите и подпустинните области на
Западна Гърция са резултат от човешка
дейност преди 5000 години , а не естествени
2. От предмодерни към модерни общества .
а ) предмодерни или „аграрни” общества -
които не отделят природата от средата на
човешките взаимоотнопения - ползващи
богатствата на природата
б) модерни общества
- експлоатиращи и видоизменящи природата
- два „полюса” - природа и общество
в) модерната епоха
- постоянно съперничество „човек /природа”
- индустриална революция
- изкуството набляга на способностите на
човека и на това , че човек е „повече” от
природата

г) модернизация - процесът на преобразуване
на природата , на
света и на самия индивид чрез прилагане
възможностите на разума и
човешката наука
3. Класическата модерност .
а ) обществото се свързва с „активност”, а
природата - с „пасивност”
б) обществото се „налага на” природата със
силата на рационалния
разум
в) разделение на науката
- „природни” науки
- „социални” науки
+ природата според тях е нечовешка ,
неисторическа реалност
+ природата се подчинява на константни
природни закони , а обществото - на динамични
социални закони
4. Пренасяне на разделението върху човека .
а ) човекът - противоборство между дух и
материя
- съзнание с /у физика
- рационално с /у ирационално
б) природата е „подчинена” чрез човешките
институции

в) има и мнение , че акцентът трябва да се
измести към полюса
природа от двойката „природа-общество”
- Жан-Жак Русо
- бунтът на епохата на романтизма - XIX в.
5. Екологично съзнание - неразчленимост
между природно и социално в съвременния
свят .
а ) екологично съзнание (тревогата от
непредимите последствия от
действията на хората върху средата , която
населяваме )
- „Римският клуб” и неговият доклад от
1974г . (индустриалци , консултанти ,
държавни служители )
б) устойчиво развитие (опазващо природата
и използващо
възстановими ресурси обществено развитие )
- 1987г . в доклад на комисия на ОН е въведено
понятието „устойчиво развитие”
в) различен поглед към природата в
зависимост от професия ,
култура и личен опит

6. „Световното рисково общество”.
а ) неразделими социални и природни причини
за катастрофите ,
опасностите и въобще рисковете в
съвременното общество
- Улрих Бек
б) човешкото общество като част от
природата
- преодоляване на мисленето от
„класическата модерна епоха”

2. Глобализацията : Тревоги и Надежди

1. Идеята за глобалност .
а ) глобалност
- Маршал Маклуън , 1962г . - електронните
медии превръщат света в „глобално” село
- след края на ’80-те години на миналия век -
разпадането на „Източния” и „Западния”
блок и рухването на Берлинската стена
правят идеята приемлива
б) глобалността се дефинира различно едва
ли не от всеки индивид , участващ в процеса на
глобализация
2. Измерения на глобализацията :
икономическо, технологично, екологично.
а ) глобализация в икономиката
- международни пазари
+ „глобус” - цялата планета
- доводи „за”: повишаване на производството,
повишаване на стандарта на живот на
отделния индивид

б) технологична глобализация
- стандартизирана , приложима навсякъде
техника
- Интернет
+ експорт на работни места (outsourcing) -
информационното
обслужване на дадена компания , институция
се извършва по Интернет от
чужбина
- доводи „за”: по -интензивно и лесно общуване
- доводи „против”: страх от улеснена намеса в
личния живот на човек
в) екологичен аспект
- с /у парниковият ефект , последиците от
консумиране на ГМО, опасностите на
ядрената енергетика трябва да се впрегнат
общите усилия на хората
от цялото земно кълбо
3. Националната държава като единство от
„нация” и „държава”.
а ) криза на „националната държава” в наши
дни
б) „държава” - управлява определена
територия и населението и
в) „нация” - общи културни ценности , общ
език , общи вярвания

4. Процесите на глобалност и отслабващата
власт на националната държава .
а ) несъобразяване с границите на
националната държава
- евтин и бърз транспорт
- Интернет и др . средства за комуникация
б) нов тип „глобални” човешки ценности
- техен първообраз са екологичните ценности
в) трудно е да се води затворена политика
- националистическите движения в кр . на XX
в. показват и опасността от това
5. Състоянието на глобалност .
Мартин Олброу описва понятието
„глобалност” в книгата си
„Глобалната епоха” в 5 аспекта :
а ) общо посрещане на екологичните последици
от човешките действия по цялата планета
б) загубване на усещането за сигурност -
„глобални” оръжия
в) икономика , неподвластна на определени
центрове
г) глобален транспорт и глобални
комуникации
д) възприемане на ценностите на глобализма

3. Дилемата Универсализация или
Глобализация

1. Универсалност и глобалност .
а ) универсалност - независимост от
конкретно място и време ; да
бъде приложимо нещо навсякъде
б) универсализация
- държавите - чрез експанзия навън и
разпространяване на собствената , взета за
универсална , култура навсякъде
- мисионерската дейност на католическата
църква през XVI в.
- също може да значи : технологична
стандартизация (въпрос на
договореност между групи специалисти или
две или повече държави )
- глобалност ≠ универсалност
+ глобалност - нарасналата
взаимозависимост между хората по света ;
пространство на различието, не на
еднаквостта

2. Локално и глобално : какво означава новото
понятие „глокално”?
а ) глобално - повсеместност , идва от
„глобус”
б) локално - локализация („тук и сега”, идва
от „локус” - място
в) глокален - феномен , който е от глобално
значение , но е поместен
или идва като цяло от една област - например
обвързваните Силиконова
долина и сектора на информационните
техноло гии
3. Глобалността като елемент от
всекидневния живот .
а ) локалност на глобалното
- пресните плодове от „други географски
ширини” в хипермаркета
- в големи градове като Лондон и Ню Йорк
хората са често много по -
свързани с колеги на хиляди километри
разстояние , отколкото със съседите си
- диаспоровите общности лесно могат да
поддържат обща историческа памет и общ
език чрез съвременни комуникационни средства
+ диаспора : разселване на големи групи
етническо население по целия свет , най-вече
вследствие на насилствено прогонване , напр .:

4. Индивидуализацията в съвременния свят .
а ) характерна още за класическата
модерност
- но тогава е имало ограничения откъм класа ,
семейство, религиозна и
трудова общност ;
- „предсказуеми” биографии ;
- „социализация на личността” - приобщаване
на индивида към социални
норми и институции
б) в съвремието има много повече свобода на
действията , но и повече риск за индивида
- функционирането на институциите днес се
основава много повече на индивидуалната
свобода
- съвременното общество - „общество на
знанието” - границата между експертно и
всекидневно знание е размита и ежедневно се
преначертава
в) институционализиране на
индивидуализацията - утвърждаване
на самите възможности за индивидуализиране
като ключова съвременна
социална институция , на която се основава
общественото развитие

4. Политически отношения и политизиране
на неполитическото в съвременния свят

1. Представата за политика в модерната епоха .
а ) държавата - политическа единица , която
разполага с монопол
върху прилагането на легитимно насилие
б) официална сфера на политическото - а извън
нея , с политически
оттенък могат да бъдат наука , бизнес , личен
живот
2. Интернационални политически отношения .
а ) интернационални споразумения
б) междуправителствени организации
- първата такава организация е Международният
телеграфен съюз , основан 1865г .
- организация на Обединените Нации
3. Кризата на традиционната политическа
система и новата транснационална политическа
регулация .
а ) невъзможност да се контролира всичко
централно от държавата
- контрол над използването на Интернет
+ кой има право на такъв контрол
+ как ще стане , нали Интернет е глобална мрежа
+ страни , в които Интернет се цензурира в
някаква степен :
Китай , Русия , Бирма , Малайзия

б) отделните държави доброволно отдават част
от своя
суверенитет , за да може да се изградят
транснационални становища по
важни въпроси
4. Международните неправителствени
организации : директната политика .
а ) независими от никоя държава политически
субекти
- Грийнпийс
- Амнести Интернешънъл
- Лекари без граници
5. Политизиране на неполитическото в
ситуацията на глобалност .
а ) неправителствените организации влияят на :
- същинските политици , на които понякога им се
налага да се съобразят с
тях
- на обикновените граждани , демонстрирайки , че и
те могат да участват в решения от всички сфери
на обществения живот
б) „политизиране отдолу” - промяна на
правилата на политическата
игра от такива организации
в) „политическо” идва от древногр . „полис” -
градът-дръжава , в чието управление участва
цялото правоспособно население

5. Европейска идентичност и границите на
Европа

1. Идеята за космополитична Европа и
Европа на разделенията .
a) европейско световно гражданство –
Кант и Гьоте
- европейска идентичност , отделена от
останалия свят , но непознаваща
вътрешни граници (космополитната идея )
б) Едмунд Хусерл – духовно обединение
срещу застрашителното варварство
в) националсоциализмът – пречка за
обединението на Европа
г) разделението на Европа след Втората
Световна война
- Западна Европа – само икономическо
обединение
- Източният блок
д) падането на „желязната завеса” –
начало на европейското
единство
- темата за обединена Европа – социална
дискусия

2. Eвропа като „духовна форма”:
европоцентризмът .
а ) идеята за европейско единство от ценност
прераства в
юридически определена цялост
б) Европа – пример за останалия свят
- „старият континент” – първоизточник на
нормите
в) Хелмут Плеснер и Реми Браг –
незавършеността на Европа (тя не
може да бъде модел за подражание , след като
постоянно се изменя )
г) Европейската интеграция , разглеждана
като проблем
3. Европейска културна идентичност ?
а ) Европа - уголемена национална държава
- общоевропейски институции
б) европейска нация
- минимални общи точки между различните
народи -> несолидарна нация
в) границите на Европа - териториален
аспект
- Самюъл Хънтигтън , „Сблъсъкът на цивилизациите” - „[…] голяма

историческа разделителна линия между народите на западното
християнство и
православните , и мюсюлманите […]”
г) модерната експанзия - творческа интеграция , не само
асимилация

4. Отворените граници на Европа .
а ) европейската идентичност не се подава на
изкуствено
политическо „конструиране”
б) съвременните териториални граници са
почти фиктивни за
модерния човек
в) от интеграционните процеси в Европа
зависи как ще изглежда
континента в близко и далечно бъдеще , но не е
задължително да
доведат до създаване на европейска нация

Култура и Цивилизация в ситуацията на
6. глобалност

1. Понятия за култура и за цивилизация .
a) култура - характерни за дадена човешка
група начин на живот ,
ценности и норми
б) цивилизация – синоним на култура
- 1. като предел на жизнеността и начало на
залеза на дадена култура
- 2. като все по -голяма изтънченост на
нравите , противоположност на варварство
2. Култура и цивилизация - между научната
употреба и политическата злоупотреба .
а ) 1945-1989г . на Запад
- Цивилизацията с главна буква , образец =
културата на Запада
б) след 1989г . в Източна Европа
- културна глобализация (McDonalds, KFC ,
Coca-Cola )
- балканизация - раздробяване на смятани за
дълготрайни политически и
културни структури
+ войните в бивша Югославия

3. „Сблъсъкът на цивилизациите”.
а ) идея на Самюъл Хънтингтън
- глобална политика = „политика на
цивилизациите”
- локална политика = „политика на
етничността”
- „реална политика” или Realpolitik -
прагматично преследване на собствения
интерес от страна на дадена държава , вкл .
чрез насилие
б) Хънтингтън взема цивилизацията
(научно абстрактно понятие ) и
и придава действен характер
- конфликти между цивилизациите (напр .
Балканите )
в) израз на тревогата от ожесточаването на
съвременните
фундаменталистки движения като ислямския
фундаментализъм
4. „Светът на джихад срещу Максвета”.
а ) идея на Бенждамин Барбър , американски
изследовател на
политиката
б) първи сценарий - световен джихад на расов
и религиозен
принцип (полюс на безкрайното локализиране и
раздробяване )

в) втори сценарий - неограничени от никого,
индустриите
хипнотизират цели народи с
- бързи ритми : MTV
- бързи компютри : Macintosh
- бързо хранене : McDonalds
като нациите са наблъскани в еднообразен
увеселителен парк (полюс на
безкрайното глобализиране )
5. Н ееднозначна културна глобализация .
а ) безпрецендентно взаимно обогатяване на
културите в наши дни
б) модерното производство се стреми да се
„локализира”, т .е . да се
насочи към определена група хора /купувачи , а
не да произвежда без
оглед
в) културата е винаги локален феномен , но не
непременно затворен
в определени граници

Раздел 2
Наследството
на обединена

Европа и
България

Културно наследство : Проблемът за
поколенията

1.Наследството : материално и морално а )
материално - имуществото, което родителите
остават на децата си б) морално
- знания , култура , ценности
- задача
в) морален ангажимент
- морален договор
- прием на наследството – приемане на определена
идентичност
г) разтрогване на морален договор
- отказване от наследство
д) колективна идентичност
- общ произход
- вярност към някакви общи ценности
2. Нация и наследство
а ) връзка между поколенията
- непрекъсната промяна , движение
б) загуба на морален смисъл
- прогрес в социалната , научната и техническата
сфера
- родителят няма на какво да научи детето
в) общото наследство
- писатели , политици , художници
- обреди , култура , език

г) национална идентичност
н-аецдиняо наследство принадлежи само на една
- културни преплитания
д) естествен , биологичен наследник
- семейство и кръв
- културен феномен
- вярност към оставеното
3ч.овИекзборът на наследство и универсаленият
аеп)охуанинваернсаацлинооначлоивземшако наследство – XIXв. –
- надпревара между народите за повече
духовни постижения
- национален егоизъм
б) глобална култура
- минало и собствена идентичност
-сичиовдеукхъотвнеитсвеобсиодреонддита иелзбиира наследството

Колективна памет и история

ч1.оКвеошлкеакттаивонбащтнаосптам. ет като основа на
сaкпо)оммкпоеалннеиикянтадиоевднцнаяалпчаоомнвеаетшцик-оантоаоблвщнаонсооасбтщспе(осдотетвлоепн)риитяте елска
- хаджилъкът на мюсюлманите е пример
-прситмреарстната седмица преди Великден е друг
б) социалния характер на колективната памет
-сспорцеицитиоалулоанглоиМтзаеорпсиарси„пХкоуамллнтбявунарекн”сиспфоорремд иф,рсеънзсдкаидяени
2. Институции на паметта и на забравата .
аоп)итедаинисмтвено човекът погребва мъртвите и пази
б) колективната памет може да се манипулира
- модерните институции поставят
„ваойкнтиу,анлаиузчинриащоти”крспиотмиеян,ибтеедсзтнавциия пиопсрл.учай
виз)мкеорлеенките ивната памет има политическо
к-воормйанзуирнупишсртеазвиач19не4ескт4иогя.нрваеБжзаиъгмилнгаалрииятеотпрез балканските
инк-оардмчаризу.нрнуи-шзХмаиватавнлеБетръо(лнГгааерсрииммяавпнорилеязи)т1,9еП9, 0еот+стгена.;в(пеФноисръоащтницяия )

г) техники на забравата
Й- пормошКкаитпуарннаахервирсетитияените на Заговезни ;
- амнистия ; помилване
- обратното на забравата : кръвното
отмъщение
3. Памет и история .
апр)исптамраестт-наем, цоецлииондааллнеогинтатимовиарраенсвао,ето
бмис)итнииаснлтаооттраоия, м-оотбеиквтириавнеан ,еднианусчтенвепнооглотед към
в) нужни са между 40 и 50 години , за да
премине нещо от паметта в историята
п4а. мМетузтеяат. - една европейска институция на
а ) музеят - европейско явление
бис)ттороийяе на границата между памет и
в) музеят има достоверен материал , но
подоборът на материала е пристрастен
г) той е колективната памет за пред другите

Култура и индивидуализация

1.Индивидуалната идентичност
а ) автономен индивид
- собственият живот е на първо място
- „ин-дивид” – не-делимият най-малък атом на обществото
б) съвременни световни метрополии
- право на промяна (местожителство, професия , богове и т .
н .)
- устойчивост на индивидуалната идентичност
- индивидуални възгледи за света
- предпочитания
- „лайфстайл”
в) срещане на собствените претенции и оценката на другите
2. Европейската културна история на индивидуализацията
а ) дълга социална и духовна традиция
-съспъерренвинчоиваннаивелнаастидтеиа-с пдоре–вдноабрЕилфадоарм(ифниалуопсорфавълтение )
-юиднеоди-вхирдиусталиняансоктагтоваорренлоисгтияи безсмъртие на древен Египет и
- формализиране на римските социални отношения (социална
персона )
- феодална епоха (лична чест и съперничество)
б) капитализъм – възход на индивидуализацията
-съвжажитнаелрсотлвяаитмнаепгроазднъатти()пространство, където
- отстояване на личния интерес
- социална мобилност

в) буржоазни революции
о-бнщалесатгавное със сила принципите на модерното
о-пирзепдъеллнеянавагтруспеажеланията на индивида , не на
г) Пико де ла Мирандола
- „Слово за достойнството на човека” –
1486г .
д) въпросите на модерния човек
- „кой съм аз”
- „накъде отивам”
- „защо живея”
3ид.Иеннтдиивчиндоъстт като консуматор на своята
а ) извиненията на модерния индивид
-торсеввообжонжодсатване от екзистенциалната
-свиелтюазия за неподвижност и завършеност на
б) консумативно общество
-ворйанзапространение след Втората световна
- мощна основа за (псевдо)
индивидуализацията
- комерсиална верига
- отдел по маркетинг
- новият „тотем” – марката

Всекидневна култура.

Признаване на другия и Стереотип.

1. Всекидневна и духовна култура .
опaпо)сртдедуиехжлоеевнннииаяфкнуоалрмтчоиувреаш-ксиъявдкуухпн, озсатпетчаатотани в
н-оксниитгиел, ика, ритдирн.и , ноти , ленти и дигитални
б-еазнвткуоснииемтона пошлостта , простотията ,
зба)пвосвеекдиеднниеевниапкруолизтвуержада-нсеъвнкаумпниосъстл от правила
„-порбирраотднао”т-окънаде„ткоулнтямураак”овдеткосизииипрсмавиислъал е
др-воарпдз.рле)инимерчаеннзраиливвисочаойатнсвпадаее,тцлиинзхфиботоиррчаентнчиааотвбоеертшапчркжаиеинвовипболащтарннтзоиаснттьхеорираи.н.сеТанее (, и
2ид. еВнтсеикчиндносетвн,апкоуллиттуиркаа,нкаоплрекитзниаввнаане .
аемд)нноадзудихъносрвтжнвааовткауолнтаудрма а-луцтивнъстржвадтаваавврлаамсткиттаеннаа
бка)твосеокриъджнеивензаакзуалщтиутраа н-аммоажлецдианссте виазптоалзва
-допасасозегялптаедззяантсатттроаавшкаае,н, чикаеоктоттиодзеечлкеонзливтоазнеиетквуеилдстеовусертиртемряятбвада
- позитивна дискриминация

в) известна „автономия” за малцинствата
оо- бптщрееидстеале„езонасикотобнерниаид”и-циоибинчеабии,вваядравасенипяре, коъбслвеактлоз,азраатдиова
- но така повече власт получават традиционните
длъидрежраивватдаадеендиа опбрщедноотствриа,таяевданапроотизфвуонлкациите на
+ ромите в България извършват покупко -продажба
на жени (30’000 - 60’000 лв.), но това се преследва
от закона само ако е свързано с насилие
г) признаване на идентичността
- това е , което индивидите и групите очакват
- идентичността е въпрос на диалог с другите - тя е
по средата на това , което настояваме че сме и това ,
което те виждат в нас
3. Културният стереотип .
аж)елсатниереедоатриапзб-еорпермосдтреунги,яагресивен образ наместо
- циганите крадат
- балканците се карат
-увкеоргеантосотстреащнниемв с„тизекрлеоютчиепнаия”, това не разколебава
б) описанието на човек винаги е само условно
-евирнеаичтееспърщеезсIтIвуСв.аВо.п)асност за хора /групи (напр .
в) обяснения на стереотипите
- „габровци са стиснати” - Габрово е бил първият
капиталистически град в България
п-рдорс.тпир)им-есртир(.е4в9реите са сребролюбци , шопите са



Опити за културно дефиниране на
Европа

1. Аспекти на европейската културна
идентичност .
a) човешката цивилизация не се е зародила в
Европа , но Европа се
старае да бъде наследник на всичко ценно в
цялата човешка история
б) обединена в разединеността си
- обединяващо е признанието на всеки , че всеки
може да му бъде
съперник
в) ролята на модернизацията е голяма
- в борба с християнската религия
- християнството не е фундаментално за ЕС
- така пише в учебника , това (не е / е ) мое
мнение
2. Националната общност .
а ) национална общност
- проект за сливане на политически и
културни граници
б) национална идентичност
- културата на един регион /етнос за цялата
държава се взема
- за сметка на повечето други култури в
държавата
+ кюрдите в Турция
+ бретонците във Франция

в-++--об)неврпедсазнариицизаочникоцикяовизиттахянчоаиодлеесеннеодовивннеиннтааенсатцоижятераии:мзаадтълобжщито севлонйоство
+ припознават едни и същи поети и писатели ,
музиканти , герои
- „нация” идва от (лат .) „раждам”
г) международен контекст
- националната идентичност не може да
съществува без да се съизмерва
с другите такива
-++ос-атснмНОъалирцилотеичибвоаеменнвлотапаовлитевайнанссинетиктаеиоаретбонриедаадигизетргунравтеида,иат(нч(обнп1аоо9рс0отмн1ингКо.и)гмуобасетхротфднеуникн-нца1ич8я9итн6ига.д)а
акнбд3Аояе).)днмОГестпнаъатраисзиввнупдчоъеееайниррдтнтниинеа,ладКзциааиониснаътрзиаеддд:аепвяратонаеект:тРоъ:отнбиезркаоШгоабуепдмоиваненечн,еаАнЕлавчтриоодпзеиа .
в) цели
- преодоляване на националното противопоставяне
+ в областите природни ресурси , право, пазар ,
политика , etc.
- оспорване на #1 място на културната
идентичност на отделната нация
=> създаване на Европейска „множествена
идентичност”

Европейски аспекти на българската
културна идентичност

об1гмиaи.ртдд))аеКеелшнн„нноттаоеакцоксцииинепи,ччднороатнннваноооивмаассстдклтттиааенсн”,алдсотпеинносмеакаарсабмо?ибзъддъво/лееалч*ннггуоаттанврряоиссстчмчккнаквааотаитстеатаа/нн!ач,ацуцситвиосорнтна.авл5лон4наза*а/
--- рхИоавзнаоАнвосВпмааазрсоулвхо, кисело мляко
вк-саи)хтзапараотйп-срсикеияадлт,ндбаираудрргиеуинатталс,нетипоикряуцлЮетлауанрнни връзки с
-----куг)удупкнвлооиоеивнтслщцсоантокунлсивориитсреаттнотяетсведкеникиканеотъа?„пссеЩеанснсаътиуисяртсицтгваиаивтмндкаеоои”рскнеаратачнойеанлцоиистоВниаазлвоннваетсщао ни
+ дори религията не е така стриктна

д) европейския характер на нашата
национална идентичност
- два различни разказа
+ българското е срамно, „модернизирайте”!
+ българската култура е ценна , ценна е и за
Европа
- българската културна идентичност е
постоянно раздвоена
+ гордостта от себе си
+ засраменото вглеждане в себе си а ла Алеко
Константинов
2. Да бъдем себе си не за пред другите .
а ) такава идентичност , каквато на нас ни
харесва , а не на другите
- нашето настояще
- нашите мечти за бъдещето
б) нашата идентичност - това сме ние , а не
някакъв декор

Раздел 3 Личността ,
демократичните институции и
върховенството на закона

Личността в традиционните и в
модерните институции

а1ипДм.нр)оСсеидтммпберилроееткнръхрисужоатъцдтикиетъоиииттч-енлнсдтниитъаттрлиатеетъдгринуианаиццдсиипмтииолцнниеионтмоигнуоекцнтпъаиооитмсобсачмаълрещонуидейчпесянртроновсицтуевсас-т
само доколкото е налице съответния тип
л2аонксатуеи.)злчНвнантъновооопшиурсрлсретммиънамиити. яоЛЧеиниооииитвчнувесснсктвонвосеоиоятртизвмттааувиецаиптижсрсииъеае-мщвлниааоолнтооаипктярсаоае.зцдвТииеамелазвлеилннаипияртаневиие ла
върху обществото .
Исвскобеирор)снгиезтамстиатннпееоисмаизтизтнавипацуатотицтдяуиадтоттъмнаирраужалн–йиаиаунзтуесиидтсртнпиаренроногейеосйзочвснцтдаиаиътвваналеаляънцескигянтаплякоаеодврбрсрагиитаалодн;двнеийозонсъттомс,т, –
поява на обществено приети социални
отивокрббноо)енщщлстПтсиеееисср,рттптокорлввомуоиоеицяянрттивниаиоояатнтве.знееаанатовиачсимисссаасъякнттотвотаевямноаввтиеапняттоисптсоаитоцровисветекаабдрлщнениноноотисирттяиемо;сфзитнауаанткцуиси.-

3. Институциите в традиционното общество
и съответния тип личност
а ) Личността в традиционното общество не
е индивидуалност , а самоявяване на
племенното тяло

4. Институциите на модерното общество .
Парадоксът на нормализирането и
индивудуализирането
Властта на модерните институции
хомогенизира личностите , но в същото време
ги индивидуализира . Тя ги дисциплинира ,
принуждава ги да се
самоконтролират , но и ги освобождава ;
Характерно за модерната свобода е , че тя не е
даденост , а е непрекъснато
усилие , усилие без гаранции от Бога ;
Наличие в модерните общества не само на
автоматизация на индивидите , но и
на непрестанно създаване на общности .

Публичният и частният живот на
модерния човек
воигaбо1.рттн)))аПтгнжпмОлоеродреешйолжатектеисноднесиисвкаиъвъинетоотте-бп-щночо-салу&емтжосдетqжоеджuпцевнoаданооtнуцтс;стиптдоуовннбмоаалтъидствчовоее&бтноqеидuнсчoфиtат;ес-трериеанждане ,
кмвмспиоебнлъреощтезаиждвнзсееидиривсрмучъкътнвещеропвснаштоаконлсниво-евеиа(пянстсттоатбиолоувчион(пърасйаажмнск5нтдоооосоавсянткм(зеоитнктдтъдооодатоетммобдпмос-аео-р,йнслоигетнерсюмпотаотрсжпортиняаадкионтнаосснсзраттнсаакокпвзвоврдооотеее)чнпвлово,е)аснттие)да
вмеии2аДдзъ.)соивозВъднъмнсщетриъръкишзнотвнапвпаитаарснктноееавсцракнпеваниасузедтбдчонлееамалисдачтяченйадннонсооастомттсднътовоктеитпартзоооасосптптродаорвчвсеавтанасссртттаармнвдасооантимисвеняоас-то
пвпбзаур))божчДслтиаивосчртменаеоннънссотеттп&всреооqос-uтгиoрнрtата;жнисдмтаевиносс-ев&яптрqеuвoрtъ;щлиашвенчоассттноот

3. Анонимната публичност и съпоставката
традиционен- модерен дом
а ) Иван Хаджийски-" Бит и душевност
на нашия народ"
б) Валтер Бенямин- "
Колекционерът"
в) анонимната публичност
публичността като принцип на функциониране
на институциите ; формално равни
позиции
в модерното общество властта се излъчва и
регулира не от персона а от безлични
регулатори(закони , пари и .....)
от името на Н ормата и в името на Н ормата
4. Публичност и медии
а ) Хабермас- "Публичността е
създадена от медиите . Гражданското
общество не е само
циркулация на стоки ,а е и циркулация на
съобщения ."
б) Историческият път
Високи кули при древните перси ;
През 14-ти век организирана специална служба
обслужващо цяла Европа
Краят на 17 век и появата на пощата ;
Първите вестници( Страсбург 1906г) и
появата на общественото мнение

в) публичното дискутиране-" мястото
на публичния дебат , където разни индивиди
могат да
обсъждат въпроси от общ интерес и може да
се формира обществено мнение"
Хабермас
5. Застрашената публичност
а ) Електронните медии Маклуън -"
средството е съобщението не толкова
съдържанието".
Телевизията ,радиото, печатното слово
формират различни типове личности :
Печатното слово - индивидуалистичен тип
човек ;
Радио - авторитарен човек ;
Телевизия- същински масов човек ;
Имплозия- свиване на широкото
пространство на света до една точка до
телевизионния екран .

Социалните шансове на личността и
неравенствата

2он2тпдоо2псемсдв121,ивр1басз1т....одъъ)тббиа)аъ....крраии123Са123.цочощщнзсеНиесзосспсесоЧСдктншертдилпттонлодоврсоееецтоеааиваорбцуооътоирниссциоаарцирпвстровлзжттбиаачдовмитнннлаеиаеиареиннашалвиооасимиввццкалееиззетикаетблрялаатддчкииеввлонлнкисваеи,нинмяеенаоививинлниссвеътокалистида(иевктвтоазнотвковолднеяаситонптпедноеббаиивнзтаеинянвиопрниощте,неатпаозяипезешебвкиобаолтиоавп,итревоъпозоснибиъезнадиессозацадисрмердтаоиоетнтоознсесиордиоацга,евцяоцисиассццаркпрсинивдтизтитлиимкцитаанииарнациооиссоиааидкеаатифоаетвкчш,изорги-штлириц,оалъатсеииаираоиакиапнтцслидтдняионрчп,укопксоовокиаеадартсазиееръсисри-еооолтваансгнлнащнзинмтт;еванеоанапилднщорспсавпнолотнбоисртовтсоитиоръиолуебатцияетдсиктвмпстеитроннаееинмасеааоатвадлмтнаофвооеин;васлкоезнееяблреуиъаинстишалраро,еартнсавдтиатикксмисатиадаионттввтттчеивиинктвоаооесннезчцсооиоднсияисзнеиоиакроеиивллестаеов-сцрртншкоетявткеааниндио)ива,зяиацинятпасенахлиивиопеспазятнмооринтивлеиоцетеоасивт-еяи

3. Функционалистки възгледи за
неравенствата
3.1 социална стратификация;
компетентности
3.2 Сикурел -типизацията
3.3 присъщото за обществото вътрешно
противоречие стабилността на обществото
идване от
консенсуса, интеграцията, а от отношенията
на господство ,на власт.
3.4 дефиниране на институциите като"
инструмент на господстващата класа"
4. Наследяване на неравенствата
4.1 Пиер Бурдийо- „има обективни неравенства,
защото има различна степен на наличие на
културните, икономическите,
образователните капитали, както и на така
наречените социални
капитали, капитали от връзки ,които могат
да се мобилизират когато е нужно,"
няма
съдбовност";
4.2 "озаконяване на началните културни
неравенства"

Демокрация на участието и ролята на
гражданските организации

1. Представителна ли е представителната демокрация

Уязвимостта на партийното разбираната

представителна демокрация е една от причините за

възникване на друго разбиране за демокрацията

обвързано с активната роля на гражданското общество

2. Гражданско общество и гражданство
Гражданското общество обхваща сферата на
публичното представителство и защита на частния
интерес , но извън държавната власт и същевременно
то обхваща отстояването на основните човешки
права , които е прието да се наричат граждански
статус или гражданство
Под гражданство се разбират няколко близки , но
все пак различни неща:
-гражданство – въплъщава политическото
равенство на всички хора в националната
държава
-гражданство –като граждански статус
изразява съвкупността от всички човешки права
-всички прояви на гражданско участие


Click to View FlipBook Version