Електронна тетрадка-2

3. Третият сектор –между държавата и частния бизнес

А ) Три сектора на обществото -първият е държавен ;
вторият –частен бизнес и третият – междинна зона
между държавата и частния бизнес , включващ
публичното , но извън публичната власт на държавата
, представяне и защита на частния интерес
Б) определяне на този сектор като неправителствен и
нестопански
-неправителствен означава ли неполитически ?

4 . Що е неправителствена – нестопанска организация

Третият сектор включва всички организации

допринасящи с дейността си за реализацията на

някаква общественополезна цел ,

неосъществяващи печалба в полза на което и да е

лице и неслужещи на политически цели .

Лестър Саламън – дейността на тези

организации е плод на самостойната инициатива на

групи граждани , които свободно изразяват своята

воля и преследват с всички позволени от закона

средства някаква определен аот тях приоритетна

цел , непротиворечаща на обществения интерес .

проблемът с дефинирането на „обществено

полезни “дейности за развитие на образованието ,

духовния живот , спорта , за защита на човешките

права и на околната среда , както и

благотворителните дейности .

Модели на доброволни действия

Действия на конкретни личности – основно

човешко право на сдружаване , намира

юридически израз в създаване на асоциации

или сходни граждански образувания;

предоставяне на материални ресурси –

фондациите с аправния израз на

предоставянето на определено имущество за

юридически санкционирани цели

5. Социални функции на третия сектор :

Демокрация на участието
Акцентира върху политическата функция на
гражданския сектор
Децентрализиране на държавната власт
Овластяване на гражданите
Социална солидарност
Важна предпоставка за стабилна демокрация

6. Третият сектор като граждански сектор

Втори
срок

Раздел 4 Тема 1

41. Възникване на идеята за правата на

човека . Статусът на граждананина

1. Идеята за естествените човешки права.
a) Новото време
- естествени, „по природа” права на човека
+ Джон Лок - първи сериозен теоретик
+ самата идея се появява през 14в. в Германия
б) Джон Лок - „Първият трактат на управлението”
- „никой не трябва да застрашава живота, здравето, свободата
и
собствеността на другия”
- естествено състояние: всеки защитава своите „естествени”
права
- държавата - обществен договор с цел защита правата на всички
(преминаване от естествено към политическо общество -
модерната държава)
в) три последствия от теорията на Джон Лок
- никой не може да е под политическото разпореждане на някой
друг, освен по собствено съгласие
- защитата на тези естествени права е основна функция на
всяко
управление
- ако управляващите не могат да се справят с тази задача,
хорат
имат право да ги свалят
- американска Декларация на независимостта (1776г.)
- френска Декларация за правата на човека и гражданите
(1789г.)

- Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи

2. Граждански статус.
а) граждански статус - понятие, което обхваща всички права
б) класическа книга на Т.Х. Маршал, според която
гражданският статус включва 3 вида права (3., 4., 5.)
3. Граждански права.
а) граждански - преди дефинирани като естествени
- свобода на личността
- свобода на словото
- свобода на вероизповеданието
- свобода на мисълта
- право на собственост и договори
- право на информация
- право на справедливост (особено право - да потърсиш
наказателна отговорност от нарушителите на твоите
права)
4. Политически права.
- право на участие във властта
- право на избиране на властимащите
- право на свободни и честни избори
- всеобщо избирателно право

● политически права на малцинствата

5. Социални права.
- право на сигурност и икономическо благополучие
- линии на бедност (международен стандарт - 1 щатски долар
на
ден е минималната граница за физ. оцеляване на човек)

- право на договаряне на условията на работа и заплащане с
работодателя
- право на труд
- право на социална помощ при безработица или злопулука
- право на здравни услуги и образование
„гражданство” и „граждански” - вж. стр. 89-долу/90-горе

6. Институции, гарантиращи правата.
а) граждански права - законодателни институции и съдебна
система
б) политически права - парламент, изпълнителна и местни
власти
в) социални права - образователна система и социални услуги
г) (специфични) културни права, гарантиращи достъп до
основните културни институции
7. Социалният и либералният модел на модерна държавност.
а) „социалните държави” („държави на благоденствието) на
Запад гарантират голям обхват от социални права
- Холандия, Германия, Швеция, Канада
б) либерален модел
- обвързва се с гарантирането на гражданските права и свободи
- социалните права зависят по-скоро от трудовите
постижения
б) комунистически режими
- пълно ингориране на гражданските права
- формално представяне на политическите права (именно
заради
горното)

● пълно осигуряване на социалните права

● добро образование ако не си член на партията-майка; а пък в трудов
● лагер социалните ти права не са точно осигурени) */

в) западни демократични режими (отвъд лявото и дясното
разделение, гарантиращи и някои основни социални права)
г) общества с гарантирани свободи, но напълно липсваща
социална сигурност
д) равните социални шансове (/* тъй като равните социални
условия се оказаха илюзия */) са изключително важни
8. Граждански статут и социални неравенства.
а) граждански статус в съвременните общества
- голямо значение
- съхраняване на достойнството на един човек от мизерия,
унижения, изстъпления
- гарантирането на основните граждански права е критерий за
стабилна демокрация и икономическа развитост на модерните общества
б) гарантираните на хартия и теория права невинаги са
гарантирани на практика

42. Права на човека и граждански права

1. Модерният човек - обвързан и подвижен.
a) обвързан с други като него
- но не в традиционния смисъл
- разтворена е връзката с рода и безвъпросните представи за
света
- но човек е затворен в националната държава
б) подвижен
- пространствено
- могат да се променят местожителство, дейност, социален статус
- може да се намерят „близки”, които не са роднини, а близки по
дух хора
2. Право и отговорност.
а) обвързването на право с отговорност
- традиционно право на бащата, владетеля
- независимо доколко е осъзната отговорността, всеки носи
отговорност за постъпките си
3. Човек и гражданин.
а) два типа права
- на човека (винаги)
- на гражданина (когато са признати от обществото)
+ невъзможността да поема отговорност лишава детето
от някои граждански права, но то си остава пълноправен човек
+ неспособността да носи отговорност правно лишава
душевноболния от граждански права, но той си остава пълноправен
човек
4. Поставянето под въпрос на ценноста на човека.
а) общите принципи в устройството на държавите през 20в.
довеждат до повече, не по-малко конфликти

б) поставяне под въпрос на ценноста на човека - при
експанзия на една национална държава
- към друга национална държава = война
- към по -стара форма на държавно устройство =
колонизация
- човешките права на „чуждия” или „врага” нямат значение
в) расизъм , антисемитизъм , геноцид , тоталитаризъм -
форми
на самоунищожение на човешкия род
5. Всеобща декларация за правата на човека .
„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и
права . Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят
помежду си в дух на братство” […] - чл . 1 от Всеобщата
декларация
за правата на човека - 10 декември 1948г . Защото
„пренебрегването
и неуважението на правата на човека доведоха до варварски
деяния , които потресоха съвестта на човечеството.”
а ) тоталиризмът забравя , че някои хора са граждани на
държавата заради различните им виждания
6. Европейска конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи .
а ) Европейска конвенция за защита на правата на човека - 4
ноември 1950г .
- статут на национален закон в почти всички страни , които
са я
ратифицирали (приели )
- България я приема през 1992г .

43. Правата на човека и държавните институции :

защита нa правата на човека срещу ограничването и

нарушаването им от институциите

1. Декларацията.
a) ООН търси практически механизми за развиване и
насърчаване на правата на човека, независимо от раса, пол, език и
вероизповедание
2. Конвенцията.
а) върховенство на закона
б) човешките права са правнорегламентирани /*(кажете го бързо)*/
3. Специфика на модерното право и правоприлагане.
а) просто спазване на закона и нарушители
- хора (лесно)
- институции (специфично)
+ институциите на модерната държава имат
свойството да се превръщат в повече или по-малко
самозадоволяващи се
+ правото е централизирана система, зависеща от
определени институции, които също могат да се деформират с
времето
+ писаната форма на закона има предимството, че е
обективна, но също така е и абстрактна и винаги има място за
интерпретация
+ съотнасянето на закона към конкретния случай се
извършва в процеса на правораздаване, и различните интерпретации
се
сблъскват в съдебната зала
+ съдията (и съдебните заседали) трябва да има
абстрактна гледна точка, вземайки всички детайли от различните
гледни

точки под внимание + да се абстрахира от собствените си
убеждения
4. Новият национален правен регулатор.
а) Европейската комисия по правата на човека
- държави могат да подават жалби срещу други държави
за
нарушаване на конвенцията
- хора могат да подават жалби срещу институция от коя
да е
държава-членка на Съюза. Ако се установи, че има
нарушение, въпросът може
да се предаде на Европейския съд по правата на човека
б) Европейски съд по правата на човека (учреден с Протокол
11 към Европейската конвенция през 1998г.)

44. Граждански форми на отстояване на човешки права

1. Нормативните документи и отстояването на човешките
права.
а) нормативни документи
- Всобщата декларация за правата на човека (ООН)
- Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕС)
- Конституцията на Република България
- Кодексът на труда
- Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства
б) форми на гражданска активност
- гражданско неподчинение
- спонтанни граждански инициативи и протести (вкл. стачки)
- граждански сдружения (от пряко желаещите участие във
властта
до профсъюзите)
- конкретни неправителствени организации, занимаващи се с
конкретни проблеми /* какво конкретно изречение */
2. Гражданско неподчинение.
а) Томас Хобс - „Левиатан”, въвежда понятието
б) „Ако суверенът заповяда на някого” да не прави нещо „без
което той не може, такъв човек е в правото си да не се подчинява”
в) Хенри Дейвид Торо - американец, 19в., популяризира
понятието чрез личен пример
г) Джон Ролс - „Теория на справедливостта”
д) гражданското неподчинение е резултат от съзнателен,
личен избор, въпреки че може да се упражни от повече хора
наведнъж и ако няма публичност - все едно нищо не се е случило

3. Граждански протести и инициативи.
а) обикновено спонтанно възникнали, лесно се разпадат
б) няма индивид, а „всички” и липсва съзнателната
устойчивост на другите форми
в) лесно могат да бъдат манипулирани
г) стачките са популярен пример, обикновено за отстояване на
определени социални права
4. Гражданско движение.
а) разнородни групи, сплотени единствено от желанието за
разрешаване на конкретен проблем
5. Граждански организации.
а) представят интересите на конкретна, сравнително сплотена
група
б) медиите пак са основен фактор за ефективността на
дейността на такава организация, както и при другите форми на
гражданска активност
- Хелзински комитет за защита на човешките права
6. Корпоративизъм и плурализъм.
а) профсъюзи и други професионални и бизнес организации
б) „трипартизъм” - в в договарянето на социалните права
участват 3 страни
- профсъюзи
- големи организации на работодатели
- държавата
в) корпоративизъм - определени неправителствени
организации имат правомощия да участват в държавната
власт
г) плурализъм - обратното - няма привилегировани
организации, а всички граждански сдружения се опитват да
влияят
върху политическите решения

7. Групи за натиск и застъпнически кампании.
б) омбудсманът - независима институция, към която
хората се
обръщат при нарушаване на правата им и още една форма
за
публично влияние
в) децентрализация на политическата власт - даване на
по-
големи правомощия и отговорности на по-ниските нива на
управление, например местното (общинско) управление

45. Гражданство и идентификация . Индивидуални и
колективни права : праватана малцинството

1. Индивидуална и колективна идентичност.
а) разграничаването на двете е всъщност смяна на акцента
- индивидуалната - акцент върху процеса на идентификация
- колективната - върху общността, с която се идентифицирам
б) основа за противопоставяне на индивидуални и колективни
Права
- „малцинство” - група хора, различаващи се по определени
признаци от „мнозинството” в държавата; въведено и като
политическо понятие
2. Рамкова конвенция за защита на националните малцинства
(РКЗНМ).
а) 01.02.1995г. в Съвета на Европа
б) доброволно спазване на конвенцията, съобразно
специфичните условия във всяка държава
в) всяка държава определя понятието „национално
малцинство” и има ли такива в нея
г) България я ратифицира през февруари 1999
3. Що е „национално малцинство”?.
а) имащи езикова, културна, етническа или религиозна
идентичност, различна от тази на „мнозинството” в дадена
държава
4. Що е малцинство?
а) няма точна нова дефиниция
б) различна (от тази на мнозинството) „културна идентичност”,
вече разширена да включва субкултури, сексуална ориентация,
възраст и др.
5. Индивидуални или колективни са правата на малцинствата?
а) не са колективни, защото „национално малцинство” не е
колективен субект
б) страх от права на малцинствата - често смятани за

Раздел : Личност ,
национална
идентичност и
малцинства

51. Нация и национална държава . Национална
идентичност и групови Идентификации

1. Нация.
a) нацията е неестествен начин за класифициране на хората
б) тя е продукт на общата история на дадена общност и е повлияна от
редица фактори-
политически , икономически и културни
в) националната държава е политическата организация, резултат от
нацията
2. Национализъм.
а) в началото (зората на модерната епоха) той (национализмът) преди
всичко е
насочен навътре, обединяващ хора с близка история, обичаи и пр. Основен
ресурс е
сходство в историческата съдба, близост на говоримия език , на обичаите
и вярванията.
Когато националната държава създава своите институции тя
произвежда национално
съзнание и национална идентичност.
б) ако национализмът предхожда нацията (България, освобождаваща се
от
османско робство), тогава той е по-скоро насочен навън, залагащ вече на
разграничаване (от „чуждото”)
3. Национална държава.
а) при (условно) първия вариант, на обединяващия национализъм
- нация = общност от граждани, модерна структура
- национална идентичност - принадлежност и съпричастност на
гражданина към националната държава
б) при (условно) втория вариант, на разграничаващия национализъм
- акцентира се върху етническата общност
- върху разликите по свой език, култура, религия, чрез които тази
общност
се отличава от заобикалящата я доминираща група

4. Съществуване на националната държава.
а) разграничаване от другите (съседни) нации и дръжави
б) общност, усещане за принадлежност и акцент върху тях
в) принадлежността към ТАЗИ нация винаги е „ценна”
г)националната гордост се изразява в : патриотизъм - отстояване и
утвърждаване на ценностите на нацията, без да се отхвърлят
постиженията на други
нации
национално достойнство - съхраняване на чувството за национална
принадлежност, независимо от несполуките или подигравките; изключва
агресия към
изразяващите друго мнение хора, групи или институции
5. Крайности на отношението към националната държава.
а) националистическа идеология - често пъти гордостта от „нашата”
нация
преминава във враждебност към други
б) ксенофобски (омраза към „чуждия”), расистки (отхвърляне и изолиране
на
различния) настроение
в) другата крайност - национален нихилизъм
- резултат от криза на националната идентичност
- представлява загуба на смисъла и на ценноста на национлната
6. Идентичност.
а) собствен избор
- избирам да стана лекар и заедно с това се уподобявам на другите,
избрали да станат лекари
б) естествено дадени (мъже/жени)
в) следване на общоприетите модели на поведение (напр. жените/мъжете
използват такива жестове, носят такива дрехи, следователно е нужно и
аз да го правя)
7. Групова идентификация.
а) уподобяване с някакви други хора
б) простите общества в миналото - съществувам, като съм като другите
около

г) националната идентичност е най-голямата групова идентификация -
нашият
разделен на национални държави свят не допуска свободно реещи се човешки
Същества
8. Границите на националната държава.
а) националната държава започва да губи значението си на последен гарант на
човешкото съществуване в 21. век
б) пространствената локализация на идентичностите на човека също губи
значение
в) границите между националните държави губят своето значение
г) а), б) и в) са резултати от
- новите комуникационни технологии
- несъобразяващите се с прегради нови заплахи за човешкото
съществуване
+ Бин Ладен
+ Озоновата дупка
+ Ахмед Мъртвия терорист
+ алергиите от шоколад и мляко
+ замърсяването на околната среда

52. Национална държава и малцинства :
държавни граници и човешки различия

1. Възникване на малцинства.
a) малцинствата - етнически, езикови, религиозни възникват в
Европа в началото на 20в.
б) нуждата от утвърждаване на националните граници по
време на и след Първата световна война създава за първи път
проблема „малцинство” в междудържавните отношения
в) по същия начин става и в България и това историческо
развитие обуславя до голяма степен съвременната ни представа за
„малцинство”
- забравяне, че ги има
- страх от някои от тях
2. „Покровителство на малцинствата”.
а) в множество договори, сключени след Първата световна
война, има раздел „Покровителство на малцинствата”, което е
официално признание за съществуването на такива от много
европейски държави
б) разпоредбите по раздел „Покровителство на малцинствата”
включват
- еднакво третиране на всички жители
- равни политически и граждански права за всички поданици,
независимо от раса, език или религия

● свободно упражняване на език и религия, достъп до образование

3. Емиграция на малцинствата.
а) според договорите - тя е „взаимна и доброволна” и
„гарантирана”

б) има „бежанци” от територия, попаднала в рамките на

друга
държава, които отиват при хора подобни на тях, а има и
„принадлежащи към малцинствата” - такива, които не
могат да се
преместят от земята, която вече не принадлежи на
тяхната
родина/държава
4. Родно място и национална територия.
а) два избора стоят пред „различните”
- да поискат и получат ново гражданство от новата
владетелка на
земите, където живеят
- да се преселят при „своите” в „своята” държава
б) ако изберат да останат на „своето място”, но вече сред
„чуждите”, техните права невинаги са гарантирани на
практика.
Обществото на народите е гарант.
5. Малцинство и територия.
а) малцинствата често се разглеждат като възникващи
от
промяната на граници
б) самите хора от малцинствата се мислят за „чужди”
на „тази”
територия, като това също запазва връзката им с тези
„отвъд
границата”
6. Малцинството като проблем на националната
държава.
а) светът не е готов да започне да гарантира
наднационални
интереси и всичко е все още обвързано с националните
интереси
б) след Втората световна война малцинства няма (има
на
практика, разбира се), тъй като наднационалното решение
е явно
нерентабилно, с разцепения на два мощни блока свят
Статутът на мюсюлманите в България (не е точка)
Българската държава признава за значимо религиозното
различие, ефективно казвайки, че мюсюлманите са турци,
а не
българи. (от документ - „турците в България ... и
българите в Турция

53. Национална хомогенизация . Социално

конструиране на малцинствата

1. Човешките различия.
a) проблемът на малцинството е проблем на човешкото различие
б) различието по какъвто и да е признак е неунищожимо, с или без
кавички. То прави
подобието между хората незначимо и незабелязвано.
2. Ние - Те.
а) „ние” - нормата, „те” - отклонение от нея
б) зависи доколко хората възприемат дадено различие като
определящо
3. Количественият критерий за малцинство.
а) „малцинство” са „по-малкото” /* който не вярва - стр. 120, долу
*/
б) „те” са „по-малко” и това е винаги причината „те” да са с
ограничени права,
ако са, незначим е и белегът, по който са различни „те”
в) нищо не може да се направи - „те” са малцинство, защото са
малцинство.
4. Национална държава и доминираща културна традиция.
а) модерната държава е национална
б) националната културна политика, националното образование са
над всичко
(утвърждават културна доминанта, пренебрегвайки всички
различия)
в) национална амалгама /* :D */ - съвместно живеене без
разграничаване
5. Национална държава и мултикултурно общество.
а) модерната държава създава и ново общество - именно защото
съдържа в

себе си много общества с различни култури, езици, обичаи и религии
б) националната идея произвежда като страничен продукт
доминиращата
културна традиция, като другите, понякога отбелязани като „не-
културни”, са
изтласкани
в) именно техните носители стават членове на ентически, религиозни или
езикови малцинства
6. Национална държава и малцинства.
а) в края на 20в. това отношение се проблематизира по нов начин
б) националната държава произвежда етнически, езикови и религиозни
малцинства
в) отслабва политиката на национална хомогенизация
г) усилва се негативният акцент върху съществуващите вече малцинства
7. Отношението „ние” - „те” на всекидневно равнище.
а) ограничаване на възможностите за всекидневно взаимодействие
б) ромите в България според българина - „Те искат да са бедни, да живеят в
гета - нека
бъдат такива!”
в) всички носители на „ненормалното” се санкционират

54. Национална държава и мултикултурно

общество : политика на признаване и социална

практика на възпроизводство на малцинства

1. Мултикултурното общество.
а) модерната държава е мултикултурна като социална
реалност
б) в основите и е заложен принципът на равноправие и свободно
развитие на
човешката индивидуалност
2. Историческо наслояване на критерии за малцинство.
а) демократически политически процес
б) малцинство - „група”, обединена от даден/и признак/ци, но има
и
„политическо малцинство”, обикновено опозиционните партии
в) „групата” става малцинство по силата на политическо
решение и поради
населяваната от нея територия
г) обикновено с политическия смисъл на думата се подразбира и
неравнопоставена, правно негарантирана и негативно белязана
позиция
д) публичната на повечето малцинства е „ „Вие” - обществото -
трябва да
признаете нашата особеност”, а скритата, дори за тях самите е
приемането на
човешкото различие на фундаментално ниво

3. Социални практики за възпроизводство на малцинства.
а) обозначаването на дадена група като малцинство понякога
съвпада със
самообозначаването и като малцинство
б) различието на групата става публично значимо, когато тя
официално е
призната за малцинство от обществото
в) веднъж възникнали, малцинствата заживяват самостоятелен
живот
г) без значение наименованията (цигани / роми например), трябва да
се
промени факта, че хората „виждат” „циганин”, или „гей” и
съответната типизация

61. Икономическа интеграция

1. Фази.
а) цел на създаване на Европейските общности (за въглища и
стомана, икономическата общност и за атомна енергия) =
икономическа интеграция, предпоставки за по-тесен съюз на
Европейските държави по-късно
б) икономическа интеграция - нарастващото икономическо
взаимодействие между държавите. Крайна цел - сливане на
икономическите интереси. Три фази:
- взамодействие: интересите на страните са еднопосочни и могат
да се определят като „взаимоизгодни”
- взаимозависимост: икономическите интереси на една държава са
зависими от икономическите интереси на други държави
- интеграция: обща политика или регулаторно решение, което
формално прави интересите на всички общи
2. Форми.
а) зона за свободна търговия
б) митнически съюз
в) единен пазар
г) икономически и валутен съюз
3. Динамика.
а) не е задължително интеграция да премине през всички
форми последователно
б) различни фактори влияят на развитието на интеграцията
- интензивност на икономическото взаимодействие
- интересите на деловите среди
- географска близост
- исторически опит
- културни особености

- ниво на икономическо развитие
- равнището на взаимната търговия
в) самият процес на интеграция може да доведе например до
просперитет на фирмите в повечето или всички държави в
интеграционната групировка, и те да поискат задълбочаване на
интеграцията
4. Интеграционни политики.
а) процесът на икономическа интеграция се осъществява чрез
серия съгласувани политики
б) те биват два вида:
- решения, които пряко засягат всички икономически субекти
(фирми и пр.): например създаването на единния пазар в
рамките на
Европейската общност
- друг път тези политики са просто формално признаване на вече
съществуващи взаимовръзки
в) „въвеждането” на определена интеграционна политика не
значи, че интеграцията непременно ще се задълбочи. Тя просто
създава възможности, а от фирмите зависи да се възползват от
тях.
г) единният европейски пазар осигурява четирите вида
свобода на движение
- свободно движение на работна сила
- свободно движение на стоки
- свободно движение на услуги
- свободно движение на капитали

5. Потенциални ползи.
- нарастване ефективността на производството
- подобрени пазарни позиции (поради по-големия пазар)
- повишаване на качеството на стоките
- намаляване на разходите за осъществяване на сделките (поради
наличието на обща парична единица

Раздел VI - Тема №2

62. Създаване на интеграционните политики

1. Учредителните договори.
а) Европейските общности - Европейската общност за въглища
и стомана, Европейската общност за атомна енергия, Европейската
икономическа общност
б) Учредителните договори - Парижкият договор и Римските
договори
2. Общностните институции.
а) Европейски съвет - политически център на ЕС, определя
основните насоки на развитие на интеграционните процеси
Европейски съвет ≠ Съвет на Европа
б) Съвет на министрите - осигурява представителството и
защитата на интересите на държавите членки. Седалището на
Съвета е в Брюксел.
в) Европейска комисия - истинският двигател на европейската
интеграция. Състои се от 20 члена, седалище в Брюксел.
г) Европейски парламент - единствената институция, чиито
членове се избират чрез всеобщо пряко гласуване от гражданите на
ЕС. Депутатите се избират за срок от 5 години, българските
представители са 18 на брой.
д) Съдът - 15 независими съдии, 9 генерални адвокати,
контрол върху институциите на общността и държавите-членки
е) Сметна палата - финансов контрол, следи за законноста на
финансовите операции и за доброто финансово управление на ЕС

3. Националните правителства.
а) са важен фактор при формирането на политиките на
общностно равнище
б) са по-склонни да прилагат интеграционни политики, от които
ще имат полза
4. Видове интеграционни политики.
а) Единен пазар
б) Икономически и валутен съюз

в) Функционални политики
г) Секторни политики
д) Външни политики
Ами, ЕС и държавите-членки долу-горе гледат да постигнат
консенсус в горните области.
5. Компетенции.
а) компетенциите (правомощията) на ЕС са много различни в
различните области
б) някои области като митата върху стоки внасяни от трети
страни, са изцяло под юрисдикцията на общността ЕС, а други като
здравеопазването са изцяло в компетенциите на държавите-членки
(поотделно)
6. Интеграционни политики и национални интереси.
За да възприеме някоя държава-членка дадена интеграционна
политика, тя си отговаря удовлетворително на следните въпроси:
а) Ще служи ли тази политика на свещените цели на
Републиката /Конго/ ?!!!! (националните интереси)
б) Политически приемлива ли е интеграцията, която ще се
осъществи в рамките на съответната политика? (Ако приема Еврото
да смени Лева, ще гласуват ли достатъчно хора за мен?)
в) Ако това е политика, свързана с отношения в световен
мащаб, точно ЕС ли е най-подходящата организация за
осъществяването на конкретната интеграция?





63. Единен пазар

1. Създаване -80 години на 20 век ;Единният пазар официално
действа от 1.01.1993 г
А) осигурява четири свободи – свободно движение на
работници, стоки, услуги и капитали

Б) Общностно право :

Първично - обхваща учредителните договори (Парижкия и
Римските договори) + Единния европейски акт, Договора от
Маастрихт, Договора от Амстердам, Договора от Ница)
Вторично (производно) право – общностите институции
приемат законодателни актове – регламенти, директиви,
решения, препоръки и мнения
2. Процесът на вземане на решения :
А) Процедура на консултиране –Европейската комисия
подготвя предложение за нормативен акт – Европейски
парламент / Европейският парламент приема писмено
становище, което изпраща на Европейската комисия и на
Съвета
Б) Процедура на сътрудничество /въведена е с договора от
Маастрихт/–чрез нея се изготвя обща позиция
В) Процедура за съвместно вземане на решение - Засилва се
ролята на Европейския парламент и дава възможност за
съвместно решаване и приемане на актове във важни сфери –
единният пазар, свободното движение на работници,
образованието и др

3. Премахване на физически, технически и данъчни бариери
А) Физически бариери - на 1 януари 1993 г. окончателно е премахнат
митническият контрол върху стоки и хора между държавите членки на ЕС
Б) Технически бариери

● Отнасят се за свободното движение на стоки (стандарти,
изисквания за безопасност)

● Подход на хармонизирането
● Взаимно признаване на стандартите на държавите членки

В) Данъчни бариери

● Най-голямото предизвикателство пред изграждането на единния
пазар

● Различен размер на косвеното данъчно облагане в държавите членки

4. Икономически ползи :
-конкурентноспособност , намаляване на безработицата , подобряване на
резултатите на европейските предприятия , снижаване на разходите за
производство и др .

64. Икономически и валутен съюз

1. Икономически и валутен съюз –напреднал стадий в
интеграцията

А) Цел –премахване на високите разходи за обмяна на валута ,
несигурност на обменните курсове
Б) Етапи –
1.07 1990 – сближаване на икономическите политики , тясно
сътрудничество между банките
1.01.1994 – намаляване на бюджетните дефицити и растяща
независимост от централните банки
Маастрихтски критерии :

● Устойчивост на цените и средногодишен темп на инфлацията –

да не бъде по –голям от 1,5 %

● Да няма прекомерно голям дефицит – да не бъде по-голям от 3%

от БВП

● Среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити

● Националната валута да се вмества без голямо напрежение в

нормалните прагове на отклонение

1999. 1999.– въвеждане на единна парична политика и

единна валута –евро

Създаване на Европейска централна банка
2.Въвеждане на еврото-осъществява се в три основни фази
1фаза – 1998 -11 държави вземат решение ,за изпълняване на
критериите от Маастрихт
2 фаза – 1.01 .1999- 11 държави + Гърция /Смята се за начало на
съществуване на икономическия и валутен съюз /
3 фаза – 1.01.2002 в обращение влизат монети и банкноти евро .
Изтегляне на националните валути

3.Основни ползи: ниска инфлация , намалени разходи по сделките , по –
голяма сигурност , привличане на инвестиции , ускоряване на растежа
Помислете съществуват ли минуси !!!!!
4.Еврото и разширяването на Европейския съюз

● Интеграция в Единния пазар
● Изпълнение на критериите за участие във валутния съюз
● Присъединяване към икономическия и валутен съюз

65. ОБЩИ ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
СЪЮЗ

1.Обща селскостопанска политика :
Заместване на националните мита със система на свободна
търговия със селскостопански стоки между държавите членки вътре
в Общността
обща защита по отношение на вноса на селскостопански стоки от
трети страни.
А) Общ механизъм :
Гарантирани цени за изкупуване на селскостопанските излишъци –
разходите се покриват от бюджета на Общността
Мита и такси за вносните селскостопански стоки – чрез тях се
повишава цената на вносните стоки и се защитават
производителите в общността
Експортни субсидии за повишаване на конкурентоспособността на
международните пазари
2.Обща търговска политика:
-регламентирана е с Римския договор
-най-видим елемент е общата митническа тарифа
-Търговските споразумения се ратифицират от Европейския
парламент , а преговорите се водят от Европейската комисия
3. Обща транспортна политика
Регламентирана е от Римския договор , потвърдена с договора от
Маастрихт
Цели – да се подкрепи функционирането на единния пазар; да се
подобри сигурността на транспорта, да се стимулира устойчивото
развитие.

4.Регионална политика
Разлика в благосъстоянието на отделните региони
Чрез своята регионална политика ЕС прехвърля ресурси от
богатите към по-бедните райони. Целта е да се модернизират
изостаналите региони, така че да могат да настигнат
останалите в Съюза.
Всички имат полза от намаляване на различията в стандарта и
доходите – за ефективно функциониране на единния пазар,
фактор за сближаване и икономическа интеграция

66. Социална политика на ЕС

1,Европейският икономически модел - Основава се на идеята, че за
обществото е най-добре, когато тези, които го съставляват
(работодатели, работници и др.) се споразумеят как да се управлява
икономиката.
А) Основни характеристики на модела :
Сътрудничество и партньорство в рамките на индустриалните
структури
Финансова система
Щедра социалноосигурителна система
Консенсусна икономическа политика
Активна индустриална политика
Концепцията за социална политика в Европейската общност
Първоначално философията на учредителните договори е предимно
пазарно ориентирана.
Развиването и хармонизацията на социалните условия се разглежда
като резултат от икономическата интеграция.
Като следствие се разширява и социалната политика
•По-добри стандарти за опазване здравето на работниците и за
безопасността на работното място.
•Принцип за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд
3.Социалната харта :
Харта за фундаменталните права на работниците, т.нар. Социална
харта, приета през декември 1989 г.
В нея се подчертава, че социалните и икономическите аспекти на
интеграцията трябва да се развиват по балансиран начин.
Европейската общност е компетентна да действа в сферата на
условията на работа, еднакво третиране на мъжете и жените,
информиране и консултиране на работниците.

4. Европейско гражданство - Договор от Маастрихт
А) Гражданите на ЕС имат право да се движат и да се установяват
свободно, да гласуват и да се кандидатират в общински избори и избори за
Европейския парламент
Б) Гражданите на държави членки, пребиваващи извън територията на ЕС,
имат право на дипломатическа защита от службите на всяка държава
членка
5.Договор от Амстердам – влиза в сила от 1.05
Включва нова глава посветена на заетостта
Изискава от ЕС да стимулира висока заетост чрез кооординирана
стратегия включваща обучение за придобиване на по-висока квалификация
Реорганизация на работното време , нови сфери на заетост , умерен
растеж на заплатите
Инвестиции в човешки ресурси , в знания и умения
6. Еднакво третиране на мъжете и жените
Политиката за равно заплащане е установена още в Римския договор, но
тя не се прилага активно до 70-те години на XX в.
През 1975 г. е приета директива, която включва определение за равно
заплащане и установява ефективна система за контрол.
ЕС подготвя и прилага редица програми за ефективна подкрепа на
работещите майки чрез по-гъвкаво работно време, развитие на мрежа от
детски заведения, подпомагаме обучението на жените при завръщане на
работа след майчинство и т.н.

71. БАЛКАНИ И БАЛКАНИЗАЦИЯ .
HOMO BALKANICUS

1. Балканите – какво представляват те?
1.1. Проблемите.
Разминаване между географски очертания;
Разминаване между културните определения;
Наследник на Византийската и Османската империя;
Едни държави са извън него – Румъния и Турция;
Други са част от него – Хърватска и Словения.
1.2. Негативната натовареност.
Понятието е натоварено с отрицателен заряд;
Той идва още от Средновековието;
Съперничество между Византия и католически Рим;
Балканизация – раздробяване на едно пространство;
Балканизация – малки, враждуващи държавици;
Това го има по време на Балканските войни – 1912/13г.;
Има го и при разпадането на Югославия – ХХ век.
1.3. Произход на името.
Предложено е за първи път от Йохан Цойне – XIX век.
Свързано е с планината Балкан/ Хемус/Стара планина/;
Смята се, че името има турски произход и става име на
полуострова.
1.4. Срамът от балканското.
Не се прави опит да се промени негативното;
Всеки се спасява поединично;
Обвинения, че балканците са другите;
За българите срамът е свързан с Бай Ганьо Балкански;
Нарицателно име за всичко негативно;

Румънци – не са в региона;
Хървати – те са католици и по – близо до Европа;
Гърция – членка на ЕС;
Балканът е част от България;
Той е възпят и във фолклора.
1.5. Времето на Студената война.
Балканите предизвикват различни асоциации;
За едни – ляво управление и развитие;
За други – борба срещу СССР;
За трети – път към пазарна икономика.
2. Причините за състоянието на Балканите.
2.1. Историческите причини.
Разпадането на Османската империя;
Възникването на националните държави – XIX – ХХ век;
Те са естествена част от Европа;
Общественото им развитие е по – назад от това на другите;
Те не са нито колонии, нито истински свободни;
Двойственост и промяна;
Догонваща модернизация – спусната отгоре;
Средствата идват от държавните институции;
Капиталите не са частни като на Запад;
Революцията на Кемал Ататюрк:
Империята престава да съществува;
Появява се Турция;
Президентска република;
Светска държава;
Пълна обществена промяна.
Промените идват от елитите;
Осъществяват се от политиците;
Разпадат се при първата промяна на вятъра.

2.3. Политическите причини.
Балканските страни не са самостоятелни;
Зависят от добрата воля на освободител;
Обвързани са с международен договор;
Зависимостта е обвързана и с големината на държавата;
Колкото е по – малка, толкова по – зависима е тя;
Всяка държава си търси геополитически съюзник.
Какви са взаимоотношенията на Балканите по време на Студената
война?
2.4. Изходът.
Единна политика на международната общност;
Това са ЕС и НАТО;
Напрежението между големите се отразява и на малките;
Конфликтите често са кръвопролитни;
Разпадането на Югославия.
Това е място като всяко друго, не е специално.
2.5. Проблемите.
Усещане за свръхценност;
Предопределеност и важност;
Днес този регион има редица проблеми.

72. Локално, национално, регионално.
Как е възможен регионализмът в съвременния

свят ?

1.Какво е регион

Според „Бъдещето е наша работа“ на Дени дьо Ружмон
Регионът е най-общо грозд от общини, а по-конкретно съвкупност
от няколко общински сдружения, всяко от които отговарящо на
нуждите в дадена специфична област – образование, природна
среда, транспорт, териториално устройство и прочие, като всяко
от тях групира онези общини, които го желаят и имат нужда от
него, без задължение за другите…

2.Локална общност и регион
Локална общност – е традиционна, затворена; всичко извън нея е
чуждо.
Локалността е самодостатъчна.
Локалната идентичност може да се дефинира през призмата на
„чувството за принадлежност към определено място и към мрежа
от културни практики“, които са отделни и независими от
заобикалящия свят.
Такъв тип локална идентичност характерно явление ли е за
съвременния свят? Защо?
Локалността има тенденция да се превърне в регион.
Регионът обхваща различни локални места от гледна точка на
включването им в нещо по-голямо, в което обаче локалните интереси
играят значима роля.
3.Как се формира регион
Първата и най-тясна зона обхваща географски общото място на
живеене, сходните природни и географски особености.
Пр. Балканите и планината Родопи, разположена от двете страни на
гръцко-българската граница.
Втората зона е зоната на непосредствено значимия обмен, на
икономическия интерес.
Това е зоната на директния обмен – може да е както в националната
територия, така и да излиза извън нейните рамки.

За да се обособи регионът, е необходимо да има политически субект, който
да има интерес да обедини многопластовостта на региона в регионалната
идеология.
За да може регионът да се положи на картата като регион, а не като
природно място, е необходимо да придобие известна
институционализация – да има структури и правила, които да го
поддържат като регион.
ДИСКУСИЯ:
Как бихте се самоопределили: като бургазлия , софиянец, от Батак,
родопчанин (т.е., мястото, от което сте); като българин; като фен на
„Левски“, „Лудогорец“ или друг отбор; като човек от Балканите; като
европеец; като гражданин на света; като какъв?







КРАЙ! (;

Topic/Date
Write your notes in here