Модул 4 – Копие

БОТАНИЧЕСКА
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Амарилис

Арменско кукувиче грозде

ОПИСАНИЕ - Кукувичето грозде е луковично растение, което израства на височина до
20 см. Развива се под формата на плътни туфи. Има тъмно зелени, листа, които
прорастват направо от луковицата му. Те са на брой от 2 до 4 на растение . Цветовете
са събрани в съцветие грозд. Те могат да бъдат бели, светло сини или синьо-лилави,
изключително малки и нежни, наподобяващи фунийки или камбанки. Някои са
оцветени в синьо с бял ръб на камбанката. В двата си края цветчетата са стеснени,
като в горната си част имат шест зъбчета. Известни са със своя силен аромат. В
средата на цветната кутийка са разположени тичинките. Цъфти през месеците март,
април и май.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА - Някои представители от рода на кукувичето грозде намират
приложение като лечебни растения, за разлика от този вид Muscari armeniacum.
Техните свойства са били обект на продължителни изследвания в съседната на нас
държава – Турция . Освен в градината, по поляните и в гористи местности, м може да
вирее и в саксия като цвете на балкона или в стаята.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ -Растението няма медицинска стойност. Използва се само като
декоративно. Влиза в много добро съчетание с лалета и нарциси. Размножава се
освен с луковици и чрез семенца. При засаждане на семенния материал, кукувичето
грозде цъфти на третата година.

БИСЕРЕН ХРАСТ

Гроздовидната екзохорда е широколистен висок (до 4 м), силно разклонен
храст от сем. Розови. Естествено разпространен е в Централна Азия.
Цъфти края на април-май месец с красиви бели цветове събрани по 6-10 в
гроздовидни съцветия. Наименованието Бисерен храст описва красивите
цветни пъпки с правилна овална форма, подредени като бисери по
младите леторасли. Плодовете са звездовидна, вдървесинена кутийка,
която се задържа дълго върху растението.

Екзохордата е един от най-ранно цъфтящите храсти през пролетта, има
висока топло и сухоустойчивост, не понася единствено силно калцирани
почви и плътна сянка, слабо е податлив на болести и вредители. Може да
се подрязва и оформя, но след прецъфтяване. Бисерният храст е
предпочитан декоративен вид за единично засаждане или в групи.

БОТУРЧЕ ОПИСАНИЕ
Есенното ботурче е многогодишно тревисто растение с

височина 5-20 cm. Образува дисковидна грудка достигаща в

диаметър до 15 cm. Листата са петоъгълно-сърцевидни,

дръжката им е дълга до 20 cm. Листата се появяват

обикновено след цъфтежа. Цветовете са единични, по големи

от 1,5 cm, с дръжки по-дълги от листата. Венчето е

образувано от 5 сраснали в основата и обърнати назад

светлорозови венчелистчета. Тичинките са 5. Плодът е сух,

кълбест и се отваря с 5-7 зъбчета. Плодната дръжка нараства

и се завива спирално, а плодът се забива и узрява в почвата.

Цъфти август-октомври.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Може би и вие не знаехте, че красивата циклама се нарича по народному ботурче.

Това е освен прекрасно цвете и лечебно растение. Луковицата на

красивото ботурче лекува синузит и помага при артрит, може да пребори

бронхита. Народната медицина е отделила подобаващо място и е създала няколко

народни рецепти, които

много помагат.

БЯЛ ИМЕЛ - описание и лечебни свойства

• Любопитни факти и народни вярвания
• В миналото паразитното растение бял имел се е

приемало, че има специални свойства да
предпазва хората от злини и се считало за символ
на живота в традициите на много народи.
• В стари билкарски книги се среща с народни
имена гръмотевична метла, магьоснически знак,
дърво от Божия кръст, а това води до извода, че
имелът е прастаро лечебно растение.

• Използва се при:
• възпаление на лигавицата на стомаха и червата.

Бъбречно заболяване (нефрит и др.)
Заболявания на нервната система.
Външната употреба на бял имел лекува кожни
заболявания: циреи, язви, псориазис, ставни
заболявания.

Бял маргарит

• ИМЕ: Бял снежноплодник - представлява цъфтящ широколистен храст. Храстът е известен още
като бял маргарит и симфорикарпус. Белият снежноплодник е медосно растение.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ: Белият маргарит има един основен ствол, който е разклонен на няколко по-
малки. Максималната височина на растението достига от 1 до 2 метра. Листата са разположени
срещуположно. Те са овални, различаващи се по размер и форма. Дължината им достига до 5
сантиметра. Съцветието на белия маргарит се състои от 16 цвята. Цветовете са малки, зеленикаво-
бели до розови. Растението цъфти през юни-юли. Плодовете са с диаметър от 1 до 2 сантиметра, а
баграта им е бяла. При отваряне на кутийката на плода, вътрешността наподобява фин, искрящ
сняг на гранули.

• ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА: Лечебните свойства на белия маргарит са известни от векове на хората в
Северна Америка. Те са го използвали, за да изцеляват гнойни рани, язви, напукана кожа по
ръцете и краката, както и за лечението на туберкулоза. Инфузията от листата на храста е била
приемана за облекчаване на стомашни болки. Плодовете са се употребявали във вид на натривки
при кожни изгаряния и брадавици. В Русия раздробените плодове са втривани като успокояващ
натурален лосион за ръце.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ: Освен в нетрадиционната медицина, белият маргарит намира приложение
и в декорирането на градини, паркове и площади. Храстът е устойчив на ниски температури и
запазва красивите си бели цветове дори през зимата. Белият маргарит е полезен в пчеларството,
поради високия процент на захарност в нектара му. Пчелите отрупват храста непрекъснато, като
по този начин той им осигурява паша дори при неблагоприятни условия. Растението е важен
хранителен източник за много животни – елени, бели мечки и мечки гризли. Белият маргарит се
засажда по екологични проекти, целящи контролиране на ерозията в крайречните зони и
възстановяване на нарушени природни обекти като изоставени минни находища.

ВЛАКНЕСТ ШМАК

Влакнестият шмак е листопадно дърво с широки листа и красиви червени
цветове.Латинското название на рода (Rhus) означава “червен”.Отглеждан
на открито шмакът достига до 6 m височина, а в саксия – около 2 m. Цъфти
през юни и юли. Есенната му окраска е в оранжево-червена гама и е много
красива.Шмакът е един невероятен декоративен вид, който дори през
зимата не губи своите червени цветове и е идеалният любимец за красивата
градина
Представлява храст или малко дърво с височина от 6 до 8 м. От млада
възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Опадливите дълги
нечифтоперести листа са разположени срещуположно .
На цвят са лъскавозелени в началото. Към края на летния сезон променят
баграта в златистооранжева, а преди да опадат стават пурпурночервени и
придават декоративен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини.
Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести,
червени на цвят власинки – оттам идва името Rhus typhina, което в превод
означава още влакнест шмак. Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени,
събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Плодовете зреят през
септември и октомври, и са събрани в изправени
пирамидални съплодия.

Вълнест напръстник

Многогодишно или двугодишно тревисто растение с

хоризонтално вдървеняващо коренище, с единични,

изправени, слабо разклонени стъбла високи 30-100 cm.

Листата разположени в розетка и върху стъблото,

продълговато ланцетни до ланцетни, дълги 6-20 cm,

широки 1,5-3,5 cm. Венчето на цветовете двуустно,

кълбесто издуто, дълго 2-3 cm, жълто с виолетови

жилки. Средния дял на долната устна много по-дълъг от

страничните. Цветовете са събрани в гъсти,

гроздовидни съцветия. Съцветната ос е покрита с

жлезисти власинки. Лечебни сили

Употребяема част за лечебни цели са

листата от вълнест напръстник - Folia Digitalis lanata.

Листата се берат по време на цъфтеж. Поради
отровността на растението след бране ръцете трябва да
се измиват добре.

Съдържа до 1 % сърдечно действащи гликозиди.

Билката се използва като суровина във
фармацевтичната промишленост за производство на
сърдечно действащи лекарствени средства, които се
употребяват само по лекарско предписание.

ГЛИЦИНИЯ

ОПИСАНИE

Листата на Глицинията са нечифтоперести, дълги 15 до 35 см и наброяват 9
до 19 листчета. Цветовете са събрани в съцветия подобни на
рода Лабурнум и биват виолетови, розови и бели, но не жълти. Цъфтят
напролет непосредствено преди разлистване при азиатските видове и в
средата на лятото при американските видове. Също така подобно на рода
Лабурнум семената са в чушки и също като тях са отровни.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА
Установени лечебни свойства имат само японската и китайската глицинии.
Годни за консумация части от растението са неговите семена, листа и цветя. Семената се консумират
варени, в малки количества, съобразено с токсичността им. Цветовете се овкусяват със захар и се смесват с
тесто, като от тази смес се приготвя известен местен деликатес, наречен "Teng Lo". Листата съдържат
алантоева киселина. От тях се приготвя чай. Младите листа също се използват за храна.
Китайската вистерия притежава диуретични свойства и се използва в лечението на сърдечни заболявания.
Докладвана е употребата на стъблата и цветята й в китайската медицина.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
От кората на растението се правят сандали и въжета. Клоните му могат да се използват като кабели, а
също така и за направата на мостове, като за тях се твърди, че са много издръжливи.

Голяма телчарка

ОПИСАНИЕ - Голямата телчарка е многогодишно тревисто растение.
Стеблата на билката са изправени или възходящи, 20 до 40 см високи,
прости, рядко разклонени, в основата без листни розетки. Листата на
голямата телчарка са обратно яйцевидни до ланцетни или линейни.
Съцветията са многоцветни , връхни. Цветовете са розови, сини до
виолетови или бели. Плодът на голямата телчарка представлява
двугнездна сплесната кутийка. Семената са влакнести. Голямата
телчарка цъфти през юни и юли.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА - Голямата телчарка има установено
бронхолитично, болкоуспокояващо действие. Тя се прилага още при
някои стомашно-чревни разстройства, сърдечни и бъбречни
заболявания и външно - за промиване поразени участъци на кожата.
Използва се при диабет, остър и хроничен трахеит, бронхиална астма.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ - Голямата телчарка расте из ливади,
храсталаци и из тревисти места. Разпространена е из цялата страна от
низините докъм 2000 м надморска височина. Освен у нас, растението се
среща в Централна и Южна Европа. В началото европейските заселници
я приемали за лечение на плеврит, пневмония и други заболявания на
дихателните пътища. През 1920-те, билката е популярна съставка в
патентовано лекарство за лечение на бронхит.

НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ - Ловците от различни индиански племена,
носели парчета от корена със себе си всеки път, когато навлизали в
страната на змиите и, ако се случвало ухапване, веднага дъвчели парче
от корена и след това го слагали върху ухапаното място.

ДИВ ЛИМОН

Див лимон това е сорт, който принадлежи към род Citrus, семейство Rutace.
Много близък роднина е на обикновения и зеления лимон.

Това е храст или ниско дърво, достигащо до 2,5 – 6 м височина. В някои
случаи расте до 10 м. Стволът е прав, покрит със светлосива или зеленикаво
гладка кора. Младите издънки са светлозелени сплетени, имат тръни с
дължина 5-10 cm.

Шиповете се намират в оста на листата. Листата са овални, трилистни, гладки,
лъскави, дълги 10-12 см, дълбоки в средата, тъмнозелени. През есента те
получават жълт цвят.

Цветовете са бели, с диаметър около 5 см, с изразен аромат на лимон.
Цъфтежът настъпва по едно и също време или преди цъфтенето на листата
(през април-май).

Плодовете са кръгли или овални, с диаметър 3-6 см, наподобяващи външен
вид на малки портокали. Кората е дебела, леко космата, ярко оранжева.
Месото е сочно, маслено, горчиво-кисело, съдържа 20-50 големи бели
семена. В пулпата на лимона има жлези, в които се натрупва горчиво
етерично масло, поради което плодовете на това растение имат ниска
хранителна стойност. Зреенето им става в началото на есента.

Див лимон

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА - Имунитет . Яденето на плод спомага за увеличаване на защитните сили на
тялото, като я насища с аскорбинова и фолиева киселина. В резултат на това рисковете от катарални
заболявания са значително намалени.

Зъби . Благодарение на киселините и маслата, съдържащи се в лимона, дъхът ще бъде свеж,
микрофлората в устата ще бъде възстановена, което предотвратява появата на кариес. В допълнение,
лимонов сок помага избелване на зъбния емайл.

Кръв. Използването на poncirus помага за почистване на кръвта от токсини, подобрява кръвообращениет
през вените. В допълнение, плодът увеличава хемоглобина.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ - Често дървото се използва за създаване на пейзажни композиции, може да се
намери по улиците в източната част на САЩ, както и в някои райони на Китай и Япония. Освен това,
поради наличието на тръни, дърветата се използват като защитни насаждения, тъй като едва ли е
възможно да се премине през тях невредими.

ДВУДЕЛЕН ГИНКО

Гинкото произхожда от Китай. В Европа за първи път е внесено в
Холандия, като това се е случило в началото на 18 век.

След като е внесено се използва за красиво парково дърво в Западна
и Южна Европа.

Устройството на Гинкото е много специфично. То е листопадно
дърво, което може да достигне размери във височина до 40 м.

Гинко се култивира в България от края на 19 век. Първите засадени
дървета растат и до днес в градината зад Народната библиотека.
Отделни индивиди от него могат да се видят в почти всеки парк в
различни градове на България.

Ствол и клони Есенна окраска Зрял плод Костилка

Орехоподобните семена на плодовете са особено ценени в Азия и са
традиционна китайска храна. Ястия от гинко се сервират в специални
поводи като сватби и на китайската Нова година.

Дървото Гинко Билоба се счита за доказателство за

еволюцията, защото е оцеляло, почти непроменено над

200 милиона години, още от динозавърската ера. По

това време растения от род Гинко са заемали над 1/3 от

сушата, защото са били много добре приспособими към

променливи условия на околната среда. Тази им

способност спомогнала представител на този род да

оцелее в продължение на милиони години до днес.

След тяхното откриване в Китай, дървото се

превръща в обект на детайлни научни изследвания,

преоткриват се неговите скрити лечебни свойства и се

превръща в едно от най-ценените за фармацевтичната

индустрия растения. В наши дни екстрактът от Гинко

Билоба е предпочитана хранителна добавка, с доказани
Невероятните качества на това чудодейно
лечебни свойства.
растение са определили да бъде на почит сред древните

лечители в Азия. Вероятно то крие още много тайни,

които тепърва ще се откриват на учените и ще

доказват неговото безспорно, незаменимо място в

необятния свят на запазването на живота.

Спокойно можем да кажем, че на Земята

съществува „дървото на живота” и това е екзотичното

дърво Гинко Билоба.

Дневна Лилия Повечето култивари цъфтят непрекъснато в продължение на една до пет седмици – и са
едни от най-предпочитаните многогодишни цъфтящи растения, поради многото си
Дневните лилии - или по-известни като качества – висока издръжливост на засушаване, минимална поддръжка, издръжливост на
Хемерокалиси - са род Покритосеменни, високи и ниски температури, невзискателност към почвените условия и не на последно
Едносемеделни растения. Днес те са включени в място – голямо разнообразие от форми – над 60 000 регистрирани култивара.
семейство Asphodelaceae (Xanthorrhoeacea), но в
миналото са били част от семейство Liliaceae Многогодишно тревисто растение с ксифоидни, течащи листа към земята, образуващи
(Кремови). Латинското наименование на рода храст с височина до 1 метър. Цветовете са едри, във формата на фуния, подобни на лилия.
Hemerocallis произлиза от гръцките думи ἡμέρα Едно цвете се отваря само за един ден. Родът има около 25 вида с разпространение в
(hēmera) "ден“ и καλός (kalos) "красив". Името е Източна Азия и по-рядко в Европа.
пряко свързано с продължителността на цъфтеж
на всеки отделен цвят на растението – около един Daylily расте както в природата, така и в декоративното градинарство. В дивата природа
ден – след което преминава и бива заменен от червените и жълтите цветове са по-често срещани. В градинарството често се използват
други цветове. видове: червено, жълто, лимонено жълто, дребно, Dumorier, Middendorff, Thunberg,
Forrest, хибрид.

Лилейниците са известни още от античността. Още през 70 г. пр.н.е. д. римският
натуралист Плиний описва вид лилейник в своята „Природна история“, а Диоскорид
съобщава за лечебните свойства на цветята и листата му.

На Изток, където лилейниците са особено широко разпространени, техните лечебни
свойства са добре известни. Лилейниците се споменават от много древни китайски
билкари.

В народната медицина отвара от напълно разцъфнали цветя се пие при

заболявания на сърцето и черния дроб, при болки в епигастралната част на
корема; водна запарка от билки (заедно с цветя) се използва при треска и
ревматизъм; инфузия на листа и стъбла - с жълтеница. Коренищата и корените
се препоръчват за лечение на женски заболявания. В тибетската медицина
цветята на Красноднев се използват като тоник, средство за заздравяване на
сърцето и рани.

ЖЕЛЯЗНО ДЪРВО

ИМЕ: Името "ЖЕЛЯЗНО ДЪРВО" обединява много видове растения. Всяка
държава има свое собствено, местно, желязно дърво. Обикновено дърветата
от този вид растат много бавно.
ХАРАКТЕРИСТИКИ: Всички видове железни дървета имат сходни черти, въз
основа на които те се разграничават в отделна група. На първо място, това е
много висока плътност и тежест на дървото - трупи и клони на такива
дървета лесно потъват във вода. Тази дървесина може да замени някои
метали, освен това, тя има някои предимства пред металните материали - не
ръждясва, а за разлика от другото дърво, не гние и не се влияе от вредители.
В резултат на това тя често се използва в строителството, корабостроенето и
други индустрии.
ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА: Много билкари използват това растение за лечение на
различни трески и респираторни инфекции. Използва се и за оцветяване и
ароматизиране на храни.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ: Сред всички известни в света железни дървета, най-
известният е гуаякум, или дърво на бакаут, което расте само в Централна
Америка и Карибските острови. Дървесината на това дърво е известна не
само със своята твърдост (от него се правят чукове и топки за боулинг), но
и с факта, че съдържа гуаякол, ароматна смола, използвана в медицината
като стимулант, благодарение на което гуаякум се нарича още „дървото на
живота“.

Зеленика Лечебни свойства:
хипотензивна (разширява кръвоносните съдове и
Странджанската зеленика е висок вечнозелен храст със силно разклонено понижава тонуса на съдовете, като по този начин
стъбло. Листата са лъскавозелени, едри, продълговатоланцетни и голи. намалява налягането),
Стъблото е с гладка сива кора. Цветовете са едри, лилаворозови, събрани по
върховете на клонките в чадърести съцветия. Цъфти през май и юни. седативно действие (алкалоидът на Vincamine засяга
Зелениката е реликтен растителен вид от епохата на терциера, съхранил се нервната система, успокоява го),
на територията на Европа единствено в Странджа и Кавказ . почистване на кръвта,
Странджанската зеленика участва като подлес в гори от източен бук, източен
горун и благун. Тя е влаголюбив вид, много взискателен към почвената и стягащо (растението има инхибиращ ефект върху
въздушна влажност. патогенната флора),
Зеленика е пълзящ храст или тревисто растение, което има изправени
стъбла. Понякога на листни плочи се срещат бели петна или ресни кремава слабително (повишава мускулната релаксация на тънките
окраска. Расте от листни синусите единични големи цветове, обагрени в черва,
розово, бяло или в лилаво цвят. Зеленика е многогодишен вечнозелен храст. укрепване (подобрява метаболитните процеси).
Расте във височина до 35 см. Корените са тънки, до 70 см. Стъблата на
растението са два вида: пълзящи и вертикални. Първият тип е неносещ,
опънат с един и половина метра и се корени. Вертикалните стъбла растат
нагоре с 20 см. Листата са с къса дръжка и през цялата зима. По форма те са
продълговато-елиптични, дълги 3-5 см. Отгоре, тъмни, зелени, отдолу по-
светли, сиво-зелени, лъскави. Листата се събират в венче от 3 броя.
Лечебните свойства и противопоказанията зависят от химичния състав.
Тревата съдържа повече от 20 алкалоиди, сред които има и такива, които
имат онколитично действие, това са минорин, девинкан, изомадин,
резерпин, аймалицин, пубесцин, винин и др. Съставът е ябълчена, оцетна,
аскорбинова, янтарна киселина. Съдържа рутин, каротин, флавоноиди,
минерални соли, пектин, тритерпенови сапонини, гликозиди, фитостеропи и
танини.

ОПИСАНИЕ - Зимният жасмин представлява широколистен, цъфтящ
храст, който се класифицира към семейство Маслинови. Благодарение
на своите цветя, които цъфтят от края на зимата до началото на
пролетта, то е наречено "Yingchun" на китайски език, което означава
"цветът, който приветства пролетта". Jasminum nudiflorum се оценява от
градинарите като едно от малкото растения, които цъфтят през зимните
месеци. Видът израства до 3 метра височина и диаметър (широчина).
Развива извити зелени клони и срещуположно разположени по тях,
висящи, тъмнозелени листа.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА - Употребява се цялото растение с декоративна
цел. С медицинска насоченост е посочено само едно свойство на
растението - потогонно. За неговото доказване и начин на включване на
този вид жасмин като лечебно растение в медицината, са необходими
още изследвания и конкретизиране.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ - Мнозина го знаят с името Жасмин от Сан

Джузепе. Родина на растението е Китай. То е широко
култивирано като декоративен вид и е обявен за
натурализиран такъв във Франция и на някои места в

САЩ.

НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ - Древните популярни вярвания твърдят, че
Жасмин има силата да изкорени завистта и ревността от хората, които
страдат от него и че отглеждането му помага да стане по-отговорен и по-
осъзнат за действията на човек.

Източен див слънчоглед Лечителски сили на
растението
Описание
Съцветията се берат по време на цъфтежа. Прилагат се
• Източният див слънчоглед е многогодишно тревисто при различни здравословни проблеми, свързани със
растение с хоризонтално коренище. Люспите на върха стомашно-чревния тракт, висока температура,
на коренището и основата на долните слиста покрити с ревматоидни болки, отравяния с тежки метали
дълги бели власинки. Стъблата изправени, високи 30- (кобалт и стронций) и облекчават състоянието при
50 cm. Приосновните листа са разположени на дълги простуда и грип. Течните екстракти от цветчетата имат
дръжки, яйцевиднозакръглени, бъбрековидни или бактерицидно и спазмолитично действие. Запарката
триъгълносърцевидни, 6-10 cm дълги и 5-8 cm широки, от цветовете, изпита 30 минути преди хранене
в основата си - сърцевидни. Стъбловите листа са 1-2, възбужда апетита.В козметиката отварата от цветчета
по-дребни, без дръжки, обхващащи стъблото с се използва за поддържане на наситения златист
основата си. Цветните кошнички са с диаметър 3-5 cm, нюанс при боядисаните коси.
разположени единично на върха на стъблото. Цъфти
април-май. Слънчогледът се мести така, че да бъде изложен

Любопитни факти максимално на слънчева светлина. Това е символично за

• Слънчогледите произхождат от Америка. Ярките цветя, духовната вяра, за боготворенето, тъй като следваме нашата система от вярвания, както
които наричаме слънчогледи, произхождат от слънчогледът се мести под животодаряващите слънчеви лъчи. Основният му
едногодишно растение , което идва от Северна символизъм е свързан със слънцето, слънчевата светлина, жизнерадостност и
Америка. Още през 3000 г. пр. Хр. американските любов.Слънчогледът е гръцки символ на Клитие /водта нимфа/, която се превръща в
индианци са ги отглеждали за медицина, петрол и слънчоглед от мъка по изгубената си любов – Аполон. Митологичният символизъм тук е,
храна. През 1500-та година испанските изследователи че Клитие, във формата на слънчоглед, винаги е с лице към слънцето, чакайки да види
донасят слънчоглед в Европа, където скоро става колесницата на Аполон и отново да бъде със своята любов. В китайският символизъм
популярен заради своята красота и ползи. До 19-ти век слънчогледът е свързан с дълголетието, добрия късмет и се смята за много благоприятен
само Русия е засаждала 2 милиона акра слънчоглед във всяко отношение. Жълтият му цвят е знак за жизненост и интелигентност. В
всяка година и все още е една от най-големите страни езотеричното християнство, слънчогледът символизира божествената любов и представя
по производството му. непоколебимата вяра, която води душата към по-висше духовно състояние.Вяра,
дълголетие, лечение, подхранване, фокус, късмет, магия, боготворене, духовно знание
са все символи, свързани със слънчогледа. Индианците изпозват в късните летни
фестивали слънчогледи, за да изобразят жътвата и провизиите за зимата. Символ и на
слънцето, заради което е приравнен с животодаряващата сила на Великия Дух.

Индийски люляк Описание- Люлякът е декоративен листопаден храст.

Израства на височина до 8 метра. Кората му е гладка,
розово-сива на петна, като всяка година се бели и израства
нова. Листата също окапват всяка зима. Цветовете могат да
бъдат бели, розови, лилави, лавандулови, червени и други.

Лечебни свойства- Кората на дървото се използва за

понижаване на температурата, действа стимулиращо и
спира кръвотечението. От цвета се правят тинктури и
мехлеми.

Народни вярвания- Смята се, че ако откриете цвете с

пет венчелистчета сред голям брой съцветия, то може да
донесе щастие. Но ако се появи цвете с три венчелистчета,
то означава провал.

Факти- Интересен факт е, че храстът е кръстен на

назалната сиринга, която в древна Гърция е известна със
своята красота и целомъдрие. Смята се, че ако откриете
цвете с пет венчелистчета сред голям брой съцветия, то
може да донесе щастие. Но ако се появи цвете с три
венчелистчета, то означава провал

Ирис Описание- Перуниките или ирисите са род растения от
разнообразното семейство Перуникови. Включват около 200
- 300 вида цъфтящи растения, разпространени в различните
климатични пояси - Европа, Северна Африка, Азия, както
и Северна Америка.

Подземният орган на растението е коренище или луковица.
Листата са дълги, ципести, зелени с успоредна нерватура.
Цветовете са събрани в класовидни съцветия. Могат да бъдат
сини, розови, бели, жълти и др. Притежават множество
линии, упътващи насекомите към тяхната цел – нектара на
растението.

Лечебни свойства-Някои представители на рода притежават
множество лечебни свойства и се използват като билки и
това са основно нейните коренища. Пресните корени имат
изключително неприятна миризма, след задълбочено 3-
месечно сушене придобиват специален виолетов аромат.
Мощните коренища на растенията съдържат значително
количество етерично масло.Такова чудесно отхрачващо
средство, като екстракт от корените на ириса, лесно
разрежда храчките и бързо го отстранява от човешкото тяло.

Народни вярвания- Това цвете още в древни времена е
било изящна украса на имотите на фараоните. То е
изобразено на фреска, която е на 4000 години на остров
Крит .Името си, което означава “дъга” е получило от
гръцкия лекар Хипократ. Също така поради лечебните му
свойства се е използвал за ухапвания от змии. За
християните ирисът символизира чистота, защита, но също
така става символ на скръб и болка.

Любопитни факти-Тяхната продължителност на живота
достига 10, а при някои видове дори 13 години, докато
корените обикновено умират ежегодно.Така наречените
"кралски лилии" в ръцете на предреволюционната Франция
изобщо не са лилии, а стилизирани цветя на ириса. Херман
Хесен посвети една от най-добрите си истории на това
растение.В древна Гърция цветето е имало друго име,
което означава “момчевата любов” заради причудливия си
“капризен” цвят.

КАВКАЗКА КОПРИВКА • Широколистно дърво, високо до 8 м. Листата са
кожести, светлозелени, като през есента оформят
• Кавказката копривка е от семейство Конопови с наситена жълта корона. Плодовете са
произход Балкански полуостров, Кавказ, кафявочервени, разположени на къси дръжки,
Централна Азия. У нас е застрашен вид, вписан в имат месеста обвивка и са костилкови.
Червената книга на Република България.
Кавказката копривка е разпространена в
Североизточна България, Тракийска низина и
Странджа до 450 м н.в. Расте по сухи, скалисти и
каменливи места. Част от находищата са в
природен парк "Русенски Лом" и в защитени зони
от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000
в България.
В Университетска Ботаническа градина-Балчик
кавказката копривка се намира в градина
"Разсадника".

• Корените на кавказката копривка в народната
медицина се използват при епилепсия.

• Поради своята жилавост, по която надминава
всички наши дървета, дървесината се употребява
в скулптурата, резбарството и столарството.

• Листата на билката са отлична зимна храна за
всякакъв добитък. Плодовете се употребяват за
храна.

КАРИОПТЕРИС

Кариоптерис е силно разклонено храстче, високо до 1 метър. Образува гъста
корона. Има добре развита коренова система. Листата са продълговати,
остроназъбени със сребрист цвят отдолу и при разтриване издават силен
приятен аромат. Младите клонки са гъсто покрити с бели власинки, а старите са
сивокафяви с напукана кора. Цветовете са дребни, сини, събрани в гъсти
съцветия и разположени по горните части на клонките. Цъфтежът е много
обилен (цялото храстче се покрива с цветове). Започва около средата на август
и завършва към началото на октомври, т.е. продължава 50-60 дни. Кариоптерис
е отлично медоносно растение – осигурява паша на пчелите през лятото и
есента, когато тя е най-оскъдна. Той трябва да расте край всеки пчелин и в
дворната градина на всеки пчелар. Любопитно-Синята мъгла израства на
височина до около 1 метър. Има яйцевидни до продълговатояйцевидни листа,
с назъбен листен ръб. Горната им повърхност е оцветена в по-тъмно зелено, а
долната в сиво-зелено. Още за Кариоптерис, Синя мъгла, Кариоптерис инкана
(Caryopteris incana) Развива светло виолетово-сини цветчета, които цъфтят в
края на лятото и през цялата есен. Събрани са в чадърести съцветия,
прорастващи от листните легла в горната част на стъблата. Цветята, листата и
стъблата са ароматни. Цветята са много привлекателни за пеперуди, пчели и
други полезни насекоми.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА При изследване на синята мъгла от цялото растение е
изолиран един нов фенилпропаноиде н гликозид - инканозид, заедно с
четири други фенилпропаноидн и гликозида - вербаскозид, изовербаскозид,
флинозид А и 6-Окафеоил-бета-Dглюкоза. Четирите фенилпропаноидн и
гликозида показват потенциал на почистваща активност срещу радикали.

Китайски нокът

Видът е представител на род Орлови нокти (Lonicera) - род
покритосеменни растения от семейство Бъзови

(Caprifoliaceae).

Представлява вечнозелен храст с
височина около 30 cm и тънки разпрострени клонки.
Листата са срещуположени, удълженоланцетни, голи и
дълги до 2,5 cm – отгоре тъмнозелени и лъсквави.
Цветовете са приседнали по два в пазвите на листата,
дребни (6-8 mm), светложълти и окосмени отвън. Плодовете
са пурпурно-виолетови, 5-6 mm широки. Цъфти през май.
Произхожда от Китай.

КЛЕОМЕ Клеоме е красиво едногодишно растение, което
идва от безводните райони на Южна
Америка. Разпространено е на територията на
Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай, но
се среща и в много други кътчета от света. В
Англия и Германия го наричат още цвете паяк,
заради необичайното разположение на цветовете
му – дълги тичинки, малки цветчета, широки
подобни на кестен листа. Клеоме цъфти от края
на пролетта до късна есен в нежни бели,
виолетови, розови, червени цветове.

КРИМСКИ БОЖУР

Кримския планински божур е многогодишно
растение с добра мазоустойчивост и способно да
издържи и най-тежките зими в дивата природа.

Стъблото е единично, изправено и достига
височина 30 – 60 сантиметра. Листата са трислойни,
овални и достигат 18 - 28 сантиметра в диаметър.
Цъвти не само по – рано от другите видове през април –
май, но дава и плод.

Лавсонов лъжекипарис

• ИМЕ: Лавсонов лъжекипарис. Преди около 200 години този род е бил
неправилно причисляван към рода на кипарисите. При кипарисите
узряването на шишарките става за 2 години, а при лъжекипарисите за една.
Това е основният критерий, който е накарал ботаниците да отделят двата
рода.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ: Представлява високо дърво с остро-пирамидална корона.
Върхът на основния вид е винаги повиснал надолу. При някои сортове върхът
е изправен. Кората на младите дървета е сивозелена, гладка, а на
възрастните е червено кафява, напукана на пластинки. Иглиците са
люсповидни. Шишарките са дребни, почти сферични, до 10 мм в диаметър.
Узряват през септември на първата година и веднага се отварят.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ: Използва се за създаване на групи в паркови
пространства. Подходящ е за засаждане на живи плетове, живи огради и
ветрозащитни пояси. Като алейно дърво може да се засажда в шпалири,
подобно на кипарисите. В Европа широко се използва като перспективно
горскостопанско дърво.

ЛИЛИУМ

• Лилиумът може да вирее в саксия и в градина. Най-добре е да го
поставяте на полусянка, но имайте предвид, че му е необходима
обилна светлина през целия ден. Важно е мястото, което ще
изберете да е защитено от силно течение.Лилиумът е едно от най-
красивите и феерични градински цветя. Той може да се отглежда
успешно и като саксийно цвете.Цъфти в най-разнообразни багри.
Формата на цвета също варира. Среща се в жълто, бяло, розово,
червено, оранжево, лилаво, както и в смесени цветове.

• Лилиумът се среща в Азия, Северна Америка, Африка и Европа.
Съществува огромно разнообразие от разновидности на това
прекрасно цвете. До 19 век в Европа се срещал само белият крем.
След това останалите видове биват пренесени най-вече от Азия.

• Лилиумът е много древно растение – толкова древно, че се носят легенди за него. Съществува
легенда, в която се разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност се
превръщат в цветя – Лилиуми. От там идва и другото им име “Звезда на земята”. Лилиумите се
наричат и Крем.

МАЙМУНСКА ТРЕВА

Описание: Красиво вечнозелено растение . Произхожда от източния азиатски тропик и субтропик - Китай,
Япония, Филипините . Въпреки декоративния си цъфтеж, лириопето попада в групата на тревите, поради сходната
си визия и употреба . Листата са ланцетни, лъскави и вечнозелени . Корените са скъсени, удебелени и дават
началото на нови вегетативни розетки на растението . Съцветието е рехав клас от лавандулово сини цветчета –
цъфти в края на лятото и есента. На височина и ширина лириопето достига 15-20 см. Предпочита лека полусянка
до пълна сянка, на добре дренирана, умерено влажна до суха почва . Непретенциозно, дълговечно и лесно за
отглеждане растение . Най-често се използва като почвопокривно растение за сенчести места, за бордюри .

Лечебни свойства :

Корените, които често имат месести грудки в близост до върховете си, се използват в традиционната китайска
медицина . Всъщност използването му е научно одобрено, като се има предвид ефектът при лечението на
метаболитни и невронални нарушения .
Последните проучвания се опитват да анализират това растение, за да могат да го използват при лечението срещу
рак : корените на Liriope имат много ефективни активни съставки, които могат да се използват при лечението на
определени заболявания . В момента текат много изследвания, за да се използват по най-добрия начин корените на
Liriope muscari .

Любопитни факти :

Защо това растение е толкова специално ? Няма много растения, способни да растат в сянката на дърво и способни
да покрият земя, където всяка друга растителна форма се бори . Мускурите от Liriope са устойчиви на високи или
ниски температури, но е препоръчително да не се излагат прекалено на прекомерни температурни промени .
Понася всяка експозиция, предизвикваща обилен цъфтеж, дори когато е поставена на сянка .

МЕК ГЛОГ Мекият глог е типичен представител на флората на Северна Америка.
Расте по гористи ръбове, склонове с мокра земя. Растение,
отглеждано от 1830 година.

Той е под формата на дърво, рядко храст от 6-8 м височина. Короната
е гъсто разклонена, има сферична форма. Младите издънки са
зелени, старите са светлосиви, с многобройни тънки, леко извити
бодли до 8 см дълги.

Листата са яйцевидни или овални. По ръба им има назъбени кантове.
През лятото цветът му е тъмно зелен, а през есента става червено-
кафяв. Листата не отпадат дълго време.

Цъфти на големи пъпки от 12-15 цветя. Размерът е с диаметър 2,5 см.
Цветовете съдържат много етерично масло

Дървото цъфти през май, плодовете се появяват до септември.
Плодове се срещат на възраст от 6 години. От едно растение се
добива до 20 кг плодове.

Плодовете на мекия глог са съставени от най-ценния витаминно-
минерален комплекс, който се счита за полезен за хората. Помага за
сърцето, съдовете, храносмилането и нервната система. От
плодовете се прави чай, отвара, тинктури. Намалява нервната
превъзбуда, премахва безсънието, при това нормализира и съня.

В Екопарк Варна посетителите могат да го видят в Розариума и в
парковата част на градината.

МОРСКИ БОР Иглолистният вид достига височина 20-40 метра и диаметър на ствола от 35-40
см до 1,2 метра в основата на дървото. Короните на старите дървета са
широки и равни. Морските борове в изкуствено създадените гори имат дълги,
чисти цилиндрични стъбла в противовес на тези на естествено прорасли
отделни дървета, на които стволовете са широки в основата с изразена
конусовидна форма във височина и увеличаване на разклоняването. Имат
дълбок корен, с добре развити вторични корени. Кората е тъмно червено-
кафява на цвят, много удебелена и дълбоко напукана в основата на дървото и
по-тънка в горните части на ствола. Листата "игли" са по двойки, широки 2 мм
с дължина до 25 см. Цветът на иглите е синьо-зелен до отчетлив
жълтеникавозелен . Морският бор се отличава с най-дългите и най-здравите
иглички сред всички европейски видове бор.
ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА
подпомага имунната система,уплътнява стените на кръвоносните съдове и
капилярите,противовъзпалително действие;
естествен антиоксидант.

Приморският бор се използва като съставка в тинктури, кремове и хранителни добавки.
Една добавка, получена от екстракти от кората на Pinus pinaster, наречена Pycnogenol, се
предлага на пазара с твърдения за лечение на много заболявания. Но според
изследванията на Cochrane от 2012 г., доказателствата са недостатъчни, за да подкрепят
използването й за лечение на всяко хронично заболяване.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

От смолите на дървесината се отделят ароматни вещества. Смолата е най-важният
недървесен продукт от P. pinaster, който се използва директно или индиректно след
дестилацията за изработване на терпентин, смоли, масла, лакове, лепила, восъци и
сапун.

Мушмула

Описание:

Листопадно дърво или храст високо до 3 метра и с диаметър на ствола до 20 cm. Кората сивокафява .
Често расте многостъблено и тогава добива форма на едър храст . Младите клонки червено-кафяви,
покрити с гъсти власинки ; старите сиви, голи . Диворастящата форма с редки, прави или леко извити
тръни .Листата са разположени последователно, 4-12 cm дълги и 1,5-5 cm широки, ланцетни, на върха
заострени или тъпи, в основата клиновидни или заоблени, по ръба гладки или ситно до едро назъбени,
при някои върхът на зъбците с жлезички, отдолу светлозелени, покрити с фини власинки, отгоре по-
тъмнозелени, почти голи. Листните дръжки , влакнести . Прилистниците дребни, възкръгли, много рано
опадват. Цветовете единични, на върха на къси клонки, сравнително едри, почти приседнали, с
бледозелен опадващ прицветник . Чашковата паничка отвън покрита с власинки . Чашелстчетата 5,
ланцетно шиловидни, по-дълги от венчелистчетата, отвън с власинки, запазващи се при плода .
Венчелистчетата са 5, бели, 1,2-3 cm дълги, обикновено широко обратно яйцевидни . Тичинките 30-40, с
червени прашници . Плодолистите 5 (4), среснали помежду си и с хипантия; стълбчетата 5 (4), отчасти
сраснали помежду си; стените на яйчниковите гнезда каменисти, в зряло състояние силно вдървеняват,
превръщат се в костилки, плътно сраснали с месестата част на лъжливия плод; във всяка костилка се
развива по едно семе . Плодовете по форма варират - от кълбовидни до елипсовидни, 1,5-3 cm в
диаметър, на върха с широк диск, обкръжен от запазените чашелистчета, незрели са зеленикави, при
пълна зрялост светлокафяви, с плътна и силно стипчива вътрешност, която след естествена ферментация
и мацерация става мека и сладка . Размножава се със семена и коренови издънки . Цъфти май - юни,
плодоноси октомври .

Лечебни свойства на мушмулата

Ползите от мушмула за човешкото тяло са огромни . Този плод има лечебни сили и е символ на здраве и дълголетие . Мушмулата се използва
като диуретик, както и като средство за нормализиране на храносмилането и лечение на дисбактериоза . Незаменима е мушмула при лечението
на възпалителни процеси . Плодовете на това дърво се използват като фиксатор (за тази цел те вземат неузрели плодове) и като слабително и
почистващо средство (ако плодовете са напълно узрели) . Лечебният ефект има плод при лечението на дихателните пътища :астма,бронхит,
възпалено гърло, продължителна и суха кашлица.

Плодът на мушмули ще бъде истинско откритие за жител на мегаполис, тъй като премахва от тялото тежки метали, радионуклиди и токсини .
Мушмулата също ще бъде от интерес за тези, които се грижат за себе си, защото е в състояние да удължи младостта на кожата, да подобри
тена, да се отърве от лезиите и да направи кожата еластична . Не по-малко полезни са листата на растението, които са в състояние да намалят
вредния холестерол . В допълнение, плодът съдържа вещества, които намаляват кръвното налягане и затова те ще бъдат предимство за
пациенти с хипертония . Мушмула ще се погрижи за здравето на черния дроб, сърдечно-съдовата система и панкреаса . Мушмула е истински
извор на витамини, макро- и микроелементи . Плодовете съдържат големи количества витамини А, С, Е и група Б, минерали: калий, калций,
магнезий, йод, желязо, фосфор, селен . Органична киселина (ябълчена и лимонена), фитонциди, пепел и пектин се съдържат в мускула в
достатъчни количества . Повечето от тях се съхраняват след топлинна обработка, което е важно .

Любопитни факти :

Мушмулата е вероятно най-непретенциозното за отглеждане овощно дърво. То е много студоустойчиво и сухоустойчиво и може
да вирее в почти всякакви почви без варовитите. Не държи нито да бъде наторявано, нито да е често поливано .

 За разлика от много други овощни дървета мушмулата ражда плод всяка година. От едно дърво се получават около 14- 16 кг плод .

 Можете да използвате мушмули за приготвянето на редица сладкиши и солени ястия и дори за напитки .

 Отглеждането на мушмули е започнало преди 3000 години.

 Плодовете са негодни за консумация докато не стане наполовина гнила /киселините и танините от плода се елиминират по време на
процеса на разпад/.

 Твърдото и издържливо дърво на мушмулата се използвало за производството на копия и различни видове оръжия в миналото.

Нар

Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica или неговият плод.

Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите .
То е пренесено до Армения , средиземноморските региони, югоизточна
Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ . На много от тези
места то се отглежда специално за ядливия си плод.

Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там където се е
засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче.
Листата му са малки, продълговати и тесни – дълги са 3 – 7 см дълги и са
широки 2 см. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога
повече при култивираните растения).

Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до
червеникава кора . Под кожата, месото е жълтеникаво. Във вътрешността се
съхраняват десетки розови, червени или винени сочни зърна, които
представляват семена на нара. Целите зърна са ядливи, на вкус сладки или
леко кисели.

Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно
бива нападана от гъбични заболявания. Понася слана до около -10 °C.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Нарът е определян като „лекарство“ и „антибиотик“, който подсилва много
имунната система и предпазва от различни болести. С някои от своите
съставки, той е полезен за сърцето, понижава холестерола, спомага за това
да не се развиват ракови клетки и балансира кръвната захар. Той съдържа и
много антиоксиданти.

Спомага за разширяване на кръвоносните съдове, а също и блокира ензимът
„АСЕ“, вследствие на което се забелязва и понижаване на кръвното налягане.
Кората на нара съдържа алкалоид, танин и гликозид, които помагат при
борбата с глистите. Също така кората е „убиец“ на вируси и микроби. Помага
и при кожни инфекции и рани. Друго свойство на нара е, че дава енергия и
премахва умората.

Хората с ниско кръвно не трябва да пият сок от нар, защото той има
свойството да понижава кръвното налягане.

НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ

Във фолклора, нарът е символ на любовта и брака. Смята се, че който хапнел
от плодовете му, дадени от някой друг, никога няма да бъде забравен.
Такава например е историята за Хадес и Персефона .

Обикновен бръшлян

Бръшлянът е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно
достига до 30 m дължина, а при вертикален може да стигне до 25 m. Растението е отровно.

Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и
опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на
листата – от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена
звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до
множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Стъблата са снабдени с
малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които
растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Цъфтежът е
през септември и октомври, като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им
плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на
растението, който е поддъдиаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Растението с най-дебел ствол открито в България, расте в горите в околностите на град
Ловеч, квартал Гозница.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти
против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове,
жилищни фасади.

Лечебни свойства на бръшлян
Противовъзпалително при вътрешно и външно прилагане, отхрачващо и секретолитично.

За бръшляна има и различни поверия. Твърди се, че притежава магически сили и всеки,
който го отглежда, може да се възползва от тях. Той брани обитателите на дома от
неприятели, предпазва от изневяра и дърржа жива искрата на любовта.

Обикновена Драка

Описание- Обикновената драка е храст

от семейство Зърнастецови, висок до 3 m, използван в
народната медицина като лечебно растение. Клонките му

имат бодли, представляващи видоизменени прилистници.

Листата са с дължина до 4 cm и имат дъговодно жилкуване.

Растението има жълти цветове, събрани на групи в пазвите
на листата. Плодът е костилка. Цъфти от юни до септември,
плодовете узряват от юли до ноември, когато е и времето
за събиране на плодовете.

Лечебни свойства-.Използват се за лечение на магарешка
кашлица и хроничен бронхит, диария, задух, дизентерия,
нощно напикаване и др. Драката се препоръчва за лечение
на хипертония и някои кожни заболявания,
като екземи, обриви и др.Има противовъзпалително
действие. Драката се използва и за пречистване на кръвта.
Народни вярвания-Смята се, че драката е растението, от
което е изплетен венецът от тръни, положен върху главата
на Исус Христос, преди разпъването му на кръста. От там
идват латинското и английското име на вида- “Христов
Трън”.

Обикновен кестен

Обикновен салеп

Описание:

Многогодишно тревисто растениесъс зелени сочни стъбла и неразклонено стъбло. Наричат го още кукувича
сълза, клинова трева, ливадор и развниче . Високо от 10 до 25 см. Всички околоцветни листчета, без устната,
събрани шлемовидно в горната част на цвета. Устната на цвета триделна, по-широка отколкото дълга, с къси
широки дялове. Шпората на цвета завита нагоре. Цъфти април – юни . По време на цъфтеж едната грудка
храни растението, поради което е набръчкана , а от другата, която е сочна, се развива растението през
следващата година . По -важни различия между отделните видове салеп : При обикновения салеп
околоцветните листчета са тънки, цветната устна е триделна с виненочервен цвят, а грудките са сферични.
При точковидния салеп шпората е хоризонтална приблизително рава или по-дълга от яйчника, цветовете са
червени, листчетата са длъгнесто ланцетни, заострени на върха и покрити със ситни червено-черни точки,
грудките са сферични. При петнистия салеп цветовете са червени, долните листа са широко ланцетни и тъпо
заострени, грудките имат форма на ръкавица. При шлемоносния салеп цветовете са почти бели, а устната –
тъмночервена, двете части на средния устен дял са разперени почти в права линия като на върха са
закръглени, стъблото е кухо, грудките са овални или сферични, При капчестия салеп цветовете са червени
подобно на прицветниците и са отдалечени от съцветието, стъблото е плътно, грудките са сплеснати подобно
на ръкавица. При ченгелчето цветовете са бели и ароматични, събрани в гроздовидни съцветия, устната е
длъгнеста като шпората е равномерно удебелена по цялата си дължина, прашниковите гнезда са успоредни
помежду си, грудките са овални или вретеновидни. При пирамидалния салеп съцветието е гъсто,
пирамидално, с розови или червени цветове, трите горни околоцветни листчета са събрани във вид на шлем, а
двете странични са разперени, шпората е нишковидна и дълга колкото яйчника, стъблото е с много листа,
грудките са кръгли.



ОБИКНОВЕН ТИС

Червеникавата кора е силно податлива, но невероятно
издръжлива. Гъвкавостта му го прави основен материал за лъкове
и огради.

Народни вярвания
През средновековието обичайно ниските прослойки от
населението се струпвали на места, където растат тисове. С клони
от това дърво са украсявани местата на общите събрания като
белег на мистерия и свещеност, като знак за увековечаване на
обещанията и спазване на взетите решения.

Обикновен повет Повет обикновен - многогодишен храст с височина на стъблото до 20 метра, което
може да се увива по огради и дървета. Класифицира се към семейство Лютикови .
Избрано от д-р Бах като едно от цветята, от които се правят цветните еликсири, е
наричано още "Цветето на реалността". Расте както хоризонтално, така и вертикално.
Разполага със силна коренова система. Залавя се за околните предмети и конструкции
посредством листните си дръжки, които имат способността да се увиват около тях.
Живее до 24 години, като старите стъбла с напредване на възрастта му се
вдървесяват.

Листата се състоят от пет по-малки листчета, с яйцевидно-продълговата форма. Имат
дълги дръжки и са оцветени в тъмно зелено, с наличието на лека лъскавина по горната
повърхност.

Цъфти през месеците май-септември. Цветчетата разполагат с пет венчелистчета,
множество тичинки и четириделни плодници. Те са оцветени в бяло и са с лек аромат.
Образува плодчета, с червеникаво-кафяв цвят, притежаващи богата на власинки
хвърчилка. Тя помага на плодовете лесно да се разпространяват от вятъра. Преди
узряване плодовете имат зелено оцветяване. След този процес сами се откъсват от
растението и се поемат от вятъра.

Свежа цялата билка е отровна. При изсушаване отровността й се губи.

Прилага се локално при ставни болки и шипове (действа обезболяващо);При краста,
циреи и гнойни рани, като бани. Вътрешно, билката е полезна за прием при мигрена и
язвена болест.

От стъблото му се правят въжета, които се използват за връзване на кошници и
чували,Тези въжета не се нападат от гризачи. Използвани са още през Каменната
епоха в Швейцария.

Обикновено чадърче

ОПИСАНИЕ – Обикновеното чадърче е многогодишно тревисто
растение от сем. Поветицови (Convolvulaceae). Цъфти през месеците
май – август. Расте в широколистни гори и храсталаци, край реки и
потоци в цяла България. Стъблото е увивно, тънко, голо или влакнесто,
дълго 2–5 m. Листата са последователни, с дълги дръжки, триъгълни
или триъгълнояйцевидни. Цветовете са правилни, единични, на дълги
дръжки. Чашелистчетата са яйцевидни или яйцевидноланцетни, по-
къси от прицветниците. Венчето е фуниевидно, бяло, рядко
бледорозово. Плодът представлява сферична, късоостровърха кутийка.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА - Лечебно растение, използват се корените. В
народната медицина се използва като слабително средство, при коремна
болка и газове. Но по-важно от вътрешното, външната му употреба е за
заздравяване на рани, кръвоспиращо, като аналгетик, при асцит,
скорбут, треска. В по-големи дози билката е отровна!

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ - Calystegia sepium е вид връх, с
подкосмополитно разпространение в умереното Северно и Южно
полукълбо. Това е тревисто многогодишно растение, което връзва около
други растения в посока, обратна на часовниковата стрелка, на височина
до 2–4 m, рядко 5 m. Чадърчетата са отровни, вкусът е много горчив и не
се ядат от животни, но ползите от това растение са известни. В
Централна Азия, надземната част, под формата на прах се използва като
средство за лечение на рани, особено при изгаряния. Екстракт от
надземната част показва антитуморна активност.

Паласов минзухар

Петнист змиярник

• ИМЕ: Змийски лапад, Петнист змиярник представлява многогодишно тревисто
растение, принадлежащо към семейство Змиярникови. Нарича се още змийска хурка,
змиярник, зайчи лапад, змийско грозде. Съдържа горчив, понякога отровен сок.
Плодовете му са особено токсични.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ: Змиярникът има яйцевидна или цилиндрична грудка (корен).
Листата му са със стрелодивна или копиевидна форма. Те са лилаво-петнисти и се
появяват през пролетта (април-май), последвани от цветята, родени върху съцветие
наречено спадикс, което е частично затворено в бледозелена сфера или качулка,
наподобяваща лист. Цветята са скрити от погледа. Цъфти през месеците април, май,
юни.

• ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА: Петнистият змиярник има обезболяващо, противовъзпалително,
епителизиращо, антиревматично, диафоретично, диуретично, отхрачващо,
очистително, противопаразитно действие. От корена и листата се приготвя
хомеопатично лекарство. Използва се при лечението на болки в гърлото. Прясно
растение се прилага външно при лечение на ревматична болка. Течност от сварената
кора (на стъблото) се използвана при лечението на диария

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ: Растението е известно с необичайната си стратегия за опрашване.
То привлича мухи с миризмата си. Тази миризма се генерира в ранните вечери заедно
със значителна топлина, която спомага за изхвърляне на миришещите химикали.
Мухите, които посещават растението, влизат в капана на сферата през зона от четинки и
след това попадат в гладкостенна флорална камера, от която бягството е невъзможно.
Хванатите мухи извършват кръстосано опрашване, ако преди това са посетили друго
растение. На следващия ден, когато миризмата, топлината и храната изчезнат,
поленните насекоми се оставят да избягат чрез увяхване на четинките.

Планински миризлив бурен

Едногодишно тревисто растение от сем. Устноцветни (Lamiaceae). Общото
му разпространение включва Южна и Централна Европа, Кавказ и
Югозападна Азия. Расте по сухи тревисти и каменисти места в хълмисти и
предпланински места докъм 1000 м. надм. височина. Цъфти май-септември.
Планинският миризлив бурен е част от автохтонната растителност в Екопарк
Варна.

Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени
лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит бронхиална
астма и др. Билката е с изумителни качества, забавящи стареенето.
Растението е включено в Червената книга на България. Отварата е отличен
чай за пиене, известен още и като Мурсалски. Съдържа танини и етерични
масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Голямото наличие на
флавоноиди са причина за антибактериалното и антиоксидантното й
действие. През 70-те години на миналия век космонавти я пиели при
подготовката си за полет.

Плътногрудеста лисичина

Многогодишно тревисто растение от сем. Макови (Papaveraceae).
Расте в широколистни гори и храсталаци до 2600 м.надм.

височина.
Разпространено е в Европа (с изключение на най-северните й

части), Източна и Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия.

Растението е лечебно, но се използват само грудките. Лечебните

свойства на лисичината са: спазмолитично; халюциногенно; аналгетично;
антисептично; спазмолитично; противокашлично; противораково;
кардиотоничното; халюциногенно; хипотонично; седативно, наркотично
действие; повлиява мъчителното безсъние. Лисичината трябва да се
употребява под лекарски контрол, поради наличието на токсични съединения
в нея. Съдържа алкалоида булбокапнин, който понякога се използва в
медицината, но липсват научни доказателства за точните дозировки и
странични ефекти от неговата употреба. Някои изследвания показват, че
екстрактът от лисичина е безопасен за употреба до 4 седмици.

Заради красивите цветове е обект на бране от туристи, но
цветовете са нетрайни и бързо увяхват.

Пролетна циклама Лечебни свойства:
противовъзпалително;
Още в края на зимата, преди снегът да се стопи, се появяват листата антимикробна;
и цветовете на пролетната циклама. Народното и име е ботурче или заздравяване на рани;
кукрек. Принадлежи към семейство Игликови Primulaceae. успокоително;
Пролетната циклама е многогодишно тревисто растение. Има грудково антимикробна;
коренище. Грудката съдържа отровния гликозид цикламин. Листата са кръвоспиращо.
с бъбрековидна или закръглена форма. От горе са тъмнозелени с бял нарушение на имунната система;
концентричен кръг или петно, а отдолу са кафеникави. Появяват се диабет;
преди и по време на цъфтежа. Цветовете са дребни, 1-2 см, алергии;
виолетово-розови. Само няколко дни след появата на първите невралгия;
цветове, вече може да се видят и плодни кутийки. Техен отличителен нервни разстройства и безсъние;
белег е, че цветната дръжка се завива около тях, при което те се хемороиди;
заравят в земята. мигрена;
Ранното цъфтене на пролетната циклама се дължи на една особеност жълтеница;
при растенията – много често те запазват ритъма на вегетационното косопад
си развитие, характерен за местата, от които произхождат. Така е и в отравяне;
този случай. Родината на пролетната циклама са Средиземноморието, ухапвания от змия.
Югоизточна Азия и Крим. Там се намират нейните основни популации.
Разпространението на пролетната циклама в България е силно
ограничено. Тя се среща само по Южното Черноморско крайбрежие и
прилежащите склонове на Странджа. Има и няколко изолирани
находища във вътрешността на страната. Защитена е от Закона за
Биологичното разнообразие, включена е в Червена книга на
България.