Модул 4 – Копие

Пурпурна ехинацея

Пурпурната ехинацея е най-популярният вид
от рода Ехинацея. Вирее на ярко слънце и почви с
добри дренажни свойства, като цяло по-суховати.
Цъфти най-често с пурпурни съцветия с кафяв
център, но съществуват и сортове в различни други
комбинации от цветове: с пурпурни съцветия и
оранжев диск.
Ехинацеята е красиво растение, пренесено от Северна Америка, което има
превъзходни лечебни свойства. Ранните заселници в САЩ бързо го
възприели от местните индианци като полезно средство срещу настинки и
грип и през XVII век го пренесли в Европа. Немският ботаник Конрад Мьонх
оприличава цветето на таралеж и наименува рода Ехинацея през XVIII век от
гръцката дума echinos, която в превод означава таралеж.
Основни активни съставки, свързани с лечебните свойства на растението, са
производните на кафеената киселина (цикориева киселина и нейните етери),
алкамиди и полизахариди, които проявяват имуностимулираща активност.
Тя се изявява главно с повишена фагоцитарна активност „клетъчно
изяждане“ на гранулоцитите и макрофагите макро – големи клетки, фаго –
изяждащи вредителите. Повишават се и цитокините сигнални белтъчни
молекули, които стимулират други клетки на имунната система.

Пясъчен елимус

Многогодишно тревисто растение от сем. Житни. Образува
множество плитки коренови издънки, чрез които се

разпространява. Може да бъде инвазивен. Типичен псамофит –
вирее само в пясъците. У нас е разпространен по цялото

Черноморско крайбрежие. Ефектно растение със сиво-сини
листа.

Ракитник

Употреба в народна медицина на билката ракитник

Плодовете съдържат разнообразни витамини и са едни от най-добрите
естествени носители на витамини.
Плодовете на билката ракитник и масло от морски зърнастец намаляват и спират
болката и възпалението, ускоряват съсирването и епителизирането на тъканите,
насърчават по-бързото зарастване на рани и имат мултивитаминен ефект.
Плодовете под формата на сок, водна инфузия, алкохолна тинктура, сироп и
масло от билката ракитник се приемат през устата при различни дефицити на
витамини (в частност, скорбут, нощна слепота) и пептична язва на хранопровода и
стомаха.
Външно водната инфузия на плодовете и най-вече на масло се използва при
различни кожни заболявания (обриви, екземи), язви с продължително
заздравяване, при женски заболявания в гинекологичната практика и
радиационни наранявания на кожата и лигавиците.
Употреба на ракитника като лековита билка

Плодчетата като поливитаминно средство във вид на пулп, консервиран със захар
(45 части плодчета и 55 части захар), или във вид на различни сокове, пюрета,
мармелади, сладка, вина и други.

Установено е, че тези продукти запазват ценните витаминни свойства на
плодовете, приятния им вкус и характерния им аромат.

От друга страна, е установено, че витамин С, съдържащ се в плодчетата, е много
стабилен към въздействието на температурата, светлината и металните йони.
Тлъстото масло не е токсично и има епнтелизиращо, гранулиращо и
анестезиращо действие, поради което се прилага в гинекологичната практика, при
бавно зарастване на рани и при лъчеви поражения.
Листата и кората могат да се използват и като средства за дъбене на кожи.

Младите клонки и листа със солите на желязото дават чернокафява, а плодчетата
— жълта окраска.
Добра медоносна и декоративна билка.
Подходящ почвоукрепител.

РОЗА ДАМАСЦЕНА

Роза Дамасцена е хибриден вид маслодайна роза, получена от

съчетаването на Галска роза и Мускусна роза. Тя има
широколистни храсти и расте до 2,2 m на височина, стъблата са
гъсто снабдени с яки, извити шипове и твърд мъх. Цветовете
варират от светло през умерено розово до светло червено.
Относително малките цветове растат на групи.

Лечебни свойства
Наличието на голямо количество масло и натурални елементи, оказва
изключително благотворно влияние върху обмяната на вещества в
червата и спомага за поддържане на стомашно- чревното здраве.
Проучвания сочат, че водните извлеци от маслодайна роза въздействат
ободряващо и се препоръчват при преумора и интензивно умствено

.натоварване

България е световен лидер в производството на розово масло.
Годишно у нас се произвежда средно около 2 тона.
Народни вярвания
Розата била едно от най-обичаните момински цветя. Според
народните вярвания, нейните бодли прогонвали всички зли
сили.

Син минзухар

Син минзухар (Crocus vernus) е многогодишно, тревисто
растение, което принадлежи към семейство Перуникови
(Iridaceae). Родовото име произлиза от древногръцкото
име на шафрана - Krokos, а името на вида "vernus"
произлиза от латински и означава пролетен, очевидно
кръстен на периода, в който цъфти.Синият минзухар е
харесван заради красивите си цветове и по-голямата си
издръжливост, в сравнение с другите видове минзухари.
Известен е още като холандски минзухар (Dutch Crocus).

Както подсказва името, растенията Rock Rock
са достатъчно здрави, за да издържат на
студена зима, горещо лято и суша. Gardenerdy
представя някои интересни факти за тези
растения и обяснява колко лесно можете да

подобрите красотата на вашата градина.

• Лечебни свойства: Скалната роза се свързва с наши моментни
състояния на шок, паника или силен страх. Емоции, които ни
завладяват при силно стресови ситоации и които не са под нашата
власт и контрол. Цистус (Cistus) е род вечнозелените високи 1-2 м
храсти от Средиземноморието, които цъфтят с разкошни бели,
розови или червени цветове. Растенията са познати още с
имената лавдан и скална роза. Цветовете на цистуса имат
кратък живот – хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин
и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на
цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъфти
постоянно между юни и юли.

Скоруша

• Скорушите са листопадни дървета достигащи във височина
15 – 20 m (рядко до 30 m) с диаметър на стъблото до 1
метър. Короната е широкояйцевидна до закръглена.
Възмжно е екземпляри разположени на неудобни
незащитени места да достигнат едва до формата на храст с
височина 2 – 3 m. Кората е кафява и гладка при младите
дървета, която при по-старите видове става напукана и
люспеста. Листата са 15 – 25 cm дълги, с прав остър връх и
назъбени ръбове на по-външните страни или надве трети от
листенцето. Цветовете са 13 – 18 mm в диаметър, с по пет
бели венчелистчета и 20 кремаво бели тичинки. Цъфтежът е
през април-май. Плодът е ябълков, зелено-кафеникав, често
на от страната огрявана от слънчева светлина искрящо
червен.

Любопитни факти

Скорушата е древен плодов вид, познат на хората, населявали българските земи още от бронзовата епоха и ранния
исторически период. Тя е дългогодишно, бавнорастящо и мощно развито дърво с височина 15-16 м и ширина на
короната от 10-12 до 22 м. Неугнилите плодове са твърди, с отлична транспортабилност. Консумират се с
удоволствие, когато започне процесът на т. нар. Благородно гниене Способността им да подпомагат
освобождаването на организма от токсични вещества е високо ценена.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Плодовете съдържат и 17 вида аминокиселини, като незаменимите съставляват 41-42%. Ценността на скорушите е
била известна още от древността. Препоръчват се при заболяване на храносмилателната система, разстройство,
повръщане, като добър регулатор на храносмилането. Високото съдържание на минерални соли и аминокиселини
ги прави добра храна и за подрастващите. Компот от тях с успех се използва при кашлица от проструда. Широко се
използва кора от млади скорушови клонки при лечение на бъбречнокаменната болест.

Хималайски Кедър

Хималайски кедър (Cedrus deodara) е вечнозелено
иглолистно дърво, което може да достигне до 45 m
височина - това го прави най високият иглолистен вид на
територията на България. Дървото има естествена конична
форма, прекрасен сиво-зелен цвят и меки иглички. С
напредването на възрастта му короната става все по-
разклонена. Клоните растат хоризонтално. Напълно
пригоден да вирее на климатичните условия в България ,
хималайският кедър (cedrus deodara) не обича влажни
почви, и за разлика от атлаския кедър (cedrus atlantica)
освен слънчеви места , расте добре и на сянка.

Изненадващ със своя живот, сила и красота, хималайският кедър или
дезодар, както го наричат б​ иолозите, представлява флората на Източна Азия,
среща се в Хималаите и украсява планинските пейзажи на Непал, Афганистан
и Индия. Този интересен иглолистник оцелява до 1000 години, без да губи
своята атрактивна декоративност и демонстрира невероятните възможности
на природата. Това иглолистно дърво принадлежи към бързорастящите
видове. Кедърът е непретенциозен и, комбинирайки се с други близки
роднини (ела, бор и смърч), образува иглолистни гори.

Диаметърът на стъблото на този гигант достига 3 метра. Силните корени позволяват на дървото
да е стабилно на оскъдни планински почви, защото дезодарът може да расте дори на височина
от 3500 м надморска височина. Хималайският кедър се отглежда и в европейските страни - в
южната част на Германия, Полша и пр. Тук той расте до 12-18 м с диаметър на короната 6-8 м.
При култивирани условия деодар се отглежда в южните райони на Русия, Кавказ и Крим.

Дървото е известно с отличната си дървесина - ароматна, в същото време мека и здрава, винаги
търсена. Кедровата кора е забележително декоративна - тъмнокафява, гладка, дори лъскава в
млада възраст и сиво-кафява, нарязана на правоъгълни плочки, в по-зрели кедри. Спиралните
игли, разположени на клоните, могат да бъдат единични, тънки, остри и дълги (до 50 мм) или
събрани в малки снопове. Иглите са плътни, лъскави, с ясно изразени ръбове на зелени,
сребристосиви, синкави или сиви нюанси, напълно безгръбначни, с тъпи заострени точки.

За разлика от кедровите борови ядки семената на хималайския кедър са неядливи, но това по
никакъв начин не намалява отличната декоративност на такава култура като хималайския
кедър. Шишарките, насочени нагоре и плътно седнали на клони, са интересна особеност на
дървото и служат като прекрасна украса.

Кедрите са едно от най-старите дървета на Земята. Зърна от кедров прашец са открити в скала,
образувана преди около 250 милиона години. А екземплярите от ливански кедри са едни от
най-старите на Земята - както по възраст, така и по древност на вида. Те са охранявани,
изобразени са на герба на Ливан.

Кедровото дърво има приятен ярко жълт или жълтеникаво червен тон. Много трайно и ценно
дърво, от което строят къщи и кораби, правят скъпи мебели. Древните египтяни са погребвали
фараоните си само в кедрови саркофази.

Тези дървета са много декоративни, следователно те се засаждат в паркове и градини,
използвани за ландшафтен дизайн.

Ароматна кедрова смола (сок) се използва в парфюмерията и когато създавате козметика, в
ароматерапията за успокояване, избавяне от безпокойството.

ХОРТЕНЗИЯ
ОПИСАНИЕ
Това пищно цъфтящо растение от семейство
Каменоломкови (Saxifragaceae) най-често се
отглежда в градината, но може и в дома.
Хортензията (Hydrangea) спада към семейството на
каменоломките (Saxifragaceae).Хортензиите са
листопадни, едролистни, декоративни храстчета и
лиани, по-рядко – неголеми дръвчета. Тя притежава
многочислени цветчета, събрани в големи
топковидни съцветия, оцветени в различни ярки
цветове: розово, червено, бяло и даже синьо. Едно от
преимуществата на красивите цветове е това, че по
принцип те са многотрайни.Образува коносовидни
туфи с височина 1,20 – 1,80 см. и ширина – 1,80 –
2,40 см.Листата са тъмно зелени, подобни на
дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета
през сезоните. През есента стават сребристи или
пурпурни.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА ХОРТЕНЗИЯТА
За лечебни цели се използват корените и коренищата на хортензия, които се

изравят през есента. Те съдържат главно хидрангеин (гликозид), флавоноиди,
сапонини, смолисти вещества, рутин, скорбяла, летливи масла и други.
Основното лечебно приложение на растението е при заболявания на пикочо-
половата система – инфекции на пикочния мехур (цистит), на уретрата (уретрит).
Растението с особен успех се използва като средство за лечението на възпалена
или уголемена простата. При такива проблеми хортензията е полезно да се
комбинира с царевична коса и Сао Палмето.
Според някои билкари и хора, които са я ползвали като лечебно средство,
хортензията може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
В Непал екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и
бронхити, а също така и при трескави състояния, включително и малария.
Според китайската народна медицина хортензията е една от петдесетте билки,
които могат да се прилагат с успех при рак на стомаха.
Екстрактът от растението се прилага и при заболявания, свързани с нарушения в
имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет. Също

така и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест,

подагра и отоци на крайниците. Халофугинонът е активната съставка, съдържаща
се в корените на растението, свързвана с ефекта му върху автоимунните

заболявания.

Хортензията се цени и заради възможността й да разтваря камъни в бъбреците, но
основно се използва като профилактика срещу образуване на нови такива
отлагания в отделителната система, тъй като помага на организма правилно да
усвоява калция.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ХОРТЕНЗИЯТА

В облика и характера на хортензията се съединяват маниерите на въздушните Везни и земната Венера. Растението изглежда истински
здравеняк, украсен с големи цветове,- това ясно проявление на земната Венера, веднага заявява за своите потребности: земя – суха, жадна
за стихия, за това хортензията изисква обилно поливане. На нея също и е нужна прохлада. Това вече е “глас” на въздушните Везни. Любовта
към влагата и прохладата говорят за емоционален, но лек характер, даващ на хортензията способност да прочиства в пространството около
себе си енергията от тежки емоции и чувства: завист, ревност, презрение и лошо настроение. Облекчаващото действие на хортензията се
оказва полезно за всеки дом, защото нито един човек не е застрахован от лошо настроение.

Благодарение на силната земна Венера – планетата на красотата и чувствените удоволствия – Хортензията помага на човек да направи
красиво своето тяло. Ако в домът има такова растение, домочадието лесно ще се отказва от сладката и тлъстата храна, от тестените
продукти.

Земно въздушната хортензия се оказва доста полезна и за тези, които “витаят в облаците” нямат практическа жилка, много, но без
резултатно се суетят, и за тези, които здраво са стъпили на земята, не повдигат глава на горе. Хортензията уравновесява в човека земната
практичност и въздушните мечти.

ЧАШКОВИДНА ЗВЪНИКА

Чашковидната звъника е многогодишен
вечнозелен полухраст, достигащ на височина
до 50 см, с едри, широки и твърди кожести
листа. Цветовете са жълти. Цъфти през
май – юни. В България видът е разпространен
единствено в Странджа, в сенчести дъбови
гори, храсталаци и сечища. Включен е в
Червената книга на България – категория
„Рядък”.

ЧЕРВЕН БОЖУР

В България се среща в Дунавската равнина, Североизточна България,
Предбалкана, Стара Планина, Знеполски район, Западни гранични планини,
Черноморско крайбрежие, Родопи, Долината на река Струма и Тунджанска
хълмиста равнина. Разпространено е и в Югоизточна Европа и Западна
Турция. В Румъния е популярно с името румънски божур. Червеният божур
цъфти през май и юни с червени цветове. Не е защитен от Закона за
биологичното разнообразие в България. Цъфтят от късна пролет до началото
на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно. Любопитно Божурите достигат
височина 50 – 100 cm. Дървовидните – и по два метра храсти.

Червеният божур се препоръчва при редица нервнопсихични заболявания,
тъй като притежава противогърчово и централно седативно действие.
Настойка от билката божур и в опити върху мишки показва хипнотично-
седативен ефект, антиконвулсивно действие, потенцира тиопенталовата и
хексеналовата наркоза. Експерименталните проучвания на запарка, настойка
и екстракт от билката червен божур за влияния върху сърдечно-съдовата
система показват, че само в твърде високи дози се наблюдава повишение на
кръвното налягане при котки в уретанова наркоза. Във фитотерапевтичната
литература билката червен божур се препоръчва за лечение на епилепсията,
при бъбречна литиаза, облекчава пристъпите при магарешка кашлица.

Червена Съсънка Интерес към растението съсънка има още от древни времена. Съществува легенда, според
която по време на лов - синът на кипърския цар Адонис, който бил по-хубав дори от
Червената съсънка (Anemone pavonina) е олимпийските богове, бил наранен смъртоносно от разярен глиган. Горчиво плакала богинята
многогодишно тревисто растение. Окраската на на любовта Афродита за красивия младеж и за да се запази спомена за него, заповядала да
цветовете варира значително . Околоцветникът е израсте от кръвта му, разпръскана по земята – нежното цвете съсънка.
съставен от 8-9 листчета. В средата на цвета се
намират многобройни дребни тичинки, Според други източници съвременното научно название на рода Anemone идва от гръцки
характерни за семейство Лютикови, към което Άνεμος – „вятър”. Вероятно названието е дадено, защото и най-малкият полъх на вятъра
растението принадлежи. Стъблените листа са разлюлява цвета на растението.
приседнали, къси и елептични, обикновено цели,
по-рядко нарязани. Червената съсънка достига височина 10 – 30 см. Предпочита тревисти и каменисти сухи места,
но се среща и в светли дъбови и габърови гори.

На територията на България червената съсънка е разпространена в Странджа, Черноморското
крайбрежие, долината на р. Струма, Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина.

Видът е представител на средиземноморските флорни елементи. Защитен е от Закона за
биологично разнообразие. Отрицателно действащи фактори за разпространението на
червената съсънка са брането на цветовете за букети, изравянето на цели растения,
разрушаването на местообитанията на вида.

Днес в алтернативната медицина най-използвани са жълтъта съсънка и полската съсънка
(позната още с другото си име - „котенце“). Жълтата съсънка предизвиква нахлуване на кръв
към болното място, подобрява кръвообращението и лекува различни възпаления. Цъфти от
март до края на май.

Полската съсънка пък е полезна за нервната система – действа успокояващо, гони стреса и
пази нервите. Тъй като лековитото цвете се отразява положително на вегетативната нервна
система (тази, която контролира протичането на основните процеси в организма), то помага и
за правилното функциониране на вътрешните органи. Полската съсънка лекува безсъние,
депресия, хронична умора, успокоява мигрената и други нервни смущения.

ЧЕРНА МУРА

ОПИСАНИЕ

Листата на този вид дърво са игловидни („иглици“) и са

събрани по 2 в брахибласт. Те са тъмнозелени и дълги около
10 см. Задържат се върху клонките по 6 – 8 години. Пъпките
са без смола, което е един от основните и най-лесни белези,
по които черната мура се отличава от черния бор . Кората на
дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се
напуква плочковидно, като броня, поради което на немски
се нарича „брониран бор“ (Panzernkiefer). Черната мура
живее дълго – най-старото дърво от този вид в България е
Байкушевата мура над “Бъндерица“ в Пирин, която е на
1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда Костадин
Байкушев , който е направил първите измервания на
възрастта ѝ в началото на 20 век.



ЧЕРНОМОРСКА ВЕДРИЦА – описание и
разпространение

• Черноморската ведрица е защитен вид.
Тя е многогодишно тревисто растение с
височина 15-50 см. Растение с луковица.
Листата на растението са тесни. Цветовете
са красиви, едри камбанки, в бяло, жълто,
розово, зелено, пурпурно, изпъстрени.
Цветето цъфти в средата на пролетта.

• Черноморското крайбрежие, Северо-
източна България (Шуменско, Търговище),
Средна и Източна Стара планина,
Струмската долина (Благоевград, Симитли
и др.), Странджа, Средни Родопи. Среща се
още в Югославия, Гърция и Турска Тракия,
о. Тасос, Югозападна Азия.

Японска дюла

• Японската дюля е трънлив
широколистен храст, който
обикновено се култивира. По-ниска е
от друг често култивиран вид C.
speciosa, като нараства само до около
1 м височина.Плодът се нарича Kusa-
boke на японски. Той е най-известен
със своите червени, бели, розови или
смесени пролетни цветове. От него се
получават ябълковидни плодове,
които са в златистожълт цвят,
съдържащи червено-кафяви семена.
Плодът е годен за консумация, но е
твърд и стипчив на вкус, освен ако не
е обилен.

• Знаеш ли? Японската дюля е едно
от малкото растения, които са
намерили своето приложение не
само в медицината и козметиката,
но и в производството. В Индия се
изработват сувенири от този
храст.

СТРАНИЦИТЕ ПОДГОТВИХА:
ЕКИП 1
АЛИЯ, ВИКТОРИЯ, КРИСТИЯН ТОДОРОВ,
ХРИСТОСЛАВ, АНТОН, ДЕНИС
ЕКИП 2
АННА, ВАНИНА, КРИСТИЯН РУСЕВ
БОЯН, КРАСЕН
ЕКИП 3
ЕЛЕОНОРА, РАЛИЦА, КРИСТИЯН АПОСТОЛОВ,
ВЕЛИСЛАВ, ЛЮБОМИР
ЕКИП 4
МИХАЕЛА, МАРТИНА, РАДОСЛАВ, ТЕОДОР,
ПЛАМЕН, АЛЕКСАНДЪР

IV „в“ клас – класен ръководител Н. Желязова