101 нито учители като майка си, но аз съм дълбоко убедена, че когато една личност е развила своите духовни качества, може да работи във всяка интелектуална сфера, която ѝ допада, защото човек трябва да учи това, на което може да се отдаде по-нататък. Висшето образование е само една начална стъпка. – Щом гледате с такава голяма обич на учениците си и на семейството си, какво мислите за училищния живот, за Вашите деца като гимназисти и за учениците, които сега възпитавате, за тяхната дисциплина? – Аз не правя голяма разлика между децата, които съм родила, и децата, за които се грижа сега. Даже се е случвало, когато моите деца бяха малки, синът ми да ми каже ,,Майко, понякога си мисля, че обичаш учениците си повече от нас‘‘. Това беше, когато не бяха зрели, сега, когато вече са зрели и пълнолетни, знаят, че една майка не може да обича нищо и никого повече от собствените си деца. Но аз изключително много обичам учениците си, защото те са мои деца. Ние тук сме едно много голямо семейство, в гимназията се обучават в момента 1420 ученици, в 56 паралелки, в 3 направления (няколко профила във всяко направление). Всичко това е една голяма отговорност, едно голямо изискване. И мен ме интересува всичко – това, което децата мислят, това, което преживяват. За огромно съжаление, аз не мога да имам личен контакт с всяко едно от тях и си спомням, че една моя ученичка, когато завършваше гимназията, сподели, че големият ми проблем според нея е, че нямам възможност да имам личен контакт с всяко дете. Тя смята, че иначе никое дете не би имало проблем нито с дисциплина,
102 нито с каквото и да е. Може и да е така, няма как да се реализира на практика такъв по-дълъг личен контакт с всяко дете, но за мен всяко едно от тях е важно независимо как се развива. Имаме много талантливи деца, има, разбира се, и такива, които се оказва, че не са попаднали точно на мястото си, но това не е най-важното. Важното е те да намерят себе си тук. Дори и да преценят, че не стават за това, за което са решили, че имат талант и способност, също е намиране на себе си. – И все пак нашата рубрика се казва ,,Директорът каза‘‘, сега сте на една трибуна и можете да кажете нещо на всичките си ученици. Какъв е Вашият съвет към тях или това, което просто искате да им кажете? –Много е трудно да дадеш съвет на 1420 ученици, защото, първо, всеки се нуждае от различни съвети. Друго моето убеждение е, че съвет се дава, когато се иска. Ние, българите, много обичаме да си даваме мнението, без да ни го искат, а когато го поискат, казваме: ,,Не знам, ти сам си реши как да постъпиш‘‘. Така че аз съвети така масово не бих давала. Като стана виден политик, тогава ще давам съвети на народа, но сега като учител няма да си позволя да давам съвети. Аз много често съм на трибуната пред моите ученици, даже по-често може би, отколкото бих желала, но имаме много празници, на които не мога да не ги поздравя, и всеки път им казвам различни неща в зависимост от ситуацията. В момента не виждам какъв такъв масов съвет мога да дам, освен да ги уверя, че всичко, което правим, го правим с много любов за тях.
103 Приветствие от концерта за 25-годишнината на НГХНИ „К. Преславски“ – 2013 година Скъпи гости, добре дошли на 25-ия празник на найхубавото и най-обичано училище в тази страна – Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства ,,Константин Преславски‘‘, Варна. Искам да се обърна към Вас, а също и към моите колеги, учителите, които списват тази приказка вече 25 години, и към учениците, които са героите в нея. Ние празнуваме вече един месец. Започнахме с празници, посветени на нашите патрони, откривахме изложби, зали, проведохме ХХI Национална конференция по литература, история и
104 философия, проведохме тържествен педагогически съвет, на който ние, сега творящите приказката, рапортувахме, казано символично, на първите учители, на тези, които са проправили пътя, за да се сбъдне тази голяма наша мечта, и през всичкото време до този момент ние си говорихме много хубави неща, и споделяхме как градим този дом. По време на едно от тържествата моя колежка ми каза следното: ,,Госпожо Крачунова, благодаря Ви, че ни научихте да се обичаме‘‘. Ние всички, 120 учители в това училище, 140 служители общо с непедагогическия персонал, 1420 ученици, се обичаме и с обич градим този дом. В приветствието си до нас министър Владимир Атанасов, който през 2003 г. оцени нашето училище и му даде името Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства, пише, че ние сме тези, които градим гражданското общество. Аз бих добавила още нещо – ние имаме претенции да изградим тези личности, които утре ще направят България най-модерната и най-прекрасна държава, която нашите деца, завършващи блестящо, печелили олимпиади, конкурси, сега я напускат. Но аз се надявам и това е новата ми мечта, за следващите 25 години, всички деца, нашите рожби, да се върнат в една прекрасна държава, в която винаги ще готвим най-добрите, ние, учителите и учениците от Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства ,,Константин Преславски‘‘, Варна. Честит празник на всички! Благодаря Ви!
105 Всеки наш ден е крачка напред и нагоре (Интервю по повод 25-годишнината на НГХНИ „Константин Преславски“ – 2013 година) – Уважаема госпожо Крачунова, днешният облик на гимназията е една Ваша мечта, която Вие защитихте като програма на конкурса за директор преди 17 години. Какво е усещането човек да живее в реалността на осъществените си мечти? – Да, реализирането на проекта „ Национална гимназия...” беше моя мечта и тя се сбъдна преди 10 години. Житейският път на всеки човек е съпътстван от мечти, а дължината му се измерва с броя на реализираните. В този смисъл аз се чувствам горда и щастлива, защото мечтите ми са свързани не само с битови и лични постижения, а и с обществени проекти. Много е важно да се знае, че такъв проект зависи от волята и желанията на много хора. А достигането му става възможно
106 освен с личностни качества и с умението да убедиш, организираш и поведеш всички по пътя към тази мечта. – Говорим за мечтите и за това каква е цената на тяхното осъществяване. За какво мечтаете днес и как утрешният ден на гимназията присъства във Вашите мечти? – Постигането на една мечта е път, труден и изстрадан, затова и радостта е голяма, но това е само част от житейското пътешествие. И начало на нов път. През 2003 г. ние тръгнахме по този нов път – да докажем престижа на училището, да доразвием профилите, да го превърнем от институция в духовен център за младите хора. Успяхме да мотивираме учениците да участват в съзиданието, водим активен диалог и с родителите, които ни подкрепят. Все още обаче срещаме неразбиране в някои управляващи институции и в чиновническия подход към развитието на едно модерно училище. Мечтата ми е в утрешния ден каузата „НГХНИ” да получи съдействие от всички отговорни за бъдещето на децата ни тук, в България. – В интервюто си по повод 20-годишнината на гимназията Вие твърдите, че броят на годините никога не е гаранция за качеството. Кои са онези човешки и професионални гаранции, които според Вас градят облика на гимназията като уникално учебно заведение, съчетаващо научност, духовност и артистичност? – Разбира се, че годините не са гаранция за развитие, а още повече за възход. Колкото е трудно да достигнеш определено равнище, два пъти повече е нужно да се задържиш на него, а
107 три пъти повече да се издигнеш на ново, още по-високо. Ние доказахме, че можем това. Всеки наш ден е крачка напред и нагоре, защото развитието е перманентен процес. Много важно е ясно да видиш утрешния ден, да си реалист, да предвидиш всички „препъникамъчета”. Като се има предвид, че българинът е много подозрителен към всичко ново, необходими са двойни усилия. А гаранцията сме всички ние, които сме си избрали девиза „Ние изграждаме светове” – учители и ученици, подкрепяни от родителите и приятелите на гимназията. Тук са събрани много ярки, талантливи, творящи хора – това е нашата уникалност. – Днешното време ни налага отказа или преосмислянето на много от традиционните модели на професионално и човешко поведение. Каква според Вас е днешната роля на учителя , изправен пред предизвикателствата на информационната революция, в атмосферата на която ученическите интернет-поколения се вписват много по-безпроблемно? – Колкото и да преосмисляме своето професионално и човешко поведение, не трябва да забравяме, че разликата между поколенията винаги е съществувала и е изисквала преодоляване. В този смисъл учителят е и трябва да бъде водещ в отношенията. Традицията е опит, от който се учим, тя не трябва да се загърбва, но не може да се прилага буквално. Най-важното е да сме честни с децата, да уважаваме техните проблеми, да ги опознаваме, да търсим път към обърканите им души , т.е. да сме адекватни във всичко. Модерните технологии могат само да ни помогнат по-лесно
108 да надникнем в света на нашите ученици. И в реалния, и във виртуалния свят детето се нуждае от здрава ръка, на която да се опре. Мисля, че трябва да убедим нашите ученици и техните родители да търсят нашата подкрепа, да черпят от нашия опит, но в никакъв случай не трябва да се натрапваме. И нещо много важно – не трябва да прекрачваме онази невидима граница между нас, което би ни превърнало от учители във вредители. – Миграцията на младите хора, особено на добре образованите и езиково подготвени специалисти, каквито са и възпитаниците на гимназията, е един от най-тревожните факти на ежедневието ни. Кои са онези моменти от дейността Ви на ръководител на гимназията, които в момент на избор биха мотивирали младите хора да намерят своята реализация в България? – Тъжен факт, децата ни се превърнаха в мигриращи птици, които често не желаят да се завърнат в родното гнездо. Години наред при изпращането на всеки випуск аз пожелавах нашите ученици да обиколят света, да натрупат знания и опит и да се завърнат, защото бях сигурна, че България има нужда от тях. С голяма болка ще си призная, че съм разколебана. Наблюдавайки обществените процеси, имам чувството, че се води съзнателна политика за прогонване на най-умните и талантливи млади хора. Нищо че всички ни съобщават как образованието е приоритет. Ами възпитанието? Ами реализацията на младия човек? Ами чисто битовите условия, в които той трябва да живее и се развива? Въпросите са риторични. Затова ние трябва освен да образоваме нашите деца и да развиваме техните таланти, да
109 ги направим устойчиви, да ги научим да се борят за правата си и най-вече за правото да живеят и творят в родината си! – Вашите пожелания към всички онези, които по някакъв начин са свързани с магията, наречена ,,Национална гимназия”. – Наричате нашата гимназия „магия” и това е така за много хора, които са били и са част от нея. На нашето училище му върви да бъде обичано, обгрижено, пазено като рожба. Ще споделя с вас, че в един мой тъжен разговор с чиновници, на въпроса защо приемам нещата толкова лично, отговорих „защото това училище е моето професионално дете”. На всички, които участват в процеса на създаване и развитие на проекта „НГХНИ” – моето голямо „Благодаря!”. Пожелавам на учителите, служителите, учениците и техните семейства здраве и Бог да е с нас по пътя! Приветствие на 15 септември 2015 година Ваше Високопреосвещенство, господин Кмете, скъпи гости, колеги мои, деца любими, честит празник! Скъпи деца, много се радвам, че днес чухме ,,Да бъде детска планета‘‘, защото аз не спирам да мечтая този свят да бъде толкова красив и чист, каквито са нашите деца. Жалко е, че когато пораснат, вече нещата се променят. Така че днес ви пожелавам от сърце, първо, да сте живи и здрави и второ, да растете, но да запазите детето в себе си, детето, което може да мечтае, детето, което прави всичко като игра, детето, което обича да се учи, да пее, да рисува, да бъде един голям човек с детска душа! Пожелавам го, разбира се, и на нашите гости,
110 защото, както един пораснал човек не трябва да забравя какво дете е бил, така и никой от нас не трябва, тръгвайки по пътя нагоре, да забрави откъде е тръгнал. Мисля, че тази ретроспекция изключително много помага и в дни като този, ние всички трябва да си спомняме за нашето детство, за това, за какво сме мечтали, и да си направим равносметка кои от нашите мечти сме успели да сбъднем. Аз много се надявам нашите високи гости, Вие, уважаеми родители, и всички, които обичат децата и нашето училище, да направят така, че този неформален национален български празник – 15 септември, да стане наистина част от Националния календар на празниците на България. Няма друга страна в света, която толкова да почита и да обича първия учебен ден, няма други родители, за които най-важният ден да бъде този, когато детето им прекрачва прага на училището. Затова днес аз ви пожелавам Бог да е с нас, да сме живи и здрави и така да останем винаги, единственото и неповторимо училище в България – Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства ,,Константин Преславски‘‘! На добър час!
111 А сега имам честта да покажа попълнението в нашия 130-членен учителски състав. Тази година, скъпи родители, ние вече наброяваме 60 паралелки, 1550 ученици. Ако това не е академия, не знам какво е! И така, новите попълнения…знаете, че при нас много трудно се става учител, защото изискванията на децата са много високи… Приветствие от концерт-спектакъла „Време българско“ – 2016 година Искам да благодаря на всички мои деца – на тези, които сега учат в училище и са 1540 и на всички, които са завършили нашата гимназия и част от тях са днес тук, и ще бъдат на сцената. Винаги съм казвала, че това училище е моето професионално дете. Цялата концепция за гимназията се е родила в мен и се е реализирала, благодарение на невероятните 130 учители в това училище, моя екип, моето семейство. Благодаря от сърце на тях и на всички, които са били в гимназията, и макар днес да не работят, остават част от това невероятно семейство! Искам днес, на този наш празничен концерт-спектакъл, посветен на един от найчистите и святи национални празници – 24 май, Денят на българската просвета и култура, да поздравя всички вас, да ви пожелая, естествено, да сте живи и здрави и да ви кажа няколко думи за моето училище, за този наш невероятен дом. Тук години наред ние сме поставили за основна своя цел да съградим духа, да запазим българската традиция, да запазим корените на този велик български народ, който от 25 години се люшка между желанието за просперитет и мъката по
112 децата ни, които заминаха в чужбина. Това е много тъжно и ако нямаме дух, ако не съхраним нашата, българската мечта да бъдем единствени и неповторими като българския фолклор, като българската музика, като българския танц, като българското слово, няма да пребъдем по друг начин. А ние ще пребъдем! И това, което правим, ни дава, уважаеми гости, основание да се считаме национално значими и ние ще останем такива за нашия град, за нашия регион и за нашата България. И нещо друго постигнахме всички ние заедно, нещо, което малко хора, за съжаление, у нас могат – научихме се да казваме ,,благодаря‘‘, научихме се да казваме ,,обичам те‘‘. Аз ви пожелавам тези думи да ви съпътстват всеки божи ден! Честит празник и нека Господ ни пази всички заедно! Благодаря ви! Днес ще ограничим наградите, които сме решили да връчим, само до няколко, за да оставим време да се насладите на спектакъла. Нашият учителски колектив винаги е бил в състояние на борба и това всъщност ни изгражда толкова силни и толкова талантливи, затова искаме днес да кажем своето голямо ,,благодаря‘‘ на тези, които ни подкрепят, които ни вярват и които ще ни помогнат да бъдем такива, каквито сме, да се запазим, което е най-важното в този живот, да запазим себе си!
113 ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МАЙКА МИ В моя живот съм се възхищавал и съм идолизирал двама души – майка ми, Валентина Крачунова, и великия баскетболист Майкъл Джордън. Докато вторият е по-скоро плод на тийнейджърски емоции и влюбване в играта с оранжевата топка и нейния най-магически вълшебник, то майка ми е истинският пример, учителят, който действително е бил до мен и ми е показвал, че винаги може и повече, и подобре. И тъй както името на най-великия баскетболист е станало олицетворение на човек, който е най-добър в своята сфера, така и моята майка за мен е „Майкъл Джордън на майките“, „Майкъл Джордън на учителите и директорите“, „Майкъл Джордън на педагозите“ и съвкупно казано – найвеликият човек, когото познавам. Майка често ми е казвала: „Винаги, когато правиш нещо, трябва да мислиш!“. И винаги ми е давала примери за това. Понякога, макар и рядко, ние със сестра ми не се съгласявахме и спорехме с нея, но накрая винаги тя излизаше права. Бях още ученик в последните класове, когато осъзнах това. „Статистически погледнато, ако някой ти е дал правилния съвет и решение в 99 случая, то с голяма
114 вероятност може да се смята, че и при следващия въпрос, който поражда дискусия, трябва да му се довериш – това и казах на по-малката ми сестра - слушай какво ти казва майка – тя винаги е права“. Не съм виждал човек, който да обича децата толкова много – както своите родни, така и учениците си – готова е да се пребори с всяка трудност, за да защити едно онеправдано дете. През годините съм бил свидетел на десетки, а може би и стотици случаи, в които тя е разрешавала проблеми и е помагала на деца, на които не са могли да помогнат нито институциите, нито дори собствените им родители. Наблюдавал съм ситуации, в които родителите на нейните ученици и дават пълен „карт бланш“, осъзнавайки, че те самите не могат да бъдат толкова добри във възпитанието на децата си, и това ме е карало да съм щастлив, че аз имам този човек до мен винаги и всеки ден, за да ми дава верните съвети в точните моменти. Въпреки постоянната си и до днес професионална ангажираност, не е минавало и ден, без да мисли за нас – нейните деца. Сега вече ние си имаме семейства и свои деца и тя мисли за четири пъти повече „собствени“ деца, но това за нея не е никакъв проблем, след като е наричала хиляди ученици „моите деца“. В нейното сърце има място за всички хора, за които е поела грижа и отговорност. Всеки път, когато майка ми говори пред аудитория, съм бил обзет от изключителна гордост и вълнение и съм се възхищавал на ораторските й умения, на това как владее публиката със своето слово, което в повечето случаи е импровизация. Не знам дали това се учи, или просто човек е
115 роден с призванието и таланта да го прави, но във всеки случай ние, нейните деца и ученици, имаме още много да се усъвършенстваме, за да достигнем нейното ниво в изнасянето на реч. Казват, че човек не си избира родителите и аз съм безкрайно щастлив, че съдбата ме е избрала да съм нейно дете, да мога да имам такава сила и опора до себе си във всеки един момент. Надявам се да мога да предам, и с нейна помощ, голяма част от житейските уроци на моите деца, за да могат и те да са достойни наследници на един велик учител, родител и човек! Обичам те и ти благодаря, мамо! Иван Богословов МОЯТА МАЙКА За всяко дете най-важният човек в живота е неговата майка. То свързва целия си живот с нея. Днес аз вече не съм дете, а майка. Но моята майка е специалният човек, който, освен че ми е дал живот и ме е възпитал, ежедневно ми дава пример за това как аз самата да живея. Спомените ми от детството са многобройни. Майка винаги е била до мен. Най-ясно си спомням трудните моменти, в които единствено нейните думи са били моя утеха. Нейното дар слово и способността да ми обясни всички
116 ситуации са ми давали вяра и надежда, че всичко ще бъде наред. Един разговор и проблемите винаги намираха своето решение. Житейските ситуации, в които попада едно дете, са толкова много и толкова определящи за развитието му напред в живота, затова и подкрепата на майката е от изключителна важност. Винаги съм усещала обичта, подкрепата, справедливостта в нейните съвети. Нещо повече, в годините се научих да мисля първо за това как тя би реагирала в дадена ситуация, и след това аз да вземам дадено решение. Както и да се вслушвам в думите ѝ, дори и в началото да не съм мислила като нея. Средата, в която растях, беше приятна и весела заради нея. Тя винаги е озарявала като слънце дома ни и го е зареждала с положителна емоция. Да си призная, найголемият ми детски страх беше дали аз ще успея да стана възрастен човек, който се справя като нея с всичко. Защото тя наистина се справя с всичко – с ежедневни проблеми, с проблеми в приятелството и любовта, тя дори може да ме излекува за един ден. Аз вече съм родител на прекрасни дъщеря и син. Моите деца я обожават, даже си има специално име, дадено им от тях - Лала. Няма да забравя деня, в който имах най-голяма нужда от нея, денят, в който осъзнах смисъла на изречението „Някой ден, като станеш майка, ще ме разбереш.“. Това ми повтаряше тя с години. И е била права, както винаги. 1 юли 2014 година – денят, в който станах майка. За този ден моят мъж казва, че тогава съм станала друг човек. За добро или лошо, наистина станах друг човек. Започнах да живея заради това малко същество. Трудностите на родителя, с които се сблъсквам вече
117 почти 9 години, също не са малко. И пак до мен е тя, и този път я разбирам повече от всеки друг път. Разбирам и как тя винаги намира сили за съвет и подкрепа. Защото това е да си родител – да си винаги до детето си. И сега аз, като дете, имам още по-голяма нужда от нейните напътствия. Да ми дава онези уроци, които да ме направят успешен родител като нея. Да ми дава кураж, когато усещам, че не се справям. Да ми дава сили да продължа, когато ми е тежко. Моята майка е най-силният човек, когото познавам. Тя винаги намира сили не само за семейството, а и за работата си, защото работата ѝ е третото дете. За нейните успехи в професионален план мога да кажа, че са ми давали повод за гордост. Аз също работя в сферата на образованието и знам, че да си учител, е призвание. Ако не обичаш децата, не може да работиш сред тях. А майка ми обича всички свои ученици. Те са късметлии, че са срещнали такъв учител в живота си. Стойностният учител се помни цял живот, и то не с учебното съдържание, на което те е научил, а най-вече с житейските уроци, които добрият учител винаги намира време и начин да предаде. Моята майка – тя е моя опора, мое вдъхновение, моята скъпа майчица, на която мога само да пожелая да е здрава и щастлива! Любомира Богословова
118 МОЯТА ПРОФЕСИОНАЛНА МАЙКА ,,Лидерството е като красотата – трудно е да го опишеш, но веднага го познаваш, щом го видиш…” Уорън Бенис Няма случайни срещи! През 2010 година кандидатствах и бях приет по своето първо желание в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“, училището, което се превърна в мой втори дом. На 15 септември 2010 година бях изключително развълнуван и притеснен от новото начало. На подиума, да приветства учениците, се качи госпожа Валентина Крачунова. Веднага разпознах лидера в нея – начинът, по който се обърна към учениците с „деца мои“, как казваше името на училището, стойката на тялото и боравенето с микрофона, облеклото. Бях респектиран от това, че заяви на всички присъстващи, че училището, което ръководи, е духовен и културен център. Пожела на всички ни 15 септември да бъде празник на знанието и желанието ни да се развиваме. Така и стана! Моделът, който ми зададе госпожа Крачунова, се превърна в моя цел. Желаех да се впиша успешно в училището и да бъда лидер. Празниците 15 септември, 24 май и празникът на НГХНИ се превърнаха в поскъпи за мен и от личните ми. Избраха ме за председател на Ученическия съвет на училището и като такъв с госпожа
119 Крачунова работихме изключително успешно. Тя подкрепяше идеите ми и ми даваше възможности да се изявявам на всякакви равнища. Когато училището имаше гости, винаги бях канен и ми беше давана думата за работата на Ученическия съвет и позицията на учениците. Тези възможности ми помогнаха да се науча да говоря пред публика, да съобразявам поведението си, облеклото и посланията, които давам на аудиторията. Госпожа Крачунова със своето присъствие винаги ме е карала да се чувствам „у дома“, когато съм в училище. Семейният дух се усещаше в училището и в мен започна да се появява идеята да продължа делото на учителите си, и да желая да запазим всичко постигнато. Вярвах в идеята за създаването на това уникално училище, обикнах същността му – хуманитаристиката и изкуствата. В разговорите с нея тя винаги ме е оставяла да вземам сам решенията, представяше ми различните гледни точки как тя е решила да стане учител. Когато се питах дали това е моят път, тя ми казваше, че това е избор на сърцето и ще съм добре дошъл в училището винаги. В борбата да запазим училището ни и облика му тя ме научи на това да имам визия, да вярвам в каузи, да защитавам позициите си пред властимащите. Този урок е много важен за един млад човек, защото в изграждането си една личност има нужда от битки. Показа, че един човек може да води множеството и да задава модел, да вдъхновява. Сега, когато съм учител, винаги се съветвам с нея и обсъждам уроци, поведение на ученици, конфликти. Получавам много точни и работещи съвети, които в
120 практиката на един млад учител са необходими. Често я цитирам, когато разговаряме с учениците на житейски теми. Това, което ще остане в моята практика от нея, е да не се отказвам от функцията на учителя да възпитава и да не мисля, че часовете, пряко свързани с емоциите, преживяванията, поведението и бъдещето на учениците, са загубени часове. Тя е изключително обичан учител именно заради това споделяне на опита, който има. Благодарен съм ѝ, че ме научи на две много важни думи, които рядко чувах около себе си – „Благодаря!“ и „Обичам те!“, а тя ги изрича при всеки удобен повод. Тези думи пречистват и учат човека на доброта и смирение. Тя се превърна в мой авторитет, който и родителите ми наричат „твоята професионална майка“. Благодаря Ви за подкрепата и обичта! Частица от Вас винаги ще е в мен, а именно голямата Ви обич към нашето училище! Вие сте част от моето изграждане като личност! Обичам Ви! Александър Иванов – учител по философия
121 КОГАТО ИСКАШ „ДА БЪДЕШ“ И КОГАТО ЗНАЕШ КАК „ДА БЪДЕШ“ Един лъч! Един зов! А колко много дълбочина! Един харизматичен професионален път, изпълнен с влиятелен смисъл и формиращо внушение. Преминаването през света е случване, предположено от появата на човека в битието. За това случване, човекът не бива питан, гарантира му се само присъствеността. Това, като че ли предопределя съществуването, като че ли „обещава“ пълноценно битие. Обещава, но не гарантира такова. Силата. Как „става“ тя?! Как „обгръща“ личността?! Кой я „разгадава“? Процесът е труден и бавен, но носещ толкова много удовлетворение, гордост и самочувствие… и завист. Всяко „Силно“ има своите врагове, всяко „Ново“ – също. Непримиримостта им е толкова по-голяма, колкото покачествена е силата. Посредствеността не се харесва, но се предпочита като лесноусвоима.
122 Другото? Другото е трудно и дистанцира слабите. Възможностите на човешките усилия са демонстрация на интелекта. Пътят му винаги е осеян с предизвикателства, сякаш за да проверят издържливостта му, и винаги обвързан със сблъсъци с невежеството. Разбирането на всеки мотив и всяка стъпка към целите разкрива онова превъзходство, което зарежда околните, което им дава ентусиазъм, кауза, действеност и въображение за комбинацията им. Следващата стъпка е доказване на качествата, гарантиращи „място“. И тук именно са възможни сериозните противоречия, дори парадоксални ситуационни проблеми. Защото доказването се основава на взаимоотношението между успехите и претенциите за тях. Измененията между двата елемента и съотношението им би могло да обясни какви характеристики трябва да притежава онзи, който желае доминантната роля в своето общество. „Разполагайки се“ в социума, доминиращият започва „игра“, в която трябва да пише правила – ангажимент, често неразбиран, но задължителен, за да реализира общото благо. Жертвите, които се налага да прави, са обвързани с отговорностите, самокритичността и просперитета на „цялото“. Това самонаблюдение всъщност е задължение за всеки член на обществото – напомняне, към което е необходимо константно „поглеждане“. Колко сериозно и интелигентно ще постъпи личността, зависи от онази комбинация на фактори, възпитавани в началото на житейския път, които, образувайки се, дават ориентирите в йерархизацията. Защото как личността ще започне своя път, зависи от възпитателните ограничения и усвояването на първите стъпки в опознаването
123 на света, за да осъзнае намирането на „своето водещо място“ в човешката йерархия. Наложително става наличието на личностен образец – човекеталон, човек-символ. Онзи, който ще бъде „пътеводен лъч“ за останалите в общността. Неговата фигура трябва да въздейства със своята харизматичност. Да внушава добродетелност и истинност. Лидерът и неговата мисия са същността на човешкото съществуване. Затова срещата с него е „щастливата звезда“, която може да заслепява само заблудените. За останалите е привилегия и възможност да приличат на него. Благодаря на жената, на ръководителя, на лидера! Благодаря Ви, госпожо Крачунова! Главен учител Илинида Маркова, доктор по философия * * * ...Миналият век… Е, не е толкова отдавна, защото историята е конвенционална. Но темата е друга и не съвсем, защото госпожа Крачунова е и историк... Влизам в тясната мрачна сграда на РИО /тогава, така беше/ ...нося някакви
124 документи, нямам 30 години и се уча в „крачка“ да бъда администратор. Точно срещу вратата стои красива млада жена, чиято пищна коса покрива раменете... погледът пронизва през гърба, но нещо подсказва, че има и друго... Другото го разбирам... или, не съвсем. През всичките тези години: в единение, често в дистанция, но важно е усещането за достатъчно количество „кислород“, което позволява свобода, прекрачени бариери на тривиалността, усещане, че правиш това, за което си тук, в тази професия. Моля да ме извините, госпожо Крачунова: ...така и не „разбрах“ уплашените погледи, скованите умове, сервилността на „преминаващите“ покрай вас, но пък усещах вашата прикрита ирония. Мисля, че това доминиращо превъзходство, усещането за характер, който не може да бъде повален от конюктурните „ветрове“, който стои зад своите каузи и ги защитава, заслужава респект и не допуска страх, нали?! Дълбоко чувство за топлина, глас, който може да запее с пълно гърло македонски песни, след еуфорията от конференциите... Тези конференции, които носеха уюта на съмишлениците, без преструвки, без отегчени и отегчаващи „авторитети“... Човещината е най-голямата сила, пред която се стопяват ледовете на съмненията. Вратата, на която да почукам и зад която стои прегръдката на приятел. Росица Тодорова – старши учител по философия
125 СПОДЕЛЯНЕ… ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО, КОЕТО СЕ ЗАРОДИ В РАБОТАТА… Валя Крачунова ме прие в гимназията, която ръководеше, през лятото на 1999 година. Прие ме със симпатия, като в годините деликатно и умело ми помагаше да набирам опит, позволяваше ми да развия себе си и да израсна професионално. Валя е мъдър учител, даващ сила на много хора. За мен е и духовно близък човек, с когото сме провели десетки, ако не и стотици житейски разговори, осмислили сме много житейски уроци, мечтали сме, сбъдвали сме идеи и мечти… Чувствам я близка в ума си, в сърцето си. Знам, че и тя ме държи в своя ум и в своето сърце, в своите чувства. Да, знам! Уважавам и различията помежду ни. Харесвам, че има силна индивидуалност, своя същност. А вибрациите на нашите чувства са близки, често съвпадат. Това е споделеният път, това е приятелството, което поддържа нашето взаимоуважение, нуждата и интереса да общуваме, да се подкрепяме. Този опит за житейско откровение е по конкретен повод, а нас ни очакват още много общи планове, преживявания, срещи, споделени истини… Следва продължение… С обич и уважение, Катя Кирякова – главен учител по руски език
126 ПРИ-ЗНАНИЕ На първото ми интервю за работа в училището отсъствахте, но колегите, които го проведоха, имаха жив интерес към моите професионални занимания и в диалога с тях получих първите косвени впечатления за Вас като техен ръководител, който работи с открити, интелигентни, нешаблонни хора и приема в колектива си личности. Това впечатление се потвърди и от първия ми визуален контакт с Вас – в коридора на училището се зададе млада, спокойна жена, която излъчваше естествена сериозност на характера, а не страховита строгост, за която се говореше, че притежавате. Това пролича и по време на първото Ви посещение в мой час. Когато ми съобщиха, че лично ще наблюдавате работата ми с осмокласниците, не помня да съм се притеснила, а поисках да покажа интересното, което ме вълнуваше и се случваше в обсъждането на темата за бунта на Терсит срещу несправедливия земен и божествен свят от втора песен на „Илиада“. Разчитах, че ще имам още два часа преди срещата с Вас, в които да задам достатъчно въпроси на учениците и да разполагам с вариантите на дискусията. Така и се случи – последният час на Вашето посещение стана найинтересен, защото не само говорихме за дързостта на Омировите герои да изричат истината, но и чрез Вашето присъствие поставих децата в реалната ситуация да изразят
127 онова, което мислят пред „висшестоящ“, за да усетят и осъзнаят смисъла на подобно човешко деяние. Влязохте в роля и вместо да се дистанцирате като външен наблюдател, проявихте открит интерес, увлякохте се, участвахте, преживявайки и изричайки това, което Ви вълнува. Заедно с децата разговаряхме без предубеждения и спорихме равностойно. Случи се незабравима среща в един учебен час! Докато след това изчаквах обсъждането на урока, заместник-директорката ми съобщи, че са Ви ангажирали служебно, но сте предали, че нямате забележки и коментарът Ви е бил: „Има хляб в това момиче“. Никога не съм била погорда! Оттогава не спирам да се удивлявам на изключително точната Ви преценка за същността на човека. За мен тя се случи, когато като млад учител все още не познавах онова, което можех, а много исках да бъда добър професионалист. Затова оценката Ви винаги ме води в тази посока. Като хора преживяваме своите трудни или решителни моменти – Вие и в двете ситуации сте били неотстъпно до мен: с няколко думи в коридора съм Ви съобщавала за тежки лични събития и сте взимали бързи решения, за да ми помогнете, а след като Ви споделих идеите си за фолклорна експедиция и за създаден от учениците кабинет по литература, не забравихте, а ме подкрепяхте, докато ги осъществим по най-добрия начин. Колко много означават за мене тези малко, но споделени докрай срещи с Вас усещам по своето дълбоко признателно уважение и неспирната отговорност да
128 оправдавам доверието Ви! Уча се от Вашата мъдрост да останете принципна, човешки честна и открита към важното. Това ни сродява. Зная, че тази близост се роди тогава – в първото ни взаимно преживяване на един интересен учебен разговор за смисъла да се изрече и сподели истината. Благодаря Ви, госпожо Крачунова, за възможността да изрека своите думи за Вас! Елеонора Николова – главен учител по български език и литература СПОМЕН С ДЪХ НА ЕСЕН Поредното мрачно септемврийско утро! Слънцето още не се е показало на хоризонта, а аз вече съм на автогарата и чакам появата на автобуса за Щипско, където ще работя и тази година като учител по български език и литература. Притворила очи, мисля за нещо, потопила се в своя свят. Струва ми се, че вече съм свикнала с чакането, неприятностите, децата, макар все още тайничко да се надявам всеки ден да се случи нещо вълнуващо, интересно, нещо, което да промени живота ми. Днес обаче настроението ми е под нулата – мрачно, потиснато ми е... с една дума гадост!
129 Идва автобусът и аз бързам да се вмъкна в него, да седна и да затворя очи, да изчезна в моя измислен свят! Не поглеждам колегите, не ми се говори с никого за нищо! И тогава... в автобуса влиза, по-скоро връхлетява, непознато стройно момиче, с пламенни очи, което дръзко поздравява и настойчиво оглежда всички, сякаш иска завинаги да запомни всеки, присъстващ в тази картина! Не съм предполагала, че тази наша първа среща ще се окаже съдбовна, че тя – Валя, ще нахлуе в живота ми, ще ме накара да го погледна с други очи, че ще стане неделима част от него и ще остане завинаги! Ще ни свърже за дълги години приятелство, останало неподвластно на времето, искрено и непокътното до днес! Колко скъпи спомени нахлуват сега в мен! Спомени, изпълнени с обич и болка, с радост и мъка, колко страхотни мигове, споделени заедно! Работехме, а бяхме толкова млади, неопитни все още; палувахме в тия прекрасни младежки години, преживявахме любови и раздели, изплаквахме често очите си по недостижимото, но винаги си помагахме в трудните моменти, а те не бяха малко /още повече, че не само учителствахме, а и учехме задочно/! Спомням си, когато тръгнахме за първи път на лагер с ученици! То си беше направо лудост! Самите ние още деца поведохме съвсем непознати ученици – не бяха от нашето училище, а от Вълчи дол. Сега се чудя как сме се решили, но на 20 светът е толкова различен, не мислиш за риска, който поемаш, действаш смело! Пътувахме цяла нощ, после с теснолинейката до Велинград, стигнахме късно следобед,
130 настаниха ни в едно училище – такива бяха някога лагерите, но не чувствахме умора, очаквахме с интерес новото приключение. После какво ли нямаше – забавления с децата, опознаване, разходки из красивата природа, танци, песни, посещение на Юндола, чистене на паразити – емоции от различен вид! Прибрахме се щастливи, че всичко бе преминало успешно! После... после животът така ни завъртя във вихъра си! Имахме вече различни работни места, съдбата ни среща, разделя ни неведнъж! Създадохме семейства, после дойдоха децата, грижите и отговорностите ставаха все повече и повече, но хубаво е, че връзката си остана, силна и трайна, макар да не се виждахме толкова често, колкото желаехме! Така неусетно минаха много години! Преживявах тежък момент, чувствах се отчаяна, бях загубила надежда, когато отново усетих протегнатата с любов приятелска ръка! В края на учителския ни път съдбата отново ни събра, за да работим заедно в гимназията, „да градим светове“. И макар тя да беше директор, а аз просто учител – приятелството си остана! Винаги, от първия миг, когато срещнах Валя, та до днес, съм се възхищавала на дързостта, с която тръгва към новото; устрема да го постига, независимо от трудностите; умението да завладява със своя плам сърцата и умовете на хората; на усмивката, която топли и окуражава; на силата, с която се бори в живота, въпреки неволите и предателствата; на любовта и мъдростта, които дарява без остатък на всеки!
131 Живеем в трудно, неспокойно и драматично време! Годините отлитат все по-бързо, неусетно, не сме сигурни какво ни очаква утре! Но това, което лично мен ме е крепяло и ме крепи и сега, е, че в живота ни има хора като Валенка – пламенни и дръзки, непокорни и силни, които горят в работата и се раздават без остатък; които почиташ и обичаш, на които можеш да вярваш безусловно, и знаеш, че винаги ще са до теб, независимо от всичко! Човек, който само с една топла дума може да събере слънчевите лъчи в лъчезарна усмивка! Благодарна съм за всеки миг, преживян заедно! Милка Пеева – старши учител по български език и литература * * * Съдбата свърза пътищата ни с госпожа Крачунова преди 27 години – време, което е напълно достатъчно да опознаеш някого, с когото споделяш по-голямата част от деня си. Човек не избира с кого ще го срещне животът, но всеки идва в нашия ден, за да ни научи на нещо важно. Научих от моя директор, че трябва да се бориш, ако искаш да успееш. Трябва да изразяваш благодарност към
132 всеки, който ти е подал ръка. Всеки заслужава уважението ти в колектив, който има обща цел, защото всеки допринася според възможностите си за нейното постигане. Човек трябва да изпитва себеуважение, да защитава позицията си и да отстоява своето мнение дори когато цената е прекалено висока. Благодарна съм, защото тези уроци са ценни за мен! Ще си си позволя да повторя пожелание, което съм отправяла към госпожа Крачунова, защото то много ѝ подхожда и изразява същността ѝ като човек. Нека в живота ѝ винаги да има повече мечти, отколкото спомени. Тя е личност, която знае как да сбъдва своите мечти! Татяна Величкова – старши учител по български език и литература * * * Запознахме се във време на хаос и безпътица. След смъртта на първата директорка, Хуманитарната гимназия стана обект на интереси от страна на хора, които ни плашеха и тревожеха с перспективата, която желаеха за наложат. И тогава се случи най-доброто, което можехме да очакваме. Дойде една енергична жена, която смело се втурна да гради и да ни обединява с идеите си, за да издигне в годините престижа и авторитета на едно уникално училище. Валентина Крачунова преодолява всички житейски предизвикателства, абсурди и сътресения с мъдрост и без съжаление. Приела да бъде учител – една трудна професия,
133 която не се усвоява, а се съпреживява, тя вече петдесет години се себеотдава с невероятен хъс и любов на призванието си. Тя е неуправляема – не е за политик, не е за дипломат, но е превъзходен ръководител и организатор. Смела е, което я направи неудобна за мнозина, но е респектираща с гражданската си позиция и идеите за добро и пълноценно образование. Притежава забележителна ораторска дарба и магнетична способност да организира и вдъхновява учениците и колегите си. Тя е личност, която не понася и не допуска провали. За нея и най-грозната истина е по-приемлива от най- красивата лъжа. Респектира с всичките си достойнства и недостатъци на човек, педагог, учител и ръководител. Често критикува и с това си печели врагове, но те за нея са едно предизвикателство. Знам, че когато е права, не се спира пред нищо и пред никого. Когато прецени, че човекът срещу нея е достоен опонент, показва уважение и никога не се влияе от
134 чужди мнения и преценки. Страхува се единствено от това, че градежът, който е съзиждала цял живот, може да бъде разрушен, макар че трябва да се чувства удовлетворена от постигнатото. Ако направя равносметка за всичко, което споделих за уважаемата госпожа Валентина Крачунова, бих казала без колебание, че тя е поставила на първо място сред ценностите в своя живот работата, децата и семейството, приятелите и на последно място – здравето си. Не спира да се вълнува от всичко, което се случва в гимназията. Присъствието и винаги е било забележително и силно. Нейната визитна картичка е ВСЕОТДАЙНОСТ. Желая ѝ дълъг и пълноценен живот, изпълнен с удовлетворение, нови предизвикателства, пътешествия и приключения. Полина Топалова – старши учител по български език и литература и по старобългарски език * * * Първата ни среща беше преди много години. Аз все още бях „младата учителка“ в Хуманитарна гимназия. Нямах много опит и полагах усилия, за да бъда „на нивото“ на изискващите ученици. В училището се бяха натрупали събития, които потискаха
135 всички, имаше несигурност и тук, и в обществото, Беше време на изпитание....... ТЯ влезе в учителската стая – красива и елегантна. Представиха я като представител на инспектората. Когато започна да говори, звучеше категорично и убедително. След известно време спечели конкурса и стана директор на институцията. Комбинацията от красива и умна жена като ръководител на училището даваше надежда за успех. Но не стана лесно – имаше съпротива. Всички бяха нетърпеливи и искаха резултати веднага, без да си дават сметка за трудностите, през които трябва да се мине. И най-лесният отговор на несбъднатите желания беше... стачка. И сега виждам изпълненото с ученици фоайе на училището, които стачкуват, недоволни, че в сградата е студено... Но с такт и категоричност госпожа Валентина Крачунова успяваше да „укроти“ всички страсти. За толкова много години /близо 30!!!!/ извървяхме дълъг път, всеки на своята позиция. Имаше трудни моменти, но госпожа Крачунова винаги е създавала у мен чувство на респект – с бърза мисловна реакция и точно намерените думи за всяка ситуация. Е, имаше и моменти, в които от тези думи ме е „заболявало“, но точно тогава оцених, че тя наистина е силен човек, защото никога не се отказа да защитава всеки от нас, когато е имало нужда от това. В кабинета ѝ думите може да са били остри и трудни за преглъщане, но пред обществото, контролните институции и родителите всеки от нас е чувствал нейната подкрепа. И постепенно колективът се изгради, а училището се утвърди не само като общинска, но и като национална институция. Цената за това винаги се
136 плаща – и с появилите се бръчици, със среброто в косите, със сълзите... Но и с усмивките на удовлетворение и гордост от добре свършена работа и достойно извървян професионален път! Благодарна съм, че животът ми даде възможност и аз да споделя близо 30 години от своето професионално развитие с колектива на нашето училище. И най-голямата част от него извървях заедно с госпожа Крачунова. И остава да кажа само БЛАГОДАРЯ! Маргарита Крумова - старши учител по български език и литература * * * В живота не е важно колко хора срещаш, важни са хората които оставят следа в душата и сърцето ти. Започвам с тези думи, тъй като Човекът, Учителят, Жената, Директорът Валентина Крачунова ми даде подрепа и свобода, да изградя себе си като учител, да обичам работата си, да бъда лидер, да отстоявам себе си като професионалист, човек и личност. Всичко това остави трайна следа в живота ми и е моя пътеводна светлина. Много са житейските уроци, които научих, уча и надявам се ще продължа да уча в общуването с госпожа Крачунова – човек Звезда.
137 Благодарен съм на Бог за възможността да срещна тази личност, неизчерпаем източник на светлина, енергия и духовност. Благодаря Ви, госпожо Крачунова за възможността, обичта, подрепата и следата, която оставяте в душата и сърцето ми! С обич, признателност и голям поклон, Ваш Ивчо! Доцент. д-р Ивайло Иванов – старши учител по хореография УЧИТЕЛЯТ, КОЙТО ПРАВИ СВЕТА ПО-ДОБРО МЯСТО СЪС СЪРЦЕТО СИ Госпожа Валентина Крачунова – човекът, който вдъхва респект само с появата си, вдъхновява със словото си и прави света по-добро място със сърцето си. Преди 2 години имах щастието да се запозная с тази велика личност и вечно ще съм благодарна, че съдбата ме срещна с нея. За това време, макар и кратко, тя успя да ми повлияе много. Въпреки богатството на нашия език, думите няма да ми стигнат, за да опиша какъв човек е тя. Госпожа Крачунова е учител, който не само дава знания, но е и винаги насреща да изслуша, да разбере и да даде най-правилния съвет. Всеки час с нея е като подарък. Това, на което ни учи, далеч не се ограничава до написаното в учебника. Най-любимите ни часове с нея са, когато ни преподава науката ,,Живот‘‘, както я нарича тя. Чрез словото
138 си тя ни провокира да мислим и разсъждаваме. Не е от хората, които говорят просто така, всяка нейна дума има голяма стойност и е пропита с мъдрост. Разговорите с нея са безценни. Когато говори, тя заразява със своя плам. Често ми се приисква да мога да спра гласа ѝ на пауза, да си запиша казаното и така да продължи, за да мога да запазя магията, която предава, говорейки. Веднъж ни каза, че животът е един път, изпълнен със знаци. Тези знаци са авторитетите, които познаваме, те ни дават напътствия и ни насочват към правилните решения. Изключително съм щастлива, че г-жа Крачунова стана част от моя път и открих такъв авторитет в нейното лице, защото хората като нея вече са рядкост. Това, че успях да се докосна до нея, ме кара да се чувствам истинска късметлийка. А тези, които не я познават, представете си я като една необикновена книга, в чиито страници можете да намерите информация за всяка една сфера, от която се интересувате – история, българска, руска филология, политология, култура, морал и етика, музика, сценография и още стотици други теми, а между редовете по-внимателните от Вас могат да доуловят тънкото ѝ чувство за хумор и нейната дълбока емоционалност и душевност. Тя се отличава от масата със своето различно мислене, борбеност, упоритост и с отдадеността, която влага във всичко, което прави. Тя е много повече от учител и директор, г-жа Крачунова е Будител на десетки поколения и нейната основна цел, преди тази да ни образова, е да ни направи добри хора. Възхищавам ѝ се на това, което е, и си мечтая един ден да приличам поне малко на нея, защото тя е пример за това каква трябва да бъде една жена, а и не само, тя е пример за това какъв трябва да бъде един Човек. Всичко, което е направила, е удивително, защото
139 това, което е училището ни днес, е изцяло резултат от нейния неуморен труд и усилия. И макар тя да не обича думи като ,,винаги" и ,,никога", силно вярвам, че винаги ще нося в сърцето си спомена за тази невероятна жена. Госпожо Крачунова, благодаря Ви за всеки един съвет, за всеки един урок, за всичко, на което ни научихте и за хората, които ни направихте! Като родител, а може би и като учител, винаги ще говоря за Вас на своите деца, защото, колкото повече млади успеят да се докоснат до Вашата личност, толкова по-големи са и надеждите за по-добро бъдеще! Със сълзи на очите пиша тези редове, защото не искам да се разделяме, но за жалост това време настъпи. Нека обаче този край бъде всъщност едно ново начало, в което Вие ще бъдете наш спътник и когато губим посоката, ще сте до нас, за да ни насочвате към правилния път! И след напускането на този наш дом – Хуманитарната гимназия, не спирайте да учите хората да се обичат и да разпръсквате светлина, защото светът има нужда от Вас! Обичам Ви! Паулина Костова, 12 А клас СПОДЕЛЕНО Животът понякога ни среща с хора, които напълно го променят. За мен това беше госпожа Крачунова. Истината е, че ако не беше тя, не знам къде щях да бъда аз сега. Бих я описал като човек единствен по рода си. Емоционалност, смелост, находчивост, морал и най-вече чувство за хумор са качества, присъщи само на най-силните
140 хора. Тя ги притежава всички, дори и в допълнение. Тя е от малкото хора, които наистина са се отдали на работата си, но не смятам, че за нея това е просто работа. Тя е това, което трябва да бъде един учител – човек, който освен да трупа учениците с информация, ги кара и да мислят, прави така, че да се чувстват все едно имат втори дом и им дава най-важните уроци на този свят – тези за живота. Мога да кажа, че тя е от малкото хора, които уважавам в истинския смисъл на думата. И е трудно да не я уважаваш! Въпреки изключителното ѝ чувство за хумор, не трябва да се заблуждаваме и да забравяме за изключително респектиращата ѝ осанка, която е способна да накара дори и най-устатите ученици да разберат мястото си. Безкрайните часове, които съм прекарал в кабинета ѝ, тъй като всички знаят, че не съм бил от най-послушните деца, са ми помогнали да постигна големи резултати както в училище, така и извън него. Винаги ми е помагала и е била готова да ме изслуша, да ми даде ценен съвет или да ме посмъмри, когато се е налагало. Тя забеляза освен физическите ми качества, и умствените още първия път, в който проведе личен разговор с мен. Минаха години и го помня все едно беше вчера. Тогава разбрах, че на този свят не е добре да подценяваш никого, защото има хора като нея, които могат да ти покажат само с думи, че не си това, за което се мислиш. Докато съм жив ще я помня и ще разказвам за нея, и се надявам делото ѝ да не бъде забравено никога! С много обич, Богомил Каров, 12 Д клас
141 МОЯТ ЖИТЕЙСКИ ПРИМЕР Когато си помисля за госпожа Крачунова, на лицето ми се появява усмивка. Тази усмивка е породена от хубавите, весели моменти с нея, от всички уроци, които съм научила от нея, от благодарност и от всеки един спомен, който ще съхраня в съзнанието си. Госпожа Крачунова е Учител с главно ,,У", но преди всичко тя е Човек с главно ,,Ч". Всеки ден, в който имам час с нея, за мен се превръща в достатъчно пълноценен и добре оползотворен ден, тъй като през този ден съм научила нещо ново не само по руски език, но и за живота. Всички тези житейски уроци, на които ни учи, са истински важният урок за мен и нещото, с което винаги ще си спомням за госпожа Крачунова. Много често, след като се прибера от училище, споделям с родителите си нещата, които на този ден тя ни е преподала не по руски, а по науката - живот. Мама неведнъж ми е казвала, че трябва да съм изключително благодарна за честта именно тази жена да е била част от пътя ми и то в много важен период от моя живот - периода на моето израстване и съзряване, когато тя ми е повлияла много, помагала ми е и ме е карала неведнъж да се замисля за куп истински важни теми и проблеми относно зрелия живот, в който много скоро ще навляза. Благодарна съм, че именно госпожа Крачунова е била мой Учител - мой родител, както тя ни нарича ,,деца мои“, така и ние, учениците, я чувстваме като наша майка. Майка, която ни се ядосва, когато грешим, кара ни се, когато вършим глупости, но и много силно ни обича, защото ние сме деца - нейните деца!
142 Тя е човек, който истински обича работата си и това всеки би могъл да го забележи. Всичките четири години, в които имах възможността да се докосна до нейната личност, от една страна, за мен са много малко, тъй като би ми се искало да прекарам още и още време с нея, но от друга страна, са достатъчно време, за което съм успяла да разбера, науча и осъзная важности, които хората и за 40 години не успяват, и това е така, защото са нямали късмета да познават тази неповторима личност - госпожа Крачунова. В последния час, който имах с нея миналата седмица, тя каза нещо, което ще запомня завинаги. Каза ни, че за нея работата ѝ като учител ще е добре свършена, ако един ден, когато пораснем и имаме нужда да споделим с някого нещо, потърсим именно нея. Тези нейни думи ще ги запомня и още отсега нямам търпение, когато порасна, да ѝ звънна, да я подсетя, че аз съм Петя, нейна ученичка, която много се е затъжила и би искала да се срещне с нея за съвет, само за още един житейски урок или просто за да си припомни какво е усещането да общува с тази добротворяща, ерудирана, всеотдайна, безкомпромисна, истинска жена. Тя за мен е пример за това какъв учител искам да бъда един ден, за това в каква жена да се превърна, какъв родител да бъда и преди всичко тя е пример за истински човек - с морал и чест! Благодарна съм, че животът ме срещна с нея. Вярвам, че всичко се случва с причина и че животът ми преди и след госпожа Крачунова се е променил към по-добро. Както отново мама ми е казвала, един ден ще разказвам и на моите деца за една от най-важните и влиятелни фигури в моя живот, а това сте Вие, госпожо Крачунова!
143 Благодаря Ви, че Ви има! С много уважение и обич, Петя Ризова, 12 В клас
144 ПОСТИЖЕНИЯ: Магистър по руска филология и история – ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий” Магистър по психология и психопатология на развитието – ВСУ "Черноризец Храбър" Специализация по руска филология в ИРЯ „Ал.С.Пушкин” – гр. Москва Специализация по управление на образованието в СУ „Св. Климент Охридски”– гр. София Втора професионално-квалификационна степен по методика на преподаването Втора професионално-квалификационна степен по организация и управление на образованието Награда на Ученическия съвет на НГХНИ „Константин Преславски“ за 20 годишната работа като директор – 2016 г. Носител на Златен почетен знак „За заслуги към Варна“ – 2012 г. Носител на почетен знак с лента за ползотворно социално парнтьорство на Община Варна – 2011 г. Диплом от Варненска и Великопреславска метрополия за личен принос в утвърждаването на „Инициатива за духовност и култура“ – 2011 г. Носител на почетно отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието – 2006 г. Носител на наградата на Съюза на българските учители за „Директор на годината“ - 2006 г.
145 Носител на награда „Варна” 2004 г. за принос в развитието на образователната система. Носител на почетно отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието 2003 г. Носител на почетния знак на Училищното настоятелство на НГХНИ „Константин Преславски“ за изключителен принос в утвърждаване авторитета на гимнзаията – 2003 г.
146