Андреас-Калкер-Забранено-Здраве

Доказателство 2 Fig. 15: Briefing of Red Cross workers Възможният източник на финансиране: Уголемена снимка на лекарите, отговарящи за проекта, показва споменаване на японското посолство. Fig. 16: Document with proof that the Japanese embassy played a role in the study 50 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Доказателство 3 Храбрата немкиня доброволка в Червен кръст и свидетел Керстин Войчеховски пише на 19 декември 2012 в блога си за успешното използване на MMS при малария. От 12-16 декември 2012 г. организация, наречена Воден референтен център в сътрудничество с Червения кръст Уганда, клон Иганга направи проучване на общ пречиствател на вода и медицинските му ефекти върху хора положителни за малария в района Луука в Иганга- и аз бях част от него! Белгийският представител на Водния референтен център Клаас и холандската авторка Лео дойдоха в сряда сутринта от Кампала до офиса на Червения кръст в Иганга. Те ни дадоха кратък инструктаж за програмата за дните и информация за почистващите химикали, които ще използваме. Две превозни средства бяха опаковани с бутилки с вода, мрежи против комари, техническо оборудване и екип от около 13 души, включително оператор, шестима доброволци от Червения кръст на Уганда, Ено и аз, отпътувахме за района Луука. Когато пристигнахме в Луука, хората вече ни чакаха. Различни станции, включително регистрация, маларията, бързо тестване за малария, лабораторията, точката на интерпретация на резултатите и пречистването на водата бяха създадени и доброволците бяха разпределени в съответните им станции. Хората – и аз трябва да подчертая, че имаше от едномесечно бебе до хора над 80- годишна възраст, които се появиха за изследване на малария - бяха регистрирани първи и отидоха за бърз тест за малария след това. Ако тестът покажеше положителен резултат, бяха отново тествани с кръвна лента под микроскоп. Тествани отрицателни или положителни, на хората беше дадена пречистена вода, която беше приготвена от Роналд, Ено и мен. По този начин броят на капките на пречиствателя на вода варираше по възраст и малариен статус. След вземане на пречистената вода на хората също са дадени бутилки вода за вкъщи, тъй като трябваше да пият много за да действа химикалът в тялото. На следващия ден на положителните за малария бе казано да се върнат за друг тест и подарък под формата на мрежа против комари. Непосредствените реакции след като взе пречистената вода бяха притеснителни за мен: Хората не харесваха миризмата, вкуса и някои деца трябваше да повърна. За съжаление, трябваше да кажем на хората, че тези симптоми може да продължат и у дома за деня. Трябва да кажа, че бях скептична към пречиствателя на водата и целия проект за първите два дни. Но бях напълно удивена да видя как се случват малки чудеса. Тъй като това събитие ме развълнува много, искам да пиша за жена, която е била тествана 51 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

положителна за малария, взе пречистената вода и бе отрицателна за малария на следващия ден. Когато се появи на първия ден, едва ходеше. Не яла нищо почти три дни, тя се борила да преглътне водата и веднага припадна. Лежеше на земята повече от час не можеше да се изправи и ѝ се гадеше. Съжалявах я и се притеснявах за състоянието й. На следващия ден друг доброволец трябваше да ми каже, че това е жената, която лежеше на земята вчера, тъй като аз дори не я познах! Бях зашеметена! Тя дойде към мен и ми благодари с голяма усмивка на лицето си. Дори остана за 2 часа, говореше с другите и ни наблюдаваше. Едва можех да повярвам как тя е променила състоянието си за една нощ – много впечатляващо Тези химикали за пречистване на водата изглежда имат потенциал да направят голяма разлика в маларийните региони, тъй като са евтини и според хората, които работят с тях от много години, са също лечебни и превантивни мерки срещу други животозастрашаващи заболявания. По-късно тя трябваше да свали блога си, очевидно поради натиска от другите. Доказателство 4: Видеото представя Клаас Пресманс (WRC директор) като 100% отговорен за лечението, без веднъж да се споменава Джим Хъмбъл (откривателя) или термина MMS, въпреки че той е научил всичко, което знаеше за MMS, когато посещава курс на Джим Хъмбъл в Доминиканската република. Той обаче отрича думите си по-късно, най-вероятно след заповеди от неговите началници от Международния червен кръст в Женева. В имейла по-долу до Leo Koehoff той дори заплашва да предприеме правни действия, ако видеоклипът не бъде премахнат от YouTube. 52 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Имейл от Klaas Proesmans Още веднъж изрично искам спешно да изтриете видеоклипа с пробни опити ЛуукаУганда от YouTube и да не го показвате повече. Не само, че отразява неизпълнени обещания, но и погрешно свързва Червения кръст с нещо, с което той не иска да бъде свързан, тъй като наранява трети страни. Страхувам се, че ако това не се случи веднага, ще потърсим правни съвети и ще предприемем правни действия по този въпрос заедно с Червения кръст на Уганда. Отново се опитах да Ви се обадя по отношение на издаването на публикации в YouTube и в списания. На срещи с Червения кръст на Уганда и по-късно в писмена форма от 17 декември (виж по-долу), Вие се съгласихте да не комуникирате с трети страни по отношение на дейностите, които сме извършили в Луука през декември 2012 г. Благодаря ви за интереса. Ние сме частна фондация, който търси стари и забравени технологии. ClO2 понастоящем се използва в Уганда от правителството като пречиствател на вода. Ние просто погледнахме на ефектите, които има върху човешкото тяло като пречистена вода. До момента не сме приключили с тези тестове и има споразумение за поверителност с всички замесени. Днес се дистаминираме от всеки бюлетин за новини, всеки видеоклип в YouTube или всяка друга публикация по темата. Но главният лекар е подписал документ, който потвърждава ремисии при малария (сн. 17). Забележете, че в последния параграф благодари на Женева (МФЧК) за тяхната подкрепа. Fig. 17: Letter from Docter Paul Kabweru acknowledging the excellent results from the trial. 53 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Заключение: Ние живеем в един алчен свят, където смъртта на милиони хора всяка година (повече отколкото по време на Холокоста), особено на децата, нямат значение. Очевидно, 10 милиарда долара годишни приходи от продажби на маларийни профилактики означават повече, дори когато можем да премахнем болестта от целия континент само с 50 милиона. Вълнуващото нещо за хлорния диоксид е, че очевидно той не само лекува малария, но и много други заболявания, както многократно ми съобщават в хилядите атестати, които получавам по имейл. Искам да подчертая, че не насърчавам продажбата на хлорен диоксид. Моята работа представлява събиране на данни, така че в един момент други експерти да могат да изследват този въпрос позадълбочено. И много хора, които се опитват да се възстановят от терминални болести искат тази информация. Реших да публикувам знанията и опита си, тъй като новите изследвания на лекарства ще отнемат години — време, с което много от болните не разполагат. Обобщих някои от заболяванията с препоръки, потвърждаващи подобрение или пълно възстановяване благодарение на приемането на хлорен диоксид, разреден във вода. "Докато използването на хлорен диоксид не е законно, фактът, че не можем да го използваме, е престъпление." Живеем в свят на “забранено здраве.” 54 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Има много патенти за използване на хлорен диоксид. Ето списък на някои от тях: Употреба Патентен номер Нетоксичен антисептик (Pat 4035483 / 1977) За борба с амеби при хора (Pat.4296102 / 1981) Лечение на деменция заради СПИН (Pat.5877222 /1999) Общи кожни заболявания (Pat 4737307 / 1988) Дезинфектант на жива кръв (Pat. 5019402/ 1991) За по-бързо зарастване на рани (Pat. 5855922 / 1999) Обща устна хигиена (Procter & Gamble) (Pat. 6251372B1/ 2001) Лечение на бактериална инфекция (Pat. 5252343 / 1993) Лечение на силни изгаряния (Pat.4317814/ 1982) Регенерация на костен мозък (Pat. 4851222 /1989) За Алцхаймер и деменция (Pat. 8029826B2 /2011) Стимулатор на имунната система на животни (Pat. 6099855 /2000) Стимулатор на имунната система (Bioxy, Inc.) (Pat. 5830511/ 1998) Списъкът е непълен, има нови приложения всеки ден. 55 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Възстановявания, потвърдени от пациенти На какво сме били свидетели? Следният непълен списък е разработен въз основа на имейлите, които съм получил от лица, които доброволно използват хлорен диоксид. Те обясниха как са се възстановили от всички видове болести и предложиха своите препоръки. Възстановявания или подобрения, потвърдени от пациентите: » Абсцес на зъб » Лупус (поне » Отоци » Киселини в стомаха подобрение) » Елиминиране на бактерии » Акне » Множествена » Ендокардит » Някои вида диабет склероза (поне » Болест на Крон подобрение) » Болест на Лайм » Някои вида целиакия » Рак на кожата » Болест на Сьогрен » Рак на стомаха » Емфизема » Някои вида туберкулоза » Рак на гърдата » Отравяне » Сърдечни проблеми » Рак на крака » Епщайн-Бар » Рак на простатата » Обриви » Видове рак » Тироиден рак » Стоматит » Някои паразити » Слабост » Фибромиалгия » Безпокойство » Демодекс » Треска » Артрит » Денг треска » Флегма » Реактивен артрит » Депресия » Гангрена » Астма » Нерегулярен » Грип » Бабезия цикъл » Халитоза » Бартонела » Диария » Хепатит B » Бромидоза » Разни видове » Хепатит C » Бронхит парализа » Херпес » Синини » Диверикулит » Генитален херпес » Крампи » Коремни болки » Гъбички » Челюстна остеонекроза » Болки в ставите » Общи инфекции » Пърхот » Болки в гърба » Инфекции в устата » Хламидия » Болки в челюстите » Кожни инфекции » Холестерол » Зъбобол » Инфекции на » Колит » Главоболие Отделителната система » Язвен колит » Болки в краката » Ушни инфекции » Контузии » Болки в мускулите » Бъбречни инфекции » Запек » Лимфна болка » Инфекции на пикочния мехур » Екзема » Инфектирани синуси 56 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

» Инфекции от » Паразити » Сифилис стафилококи » Загуба на памет » Синдром на » Жлъчни И тегло Постоянна умора възпаления » Пълнота » Пропускливи черва » Липса на сън » Ухапвания от паяци » Раздразнително дебело черво » Хранително натравяне » Ухапвания от животни » Натравяне от метали » Ухапвания от насекоми » Синдром на Райтер » Натравяне от флуорид » Гъбички по краката » Някои жлъчни » Натравяне от живак » Пиорея камъни » Натравяне от олово » Артериална плака » Видове умора » Подагра » Проблеми с » Щитовидна жлеза » Лейшманиоза кръвообращението » TMJ/TMD » Лимфома » Проблеми със слуха » Кашляне » Рани » Проблеми със стомаха » Дефицит на вниманието » Лошо храносмилане » Разни кожни » Малария проблеми » Посттравматичен стрес » Моргелон » Проблеми с надбъбречните жлези (подобрение) » Тумори » HIV/AIDS » Проблеми с очите » васкулит (подобрение) » Дихателни » Брадавици » Мигрени проблеми » Генитални брадавици » Миопатии » Нодуларен пруритус » Брадавици по ходилото » Течащ нос » Псориазис » Вируси » Повръщане » Слънчево изгаряне » Алергии » Некроза » Актинична кератоза » Човешки папиломен » Пневмонит » Слънчева кератоза вирус (HPV » Замъглено съзнание » Кисти » Повръщане » Хронична белодробна » Рефлукс » Диабетична язва на крака обструкция » Кървене от венците » Разни язви. » Телесни миризми » Чувствителност към химикали » Остеоартрит » Паркинсон » Прекомерно потене "Невъзможно!" ще кажат мнозина, особено лекарите или други здравни специалисти. Признавам, че и аз мислех, че твърденията са абсурдни. Въпреки това, аз успях да го изпитам върху себе си, когато артритът на ръцете ми стана толкова ужасен, че дори не можех да взема тиган. Благодарение на личния ми опит и пълното възстановяване от артрит, който документирах в първата си книга "CDS здравето е възможно", преживях това, което се опитвах да обясня в по-ранната глава за НЛО. Сега бях видял и почувствал в собственото си тяло как това вещество може да ми помогне да излекувам състояние, което се счита за нелечимо. 57 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Като немски инат обаче, никой не би могъл да ме убеди в обратното. Посветих много години в изследването на начина на работа на хлорния диоксид и неговите терапевтични възможности. Тази книга е резултат от моето проучване за как и защо на това вещество. Сега имаш две възможности. Можеш да продължиш да четеш или да изхвърлиш тази книга. Мога да те уверя, че всичко има обяснение и логика, затова те каня да дойдеш с мен на това вълнуващо пътуване на забранено здраве. Известни факти за хлорния диоксид Тъй като активното вещество във всички горепосочени случаи на "спонтанни ремисия" е хлорния диоксид, трябва да научим повече за неговите основни свойства, така че нека да го проучим малко. 1. Haller JF, Northgraves WW. 1955. Chlorine dioxide and safety. TAPPI Journal 38:199-202. 2. Dalhamn T. 1957. Chlorine dioxide. AMA Arch Ind Health 15(2): 101-107. 3. Shi L, Xie C. 1999. Experimental observation on acute toxicity and irritative effect of stable chlorine dioxide. Zhongguo Xiaoduxue Z. 16(1):39-40. 4. Lin JL, Lim PS. 1993. Acute sodium chlorite poisoning associated with renal failure. Ren Fail 15(4):645-648. 5. Lubbers JR, Chauhan S, Bianchine JR. 1981. Controlled clinical evalutions of chlorine dioxide, chlorite and chlorate in man, Fundam A. Toxicol 1:334-338. Съединението на хлорния диоксид (ClO2) не е скорошно откритие. Хъмфри Дейви прави този газ през 1814 като реагира солна киселина с калиев хлорат. През последните няколко години, солна киселина е била използвана за производството на огромни количества хлорен диоксид. Обикновено вместо калиев хлорат се използва натриев хлорит (NaClO 2). Хлорният диоксид (ClO2) е синтетичен газ, който не се намира естествено в природата. Когато се разтваря във вода, той има жълто-зеленикав оттенък с дразнеща миризма, подобна на хлор. Въпреки че техните миризми са сходни, диоксидът е много различен от хлора, както в химичната структура, така и в поведението си, защото това е хлорно неутрално съединение, което не се комбинира лесно с други вещества. 58 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Ключът към многото ползи при различни заболявания чрез прилагане на едно вещество (хлорен диоксид) и потвърдено от стотиците мнения е, че трябва да има "нещо" общо във всички случаи. Първо, това е окислител, вещество, което улеснява изгарянето, защото добавя кислород към всички процеси, за разлика от други лекарства, които обикновено действат чрез отравяне на патогените. Кислородът не се натрупва в организма, така че това е много различен вид фармакологична динамика. Нашите защитни клетки използват по естествен и подобен начин окисляването, както в случая на неутрофилите, които изпълняват фагоцитоза, което, с прости думи, е поглъщане и изгаряне на врага. Хлорният диоксид е жълтеникаво-червеникав газ, който се изпарява бързо във въздуха при температура над 11ºС (51,8ºF). Като газ (не разтворен във вода), той е силно реактивен и може да предизвика дефлаграция при високи концентрации и налягане на газа над 10%, поради което обикновено се прави на мястото, където ще се използва. Промишлената употреба на хлорен диоксид включва избелване на хартия, където се използва силно концентриран и в огромни количества, заедно с натриев хлорат. Друга потреба е обществената дезинфекция на водата за производство на здравословна и безопасна питейна вода за консумация от човека. Той е също ефективен дезинфектант, който се използва както за дезинфекция на храни, така и за обеззаразяване на военни биологични оръжия като антракс. Поради способността си да отстранява вируси, гъбички и дори спори, хлорният диоксид е отлично вещество за измиване на зеленчуци. Той е безопасен за употреба и отговаря на всички хранителни разпоредби. Използва се за елиминиране на листерия* и бактериите на E. coli от ябълки, картофен блайт, зелена плесен и горчиво гниене на лимонен плод. Използва се в рибовъдството за борба с инфекциозната анемия и инфекциозната панкреатична некроза при сьомгата. Хлорният диоксид е най-добрият вариант на хранителната промишленост (разрешен адитивен номер = E926), тъй като има много ниско остатъчно токсично вещество и е доказано, че е безопасно съединение, когато се използва по подходящ начин. Една от основните характеристики на хлорния диоксид е, че е изключително разтворим във вода, без да създава допълнителни химически връзки. Това означава, че газът напълно се разтваря във вода, защото клетъчната му структура е много подобна на тази на водата. След като се разтвори във вода, той може да реагира бързо на други съединения, особено ако те имат киселинно рН. Когато хлорният диоксид реагира с вода той отделя кислород и също образува хлоритен йон (ClO2-). Йонът е електрически заредена молекула, подобна на батерия. В този случай, хлоритният йон носи отрицателен електрически заряд и е също силно реактивен. Хлоритният йон с отрицателна заряд търси положителен заряд за компенсация и стабилност. В нашия случай, това е натрият, който става натриев хлорит. Ако сега разтворим това съединение във вода отново, получаваме хлоритни йони и натриеви йони. 59 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Хлорният диоксид, който е силно реактивен, е способен да елиминира патогените във водата чрез процес, известен като окисление. В САЩ приблизително 12 милиона души са изложени ежедневно на хлорния диоксид и на хлоритния йон в питейната вода, без да е имало никакви вредни ефекти досега. Има дори документиран случай на случайно предозиране в китайско село за продължителен период от време без отрицателни последици за здравето на жителите. Друг интересен аспект на хлорния диоксид е, че той реагира на ултравиолетова и слънчева светлина, превръщайки се в хлор, газ и кислород, поради което трябва да се пази далеч от ултравиолетовата и слънчевата светлина. Най-добре е да се съхранява в кафяви стъклени бутилки; прозрачните и сини стъклени бутилки позволяват на ултравиолетовата светлина да премине и може да предизвика реакция на хлорния диоксид. При поглъщане хлорният диоксид бързо реагира на киселинни патогени, отделя кислород и образува хлоритни йони, които по-късно се превръщат в хлоридни йони или обикновена сол. Нашето тяло няма проблем да метаболизира това минимално количество сол, тъй като всички наши телесни течности са физиологичен разтвор. Всъщност тялото ни постоянно губи сол чрез пот и урина. Какво знаем? Ние знаем, че хлорният диоксид е най-добрият дезинфектант познат на човека, тъй като той може да елиминира бактерии, гъбички, вируси и малки паразити в широк диапазон на рН. Той е бил използван без инцидент в продължение на повече от 80 години за дезинфекция на питейна вода. Той е широко използван промишлен дезинфектант. Въпреки че се използва също за избелване на хартия, изключително високите нива на концентрация за тази цел са много различни от всяка доза за поглъщане. По същата мярка, концентрацията на хидрохлорна киселина в стомаха ни е много различна от 37% индустриална киселина, която, ако падне върху кожата ни, веднага ще я разтвори. Хлорният диоксид не унищожава структурата, която избелва; той не е агресивен с основите дори при относително високи концентрации. До голяма степен, положителните резултати на CD идват от способността му да укрепи имунната система на тялото ни чрез окисляването на патогени и чрез други по-сложни ефекти, които обяснявам в последната глава на тази книга. Способността да се осигури кислород към клетките също е от решаващо значение. 60 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Към неговите възможни "отрицателни" ефекти е дискомфортът, получен от процеса на елиминиране в организма на патогенните остатъци и други увреждащи агенти, които той унищожава. Препоръчваме да започнете с ниски дози и да ги увеличавате малко по малко, като елиминирате отпадъците прогресивно, без дискомфорт. Като правило, колкото по-болен е пациентът, толкова по-голямо е наличието на токсични остатъци, така че по-бавно трябва да увеличаваме дозата, особено в случай на тежко заболяване. С други думи, дозата зависи повече от това колко болен е пациентът, отколкото от теглото му. Химическата реакция разрушава молекулата на хлорния диоксид (ClO2). Освободеният кислород (O2) се свързва или с водород (H), за да образува вода (HO2) или за образуване на въглероден диоксид (СО2). Хлорните неутралните йони се вързват с натрий, за да стане обикновена сол (NaCl). Може ли да лекува всичко? Вярно ли е, че хлорният диоксид може да излекува всичко? Искам да изясня, че хлорният диоксид не може да излекува всяка болест, особено една от най-широко разпространените заболявания сред хората: глупостта. Само тялото може да се излекува от болестта; някои инструменти могат да помогнат, когато не е в състояние да се справи със задачата самостоятелно. В книгата си Джим твърди, че MMS може да излекува всички видове рак. Очевидно, това не е така. Ракът е сложно заболяване с много видове и от различен произход. Знам, че той е бил с добри намерения и е написал това, след като е бил свидетел на толкова много възстановявания. Много хора наистина са се възстановили изцяло от терминални ракови заболявания, но това не е същото като да твърдим, че всеки може. Бихме искали да отбележим, че химическите термини често се объркват, дори сред медицинските специалисти. Основното вещество за прекурсор, за да се направи хлорен диоксид, е натриев хлорит. Хлорният Диоксид не е Хипохлорит! Хипохлоритът е белина, вещество, използвано за избелване на дрехите и е химически различно от хлорния диоксид. Сензационните медии обичат да правят такова сравнение, тъй като противоречията подпомагат на продажбите им. Съдържанието няма значение. Повече противоречия означават по-голяма аудитория и по-високи приходи от реклама. 61 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Същите медии могат да накарат хората да пият белина за лечение на болести, с абсурдни твърдения. Не мога да ги виня, защото разбирам, че са част от "матрицата", която обитаваме. Хлорният диоксид също не е хлорат. Хлоратът е много по-агресивен от натриевия хлорит. Неговата химична деноминация е NaClO3. Известно е, че хлоратът причинява диария, а понякога може да доведе до повръщане. Натриев Хлорит (Naclo2), Прекурсор За производството на хлорен диоксид се нуждаем от две вещества: натриев хлорит (NaClO2) и киселина. Почти всяка киселина ще свърши работа: лимонена киселина, млечна киселина, фосфорна киселина, бисулфит, оцет и др. Солната киселина (HCl) е далеч най-добрият избор, защото не оставя никакви остатъци след реакцията. Солната киселина трябва да има стойност на концентрацията 4%, за да се осигури правилно, неутрално рН (около рН7) в получената течност. Въпреки че технически, стойността на концентрацията (стохастична) на солната киселина трябва, теоретично, да бъде по-висока, аз избирам да я използвам при 4%. Тя е същата като естествената киселинност на стомаха и произвежда по-бавна вторична реакция, което позволява по-продължителен и по-плавен ефект, който улеснява усвояването без вредни странични ефекти. CD се състои от два много изобилни и евтини компонента: натриев хлорит (NaClO2) и солна киселина, които, когато се съберат заедно, произвеждат газ, наречен хлорен диоксид (CLO2). Водата, обикновено между 100-200 ml, винаги се добавя към тази смес за вътрешна употреба. Тъй като е силно разтворим, лигавиците го абсорбират лесно, а газът от хлорния диоксид (CLO2) може да проникне в интерстициалната тъкан. Газът, разтворен във вода, генерира мощен селективен дезинфектант, който елиминира чрез окисление всички патогенни агенти с киселинни нива на рН, особено анаеробните, като същевременно оставя симбиотичните клетки и бактериите в организма с по-високо pH. Постига това благодарение на разликата в рН в кръвта на тялото, която е ~7.3 до ~7.4, като колкото по-кисел е патогенът, толкова по-силен е неговият окислителен потенциал (както според уравненията на Нернст). 62 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Как се прави? Как да произвеждаме течността безопасно от хлорит на прах В промишлеността често използват втечнен вариант на натриев хлорит, прекурсор на CD. Течната форма, която може да се купи обикновено е с около 24%- 25% концентрация, в зависимост от основния прах. Така че, за да се приготви подобен воден хлоритен разтвор, използваме 30% пропорция. • Един литър вода = един килограм. Следователно 30% = 300 грама. Така че, за да се разтвори хлорит във вода, ние използваме 700 грама вода и 300 грама прах хлорит при 80%. Резултатът е воден разтвор при 24%. За да се направят други количества, просто използвайте математическото правило за три, за да определите процентите Защо 80%? Просто защото 30% от едно вещество при 80% е 24. Ако имаме хлорит с малко по-висока концентрация, можем да получим 25%. Разликата е малка, тъй като говорим за концентрация, не за чистота. Много хора смятат, че по-висока концентрация е по-добре, но това не е вярно. Няма значение дали имаме 25% или 24% хлорит, тъй като разликата представлява минимална част от капка, повече или по-малко. Защо не можем да си купим 100% чист хлорит? Защото хлоритът се нуждае от основа, към която да се прикрепи, която е обикновена сол или "натриев хлорид", и която се състои от около 15-20% от праха, който купуваме. Имайте предвид, че натриевият хлорит (NaClO2) се получава от натриев хлорат (NaClO3), който е много по-мощен. Докато качеството на хлорит не е много важно за промишленото избелване, то е много значимо в случай на пречистване на вода, тъй като хлоратът предизвиква гадене и диария. За да сте сигурни, че купувате хлорит с добро качество, проверете дали натриевият хлорит на прах не съдържа повече от 1% хлорат, за всеки случай. Лично аз препоръчвам да го закупите директно от производителя в 24-25% разтвор, тъй като смесването на праха у дома може да бъде опасно; той е силно запалим, което означава, че лесно може да предизвика пожар и експлозии. 63 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Поради високата концентрация, съществува и опасност от химически изгаряния, ако навлезе в очите или в дихателната система. Производителите имат правилното оборудване за приготвяне на разтвор на натриев хлорит и е много по-безопасно да се манипулира хлорит, разтворен във вода при 25%. Винаги проверявайте техническите спецификации, за да се уверите, че продуктът съдържа по-малко от 1% натриев хлорат и никакви други евентуално вредни остатъчни компоненти. Някои процедури, публикувани в интернет употребяват неактивиран натриев хлорит, известен също като "стабилизиран кислород." РН на натриевия хлорит е изключително алкален и може да доведе до химическо изгаряне, ако не е правилно активиран. Теоретично, той трябва да се активира от естествено наличната солна киселина в стомаха. Проблемът е, че много болни хора не разполагат с достатъчно стомашна киселина, така че поглъщането на високи дози от неактивиран натриев хлорит може да бъде вредно, да провокира диария и други неразположения. Ако имаме само натриев хлорит, но нямаме киселина, може да използваме сода като Спрайт® като активатор. Тези безалкохолни напитки обикновено са кисели и повечето от тях съдържат лимонена или фосфорна киселина. Времето за реакция в този случай би било малко по-дълго, тъй като тези напитки имат киселинност 3,5 рН. Малки дози от една или две капки, разредени в 250 ml киселинна безалкохолна напитка не трябва да причиняват никакви проблеми. Окисление Какво е окисление? Този раздел служи като общ преглед, така че всеки да може да разбере окислението. В края на книгата, в третата част, го обяснявам научно. Окислението означава горене. Има две различни форми: 1. Бавно окисление, например, когато една ябълка става кафява след като е била разрязана и в контакт с кислород. Друг пример е ръждясването на желязото, бавно окисление, което все пак може да дезинтегрира метала. 2. Бързо окисление, например пожар или експлозия. В момента, в който се родим, започваме да дишаме и пълним белите си дробове с най-богатия окислител в света: кислород (O2)! Кислородът ни позволява да оцелеем сами и е жизненоважен за живота ни. 64 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Като начало, ние запълваме червените кръвни телца в белите дробове с кислород, елиминирайки "замърсяващия" CO2 чрез издишване. Правим същото, което прави двигател с вътрешно горене, но само по-ефективно. Освен че приемаме кислород и елиминираме CO2, ние също алкализираме тялото си с всеки дъх, който поемаме. Как работи процеса на алкализиране? Нека първо да обясним рН и какво означава потенциалът на водорода (рН) в тялото ни. Казано по-просто, рН 7 е неутрален. Разтвори с рН по-малко от 7 са киселинни, а разтворите с pH по-висок от 7 са основни или алкални. Кръвта във вените ни има рН ~7.31, докато кръвта в нашите артерии след излизане от белите дробове има рН ~7.41. С други думи, ние алкализираме тялото си с всеки дъх, което е жизненоважно, защото използваме между 15 000 и 25 000 литра въздух на ден, независимо дали сме будни или спим. Следователно, процесът на алкализиране се осъществява чрез процеса на дишането. Трябва да изясня този въпрос, защото има много статии в интернет за алкални диети. Без да искам да навлизам в областта на храненето, искам да изясня няколко неща. Ние вероятно ядем около 500-700 грама храна на ден, цялата от която имат рН по-ниска от 7. Всичката е киселинна. За човек с тегло 175 паунда,около 80 кг, или повече, тези няколко грама по никакъв начин не са достатъчни, за да алкализират тялото. Това, което се случва е, че в зависимост от това, което ядем, нашият метаболизъм ще се превърне в киселинен по-лесно. Захарта, която не окисляваме/ изгаряме, причинява ферментация, а ферментацията е киселина. Казано просто, ябълковият сок може да се превърне в оцет, ако е ферментирал достатъчно дълго и има достатъчно захар. Процесът на ферментация също освобождава енергия под формата на топлина, но по- малко в сравнение с окисляването. Ферментацията произвежда приблизително четири единици енергия, докато окислението произвежда 36. Разликата е очевидна. Ние буквално сме огън, пламъкът на живота, но не забравяйте, че не може да има огън без кислород. Да се върнем се към червените кръвни телца, които се пълнят с кислород в белите ни дробове и след като са наситени с кислород, те напускат дробовете ни по пътя към органите ни, където отделят кислородния си заряд. Но как точно правят това? Интересно е да се отбележи, че червените кръвни телца не отделят кислород в органите ни равномерно; правят го предимно при наличие на киселинност. Какво означава това? Първо, когато нашите мускули упражняват сила, те генерират млечна киселина, което очевидно е киселина. Кръвта ни отделя около 16% повече кислород в тези места, отколкото в некиселите зони. Трябва да вземем предвид и това, което се посочва в научната литература: че клетките използват кислород само за изгаряне на захар (която е въглерод). Лично аз мисля, че е по-сложно от това; чрез окисление (или изгаряне), кислородът позволява създаването на по-алкална среда, тъй като повечето оксиди (наричани също пепел) са алкални. Всъщност, преди много време, се правеше сапун от пепел. 65 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Когато тренираме и практикуваме спорт, в тялото ни се случват три основни неща: 1. Изгаряме мазнини 2. Изгаряме захар 3. Изгаряме токсини "Чакай малко", ще си помислят някои експерти. "Ами оксидативния стрес?" Обсъждаме това по-подробно в последната част на книгата, но мога предварително да кажа, че теорията за "оксидативен стрес", стара хипотеза на Денхам Харман от 1956 г. е развенчана в много аспекти. Награденият за изследвания на "mitohormesis," професор д-р Майкъл Ристоу показа, че краткосрочен оксидативен стрес удължава живота—точно обратното на това, което хората вярваха до тогава. По начин, който всеки може да разбере, кой мислите, че е по-здравословен, спортист или физически неактивен човек? Почти всеки ще отговори: "Спортуващият". Да видим. Според старата теория, хората, които практикуват спортове са подложени на голям оксидативен стрес, така че те трябва да бъдат по-болни, защото кислородът е най-разпространеният свободен радикал в нашето тяло. Тук можем да видим как сме били манипулирани през последните 50 години в закупуване на антиоксиданти добавки на стойност хиляди милиони. Винаги става въпрос за едно и също нещо: да печелиш пари по всякакъв начин. Антиоксидантът е, по същество, просто пожарогасител. Той може да бъде полезен за кльощави, анорексични или недохранени хора. Но сегашният ни проблем е точно обратното: излишъкът от храна, съчетан със заседнал начин на живот допринася за това, че кислородът не достига до клетките за окисляване или изгаряне. Без изгаряне няма енергия; без енергия, няма защити, а без защити, има болест. огато хлорният диоксид се разлага, той отделя кислород в киселата обл Когато хлорният диоксид се разлага, той отделя кислород в киселинната област на тялото, по подобен начин на червените кръвни телца, но с повече сила. Ние знаем, че повечето заболявания са свързани с прекомерна киселинност в тялото или това, което е известно като "метаболитна ацидоза". Освободеният кислород реагира чрез окисляване на киселинните компоненти или токсините в кръвта и интерстициалната тъкан, където дори кръвта не достига. Хлорният диоксид се разтваря изключително добре във вода и следователно може да достигне до всички части на тялото, което е 70% вода. Човек, който тежи 220 паунда има над 154 паунда вода, но само 6 литра кръв, която работи като хидравлична течност за транспортиране. Двуокисът се разпределя много по-добре във водата, като достига дори и скритите зони, като например интерстициалната тъкан. Знаем, че хлорният диоксид е със селективен рН и че реагира на вещества, покиселинни от нивото на pH 7.3 на човешкото тяло. Знаем също, че повечето патогени, независимо дали са бактерии, вируси, гъбички или паразити, са по-кисели от това ниво. Благодарение на селективността си, хлорният диоксид отделя кислород точно там, където са киселинните патогени, предизвиквайки окисляването им. 66 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Просто казано, той ги изгаря. Когато окислението е достатъчно мощно, няма възможна устойчивост към него. Всъщност, телата ни и тези на другите гръбначни са използвали същия механизъм на неутрофилите, клетките на нашата имунна система, в продължение на милиони години. Тези клетки поглъщат врага, провокирайки окислението, което ги елиминира. Благодарение на този ефект, ние постигаме по-алкална среда с по-малко бактерии, вируси или гъбички, а тялото ни може да се възстанови и лекува естествено. Ключът тук е способността на хлорния диоксид за селективно окисление в организма ни. Лично аз смятам, че това е едно от най-значимите открития в човешката история, което позволява премахването на толкова ненужно страдание в нашия свят и по един високоефективен и икономичен начин. Ако това откровение не съответства на интересите на фармацевтичната индустрия, това е друга история. Интересното е, че не само хлорният диоксид е селективен, но и реагира различно на всеки патоген. Колкото бактериите са по-кисели, толкова по-силна е окислителната химична реакция. Колкото по-малко кисели са те, толкова е по-слабо окисляването. Ето защо не се засягат толкова симбиотичните бактерии, тъй като те обикновено имат рН по-близо до тялото (и следователно, те са симбиотични). За да могат бактериите да атакуват тялото ни, те трябва да имат по-киселинно рН от нашите клетки, подобно на това, което се случва с магнити. Когато два магнита имат един и същ заряд, те се отблъскват един друг. Само когато имат противоположни заряди, единият отрицателен, а другият положителен, те се привличат един друг и се прикрепват един към друг. Същото е и с бактериите; отрицателното рН е необходимо, за да може чрез обмен на електрони да атакуват клетките с неутрални или слабо алкални нива на рН. Тогава възниква въпросът, защо се нуждаем от изкуствени антиоксиданти? Части от теорията за свободните радикали са верни. Въпреки това, теорията неправилно се отнася до факта, че свободните радикали на кислорода (като при реактивен кислород "ROS") са най-разпространени в нашето тяло. Не е възможно да има огън без кислород. Кислородът е отговорен за живота и в същото време превръща всичко в алкална пепел, не позволявайки на тялото ни да стане киселинно. Всичко е заради баланса. Вярно е, че твърде много огън ще ни изгори (това е основната постулат на теорията за свободните радикали), но нека бъдем честни... Колко от вас бягат на маратони? Не са много, нали? Повечето от населението в северното полукълбо е с наднормено тегло, което е проблем заради противоположното състояние, т.е. липса на окисляване и горене. Можем да обобщим опасностите от пожара (окисляване) по следния начин: твърде много огън ще ни изгори, докато твърде малко няма да ни топли. Огънят, който не е кислород, създава само дим, а димът задушава. 67 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Не забравяйте, че димът в резултат на горенето може да ни навреди; изгарянето на няколко листа хартия е много различно от изгарянето на купчина гуми. Лечението работи по същия начин: колкото по-болен е пациентът, толкова по-бавно е необходимото темпо на лечение, поради по-голямото количество токсини в организма. Оксиданти Оксидантите са вещества, способни да съхраняват кислород в химическа форма, по същия начин, по който батерията може да съхранява електричество. Оксидантите отделят натрупания кислород при определени условия при това, което се нарича химична реакция. В зависимост от силата на реакцията, окисляването може да бъде бавно (напр. когато желязото ръждясва) или може да бъде много бързо (напр. експлозия). Има окисление и в двата случая. Окислението не се случва само когато кислородът се комбинира с други елементи в тялото. Докато други химикали също могат да предизвикат окисление, кислородът е в състояние да оксидира тялесни горива като захар или мазнини, за да генерира топлина и клетките могат да създават необходимата електрическа енергия, за да могат тялото и ума да функционират. За да оценим защо хлорният диоксид в правилната доза не уврежда клетките на тялото, ние първо трябва да разберем основите на окислението, което не е толкова сложно, колкото може да звучи. Оксидантите са способни да крадат електрони от други химични вещества. Електроните могат да се опишат като електрически цимент, който държи всичко заедно. Ако електроните бъдат откраднати от материята, това би било като премахване на цимента от тухлена стена; сградата ще се разпадне на парчета. Разликата между оксидантите се крие в тяхната сила, известна също като оксидативен потенциал. Можем да разглеждаме кислорода като основен елемент, който окислява точно това, което му е необходимо в тялото, без да засяга жизненоважни области. Оксидантите съхраняват кислорода, от една страна и улесняват горенето, от друга. Има много различни оксиданти. Няма да изброявам всички, но можем да споменем някои, като озон (О3). Тази тройна кислородна молекула се използва за почистване на остатъци във вода. Той е ефективен дезинфектант, тъй като от една страна има висок потенциал с 2.07 V, а от друга, не оставя никакви остатъци освен кислород. Използва се и терапевтично. Озоновата терапия е много популярна и е помогнала на много хора да преодолеят здравословни проблеми. Като терапия, озонът често се използва за увеличаване на кислорода в кръвта. Въпреки това, поради своя висок потенциал, той не просто засяга бактерии, но и други клетки. Внимателното дозиране и приложение са от съществено значение. Озонът се самоконсумира от окисляване. 68 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Друг окислител, използван терапевтично, е водородният прекис, с оксидативен потенциал от 1,78 V, който също е твърде силен в техническо отношение. Също така е рН селективен, за разлика от другите. Ако трябва да избираме, това е най-добрата ни възможност. Допълнителни подробности за окислението със съответните му референции, могат да бъдат намерени в края на тази книга, в научната секция. Предпазни мерки Предпазни мерки при употребата на хлорен диоксид и неговия прекурсор натриев хлорит. Предпазна мярка 1 Въпреки че съдържа "хлор" в името си, той е много различен от хипохлорит (белина), въпреки че хората често ги бъркат. Когато комбинираме натриев хлорит с киселина, генерираме хлорен диоксид, който винаги е жълт и има миризма на плувен басейн. Но ако комбинираме хипохлорит с киселина, създаваме мощни и силно токсични газове. Реакцията също така създава ефервесцентни мехурчета, нещо, което не се случва с натриев хлорит. Предпазна мярка 2 Никога не вдишвайте големи количества хлорен диоксид газ за продължителен период, тъй като това може да причини дразнене на гърлото и дихателни затруднения. Той е безвреден в малки количества и за кратко време, както д-р Норио Огата демонстрира в своето изследване. Научната документация за токсичността на хлорния диоксид се отнася до вдишването му, което не е същото като неговото безвредно поглъщане в малки количества. Предпазна мярка 3 Ние винаги добавяме вода към сместа, която получаваме чрез активиране на натриев хлорит с киселина, и което води до хлорен диоксид. Никога не го използвайте в концентрирана форма. Винаги измивайте с обилна вода всяка течност, когато падне върху дрехи от кожа. Предпазна мярка 4 Никога не използвайте метални съдове! Металните съдове реагират на хлорен диоксид и ръжда. Това включва неръждаема стомана — сплав, съставена от няколко метала, включително никел и хром. 69 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Предпазна мярка 5 Не използвайте гумени капкомери; те нямат достатъчно съпротивление на алкалното рН на натриевия хлорит и с времето гумата може да се разтвори в течността, оставяйки частици в разтвора. Освен това, капките от тези капкомери са твърде големи. Предпазна мярка 6 Използвайте само PP/HDPE/PE офталмологични капкомери. Всички тези материали са устойчиви и могат да се справят както с алкалност, така и киселинност (рН 13/рН 1), поддържайки свойствата си в продължение на много години. Не препоръчваме пластмасовите съдове от PET за съхранение на концентриран натриев хлорит за дълго време. В дългосрочен план те се разпадат и оставят остатъци в разтвора на натриев хлорит. PET (полиетилен терефталат) съдържа въглеродни атоми (С в чертежа), и поради сходството си с кислород, той има ниска електронна плътност. Той лесно реагира на натриев хлорит (NaClO2) поради високото си pH, а след това полимерните вериги се разпадат във времето. Fig. 18: Polyethylene terephthalate molecule How can you tell if the sodium chlorite is in less than optimal condition? The product’s health indicator is its color. If the chlorite, which is translucent, turns milky after its activation, then it’s in poor condition. CD/MMS activated color must always be translucent yellow-amber, before reducing it with water. You should never use PET (transparent plastic bottles) with sodium chlorite, due to its pH13. They can, however, be used with CDS, which has a neutral pH Как можете да разберете дали натриевият хлорит е в по-лошо от оптимално състояние? Индикаторът за здравето на продукта е неговият цвят. Ако хлоритът, който е полупрозрачен, става млечен след активирането му, тогава е в лошо състояние. Активираният цвят на CD/MMS трябва винаги да е полупрозрачен и жълто-кехлибарен, преди да се разреди с вода. Никога не трябва да използвате PET (прозрачни пластмасови бутилки) с натриев хлорит, поради рН13. Те могат, обаче, да се използват с CDS, който има неутрално рН 70 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Предпазна мярка 7 Използването на лимонена киселина като активатор може да предизвика чревна ацидоза при чувствителни индивиди, причиняваща диария, дискомфорт и ситро-бактерии (бактерии, които се хранят с цитрат). Този микс никога вече не се използва, въпреки че е еднакво ефективен. Забележка: Лимонената киселина може да се използва за CDS, защото тя не влиза в окончателния микс. Използваме само създадения газ. Предпазна мярка 8 За да неутрализирате натриевия хлорит/хлорен диоксид в спешни случаи, използвайте само сода за хляб и никога витамин С (аскорбинова киселина), както някои препоръчват. В случай на инцидент (ако е погълнато значително количество натриев хлорит или хлорен диоксид), засегнатото лице трябва да вземе 240 ml вода с чаена лъжичка натриев бикарбонат. Това неутрализира ефекта веднага. Ако се приеме витамин С, киселината реагира с натриевия хлорит и спонтанно произвежда хлорен диоксид, което не е това, което искате. Токсичен ли е? Един от основните ни проблеми, когато поглъщаме някакво вещество или лекарство, е какъв токсичен ефект може да има върху нашите тела. Всички здравни специалисти знаят, че токсичността е въпрос на количество, и че всяко вещество може да бъде токсично. В края на книгата навлизаме в подробности в научната част, но ще дам резюме тук, за да може читателят да получи по-обща идея бързо. Токсичността винаги зависи от количеството и мястото. Ако човек поглъща голямо количество с висока концентрация ще изпита тежки раздразнения, въпреки че повечето хора не са изложени на дози, достатъчно високи, за да увредят тялото за постоянно. Масивното вдишване е токсично, защото заема алвеолитното пространство. 1. Хлорният диоксид не е токсин, който се натрупва в организма. За разлика от други вещества, той се консумира в момента, в който реагира с патогените. 2. За 100 години употреба има само пет документирани случая на натравяне и всички пациенти са оцелели, въпреки че са взели дози, които са били стотици пъти по-големи от тези, които споменаваме в тази книга 3. Ако дишате въздух, съдържащ хлорен диоксиден газ, можете да изпитате дразнене на гърлото, носа и белия дроб. 4. Ако е твърде концентриран, той предизвиква очни раздразнения, които са обратими. 71 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

5. Въз основа на данните, получени до момента и използването му в продължение на повече от 100 години, можем да кажем, че хлорният диоксид не е канцерогенен. 6. Няма данни за токсичност по отношение на репродуктивността Съгласно потвърдената научна литература до момента: • Няма ендокринологични ефекти при хора, свързани с поглъщането на хлорен диоксид. • Няма ефекти, променящи телесното тегло, свързани с поглъщането на хлорен диоксид. • Няма лимфни имунологични ефекти при хора, свързани с поглъщането на хлорен диоксид. • Няма неврологични ефекти при хора, свързани с поглъщането на хлорен диоксид. • Няма ефекти върху човешката репродуктивна система, свързани с поглъщането на хлорен диоксид • Няма ефекти, предизвикващи рак при хора, свързани с поглъщането на хлорен диоксид • Няма мутагенни ефекти върху хората, свързани с поглъщането на хлорен диоксид. • Няма известни ефекти при хора, дължащи се на натрупването на хлорен диоксид или хлорит. • Няма документиран случай на смърт от отравяне поради поглъщането на хлорен диоксид в научната литература. Много вероятно ще предизвика повръщане много преди потенциално критичното количество да бъде погълнато. Има пет документирани случая на тежко отравяне с прекурсор на хлорния диоксид, натриев хлорит. Три от тях са били неуспешни опити за самоубийство, при които погълнатите количества са над 100 пъти повече от препоръчваните тук. (Lin and Lim 1993). Lin JL, Lim PS. 1993. Acute sodium chlorite poisoning associated with renal failure. 72 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

"Така че, ако искаш да се самоубиеш... намери нещо друго!" Послеслов. Споменава се в интернет за турист във Вануату, който починал от две капки. Аз съм давал тази доза на моите котки всеки ден в продължение на три години и те са здрави и щастливи. • 73 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

74 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Глава 2 Диметил сулфоксид (DMSO) Един от най-ефективните терапевтични продукти във връзка с хлорния диоксид е DMSO (диметил сулфоксид). DMSO може да се използва по два начина: • Външно като спрей за локално приложение. • Вътрешно чрез поглъщане; той има много ниско ниво на токсичност и се счита за безвреден. DMSO се извлича от дървесна маса. Всъщност това е продукт на целулозата и хартиената промишленост. Той е и едно от активните вещества в Алое Вера и се използва за защита на трансплантираните органи поради ниската си токсичност. Пациентите винаги трябва да бъдат проверени първо за алергии (много редки) чрез прилагане на малко от DMSO върху ръката, преди да го приложите перорално. DMSO лесно се абсорбира от кожата, лигавиците и кръвномозъчната бариера. Проучвания, извършени през 1963 г. разкриват, че DMSO може да облекчи болката, намали възпалението, спира бактериалния растеж, изглажда наранена тъкан и подобрява кръвоснабдяването на органи и тъкани. Той е отличен успокоител и релаксант, и спира прогресирането на възпалението в тялото. Той също се използва като диуретик. • Формула: C2H6OS • Открит от Александър Зайцев през 1866 г. Д-р Стенли У. Джейкъб разкрива употребата му като лекарствен продукт през 1963 г. • Органична безцветна течност, съдържаща сулфид, извлечен като вторичен продукт от обработката на дървесна маса за производство на хартия. • Използва се от 1940 г. като органичен разтворител. • Използва се от 1961 г. като крио-консервант (за трансплантации). • Той е одобрен като лекарство за интерстициален цистит. 75 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

• Използва се за намаляване на болката и възпалението. DMSO също облекчава болката от навяхвания, изгаряния и артрит. Елиминира болката при фрактури на костите. Той е от основно значение за регулирането на имунната система. Изследванията са доказали, че DMSO премахва вируси и гъбички. Може да бъде полезен срещу катаракта, спортни наранявания, склеродермия, миастен гравис и други заболявания. В проучвания на хора със синдром на Даун, DMSO значително намалява умствените предизвикателства. DMSO се използва също за запазване на човешки ембриони, стволови клетки и органи за трансплантация. DMSO има най-широката гама и брой на терапевтични приложения някога дължими на един продукт. Неговите ефекти могат да се увеличат чрез натрупване, тъй като той действа чрез премахване на болестта, а не само на симптомите. Забележително е, че трябва само малко количество DMSO, за да се получат положителни резултати във времето. Това качество отделя DMSO от повечето лекарства, които обикновено изискват увеличаване на дозата с течение на времето, за да се запазят техните терапевтични свойства. Няма съмнение относно изключително ценните биологични свойства на DMSO; използва като адювантен компонент на много разрешени лекарства. Една особеност е, че се разтваря както във вода, така и в други органични разтворители като масла, алкохоли и ацетони. Освен това, той може бързо да проникне през естествената бариера на епидермиса, клетъчните мембрани и кръвно-мозъчната бариера. Досега FDA11) го е одобрил за вътрешна употреба за лечение на интерстициален цистит, хронична болест на пикочния мехур. Обикновено се използва като транспортно средство за транспортиране на други вещества през кожата, но трябва да се внимава да не се смесва с химикали, защото транспортира и тях. Не трябва да се съхранява в бутилки с гумени капкомерни накрайници, защото гумата ще се разтвори, причинявайки неблагоприятни ефекти. DMSO може да намали болката, благодарение на способността си да транспортира вода и други вещества към дехидратирани райони и защото това е вазодилататор, който стимулира изцеление посредством подобряване на кръвоснабдяването. DMSO облекчава и намалява разширени вени, кръвни съсиреци, крампи, келоиди, и белези. Можем да го използваме и за лекуване на синини и главоболие. По отношение на връзката му с имунната система, изследователите са наблюдавали увеличаването на производството на бели кръвни телца и макрофаги, подобряването на синдрома на пропускливи черва и забавянето на прогресията на рака (Ayre, 1967). Друга особеност на DMSO е, че замръзва при или малко под стайна температура (18ºC / 64ºF) с концентрация 99-100%. Ако това се случи, то може лесно да се размрази на топла водна баня. Ние препоръчваме 70% концентрация на DMSO, за да се намали точката на замръзване и също така да го направи по-малко дразнещ за кожата. 76 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Предпазни мерки: • Никога не смесвайте и нанасяйте DMSO с токсични продукти, тъй като те ще проникнат в организма през кожата. • Не съхранявайте DMSO в бутилки с гумени капкови накрайници. DMSO е разтворител и получените от реакцията продукти биха замърсили разтвора. • Не използвайте DMSO за клизми, които ще внедрят отново токсините в системата. • Чистият DMSO замръзва само при 18 ° C и е твърде силен, така че ние препоръчваме да го използвате при 70% концентрация. • Използвайте чист DMSO (без да разреждате) за външно приложение или 70% разреден в чаша вода, ако ще се приема вътрешно. • DMSO е противопоказан в редките случаи на прекомерна метионин аминокиселина в кръвта. Ние предоставяме допълнителна информация за DMSO в края на книгата, в глава шеста и седма. Морска вода Изследователят Рене Куинтън, син на лекар, е роден на 15 декември 1866 г. в Шамс Бри, Франция. Той е първият човек, който изследва терапевтичните и лечебни ефекти на морската вода. Въпреки че не е с призната научна степен, той е изключително образован самоук физиолог с талант за изследвания и винаги в крак със значителните научни постижения и открития на своето време. След преживяване, което променя живота му, докато живее край морето, той разбира, че химическият състав на морската вода е много подобен на соления серум в кръвта на гръбначните животни. По-късно той разработва солен серум, базиран на морската вода, който нарича "Quinton плазма". Откритието му спасило безброй животи в няколко френски града, а също и в чужбина. Куинтън публикува книга през 1904 г. под надслов L'Eau de Mer, Milieu Organique, която се превежда като Морска вода, Органична среда http://tinyurl.com/h6uprku) 77 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

и скоро след като открива морски диспансери в Париж, Лев, Лион, Лондон и Египет. Всички те били изключително успешни; изотоничните инжекции морска вода при кърмачета със здравословни недостатъци имали отлични резултати. За щастие, документацията на леченията, включително снимки, ги спасява от забвение. Fig. 19: Contrasting photographs of before and after treatment with seawater Медицинската общност, която го подкрепя по време на войната, променя позицията си след това. Под влияние на пропагандата на фармацевтичната индустрия, те започват да гледат на антибиотиците и ваксините като на понапреднали и доходоносни. Те избират да игнорират дългосрочните, резистентностни странични ефекти на тези лекарства. Тъй като днес има все повече хронични заболявания и нелечими болести, някои лекари и учени решиха да преоткрият стари средства, изпаднали в немилост с времето. Един от тези изследователи е д-р Анхел Грасия, който е изследвал положителните ефекти от приемането на морска вода при хора и животни, с повече от невероятни резултати. С изследването си той доказва, че пиенето на морска вода е много полезно за здравето ни. Морската вода не е просто вода със сол; това е течност, която съдържа перфектен баланс на всички минерали и микроелементи, които са необходими за човешкото тяло. Тя е, на биологично ниво, изключително стабилна, ако се съхранява правилно. Лабораториите Quinton все още имат няколко проби от морската вода от времето на самия Quinton и те са запазили свойствата си. 78 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Срещнах д-р Анхел Грасия на семинар и станахме добри приятели. Аз харесвам начина, по който мисли! Той прекарал детството си, живеейки на същото място, където аз живея в Испания от много години. Нека спомена две книги от Анхел Грасия: “Manual del náufrago, super-vivencia en los océanos utilizando el agua del mar como hidratante y nutriente” (Handbook for the shipwrecked: Survival in the Ocean Using Seawater for Hydration and Nourishment) (http://seawater.org/SEAWATER/Libro_ Naufrago.html), and “Agua De Mar: Nutrición Orgánica” (Seawater: Organic Nutrition) (http://seawater.org/SEAWATER/Libro_Agua_Nutri.html) Д-р Анхел Грасия-"Как се е измъкнала първата клетка от водата? Как тази клетка е събрала всичко, което вече е било, включително и информацията в ДНК-то си? Реших да науча за морската супа, откъдето идва първата клетка и живот, а след това Куинтън ми каза: "Клетката е бетонното изразяване на абстрактната идея за живот". И той и Мъри (https:// en.wikipedia.org/wiki/Murray_Gell-Mann) казват: "Животът не е възможен без пренос на електричество, така че клетката е батерия". Тогава откъде идва енергията на батерията? Ако се интересувате от пиене на морска вода и да научите повече за нея, тези ръководства са забавни и ясни, и осигуряват по-добро разбиране на този красив дар на природата. Преди 400 милиона години океаните не били толкова солени, колкото са днес. Ако планирате да пиете морска вода, трябва да я разредите 1:3. Първите живи клетки на Земята са създадени в среда с електрическа проводимост: океанът! Тези едноклетъчни организми са били в състояние да общуват, да изграждат на по-сложни структури с множество клетки, благодарение на морската електрическа проводимост поради неговата соленост. Морската вода осигурява пренос на енергия в среда в перфектно равновесие. Виждали сме бели кръвни телца да оцеляват в изотоничен серум, направен от морска вода, нещо, което не се случва с болничен стерилен физиологичен разтвор, който се състои от само вода и рафиниран натриев хлорид (сол). 79 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Това обяснява защо клетките се нуждаят от балансирана среда, с точното количество на всеки елемент, за да работят правилно. Според д-р Анхел Грасия: "В определен смисъл, ние не сме повече от съд с морска вода, тъй като кръвта, екскрециите и секрециите (всички наши течности) както при хората, така и при животните, са физиологичен разтвор". Това означава, че вие сте съставени от около 70% изотонична морска вода. Това трябва да ни накара да осъзнаем, че по здравословни въпроси не трябва да търсим чистотата на едно или друго вещество, а баланса между всички. Изолирането и отделянето за лечение на различни части на тялото не може да доведе до дългосрочно решение, защото баланс и хармония между всички тези елементи са това, което подобрява здравето. Ако има липса на хармония или дисбаланс между елементите, нормалното функциониране на цялото тяло е възпрепятствано или дори спряно и навлизаме в състояние, известно като болест. Природата не изолира химически вещества, така че тази практика не може да се съобрази с биологичния модел на съвместимост. Въпреки че морската вода може да съдържа елементи, считани за вредни, те се намират само в минимални количества. Честно казано, не знаем колко вредни или полезни могат да бъдат тези вещества, защото както казва поговорката: "дозата прави отровата". Друг определящ фактор е електрическата проводимост. Колкото по-добра е проводимостта, толкова по-добра е комуникацията и обмяна на енергия между клетките. За проводимостта водата се нуждае от сол за процеса на йонно транспориране, тъй като, както вече знаем, дестилираната вода не провежда електричество. Йоните могат да пестят електрическа енергия под формата на електрони – химическите съхранение на електрическа енергия в тялото. Не забравяйте, че болестта е липса на енергия. Замърсяването на нашите морета екологията замърсяването на околната среда е наличието в околната среда на всеки физичен, химичен или биологичен агент на места, форми и концентрации, коит Замърсяване или контаминация е въвеждането във всяка среда на замърсител, било то химичен, физически, биологичен или дори психически, тъй като терминът може да се използва за изразяване на промяна, перверзия, корупция или разрушаване на която и да е околна среда чрез агент. В екологията замърсяването на околната среда е наличието в околната среда на всеки физичен, химичен или биологичен агент на места във форми и концентрации, които могат да бъдат вредни за здравето, безопасността или благосъстоянието на населението и опазването на планетата. Не забравяйте, че морската вода има изключителна способност за самовъзобновяване. От милиони години рибите се изхождат в моретата, а бактериите от реките се вливат в морето. Морските растения продължават да растат, рибата продължава да се размножава (ако не ги изядем първо), а дори и разливането на черен петрол, който замърси крайбрежните райони на Галисия преди няколко години, се вкаменява с течение на времето. 80 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Как е възможно морето да не се е превърнало във вечна помийна яма? Наред с други причини това се дължи на високото съдържание на хлор под формата на натриев хлорид или обикновена сол, която държи йонния електрически заряд, способен да създаде биохимични реакции, като реакция на окисляване-редукция. Fig. 20: We don’t need to define what environmental pollution is (and isn’t). Накратко, морската вода се очиства чрез окисление от всички вредни и замърсяващи вещества, които биха могли да ни окажат вредно въздействие в дългосрочен план. (Не е за чудене, че нашите тела използват същата концепция за самопочистване чрез окисляване или изгаряне на отпадъци.) Трябва също така да разгледаме процеса на осмоза на морската вода, чрез който тя се регенерира. Напоследък все повече хора третират жилищните плувни басейни със солна система, която замества старите хлорни таблетки. Собственикът просто трябва да хвърля сол в басейна, която е по-приятна и не предизвиква дразнене на очите, а в същото време премахва бактерии и други патогени. Как става това? Някои електроди освобождават малък заряд от няколко волта във водата, създавайки електролизен ефект. Този процес разделя водата на водород и кислород, а тъй като е и солен, той отделя и хлор. Вече знаем, че хлорът е отличен дезинфектант. В този случай, това прави ненужно използването на други вредни химикали в басейна, като осигурява приятно лято за цялото семейство, без очни, уши или кожни инфекции. 81 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Морето използва същия ефект, благодарение на високото съдържание на сол (или натриев хлорид). Вместо електричество се използва силата на вълните като източник на енергия. Постоянното триене на вълните произвежда малки електрически токове, които изпускат малки количества хлор, подобно на басейна, създавайки разрушителна реакция срещу всички вредни компоненти с киселинно рН. Морската вода се почиства и непрекъснато отстранява замърсители, благодарение на големия си окислителен капацитет, нещо, което всеки собственик на яхта знае. Това не означава, че всички океани и морета са чисти, тъй като ние, хората, сме свършили огромна работа по замърсяването на водите си, като напълно не зачитаме последствията. Никога не трябва да събираме морска вода от устието на река, защото има вероятност да има фабрика нагоре по течението, изхвърляща огромни количества замърсители в нея или от всяко място в близост до индустрии или пристанища. Най-добрият начин да разберете къде и как да съберете морска вода за пиене е да потърсите голямо присъствие на млада риба. Това е показател, че морето не е замърсено, защото хрилете на младите риби са толкова чувствителни към замърсители или замърсяване, че те няма да оцелеят в него. Някои центрове за пречистване на водата дори използват тези малки риби, за да се измери колко чиста е водата. Ако рибата умре, алармата се включва. По отношение на микробното замърсяване, всяко замърсяване от земни микроби е малко вероятно. Когато те стигнат до морето и са засегнати от осмозата му, всички микроби, бактерии, вируси, гъбички и паразити се деактивират. Същото нещо се случва с шунката Serrano или изсушена риба треска, запазена със сол. Американски изследвания от 1967 твърдят, че наземни микроби не могат да замърсят морската вода в дългосрочен план, стига тя да остане в естественото си състояние. Не можеш да се разбере това, като поставиш малко морска вода в стъкло на Петри. Без движение морската вода няма необходимото електричество, за да освободи хлорния йон, естествения дезинфектант. Когато знаем това, изглежда очевидно, че "окабеляването" в нашето тяло е изградено от нашите течности, които са основно като изотонична морска вода. Нашите телесни течности позволяват предаването на информация в целия организъм. Д-р Ангел Грасия: "Да мислиш и да бъдеш са едно и също. Ние сме това, което мислим. Не осъзнавате, че когато камъче удари центъра на езерото, цялото езеро и всяка водна молекула са наясно с това. В твоя случай, дори и да е само върха на пръста ти, който боли, всичките ти клетки знаят за това. И ще бъдете в добро настроение или горе-долу настроение, или ужасно настроение в зависимост от нивото на физическа енергия, което усещате. Енергията, която идва от слънцето, за да ви даде всичко, което ви трябва, калций, балансирана киселинност, и да живеете живота в синхрон с природата, на това природата ни учи ден след ден, но ние не искаме да се учим." 82 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Освен фитопланктон и зоопланктон, морската вода съдържа всички минерали и микроелементи в периодичната таблица; тя може да улесни енергийното зареждане в организма благодарение на високото съдържание на соли и йони. Това е найминерализираната вода, тя ни имунизира и се препоръчва за лечение на всички болести от деминерализация. Тези минерали и микроелементи действат като коензим, избягват дехидратацията и позволяват клетъчна регенерация, като по този начин се запазва перфектният биохимичен баланс в организма. Морската вода е изобилна естествена течност, която може да помогне за алкализиране на вътрешната среда, благодарение на рН 8.4. Също така разтваря токсини и помага за пречистване на нашите тела (д-р Жорж Ла Фарг). Д-р Уилмър Олер е изследвал, в Университета на Антиокия, Колумбия, липсата на цитотоксичност в живите клетки. [2] [3] [4] Наблюдения в предклинични проучвания не са били в състояние да потвърдят, че морската вода е в ущърб на бъбреците или че предизвиква хипертония, както прави натриевият хлорид. Никарагуа е първата страна, която официално подкрепи пероралната консумация на морска вода. В страната има над 85 морски диспансери и други обекти за разпространение на морска вода, подкрепени от Министерството на здравеопазването. (http://www.distancehealingconnect.com/nicaraguannatural-medicine-act/) . Морската вода в тези диспансери се подлага на постоянно тестване от Министерството на здравеопазването, за да се гарантира, че тя е без патогени и е подходяща за консумация от човека. Досега морската вода се е доказала като ефективна при лечението на следните патологии: Алергии и алергичен ринит. Множествена склероза. Ревматоиден артрит. Запек и хемороиди Астма и респираторни болести. Гастрит и пептични язви. Цироза и чернодробни заболявания. Наранявания и изгаряния. Конюктивит и глаукома. Високо кръвно налягане Камъни в бъбреците. Безсъние. Рак (подпомага Кожни патологии: псориазис, възстановяването). дерматит, варикозни язви. Диабет. Пренатални грижи. 83 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Морската вода е много съвместима с хлорния диоксид. Двете вещества не взаимодействат помежду си и могат да се приемат едновременно. Преди да можете да пиете морска вода, тя трябва да се разреди с чиста вода до концентрация от 25% (1:4). При тази концентрация, тя се нарича изотонична морска вода и има подобна концентрация на натриев хлорид (сол) като кръв. След това можем да добавим хлорен диоксид към изотоничната морска вода. Приложение: • Перорално (от 250 ml дневно) в 95 % от случаите. • Външна употреба (локално приложение върху кожата и носната лигавица, вани за крака) • Небулизиран (при пациенти с астма и хроничен бронхит) • Капки за очи при глаукома • Капки за уши (външен отит и ушни алергии). • Гаргари (тонзилит и фарингит). • Изплакване на устата (орална хигиена, зъбни проблеми). • Клизми (иригация на дебелото черво). • Вагинални промивки (инфекции и клетъчна атипия на шийката на матката). • Мезотерапия (подкожни инжекции в акупунктурни точки и интерферални точките) Интравенозна инжекция или филтратен интравенозен невронен серум от лаборатотии Куинтън Как се пие морска вода Можете да пиете морска вода неразредена или хипертонична (36 грама соли на литър) в малки количества, или като изотоничен разтвор (разреден, три части прясна вода за една част морска вода). Тегло Морска вода Минерална вода 0–14 kg (30 lbs.) 10 ml 30 ml 14–23 kg (30–50 lbs) 20 ml 60 ml 24–35 kg (55–75 lbs) 30 ml 90 ml > 35 kg (> 75 lbs) 50–150 ml 150–450 ml 84 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Три или повече дневни дози морска вода, смесени с вода, могат да бъдат прилагани и когато са необходими повече минерали. Можете също така да разреждате морската вода с газирана вода или натурални сокове или да я използвате за готвене, вместо да добавяте рафинирана сол, с отлични резултати. Много магазини за гурме продажби сега я продават за кулинарна употреба. Природата дава много вода на всеки. Това е страхотна новина. Опитайте се да я съберете, ако можете, от области, които са в дълбочина поне един метър и не забравяйте... все още е безплатна! Едногодишен пелин Artemisia Annua Има и други алтернативи за лечение на малария освен хлорен диоксид. Artemisia annua (известна също като сладък пелин, сладка Ани, едногодишен пелин) е растение, което е преоткрито в Китай в края на 60-те. То е включена в книгата на Джоу Хоу Бай Джи Фанг, "Наръчник на рецепти за спешна помощ" през 1970. Китайската медицина го използва от 340 пр.н.е., когато тя е известна като "qinghao." Според китайската медицина, Artemisia Annua е "Ин" или студено в природата, и служи за лечение на вътрешни "Ян" условия на топлина, като треска. По-късно документи за това растение са открити през 1596 г. в китайската медицинска книга "Bencao Gangmu," за лечение на интермитентни треска (като малария). Според древните фармакопеи, билката се събира през пролетта или лятото. След добавяне на вода се прави студена есктракция, за да се получи сок. Изисква се студено извличане; Когато китайски учени тествали горещо извличане, те забелязали, че няма почти никакъв ефект върху лабораторни плъхове. Въпреки това, когато използват студено извличане, тя работи. По-късно са били в състояние да извлекат и изолират полезна фармацевтична съставка: artemisinin ("qinghaosu" на китайски). Артемизинът, извлечени от Artemisia annua, действа между 10-100 пъти побързо от всички известни конвенционални лекарства срещу малария. Интересно е, че е ефективен дори при лечението на Plasmodium falciparum, считан за най-лошият щам на малария поради неговото въздействие върху мозъка и висока смъртност. Plasmodium falciparum развива устойчивост на маларийния хлорохин, един от найчесто срещаните установени лекарства за малария. Китайски учени доказаха ефективността на Artemesia annua в продължение на десет години, преди да информират останалата част от света. По това време, китайското правителство не се доверява на Световната здравна организация (СЗО) и не им даде достъп до лекарствата и растението. Друг начин за прилагане artemisia annua е като сух прах за вътрешна употреба; или под формата на воден екстракт в клизми, особено при пациенти без съзнание. 85 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Важно е се знае, че това лечение може да се използва в комбинация с други класически лечения на малария, вече без патент. Клизмите работят добре, особено при деца и пациенти със СПИН. Три отделни китайски научни изследвания показаха 100% ефективност, когато стрити на прах листа от Artemisia се прилагат директно, смесени с масло, или извлечени с алкохол. Това са основни процедури, които всеки фармацевт в света може да направи. Принудени от Световната здравна организация (СЗО), 18 фармацевтични компании постепенно оттеглят лекарствата си на основата на Artemisia за перорално лечение на малария. СЗО твърди, че "маларийният паразит може да създаде резистентност," без да предостави никакви научни доказателства, за да подкрепи изявлението, въпреки че при Artemisia има 95-100% ефективност за лечение на малария. Тринадесет от тези компании са се поддали на натиска, упражняван от СЗО. Изненадващо, няма документирани клинични случаи на резистентност към Artemisia или на някои от нейните производни, към днешна дата. Едно от дружествата, регистрирани в списъка Sanofi/ Aventis, вече се втурна и заяви, че ще се съобразява постепенно с изискванията на СЗО. Останалите са малки европейски компании в Белгия, Франция и Швейцария, а някои са във Виетнам, Индия (Cipla), Китай, Гана и Кения. СЗО предупреди компаниите, които все още произвеждат чиста Artemisia, че ще ги наблюдава внимателно, когато те кандидатстват за одобрение на продукта, за да се гарантира, че отговарят на всички международни стандарти по отношение на ефективността, безопасността и качеството. Очевидно е, че СЗО изнудва тези малки фармацевтични компании поради огромни финансови интереси. Няма смисъл растение, което е било използвано стотици години да бъде извадено от пазара "за всеки случай" от СЗО, организация, контролирана от семейство Рокфелер, която просто се стреми да защити своите фармацевтични монополи. Според вестника в Кения "Дневната нация", СЗО получава един милион щатски долара за да действа като посредническа агенция за доставка в Кения на противомаларийното лекарство "Coartem" на Novartis, чиито активни съставки са Artemether и Lumefantrine. В Женева, от седалището на здравната организация настояват, че националните фармацевтични регулаторни организации в страни, където има ендемична малария забраняват търговското разпространение на монотерапии на перорална Artemisia. От януари 2006 г. тринадесет страни обявиха, че ще започнат търговското разпространение на антималаричните лекарства, предложени от СЗО, а още три обявиха, че ще започнат да работят по него. Женева е също така дом на Международната федерация на Червения кръст и други организации. Имайте предвид, че дворецът на семейство Ротшилд също е там, в непосредствена близост до ООН и офисите на СЗО. 86 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Проблемът е, че тъй като Artemisia не е халюциногенно растение, то е трудно да се забрани. Затова се опитват да я бойкотират на всяка цена, защото развиващите се страни могат да я произвеждат в задния си двор и да прекратят робството си на зависимостта от лекарства, генерирана от мултинационалните компании. Има индикации, че много африкански здравни министерства получават спретната сума пари от фармацевтичната индустрия. Дори и те не се интересуват от здравето на хората си. Те са част от корупцията, която е начинът, по който фармацевтичните корпорации управляват световните пазари, създавайки зависимост от вноса на лекарства. В Танзания например, фармацевтичните дружества плащат само 0,50 евро/кг на производителите на африкански пелин и използват само листата, когато могат да използват цялото растение и да го продават на болници за 10 евро/кг. Преди да бъда определен като теорик на конспирацията, мисля, че световната конспирация може да бъде обобщена в три прости думи: "Печелете повече пари". Тази формула заговорничи срещу здравето на милиони хора. Всичко се прави с този начин на мислене. Artemisia е също ефективна в много случаи на рак и е отлична допълнителна терапия. Използването ѝ за лечение на рак е проучено в продължение на 30 години в Китай и Виетнам. Забележителна е интересна работа от 1975 г. от германския лекар, Alfons Weber. Той наблюдава мерозоити (етап от жизнения цикъл на протозоаран паразит в малария) в кръвта на повечето пациенти с рак и е успял да документира тази находка със снимки. Fig. 21: Life Cycle of the Trypanosome, malaria parasite 87 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Откритието му е отхвърлено от конвенционалната медицина. Според д-р Нарендра Сингх, Artemisia е най-мощния, най-евтиния и най-безопасния агент за химиотерапия открит някога. Освен това, тя може да се прилага орално и у дома. Има многобройни препоръки и доклади за ремисия на рак заради Artemisia, особено при случаи на левкемия. Пелин листа: • Количество, дневната доза: 5 g. • Инструкции: 1 десертна лъжица на чаша, приемайте 2 или 3 приготвени студени екстракта на ден. • Един литър може да се приготви с една супена лъжица листа и да се раздели за различни прием. Като лекарството Artemisinin: • Нормалната доза за борба с рака и маларията е 600 mg Artemisinin два пъти дневно, между храненията, или като ректална клизма, в зависимост от случая. • Artemisinin е относително безопасно с няколко странични ефекти, дори във високи дози (макс. 70 mg/kg на ден) за краткосрочно лечение на малария. Стевия Stevia Rebaudiana Повечето от общите здравословни проблеми в западния свят днес като затлъстяване, са пряко свързани с прекомерната консумация на захар, особено бяла захар, пряко или като съставка в други хранителни продукти. Растението Stevia rebaudiana е отлична алтернатива на рафинираната захар. Това е сладко лечебно растение, естествено отглеждано в Парагвай и Бразилия, където са найдобрите условия за неговото производство. Използвана е от за стотици години в Южна Америка за своята интензивна естествена сладост. Тя е 10–30 пъти по-сладка от захарта, без калории. Въпреки че не се култивира лесно от семена (само 15% покълват), възпроизвежда се добре от резници. 88 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Чистият Stevioside е 300 пъти по-сладък от захарта, но не разполага с всички естествени лекарствени вещества на растението. Аборигените Гуарани са използвали и продължават да го използват като подсладител и за медицински цели. Те го използват за подсилване на сърцето и волята, а също и като ефективно средство срещу артериална хипертония, затлъстяване, и стомашна киселинност. Наричат го "Ка'е" или "сладка трева". Странно, растението принадлежи към слънчогледовото семейство. Японците използват стевия като естествен подсладител повече от 30 години. И днес Китай и Индия са най-големите износители на произведения продукт. До преди няколко години стевията беше забранена от хранителната и селскостопанската промишленост. След това в края на 2008 г. FDA упълномощи използването ѝ като подсладител, а Франция го узакони в 2009. FDA преди това я забрани през 1991, без да обяснява защо. Изненадващо, малко след това, някои от хората, отговорни за това решение, напуснаха позициите си в FDA и отидоха да работят като служители на Нутрасуиит, семейство Monsanto. Малко по-късно, забраната беше вдигната. Когато през 2008 г. Кока-Кола и Cargill получават 24 патента за ребиана – сладката субстанция в стевия – за подслаждане на напитки и други храни, FDA одобрява без съмнение продукта "Truvia" като естествен подсладител. Truvia, която има много нисък процент стевия и повече добавени съставки (които са патентовани), съдържа само ребаудиозид, вместо активните съставки на стевия, които са толкова полезни за нашето здраве. Бяхме свидетели на кампании за дезинформация в целия Европейски съюз, инициирани от лобисти от захарната промишленост, опитвайки се да разклатят мнението на потребителите срещу стевията. След докладване на предполагаемия "канцерогенен потенциал" на Stevia rebaudiana, и изброяване на стерилност и импотентност при мъжете като възможни странични ефекти, без никакви подкрепящи научни данни, тези твърдения бяха доказани като неверни чрез задълбочени изследвания, проведени в Университета в Падуа, в Италия. Ако тези претенции бяха валидни, всички парагвайци вече щяха да са стерилни. Аргументът е абсурден, тъй като там са го използвали от векове в най-чистата си форма. Научни изследвания показват, че листата на стевия съдържат над 100 различни активни съставки. Основните компоненти са терпени, биофлавоноиди и вещества, отговорни за гликозидите в растенията, особено стевиозиди и глюкозиди. Гликозидите (стевиозид, ребаудиозид) са стабилни молекули, които минават своя път през храносмилателния тракт с минимална промяна. Тъй като те не се метаболизират, нивата на кръвната захар не са засегнати. Има няколко проучвания, дори двойно-слепи, които доказват ефикасността на стевията срещу хипертония и бактериален растеж, а също и за забавяне на прогресията на рака. [5] [6] [7] [8] [9] 89 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Няколко свидетелства твърдят, че комбинацията от хлорен диоксид и стевия е ефективна срещу диабет. Въпреки че в някои случаи, няма видими ефекти, при други се наблюдава ремисия на заболяването и нормализиране на нивата на кръвната захар. Дозата за поглъщане би била една чаена лъжичка от растение на прах на ден. Можете да намерите повече документирана информация за протоколите, по-нататък в тази книга. Каланхое Kalanchoe Daigremontiana Благодарение на Йозеп Памис от сдружение "Dolça Revolució de Les Plantes Medicinals" (Сладката революция на лечебните растения) се запознах с растение с името "Каланхое". Той ми разказа за неговите интересни терапевтични свойства, особено относно рака. Даде ни малко листче с израстъци и след като го взехме вкъщи, осъзнахме, че това растение е невероятно устойчиво. Листото остана стабилно в продължение на месеци, а след това започна да се размножава чрез кълновете си. В резултат на това сега имаме тераса, пълна с Каланхое, която расте непрекъснато. По-конкретно, въпросните растения са "Каланхое дегремонтиана" (Bryophyllum daigremontianum) и Каланхое пината (Bryophyllum pinnatum, Bryophyllum calycinum). Чрез търсене в научна медицинска литература ще намерите основно изследвания на "Каланхое пината", която произхожда от Южна Америка, където се използва за ухапвания от насекоми, порязвания, язви и други кожни заболявания. В едно проучване, проведено в Индия, изследователите използват Каланхое за лечение на чернодробни заболявания. [10] Антихистаминовият ефект е доказан с изолирани клетки in vitro. [11] Сокът от пресованите листа има антибактериален ефект. [12] [13] Лабораторните изследвания върху гризачи откриват, че екстрактът има противовъзпалителни, антидиабетни и аналгетични (болкоуспокояващи) свойства. [14] През 2005 г. по-нататъшни проучвания с гризачи показват, че екстрактът от листа на Каланхое пинната е ефективен срещу язви на стомаха, включително и предизвикани от наркотици. [15]. Екстрактът от листа изглежда съдържа противоракови молекули, които се борят с мутагенни токсини като 2- амино-а-трацен,[16] показал противоракови активност в изолирани клетки. Briofiline-A и briofiline-B са били извлечени от растението, което е показателно за неговия противораков потенциал. [17] [18] В същото време, то има антивирусни свойства и е доказало ефикасността си в борбата с вируса на Epstein-Barr,[10] и екстрактът от листа може да инхибира херпесния вирус[20] и дори репликацията на ХИВ в лимфоцитите, които са клетките на защитата на кръвта. [21] Лекарите в Университетската болница в Цюрих (Швейцария) са използвали Каланхое за намаляване на преждевременно контракции на матката, [22][24] въз основа на неговия седативен ефект при гризачи и неговата ефикасност като мускулен релаксер. [25] 90 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Токсичност: Каланхое съдържа буфадиенолид, отрова, която действа като механизъм на химическа защита. По отношение на токсичността, не забравяйте, че дозата прави отровата. Един възрастен ще трябва да погълне повече от 400 грама каланхое, за да бъде отровен, което не е много вероятно. Има случаи на смъртоносна токсичност; овцете са умрели след ядене на цветята на растението, които са далеч по-токсични. [26] Доза от 15 до 30 g се счита за безопасна за възрастен с тегло 50–100 kg, но трябва да бъде съответно намалена за деца. "Каланхое дегремонтиана" (Bryophyllum daigremontianum) е проучен от Wagner, Fischer & Lotter, група немски изследователи, които успяват да изолират Daigremontianin през 1984. [27] Данните от спектъра са изолирали два отровни принципа в Каланхое дегремонтиана, които са класифицирани като "буфеденолиди", с необичаен модел на заместване. Daigremontianin, ново съединение, и зерзалдегенин-1,3,5 ортоацетат, който също е намерен в Каланхоре тубифлора Hamet, произвеждат седативен ефект, положителни инотропи, и активност в централната нервна система (CNS). Депресори на ЦНС, понякога известни като успокоителни или транквиланти, са вещества, които могат да намалят мозъчната дейност. Опит: Както моят опит, така и всички атестати, които получих, са положителни. Пациентите могат да ядат листата, да ги използват за мазила с различни размери (покриват кожата с пластмасова обвивка за 24 часа) и за капки за очи директно в очите. Каланхое е показал фунгициден, антибактериален и антипаразитен ефект (въпреки че предизвиква парене в очите за около 15 секунди). Това растение е много ефективно за лечение на клетъчни и туморни увреждания (с изненадващи резултати при случаи на терминален рак), ревматизъм, възпаления, високо кръвно, камъни в бъбреците, диария, дълбоки и гангренни рани, инфекции, изгаряния и абсцеси. Интересното е, че дори е довел до положителни резултати в много случаи на шизофрения и пристъпи на паника, може би поради антипаразитния си ефект. Дъвченето на листата също е изчистило случаи на млечница (орална кандидоза) на езика, елиминирайки състоянието, дори когато хлорният диоксид не е успял. 91 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Керосин (нефт) — Универсален лечител Терпентин и петролни дестилати, подобни на керосин, са използвани от древни времена. Те все още се използват като народни средства. Те са били използвани в древния Вавилон за лечение на стомашни проблеми, възпаления и язви. Процесът на дестилиране на суров нефт във фракции на въглеводороди е описан за първи път през девети век в Персия. Използването на тези петролни продукти е най-широко разпространено в бедните или развиващите се региони, включително части от Русия, Източна Европа и Африка. Керосинът е минерален дестилат, който обикновено се използва като гориво или разтворител. Това е тънка, бистра течност, състояща се от смес от наситени въглеводороди, които се вари между 145–170°C (293–338ºF) и 275–300 °C (527- 572°F). Докато керосинът може да се извлича от въглища, нефтен шисти и дърво, той се получава предимно от рафиниране на суров нефт. Най-препоръчителният вариант за терапевтични цели е по-тънкият 170ºC. Думата "керосин" се използва в Австралия, Канада, Нова Зеландия и Съединените щати. Керосинът се нарича "парафин" в Обединеното кралство, Югоизточна Азия и Южна Африка. В Германия и други части на Централна Европа се нарича "петролен етер" и, като лекарство, "вазелин" ("Вазелин" — петролното желе е една от версиите му). Думата "Керосин" е немска за "гориво за самолети". В Испания, той е известен като "petróleo". В Нигерия около 70% от населението използва производни на нефт продукти за медицински цели. [28] Най-често срещаните приложения са за инфекции и инфекциозни заболявания, автоимунни заболявания, рак, артрит и ревматични заболявания като цяло. Има статия за микробите, която показва за прекомерното наличие на гъби, микроби и други кръвни патогени при гореспоменатите болести. [29] Лечебният ефект на петрола изглежда идва от въздействието му върху гъбичките и микробите, което позволява на имунната система да елиминира останалите огнища на патогени и анормални клетки в туморите и засегнатите органи. [30] След сравнително проучване с други дезинфектанти е установено, че петролът има най-мощен ефект при потискането на Candida. Това може да е тайната на лечебния успех на петрола; потиска Candida, но също така работи за отстраняване на вируси и вредни микроби, без видимо увреждане на здравата чревна флора. 92 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Бил Рокфелер полага началото на своето състояние, като продава керосин като противораково лекарство, преди синът му Дейвид да разбере, че химиотерапията е много по-доходоносна. Както от наличната литература по темата, така и от собствения ми опит, стигнах до заключението, че петролната терапия може да бъде ефективен начин за контрол на микробите, патогените и паразитите в кръвта и червата. Прочетох една статия в германски форум за тежък случай на Candida, намерен в анализа на микробни изпражнения. След проверка на устойчивостта на Candida към конвекционни лекарства и как след употребата на нефт всички проблеми, свързани с Candida, изчезват заедно с алергичните реакции на пациента към няколко храни. Последващ анализ на изпражненията показва, че чревната флора е в отлично състояние. [31] През 1914 г. Чарлз Оскар Фрай автор на брошура, озаглавена "Влошаване на белия дроб и подобни нарушения, лекувани и излекувани с петрол" със субтитри "Стойността му като средство за защита, кога да го използвате, как да го използвате, лек за болните, форма на здравна профилактика". Книгата описва как той използва аерозолни инхалации за успешно лечение на белодробна туберкулоза, само с една или две инхалации, прилагани два пъти дневно, за един до четири месеца. За вътрешни проблеми той препоръчва половин чаена лъжичка два пъти дневно. [32] Моля, вижте следния линк: http://hdl.handle.net/2027/chi.087013173 Лека за рак на Паула Ганнер Интересът към използването на керосин като противораково лечение започва в началото на 1950-те. Австрийска жена, Паула Ганнер, на 31 години, е имала ракови метастази и чревна парализа след операция. Лекарите ѝ дали два дни живот. Тя си спомнила, че в Източна Европа керосинът се използва като лекарство за всичко и започнала да приема супена лъжица всеки ден. След три дни тя успяла да стане от леглото, а 11 месеца по-късно родила здраво момче. На три години, това момче се разболява от детски паралич, който майка му излекува с една чаена лъжичка керосин дневно в продължение на осем дни. Ганнер започва да разпространява новината за невероятните резултати от използването на керосин за всякакви здравословни проблеми и с годините получава 20 000 благодарствени писма с истории на успех. За съжаление, най-много информация за използването на керосин като лечение на рак е на немски, с много малко преводи на английски език. 93 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

По-долу са извлечения от свидетелства, съобщени на немскоезичния илюстрирани седмичник "7 Tage", между септември 1969 и февруари 1970: • Куче имало израстък на врата, с размера на детски юмрук и му е даден керосин на захарни кубчета. След две седмици израстъкът изчезва. • След операция на рак на гърдата, 48-годишна жена развива тумори на матката. След като е приемала ежедневно чаена лъжичка керосин, тя спира да използва морфин и след шест седмици се възстановява от трите тумора. • Една жена е приемала чаена лъжичка керосин три пъти дневно в продължение на две седмици, като повтаря това лечение след две седмици прекъсване. Тя не само излекувала язва и стомашни язви, но и за нейна изненада, нейния диабет. • Човек е излекувал тежък проблем с простатата (няма обяснение дали е рак) като приема една чаена лъжичка керосин всяка сутрин и вечер в продължение на четири седмици. По-късно, той излеква язва на стомаха със същото лечение. Синът му успешно използва керосин, за да излекува хроничен проблем с пикочния мехур и излекува кучето си от левкемия след седемседмично лечение с керосин. • След като на жена (60) е с отстранени дясната гърда, ракът започва в лявата. Тя периодично взема една чаена лъжичка керосин, три пъти дневно в продължение на две седмици, а след това се прави пауза в продължение на десет дни. Тя не е имала повече проблеми с рака и вече не се бои от рак. • Млада жена (35) е изпратена у дома да умре с нелечим голям тумор в панкреаса, който се простира до надбъбречните жлези. На четвъртия ден вкъщи тя за кратко се събужда от кома и получава една супена лъжица керосин. Часове покъсно тя показва първите признаци на подобрение, а четири дни по-късно иска да стане от леглото. Лечението с керосин продължава още десет дни преди болничния персонал в Грац да я прегледа и да я освободи. • След шест дни употреба на керосин, жена с мъртви туморни клетки (вида рак не се споменава) започва да приема керосин за 32, 25 и 14 дни, с девет дни почивка между леченията. След 14 дни, типичната миризма на терминален рак изчезва. Като приятен страничен ефект тя също се възстанови от ревматизма си. • Жена (68) е имала високо кръвно налягане, проблеми със сърцето и кръвообращението и ревматизъм. Тя едва можела да ходи. След употреба на керосин в продължение на четири седмици, един приятел я попитал какво прави, за да изглежда толкова по-млада. Съпругът й, който имал лумбална лордоза, е почнал да практикува спорт. Когато понякога изпитвала болка в студено време, тя разтривала тялото си с гъба, потопена в керосин и го оставяла да изсъхне; това бързо елиминирало всяка болка. • Жена с рак на дебелото черво е планирана за колостомия (за да се отстрани дебелото черво и да се постави колостомична торбичка). Вместо това започнала да взема чаени лъжички керосин. Не отбелязва голям ефект, тя взема около 50 мл наведнъж, заедно с много мед в мляко. След това тя има четири часа диария с гной и кръв и абортира тумора си. 94 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Други споменават възстановяване от рак на костите или миелома, остеопороза на гръбначния стълб, тежки храносмилателни и стомашно-чревни проблеми, постоянно повръщане, ревматизъм, и ишиас. Паула Ганнер използва и препоръчва, в допълнение към или вместо пречистен нефт, нафтабензин или Siedegrenzbenzinzin Merck Nr. 1770, с диапазон на кипене от 100°C–140°C (212º –284° F) - SBP 100/140, точно както се използва за почистване на раните и като разтворител в лаборатории. (Интервалът на кипене е температурният диапазон на лабораторната дестилация на маслото от началото до пълното изпаряване на всички фракции.) Терпентин: "Алтернатива на всяко лечение". В допълнение към керосина, терпентинът е бил използван като лекарство за всичко. Естествен терпентин често се продава като "чиста терпентинова гума" исе използва в по-ниски дози и по-рядко от керосин. Той е бил ценен за своите антисептични и диуретични свойства и за лечение на чревни паразити. Терпентинът се дестилира от няколко вида борови дървета Според Уикипедия: "Терпентинът е често ползван сред моряците по време на епохата на Големите открития и е един от няколкото продукта, които се пренасяли на борда на флота на Фердинанд Магелан в първата му обиколка на земното кълбо." За да изхвърлят тения, хората са вземали мощна доза от една до две супени лъжици терпентин, обикновено смесен с мляко, със същото количество рициново масло. Това лечение се повтаря всеки втори или трети ден, докато няма повече фрагменти от червеи в изпражненията им. За децата рецептата е по-малко драстична: една чаена лъжичка захар, три до четири капки терпентин и една чаена лъжичка рициново масло. Дженифър Даниелс, доктор по медицина, открива, че американските роби имали таен лек, който ги пазел от болести: една чаена лъжичка терпентин, смесена с една чаена лъжичка бяла захар, поета през кратки периоди, няколко пъти всяка година. Тя приема това като успешна терапия срещу Candida: бавно изсипете една чаена лъжичка терпентин върху кубчета захар или заоблена чаена лъжичка бяла захар, за да се накисне добре всичко, след това дъвчете кубчетата или напоената захар и изпийте сместа с вода. [34] Д-р Даниелс обикновено препоръчва да правите това два пъти седмично в продължение на няколко седмици, но първоначално всеки ден. Пациентите с дългосрочна Кандида трябва да продължат лечението, докато проблемът отшуми (което може да се случи изненадващо бързо). На интернет форуми, като www.terapiasnaturales.ml, намерих някои препоръки, които твърдят, че тази терапия наистина работи за хората. 95 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Д-р Даниелс предупреждава, че преди започване на терапия с терпентин, е от съществено значение да се подготвите с пиене на много вода, следване на подходяща диета и прочистване на червата. По време на този етап пациентите трябва да имат три изхождания на ден, за да предотвратят навлизането на патогени в кръвта. Чистата терпентинова гума е много по-силен от петрола и някои хора са имали временни проблеми с равновесието. Максималната дневна доза за възрастен е една чаена лъжичка. В доклада си д-р Даниелс пише, че първото издание на "Наръчника Мerck" на подходящи и приети лечения за признати заболявания, публикувано през 1899 г., посочва, че терпентиновата терапия е полезна за широк спектър от състояния, включително гонорея, менингит, артрит, коремни затруднения и белодробни заболявания. Въпреки това, наръчникът от 1999 г. споменава само за нежеланите странични ефекти от отравяне с терпентин, включително разрушаването на бъбреците и белите дробове. [35] Разбиране на ефекта “Лекува всичко”: Тайната на видимия лекуващ ефект на керосина и терпентина може да дойде от обръщането на болестотворния ефект на съвременната медицина. Доказателствата показват, че преди векове, повечето наши съвременни заболявания са били редки. Сравнително малко хора са имали рак, който само от време на време се появявал в напреднала възраст. Астма, алергии и автоимунни заболявания са били редки или липсващи. Всичко това се променя след Втората световна война с широкото използване на антибиотици. Докато те атакуват бактерии, те насърчават възхода и разпространението на гъбички и микоплазми, които са в основата на повечето съвременни заболявания. Помислете за дърветата и растенията в горите. Някои от най-големите им заплахи са гъбички и паразити. Те разработват механизми за химическа защита, за да убиват или отблъскват враговете си. Ние знаем и използваме тези биохимични продукти, като евкалиптово масло, масло от нийм, масло от чаено дърво, екстракт от па д'арко, екстракт от маслинови листа, терпентин и други етерични масла. Повечето от тези масла са съставени от въглеводороди, точно като керосина. Основният химикал в терпентина, алфа-пинен, също присъства в розмариновото и евкалиптово масло. Тези летливи етерични масла изглежда имат по-силен противогъбичен ефект от керосин, но честият прием в големи количества може да доведе до увреждане на бъбреците. 96 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Имайте предвид, обаче, че антимикробното лечение може само да спре автоимунна атака като първа и съществена стъпка в лечебния процес. То не поправя автоматично вече нанесените щети. Например, при диабет тип 1 и болестта на Паркинсон, здравословният начин на живот е все още необходим, за да регенерира производството на инсулин или клетки, произвеждащи допамин, които са били унищожени; същото важи и за ставите, които са тежко увредени с артрит. Д-р Уилям Г. Мокър, в "Връзката на дрождите"[36] и други книги, демон-стра, че Candida е основната причина за хиперактивност. Така, ADD или ADHD и аутизъм са просто различни степени на същата церебрална дисфункция, причинени от Кандида. Има доказателства, че основен утежняващ фактор, водещ до аутизъм, е комбинацията от Candida и различни ваксини, вероятно поради живак и други токсични добавки. Кои продукти да използвате? Петролът трябва да е с ниско съдържание на ароматни компоненти, освен с подходящ диапазон на кипене. Това е, по същество, значението на "слаба миризма"[37] . За да проверите дали продуктите от други компании или други държави са адекватни, разгледайте уеб сайта на производителя за информационния лист за защита. Не забравяйте, че петролът може да се продава под много различни наименования, като например "нефтена нафта", "въглеводороден разтворител" и "минерален терпентин". Не използвайте продукти без предварително знание за техния диапазон на кипене и химичен състав. Продуктите трябва да съдържат въглеводороди от алифатни нефтени продукти и изопарафини, а не псевдо-синтетични или от комбинации от налични специални разтвори, като ароматни минерали без терпентин. В Германия Шел-Сол D40, PAS (Зедегренцбензин) 100/140 и терпентин (Balsam Terpentinoel) са налични за покупка. Те могат да бъдат намерени в големи хардуерни магазини и магазини за строителни и бояджийски материали. Въпреки това, ако не можете да намерите ниско съдържание на ароматни съединения или ароматизиран продукт, обикновеният петрол с по-високо съдържание на ароматни съединения може да се използва. Не е по-токсично; просто излъчва по-силна миризма. Истински токсичният продукт в суровия петрол и повечето моторни горива е бензен, но той има по-нисък диапазон на кипене при по-малко от 80ºC (176ºF). Следователно, той не представлява проблем във фракциите с температура на кипене над 100ºC (212ºF). За разлика от минерален терпентин, който е подобен на нефт, естественият терпентин обикновено се продава като "чиста терпентинова гума" или "100% терпентинова гума." Чиста терпентинова гума се използва като разредител за бои на художници и като общ разтворител. Как да ползвате петрол и терпентин 97 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Как да приемате керосин и за колко време? Някои пациенти го приемат, когато е необходимо, докато други правят пълен курс на лечение всяка година като превантивна мярка. Един от начините да започнете е с няколко капки или половин чаена лъжичка, след това продължете с една чаена лъжичка за една или две седмици. Ако е необходимо, след това можете постепенно да увеличите до една супена лъжица за известно време, връщайки се към една чаена лъжичка, за обща продължителност от около шест седмици или докато проблемът със здравето се е подобри. Може да се наложи по-кратък или продължителен курс на лечение два месеца по-късно. Хората обикновено приемат керосин веднъж на ден, или преди закуска или преди лягане. Една жена излекува терминалния си рак, с метастази по цялото тяло, като пиела цяла чаша керосин, последвана от плодов сок. Тя пише, че това причинило изключителна диария и повръщане в продължение на три дни. Това обаче е опасна форма на лечение, тъй като повръщането може лесно да предизвика керосинът да попадне в белите дробове, което е основната причина за смърт от пиенето на керосин. Високи дози микробициди може да доведе до прекалено голямо елиминиране на гъбички твърде внезапно, което води до "реакция" с гадене и умора. Докато това е обикновено добро и част от лечебния процес, за предпочитане е да се увеличи дозата постепенно, за да се избегне или сведат до минимум силни, неприятни реакции, въпреки че диария е много често явление. Ако получите нежелана реакция, трябва временно да намалите или пропуснете лечението, докато се възстановите. Керосинът плува и се приема най-добре на празен или почти празен стомах. Традиционният начин е да поставите няколко капки върху кубче захар, преди да го погълнете. Опасения за токсичност: Обичайната доза от една супена лъжица за ограничен период от време не предизвиква токсичност. Истинската опасност от керосин не идва от присъща токсичност, а от повръщане, което влиза в белите дробове след поглъщане на значително количество по погрешка или в опит за самоубийство. Това може да причини смърт. Въпреки това, дори и вода в белите дробове може да бъде фатално. [38] Острата орална токсичност на керосин при плъхове е LD50 > 5000 mg/kg. LD50 е дозата, при която 50% от плъховете умират; в този случай са необходими повече от 5 g/kg. За сравнение, LD50 на терпентинова гума за плъхове се дава като 5760 mg/kg. За човек с тегло 60 килограма, еквивалентът ще бъде 300 грама (като една цяла напитка!). Fig. 22: A daily consumer of gasoline Основната опасност при петрол/бензина идва от смъркане или вдишване на парите, което може да увреди мозъка и централната нервна система. Въпреки това поглъщането на този продукт не е непременно вредно. 98 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]

Един мъж в Китай пие по една чаша петрол/ бензин всеки ден или около четири литра на месец, от 42 години, и е на възраст над 70 години като изглежда по-млад от повечето небензинови пиячи на техните 50 или 60 години. Започнал да пие керосин за облекчаване на болка, но по-късно преминал към бензин. По изчисления той е погълнал около 1,5 тона от него. [39] Системата отвръща на удара Скоро след като германското списание "7 TAGE" публикува някои от 20 000те мнения, които Паула Ганнер е получила, редакторът губи работата си, а петролните продукти за почистване на рани са забранени за продан в германските аптеки. Керосинът е обявен за опасна отрова, която причинява тежки бъбречни увреждания, въпреки че не са предоставени конкретни данни или случаи. През 1979 г. в Херсбрук, Германия, е дадена на съд жена, която е раздавала здравна информация за керосин. Прокурорът не бил в състояние да докаже, че законите са били нарушени, или че някой е бил наранен с керосин, както се казвало. Съдебният лекар също не е могъл да докаже, че има вреда. Той изразил мнението, че пациентите с рак трябва да могат да използват всичко, което може да им бъде полезно и е препоръчително да се позволят клинични изпитвания. В крайна сметка обвинението трябвало да се откаже от случая. [40] Страницата на Уикипедия за керосин гласи само: "Поглъщането на керосин е вредно или фатално". Информацията вече не включва данни за токсичност, така че хората не могат да видят колко относително нетоксичен е керосинът. Вместо това, само предупреждението остава, че може да бъде фатално, ако попадне в белите дробове. Информацията противоречи на използването на керосин от стотици години като надеждно средство и научна информация за токсичност. Във Франция керосинът все още се появява в официалната фармакопеа като “Huile de Gabian”и е предписван като средство за лечение на бронхит, астма и цистит. Дори медицинската литература съдържа клинични проучвания от реномирани изследователи, показващи, че керосин е ефективен срещу рак. [41] Въпреки това, науката не е пречка за хората, които преследват печалба или специални интереси. За да се намалят шансовете ми да отида отново в съда, искам да кажа ясно, че тази статия е само за информация, и че не препоръчвам да се използва керосин или терпентин за лечение на рак или друго състояние. Хората трябва да направят своите изследвания и оценка на наличната информация преди да реши дали някакви потенциални ползи от използването на керосин са на стойността на риска и опасностите, споменати от нашите здравни власти. Боракс Въпреки че конвенционалната медицина не счита борът от съществено значение за човешките същества, има много препоръки за използването му за терапевтични цели. Нуждаем се от бор и борна киселина. Имайте предвид, че борът присъства във всички растения и не произвеждани храни. Диетите, които включват много плодове и зеленчуци, осигуряват около 2-5 мг бор на ден, в зависимост от региона, където се отглеждат храната и как се отглежда. От всички минерали, присъстващи в морската вода, борът заема девета позиция. Борът е естествен минерал, често извличан от солни мини и се използва в много промишлени процеси. На много читатели може да бъде трудно да си представят, че борът е едновременно инсектицид и детергент, използван при пране. Понякога се счита за токсичен поради случай през 40-те, в който са го смесили с бебешка формула, което води до смъртта на новороденото. За да се направи преглед, не забравяйте, че дозата прави отровата, и че научно казано, степента на токсичност на бора е половината от тази на аспирина®. 99 All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means without the prior permission of the copyright owner. Email: [email protected]