Arksi Poetry

Прекрасно е

Прекрасно е да те обичат
и да разцъфваш в утринта
като след зимен сън кокиче
събудено от пролетта.

Прекрасно е да има някой,
който с обич да те сгрей,
когато студ ти е в душата
и славеят дори не пей.

Прекрасно е да те прегърне
на топлината любовта
и тъжен ли си да ти върне
усмивката и радостта.

Прекрасно е когато двама
заедно подслон градят
и над такава обич само
нека Боговете бдят.

2

Здравей, любов
Две души прегърнати в сумрака
се сляха във лазурна топлина.
Сърце в сърце, а пулсът затиктака
по-бързо от Вселенската стрелка.
Луната тихо с песен ги погали
и прати им безкраен звездопад.
В очите им искри за страст запали,
за да не губят пътя в тъмнина и мрак
На сутринта лъчите ги огряха -
те заедно ще са в живота нов.
От щастие и птичките запяха.
Тревите шепнеха: "Здравей, любов!"

3

Любовта е навсякъде
Любовта е навсякъде -
във горите, в тревите,
в песента на щурците,
във сълзите, в очите,
в радостта и в мечтите...
Любовта е навсякъде -
във морето, в сърцето,
в песента на сезоните,
във реките, в небето,
на дръвчетата в клоните...
Любовта е навсякъде -
в дъждовете и в слънцето,
и във пътя за някъде...
Във полята и в зрънцето -
любовта е навсякъде!

4

Сега сме аз и ти (на Наско)

Твоят глас е като летен звън,
щом го чуя пали в мен искрата.
Буди ме с любов след тъжен сън
и от злото пази ми душата.

Твойта страст е моята любов,
и като вино нежно ме напива.
За теб мечтала съм си цял живот
без теб сърцето ми загива.

Душата ти е като светъл път,
която гони с ласки тъмнината.
Обгръща жарко тръпнещата плът
а аз съм вече фея чудновата.

Ще те обичам както никой друг…
Ще бъда огън… Мъничко кокиче…
Сега сме аз и ти, сега сме тук…
Момчето мое си, аз - твоето момиче.

5

Лети (На Антоан)

На чата кутийката вече я няма,
тъжен екранът в черно заспа...
Нима този лъч се оказа измама?
Нима той угасна без грам светлина?

Всичко отлитна, на минало стана...
Празна кутийката в черно блести...
С точка зелена премигва екрана,
но пътят до него послан е в сълзи.

Искам, но няма към теб да се върна...
Душата все още се дави в мечти...
Ако някога поглед назаде обърна
ще е само да видя добре ли си ти.

Пътя избрал си, политна на воля.
Аз няма да спирам полета твой.
Лети! Свободата е приказка твоя.
Не запомняй ме! Идва силен порой.

6

Завръщане
Разцъфна отново топлата пролет
и опсипа земята с красиви цветя.
Дойдоха и птиците с дългия полет,
готови да свиват страстни гнезда.
Вятърът нежно пак клонките гали -
разслистват се те като малки деца...
Стани! Събуди се! Виж! Не разбра ли?
Завръща се с песен при нас пролетта.

7

Луди Хормони
Луди хормони в мене пируват…
В тялото мое страстно лудуват.
Палят кръвта ми, пожари горят…
Сърцето се влюбва може би пак.
Луди хормони в душата летят…
Свободни за обич в нея туптят.
Мислите мои объркват за час…
Стопяват айсберги, ледници, мраз.
Луди хормони се бият във мен…
Мир ми не дават ни нощем, ни ден.
Ще може ли някой да ги укроти,
пожарът със нежност да изгаси?

8

Сълзи в самотата валят
Ти през мен прекоси като буря -
всички чувства разбърка за миг...
После тръгна, в душата ми тури
един безкраен и тягостен стих...
Подари ми за миг и звездите,
заигра нежно слънце в нощта...
Аз повярвах дори във мечтите
и се сгуших във твойта душа.
Така ми беше красиво и топло,
че не исках да свършва сънят.
Но събудих се, а навън - мокро
и сълзи в самотата валят.

9

В чуждо тяло
Една душа във мен се настани -
чия е, и до днес дори не зная.
В мене плаче много и скърби
все едно е стигнала до края.
Една душа говори със сълзи -
стиска ме за гърлото от мъка
и в мен започва тихо да вали...
от разказа й за жестоката разлъка.
Превива ме до ъгъла в зори,
захвърля ме с тъга във самотата...
Защо дойде във мене и се скри?
Тяло няма ли си тя - душата?

10

Тази песен ще е тиха

Колко ноти съм изписал…
Колко песни съм изпял,
но не виждам вече смисъл…
За кого ли съм живял?

Подарявах любовта си,
давах своето сърце…
Разпилявах се в страстта си,
ала още съм дете.

Вярвах сляпо на лъжите,
и протягах пак ръце…
Празни все са, а мечтите
мокрят тъжното лице.

Тази песен ще е тиха,
като спомен след порой…
Колко малко само исках…
А е пуст животът мой.

11

Една цигулка (2021)
Една цигулка плаче през нощта.
Без глас, но плаче и не спира.
Захвърлена от теб във самота.
Със струни скъсани, сама умира.
Една цигулка в ъгъла стои,
очаква ти отново да я вземеш.
С ръце да стоплиш нейните мечти
и пак с любов във теб да я приемеш.
Една цигулка бе щастлива с теб -
живееше със всяка твоя нота...
Тя беше слънце, но сега е лед -
не вижда вече смисъла в живота.

12

На гроба ми не хвърляйте цветя
И някога ще дойде онзи ден,
във който чувствата ще се размият.
Ще спре сърцето да тупти, а в мен
всички спомени ще се изтрият.
Душата ще изчезне в дън земя -
от болката ще бъде тя спасена.
На гроба ми не хвърляйте цветя -
не бях щастлива тук, а наранена.
Не страдайте за мен, защото знам,
че туй страдание е тъй фалшиво…
По-добре е да живееш сам,
тогава е сърцето най-щастливо.

13

Кой направи тази нежна музика? (2021)

Дочувам нежна музика в съня си...
Докосва с обич моето сърце.
Прегръща ме лирично с любовта си.
Сълзи събуждат спящото лице.
Оглеждам се, но никого не виждам,
а още в мен я чувам да звучи.
Защо ли, питам се, ми се привижда,
че някой пее с плачещи очи?
Не спира във ума ми да ме следва,
в сърцето ми разпалва буйна страст.
Ден и нощ душата ми преследва,
звучи безспирно и я слушам аз.
Омайва ме с мелодия красива -
понякога ме кара да скърбя,
понякога пък прави ме щастлива
и като цвете в пролетта цъфтя.
Гласът e чуден и не е илюзия...
Къде ли е? Пак търся го сега.
Кой направи тази нежна музика?
Защо се влива в моята душа?

14

Видя ли те
Видя ли те всичко ми олеква,
душата ми политва като песен.
В сърцето ми пак музика отеква
като влюбена и златокоса есен.
Видя ли те болката си тръгва,
тъгата ми превръща се в усмивка.
Забравям и за всички лоши хора,
те нямат вход и в моята обвивка.
Видя ли те пак за теб се раждам,
през огън и вода за теб ще мина…
Ако трябва все ще се прераждам,
но никога от теб не ще замина.

15

Ще те чакам, любов

Още малко постой , тук във нашата стая
знам, че чака те той, друго нека не зная...
Погали ме с очи , искам просто да помня
всички наши звезди, които вече са спомен.

Още малко постой, говори ми за ласки
колко нежен е той, и за обич без маски...
Цял живот аз съм сам, нямам никой до мене
приятел само съм, знам, но сърцето ми стене...

Ако някога ти се окажеш самотна
аз ще бъда, помни, в тази стая сиротна...
Тайно влюбен във теб ще те чакам да влезеш
да стопиш всеки лед и с любов да ме сгрееш.

Аз ще чакам, помни, и не ще ми омръзне
та дори в летни дни любовта ми да зъзне.
Ще те чакам, любов, ти си моето всичко...
Моят най-тъжен зов, аз без тебе съм нищо..

16

Тиха лудост
Не ме обичай - аз съм нереална,
живея само в светлия ти стих.
Измислена от твоята бруталност,
светът ти даже с думи заличих.
Не ме обичай - аз съм бездушевна...
Самотен призрак в тъжния ти сън.
Повикваш ме, а после те повеждам
по пътищата влюбени навън.
Не ме обичай - аз съм тиха лудост
дошла с любов от другото ти аз.
Не се поддавай пак на тази глупост...
Нима готов си за зловеща страст?

17

Гола луна
Луна съм аз така прекрасна
и всички снимат ме в захлас.
По снимките съм все еднаква,
излъчвам там оранжев мраз.
И даже хората ще могат
да видят всички планини…
По мен и астронавти ходят,
и птици има, и скали.
Луна съм аз така епична,
обичам кръглата Земя.
За всеки фотограф съм лична,
позирам гола през нощта.

18

Приседнала е тихо любовта
И виж, там някъде край теб
приседнала е тихо любовта.
Ще разтопи със огън всеки лед,
за да отнеме твойта самота.
Не се обръщай - истина е тя,
сълзите твои иска да изтрие...
Понякога с фалшиви имена
явява се, а някой друг я пие.
Недей да бягаш - просто остани,
този път е с истинско лице.
Мечтаната си обич приеми -
едно изгарящо за теб сърце.

19

Аз искам да съм мила и добра

Аз искам да съм мила и добра,
на злото винаги да се усмихвам.
Да бъда нежна, влюбена душа...
Да си мълча, когато го поискат.

Аз искам да съм мъничко перце,
което нежни стихове да пише,
избликнали от женското сърце
и думите на люляк да миришат.

Аз искам да съм слънце и звезди
в прекрасен ден, а също в нощ омайна
Аз искам да съм в твоите очи
и твоята любов така безкрайна.

Аз искам да съм мила и добра,
за думи лоши да остана сляпа.
Бъди до мен и ми подай ръка,
учи ме как сърцето да не цапам.

20

Искам истинска обич

Ще се чудиш, когато замлъкна
и когато се скрия в безкрая...
Ще се питаш къде ли изхвръкна
песента дето пеех за рая...

Ще се чудиш, когато над тебе
дъждове, урагани придойдат...
В самотата сърцето ще стене...
но при тебе аз няма да дойда.

Ще се чудиш, когато изтрия
всеки спомен за твоето име...
Ще боли и във тази стихия
ще се молиш до теб да ме има...

Ще се молиш, но аз те преглътнах.
И макар че се давих безкрайно,
за страстта ти отдавна претръпнах -
искам истинска обич, не тайна.

21

Моята приятелка беше (На Деси)

Имах си една приятелка -
тя беше прекалено добра.
Нежна, дори обаятелна,
със хубава и бяла душа.
Не беше от другите момичета,
които се рисуваха със грим...
Скромна, не носеше токчета
и обичаше само един.
Някой й се често подиграваха.
Други пък я просто съжаляваха.
Трети със нея не говореха,
а четвърти с думи я тровеха.
Но веднъж в един злокобен ден
тя разбра, че скоро ще умре
от болест коварна, а във мен
заплака тъжно моето сърце.
И така годините минаваха,
а очите й по-бледи ставаха,
Докато в едно горещо лято
душата й отлитна като ято.
Останаха от нея само спомени.
Гласът й още чувам на сън.
Търся я по пътища оголени,
но вече не я срещам навън.

22

Гоблен
Измих, изчистих, подредих,
но вече никого не чакам.
Твойте стъпки заличих
и седнах тихо да поплача.
А снимките ни след това
в камината си изгорих ги.
Прошепнах после две слова,
а пък за твоите простих ти.
Но въпреки, че те убих
тази нощ те пак сънувах.
В съня ми гоблен си уших
и името ти там рисувах.

23

Черното пиано

Пианото му тъжно пак засвири,
Заплака с него даже утринта.
Загубил беше всичките й дири
И с него пееше за любовта.

Разказваше за своето момиче,
Което обещаваше и рай…
Той вярваше, че тя ще го обича,
завинаги, завинаги… До край.

Но тръгна си и даже не погледна,
че пръстен беше той й нагласил -
мечтаеше си в сватбена одежда
да я докосне, ала бе сгрешил.

Защото тя намери си богатство,
но не човешко, другото - пари.
А той остана с черното пиано
което тъжни ноти пак реди.

24

Есен е, приятелко (На Деси)

Есен е, приятелко, отново.
Пак е тук, със падащи листа...
Есен е, приятелко, но много
самотна страда моята душа.

И вятър има, и дъждовна песен...
И птички сбират се да отлетят.
Има, има - пак навън е есен,
но не за нас дошла е този път.

А есента любим сезон ни беше...
Обичахме да гледаме дори
как луната през студа блестеше
с искрящите до нея куп звезди.

Но днес зведа блещукаща си вече,
илюзия си като детски блян...
От нас замина ти така далече...
Ужасно е човек да бъде сам.

25

Обява
Търся си някой в мен да почисти,
ако може дори паметта да смени,
защото прегрява от чувства излишни
и май че от болка ще се разруши.
Търся си някой да ме форматира,
да ми сложи отново нормална душа,
защото на път съм да се ферментирам
в питие развалено от болни слова.
Търся си някой да натисне рестарта,
за да почне на чисто новия филм.
Но все съм сама, няма други на старта...
Ех, животе мой - ти си тъй лесно раним.

26

За теб, любов (На Наско)

Пак сме заедно. Със теб, любов,
всички утрини са тъй красиви.
Изгря сърцето ми за нов живот,
очите пеят весели, щастливи.

Не искам друго. Имам те, любов.
Душата ми със обич излекувай.
Дочувам пак прекрасния ти зов,
до теб съм аз и вече не бленувай.

Не ще си тръгна. Моля те, любов,
гушни ме, нека в тебе си поплача.
Животът бе безмилостно суров,
но никога не спрях да те очаквам.

И днес когато си до мен, любов,
пред Бога се заклевам да те пазя,
Желая те сега, във тоз живот
и няма да допусна да те сгазят.

27

Композирай ме (На Антоан, с обич)
Композирай ме в твоите длани
с най-красивата, прелестна музика.
И от всичките ноти събрани
да не остане за другите музи.
Погали ме по струните нежно,
изсвири най-прекрасната песен.
Че сърцето изгаря в копнежа
и желае те в сън непонесен.
Композирай ме в твоите мисли,
изсвири ме докрай, с изнемога.
Разкъсай чувствата скрити
че инак ще загинем, за Бога...

28

Неочакваната гостенка

Скучна сутрин - юлски ден...
На вратата някой чука...
Кой ли сети се за мен,
та дошъл е чак до тука?
Отворих...Ах,че изненада -
приятелка добра...усмивка.
С прегръдки взе да ме напада!
"Влез, но нямам си покривка...".
Налях й бързичко кафе.
Добре, че имах си бисквитки
и с разтреперано сърце
разпитах я за всички битки.
Не бях я виждала отдавна -
от училище, още от дете...
От нея имах тежка рана -
заплака моето сърце.
От мен тогава я прогоних,
и името й заличих...
Забравих я, не я запомних.
Превърнах я във тъжен стих...
Но ето, че сега дошла е
и с мен си пийва пак кафе...
Познахте ли я? Любовта бе -
мисли, че съм все дете...

29

Нима обичахте ме вие?

Омръзна ми от хорските интриги,
от зли езици и от клевети.
Омръзна ми от погледи фалшиви,
от истини заплетени с лъжи.
Омръзна ми да бъда все добрата,
все милата със всички до един...
А пък накрая вечно за отплата
шамар да получавам, непростим.
Омръзна ми от тази простотия,
душата ми не иска да я пие...
Мразя ви - защо ли да го крия,
ала нима ОБИЧАХТЕ ме вие ????

30

Поет без име

Копираш ме и ме дублираш,
изпи ми чувствата и пак не спираш.
Клонинг да ми бъдеш искаш -
бъди, но дали ще ти стиска?

Предавам ти душата си със радост -
вземи я, нека да е твоя.
Във нея няма даже младост,
на болката ще чуваш воя.

Сърцето си ти давам - разрежи го,
недей да спираш, не жали го!
Що стихове и то изплака -
прибирай ги, недей да чакаш!

Нали убиваш ме ей тъй от скука?
Драсни си клечката и запали ме.
Нима на някой ще му пука
за някакъв поет без име?

31

Спомен студен

Когато бях там всред десет ръце,
дали някой плака за мен от сърце?
Душата се късаше с кръв и сълзи,
но никой не каза, че ще я спаси…

Когато загубих приятелка аз,
друга дойде ли в мой труден час
да прегърне сърцето, да ме утеши
да ми каже "Не страдай, сама ти не си"...

Когато и мама внезапно умря
някой целуна ли и тази тъга???
Някой подаде ли към мене ръка,
за да видя, че има навън светлина?

Затова не чудете се вие защо
изпитвам омраза, ненавист и зло
към всички които уж бяхте до мен,
уж бяхте приятели...спомен студен.

32

Ще ти отива старостта
Не се страхувай, че в живота променен
ще остарееш и ще побелееш зимно
щом грее с обич следващия ден
и щом споделяш чувствата взаимни.
Тогава старостта не ще тежи -
а само ще напомня, че сме хора
преминали през радост и сълзи,
и запознали се с любовната опора.
Не се страхувай, погледни напред
и тихичко на Бог благодари,
че теб орисал е с такъв късмет
да имаш сребърни коси.

33

След теб (На Деси)

Не случих на приятелка след тебе...
Оказаха се всичките фалшиви.
Ти тръгна си от нас без време,
а бяхме двете истински щастливи.

Дано там горе, някъде в небето
отново да си весела, засмяна.
А тук ще пазя спомена в сърцето
и снимката ти от любов огряна.

Аз само тях си имам във душата...
След тебе не остана нищо друго...
Сега общувам само с празнотата,
защото всичко ми се струва чуждо.

Не случих на приятелка след тебе...
Да търся друга вече и не искам.
Остана си единствена за мене.
Душата си към твоята притискам.

34

Фалшиво

Фалшиви бяха всички мои срещи
и в ни една не пламваше пожар.
Дали защото не запалвах свещи
или поет бях вместо тъп огняр.

Фалшиви бяха всичките любови,
наръфани от злобната луна.
Безлични, безразсъдни и отровни
промушваха се в моята душа.

Фалшиви бяха нежните ти думи,
а аз на сляпо вярвала съм в тях,
И мислех си, че има помежду ни
приятелство невинно и без грях.

Фалшиви са дори и тези строфи
защото друго не научих аз
Отгоре ми изливат кал със кофи,
а после питат ме защо съм мраз.

35

Малко, малко, глупаво момиче...
Малко, малко, глупаво момиче
как повярва, че той те обича?
Как се върза на лъжи красиви
как погледна очите игриви?
Как можа да му хванеш ръката
как му каза без корист "Люби ме"?
А сега получаваш отплата
пак обиди с почернено име.
Малко, малко, глупаво момиче,
по-добре е със вятър да тичаш.
Той поне ще ти гали косите.
Човек не е, но ще те обича.

36

Перце
Едно перце със вятъра се носи,
откъснато от нечие телце.
Не чувства нищо и любов не проси,
не му е нужно никакво сърце.
И пътя свой дори то не познава
ще спре където, вятърът реши.
Не помни нищо, дири не оставя...
Не плаче, не тъгува, не скърби.
Едно перце свободно, без окови
нанякъде замина в този час.
За него няма граници, затвори...
Защо не съм перце сега и аз?

37

Дори не ставам за поет (на майка ми)

Намразих аз и птичките дори,
Когато зачурликат през март,
А месец март ни беше любим,
Но сега е пълен със мрак.

В душата ми е само празнота,
В очите ми сълзи от капки лед…
Умрях - от мен когато отлетя,
Дори не ставам вече за поет..

И слънцето намразих покрай тях…
Не чувствам да ме сгрява то…
Посипват ме приятели със прах,
А исках само мъничко любов…

Така студен е вече този свят,
Без тебе и без топлото ти рамо…
Умра ли нека да те срещна пак
А ти да ме прегърнеш, мамо.

38

Самотна луна

Една луна заспива в тъжния си сън,
под облаци се скрива - студено е навън.
Край нея пустота - самотна е в нощта.
Слънцето я следва, но е тъжна тя.

Една луна лежи във кървави сълзи -
в душата й стрели от хорските злини.
Измъчва я въпрос - дали да им прости,
пак да продължи или да се взриви?

Малко, сладко стихче

Той пак се върна и слънцето изгря –
времето се стопли, душата ми запя.
Той пак се върна – донесе радостта,
на живота ми дари отново сладостта.

Той пак се върна и музика звъни,
стихове се реят в щастливите очи.
Той пак се върна и вятърът дори
от радост си играе с моите коси.

39

Ще легна да поспя
Колко ли сърца преди мойто си разбил,
колко ли жени преди мен си наранил?
Неискам да ги знам, нито да броя,
аз моето сърце не мога да спася…
Сълзите - океан, душата - празен храм…
Мечтите с чер воал ти си ги послал…
Ръцете - без любов, празни и без зов,
Сърцето - самота… Как да го спася?
Път без светлина със ледена роса
извива се пред мен в студения ми ден…
Не искам да вървя, ще легна да поспя…
Дано пък във съня сърцето да спася.

40

Призрачно пиано
Ако видиш друго пиано във вас
не се чуди от къде се е взело...
Заспала, не съм се събудила аз -
сърцето го беше болка обвзело...
Тогава душата се вмиг прероди,
но не във човек и не във стихии..
В пиано с клавиши се тя подреди,
за да е с теб и на него да свириш.
Най-тъжната музика аз ще ти бъда,
ще галиш с любов по клавишите-лед.
Но никога няма да се завърна -
ще усетиш тогава, че обичах все теб...

41

Молитва

Приседни тази вечер до мене -
разкажи ми защо тъй скърбиш?
Виждам пак, че сърцето ти стене,
а в очите проблясват сълзи...

Зад усмивката - скрита горчилка...
Знам - измъчва те, нямаш вина.
Той - животът, е тъмна мътилка,
но защо ни наказва така?...

Да копнееш, ала да не може...
Да обичаш, а с друг да е тя...
Нали твои чеда сме все, Боже,
дай на всички от твойта искра.

Дай на всички усмивки и слънце,
дай на всички любов, топлина.
Нека всеки с посятото зрънце
да намери пътя сега.

42

Ще ме познаеш ли (На Антоан, с обич)

И след двеста, триста години,
когато пак се родиш,
когато щастие има
не бързай да се задомиш.

Малко след тебе ще дойда,
ще погледна във твойте очи...
Ще вляза тихо, на двора,
за да слушам как пееш ти.

Ще поседна на твоята люлка,
ще те гледам цяла в захлас,
а край мен ще ухае на люляк
и ще блика сподавена страст.

А щом песента ти завърши
ще докоснеш мойта мечта –
от минал живот, недовършен...
Ще ме познаеш ли? Аз тебе, да!

43

Нов живот
Сънувах тази нощ цветя -
красиви, мънички и нежни.
И сякаш в приказка летях
със сбъднати безброй надежди.
Сънувах тази нощ зора,
и прелестна дъга сънувах.
Видях усмихнати лица -
със тях се радвах и ликувах.
Сънувах тази нощ слънца -
Да. Няколко слънца сънувах.
Пак беше нашата Земя,
но с нов живот, по-чист и хубав.

44

Най-тежко е на този свят...

Най-тежко е на този свят
да няма никого до теб
и всяка нощ в самотен ад
да страдаш по любим човек.

Най-тежко е на този свят
да плаче твоята душа
и всеки път във тъмен мрак
да скиташ празен през деня.

Най-тежко е на този свят,
когато любовта е там,
а ти останал тук и пак
пропадаш в бездната си сам.

Най-тежко е на този свят
за двама маса да редиш,
а всъщност топлия комат
да няма с кой да разделиш.

45

Без сърце
Сънувах бели феи и принцеси,
мечтаех си за влюбени очи...
Но ти си тръгна и сега къде си,
защо след теб мечтата ми мълчи?
Мечтаех си във тебе да се гушна,
душата ми да стоплиш със любов.
О, вярвах в нея, пак ли я изпуснах?
Защо ми е без тебе тоз живот?
Да беше ме наказал с безразличие
или да бе излъгал ме поне...
Но просто тръгна си, сега различно е -
остави тялото ми без сърце.

46

Там нейде (На Антоан)
Там нейде - в другия живот
не искам тъжни рими да редя,
Не искам песни тежки за любов,
ни страстни, обещаващи слова.
Защото влюбеното ти сърце
всяка вечер с мене ще заспива.
И гушнати с преплетени ръце
ще пазим любовта да не изстива.
Там нейде - в другия ни свят
двама ще сме, без да се мечтаем...
Ще се обичаме, ще греем пак,
Тъй както само ние знаем.

47

Слънчева стая
Бе много празна мойта стая,
забулена със капки скреж,
Но ето, че веднъж от рая
дочух желания копнеж.
Донесе ми красива пролет
и внесе в стаята живот,
Душата ми със птичи полет
прегърна твоята любов.
До днес ухае на малини,
на океан и весело море.
При мен остана, не замина...
Благодаря ти от сърце !!!

48

Не спирай да обичаш мен (На Наско)

Понякога ще ме откриваш тъжна -
под чаршафа сгушена в сълзи...
Ще ме целунеш, за да се обърна,
ще ме затоплиш с твоите мечти.

Понякога ще мрънкам недоволна -
ще си втълпявам хиляди неща.
Душата ми ще бъде често болна,
ранявана от хорската злина.

А ти ще ме прегърнеш със усмивка,
с любов ще стоплиш моето сърце.
От мен ще махнеш тъжната завивка,
и после ще ме хванеш за ръце.

Дни ще имаме и хубави и лоши,
любовта ще ни изпитва всеки ден.
Светът красив е, а понявга лош е,
но ти не спирай да обичаш мен!

49

Бездомна буря

А светът ти пак ще се върти -
ще има нощи, чудни дни.
Без мен щастлив ще бъдеш ти...
Напред отново погледни.

Аз бях за тебе просто сън,
една измислена лъжа.
Не ще ме срещнеш и навън.
За никого не съм една.

Аз идвам и си тръгвам пак,
бездомна буря съм за теб.
Не се наказвай с този мрак.
Жена не съм, не съм човек.

Не ме обичай, аз съм блян,
несъществуваща мечта...
Илюзия съм в свят голям,
която няма и душа...

50