Arksi Poetry

Повикай ме... (На майка ми)

Събуждам се сутрин, но няма я вече
онази усмивка по детски във мен.
Стените са тъжни, но спомен далечен
вятър довява го все в моя ден.

И виждам отново лицето ти светло,
усмивката твоя изгрява в зори.
Ръце ми протягаш, а вън е напекло,
лято е пак и падат звезди.

Двете вървим по брега на морето,
играем си с вятъра както преди.
Вземи ми душата, вземи ми сърцето,
че този свят е студен и боли.

Вземи ме със теб, нека си тръгна -
тук няма какво да ми липсва дори.
Там ще си дойда, не ще се обърна,
не искам до себе си студ и сълзи.

Наслушах се вече на думи омразни
и нямам нужда от ничие рамо.
Ръцете ми тук ужасно са празни...
От съня ми щом тръгнеш,
повикай ме, мамо.

51

Всичко на света си ти (На Наско)

Стъпвам боса край морето,
погалвам вятъра с ръка.
Стаило се е в мен сърцето
и теб очаква в утринта.

Въпроси хиляди нахлуват
в душата ми и питат все
не се ли то сега страхува
да срещне твоето сърце.

Но аз мълча, не отговарям,
копнея само тишина.
Стара страница затварям
и поздравявам любовта.

И ето двама сме на плажа-
ръка в ръка, душа в душа.
Как от теб да се откажа,
та ти си всичко на света!

52

Душа съм аз, не тяло

На сватбата ти може ли да дойда?
До теб ще седна, тихо ще мълча.
Ще те погледам и без туй не мога
тяло да съм, само съм душа...

Призрак съм, но още те обичам
и мисля все за теб и любовта.
Единственно щастлив да си аз искам...
Дано намери своята жена.

Не казвай името ми ти пред нея,
и в сънищата си не ме търси.
Ще чуваш само като тъжно пея,
но няма да съм в твоите очи.

На сватбата ти може ли за малко
и нея да погледам със тъга?
После ще си тръгна пак обратно
със моята изгубена душа...

53

Мандолина

Очите ти са синьото море,
а кожата ти с мирис на кафе.
Ръцете ти са нежна мандолина,
гушни ме с тях и нека да замина...

Дълбоко в тебе да се потопя,
да вкуся искам вече от страстта,
с която във съня ми ти прииждаш,
даряваш ми целувки и не виждаш

как почва всичко в мене да гори,
да греят почват тъжните очи…
Душата ми обръщаш пак на песен,
а в лято става всяка златна есен.

Нощта ми ден е, а деня е нощ…
Изгубено копнея за любов…
Вземи ме и да стана мандолина,
в тебе ще се скрия, ще замина...

54

Тя беше всичко в живота ми

Тя беше фея и кралица,
тя беше огън през нощта,
а денем нежна като птица
донасяше ми песента.

Тя беше буря и оазис,
тя беше огън и тъга…
Еднакво можеше да мрази
и да обича от душа.

Тя беше болка и утеха,
тя беше радост и сълзи…
Подкрепяше ме към успеха
и критикуваше дори.

Тя беше всичките ми рими…
И музиката беше тя…
И нотите във петолиние
заключвах аз за след това.

Тя беше всичко през живота ми -
жена, приятелка, съдба…
А днес единствено душата й
отгоре гледа ме с тъга.

55

Пеперуди
Сливаме се пак в картини и ноти,
топим всеки мрак с усмивки широки.
Щастливи сълзите валят по лицата,
гоним мъглите с доброта във душата.
Въртим се във кръг - щастливи пеперуди...
За нас няма път, ни тъмни заблуди.
Хвани ми ръката, аз твойта не пускам.
До нас светлината само допускам.

56

Сърцето плаче и не чува

Приятелство не съществува -
превърна се на спомен тих...
Звездичка е, която плува
в небето като тъжен стих.

Аз търсих го във много хора
и ровех в чуждите души,
опитвайки се да преборя
тъгата в мене що горчи.

И в търсенето все се лъжех,
че някъде душа такава
за мен ше има, ала бършех
сълзите след поредна плява.

Приятелство не съществува -
превърна се на спомен тих.
Сърцето плаче и не чува.
дори поредния си стих.

57

Празна стая

Празна стая - няма никой,
само капчици роса
по прозореца се стичат,
гледат в моята душа.

А там все още е студено,
мъгливо - има бури пак.
Сърцето от лъжи ранено
потъва във тъга и мрак.

И въпреки, че Слънце грее
във мен е вечна самота,
защото искам, но не смея
да вкуся твойта топлина.

Понеже тя е забранена,
а ти все тъй от мен далеч.
Живея в стая заградена
със капки от тъга и скреж.

58

Хладни води

Танц танцуват самодиви
във прозрачната гора,
но една я само няма -
страда тя за любовта.

До реката се стаила
гледа хладните води.
Леко е очи присвила -
капят женските сълзи.

Тя любимият си чака
да й върне любовта.
Ала той изчезна в мрака
и остави я сама.

По сама от самодива -
тя сърцето си рани...
Кръв изтече, но щастлива
сля се с хладните води.

59

Направих ти нова Вселена (На Наско)

Направих ти нова Вселена -
от мир, благодат и любов.
Във нея е всичко зелено,
ухае на страст и живот.

Чакам те в нея, любими,
само побързай - ела!
Там ще сме вечно щастливи,
далече от всяка лъжа.

Ти пътя го знаеш, любими,
последвай мойта ръка.
Щом видиш ме ти целуни ме -
ще слеем душа във душа.

Двама, завинаги двама
без да ни пречат, нали?
Ще бъдем семейство голямо
докогато затворим очи!

60

Слънчо
Изгрява Слънце над Земята -
дарява с топлина сърцата.
За нов живот приканва всички -
щастливо пеят волни птички.
Реките шумолят в гората,
листата вятърът поклаща.
Тъй топло ми е на душата...
Очите зимата изпращат.
Облачета по небето плуват
и чудни фигурки рисуват,
когато нежно те танцуват.
А Слънчо нека да ни сгрява,
че който топли други с обич
на тъмно нивга не остава.

61

Да бъда от всичко по малко

Животът е толкова кратък,
че дори ми се иска понякога
да започна всичко отново
и да бъда от всичко по малко.

Да бъда Слънце в ласкави простори,
небе безкрайно и поля през май...
Да те обичам, ти да ми говориш
и тази приказка да няма край.

Да бъда Ангел и да бдя в съня ти,
да съм Принцеса в твоите очи...
Да няма кой от теб да ме отнеме
от мене нивга да не тръгваш ти.

Да съм Звезда, блещукаща във мрака
и падайки от синъото небе
да падна в твоите ръце очакващи
безкрайно влюбеното ми сърце.

Но животът си тече, не спира...
Не ще съм ни Звезда, ни Слънце...
Ти с нея си, а аз умирам -
дано във другия живот да бъда...

62

Нужна ми е твоята ръка (На Наско)

Обичам те, не спирам да обичам,
макар че може утре да умра...
До себе си безумно пак те искам,
тъй нужна ми е твоята ръка.

Липса, не изчезва тази липса...
Сънувам те, със сънища крада
целувките с които ме обсипваш
и думите за нас и любовта.

Мечтая те, не спирам да мечтая
как някога ще ме прегърнеш пак.
И с любовта си ще възвърнем рая -
ще стане светло, няма да е мрак.

Моята любов

Седни до мен и ми подай ръка,
аз няма този път да ти говоря...
Ще чуваш само моята душа...
Защо ми е със думи да те тровя?

Седни до мен, не тръгвай тази нощ...
Аз искам само малко да ме милваш...
Умра ли, знай, че моята любов -
дори и след смъртта ми ще я имаш.

63

Пленена
Нощта се стича бавно по плътта ми,
докосва нежно моите гърди.
Разпалва буен огън във жарта ми,
за обич молят плачещи очи.
Умирам да ме любиш до забрава,
от мен да пиеш чак до сутринта.
Душата ми самотна не оставяй -
сама ли е аз бързо ще умра.
Обичай ме, аз вечно ще съм твоя -
не мога тъй на друг да се отдам.
Съдбата ми отдавна не е моя -
пленена е в любовния ти плам.

64

Да поговоря искам с любовта

Аз няма да си тръгна като болка,
не ще си тръгна и като тъга…
Сърцето в мене пак кърви жестоко,
но няма да си тръгна и с вина.

Защото искам ти от мен да чуеш,
че бях безкрайно истинска със теб.
Обичах те, макар и да се чудиш
жена ли бях или пък скрит поет.

Не те излъгах даже за минута,
по теб не стрелях с ни една стрела.
Но твоята душа за мен бе глуха
Невинна ме изправи пред смъртта.

Ок, върви си щом така решаваш,
аз нямам право никого да спра.
Обаче аз не тръгвам, ще прощаваш,
да поговоря искам с любовта.

65

Недей, сърчице

Недей, сърчице, не страдай за него,
колко ли пъти се с теб подигра…
Винаги беше ти все непотребно,
а просто жадуваше сродна душа.

Недей, сърчице, недей пак унива,
той не си струва да лееш сълзи.
Чуй, събуди се, не ми се умира…
Има за нас още много мечти.

Ще стана птица

Така далеч си, само те сънувам
и снимката ти гледам всеки ден.
Щом името ти видя пак тъгувам.
Коварна дрога станал си за мен…

Без теб не мога вече да живея,
без теб ще спре сърцето ми дори.
Ще стана птица, песен ще запея.
а после с мен до теб ще долети.

66

Ти си Слънце
По римите ми ти недей въздиша,
защото те са пълни със сълзи.
Щом тъжна съм тогава само пиша,
а думите са болка що горчи.
По римите ми ти не се увличай,
защото са безкрайност от тъга.
Живее в тях едно добро момиче,
останало самотно на света.
По римите ми ти недей тъгува,
за миг поспри се, после отмини,
защото тъмнината в тях царува,
а ти си слънце с прелестни лъчи.

67

Ревнувам те

Ревнувам те от вятъра дори,
който нежно гали те в косите.
Ревнувам те, когато даже спиш
или притвориш лекичко очите.

Тогава мисля, че мечтаеш друг,
а моето сърце е чужда песен.
Гледам те и съм безумно глух
като умираща, самотна есен.

Ревнувам те и сутринта, когато
отпиваш от любимото кафе.
Харесвам го и аз, но непознато
чувство влиза в моето сърце.

Ревнувам те и няма да отричам,
че може би съм вече полудял,
но искам да си моето момиче
дори да стана стар и побелял.

68

Не тръгвай никога от мен
Усмивката ти мойта вяра днес е,
а топлината ти е сладката опора.
От бурите, когато съм понесен
ти хващаш ме без страх и без умора.
А любовта ти пък е моята награда
и тъй щастлив съм че със мене тя е.
Прегърна ли те болката отпада
и слънце почва в мене да играе.
Не тръгвай, мила, никога от мене…
Душата ми без теб ще се презира…
Сърцето ще боли, само ще стене…
Нали не искаш в мене да умира?

69

Пролетно
Задуха топъл вятър -
роши ми косите,
гали ме небрежно,
сгрява ми очите.
Държи ме за ръката
пламенно и нежно.
Топли ме в душата,
шепне ми копнежно.
А слънцето отгоре
трепка и играе.
Пеят птички волни
пролетта дошла е.

70

И на мен ми се случва понякога...

И на мен ми се случва понякога
да съм тъжна, сама и затворена...
Да се крия далеч от приятели
като капка сълза не отронена.

И на мен ми се случва понякога
да съм чужда, и своя, и ничия…
Да съм лодка от буря подмятана,
да изпитвам и аз безразличия.

И на мен ми се случва понякога
да се губя всред хиляди улици...
Да прегърна от мъка и вятъра,
да намирам от болката улики.

И на мен ми се случва понякога
да съм образ човешки във тяло..
И надявам се тайно, че някога
от полувинка ще стана на цяло.

71

Признание
Аз искам точно днес да ти призная,
че много силно влюбена съм в теб,
дори и след това да сложиш края
поне ще знам, че съм била човек.
В стомаха ми се гонят пеперуди,
в сърцето ми танцува любовта,
Душата с мислите за теб се буди
и пак със тях заспива вечерта.
Но даже да останеш невъзможен
не ще тъгувам, няма да скърбя…
Любовта да страда - не, не може -
тя е огън, страст и светлина.

72

На моето момче (На Наско)
Той е моето перце,
мойто тупкащо сърце.
В него влюбена съм аз
и изгарям в луда страст.
Той е синьото море,
мойто слънчево момче.
С него блика светлина
и е светла утринта.
Той е целият ми свят -
ще го любя пак и пак.
Ще съм негова жена
та дори и след смъртта.

73

Триста

Триста пъти ме предаде,
триста пъти ме рани,
триста пъти се продаде
на думи чужди и злини.

Триста пъти ти прощавах,
триста пъти в мен боля.
Триста пъти се надявах
да се върнеш след това.

Триста пъти те обичах
и триста пъти те убих…
Триста пъти се заричах
за тебе да не пиша стих.

Триста пъти и отгоре
пак за теб копнея аз…
Душата ми не се пребори
с теб и лудата си страст.

74

Аз съм мъничка звезда

Аз съм мъничка звезда,
светя ярко през нощта.
В небосклона тъмносин
търся пак човек любим.

Ала той не идва все.
Плаче моето сърце.
Светя ярко през нощта,
но тъгува ми душа.

И се питам пак защо
е сърцето ми само?
Дали ще ме гушне той
и отново да е мой…

Аз съм мъничка звезда,
светя ярко през нощта…
Но сама, без любовта
гасне мойта светлина.

75

Съдържание:

1. Прекрасно е
2. Здравей, любов
3. Любовта е навсякъде
4. Сега сме аз и ти
5. Лети
6. Завръщане
7. Луди хормони
8. Сълзи в самотата валят
9. В чуждо тяло
10. Тази песен ще е тиха
11. Една цигулка
12. На горба ми не хвърляйте цветя
13. Кой направи тази нежна музика?
14. Видя ли те
15. Ще те чакам, любов
16. Тиха лудост
17. Гола луна
18. Приседнала е тихо любовта
19. Аз искам да съм мила и добра
20. Искам истинска обич
21. Моята приятелка беше
22. Гоблен
23. Черното пиано
24. Есен е, приятелко
25. Обява
26. За теб, любов
27. Композирай ме

76

28. Неочакваната гостенка
29. Нима обичахте ме вие?
30. Поет без име
31. Спомен студен
32. Ще ти отива старостта
33. След теб
34. Фалшиво
35. Малко, малко, глупаво момиче...
36. Перце
37. Дори не ставам за поет

38. Самотна луна
39. Малко, сладко стихче
40. Ще легна да поспя
41. Призрачно пиано
42. Молитва
43. Ще ме познаеш ли
44. Нов живот
45. Най-тежко е на този свят...
46. Без сърце
47. Там нейде...
48. Слънчева стая
49. Не спирай да обичаш мен
50. Бездомна буря

51. Повикай ме...
52. Всичко на света си ти
53. Душа съм аз, не тяло...
54. Мандолина
55. Тя беше всичко в живота ми
56. Пеперуди

77

57. Сърцето плаче и не чува
58. Празна стая
59. Хладни води
60. Направих ти нова Вселена
61. Слънчо
62. Да бъда от всичко по малко
63. Нужна ми е твоята ръка
64. Моята любов
65. Пленена
66. Да поговоря искам с любовта
67. Недей, сърчице
68. Ще стана птица
69. Ти си слънце
70. Ревнувам те
71. Не тръгвай никога от мен
72. Пролетно
73. Признание
74. Триста
75. Аз съм мъничка звезда

78

За издаването на тази стихосбирка благодаря на Бог,
на майка ми и на баща ми, на себе си, че имах
вдъхновение, на приятелите ми, на моят съпруг Атанас
Хубенов и на маестро Антоан Антонов, който направи
няколко страхотни песни по мои стихове. Благодаря на
Маериела Ройлева, която ме подкрепяше през цялото
време и беше до мен, а също и на един много
специален човек, който срещнах в живота си, но искам
да го запазя в тайна.

В тази дългоочаквана книга успях да събера някой
свои творби от периода 2011 – 2021 година. Повечето
са написани в град Горна Оряховица, а последните,
когато се преместих да живея в град Първомай.
Лично аз не се смятам за поет. Пиша, когато ми е най-
тъжно или самотно. Много рядко пиша, когато съм
щастлива, но все пак успявам да черпя вдъхновение и
от хубавите емоции. В стиховете ми присъстват още
два образа като лирични герои. Исках да добавя това,
за да не мислите, че само аз съм лирическата в тях. Не
се стремя да пиша римите си по поетичната теория за
сричковите стъпки, защото според мен – така написан
един стих ми изглежда лишен от чувства и ритъм. За
мен поезията е едно чисто чувство, дошло от
дълбините на сърцето и трябва да остане такова и
върху белия лист.

С приятелски поздрави: Искра Хубенова (Аркси)

79

80