Ог мандино-най-великият търговец на света

1

Bookbg.net

2

Bookbg.net

3

Bookbg.net

ИЗПОЛЗВАЙТЕ МОЗЪКА СИ...
ОЩЕ ПО - ПЪЛНОЦЕННО

НАЙ-
ВЕЛИКИЯТ
ТЪРГОВЕЦ

В СВЕТА

ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ
ЖИВОТА СИ С БЕЗЦЕННАТА МЪДРОСТ

НА ДЕСЕТ ДРЕВНИ СВИТЪКА

ОГ МАНДИНО

4

Bookbg.net

ПЪРВА ЧАСТ ....................................................................................................................................................... 9
МИСИЯ УСПЕХ................................................................................................................................................. 9

1 ..................................................................................................................................................................... 9

2 ................................................................................................................................................................... 10

3 ................................................................................................................................................................... 12

4 ................................................................................................................................................................... 15

5 ................................................................................................................................................................... 16

6 ................................................................................................................................................................... 17

7 ................................................................................................................................................................... 19

8 ................................................................................................................................................................... 20
СВИТЪК С НОМЕР I.................................................................................................................................... 20

9 ................................................................................................................................................................... 21
СВИТЪК С НОМЕР II................................................................................................................................... 21

10 ................................................................................................................................................................. 23
СВИТЪК С НОМЕР III.................................................................................................................................. 23

11 ................................................................................................................................................................. 24
СВИТЪК С НОМЕР IV ................................................................................................................................. 24

12 ................................................................................................................................................................. 25
СВИТЪК С НОМЕР V .................................................................................................................................. 25

13 ................................................................................................................................................................. 26
СВИТЪК С НОМЕР VI ................................................................................................................................. 26

14 ................................................................................................................................................................. 27
СВИТЪК С НОМЕР VII ................................................................................................................................ 27

15 ................................................................................................................................................................. 29
СВИТЪК С НОМЕР VIII ............................................................................................................................... 29

16 ................................................................................................................................................................. 30
СВИТЪК С НОМЕР IX ................................................................................................................................. 30

17 ................................................................................................................................................................. 31
СВИТЪК С НОМЕР X .................................................................................................................................. 31

18 ................................................................................................................................................................. 33
ВТОРА ЧАСТ...................................................................................................................................................... 36

КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА................................................................................................................................. 36
ОГ МАНДИНО СИ СПОМНЯ ....................................................................................................................... 38

1 ................................................................................................................................................................... 39

2 ................................................................................................................................................................... 41

3 ................................................................................................................................................................... 43

4 ................................................................................................................................................................... 45

5 ................................................................................................................................................................... 47

6 ................................................................................................................................................................... 50

7 ................................................................................................................................................................... 53

8 ................................................................................................................................................................... 55

9 ................................................................................................................................................................... 57
ПЪРВИ ОБЕТ НА УСПЕХА ......................................................................................................................... 57

10 ................................................................................................................................................................. 58
ВТОРИ ОБЕТ НА УСПЕХА.......................................................................................................................... 58

11 ................................................................................................................................................................. 60
ТРЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА .......................................................................................................................... 60

12 ................................................................................................................................................................. 61
ЧЕТВЪРТИ ОБЕТ НА УСПЕХА................................................................................................................... 61

13 ................................................................................................................................................................. 62
ПЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА ............................................................................................................................ 62

14 ................................................................................................................................................................. 63
ШЕСТИ ОБЕТ НА УСПЕХА ......................................................................................................................... 63

15 ................................................................................................................................................................. 65
СЕДМИ ОБЕТ НА УСПЕХА ......................................................................................................................... 65

16 ................................................................................................................................................................. 66
ОСМИ ОБЕТ НА УСПЕХА ........................................................................................................................... 66

17 ................................................................................................................................................................. 67
ДЕВЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА........................................................................................................................ 67

18 ................................................................................................................................................................. 68
ПОСЛЕДЕН ОБЕТ НА УСПЕХА .................................................................................................................. 68

19 ................................................................................................................................................................. 69

5

Bookbg.net

ОГ МАНДИНО
НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ТЪРГОВЕЦ В СВЕТА



Ще упорствам, докато успея!

Не съм роден на този свят за поражение,
неуспехът не тече във вените ми.
Не съм овца, която чака
побутването на овчаря си.

Аз съм лъв и отказвам да разговарям,
да ходя и спя с овцете.

Касапницата на провала не е моя участ.

Ще упорствам, докато успея!



От древния свитък с номер III
в

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ
ТЪРГОВЕЦ
В СВЕТА

6

Bookbg.net

Днес Ог Мандино е кннаийг-чиестаепнриоядтадевнисввептоавечаевтотор25змаилпироонсавееткзлеемнпилеятроа и
самопомощта. Неговите 14 на
18 езика. Хиляди и хиляди хора от всички професии хранят искрено уважение към него
змЗ„Наауавтнйеа-отгвмо"а,лъ,„едДчмреаиореясъттптр,уонпсмарпеоеАнсхнвиаелвбтжаслрвиее"в,нто„итНае"аа,ийи„-Илгмоюзилббяоозмравъочвттукод"л,оюч„туНчдвоаоа,йтк-вво:сее„влтУеиноткиисавяа"ет,ро„сНттиактъйрер-ивтглеоилвзиеавкцдаууствпмаеисхвтт"е,ает„йХмнаруаи.—всКтнсМвиоегвитиистяиатя"е:,
нусапчеихн"з, а1жкинв.,о„тН"а,й„З-ваевлриъкщияатнеттъорнгаоввеецхтвосшвеатряа" — Краят на историята", 2 кн., „По-добър

изданиВесинчакбиъплргаавраскзиаепзриекпперчиантавдалнеежиалтинаизСлиълчввааМнеетпоод,рБаъдлигоатроияи телевизията или на откъси от това

Преводач Майя Караджова

Редактор Слава Николова

Художник Теменужка Маркова

7

Bookbg.net

Тази книга

се посвещава с уважение
на един голям търговец,
съчетал любов, състрадание
и уникална търговска система
във философия за успех в живота,

която всяка година
подтиква
и ръководи

хиляди хора
в намиране

на
по-голямо щастие,

добро душевно
и физическо здраве,

душевен мир,
сила

и богатство.

8

Bookbg.net

ПЪРВА ЧАСТ

МИСИЯ УСПЕХ

1

Хафид се позабави пред бронзовото огледало — разглеждаше отразения си в
лъскавия метал образ.
„Само очите са си запазили младостта" — промърмори той, като се извърна и
бавно тръгна по просторния мраморен под. Мина между двете колони от оникс,
издигнати, за да подкрепят блестящите от среброто и златото тавани. Застаряващите
крака го преведоха покрай изваяни от махагон и слонова кост маси. От дивани и
канапета проблясваше полирана черупка на костенурка, а инкрустираните със
скъпоценни камъни стени блещукаха в най-усърдно наредени брокати. В бронзови
съдини около фонтан от алабастрови хикфи се извисяваха невъзмутимо огромни палми,
а съдържанието на осеяни със скъпоценни камъни цветарници заслужаваше не по-
малко внимание. Никой, посетил дома на Хафид, не можеше да се съмнява, че той е
страхотно богат човек.
Старецът мина през покритата градина и влезе в склада, който продължаваше
още петстотин крачки извън замъка. Главният му счетоводител Иразмус го очакваше
точно до входа.
„Приветствам Ви, сър!" — Хафид кимна и мълчаливо продължи. Иразмус го
последва. Не успя да прикрие загриженото си изражение от необичайното желание на
господаря си да се срещнат тук. Край платформите за товарене Хафид поспря, за да
погледа как се прехвърля в различни тарги и отмята стоката от товарните вагони.
Имаше вълна, фини ленени платна, пергамент, мед килими и масла от Мала Азия;
стъкло, смокини, ядки и балсами от родната му страна; тъкани и лекарства от Палмир;
джинджифил, канела и скъпоценни камъни от Арабия; зърно, хартия, гранит, алабастър и
черен порцелан от Египет; гоблени от Вавилон; картини от Рим и статуи от Гърция. Въздухът
беше наситен с аромата на балсам, но чувствителният нос на стария Хафрид улови
присъствието на сладки сливи, ябълки, сирене и джинджифил.
Най-после се обърна към Иразмус „Стари приятелю, колко натрупано богатство има сега
в съкровищницата?"
Иразмус пребледня. „Всичкото ли, господарю?"
„Всичкото.”
„Скоро не съм проучвал подробно цифрите , но по моя преценка са над седем милиона
златни таланта."
„А ако стоката във всичките ми складове и магазини се обърне в злато, колко би
донесла?"
„Този сезон описът ни още не е завършен, но бих сложил най-малко три милиона
таланта още."
Хафид кимна. „Не купувайте повече стока. Незабавно организирай необходимото, за да
продадеш всичко каквото имам и да го обърнеш в злато."
Счетоводителят отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук. Отстъпи като ударен, а
когато накрая успя да проговори, изричаше думите с усилие.
„Не разбирам, сър. Това е най-доходната ни година. Всички големи магазини отчитат
увеличаване на продажбите в сравнение с миналия сезон. Дори Римските легиони са ни
клиенти сега. Нали преди две седмици продадохте на прокуратура в Йерусалим двеста
арабски жребци? Простете ми за нескромността. Рядко съм поставял под съмнение Вашите
разпоредби, но тази заповед не мога да проумея..."
Хафид се усмихна и кротко хвана ръката на Иразмус.
„Верни приятелю, паметта ти достатъчно силна ли е да извика спомена за първата ти
получена от мен заповед от преди много години, клоигацтеототемнуаззнаасчииях.?"„Приятно
За момент Иразмус сви вежди, но после ми беше, че
всяка година изнасяхте от съкровищницата половината от печалбата и я раздавахте на

9

Bookbg.net

бедните’’
„А тогава не ме ли смяташе за глупав търговец?"
„Имах много лоши предчувствия, сър’’
Хафид кимна и протегна ръце към товаро-разтоварните платформи. „А сега ще

признаеш ли, че напразно си се притеснявал?"
„Да, сър’’
„Тогава ми позволи да настоявам да не губиш доверие и в това решение, докато не

обясня плановете си. Вече съм стар и нямам особени нужди. Откак ми беше отнета
многообичаната Лиша, след толкова години на щастие, желанието ми е да разпределя
цялото си богатство сред бедните от този град. Ще запазя само толкова, колкото да не
завърша живота си в лишения. Освен пласирането на наличните стоки, бих желал да
подготвя необходимите документи за прехвърляне на собствеността на всички големи
магазини на тези, които сега ги управляват вместо мен. Също да им разпределя пет
хиляди златни таланта в отплата за дългогодишната им преданост, а и за да могат да
презаредят щандовете си по собствено желание”

Иразмус понечи да заговори, но вдигнатата ръка на Хафид го принуди да замълчи.
„Неприятна ли ти се струва задачата?"

Счетоводителят поклати глава и направи опит да се усмихне. „Не, сър, само че не
мога да разбера причините. Говорите като човек, чиито дни са преброени."

"В характера ти е, Иразмус, да: се безпокоиш за мен, вместо за себе си. Не мислиш
ли за собственото си бъдеще, когато се разпадне търговската ни империя?"

„От много години сме другари. Как мога сега само за себе си да мисля?"
Хафид прегърна стария си приятел и отвърна:
„Не е необходимо. От теб искам незабавно да прехвърлиш 50 хиляди златни
таланта на свое име и те моля да останеш с мен, докато изпълня едно обещание, което
дадох много отдавна. Щом удържа думата си, ще ти завещая този палат и складовете,

защото тогава ще съм готов да отида при Лиша'
Старият счетоводител, неспособен да възприеме чутите думи, гледаше втренчено

господаря си.
„Петдесет хиляди златни таланта, палата, складовете... аз не заслужавам..”
Хафид кимна. „Винаги съм смятал, че твоето приятелство е огромно предимство за мен.

Това, което ти подарявам, е незначително в сравнение с безкрайната ти преданост. Ти овладя
изкуството да не живееш единствено за себе си, а и за другите, и тази загриженост те
определи преди всичко като човек сред хората. Сега настоявам да побързаш да изпълниш
моите планове. Времето е най-ценната стока, която притежавам, а часовникът на живота ми
бие последния час'

Иразмус извърна лице, за да скрие сълзите си. Гласът му трепереше, когато попита: „А
какво е обещанието, на което още държите? Въпреки че бяхме.като братя, никога не съм
чувал да говорите за такова нещо".

Хафид скръсти ръце и се усмихна. „Ще се видим отново след като изпълниш днешните
ми разпоредби. Тогава ще разкрия една тайна, която повече от тридесет години не съм
споделял с никого, освен с любимата си съпруга."

2

Така и стана. Скоро от Дамаск тръгна сериозно охраняван керван, натоварен със
свидетелства за собственост и злато за всеки от тези, които управляваха големите търговски
центрове на Хафид. На всеки от десетте управители от Обед в Джопа до Рюъл в Петра
беше съобщено за оттеглянето на Хафид. И всеки от тях, онемял от смайване, получи
подарък. След последния си престой в търговския център на Антипатрис мисията на кервана
беше окончателно завършена.

Най-мощната по това време търговска империя вече не съществуваше.
С натежало от мъка сърце Иразмус изпрати вест на господаря си, че складовете са
празни, а големите магазини не носят вече гордата емблема на Хафид. Пратеникът се върна с
покана Иразмус да се срещне с господаря си до фонтана в перистила, веднага.
Хафид погледна внимателно лицето на приятеля си и попита: „Изпълнено ли е?"
„Изпълнено."
„Не тъгувай, скъпи приятелю, а ме последвай."
Когато поведе Иразмус към мраморната стълба в Дъното, в огромната стая отекна само
звукът от сандалите им. Забави за момент ход край уединена кристална ваза върху висока
поставка от цитрусово дърво. Наблюдаваше как слънчевата светлина променя стъклото от
бяло до виолетово. Старческото му лице се усмихна.

10
Bookbg.net

После двамата стари приятели заизкачваха вътрешната стълба, водеща към стаята в
купола на палата. Иразмус забеляза, че вече я няма въоръжената охрана, която винаги стоеше
на първото стъпало. Накрая стигнаха до. една площадка и спряха, защото и двамата се бяха
задъхали от усилието при изкачването. След малко продължиха до втората площадка и Хафид
извади от колана си малък ключ. Отключи тежката дъбова врата и бутна с тяло, докато не
изскърца. Иразмус се колебаеше, но когато господарят му махна да влезе, пристъпи плахо в
стаята, до която повече от три десетилетия никой не беше допускан.

Сива, прашна светлина се просмукваше от куличките горе. Иразмус сграбчи ръката на
Хафид, докато очите му свикнат с полумрака. Леко усмихнат, Хафид го наблюдаваше как се
оглежда в празната стая, в която имаше само един малък кедров сандък в ъгъла сред сноп
слънчева светлина.

„Разочарован си, нали, Иразмус?"
„Не знам какво да кажа, сър."
„Не си ли разочарован от обзавеждането? Безспорно съдържанието на тази стая е било
тема за разговор на много хора. Не си ли се чудил, не те ли е тревожела тайнствеността
около това, което има тук и което толкова дълго и така ревностно охранявам?"
Иразмус кимна. „Вярно е. През тези години много се говореше, имаше и много слухове
за онова, което господарят ни държи скрито в кулата."
„Да, приятелю, чувал съм повечето от тях. Говореше се, че тук има бурета, пълни с
диаманти и златни кюлчета, или диви животни, или редки птици. Веднъж един персийски
търговец намекна, че вероятно тук поддържам малък харем. Лиша се смя на идеята, че имам
колекция държанки. Но, както можеш да забележиш, тук няма нищо освен един малък
сандък. Пристъпи сега напред'
Двамата мъже се приведоха до сандъка и Хафид внимателно започна да развива
кожената лента, която го опасваше. Вдиша дълбоко кедровия аромат от дървото и накрая
натисна капака. Той тихо отскочи. Иразмус се наведе напред и се вторачи през рамото на
Хафид в съдържанието. Погледна господаря си и поклати смутено глава. В сандъка нямаше
нищо, освен свитъци — стари ръкописи... кожени свитъци.
Хафид посегна и нежно взе един от тях. За миг го притисна до гърдите си и затвори
очи. Кротко спокойствие заля лицето му и заличи следите от старостта. После стана на
крака и посочи сандъка.
„Дори стаята да беше пълна догоре с диаманти, нямаше да е по-скъпа от това, което
съзират очите ти в простата дървена кутия. Целият успех, цялото щастие, любов, душевен
мир и богатство, на което съм се радвал, могат веднага да се открият в тези свитъци. Никога
не ще изплатя дълга си към тях и към мъдреца, който ми ги предаде да се грижа'
Изплашен от нотката в гласа на Хафид, Иразмус отстъпи назад и каза: „Това ли е
тайната, която имахте предвид? Свързан ли е този сандък по някакъв начин с обещанието,
което все още трябва да изпълнявате?"
„Отговорът на двата ти въпроса е „Да".
Иразмус поразтърка с ръка потното си чело и погледна недоверчиво Хафид.
„Какво е написано в тези свитъци, та ги прави по-ценни от диамантите?"
„С изключение на един, всички свитъци съдържат принцип, закон или основна истина,
написани по неповторим начин, та да се помогне на читателя да разбере значението. Човек
трябва да научи и да практикува тайната от всеки свитък, за да стане майстор в търговското
изкуство. Когато ги овладее, той притежава силата да забогатее колкото желае."
Иразмус се взираше смаяно в старите свитъци.
„Дори колкото Вас да забогатее?"
„И много повече, ако иска."
„Казахте, че с изключение на един, всички тези свитъци съдържат търговски принципи.
А в последния какво има?"
„Последният, както го нарече, трябва да се чете пръв, защото са подредени за четене в
строга последователност. А първият свитък съдържа тайна, дадена само на шепа мъдреци в
цялата човешка история. Всъщност той дава инструкции как най-резултатно да се научи
написаното в другите свитъци”
„Изглежда като урок, който всеки може да овладее'
„И то урокът не е сложен при условие, че човек желае да заплаща с време и
концентрация, докато всеки принцип стане част от личността му, докато всеки принцип се
превърне в обичаен начин на живот”
Иразмус посегна към сандъка и извади един свитък. Като го придържаше внимателно с
всички пръсти, той го насочи към Хафид. „Простете, господарю, но защо тогава не сте
споделили принципите с другите, особено с тези, които са работили за Вас толкова дълго?
Винаги и по всички въпроси сте проявявали великодушие, как така всички търгуващи за Вас
не са получили възможността да прочетат тези думи на мъдростта и също да забогатеят? С
такова безценно познание всеки най-малкото би станал по-добър продавач на стоките. Защо

11

Bookbg.net

сте запазили за себе си принципите през всичките тези години?"
„Нямах никакъв избор. Преди много години, когато ми бяха поверени свитъците, бях

принуден да обещая под клетва, че ще споделя съдържанието им само с един човек. Все още
не разбирам причината за това странно изискване. Както и да е, беше ми наредено да
прилагам принципите от свитъците в собствения си живот до деня, в който се появи някой,
нуждаещ се от помощта и ръководствтото, вложени в тях, много по-нуждаещ се от мен на
младини. Казано ми беше, че по някакъв знак ще разпозная на кого да предам свитъците,
въпреки че е възможно той дори да не подозира, че ги търси.

Чаках търпеливо, а докато чаках, прилагах принципите, както ми беше разпоредено. С
познанието от тях станах това, което много хора наричат най-великия търговец в света, точно
както беше провъзгласен на времето човекът, който ми завеща свитъците. Сега, Иразмус,
вероятно най-после ще разбереш, защо в миналото някои мои действия в работата ти
изглеждаха особени и неприложими и все пак се оказваха успешни. Решенията и делата ми
винаги се ръководеха от свитъците; следователно не чрез собствената си мъдрост придобих
толкова много златни таланти. Аз бях само инструмент за изпълнение'

„Още ли вярвате, че който трябва да получи тези свитъци, ще се появи след толкова
време?"

„Да."

Хафид нежно прибра свитъците и затвори сандъка. Коленичил, той заговори тихо: „Ще
останеш ли при мен до този ден, Иразмус?"

Счетоводителят приближи в меката светлина и те стиснаха ръце. Кимна веднъж и се
отдалечи от стаята, сякаш по неизказана от господаря му команда. Хафид обви отново
кожения ремък около сандъка, стана и отиде към малка куличка. От нея пристъпи към
скелята, която обкръжаваше купола.

В лицето на стареца лъхна източният вятър, който носеше отвъдния мирис на езера и
пустиня. Стоеше високо над покривите на Дамаск и се усмихваше, а мислите му прескачаха
назад във времето.

3

Беше зима и лют студ скова Маслиновата планина. През тесния процеп на долината
Кидрон от Йерусалим се носеше миризма на пушек, тамян и горящо месо от Храма и тази
мръсотия се смесваше с уханието на планинските терпентинови дървета.

На открития склон, съвсем близо под село Бетпейдж, нощуваше огромният търговски
керван на Петрос от Палмир. Беше късен час и дори любимият жребец на .великия
търговец не преживяше в ниските фъстъчени храсти, а се беше разположил до мекия лавров
плет.

Зад дългата редица смълчани палатки около четири стари маслинови дървета бяха
навити дебело усукани конопени въжета. Образуваха четвъртит лагер за добитък, приютяващ
безформени очертания на камили и магарета, сгушени едно в друго, за да се топлят с телата
си. Освен двамата пазачи, които обикаляха край товарните каруци, в лагера се долавяше
единствено движението на високата подвижна сянка, очертана на стената от козяк в голямата
палатка на Петрос.

Вътре Петрос ядосано крачеше напред-назад, понякога спираше, за да се намръщи и
заклати глава към плахо коленичилия до вратата младеж. Най-после положи болното си тяло
на килима с втъкани златни нишки и махна на момчето да приближи.

„Хафид, винаги си ми бил като собствен син. Странната ти молба ме обърква и озадачава.
Не си ли доволен от работата си?"

Момчето беше забило поглед в килима. „Не, сър”
„Тогава повтори, ако обичаш, молбата си. И включи с твои думи причините за нещо
толкова необичайно."
„Желанието ми е да стана продавач на стоките Ви, а не само да обслужвам камилите.
Искам да бъда като Хадад, Саймън, Калеб и другите, които тръгват от товарните ни каруци с
животни, едва ли не пълзящи под тежестта на стоките Ви, и се връщат със злато за Вас, а и
за себе си. Желая да подобря ниското си житейско положение. Като камилар съм нищо, но
като Ваш търговец мога да добия богатство и успех."
„Откъде знаеш това?"
„Често съм Ви чувал да казвате, че няма друг занаят или професия с по-големи
възможности да се издигнеш от бедност към богатство от търговията."
Петрос кимна, но поразмисли и продължи да разпитва младежа: „Вярваш ли, че си
способен да работиш като Хадад и другите продавачи?"

12
Bookbg.net

Хафид погледна сериозно стареца и отвърна: „Много пъти съм дочувал Калеб да Ви се
оплаква от лошия си късмет, с който обясняваше слабите си продажби и много пъти съм чул
да му напомняте, че всеки би могъл да продаде всичката стока от складовете Ви за много
кратко време, стига да се съсредоточи и да научи търговските принципи и закони. Ако
вярвате, че Калеб, наричан от всички глупак, може да научи тези принципи, тогава не мога ли и
аз да усвоя специалното знание?"

„Ако овладееш принципите, каква ще е целта в живота ти?"
Хафид се поколеба и каза: „По цялата страна се говори, че сте велик търговец. Светът
никога не е виждал такава търговска империя, каквато сте изградили благодарение на
търговското си умение. Амбицията ми е да стана дори по-велик от Вас, най-великият
продавач, най-богатият и най-велик търговец в цял свят."
Петрос се облегна и загледа внимателно младото тъмно лице. Дрехите на младежа още
миришеха на животни, но с поведението си не показваше голямо смирение.
„А какво ще правиш с цялото огромно богатство и страхотната власт, която несъмнено
ще го придружава?"
„Това, което правите Вие. Семейството ми ще бъде осигурено с най-чудесните земни
блага, а останалото ще деля с тези, които се нуждаят'
Петрос поклати глава. „Богатството, синко, никога не трябва да бъде цел в живота ти.
Говориш красноречиво, но това са просто думи. Истинското богатство е в сърцето, а не в
кесията/'
Хафид упорстваше: „Вие не сте ли богат, сър?"
Старецът се усмихна на смелостта му. „Колкото до материалното богатство, Хафид,
между мен и най-долния просяк вън от палата на Херод има една единствена разлика.
Просякът мисли само за следващото си ядене, а аз — само за яденето, което ще е последно.
Не, синко, не се вдъхновявай от богатството и не работи, само за да забогатееш. Вместо
това се стреми към щастие, да бъдеш обичан и да обичаш, и най-важното — да постигнеш
душевен мир и спокойствие."
Хафид продължаваше да упорства: „Но тези неща са невъзможни без злато. Кой може да
живее в мизерия с душевно спокойствие? Как може някой с празен корем да бъде щастлив?
Как може човек да покаже любовта към семейството си, ако не е способен да го нахрани,
облече и подслони? Точно Вие сте казвали, че богатството е добро, когато носи радост на
другите. Защо тогава амбицията ми да съм богат не е добра? Мизерията може да е
привилегия и дори начин на живот за монах в пустинята, защото трябва да издържа само
себе си и да угажда единствено на своя бог, но аз смятам, че бедността е отличителен знак
за липса на способност или амбиция. Аз притежавам достатъчно и от двете качества."
Петрос се намръщи. „Коя е причината за този внезапен изблик на амбиция? Говориш за
осигуряване на семейство, въпреки че след като чумата прибра майка ти и баща ти нямаш
други освен мен, твоя осиновител."
Потъмнялата от слънцето кожа на Хафид не можа да скрие внезапно бликналата
руменина по бузите му. „Докато лагерувахме в Хеброн, преди да отпътуваме насам, срещнах
дъщерята на Калнех. Тя... Тя..."
„О-хо, сега истината изплува. Не благородни идеали, а любовта те е превърнала от
камиларче в силен боец, готов да се бори със света. Калнех е много богат човек. Дъщеря му и
камилар? Никога! Но дъщеря му и богат, млад и красив търговец... а-а, това е друго нещо.
Много добре, млади боецо, ще ти помогна да започнеш търговията и кариерата си'
Младежът падна на колене и сграбчи робата на Петрос. „Сър, сър! Как мога да изразя с
думи моята благодарност?"
Петрос се освободи от Хафид и отстъпи назад. „Предлагам за сега да задържиш
благодарностите си. Каквато и помощ да ти дам, ще бъде като песъчинка в сравнение с
планините, които трябва сам да преместиш!"
Радостта на Хафид веднага помръкна, щом попита: „Няма ли да ме научите на
принципите и законите, които ще ме превърнат във велик търговец?"
„Не. Не повече от това, че не ти угаждах и не направих ранните ти години спокойни и леки.
Често бях критикуван, че съм осъдил осиновеното си дете на кошмарен живот, но аз вярвах,
че ако отвътре гори подходящият огън, рано или късно той ще излезе наяве, а тогава вече ти
ще си далеч по-възмъжал от дългогодишния тежък труд. Тази вечер молбата ти ме направи
щастлив, защото огънят на амбицията блести в очите ти, а лицето ти сияе от изгарящо желание.
Това е добре, налице е истинността на оценката ми, но ти все пак трябва да докажеш, че зад
думите ти има нещо повече от въздух'
Хафид мълчеше и старецът продължи: „Първо, трябва да докажеш на мен, а още повече
— на себе си, че можеш да понесеш живота на търговец, защото не си избрал лек жребий.
Наистина много пъти си ме чувал да казвам, че ако човек успее, наградата е огромна, но е
огромна, само защото толкова малко успяват. Много отстъпват пред отчаянието и неуспеха

13
Bookbg.net

без да осъзнават, че вече притежават всички необходими средства за придобиване на огромно
богатство. Други посрещат всяка пречка по пътя си със страх и съмнение и я смятат за враг,
а препятствията всъщност са приятели и помощници. Необходими са за успеха, защото в
търговията, както и във всички сериозни кариери, победата идва само след много битки и
безброй поражения. Всяка битка обаче, всяко поражение усилват способностите и силите,
решителността и издръжливостта, умението и увереността ти — и така всяка пречка е „другар
по оръжие" и те принуждава да ставаш по-добър... или да се махаш. Всеки неочакван неуспех
е възможност да се придвижиш напред; ако ги загърбваш, ако ги избягваш, убиваш
бъдещето си'

Младежът кимна и понечи да заговори, но старецът вдигна ръка и продължи: „Освен
това се залавяш с най-самотната професия в света. Дори презрените бирници по залез
слънце се връщат по домовете си; и Римските легиони имат казарми, които наричат дом. А ти
ще наблюдаваш много залези далеч от всички приятели и любими същества. Нищо не може
така бързо да предизвика болката от самотата, както когато минеш край чужда къща вечер и
видиш в осветената от лампа стая как цялото семейство разчупва хляба си."

„В тези периоди на самота ще се сблъскаш с изкушението — не млъкваше Петрос.
Начинът, по който го посрещнеш, ще повлияе много на кариерата ти. Чувстваш се странно и
често изплашен, когато си на пътя само с животното си. Понякога временно забравяме
перспективи и стойности и ставаме като децата, копнеем за сигурността и любовта, които ни
принадлежат. Намереният заместител е бил краят на кариерата на много, дори хиляди
приемани, че имат огромни възможности в търговското изкуство. Освен това, няма кой да те
развеселява или утешава, когато не си продал никаква стока; никой освен тези, които искат
да те разделят с торбата ти с пари."

„Ще внимавам и ще се вслушвам в предупрежденията Ви."
„Тогава да започваме. Засега няма да получиш повече съвети. Стоиш пред мен като
зелена смокиня. Докато не узрее, тя не може да се нарече смокиня; докато не се откриеш за
знание и опит, не можеш да се наречеш търговец."
„Как да започна?"
„Сутринта ще се обадиш на Силвио при товарните каруци. Той ще предаде в твоя
отговорност една от най-чудесните мантии без шев. Изтъкана е от козя вълна и ще издържи и
най-силните дъждове. Боядисана е в червено с корени от брош, така че цветът никога няма
да се промени. От вътрешната страна до подгъва ще откриеш зашита малка звезда. Това е
знакът на Тола, чиято гилдия изработва най-фините мантии в цял свят. До звездата е моят
знак — кръг в квадрат. И двата са познати и уважавани надлъж и шир в страната и сме
продали безчет такива мантии. Толкова дълго съм търгувал с евреите че знам как е тяхната
дума за дреха като тази. Наричат я абейя.
Вземи мантията и едно магаре и призори тръгни към Витлеем, селото, през което
премина керванът ни преди да пристигнем тук. Досега никой от нашите продавачи не е ходил
там. Казват, че било загуба на време, защото хората са твърде бедни. И все пак там преди
много години продадох стотици мантии на овчарите. Остани във Витлеем, докато я
продадеш."
Хафид кимна — напразно се опитваше да скрие вълнението си. „На каква цена да продам
мантията, господарю?"
„В главната счетоводна книга срещу твоето име ще впиша задължение един сребърен
динарий. Когато се върнеш, ще ми го възстановиш. Задръж всичко, получено в повече, като
твоя комисионна и така всъщност ти сам поставяш цената на мантията. Може да посетиш
пазарището до южната врата на града или може да пожелаеш да окажеш внимание, като
посетиш всяка къща поотделно — сигурен съм, че има над хиляда. Разбира се, че е възможно
да сеХпарфодиаддоеттнаомвоекдинманмаа, натуимя,ънтемсуиблеишсеъвглеачсеезна?е"т със следващия ден.
Петрос нежно сложи ръка на рамото му. „Ще назнача някой на мястото ти, докато се
върнеш. Ако откриеш, че нямаш сили за тази професия, ще те разбера и не трябва да смяташ,
че си опозорен. Никога не се срамувай от опит и неуспех, защото който никога не се е
провалял, той никога не е опитвал. Като се върнеш, ще те разпитам надълго и нашироко за
преживяванията ти. След това ще реша как да постъпя, за да помогна чудните ти мечти да се
сбъднат'
Хафид се поклони и се обърна, за да излезе, но старецът не беше свършил. „Сине, има
едно правило, което трябва да запомниш, защото започваш нов живот. Винаги го имай наум и
ще преодоляваш привидно непреодолими препятствия — те непременно ще се изправят пред
теб както пред всеки с амбиция."
Хафид чакаше: „Да, сър?"
„Неуспехът никога няма да те застигне, ако е достатъчно твърдо решението ти да
успееш."

14
Bookbg.net

Петрос пристъпи по-близо до младежа: „Схващаш ли напълно значението на думите ми?"

„Да, сър."
„Повтори ги тогава."
„Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно
твърдо'’

4

Хафид бутна настрана недоядения хляб и се замисли върху нещастната си съдба.
Следващият ден ще е четвъртият във Витлеем, а червената мантия, единствената, която
толкова уверено отнесе от кервана, е още в пакета върху гърба на добичето, завързано за кол
в пещерата зад страноприемницата.

В претъпканата трапезария гледаше навъсено недовършеното си ядене без да чува
шума около себе си. В душата му нахлуваха съмнения, както при всеки търговец от
незапомнени времена.

„Защо хората да не ме изслушват? Как да задържи човек вниманието им? Защо затварят
вратите си, преди да съм казал пет думи? Защо загубват интерес и се отдалечават? Всички ли
в този град са бедни? Как да реагирам, като ми кажат, че харесват мантията, но не могат да
се решат да я купят? Как други продават, а аз не мога? Какъв е този завладяващ страх, когато
приближавам затворена врата, и как мога да го преодолея? Дали цената ми не отговаря на
цените на другите продавачи?"

Разтърси глава с презрение към неуспеха си. Може би, не това е неговият живот.
Може би, трябваше да си остане камилар и да продължи да печели дребни грошове за
всекидневния си тежък труд. Като rpодавач на стоки наистина би бил късметлия, ако се
сдобие с някаква печалба, докато се върне при кервана. Как го беше нарекъл Петрос?
Млад боец? За миг му се дощя да е отново при животните си.

След това се замисли за Лиша и за непреклонния й баща и съмненията бързо изчезнаха
от душата му. Довечера отново ще спи в планината, за да спести средства, а утре ще продаде
мантията. Ще говори красноречиво и ще изкара добра печалба. Ще започне рано, малко след
зазоряване, и ще застане близо до градския кладенец. Ще се обръща към всеки, който
приближава, и много скоро ще пътува назад към Маслиновата планина със сребро в
кесията.

Посегна към недовършения хляб и, докато ядеше, се замисли за господаря си. Петрос
щеше да се гордее с него, защото не се беше отчаял и върнал като пораже-нец. Четири дни
наистина са твърде дълго време за продаването на една единствена обикновена мантия, но
той знаеше, че успее ли да го направи за четири дни, ще научи от Петрос как да го прави за три
дни, а после — за два. След време ще стане толкова изкусен, че всеки час ще продава по
много мантии. Тогава наистина ще бъде знаменит търговец.

Излезе от шумната странноприемница и тръгна към пещерата и добичето. Леденият
въздух беше сковал земята с тънка покривка от скреж и всяко стръкче пропукваше
недоволно под натиска на сандалите му. Хафид реши да не язди тази вечер до планината, а
вместо това да отпочине с добичето си в пещерата.

Той знаеше, че следващият ден ще е по-добър, въпреки че вече разбираше, защо другите
подминаваха бедното село. Разчуло се бе, че тук не стават никакви продажби и всеки път,
когато някой откажеше да купи мантията му, си го спомняше. Но преди много години Петрос
беше продал стотици на това място. Може би времената са били други тогава, пък и той е
велик търговец.

Една мъждукаща светлина от пещерата го накара да ускори ход — уплаши се, че вътре
има крадец. Втурна се през отвора във варовика, готов да победи престъпника и да си върне
вещите. Но при гледката, която се разкри пред него, напрегнатото му тяло веднага се
отпусна.

Малка свещ, втъкната в една цепнатина в пещерната стена, едва осветяваше сгушените
плътно един до друг брадясъл мъж и млада жена. В нозете им, във вдлъбнат камък, в който
обикновено се държи фураж за добитъка, спеше пеленаче. Хафид не разбираше много от
тези неща, но по набръчканата кожица на бебето личеше, че е новородено. За да не изстине,
цялото, без малката главица, бе увито в плащовете на мъжа и на жената.

Мъжът му кимна, а жената се премести по-близо до детето. Всички мълчаха. После

15
Bookbg.net

жената потрепери и Хафид видя, че тънката дреха едва я предпазва от влагата в пещерата.
Отново погледна детето. Наблюдаваше очарован как малката устичка се отваря и затваря,
почти в усмивка. Усети нещо странно. Незнайно защо се сети за Лиша. Жената отново
потръпна от студа и внезапното й движение върна Хафид от мечтите му.

След няколко мъчителни мига на нерешителност, бъдещият продавач на стоки отиде до
добичето си. Внимателно развърза възлите, отвори пакета и взе мантията. Разпери я и потри
ръце в материята. Червената боя грееше на светлината на свещта. На вътрешната й страна
можеше да се види знакът на Петрос и знакът на Тола. Кръгът в квадрат и звездата. Колко пъти
през последните три дни беше я държал в изморените си ръце? Струваше му се, че познава
всяка нейна гънка, всяка нишка. Беше наистина мантия с високо качество. Ако я пази, човек
може да изкара с нея цял живот.

Хафид затвори очи и въздъхна. След това бързо тръгна към малкото семейство, коленичи
върху сламата до пеленачето и внимателно премести от яслата първо дрипавия плащ на
бащата, а после — и на майката. Подаде ги на собствениците им. И двамата бяха твърде
шокирани от неговата сърцатост, за да реагират. Сетне Хафид разгърна скъпоценната
червена мантия и нежно уви с нея спящото дете.

Когато извеждаше добичето си от пещерата, на бузата му още имаше влага от целувката
на младата майка. Точно над него блестеше най-ярката звезда, която някога беше виждал.
Загледа я, докато очите му се насълзят, и насочи добичето по пътеката към главния път за
Йерусалим и кервана в планините.

5

Хафид яздеше бавно, така че вече не виждаше звездата, която разстилаше пътека от
светлина пред него. Защо извърши тази глупава постъпка? Не познаваше хората в
пещерата. Защо не се опита да им продаде мантията? Какво щеше да каже на Петрос? Ами
на другите? Ще се натъркалят по земята от смях като научат, че е подарил поверената му
мантия. И то на чуждо бебе в някаква пещера. Той потърси в ума си подходяща измислица,
която да заблуди Петрос. Би могъл да каже, че са откраднали мантията от добичето, докато е
бил в гостилницата. Дали Петрос ще повярва на подобна история? В края на краищата в този
край има много бандити. И ако му повярва, дали няма да го упрекне за небрежността?

Не усети, как стигна до пътеката, която минаваше през Гетсиманската градина. Слезе
близо до кервана и тръгна изтощен пред мулето. От светлината над него се виждаше сякаш
беше ден, а ужасяващата го среща бързо се осъществи — съзря Петрос, излязъл от палатката
си и вторачен в небето. Хафид остана на мястото си, но старецът го забеляза почти веднага.

Имаше благоговение в гласа му, когато приближи младежа и попита: „Направо от
Витлеем ли идваш?"

„Да, господарю."
„Не те ли смущава, че те следва една звезда?"
„Не съм забелязал, сър."
„Не си забелязал? Не съм помръднал от това място, откак преди около два часа видях, че
тази звезда изгрява над Витлеем. Никога не съм виждал по-обагрена и по-ярка звезда. И после,
докато наблюдавах, започна да се движи по небето и да приближава към кервана ни. Сега,
когато е точно над главите ни, се появяваш ти и, за Бога, тя повече не мърда'
Петрос отиде до Хафид и, разглеждайки отблизо лицето на младежа, попита: „Участвал
ли си в някакво необичайно събитие, докато беше във Витлеем?
„Не, сър'
Старецът смръщи вежди, сякаш дълбоко се замисли. „Никога не съм чувал за такава нощ
и такова преживяване/'
Хафид трепна. „И аз никога няма да забравя тази нощ, господарю."
„Охо, значи наистина нещо се е случило вечерта. Защо се връщаш в този късен час?"
Хафид мълчеше, докато обърнатият старец буташе с остена товара върху мулето му.
„Празен е. Най-после успех. Влез в палатката ми и разкажи какво преживя. Откак боговете
превърнаха нощта в ден не мога да спя и вероятно думите ти ще ни подскажат, защо звезда
следва едно камиларче."
Петрос се облегна в леглото-люлка и заслуша със затворени очи дългия разказ на
Хафид за безкрайните откази и провали и обидите, срещнал във Витлеем. От време на време
кимаше, например, когато Хафид описваше търговеца на грънци, който със сила го изхвърлил
от магазина си, и се усмихна като чу как римският войник хвърлил мантията в лицето на
младия продавач, защото му бил отказал да намали цената.
И накрая с дрезгав, приглушен глас започна да описва всичките съмнения, които го бяха
нападнали вечерта в странноприемницата. Петрос го прекъсна: „Хафид, пре-разкажи ми,

16
Bookbg.net

доколкото си спомняш, всяко съмнение, минало през ума ти, докато седеше и се
самосъжаляваше."

Когато Хафид ги изреди по най-добрия за паметта му начин, старецът попита: „Сега, коя
мисъл влезе последна в главата ти, за да изтласка съмненията и да ти даде нова смелост за
решение да опиташ на следващия ден пак да продадеш червената мантия?"

За миг Хафид размисли върху отговора и каза: „Мислех само за дъщерята на Калнех.
Дори в тази отвратителна странноприемница знаех, че никога не ще мога отново да застана
пред нея, ако не успея." След това гласът му трепна: „Но както и да е, аз не оправдах
надеждите й."

„Ти не оправда надеждите й? Не те разбирам. Ти не върна мантията със себе си."
Случката с пеленачето и мантията в пещерата Хафид разказа с толкова тих глас, че се
наложи Петрос да се наведе напред, за да чува. Често поглеждаше отворения край на
палатката и ярката светлина, която още озаряваше лагера, докато младежът говореше. На
озадаченото му лице се появи усмивка и не забеляза, че момчето беше прекъснало разказа си и
вече хлипаше.
Скоро сподавеният плач стихна и в голямата палатка се възцари тишина. Хафид не
смееше да погледне господаря си. беше се провалил и доказал, че не е готов да стане нещо
повече от камилар. Бореше се с импулса да скочи на крака и да избяга от палатката. Тогава
почувства ръката на големия търговец и си наложи да го погледне в очите.
„Синко, от това пътуване не спечели много."
„Не, сър."
„Но аз спечелих. Звездата, която те следваше, ме излекува от слепотата. Не бях
склонен да я призная, но ще ти го обясня чак като се върнем в Палмир. Сега ще те помоля за
нещо."
„Да, господарю."
„Продавачите ни ще започнат да се завръщат в кервана утре преди залез слънце, а
добичетата им ще се нуждаят от грижите ти. Желаеш ли засега да се върнеш към
задълженията си като камилар?"
Хафид стана покорно и се поклони на своя благодетел. „Ще направя всичко, което
поискате от мен... и съжалявам, че Ви разочаровах'
„Тогава върви и се приготви за завръщането на хората ни, а ние ще се срещнем отново в
Палмир."
Когато Хафид излезе през входа на палатката, отгоре за миг го заслепи ярка светлина.
Потърка очи и чу, че Петрос го вика отвътре.
Младежът се обърна и влезе отново в очакване старецът да заговори. А той посочи към
него и каза: „Спи спокойно, защото не си се провалил'
Ярката звезда остана над тях цялата нощ.

6

Около две седмици след прибирането на кервана в Палмирската база, Хафид беше

събуден в сламената си постеля в обора, за да се яви при Петрос.
Той забърза към господарската спалня и застана неуверено до огромното легло.

Собственикът му изглеждаше като джудже в него. Отвори очи, едва се измъкна от завивките
и се понадигна да седне. Лицето му беше измършавяло, а по ръцете му изпъкваха вените.
На Хафид му беше трудно да повярва, че това е същият мъж, с когото само преди дванайсет
дни беше говорил.

Петрос му кимна и младежът приседна на ръба на леглото и зачака старецът да
проговори. Дори звучността . и силата на гласа бяха различни от последната им среща.

„Синко, много дни имаше да размишляваш върху амбициите си. Още ли желаеш да
станеш велик търговец?"

„Да, сър."
Остарялата глава закима: „Така да бъде. Възнамерявах да прекарам с теб много време,
но както можеш да видиш, за мен има други планове. Въпреки че се смятам за добър
търговец, не съм способен да се спазаря със смъртта да се отлкони от моята врата. Тя чака
от дни, както гладно куче чака пред кухненската врата. И тя като кучето знае, че накрая
вратата ще остане без пазач."
Кашлицата прекъсна Петрос, а Хафид седеше неподвижно, докато старецът си поемаше
въздух. Най-после кашлицата спря и Петрос безсилно се усмихна: „Кратко време ще бъдем

17

Bookbg.net

заедно, затова нека започваме. Извади, първо, малкия кедров сандък, който е под леглото'
Хафид коленичи и издърпа привързана с кожен ремък малка кутия. Постави я до леглото

под краката на Пет-рос. Старецът се изкашля, за да прочисти гласа си: „Преди много
години, когато имах по-ниско положение дори от камилар, имах удоволствието да спася
нападнат от двама бандити пътник от Изток. Твърдеше, че съм спасил живота му и искаше да
ми се отплати, въпреки че не чаках никаква отплата. И тъй като нямах нито семейство, нито
приятели, настоя да отида с него у тях при роднините му. Там ме приеха като свой.

Един ден, след като свикнах с новия си живот, ме посвети в тайната на този сандък.
Вътре имаше десет кожени свитъка — всеки с пореден номер. Първият съдържаше тайната
за научаването. А другите — всички тайни и принципи, необходими да преуспееш в изкуството
на продажбата. Цяла година всеки ден бях обучаван в мъдрите думи от ръкописите и в тайните
за научаване в първия свитък. Накрая запаметих всяка дума от всеки свитък така, че бяха
станали част от мисълта и живота ми. Превърнаха се в моя същност.

Най-после ми връчи сандъка с десетте свитъка, запечатано писмо и кесия с петдесет
златни монети. Писмото не трябваше да отварям, докато новият ми дом не се скрие от
погледа ми. Сбогувах се със семейството и го отворих чак на търговския път към Палмир.
Съдържанието ми разпореждаше да взема златните монети, да приложа наученото от
ръкописите и да започна нов живот. По-нататък ми повеляваше винаги да деля всяко
придобито богатство с по-необлагодетелстваните, но кожените свитъци не трябваше да се
подаряват или споделят с никого до деня, в който не ми бъде даден специален знак, за да ми
се покаже кой е следващият избран да ги получи.

Хафид поклати глава: „Не разбирам, сър''
„Ще ти обясня. От много години внимателно следя за човека с таен знак, а през това
време прилагах наученото от свитьците и натрупах огромно състояние. Почти бях повярвал,
че такъв изобщо няма да се появи. Така беше до твоето завръщане от Витлеем. Първото
подозрение, че ти си избраникът да получи свитъците, ме обзе, когато се появи под ярката
звезда, последвала те от Витлеем. Опитах в сърцето си да разбера това събитие, но се
покорявам и не оспорвам действията на боговете. А когато ми каза, че си подарил мантията,
която означаваше толкова много за теб, нещо в сърцето ми заговори, че моето дълго търсене
е завършило. Най-после бях открил следващия предопределен да получи сандъка. Странно,
щом узнах, че съм открил когото трябва, жизнеността ми започна бавно да изчезва. Вече
приближавам края, но дългото ми издирване приключи и мога да напусна този свят в мир'
Гласът на стареца затихна. Стиснал костеливите си юмруци, се наведе по-близо до
Хафид: „Слушай внимателно, синко, защото няма да имам сила да повторя тези думи'
С влажни очи Хафид приближи господаря си и ръцете им се докоснаха. Великият търговец
с усилие пое въздух: "Сега ти предавам този сандък и ценното му съдържание, но първо има
определени условия, които трябва да приемеш. Вътре има кесия със сто златни таланта. С тях
ще можеш да живееш и да набавиш малък запас от килими, с който да влезеш в търговския
свят. Можех да те даря с огромно богатство, но това би ти причинило ужасна вреда. Далеч
по-добре е със собствени сили да станеш най-богатият и велик търговец в света. Виждаш, че
не съм забравил целта ти.
Веднага тръгни за Дамаск. Там ще откриеш неограничени възможности за прилагане на
бъдещите ти уроци. Като си осигуриш подслон, ще отвориш само свитъка със знак I. Трябва
да го четеш и препрочиташ, докато напълно разбереш тайния метод, описан в него, който
ще използваш, когато учиш принципите на успеха в търговията, побрани в останалите
ръкописи. Докато изучаваш всеки един, можеш да започнеш да продаваш купените килими и,
ако съчетаеш наученото с придобивания опит и продължиш да учиш всеки свитък, както е
посочено, продажбите ти ще се увеличават всеки ден. Първото ми условие значи е да

положи„шДкал,естъвар,."че ще следваш инструкциите от свитък, обозначен I. Съгласен ли си?"

„Добре, добре... а когато приложиш принципите от свитъците, ще забогатееш много
повече, отколкото някога си мечтал. Второто ми условие е постоянно да прехвърляш
половината от печалбите си на по-нещастните от теб. Ще трябва да го спазваш. Ще се

съгласи„шДлаи, ?с"ър."

„А сега най-важното от всички условия. Забранено ти е да споделяш с когото и да било
свитъците или мъдростта в тях. Някой ден ще се появи човек и ще ти се даде таен знак,
точно както звездата и безкористната ти постъпка. Ще го разпознаеш дори преносителят му
да не знае, че е избраникът. Убеди ли се сърцето ти, че си прав, ще предадеш на него или нея
сандъка със съдържанието му. Когато това се изпълни, няма да е нужно да се поставят
условия на получателя, както бяха поставени на мен и сега — на теб. Писмото, което получих
толкова отдавна повеляваше, че третият получател на свитъците, ако желае, може да сподели
със света заветите им. Ще обещаеш ли да спазваш това трето условие?"

18
Bookbg.net

„Да."

Петрос въздъхна с облекчение, сякаш от него беше свален тежък товар. Усмихна се едва
забележимо и обгърна с костеливите си ръце лицето на Хафид. „Вземи сандъка и потегляй.
Повече няма да се видим. Моите пожелания за успех и любовта ми ще те придружават. Дано
твоята Лиша сподели цялото щастие, което бъдещето ще ти донесе."

Когато Хафид взе сандъка и го пренесе през отворената врата на спалнята, по бузите му,
без никакво стеснение. се стичаха сълзи. Поспря отвън, постави сандъка а пода и се обърна
към господаря си: „Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е
достаСттъачрнеоцтъвтъерддвоа, нсаелуис?м"ихна и кимна. Вдигна ръка за сбогом.

7

Хафид и добичето му влязоха в огромния град Дамаск през източната порта. Яздеше по
улицата, наречена Стрейт, а колебанията и трепетът, шумът и виковете от стотици магазини
едва ли разсейваха страха му. Да пристигнеш в голям град с влиятелен търговски керван като
Петросовия е едно, а да си сам и незащитен е съвсем друго. От всички страни към него се
втурваха улични търговци със стоки в ръце и крещяха един от друг по-силно. Мина край
магазини, подобни на килийки, и през базари, отрупани с майсторски изработки на бакърджии,
златари, сарачи, тъкачи, дърводелци; при всяка стъпка на мулето пред него заставаше нов
амбулантен търговец, ридаещ и бълващ думи на самосъжаление.

Точно насреща му, оттатък западната градска стена, се издигаше връх Хермон. Макар да
беше лято, най-високата му част все още беше в бяло. Той сякаш търпеливо и снизходително
наблюдаваше какафонията долу на пазарището. Най-после Хафид се отби от прочутата улица
и се осведоми за квартала. Не се затрудни — откри една странноприемница, наречена Мосча.
Стаята му беше чиста. Предплати наема за един месец, с което веднага извоюва репутацията
си пред Антонин — собственика. След това настани добичето си в яхъра зад хана, изкъпа се
във водите на Барада и се върна в стаята.

Сложи малкия кедров сандък в края на леглото и почна да развива кожения ремък.
Капакът се отвори лесно и той се втренчи в кожените свитъци. После бръкна и докосна
кожата. Тя се изви под пръстите му сякаш беше жива и момчето бързо отдръпна ръка. Стана и
пристъпи към решетъчния прозорец, през който се вливаше звуковият поток от шумния и
отдалечен почти на половин миля от него пазар. Като погледна в посока на приглушените
гласове, страхът и съмненията отново се върнаха и усети как увереността му изчезва. Затвори
очи, облегна глава на стената и заплака с глас. „Колко съм глупав да мечтая, че един ден аз,
простият камилар, ще бъда провъзгласен за най-великия търговец в света, а дори нямам
смелост да яздя по улицата сред сергиите на продавачите. Днес с очите си видях стотици
продавачи до един много по-добре от мен подготвени за професията си.. Всички бяха
самоуверени, ентусиазирани и упорити. Всички изглеждаха готови за оцеляването си в
джунглата на пазара. Колко е тъпо и нахално да се надявам, че мога да се състезавам с тях и
да ги надмина. Петрос, скъпи Петрос, страхувам се, че пак ще те разочаровам'

Хвърли се на леглото и изтощен от пътуването рида, докато заспи.
Когато се събуди, беше утро. Още преди да отвори очи, чу чуруликане. После седна и
погледна с невярващи очи врабчето, кацнало върху отворения капак на сандъка със свитъците.
Изтича до прозореца. Навън хиляди врабчета се скупчваха на гроздове по смокините и
яворовите дървета и всяко посрещаше деня с песен. Докато наблюдаваше, някои кацаха на
перваза, но при най-лекото помръдване на Хафид отлитаха. След това се обърна и отново
погледна сандъка. Пернатият гостенин виреше глава и гледаше втренчено младежа.

Хафид бавно, с протегната ръка приближаваше. Птичето скочи в дланта му. „Хиляди като
теб са навън и се страхуват. А ти има смелостта да влезеш през прозореца'

Птичето клъвна рязко кожата на Хафид и той го пренеесе до масата, където в
бохчата му имаше хляб и сирене. Отрони трохички и ги сложи пред малкия си приятел, който
започна да яде. На младежа му хрумна нещо и се върна до прозореца. Опипа с ръка дупките на
мрежата. Бяха толкова малки, че изглеждаше почти невъзможно врабчето да е влязло от там.
После си спомни гласа на Петрос и повтори високо думите: „Неуспехът никога няма да ме
застигне, ако решението ми да успея е достатъчно твърдо'

Върна се при сандъка и бръкна вътре. Един кожен свитък беше по-остарял от
останалите. Извади го от кутията и внимателно го разгъна. Страхът, който изпитваше,
изчезна. Тогава погледна към врабеца. И него го нямаше. Само трошици хляб и сирене бяха
останали като свидетелство за посещението на малкото смело птиче. Хафид се загледа в

19
Bookbg.net

свитъка. Заглавието му гласеше „Свитък I” Започна да чете...

8
СВИТЪК С НОМЕР I

Днес започвам нов живот.
Днес свалям старата си кожа ,страдала твърде дълго от контузиите на неуспеха и раните
на посредствеността.
Днес се раждам отново, а родното ми място е лозе, в което има плодове за всички.
Днес ще бера гроздовете на мъдростта от най-високите и най-богатите лози, защото са
засаждани поколение след поколение от най-мъдрите предшественици на моята професия.
Днес с наслада ще опитам вкуса на гроздето от тези лозя и наистина ще погълна
зародиша на успеха, скрит в него. И в мен ще покълне нов живот.
Избраното поприще е отрупано с възможности, но е изпълнено със съкрушение и
огорчение и, ако телата на неуспелите се натрупваха едно върху друго, купът щеше да хвърля
сянка върху всички пирамиди в света.
Но аз няма да се проваля като другите, защото сега в ръцете си държа картата, която ще
ме води в опасните води към бряг, до вчера бил само една мечта.
Моята награда за борбата няма да е вече неуспехът. Както природата не е предвидила
тялото ми да търпи болка, точно така не е предвидила животът ми да търпи неуспех.
Неуспехът, подобно на болката, е чужд в живота ми. В миналото го приемах, както приемах
болката. Сега го отхвърлям и съм готов за мъдростта и принципите, то ще ме изведат от
сянката към светлината на богатството и щастието много по-далеч и от най-чудатите ми мечти
—дори златните ябълки от градината на Хесперидите ще ми се струват само една заслужена
награда.
Времето учи на всичко живеещия вечно, но аз не разполагам с лукса на вечността. И все
пак в определеното ми време трябва да упражнявам изкуството на търпението, защото
природата никога не действа прибързано.
Сто години са необходими за създаването на маслиновото дърво, царя на всички
дървета. Лукът израства за девет седмици. Живях като луковите насаждения. Не съм
доволен. Сега ще стана най-великото маслиново дърво, а в действителност, най-великият
търговец.
Но как? Защото нямам нито знание, нито опит да постигна величие и вече се препънах в
невежеството и се потопих във водите на самосъжалението. Отговорът е прост. Ще започна
пътуването си без да се обременявам с ненужно знание, нито с незначителен опит. Природата
ми е осигурила много повече знание и инстинкт от всеки горски звяр, а стойността на опита
обикновено се надценява от старците, които кимат мъдро и говорят глуповато.
Опитът всъщност обучава съвършено, въпреки че курсът от уроци поглъща годините на
човек и ползата намалява с времето, необходимо да се придобие специалната мъдрост. Накрая,
когато човек умре, той изчезва. Освен това опитът може да се съпостави с модата; действие,
оказало се успешно днес, утре ще бъде неприложимо и непрактично.
Само принципите устояват и сега ги притежавам, защото законите, които ще ме водят към
величие се съдържат в свитъците. Те ще ме учат повече как да се предпазвам от неуспех,
отколкото как да постигам успех, защото какво друго е успехът освен душевно състояние. Ще
се намерят ли двама от хиляда мъдри мъже да дефинират успеха с едни и същи думи; а
провалът винаги се описва само по един начин. Провалът е неспособността на човек да
постигне целите си в живота, независимо какви са те.
В действителност единствената разлика между успелите и неуспелите се крие в
различните им навици. Добрите навици са ключ към пълен успех. Лошите навици са отворена
врата за неуспеха. Така че първият, предхождащ всички други, закон, на който ще се
подчиня, е: Ще създам добри навици и ще стана техен роб.
Като дете бях роб на импулсите си; сега като всички възрастни хора, съм роб на
навиците си. Отказах се от свободната си воля в полза на натрупваните с години
навици, а делата в досегашния ми живот вече са начертали път, заплашващ да ограничи
бъдещето ми. Действията ми се ръководят от желания, страст, предразсъдъци, алчност,
любов, страх, обкръжение, навици — а най-лошият от всички тези тирани е навикът.
Следователно, ако трябва да бъда роб на навик, нека да съм роб на добри навици.
Лошите трябва да се изкоренят и да се подготвят нови бразди за добро семе.

20
Bookbg.net

Ще създам добри навици и ще стана техен роб.
А как ще извърша трудния подвиг? Ще го направя чрез тези свитъци, защото
всеки съдържа по един принцип, който ще премахне от живота ми един лош навик и ще
го замести с друг, водещ ме към успех. Защото това е още един от законите на
природата — навикът може да се премахне само от друг навик. Така че, за да изпълнят
написаните думи специалната си задача, ще възпитам първия от новите си навици,
който е следният:
Ще чета всеки свитък по тридесет дни, както е определено, преди да продължа със
следващия.
Отначало, когато ставам, ще чета думите наум. После ще ги чета наум след като
изям обяда си. За последен път ще ги чета точно преди да легна, когато денят си
отива и много важно е, че този път ще ги чета на глас.
Следващите тридесет дни ще повторям този ред на действие. После ще премина
към поредния свитък и ще повтарям процедурата още тридесет дни. Ще продължавам,
докато преживея с всеки свитък по тридесет дни и четивото ми стане навик.
А какво ще постигна с този навик? Тук се крие тайната на всички човешки
постижения. Като повтарям думите ежедневно, те ще станат част от моя активен ум и
по-важното - ще проникнат и в другия ми ум, загадъчния никога не заспиващ източник,
творец на мечтите ми, който често ме принуждава да действам по непонятни за мен начини.
Думите от свитъците се поглъщат от мистериозния ми ум, затова всяка сутрин ще
започна да се събуждам с непозната досега жизненост. Силата ми ще се увеличи, ще се
повиши ентусиазмът ми, желанието да опозная света ще победи всички страхове, познати
от ранните ми години. Ще бъда по-щастлив, отколкото някога съм предполагал, че е възможно
в този свят на борба и болка.
Накрая ще открия, че реагирам на всички ситуации, с които се сблъсквам, по начина,
изискван от свитъците, и скоро ще ми стане лесно да действам и реагирам така, - защото.с
практика всичко става лесно.
Ето как се заражда нов и добър навик — едно действие стане ли лесно чрез повторение, се
изпълнява с удоволствие, а щом е удоволствие, в човешката природа е да го изпълнява
често. Тогава то става навик, а аз — негов роб, и това е моето желание, щом навикът е добър.

Днес започвам нов живот.
И си давам тържествена клетва, че нищо няма да забави развитието на новия ми живот. Няма
да пропусна нито ден без да чета, защото този ден не може да се върне, нито да се замени с друг.
Не трябва и няма да нарушавам навика си всеки ден да чета от свитъците. Отделяните по
няколко минути за новия навик наистина са много ниска цена за щастието и успеха, с които ще
се сдобия.
Прочитайки и препрочитайки думите от свитъците, които ще следвам, никога няма да
допусна краткостта им или простотата им да породят небрежно отношение към посланията в
ръкописите. Хиляди гроздове се намачкват, за да се напълни една кана с вино, а люспите и
останалата каша се изхвърлят на птиците. Така е и с гроздовете на мъдростта през вековете.
Много нещо е прецедено и изхвърлено като безполезно. Само пречистената истина е останала
в думите, които следват. Ще пия според указанията и няма да разлея нито капка, И
непременно ще погълна зърното на успеха.
Днес старата ми кожа се разпада. Ще се извисявам сред хората, а те няма да ме познаят,
защото от днес съм нов човек с нов живот.

9
СВИТЪК С НОМЕР II

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за
успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат
живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и,
докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще
направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на
силата му.

Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват

21
Bookbg.net

облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни
сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват
и най-втвърдената глина.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново.
Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства
духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото
показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще
понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се
полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето
предизвикателство.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще
насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се
възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да
критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.
Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата
към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите Деца? Отсега нататък
ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще.постъпвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за
възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърцата им
преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта
ми да влезе в душите им.
Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците,
защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще
обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще
обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще
обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите
им; ще обичам грозните заради мира в душите им. Ще посрещна днешния ден с любов в
сърцето си.
Но как ще реагирам на действията на другите? С любов. Както любовта е средство
за.отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на
омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се
превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато
съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С
употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без
закрилата му тръгна сред пъстрея поток от хора, но когато го направя, името ми ще е
издигнато високо в пирамидата на живота.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще се държа с всеки срещнат?
По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам — Обичам
Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят- в очите ми, ще изглаждат бръчките по
челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се
отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята
любов?

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам
всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам
прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност.
Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го
извисявам с многовековното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душата ми да стане
самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да
допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли
земята.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича
от вените ми, защото нямам време да мразя, имам време само да обичам. В гози момент правя
първата необходима стъпка да стана ювек сред хората. С любов ще увелича продажбите
триратно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с
любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света.

Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.

22

Bookbg.net

10
СВИТЪК С НОМЕР III

Ще упорствам, докато успея.
В Ориента младите бикове се проверяват за арената по определен начин. Всеки се
завежда до ринга и се пуска да атакува пикадор, който го боде с пина. После внимателно се
преценява смелостта му според броя на опитите, демонстриращи желанието му да щурмува,
въпреки раните от острието. Отсега нататък ще приема, че животът всеки ден ме проверява
по същия начин. Ако упорствам, ако продължавам да опитвам, ако продължавам да атакувам
напред, ще постигна целта си.

Ще упорствам, докато успея.
Не съм роден на този свят за поражение, неуспехът не тече във вените ми. Не съм овца,
която чака побутването на овчаря си. Аз съм лъв и отказвам да разговарям, да ходя и спя с
овцете. Няма да чувам онези, които хленчат и се оплакват, защото болестта им е заразна. Да
вървят при овцете. Касапницата на провала не е моя участ.

Ще упорствам, докато успея!
Наградите от живота са в края на всяко пътуване, а не наскоро след тръгването; не ми
е дадено да знам колко крачки са необходими, за да стигна до целта си. Може да срещна
неуспеха дори след хиляда крачки и все пак успехът се крие зад следващия завой на пътя.
Никога няма да узная колко е близо, ако не завия.
Винаги ще правя нова крачка. Ако е безрезултатна, ще направя още една и още една.
Наистина стъпка по стъпка не е толкова трудно.

Ще упорствам, докато успея.
Отсега нататък ще смятам всекидневното си усилие само за един мой саблен удар
срещу могъщ дъб. От първия ми удар дървото може да не потрепери, нито от втория, нито от
третия. Всеки от тях може да е незначителен и да изглежда несъществен. Но накрая дъбът
ще се катурне от десетките удари. Така ще стане и с днешните ми упорити опити.
Ще приличам на дъждовна капка, която отмива планина; на мравката, която поглъща
тигър; на звездата, която озарява земята; на робът, който строи пирамида. Ще построя
замъка си тухла по тухла, защото знам, че ако се повтарят, незначителните опити ще
завършат всяко начинание.

Ще упорствам, докато успея.
Няма да мисля за поражение и ще изчистя речника си от думи и фрази, като зарязвам: не
мога, неспособен, невъзможен, недопустим, невероятен, неуспех, неприложим, безнадежден и
отстъпление; защото са думи за глупаците. Ще избягвам отчаянието, но ако се заразя от тази
душевна болест, ще продължавам отчаяно да работя. Ще работя като роб и ще издържа. Ще
пренебрегвам спънките по пътя и ще следя високите си цели, защото знам, че в края на
сухата пустиня расте зелена трева.

Ще упорствам, докато успея.
Ще помня древния закон за загубите и ще го насоча в моя полза. Ще упорствам със
знанието, че всеки неуспех в продажбата ще увеличава шанса ми за успех при следващия
опит. Всяко не, което чуя, ще ме приближава до смисъла на да. Всяка гримаса, която уловя,
само ще ме подготвя за предстоящата усмивка. Всяка беда, с която се сблъскам, ще носи в
себе си зародиша на утрешния добър шанс. Трябва да преживея нощта, за да оценя деня.
Трябва често да се провалям, за да успея само веднъж.

Ще упорствам, докато успея.
Ще опитвам и опитвам и отново ще опитвам. Всяка спънка ще приемам като
обикновено прекъсване по пътя към целта и събуждане на желанието ми за професията. Ще
упорствам и ще развивам уменията си, както морякът своите — всеки път когато се измъква от
яростта на бурята.

Ще упорствам, докато успея.
Отсега нататък ще науча и ще прилагам още една от тайните за превъзходство в моята
работа. В края на всеки ден, независимо дали е бил успешен или не, ще опитвам да
реализирам още една продажба. Когато измореното ми тяло мислено потегля към къщи, ще
устоявам на изкушението да тръгна. Ще пробвам отново. Ще направя още един опит, за да
приключа с победа, а не сполуча ли, ще опитам пак. Никога няма да допусна ден, завършил с
неуспех. Така ще посея семето на утрешния успех и ще спечеля непреодолима преднина пред
онези, които спират работа в определен час. Когато свършва борбата на другите, моята ще
започва и урожаят ми ще бъде богат.

Ще упорствам, докато успея.

23
Bookbg.net

Няма да допусна също вчерашният успех днес да ме приспива в тихо задоволство,
защото то е дълбокото начало на неуспеха. Ще забравя какво ми се е случило през
изминалия ден — и добро, и лошо, и ще приветствам изгряващото слънце убеден, че предстои
най-хубавият ден в живота ми.

Ще упорствам, докато дишам. Защото сега знам един от най-чудесните принципи на
успеха: ако упорствам достатъчно дълго, ще победя.

Ще упорствам.
Ще победя.

11
СВИТЪК С НОМЕР IV

Аз съм най-великото чудо на природата.
Откак свят светува, не е съществувал човек с моя ум, моето сърце, моите очи, уши, ръце,
коса, уста. Няма човек, роден някога или живеещ сега, или който ще се появи утре, да ходи,
говори, да се движи и мисли точно като мен. Всички хора са мои братя и все пак се различавам
от тях. Аз съм неповторимо създание.
Аз съм най-великото чудо на природата.
Въпреки че съм от животинското царство, само възнаграждение за животни няма да ме
удовлетвори. В мен гори предаван през безброй поколения пламък и топлината му постоянно
подтиква духа ми да става по-добър - и така ще бъде. Ще разпалвам пламъка на
недоволството и ще обявя пред света своята неповторимост. Никой не може да направи
точно копие на щрихите ми с четка, нито на знаците ми с длето, никой не може да
възпроизведе моето потомство, нито почерка ми и дейсвително никои не притежават
способността да продава точно като мен.
Аз съм най-великото чудо на природата.
Няма повече да правя безплодни опити да имитирам другите. Вместо това ще разкрия
неповторимостта си на пазара. Ще я разгласявам, нещо повече —ще я продавам. От сега
започвам да подчертавам своите отлики и да крия приликите. И същия принцип ще
прилагам за стоките, които продавам. Продавач и стоки, различни от всички други, и горди,
че са необикновени.
Аз съм уникално природно създание.
Изключителен съм, а всичко изключително има стойност; следователно мога да бъда
оценен. Аз съм краен продукт на хилядолетна еволюция; следователно ми са дадени ум и
тяло по-добри, отколкото на всички предхождащи императори и мъдреци.
Но моите умения, ум, сърце и тяло ще залинеят, загният и изчезнат, ако не ги
употребявам правилно. Имам неограничени възможности. Но действам само с малка част от
мозъка; само незначителна част от мускулите ми са подвижни. Мога да увелича вчерашните
си постижения стократно или повече и точно това ще направя, като започвам от днес.
Никога вече няма да се задоволявам с предишни завоевания, нито ще се отдавам на
самохвалство за дела, които реално са твърде маловажни дори за признаване. Мога да
постигна много повече от постигнатото и ще го направя; та защо трябва чудото, което ме е
възпроизвело, да свърши с моето раждане? Защо да не може да продължи в сегашните ми
дела?
Аз съм най-великото чудо на природата.
Не съм случайно на тази земя. Тук съм с цел и тя е да прерастна в планина, а не да се
смаля до песъчинка. Отсега нататък ще влагам всичките си усилия да стана най-високата
от всички планини и ще напрягам силите си, докато започнат да крещят за милост.
Ще увеличавам знанията си за човечеството, за себе си, за продаваните от мен стоки и
така продажбите ми ще се умножават. Ще практикувам, усъвършенствам и изглаждам думите,
произнасяни при продажбата на стоките, защото това е основата, върху която ще градя
кариерата си и никога няма да забравя, че много са постигнали огромно богатство и успех само с
един отлично проведен търговски разговор. Освен това постоянно ще се стремя да
усъвършенствам добрите си обноски и благоприличие, защото те са захарта, която привлича
всички.
Аз съм най-великото чудо на природата.
Ще концентрирам енергията си, за да докажа способностите си в момента, и действията

24
Bookbg.net

ще ми помогнат да забравя всичко друго. Домашните ми проблеми ще бъдат оставени вкъщи.
Няма да мисля за семейството си, когато продавам, защото това ще разсейва вниманието ми.
Но също и търговските проблеми ще оставям на пазара и няма да мисля за професията си у
дома, защото това ще угнетява любовта ми.

На пазара няма място за семейството ми, нито вкъщи има място за търговия. Ще ги отделя
едно от друго и така ще се свържа завинаги с двете. Те непременно трябва да са разделени или
кариерата ми ще загине. Този парадокс съществува от векове.

Аз съм най-великото чудо на природата.
Дадени са ми очи да виждам и ум да мисля, а сега най-после узнавам и схващам най-
великата житейска тайна — всичките ми проблеми, душевни болки и обезсърчение в
действителност са прикрити чудесни възможности. Външният им вид вече няма да ме мами,
защото очите ми са отворени. Ще гледам зад завесата и няма да бъда заблуждавам.
Аз съм най-великото чудо на природата.
Животните, растенията, дъждът, вятърът, скалата и езерото нямат моя произход,
защото съм заченат с любов и роден с цел. В миналото не съм се замислял върху този факт,
но отсега нататък той ще моделира и ръководи живота ми.
Аз съм най-великото чудо на природата.
А природата не познава поражение. Накрая се появява победоносно и точно. Така ще се
появявам и аз, а с всяка победа следващата битка става по-лесна.
Ще победя и ще стана велик търговец, защото съм неповторим.
Аз съм най-великото чудо на природата.

12
СВИТЪК С НОМЕР V

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще
запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да
изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да
упорствам напразно?
Може ли пясъкът в пясъчния часовник да тече нагоре? Ще изгрее ли слънцето, където
залязва, и ще залезе ли, където изгрява? Мога ли отново да преживея вчерашните грешки, за да
ги поправя? Мога ли да стана по-млад от вчера? Мога ли да взема обратно изречените зли
думи, нанесените удари, причинената болка? Не! Вчерашният ден е погребан завинаги и няма
повече да мисля за него.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Тогава какво ще правя? Няма да помня вчерашния ден, нито ще мисля за утрешния. Защо
напразно да рискувам настоящето за може би! Може ли утрешният пясък да изтече в
часовника преди днешния? Тази сутрин слънцето ще изгрее ли два пъти? Мога ли да изпълня
утрешните дела, докато стоя на днешната пътека? Мога ли да сложа утрешното злато в
днешната си кесия? Може ли днес да се роди утрешното дете? Може ли утрешната смърт да
хвърли сянката си назад и да затъмни днешната радост? Трябва ли да ме засягат събития, на
които може никога да не присъствам? Трябва ли да се измъчвам с проблеми, които може никога
да не се появят? Не! Утре е заровено заедно с вчера и аз няма повече да мисля за него.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Този ден е всичко, което имам, а часовете сега са моята вечност. Поздравявам изгрева
с радостна молитва, като помилван от смърт затворник. Издигам ръце в благодарност за този
безценен дар — нов ден. Но също така сърцето ми с благодарност ще тупти, когато мисля за
всички, които са поздравили изгрева вчера, а днес не са вече между живите. Аз наистина съм
щастлив човек и днешните часове са само незаслужена награда. Защо ми е разрешен един
допълнителен ден, щом далеч по-добри от мен са си отишли? Да не би да са осъществили
целите си, а аз все още да не съм постигнал своята? Не е ли това още една възможност да
стана какъвто знам, че мога да бъда? В природата има ли цел? Това не е ли денят на моето

25
Bookbg.net

превъзходство?
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Имам само един живот и той не е нищо повече от мярка за време. Когато пилея едното,

разрушавам другото. Ако прахосам днешния ден, унищожавам последната страница от живота
си. Следователно ще милея за всеки час от деня, защото той никога не може да се върне. Не
може да се вложи в банка днес, за да се изтегли утре, та кой може да впримчи вятъра? Ще
улавям с две ръце всяка минута от деня и ще се отнасям мило, с любов, защото няма
равностойна цена за нея. Кой умиращ може да купи още една глътка въздух, въпреки че с
готовност би дал всичкото си злато? Каква цена се осмелявам да сложа на предстоящите
часове? Аз ще ги направя безценни.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Яростно ще избягвам прахосниците на време. С действие ще унищожа отлагането; ще
заровя съмнението под вярата; ще разпръсна страха със самоувереност. Ако се говорят
празни приказки, няма да слушам; няма да се мотая там, където има бездейни ръце; няма да
ходя, където има лениви хора. Отсега нататък знам, че ако се домогвам до безделието, крада
храна, дрехи и топлина от тези, които обичам. Аз не съм крадец. Човек на любовта съм и
днес е последната ми възможност да докажа любовта и величието си.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
Днешните задължения ще изпълня днес. Днес ще милвам децата си, докато са малки;
утре те ще си отидат, а също и аз. Днес ще притискам жена си в прегръдка и нежно ще я
целувам; утре няма да я има, както и мен. Днес ще помогна на приятел в нужда; утре той вече
няма да вика за помощ, нито аз ще чуя виковете му. Днес ще се отдам на саможертва и
работа; утре няма да имам нищо за даване и няма да има кой да получава.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
А ако е последният, ще бъде най-чудесният ми паметник. Ще направя този ден най-
хубавия в живота си. Днес ще изпивам всяка минута до дъно. Ще опитвам с наслада вкуса й и
ще благодаря. Ще направя всеки час значим, а всяка минута ще разменям само срещу нещо
ценно. Ще работя по-усилено от всеки друг път и ще напрягам мускулите си, докато
изкрещят за разтоварване, а и тогава пак ще продължа. Ще правя по.сещения повече от
всякога. Ще продавам стоки повече от всеки друг път. Ще печеля злато повече от всеки друг
път. Всяка днешна минута ще бъде по-ползотворна от вчерашните часове. Последната трябва
да бъде най-чудесната.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.
А ако не е, ще падна на колене, за да отдам благодарност..

13
СВИТЪК С НОМЕР VI

Днес ще бъда господар на емоциите си.
Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и
студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците
долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират.
Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми
ще се повишава и понижава.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
Един от почти неразбраните природни трикове е всеки ден да се събуждам с
настроение, различно от вчерашното. Вчерашната радост ще стане днешна тъга; но от
днешната тъга ще води началото си утрешната радост. Дълбоко в мен има колело, което
постоянно се върти от тъга към радост, от възбуда към потиснатост, от щастие към
меланхолия. Както при цветята, сега разцъфналата ми радост ще посърне и изчезне в униние
и все пак ще помня, че както увехналото цвете носи семето на бъдещия разцвет, така и
днешната тъга носи зародила на утрешната радост.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
А как ще овладея емоциите,.за да бъде ползотворен всееки ден? Защото, ако
настроението ми не е подходящо, денят ми ще бъде неуспешен. За да виреят, дърветата и
растенията зависят от атмосферните условия, а аз изграждам собствените си условия, нещо
повече — пренасям ги със себе си. Ако на клиентите си занеса нещастие, униние, мрачно
настроение и песимизъм, те ще реагират с нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм
и няма да купят нищо. Ако нося радост, ентусиазъм, духовитост и смях, моето настроение ще

26
Bookbg.net

ми даде богат урожай от продажби и цял хамбар злато.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
А как ще овладея емоциите си така, че всеки ден да е щастлив и ползотворен? Ще науча

тази вековна тайна: слаб е, който разрешава мислите да контролират действията му, силен е
който заставя действията си да контролират мислите. Всеки ден, щом се събудя, ще следвам
този план за борба, преди да са ме завладели силите на тъгата, самосъжалението и
неуспеха:

ако се чувствам подтиснат, ще пея;
ако се чувствам тъжен, ще се смея;
ако се чувствам болен, ще работя двойно повече;
ако чувствам страх, ще се хвърля напред;
ако се чувствам малоценен, ще облека нови дрехи;
ако се чувствам несигурен, ще повиша глас;
ако чувствам бедността, ще мисля за предстоящото богатство;
ако се чувствам нищожен, ще си спомня целите си.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
Отсега нататък ще знам, че само хора с посредствени способности могат винаги да са на
собствената си висота, а аз не съм посредствен. Някои дни ще трябва непрекъснато да се
боря срещу сили, които рязко биха ме. повалили. Такива като отчаяние и тъга се
разпознават лесно, но има други, приближаващи с усмивка и приятелска ръка. Те също могат
да ме унищожат. Никога няма да изоставям контрола и срещу тях.
Ако стана прекалено самоуверен, ще си припомня неуспехите си.
Ако си угаждам прекалено много, ще си спомня глада в миналото.
Ако усетя тихо задоволство, ще помисля за конкуренцията.
Ако ми се усладят моменти на величие, ще си спомня моменти на срам.
Ако се почувствам всемогъщ, ще се опитам да спра вятъра.
Ако постигна огромно богатство, ще си спомня за една ненахранена уста.
Ако се възгордея извънредно много, ще си спомня момент на слабост.
Ако почувствам, че съм неповторимо опитен, ще погледна звездите.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
И с това ново знание ще разбирам и различавам настроенията и на онзи, към когото
се обръщам. Ще проявявам снизхождение към гнева и раздразнението му в този ден, защото
не знае тайната на контрола на ума. Мога да издържа стрелите и обидите му, защото знам,
че утре ще се промени и близостта с него ще бъде удоволствие.
Никога вече няма да преценявам човек от една среща; никога вече няма да пропускам в
утрешния ден да посетя отново онзи, който днес ме посрещна с омраза. В този ден той няма
да купи златни колесници за грош, докато на следващия би сменил дома си за едно дърво.
Това тайно знание ще бъде ключът ми към огромно богатство.
Днес ще бъда господар на емоциите си.
Отсега нататък ще познавам и откривам мистерията на настроенията в цялото
човечество и в мен. От този момент съм готов да контролирам различните личности, които се
събуждат в мен всеки ден. Ще овладея настроенията си с положителни действия, а овладея ли
ги, ще контролирам съдбата си.
Днес аз контролирам съдбата си, а тя е- да стана най-великият търговец в света.
Ще овладея себе си.
Ще стана велик.

14

СВИТЪК С НОМЕР VII

Аз ще се смея на света.
Нито едно живо същество освен човека не може да се смее. Дърветата може да
кървят, когато са ранени, зверовете в полето вият от болка и глад, но само аз притежавам
дарбата на смеха и мога да я използвам, когато искам. Отсега нататък ще изграждам навика
да се смея.

27
Bookbg.net

Ще се усмихвам и храносмилането ми ще се подобри; ще ликувам и бремето ще ми се
вижда по-леко; ще се смея и животът ми ще се удължи, защото това е великата тайна за
дълъг живот и сега тя е моя.

Ще се смея на света.
А най-вече ще се смея на себе си, защото човек е най-комичен, когато се приема твърде
сериозно. Никога няма да вляза в този капан на ума. Защото дори да съм най-великото чудо на
природата, не съм ли просто едно зрънце, подхвърляно от ветровете на времето? Наистина ли
знам откъде съм дошъл и накъде съм се запътил? Няма ли след десет години да ми изглежда
глупава грижата за днешния ден? Защо да разрешавам на днешните маловажни случки да ме
безпокоят? Какво може да се случи преди залез слънце, което няма да изглежда
незначително в потока на вековете?
Ще се смея на света.
А как мога да се смея, когато се сблъсквам с човек или действие, толкова обидни, че
предизвикват у мен сълзи или ругатни? Ще се упражнявам да казвам четири думи, докато ми
станат толкова силен навик, че веднага да се появяват в ума ми, когато доброто настроение
заплашва да ме напусне. Тези подадени от древните народи думи, ще ме превеждат през
всяко бедствие и ще поддържат хармония в живота ми. Четирите думи са:
Ще се смея на света.
Защото наистина всичко светско ще отмине. Когато ми тежи душевна болка, ще се
утешавам, че тя също ще отмине; когато се задъхвам от успехи, ще се предупреждавам, че те
също ще отминат. Когато се задушавам от бедност, ще си казвам, че това също ще отмине;
когато съм отрупан с богатство, ще си казвам, че и това ще отмине. Да, наистина, къде е
този, който е построил пирамидата? Не е ли погребан в камъните й? И няма ли един ден
пирамидата също да бъде погребана в пясъка? Ако всичко отминава, защо да се безпокоя за
днешния ден?
Ще се смея на света.
Ще обагря този ден със смях; ще настроя нощта с песен. Никога няма да работя, за да
бъда щастлив; по-скоро ще продължавам да действам усилено, за да не бъда тъжен. На
днешното щастие ще се наслаждавам Днес. То не е зърно, да се съхранява в кутия. Не е
вино, да се запази в делва. Трябва да се сее и жъне в един и същи ден и точно това ще правя
отсега нататък.
Ще се смея на света.
И със смеха ми всичко ще намалява до точните си размери. Ще се смея на неуспехите
си и те ще изчезват в облаците на нови мечти; ще се смея на успехите си и те ще се свиват
до истинската си стойност. Ще се смея на злото и то ще умира неизпитано; ще се смея
на доброто и то ще цъфти и избуява. Всеки ден ще бъде победоносен само, ако
усмивките ми предизвикват усмивки у другите, и това правя от егоизъм, защото на които се
мръщя, не купуват стоки от мен.
Ще се смея на света.
Отсега нататък ще проливам само пот, защото проливането на сълзи от мъка,
разкаяние или безсилие не се цени на пазара, докато всяка усмивка може да бъде сменена за
злато, а всяка мила дума, казана от сърце, може да построи замък.
Никога няма да разреша да стана толкова важен, мъдър, горд и властен, че да забравя
как да се смея на себе си и на своя свят. В това отношение ще остана завинаги дете, защото
само детето у мен е надарено със способността да гледа другите почтително, а докато
гледам другия с уважение, никога няма да се простирам извън чергата си.
Ще се смея на света.
А докато мога да се смея, никога няма да съм беден. Тогава това е един от най-чудесните
природни дарове и аз повече няма да го пилея. Само със смях и щастие мога наистина да
постигна успех. Само със смях и щастие мога да се наслаждавам на плодовете на труда си. Ако
не беше така, щеше да е много по-добре да се проваля. Щастието е виното, отварящо апетит
към храната. Трябва да го имам, за да се насладя на успеха, а смехът ще е девойката, която
ми сервира.
Ще бъда щастлив.
Ще бъда преуспяващ.
Ще бъда най-великият търговец, който светът е познавал.

28

Bookbg.net

15
СВИТЪК С НОМЕР VIII

Днес ще увелича цената си стократно.
Черничево листо, докоснато от човешкия гений, става коприна.
Глинено находище, докоснато от човешкия гений, става замък.
Кипарисово дърво, докоснато от човешкия гений, става параклис.
Парче овча кожа, докоснато от човешкия гений, става царска одежда.
Ако е възможно стойността на листата, глината, дървото и кожата да се увеличи
стократно, дори хилядократно от човек, не мога ли да направя същото с глината, носеща
моето име?
Днес ще увелича цената си стократно.
Приличам на пшеничено зърно, пред което има три перспективи. Пшеницата може да се
сложи в чувал и да се стовари в обора, за да нахрани свинята. Или може да се мели на брашно
и да се превърне в хляб. Или оставена в земята, да си расте, докато златистият връх се раздели
и от едното се родят хиляди зрънца.
Аз приличам на пшениченото зърно, но с една разлика. Пшеницата не може да избира
дали да бъде храна за свиня, смляна за брашно, или засадена за размножаване. Аз имам
избор и няма да разреша животът ми да бъде храна за свиня, нито да бъде смлян под
камъните на неуспеха и отчаянието и да бъде разкъсан и погълнат от волята на другите.
Днес ще увелича цената си стократно.
За да се отгледа и размножи, пшениченото зърно трябва да се скрие в
тъмнината на земята. Тъмнината, в която аз съм скрит, за да узрея, е моето
невежество, неспособност, отчаяние и неуспех. Както пшениченото зърно ще напъпи и
цъфне само, ако се подхранва с дъжд, слънце и топли ветрове, така и аз трябва да се
грижа за тялото и ума си, за да осъществя мечтите си. Но за да порасне в пълен ръст,
пшеницата трябва да се надява на капризите на природата. При мен не е необходимо,
защото имам власт да избирам съдбата си.
Днес ще увелича цената си стократно.
А как ще го изпълня? Първо, ще поставя цели за деня, седмицата, месеца,
годината и живота си. Както трябва да падне дъжд преди пшеницата да пропука
люспата си и да покълне, така и аз трябва да имам крайни цели преди животът ми да
добие определена форма. Когато поставям целите си, ще обмисля най-добрата си
проява в миналото и ще я увелича стократно. Това ще е стандартът, по който ще
живея в бъдеще. Никога няма да се тревожа, че целите ми са твърде високи — та не е
ли по-добре да насоча копието си към луната и да ударя само орел, отколкото да насоча
копието си към орела и да ударя само скала?
Днес ще увелича цената си стократно.
Височината на целите няма да всява страх у мен, въпреки че може често да се
препъвам преди да ги постигна. Ако се препъвам, ще се надигам и паданията няма да ме
безпокоят — та нали всеки човек трябва често да се препъва, за да стигне до вечния дом.
Само червеят не се тревожи, че ще се препъне. Аз не съм червей. Не съм лукова глава.
Не съм овца. Аз съм човек. Нека другите строят с глината си пещера. Аз ще построя с
моята замък.
Днес ще увелича цената си стократно. Както слънцето трябва да затопля земята,
за да роди тя младите пшенични стръкчета, така думите в свитъците ще затоплят
живота ми и ще превръщат мечтите ми в реалност.
Днес изпълнението на всяко действие ще превъзхожда вчерашното. Ще изкача
днешната планина до върха на способностите си, но утре ще се изкача по-високо от днес, а в
други ден ще бъде по-високо от утре. Да надминавам действията на другите не е кой знае
какво, по-важно е да надминавам собствените си действия.
Днес ще увелича цената си стократно.
И точно както топлият вятър води пшеницата до зрялост, същите ветрове ще отнесат
гласа.ми към тези, които ще слушат, а думите ми ще съобщят моите цели. Веднъж изречени,
няма да смея да ги оттегля, да не би да изгубя престиж. Ще бъда като пророк на себе си и
въпреки че всички може да се смеят на словото ми, ще чуят моите планове и ще узнаят
мечтите ми — така че няма къде да бягам, докато думите ми не станат дела.
Днес ще увелича цената си стократно.

29
Bookbg.net

Няма да извърша ужасното престъпление да се прицеля твърде ниско.
Ще работя това, което един некадърник няма да захване.
Винаги ще посягам по-далеч от възможното.
Никога няма да се задоволявам с постигнатото на пазара.
Постигайки целите си, винаги ще си поставям по-високи.
Винаги ще се стремя да организирам следващия час по-добре от настоящия.
Винаги ще заявявам целите си пред света.
Но никога няма да обявявам постиженията си. Вместо това, нека светът се обърне към
мен с похвала и дано имам мъдростта да я приема със скромност.
Днес ще увелича цената си стократно,
Пшениченото зърно, размножавайки се стократно, ще даде сто филиза. Размножи
стократния им брой десет пъти и те ще нахранят всички градове на света. Нима не съм повече
от едно пшеничено зърно?
Днес ще увелича цената си стократно.
А щом го направя, ще го направя отново и отново и то реализирам в себе си думите от
свитъците, величието ми ще буди почуда и удивление.

16

СВИТЪК С НОМЕР IX

Мечтите ми не струват нищо, плановете ми са бъркотия, целите — невъзможни.
Всички са без стойност, ако не ги последва действие.
Ще действам сега.
Никога не е имало карта, колкото и внимателно да е изработена в детайли и мащаб,
която да е пренесла притежателят й дори и на един земен инч. Никога закон, написан на
пергамент, колкото и да е справедлив, не е предотвратявал престъпление. Никога не е имало
свитък — дори като този в моите ръце, който да е спечелил един грош или да е предизвикал
едничка дума на одобрение. Само действието е огнивото, подпалващо картата, пергамента,
свитъка, мечтите, плановете и целите им в горяща сила. Действието е яденето и питието,
които ще хранят успеха ми.
Ще действам сега.
Влачещото ме назад протакане беше родено от страх, а сега познавам тайната, изровена
от дълбините на всички храбри сърца. Сега знам, че за да победя страха, трябва винаги да
действам непоколебимо и ускореният ми пулс ще изчезне. Сега знам, че действието смалява
ужасяващия лъв в спокойна мравка.
Ще действам сега.
Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само,
когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и
през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но
жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината
ми ще озарява света.
Ще действам сега.
Няма да прехвърлям задачите от днешния ден и да обременявам утрешния, защото
знам, че утре може да значи никога. Нека действам сега дори и действията да не ми донесат
щастие или успех. По-добре е да действаш и да се провалиш, отколкото да загазиш без да
действаш. В действителност плодът на щастието може да не е откъснат от действието ми и
все пак с бездействие всички плодове ще загинат на лозата.
Ще действам сега.
Ще действам сега. Ще действам сега. Ще действам сега. Отсега нататък ще повтарям
тези думи постоянно, всеки час, всеки ден, всички дни, докато свикна с думите като с
дишането, а явилите се като последствие действия станат инстинктивни като мигането на
клепачите ми. С тези думи мога да подчиня ума си да изпълнява всяка дейност, необходима за
успеха ми. С тях мога да подчиня ума си, да посрещна всяко предизвикателство, което
поражението избягва.
Ще действам сега.
Ще повтарям тези думи постоянно и отново.
Когато се събуждам, ще си ги казвам и ще скачам от леглото, а поражението ще остане
да си доспива още час.
Ще действам сега.
Когато вляза в пазара, ще си ги кажа и веднага ще се изправя срещу първите си изгледи
за успех, докато поражението все още премисля вероятността за рязък отказ.

30
Bookbg.net

Ще действам сега.
Застана ли срещу затворена врата, ще ги казвам и ще чукам, докато поражението чака
отвън със страх и треперене.
Ще действам сега.
Срещна ли изкушение, ще ги казвам и веднага ще реагирам, за да се отдалеча от злото.
Когато се поблазня да се оттегля и на следващия ден да започна отново, ще ги кажа и
веднага ще действам за извършване на още една продажба.
Ще действам сега.
Само действието определя цената ми на пазара и, за да я увелича, ще умножавам
действията си.
Ще ходя там, където Неуспехът се страхува да отиде. Ще работя, когато поражението
търси почивка. Ще говоря, когато провалът остава безмълвен. Ще посетя десетина, които
могат да купят стоката ми, докато поражението гради грандиозни планове за едно посещение.
Ще казвам — изпълнено е, преди поражението да каже, че е твърде късно.
Ще действам сега.
Защото настоящето е всичко, което имам. Утре е ден, отреден за труда на мързеливите.
Аз не съм мързелив. В утрешния ден злите ще станат добри. Аз не съм зъл. В утрешния ден
слабите ще станат силни, Аз не съм слаб. В утрешния ден некадърните ще успеят. Аз не съм
некадърник.
Ще действам сега.
Когато е гладен, лъвът яде. Когато е жаден, орелът пие. И двамата ще загинат, ако не
действат.
Аз съм гладен за успех. Жадувам за щастие и душевно спокойствие. Ако не действам, ще
изгния в живот от неуспехи, мизерия и безсънни нощи.
Ще командвам и ще се подчинявам на командите си.
Ще действам сега.
Успехът няма да чака. Ако отлагам, ще се обрече на друг и ще го загубя завинаги.
Сега е времето. Това е мястото. Аз съм човекът.
Ще действам сега.

17
СВИТЪК С НОМЕР X

Кой е такъв неверник, че да не се е обръщал към своя Бог в момент на голямо бедствие или
душевно терзание? Кой не е крещял, изправен срещу заплаха, смърт или мистерия извън
нормалните му преживявания и възприятия? Откъде произлиза този дълбок инстинкт, който се
изплъзва от устата на всяко живо същество в момент на смъртна опасност?

Махни рязко с ръка пред очите на някой и клепачите му ще замигат. Чукни някого по
коляното и кракът му ще отскочи. Накарай някого да изпита таен ужас и устата му Ще изрече:
„Господи" от същата дълбока подбуда.

Не е необходимо религията да е изпълнила живота ми, за да позная най-великото
тайнство на природата. Всички същества, които ходят по земята, включително човекът,
притежават инстинкта да викат за помощ. Защо притежаваме този инстинкт, тази дарба?

Нашите викове не са ли вид молитва? Не е ли непонятно защо в свят, управляван от
природни закони, се дава на агне, или муле, или птица, или човек инстинктът да вика за
помощ, ако някой велик ум не е осигурил този вик да се чуе от висша сила, способна да чува и
откликва на вика ни? Отсега нататък ще се моля, но виковете ми за помощ ще бъдат само
молби за ръководство.

Никога няма да се моля за материалните неща на света. Не подвиквам на слуга да ми
донесе храна. Не поръчвам на ханджия да ми осигури стая. Никога няма да се стремя към
доставяне на злато, любов, добро здраве, дребни победи, слава, успех или щастие. Ще се
моля само за напътствия, посочващи ми пътя към спечелването на тези неща и молитвата ми
винаги ще има отговор.

Напътствията, които търся, може да се появят или да не се появят, но нима и двете не са
отговор? Ако едно дете поиска хляб от баща си, но хлябът не дойде, бащата не е ли отговорил?

Ще се моля за ръководство и ще се моля като търговец, по следния начин:
О, Създателю на всичко съществуващо, помогни ми. Защото днес излизам в света гол и
самотен и без твоята напътстваща ръка ще се лутам далеч от пътеката, водеща към успех и
щастие.
Не те моля за злато или дрехи, или дори за шансове, отговарящи на способностите ми, а
да ме водиш така, че да мога да придобия способности, равностойни на шансовете ми.
Научил си лъва и орела как да ловуват и да преуспяват със зъби и нокти. Научи ме как да

31

Bookbg.net

ловувам с думи и да преуспявам с любов, за да мога да стана лъв сред хората и орел на
пазара.

Помогни ми да остана смирен сред препятствия и поражения, но не крий от очите ми
наградата, която ще дойде с победата.

Възложи ми задачи, с които другите не са се справили, но ме научи как да откъсна от
техните поражения семената на успеха. Изправи ме срещу ужаси, които ще калят духа ми; но
ме дари с храброст да се смея на опасенията си.

Отдели ми достатъчно дни за постигане на целите; все пак ми помогни да живея днес
така, сякаш е последният ми ден.

Напътствай ме в думите така, че да ми носят резултати, но ме оставяй ням за слухове, за
да не наклеветя никого.

Възпитай в мен навика да опитвам и опитвам отново; и все пак ми покажи как да
използвам закона за търговските загуби. Подкрепи бдителността ми да разпознава
възможностите, но ме дари с търпение, което ще концентрира силата ми.

Потопи ме в добри навици, за да се удавят лошите, но ми дай състрадание към
слабостите на другите. Позволи ми да узная, че всичко ще отмине, но ми помогни да мисля
за даровете на днешния ден. Подложи ме на омраза, за да не ми е чужда, но напълни чашата
ми с любов, за да превърна непознатите в приятели.

Но нека всичко това стане само, ако е такава волята ти. Аз съм малък самотен грозд,
здраво закрепен за лозата. И все пак си ме направил различен от всички други. Сигурно
наистина има специално място за мен. води ме. Помогни ми. Покажи ми пътя.

Нека стана всичко, което си предвидил за мен, когато си посял моето семе и си избрал да
покълне в лозето на света.

Помогни на смирения търговец.
Води ме, Господи.

32

Bookbg.net

18

И така се случи, че Хафид чакаше в усамотения си палат този, който трябваше да получи
свитъците. Старецът, само в компанията на доверения си счетоводител, наблюдаваше как
сезоните настъпват и си отиват, а старческата му немощ вече не му разрешаваше да прави
друго, освен да седи кротко в покритата градина.

Той чакаше.
Чака почти цели три години, след като прехвърли земното си богатство и разпусна
търговската си империя.
И тогава от пустинята на изток се появи слабата куцукаща фигура на странник, който
влезе в Дамаск и незабавно пое по улиците, докато не спря пред палата на Хафид. Иразмус,
обикновено модел на учтивост и коректност, решително застана на входа, а посетителят
повтаряше молбата си: „Бих искал да говоря с господаря ти."
Видът на непознатия не вдъхваше доверие. Сандалите му бяха отпрани и завързани с
въже, загорелите му крака бяха нарязани и одрани и на много места бяха възпалени, отгоре
около бедрата висеше свободно дрипава камилска кожа. Косата му беше заплетена и дълга, а
зачервените му от слънце очи сякаш горяха отвътре.
Иразмус стискаше здраво дръжката на вратата. „За какво търсиш господаря ми?"
Странникът пусна торбата да падне от раменете му и стисна ръце в молитва към
Иразмус. „Моля те, любезни човече, разреши ми господарят ти да ме изслуша. Не му мисля
злото, нито искам милостиня. Нека чуе думите ми, а после бързо ще си отида, ако се засегне'
Иразмус все още неуверен бавно отвори вратата и кимна навътре. После се обърна без
да поглежда назад и с куцукащия посетител бързо тръгна към градината.
Там Хафид дремеше и Иразмус спря колебливо пред него. Покашля се и господарят му
се размърда. Отново се покашля и старецът отвори очи.
„Простете за безпокойството, господарю, но има един посетител'
Хафид, вече разсънен, седна и премести погледа си върху чужденеца, а той се поклони и
заговори: „Нали Вас наричат най-великия търговец в света?"
Хафид се понамръщи, но кимна. „Така ме наричаха в годините, които отминаха. Тази
корона не е вече на старата ми глава. А ти какво искаш от мен?"
Малкият посетител застана смутено пред Хафид и потърка ръце в спластената дреха на
гърдите си. Премига с очи в меката светлина и отвърна: „Наричат ме Саул и сега се връщам
от Йерусалим в родното си място Тарсус. Но моля Ви, господарю, нека външният ми вид не Ви
заблуждава. Не съм бандит от пустинята, нито просяк от улиците. Гражданин съм на Тарсус, а
също и гражданин на Рим. Моите хора са фарисеи на еврейското племе Бенджамин и, въпреки
че занаятът ми е да изработвам палатки, аз съм учил при великия Гамалиел. Някои ме
наричат Пол." Той се олюляваше, докато говореше, и Хафид, не съвсем разсънен до този
момент, извинително посочи на посетителя си да седне.
Пол кимна, но остана прав. „Идвам при теб за напътствия и помощ, която само
ти.можеш да ми дадеш. Ще разрешиш ли, господарю, да ти разкажа историята си?"
Зад посетителя Иразмус поклати раздразнено глава, но Хафид се престори, че не
забелязва. Внимателно разгледа смутителя на съня си и после кимна. „Твърде стар съм, за да
продължавам да гледам нагоре в теб. Седни в краката ми и ще те слушам." Пол побутна
торбата си настрана и коленичи до мълчаливо чакащия старец.
„Преди четири години сърцето ми беше ослепяло за истината от натрупаното знание
през дългогодишното обучение и в Йерусалим станах официален свидетел срещу свят мъж,
наречен Стефан. Пребиха го с камъни. Беше осъден на смърт от еврейския санхедрин за
богохулство срещу нашия Бог”
Хафид го прекъсна с озадачен глас: „Не разбирам какво общо имам с това събитие'
Пол вдигна ръка сякаш искаше да успокои стареца. „Ще обясня бързо. Стефан беше
последовател на човек наречен Иисус. По-малко от година преди пребиването на Стефан,
Той беше разпънат на кръст от римляните за подмолна дейност срещу държавата. Вината на
Стефан беше в твърдението, че Иисус е месия и появяването му е било предсказано от
еврейски пророци и че Тамплиерите са се споразумели с Рим да убият този Божи син. Такова
порицание срещу властниците можеше да се накаже само със смърт и както вече казах, аз
станах съучастник.
При това с фанатизма си и с младежкия си жар бях снабден с писма от главния свещеник
на Тамплиерската църква и ми беше поверена мисията да дойда в Дамаск, за да издиря
всички последователи на Иисус и да ги върна оковани в Йерусалим за наказание. Както
казах, това стана преди четири години'

33

Bookbg.net

Иразмус хвърли поглед към Хафид и се стресна — в очите на стареца имаше израз,
какъвто верният счетоводител не беше виждал от години. В градината се чуваше само
плясъкът на водата от фонтана, докато Пол отново не заговори.

„Така, приближавайки Дамаск с убийство в сърцето си, от небето внезапно се появи
светкавица. Не си спомням да ме е засегнала, но се намерих на земята и, въпреки че не можех
да видя, чух глас да казва в ушите ми: „Саул, Саул, защо ме преследваш?" Отговорих: „Кой си
ти?", а гласът отвърна: ..Иисус, когото преследваш, но вдигни се и влез в града и ще
ти се каже какво да правиш."

Станах и спътниците ме поведоха за ръка към Дамаск. Там останах три дни в къщата на
един от последователите на разпнатия и нито можех да ям, нито да пия. После ме посети
човек на име Ананкас, който ми каза, че във видение са му съобщили да дойде при мен.
Постави ръце върху очите ми и аз отново изгубих зрение. А след това ядох и пих и силата ми
се възвърна'

Хафид се наведе от пейката и запита: „Какво се случи после?"
„Заведоха ме в синагогата, а присъствието ми като преследвач на Иисусовите
последователи вся страх в сърцата на съмишлениците му, но въпреки всичко произнесох
проповед и думите ми ги обърнаха, защото вече говорех, че разпнатият на кръста е наистина
Божи син.
И всички слушатели подозираха, че им поставям измамна клопка — та нали точно аз
направих поразии в Йерусалим?
В Йерусалим се повториха събитията от Дамаск. Нито един последовател на Иисус не се
приближаваше към мен, въпреки че се беше чуло за проповедите ми в Дамаск. Както и да е,
продължавах да проповядвам в името на Иисус, но беше безрезултатно. Навсякъде, където
говорех, предизвиквах враждебно отношение у слушателите, докато един ден отидох в
църквата на Тамплиерите и, докато наблюдавах в двора продажбата на гълъби и агнета за
жертвоприношение, гласът отново се появи в мен."
Дози път какво ти каза?" — изрече Иразмус, преди да може да се овладее. Хафид се
усмихна на стария си приятел и кимна на Пол да продължи.
„Гласът каза: „От четири години имаш Словото, но почти не си показал просветление.
Дори Божието слово трябва да се продава на хората, иначе няма да чуят. Нали за да ме
разбират всички, говорех с притчи? С оцет ще хванеш малко мухи. Върни се в Дамаск и
потърси този, който е провъзгласен за най-великия търговец в света. Ако желаеш да
разнасяш словото ми по света, нека той покаже как."
Хафид бързо погледна Иразмус и старият счетоводител усети мълчаливия въпрос. Това ли
беше така дълго очакваният човек? Великият търговец се наведе напред и сложи ръка върху
рамото на Саул. „Разкажи ми за този Иисус."
Пол, с оживен от нова сила и звучност глас, разказа за Иисус и живота му. Докато
двамата слушаха, той говореше за дълго очаквания от евреите Месия, който ще дойде да ги
обедини в ново и независимо царство на щастие и мир. Каза за Иван Кръстителя и за появата
на историческата сцена на човек, наречен Иисус. Разказа за извършените от него чудеса, за
беседите му с тълпите, за вдигането на мъртвите, отношението му към сарафите,
разпъването му на кръста, погребението и възкресението му. Накрая, сякаш за да въздейства
още повече с разказа си, Пол бръкна в торбата до него, извади една червена мантия и я
сложи в скута на Хафид. „Сър, в ръцете си държите цялото земно имущество, оставено от
Иисус. Всичко свое е делял със света, дори живота си. И в подножието на кръста му
римляните са теглили жребий, за тази мантия. Аз я притежавам след много усърдно
издирване през последното си посещение в Йерусалим'
Лицето на Хафид пребледня, а ръцете му се разтрепериха, докато обръщаше робата с
кървави петна. Иразмус, разтревожен от вида на господаря си, се приближи до стареца. Хафид
продължи да разгръща дрехата, докато намери малката, зашита на плата звездичка... — знака
наТола, чиято гилдия изработваше мантиите, продавани от Петрос. До звездата беше зашито
кръгче и в него — квадрат ... — знакът на Петрос.
Пол и Иразмус наблюдаваха как старецът повдигна мантията и я погали нежно в бузата
си. Поклати глава. Невъзможно. Тола беше изработила хиляди други мантии, а Петрос ги
беше продал през годините на великия си търговски поход.
Без да изпуска дрехата, Хафид заговори с дрезгав шепот:,,Разкажи ми какво се знае
за раждането на Иисуса”.
Пол изрече: „Той напусна нашия свят с малко, но е дошъл в него с още по-малко. Роден
е в пещера във Витлеем по време на преброяване на населението на Август'
Усмивката на Хафид се стори на двамата мъже почти детинска. Продължиха да го гледат
учудено, защото по набръчканите му бузи потекоха сълзи. Изтри ги с ръка и попита: „А над
родното място на бебето не е ли изгряла най-ярката звезда, която човек е виждал?"
Пол отвори уста, но не можа да отговори, а и не беше нужно, Хафид вдигна ръце и го

34
Bookbg.net

прегърна и този път сълзите на двамата се смесиха.
Накрая старецът се надигна и направи знак на Иразмус: „Верни приятелю, иди в кулата

и се върни със сандъка. Най-после открихме нашия търговец.

35

Bookbg.net

ВТОРА ЧАСТ

КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА

36

Bookbg.net

ТОЙ беше мой любим приятел 12 години и винаги седеше до мен търпеливо, нощ след нощ, когато

се измъчвах с оформянето на изреченията в параграфи, параграфите в страници, страниците в книги.
Много често късно през нощта се унасяше в дрямка, докато се трудех над шумната си пишеща

машина, но клепачите му никога не се затваряха докрай, сякаш продължаваше да бъде нащрек, в случай че
ми потрябва.

През тези години обсъждах с него стотици проблеми по произведенията и той винаги слушаше с

огромно разбиране и търпение. Като резултат от извлечените от него идеи се оправяха толкова много
изкривявания в характерите и сюжетите, че не съм сигурен ще мога ли изобщо да работя без него.

Специалното му канапе до бюрото ми сега изглежда много голямо и много празно. Все още с мъка
преглъщам сълзите си, когато забравя и се обърна да му кажа нещо. Тогава осъзнавам, че не е на

любимото си място и никога няма отново да бъде.
Слипърз, моя стара ловджийска хрътка, адски ми липсваш и ако тази книга някога се публикува,

както и всички други в бъдеще, ще стане само защото знам, че си там горе на малкото си небесно
диванче и продължаваш да лаеш и насърчаваш стария си другар.

Тази книга и цялата ми любов са за теб, момчето ми..

37

Bookbg.net

ОГ МАНДИНО СИ СПОМНЯ

Като се изключи петстотният сполучлив удар в кариерата на Мики Ментъл, първата направена в света
трансплантация на човешко сърце от д-р Кристиян Бърнард и изпълнението на Барбара Стрейзънд в Сентръл
парк, 1967 не беше много добра година.

Имаше расови размирици в Кливлънд, Нюак и Детройт. Израелската и арабската нации си обявиха
шестдневна кървава война. Китайската народна република взриви първата си водородна бомба. Американски
самолети бомбардираха Ханой, а трима американски астронавти изгоряха при катапултиране.

И сред всичките тревоги и страх, докато светът се люшкаше на ръба на изчезването, тази есен изпитах
един знаменит и незабравим за мен момент на самоуважение, когато в ръцете си най-после държах екземпляр от
първото издание на моята мъничка книжка „Най-великият търговец в света".

Не беше надобро, че първият ми белетристичен опит се публикува в такава хаотична година, на фона на
страхотни нови книги от писатели като Гор Видал, Айзък Башевис Сингър, Торнтън Уайлдър, Уилям Голдинг и Л иън
Юриз. Притчата ми за камиларче от времето на Христос — категория необещаваща успех в която и да е епоха,
изглежда имаше участта на хилядите други новопредставени тази есен книги да мине в забвение, въпреки
героичните опити на издателя ми Фредерик Фел да рекламира, както настойчиво твърдеше, една от най-важните
книги, които е публикувал за двадесет и пет години.

И тогава чудото стана. Всъщност две чудеса. Ръководителят на застрахователна корпорация, Клемънт Стоун,
на когото бях посветил книгата в знак на благодарност за помощта и приятелството му, така се развълнува от
историята, че поръча десет хиляди екземпляра от „Най-великият търговец в света", за да се раздаде на всеки
служител и акционер на огромната му обединена компания. В същото време Рич де Вос, съосновател на Емуей
интърнешънъл, започна в речите си по цялата страна да съветва разпространителите си да научат и прилагат
принципите за успех, които дава книгата на Ог Мандино,

Двамата влиятелни ръководители оказаха добро въздействие. За мое огромно удоволствие и удивление
продажбата на книгата се увеличаваше всяка година и се ускоряваше от растящата група читатели, спонтанно
съдействащи на една от най-широките устни кампании в издателската история. До 1973 г. беше отпечатана 36
пъти, почти нечувано, бяха продадени повече от 400,000 броя с твърди корици, а Пол Натан от „Паблишърз
уикли" я провъзгласи за „книга с непознато досега търсене". Много пъти се появяваше във всякакви национални
бюлетини за най-търсени книги докато Бентъм Букс доби издателските права, издигна я в национален мащаб и
през 1974 г. публикува първото й издание.

Непрекъснато съм свързан с широк спектър читатели, повлияни от разказа ми как десет ръкописа за
успех и щастие са станали притежание на смело камиларче, след като една вечер случайно е отишло в един обор
във Витлеем. Осъдени затворници писаха, че са научили наизуст всяка дума, която съдържат смачканите им
копия на ТЪРГОВЕЦА. Пациенти, отказващите се от алкохол и наркотици признаха, че спят с книгата под
възглавниците си, 500 командири строеви офицери на Фочън разпространиха хиляди копия сред подчинените
си, а суперзвезди като Джони Кеш и Майкъл Джексън продължават да я хвалят в песните си.

За човек, който никога не е сънувал, че някой би чел литературния му опит, освен, може би, най-близките в
семейството му, е трудно да възприеме, че „Най-великият търговец в света" е продадена в повече от 9 милиона
екземпляра на 17 езика и че за търгуващите хора от цял свят е станала най-търсената книга за всички времена.

През тези години в писмата често имаше предложение да помисля за написване на продължение на моята
търсена вече две десетилетия книга, щом, за разлика от литературния си образ, не съм се оттеглил. Откакто
ТЪРГОВЕЦЪТ видя бял свят, успях да напиша още дванадесет книги, а също продължавам и да снова по света и да
произнасям речи на тема „Успех" пред големи аудитории от приятели на НАЙ-ВЕЛИКИЯ ТЪРГОВЕЦ.

В началото напълно отрицателно приемах идеята моят търговец да се извика на бис. Написването на
книгата промени живота ми и живота на семейството ми завинаги и не исках да рискувам да напиша продължение,
което би могло да разводни или навреди по някакъв начин на оригинала. Освен това, щом като приемах, че за
въображаемия ми герой трябва да са изминали двадесет години — както за мен в реалния живот, той трябваше да е
поне на шейсетгодишна възраст в каквото ида е продължение, а аз не бях уверен мога ли да се справя с
толкова възрастен приятел. И тогава, докато една сутрин пътувах със самолет към Лисабон, за да ръководя
годишното събранието на най-силните производители от Северо-американската компания, внезапно осъзнах,
че съм две години по-възрастен от Хафид, а ето че все още летя по света и произнасям речи, и радио и
телевизионните медии ме интервюират, да не говорим, че още мога да запратя топка за голф на повече от 250
ярда. Щом аз все още мога да работя и да действам, той също би могъл! Ето кога реших, че най-великият
търговец в света трябва да излезе от уединението си.

Независимо дали сте стар приятел на Хафид, или това е първият Ви контакт с него, Ви поздравявам с
любов, Четете и се наслаждавайте. и дано думите и идеите, които откриете тук облекчат бремето Ви и осветят
пътя ви както предшестващите забележимо повлияха на толкова много хора.

Скотсдейл, Аризона

38

Bookbg.net

1

В покрайнините на Дамаск, в заобиколен от огромни палми великолепен палат от полиран
мрамор живееше много особен човек, на име Хафид. Вече ликвидирана, огромната му търговска
империя някога не е имала граници. Простирала се е през толкова много земи от Партия до Рим и
Британия, че той навсякъде е бил провъзгласяван за най-великия търговец в света.

До оттеглянето на Хафид от търговската сфера, след двадесетгодишен небивал растеж и
печалба, вдъхновяващата история на издигането му от скромно камиларче до могъщото състояние на
власт и богатство беше обиколила всички цивилизовани страни.

По това време на голям смут и дълбоки промени, докато целият цивилизован свят покорно се
прекланяше пред Цезар и армията му, славата и репутацията на Хафид го бяха извисили почти до
жива легенда. Особено .сред бедните и потъпквани хора в Палестина, краен район към източната
граница на империята, Хафид от Дамаск беше превъзпяван в песни и поезия като блестящ пример за
възможностите да усъвършенстваш живота си въпреки препятствията и несгодите.

И все пак за човек, оформил такова паметно завещание и натрупал състояние от няколко
милиона златни таланта, най-великият търговец в света далеч не беше щастлив в уединението
си.

Призори една сутрин Хафид излезе от задния вход на голямото си жилище, както беше правил
толкова много дни през отминалите години и като стъпваше внимателно по оросените, полирани
базалтови плочки, тръгна решително през огромния двор. Щом първите сребърни и златни слънчеви
лъчи засияха от изток над пустинята, някъде далеч изкукурига самотен петел.

Хафид спря до осмоъгълния фонтан в центъра на широкия вътрешен двор, пое дълбоко въздух
и закима одобрително към гъстия килим от бледожълти жасминови цветове, притиснати във високата
каменна стена, която обкръжаваше имението му. Затегна кожения пояс на кръста, подръпна леката
ленена туника, продължи с по-бавна крачка, докато минаваше под естествения свод от кипарисови
клони, и застана пред издигнатия гранитен надгробен камък без никакви орнаменти.

„Добро утро, моя любима Лиша" — тихо прошепна той, посегна и нежно погали бялата пъпка на
роза, която се протягаше от самотен висок храст пред тежката врата на гробницата. После се върна
към близката пейка от украсен махагон и седна, загледан в криптата, приютяваща останките на
любящата жена, споделяла живота, борбите и победите му.

Хафид почувства върху рамото си тежест на ръка и още преди да отвори очи, чу познатия
дрезгав глас на дългогодишния си счетоводител и предан другар Иразмус.

„Простете, господарю..."
„Добро утро, стари приятелю'
Иразмус се усмихна и посочи към слънцето, вече точно над главите им. „Утрото си отиде вече,
господарю., Добър ден'
Хафид въздъхна и поклати глава. „Още една неприятност на старческата възраст. Човек никога
не заспива през нощта, винаги става призори, а после дреме като коте цял ден. Няма логика в това.
Никаква'
Иразмус кимна и скръсти ръце в очакване да чуе още една печална лекция за остаряването. Но
днешната не беше като всяка друга сутрин, защото Хафид внезапно скочи на крака и с дълги стъпки се
засили към надгробния камък, докато го докосна. После се обърна и високо възкликна: „Превърнал
съм се в жалко извинение на човешко същество. Кажи ми, Иразмус, колко време измина откак
започнах този егоистичен и уединен живот, отдаден само на чувството на самосъжаление?"
Иразмус го погледна с широко отворени очи и сетне отвърна: „Голямата промяна у Вас започна
със смъртта на Лиша и внезапното Ви решение след погребението й да ликвидирате всичките си
търговски центрове и кервани. Изтекоха 14 години откакто решихте да обърнете гръб на света'
Очите на Хафид бяха овлажнели. „Безценен приятел и брат, как си успял да издържиш толкова
дълго ужасното ми поведение?"
Старият счетоводител гледаше втренчено ръцете си. „Били сме заедно почти 40 години и любовта
ми към Вас е безусловна. Служих Ви в моменти на най-голям успех и щастие и сега Ви служа със
същата готовност, въпреки че ме тормозеха безнадеждните Ви мъки, които сякаш желаехте. Не
можехте да върнете живота на Лиша, затова се опитвахте да отидете при нея в тази гробница.
Помните ли, когато преди много години ми наредихте да взема храст червена роза и да го засадя до
бялата след като умрете и Ви положат да почивате тук?"
„Да — отвърна Хафид — да не забравяме и постоянното ми напомняне, че след смъртта ми палата и
складовете ще бъдат твои. Малка отплата за дългогодишната ти верност и приятелство и всичко
понесено от мен след загубата на Лиша".
Хафид посегна, отчупи стеблото на единствената бяла пъпка, отнесе я до пейката и я сложи в скута
на стария си приятел. „Самосъжалението е най-ужасното заболяване, Иразмус, а аз се измъчвах много,
много дълго. Много глупаво се откъснах от цялото човечество поради огромната си мъка и се превърнах

39
Bookbg.net

в отшелник в този мавзолей, в който живеем двамата. Достатъчно. Време е за промяна."
„Но годините не бяха прахосани, господарю. Големите Ви благотворителни дела за

непривилегированите хора от Дамаск..."
„Пари? — прекъсна го Хафид. — Каква саможертва беше това за мен? Всички богати приспиват

съзнанието си със златни подаръци за бедните. С помощите подхранват илюзиите си — и своити, и на
гладните; правят всичко, за да разбере светът за щедростта им, а тя за тях е по-малка от шепа
грошове. Не, скъпи приятелю, не възхвалявай милосърдието ми, а ми съчувствай за нежеланието да
давам повече себе си".

„Но все пак усамотението Ви направи известно добро — протестира Иразмус — Нали изпълнихте
библиотеката си с творби на най-известните световни умове и посветихте безброй часове на
изучаване на идеите и принципите им?"

Хафид кимна. „Опитвах всякак да ангажирам дългите си дни и нощи, образовайки се много
повече, отколкото в младостта си, и усилието ми отвори очите към чудесен многообещаващ свят. В
преследването на злато и успех нямах време да го оценя. Все пак твърде много продължи скръбта ми.
Този свят ми е осигурил всичко, което човек би могъл да желае. Време е да започна да изплащам
дълга си като правя всичко възможно да помогна животът да стане по-добър за целия човешки род.
Не съм готов още за последното си място за почивка, а червената роза, предвидена да засадиш при
смъртта ми тук, до бялата, любимата на Лиша, тя трябва да почака."

По набръчканите бузи на Иразмус течаха радостни сълзи, а Хафид продължаваше: „Ливий пише
историята си на Рим, когато е на 75 години, а Тибериус управлява империята почти до 80
годишнината си. В сравнение с тях аз съм само дете, здраво 60-годишно дете! Дробовете ми са
чисти, плътта ми е издържлива, зрението - отлично, Сърцето — силно, а умът ми —буден, както
беше на 20-та ми година. Мисля, че съм готов за втори живот...!"

„Това е велико чудо! — извика Иразмус с поглед към: небето. — След години тихо терзание и
скръб за състоянието Ви, молитвите ми накрая се чуха. Кажете ми, сър, кое причини това удивително
възкресение на човека така обичан и уважаван от света?"

Хафид се усмихна. „Лиша".
„Лиша?"
„Спомняш ли си навремето, това което Лиша сънуваше, колко пъти в края на краищата се
случваше?"
Иразмус кимна. „Информацията, която ни даваше, когато се събудеше, често ни възпираше да
влизаме в търговски споразумения, струващи ни големи състояния."
Хафид посочи към пейката. „Тази сутрин, докато дремех тук, ми се присъни Лиша. Държеше ми
ръката и ме развеждаше по улиците на Дамаск, за да ми покаже колко много хора в тълпата
изглеждаха гладни или болни, огорчени, отчаяни, бедни, нещастни. Чух гласа й нежно да ми казва, че
не може повече да пренебрегвам тези хора. Напомни ми, че по целия свят има легиони като тях и няма
към кого да се обърнат и аз не трябва да затварям повече очите си за състоянието им, не трябва да си
изравям дупка и да се крия като червей".
„За Лиша никога не е бил характерен този начин на обръщение към Вас, сър".
„Напомням, Иразмус. Тя не е имала причина да го прави някога. Но почакай, има още от съня ми.
После тя ми каза, че животът ми започва отново и ме предупреди, че свършват отшелническите ми дни,
защото пред вратата ми още днес ще дойде странник и не трябва да го отпращам, както съм правил
толкова пъти в миналото. Странникът, рече Лиша, ще ми осигури ключ за откриване на бъдещето ми,
което ще въздейства на живота на много хора. Иразмус? Иразмус, защо пребледня толкова много?
Какво има?"
„Моля за прошката Ви, сър, но в огромната си радост от изненадващата промяна у Вас, пропуснах
да съобщя, че един посетител очаква благоволението Ви в библиотеката."
„Приятел ли е?"
„Непознат, поне за мен. Каза, че името му е Галинъс. От Йерусалим е и има делово предложение
за Вас."
„Защо не го отпрати, както толкова много години си правил по мое поръчение с всичките
посетители?"„Имаше нещо особено в този човек. Не можех да си наложа да го помоля да напусне'
Той не знае ли, че отдавна са отминали дните, когато изслушвах делови предложения?"
Иразмус се усмихна и лукаво наведе глава. „Не. Нито пък знае, че за присъствието му вече е
съобщено в един сън. Все още ли желаете да го отпратя по пътя му?"
Смехът на Хафид проехтя из целия двор за първи път след повече от десет години. Двамата стари
приятели се прегърнаха и се обърнаха към палата.
„Да побързаме, Иразмус. Човек никога не трябва да пречи на съня да се сбъдне."

40

Bookbg.net

2

Странникът стоеше близо до езерцето със златни рибки в средата на обширна библиотека,
загледан с благоговение в хилядите пергаментови свитъци, грижливо наредени върху рафтове от
орехово дърво, които се издигаха от тъмния мраморен под до очертания с керамични синьозлатисти
плочки висок таван.

Галинъс не беше висок. Ниско подстриганата му бяла коса силно контрастираше с тъмното му
лице. Въпреки неголемия си ръст, в него имаше властност, внушаваща, че е човек, който изисква и
получава уважение. След като представи посетителя на господаря си, Иразмус отстъпи назад.

"За мен е чест най-после да се запозная с Вас, най-великия търговец в света — каза Галинъс като
се поклони дълбоко.— Поразен съм от тази стая. Каква великолепна колекция! Дори император
Клавдий би позеленял от яд'

Хафид кимна гордо. „Да, тук мога да се съветвам с Хораций и Виргилий, Катулас и Лукреций и
дузина други, надарени с огромно проникновение и мъдрост. А на Южната стена е, може би,
единствената пълна сбирка от творбите на Варо...шестотин и двадесет тома в седемдесет и четири
книги. Съмнявам се обаче, че сте дошъл тук да обсъждаме моята колекция и моля за извинение, че Ви
карам да чакате така дълго. Да седнем тук". И посочи диван с облегалка, инкрустирана със скъпоценни
камъни и полирана черупка на костенурка.

По примера на решителния тон на Хафйд Галинъс бързо пристъпи към целта на посещението
си. „Сър, дадено ми беше да разбера, че тъй като някога сте контролирали необятна търговска
империя, умеете красноречиво да говорите езика на евреите и на гърците, и на римляните. Вярно ли
е?"

Хафид се намръщи и хвърли поглед към Иразмус, който вдигна рамене и се загледа настрани.
„Съмнявам се, че думите ми са много красноречиви — отвърна той, — но съм се обучавал поне да
общувам и на трите езика."

Галинъс се наклони към домакина си. „Най-почитан търговецо, навлизаме в епоха, в която
жаждата за знание на човечеството сякаш не познава граници. Извършва се революция на ума и духа.
Провежда се от обикновения човек, несъгласен повече да остане такъв. Той търси ръководство, съвет и
добри уроци за подобряване на житейския жребий чрез по-мъдро прилагане на притежаваните по
рождение таланти. За да задоволят това масово преселение в света на самоусъвършенстването,
хиляди учители и оратори сега пътуват от град на град и споделят знание и опит на всевъзможни
теми.от астрология до фермерство, инвестиране, медицина.

Изнасят лекции пред образовани и необразовани огромни тълпи по хълмове, в гимнастически
школи, във форуми, театри и дори в храмове."

Галинъс прекъсна за евентуален отговор от домакина, но продължи, тъй като Хафид остана
безмълвен. „Разбира се, че сред този легион от лектори има щарлатани със сребърни езици. Разнасят
безполезна информация, а откровенията им са с несравнимо по-ниска стойност от исканата от тях
висока входна такса. От друга страна, има извънредно добри майстори в ораторството по традициите
на римляните, като и Цицерон, които черпят от борбите и житейските си наблюдения и предоставят на
слушателите си ценни уроци и похвати за подобряване на всеки живот. Много пътуващи оратори са
изградили големи групи последователи и печелят на подиума огромни състояния."

С търпелива усмивка на уста Хафид вдигна ръка. "Добре съм запознат, сър, с тези майстори на
риторичното изкуство. Като изключим малцината будещи тревога, аз се възхищавам от усилията им
да направят този свят по-добър за всички. Но каква връзка има всичко това с мен?"

„Велики търговецо — каза Галинъс, — аз съм опитен организатор на изложения, игри и други
развлекателни прояви за народните маси. През изминалите двадесет години съм поставял и
представял дебати, лекции, концерти, боксови състезания, мачове по борба, пиеси и безброй
надпреварвания по бягане и с колесници. Явявал съм се в Атина, Йерусалим, Александрия, Рим и стотици
по-малки градове и градчета из целия цивилизован свят."

„Наистина това е интересно, Галинъс, и аз съм впечатлен. Но защо сте тук?"
В гласа на посетителя се появи лек трепет. „Сър, бих желал в няколко лекционни тура да
представя най-великия търговец в света. Убеден съм, че с Вашата опитност сигурно има какво да
съобщите за надеждата и успеха и то би могло да промени живота на много, след като чуят
внушителното Ви мнение. Знам, че бихте могли да го изкажете много авторитетно. Тъй като Вашата
известност може да осигури навсякъде огромни тълпи, желая да Ви издигна върху трибуните и
сцените в този свят, за да Ви се даде възможност да обучавате и вдъхновявате обикновения човек в
техниките за сбъдване поне на някои от мечтите му. Светът дълбоко се нуждае от опитното Ви
ръководство, Хафид."
Няколко минути бяха необходими на Галинъс, за да се възстанови от шока, след като Хафид
моментално прие предложението му. След обяда, през който Хафид разказа странния си сутрешен сън и
предсказанието на Лиша, двамата продължиха да обсъждат на голямата маса от тиково дърво в

41
Bookbg.net

библиотеката, а Иразмус непрекъснато записваше.
„Първата ни обиколка — обясни Галинъс — ще е кратка, но от значение за добиване на опитност,

докато работите върху усъвършенстването на стила си и привикнете с някои от основните принципи
на добро ораторство чрез практикуване пред малък брой слушатели. Ще Ви съветвам при първите
няколко речи и ще Ви предлагам всичко, което по мое мнение ще подобри изказа Ви. Работата в
близките села и градове ще Ви послужи и като пробен период. Началните четири-пет лекции биха
Ви помогнали достатъчно да решите дали искате, или не да продължите към столиците на света,
където тълпите ще наброяват не стотици, а хиляди'

„Много мило от Ваша страна — усмихна се Хафид. — Ако ще изглеждам глупак, добре е само
малцина да станат свидетели на неуспеха ми."

Галинъс се засмя. „Не вярвам това да се случи. С Ваше разрешение, ще тръгна сутринта и ще
започна да уреждам всичко необходимо за появяването Ви в четири-пет заселени места, на не повече
от половин ден път едно от друго. После ще се върна и ще Ви придружавам в цялата обиколка.
Мога ли да се надявам, че човекът, чиито кервани обхождаха света, все още има в оборите си
достатъчно голяма, здрава и закрита карета,-за да пътуваме с личния си багаж в известен комфорт?"

„Имам любима кола, но може да се нуждае.от някои поправки, след като не е била в движение
толкова много години. Иразмус, разбира се, също ще ни придружава. Каретата е достатъчно голяма
четирима да спят в нея. Необходим й е впряг от четири коня. Както и да е , имам няколко сиви,
арабски и те заедно с господаря си могат да прекъснат уединението. Бяха ми подарени от управителя
на Юдея, Понтиус Пилат, най-малко преди петнадесет години, след като му определих добра цена за
двеста първокласни жребеца за разквартируваната му в цезарията конница."

„Отлично. Във всеки град ще наемам най-подходящата трибуна за лекцията Ви, независимо дали
е театър, спортна зала, арена или училище и ще вербувам онези необходими местни хора, които най-
силно подкрепят появяването Ви пред обществото."

Накрая Иразмус прекъсна дългото си мълчание. „Галинъс, споменахте за натрупаното огромно
богатство от някои пътуващи оратори и аз търпеливо очаквам да представите предлаганото за
тази дръзка работа финансово споразумение'

„Разбира се. Първо, всички разходи като храна, подслон, наем за помещение за лекциите, обор и
заплащене на организаторите на програмата ни от всеки град се удържат от общата сума, събрани
за вход пари. После задържам двадесет и пет процента от баланса за своя хонорар и изплащам
остатъка на Хафид. Най-уважаваните в професията ни изискват този стандартен размер на заплащане'

„Струва ми се съвсем честно и справедливо — каза Хафид. — Прехвърляйте всичките ми приходи
на Иразмус. Много години той държи касата и не виждам защо да си променяме навиците в тази
напреднала възраст. По-късно можем да решим какви благотворителни помощи да дадем'

Галинъс каза: „Ще отсъствам най-малко две седмици, за да уредя маршрута Ви. Докато ме няма,
ще имате време да подготвите лекцията си и да репетирате нейното изнасяне. Всъщност познатите ми
велики оратори ми казват, че всякога упражняват...че една лекция е репетиция за следващата.и че
думите, които използват сякаш винаги се променят, за да се пригодят към слушателите важните
новости за момента и дори времето."

Хафид вече драскаше на късче пергамент. „Колко време трябва да продължи лекцията,
Галинъс?"

„Няма установена продължителност. Познавам прочут философ, известен с това, че държи речи
по четири и повече часа, а казва малко. Но досега все още си спомням млад проповедник в планина
близо до Йерусалим. Със способностите си и любовта си развълнува всички присъстващи слушатели
с беседа, по-кратка от половин час. Предлагам да напишете реч, която можете да произнесете за час
време и после да запаметите достатъчно от нея, така че да не се налага да четете, а говоренето Ви да
звучи естествено. След повече от час дори и най-преданата публика започва да страда от ужасно
сковаване на седалищните части'

Иразмус хвърли неспокоен поглед към господаря си.
„Имате ли представа на каква тема ще бъдат лекциите Ви пред хората, сега в началото?"
Хафид стана и закрачи по настлания с плочки под, сякаш вече упражняваше. "Често съм мислил
за такива срещи през отдавна минали години, когато всички управители се събираха тук, точно в тази
стая, за да прегледат резултатите от изтеклата година и бъдещите си задачи. Винаги съм им
говорил не за качеството на стоките или постигнатото количество продажби, а по-скоро, как всеки от
тях вижда бъдещето и какъв контрол е възможно да упражни в предстоящата година, като използва
по-добре таланта и способностите си. Често говорех за промяна и колко болезнена, но необходима е
тя, и напомнях на хората си, че ние постоянно се развиваме, независимо каква е възрастта ни, за
разлика от полския крем, който цъфти, превръща се в слама и се зарива в земята или се отнася от
вятъра. Непрекъснато им напомнях за големите чудеса, способни да извършат, стига да се научат
денонощно да се пазят от възможно най-злия си враг — себе си. Днес човек само трябва да се разходи
по някоя от улиците на Дамаск или който и да е друг град, за да види с очите си колко много хора са се
объркали. Лиша, благославена да е душата й, ми показа тази сутрин в съня. И от собствени наблюдения
знам, че този свят не е щастлив. За всеки усмихнат — десет проляти сълзи. В нещо грешим, много

42
Bookbg.net

грешим. Бог ни е дарил с всички необходими средства за постигане на всяка цел, но сме загубили
плановете и чертежите, така че освен къщи на скръбта, не изграждаме нищо друго. Може би мога, по
скромен начин, да помагам на Бог, като пръсна няколко камъчета, за да маркирам пътя за тези, които
търсят ръководство, точно както много отдавна аз бях воден от друг по моя път.

3

И така се случи, че на възраст, в която повечето хора ще бъдат доволни да си седят на сянка със
спомените си, най-великият търговец в света се впусна в нова кариера.

С първата си реч се яви в една плесенясала зала за събрания в покрайнините на цезария
Филипи пред по-малко от сто души аудитория. След това, на вечеря в недалечна спирка за кервани,
Хафид заедно с двамата си спътници прегледа отново речта.

„Посланието Ви беше и силно, и простичко — каза Галинъс — и съм сигурен, че многото
принципи за успех, представени от Вас, бяха ценни за всички присъствуващи, независимо от
положението им. Е, разбира се, никой, от която и да е трибуна, не може да говори от Вашето гледище,
защото жив човек не е постигал успеха Ви. Сърцето ми трепка в очакване като си помисля за появата
Ви в големите градове на света като Рим и Йерусалим. Ще е необходимо да говорите много вечери, без
значение колко многолюдни са форумите, докато задоволим огромните тълпи, събрани да се учат от
най-знаещия. Колко приятна мисъл!"

Хафид бутна чинията настрана и без усмивка каза: „Галинъс, ако обичате задръжте комплиментите
си, докато наистина ги заслужа. Засега просто ми кажете как мога да подобря слабото си тази вечершно
представяне"

„Това беше едва първата Ви изява, Хафид. Не трябва да сте толкова строг към себе си. Умението в
ораторското изкуство не се придобива лесно. Забелязах тази вечер, че забравихте няколко точки, по
които смятахте да говорите, но така спокойно продължихте, че се съмнявам някой в залата да е
разбрал грешката Ви. Вероятно ще пожелаете да помислите за повече движение на тялото докато се
изказвате. От време на време отивайте по-близо до спушателите, прекъсвайте, а после се обръщайте и
без да кажете нищо, се отдалечавайте от тях. Помнете, че добрият оратор преди всичко е добър
актьор. Жестикулирайте с ръце, когато искате да наблегнете на мисъл и също така повишавайте и
понижавайте гласа си. Най-важното — работете над това — да гледате в очите колкото е възможно
повече хора от публиката, един по един, точно като че ли водите личен разговор с всеки, въпреки
разстоянието помежду ви.

Хафид поклати тъжно глава. „Много имам да уча’'
Галинъс го потупа по ръката. „Търпение, приятелю, търпение. Знам, че не сте станал това,
което сте - най-великият търговец, за един ден. През тези години съм работил със стотици
изпълнители и трябва да Ви кажа, че тази вечер бях смаян от Вашето спокойствие и себеобладание. Но
като погледна назад, не би трябвало да се изненадвам. След всичките предизвикателства, с които през
живота сте се срещали и преодолявали, вероятно вечерта не Ви обезпокои много'
„Точно обратното — въздъхна Хафид, — не съм сигурен, че посланието ми имаше голяма стойност
за тези хора. Струва ми се, че не се развълнуваха от думите ми, а накрая имаше малко
ръкопляскания’'
„Ще стане, сър, ще стане" — увери го Иразмус.
Но не стана. Не успя да възпламени публиката си нито в Бетсаид, нито в Коразин или в Капернаум.
Последното му планирано явяване в първата обиколка беше в селото на склона — Назарет, и тъй като
там се кръстосваха и военни и търговски пътища, Галинъс и помощниците му бяха съумели да
скупчат почти триста души в трапезарията на единствената гостилница.
По-късно Хафид ясно осъзна, че решението му да говори в Назарет оказа огромно влияние
върху останалата част от живота му. След жалката вечер в Капернаум, в която със сигурност не
оправда надеждите на публиката си от рибари и търговци, едва не отмени последния
планиран престой, за да се върне в Дамаск. Само навикът му никога да не се отказва от нищо
започнато и умението му никога да не изрича думите „Отказвам се", го отведоха насила в
Назарет. Въпреки че словото на Хафид се подобряваше с всяко представяне, в Назарет не беше
забележително. На втория ред от пейки обаче седеше и внимателно слушаше всяка дума един
стар и уважаван приятел, Сергиус Полъс, дългогодишен римски губернатор на остров Кипър.
До края на речта се усмихваше и кимаше насърчително и веднага, щом Хафид произнесе
заключителните слова, стана на крака, силно аплодирайки.
След като Хафид отговори и на последния слушателски въпрос, двамата стари пприятели, ръка
за ръка, се изкачиха по стълбите на странноприемницата, следвани от Галинъс и Иразмус.
Сергиус запали газените лампи в тъмната стая, преди с жест да покани гостите си да влязат.
„Това помещение е несравнимо по-лошо от което и да е в палата ми в Пафос — усмихна
се той и отново прегърна Хафид, — но само фактът, че виждам Вас — най-великия търговец, и

43
Bookbg.net

верния Ви другар Иразмус, е достатъчен разкош за мен. Колко време изтече?" — попита той,
докато сипваше в четирите бокала вино от голям мех.

„Почти двадесет години, губернаторе, но не сте остарял нито с ден."
„Аха, дори и най-великият търговец понякога изопачава истината'' — отвърна Сергиус, и
докато посръбваха от виното, Иразмус разказа на Галинъс за дългите щастливи години на
изгодна търговия, водена между керваните на Хафид и кипърците.
Най-сетне Хафид зададе въпроса, който затаи в душата си, щом зърна за пръв път Сергиус
сред слушателите. Какво правеше почитаният губернатор на остров Кипър толкова далеч от
областта си и защо беше в такова осамотено селце като Назарет?
„Отчасти, Хафид, Вие сте причината да съм тук. Говори ли Ви нещо името Саул или Пол от Тарсус?"
„Разбира се. Малък проповедник с мощен глас. Опитваше се да предаде на хората нова религия,
основана на учението на един човек, наречен Христос, разпънат на кръст от Понтиъс Пилат за
подмолна дейност срещу Рим. Срещнах Пол, когато всички бяха срещу него и животът му беше в
опастност. Заяви, че идва при мен след като чул глас, докато се молел в еврейския храм в Йерусалим.
Гласът му бил казал, че ако иска да популяризира вярата си, трябва да се научи от най-великия
търговец в света как да го прави'
„А Вие съгласихте ли се да му помогнете?''
„Да."
Сергиус кимна и се усмихна. „Сигурно сте му дали отлично обучение. Пол се осмели да дойде в
Кипър и да ме помоли за аудитория, на основание на приятелството си с Вас. След два дни бях
покръстен в неговата вяра. От тогава съм последовател на Христос."
„Вие? Римлянинът?"
„Да. Доколкото знам, може би, съм първият. Този дребен човек не се ли опита да покръсти и Вас,
след като сте му дали толкова ценен съвет как да популяризира идеи, лесно като стока?"
„Не. Същата нощ замина и изобщо не съм го виждал оттогава, въпреки че през тези години често ми
е писал. Но все още не сте ми обяснили, Сергиус, защо сте тук в това забравено от Бога място?"
Губернаторът се засмя, „Забравено от Бога? Едва ли. Най-сетне реших, че чашата на живота ми е
почти пълна и пожелах да повървя по стъпките на Иисус, тук в Палестина, преди да умра. Оставих
управлението на Кипър в способни ръце и взех тримесечна отпуска, за да видя каквото мога от света,
в който Иисус е живял и въздействал на толкова много животи."
„А какво е значението на Назарет?"
„Тук Иисус е прекарал младостта си и е възмъжал. Помагал е на баща си в малка дърводелска
работилница...
„Но той не е роден тук" — прекъсна го Хафид.
Сергиус пребледня. „Откъде знаете това, щом не сте последовател?"
„Бях с новородения Иисус, скоро след раждането му в един витлеемски обор."
Шокиран от чутото, Сергиус закри устата си с две ръце и зачака Хафид да продължи.
„Бях камиларче в големия керван на Петрос, но прекарах три тежки дни във Витлеем, като се
опитвах да продам една единствена червена мантия без шевове. Петрос ме беше накарал да я
продам, за да докажа, че трябва да бъда повишен от камилар в продавач. Надвечер на третия ден, след
като стотици пъти се бях провалял с продажбата на дрехата, хапнах хляб в странноприемницата и
после отидох зад сградата в една пещера, където беше вързано добичето ми. Въздухът беше мра-
зовит, затова реших да спя в сеното край любимото си магаре, вместо да яздя до възвишенията. На
следващия ден, след една хубава нощна почивка, щях да бъда готов да вложа върховно усилие, за да
продам мантията, и бях сигурен, че накрая ще успея. Но когато влязох в обора, попаднах на млад мъж
и млада жена, седнали до една единствена свещ, а в краката им имаше открита ясла, в която
обикновено се държи фураж за добитъка. Върху малко слама в нея спеше пеленаче и можех да видя,
че беше покрито само с дрипавите мантии на майката и бащата, а те почти не го предпазваха от
студа."
„И какво направихте?"
Хафид стисна здраво ръцете си и пое дълбоко въздух. Няколко мига се измъчвах, като си представях
какви ужасни неща ще последват след завръщането ми в кервана без робата или парите от
продажбата й. Накрая я свалих от гърба на добичето и внимателно завих с нея бебето, а увехтелите
дрехи подадох на смутените родители. Знаете ли, Сергиус, това се случи преди почти петдесет години,
но все още виждам прекрасната млада майка как ридаеше от благодарност, когато се приближи до мен
и ме целуна по бузата.”
Хафид стана и с ръце на гърба закрачи напред-назад, а тримата му слушатели слушаха внимателно.
"Яздих на връщане към кервана като покрусено от разочарование дете. Не бях изпълнил задачата си и
вече бях сигурен, че вечно ще рина камилската оборска тор. С наведена глава от пълното поражение
дори не забелязах, че през целия път на връщане от Витлеем до лагера на кервана ме е следвала ярка
звезда, но Петрос, господарят ми, я беше съзрял. Въпреки късния час ме чакаше в края на редицата от
палатки и, като сочеше ярко осветеното небе, ме попита в какво удивително събитие съм учавствал.
Отговорих му, че не е имало никакво събитие. Той обаче прие светлата звезда като специален знак

44
Bookbg.net

от Бога и ми предаде десетте свитъка за успеха, които използвах ден и нощ, за да постигна, добри
неща в живота, повече отколкото човек заслужава. Освен това Петрос ми препоръча с никого да не
споделям за свитъците до деня, в който, каза той, ще ми бъде даден специален знак от човека,
предопределен да ги получи, въпреки че било възможно лицето дори да не осъзнава, че той или тя ми
представят този знак."

Сергиус се усмихна. „И Пол (Павел) беше човекът, който накрая получи от Вас свитъците?"
„Точно така. Три години след като разформировах търговската си империя. Тогава почти бях изгубил
надежда, че ще ги предам някому".
„Как разбрахте, че точно Пол е трябвало да ги получи? Кой беше отличителният знак?"
„В пътната му торба имаше червена мантия без шевове, за която каза, че е била любимата на
Иисус, и той я носил през целия си живот. На нея имаше тъмни кървави петна от бичуването,
понесено от него преди да бъде разпънат на кръста. За моя изненада до канта на мантията открих
познатия знак на гилдията, произвеждаща за Петрос тези известни мантии. Открих също и неговия
знак — кръг в квадрат. Все още несигурен какво държа в ръцете си, попитах Павел дали знае някои
подробности около раждането на Иисус и тогава той ми разказа, че Иисус е бил роден в един обор във
Витлеем, а над обора е светела най-ярката звезда, наблюдавана някога от човек. Така разбрах, че
Павел притежаваше точно тази мантия, с която бях завил малкото телце на Иисус в съдбоносната
нощ. По-добър знак не ми беше необходим. Иразмус, присъстващ на срещата, отиде в кулата на
палата ми, където се съхраняваха свитъците на успеха. Подарихме ги на Павел с любов."
„Сигурно мъдростта в тези свитъци е имала голяма сила — каза Сергиус. — Мои представители
докладват, че Павел се радва на огромен успех, привличайки в своята вяра хора от градовете Песинон,
Икония, Пергия, Антиохия, Листра и безброй още."
„Не съм изненадан" — отвърна Хафид.
Сергиус пресуши чашата си и запита: "Къде ще изнесете следващата си реч?"
„Засега няма повече планирани. Утре тримата ще се върнем в Дамаск, а след няколко дни ще се
съберем и опитаме да преценим цялостно опита от беседите, преди да решим дали на трибуната има
бъдеще за мен и усилията ми да подобря живота на хората."
„Бихте ли пожелали да останете в Назарет още един ден, ако представя достатъчно сериозна
причина?"
Хафид внимателно се вгледа няколко мига в набръчканото лице на приятеля си преди да кимне с
глава.
Старият губернатор сграбчи и двете му ръце и каза: „Велики търговецо, в утрото на утрешния ден
ще се срещнеш отново с жената, която целуна бузата на младия камилар в онзи обор преди толкова
много години!"

4

На следващата сутрин двамата стари приятели се срещнаха до единствения в Назарет
кладенец, който беше от страната на главния път край центъра на града. Въздухът беше изпълнен с
прах и дрезгави викове, плач и смях от дългата опашка жени и деца, чакащи реда си да напълнят
гърнета и стомни от открития улей.

Хафид наблюдаваше с голям интерес, как до водата спря огромен търговски керван и няколко
камиларчета много пъти отново пълнеха и пълнеха широки каменни бъчонки, докато жадните
добичета се наситиха.

Сергиус побутна с лакът приятеля си. „Това ли правехте някога, когато работехте за керваните на
Петрос?"

„Това беше едно от най-приятните ми задължения” Хафид се усмихваше докато зловонните
животни се движеха тромаво по тясната калдъръмена улица.

Двамата търпеливо изчакаха да се освободи място на каменното водохранилище, потопиха ръце
в хладната вода и пиха. „Йисус и майка му са идвали тук всеки ден" — каза Сергиус с благоговение.

Хафид се усмихна съчувствено на благочестивото отношение на стария си приятел към такъв
обикновен и мръсен обществен кладенец, ползван и от хора, и от животни. „И е ходил по този
калдъръм, дишал е този въздух и е играл на тези поляни" — отвърна му закачливо, но Сергиус не се
усмихна в отговор.

„Да — каза тихо губернаторът. — Прекарал е почти тридесет години от живота си тук — работил
е занаята на баща си с трион, чук и ренде. Вече съм купил някои мебели от селяните, които, казват, са
направени от неговите ръце. Когато се върна в Кипър, ще приготвя за тях специална стая в палата”

Те почти бяха излезли от селището, когато Сергиус най-после спря и посочи малка, четвъртита
варовикова къща, сгушена под две нарови дървета. „По-голямата част от живота си Иисус е живял
тук. Дърводелската му работилница е само една малка стаичка в задната част."

„Може би, не трябва да безпокоим старата жена" — каза Хафид, докато Сергиус бързаше по
буренясалата пътека. Накрая стигнаха до небоядисвана от години врата.

45
Bookbg.net

Губернаторът потупа леко ръката на Хафид. „Не се безпокойте. Миналата седмица гостувах
много пъти на Мария и станахме добри приятели. Рано тази сутрин изпратих човек да извести, че
днес ще Ви доведа."

Хафид пое дълбоко дъх. „Напомнихте ли й за нашата твърде отдавнашна среща в онзи обор във
Витлеем?"

„О, не, това би развалило изненадата. Само съобщих, че водя стар приятел. Присъствието Ви
няма да я разтревожи, Каза ми, че е свикнала с непознати, желаещи да се срещнат и говорят с майката
на Иисус. Повечето от тях са добронамерени."

„Сама ли живее?"
,,Да — отдавна е вдовица, а децата й са или умрели, или не живеят тук. Синът й Джеймс често я
посещава, въпреки че сега дните му са много натоварени, защото ръководи една нова църква в
Йерусалим."
След като Сергиус почука два пъти, вратата тихо се отвори, полюшвайки се на старите си
кожени панти.
„Мир Вам, многообичана госпожо" — каза Сергиус, нежно хвана протегнатата старческа ръка и
я докосна с Устни.
„И на Вас, Сергиус" — каза тя и топло се усмихна на Хафид, когато беше представен. Сервира им
във високи чаши козе мляко, сирене и сложи наблизо голям поднос с нарове и смокини, докато
разговаряха на разни те за селището. Хафид беше очарован от големите като маслини очи на Мария
и лъскавата й почти черна коса, макар да беше сигурен, че е поне десет години по-възрастна от него.
Дори гласът й даваше невярна представа за възрастта.
„Вие ли говорихте снощи в странноприемницата?" Попита тя и наклони глава към Хафид.
„Да, но се страхувам, че нямах голям успех."
„Как разбрахте?"
„Слушателите почти не реагираха. Ако Сергиус не беше започнал да ръкопляска, съмнявам се
дали изобщо щеше да има някакви аплодисменти."
Мария се усмихна леко. „Поне не заплашваха живота Ви. Иисус говори само веднъж тук, в
Назарет, в Синагогата, докато се опитваше да реши как да насочи живота си след
четиридесетдневната медитация, прекарана в пустинята. В съботното утро думите му така вбесиха
хората, че те го сграбчиха и поведоха към най-високата канара, но избяга преди да успеят да го
хвърлят от нея."
„Не знаех това — възкликна Сергиус. — Това същите хора ли са, които бяха израснали с него,
играли и заедно ходили на училище?"
„Същите — отвърна Мария. — Повечето не можеха да проумеят защо техният приятел и съсед,
дърводелецът, изведнъж беше започнал да говори сякаш имаше специално пълномощие от Бог. За тях
това беше богохулство и според закона ни се наказва със смърт."
„И никъде другаде ли дотогава не беше говорил публично?"
„Беше първата му публична изява и почти цялата сутрин имах чувството, че ще бъде и
последената."
Сергиус се обърна към Хафид. „Тези случки трябва да се съхранят, но доколкото знам, все още
никой не ги записва. Колко жалко."
Губернаторът отново насочи вниманието си към Мария, а Хафид, изпълнен с възторг,
наблюдаваше как един от най-могъщите чиновници на империята се отнасяше с възрастната жена —
нежност и уважение, каквито никога дотогава не беше съзирал в Сергиус. „Как постъпи Иисус при
това заплашително посрещане и държане?"
„Заличи го от съзнанието си и следващата събота произнесе проповед в синагогата на близкия
Капернаум. Там хората го посрещнаха с любов и внимание. По-късно, когато разговаряхме за ужасното
му преживяване тук, си спомням, че само се усмихна и каза, че е трябвало да знае, че никой пророк не
е почитан в родния си край ‘’
Сергиус отметна глава назад и затвори очи. 'Тези истории трябва да се записват, трябва!"
Хафид изчака Мария да напълни отново чашата му със студено мляко, после каза „От малкото,
което знам за Иисус, разбирам, че никога не е проповядал извън Палестина. Като негова майка
сигурно сте имала много възможности да слушате сина си и неговото послание."
Мария кимна. "В началото, докато създаваше публика от последователи и обучаваше
апостолите си, често го слушах. Но когато Санедрин и римският управител започнаха да изпращат
съгледвачи да шпионират действията и думите на сина ми, той настоя аз да се прибера и остана тук, в
безопасност. Не веднъж, когато минаваше с хората си през Назарет, сядаше, хващаше ми ръката и
се опитваше да ме подготви за предстоящите събития."
Мария прехапа долната си устна и извърна глава. Сергиус погледна Хафид и кимна. Сега беше
моментът. Губернаторът се наклони напред и нежно положи ръка на гърба на жената.
„Благословена госпожо, имам нещо специално да Ви кажа."
„Да, Сергиус?"
„Този мой стар приятел, Хафид, ме придружи дотук днес, защото много желаеше отново да Ви

46
Bookbg.net

види."
„Отново ли? — Мария сви вежди и изправи глава. — Откак пристъпи този праг бях сигурна, че го

познавам, но след като нищо не се спомена, просто си казах, че феша поради възрастта си.
Срещали ли сме се преди, велики търговецо?"

„Само веднъж, преди много години, Мария'
Майката на Иисус придърпа шала около врата си и се наведе през масата към Хафид. Той
безмълвно се приближи до нея, а Мария повдигна протегнатите си ръце и обгърна лицето му. Прокара
пръсти по бузите му и каза, „Кога беше? Преди тази прекрасна брада да покрие лицето Ви?"
„Много преди това/'
Десният и палец нежно милваше дълбоката бръчка на брадичката, докато се взираше в сивите му
сега овлажнени очи. Внезапно тя се обърна към Сергиус, полуотворила уста, без да сваля ръце от лицето
на великия търговец, а по набръчканите й страни се стичаха сълзи.
„Познавам го — сподавено изплака тя. — От момента, в който прекрачи прага ми, усещах нещо
специално в маниера му, Познавам го, Сергиус! Още едно чудо е това!"
„И кой е той?" — нежно се усмихна Сергиус.
Мария привлече лицето на Хафид и кротко го целуна по бузата. "Моят малък ангел върху добиче.
Само няколко часа след раждането на Иисус, във влажния яхър във Ветлеем, той се появи от
тъмнината и зави бебето ми с топла червена мантия. После отпътува в нощта и никога не ми се отдаде
възможност да му благодаря."
Хафид докосна бузата си и каза тихо: „Благодарихте ми. Целунахте ме и тогава, както сега и от
тази нощ животът ми се промени."
„И сега вероятно отново ще се промени" — каза тя като се надигна и отиде до голям сандък в
отсрешния ъгъл на стаята. От там взе кожена торба и, когато се върна до масата, я сложи в ръцете
на Хафид. „Това е Ваше, скъпи човече. Той би желал да го притежавате."
Когато Сергиус Полъс мълчешком коленичи до стола на приятеля си, Хафид бавно извади от
торбата червената мантия любимата ма Иисус. Докато приглаждаше леко с ръце меката червена
тъкан, отново с мъка преглътна сълзите си. „Последния път, когато я видях, беше собственост на
Пол. Каза ми, че след дълго търсене в Йерусалим открил римския войник, който я спечелил на зарове
след... след... разпъването на кръста." Мария кимна. „Павел ми върна мантията преди няколко години.
На единия край имаше петна от кръвта на Иисус при бичуването му преди да го убият. Не можех да
понасям гледката, затова часове наред ги изкисвах в избелващ разтвор."
Хафид продължаваше да гали дрехата. „Каква забележителна майсторска изработка! Погледнете,
цветът не е избелял, а тъканта след повече от петдесет години е протъркана само от едната страна.
Поразително!"
„Иисус я обличаше при всеки подходящ случай, особено когато трябваше да се появи пред голяма
група хора. Казваше, че наред с молитвите, усещането на мантията върху раменете му давало пълната
увереност, необходима да се справи с всички ситуации. Вероятно ще дава увереност и на Вас. Не
казахте ли, че снощи думите Ви не са предизвикали бурна реакция сред слушателите?"
Хафид сгъна мантията и я подаде на Мария. „Не мога да приема тази безценна дреха. Тя трябва
да бъде изложена на възвишено място за поклонение, да я види целият свят, а не да се дипли около
недостойните ми рамена."
„Моля Ви — каза Мария, като сложи малката си ръка върху неговата. — Приемете я. носете я.
Когато Иисус беше дете, често му разказвах случката — как друго малко момченце го беше посетило
много скоро след раждането му и беше подарило тази мантия, за да го стопли. Беше най-добрият
известен ми начин да го науча на истинското значение на любовта — когато човек, за да помогне на
другия, дава всичко, което може, без да мисли за някаква отплата. Той добре научи този урок
благодарение на Вас. Не е възможно да вярвате, велики търговецо, че след всичките тези години
само случайността отново Ви събира с мантията. За компания имам множество други вещи на сина
си, а също и нежни спомени за дълги години. Най-накрая мантията се връща на законния си
собственик."
„Никога няма да забравя този ден" — каза сподавено Хафид, като повдигна червената дреха и я
притисна нежно до влажните си страни.

5

След тръгването от дома на Мария двамата мъже мълчаха, задълбочени в мислите си. Като
стигнаха до главния път, Сергиус спря и,се обърна към приятеля си.

„Много съм Ви благодарен за компанията днес"
„И дума да не става — възрази великият търговец, като придържаше изправена торбата с
мантията на Иисус. — Моето сърце е сърцето, което прелива от благодарност'

47

Bookbg.net

„Изморен ли сте?"
Хафид поклати глава.
„Ще очакват ли да се върнете скоро в елегантния си фургон?"
„Не. Казах на Иразмус, че може да отсъствам целия ден. Сигурно той и Галинъс са заети с
оправяне на счетоводството и изплащане на задълженията за снощната публична реч."
Сергиус се изви и посочи над главата си към стръмен хълм, който рязко се издигаше от дясно на
пътя. „Казаха ми, че това е най-високият хълм на Назарет. Виждате ли онова огромно смокиново дърво
на самия връх?"
Хафид засенчи очите си с две ръце. „Да."
„Предполагате ли, че Вашето остаряло тяло ще е способно да се изкачи там, ако и аз подсигуря
помощ?"
„Римското високомерие наистина никога не изчезва, напи? — промърмори Хафид. — Ако Вие
можете да се справите със стръмнината, убеден съм, че и аз ще успея... и без никаква помощ. Но защо
да искам с мъка да си пробивам пътя през кър от магарешки бодили и да губя килограми, за да седна
под една нещастна дива смокиня, след като имам няколко горички от тях в Дамаск — и ранен, и късен
сорт?"
Сергиус се подсмихна. ?,Но не и като тази, могъщи продавачо. Вчера, след посещението ми при
Мария, на връщане тя ме предружи до кладенеца и, когато минахме покрай това място, вдигна поглед
към самотното дърво и каза, че от много ранна възраст Иисус ходел там, когато искал да се уедини.
Вижте вдясно тясната пътека, която води към върха. Щях да се изкача вчера, но когато се разделих с
Мария слънцето вече залязваше, а освен това не желаех да пропусна беседата Ви. Бихте ли се
съгласил сега да се покатерите до там с мен? Мисля, че трудното стигане до върха си заслужава
заради изгледа'
„Водете!" — извика Хафид, като метна кожената торба на рамо и се нареди зад Сергиус. Двамата се
изпотиха и задъхаха, докато стигнат билото, където единствената растителност беше самотната
смокиня, а склоновете на сивата скала бяха покрити тук-там от тънки нишки мъх. Хафид подпря
торбата на ствола на дървото преди да отпусне върху гладкия камък изнуреното си тяло до Сергиус.
В краката им, в ниското, се простираше село Назарет с разпръснатите си къщи от варовик,
зелени ливади и тъмнокафеви градини. Тесен път го разделяше почти наполовина и водеше на юг към
Йерусалим, а на север към Дамаск. Хафид кимна и се усмихна, когато Сергиус му посочи група
мънички фигурки, които все още се суетяха край кладенеца.
На запад беше връх Кармил, а отвъд него можеше да се види издигащата се от
средиземноморските води мъгла. Двамата мъже се обърнаха бавно, онемели от благоговение, докато
се взираха в широката Ездрелонска равнина, планината Тавър, тъмните склонове на Самария и
мъгливата Гилид планина. На изток Генисаретското езеро блестеше ясно, а далеч на юг зелената долина
на Йордан сякаш сменяше цветовете си пред очите им. Лек ветрец немирно шумолеше в огромните
листа на древното смокиново дърво над тях, а далеч в безоблачното кобалтовосиньо небе с напълно
разперени, но неподвижни крила бавно кръжеше самотен орел.
Хафид пръв наруши необичайната планинска тишина, но думите му бяха изречени така бавно,
сякаш беше почти в транс. „Убеден съм, че никога през дългите години на моя живот не съм бил на
такава височина и с толкова огромен свят в нозете си. Не е трудно да се разбере, защо Иисус е идвал
тук често. Човек оставя там долу всички грижи и проблеми — каза, сочейки към селото, — а ако има
Бог, от тази височина ще бъде, струва ми се, много по-лесно, да се общува с него'
Сергиус посочи на север в далечината, към величествения покрит със сняг хребет на планина
Хермон, почти на два дни път и все пак издигнат над хоризонта. „Някога на онази висока планина Иисус
е говорил с Бог".
„На Хермон? Имате ли доказателства?"
„Трима от най-близките му апостоли са били очевидци."
„А какво е изрекъл Бог?"
„Това е моят обичан син; чуйте го"
„Само толкова ли?"
„Да, толкова" — отвърна усмихнато Сергиус.
„Вярвате ли на подобно съобщение от тримата му най-близки приятели?"
„Достатъчно, за да си издигна малък дом в тази планина възможно най-близо до мястото, на
което тримата дават сведение, че са чули Божия глас. Поддържам го добре зареден с храна, там през
цялата година живее иконом и всяко лято се опитвам да прекарвам в него поне две седмици. Много
пъти съм се изкушавал да Ви поканя да дойдете и споделите с мен този особен мир и спокойствие,
но знаех, че се бяхте уединили след загубата на Лиша и не желаех да Ви безпокоя. Сега ще ми
окажете голяма чест, ако приемете поканата да ми гостувате. Доведете Иразмус. Останете в този
благословен подслон колкото обичате, моля. Преди да се разделим, ще Ви нарисувам карта, за да
откриете лесно моето убежище. От дома Ви в Дамаск е по-малко от един ден път'
„А на това възвишено място Бог говорил ли е и на Вас?"
„Не, но обикновено аз разговарям с него през целия си престой/'

48

Bookbg.net

Хафид въздъхна и поклати глава, като повдигна високо нагоре кожената торба с мантията на
Иисус;„С Вашата любящя и лоялна вяра, Сергиус, тази мантия трябваше да притежавате Вие, не аз'

„О, не — откликна Сергиус с вдигнати ръце. — Майката на Иисус знаеше точно какво прави.
Мантията е в добри ръце. Това е желанието на Бог."

Хафид се надигна и застана с ръце на колене, като се взираше в планината Хермон. „Ако Бог
разговаря с мен какво допускаш, че би казал за новата кариера, в която на моята възраст вероятно
глупаво се впуснах?"

Сергиус сключи пръстите на ръцете си, затвори очи и преклони глава. След няколко минути
вдигна поглед към Хафид и, когато заговори, гласът му звучеше по-дълбоко от обичайното.

„Никога не бих се осмелил да говоря от името на Бог, велики търговецо, но допускам, че той пръв
би Ви поздравил за решението да си отидете от живите мъртъвци. Да посветите остатъка от дните си в
помощ на другите чрез далновидните си и мъдри уроци за успех е много похвално, обаче..."

Хафид се обърна и погледна в очакване приятеля си.
"... обаче, ако снощната Ви беседа беше обичайното Ви представяне, въпреки че беше отлична,
мисля, че й е необходимо още нещо. За много, които идват да Ви слушат, обикновено репутацията и
огромното Ви богатство са известни и, докато присъствието и речта Ви Може да им направи
впечатление, има голяма вероятност да слушат думите Ви със затворено съзнание... съзнание, говорещо,
че те никога, никога не биха могли да постигнат постигнатото от Вас. Как отваряте съзнанието им?
Това можете да направите само, като ги накарате да усетят скромния Ви произход, юношеските Ви
стремежи и затрудненията, които сте преодолели, за да осъществите мечтите си'
„А как да го сторя?"
„Като използвате най-силните думи за изграждане в съзнанието им на сцени, които никога няма
да забравят. Нека усетят с обонянието си изтребваната камилска тор, да видят сълзите на разбитото Ви
сърце, да се измъчват за претърпените неуспехи в борбата Ви за по-добър живот. Накарайте ги да си
тръгнат от беседата с мисълта: „Ако Хафид със скромното си начало е успял да постигне толкова много,
защо пък аз, с толкова повече, да съжалявам за условията си на живот?" Тъй като се съмнявам, че
някога, когато сте се представяли, сте споменавали за предишните си тревоги и борба, вероятно,
Хафид, на слушателите Ви им се струва, че сте човек с кралски привилегии и роден с късмет, радвал се
винаги на огромно богатство и успех. Как един дребен търговец или фермер, който трябва всеки ден да
полага толкова усилия само, за да сложи на масата храна за семейството си, може да приеме мисията
Ви на водач за подобряване на живота му, ако не схване, че някога сте се сблъсквали с подобни на
неговите затруднения и сте ги победили?"
„Това е отличен съвет, Сергиус, и аз ще се вслушам в него. Нещо друго?"
Сергиус отвори уста, но наведе очи и замълча.
„Моля Ви — насърчи го Хафид. — Близки сме като братя. Кажете какво имате наум. Помогнете
ми."
„В съкровищницата Ви има ли все още злато в изобилие?"
„Повече отколкото някога ще е нужно за мен и Иразмус. Дори и сега всеки ден храним и обличаме
тълпи хора в Дамаск."
„Както очаквах. Хафид, има поговорка, толкова стара, че източникът й се губи в древността. Ако
дадеш на човек една риба, му даваш храна за един ден. Ако го научиш да лови риба, му даваш храна
за цял живот."
Хафид приклекна до Сергиус и хвана ръката му. "Не съм сигурен, че разбирам какво общо имам
аз с тези мъдри думи."
„Като всички други оратори таксувате входа за лекциите си, така че най-нуждаещите се от
посланието Ви не го чуват, защото са твърде бедни, за да присъстват. Те са същите хора, които сега
храните и обличате. Променете начина си на действие. Вместо на комисионна, назначете на седмична
заплата организатора си Галинъс и го изпратете в широкия свят с достатъчно средства да Ви наема
възможно най-големите помещения във всеки град. Дайте му указания също да набира и заплаща на
толкова хора от града, колкото му подсказва опитът, които да разгласяват, че ще говори най-
великият търговец в света, да съобщават часа и, че входът е свободен!"
„Свободен ли? Много ще дойдат само, за да се забавляват или да си прекарат времето през деня,
без да се замислят да разберат как да подобрят жребия на живота си."
„Несъмнено сте прав. Много високо интелигентни хора твърдят, че ако не заплатиш, или не
работиш упорито за нещо, никога не го оценяваш напълно. Но въпреки всички онези от публиката, за
които ще изхабите думите си напразно, само си представете колко удовлетворен ще бъдете, ако
разберете, че в тълпата е имало поне едно бедно камиларче или уличен хлапак, чийто живот може да
поеме пътя на възхода вследствие на казаното от Вас. Зная колко много желаете да промените света
към добро, приятелю, но трябвада запомните едно нещо,., една проста истина."
„И коя е тя?"
„Това, което желаете, може да се постигне, като всеки път се променя по един човек."
Хафид се наклони напред и прегърна любимия си приятел. „Благодаря Ви. Ако Бог говореше, не
би могъл да го изрази по-добре."

49
Bookbg.net

6

Керванът на успеха с ясно изписано име на латински, гръцки и староеврейски език с червени и
златисти надписи върху всеки от дванадесетте фургона за багаж, се беше настанил,на лагер на открита
ливада близо до центъра на Рим. В най-широката от многобройните палатки, заобикалящи фургоните,
Хафид вдигна винената си чаша към бокалите на Иразмус и Галинъс. „За нашата най-голяма победа" —
обяви гордо той.

„Наистина беше нощ, която ще се запомни" — въздъхна Иразмус. Осветен от повече от двеста
маслени факли, наредени около издигнатата сцена и покрай пътеките във величествения театър на
Помпей, възстановен по-късно от Август, на свечеряване Хафид беше произнесъл вдъхновените си слова
пред небивала навалица — над осемнадесет хиляди ентусиазирани римски граждани. Здраво стиснал
протритата червена мантия на Иисус, която обличаше на всяка беседа след отдавна направеното
посещение в Назарет, Хафид радостно благодареше на възторжените овации, продължили почти час
след заключителните му думи.

Великият търговец отпи глътка от виното си и каза: „Галинъс, вечно ще Ви бъда благодарен, че
ме убедихте да произнасям, речите си вечер, а не по пладне, като всички други оратори. По-бедните
работници и дребните търговци в града, към които най-много се стремим, не биха могли да присъстват
по никое друго време. Дочуха се изказвания, че много от тях никога досега, през целия си живот, не
са имали възможност да слушат оратор'

„Бяхте великолепен тази вечер, сър — отвърна Гали-нъс, — и боравехте с езика, сякаш Ви беше
роден'

„Благодаря. Съжалявам само, че Сергиус не можа да присъства. Очаквах сега, след оттеглянето
му от служба и завръщането му в Рим, че ще дойде при нас в тази триумфална нощ; както и да е,
дано се възстанови от болестта. Ще му изпратя известие за огромния ни успех и той ще бъде много
доволен. Ако преди повече от петнадесет години не беше мъдрият му съвет, тази вечер нямаше да
сме тук, а аз вероятно щях отдавна да съм при любимата Лиша, в последния ни дом за почивка."

Галинъс кимна. „Все още си спомням първите дни с един единствен фургон. Сега керванът ни се
е разрастнал почти колкото онези, които използвахте през най-усилените си търговски години. Освен
фургоните имаме шестнадесет камили и. водачи плюс осем души въоръжена охрана с оседланите си
добичета, двама готвачи, дувина помощници и повече от четиридесет коня за удобното ни извозване
от град до град. Да не говорим за десетте плавателни съда, които трябваше да наемем от по-рано
приетата покана до Атина за транспортиране на всички ни заедно с обзавеждането и животните.
Обходихме света, сър, безплатно пренасяйки посланието си на обикновените хора от Александрия,
Мемфис, Йерусалим, Вавилон, Багдад, Ефис, Смирна, Спарта, Атина и стотици по-малки градчета, а
сега и столицата на света — Рим. И, като слушам как хората откликват на думите Ви, знам, че се
докосвате до живота на хиляди'

Иразмус каза: „Наистина сякаш не са изминали петнадесет години от случайната среща на
господаря със Сергиус Полъс в Назарет'

„Не вярвам, че срещата беше случайна — проговори Хафид. — За мен тя беше само още един
пример за Шахматната ми игра с Бог, така често играна през моя Живот. Убеден съм, че се намесва в
живота на всички ни понякога и предизвиква появата на някои събития. После очаква да види как се
справяме с хода му. Някои реагират по начин, който ще обогати бъдещето им. Други може да
отвърнат на удара с ярост и отчаяние. А има и такива, които изобщо не действат. Те са живи
мъртъвци и сред нас има много от тях. Прекарват времето си във вайкане и оплакване и никога не
правят опит за промяна и подобряване на живота си. Ето защо такава голяма част от думите ми са
посветени на обучението как бедните и потъпкваните, слабите и затруднените да се справят с всяка
появила се пред тях пречка. Те винаги напомнят на борещите се човешки същества, че щом Бог ни
предизвиква, иска от нас да побеждаваме. Опитвам се да ги науча да побеждават и съм най-
удовлетворен, когато след години се върна в някой град и слушам разкази за успехи, започнали след
като някой е чул думите ми и ги е взел присърце."

„А сега — изрече колебливо Иразмус — сме чужденци на римска земя, в която императорът
наистина вярва, че е бог, контролиращ от златния си палат живота на всичките си поданици. Можем да
сме сигурни, че тази вечер сред слушателите ни е имало шпиони, които проверяваха има ли опастност
думите на Хафид да подстрекават масите, точно както бяха обвинени последователите на Иисус, че с
песните си спомагат за възтържествуването на духовното царство. Нерон дори ги обвини, че са
предизвикали големия пожар миналата година и тези, които не са арестувани и екзекутирани на
арената все още се крият в катакомбите под града. Страхувам се, че вярата им има ужасна цена."

„Чудно — каза усмихнато Хафид — как би реагирал Нерон, ако знаеше, че мантията, с която съм
облечен, когато говоря, пренадлежи на Иисус

„Моля Ви, сър — обърна се кротко Иразмус, — нека това остане наша малка тайна."
50

Bookbg.net