Ог мандино-най-великият търговец на света

Часовоят от охраната пред главната палатка се наведе през вратата и съобщи, че Хафид има
посетител.

„Поканете го да влезе" — извика Хафид, като напълни винените чаши отново.
Гостът им носеше тъмносиня туника, пристегната с шнур на кръста, която се спускаше ниско
до земята. Дългата му кестенява коса беше прошарена със сиви нишки, а загорялото му лице —
набраздено от дълбоки бръчки. Когато заговори, гласът му прозвуча дружелюбно и убедително.
„Мир вам и божия милост. Казвам се Люк и идвам с поръчение за най-великия търговец в света
от неговия стар приятел Пол (Павел) от Тарсус."
Хафид скочи на крака. „Павел тук ли е, тук в Рим?"
„Той е затворник в Преториума и очаква съдебен процес'
„Това не може да бъде — протестира Хафид. — В най-скорошното му писмо имаше добра новина, че
след като е страдал, окован четири години в Цезария и Рим, най-накрая е бил освободен поради липса на
доказателства'
„Отново е арестуван и този път заявяват, че имат свидетели, които ще потвърдят, че са чули
Павел да провъзгласява Йисус за цар. Според римския закон да признаваш която и да е друга власт
освен Цезар е престъпление, наказуемо със смърт'
„Мога ли да направя нещо? — попита Хафид — Моля Ви, кажете ми'
„След сегашния арест Павел като че ли е изгубил желание да живее. Повечето му приятели и
последователи са го изоставили, а той само седи в килията, почти не говори и яде единствено тънко
намазани сухари. Бях се уплашил за здравето му, но тази сутрин му съобщих, че по апинския път се
веят знамена в прогласа на появяването Ви в помпейския театър. Едва след като чу името Ви, сър,
започна да се държи като човека, когото съм обслужвал така дълго. Изпраща Ви своята любов,
прославени търговецо, приветства Ви с добре дошъл в Рим и Ви моли да го посетите в затвора. Тъй
като не са ни уведомили кога ще съдят Павел, надявам се, че скоро ще го посетите'„
„По всяко време - без колебание каза Хафид. – кога можете да ме заведете?"
„Дните не се различават от нощите в тъмните килии на това омразно място. Офицерите там ми
имат доверие. Дори сега можем да отидем, ако не сте твърде изморен."
-Иразмус гледаше неодобрително към Люк. „Господарят много често забравя, че е почти
седемдесет и петгодишен. Изявата му тази вечер изчерпи голяма част от енергията му и той трябва
да ляга."
„Не — рече Хафид. — Никога няма да съм прекалено изморен, ако този богоугоден човек ме
вика. Заведете ме сега, Люк."
На тръгване Хафид спря в центъра пред отворения си шкаф за дрехи до стълба. Посегна и взе
мантията на Иисус, намятайки я върху рамената си докато излизаше навън. „Може би, като види
отново тази специална и благословена дреха — обясни той на Люк, — духът на Павел ще се повдигне,
както винаги става с мен."
В сивия мрачен затвор на хълма Капиталин до палатите на Нерон се настаняваха само затворници,
извършили углавни престъпления срещу държавата. Охраняваше се от специален отряд ветерани от
легионите под командването на префекта на цялата преторианска кохорта. Никой никога не беше
избягал от килиите му. Офицер от централния вход на партера разпозна Люк и след като почакаха
малко, ги поведоха с Хафид надолу по стръмни каменни стълби. Сивкавият под беше мокър и, докато
двамата следваха високия пазач, по гъмжащия с плъхове коридор се усещаше студена влага. Той спря
пред една килия и завъртя ключа на вратата. „Ще трябва и двамата да ви заключа със затворника —
каза, — но не се безпокойте. Когато сте готови за тръгване, само извикайте и ще дойда."
Той задържа вратата полуотворена, докато двамата мъже влязоха в лошо осветената килия.
След това я остави сама да се затвори и трясъкът на железните пръти отекна по целия етаж.
„Люк — извика дрезгав глас от най-тъмния ъгъл. — Люк, ти ли си?"
„Да, Павел, и вижте... Довел съм приятел!"
Очите на великия търговец постепенно привикнаха към мрачния интериор на малката килия и все
пак първо почуства ръцете на Павел след това видя лицето му. „Хафид — сподавено изплака дребният
човек — Вие ли сте? Наистина ли сте Вие? Моят велик приятел и благодетел. Този, който много
отдавна спаси живота ми като ми подари свитъците на успеха, давайки ми възможността да
популяризирам посланието на моя Бог към света. Толкова пъти ми се искаше да Ви посетя в Дамаск,
но винаги приятелите ме предупреждаваха, че сте се уединил и никого не приемате. Но в писмата си
никога не можах да изразя колко много Ви дължа. Много съжалявам, че ме виждате в такива условия,
но благодаря на Бога, че дойдохте. Доволен съм да отбележа, че годините са били добри към Вас'
Сега Хафид можеше да види изпитото лице на Павел, на което изпъкваха две големи очи под
сключени вежди и широко набраздено чело. Спластената му занемарена коса се спускаше свободно
върху измършавелите бузи, а дрипавият плат около бедрата предлагаше оскъдна закрила от студа.
Павел се притискаше до Хафид, както изплашено дете би се притискало до родителя си. Накрая Люк
посочи малка небоядисана масичка. „Елате — каза, — да седнем и да поговорим'
Павел не се нуждаеше от повече насърчение. Отговори на няколкото въпроса на двамата си
посетители с дълъг разказ за някогашното си видение по пътя за Дамаск и как животът му завинаги

51

Bookbg.net

се е променил. Припомни си посещението при Хафид и подаръка от свитъци, многобройните си
пътувания до прочутите градове в света, предишните си престои в затвора, почти фаталното
корабокрушение до остров Малта и непрестанната си борба за разпространяване на посланието сред
хората отвъд границите на Палестина, няколкото си помощници и незначителните средства. Силата в
гласа му нарастваше, докато говореше, но накрая спря и се усмихна стеснително, внезапно
осъзнавайки как е обсебил разговора. „Простете, скъпи приятели. Много дълго съм сам тук. Всеки
добър проповедник, ако попадне на слушатели, независимо колко са, ще продължава безкрай, все
едно.как, не е ли истина, велики търговецо?”

Хафид се усмихна и вдигна рамене. „Не бих могъл да знам, тъй като не съм проповедник'
„О, не — възкликна Павел и се обърна към Люк. — Слушайте този човек! Хафид, осъзнавате или
не, аз и Вие вършим едно и също. И двамата се борим за спасяване на хора, мъже и жени, от ада. Адът,
от който се опитвате да ги избавите, е тук... и сега. Адът, от който аз искам да ги предпазя е утре... и
вечно. И двамата се мъчим да убедим онези, които искат да чуят, че животът в рая тук и рая във
вечността изисква еднакви качества — обич, внимание, милосърдие и усърдна работа. Никога не съм
Ви слушал, когато произнасяте прочутата си реч, сър, но от приятелите си научавам, че
провъзгласяваните от Вас принципи за добър живот съвсем спокойно можеха да бъдат изказани от
Мойсей или Соломон, или Исайя... или Иисус. Казаха ми, че думите сякаш бликат от душата Ви с
огромна мощ и влияят на умовете и сърцата на всички, които Ви чуят. Това е велика дарба, Хафид.
Съжалявам само, че не сте на наша страна". Той помилва червената мантия върху гърба на Хафид. „Но
пък, може би — усмихна се, — Вие сте, без дори да го осъзнавате'
Краката на Хафид започнаха да вкочанясват от студа. Стана и закрачи напред-назад из малката
килия. „Свитъците, които Ви предадох много, много отдовна — какво стана с тях?"
„Изгубих всичките си вещи миналата година при корабокрушението. Почти тридесет години
успях да ги запазя до себе си, дори в затворите, но накрая океанът си ги присвои. И десетте обаче са
като част от мен, както очите или ръцете ми. Мога да си спомня и да цитирам всеки свитък, дума по
дума, и вече не помня колко пъти са ми спасявали живота, като всеки път са ме извеждали в
правилната посока."
Хафид трепна и затвори очи, олюлявайки се назад на петите си сякаш беше ударен. Обърна се с
гръб към приятелите си и унило облегна глава на железните пръчки. Най-после тихо изрече: „Тези
безценни кожени свитъци бяха така изпълнени със сила и живот, че някак винаги съм бил убеден,
че са вечни. Все пак, ако са оцелели до миналата година, те вече са били според моите изчисления
на повече от сто години. Кажете ми, Павел, споделяхте ли при всеки възможен случай мъдростта от
свитъците, както бях Ви научил, за да могат другите да възкръснат от мъртвия живот и да се радват
на нов, пълен с щастие, постижения и любов?"
„Навсякъде, където ме отвеждаха пътешествията, велики търговецо, точно както Ви обещах.
Винаги щом успявах да покръстя някого, го обучавах и в принципите от свитъците, за да е по-добре
подготвен той или тя да пренесе и предаде истината на други. Особено през последните десет
години имаше стотици, а може и хиляди копия, изработени и на папирус, и на кожа и разпространени
по целия свят... от Йерусалим до Рим'
Хафид протегна двете си ръце и поглади спластената . коса на Павел. „Пътувал сте извънредно
много, велики предвестнико. Вместо този противен дом на гризач човечеството трябва да Ви
отдава почит в палат от злато и сребро. Тежи ми на сърцето, а се чувствам така безпомощен. Какво
Ви очаква?"
Павел скръсти ръце върху слабите си голи гърди. Гласът му беше спокоен. „Страхувам се, че
дойде време за моето последно отпътуване. Готов съм. Много се борих и мисля, че завършвам пътя си.
Люк ми беше верен съюзник и другар дълги години и накрая го убедих да напише наученото от мен
върху пергамент. След много месеци той почти е приключил тази бавна задача и сега имам известна
надежда, че посланието ми може да ме надживее. Хафид, а Вашите принципи на успеха и златните Ви
мисли записани ли са, за да могат бъдещите поколения да се възползват от основното във възвишените
Ви речи?"
„Не, все още не."
„Трябва да го направите.,, и то скоро. Не знаем деня и часа, когато Бог ще ни повика да отидем
при него, а за света би било огромна загуба, ако тайните Ви за успех и Щастие бъдат погребани с Вас.
Обещайте ми, че ще се погрижите за това и то скоро."
Хафид се усмихна насила и потупа хлътналата буза на Павел. „Обещавам."
Павел кимна. „А когато го направите, моля Ви, помислете как да използвате някаква форма,
подобна на оригиналните десет свитъка, които така силно повлияха върху живота и на двама ни.
Съмнявам се, че някога е имало по-мощна техника при нечие обучение на някого за постигане на
целта от използваната в свитъците система. Като съчетаете този метод още и с огромното си
познание, ще се получат резултати, които със сигурност ще направят чудеса в живота на много хора. А
сега тръгвайте, умолявам Ви!"
Тъмничарят вече стоеше до затворническата врата. Време беше. Павел прегърна първо Люк,
после пристъпи плътно до Хафид, който обгърна с ръце крехкото полуголо тяло на апостола.

52
Bookbg.net

„Бог да Ви закриля от небесното си царство — каза Павел, поемайки дълбоко дъх. — Велики
търговецо, благодаря на Бог, на когото служих, че Ви направи част от моя живот."

Павел се отдръпна назад, когато вратата на килията се отвори и Люк излезе в коридора.
Тъмничарят чакаше вече нетърпеливо, а Хафид поспря на прага, обърна се и бързо съблече червената
мантия, с която после обви слабите рамена на трескавия апостол.

„Стоплете се, скъпи приятелю — каза той. — Обичам Ви."
„И аз Ви обичам. Вечно!"

7

Иразмус се отдръпна назад като ударен. „Не съм убеден, че старите ми уши чуха правилно,
господарю." Гласът на Хафид издаваше умората му. „Казах, че снощи беше много студено в този
ужасен подземен зандан, а Павел нямаше достатъчно дрехи, затова му дадох мантията си'

„Но през всичките тези години сте произнесъл поне осемстотин речи, облечен със старата
износена дреха на Иисус. Много пъти съм Ви чувал да казвате, че когато я почувствате върху раменете
си, духът Ви се повдига и се изпълвате с увереност. Ако не бъде върната навреме за следващата Ви
беседа, как ще действате без нея?"

Хафид затвори очи и рече: „Почти не се надявам някога да видя мантията отново, защото се
страхувам, че дните на Павел са преброени. Дори той, който прекара живота си в предизвикателство
към многочислен неприятел, призна, че краят наближава. Нека мантията утешава нашия малък смел
приятел в последните му. дни."

„Но без нея възможно ли е изпълнението Ви?" — попита тревожно Галинъс.
„Няма да е необходима. Знам, че двамата с Иразмус сте планирали да продължим на север до
Пиза и Геноа, а, може би, и до Гаул и моля да ми простите за внезапното решение, обаче моята
ораторска дейност приключи. Снощи беше последното ми представяне от трибуната.
Иразмус се приближи и погледна втренчено Хафид, право в очите. „Болен ли сте, господарю? Да
доведа ли лекар?"
„Да не би вече да си забравил, че снощи бях с Люк, мъдър и опитен лечител? Не, Иразмус,
здравето ми е добро. Но снощи, след като се върнах от този затвор, не можах да заспя. Прощалните
думи на Павел тегнеха на сърцето и душата ми и реших да последвам мъдрия му съвет, докато все
още съм здрав."

„Не разбирам, сър'
„Довечера ще вечеряме със Сергиус Полъс и съпругата във вилата му, нали?"
„Да. Донесоха поканата за трима ни снощи след като Вие с Люк бяхте тръгнали към затвора."
„Тогава умолявам ви, имайте търпение само още няколко часа и на вечерята ще съобщя на всички
бъдещите си планове."
Вилата на бившия губернатор, сгушена в подножието на планината на запад от Тибер, не беше
голяма колкото палата в Кипър, но имаше просторен салон за хранене, и вече се предпочиташе от
римската аристокрация. Стените му бяха инкрустирани със седеф, а в тапицирания с коприна таван
имаше стотици ажури, в които всеки ден се втъкваха току-що откъснати цветя. Мраморни статуи на
всеки диктатор в кръг охраняваха стаята, а в средата имаше огромна кръгла бронзова маса,
инкрустирана със слонова кост и злато.
На вечерята имаше само четирима гости и се бяха събрали в единия край на грамадната маса,
по двама от всяка страна на Сергиус Полъс и четиридесетгодишната му съпруга, Корнелия, често
усмихната, но мълчалива по време на храненето, С Хафид, Иразмус и Галинъс беше знаменитият поет,
есеист, адвокат и оратор Сенека, някога учител на Нерон, консул и на дело премиер, докато преди не
повече от четири години се оттегли в имението си наблизо. Хапваше си по малко от многобройните
поредни блюда и, когато Хафид изрази съчувствието си за затрудненото му дишане, отвърна, че страда
от астма много години и сега всеки път, когато вдишва, само упражнява как да умре, поемайки
последния си давещ дъх.
Хафид каза: „Чел съм много от произведенията Ви и за мен е чест да съм с Вас в една стая"
Бледите страни на Сенека пламнаха. „Много любезно, могъщ търговецо, но аз съм този, който е
много признателен на губернатора за дадената ми възможност да се запозная с Вас. Десетки години се
възхищавам на постиженията Ви, първо в търговията, а сега в ораторството и никога не съм и мечтал
пътищата ни да се срещнат. Да се постигне самият връх на успеха в две несродни професии, както
направихте, е необикновен подвиг и аз Ви поздравявам. Снощи присъствах на вдъхновяващата Ви реч и
с огромен интерес слушах посланието Ви. Съгласен съм с философията Ви относно най-добрия начин да

се справи„мБлсатгоозидажрияво."т."

Сенека вдигна ръка и кимна. „Най-много от всичко се възхищавам на възвишената Ви честност,
когато започнахте беседата с признание колко много имате все още да учите за нашия свят, защото сте
само мъничък фрагмент в тази безкрайна вселена. Много от така наречените мъдреци, надути с

53
Bookbg.net

фалшиво достойнство, никога не признават, че всички ние сме само отлитащи мигове във вечността.
Необичайно беше такова признание да дойде от човек с Вашето положение."

„Бях само искрен — отговори Хафид. — Кажете ми, вярно ли е, че повече по никакъв начин не се
замесвате в делата на Рим?"

Сенека се засмя приглушено. „Много години усилено се трудих да превърна едно чудовище в
човешко същество и очевидно не успях. Преди няколко години прехвърлих по-голямата част от
богатството си на Нерон, като в замяна ми разреши да напусна правителството. Сега прекарвам дните
си в спокойно размишление, а също и записвам върху пергамент колкото мога повече от мислите и
заключенията си, преди лудият ни император да реши, че дори аз, в преклонната си възраст, съм
заплаха за него и трябва да умра'

Хафид вдигна чашата си. „Все още много имаме да учим от Вас. Пожелавам Ви още петдесет
години живот'

"А как вървят нещата при Вас, Хафид? — попита Сенека като отпи от виното си. — Наистина ли за
големия си успех дължите много на мъдрост, научена от десет специални свитъка, които са Ви
подарени в младежките години? Подготвяте ли се да предадете завещанието на утрешните деца, като
напишете в свитъци мъдрите си принципи за успех и живот? Въпреки че сабята на Нерон не е
надвиснала над главата Ви както над моята, трябва да осъзнаете, че и за Вас наближава съдбовният
ден, в който ще поемете последната си скъпоценна глътка въздух'

Преди Хафид да успее да отговори в стаята, следван от двама прислужника, се втурна Люк,
извинявайки се на господаря им, че влиза без покана. Задъханият стар лекар дишаше тежко и
шумно, сякаш беше пробягал дълго разстояние. Едра пот покриваше челото му.

„Моля да. ми простите, че скверня това щастливо и мирно събиране — изрече запъхтяно той, —
но за съжаление съм носител на тъжни новини, които знаех, че всички бихте искали да научите
възможно най-бързо'

„Скъпи Люк, изглеждате изтощен — каза загрижено Сергиус. — Ето, поседнете и съберете
мислите си. Може би, глътка вино?"

„Не — възрази Люк, с мъка сдържайки сълзите си. — Моля, нека да остана прав. Идвам направо
от затвора. Там ми съобщиха, че тази сутрин са съдили Павел и са го признали за виновен за
предателство срещу Рим'

Люк наведе глава. „Осъдили са го на смърт и незабавно са го повели към малък участък от
общинската земя до осианския път и са го обезглавили — Той изхлипа: -Не са присъствали никакви
свидетели или приятели. Когато вечерта пристигнах там, управата ми връчи тленните му останки в
чувал и, въпреки че слънцето беше залязло, погребах нашия приятел в градината на един
последовател, който живее до Преториума."

„А какво стана с червената мантия, с която беше облечен?" — попита Иразмус и, като видя как
Хафид гневно го стрелна с поглед, веднага съжали за думите си.

Люк изтри сълзите си. „Само неговите... неговите останки бяха в чувала. В мъката си изобщо не
ми мина през ум да попитам за мантията. Страхувам се, че е изчезнала'

Хафид стана и нежно сложи ръка на рамото на Люк. Думите му бяха към всички. „Нека често се
молим за нашия обичан Павел. Но, разбира се, да не проливаме сълзи на мъка. Той не би заменил с
никой от нас мястото, на което е отишъл тази вечер'

„Учудвам се, постоянно се учудвам как безстрашно посрещат смъртта последователите на
Иисус; ужасната смърт на арената, на гилотината и дори разпъване на кръст. Повече години
отколкото ми се иска да преброя, чувам слухове, че тялото на Иисус е било преместено от гроба от
най-близките му ученици, след това го скрили и твърдели, че е Бог, защото възкръснал от мъртъвците.
Миналата седмица обаче тук, в Рим, казали на човека, който минавал за най-близък на Иисус — Петър,
че животът ще му бъде пощаден, ако само признае пред властите, че Иисус не е възкръснал от
мъртвите. Казаха ми, че по негова молба, Петър бил разпънат на кръст с главата надолу, за да не умре
по начина, по който е умрял Иисус. Е, ако Петър знаеше, че тялото на Иисус е било преместено от гроба
— а ако това дело е било извършено, щеше да е известно точно на него, а не на някой друг — защо все
пак е желаел да умре заради една лъжа? И ето, блестящият Павел също даде живота си. Не знам! Не
знам! Във всичко това се крие толково много, че не мога да го проумея. Знам обаче, че ако бях по-млад
и животът все още беше пред мен, щях да се помъча да узная повече за човека, наречен Иисус и
неговото учение'

„Човек никога не е твърде стар, Сенека, — каза Сергиус. — Бихме Ви посрещнали с отворени
обятия'

„Ние? Видният дългогодишен римски губернатор на Кипър е обърнал гръб на римските богове?
Един от тях ли сте?"

„Един от тях съм."
Сенека поклати недоверчиво глава и се обърна към Хафид.
„А Вие, търговецо, най-велик от всички, на кого се прекланяте?"
„Някога не се прекланях на никого, дори и на Цезаря. Но един ден, преди много години, със
Сергиус Полъс се изкачихме на най-високия хълм над малкото селце Назарет, след като бяхме посетили

54
Bookbg.net

майката на Иисус както седяхме там горе така близо до небесата, внезапно разбрах, че е завършило
житейското ми търсене на вяра, която ще ме води и подкрепя. Знаех без никакво съмнение, че
получената от Мария торба съдържаше много повече от червената мантия без шевове на друг беден
проповедник. Сигурен бях, че притежавам плаща, така дълго закрилял тялото на Божия син'

Сергиус Полъс се наведе напред и целуна великия търговец по бузата. Никой не проговори.
По-късно, когато Хафид, Люк и Иразмус се прибираха в кервана, последният се приближи до
господаря си и попита: „А по-нататък, сър? Къде следва да отидем?"
„Ще се върнем в Дамаск — отвърна Хафид, — веднага, щом подготвим всичко, а там ще разпуснем
кервана. Възнамерявам да се оттегля в библиотеката си и ще се бавя, колкото на Бог е угодно, за да
напиша моите десет най-важни принципа за добър живот върху свитъци във форма, подобна на
подарените ми, когато бях просто камиларче."

„А после...?" — попита Иразмус.
„А после ще бъда готов да ти помагам в управлението на бързи вестоносци, които могат да
разнасят копия на свитъците ми в четирите посоки на света. Така ще достигнем до милиони, вместо
хилядите, идващи да ме слушат как говоря."
„За мен би било чест да Ви помагам в тази възвишена задача — каза Люк. — Почеркът ми е отличен
и бих желал да записвам върху пергамент думите, произнасяни от Вас."
„Лечителю, имате по-важна мисия. Изпълнете молбата на Павел. Напишете всичко, което знаете
за неговите странствания и борби, и също всичко, което сте научили за живота на Иисус, включвайки
историята на раждането му в обора във Витлеем, дето Ви разказах снощи навръщане към фургоните'
„Хафид — извика Сергиус. — Току що Бог ме дари с голяма идея. Помните ли, когато много
отдавна бяхме заедно в Назарет, че Ви казах за моя дом, построен на планината Хермон, едно
убежище много близо до мястото, на което Бог е говорил с Иисус?"
„Помня и много пъти съм съжалявал, че никога не приех великодушната Ви покана да гостувам
там'
„Не е толкова късно. Изслушайте ме. Сега съм твърде стар, за да пътувам повече до Хермон, така
че скоро ще прехвърля собствеността на това особено място на пазача Стефанас, служил ми предано
в района през всичките тези години. Обстановката в близост до мястото, където Бог е говорил, би
била чудесна да се концентрирате и творите десетте свитъка'
„Пътят от пристанището Сидон до Дамаск минава много близо до планината" — каза
насърчително Галинъс.

„Ами Стефанас?" — попита Хафид.
„Стефанас по моя писмена инструкция, която ще му предадете, спокойно може да се върне при
семейството си в близката цезария Филипи и да Ви остави в пълно уединение, докато изпълните
плана си. Какво идеално място да свършите най-чудесната си работа! Само вятърът ще нарушава
концентрацията Ви освен, разбира се, ако Бог не реши да говори с Вас. После, след като приключите,
можете да се върнете в двореца си в Дамаск, само на половин ден път, и Иразмус може да ръководи
разпространението на Вашите въодушевяващи слова'
Хафид погледна потъналия в мълчание Иразмус. Това решение той трябваше сам да вземе.
Сергиус Полъс продължи. „Сега е последната Ви възможност, Хафид. Догодина Стефанас и цялото
му семейство вероятно ще се настанят в тази къща. Идете, умолявам Ви!"

8

Преди керванът да тръгне от Рим, Хафид, воден от Люк, посети дузина магазини в близкия район
за книги. Накрая, след няколко часово пазаруване, беше купил няколко шишета от най-чистото черно
мастило, внесено от Египет, кутия метални писалки и гъши пера и дузина неизползвани пергаментови
свитъка, приготвени от изсушена козя кожа.

Беше вече пладне, когато двамата най-поспе решиха да се върнат в кервана и бяха извървели не
повече от петдесет стъпки, когато Хафид изведнъж спря и посочи очукан кедров сандък с тъмни
петна, който лежеше на една страна до външна сергия. „Празен ли е този стар сандък?"—
развълнувано извика на дремещия търговец, подпрял се на съседна маса.

„Не само, че е празен, сър, но се и продава'
Хафид отиде по-близо. „Бъдете любезен да го отворите."
Търговецът качи сандъка на масата и отмести резето. После вдигна дървения му капак и го пусна да
падне назад, разкривайки праха вътре.
Хафид се обърна към недоумяващия Люк. „Подайте ми няколко от купените свитъци."
Люк бръкна в кожената торба, която носеше, и извади три свитъка. Хафид ги постави внимателно в
сандъка. „А сега ми дайте още седем, моля."
Седемте го изпълниха догоре. Хафид затвори леко капака и се обърна към продавача. „Колко
струва?"
„Само сто динара, сър'

55
Bookbg.net

Хафид посегна под наметалото за торбичката си с пари, но Люк го спря. „Сър — възнегодува той,
— за подобна стара кутия такава цена е десет пъти по-висока! Погледнете как са раждясали пантите, а
каишите са толкова изтъркани. Елате, знам чудесен магазин наблизо. Там ще намерите голямо
разнообразие от по-подходящи за нуждите Ви сандъци и на по-сносни цени'

„Люк, оценявам Вашата загриженост, но аз искам точно този сандък. Не мога да повярвам на
старите си очи, но изглежда съвсем като сандъка с десетте свитъка, които получих, когато бях
камилар, преди повече от шестдесет години."

Люк се усмихна търпеливо. „Видът му е достатъчно стар и овехтял, за да е точно същият'
Хафид плати на търговеца и каза: „Не е просто случайно стечение на обстоятелствата, че открих
сандъка в този момент от живота си. Ето че отново Бог ме предизвиква и това е добър знак. Сега ще
имам отлична опаковка за ръкописите си, след като ги напиша!"
След две седмици Керванът на успеха акустира в пристанището на Сидон, а един ден по-късно
бяха стигнали кръстопътя, на изток водещ към Дамаск, а на юг — към планината Хермон.
Хафид слезе от големия фургон, дълги години използван от него и придружаващите го, когато
обикаляше да изнася беседи. Отзад имаше по-малък, пълен с кашони с храна, облекло и
принадлежностите за писане. Коларят му приближи до водача си и каза: „Всичко е в изправност, сър" — и
подаде камшика на Хафид. Иразмус и Галинъс бяха вече при господаря си. Хафид се обърна към стария
си счетоводител: „Ще се върна в нашия дом веднага, щом приключа работата върху ръкописите,
може би след около две седмици."
Иразмус не можеше да скрие притеснението си. „Господарю, бъдете така любезен да обмислите
решението си още веднъж и да ми разрешите да Ви придружа. От много, много години не сме се
разделяли."
„Освободи се от страха си, Иразмус. Трябва да свърша това сам, за да не се разсейвам. Ще издържа.
Времето е топло и имам предостатъчно храна за няколко седмици. Скоро отново ще бъдем заедно.
Пазиш ли още твоето копие от картите, които ни даде Сергиус Полъс, упътването към къщата на
Хермон?"
Иразмус потупа мантията си. „Тук е, сър'
Хафид поклати глава, привличайки верния си приятел към гърдите си. „След около месец, ако се
почувстваш самотен и аз не съм се върнал, можеш да ме посетиш. Иди си засега в дома ни в Дамаск и
вземи със себе си за компания Галинъс, както се разбрахме. Той ще ти помогне много и за
разпускането на кервана. За момента се сбогувам с теб. Довечера ще спя сам на мястото, на което
Бог някога е говорил."
Пътят от подножието на планината Хермон се извиваше нагоре така плавно, че на Хафид му беше
трудно да усети, че изкачва величествената планина, която, гледана отдалеч, сякаш докосваше
небесата. Не насилваше двата жребеца да бързат, защото вдишваше с наслада аромата на склоновете
с зелен дъб, глогина и бадемови дървета, а край пътя цъфтяха зюмбюли, циклама и лютиче. След
повече от час мина покрай исполинска колона от неизгладен бял камък, извисяваща се на повече от
петдесет аршина над купчини малки заоблени блокове. Знаеше, че според картата в момента е само на
две мили от целта си.
За негова радост, докато пътуваше, светът от лявата му страна сякаш проявяваше щедро
гостоприемство. От морето Галилей в далечината искреше светлина и великият търговец напрегна очи
да зърне на изток любимия Дамаск, но в тази посока над пустинята се стелеше гъста мъгла. Отдясно,
много високо, успя да види планинския връх и разбра, че снегът, който в далечината изглеждаше равна
блестяща бяла покривка, беше всъщност натрупан само в котловините и процепите.
Нарисуваната от Сергиус Полъс карта сочеше, че пътят накрая ще извие сред горичка от дива
планинска хвойна, която скриваше къщата на стария губернатор от минаващите пътници. Щом
фургонът се оказа под зелените клони, Хафид бързо спря. Точно пред него беше целта му, с покрив,
докосващ ниските клони на няколко дървета.
Широкоплещест мъж, облечен в животинска кожа, стоеше до входната врата на малка къща и с
любопитство наблюдаваше как Хафид слиза от фургона. Изчака колебливо докато великият търговец
вдигна ръка за поздрав, и след това извика: „Загубихте ли се, страннико?"
„Мисля, че не. Вие Стефанас ли сте?"

„Да."

„Вашият приятел и господар, Сергиус Полъс, Ви поздравява. Изпраща Ви също писмо с указания."
Стефанас пое малкия пергаментов свитък, счупи печата и припряно прочете словата. После с
уважение се поклони към Хафид и каза: „Добре дошъл, сър. Нека да внеса багажа. Ви и да Ви помогна
да се настаните в този особен дом."
Хафид улови дясната ръка на младия мъж и постави в мазолестата му длан две златни монети.
„Много съжалявам, че Ви местя от дома Ви, но няма да е задълго, а Сергиус някак успокои
притеснението ми, като ме извести, че имате наблизо семейство."
Стефанас кимна, вторачил невярващи очи в новопридобитото богатство. „Много пъти съм чувствал
угризение на съвестта, че това лято още не съм посетил майка си и баща си. Сега моментът е удобен."
В къщата имаше само четири стаи, но беше боядисана и обзаведена със същия вкус, проявен от

56

Bookbg.net

Сергиус и в палата, и във вилата му. Най-доволен Хафид остана от голямото писалище, на което
постави писалките, мастилото и свитъците. Старият купен в Рим сандък бутна под масата. След като
Стефанас разтовари храната и другите провизии от фургона, внесе няколко цепеници за огромната
каменна камина.

„Преди да тръгна, сър, имате ли някакви въпроси? Има ли още нещо, което мога да Ви покажа?"
Хафид се беше загледал навън през отворената врата в сенчестата дъбрава зад къщата. „Да —
тихо отвърна той. — Можеш ли да ме заведеш на мястото, където са чули Бог да говори?"
„Елате — рече Стефанас и поведе възрастния мъж по пътека, покрита с маргаритки. Накрая спря и
се облегна на едно дърво. — Само преди няколко години Петър се върна на това място, придружен от
Сергиус, и каза, че се е случило тук. Погледнете, наредил съм кръг от кръгли камъни, за да очертая
мястото. Явно Петър, Яков и Йоан са придружавали Иисус от цезария Филипи и тримата са били така
уморени, че скоро след като са пристигнали, са заспали на земята. Петър каза, че са се събудили от
светлина, която едва не ги е заслепила и е сияела оттам, където Иисус, коленичил, все още се молел.
После над тях се спуснал светъл облак и в тишината чули един глас да казва: „Това е моят възлюблен
син; чуйте го”
„Какво стана после?"
„Петър каза, че продължило само няколко мига. Скоро облакът избледнял и звездите останали
единствените свидетели."
Хафид мина зад големите обли камъни и закрачи бавно по неравната земя, докато приближи
средата на кръга. Въпреки студа почувства внезапен топъл полъх върху лицето и сърцето му се
разтуптя. Сепна го гласът на Стефанас: „Ако няма друго какво да Ви услужа, ще тръгвам, за да
прехвърля планината преди залез слънце."
Хафид проследи отдалечаващата се фигура на Стефанас, докато изчезна в сянката. После коленичи
до най-големия камък и положи скръстените си ръце върху неравната му повърхност. Отново
почувства тайнствения топъл полъх и разбра, че част от ежедневието му, докато е в планината, ще
бъде всяка сутрин да коленичи точно край този камък и да моли за помощ, за да завърши свитъците.
Тази нощ спа малко. Вторачен в тъмнината, планираше какво да напише. „Това — високо изрече той
— е най-голямото предизвикателство в живота ми. Бях уважаван за търговската империя и ораторското
изкуство, но да съумея да извая върху пергамента думи, които имат силата да променят бъдещето на
читателите им, е върховно постижение и само по себе си чудо. Знам, че сам не мога да изпълня
такова неосъществимо начинание. Помогни ми, Господи, умолявам те!"
Когато се зазори, Хафид направи лека закуска и излезе навън. Пое няколко пъти дълбоко въздух,
после приближи до кръга от камъни, коленичи и отново се помоли за помощ. След това се върна в
къщата, настани се удобно в тапицирания с кожа стол до писалището, отвори празен свитък, потопи
перото в тъмното мастило и започна да пише...
Два пъти на ден, сутрин и вечер преди да се оттегля, ще чета словата в този свитък. Вечер трябва
да чета наглас. Ще продължавам по този начин седем дни, включително и в събота, преди да премина
към поредния следващ свитък. Така след десет седмици ще съм завършил основата за изграждане на
нов и по-добър живот.
Разбирам, че не мога да осигуря бъдещето си, ако пропускам четенето един или няколко дни.
Осъзнавам, че висотата на успеха, който мога да постигна чрез тази мъдрост, както в самия живот, е
правопропорционална на изразходваното за целта усилие...

9

ПЪРВИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Роден съм, за да постигам целта си, не да се провалям.
Роден съм, за да тържествувам, не да прекланям глава поразен.
Роден съм, за да вдигам наздравица за победи, не да се вайкам и хленча.
Какво стана с мен? Кога се стопиха всичките ми блянове в сива посредственост, в която
обикновените хора се възхваляват като превъзходни?
Никой никога не може да бъде измамен от друг така, както от самия себе си. Страхливецът си
измисля, че е само предпазлив, а скъперникът винаги смята, че се учи на пестеливост. Най-лесно е
човек да се самоизмами, защото лесно можем да повярваме в онова, което желаем. Никой в целия
ми живот не ме е мамил толкова, колкото сам съм го правил.
Защо винаги се опитвам да прикрия незначителните си постижения със завеси от слова,
обясняващи работата ми, или с извинения за некадърността ми? Най-лошото е, че съм повярвал на
оправданията си, така че доброволно продавам дните си за ситни грошове, като се утешавам с
мисълта, че нещата можеха да бъдат и по-лоши.
Стига толкова!
Време е да изследвам отражението си в огледалото и да осъзная, че най-пакостният враг за

57
Bookbg.net

себе си съм самият аз. Най-после, в този вълшебен миг с първия свитък булото на самозблудата
започва да се вдига от очите ми.

Сега знам, че на света има три категории хора. Първата се учат от собствения си опит — те са
мъдри. Втората се учат от опита на другите — те са щастливи. Третата не се учат нито от собствения,
нито от чуждия опит — това са глупаците.

Аз не съм глупак. Отсега нататък ще се осланям на собствените си сили — изхвърлил съм завинаги
ужасните патерици от самосъжаление и самооскърбление.

Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.
Колко глупав бях, когато стоях отчаян до пътя и завиждах на преуспяващите и богатите, докато те
се перчеха до мен.
Да не би да са благословени с уникални способности, необикновена интелигентност, героична
храброст, неугасваща амбиция и други отличителни качества, които аз не притежавам? Повече часове ли
са отделяли всеки ден за изпълнение на трудните задачи? Изпълнените им със състрадание сърца и
преливащите им от любов души различни ли са от моите? Не! Бог няма любимци. Всички сме
създадени от еднаква глина.
Сега знам, че тъгата и неуспехите не са единствено в моя живот. Дори най-мъдрите и най-
преуспяващите на света преживяват съкрушителни епизоди и поражения, но за разлика от мен са
научили, че няма спокойствие без тревога, няма почивка без напрежение, няма смях без мъка, няма
победа без борба и това е цената, която всички плащаме, за да живеем. Имаше време, когато я
плащах доброволно и спокойно, но постоянните разочарования и поражения разядоха първо моята
увереност, а после и решителността ми, както водните капки след време разрушават дори най-здравия
гранит. Сега обръщам гръб на всичко това. Вече не съм един от живите мъртъвци, вечно стоящ в
сянката на другите и скрит зад жалките си извинения и алиби, докато годините се изнизват прахосани.
Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.
Сега знам, че търпението и времето могат да направят повече дори от силата и страстта. Годините
на безсилие са готови да дадат плод. Всичко, което съм успял да постигна, и всичко, което се надявам
да постигна, е и ще бъде постигнато чрез този бавен и тежък, усърден и неуморим процес, изграждащ
мравуняка частичка по частичка, мисъл по мисъл, стъпка по стъпка,
Когато сполуката дойде за една нощ, често си тръгва със зората. Сега съм подготвен за щастие
докато съм жив, защото най-накрая приех могъщата тайна, скрита през годините на сурово
отношение. Неуспехът, в известен смисъл, е пътят към успеха, както всяко направено от нас откритие
на лъжа ни повежда към ревностно търсене на истината и всяко ново преживяване ни разкрива
някаква грешка, която след това внимателно ще избягваме. Пътеката, която извървях, често
напоявана от сълзите ми, не беше безполезно пътешествие.
Никога вече няма да се самосъжалявам или самоподценявам.
Благодаря ти, Господи, че постъпи добре с мен, като даде в ръцете ми безценните свитъци. Бях в
най-затрудненото си положение в живота, но трябваше да знам, че винаги точно в тази момент
приливът започва.
Никога вече няма да поглеждаме печал към миналото. То никога няма да се върне. В замяна, с тези
свитъци ще оформя настоящето, защото е мое, и ще вървя напред, за да срещна загадъчното бъдеще
без страх, без съмнение, без отчаяние.
Създаден съм по подобие на Бог. Мога да постигна всичко, ако опитам.
Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.

10
ВТОРИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Вече съм различен и по-добър човек.
Изминаха само няколко дни, откакто живея по нов начин с помощта на свитъците, но сега нещо
непознато и силно се надига в сърцето ми, чувство на ново упова-ние, почти изчезнало през
из.миналите години.
Най-после съм изведен от лоното на отчаянието и съм благодарен. Със словата от първия обет на
успеха, все още трептящи по устните ми, вече съм повишил значимостта си в собствените си очи и
съм сигурен, че тази моя нова самопреценка накрая ще се възприеме и от другите. Сега знам една
велика истина. Единственият валиден етикет за цена е този, който сами си прикрепваме. Ако се
оценяваме твърде ниско, светът ще се съгласи. Но и, ако си дадем най-високата оценка, светът с

58
Bookbg.net

охота ще я приеме.
Благодаря ти, Господи, че ми даде в ръцете ми безценните свитъци. Това е преломният момент в

живота ми и аз не бива и няма да се оттегля от това предизвикателство, както съм го правил толкова
пъти в миналото. Сега знам, че за всеки през дългото странстване в този живот има свети места и в тях
човек чувства близост с божественото; там небесата сякаш се снижават над главите ни и ангелите
идват, за да ни помагат. Това са местата на жертвоприношение, местата за молитва за смъртни и
безсмъртни, шатрите на изпитание, в които се повеждат големите битки на човешкия живот. Миналите
ми поражения са вече почти забравени. Дори болката и покрусата. И наистина ще съм щастлив в
бъдните години, ако мога да разбирам, хвърляйки поглед назад към този особен момент, че най-после
съм вкусил победата.

Но първо трябва да се науча да прилагам на практика втория обет на успеха: никога вече няма да
посрещам зората без съставен план.

В миналото ми се струваше, че да си поставям важни или маловажни цели не беше нищо повече от
тренировка на глупостта, защото почти не вярвах в способностите си. Питах се, защо да имам дребни
и незначителни цели, само за да задоволявам скромните си дарби ли? С какво променяше това нещата?
И така, всеки ден вървях с неуверени стъпки сред хората, блуждаещ, без план, с надежда да оцелея до
залез слънце, лицемерно убеждавайки се, че само очаквам подходящия момент или шанса си за промяна
и все пак никога не вярващ, дори за миг, че бъдещето с нещо ще се различава от миналото.

Леко е да те носи ден след ден течението. Никакви умения не се изискват, нито усилие, нито
старание. От друга страна, изобщо не е лесно да определиш цели за ден, или за седмица, или за месец
и да ги постигнеш. Ден след ден си казвах утре ще започна. Тогава не знаех, че утре се намира само в
календарите на глупците. Сляп за лекомислените си грешки, пропилявах живота си в обмисляне на не
знам си какво и, ако не бяха тези свитъци, щях да протакам, докато не стане твърде късно. Късно е
съвсем близо до твърде късно.

Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.
Живял съм в задънената улица на глупака. Винаги да възнамерявам да обновя и подобря живота си,
но никога да не намеря време да се заема с това е все едно да отлагам яденето, пиенето и спането от
единия ден за следващия, докато умра. Дълги години бях убеден, като много други, че единствените
цели, които имат смисъл, са богаташките — с щедри възнаграждения от злато,
слава и власт. Колко много съм грешал. Сега знам, че мъдрецът никога не си поставя цели с огромни
измерения. Той нарича колосалните по размери планове мечти и ги лелее близо до сърцето си, където
другите не могат да надникнат и да се присмеят. Но посреща всяко утро с цели само за деня и преди
да заспи проверява дали всичко планирано е изпълнено. Скоро постиженията от всеки ден се
натрупват едно върху друго, както мравката трупа песъчинките си и накрая се издига замък,
достатъчно голям, за да побира всяка мечта. В действителност не е трудно да се изпълни, щом веднъж
съм се научил да обуздавам нетърпението си и да се справям с живота ден по ден. Мога да го направя.
Непременно ще го направя.
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.
Победата на успеха е наполовина постигната, когато човек добие навик да планира цели и да ги
постига. Дори най-скучната дребна задача ще стане поносима, когато ежедневно показвам убеждението
си, че всяка работа, независимо колко тежка или досадна е, ме отвежда по-близо до осъществяване
на мечтите ми. Колко приятен начин да се справям с живота си, защото ако утрото не ме е дарило с
никакви нови радости, когато свършва работният ми ден, или ако вечерта не ми донесе удоволствие от
изпълнените задачи, не би си струвало дори да се обличам и събличам. Сега съм убеден, че животът
може да бъде радостен като детската игра, стига човек да се събуди с предчувствието, че го очаква
ясно очертан път.
Сега знам къде съм.
Знам и къде искам да ме отведат моите цели.
За да стигна оттук дотам в момента не е необходимо да познавам всички извивки и завои на това
пътуване.Най-важното е, че съм възприел първия свитък и втория и вече никога няма да поглеждам
назад в мрачното минало, когато дните нямаха начало и край, а аз се лутах в пустинята на безсилието
и пред себе си нямах нищо освен поражение и смърт..
Утре ще имам цели! И вдруги ден! И в по-други ден!
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.
Някога се пазарях с живота за грош и той не плащаше повече, но годините на труд за робско
възнаграждение свършиха. Сега знам, че каквато и отплата да бях поискал от живота, той охотно би я
платил.
Слънцето не грее над мен, за да размишлявам с тъга за вчерашния ден. Миналото е погребано и аз
едва не допуснах да се погреба с него. Вече никакви сълзи. Нека слънчевите лъчи огряват утрешните
надежди... и мен.
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.

59

Bookbg.net

11

ТРЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Аз съм буден.
Изпълнен съм с радостно предчувствие.
Сега, когато посрещам всеки нов ден с радост и увереност, вместо със самосъжаление и страх,
усещам, че в сърцето ми бушува непозната сила.
Който страда, запомня. Сега, като имам ръководството на свитъците, никога няма да повторя
несполуките и безмислените грешки на миналото.
Всеки ден ще тръгвам по света, придружен от три силни нови съюзника: увереност, гордост и
ентусиазъм. Уверен съм, че мога да се справя с всяко предизвикателство, гордостта изисква да
действам, доколкото ми позволяват силите, и всичко ще се изпълни, защото съм преоткрил
специална сила, която ми е липсвала още от дете — силата на ентусиазма.
Всяко забележително дело в историята на света е триумф на ентусиазма. Никога нищо велико не
се е постигало без него, защото внася ново значение във всяко занимание или препятствие,
независимо колко е страшно или трудно. Без ентусиазъм съм обречен на посредствен живот, а с
него мога да постигна чудеса.
Съществуването ми придоби ново значение. Неуспехът вече не ми е постоянен спътник.
Незначителността, усамотението, безсилието, тъгата, раздразнението и отчаянието от миналото са
изчезнали от деня, не чак толкова отдавна, в който си спомних как се усмихвам. Вече усмивката и
вниманието ми се отразяват върху другите. С радост споделям светлика на щастието и любовта.
Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.
Ентусиазмът е най-ценното качество в света. Скритата му цена далеч превъзхожда парите, властта и
влиянието. Без чужда помощ ентусиастът убеждава и управлява, докато богатството, натрупано дори
от множество работници, едва би събудило капка интерес. Ентусиазмът погазва предразсъдъка и
съпротивата, отхвърля с презрение бездействието, щурмува цитаделата на целта си и като лавина
смазва и поглъща всички препятствия. Научил съм чудесен урок — ентусиазмът е моята вяра в
действието. С вяра ще успея.
Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.
Някои от нас се ентусиазират от време на време, а още по-малко дори запазват своята пламенност
ден или седмица. Всичко това е добре, но аз трябва и ще си създам навик да поддържам ентусиазма
си неограничено, честно и откровено, за да може успехът, на който се радвам днес, да се повтори утре
и следващата седмица и следващия месец. Ентусиазмът, любовта към всяко нещо, което извършвам в
момента, действа по удивителен начин. Не ми е необходимо дори да се опитвам да го разбирам, но със
сигурност знам, че ще допълва жизнените сили на мускулите и ума ми.
Ентусиазмът във всичко извършвано от мен с упорит труд ще стане навик. Първо ние трябва да
създаваме навиците, а после, добри или лоши, те създават нас. Ентусиазмът ще бъде колесницата
ми към по-добър живот. Вече се усмихвам в предчувствие за идващото добро.
Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.
Ентусиазмът може да премества замъци и да омагьосва зверове. Природата му е откровението и
истината рядко побеждава без него. И аз, като много други, съм живял живота си с лъжливи идеи за
истински награди, уверен, че целта ми трябва да бъде лукс и удобство, докато, за да бъдем всички
ние наистина щастливи, се нуждаем само от нещо, за което да се ентусиазираме. За бъдещето
ентусиазмът ми ще бъде по-полезен от живителния пролетен дъжд за пшеницата.
Отсега нататък всичките ми дни ще са различни от онези в миналото. Каквото и да се налага да
правя, никога вече няма да смятам, че се трудя, за да поддържам съществуването си, защото ще
чувствам напрежение от принудата за работа и ще ми се струва, че часовете на деня продължават
цяла вечност. Вместо това, да забравя, че трябва да работя, за да се храня, и да пристъпя към тежкия
работен ден с цялата си енергия, внимание и добро настроение. С тези качества ще се справям много
по-добре от преди, часовете ще минават бързо и, ако с ентусиазма продължавам да съм ден след ден
все така продуктивен, убеден съм, че ще бъда по-ценен за себе си и за света.
По мое мнение на всеки човек, деяние и тревога може да се въздейства за подобряване.
Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.
За първи път ще мога да видя в ярката светлина на жарта всички добрини на живота, скрити от
мен през онези безсмислени години. Точно както младият влюбен има по-изострено усещане и поглед и
съзира в обекта на чувствата си стотици добродетели и обаяние, невидими за другите очи, така и аз,
овладян от ентусиазъм, съм увеличил способностите си за възприятие, а зрението ми е така
засилено, че мога да видя красотата и очарованието, които за някои остават скрити. Това компенсира
огромния товар на робския труд, лишението, страданието и-дори жестоките гонения. При ентусиазъм
мога да се примиря с всяка ситуация и, ако се спъвам от време на време, както и най-надарените
понякога правят, ще надигна и ще продължа с живота си.

60
Bookbg.net

Дните ми винаги ще са изпълнени с прекресния жар на ентусиазма.
Колко силно въодушивление усещам като знам, че притежавам прекрасната способност с моето
отношение да променям дните си и целия си живот. Колко жал изпитвам към легионите незнаещи, че
могат да използват за направляване на бъдещето тази велика сила, сила, която е в душите им.
Ще върна календара назад и ще възприема очарованието на младостта, покоряващо с ентусиазма,
който клокочи като планински извор. Младостта не вижда пред себе си мрак, нито клопка без изход.
Забравя, че в света има такива неща като неуспех и вярва, че през всички тези векове човечеството е
чакало него или нея да дойде да освободи истината, силата и красотата.
Днес ще въздигна своя плам до небесата и ще се усмихвам на всички.
Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.

12
ЧЕТВЪРТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Аз притежавам удивителна сила.
Знам тайната как да влияя на мислите и действията на другите, когато сме заедно.
Само това познание, мъдро използвано, е дало възможност на десетки амбициозни личности през
вековете да се извисят до големите върхове на славата, богатството и властта.
За жалост малцина осъзнават, че притежават такава сила, докато мнозинството заплаща за
невежеството си с ужасна цена, в съкрушение и несгоди. Приятелите са изгубени, вратите—
затворени, възможностите са изчезнали, а мечтите са разбити.
Досега бях сред жалкото мнозинство, непрестанно погубвайки шансовете си за сполука и щастие,
защото глупашки злоупотребявах с една сила, която дори не знаех, че притежавам.
С помощта на този свитък очите ми се отвориха. Тайната е така простичка, че всяко дете я разбира
и използва в своя изгода. Можем да влияем на другите като се отнасяме с тях, както бихме искали те
да се отнасят с нас. Всички ние сме отражения един на друг, с подобни усещания, подобни чувства,
подобни надежди, подобни страхове, подобни грешки и еднаква кръв. Ако някой го сърби, съседът
му се чеше. Ако друг се усмихва, приятелят му откликва по същия начин.
Колко неосведомен съм бил. Знам, че успех не се постига като си сам. Знам, че не съществува
самосъздаден мъж или самосъздадена жена. За това осъзнавам, че никога не мога да постигна целите
си без помощта на други и все пак, размишлявайки за миналото си, разбирам, че моите действия са ме
държали в плен зад решетките на мъката.
Защо пък всеки да е трябвало да иска да съдейства за успеха ми?
Когато се мръщех, в отговор ми се мръщеха.
Когато крещях ядосан, ми отвръщаха ядосани гласове.
Когато се оплаквах, ме пронизваха остри погледи. :Когато проклинах, в мен се вторачваше
омразата.
Собствените ми действия ме бяха осъдили да бъда в свят, в който никой дори не се усмихва, светът
на неудачниците. Глупаво осъждах другите за жребея си, но сега разбирам, че вината е била моя.
Най-накрая очите ми се отвориха.
Тържествено обещавам да не нарушавам този специален обет на успеха до края на живота си.
Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.
Ще се усмихвам и на приятел, и на зложелател и ще полагам всички усилия да открия в него или нея
похвално качество, защото сега разбирам, че най-силният копнеж на човешката природа е
непреодолимото желание да бъде оценена. В действителност всички ние имаме достойни за похвала
черти и трябва салдо да съм сигурен, че правя комплиментите от сърце и с искрен глас.
Да похвалиш, да се усмихнеш, да покажеш интерес към другите е благотворно, както за дарителя,
така и за получателя на едно такова доброжелателство. Тази чудесна способност, която въздейства
толкова силно върху другите, ще направи чудеса в собствения ми живот, защото тяхната
благодарност ми се връща по много начини. Усмивката остава награда за всеки и е най-евтиният
подарък, но силата й може и кралства да победи. А тези, към които се отнасям мило и възхвалявам,
скоро ще започнат и у мен да долавят добри, незабелязани дотогава мои качества.
Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.
Свършиха дните ми на хленч и оплакване от другите. Няма по-лесно нещо от мърморенето. За да
започнеш да роптаеш, не се изискват нито талант, нито себеотрицание, нито умствени способности,
нито характер. Нямам вече време за толкова жалко занимание. Най-много да очерни личността ми
така, че никой да не иска да общува с мен. Така беше едно време. Никога повече.
Толкова съм благодарен за тази втора възможност.

61
Bookbg.net

С мръщене, въсене и сърдити погледи пропилях години с благоприятни случаи, а една усмивка и една
мила дума щяха да отворят много врати и да смекчат безброй сърца. Те може би щяха да протегнат
ръце за помощ. Едва сега усвоявам великото изкуство в живота — да се възползвам от безценния
момент на шанса и да долавям доброто около нас.

Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.
В заключение, една усмивка и едно ръкостискане са просто действия на обич. Вече знам, че
животът не се състои от големи жертви или задължения, а от дребните неща, в които усмивките,
любезността и незначителните услуги, дарявани навсякъде и всякога, когато е възможно, побеждават
и закрилят всяка душа. Най-добрите дялове от човешкия живот са малките жестове на загриженост и
внимание. Милите думи изграждат собствения си образ в душите на хората, а той е прекрасен. Те
утешават, успокояват и облекчават слушателя. Засрамват го и го принуждават да се отърси от
мрачните си, сърдити и груби чувства. Все още не съм започнал да употребявам необходимото
богатство от мили думи, но с практика непременно ще се усъвършенствам. Кой ще е толкова глупав
да не опита, щом щастието му се колебае?
Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.
Мога да почувствам, че при взаимоотношенията в ежедневието обич и уважение се печелят и
запазват чрез незначителните жестове на любезно доброжелателство отново и отново всеки ден,
дори всеки час, с думи, тон, жестове и погледи. Колко е лесно за едно доброжелателно същество да
доставя удоволствие на другите край себе си и колко вярно е, че от доброто сърце блика радост и
кара всички наоколо да сияят в усмивки. Всяка вечер, когато се отпускам, се моля да съм направил поне
едно човешко същество малко по-щастливо или малко по-мъдро или поне само малко по-доволно от
себе си.
Как може да се разочаровам от този момент нататък, ако удържа тъжественото си обещание,
направено в този свитък — в бъдеще въздухът, който дишам, да грее от любов и благопожелания.
Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.

13
ПЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Слънцето не винаги грее.
Гроздето не винаги е узряло.
Гробарите не винаги са без работа и мирът не винаги цари.
Сега за жалост разбирам още една истина. Въпреки че чрез тези свитъци вече съм вкусил силното
вино на успеха, знам че не мога да очаквам да премина останалите си дни по планинските върхове.
Независимо колко се старая, колко упорствам и колко изпъквам в избраната работа, ще има все пак
дни и седмици, и месеци, в които всичко, което опитвам, ще завършва с осуетяване на плановете и
неуспех. Всички ние, дори най-силните и храбрите, изживяваме твърде много от дните си в страх от
провал. Притежаваме ли торби злато и скъпоценни камъни? Не са достатъчни. Други имат повече.
Защитени ли сме, в безопастност ли сме? Безопастност от какво? Имаме ли много любящи приятели и
семейство? Можем ли изобщо да се доверим на приятелството? Ще издържи ли тази любов?
Страхът от бедствие, водещо до провал, хвърля ужасна сянка върху всичките ни дни от живота.
Формите и цветовете му са разнообразни, въображаеми и реални, смътни и ясни, временни и
постоянни. Бедствието тероризира работника, борещ се да запази службата си,
бащата, шепнещ молитва да може да изхрани семейството си, търговеца, надяващ се, че ще продаде
стоката си, войника, повеждащ другите в битка. Той еднакво измъчва всички, принца и просяка,
мъдреца и глупака, светеца и престъпника. Преди нямах понятие как да се справям с бедствията и
получените от пораженията рани бяха достатъчно тежки, за да замъглят надеждите ми и да разбият
амбициите ми. Никога повече. Това е нов живот и вече знам тайната за извличане на полза от
пораженията, когато и да се натъкна на тях.
Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.
Няма по-добра школа от бедствието. Всяко поражение, всяка мъка, всяка загуба, съдържат свой
собствен кълн, свой собствен урок как да се осъвършенствам при следващата изява. Никога повече
няма да спомагам за поражението си като отказвам да погледна истината в очите и да се поуча от
миналите си грешки. Опитът е най-ценният екстракт от страданието, но едно от ужасните условия в
живота е, че неговата мъдрост не може да се предаде на друг. Всеки трябва да посети собствената си
школа и за всеки уроците са различни. Няма никакъв друг начин. Бедата обаче винаги е първата
пътека към истината и аз съм готов да науча, което ми е необходимо да знам, за да подобря
условията си на живот.
Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.
Сега съм по-добре подготвен да се справя с всяка беда. За първи път разбирам колко бързо

62
Bookbg.net

преминават и отминават всички случки и събития, лоши и добри, важни и маловажни, дело на човека,
както и на природата. Всичко в живота не само постоянно се променя, но чрез взаимодействие
причинява постоянни и безгранични промени.

Всеки ден заставам на един тесен риф. Зад мен е бездънната бездна на миналото. Пред мен е
бъдещето, което ще погълне всичко случило се днес. Независимо каква съдба ми е отредена знам, че
ще й се насладя или изстрадам за много, много кратко време. Толкова малко хора разбират тази
очевидната истина, а останалите оставят мечтите и целите си да изчезнат веднага, щом трагедията
ги повали. Тези нещастни хора носят до смъртта със себе си собствения си венец от тръни и всеки
ден очакват от другите съчувствие и внимание. Бедата никога няма да съсипе личност с храброст и
вяра. Всички ни проверяват в пещта на бедствието, но не всички излизат от нея. Аз ще изляза.
Златото може да остане цял месец в горящи въглени, без да загуби прашинка, а аз съм по-ценен от
всяко злато.

Всичко ще отмине.
Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.
Сега виждам, че от бедата има голяма, но почти непризната полза. Единствено с нея, като на
кантар, мога да претегля онези, които заявяват, че са ми приятели и така да науча истината. Тя е и
състоянието, в което много лесно се запознавам с духовната си същност, и има удивителната
възможност да ме предразполага към таланти, които в обстоятелства на благополучие вероятно биха
останали неизползвани.
От раждането до погребението бедата е с нас.
Скъпоценният камък не може да се шлифова без търкане, а аз не мога да се осъвършенствам без
изпитания. Приемам, че прегарянето от горещината и прогизването от дъжда на живота са били
полезни за мен и все пак признавам, че след всяко преживяно нещастие съм крещял от гняв и
негодувание срещу небето. Защо Бог да ми причинява толкова ужасни моменти? Защо Бог ме лишава
от идни или други така важни за мен неща?
Вече знам, че никога шансът да съществуваш и да действаш не са така цялостно обединени
както при преживените от душата мъчителни бедствия. Тогава всичко зависи от това дали изправям
глава, или я обронвам, дирейки помощ. Ако прибягна до обикновени уловки и трикове, шансът се губи
завинаги и ще се окаже, че не съм нито по-богат, нито по-велик — за мое огорчение, може би, дори по-
затруднен, по-беден и по-дребен. Но ако се обърна към Бог — и отсега нататък ще го правя, всеки
злополучен момент може да се превърне в победоносен поврат в живота ми.
Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.
Занапред, когато съм повален от някое страшно поражение, винаги след като премине
болката ще се питам как мога да превърна бедата в полза. Каква чудесна възможност може да
представи този момент... да приема горчивия корен, който държа, за да го трансформирам в
ароматна цветна градина.
Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.!

14
ШЕСТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Аз съм се самозалъгвал прекалено дълго.
Служил съм на работодателите си само на думи и съм съжалявал за всеки час отекчителен според мен
труд. За мен работата ми беше противната цена, която трябваше да плащам, за да съществувам, защото
боговете не са сметнали за подходящо при раждането ми да сложат злато в ръцете ми и корона на главата
ми. Какъв глупак съм бил.
Вече знам, че резултатът, извлечен от труда, е най-сладкото от всички удоволствия и ако геният
може да слага началото на велики дела, само трудът може да ги завършва.
С тези свитъци-очите ми най-после са отворени.
Колко по-лека ще бъде работата ми, ако в старанието си да подобря качеството положа толкова
усилия, колкото съм употребил в търсене на извинения, че не съм я изпълнил.
Има една много извисена тайна на успеха, в сравнение с която всички други правила изглеждат
нищожни. Непременно ще се включва в бъдните столетия и хилядолетия във всеки списък от

63
Bookbg.net

утвърдени истини, водещи до по-добър живот, въпреки че по-голямата част от човечеството
непрестанно ще я отхвърля като трудноизпълни-ма. Богатство, положение, слава и дори уклончиво
щастие накрая ще са Мои, ако реша всеки ден да правя
повече и по-добри услуги, отколкото ми се заплаща за тях. Има още един, по-ефикасен начин да се
запомни този труден урок на живота — когато помолят човек да извърви една миля, той трябва охотно
да извърви две. От векове насам, а дори и днес, малцина само притежават твърдостта да следват тази
велика тайна на преуспяващите и те ще бъдат възнаградените.

Започвам от днес.
Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.
Вече знам, че за да израстна и преуспея, трябва стриктно да си гледам работата и малко да
изпреварвам времето. До върха стигат онези, които не се задоволяват само с изпълнение на
задълженията си. Правят повече. Изминават по още една миля. и още по една. Никога не им идва наум
за размерите на възнаграждението. Знаят, че накрая ще получат отплатата. Има един единствен
метод за постигане на целите и той е упорит труд, умствен и физически. Ако не желая да плащам
тази цена за отличие, трябва да съм готов да се примиря с бъдеще от сълзи и бедност и със
самосъжаление да си скубя косите за безсмисления живот, лишен от усмивки и награди. Вече не се
самосъжалявам. Отдръпнах се от този задънен път.
Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.
Не съм прикован за работата си. Не съм роб. Дори и да ме отвращават задачите за изпълнение,
разбирам, че е необходим и черен труд, за да извадя наяве съкровищата на душата си, за да направя
жребия си по-добър, както за резултатите на земеделците спомагат браносването и разсаждането.
Вече всяка поставена ми задача може да е лекоизпълнима за мен при условие, че никога не забравям,
че съм дете на Бога, родено да побеждава.
Каквато и да е работата, оставете ме да я свърша с любов и няма да се проваля.
Може трудовият ми дял да не е максималният за деня, но фактът, че е трудов, го прави ценен.
Обществото не прогресира, движено само от мощните мишци на героите, а и от обединените от леки
тласъци на всеки честен труженик. Тайната на надеждата за успех в работата е истинската любов към
нея, не заради паричното възнаграждение, не заради прекараното време или приложените умения, а за
гордостта и удовлетворението от изпълнението на самата работа.
Достатъчно възнаграждение за нещо, добре изпълнено, е да си го изпълнил.
Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.
Отсега нататък, щом дневната ми работа свърши, ще учудвам света. Ще оставам над задачата си
още малко и ще влагам това допълнително усилие в следващия си ден. С подобно отношение,
толкова необичайно за егоистичния свят, който населяваме, не мога да се проваля.
И все пак, ако се трудя така неуморно, ако упорствам в изминаването на допълнителната миля,
трябва да съм готов за присмеха на онези, които никога не участват в честен труд. Разбирам, че, за да
извърша нещо велико в този кратък живот, трябва да се захвана за работата с такава концентрация
на ума, мускулите и времето си, че на живеещите в нищетата на безделието да им се струва, че съм
загубил разсъдъка си. Така да бъде.
Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.
Дайте ми любов и работа, само тях двете, и ще мога да изживея живота си доволен.
Не мога да съм щастлив дълго без храна, вода, дрехи и подслон, но може да имам абсолютно всички
от тях и все пак да съм нещастен. Кое е най-доброто за една река? Да продължава да тече. Ако спре, се
замърсява. Най-доброто за мен е това, което поддържа хода на движението. Малко хора осъзнават
колко много от щастието им зависи от тяхната работа, от това, че са постоянно заети и не могат да
подхранват празни илюзии. Аз съм нищо без работата си. Основната тайна на щастието е да се прави
нещо.
Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.
Никога вече няма да пропускам да изминавам допълнителната миля или да отдавам по-малко,
отколкото заслужава възнаграждението.
Отсега нататък ще изпълнявам работата си с всичката енергия, която мога да вложа — не просто
работата и — край, но още малко, това мъничко допълнително, което след време ще струва колкото
всичко останало. И ако страдам, както често ще бъде, и ако се съмнявам в ползата от усилията, както
и ще се налага в някои случаи, аз все пак ще изпълнявам работата си. Ще вложа сърцето си в нея и
небето ще се проясни и от самото страдание и съмнение-ще се роди най-висшата радост на живота.
Винаги ще спазвам този специален обет на успеха: винаги ще изпълнявам всяка задача според
най-добрите си възможности.

64

Bookbg.net

15
СЕДМИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Разпилял съм усилията си в толкова много посоки.
Пропилях толкова много сезони в тичане от една небесна дъга до следващата.
Прекарах безброй години в спускане на празни кофи в празни кладенци.
Продължавах да се надявам, че някой ден ще имам успех, щастие и богатство.
Чаках напразно. Без чудото на тези свитъци можех вечно да чакам. Колко печално. По улицата на
бъдещето накрая човек пристига в дома на неизпълненото.
Вече съм обърнал гръб на всичко това.
Сега разбирам защо успехът ми се е изплъзвал. Човек, който непрекъснато се двоуми кое от две
неща да направи, няма да направи нито едното, нито другото. Ако се колебая между два плана, между
две цели и вятърът постоянно ме накланя като лилия във всяка посока на компаса, никога няма да
постигна нещо велико или полезно.
В света прогресират тези, които се съсредоточават само върху една цел за момента. Велики са
тези мъже и жени, които никога не омаловажават отличителните си качества, нито глупаво пилеят
своята индивидуалност. Вече знам великата тайна — бил съм много заслепен за да я видя, а тя винаги
е била пред очите ми.
Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента
Голямата разлика между успяващите и неуспяващите не се заключава в извършеното от всеки
количество работа, а в количеството на интелигентната работа. Много от неуспяващите действат
наистина нечестно за да постигнат огромен успех, но напредват с усилие наслука във всяка
възложена задача, изграждайки нагоре с едната ръка, за да смъкнат рязко надоло с другата. Не
долавят обстоятелствата, за да ги превърнат в добри възможности. Нямат никаква дарба да обръщат
честните загуби в големи победи. С достатъчно възможности и изобилие от време, основните
елементи на успеха, те вечно мятат напред-назад празна совалка и никога не изплитат истинската
мрежа на живота си.
Никога вече няма да се захващам насила за работата си, когато трябва да ангажирам цялото си
същество. Най-после очите ми се отвориха. Отсега нататък каквото правя, ще го правя така, сякаш
нищо друго няма значение в този свят.
Сътворяването на хиляди гори се намира в един единствен жълъд.
Концентрацията и упорството са построили големите пирамиди в египетските равнини.
Добрият майстор в един занаят може да изхранва семейство. Майстор на седем занаята не може
да изхрани себе си. Вятърът никога не помага на моряка, който не знае към кое пристанище е поел.
Сега знам къде искам да отида и как да пристигна на предназначеното място.
Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.
Нашият свят изисква най-високо постижение за едно нещо, а не много, но извършени криво-ляво.
Който разпилява усилията си, не може да се надява на успех.
Ако разсечете дъждовник на две, предната половина ще бяга напред, а другата назад. Който
раздвоява намерението си, напредва по същия начин. Успехът е винаги подозрителен към
разпилените енергии,
Готов съм за големи промени в живота си. Обществото ще знае, че съм поел в друга посока. Каква
огромна власт над живота е умението да имаш преки цели. Гласът, дрехите, видът, самите ми движения
и жестове ще се променят, когато изживявам дните си целенасочено.
Как съм могъл, подобно на много други хора, да остана сляп за такава велика истина?
Който знае едно нещо и го прави по-добре от всички, дори и да е само изкуството да се отглежда
леща, получава заслужения венец. Ако отглежда най-хубавата Леща, съсредоточавайки всичките си сили
до края, той е благодетел за човечеството и е възнаграден като такъв.
Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.
Ще се спирам на целите си и постоянно ще мисля за тях. Намираме само това, което търсим с
цялото си сърце. Ако от живота не искам нищо конкретно, ще намеря точно това. Пчелата не е
единственото насекомо, спохождащо розата, но е единственото извличащо мед. Няма значение колко
богат е материалът, събран бавно и внимателно.от училищните ни години и черния труд през
ллладостта ни. Ако излезем в живота без добре определена идея за бъдещата си работа, можем да сме
сигурни, че никакви щастливи и случайни обстоятелства няма да подредят действията ни във
внушителна структура с великолепни пропорции.
Често ни е казвано да имаме висока цел в живота, но ние трябва да се стремим към това, което
бихме искали да постигнем. Не е достатъчно неконкретно намерение. Изстреляната от лъка стрела не
блуждае, търсейки какво може да улучи по пътя си, а лети право към мишената.

65
Bookbg.net

Ефектът от разпръснатия надалеч тътен от буря е нищо в сравнение с един едничък концентриран
гръм от светкавица.

Сега знам, че ако с всички способности на ума си преследвам непрестанно и упорито достойна
цел, не може да не успея. Мога лесно да запаля огън, дори в най-студените зимни дни, ако
съсредоточа слънчевите лъчи в леща за запалване.

Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.
Най-слабото живо създание, концентрирайки способностите си върху едно намерение, може да
постигне добри резултати, докато най-силното, пръскайки усилие за много незначителни работи, може
да не успее да постигне нищо. Непрекъснато падащи капки вода пробиват пътя си през най-твърдите
скали, а бързият поток се втурва върху тях с ужасен шум и не оставя след себе си никаква следа.
Аз ще оставя следи. Светът ще знае, че съм бил тук.
Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.

16
ОСМИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Бил съм толкова сляп.
Някога, когато шансът е присъствал в живота ми, изобщо не съм го разпознавал, защото винаги
е бил предрешен като усилен труд.
Никога преди не съм обръщал внимание на тази златна колесница, очакваща да ме отведе към по-
добър живот, защото очите ми бяха винаги пълни със сълзи на самосъжаление, докато се лутах по
задните задънени улици на живота.
Манталитетът ми вече не накърнява моята проницателност, защото съм го променил.

Сега разбирам, че благоприятните случаи никога не се явяват с описана картинно върху им
възможност за богатство или успех, или почести. Всяка работа, която върша, трябва да изпълнявам с
най-голямо старание, или рискувам, без предупредителен камбанен звън, да ми се изплъзне най-добрият
ми шанс. Един ден започва, точно както всички други дни, а в него проблясва един час, съвсем
подобен на всички други часове, но е възможно в този ден и този час да се изправя срещу добрия
шанс на живота. Единственият начин да сграбча със сигурност най-големите шансове, когато дойдат,
провъзглас ни с фанфари или както обикнавено, скрити под прашна покривка е да посрещна
решително всяка работа, неза висимо колко е трудна и робска.

Предишното ми аз, презиращо ежедневния труд и изсипващо безсилието си върху всеки, до
когото се докосвах, никога не е било способно да поеме задължението да обсади шанса. Сега с тези
свитъци отново строя живота си и отсега нататък ще вървя напред с високо вдигната глава,
търсейки добри възможности така ожесточено, както гладният лъв търси храна.

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.
Обърнал съм гръб на миналото си. Никой от онези неуспехи няма да забави новата ми широка
крачка към светлата страна на успеха и щастието, където ще прекарам остатъка от живота си. Вече
знам, че ако искам да пея, винаги мога да намеря песен.
Сега поглеждам назад, само за да разказвам спомени. Колко жалък неудачник съм допуснал да
стана. Има стара поговорка, която гласи: „Радвай се на малкото, което имаш, докато глупакът търси
повече' Тъкмо в това вярвах и така действах в миналото, всички ли стари поговорки казват истината? Не!
Започвам нов живот и съм променил тази поговорка, точно както и действията си от изтеклия живот.
Сега поговорката гласи: „Докато глупакът се радва на малкото, което има, аз ще търся повече!"
Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.
През тези няколко седмици вече съм усъвършенствал много качества в характера си, така че
сега съм по-добре подготвен да разпозная шанса и да претендирам за своя дял. Вече съм изкоренил
дърпащите ме назад противни навици, като всеки ден повтарям думите от тези свитъци, но
преустройването само е започнато. Нека тръгна от където съм, дори с някои качества в мен, които
често ме карат да се презирам. Нека се погрижа за тях, едно по едно и да използвам божията сила, за
да помагам на слабостите си. Най-малкото, ще бъда по-добър от сега, ако имам смелостта да достигна
недостъпното и достатъчно вяра, за да помисля, че мога да бъда това, което би трябвало да бъда.
В миналото безразсъдно разреших на провалите и скръбта така да ме притиснат, че трябваше
винаги да се движа с ниско наведена глава и забити в земята очи. Сега, когато тежкият товар от миналото
е отхвърлен и погледът ми е вдигнат високо, навсякъде, където погледна мога да видя отворени,
приветливо водещи ме към по-добър живот врати.
Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се въз-полвам от шанса.
Всеки ден, когато записвам задачите си, съвсем в началото на списъка ще си напомням, че

66
Bookbg.net

трябва да съм нащрек за добри възможности. А сутрин, когато се събуждам, ще излизам да посрещна
деня с усмивка, независимо срещу колко неприятни задачи съм изправен. Шансът, като любовта, никога
не се привлича с униние и отчаяние. Вече знам, че най-преуспяващите в живота са винаги весели и
вярващи хора, които се залавят за работата си с усмивка на лице и с хумор и добро настроение се
възползват от възможностите и промените на простосмъртния живот, приемайки еднакво
бруталното и прекрасното, както дойде. Мъдри са мъжете и жените, които винаги създават повече
шансове, отколкото откриват.

Как съм могъл да живея без да доловя така ясната за мен сега истина? Защо става така, че
виждаме как златните мигове минават стремително покрай нас в потока на живота, а не разпознаваме
нищо освен пясък. Защо ангелите ни спохождат, а ние узнаваме за тях чак след като си отидат?

Много пъти благоприятните моменти са така незначителни, че не ги съзираме и все пак често са
зародиши на големи начинания. Освен това са навсякъде, така че винаги трябва да сме с готова
въдица. Когато най-малко очаквам, ще изплува огромна риба.

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.
Не съм човекът, който Лях само преди няколко седмици.

За мен шансовете никога вече няма да останат скрити.
Повече няма да ридая и да раздирам дрехите си, и да проклинам света, защото за мен няма добри
неща в живота. Все още съм недоволен от жребия си, но сега е недоволство, което устоява на дъжда и
търси в небосвода синьо небе и звезди. В този свят има два вида недоволни, които работят и които
кършат ръце. Първите получават каквото желаят, вторите губят каквото имат. Знам какъв съм аз.
Харесвам се такъв. Благодаря ти, Господи.
Сега разбирам, че шансът не чука на никоя врата. Ще отговори само, когато аз почукам. Ще
чукам винаги и силно.
Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.

17
ДЕВЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Бил съм прекалено снизходителен към себе си.
Затварял съм тефтера за деня извънредно бързо.
Никога преди лягане не съм отделял време за пресмятане на доброто и злото през деня.
Никога не съм дръзвал смело и честно да прегледам отново мислите, думите и действията си от
един ден, за да построя следващия по-добре.
Истината за успеха и как да се постигне не е била никога скрита от мен. Просто съм бил така
увлечен в борбата за оцеляване, че не съм я разпознал.
При завършването на деня аз приключвах с него. Всички глупави грешки, неуспехи и премеждия,
помрачаващи часовете ми, бързо бяха оправдавани. Давах си надежда, че следващият ден енорден.
Може би животът ще е по-мил с мен. Грешах!

Най-после погледът ми се проясни.
Сега виждам, че светът е пазар и всичко в него е с твърда цена и аз трябва да отстоявам
решението си — каквото и да купувам , труда и находчивостта си, независимо дали е богатство,
спокойствие, слава, почтеност или знание. Никога не трябва да действам като дете, което щом закупи
едно нещо, съжалява, че не притежава друго. Ако е трудно да се сменят професиите, които изпълнявам в
един период от живота си, нека занапред съм убеден, че със своя труд и пот натрупвам дълготрайни
ценности. Единственият начин това със сигурност да стане е всеки ден преди сън да изпълнявам
специално упражнения.
Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.
Най-лошите ми пороци и навици ще изчезнат от самосебе си, ако всеки ден им се иска отчет.
Каква радост, какъв блажен сън ще идва след такъв личен контрол.

Без много усилие в главата ми се пораждат въпроси:
С какъв недостатък се справих днес?
На каква страст се .противопоставих?
На какво изкушение устоях?
Каква добродетел придобих?
Чрез тези свитъци вече започнах да посрещам всеки нов ден с план, така че магистралата, по
която пътувам е добре маркирана. Сега в края на деня внимателно ще обмислям напредъка 14
проблемите в пътешествието и този най-последен от добитите добри навици ще сътвори в.ума ми
дневвик за днешния ден и учебник за утрешния.
Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.

67
Bookbg.net

Вечер, когато свещта угасне, мислено ще се връщам назад в деня, час по час, и няма да допускам
нищо да ми се изплъзне. Защо да се страхувам да погледна грешките си, щом имам силата да се поуча и
да си простя?

Може би съм бил малко по-язвителен в някой спор. Спокойно бих могъл да спестя мнението
си, защото причинява остра болка, но не носи полза. Било е истина, но не всички истини трябва да се
казват по всяко време. Трябвало е да си държа езика, защото няма съперничество нито с глупаци, нито с
началниците ни. Вършил съм зло, но вече няма да е така.

Човечеството винаги, е наричало своите безразсъд-ства и беди житейски опит. Не трябва да е така.
Днешните уроци могат да станат основа за утрешния по-добър живот, стига да имам желанието да се уча
от тях и го правя.

Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.Нека премислям отново
действията си, нека се наблюдавам, както най-големият ми враг би го направил и ще стана най-добрият
си приятел. Започвам веднага да бъда този, който желая да съм отсега нататък. Нощта може да
падне, но сънят няма да замъгли очите ми, докато докрай не съм премислил събитията от деня.

Какво трябваше да се свърши, а съм го оставил несвършено?
Кое от свършеното би могло да се направи по-добре?

Една от най-големите неоткрити радости в живота идва, ако всичко, с което се залавяш,
извършваш според силите си. Има особено чувство на удовлетворение, гордост при огледа на
такава работа, в завършен вид, пълна, точна, цялостна от всички аспекти. Нея повърхностният
човек, зарязал я на средата, никога не може да познае от опит. Добросъвестната завършеност
превръща всяка работа в изкуство. Най-дребната добре изпълнена задача става чудо на
постижението.

Днешното творение ще бъде надминато утре. След проучването и премислянето идва
непрестанното усъ-вършестване. Всеки днес трябва да е по-мъдър от вчера.

Винаги вечер ще проучвам внимателно делата си от изминалия ден.
Издържах ли да не се самосъжалявам през деня?
Посрещнах ли зората с план и цел?
Бях ли мил и любезен с всички, които срещнах?
Опитах ли се да извървя допълнителната миля?
Запазих ли бдителността си за добри възможности?
Търсих ли доброто във всеки проблем?
Усмихвах ли се пред гнева и омразата?
Концентрирах ли силата и намерението си?

Кое може да е по-полезно от това всекидневно преразглеждане на живота ми, така че да го
изживея с гордост и удовлетворение?

Никога вече денят ми няма да свършва, когато залезе слънцето. Сега има да се изпълни още едно
действие.

Винаги вечер ще проучвам делата си от изминалия ден.

18
ПОСЛЕДЕН ОБЕТ НА УСПЕХА

Обещавам....
Кълна се:
Давам тържествен обет... никога да не забравям, че най-възвишеният талант, с който Бог ме е
дарил, е способността да се моля. В триумф и отчаяние, любов и скръб, възторг и страдание,
възхищение и отхвърляне, успех и провал, в сърцето ми с молитва винаги може да засвети пламъкът на
вярата и да ме води невредим през бездната на съмнението, черния мрак на безсилието, тесните
трънливи пътеки на болестта и мъката и коварните пасажи на изкушението.
Сега знам, че Бог ще чуе само думите на сърцето ми.
Сутрин молитвата е ключът, който ще ми разкрие съкровищата на божия благодат, а вечер,
който ми дава божията защита.
Докато е възможно да се молим, винаги има надежда. Без молитва не мога много да направя; с
нея всичко е възможно. Нека този десети последен обет непрестанно да ръководи поведението ми в
живота.
Чрез молитвата винаги ще поддържам връзка със своя създател.
Колкото по-малко думи, толкова по-добра молитва.
Сред молитвите си ще поставя и тези простички редове...Мой специален приятелю, благодаря

68
Bookbg.net

Ти, че ме слушаш. Знаеш колко упорито се опитвам да оправдая твоето доверие в мен.
Благодаря Ти още за дома, в който живея. Не оставяй нито работата, нито действията,

независимо колко са удовлетворителни и славни, някога за дълго да ме отделят от обединяващата
скъпото ми семейство обич.

Научи ме как да се включвам в играта на живота с честност, храброст, твърдост и увереност.
Погрижи се да имам няколко приятели, които ме разбират и все пак ми остават приятели.
Дари ме с милостиво сърце и душа без страх да пътува, дори ако пътят не е начертан.
Дай ми чувство за хумор и малко свободно време без никакви дейности.
Помогни ми да се стремя към Най-високата допустима награда за достойнство, амбиция и добър
шанс, но и никога да не допускам да забравям с удоволствие да протягам подкрепяща ръка на
Нуждаещите се от поощрение и помощ.
Дай ми сила да посрещна всичко, което ми предстои, да съм храбър в опасност, твърд в
изпитание, въздържан в гнева и винаги готов за промяна на съдбата.
Дай ми възможност да се усмихна, вместо да се мръщя и да кажа не груба и язвителна, а весела
и любезна дума.
Направи ме състрадателен към скръбта на другите, осъзнавайки, че скрита неволя има във
всеки живот, независимо колко е възвишен.
Поддържай ме постоянно спокоен във всички житейски дейности, нито прекален самохвалко,
нито с комплекс за малоценност, което е по-сериозен грях.
В скръбта душата ми да се ободрява от мисълта, че ако няма сянка, нямаше да има слънчева
светлина.
Запази вярата ми при неуспех
Запази ме скромен при успех.
Дай ми опора да изпълня възможно най-добре всичко, което ми се полага и още, и ме спри, когато е
изпълнено, плати ми по Твое желание плата и ми разреши да кажа с любящо сърце... благодарствено
Амин.

19

На дървена пейка до огромния фонтан в двора седеше Иразмус, облегнал лакти на коленете си. Не
отдръпна вторачения си поглед от сандалите дори като чу приближаващи стъпки.

„Какво има, Иразмус?" неуверено попита Галинъс.
„Колко време е сам в онази планина?"
Галинъс се усмихна. В последните седмици слушаше по много пъти на ден един и същи въпрос.
„Откакто се разделихме с Хафид, до сега са изминали двадесет и осем.
Иразмус поклати унило глава и стана. „Галинъс, моля Ви, поразходете се с мен. Компанията и
усмихнатото Ви лице бяха безценно предимство в тези изпълнени с тревога дни'
Скоро стигнаха до северната част на живописния заден двор и застанаха под арката от
кипариси, приютяваща гроба на Лиша. Иразмус кимна към близката махагонова пейка и каза’' Всяка
сутрин, когато Хафид е у дома, сяда там и разговаря с неговата Лиша, сякаш тя е наблизо и бере
цветя. После задремва. Често казваше, че единственото нещо, което не харесва в лекционните си
турнета е, че му липсват ежедневните разговори с любимата му."
„Никога, когато съм се разхождал, не съм се осмелявал да идвам в този край на двора" — каза
организаторът, продължавайки в посока към въздигната мраморна гробница, докато Иразмус почиваше
на любимата пейка на Хафид.
„Колко необикновена роза!" — внезпно възкликна Галинъс и коленичи пред бодливия зелен
храст, който пазеше единствената бронзова врата на гроба.
„Какво можа да е толкова необикновено в една бяла роза? — въздъхна Иразмус. — Там е, защото
беше любимата на Лиша. Накрая, когато погребат до нея Хафид, той помоли да засадим една червена
роза до бялата на Лиша'
„Иразмус! — изкрещя Галинъс. — Трябва да дойдеш тук! Веднага!"
Сепнат от настойчивостта в гласа на госта си, старият счетоводител скокна и забърза към Галинъс,
който седеше на земята с полуотворена уста и с трепереща ръка сочеше към разцъфнала кичеста
роза.
„Гледай, Иразмус!"
Почти цялото високо растение беше осеяно с китки от бели рози, пъпки и цветове, но Галинъс
сочеше точно една роза.
„Не може да бъде — изхлипа Иразмус и падна на колане. — Не може да бъде."

69
Bookbg.net

„Но е" — каза високо Галинъс, втренчил невярващ поглед.
„Нещо се е случило с Хафид — изпъшка Иразмус. — Трябва да отидем при него. Веднага!"
След по-малко от час малка карета, направлявана от Галинъс, напусна с пълна скорост
конюшната на палата и до обяд стигнаха подножието на планина Хермон. Скоро след като
започнаха да се изкачват Иразмус се консултира с картата и когато стигнаха по черния път до едно
разклонение в три посоки, посочи на Галинъс надясно. По-късно минаха покрай огромна каменна колона
и Иразмус каза: „Много скоро трябва да сме там. Веднъж Сергиус ми каза, че малкото му убежище е
усамотено в една горичка."
„Ето го" — извика Галинъс, като размахваше камшика към заградената с бели скали и подвижни
пясъци хвойна. Веднага щом влязоха в горичката, Галинъс спря каретата.Отпред само на няколко
аршина, стоеше фургонът на Хафид, с юзди, преметнати върху дебел ствол пред малката къщичка.
„Очевидно се приготвя за връщане в Дамаск — каза Иразмус, докато излизаха с Галинъс от
каретата. — Може би Хафид най-после е свършил работата си и се прибира у дома. Изглежда
пътуването и притесненията ни бяха напразни'
Галинъс почука няколко пъти на входната врата, но нямаше отговор. Обърна се към Иразмус,
който без да се двоуми отвори бавно с усилие вратата и извика „Хафид! Хафид! Иразмус е. Моля Ви,
отговорете ми!"
Отговор не дойде. Още като влязоха, Иразмус видя голямото писалище с гъшите пера и
шишетата с мастило. На масата имаше още един познат предмет. „Гледайте, ей го стария сандък, който
Хафид купи в Рим!"
Сандъкът беше отворен и пълен догоре със свитъци. „Галинъс, вижте Хафид как е номерирал тези
свитъци от външната страна на всяка кожа. Точно така бяха отбелязани другите свитъци, които получи
много отдавна. Ако не знаех, че не е така, щях да се закълна, че гледам истинския сандък и
свитъците, дадени от Петрос на господаря ми, когато беше само камилар. Наистина това е ден на
чудеса."
Иразмус бръкна в сандъка, извади свитъка, номериран с римската цифра X, развърза малката
зелена панделка и бавно разгъна пергамента.
„Благодаря на Бога — каза усмихнато и обърна пергамента така, че Галинъс да види почерка на
Хафид. — Господарят е завършил мисията си. Това е последният свитък. Сега да намерим човека, за
да се приберем заедно у дома. Не може да е далеч."
Викайки името му, излязоха през входната врата, бавно си проправиха път към задната част на
къщата и оттук за първи път можаха да видят кръга от заоблени бели камъни.
„Ето го — извика Иразмус — наведен до най-големия камък! Слава на Бога! Хафид! Хафид!"
Иразмус не можеше да се движи бързо като по-младия си спътник. Докато пристигне до камъка,
Галинъс вече беше станал от коленете си с вдигнати нагоре ръце. По бузите му се стичаха сълзи и той
хълцаше” Иразмус, приятелят ни е мъртъв. Най-накрая Хафид е с любимата си Лиша'
Иразмус изстена и се свлече на земята, полюлявайки до гърдите си безжизненото тяло на
господаря си. Тялото е още топло. Ако бяхме пристигнали по-рано, можеше да го спасим. Умря самотен.
Това не е справедливо. Умря сам. О, Хафид, моля Ви, простете ми. Смилете се над мен, че не се грижих по-
добре за Вас. Обичам Ви. Съжалявам, че трябваше да умрете самотен'
Ненадейно задуха топъл бриз от планината. Галинъс коленичи до Иразмус и каза: „Пресуши
сълзите си, стари счетоводителка Господарят ти. не умря самотен'
„Какво искате да кажете?"'—извика Иразмус, като не спираше леко да поглажда челото на Хафид.
„Той не умря самотен — повтори Галинъс. — Погледни!"
В дълбоката си печал и мъка никой не беше забелязъл, че раменете на най-великия търговец в
света бяха обвити с червена мантия., протрита, червена мантия.

Край

70

Bookbg.net