Локални СИ ендемити и изчезнали видове в СИ район

Проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на
учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и

компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“

ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО
РАЗНООБРАЗИЕ

ДОКЛАДИ
на тема:

Локални североизточни ендемити и
изчезнали видове от

Североизточен регион

Изготвили: Ученици от
―ФАКЕЛ‖ — Екологичен клуб
НГХНИ „Константин Преславски‖- Варна

Проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на
учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и

компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“

УЧЕНИЦИ РАСТЕНИЯ ЖИВОТНИ
Ванеса Орлинова Иванова Скален пелин Хауфения Hauffenia lucidula
Artemisia pedemontana
Деян Християнов Димов Хипурис Паласов теодоксус Theodoxus
Hippuris vulgaris L. pallasi Lindcholm
Илина Стилиянова Персийска поветица Среден корморан
Стойчева Convolvulus persicus L. Phalacrocorax aristotelis
Катерина Данислав Зърнастецов ракитник Широкоух прилеп Barbastella
Дишкова Hippophae rhamnoides L. barbastellus
Мария – Магдалена Калиакренско плюскавиче Степна скачаща мишка
Василева Панайотова Silene caliacrae Sicista subtilis
Мартин Миленов Мирчев Твърдолистна песъчарка Речна змиорка /Европейска
Arenaria rigida змиорка Anguilla anguilla
Невена Ангелова Дребнолистен глог Crataegus Кодреанува псеудамникола
Михайлова microphylla Pseudamnicola codreanui
Силвия Николаева Маршалова метличина Сиво хомяче
Живкова Psephellus marschallianus Cricetulus migratorius
Александра Петрова Конски кестен Aesculus Ловен сокол /Ловджийски
Стоянова hippocastanum L. сокол
Falco cherrug Gray
Александра Ивелинова Ароматна матиола Matthiola Степна усойница /Урсиниева,
Кондова odoratissima остромуцунеста усойница
Vipera ursinii rakosiensis Mehely
Анелия Симеонова Черноморско великденче Дългоопашато попче
Попова Veronica euxina Turrill Knipowitschia longecaudata
Велияна Николаева Приморски триостренник Распер /Харамия
Панайотова Triglochin maritima L. Aspius aspius
Виктория Георгиева Бесерова змийска трева Шабленско попче Пъстро
Петрова Goniolimon besseranum попче Benthophiloides brauneri
Галена Живкова Кисимова Белевалия Балкански щипок /Лискур
Bellevalia sarmatica Sabanejewia balcanica
Десислава Николаева Янкиева метличина Centaurea Пъстър жътвар
Маринова jankae Callimenus macrogaster
Йоанна Константинова Борисово подрумиче (Пясъчно Момин жерав / Жерав девица
Попова подрумиче) Anthemis regis- Anthropoides virgo
borisii
Кристияна Звезделинова Добруджански овес Avena Италианска висяща муха
Красенова eriantha Bittacus italicus
Сияна Георгиева Дрохлева Драконче Dracocephalum Див шаран
thymiflorum L. Cyprinus carpio Linnaeus
Хрисия Георгиева Азиатска мишовка Minuartia Нурсция
Горанова mesogitana Nurscia albosignata Simon
Анелия Янчева Петрова Цар-Борисов лопен Колхидски фазан Phasianus
Verbascum tzar-borisii colchicus colchicus Linnaeus
Деница Николаева Емилипопово прозорче Кръстат орел /Царски орел
Иванова Potentilla emili-popii Aquila heliaca Savigny
Ивана Мирославова Дребноцветен лопен Тюлен монах /Черноморски
Димитрова Verbascum minutiflorum тюлен Monachus monachus
Илияна Йорданова Евксинска камбанка Далматински сокол Falco
Атанасова Campanula euxina biarmicus
Сияна Владова Нарязанолистен тъжник Стрепет /Малка дропла
Владимирова Spiraea crenata Tetrax tetrax
Стелла-Гергина Тройножилчеста метличина Горски бекас /Куконос
Димитрова Калчева Centaurea trinervia Scolopax rusticola

Распер

Aspius aspius

Природозащитен статут. Уязвим.
Европейски ендемит.

Изчезнал вид от СИ регион.

Распер, или още наричан Харамия,
е животно от клас Лъчеперки, семейство
Шаранови.

В света е разпространен
единствено в Европа, а в нашата страна -
в р. Дунав и притоците й - Огоста, Искър и
Вит, както и в р.Струма и р.Марица.

Обитава долните течения на
постоянни реки, но се среща и в естуарни води.

На дължина достигат до 1,2 m, а теглото им е максимум 9000 g.

Размножава се в периода април-май като мигрира нагоре по
течението на реките. Хвърля хайвера си на каменист субстрат и бързо
течение при температура на водата 9–10 °C. Хищен вид е. Храни се с
риби, паднали във водата, насекоми и дори малки водни птици.

Расперите стремително се врязват в набелязания пасаж, като
зашеметяват рибките с резки движения и удряйки силно с опашката си.
По време на лова те често изскачат от водата, падайки тежко в нея. Ако
пасажът от хранещи се распери е голям, шумът е още по-впечатляващ.

За тяхното опазване се изисква ограничаване на строителството
на хидротехнически съоръжения по реките Струма, Марица и дунавските
притоци.

Расперът е изчезнал вид от Североизточен регион.

Изготвил: Велияна Панайотова 7 б клас

Приморски триостренник

Triglochin maritima L.

Природозащитен статут. Критично застрашен. Локален ендемит.

Вид - Приморският
триостренник ( на латински Triglochin
Maritima) е растение от семейство
Дзуковидни.

Разпространение - Умерените
зони на Северното полукълбо,
Средиземноморската област, Балканския
полуостров, Югозападна Азия (Мала Азия),
Монголия, Средна и Южна Америка. А в
България се среща по Черноморско
крайбрежие.

Описание - Растението достига
до 60 см. Корените са къси, гъсти. Листата
са до 4 мм широки, полу-гладки и
закръглени. Цветята са до 3-4 мм.
Плодовете са също до 3-4 мм,
продълговато-яйцевидни и закръглени в основата.

Нещо любопитно - Приморският триостреник е в Червената
книга на България.

Предприети мерки за защита - Защитен вид съгласно Закона
за биологичното разнообразие. Едното находище на вида попада в
границите на защитена местност „Дуранкулашко езеро― и в защитенa
зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита - Проучване на числеността и
площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг
на състоянието на популацията и разработване на План за действие за
опазване на вида.

Изготвил: Велияна Панайотова 7 б клас

Шабленско попче

(Benthophiloides brauneri Beling & Iljin)
Разред Костуроподобни
Семейство Попчета

Природозащитен статут. Изчезнал.
Локален ендемит.

Понто-каспийски реликт. Разпространен е в
Каспийско море, както и в някои бракични и
сладководни водоеми и устия на реки в
басейна на Черно море. Установен е в
долното течение на реките Днепър и Буг и в
делтата на р. Дунав.

В България в миналото е обитавал само
Шабленското езеро . Не е намерен в други
райони на страната . През последните години
видът не е установяван в езерото и се смята за изчезнал .
Среща се в крайбрежни сладководни и бракични лагуни, както и в морски
плитчини (до 6 m дълбочина, включително морски заливи). Достига полова
зрялост на една година, при дължина на тялото около 3 cm. Размножава се
порционно през юли–август, като излиза в крайбрежните плитчини на водоема,
където отлага хайвера си под камъни и в мидени черупки. Плодовитостта е
между 20 и 50 хайверни зърна. Храни се с червеи, мекотели, ракообразни и
ларви на насекоми.
Звездовидното попче , от което шабленското попче лесно се различава по
липсата на кожест израстък на долната челюст и липсата на костни пластинки
по тялото и главата.
Включен в ЧКБ (1985) и Червена книга на Черно море (1999). Единственото
находище, в което е установен видът, попада в границите на защитена
местност "Шабленско езеро".

Изготвил: Виктория Петрова 7 б клас

Бесерова змийска трева

(Gniolimon besseranum )
Сем. Plumbaginaceae – Саркофаеви

Природозащитен статут. Застрашен.
Локален ендемит.

В България се среща по Северното Черноморско
крайбрежие,Североизточна България, до 200м н.в. ,а в
света в Югоизточна Европа(България и Румъния),на изток
до Одеса и Херсон.

Многогодишно тревисто растение с 10–30 cm високо стъбло, в основата
с кафяви листни остатъци. Листата в розетка, обратноланцетни,
целокрайни, по ръбовете ресничести, на дълги крилати дръжки.
Съцветието пирамидално, с тясно крилати клонки. Опрашва се от
насекоми, размножава се със семена.

Промените в инфраструктурата по Черноморското крайбрежие,
курортното строителство и активизирането на свлачищни процеси водят
до промени в естествените местообитания на вида и намаляване на
площта на популациите. Поради декоративните качества на растенията,
част от щетите в популациите настъпват в резултат от събирането им за
сухи букети.

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от
находищата са в защитени територии (резерват „Калиакра―, защитени
местности „Бежаново― и „Яйлата―) и попадат и в защитени зони от
Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Изготвил: Виктория Петрова 7 б клас

Пъстър Жътвар

(Callimenus macrogaster)

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Изчезнал вид от СИ регион.

Пъстрият жътвар е от вида
Правокрили насекоми и се среща
в Източна Сърбия, Северна
Македония, България, Румънска
Молдавия, Румънска
Добруджа,Гръцка Тракия, остров
Родос и Западна Мала Азия.

Намиран е в 27 находища в
Дунавската равнина, полите на
Люлин и Витоша, Софийско,
Тракийската низина, Източните
Родопи и Черноморското
крайбрежие. В повечето от тях е установяван от края на XIX в. до 50-те
години на XX в. Изчезнал в почти всички находища около София в средата
на миналия век и в някои други райони на страната,а популационната му
плътност е намаляла.
Броят на находищата му в България е намалял многократно през
последните десетилетия. Последните находки са от Софийското поле
при с. Безден (2005, 2006) и от Източните Родопи: Ивайловградско (1963,
2002) и Плевун (1970).
Ларвите се излюпват в края на февруари и през март. Възрастни
насекоми се срещат в Южна България от средата на май до август, а в
Северна България от юни до септември.
Храната се състои от сочни и гниещи растителни части, семена, трупове
на насекоми и живи безгръбначни животни. Мъжките издават много
силен звук, който се чува от разстояние 1 km.
Мерки за опазването на Пъстрия жътвар:
Включване на вида в приложенията за застрашени и защитени видове
към Закона за биологичното разнообразие.
Създаване на защитена територия в част от Източните Родопи.
Видът е изчезнал в Североизточен регион.

Изготвил: Десислава Маринова 7 б клас

Янкиева метличина

(Centaurea jankae)

Природозащитен статут.
Застрашен. Балкански ендемит.
Терциерен реликт. Локален
ендемит.

Янкиевата метличина е
растение, което е застрашен вид.

Растението е разпространено в
България, Румъния
(Добруджа).Обитава тревни
съобщества на сухи варовити
хълмове. Характерен е ниския
процент цъфтящи индивиди.
Това е многогодишно тревисто растение. Цветоносните му
стъбла високи са 30–100 cm, разклонени в горната си част.
Приосновните листа са неправилно перестонарязани,
дяловете линейни, отклонени, паяжинесто-влакнести до
полуголи. Кошничките са единични, на дълги дръжки, заоблени.
Обвивните листчета са овални (горните продълговати),

тъмнозелени с пурпурен оттенък и
ясни жилки. Цветовете са пурпурни.

биологичното разнообразие.
Находищата попадат в защитени зони

от Европейската екологична мрежа
НАТУРА 2000 в България.

Изготвил: Десислава Маринова 7 б
клас

Италианска висяща муха

Bittacus italicus

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Изчезнал вид от СИ регион.

Италианската висяща муха се
среща в Испания, Франция,
Белгия,Люксембург, Германия, Полша,
Швейцария, Италия и други. В началото
на XX век е намерена край Свищов,
Варна и в полите на Средна Гора, както
и при Елисейна в Искърския пролом,
село Долно Левски, Панагюрско и край,
Бургас.

Оттогава е наблюдавана само два пъти:през 1935 година в
парк Евксиноград при Варна и през 1980 година на 4км
югоизточно от село Долни Пасарел в долината на река Искър.
В колекции са съхранени само индивиди, събирани през 1905-
1907 година. Преди 100 години се е срещала често, а 30
години по късно е много рядък вид със спорадично

разпространение.
Местообитанието на вида е
крайречни равнини
широколистни гори и съседни
влажни ливади.

Възрастното насекомо
прекарва деня в покой на
сенчести места, където виси,
окачено с предните си крака
за тревисти растения или
храсти. Надвечер при залез
извършва кратки полети ниско
над околната
растителност.Среща се от
юли до септември. Зимуващ
стадий: Ларвите са
сапрофаги и живеят върху
обрасла с гъста тревиста
растителност почва.

Изготвил: Кристияна Красенова 7 б клас

Добруджански овес

Avena eriantha

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит.

Среща се по сухи, тревисти и
каменисти места в състава на степна
растителност. Разпростанен е в
Югоизточна Европа(Гърция, България,
Крим, Кавказ), Северна Африка,
Макронезия, Югозападна и Централна
Азия, Китай. Едногодишно тревисто
растение. Листата голи,гладки. Езичесто
ципесто, дълго 2-3мм, заоблено. Стъблото
е високо 20-60см,голо,синкаво. Съцвеието е разперена
метлица. Класчетата наведени, ланцетни,
страничносплеснати, дълги 18-25 мм.Плевиците дълги
20мм,кожести,с 30 мм дълъг, клончето извит осил. Плодът
зърно, набразден.
По-голяма част от находището попада в резерват ,,Калиакра’’
и защитената зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА
2000 в България. Има изготвяне на план за действие за опазване
на вида и събиране на семенен минерал за Националната
семенна банка в град Садово.

Изготвил: Кристияна Красенова 7 б клас

Дребнолистен глог

Crataegus microphylla

Сем. Rosaceae – Розоцветни

Природозащитен статут. Критично
застрашен. Локален ендемит.

Неголям храст. Клонките голи,

тъмновиолетово-кафяви, с 5–12 mm дълги тънки

бодли. Листата дълги 15–30 mm, широки 10–25

mm, яйцевидни, с 3–5 широки тъпи дяла,

светлозелени отдолу, голи, по ръба

дребнонапилени, с 4–16 mm дълги дръжки;

прилистниците сърповидни, напилени.

Цветовете 8–13 mm в диаметър, в щитовидни

съцветия. Чашелистчетата къси,

триъгълнояйцевидни. Венчелистчетата

обратнояйцевидни, бели. Стълбчето 1.

Плодовете 9–12 mm, почти закръглени, светлочервени, на върха с корона

от прави чашелистчета, месести, с една костилка. Цв. ІV–V, пл. VІ.

Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава влажни места в лонгозни гори с

висока въздушна влажност, най-често в покрайнините им и по

храсталачни места. Образува малочислени популации на ограничена

по размери площ.

Разпространение в България. Североизточна България (единично

находище в лонгозните гори в устието на р. Камчия); до 300 m н. в.

Общо разпространение. Кавказ,

Южен Крим, Северна Турция,

Северен Иран.

Отрицателно действащи фактори.

Засушаването на лонгозните гори и

нарушаване на местообитанията.

Малочислена популация,

привързаност към специфичен,

сравнително рядък хабитат.

Предприети мерки за защита.

Защитен вид съгласно Закона за

биологичното разнообразие.

Находището е в защитенa зонa от

Европейската екологична мрежа

НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита.

Проучване на числеността и площта

на популациите, биологията и екологията на вида. Събиране и

депозиране на семенен материал за Националната семенна генбанка

в гр. Садово.

Изготвил: Невена Михайлова 7 а клас

Кодреанува псеудамникола

Pseudamnicola codreanui (Grossu, 1946)

Природозащитен статут. Критично
застрашен. Локален ендемит.
Изчезнал от СИ регион.

-Развити преднохрили охлюви (Mesogastropoda)
-Семейство Хидробииди (Hydrobiidae)
Природозащитен статус: в България: критично
застрашен CR
Общо разпространение. България и Румъния.
Разпространение и численост в България.
Локален ендемит, намерен в карстовия извор
"Акбунар" при Балчик с голяма численост
Местообитания.Обитават сладководни извори.
Pseudamnicola consociella -Е близък вид подобен
на кодреановата псеудамникола.
Отрицателно действащи фактори. Загуба и
деградация на хабитати, причинени от човека.
Извличане и замърсяване на водите.
Предприети мерки за опазване. Никой до сега не е предприел мерки за
опазването на този вид.
Необходими мерки за опазване. Поддържане и опазване на хабитата и
определяне на защитена територия около извора, обитаван от вида.
Изследвания върху биологията и екологията за уточняване на
природозащитни мерки, мониторинг.Така може и да успеем да
защитим вида от това да изчезне изцяло.

Изготвил: Невена Михайлова 7 а клас

Сиво хомяче

Cricetulus migratorius

Природозащитен статут. Уязвим.
Изчезнал от СИ регион.

Вид - Това животно принадлежи към клас Гризачи и семейство
Хомяци.Открито е през 1773 година в Палас.
Разпространение-Среща се в Източно и Югоизточна Европа през Мала
Азия, Закавказието и Казахстан до Монголия и част от Китай, на юг до
Израел, Ирак, Иран и Пакистан.
Описание-Сивото хомяче обитава степите и полупустините. В северната
част на араела си обитават равнините, но в южната част живее и в
планините. У нас обитава слогове и целини, обрасли с трева и ниски
храсти, сред ниви, окрайнини на нискостъблени широколистни гори,
млади овощни градин и лозя.
През зимата, заради слънчевите лъчи, цветът на козината на този
бозайник се променя и става сив, а ако го сложите в мазето, цветът ще
побелее, поради
липсата на слънчева
светлина. През топлия
период от годината
дава до три поколения.
Ражда от 4 до7 малки.
Младите от ранните
поколения се включват в
размножаването още
същия сезон. В много
райони е с ниска
численост, особено в
севрните и западните
части от ареала си.
Нещо любопитно-
Значителна смъртност
се причинява от
климатични фактори –
например студени
зими с малко сняг, студени дъждове през пролетта и есента. Основни
неприятели са дребни хищни бозайници и нощни грабливи птици.
Вероятен конкурент е широко разпространената у нас жълтогърла
горска мишка.
Мерки за опазване-Този вид е включен в ЧКБ (1985) в категория "рядък" и
ЗБР, Приложение 2 и 3.

Изготвил: Силвия Живкова 7 а клас

Маршалова метличина

Psephellus marschallianus

Природозащитен статут. Застрашен.
Локален ендемит.

Вид- Принадлежи към семейство Сложноцветни.

Разпространение-В България се намира по
крайбрежието на Черно море (в северната част) и
Североизточна България.Разпространява се в
Молдова, Румъния, Русия, Украйна.

Описание-То е многогодишно тревисто растение.
Стъблата високи 10–20(30) cm, възходящи, извити във
формата на лула. Приосновните листа дълги 6–12
mm, перести, сиво-прилегналовлакнести, на
дръжки; долните и горните стъблови листа са
лировидни. Кошничките 3–4 cm в диаметър.
Обвивката на кошничката 10–15 mm в диаметър,
яйцевидна. Обвивните листчета триъгълни.
Придатъците на обвивните листчета издължени, кафяви, с по 3–4, до 1 mm
дълги реснички от всяка страна. Цветовете розови. Плодосемката дълга
около 4 mm; хвърчилката около дълга 1,5 mm.

Нещо любопитно-Среща се в сухи тревисти места. Участва в състава на
храстови съобщества.

Мерки за опазване- Защитен вид съгласно Закона за биологично
разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от
Европейската
екологична
мрежа
НАТУРА 2000 в
България.

Изготвил:
Силвия

Живкова 7 а
клас

Див шаран

Cyprinus carpio Linnaeus

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит.

Обитава водосборните басейни на Черно, Каспийско и Аралско море, реките
от басейна на Тихия океан и Източна Азия от Амур до Бирма на юг. Разселен е
изкуствено в Полша, Германия, Дания, Швеция, Англия, Шотландия и др.Обитава
долните течения на реките, постоянни сладководни блата и езера, както и
крайбрежни сладководни лагуни.

Полова зрялост достига на 3–4 годишна възраст. Размножава се през втората
половина на май и юни при температура на водата 18 °C. Храни се с ларви на
насекоми, ракообразни, мекотели, червеи и водни растения .

Видът е включен в ЧКБ (1985). Единственото му потвърдено находище е в
границите на природна забележителност "Дуранкулашко езеро".

Изготвил: Сияна Дрохлева 7 б клас

Драконче

Dracocephalum thymiflorum L.

Природозащитен статут.
Регионално изчезнал.
Локален ендемит.

Едногодишно тревисто растение.
Стъблото му е високо 20–40 cm,
неразклонено, влакнесто. Oсновните и
средните стъблови листа са със
сърцевидна основа, назъбени, с дълги
дръжки,а горните яйцевидни с клиновидна
основа и по-къси дръжки. Цветовете са по
6–12 в прешлени, чашката е
тръбестозвънеста, двуустна, венчето дълго
7–10 mm, двуустно, виолетово, а
орехчетата тъмнокафяви, яйцевидни.

Размножава се със семена.

Расте из рудерализирани, храсталачни и населени места с черноземи
(Югоизточна Европа, Сибир, Кавказ, Иран).

Ако видът бъде намерен, находището му трябва да се обяви за
защитена местност.

Изготвил: Сияна Дрохлева 7 б клас

Дългоопашатото попче, Далаче

Knipowitschia longecaudata.

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит.

То е клас Лъчеперки, семейство
Попочета.
В България е силно застрашено от
изчезване, но за щастие е
разпространено в западната и
северозападната част на Черно
море и източната част на Азовско
и Каспийско море.
Местообитанието му е в
крайбрежни сладководни и
бракични езера, морските заливи
и плитчини (до 6 m дълбочина).
Попчето има дълго и тънко опашно стъбло и несиметричната опашна
перка. Размножава се порционно от март до края на юли, отлага яйцата
си в мидени черупки и под камъни. Плодовитостта е между 500 – 1500
хайверни зърна. Храни се с дребни ракообразни, ларви на насекоми и
червеи.
Нещо любопитно е, че първоначално се е смятало, че ареалът на вида в
България е доста по-голям и обхваща опреснените води в заливите с
пясъчно дъно около Варна, Бургас и Созопол. Впоследствие се
установява, че по българското крайбрежие дългоопашатото попче се
среща само в Белославското езеро. След разрушаването на
естествения характер на Белославското езеро и свързването му с
Варненския залив, видът се смята за изчезнал от фауната на България.

През 1998 г. е установен отново в
Шабленското езеро.

За сега видът е включен в ЧКБ и

ЧК на Черно море, за да се

опази. Единственото му

находище попада в границите

на защитена местност

"Шабленско езеро". Но трябва

да има контрол върху

спазването на забраната за

риболов в Защитената местност

"Шабленско езеро".

Изготвил: Анелия Попова 7 б клас

Черноморското великденче

Veronica euxina Turrill

Природозащитен статут. Регионално изчезнал.
Локален ендемит.

Семейство Живеничеви
У нас се е срещало по Черноморското
крайбрежие и Североизточна България.
За жалост е регионално изчезнало.
Великденчето е разпространено и в
Украйна и Молдова.
Черноморското великденче e с тънки
коренища, изправени стъбла и изцяло
покрити с дълги жлезисти власинки.
Листата са широкоелиптични на къси
дръжки. Цветовете са многобройни без
жлезисти власинки.
Нещо любопитно е, че Veronica euxina
се смяташе за български ендемит. Има
литературни данни за
разпространението на вида в Украйна и
Молдова. Необходима е прецизна проверка за наличието на вида в
посочените нови находища, защото в случай на неправилно определяне,
този вид ще премине в категория световно изчезнал.
Мерки за опазване не са взети, но е възможен ресинтез от близки видове
по генетичен път.

Изготвил: Анелия Попова 7 б клас

Тройножилчеста метличина

Centaurea trinervia

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Терциерен реликт. Локален ендемит.

Тя е от семейство сложноцветни. Растението
е разпространено в Румъния, Унгария,
Молдова, Украйна и Североизточна България
- район Таушан тепе при с. Невша,
Варненско.
Тройножилчестата метличина е
многогодишно тревисто растение с
многобройни изправени или слабо
отклонени стъбла, високи до 30 cm.
Растенията са покрити с гъсти, къси
опадващи власинки. Листата са целокрайни,
заострени и дълги 30–70 mm, широки 3–5 mm,
с 3 жилки. Кошничките са дълги 6–10 mm,
широки 12–15 mm. Цветовете са розови.
Насекомоопрашващо се растение е и се
размножава се със семена.
Отрицателно действащи фактори са опитите
за залесяване и ограниченото разпространение.
Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа
НАТУРА 2000 в България.

Изготвил: Стелла – Гергина Калчева 7 в клас

Горски бекас

Scolopax rusticol

Природозащитен статут. Застрашен.
Изчезнал от СИ регион.

Птица от семейство Бекасови, която обитава Европа, Сибир, Япония,
Британските острови, Мала Азия
и Хималаите. Зимува от Западна
и Южна Европа и Северна
Африка, до Югоизточна Азия. В
България се среща по време на
прелетите- през ренна пролет и
късна есен. У нас има
разпръснато разпространение в
планините Западни Родопи,
Средна гора, Стара планина,
Рила, Пирин, Осоговска планина,
Странджа и др.
Обитава широколистни,
смесени и иглолистни гори.
Дължината на тялото му е 33 – 38
см, размаха на крилата: 55 – 65
см. Има размерите на гълъб,

оперението е кафяво с по-тъмни напетнявания. На главата има напречни
широки и тъмни ивици.
Основно се храни с червеи, ларви и възрастни насекоми, които събира
след паднали листа и мека, влажна почва. Яде и семена и длуги части на
растенията.
Бекасът е полигамна птица. През годината той прави две люпила. След
оплождането на женската мъжкият напуска и започва да търси друга
партньорка. Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене.
Брачният ритуал е интересен - мъжкият лети стремително, издава
специфични звуци и свисти с крилете. Женските се намират на земята.
Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук примамва мъжките.
Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за
разграничаването на двата пола. Това става привечер след залеза на
слънцето и сутрин, 2-3 часа до разсъмване. Мъжкият е активен и токува
няколко месеца - до средата на юни. Женските правят гнездото направо
на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Снасят от 2 до 6,
най-често 4 яйца и ги мътят в продължение на 20-23 дни. Малките са
гнездобегълци. Напускат веднага след излюпването си гнездото, но не се
отдалечават. Остават с майка си до есенния период. Бекасът рядко
гнезди в България.
За една нощ може да прелети 400-500 km.
Птицата е застрашена от развитието на горското стопанство, изсичането
на старите планински гори, прекомереният лов и безпокойството през
периода на размножаване.

Изготвил: Стелла – Гергина Калчева 7 в клас

Азиатска мишовка

Minuartia mesogitana

Природозащитен статут. Застрашен.
Локален ендемит.

Aзиатската мишовка е от клас
Magnoliopsida и семейство
Caryophyllaceae.

Откририти са в Северното полукълбо
(Аржентина, Бразилия и Чили),
Югоизточна Европа (на север до
Румъния), Източно Средиземноморие и
Югозападна Азия. В България се
срещат по Черноморско крайбрежие
(местност Тузлата и нос Калиакра край
Балчик).

Азиатската мишовка е едногодишно
тревисто растение. Расте в екстремни
условия, като алпийско-каменисти
почви и скалисти места. Стъблата му
са до 3–16 cm. Листата са малки,
заострени, с 3 жилки. Цветовете с прицветници са събрани в
многоцветен, рехав дихазий. Семената са кафяви и гладки, чрез тях то се
размножава. Има много цветчета, които са бели на цвят.
За опазването на Азиатската мишовка, трябва да се поставят семена в
Националната семенна генбанка в гр. Садово; допълнително проучване
на разпросранението вида и съвременното им разпространение.

Изготвил: Хрисия Горанова 7 б клас

Нурсция

Nurscia albosignata

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит. Изчезнал от СИ регион.

Нурсцията е от клас Arachnida и
семейство Titanoecidae.

Този вид паяк се среща в България
- установени са само 2 находища
по Северното Черноморие (в
околностите на Варна и Балчик),
Крим, Грузия, Азербайджан и
Казахстан. Обитава сухи ливади и
степи.

Нурсцията прави неправилни
мрежи между камъни или между
стеблата на тревиста растителност.
Полово зрелите индивиди се появяват
през месец юни. Пашкулите, жълто
оцветени, са овални, 1–1,4 mm в
диаметър и съдържат около 30–60
яйца. Скрити са под камъни. Малките се излюпват в края на септември и
зимуват неполово зрели.

Необходимите мерки за опазването му са поддържането на степните
хабитати; изследвания върху биологията и екологията на популацията на
вида.

Изготвил: Хрисия Горанова 7 б клас

Цар-Борисов лопен

Verbascum tzar-borisii

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Български ендемит.
Локален ендемит.

Растението Цар-Борисов лопен принадлежи към рода на лопените и към
семейството на живеничевите
растения. Видът е разпространен в
Североизточна България в района на
Сиври тепе и съседен хълм край
град Девня и до Венчански дюз до
съседното село Венчан. Известно
находище до град Белослав
вероятно е изчезнало. Също така
можете да го откриете и в другите
страни например Европа,Северна
Африка и Кавказ. Цар-Борисовият
лопен е многогодишно тревисто
растение. Цветностните стъбла са
изправени и високи от 40-70 cm
бялонапластени. Листата са
розетковидни, широколанцетни,
дълги от 7-15 cm, широки 2,5-4 cm,

едроназъвени понякога оголяваще по горната повърхност. Стъбловите
листа намаляват нагоре по височина. Съцветията са метлици, цветовете
са групирани по 2-3. Венчето е с диаметър от 20-25mm, бледожълто, отвън
гъсто разклоновлакнесто. Тичинките са пет на брой, а тичинковите дръжки
жълтеникави, с дълги бели папили, прашниците светложълти,
бъбрековидни. Плодът е 4-5 mm дълга яйцевидна кутийка.
Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Коренът е разклонен, надълбоко проникващ в почвата. Интересен факт е
че Цар-Борисовият лопен е критично застрашен вид в България. Включен е
в Закона за биологичното разнообразие и в Червената книга на
Република България. Предприети мерки за опазването на растението са
включването в списъка на защитените растения съгласно Закона за
биологичното разнообразие. Друга предприето действие за опазването
е това че находището но Венчанския дюз е в защитена територия и в
защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в
България. Все още има необходими мерки за защитата на това растения
като например изследването на състоянието на популациите, на
биологията и екологията на вида също така и обявяването на находището
при Девня за защитена територия и съхраняване на семена в
Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Изготвил: Анелия Петрова 7 в клас

Колхидски фазан

Phasianus colchicus colchicus

Природозащитен статут. Изчезнал.

Колхидският фазан принадлежи
към клас птици и е от семейство
фазанови. До края на XIX в. се среща
обикновено в Югоизточна България
между долното течение на р. Марица
и Черно море. До 30-те години на XX в.
– край р. Батова, Варненска област.
През 90-те години изчезва в България (и
с това и в цяла Европа на запад от
Черно море). Числеността в България
е неизвестна. Извън България можете
да го срещнете и в Закавказието,
Източна Грузия, Североизточен
Азърбайджан, Южна Армения и Северозападен Иран.

Колхидския фазан обитава Гори и храстови съобщества, по открити
хълмисти терени, обработваеми площи. Предпочитал е равнинни и
хълмисти лонгозни и крайречни гори и заливни места с развит подлес и
увивна растителност.
Мъжкият фазан има тъмнозелена шия с виолетов блясък, без бял пръстен
или бели перца. На главата си има добре изразени кичурчета от перца -
уши. Около очите има гола кожа с червен цвят. Гушата и предната част
на гърдите му са покрити с медночервени пера, с черен кант по края.
Дългата мечовидна опашка на колхидския фазан е охрено-кафява, с
медночервени краища. На краката си фазанът има шипове - шпори,
които при по-възрастните петли достигат на дължина около 2 cm и са
много остри. Женските са светлокафяви, с много кафяво-черни петна
отгоре, по гушата и по предната част на гърдите. Мъжките достигат на
дължина до 1 m, но опашката заема около половината от тази дължина.
Теглото им достига до 1300 gr. Женските тежат около 850 gr.
Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата - през целия ден.
Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието ѝ в
природата. През есента и зимата основната му храна се състои от
семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения
и др. През есента фазаните се хранят главно със семената на
селскостопанските култури.
Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и
накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-
полезен, унищожавайки много вредни насекоми.
Любопитни факти са, че неприятели са лисицата, дивата котка,
скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черният пор,
язовецът, таралежът, по-едрите представители на дневните и на нощните
грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и
унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които
вземат епизодичен характер.

Фазанът е един от най-популярните обекти на лов. Благодарение на
лесното изкуствено развъждане, фазаните придобиват все по-голямо
значение за ловното стопанство. Имат много вкусно месо, което се цени
изключително в кулинарията.
Предприети мерки за опазването на фазана са това ,че от 1934 г. се
развъжда във фазановото стопанство "Тунджа" (получени са 1000–2000
индивиди. До изчезването му, основната част от бившата популация на
подвида е обитавала резерватна територия. Обсъждат се възможности
за разработване на дългосрочна програма за доставяне на диви птици от
Грузия, отглеждане на затворено и пускане на свобода първоначално в
равнинни горски резервати край реки, напр. резерватите "Долна Топчия"
и "Горна Топчия" в Ямболско, а после – в Странджа, горите в устията на
реките Батова, Камчия, Ропотамо, Резовска и др.

Изготвил: Анелия Петрова 7 в клас

Скален пелин

Artemisia pedemontana

Природозащитен статут.
Застрашен.

Локален ендемит.

Скалният пелин е многогодишно
тревисто растение. Записан е в
Червената книга на България,
защото е изключително рядък вид.

Разпространение в

България. Северно Черноморско крайбрежие - н. Калиакра, Болата,

Русалка, БалчишкаТузла, н. Галата.

Общо разпространение. Южна Европа (Централна Испания, Италия,
Източна Румъния, Югоизточна Украйна).
Той расте по сухи скалисти и каменисти места. Популацията е намаляла
драстично в резултат на намаляване на заеманата площ и унищожаване
на местообитанията им.

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от
находищата е в границите на резерват „Калиакра―. Находищата на вида
попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА
2000 в България.

Червените точки показват къде се намира скалния пелин в България.

Изготвил: Ванеса Иванова 7 а клас

Белевалия

Bellevalia sarmatica

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит.

Растението Белевалия е един от застрашените растителни видове,
вписани в Червената книга на
Република България. То е
многогодишно, тревисто,
луковично растение от
семейство Кремови.

Общо разпространено е в
България, Румъния и Украйна, а в
нашата страна се среща по

Черн
омор
ско крайбрежие.

Луковицата е с ципеста обвивка. Листата са
приосновни с големина от 3 до 7 см,
линейно-лопатовидни, по ръба са ресничести.
Те са по-къси от
цветното
стъбло.
Височината по
време на
цъфтежа е от
около 25 до 50
cm, Цветовете
са дълги 7–9
mm, камбанковидни, мръсно-виолетови.
Плодоносeщото съцветие е широко и
конично, дръжките са хоризонтални.
Растението е насекомоопрашващо се.

Предприети са мерки за опазване на
растителния вид като засаждането му в
резервата „Калиакра―.

Изготвил: Галена Кисимова 7 б клас

Балкански щипок

Sabanejewia balcanica

Природозащитен статут. Уязвим. Европейски ендемит.
Изчезнал вид от СИ регион.

Балканският щипок (Лискур) е риба,
която е вписана като застрашен
животински вид в Червената книга на
Република България. Тя е от разред
Шараноподобни, Семейство
Щипоци.

Видът се среща в Средна и Източна
Европа, а у нас в реките на
Дунавския басейн - Искър, Огоста,
Вит, Осъм и Янтра. Установен е и в
реките Арчар и Лом. Първоначално е
съобщен за р. Струма под и над яз. "Студена", както и за притока й р.
Мътница, но при последващи изследвания в района не е намерен. В
басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка, р. Арда и Бяла
река.

Балканският щипок се различава по по-ниското и източено тяло, както и
по наличието на повече и
по-малки петна по страните
на тялото. Размножителният
период е от края на април
до началото на юни.
Плодовитостта на женските
е ниска – около 300
хайверни зърна, които се
отлагат направо върху
камъните. Храни се с дънни
безгръбначни животни и
хайвер.

Нужно е да спазваме мерки за опазването на тази интересна риба, като
ограничаването на хидротехническото
строителство в средните и горните
течения на дунавските притоци и контрол
върху изсичането на горите в планинските
райони, и опазване на реките от
замърсяване.

Изготвил: Галена Кисимова 7 б клас

Емилипопово прозорче

Potentilla emili-popii

Природозащитен статут.
Критично застрашен.

Балкански ендемит. Локален ендемит.

Емилипоповото прозорче е критично застрашено
растение.
То е многогодишно тревисто растение с едри
коренища. Цялото е покрито с дълги бели

копринести
власинки.
Високо е
около 14 см. Емилипоповото
прозорче обитава
каменливи,скалисти и тревни
терени. Най-многочислената на
брой популация е тази край
село Карапелит, където се
наброяват повече от 100
индивида.
Емилипоповите растения са
разпространение в
Североизточна България а
общото им разпространение е в Североизточна България и Югоизточна
Румъния. Поради промяната в начина на ползване на земята е
ограничена възможността за появата на растението.

Изготвил: Деница Иванова 7 в клас

Кръстат орел/Царски орел

Aquila heliaca Savigny

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Изчезнал вид от СИ регион.

Кръстатият орел, наричан
още и Царски орел, е един
от най-едрите орли в
България. Размерът на тялото
им е от 72 до 100 см., а
размахът на крилата им е
между 190 и 267 см.
Възрастните птици са тъмно-
кафяви,почти черни, с много
характерен златист цвят на
задната част на главата и
шията. Основният им цвят на
опашните пера е
жълтеникаво-сивкав с тъмни
ивици на върха.

Кръстатият орел е
разпространен от
Централна и Югоизточна
Европа до Централна Азия. През зимата те се приютяват в Близкия изток и
Източна Африка, Арабския полуостров, Индийския субконтинент, както и
Южна и Източна Азия.

Кръстатият орел обитава хълмисти райони, където има гористи места.
Орелът гнезди на единични високи дървета, които растат отделно или
сред ивици, както и в плитки долове и в края на гора или близо до поляни.
Женските орли обикновенно снасят по 2 яйца, а по-рядко 1 или 3 яйца.
Поради масовото отравяне на вълците като за примамка е една от
причините да изчезват орли.
Любопитен факт за Кръстатия орел: Викът му е силен и тънък и прилича на
прилича на писък.

Изготвил: Деница Иванова 7 в клас

Здравейте! Казвам се Мария-Магдалена и днес ще Ви разкажа за моето
осиновено растение и животно.

Калиакренско плюскавиче

Silene caliacrae

Природозащитен статут.
Застрашен.

Български ендемит. Локален
ендемит.

Растението е многогодишно тревисто.
Стъблата – едно или няколко са високо
изправени, около 25 до 55 см. Листата са
срещуположни, яйцевидноланцетни,
целокрайни, както и стъблата – голи,
покрити восъчен налеп. Съцветията са
връхни дихазии, дълги около 15 до 20 см.
Видът формира популация със
сравнително високата си плътност и
устойчива численост през годините.

Може
да го
видите
единствено и само в България, по варовите
скали на морския бряг, или в непосредствена
близост до него, почти винаги в скални
пукнатини.

Едно от отрицателните му действащи
фактори е ограниченото разпространение в
специфични хабитати. Заради него се случват
и срутванията по морските брегове. В
последните десетилетия на места има
унищожени части от популациите при
строителство на пътища.

Растението е защитено съгласно Закона за
биологично разнообразие.

За да го запазим от изчезване, трябва да запазим крайбрежните скали от
инфараструктурни дейности. Можем да запазим едно от цветята на България,
нали?

Изготвил: Мария – Магдалена Панайотова 7 а клас

Степна скачаща мишка

Sicista subtilis

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит. Изчезнал вид от СИ регион.

Сега е ред на моята сладка
животинка. Нейното име е
Лусинда и е степна скачаща
мишка от семейство Скачащи
мишки.

Тя е активна предимно нощем,
но излиза да търси храна и
през деня. Зимата я прекарва в
сън, както мечката.
Убежището/домът и
представлява дупка и с други
ходове на други гризачи. Храни
се със семена на тревисти растения и насекоми. Размножителният период е от
края на май до началото на юни. Броят на бебетата е до 7, но най-често раждат
по 5. Главният фактор за смъртта им е хищничеството. Нападат я хищни
бозайници и нощни грабливи птици, като бухала.

Можем да я забележим в България край Среднодунавската низина и
Добруджа, също така край разнотревни степи, лесостепи и обработваеми
земи. По данни от района на Костанца (Румъния), видът е представен с ниска
численост в целини и площи, заети с фуражни култури, а през месеците април
и август, навлиза и в площи със зърнени култури.

В България са известни две находки на убежището на видът. В началото на 20 век
е публикувано съобщение за един индивид от България без точно находище.
Второто сведение е от средата на 20 век от околността на Добричко.

Едно от отрицателните му действащи фактори екстензивно земеделие,
замърсяването на почвите с пестициди (отровни химични съединения,
създадени от човека за борба срещу вредителите) и торове и ограничените
възможности за разселване.

Животното е защитено, съгласно Закона за биологично разнообразие.

Проучвания върху числеността и разпространението; събиране на сведения
върху биологията и екологията, установяване на състоянието и разпространение
на оптималните местообитания, оценка на заплахите. Разработка на план за
управление, включващ консервационни мерки.

Надявам се запомнихте нещо за тези прекрасни същества. Те оставят белег в
сърцето ми и имам чувството, че наистина съм ги осиновила, не само
виртуално. Обикнах ги и наистина се надявам, че и Вие докато ме слушахте
поне малко сте се заинтересували и обикнали. Благодаря на госпожа
Николаева, че ни позволи да се запознаем с нов свят и да мислим по различен
начин за него.
Благодаря ви за вниманието!

Изготвил: Мария – Магдалена Панайотова 7 а клас

Евксинска камбанка

Campanula euxina

Природозащитен статут. Застрашен.
Български ендемит. Локален ендемит.

Вид:
-от семейство Камбанкови (на латински Campanulaceae)
Разпространение:
Единствено в България по
Черноморско крайбрежие
(Северно – Франгенско
плато), Североизточна
България (в района на с.
Мадара и на
Провадийското плато); от
100 до около 500 m н. в.
Среща се по варовити
скалисти и каменисти
места, върху плитки и
ерозирани хумусно-
карбонатни почви.
Описание:
Многогодишно тревисто рехаво туфесто растение.
Листата са едрозакръглено назъбени, на дълги дръжки. Стъблата са
изправени, високи 15–45 cm. Цветовете са дребни от 5 до 10, цветните
пъпки увиснали; венчето камбанковидно, синьо.
Мерки за опазване:
Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Популацията в района на селата Мадара и Кюлевча е в защитена
местност „Мадарски скални венци―.

Изготвил: Илияна Атанасова 7 в клас

Далматински сокол

Falco biarmicus

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Изчезнал вид от СИ регион.

Вид:
-семейство Соколови
Разпространение:
-в света-Гнезди в Африка (с изключение на
горските райони и на Южна Сомалия),
Близкия Изток, Мала Азия и Южна Европа.

-в страната- Предполага се, че видът е
изчезнал. Има данни за 1 находище, но се
предполага съществуването на 10 гнездещи
двойки. Числеността е неизвестна. Има 23
сведения за вида, 9 от които след 1995 г.
Последните са от Югозападна България, на
юг от линията Драгоман–Свиленград,
включително от Източни Родопи и Рила (ПП
"Рилски манастир". След 1995 г. са известни
2 обитавани гнезда и 2 в други райони с
наблюдения през гнездовия период

Описание:
-Скални райони в съседство с гори, рядко и до речни долини. Обитава и
сухи райони, храстови терени, високи планини (и над 2000 m н. в.). Ловува
в полет близо до земята.
Размножаване: В началото на март снася 3 (2–5) яйца. Родителите мътят
32–35 и хранят малките 35–47 дни. Те напускат гнездото в края на май
Хранене: Храни се главно с дребни и средно големи птици /рядко
прибягва до мишки,плъхове/.

Мерки за опазване:
- Разработване на Национален план
за опазването на вида. Засилване на
контрола срещу посегателства над
вида, повишаване
информираността и
ангажираността в опазването и
местообитанията му сред
държавните контролни органи в
районите на срещане. Изясняване
на гнездовия статус и особеностите
на размножаването, проучване на

местообитанията и заплахите.

Изготвил: Илияна Атанасова 7 в клас

Ловен сокол

Falco cherrug

Природозащитен статут. Критично
застрашен.

Изчезнал вид от СИ регион.

Ловният сокол, известен също и със старинните наименования
Крагуй и Барак, е дневна граблива птица от семейство Соколови. Той е
най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след
северния сокол, с когото имат близко родство.
Видът се разделя на 2 подвида:
Falco cherrug cherrug - среща се от Европа до Алтайските планини, Китай
и северна Монголия.
Falco cherrug milvipes – среща се в южните части на централна Азия.

Разпространение и численост в България. Постоянен и преминаващ,
в миналото широко разпространен и многоброен вид. През 2006 г.
въпреки детайлните проверки на гнездовите находища от миналото в
страната, гнезда не са открити.

Ловният сокол е с големината на обикновения мишелов, но има по-
елегантно тяло. Дължината на тялото варира от 45 до 55 cm, а размахът
на крилата от 105 до 130 cm. Женските птици са по–големи от мъжките,
но тази разлика не е толкова голяма, както е при някои други видове
соколи.
Възрастните птици са с кафяв цвят отгоре, главата е светла, понякога
дори бяла. Бакенбардите са доста тесни, обикновено заострени надолу
и понякога са трудно различими. Възрастните имат светли гърди с
капковидно напетняване. Восковицата и
краката са жълти. Възрастните птици
обикновено са по-светли от младите.

Отрицателно действащи фактори.
Изземване на малките от гнездата и улов
на възрастните по време на миграция и
зимуване. Намаляване на числеността
на лалугера и промяна на
селскостопанските практики.

Предприети мерки за опазване.
План за опазването на вида; два проекта
за проучване и опазване (подобен
проект е реализиран през 2002–2004 г.,
без да е установено гнездене). Част от
находищата са в защитени територии,
включително национални паркове.

Изготвил: Александра Стоянова 7 а клас

Конски кестен

(Aesculus hippocastanum L.)

Природозащитен статут. Застрашен.
Балкански ендемит. Локален ендемит.

Конските кестени (Aesculus) са род
широколистни дървета и храсти, виреещи в
умерената част на Северното полукълбо.
Виреят в Северна Америка и в Евразия. В
Северна Америка конският кестен е наричан
„еленово око― (buckeye). Названието „конски
кестен― се използва за разграничаване
спрямо истинските кестени от род Кестен (Castanea), сем. Букови
(Fagaceae). Обикновеният конски кестен е много популярен за културно
отглеждане и често се нарича просто „конски кестен―. Името „еленово
око― е дадено заради подобието на семето на растението с око на
елен, а „конски кестен― — заради външната прилика на семето с кестен
и негодността му за ядене („само за коне‖).
Ако посетите долината на р. Дервиша и р. Зурлева в Преславския
балкан, ще имате възможност да се полюбувате на едно голямо, почти
чисто стогодишно находище от див кестен. Там е резерватът „Дервиша―
с площ около 10 хектара. Пак в Преславския балкан дивият кестен
разперва могъща корона и по Пазарската река, р. Акънджа, край
Куркова чешма (над микроязовира) и др.
На височина дивият кестен достига до около 30 м, а на дебелина до
1 м. Кората му е тъмносива и се отделя на плочки, усукани надясно. През
студените зими са любима храна за сърните и елените. Затова днес
ловните стопани залесяват големи пространства с див кестен — напр.
„Шерба―, Варненско, с. Гурково, Старозагорско, и др. Конският кестен
има мощен корен. Корените на конския кестен смучат живителни сокове
от богатите и достатъчно влажни почви. При суша листата на дървото
прегарят от слънцето.
През май човек не може да се нагледа на красивите гроздове,
затова дивият кестен може да бъде намерен навсякъде из парковете,
площадите и улиците. Цветовете на различните видове са винаги
изправени, прелестно бели, червени, розови или синкаво-виолетови.
Плодовете узряват в края на лятото (август-септември). Те
представляват месести топчести светлозелени кутийки, покрити с меки,
едри шипчета. Семето на конския кестен е кафяво на цвят. Използва се
за приготвяне на лекарства при ревматичните заболявания още от древни
времена.
Природен резерват "Дервиша" е обявен като защитена територия на
20.10.1948 г. за опазване и съхранение за поколенията на единственото
естествено находище на дървесния вид ―конски кестен‖, балкански
ендемит в България, запазен остатък от някогашна обширна гора.

Изготвил: Александра Стоянова 7 а клас

Среден корморан

Phalacrocorax aristotelis

Природозащитен статут. Уязвим.
Локален ендемит.

Средният корморан, или още качулатия корморан, е вид птица от
семейство Корморанови.Среща се и в България.

Разпространение:
Този наш приятел обитава морските
крайбрежия на Европа от Мурманск
и Скандинавския полуостров
до Средиземноморието, Черно море и
полуостров Крим и част от
атлантическото крайбрежие на Западна
Африка.
Средният корморар обитава и нашата
страна. Птицата през размножителния
си период се намира на нос Калиакра
и крабрейието на село Тюленово.

Описание-външен вид, местообитания,
размножаване, храна

1.Външен вид:През размножителния
период птицата е с черно оперение със
зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата
на клюнс — жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп
черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му.

През останалото време „качулката― липсва. Краката са кафяво-черни
при възрастните и тъмночервеникави при младите. Тази птица без
крилете е дълга 65-80 сантиметра, а размахът на крилата — от 90 до 105
cm. Очите са яркозелени. Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-
слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.
Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв.
2.Местообитания:Обитава скалисти морски крайбрежия.Тези птици
разполагат гнездата си по недостъпни скални корнизи,малки пещери и
кухини по скалите до брега.Понякога се среща и в крайморските блатни
зони.

3.Размножаване: Веднъж годишно, от средата на месец април
женската снася от 3 до 6 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската
мътят на смени в продължение на1 месец. Малките напускат гнездото и
стават самостоятелни на двумесечна възраст.
4.Храна: Средният корморан се храни с риба, която лови самостоятелно
или на групи с ракообразните, които успее да си набави. Той е зависим
от това къде има големи водни басейни, богати на риба.

Тази рядка птица е в Червената книга на България.Част от гнездовата
популация се намира на територията на резерват „Калиакра”.
Мерки за опазване:

Качулатия карморан е застрашен по много начини: смърт, причинена от
оплитане в рибарски мрежи, безпокойство по време на периода на
размножаване, замърсяване с нефтопродукти и стрелба.
За да избегнем подобни случаи, ние трябва да бъдем по- внимателни и
съобразителни. Да не замърсяваме околната среда, не само заради
този вид птица, но и заради всички обитатели на планетата. Да
изследваме по-внимателно популацията на вида и да се опитваме да
защитим този вид от изчезване.

Изготвил: Илина Стойчева 7 а клас

Дребноцветен лопен

Verbascum minutiflorum

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Български ендемит. Локален ендемит.

Дребноцветният лопен е многогодишно
тревисто растение от семейство
Живеничеви (Scrophulariaceae).
Разпространение единствено в
България. Източна Стара планина
(Камчийска планина, ловен резерват
„Шерба―, на север до с. Гроздьово, на
запад до яз. „Елешница―); до 100 m н. в.
Расте по открити тревисти места,
разсветлени горски поляни, по-рядко в
границите на селищата. Растението има
приосновни листа с дръжки, които дълги
от 10–12 до 30 cm и са около 12 cm
широки. Стъбловите листа са по-дребни,
с по-къси дръжки. Венчето, което е около
5–10 mm, е жълто, отвътре голо, отвън
звездовидно. Размножава се със
семена.

Отрицателно действащи фактори.
Основните заплахи за
съществуването на вида са
свързани с деградацията на
хабитатите, причинена от
селищното развитие, туризма и
залесяването.
Предприети мерки за защита.
Защитен вид съгласно Закона за
биологичното разнообразие. Част от
находищата попадат в защитена
зона от Европейската екологична
мрежа НАТУРА 2000 в България.
Дребноцветният лопен е критично
застрашен. За да запазим
същестевуването му трябва
допълнително проучване на
числеността и площта на популациите и поддържане и опазване на
хабитата и заетата от него територия.
Изготвил: Ивана Димитрова 7 в клас

Тюлен монах/

Черноморски тюлен

Monachus monachus

Природозащитен статут. Изчезнал.
Изчезнал вид от СИ регион.

Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Тюлени (Phocidae)

Тюленът монах е считан за най-рядкото перконого и за един от най-
застрашените бозайници в света. Той е от клас бозайници (Mammalia) и
от семейството на същинските тюлени (Phocidae). В миналото този тюлен
е бил разпространен по бреговете на Средиземно и Черно море,
навътре в Атлантическия океан, на юг до Кабо Верде (където вече е
изчезнал) и на запад до Азорските острови (където също вече няма
постоянна популация), а са забелязвани отделни животни, идващи от
популацията на островите Дезертас.
Разпространение и численост в България. До началото на XX в. е
присъствал по Добруджанското крайбрежие и е навлизал по р. Дунав до
Русенско. Основни местообитания са били н. Калиакра, Маслен нос и
Странджанското крайбрежие.
Описание. Този вид тюлен монах достига дължина средно 2,40 m и тегло
320 kg в зряла възраст, като женската е малко по-дребна от мъжкия.
Козината на женската варира от кафява до тъмно сива, като на корема
тя е по-светла. Мъжките са с
черна козина, а тази на
корема им е почти бяла.
Средиземноморският тюлен
монах живее до повече от
двадесет години.
Бременността продължава 10-
11 месеца, след което, най-
често през есента, женската
ражда едно малко.
Тюленът монах е активен денем и се храни с риба, мекотели и
ракообразни. На ден може да погълне до три килограма храна.
Отрицателно действащи фактори: Безпокойство; разрушаване на
крайбрежията; бракониерско избиване; замърсяване на морето и брега
с мазут, промишлени води, пестициди и др; намаляване на
черноморските рибни запаси.
Предприети мерки за опазване. Защитен у нас от края на XIX в. Включен в
ЧК (1985) като застрашен вид. Естественото разселване е практически
невъзможно, а застрояването на бреговете прави почти безперспективно
възстановяването на популацията на тюлена.
Опазването на вида изисква защита на морето и бреговата ивица,
поради нуждата на тюлена монах от пещери, където да почива и да се
размножава.

Изготвил: Ивана Димитрова 7 в клас

Среден корморан

Phalacrocorax aristotelis

Природозащитен статут. Уязвим.
Локален ендемит.

Средният корморан, или още качулатия корморан, е вид птица от
семейство Корморанови.Среща се и в България.

Разпространение:
Този наш приятел обитава морските
крайбрежия на Европа от Мурманск
и Скандинавския полуостров
до Средиземноморието, Черно море и
полуостров Крим и част от
атлантическото крайбрежие на Западна
Африка.
Средният корморар обитава и нашата
страна. Птицата през размножителния
си период се намира на нос Калиакра
и крабрейието на село Тюленово.

Описание-външен вид, местообитания,
размножаване, храна

1.Външен вид:През размножителния
период птицата е с черно оперение със
зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата
на клюнс — жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп
черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му.

През останалото време „качулката― липсва. Краката са кафяво-черни
при възрастните и тъмночервеникави при младите. Тази птица без
крилете е дълга 65-80 сантиметра, а размахът на крилата — от 90 до 105
cm. Очите са яркозелени. Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-
слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.
Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв.
2.Местообитания:Обитава скалисти морски крайбрежия.Тези птици
разполагат гнездата си по недостъпни скални корнизи,малки пещери и
кухини по скалите до брега.Понякога се среща и в крайморските блатни
зони.

3.Размножаване: Веднъж годишно, от средата на месец април
женската снася от 3 до 6 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската
мътят на смени в продължение на1 месец. Малките напускат гнездото и
стават самостоятелни на двумесечна възраст.
4.Храна: Средният корморан се храни с риба, която лови самостоятелно
или на групи с ракообразните, които успее да си набави. Той е зависим
от това къде има големи водни басейни, богати на риба.

Тази рядка птица е в Червената книга на България.Част от гнездовата
популация се намира на територията на резерват „Калиакра”.
Мерки за опазване:

Качулатия карморан е застрашен по много начини: смърт, причинена от
оплитане в рибарски мрежи, безпокойство по време на периода на
размножаване, замърсяване с нефтопродукти и стрелба.
За да избегнем подобни случаи, ние трябва да бъдем по- внимателни и
съобразителни. Да не замърсяваме околната среда, не само заради
този вид птица, но и заради всички обитатели на планетата. Да
изследваме по-внимателно популацията на вида и да се опитваме да
защитим този вид от изчезване.

Изготвил: Илина Стойчева 7 а клас

Дребноцветен лопен

Verbascum minutiflorum

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Български ендемит. Локален ендемит.

Дребноцветният лопен е многогодишно
тревисто растение от семейство
Живеничеви (Scrophulariaceae).
Разпространение единствено в
България. Източна Стара планина
(Камчийска планина, ловен резерват
„Шерба―, на север до с. Гроздьово, на
запад до яз. „Елешница―); до 100 m н. в.
Расте по открити тревисти места,
разсветлени горски поляни, по-рядко в
границите на селищата. Растението има
приосновни листа с дръжки, които дълги
от 10–12 до 30 cm и са около 12 cm
широки. Стъбловите листа са по-дребни,
с по-къси дръжки. Венчето, което е около
5–10 mm, е жълто, отвътре голо, отвън
звездовидно. Размножава се със
семена.

Отрицателно действащи фактори.
Основните заплахи за
съществуването на вида са
свързани с деградацията на
хабитатите, причинена от
селищното развитие, туризма и
залесяването.
Предприети мерки за защита.
Защитен вид съгласно Закона за
биологичното разнообразие. Част от
находищата попадат в защитена
зона от Европейската екологична
мрежа НАТУРА 2000 в България.
Дребноцветният лопен е критично
застрашен. За да запазим
същестевуването му трябва
допълнително проучване на
числеността и площта на популациите и поддържане и опазване на
хабитата и заетата от него територия.
Изготвил: Ивана Димитрова 7 в клас

Тюлен монах/

Черноморски тюлен

Monachus monachus

Природозащитен статут. Изчезнал.
Изчезнал вид от СИ регион.

Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Тюлени (Phocidae)

Тюленът монах е считан за най-рядкото перконого и за един от най-
застрашените бозайници в света. Той е от клас бозайници (Mammalia) и
от семейството на същинските тюлени (Phocidae). В миналото този тюлен
е бил разпространен по бреговете на Средиземно и Черно море,
навътре в Атлантическия океан, на юг до Кабо Верде (където вече е
изчезнал) и на запад до Азорските острови (където също вече няма
постоянна популация), а са забелязвани отделни животни, идващи от
популацията на островите Дезертас.
Разпространение и численост в България. До началото на XX в. е
присъствал по Добруджанското крайбрежие и е навлизал по р. Дунав до
Русенско. Основни местообитания са били н. Калиакра, Маслен нос и
Странджанското крайбрежие.
Описание. Този вид тюлен монах достига дължина средно 2,40 m и тегло
320 kg в зряла възраст, като женската е малко по-дребна от мъжкия.
Козината на женската варира от кафява до тъмно сива, като на корема
тя е по-светла. Мъжките са с
черна козина, а тази на
корема им е почти бяла.
Средиземноморският тюлен
монах живее до повече от
двадесет години.
Бременността продължава 10-
11 месеца, след което, най-
често през есента, женската
ражда едно малко.
Тюленът монах е активен денем и се храни с риба, мекотели и
ракообразни. На ден може да погълне до три килограма храна.
Отрицателно действащи фактори: Безпокойство; разрушаване на
крайбрежията; бракониерско избиване; замърсяване на морето и брега
с мазут, промишлени води, пестициди и др; намаляване на
черноморските рибни запаси.
Предприети мерки за опазване. Защитен у нас от края на XIX в. Включен в
ЧК (1985) като застрашен вид. Естественото разселване е практически
невъзможно, а застрояването на бреговете прави почти безперспективно
възстановяването на популацията на тюлена.
Опазването на вида изисква защита на морето и бреговата ивица,
поради нуждата на тюлена монах от пещери, където да почива и да се
размножава.

Изготвил: Ивана Димитрова 7 в клас

Речна змиорка /

Европейска змиорка

Anguilla anguilla

Природозащитен статус:
Застрашен. Изчезнал вид от

СИ регион.

Разред Змиорки
(Anguilliformes)
Семейство Змиорки
(Anguillidae)
Общо разпространение.
Северната част на
Атлантическия океан,
сладките води на Европа и
Северна Африка, Англия,
Исландия, Балтийско море. Среща се и по бреговете на Средиземно,
Черно и Азовско море.

Разпространение и численост в България. В миналото се е срещал в р.
Дунав, прилежащите й блата и някои от притоците й; Созополския залив,
р. Камчия и повечето от крайморските езера; реките Марица и Тунджа и
прилежащите им блата. След 50-те години на XX в., вследствие на
масово пресушаване на блатата, видът изчезва в голяма част от
находищата си. В България през последните години се срещат единични
екземпляри — за периода от 1964 до 1971 година са уловени само 9
броя.
Сега е рядък вид, като сигурни данни за разпространението му има
само за реките Места, Въча, Арда, Велека, Дунав и Бургаското езеро.
Местообитания. Размножава се в морето. До достигане на полова
зрялост живее в сладки води. В България най-често е улавян в долните
течения на реките, но се среща и в стоящи водоеми.
Размножава се в Саргасово море. Когато достигне възраст 4—6 години
змиорката навлиза в морски води и се отправя към Саргасово море,
изминавайки близо 6 400 km, където се размножава и след това умира.
Ларвите имат форма на върбов лист. За период от около 3 години
ларвите се придвижват от Атлантическия океан и видоизменени като
малки змиорки навлизат в сладките води, където отрастват.
Отрицателно действащи фактори. Хидротехническото строителство и
напречното преграждане на реките, пресушаването на влажните зони,
замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Опазване на крайморските езера и
реките от вътрешността на страната от замърсяване. Ограничаване на
хидротехническите дейности по малките реки, вливащи се в Черно море
и по притоците на р. Марица.

Изготвил: Мартин Мирчев 7 а клас

ТВЪРДОЛИСТНА ПЕСЪЧАРКА

Arenaria rigida

Сем. Caryophyllaceae–
Карамфилови

Природозащитен статут.
Критично застрашен. Локален

ендемит.

Морфология и биология.

Многогодишно тревисто

растение. Листата са изправени,

твърди, сребристосивкави, до 12

cm дълги. Съцветията са високи до

40 cm. Цветовете са бели, дълги 5–

8 mm. Плодът е кутийка.

Насекомоопрашващо се

растение. Размножава се със семена, възобновяването е слабо.

Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Румъния,

Украйна).

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие. В "Побити

камъни" се опазва единственото находище в България на растението

твърдолистна песъчарка - световно застрашен вид.

Местообитания и популации. Терциерните пясъци в природния феномен

Побити камъни, където се среща на каменисти места. Общата

численост на популацията в България е около 1000 растения като

преобладават възрастните индивиди.

Отрицателно действащи фактори. В миналото – залесяването в района.

Субпопулацията до гр.

Белослав, която включва

над 90 % от общата

численост, е подложена

на незаконна паша,

изземване на пясък и

силно утъпкване.

Отрицателно действа и

настаняващия се черен

бор, както и подивелия

кактус.

Предприети мерки за

защита. Видът е защитен

съгласно Закона за

биологичното

разнообразие. Всички

известни находища са в

границите на защитени местности и попадат в защитени зони от

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Изготвил: Мартин Мирчев 7 а клас

Паласов теодоксус

Theodoxus pallasi Lindcholm
Природозащитен статус в България: Изчезнал. Локален ендемит.

Разред Нисши преднокрили охлюви (Archaeogastropoda)
Семейство Неритиди (Neritidae)
Общо рапространение. Среща се в Аралско море, Каспийско море и в
силно опреснените части на Азовско море. В Черно море е установен
като субфосил (празни черупки), намиран в лиманите на реките,
вливащи се в морето; каспийски реликт.
Разпространение и численост в България. Установен с много индивиди
от Варненското езеро, по камъните при кариерите. Последните живи
индивиди са установени на дълбочина от 4 до 10 m през 1957 г . От други
райони на страната живи индивиди не са известни. В последните 4
десетилетия Варненското езеро е подложено на дълбоки антропогенни
преобразувания, довели до изчезването на вида.
Местообитания. Крайбрежни бракични и сладководни лагуни и езера;
естуарни води. Храни се с гъби и водорасли.
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитати:
индустрия, воден транспорт, инфраструктурно развитие, замърсяване на
водите.
Предприети мерки за опазване. Няма.

Изготвил: Деян Димов 7 а клас

Хипурис

Hippuris vulgaris L.

Природозащитен статут. Критично застрашен. Локален ендемит.

Семейство: Хипуридови /Hippuridaceae/

Българско име: Хипурис, Прешленолистен надводник

Разпространение в България. Черноморско
крайбрежие, Предбалкан, Знеполски район,
Тунджанска хълмиста равнина; от 0 докъм
300 m н. в.
Общо разпространение. Европа,
Югозападна и Средна Азия, Японо-
Китайската област, Северна Америка,
Северна Африка.
Описание: Хипурисът е многогодишно
тревисто растение. Корените са
нишковидни, дълги. Стъблото е просто,
изправено, обло, а листата са дълги,
тъмнозелени. Цветовете единични, в пазвите
на листата, двуполови. Плодът е кафяв.
Височина до 35 см, ако му се създадат
подходящи условия за разрастване. Летен цъфтеж през юни-юли.
Водно и крайбрежно растение. Разраства се посредством пълзящите си
подводни коренища и образува сравнително гъсти съобщества. Нуждае
се от слънчево до полусенчесто място.
Използване: Подходящо за озеленяване на крайбрежната зона на
изкуствени водоеми.
Растението е естествено разпространено у нас, но е изключително
рядко, защитено и застрашено от
изчезване. В миналото е било доста
по-разпространено, образувало е
малки чисти съобщества на много
места, но в резултат на
пресушаване на местообитанията
му вече е на изчезване.
Отрицателно действащи фактори.
Пресушаване на заблатени
територии за стопански и други
нужди.
Предприети мерки за защита.
Защитен вид съгласно Закона за
биологичното разнообразие. Част от
находищата попадат в защитени
зони от Европейската екологична
мрежа НАТУРА 2000 в България.

Изготвил: Деян Димов 7 а клас

Хауфения

Hauffenia lucidula

Природозащитен статус: Критично застрашен.

Български ендемит. Локален ендемит.

Разред Развити преднохрили
охлюви (Mesogastropoda)

Семейство Хидробииди
(Hydrobiidae)

Разпространение и
численост в България.
Локален ендемит, установен в
2 кладенеца в околностите на
залива Тауклиман
(Североизточна България. В
България са открити едва 14
индивида.

Местообитания. Грунтови води и извори. Те обичат солеността на водата
в кладенците да е около 1‰.

Близки видове. Няма.

Отрицателно действащи фактори. Туризъм и отдих, извличане и
замърсяване на водите.

Липсват всякакви мерки за опазването им.

Хауфенията е критично застрашено животно. Присъства в Червената
книга на България.

Необходими мерки
за опазване.
Определяне на
защитена
територия около
изворите, които са
единственото
местообитание на
вида. Изследвания
върху биологията и
екологията за
уточняване на
природозащитни
мерки и
мониторинг.

Изготвил: Ванеса Иванова 7 а клас

Степна усойница
Урсиниева, остромуцунеста

усойница

Vipera ursinii rakosiensis

Разред Люспести
(Squamata)

Семейство
Отровници
(Viperidae)

Природозащитен
статус: в България:

изчезнал.

Степната
усойница,
наричана още
урсиниева или
остромуцунеста
усойница, е вид
змия от семейство ―Отровници‖. Среща се в степите на Евразия и в
отделните изолирани находища в Централна Южна Европа. Обикновено
степната усойница достига до 55 см. дължина, но са известни и
екземпляри с дължина до 80 см. Отличава се от обикновената усойница
по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по
малката й ниско разположена ноздра.

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна
Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В
Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция,
Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на
Балканският полуостров

В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при
Шумен, при село Вердикал – днес част от Банкя (1927г.) и при манастир
Свети Крал над Княжево (1934г.). Видът се смята за изчезнал от
територията на страната. Степната усойница се храни главно с гущери,
дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.
Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни
смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Изготвил: Александра Кондова 7 а клас