Локални СИ ендемити и изчезнали видове в СИ район

ЗЪРНАСТЕЦОВ РАКИТНИК

Hippophae rhamnoides L.

Сем. Elaeagnaceae – Миризливовърбови

Природозащитен статут. Критично застрашен.
Локален ендемит.

Морфология и биология. Храст или ниско дърво с
височина на стъблото до 11 m. Кората
тъмнокафява или кафяво-зелена. Листата 1–8 cm
дълги и 2–10 mm широки, отгоре зелени, отдолу
сребристобели. Двудомно растение. Мъжките
цветове събрани в къси класчета, жълти. Женските
цветове в групи по два, зеленикави. Плодът сочен,
оранжев до оранжево-червен. Размножава се
със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Видът е представен
в ограничен район от страната. Находищата му
са свързани с крайморски пясъци и подножия на
абразионни брегове. Субпопулациите са
малочислени. Едно от най-добрите и
стабилни находища се намира на нос
Галата, представено от няколко десетки
мъжки и женски екземпляри; южно от нос
Галата, над плажа на почивната станция на
циментовия завод, 5–6 екземпляра; между
хижа Черноморец и местн. Паша дере, по
стръмния висок крайморски склон, няколко
десетки храста, които масово съхнат след
1983 г. Случайни причини могат да доведат
до катастрофално снижаване на
числеността. След 1995 г. е унищожено едно
находище в покрайнините на кв. Галата и
едно по бреговата линия при Варна.
Разпространение в България. Черноморско
крайбрежие (Сев. – Варненско); до 50 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Югозападна Азия, Централна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Залесяване, промени в режима на
стопанисване на земите, инфраструктурно туристическо развитие,
глобално затопляне, суша, свлачища, лошо възобновяване, ограничен
ареал, пожари.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за
биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитена
зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие за
опазване на естествените популации.

Изготвил: Катерина Дишкова 7 а клас

МОМИН ЖЕРАВ

Момински жерав,

Жерав девица

Anthropoides virgo

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Жеравови (Gruidae)

Природозащитен статус: в България:
изчезнал.

Общо разпространение. Вид, който гнезди в
Украйна, Южна Русия, Казахстан, Монголия,
Северен Китай. Зимува в Африка на юг от
Сахара и в Индустан.
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ вид, в
миналото установяван през гнездовия сезон край Бургас и Генерал
Тошево. Изчезнал е като гнездещ вид около средата на XX в. Вероятно
единични момини жерави или малобройни ята (8–12 птици) все още
прелитат по Черноморското крайбрежие. Възможно е единични двойки
да загнездят в Североизточна България (Добруджа), тъй като украинската
и руската гнездови популации нарастват.
Местообитания. Степи, савани, открити безлесни обширни терени близо
до поречия, но също и планински степи (плата), затревени и песъчливи,
глинести терени, каменисти полупустини. Гнезди предимно в тревни
съобщества на диви житни растения – коило, власатка, див пелин и др.
Особености. Дължина на тялото: 95 см, Размах на крилата: 175 см.
Оперение: Възрастните са с
гълъбовосиво до оловносиво оперение,
като главата, шията, гърдите и маховите
пера са лъскавочерни. Моногамен.
Снася 2 яйца, които мъти 27–29 дни.
Напролет в предбрачни танци (токуване)
се събират до 10–20 индивида. Следва
стадата на едрия пасящ добитък, за да
лови обезпокоените насекоми сред
тревите.
Отрицателно действащи фактори.
Унищожаване и промяна на
местообитанията, безпокойство по
време на размножаването и прелета,
бракониерски лов, замърсяване на
средата с пестициди, механизация,
строителство и пр.
Предприети мерки за опазване. Някои
влажни местности, използвани за почивка по време на прелета, са
защитени природни територии.

Изготвил: Йоанна Попова 7 б клас

Стрепет

Малка дропла, трепетлица, жърковец
Tetrax tetrax

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Дроплови (Otididae)
Природозащитен статус: в България: Изчезнал.
Общо разпространение. Разпространен в Португалия, Испания,
Франция, Италия, Украйна, Южна Русия, Казахстан. Зимува в Португалия,
Испания, Франция, Италия, Мароко, Алжир, Тунис, Турция, Казахстан.
Разпространение и численост в България. Сега е рядък мигриращ и
зимуващ вид, който в миналото вероятно е гнездил в страната докъм 50-те
години на миналия век. В Североизточен регион се е срещал край
Суворово и Ветрино (Варненско), край Генерал Тошево и селата
Белоклас, Красен, Присад и Карвуна (Добричко), местн. Тауклиман
(Добричко) и гр. Вълчидол [2] и др. Численост: неизвестна. Смята се, че в
страната зимуват до 10 птици, но не е регистриран по време на
ежегодните среднозимни преброявания досега.
Местообитания. Степи и високотревни обширни равнинни терени и
предпланински склонове.
Биология. Наземно гнездещ, моногамен вид. Снася 2–6 яйца, които се
мътят 20–22 дни. При мътенето мъжкият охранява гнездото. Храни се с
наземни бавно подвижни насекоми и други безгръбначни и дребни
гръбначни животни и растителни части.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на
местообитанията (разораване, засаждане с монокултури),
безпокойство, бракониерски лов, загиване на малки при жътва с
необезопасени комбайни.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г, включен в ЧКБ
(1985).

Изготвил: Сияна Владова 7 в клас

Нарязанолистен тъжник

Spiraea crenata L.

Сем. Rosaceae – Розоцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен. Локален ендемит.

Морфология и биология.
Храст. Стъблата високи до 1 m.
Клонките леко ръбести, сиво-
червени, вдървенели. Цветовете
дребни, бели до жълто-бели.
Плодът мехунка, изсъхваща при
узряване. Опрашва се от
насекоми. Размножава се със
семена и коренови издънки.
Местообитания и популации.
Обитава чакълести и
каменисти, сухи, варовити
места и е характерен елемент
е от реликтните Понто–
Сарматски храсталачни
степни съобщества.
Единствената популация,
запазена досега, е край р.
Каменица, местн. Каньона,
която се намира на 2 km от
гара Каспичан, Шуменска
област. Заема ограничена
площ (около 2,5 дка) и се
състои от няколко групи храсти,
които ежегодно цъфтят.
Разпространение в България.
Североизточна България
(десния бряг на р. Каменица, непосредствено край жп линията Каспичан
– Русе); на около 450 m н. в.
Общо разпространение. Източна и Североизточна Европа, Балкански
полуостров и Северозападен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Земеделие и замърсяване на
почвите (съседните територии са изцяло земеделски земи), железопътен
транспорт, силно ограничено разпространение, малочислена
популация и ниски възобновителни способности на вида, привързаност
към специфично местообитание.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за
биологичното разнообразие. Находището е в защитена зона от
Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Изготвил: Сияна Владова 7 в клас