Животът на Едгар Кейси — Има една река

Постепенно свободната воля доби опит, превръщайки се в сила,
която по-скоро допълва, отколкото подражава. Тя спомагаше за
разширяването, изменението и направляването на сътворението.
Също като Иисус тя порасна „в мъдрост и красота“.

Някои души бяха изумени от собствената си сила и започнаха
да експериментират с нея. Те се сливаха със звездния прах и
ветровете на сферите, като ги чувстваха и ставаха част от тях. Едно
последствие от това бе нарушеният баланс на позитивно-
негативната сила, като се наблягаше или на единия, или на другия
аспект. За да почувстват нещата, им бе нужна негативната сила; за
да се проявят чрез нещата и за да ги насочват и управляват, се
искаше позитивна сила. Друго последствие бе постепенното
отслабване на връзката между двата вида съзнание — това на духа и
това на индивида. Индивидът започна да се интересува повече от
собствените си творения, отколкото от Божиите. Това бе духовното
падение, или бунтът на ангелите.

За да влезе в един фрагмент от творението и да стане част от
него, душата трябваше да добие нов, трети аспект на съзнанието —
така можеше да изживее този фрагмент и да го трансформира в
основната субстанция на ума посредством мисълта. Този аспект на
своето съзнание човекът нарича „съзнателен ум“. Това е
механизмът, чрез който той изживява Земята — физическото тяло,
петте сетива, жлезистата и нервната система. С други думи, този
механизъм бе различен в други системи от космоса. Единствено
диапазонът и разнообразието на човешката мисъл може да даде
представа за броя на тези други светове и системи и на аспектите на
божествения ум, който те въплъщават.

Когато една душа възприемеше съзнанието на фрагмент от
творението, тя временно се отделяше от съзнанието за своята
индивидуалност и се отдалечаваше още повече от съзнанието за
своя дух. Така, вместо да помогне за насочването на потока на
сътворението и да допринесе за него, тя се оказваше носена от
самия поток. Колкото повече душата се отдалечаваше от брега,
толкова по-трудно ставаше да се върне на него.

Така всяка от системите от звезди и планети представляваше
изкушение за душите. Всяка имаше свой план и се движеше към
него посредством активността на постоянен умствен поток. Когато
една душа скачаше в този поток (като се потапяше в системата, през
която течеше потокът), тя трябваше да се бори със силата на

300

течението — и свободната й воля бе възпрепятствана. При тези
обстоятелства бе много по-лесно да се носи с течението.

(Всяка система представляваше и възможност за развитие,
напредък и израстване към идеала за пълно единение с Бога и към
позицията на сътворец в необятната система на универсалния ум.)

Слънчевата система също привличаше души и тъй като всяка
система, със своите планети като интегрални части, е самостойна
проява, Земята попадна на пътя на някои души.

(Планетите от Слънчевата система отговарят на измеренията
на съзнанието в системата — на съзнанието й като цяло. Съзнанието
на тази система има осем измерения. Земята е третото.)

Земята бе проява на Божествения ум със свои собствени
закони, план и еволюция. Душите, които искаха да почувстват
красотата на моретата, ветровете, горите, цветята, се смесиха с тях и
се изразиха чрез тях. Също така се смесиха с животните и,
подражавайки им, създадоха мисъл — форми — играеха си на
творци; имитираха Бога. Но тази игра, това подражание бе намеса
във вече задвиженото и така умственият поток, осъществяващ плана
за Земята, постепенно пое в течението си души. Те трябваше да го
следват в телата, които сами бяха създали.

Тези тела бяха странни — смесица от животни, пъстра
комбинация от идеи за това, кое ще е приятно да се изживее в тях.
Легендите за циклопи, кентаври и др., запазили се през вековете, са
спомен за това начало на земния престой на душите.

Сексът вече съществуваше в животинското царство, но в
своите мисъл — форми душите бяха андрогини. За да изживеят
секса, те създадоха мисъл — форми за спътници, като запазиха
позитивната сила в себе си, а негативната изолираха в отделна
структура — въплъщението, което човекът нарича Лилит, първата
жена.

Това оплитане на душите в материята, както я нарича човекът,
съществуваше като вероятност от самото начало, но Бог не знаеше
кога ще се случи, докато душите по свой собствен избор не го
предизвикаха да се случи.

(От душите, които Бог създаде — а Той създаде всички души в
началото, оттогава не е създадена нито една нова, сравнително
малко са дошли в Слънчевата система; много други са преживели
или преживяват подобно оплитане в други системи.)

Изготвен бе път за спасение на душите, попаднали в
материята. Избрана бе форма, която да служи за техен носител на

301

Земята, и бе създаден начинът, по който душите да идват на Земята
и да я изживяват като част от своя цикъл. От вече съществуващите
на Земята форми една от антропоидните маймуни се доближаваше
най-много до необходимия модел. Душите се спуснаха към тези
маймуни — като се носеха над и около тях, без да влизат в тях, и ги
подтикнаха да се насочат към нова цел, различна от простите цели,
които бяха преследвали дотогава. Маймуните слязоха от дърветата,
започнаха да палят огън, да изработват сечива, да живеят в
общности и да комуникират помежду си. Не мина много време,
дори според човешките стандарти за време, и те изгубиха
животинския си облик и окосмяване, придобивайки по-
облагородени поведение и навици.

Всичко това бе извършено от душите. Като въздействаха на
жлезите, те превърнаха тялото на маймуната във въплъщение — в
третото измерение на Слънчевата система, на душата, която се
рееше над него. Тогава душата влезе в тялото и ето че Земята си
имаше нов обитател — човека.

Той се появи като съзнание в животно; съзнание, почувствано
на пет места едновременно под формата на петте раси. Бялата раса
се появи в Кавказ, Карпатите и Персия. Жълтата раса се появи в
днешната пустиня Гоби. Черната раса се появи в Судан и горната
западна част на Африка. Червената раса се появи в Атлантида, а
кафявата — в Андите.

(Тогава Тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка бе
западният бряг на Лемурия. Атлантическата брегова линия на
Съединените щати съставляваше низините на Атлантида. Персия и
Кавказ бяха богати земи — Райската градина. Полюсите на Земята,
такива, каквито ги знаем днес, бяха тропически и субтропически.
Нил се вливаше в Атлантическия океан. Басейнът на Мисисипи бе
част от океана.)

Въпросът бе да се превъзмогнат привлекателните въздействия
на Земята дотолкова, че душата да бъде еднакво свободна в тялото и
извън него. Едва когато тялото престанеше да бъде пречка пред
свободното изразяване на душата, нейният земен цикъл щеше да
приключи.

(В един по-малък мащаб това бе драмата на свободната воля и
сътворението. В още по-малък мащаб всеки атом от физическото
тяло, сам по себе си един свят, е драма на свободната воля и
сътворението. Душата вдъхва живот във всеки атом и всеки атом е
материален израз на модела на душата.)

302

В тези нови, чисти раси имаше мъже и жени и всички те
имаха завършени души. Ева замени Лилит и се превърна в
допълнение на Адам — идеалният спътник за тройния живот на
Земята: физически, умствен и духовен. В Ева положителният полюс
бе потиснат, а отрицателният — изразен; в Адам отрицателният
полюс бе потиснат, а положителният — изразен.

Душата сама избираше кое да стане — мъж или жена, стига
вече да не бе в оплетено и небалансирано състояние. Рано или
късно, положителната и отрицателната сила трябваше да бъдат
доведени до равновесие, така че като цяло нямаше преимущество на
едното над другото. За балансираните души това бе средство, което
да използват до края на земния цикъл, и биваше избран онзи пол,
който бе подходящ за справяне с проблемите по най-добрия начин.
Това бе съзнателно възприемане на отношение, а не изпадане в
заблуда; веднъж щом един от двата пола биваше избран, в повечето
случаи използването му се запазваше през целия цикъл от земни
животи, въпреки че можеше да се смени, ако това бе счетено за
благоприятно. Половото осъзнаване се запазваше между отделните
животи, но можеше да бъде изразено само на Земята.

С появата на съзнанието човекът разбра, че сексът означава
много повече за него, отколкото за животните. Той бе вратата, през
която на Земята идваха нови души — врата, която на всяко друго
място в системата бе ненужна. Това бе единственото средство, с
което разполагаха душите, да се избавят от затруднението си — като
се преродят чрез телата на души, избрали да дойдат на Земята. Тези
тела не бяха животински и не бяха впримчени в мисъл — форми. Те
представляваха идеалният носител за душата на Земята.

По тази причина сексът бе съзидателна сила, която можеше да
се използва за добро или зло. При правилното му използване расата
щеше да се запази чиста, Земята щеше да е рай за душите в
съвършени тела, хванатите в капан души имаха възможност да се
освободят от цикъла на прераждане в чудовищни полуживотински
форми и да получат съвършени тела.

(Това е историята за Адам и Ева, Змията и Ябълката. Змията
— мъдростта, предложи плода от Дървото на познанието за добро и
зло. Ева, отрицателната, приемащата сила, взе ябълката и я отгледа.
Когато Адам, активната сила, я опита, спокойният животински
живот на човека приключи.)

Планът за земния цикъл на душите включваше поредица от
инкарнации с периоди между тях, в които душите да обитават други

303

измерения на съзнание в системата — другите планети, докато всяка
мисъл и всяко действие на физическото тяло с неговите пет сетива и
съзнателен ум не постигнеха съответствие с първоначално
замисления план за душата. Когато тялото вече не бе пречка за
свободното изразяване на душата — когато съзнателният ум се
слееше с подсъзнателния и атомната структура на тялото можеше да
бъде контролирана така, че душата да е толкова свободна в него,
колкото и извън него — земният цикъл завършваше и душата
продължаваше към нови приключения. Това овладяване на
физическото тяло не можеше да бъде постигнато преди постигане
на съвършенство в другите измерения на съзнанието в тази
планетна система, тъй като те, заедно със Земята, бяха цялостен
израз на Слънцето и негови сателити. Състоянието на съзнание,
което душата приемаше, ставаше центърът на активност. Другите
състояния на съзнание се оттегляха до положение на подбуди и
нагласи.

Човешката раса получи помощ от една душа, която бе
завършила своето развитие в сътворението и се бе върнала при Бога
като Негов спътник и сътворец. Това е душата, позната на човека
като Христос.

Христовата душа се вълнуваше от затрудненото положение на
своите събратя души, впримчени на Земята, и след като наглеждаше
прилива в чистите раси, сама приемаше форма от време на време, за
да води хората.

Въпреки че отначало душите обитаваха телата в съвсем малка
степен и помнеха своята идентичност, с всеки следващ живот те все
повече се заземяваха и губеха менталността, съзнанието за
умствената сила. Своята истинска същност те помнеха само в
сънищата, в легенди и притчи, които се предаваха от поколение на
поколение. Появи се религията — ритуал на копнеж по изгубената
памет. Родиха се изкуствата — музиката, смятането и геометрията.
Те бяха донесени на Земята от новодошлите души; постепенно
техният небесен източник бе забравен и те трябваше да бъдат
записвани, научавани и преподавани на всяко ново поколение.

Накрая човекът се оказа в положение, в което съзнателният му
ум бе съвсем отделен от неговата индивидуалност. (Сега той нарича
тази индивидуалност подсъзнателен ум; съзнателният ум е този,
който възприема живота на Земята.) Подсъзнателният ум
въздействаше върху съзнателния — всъщност му придаваше ръст,

304

широта и качество. Той беше нещо като тялото под дрехите и
оставаше оголен само по време на сън.

Използвайки съзнателния си ум, човекът разсъждаваше
(защото, оставен да действа свободно, умът винаги ще разработва
Божиите планове). Той изгради теории за онова, което чувстваше —
но вече не познаваше, като вярно. Така се родиха философията и
теологията. Той започна да се оглежда и откри на Земята тайни,
които носеше в себе си, но вече не бе в състояние да достигне със
съзнанието си. Резултатът бе науката.

Планът на човека се задейства. Той вървеше надолу — от
Божественото знание през мистичните сънища, религиите,
откровенията, философията и теологията, докато не стигна дъното,
вярвайки само в онова, което можеше да види, да пипне и да докаже
чрез съзнателния си ум. Тогава той започна да си проправя път
нагоре, като използваше само средствата, които му бяха останали —
страданието, търпението, вярата и силата на ума.

Атлантида и Лемурия потънаха; цивилизации възхождаха и
падаха. На едно място човек бе малко по-добре, а на друго — малко
по-зле. Той слезе до дълбините на земното съзнание, а после бавно
се заизкачва обратно. Измерено в земно време, откакто първата
душа видя теменужка сред дърветата и поиска да я откъсне, до
момента, в който последната душа ще напусне тялото си завинаги,
пътуването е дълго.

Христовата душа помагаше на човека. Тя се въплъти в Енох и
в Мелхиседек, за да учи и да води. (Тъй като трябваше да бъде
активна, тялото трябваше да бъде мъжко.) Енох и Мелхиседек не
бяха родени и не са умирали. След тези въплъщения Христовата
душа осъзна, че е необходимо да установи модел за човека, да му
покаже как да се върне към себе си. Тя пое тази задача и се роди от
жена, като доброволно зачена нова индивидуалност, нов запис на
душата — въпреки че зад тази нова индивидуалност сияеше чистата
Христова душа. Върху нея обаче падна покривало и Божият син
започна земния си живот. Роди се като Йосиф (син на Яков), после
като Иисус Навин, после като Йешуа (Иисус Йоседековия син) —
книжника, преработил текста на Библията, и накрая като Иисус.
Той, Иисус, възтържествувал над смъртта и тялото, стана Пътят,
като прекрачи себичността на волята, прие разпятието и се върна
при Бога. Той е моделът, който трябва да следваме.

(Понастоящем човекът е в състояние на огромна духовна
тъмнина — тъмнината, предшестваща зората. В своя скептицизъм

305

той е стигнал дотам, че се принуждава да прави заключения, чиято
погрешност усеща интуитивно. В същото време в своето изследване
на природните явления е стигнал до момент, в който опровергава
всичко, което в началото е доказал като вярно. Свободната воля
открива, че всички пътища накрая водят до една и съща цел.
Науката, теологията и философията, макар да нямат желание да
обединят силите си, наближават момент на сливане. Скептицизмът е
изправен пред саморазрушение.)

Във всеки един миг човекът е общият сбор от онова, което е
бил и е направил, с което се е борил и което е защитавал, което е
мразил и обичал. В триизмерното съзнание на Земята всеки атом на
физическото му тяло е отражение на неговата душа —
кристализация на индивидуалността му. Неговата емоционална и
нервна структура, умствените способности, наклонностите, всичко,
което харесва и не харесва, страховете, безразсъдните постъпки,
амбициите, характерът са сборът от онова, което е сторил със
свободната си воля, откакто тя му е била дадена. Затова всяка
личност — земното покривало върху индивидуалността, е различна
от всяка друга личност.

Така е било от самото начало. Първата независима мисъл на
една душа бе малко по-различна от първата независима мисъл на
всяка друга душа.

Така хората се различават в нещата, които харесват и не
харесват, в своите желания и мечти. По същия начин законът на
кармата — причина и следствие, ги прави различни в техните
радости и скърби, в препятствията, в силните и слабите им страни, в
добродетелите и пороците, в оценяването на красотата и
разбирането за истината. Дълговете, направени в земния живот,
трябва да бъдат изплатени в земния живот — природният закон, а не
човекът или Бог, изисква око за око, зъб за зъб.

Същият закон важи за групи от хора, когато действат заедно.
Съществува карма на семействата, племената, расите, народите.
Когато душите, предизвикали и водили война, се върнат в един
народ, той ще бъде жертва в една война. Само когато поражението
бъде изтърпяно от нацията със смирение и разбиране, само когато
победата бъде споделена от народа със справедливост и
милосърдие, кармата на битката ще се вдигне от тях.

Животът на всеки човек е до известна степен оформен от
кармата — неговата собствена, тази на хората, които обича и с които
общува, на неговия народ и раса и на целия свят. Но тези карми,

306

поотделно или заедно, не са по-силни от свободната воля. Това, как
човек се справя с тези подбуди и влияния, как откликва на тях — то
е от значение за развитието на душата. Заради кармата някои неща
са по-вероятни от други, но докато има свободна воля, всичко е
възможно.

Така свободната воля и предопределението съжителстват в
човека. Миналите му преживявания го ограничават във
вероятностите и го предразполагат към определени посоки, но
свободната воля винаги може да изтегли меча от камъка.

Нито една душа не се въплъщава без цялостен план за
предстоящите преживявания. Личността, изразена чрез тялото, е
една от многото, които индивидуалността е можела да приеме.
Нейната работа е да работи върху една или няколко фази от кармата
на индивидуалността. Никога не се предприема задача, която да е
непосилна за личността, на която тя е възложена — или която я
избира. (Някои души сами избират къде точно да слязат и определят
задачите си; други, след като вече са извършили твърде много
грешки и са станали опасно податливи на земните желания, биват
върнати на Земята от закона във време и обстоятелства, които най-
добре да им помогнат.) Задачата рядко бива идеално изпълнена, а
понякога остава сериозно занемарена.

Изборът на инкарнацията обикновено става при зачатието,
когато каналът за проявление е отворен от родителите. При
сливането на техните модели душата създава нов модел, който
отговаря на определени кармични условия. Душа, чиято собствена
карма се доближава до тези условия, ще бъде привлечена от
предоставената й възможност. Тъй като моделът няма да
съответства идеално точно на нейния, тази душа трябва да вземе
предвид приемането на по-голяма или по-малка част от кармата на
родителите, за да използва канала. Това включва средата,
отношението с родителите и външната прилика с тях.

Освен от модела, душата се интересува от други неща при
избора си на тяло — ситуациите, които ще се проявят, предишни
връзки с родителите, инкарниране по същото време на души, с
които тя иска да бъде и с които има да отработва проблеми. В някои
случаи родителите са единствената причина за връщането на душата
— тогава детето ще им се посвети и ще бъде близо до тях до
смъртта им. В други случаи родителите се използват като средство
— детето ще напусне родния дом рано и ще продължи само.

307

Душата може да влезе в тялото шест месеца преди раждането
или чак месец след него, въпреки че във втория случай от момента
на раждането тя се носи над тялото, докато реши дали да влезе в
него, или не. Когато решението е взето и душата заживее в тялото,
булото между новата личност и душата пада и документирането на
земния живот на детето започва. (Когато детето е мъртвородено,
това не означава, че му е било отказано да стане носител за душата
— точно обратното: душата не е получила достъп; обитаването на
тялото е невъзможно.)

В утробата тялото се създава според модела, получен при
смесването на жизнените сили на родителите, всяка със съответния
модел. Това е метафизичната символика на 47-ия проблем на
Евклид, теоремата на Питагор: квадратът на хипотенузата в
правоъгълния триъгълник е равна на сбора от квадратите на двата
катета. С влизането на душата в тялото моделът й се задейства в
него и дава началото на личността на детето.

Личността е осветената част от индивидуалността, която
изживява триизмерното съзнание. Останалата част от
индивидуалността е в сянка, придавайки тон на личността;
импулсите, разбирането, вкусовете, интересите, призванието и
онова, което най-общо се нарича „чар“ — с една дума, фонът, който
интуитивно възприемаме.

Личността е оформена от 3–4 прераждания, онези фрагменти
от земния опит, върху които индивидуалността иска да работи.
Емоциите и заложбите на човека са отражение на тези прераждания.
Сънищата, виденията, съзерцанията — дълбокото, строго пазено
самосъзнание на личността, отговарят на модела, преживян на
другите измерения на съзнание в Слънчевата система. Интелектът,
най-общо казано, идва от звездите — той е умствената сила на
душата, обусловена от предишните й преживявания в процеса на
сътворението извън Слънчевата система, и замъглен или прояснен
от по-скорошните й опитности в Слънчевата система.

Така че личността е само аспект на индивидуалността.
Душата, която реши да мине през нов живот на Земята, може да
приеме една от няколко личности, всяка от които ще изрази
фрагмент от нея. С приближаването на душата към края на
слънчевия й цикъл личността става все по-многостранна,
изразявайки по-голяма част от индивидуалността. Това е така,
защото всяко следващо прераждане има все по-малко
неблагоприятна карма, изискваща все по-малко усилие. Накрая

308

личността изразява напълно индивидуалността и цикълът е
завършен.

(Когато индивидът се поддава на земното, изоставяйки
интелекта заради емоциите и емоциите заради чувствеността, той
става все по-едностранчив.)

Предишните прераждания, които въздействат на личността,
отразяват моделите си в живота й. Понякога се наблюдава смесване
— например родителите на детето пресъздават условията от едно
прераждане, докато другарчетата му пресъздават условията на
друго. Понякога тези влияния действат на периоди — домът и
детството пресъздават условията на едно прераждане, училището и
колежът — условията на друго, бракът — на трето, а кариерата —
на четвърто. Обикновено хората и проблемите от различните
прераждания са взаимносвързани, така че моделът на
преживяванията на личността се развива естествено и проблемите й
се предоставят за разрешение, когато тя е готова за тях. Тъй като
предишните прераждания се проявяват в някои основни проблеми
(и в благословенията, и в препятствията), обикновено кармата на
повече от едно прераждане може да бъде отработена в един-
единствен живот. Ако животът е успешен, това означава значителен
напредък към свободата от физическото тяло.

Когато един живот приключи, личността изчезва. Нейният
модел се поглъща от индивидуалността. Данните се запазват, но
стават част от индивидуалността, която неизменно е общият сбор от
онова, което е била — всичко, което е мислила; всичко, което е
преживяла; всичко, което е яла, пила и чувствала през вековете.

(Ето пример за среща на крайностите. И атеистът, и
християнинът сякаш са прави. Атеистът казва, че личността не
оцелява след смъртта. Християнинът твърди, че след смъртта
душата бива съдена и се връща при Създателя си. Ако заместим
душа с личност, и двамата казват истина. Личността бива съдена,
връща се при създателя си — индивидуалността, и бива погълната,
преставайки да съществува като нещо независимо.)

След това основният план за усъвършенстване на
индивидуалността в нейната еволюция на Слънчевата система
продължава. Възприема се ново състояние, или съзнание, като
изпитание или като средство за укрепване характера на бъдещата
личност.

Така че върху проблемите на индивидуалностите, на групите,
на расите и народите се работи отново и отново, докато посредством

309

свободната воля те бъдат разрешени, и душите продължават към
други светове, системи, вселени. Тълкуванията казват:

Знай, че в своето физическо състояние ти си част
от плана за спасение, праведност, истина, на
Творческите сили, или Бога, на Земята.

Всеки човек е кръвно телце в тялото на тази сила,
наречена Бог.

Всеки човек е проявление на Творческите сили,
действащи на Земята. Всеки човек има тяло, което търси
да се изрази, и ум, способен да осъзнава какво
представлява тялото, какво представляват другите и
какви влияния действат върху тялото и върху самия ум.

Всяка душа влиза в материалния свят не по
случайност, а чрез милостта на любящ Отец; за да може
душата по собствен избор да разреши онези грешки и
заблуди, които пречат на общението и съгласуването й с
Творческите сили.

Това, дали една душа е развита или недоразвита по
време на даден живот, зависи от идеала, който поддържа
личността, и стъпките, които предприема в своите
умствени и материални връзки, за да го осъществи.

Животът има своята цел и мястото, на което се
намира един човек, е място, на което той може да
използва настоящите си способности, недостатъци,
падения и добродетели, за да изпълни целта, поради
която душата е решила да се прояви в триизмерния свят.

В себе си знай, че има неотменни закони и самата
вселена се управлява от закони, задействани от самото
начало.

Затова както съдиш, така ще те съдят. Както
прощаваш, така ще ти бъде простено. Каквото направиш
на някого от най-малките си братя, на своя Създател го
правиш. Това са законите; това са истините. Те са
неизменни. И това, че често може да изглежда така,
сякаш Той се бави с възмездието, не променя, нито
отменя закона. Грешката, простъпката, неуспехът трябва
да бъдат неутрализирани. Небето и земята може да
преминат, но Неговата дума няма да премине. Неговата

310

дума е пътят, истината, светлината. Всяка душа трябва
да плати до най-малката частица.

Как можеш да изпълниш повелята Му?
Не с могъщи и смели дела, не като превъзнасяш
своите знания или сила, а с благостта на плодовете на
духа; любов, доброта, милосърдие, търпение. Тях твоят
по-голям брат Христос ти показа… така че, като ги
прилагаш в общуването си с ближния, ден по ден, тук
малко и там малко, да станеш едно с Него, както Той ти
е предопределил да бъдеш! Ще се отвърнеш ли? Защото
няма нищо на земята, на небето, в ада, което може да те
отдели от любовта на твоя Бог, на твоя брат, освен ти.
Тогава залавяй се за работа и знай, че както си
получил в живота нещата, които въздигат личността ти,
така трябва да отдаваш с благост, с търпение. Защото в
търпението осъзнаваш душата си; изгубената в Него
своя индивидуалност; личността си, която грее,
вдъхновена от индивидуалността на твоя Господ и
Учител. Ето как твоята съдба се крие в теб и в съдбата
на света.
Дръж се здраво за вярата, която да намира израз в
твоето съзерцание, в съветите ти, в себераздаването ти.
Защото онзи, който служи на ближния си, забравяйки
себе си, като се ползва от Неговите дарове и обещания,
оставя зад гърба си много от недостатъците, които са го
карали да се страхува в своя живот на Земята. Защото не
е важно това, което човек смята за познание, нито това,
което може да добие в материалната сфера, а как
използва онова, което познава като градивни сили и
влияния, в своя живот и този на ближния. Защото, както
Той е казал: „Каквото направите на другите, на Мен го
правите“. Той е пътят, животът, светлината. Той е
Създателят. Той дава всички добри и съвършени дарове.
Човекът може да сее, да впряга духовните сили в
материални проявления, в материята… но
възнаграждението, умножението трябва да дойде от и
чрез Него, който е дарът на живота. Не е важно къде или
дори как е засято семето на Неговата истина — Той ще
го възрасте, ако е посято със смирение на духа, с
искреност на усилията, с едничката цел Той да бъде

311

възвеличен в и сред ближните ти. Това е пътят, това е
начинът, който Той би искал да следваш.

Затова позволи да ставаш все повече и повече
проводник, чрез който проявленията Му на земята да се
увеличават чрез усилията ти в сърцата и умовете на
ближните ти. Защото умът — в човека, за човека, е
строителят, вечно. Затова той трябва да бъде насочен,
отдаден, да загуби отделността на целите си, за да се
прояви по-голямото пробуждане в съзнанието на
ближните ти, че Той е на земята; че думите Му са като
светилници за хората в тъмните места, за онези, които са
слаби, които се препъват. Защото Той ще даде на
усилията ти нужната сила, за да раздвижиш дори
заспалите в своята себичност, в самоугаждането си, и ще
пробудиш в тях онова, което ще извърши славни неща на
земята.

Затова пази вярата, която имаш в Него; защото Той
е твоята сила, Той е твоята крепост, твоят По-голям брат.
В Него ще откриеш онова, което ще донесе на теб и на
другите радост, покой, щастие и онова, което кара човек
да не се бои. Защото Той е мир — не както хората
разбират мира, не както хората разбират щастието, а по
онзи хармоничен начин, по който животът, проявата на
Отеца на земята е едно… точно както Той е един.

Пази вярата.

[1] „Тайните учения на всички времена“. — Б.пр. ↑

312

ИСТОРИИ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА

Шестте истории на заболявания, които следват, илюстрират
методологията на психичните тълкувания, извършвани от Едгар
Кейси при диагностицирането и предписването на лечения за
физически заболявания и нарушения. Те обаче не дават представа за
диапазона на тълкуванията — той е обусловен единствено от
размерите на самото човешко страдание. Едгар Кейси бе търсен за
помощ по едва ли не всички възможни проблеми, откакто в онзи
неделен следобед преди почти 43 години бе демонстрирал за първи
път ясновидските си способности.

Като цяло може да се каже, че пациентите на Едгар Кейси са
негови приятели. Хората неизменно го харесват и веднъж запознаят
ли се с него, не го забравят. Новодошлият понякога трудно съумява
да отдели надличностната информация на тълкуването от
сърдечния, дружелюбен характер на медиума. Когато обяснява себе
си, г-н Кейси споменава първо това и продължава да го напомня,
докато слушащият не разбере. „Това, което говори, не съм аз; аз
нямам никаква съзнателна връзка с него. Но мога да ви заведа при
него. Това е моята функция. Останалото зависи от вас. Вашата
нагласа ще определи информацията, която ще получите.“

Това участие на пациента в експеримента посредством
умствената му нагласа е нещо, което самите тълкувания постоянно
подчертават. Човекът, който иска помощ и я търси със смирение и
молитвено отношение, както направи пациентът от първия случай
по-долу, неизменно получава по-добро тълкуване от циника, който
иска да се покаже, или от човека, изгубил надежда и склонен да
опита всичко като последно средство.

Впоследствие най-качествените резултати получиха хората,
осъзнали духовното измерение на експеримента, в който участваха.
Повечето от тях навлязоха във философската страна на процеса и
извлякоха както умствена и духовна, така и физическа полза. Най-
малко се облагодетелстваха от тълкуванията онези, които гледаха на
това явление като на нещо уродливо или модно и наслуки следваха
дадените им инструкции.

Някои хора стигат дотам да превърнат тълкуванията в семеен
лекар, като си поръчват преглед за всичко — от мигрена до
настинка. Други ги използват при спешни случаи, когато докторите

313

са безпомощни. За трети пък, които са хронично болни, те са
поддържащо средство, с помощта на което да останат живи и
активни възможно най-дълго. Една жена получаваше редовни
прегледи в продължение на 12 години, като през това време
болестта й бе държана под контрол и тя се бе радвала на активен
физически и умствен живот.

Основната стойност на тълкуването е, разбира се, диагнозата,
която то предлага. Ясновидството е прието за факт и диагнозата е
неизменно точна. Дори ако разполагат само с нея, повечето хора са в
състояние да оздравеят, тъй като лековете за почти всеки проблем са
познати. Вторичното значение на едно тълкуване е трайната
стойност на предписаното лечение. Неговата цел е да елиминира
причината, а не следствието, връщайки на тялото пълното му
здраве. Ето защо почти винаги се дават инструкции за хранене,
очистване, упражнения и почивка. След като се почувстват по-
добре, голяма част от пациентите се връщат към старите си навици
да прекаляват с храната или работата и да не се движат достатъчно,
като така и не достигат доброто здраве, което тълкуванията посочват
като възможно. Такива хора губят и своето време, и времето на г-н
Кейси.

За щастие обаче, не е нужно г-н Кейси да се съобразява с тях.
Има стотици други случаи, при които след точното прилагане на
леченията бяха постигнати предсказаните резултати. За да може
читателят да се запознае с всички етапи от процедурата в такива
случаи, от архивите бяха избрани 6 типични примера, описани по-
долу.

314

1. ЕПИЛЕПСИЯ

Историята на този случай може най-добре да бъде предадена
чрез кореспонденцията. Това е типичен пример за ежедневните
молби за помощ.

25 септември 1939 година

До г-н Едгар Кейси
Вирджиния Бийч, щата Вирджиния
Уважаеми г-н Кейси,
Преди известно време прочетох статия в списание
„Здравна култура“ за прекрасната работа, която вършите
през последните 25 години, диагностицирайки болести с
помощта на подсъзнателния ум. Автор на материала
беше д-р Томас Гарет от Ню Йорк.
Прочетеното беше за мен като лъч на надежда.
Ето накратко моя случай.
През последните 25 години, откакто бях
ръкоположен за свещеник в Католическата църква, се
занимавам с новоосновани мисии.
Преди около 15 години, докато бях пред олтара,
получих пристъп, който приличаше на епилепсия.
Доколкото знам, в рода ми няма епилептици.
Оттогава получавам подобен пристъп веднъж на
всеки 3–4 години (във всички случаи, без един, това
стана пред олтара).
Разбирате колко мъчителен е животът при тези
обстоятелства, когато човек не може да бъде сигурен
кога ще дойде следващият пристъп. Чувствам се като в
капан. Пристъпът винаги се предшества от треперене на
ръцете и тялото, което не мога да контролирам. Следва
период на безсъзнание.
Тъй като знам за удивителната дарба, която
притежавате, ви моля да диагностицирате и излекувате
случая ми.
Ще ме уведомите ли с какво да ви се отплатя?
Разполагам с много малко пари, но ще дам каквото мога.

315

Статията на д-р Гарет ми вдъхна огромна надежда.
Ще бъдете ли така добър да отговорите на това писмо
при първата удобна възможност? На бързия ви отговор
ще бъде дълбоко признателен човек, който е в постоянен
страх през последните години.

С уважение…

27 септември 1939 година

Уважаеми (име),
Получих писмото ви от 25-и и искрено се надявам,
че с Божията помощ ще мога да ви бъда полезен.
Благодаря, че ми писахте. Дано да успея да ви помогна.
Няма да е нужно да ми плащате. Моля ви да
попълните изпратената бланка или да посочите
информацията, която се иска, на нея, а ако искате да
съдействате с нещо, отслужете литургия за мой приятел,
млад католик, който в момента се възстановява в дома
ми. Подобрението му е бавно, но сигурно, а той е
чудесен и способен млад човек.
Изпращам ви някои сведения, отче. Надявам се
четенето им да ви достави удоволствие. Ще съм ви
признателен за отзивите.
На ден могат да се извършват само по две
тълкувания. Вашето е за 6 октомври, 10:30 до 11:30
сутринта източна времева зона. Ако ви е практически
възможно, моля ви, през този час бъдете в молитвено
съзерцание. Моля да ме уведомите дали ви е удобно да
запазим този час.
Благодаря и искрено се надявам да съм ви от
полза. Моля ви да ме споменавате в молитвите си.

С уважение: (подпис) Едгар Кейси

316

30 септември 1939 година

Уважаеми г-н Кейси,
Вашето очаквано и сърдечно писмо, заедно с
приложените тълкувания и анамнези, пристигна тази
сутрин.
Бог ви е дарил с удивителна сила, към която се
обръщам с искрената надежда, че трайното излекуване
ще ми позволи да посветя живота си на това, да дам на
човечеството едно по-добро разбиране за Бога. Такава е
работата ми вече 25 години като свещеник в
новооткрити католически мисии — да се опитвам да
водя хората към Бога.
Искам да ви благодаря от сърце, че бяхте така
добър да ме направите безплатно задочен член на
Асоциацията за проучвания и просвещение. Не се
съмнявайте, че ще отслужа литургия за вашия добър
приятел. Бъдете сигурен и в това, че ще отслужа
литургия за вас и ще се моля Бог да ви даде, чрез тази
ваша наистина забележителна способност, силата да ни
помогнете да си върнем доброто здраве и едно по-добро
разбиране за целта на живота.
На 6 октомври сутринта ще прекарам времето от
10:30 до 11:30 източна времева зона в молитвено
съзерцание. Това е часът, който сте определил за
тълкуването ми.
Бог да ви благослови. С най-искрени молитви и
вяра в голямото ви начинание…

С уважение…

Тълкуването бе проведено сутринта на 6 октомври 1939
година. Следва основната част от него.

„Да, имаме тук тялото на (името).
Както откриваме, общите физически сили са много добри в
доста отношения; въпреки това понякога настъпват нарушения,
които пречат на нормалните реакции в тялото.
Тези смущения, както ще бъде видяно, възникват при условия
на оказано напрежение върху физическите сили на тялото —
неизбежно свързано с ритуала на освещаването.

317

Това е физическо състояние, което, както откриваме, може да
бъде отстранено или елиминирано; и като се премахнат по този
начин причините за смущенията от системата, да се премахне и
необходимостта, или причината, за страх от каквото и да е естество
във връзка със същото.

В миналото е имало периоди на изчерпване на физическите
сили поради нарушено кръвообращение и хранене на системата. В
областите около хилусния и слънчевия плексус това е причинило
оформянето на рана и втвърдяване.

Това все още не е засегнало черния дроб, нито далака, нито
дори функционирането на жлъчните пътища; въпреки че, ако не се
премахне, рано или късно може да причини нарушения в тази
област.

Но в периодите на активност, в които има въздържание от
храна, се активира възвръщащото се нарушение във физическите
сили на тялото; което поражда конвулсивна реакция на нервните
сили в тази област — причинява реакция, минаваща през
симпатиковия и цереброспиналния дял, идваща от долната част на
центъра на слънчевия сплит.

Ето защо съществува склонност към изгубване контрола на
сетивните сили; защото от реакцията се поражда нарушение при
първия шиен прешлен, или през продълговатия мозък — дисбаланс,
така да се каже, на рефлексите към сензорните центрове.

Както откриваме, това предизвиква и предразположение в
общата отделителна система към липса на правилно или пълно
отделяне.

Когато е имало, и има, по-добро или съвършено
единодействие в тази насока, няма такова голямо напрежение върху
това нарушение в дясната част на горната коремна област — както
бе посочено — около слънчевия сплит и центъра на хилусния
дуктус. Тук при преглед бихме открили студенина.

За прилагане на лечение, с цел да се премахнат причините
бихме правили масивни компреси с рициново масло всяка вечер в
продължение на две вечери; поне три пласта дебел фланелен плат,
накиснат в рициновото масло и изстискан, толкова горещо, колкото
тялото може да понесе, и положен върху долната част на черния
дроб, жлъчната тръба и областта на сляпото черво — като покрива,
разбира се, и слънчевия сплит. Нека прилагането им продължава по
един час, като компресите се поддържат топли с потапяне в
рициновото масло 2–3 пъти и изстискване.

318

След двудневните компреси бихме започнали с остеопатични
корекции — най-вече във връзка със сублуксация, обхващаща
долната част на 9-ия дорзален прешлен, или 9-и, 10-и и 11-и.
Корекцията да бъде координирана с лумбалната ос и горния
дорзален дял, и шийния дял.

Не би трябвало да има нужда от повече от 6 корекции.
Два компреса с рициново масло би трябвало да бъдат
достатъчни, а ако при извършването на корекциите се окаже, че в
студената област не е настъпило отпускане или студенината не е
изчезнала, отново приложете компреса.
После се погрижете да има добро отделяне, или отлично и
пълно изпразване на храносмилателната система всеки ден.
Когато е необходимо, използвайте зеленчукова смес за
разслабително или такава, която има за основа сена.

Извършването на горните инструкции по посочения начин ще
премахне причините за смущението и ще предизвика във
физическите сили на тялото по-добра и близка до нормалната
реакция.

Поддържайте това отношение на последователност в усилията
да помагате на другите. То е в хармония с целите, желанията и
сърцето на съществото.

Засега приключихме.“

9 октомври 1939 година

Уважаеми (име),
Надявам се тази информация да ви бъде полезна и
предписанията да се окажат толкова благотворни,
колкото са били за стотици други през годините. Не знам
как да ви благодаря за писмото. Мога да ви уверя, че
донесохте радост на младия човек в дома ми, а също и
на мен самия. Можем само да се надяваме, че
информацията ще помогне на вас така, както е помагала
и на нас.
Ще се радвам да ми пишете. Благодаря и се
уповавам, че съм ви бил от полза.

319

С уважение: Едгар Кейси

11 октомври 1939 година

Уважаеми г-н Кейси,
Тълкуването и указанията за лечение, както и
личното ви писмо пристигнаха днес. Благодаря на Бога и
на вас, чрез когото Той работи, че след всички тези
години стигнах с ваша помощ до корена на проблема и
вече имам предписаните ми лекове.
Остеопатичните процедури могат да бъдат
направени тук, в… Единствено не знам как да подходя
към приложението на рициновите компреси. Това би
трябвало да направи някой, който има научни познания
за областите, споменати в тълкуването. Да отида при
някой местен доктор, който не разбира или не е запознат
с вашата наистина удивителна способност, би
означавало да получа отказ.
Ако можете да препоръчате някой, който е в
състояние да приложи компресите с вещина, без да е
нужно да ходя при лекар, проблемът ми ще е разрешен.
Нямам търпение да започна лечението.
Отслужих литургия за приятеля ви тази сутрин.
Утре сутрин ще отслужа литургия за вас, да ви даде
Господ много години, в които да сте полезен на
човечеството.
Отново ви благодаря за огромната добрина.
Никога няма да ви забравя.

С уважение…

14 октомври 1939 година

Уважаеми (име),

320

Благодаря ви за писмото от 11-и. Приятелят ми тук
е дълбоко признателен за литургията, която сте
отслужил за него. Аз също ви благодаря за оказаното
към мен внимание.

Колкото до рициновите компреси, те изобщо не
бива да ви притесняват. Вие сам можете да ги направите
по-вещо от всеки друг. Ето какво трябва да сторите.
Първо си набавете голямо парче фланелен плат, като
например част от одеяло. Нека е достатъчно голямо, така
че, когато го сгънете на три, да покрива областта от
долната част на дясното ребро до точката на бедрото от
същата страна и до областта на стомаха и да обхваща в
полукръг дясната страна до гръбнака. Затоплете маслото
достатъчно, за да може да попие хубаво в слоевете на
плата. Когато е много топло, то става като каша. После,
след като накиснете и изстискате плата, го сложете
директно върху тялото. Покрийте го с кърпи и парче
мушама, за да не съсипе чаршафите. Нека компресът
бъде толкова топъл, колкото можете да понесете. После
включете електрическото одеяло и легнете неподвижно
толкова време, колкото е посочено. Сигурен съм, че ще
се справите.

При всички, на които бе предписано това лечение,
то се оказа изключително ефективно и аз не се
съмнявам, че същото ще е и при вас. Когато сте готов да
махнете компреса, попийте намаслената област с малко
топла газирана вода. Тя почиства много добре.

Ако има нещо, което не е ясно, моля ви, не се
колебайте да ме попитате.

Ще очаквам с нетърпение да чуя как върви при
остеопата.

Ние можем да му дадем много справки за
състоянието ви, ако той желае да се информира.

Отново ви благодаря и се надявам, че съм бил от
помощ в Неговото име.

С уважение…

321

18 декември 1939 година

Уважаеми г-н Кейси,
Изключително щастлив съм да ви съобщя, че
проведох лечението, предписано от тълкуването ви за
моя случай. Днес свърших шестата си остеопатична
процедура. Остеопатът смята, че ще са нужни още
няколко корекции, за да се възстанови напълно
нормалното състояние на тялото.
Коледните ми пожелания към вас са следните.
Нека Бог ви даде още много години, за да продължавате
с благородното дело. Дълбоко признателен съм ви за
добрината. Когато чета писмото ви (тълкуването) — а аз
го правя често, съм сигурен, че вече мога да продължа
нататък, изпълнен с надеждата, че повече няма да бъда
спохождан от пристъпите, които правеха всеки ден
несигурен.
Вече бях започнал това писмо, когато получих
прекрасното ви коледно пожелание. Бог да ви
благослови с трайно здраве и полезност. Весела Коледа
на вас и семейството ви и честита Нова година.

С уважение…

20 декември 1939 година

Уважаеми (име),
Благодаря ви за писмото от 18-и. Чувството, че съм
имал привилегията да бъда проводник на помощ за вас,
е за мен истинска Коледа и мога само смирено да
благодаря за тази възможност. Искрено се надявам, че
сте наложили достатъчно рицинови компреси, за да
разсеете срастванията, които бяха описани като основа
на вашия проблем. Ако това е постигнато, корекциите,
извършвани от остеопата, наистина ще бъдат по-
ефикасни.
Прилагам две произведения на моя приятел. Той е
все още при нас и с нетърпение очаква съпругата и

322

детето му да дойдат утре и да останат до Коледа. Това
наистина много го радва. Възстановява се бавно, но
сигурно и ако такава е Божията воля, това ще продължи,
докато си върне нормалното здраве. Той е в състояние да
донесе радост с работата си на толкова много хора.

Благодаря ви за молитвите и благословиите. Желая
ви всичко добро и истинско.

С уважение: Едгар Кейси

На 25 април 1941 година бе отправена молба да се докладва за
развитието на случая. Получи се следното писмо заедно със
сведенията.

28 април 1941 година

Уважаеми г-н Кейси,
Току-що получих писмото ви. Искам да заявя, че
съм сигурен, че излекуването ми е трайно. Да кажа, че
съм благодарен, би било недостатъчно. Всеки ден се
моля Бог да ви даде още много години живот, за да
служите на човечеството.
Не писах главно по две причини. Първо, исках
времето да докаже, че съм трайно излекуван. Второ, бях
зает с военни дела, които често правеха
кореспондирането невъзможно.
За вас трябва да е огромно удовлетворение да
знаете, че правите толкова много добро за човечеството.
Нека ви уверя, че никога няма да забравя добрината,
която ми оказахте. Господ да ви благослови.

С уважение…

Доклад по случай №2019
Дата на тълкуването: 6 октомври 1939 година.
Моля, отговорете внимателно на следните въпроси:

323

1. По ваше мнение анализът на тълкуването съответства ли на
състоянието?

Отговор: Да.
2. Опишете симптомите на състоянието.
Отговор: Периодични пристъпи от 9 години. Приличат на
епилепсия. Случваха се горе-долу два пъти годишно в
гореспоменатия период.
3. Какъв бе анализът на лекаря за това състояние?
Отговор: Пристъпите приличаха по всичко на епилепсия.
4. Бяха ли изпълнени с точност предписанията, дадени в
тълкуването?
Отговор: Да.
5. В продължение на колко време?
Отговор: За периода, посочен в тълкуването.
6. Опишете степента на настъпилите подобрения.
Отговор: Пълно излекуване, доколкото мога да преценя, след
изминалите почти две години.
7. Направете своя коментар.
Отговор: Искам да изразя дълбоката си благодарност към г-н
Кейси.
28 април 1941 година

Подпис: (име)

Обобщение
Излагането на този случай няма за цел да прибавя към
доказателствата за верността на физическите тълкувания, тъй като
много от информацията, засягаща състоянието, бе дадена в писмото,
в което се отправяше молба за такъв сеанс. Да, не могат да бъдат
пренебрегнати подробните състояния, описани в тълкуването, за
които не се споменаваше в писмото: 1) лошо отделяне, 2) студенина
в областта на пъпния и хилусния център, 3) размествания на 9-и, 10-
и и 11-и дорзален прешлен.
Предписаното лечение бе просто и логично и явно отговаряше
на специфичните нужди на тялото.
Постигнато бе умствено съзвучие чрез търсенето на помощ от
страна на свещеника, предлагането на тази помощ от страна на
Едгар Кейси и молитвата, и съзерцанието по време на тълкуването.

324

2. КОРЕМЕН ТИФ

Това е анамнезата на 18-годишна жена с остро настъпил
коремен тиф.

Преди извършването на първото й спешно тълкуване на 21
септември 1935 година, тя бе получавала физически тълкувания още
два пъти — веднъж през 1927 година и втори път през февруари
1935-а.

Молбата за въпросното спешно тълкуване бе направена по
телефона. Състоянието по времето, когато то бе проведено, бе
впоследствие писмено предадено от г-ца Л. К. Цитираме от
сведенията й:

Получих втрисане и силна треска. След като взех
лекарството, предписано от лекаря за състоянието,
диагностицирано от него като малария, то се влоши от
интензивно повръщане. Не можех да задържам нищо,
дори вода. После се появиха силни болки в гърдите,
коремната област и дясната страна. Имах чувството, че в
стомаха ми гореше огън, и това изгарящо усещане се
простираше към гърдите.

Лекарите сложиха различни диагнози —
маларийна треска, малтийска треска, колит, гастрит и
коремен тиф. Един от тях заяви, че е апендицит, но след
като получихме тълкуванията, знаехме, че инфекцията е
причина за острата болка отдясно, в областта на
апендикса.

Според отправената по телефона молба младата жена бе в
кома и нямаше вероятност да преживее нощта. Сериозността на
състоянието й бе потвърдено от тълкуването, което следва:

Първо тълкуване
21 септември 1935 година, сутринта
„Да, имаме тялото; имали сме го и преди.
Състоянията във физическите сили на това тяло са много
сериозни и са причинени от температура, породена от инфекциозни

325

сили.
Понастоящем откриваме, че стомахът е засегнат, или

дванадесетопръстникът… инфекциите от него към стомаха. По-
голямата опасност е в горната част на тънкото черво, или онези
връзки, които свързват самите черва чрез лимфата и венозното
кръвообращение.

Това са инфекциозни сили и ако не бъдат отслабени, ще
настъпят перитонит и съпровождащи го възпаления… и разпад.

Според това, което откриваме в момента, бихме направили
лапа от грозде върху коремната област; сурови гроздови зърна,
смачкани заедно с люспата, в тънък плат, и положени върху стомаха
и корема.

Бихме масажирали деликатно областите, откъдето всички тези
части от системата получават своите импулси, със смес от равни
части зехтин, руско бяло олио, разтвор от бензое и хамамелис.
Разбъркайте ги добре и масажирайте с тях най-вече долната
дорзална и шийна област… но постепенно се разпростирайте върху
цялата област, ако тялото реагира изобщо.

Откриваме, че препоръчителна диета в настоящия момент би
било гореното уиски, от което да се приготви топло питие с яйце,
мляко и захар; това, разбира се, в малко количество, давано често,
като се приема само по глътка.

Откриваме, че тези ще са най-добрите условия.
Добре би било долните крайници и обратната страна на
долната част на корема… тоест откъм гърба (сакрално —
лумбалната област), да бъдат масажирани с етилов алкохол — не
спирт за разтриване, а етилов алкохол, за укрепване на тялото и в
същото време за намаляване на температурата.
Всичко това е достатъчно за момента.
Когато състоянията в тялото реагират, или в случай че
реагират, ще е необходимо… разбира се… отначало да се правят
много ниски клизми. Те ще поддържат температурата ниска и са
най-доброто средство за облекчаване на възпалението в областта на
дебелото черво; по-късно може да бъде направена основна клизма.
Но в началото не ги правете интензивни, а ги засилвайте
постепенно. Използвайте топъл разтвор със сода в началото,
последван от гликотимолин в разтвора… или «Алкалин петролагар»
(или с редуване). Приемането им всеки ден или през ден ще
подобри състоянието.
Готови сме за въпроси“.

326

Въпрос: „Какво трябва да се направи по отношение на
предписаното от лекарите лечение?“

Отговор: „Предписаното като цяло се състои само от общи
грижи и даване на успокоителни… които не облекчават състоянието.

Разтриването с масло, компресите намираме, че са по-доброто
средство.

Разбира се, гроздовата лапа не трябва да е топла. Тя трябва да
се сменя на около час или веднага щом компресът се затопли от
тялото. Сложете нова доза от смачканите зърна и поддържайте
компресите в продължение на 2–3 или 4–5 часа. После направете
почивка и пак започнете. Просто смачкайте гроздето в парче плат и
направете така, че компресът да покрива цялата област на корема и
стомаха.

Втриването на маслото трябва да се прави по 2–3 пъти на ден.
Не смущавайте тялото, просто го обърнете леко на една страна и
втрийте само толкова, колкото тялото поеме. Разклатете добре
съставките, защото ще се отделят.

Намираме, че това са най-добрите средства за тези състояния.
Положението е много сериозно и трябва да се вземат мерки
срещу перитонита.
Затова трябва да се дават много леки храни и стимулирането
да е по-скоро чрез абсорбиране… което, разбира се, е ефектът от
разтривките с етиловия спирт и гореното уиски, към което са
прибавени само жълтъкът на яйцето и малко мляко.“
Въпрос: „Колко често трябва да се правят разтривките с
етилов алкохол?“
Отговор: „Два-три пъти на ден, както бе посочено, заедно с
втриването на другото масло. Едното е за горната част, другото — за
долната.
Засега приключихме.

Второ тълкуване
21 септември 1935 година, вечерта
«Да, имали сме това тяло и преди.
Както откриваме, състоянието все още е много сериозно.
Въпреки че са налице реакции, които очевидно са причина за

327

подпухването или подуването, реакциите не са лоши, ако е
възможно да се прокарат през храносмилателната система сега.

Препоръчваме незабавното извършване на клизма със соден
разтвор, последвана от клизма с петролагар. Това бихме повторили
след поне 5–6 часа, ако се наблюдава отклик.

Направете следната смес за гаденето, която ще помогне на
системата:

варно мляко — 1/2 унция
канелена вода — 1/2 унция
10% разтвор калиев йодид — 15 капки
10% разтвор калиев бромид — 30 капки
Разбъркайте хубаво разтвора. Давайте по една чаена лъжичка
в две чаени лъжички вода. Нека бъде поето чрез сръбване, вместо
чрез опит за поглъщане, на всеки два часа.
Бихме продължили с лапата и разтриването. Те, както
откриваме, са най-добрите стимуланти за тялото в този момент.
Готови сме за въпроси.»

Въпрос: «Колко вода трябва да бъде използвана за клизмата?»
Отговор: «Четвърт литър хладка вода за първата с равна
супена лъжица сода бикарбонат. Половин литър хладка вода за
втората с една супена лъжица петролагар».
Въпрос: «Трябва ли да бъде продължена гроздовата лапа
сега?»
Отговор: «Както бе посочено, да се прилага в продължение на
2–3 часа; почивка един час и после повторете».
Въпрос: «Включването на системи би ли било от полза?»
Отговор: «Не намираме, че е от полза при настоящото
състояние».
Въпрос: «Изпълнени ли са предписанията по правилния
начин?»
Отговор: «Много добре; по най-добрия начин при тези
условия».
Въпрос: «Каква вода да поема тялото?»
Отговор: «Обикновена вода, преварена».

Трето тълкуване
22 септември 1935 година

328

«Да, имаме тялото; имали сме го и преди.
Състоянието продължава да бъде много сериозно. Необходимо
е тези състояния да се премахнат през храносмилателната система.
Както откриваме, това е единствената надежда да се отслаби
налягането, както бе посочено… и да се процедира по същия начин,
който бе посочен.
Без съмнение, има отслабващи условия, а острите болки,
които се появяват, влошават още повече обезпокоителните
състояния.
Ние бихме засилили клизмите и бихме наблегнали на
облекчаването чрез посочените процедури.
Готови сме за въпроси.»

Въпрос: «Колко често могат да се правят клизмите?»
Отговор: «Както бе посочено, на всеки няколко часа, докато
газовете не започнат да бъдат елиминирани по друг начин… и да
бъдат предотвратени акумулиращите се в системата сили, които
нарастват при абсорбирането».
Въпрос: «Накрайник за дебело черво ли да бъде използван,
или обикновен накрайник на спринцовка?»
Отговор: «Мека тръбичка за дебело черво, която не пропуска
прекалено голямо количество вода или налягане откъм края… нека
налягането бъде повече отстрани, отколкото от края».
Въпрос: «Има ли предупреждения, свързани с извършването
на клизмите?»
Отговор: «Предупрежденията бяха посочени по отношение на
това, че не бива да се влива силна струя наведнъж, а по-скоро да се
провокират реакции в системата, ако е възможно».
Въпрос: «Трябва ли да се продължат всички останали
лечения?»
Отговор: «Както бе посочено, те са единствените
удовлетворителни условия, ако системата реагира».
Въпрос: «Някакви други полезни предложения за тялото или
съвет за онези, които се грижат за него?»
Отговор: «Бъдете постоянни и търпеливи в тези действия и
имайте вяра, че тялото ще реагира».
Въпрос: «Оформил ли се е вече перитонит?»
Отговор: «Възпалението се е увеличило, но все още няма
перитонит».

329

Въпрос: «Реагирало ли е изобщо тялото на леченията?»
Отговор: «Ако не беше, отдавна щеше да е умряло!»
Въпрос: «Някакви съвети за стимулиращи средства?»
Отговор: «Както посочихме, най-силните стимуланти са
нещата, които вече се дават; нещата, които изобщо могат да се
абсорбират.
Разбира се, масажирането… деликатно… в областта на корема
ще е от полза; заедно с това, което би било абсорбирано, за да
премахне възпалението».
Въпрос: «Какво трябва да се използва за коремния масаж?»
Отговор: «Зехтин».
За момента приключихме.“

Четвърто тълкуване
23 септември 1935 година
„Да, имаме тялото; имали сме го и преди.
Все още много сериозни състояния, но… както откриваме…
има по-големи шансове за възстановителните сили на тялото, тъй
като жената е реагирала до известна степен на извършените
процедури.
Все още е необходимо да продължи изхвърлянето през
храносмилателната система, въпреки че… ако все още го има
отклика… това изхвърляне ще има вид на прекалено интензивна
дейност или известно време ще изглежда неконтролируемо.
Въпреки това ще е добре да се използват клизмите. Този път бихме
ги променили съвсем малко: към содения разтвор добавете малко
физиологичен разтвор, за да се стимулират лигавиците, без да се
стига до силно слабителен ефект. Към четвъртината литър вода
добавете чаена лъжичка сода с връх и равна чаена лъжичка сол
(трапезна). В последната вода сменете петролагар с гликотимолин,
супена лъжица на 3/4 литър вода. Даването им трябва да става на
всеки 4–5 часа, докато не настъпи пълно отпускане в целия
храносмилателен канал.
Все така прилагайте лапите от грозде, но по-нарядко; и нека
покриват областта от стомашната ямка до долната част на корема,
целия чревен тракт и стомах.
Би било добре да се направи веднага лек остеопатичен масаж,
като се стимулира най-вече в областта на вторичния кардиачен
плексус, така че да настъпи изпразване на стомаха под въздействие

330

на стимулацията. Масажът трябва да се направи много внимателно.
Координирайте го с лумбалния (четвърти лумбален) плексус
внимателно, така че да се стимулира вторичната дейност на
бъбреците и долната част на коремната област. Това препоръчваме
да се прави два пъти дневно през следващите 2–3 дни.

След като бъдат направени първите остеопатични
манипулации, пригответе разтвор от «Алкароид»… четвърт чаена
лъжичка на половин чаша вода… нека това се отпива на глътки през
няколко минути; в продължение на 10–15 минути, докато цялото
количество… или това, което е останало… може да бъде задържано
от тялото. Това ще промени реакцията от склонност към повръщане
и ще се изхвърля по естествен път. Така ще се предотвратят
сегантните напъни, ако са налице реакциите от приложените
манипулации. Реакцията ще се изрази в лимфна активност.

После може да се извърши малко стимулиране с помощта на
смачканото грозде; тоест само сокът от смачкано грозде. Не точно
като използваното за лапата, но подобно. Колкото по-студено е,
толкова по-добре; съвсем малка част от него ще бъде задържана…
след като е бил даден и задържан разтвор от «Алкароид».

Продължете да прилагате разтривките с олио върху горната
част на гръбнака и алкохола (етиловия алкохол) за долната част на
гръбнака; те ще бъдат абсорбирани от системата.

Продължете с масажа със зехтин на коремната област в
периодите на почивка от гроздовите лапи.

Както откриваме, това са най-добрите средства понастоящем.
Готови сме за въпроси.“

Въпрос: „Колко дълги трябва да са сега периодите на почивка
между лапите?“

Отговор: „Между час и половина и два часа; тоест между
всеки две лапи“.

Въпрос: „Но общо трябва да продължат няколко часа, както бе
посочено отначало?“

Отговор: „Казахме току-що, че трябва да има период на
почивка след всяка гроздова лапа! Нека тя остане върху тялото,
докато стане гореща или много топла дори от външната страна.
Тогава я махнете и изчакайте час и половина до два часа, преди да
сложите друга, като през това време правите масажа със зехтин.
Нека лапата покрива областта от края на хранопровода, или

331

кардията на стомаха, до долната част… или до областта на сляпото
черво, илеоцекалната област, през целия корем, стомах и черва“.

Въпрос: „Пречат ли или помагат капсулите, които докторът
вкарва в ректума, както и даваният прах?“

Отговор: „Те не остават там достатъчно дълго, за да
предизвикат което и да е от тези две неща! Не ги отхвърляйте, ако са
необходими според доктора, но използвайте клизмите според
указанията… и ако в даден момент те бъдат изхвърлени чрез
клизмите, добре!

Сега манипулациите имат за цел да стимулират активността
на нервните сили и кръвоснабдяването към храносмилателната
област и онези части, където има възпаление. Да не се прекалява.
Трябва да се правят по два пъти дневно през следващите няколко
дни. Стимулирайте кардиачния и вторичния кардиачен плексус, като
координирате това с лумбалната област.

Разбира се, главата и шията могат да бъдат масажирани с цел
общо отпускане на тялото; но посочените манипулации са, за да се
изпразни стомахът; не да се правят корекции, а да се стимулира
плексусът, така че активността на стомашния поток да бъде надолу
и да се предотврати повръщането.

Двайсет-трийсет минути след извършването на
манипулационните процедури започнете с разтвора «Алкароид». Не
правете опити да бъде погълнато твърде много от него. Не се
безпокойте, че тялото е слабо или че не задържа храната… стига
разтривките с олио и другите неща да са направени.

После започнете с гроздовия сок (от смачкани пресни
гроздови зърна, а не от сока, който е останал отпреди). Той може да
бъде прецеден; не го подправяйте със захар или друго подобно, само
натурален пресен сок. Постепенно след известно време той може да
бъде смесен с портокалов сок — 50 на 50; но първо използвайте
само гроздов сок… от пресните смачкани зърна.

Те ще бъдат асимилирани и от абсорбирането на разтривките с
олиото и алкохола (етилов алкохол) ще доведат до правилната
реакция.

Направете ги.
Приключихме за момента.“

Не се случва често да попаднем на подобни коментари,
указващи близостта на смъртта, като съдържащите се в тези ранни

332

тълкувания.
Сериозността на състоянието бе потвърдено не само от

членове на семейството, но и от няколко лекари, повикани за
консултация от семейния лекар. Младата жена бе известна личност
в една малка общност. Улицата пред дома й бе заградена с въжета
между две пресечки. В местна църква бяха отслужвани молитви.
Докторите бяха споменали пред хора в града, че няма шанс Л. К. да
продължи да живее повече от ден-два.

Следващи тълкувания
Проведени бяха още тълкувания — на 25 и 28 септември и на
4 октомври. Предписанията в тях се покриваха най-общо с вече
дадените при предишните сеанси, плюс допълнителна информация
за диетата, нужна на укрепващото вече тяло.

Лечение
Това, което отличава препоръчаното в този случай лечение,
изглежда, е лапата с грозде. Тя е предписвана изключително
успешно при много други състояния на чревно възпаление в
комбинация с масажите и клизмите, а по-късно и остеопатичното
стимулиране. Изглежда, че тези средства са спасили живота на
младата жена. За целта от близък град веднага бе поръчано грозде
„Конкорд“.

Обобщение
На 15 юни 1937 година получихме следните сведения от Л. К.:
„Под грижите на шестима лекари не показах никаква реакция
и състоянието ми постепенно се влошаваше.
На лечебните процедури, препоръчани в спешното тълкуване,
извършено от Едгар Кейси на 21 септември 1935 година, реагирах
незабавно.
Сега съм способна да ям всичко, което е включено в диетата
ми, и физическото ми състояние е по-добро, отколкото преди
болестта. Не съм имала повторно маларийна треска или гастрит.“
Разполагаме с доклад от остеопат с дата 3 октомври 1937
година, който е бил повикан да направи препоръчаните масажи. По
негово мнение тълкуването е дало точно описание на състоянието

333

на пациента и резултатите от препоръчаните лечения са били
великолепни.

Понастоящем тази млада жена се радва на отлично здраве и не
е претърпявала по-нататъшни усложнения от чревно естество.

334

3. АРТРИТ

Това изследване на случай на артрит предлага няколко
интересни особености: 1) пълнотата на анализа на състоянието; 2)
включването в тълкуванията на значително количество общи
сведения за артрита; 3) детайлността на препоръчаното лечение; 4)
пълното възстановяване.

Описание на състоянието
С дата 7 октомври 1932 година г-н Едгар Кейси получи молба
за тълкуване от млада жена в Дейтън, Охайо. В писмото не се
споменаваше естеството на заболяването. В друго писмо, пратено
преди да бъде направено първото тълкуване, състоянието бе
описано по следния начин:

Имам проблеми със ставите. Докторите ми казаха,
че е артрит, но не могат да открият някакъв източник на
инфекция, някаква причина за болестта и, както
изглежда, не могат да ми помогнат. Изпитвам
значителна болка във всички стави и се потя изобилно
през нощта.

(Подпис, М. Дж. Мак.)

Това е цялата информация, предложена във връзка с природата
и степента на смущението.

През 1939 година, три години след пълното си възстановяване
от това положение, М. Дж. Мак. разказа лично за болестта си пред
г-н Кейси и служители на асоциацията. Изглежда, тя бе страдала
изключително много, но най-отчайващото бе пълната
безнадеждност на положението. 18-годишното момиче постепенно
се превръщаше в инвалид, бавно губейки двигателната сила във
всяка става на тялото си.

Първо тълкуване
„Имаме тялото на М. Дж. Мак. Откриваме анормални условия
във физическото функциониране на това тяло. Тези условия биха се

335

оказали много интересни и заслужаващи внимание, тъй като са
свързани със състояние, което в много части на страната, и до
известна степен навсякъде, постепенно се разпространява и
справянето с него се оказва изключително трудно; това е така,
защото състоянията много често са скрити и не може да се открие
източникът или причината за това, което лекарите наричат
«причинител на инфекцията.»

Ако патологичните състояния бъдат изучени в подходящата
светлина, като за основа на проучванията се вземат някои от нещата,
които ще кажем тук, случаят би се оказал много полезен и
благотворен за много други подобни състояния. В това тяло
причината на инфекцията е скрита, но можем да я намерим в
основните сили на метаболизма и катаболизма на системата. Това е
липсата на елементи, необходими за регенерирането, недостиг в
елементните сили на живия организъм, на функциите, които
осигуряват правилно координиране и физически баланс в цялата
система.

Първо, при зачеването на това тяло, преди около 19 години —
не това, което (според по-старите разбирания) бихме нарекли
пренатални условия, а като пренатално обкръжение — от майката са
приети тези елементи, които са засегнали тялото. Те са причинили
началната предразположеност.

После, поради характера на средата, обкръжаваща тялото,
характера на поеманата вода и общите наклонности, свързани с
възобновяващите сили в асимилиращата система, в много части на
тялото жлезите са имали отслабена дейност в едни отношения и
свръхактивност в други при снабдяването с елементите, необходими
за правилното разпределение на силите в системата.

Тези са местата на инфекция, които пораждат тенденции в
структурните части[1] на тялото към по-голяма активност в
сравнение с други части. Все още не се е стигнало до стадия, при
който растежът се превръща в състояние, даващо удължаване на
костите, а по-скоро до кристализация в мускулните сили и
сухожилията. Липсва веществото, което би трябвало да снабдява
ставите на крайниците с онова масло или течност, която прави
възможно нормалното функциониране. Ако това се превърне в още
едно място на инфекция, бихме наблюдавали тенденция към
зараждане на елефантиазис. Състоянието в момента — обусловено
от лимфните съдове, от функционирането на далака и жлезите около
бъбреците — надбъбречните и Лайдиговите, понякога

336

свръхактивни, както и задстомашната, която внася в кръвта онези
сили, които са като какавида на инфекциозните сили от
надбъбречните — всичко това предизвиква по-скоро застой,
отколкото нормално оттичане от крайниците. Рано или късно, това
ще причини сънна парализа, или «каменна парализа», или ще
доведе до състояние, причиняващо усукването и изкривяването на
самите кости, поради втвърдяването на мускулните сили при
подобни условия.

В такъв случай, отговаряйки на нуждите при такива условия,
различните стадии на това конкретно смущение показват липсата
или излишъка на елементи в части от функциониращото тяло.

Лечение
На първо място бихме били особено внимателни към
храненето. Дръжте настрана всички сили, които снабдяват
системата с прекалено много сол, калций, силиций и други подобни.
Нека се приемат изобилни количества храни, съдържащи желязо,
йод и фосфор, тъй като те ще противодействат на вече натрупаните
вещества, като потиснат или унищожат тенденциите на
разграничение в дейностите на жлезите. Бихме препоръчали нещо
от този род: при едно хранене на ден да се приемат главно
цитрусови плодове — захарите на природата, разслабителните на
природата в цитрусовите плодове, смокините, сушените сини сливи
и дребните безкостилкови плодове от рода на малината и ягодата.
Голямо количество от тези сили могат да бъдат намерени в ревена
или други подобни; козя брада, цариградско грозде, независимо как
са приготвени — пресни или не, стига да са без консерванти;
видовете касис и техните производни (тоест продуктите, които се
правят от тях, но без консерванти). Стойте далече от ябълките и
бананите. Не давайте нищо, което би добавило още силиций в
системата. Едно ядене дневно да се състои от гореспоменатите
храни.
След това трябва да има ядене, състоящо се почти изцяло от
ядки и масла от ядки. Тяхната дейност в системата е да предизвика
различен характер на ферментация в сътрудничество със
стомашните сили и самия дванадесетопръстник. Видът на млечните
вещества, образуващи се при усвояването, трябва да бъде напълно
променен. Хлороводородите, които се образуват в системата, трябва
да бъдат променени. Хилусните съдове трябва да бъдат

337

стимулирани да изхвърлят онова, което постепенно ще се натрупа в
панкреаса, далака, бъбреците, дванадесетопръстника; да има повече
от силите, които ще отслабят тенденцията към натрупване на
споменатите състояния в крайниците.

Вечерното ядене може да се състои от добре балансирани
листни зеленчуци, богати на вече изложените качества. Можем да ги
открием в репите, патладжаните (никакво зеле, нито студено, нито
сготвено), някои видове боб — при условие че е добре изсушен и е
отгледан в почва, различна от съдържащата желязо, нали е ясно?
Тези ще са полезни. За предпочитане е месото (ако изобщо се
приема) да бъде от дивеч; или уловена риба, стриди или други
морски дарове. Толкова за диетата.

Бихме препоръчали още вътрешно атомидин. Това е йод във
форма, която системата е способна да асимилира. Ако в началото се
приема в големи количества, това би довело до по-голяма скованост.
Затова бихме започнали с малки количества. Два пъти през деня
вземете по три капки във вода сутрин и вечер. Всеки ден
увеличавайте количеството с една капка, докато стигнете поне до
десет капки по два пъти на ден; после спрете за пет дни и отново
започнете.

В края на третия период от взимането на атомидин бихме
започнали с бани с английска сол (но не преди да е свършил третият
период на приемане на йода). Баните да се правят веднъж седмично.
Сложете 2–3 кг сол към водата във ваната, като водата е достатъчно
да покрие тялото до врата. Това ще рече 2–3 кг сол на 80–90 л вода.
Водата трябва да е толкова гореща, колкото тялото може да понесе.
Добавяйте още гореща вода, за да запазите температурата. Тялото
трябва да остане във ваната поне 25–30 минути.

След излизането от ваната то трябва да бъде изплакнато в
чиста вода и много добре изтрито. Старателно втрийте с
масажиращи движения по цялото тяло (това ще рече цялата
гръбначна област, раменете, главата, врата, ребрата, ръцете, долните
крайници, пръстите на краката, стъпалата, дланите, пръстите)
разтвор от равни части зехтин, тинктура от смирна и руско бяло
олио. Първо загрейте зехтина, после добавете същото количество
тинктура от смирна, докато зехтинът е горещ, а докато изстива,
добавете, като разбърквате, същото количество руско бяло олио. Не
става дума за някое от онези, които са на парафинова основа, а
пречистено олио. Разтворът трябва да се втрие старателно толкова,
колкото тялото може да абсорбира. Тъй като от това то ще стане

338

доста мазно, продължете с цялостно изтриване или избърсване с
гъба, напоена в спирт за разтриване. След подобна терапия тялото,
разбира се, трябва да почине.

След като тази процедура се извърши 4–5 седмици, ще дадем
по-нататъшни указания. Помнете, че диетата трябва да се спазва.
Помнете, че приемането на атомидин трябва да бъде продължено
през целия този период, след което ще бъдат дадени по-нататъшни
указания.“

Въпрос: „Кое причинява силното нощно потене и какво може
да се направи за това?“

Отговор: „Казахме какво може да се направи и изложихме
причината; при тези състояния, причинени от функционирането на
жлезите, и опитите на системата да ги отхвърли всеки би се
изпотил!

Изпълнете препоръките и когато измине определеният период,
ще дадем нова информация“.

Коментар
Набързо направеният прочит на предходния документ може да
породи объркване поради неясната структура на изреченията и
особената употреба на думите. Естествено, нашата гледна точка не
може да не се различава до известна степен от тази на младата жена,
която получила тази информация. Най-важното за нея със сигурност
е било: „Каква надежда ми дава тя?“. Споменаването на жлезите и
състоянията им, неправилното асимилиране и т.н. може би са я
впечатлили; предупрежденията, свързани със сериозни усложнения,
несъмнено са потвърждавали мненията на лекарите; а простотата на
предписаните лечения вероятно са я подтикнали да ги изпробва.
Ясно е обаче, че вярата в разказаното от онези, които са последвали
указанията на сходни тълкувания, и отчаяната нужда са основните
фактори, мотивирали младата жена да изпълни всичко.
Зад този поток от медицински термини очевидно се крие
обширно разбиране на въпросното състояние. Тук не става дума за
изложение на теория, а за определено приложение в конкретен
случай на основни закони, свързани с артрита. Анализът включва не
само настоящите състояния, но и бъдещи възможности, засягащи

339

развитието на проблема. Обхватът на разбирането изглежда
неограничен.

Сведения
Следващите изявления са взети от писма от майката на
пациентката, които сега се пазят в архивите на асоциацията.
Първото тълкуване бе направено на 21 октомври 1932 година.
Отчетите започнаха на първи следващия месец.

1 ноември 1932 година. „Изглежда твърде рано да се каже, че
М. Дж. е по-добре, но това като че ли е така. Болката в коленете
изчезна; те все още са схванати. Лактите й са по-добре (болката е
намаляла). Лицето й възвръща цвета си. Досега беше толкова бледа.
Имаше сърцебиене веднъж и миналата нощ се изпоти (една нощ от
общо 4–5), докато преди това се случваше всяка нощ“.

18 ноември 1932 година. „М. Дж. свърши втората серия капки
тази сутрин. Още с първата серия болката, а после и сковаността във
всички стави изчезна, освен в левия лакът. При втората серия не
можеше да има такава явна промяна, но левият лакът се предаде и
на практика е здрав като другия; при натиск се усеща известна
болезненост в някои от ставите. Положението с нощните
изпотявания е по-добро, но последното (миналата неделя) беше по-
обилно. Вече са по-нарядко. Тази седмица (сряда през нощта)
получи остра атака в левия палец, като такава остра болка не беше
изпитвала никога в която и да е става. В четвъртък болката изчезна,
а късно вечерта я заболя пръст на дясната ръка, но по-слабо.“

3 декември 1932 година „М. Дж. приключи третата серия с
атомидин. Ще направи първата си баня идния понеделник вечерта…
Левият палец упорито я болеше в продължение на 3–4 дни тази
седмица, но днес е малко по-добре. Нощните изпотявания
намаляват. По време на тази серия от капките се появиха два пъти.
Предполагаме, че са от различен тип, тъй като са по-обилни и
цялостни (от главата до краката). Положението със сърцебиенето

340

изглежда по-добро, а лицето й доби свеж цвят през последната
седмица.“

17 декември 1932 година. „След първата вана не забелязахме
промяна, освен силно нощно изпотяване. Втората баня беше този
четвъртък вечерта. В сряда я болеше навсякъде и имаше главоболие.
Болката в левия палец продължава и в сряда беше по-остра,
разпростирайки се нагоре по ръката. В дясното коляно имаше
странно усещане — сякаш я побиват тръпки; както когато за пръв
път взе това. Днес (събота) другото коляно я болеше съвсем леко. В
петък вечерта имаше няколко подутини в пръстите на дясната ръка,
които станаха много болезнени. Те се появяват на периоди през
последните 7–8 години, но изчезнаха съвсем малко преди да
започнем с изпълнението на предписанията ви. По лицето и врата й
се появи лош обрив тази седмица, дори преди ваната (както
обикновено). Както изглежда, това е придружено всеки път от остри
болки, свързани с газове. Според нас пищялите й са по-остри и
издадени; плътта й изглежда отпусната.“

17 декември 1932 година. „Напипваме подутина или бучка по
десния пищял около 5 см широка и 6,5 см дълга; отстрани на този
пищял има малки бучки на това място. Не са болезнени. Тази сутрин
тя започва с атомидин, а ваната е във вторник вечерта. Надяваме се
на благотворни резултати следващата седмица… Освен приемането
на капсули желязо и мед, таблетка бял салицилат и таблетка
стрихнин преди лягане, тя се подлагаше на диатермични процедури
при остеопат. Казахме му, че сме ви писали. Той попита какво й
давате и ние отговорихме «йод». Той направо изпъшка: «Калиев
йодид?», но после като че ли с облекчение каза: «О!», когато
отговорихме: «Атомидин».“

28 декември 1932 година. „Третата вана на М. Дж. беше
миналия вторник (20 декември) и от четвъртък болката е напълно
изчезнала. Двата й палеца са малко схванати. Ако си спомняте,
първо си отива болката, а после сковаността. М. Дж. изкара
празниците много добре. Събра й се много работа, пътувания до
града заради мен, тъй като самата аз не бях особено добре. Уморена

341

е, но не повече от един здрав човек. Още нещо във връзка с диетата.
Мислехме, че «без никакво зеле» означава и без карфиол, китайска
целина и брюкселско зеле, но аз промених мнението си. Според мен
се изключват киселото зеле, салатата от зеле и т.н., тоест
обикновеното зеле. Ако добавим гореспоменатите в диетата й, ще
разнообразим зеленчуците. Тази работа с храненето ми е
проблем…“

10 януари 1933 година. „М. Дж. се чувства добре (върши
цялата къщна работа, готви и се грижи за мен в момента!“

18 януари 1933 година. „Тази седмица М. Дж. не се чувстваше
много добре. Има болки в различни стави. Сега е по-добре, но
когато сутрин стане, палецът и коляното я болят известно време, а
понякога и следобед или вечер.“

Второ тълкуване
Второто тълкуване, направено на 20 януари 1933 година,
показа определено подобрение в цялата система. Предишните
лечения трябваше да бъдат продължени. Интересен е следният
коментар във връзка с диетата:
„Внимавайте диетата да се поддържа така, че да не работи в
противоречие с елементите, които се създават в системата. Морската
храна, приемана в количества, поносими за организма, ще съдейства
за балансирането на силите в него, тъй като те пораждат елементен
характер и в най-малките детайли и дават на кръвните и нервните
сили на системата да асимилират сила, действаща съвместно с
телесните функции. Също така зелени зеленчуци — маруля, целина,
спанак, сарепска горчица и други подобни. Нужни са й храни, които
могат да снабдят организма с достатъчно от елементите злато и
фосфор. Отчасти те се съдържат в някои морски храни и зеленчуци
— като моркови, козя брада и най-вече в тези от подобно естество.
Те работят със силите на системата по-добре, отколкото месата,
чиито сили стават по-активни с другите принципи в системата,
изискващи повече стомашни сили за тяхното смилане или
асимилиране.

342

Въпреки че последните са необходими за виталността на
системата, добре е те да се приемат съгласувано. Никакво свинско,
много малко говеждо, само ако е от най-крехкото (и соковете);
единствено овнешко и дивеч — или бялото месо на домашните
птици и други подобни. Те са много, много добри за тялото — стига,
разбира се, да не се претовари с тях системата.“

Препоръчано бе приемането на много малки количества
зехтин 2–3 пъти дневно в продължение на седмица до 10 дни.
Следваше период на почивка със същата продължителност, след
което се повтаряше.

Предписан бе и масаж на ходилата, задколенните ямки и
гръбнака, под бъбреците, по време на менструацията, който да се
прави със смес от:

руско бяло олио — 1 унция
кедрово олио — 1 унция
масло от лаврово дърво — 1/2 унция
хамамелис — 1 унция
„Те ще имат засилващо въздействие и тенденция да привлекат
кръвоснабдяването към тези части на системата, така че отделянето
ще стане по-редовно, а действието на органите, участващи във
функционирането по време на такива периоди, ще се съгласува и
балансира с останалата част от системата.“
Предупредено бе да не се взимат болкоуспокояващи. Следните
въпроси и отговори помогнаха състоянията да станат още по-ясни
на хората, лекуващи тялото:

Въпрос: „Каква е причината и кое е лекарството за люспестите
петна по лицето и врата?“.

Отговор: „Нечиста циркулация, както казахме. Когато
предизвикваме въпросните условия от време на време, постепенно
ще настъпи промяна в циркулацията, която ще облекчи тези
състояния. Нужно е приложение не толкова отвън, колкото отвътре.
За да се облекчи сърбежът или когато скалпът или епидермисът
започнат прекалено да се лющят, може да се приложи терапия с
виолетови лъчи върху части от системата. Това би оказало много
добро въздействие, но както ще открием, облекчаването им ще бъде
по-успешно, ако се лекуват вътрешните причини, така че
вътрешната и външната циркулация — капилярна и лимфна, да
станат по-нормални.“

343

Въпрос: „Топчицата в основата, тоест зад лявото ухо, ли е
причина за тези болки?“

Отговор: „Причина за тях е неправилната циркулация,
неправилното разпределение на елементите от различни жлези в
системата — с тенденция да се натрупват, да се събират в части от
системата. Затова са терапиите, които ще върнат по-добрата
координация в отделителните системи на тялото“.

Въпрос: „Има ли инфекция в мастоидния израстък?“
Отговор: „Ако последваме дадените предписания, ще
премахнем тези условия. Почти няма орган в системата, в който да
няма някакъв вид инфекция или характер на инфекция! Тъй като
естественото състояние на системата е да ангажира всички сили в
тялото. Ние ще елиминираме тези условия, ако последвате
направените предложения“.

Още данни
26 януари 1933 година
„През последните две седмици М. Дж. не е особено добре.
Усеща скованост и болка в ставите. През изминалата нощ се изпоти
за първи път от дълго време. Последните две бани оставиха жълти
петна по ваната и кесията… Жената в библиотеката се обади на М.
Дж. и дълго си поговориха; тя каза, че сега е по-енергична.“

1 февруари 1933 година
„М. Дж. отново е по-добре. Чувства се малко схваната.“

11 юни 1934 година
„Толкова се радваме да отговорим на скорошното ви запитване
относно здравето на М. Дж. По това време тя беше добре. Има
повече сила и се чувства както трябва да се чувства един здрав
човек… Бих казала, че през последните два месеца болката беше
много малко и като цяло тя беше по-добре.“

Два месеца след последните данни на майката Отделът за
проучвания към асоциацията помоли г-ца Мак. да направи

344

изложение на случая си и накратко да предаде получените
резултати. Следва текстът на изложението:

Дейтън, Охайо

14 август 1934 година

Уважаеми г-н Хю Лин Кейси,
Пиша ви в отговор на вашата молба.
През юли 1932 година дясното ми коляно беше
засегнато от много болезнено охлузване, както ние
смятахме, или може би от разтегнато сухожилие.
Бях започнала да се потя в няколко поредни нощи
преди това. Отидох на лекар и той ми предписа солени
компреси за наранената става. Без никакъв ефект —
всъщност започнах да се влошавам все повече и повече.
През август се подложих на диатермични
процедури, тъй като разбрахме, че често помагат на
случаи, сходни с моя, но след като минаха немалко
сеанси, вече имах осем засегнати стави, вместо шест,
колкото бяха в началото.
Болката беше силна, на моменти почти
непоносима. Не можех да спя, едва ходех и изобщо не
можех да правя каквито и да е движения в коленете или
глезените.
През септември посетих най-добрите
специалисти, които познавахме тук, и след като ми
направиха цялостни рентгенови изследвания и прегледи,
казаха, че имам артрит. Болестта идва от някакъв
източник на инфекция, но в моя случай така и не го
откриха.
Според докторите единственото, което можеше да
ми помогне, бе да отида да живея в Аризона.
Лекарството, което бях вземала, не бе помогнало, а за
сърцето ми бе предписан стрихнин.
Бяхме изчерпали всички възможности, затова баща
ми реши да обяви къщата за продан и да ме прати в
Аризона.
Ето как срещнахме човека, който бе така любезен
да ни каже за г-н Кейси.

345

Писахме му същия ден и няколко дни по-късно той
ми направи физическо тълкуване.

Каза ми къде се крие проблемът, какво да направя
и да взема и напълно промени диетата ми. С майка ми
започнахме да изпълняваме всичко до последната
подробност.

На третия ден сутринта се събудих и успях да си
сгъна коляното! Щастието ни нямаше граници, просто
не бяхме на себе си от щастие.

Оттогава неотклонно се подобрявам и на практика
вече съм здрава. Рядко се появява дори зачатък на
артрит, но когато това стане, една доза от предписаното
лекарство ме изправя на крака.

Никога няма да можем да се отблагодарим на г-н
Кейси за това, че ме излекува и ме спаси от ужасна
смърт, тъй като според тълкуването постепенно щях да
развия сънна или каменна парализа.

Подпис: г-ца М. Дж. Мак.

Обобщение
Нека първо да разгледаме личната страна на този случай.
Младата жена не бе виждала Едгар Кейси, преди да й бъде
направено тълкуването. Като много други, тя го потърси като
последна възможност. Последва предписанията до последния
детайл и получи желаните резултати.
Второ, да погледнем на случая във връзката му с
изследователската работа на асоциацията. Резултатите, получени
след изпълнението на тълкуванията, определено показват, че
подобна информация може да се окаже полезна за откриването на
причините и предписването на помощни средства дори при най-
сериозните видове артрит.
И трето, дава се възможност за добиването на информация от
общ характер, засягаща такива заболявания. За адекватното
провеждане на проучвания от този вид трябва да се осигури
участието на медицински учени с широки възгледи. От подобни
общи изследвания може много да се спечели и няма какво да се
изгуби.

346

[1] Като структурни части на тялото, или структурна система,
Едгар Кейси описва скелета. — Б.пр. ↑

347

4. СКЛЕРОДЕРМИЯ

Когато през януари 1937 година Д. Е. Х. се върна от клиника
„Вандербилт“ в Нашвил, щата Тенеси, в дома си в малък град в
Кентъки, тя бе отписана като безнадежден случай.

От кръста до коленете краката й бяха като камък. Дясната ръка
бе втвърдена до лакътя. Имаше втвърдени стомах и черва, а лицето й
бе подуто и твърдо. Острата болка не преставаше. На моменти едва
успяваше да диша, а после се появиха тръпките и пристъпите на
премаляване.

Получената на 8 януари телеграма дава частично описание на
положението:

Направете ми физическо тълкуване. На легло осем
седмици. Има ли проблем в гърдите? Какво причинява
болката по цялото тяло? Каква е втвърдеността по
седалище и горна част на краката? Какво причинява
температурата, потенето и накъсаното дишане? Какво е
горенето по гръбнака?

Първото тълкуване бе направено на 14 януари и данните за
предписаното лечение бяха пратени по телеграфа на семейството.
То бе внимателно изпълнено с помощта на медицинска сестра, а по-
късно с разбиране се включи и лекар.

Малко след като започна провеждането на лечението,
предписано от тълкуването, бе изпробвано инжектирането на
някакво средство по съвет на местен лекар. Последва колапс.
Лечението, което по време на инжекциите беше отчасти прекъснато,
след това беше подновено и внимателно проведено в хода на
годината.

Отначало подобрението настъпваше бавно, но постепенно
тялото откликна и младата жена най-после бе в състояние да се
върне към нормалните си занимания.

Извадки от тълкуванията
Следващите по-долу извадки от дванайсетте тълкувания,
проведени по този случай, бяха избрани, за да дадат представа за

348

постепенното подобрение. Те също така показват яснотата на
анализите на състоянието:

14 януари 1937 година
„Както откриваме, настъпилите смущения са такива, че
началото е доста отдавна.
Откриваме, че те са от трудно уловимо естество. Ако не бъдат
предприети действия, чрез които да се подпомогне жизнеността на
тялото, така че то да устои на нашествията на туберкула, и да се
включат, освен дихателната система дори и структурните части на
тялото, от които кръвоснабдяването получава или добива своя дял
от елементи, изграждащи червените кръвни клетки, откриваме, че
състоянието бързо ще продължи да се разпространява.
Затова откриваме, че от помощ може да е разпръсването… на
такива сили, които ще донесат облекчение посредством топлина, и
елементите, които биха излъчили тези вибрации не само към силите
на циркулацията, но и към мускулите. Такива мерки трябва да
включват елементи, които чрез радикалното действие на
вибрационните си сили върху самото физическо тяло могат да
спомогнат за елиминирането на състоянията. В същото време тези
елементи биха осигурили на системата онези сили, които да
унищожат или отхвърлят състоянията, като добавят към кръвотока
онова, което ще създаде стабилизиране на хемоглобина и
флуидността на кръвта.“

Лечение
Бяха препоръчани следните лечения: (а) тялото да се измива с
гъба, напоена в разтвор със сода бикарбонат; (б) обилни, горещи
компреси с рициново масло върху коремната област, долната
лумбална част, кръста, долната част на диафрагмата и по гръбнака;
(в) половин чаена лъжичка вентрикулин два пъти дневно; (г)
спиране на всички храни, съдържащи скорбяла. Даване често на
малки количества сок от говеждо; (д) когато е необходимо, правене
на клизми с температурата на тялото вместо очистителни.

6 февруари 1937 година

349