Те вървяха с Исус - Долорес Кенън

много бавно. И макар и заразна, често членове на семейството на болния остават незасегнати от
болестта. Проказата все още е една тайнствена болест, въпреки че съществува от началото на
познатата ни история.

Трудно е за днешните хора да разберат ужаса и страха, които болестта е предизвиквала сред
хората по времето на Исус. Това било нещо толкова ужасяващо, че единственото разрешение
било да изолират жертвите, като ги отделят на някое място далеч от останалото население. Там
те можели да живеят, но хората нямало да ги виждат. А щом като не ги виждали, забравяли за
тях. По времето на Исус се смятало, че страданието е знак на божието недоволство. И така никой
не се интересувал какво става с тези клети човешки същества, щом не трябвало да има нещо
общо с тях. Библията ги нарича "нечисти", а хората се страхували да не се заразят от болестта.
Нещастните жертви не можели да бъдат излекувани с обичайните средства. Изключвани от
обществото, те просто не съществували за него. И селищата им били отбягвани така, както и
болните хора.

В Библията са описани симптомите на тази болест и какви предпазни мерки трябва да бъдат
вземани, но описанието е неясно. Днес повечето изследователи на Библията са съгласни, че
проказата не означава някакъв знак, по който жертвите се определят като "нечисти" според
староевейския Закон. Медицински експерти твърдят, че някои от описаните симптоми се срещат
не само при проказата, но и при множество други кожни болести, които не са нито заразни, нито
опасни за живота. Някои от тези болести са разновидности на псориазиса, една отдавна позната и
често срещана кожна болест. Това е най-разпространената кожна болест и се наблюдава при
всякакъв климат и при всяка раса. В някои случаи при бедни хора, живеещи при лоши условия,
псориазисът се съчетава с други заразни болести, най-често с краста. Понякога се изявява под
формата на пустули4, които се разраняват и с това наподобява симптомите на проказа.

Има и няколко вида кожни болести, които се причиняват от растителни паразити или от
гъбички. Пример за тях е трихофитията 5 . Никое от тези заболявания не уврежда общото
състояние на човека. Има също така различни видове гъбички, причиняващи мухлясване и
гниене, които се разпространяват из къщите и поразяват дрехите. Вероятно това е, което в
Библията се определя като проказа в къщите или по дрехите. Те приличат на някои форми на
псориазиса и са заразни.

Може би в библейско време е имало болести, които сега не са ни познати. Много хора с
различни кожни заболявания в Средните векове, та дори и по-късно, погрешно са били
настанявани в болниците за прокажени. Това било правено толкова често, че в началото на XVI
в. бил направен преглед на препълнените болници за прокажени във Франция и Италия.
Установено било, че повечето болни, а в някои случаи и всичките обитатели в някои от
болниците, са страдали просто от различни кожни заболявания и само една малка част - от
истинска проказа.

От това следвало, че е възможно хора, страдащи от незаразни и незаплашващи живота кожни
заболявания, да са били обречени на заточение и изолация заедно с прокажените. Евреите нямали
никакъв шанс, защото всеки, страдащ от кожно заболяване, бил обявяван за "нечист". Хората са
били обзети от страх и никой не би си помислил да се доближи до прокажен, камо ли да го
докосне. Изключение правел само Исус. защото приемал всеки човек като равен. Той можел да
види и да разбере, че под обезобразената външност има неразрушима човешка душа, обитаваща
това безформено тяло.

Обикновено проказата е бавна и коварна болест. В началото тя се проявява с два ясни белега:
загуба на чувствителност на инервиращите кожата нервни влакна и наплив на кръв в малките
подкожни съдове. Това се проявява под формата на кръгли петънца с различна форма и различен
обхват по челото, по крайниците и по тялото, по лицето и по врата, и изглежда като общо
зачервяване. Тези петънца постепенно променят цвета си, поради което по едно и също време по
кожата могат да се видят червени, морави и бели петънца. В ранния стадий почти няма болки, но
се наблюдава в известна степен изтръпналост и нечувствителност по всички засегнати места.

4 Пустула - малко, съдържащо гной мехурче върху кожата. (бел. ред.)
5 Трихофития – силно заразно кожно заболяване, причинено от гъбична инфекция. Най-често засяга кожата под
брадичката, окосмената част на главата и ходилата. (бел. ред.)

51

Особено засегнати са пръстите - те стават сковани, немощни и кафяви. Възпалените места се
разраняват и гноят.

При други случаи ставите се разместват и пръстите и палците окапват. Накрая, когато са
атакувани и разрушени костите и ставите, могат да бъдат загубени и цели крайници. Настъпва и
деформиране на лицето и на тялото. Болестта довежда до масивна физическа разруха и бавно и
постепенно обхваща всяка част от тялото. При някои случаи почти не остава и следа от
човешките форми - така страшно са променени от разрушението и увреждането. Преди да се
стигне до загуба на общата чувствителност, често се появяват силни невралгични болки и
болните много страдат. Бедните жертви могат да живеят пет или десет години, докато болестта
прогресира. За съжаление няма известно лекарство, което наистина да е ефикасно. Симптомите
могат да бъдат лекувани, но самата болест е неизлечима. Векове наред чаулмугровото масло е
било всеприетото лечение за проказата. В наше време, независимо от развитието на фармацев-
тиката, това масло и неговите етери продължават широко да се използват в много части на света.
То се получава от семената на плодовете на едно голямо дърво в Индия. Твърде е възможно това
масло да е било познато и използвано в Палестина, която активно е търгувала с околните страни,
включително и с Индия.

В Новия Завет са споменати дванадесет случая на проказа и за десет от тях трябва да се
приеме, че са от една група. Според Евангелието на Лука (17:12-19) Исус излекувал десет
прокажени и единият от тях се върнал да му благодари. Никъде в Новия Завет не се споменава,
че Исус е ходил по селата, създадени специално за изолация на прокажените. Описани са само
няколко случая, когато случайно се е срещал с тях. Може би това обяснява защо не се е
отвращавал и страхувал от тях. Съгласно моите проучвания с Наоми, той е прекарвал много
време сред тях, в техните домове.

Описах всичко това с толкова много подробности, защото смятам, че познаването на тази
обезобразяваща болест ще направи много по-живи условията, при които са работили Исус и
последователите му.

Когато Наоми каза, че първото място, където групата на Исус щяла да иде, било селото на
прокажените, започнах да разбирам логиката на исусовото мислене. Той е осъзнал, че
племенницата му е решила да върви с него и че той не е в състояния да я разубеди. Ако я заведе
на това място, при прокажените, това би било "кръщение с огън". Тук тя трябвало да бъде сред
нещастните хора, страдащи от болестта в най-тежката й форма. Това щяло или да я издигне, или
да я пречупи. Щяла да разбере, че този вид работа не е приятна, че тя означава да си изложен на
човешките страдания и на доброволна изолация. Не е случайно, че Исус е решил да постави
Наоми в такава ситуация и да я изложи първо на най-лошото. Вероятно е мислел, че ако не би
могла да го приеме, тя ще му се помоли да я върне в безопасността на бащиния й дом. Вярвам, че
той би уредил тя да се върне, но в такъв случай това щяло бъде нейно решение и тя трябвало да
живее според него. И тогава нямало кого да обвинява, освен себе си. Тя щяла да послуша сърцето
си и бързо да разбере дали пътят на Назарянина е и нейният път.

Когато на следващия сеанс продължихме историята, си помислих, че нищо интересно не би
могло да се случи по време на пътуването от ден и половина. Поради това придвижих Наоми
напред до неговото завършване.

Д: Това първо пътуване след напускането на бащината ти къща е към своя край. Какво
правиш? Какво виждаш?

А: Ние влизаме в селото на прокажените. Виждам един голям басейн с вода, виждам и
хълмове. Селото е закътано сред варовикови хълмове. Сега влизаме в селото.

Д: Пътуването беше ли трудно?
А: Доста дълго, беше много горещо, но не срещнах никакви трудности.
Д: Знаят ли другите от групата, че ти всъщност си момиче?
А: Не. Те мислят, че съм младо момче. Облечена съм в роба на младо момче. Но въпреки че
лицето ми изглежда малко женствено, в тази възраст е трудно да се различи. Аз съм слаба и
жилава, това е добра маскировка за момче.
Д: Имаш ли друго име?
А: Нямам... чакай да видя. (Възкликва) Сега си спомням. Не бях помислила за това, защото
главата ми е пълна с толкова много неща. Когато ме представяше, Назарянина се поколеба. Но
после ме представи като Натанаил. Натан.

52

Д: Натан. Каза ли им, че сте свързани по някакъв начин?
А: Не. Каза, че съм син на негов близък приятел, който се опитва да открие дали това е
верният път.
Д: Било е много дипломатично. Чудя се какво ли знаят за теб другите от групата? Този път
той ще се отнася към теб като към Натанаил или Натан. Каза ми, че селото е закътано сред
хълмове, нали?
А: Да. Ще се опитам да го обясня. Това е малка група от варовикови хълмове, които не са
много високи. Селото е в подножието им. Езерото може би е от голям извор. То е от другата
страна на селото. Това с малка колония. Има някакви растения, но областта е сравнително
суха и пуста.
Д: Далече ли е от други села и градове?
А: Да. Избрали са това място заради отдалечеността му. Към тези хора не се отнасят
добре и те се нуждаят от някакво място, където да могат да живеят сравнително спокойно.
Д: Защо не се отнасят добре към тях?
А: Тази болест причинява деформации и предизвиква голям страх у хората. Така че те не са
настроени приятелски към болните. Едва поглеждат тези нещастни същества, особено когато
болестта наистина е в критичния си стадий. Страхуват се да не се заразят.
Д: Виждала ли си хора, болни от тази болест?
А: Не. Но аз наистина не се страхувам, защото чувствам, че съм там, където трябва да
бъда. И гласовете и молитвите ми дават сила да вярвам, че ще им бъда полезна. Да знам, че ще
помагам в лечението, било физическо или психично, това ми дава сила.
Д: Това, че Исус не се страхува да отиде там, предполагам също ти дава сила.
А: Да. Липсата на страх у него прогонва всеки страх, който би се появил в мен.
Д: Каза ми, че имало още няколко човека в групата, нали?
А: Да. Ще се опитам да ги преброя. Струва ми се, че са около... дванадесет.
Д: Всичките ли са мъже?
А: Има две по-възрастни жени. Мисля, че това са жени, които са опитни в лечението. Те са
пътували и друг път с него. Може би го придружават най-вече, когато той идва в това село.
Д: Мислиш ли, че е бил и друг път в това село?
А: Да, бил е. Той посещава повторно много места. Болните живеят с надеждата за
неговото връщане.
Д: Имаш ли представа колко дълго ще останете там ?
А: Мисля, че трябва да минат седем дни.
Д: Сред хората ли ще живееш, докато той е там, или не знаеш?
А: Ние си направихме наш бивак, но той е в селото. Аз трябва да бъда до него и да се уча от
лекарите. Ще бъда само наблюдател или помощник.
Д: Значи някои от групата са лекари?
А: Да. Знам, че жените са присъствали при раждания и са помагали. Те са помагали на
лекари, така че имат такива знания отпреди.
Д: Мислиш ли, че някои от мъжете са лекари?
А: Не изцяло обучени, не и този път. Не е възможно винаги, когато той е готов да тръгне,
да се намерят лекари, желаещи да се присъединят,. Тези хора знаят как да работят с
прокажени-те и може би са помагали на лекари, така че могат да се справят.
Д: Значи при тези свои пътувания той обикновено взема със себе си лекари.
А: Да, ако намери такива и ако те желаят.
Д: Да, разбирам, че дори и лекар може да се страхува. Моля те, придвижи се напред и ми
кажи какво става?
А: (Въздиша) Добре. Ето, трима от нас влизат в една малка къща. Семейството се състои
от един възрастен мъж и една жена и ми се струва, че там има още двама души. Възрастният
мъж... (Внезапно пое дълбоко въздух и издаде звук от погнуса.) О, Боже!
Явно бе, че Наоми за първи път виждаше някой, поразен от най-тежката форма на болестта.
А: Старая се да бъда много силна, но... (тихо) много е трудно. Състоянието му е критично.
Струва ми се, че всичко, което може да бъде направено сега, е да се облекчи болката му и да се
надяваме, че скоро ще напусне тялото си.
Д: Ти каза, че там сте влезли трима. Исус ли е единият от тях?

53

А: Да, и една от по-възрастните жени. Тя носи пакет с превръзки и различни прахове,
които може да смесва, за да облекчи някои от раните. Това облекчава, но нищо не може
истински да победи болестта. Видях я в толкова различни фази откакто съм. И от време на
време ти се струва, че няма да стане по-лошо. Таи хора правят всичко възможно, на което са
способни за да живеят с вяра и да си помагат.

Д: Каза, че този човек е толкова зле. а те само ще се опитат да облекчат болката му. Жената
ли ще го направи?

А: Да, тя е тук най-вече, ш да превърже и облекчи най-лошите рани. Исус се моли и полага
ръце върху мъжа. И... то с сякаш виждам светлина, излъчваща се от лицето на болния мъж.
Назарянина слага ръцете си върху главата му и аз виждам тази блестяща светлина. После
слага ръце върху сърцето на човека. Остава така, наведен над него в безмълвна молитва. И аз
виждам на това място блестяща светлина. (Развълнувано) О! Трудно е да го опиша.

Д: Какво имаш предвид?
А: Прекрасно е, не, то е повече от това. То те изпълва. Изпълва всяка празнина вътре в
теб. И те кара да усещаш всяко нещо топло и приятно, и няма празнина. Трудно е да го предам
с думи.
Д: Усещаш това, само като го гледаш ли?
А: Да, да. Не можеш да кажеш, че този човек... лицето му е успокоено... сякаш болката е
много по-лека. А вчера Назарянина повдигна ръката ми и с пръста си направи кръг върху дланта
ми (тя показва тези движения). И каза: "Това също е сърцето. Центърът на твоята длан. В
центъра има друга сърдечна чакра." Ето защо има такава сила за лечение в тези ръце.
Енергията идва право през тях.
Д: Той използва ли думата "чакра"?
А: Сърце... център. Сърце., чакра? Не съм сигурна.
Д: Той имаше предвид твоите ръце или неговите?
А: Мисля, че имаше предвид ръцете на всекиго. Той взе ръката ми... взе и другата, и каза:
"Това също са сърдечни центрове." (Тя отново направи движения, описващи кръгове в центъра
на дланите й.)
Д: Той нарисува кръгове на дланите ти ли?
А: Да. Може би това е част от моето обучение, защото аз винаги съм чувствала енергията
и силата там. Всеки път, когато ме докосваше, то беше много силно. Така че вероятно ако
знаеш връзката, ако долавяш връзката и това е направено от сърце и с чистота, тогава
енергията е пряката връзка. А енергията от сърцето е най-силното от всички лекарства.
Д: Много хора не биха могли да разберат това, нали?
А: Мисля, че не. Но на мен ми изглежда толкова естествено.
Д: Значи той мисли, че освен сърцето ти има и други сърдечни центрове по тялото, така ли?
А: Така го обясни той. Така го разбрах и аз, а никога досега не съм чувала някой да е казвал
подобно нещо.
Д: Може би това обяснява някои от начините, по които той лекува.
А: Когато го каза, ми се стори напълно вярно. Има толкова много смисъл в него. А после,
когато го наблюдавах, всичко ми стана съвсем ясно. Вгледаш ли се в хората, разбираш, че това
е едно средство. Този нещастен мъж бе в такава безнадеждна мъка, а сега лицето му е
спокойно.
Д: Мислиш ли, че другите в стаята могат да усетят това, което ти усещаш?
А: Не знам. Мисля, че те трябва да усещат нещо, защото... тишината е толкова различна.
Трябва да усещат енергията или просто да виждат любовта и грижата, излъчваща се от него.
Д: Навярно всеки, който го види, ще разбере, че това е един необикновен човек.
А: Не. Той разбира толкова много и е в такава хармония в своята... (трудно й бе да намери
думите) връзка е Бога, е Бог в него или с Божията цел. Не знам точната дума. Но знам, че
повечето хора дори не могат да доловят нещата, които са така ясни и прости за него.
Д: Мислиш ли, че е различен от другите хора?
А: Той е различен поради своята чувствителност и разбиране, и още, поради пълното
отсъствие на страх. Той е толкова сигурен в своето място и в своя дълг.
Д: Чувала ли си някой да казва, че той може би е различен от другите?

54

А: Да. Има хора, които го смятат за нещо като бог. Той притежава сила и способност,
каквито аз никога не съм виждала. Знам, че е от плът и кръв, но знам също, че духът и
енергията му са различни.

Д: Чувала си хората да казват, че той е нещо като бог?
А: Да. Защото когато го видиш да прави някои неща, няма друг начин да си го обясниш. И
все пак той се опитва да ни научи, че и всички ние можем да бъдем като него и бихме могли да
вършим това, което той прави. Само че си мисля, че повечето от нас не са в състояние да
намерят чистота на сърцето и на желанието. Много е трудно да вървиш по път като този и
да не бъдеш привлечен от нещата, които отклоняват повечето мъже и жени.
Д: Да. В човешкия живот е трудно да останеш чист. По това той се различава.
А: В това отношение той не прилича на никой друг.
Д: Чудя се какво ли си мисли, когато чува хората да казват, че е като бог?
А: (Засмива се.) Но той не го приема. О, спомням си да казва... той каза нещо такова:
"Братя мои, аз не съм нещо повече от вас. Аз само разбирам какво мога да бъда и как мога да
служа. Аз истински обичам и вярвам в моя Бог". Опитваше се да обясни каква според него е
целта му.
Д: Как вижда той своята цел?
А: Мисли, че е пратен тук, за да бъде учител на живота, едни лъч в живота. Да бъде
пример за това, какво може да бъде човечеството и какви дарби притежава. Да покаже, че
всички хора могат да правят това, на което той се старае да ги научи.
Д: Разбирам, но знаеш какви са хората. Много е трудно да стигнеш до някои от тях.
А: Да. Повечето хора живеят в такъв страх от нещо или от много неща. Докато не
прогонят този страх и не престанат да се боят от знанието за себе си и от това да слушат
сърцето си, до тях не може да се достигне. Те трябва да го намерят в себе си.
Д: Да, разбирам. (Върнах се към сцената, която тя гледаше.) Но той работи в стаята с този
човек, който вече няма болки. Той направи ли нещо друго в тази малка къща?
А: Остана известно време при болния, после отиде при жената и просто хвана -ръцете й.
Почти не мога да доловя какво й говори, но каза, че ще се върне. Ще отиде да посети друг.
Д: И ти ли ще отидеш с него?
А: Да. Ние тръгваме... О, това е много тъжно. В къщата, където влизаме, са приютени
деца. които нямат семейство и родители. Знаеш ли, не всички от тези деца изглеждат болни.
Не можеш да кажеш, че са болни. Знам, че тази болест има различни стадии и се развива в
различни възрасти. Някои от тях изглеждат толкова добре. А други са така... обезобразени
(въздъхна дълбоко). Това е къща за деца.
Д: Заедно ли живеят тези сираци?
А: Да. Има една сестра, която винаги стои при тях. А през деня идват и други да й
помагат.
Д: Той какво прави там?
А: Отива при всяко дете и... или им говори или... Той винаги докосва. Виждам го как
усмихнато и с любов докосва лицата им, а после слага ръцете си върху тях. Трябва много време,
за да говори с всяко едно от тях.
Д: Можеш ли да чуеш какво им казва?
А: О! Има едно малко момиченце, скрило се е в ъгъла... пита го как се казва... (усмихна се) и
го взема в скута си. А тя го пита дали ще оздравее, или ще умре. Той й отговаря, че ще бъде
здрава, ще порасне и ще се грижи за децата. И че трябва да има чисто, любещо сърце, и че не
трябва да се отчайва, защото е там, където Бог има нужда от нея. И че ще познае любовта
и... това е, което й казва. (Всичко това бе изречено с дълбоко вълнение).
Д: Това е чудесно. А какво прави малкото момиче?
А: Тя просто седи, вперила поглед в него. Той я прегръща и я сваля от скута си. Тя се
усмихва. Ето, приближава се едно момче, което има само един крак. О, то е в много лошо
състояние (въздъхна дълбоко). Но Исус отива, коленичи до него и слага ръцете си върху
момчето. И малкото му личице се вдига, то поглежда нагоре, а по бузите му се стичат сълзи.
(Тя почти плачеше, докато го разказваше.) Но детето усети нещо особено. Сигурна съм.
Трудно ми беше да остана спокойна. Разказът беше много трогателен и аз усещах, че сякаш
наистина съм там сред всичките тези вълнуващи емоции.

55

Д: Сега виждаш ли нещо? Мисля си за онази светлина.
А: О, видях я... Струва ми се, че винаги виждам светлината. Може би не е така силна,
както преди. Имаше нещо много силно при онзи стар човек. Но винаги виждам малко сияние,
излъчващо се от ръцете на Назарянина, щом някъде ги положи. Този път я видях, когато
докосна е ръка главата на момчето, сърцето и краката му. Но аз виждам и сияние, златно
сияние... около главата на Исус... като малък полукръг.
Д: То винаги ли е там?
А: Не, не винаги. Понякога, когато той е с някой друг човек, то е там. Виждам го, когато
ме погледне. Но то не винаги е там.
Д: Стана ли нещо, когато сложи ръцете си върху малкото момче?
А: Да, успокои го. Той сякаш винаги носи спокойствие на хората. Това е, което видях.
Д: Значи не винаги става някакво чудо, когато прави това. Как ще определиш едно чудо?
А: Фактът, че болките стихват и хората се успокояват, мисля, бих нарекла "чудо". Но
няма да видиш тези така болни хората да станат и да ходят, и телесните им недъзи да
изчезват. Чудото е любовта, която ги успокоява. И ако трябва да оздравеят, това става.
Чувала съм. че някои хора никога не се заразяват от тази болест. А понякога тя изчезва от
само себе си и те не знаят защо. Но обикновено тя напредва и всичко, което можеш да
направиш, е да облекчиш болката.
Д: Значи тя има различни форми при различните хора.
А: Да. Понякога, ако енергията му бъде приета... може би това е при хората е по-силна
вяра или с повече сила за нещата, които чувстват, че идват от него. Може би на тези хора им
е по-леко. Макар че той ми е казал, че всеки си има своето време за връщане към Извора. Те
може би са за малко в това физическо тяло. трудно е да се разбере.
Д: Разбирам. Той има ли някакво обяснение, защо хората трябва да страдат така?
А: Той вярва, че това е част от напредването на индивида. Много е трудно да се обясни,
когато виждаш хора с такива мъки и страдания. Но той знае, че има причина за всяко нещо и
че трябва да извличаш поука от всичко. Нищо не става случайно. Може би те са създали това
учение в предишни времена, когато са били тук под друга форма. Заради това е позволено на
страдащите, на болните хора да си отидат по-рано от другите - защото урокът е свършил.
Д: Мисли ли той, че човешките същества са живели в друга форма?
А: Той не го обяснява точно така. но казва: "Когато преди са били тука, когато са научили
по-раншните уроци". Той го казва по друг начин. Но разбираш, че вярва, че не само веднъж
живеем на тази земя, за да учим и за да служим. И винаги, когато идваме, имаме Божия мисия.
Това е, за да ни помогне да научим и да разберем къде, като хора, трябва да бъдем. Така че няма
никаква пролука.
Д: Така ли учи и твоята религия?
А: Не. Никога в детството си не съм чувала тези неща, които слушам от него. И въпреки
това, когато ги чух от него, ми звучеше така ясно, така вярно, така познато. Знам, че е учил на
много места при много мъдри хора. Така е придобил ясна представа за толкова много неща.
Д: Да, много повече от един обикновен равин.
А: Да. Те не искат да чуят за нищо ново. И така той върви по своя път и проповядва своята
вяра.
Д: Може би това е причината не винаги да е съгласен с Храма.
А: Да. Това изпълва равините с тревога и страх, че вярата им ще бъде разклатена. Ще бъде
оспорена силата и властта им. И той може да направи това кротко и сдържано. Така научих,
че има много видове страх и не може да се види ясно или да се усети истината и светлината.
Трябва да се очистим от всеки пласт на страха. А ми се струва, че това би отнело много
животи.
Д: Сега разбирам защо равините се страхуват от него. Но нали обикновените хора няма да
оспорят тяхната власт?
А: Не, защото са израснали с учението, че "това е истината, това е Законът и не можеш
да се съмняваш или да го оспорваш."
Д: Те сигурно си мислят, че той е една необикновена личност, щом спори с тях.
А: Да. Много от тях, но не всички. Има някои по-мъдри и по-благородни. Те няма да се
застъпят за него, но няма да бъдат и срещу него.

56

Върнах се към сцената, която тя виждаше.
Д: Прави ли той нещо друго в къщата на децата?
А: О, той просто си говори с тях, а по-късно ще отидат заедно при извора. Или по-точно
онези, които могат да вървят с него.
Д: Това е чудесно. Ти правиш ли нещо друго през този ден?
А: Отивам с по-възрастната жена на едно (несигурна в думата) раждане и й помагам с
превръзките и праховете. Само помагам да се почисти и да стане приятно за хората.
Д: Значи, не си с Исус през цялото време. Има да се вършат много други неща. Струва ми се,
че правиш това, което искаше да правиш. Радваш ли се, че дойде, или съжаляваш?
А: Много се радвам. Предопределена съм да правя това. Сигурна съм. Нямам желание да
върша нищо друго. Както вече казах, ако бях останала при родителите си и се бях омъжила,
ако се бях опитала да имам семейство, щях да разочаровам много хора. Защото, ако вървиш
срещу сърцето и интуицията си, накрая това ще ти се случи. Тогава ще трябва да понесеш
този товар и всички ще страдат. Така че по-добре е да си честен и да причиниш по-малко
страдание. Винаги е по-добре да знаеш истината и къде трябва да бъдеш.
Д: Струва ми се, че за младо момиче, невидяло много от света, трябва да е много тежко да
вижда толкова ужасно болни хора.
А: Трудно е, защото не съм си представяла подобно нещо. Но има и едно изключително
силно чувство, че си нужен и полезен. Да давам и да получавам, това ми стига. Не ми трябва
нищо друго.
Д: Това е хубаво. Много други млади момичета биха поискал да се върнат вкъщи, след като
видят нещо подобно.
А: Не. Аз не искам друго. Искам да им бъда в помощ, доколкото мога.
Д: Това е похвално.
А: Не знам как да го обясня. Може и да не съм направила нищо друго в този живот. Но на
мен ми е необходимо това. Нуждая се от него толкова много, колкото и от всеки, на когото
бих могла да помогна. Защото няма нищо друго, което така да ме удовлетворява.
Д: Добре. Нека се придвижим с няколко дни напред и да видим, докато си в селото, дали
става нещо. което искаш да ми кажеш. Можеш ли да откриеш някаква случка?
А: Виждам по-приятен момент, когато всички сме се събрали при извора. Денят е
прекрасен и той е навън заедно с много хора от селото. Виждам го там как говори е вдигнати
ръце. Отива, взима малка чаша е вода и я подава на една от седналите наблизо жени. Тя изпива
водата. И той слага ръце върху главата й. казва: "Сестро, Божията светлина е върху теб. Тази
енергия протича през теб. Ти ще намериш сила и ще се освободиш от болестта. Защото си
нужна за други дела." И виждам жената, седяща в транс... усещам хладен полъх... И си
спомням, че времето минава. Той сяда срещу нея. Виждам как вдига ръцете си така (тя вдигна
ръцете си с дланите навън). Виждам онази светлина от сърцето му и около главата и в ръцете
му в центъра на дланите. Тя отваря очи. И всичко около нея е друго и по-спокойно... Плаче.
Взема ръката му, целува я и му благодари, защото знае, че в нея е настъпила промяна... Казва,
че чува глас да й говори. И знае. мястото й е тук, в селото, да стане лекар и да лекува, и да носи
успокоение на тези, които имат нужда от нея.
Д: Смяташ ли, че е излекувана от болестта?
А: Мога да кажа, че ми изглежда различна. Има видима промяна във вида й. Погледът й е
спокоен. Друг вид излъчване. Има промяна, но не мога да я изразя. Знам, че краката й са болни,
но не знам колко зле е засегната вътре. Така че ще видим. Но това вече не е същият човек.
Д: Чудя се дали има някакъв външен белег на болестта, който да се е променил?
А: Спомням си, това бяха краката й, тя вървеше трудно. Но не я видях да става или да се
движи. Тя си седи на същото място. Виждам как сълзите й се стичат след като целуна ръцете
му. Сълзи от любов и радост. Но лицето, погледът u е друг. Определено има промяна в
личността й. Мисля, че понякога физическите промени стават по-бавно; те не винаги
настъпват изведнъж. Внезапната промяна е в напълно различния й вид. Спокойствието,
светлината.
Д: Може би физическите премени ще станат по-бавно в един по-дълъг период от време.
А: Чувала съм, че става. Надявам се, това да се случи и при нея.
Д: Значи понякога той не само успокоява болката. Действа по много и различни начини.

57

А: Да. Той казва, че всеки има своя цел, свой план. И тези хора имат нужда от общата си
сила. за да издържат. Ако могат да видят в своето село, че хората се възстановяват и някой
им помага това само по себе си е лекуващо за другите.

Д: Да, така е. Мислиш ли, че той може да види какъв е техният път?
А: Мисля, че понякога може. Когато понякога докосне хората, струва ми се, че получава
ясна картина или ясни мисли. И изведнъж разбира какво им е предопределено да правят. Всичко
се изяснява.
Д: Явно той може да каже, че тази жена е предопределена да върши нещо друго.
А: Да. Не виждам това винаги да става така. Или понякога нещата ще се случат, но ние
дори няма да чуем за тях. Няма план за това. То се случва по различно време; няма определен
модел.
Д: След като си отидеш, може би ще се случи нещо, а ти дори няма да знаеш за това. Така ли
си мислиш. Добре. Нека преминем напред към друго нещо, което е станало, докато си била там.
Случи ли се нещо друго интересно?
А: (Пауза) Да, това бе много особено. Но аз... О, да! Видях го да взема превръзки и прахове и
да ги поставя на лицето на един мъж, чиито бузи са разядени. А след това сложи ръцете си
върху тях, като се молеше. Когато на другия ден отидохме да видим мъжа, промяната беше...
(въздиша). Трудно ми е да го кажа, защото просто ми се струваше, че не може да бъде вярно.
(Със страхопочитание) То бе... като че ли бузите му бяха пораснали отново. Болестта все още я
имаше, но дотогава никога не бях виждала праховете да правят това, когато жените ги
употребяваха. Те винаги помагаха някак. Винаги успокояваха болките - особено при тежките
форми имаше значителна промяна. Но този болен мъж отваряше устата си и пиеше без
всякакви болки и... видът му бе променен, също както при жената. Мисля си, че понякога може
би Назарянина знае... може би долавя ясно, има ясна картина. Може би знае, че макар това да е
пътят на човека, той духовно вече е напреднал много. Може би някак сърдечната му енергия,
свързваща го с Назарянина, е толкова силна, че въздейства върху физиката му. И лицето на
този мъж се бе възстановило, макар че болестта не си беше отишла. Той сякаш беше друг
човек, с друго отношение към себе си. Можеше да движи и да ползва устата си, и можеше да
го прави без изобщо да усеща болка. Така че стана едно голямо чудо. Всичко това са чудеса.
Мисля, че всяко нещо би могло да бъде чудо.
Д: Но не винаги се случва така.
А: Не. И си уплашен. Всъщност, не, може би не това е точната дума. Но да разказваш, че
си видял нещо, подобно на това, сякаш го прави някак по-нереално. Понякога, ако го задържиш в
себе си и знаеш, че е вярно, то остава такова, каквото си го видял.
Д: Защото е толкова трудно да повярваш.
А: Но това беше... толкова особено.
Д: Помага ли на всеки, с когото е в съприкосновение, или на някои хора изобщо не помага?
А: Мисля, че на всеки носи успокоение. О, то не винаги остава. Но се вижда, че когато е при
тях и ги докосне, болката се успокоява. Рядко се случва болестта да се промени, но те, макар и
за малко, винаги се успокояват.
Д: Чудя се дали има хора, на които изобщо не може да се помогне.
А: О, мисля, че би могло, но аз никога не съм присъствала на такъв случай. Виждала съм го
да слага ръцете си върху тях и да им говори. Струва ми се. че това им помага, макар и за
кратко.
Д: Значи на всеки помага в различна степен. Остана ли в селото седем дни, както очакваше?
А: Да. Ние бяхме там седем дни.
Д: А след това какво прави?
А: Тръгнахме за друго селище.
Д: Чудя се, ще се върнеш ли вкъщи?
А: Не. Мисля, че това пътуване ще бъде за три периода по седем дни. Той иска да посети
определени места.
Д: Знаеш ли какво ще има в следващото село?
А: Това е едно градче, в което той има много последователи. Те го канят, искат да чуят
словата му.
Д: Много ли е далече?

58

А: Нека помисля... ще отнеме два дни.
Д: Научи ли някои от имената на мъжете от групата, с която беше през всичкото това време?
А: Да. Има... Йоан, Езекия и Йеремия... Давид. (Спира, сякаш мисли.) Не съм сигурна.
Д: Естествено, че щом си била толкова време с тях, ще знаеш някои имена. Каза ми какво
правят жените. А през това време какво правят мъжете?
А: Знаеш ли... не се случва да общувам много е тях. Мисля, че някои поправят къщите, а
други са писари и учители. А е някои изобщо не съм била, дори не ги виждам. Вероятно те имат
специфични задачи и помагат по друг начин. Някои от тях се усамотяват и се молят или учат,
така че не ги виждам през цялото време.
Д: Разбирам. По много начини може да се помогне в едно село, където всички са болни. Биха
могли да се поправят разни неща, така че мъжете сигурно помагат по този начин. А ако са
учители, те ще работят в друга област.
Това изглеждаше много практично. Тълкуването на библейските истории за Исус и
учениците му създава впечатлението, че те са го следвали от място на място, като са го слушали
и са се учили от него. На мен това тълкуване ми се струва по-правдоподобно. То изяснява какво
може би е ставало всъщност. Разбира се, Исус е привличал хора с различни способности, които
са могли практически да помагат на хората. В края на краищата всички те са живеели в реалния
свят, пълен с трудности. Това показва също, че Исус не е смятал да прави непрестанно чудеса.
Той е вземал със себе си лекари (мъже и жени), за да ползва техните прахове и лекарства.
Всъщност не е разчитал само на собствените си сили. Библията го представя като всемогъщ, като
нямащ нужда от никого. Вярвам, че той е бил много повече човек, отколкото някога му е било
признато. Ако не се е нуждаел от никого, тогава е щял да може да поправя и къщите по
чудотворен начин. Учениците и последователите му правели всичко, което било по силите им.
Не са били лентяи, гледащи как майсторът си върши работата.
Д: Струва ми се, че Исус се е заобикалял с много и различни хора при своите пътувания.
А: Да. Обикновено те го търсят. Много от тях усещат нужда да дават и да помагат с
това, което най-добре могат. И така, изглежда те винаги са там в точното време и той има
хората, който са му необходими.
Д: Има ли Йоан някакви специални задачи?
А: Струва ми се, че е много близък на Исус и че се опитва да бъде другите му очи и уши. Той
поддържа връзката така, че хората, които се нуждаят да го видят, го виждат. Йоан се
грижи той да отиде при събралите се хора и организира много от дейностите и срещите.
Д: Смяташ, че той върви пред групата и урежда тези неща?
А: Понякога го прави - зависи от вида на пътуването. А когато стигнем до
местоназначението, струва ми се, че той организира дейността ни, като следи всичко да бъде
направено, и насочва вниманието на Назарянина към неща, които той трябва да знае.
Д: Тогава той ще знае, ако някой поиска среща или събиране.
Това също е едно практическо решение, за което Библията не споменава. Йоан е бил нещо
като човек за връзка с обществото. Исус не е можел просто да се скита от село на село: нуждаел
се е от някой, който да върви преди него, да разбере дали всичко е в ред и да провери дали няма
някаква опасност.
Д: Ти каза, че в селището, в което отивате, имало групи от негови последователи. Как е
името на това селище? Чула ли си как го наричат?
А: То е нещо като... Бар-ел. (Тя го повтори и аз го казвах след нея.)
Д: И вие ще стигнете там след два дни. То ще бъде различно. Сигурно там няма да има
толкова много болни. Да, като начало той ти показа най-лошото, нали?
А: Да .Нали разбираш, това е добре.
Д: Може би скритата мъдрост тук е, че ако ти не можеш да издържиш, той веднага би
разбрал това (двете се засмяхме). Имаш ли нещо против пак да дойда и си поговоря с теб?
Толкова ми е приятно да слушам за пътуванията и историите ти. Аз също искам да уча.
А: Така е и за мен.
Д: И искам да науча колкото може повече неща за този човек, така че ти ми помагаш.
След това изведох Ана до пълно съзнание. Пуснах магнетофона, докато тя ми разказваше
някои неща, които си спомняше от сеанса.

59

А: Спомням си, че хората, които не оздравяваха или нямаха никакво подобрение, не се
сърдеха на тези, с които това ставаше. Точно сега, когато споменът ми още е толкова ясен, го
преживявам много силно.

Д: Нямаше никакво негодуване ли?
А: Не. И по някакви причини тази мисъл ми идва в ума сега - защото точно сега го усетих
като нещо необикновено.
Д: Да, всичкото е необикновено! (Засмях се.)
А: Може би бе достатъчно, че всички, които бяха в контакт с него, усещаха спокойствие,
чувство на пълнота, дори когато това бе за кратко. Може би това свързващо чувство даваше
достатъчно радост и на другия човек и премахваше, каквото и да било недоволство.
Д: Това показва, че всичко, което е правел, е било срещу човешката природа.
А: Опитвам се да сравня това с някоя друга регресия, която сме правили. Същото е, но
това е много по-... поглъщащо и емоционално, бих казала. Може би нещо от това е останало с
мен. Мисля, че при всяка регресия научавам по един урок за нещо. Чувствам, че този е наистина
добър, защото много ясно го усещам. Искам да кажа, че за мен мъжът бе истински. Когато
погледнах в онези очи - още го усещам - почувствах такава пълнота. Никога преди не съм
преживявала подобно чувство - да бъдеш така абсолютно изпълнен с доволство и любов. В мен
винаги е имало едно малко празна място и то бе изчезнало.
Д: И сега ли го няма?
А: Да, когато работим изчезва. То не е изчезнало в този живот. Но... винаги съществува
това малко празно заядливо местенце. Когато бях с него и погледнах в очите му, това бе
най-пълното емоционално преживяване, което изобщо някога съм имала.
Макар Ана да го изразяваше различно, тя по същество описваше същото преживяване, което
Мери бе имала. Явно това беше удивителното въздействие на Исус върху хората.
А: Когато съм в регресия, е толкова естествено да бъда там. но когато се събудя, това е
последното нещо, за което мисля. Наистина преживявам силни емоции, но те са пречистващи.
Имам предвид, че се чувствам много спокойна.
Д: Е, не би могла и да си пожелаеш по-хубаво изживяване.
Това бе един интересен въпрос, възникнал в този сеанс: фактът, че Исус не е лекувал всеки,
когото е срещал. Тази идея бе представена и в Исус и есеите. Той е можел да успокои болката и
страданието на повечето от тези, които са били в контакт с него, но пълно отстраняване на
симптомите и пълно възстановяване от болест или недъгавост са били редки. Имало е и много
случаи, когато лечението не е приемано и Наоми добре изясни, че това не е било в ръцете на
Исус. То е било свързано с кармата на човека и със съдбата му в живота. Дори и Исус не е могъл
да тръгне срещу по-висшите сили, контролиращи тези неща.

Глава 8
СЕЛИЩЕТО НА ГАЛИЛЕЙСКОТО ЕЗЕРО
Следващата седмица, когато започнахме сеанca, върнах Ана (като Наоми) до времето, когато
пътуваше с Исус.
Д: Нека се върнем до момента от първото ти пътуване, когато с Назарянина и останалите от
групата напуснахте селото на прокажените. Ти ми каза, че отивате в друго селище, където той ще
се срещне с други свои последователи. Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3...
Пристигаме във второто селище от пътуването ти с Назарянина. Какво правите?
А: Влизаме в едно селище на брега на езеро - езерото на Хенарет. Имаме среща е последова-
телите му, с привържениците на този път в живота, на това учение. Нашето идване тук,
доколкото разбрах, е преди всичко с цел разпространяване на словото и увеличение на нашия
брой.
Записах фонетично името на езерото. По-късно, когато имах възможност да погледна в
картата на Библията си, намерих езерото на Хинерет, наричано още Генисаретското езеро,
отговарящо на фонетичното означение. Мислех, че това е забележително. Това е староевейското
име на Галилейското езеро. Никога не съм го знаела под друго име. Открих при моите
изследвания, че както на староеверейски, така и на арамейски "yam" означава и море, и езеро, и
че гръцкият превод на Библията е подражавал на това.

60

Ана имаше съмнения относно достоверността на тази странна информация, идваща от
подсъзнанието й по време на сеанса. Когато направих откритието си, аз й го казах, но тя не можа
да познае името Хинерет. Обясних й, че това е старото име на Галилейското езеро. Тогава тя
попита с напрегнат израз на лицето: "Какво е Галилейското езеро?" Това бе съвсем неочаквано.
За миг останах слисана, защото разбрах значението на въпроса й. Всеки християнин знае името
на това библейско място, защото то е свързано с живота на Исус. Този факт показваше без
всякакво съмнение, че Ана няма дори елементарни познания за неговия живот и за Навия Завет.
Когато й обясних, тя се почувства по-добре, защото това доказваше убедително, че тази
информация не идва от.собствения й ум.

Д: Повечето хора в града привърженици ли са, или и тук трябва да бъдете тайно?
А: Тук има голяма група. Трябва да се държим сравнително тихо, но можем да се
чувстваме в безопасност. Това е малък град. Струва ми се, че хората, които живеят тук, имат
еднакви мисли. Така че можем да се чувстваме спокойни.
Д: Не е ли опасно да се срещате на открито?
А: Не, защото тук изглежда има разбиране. На пръв поглед това е само един малък град, но
хората са много внимателни относно ученията.
Д: Каза ли ти някой името на този град? Има ли име?
А: Това е селището на езерото на Хинерет.
Д: Само това ли знаеш? Има ли някакво определено място в селището, където ще отидете?
А: Да. Има едно място до езерото. Първо ще отидем и ще се изкъпем в езерото. Това
изчистване е нужно и за тялото, и за духа. Една част от брега е осеяна с много малки скали. И
в тези скали има галерии за срещи. Не всеки ги знае, защото те имат фалшиви фасади. Това е
мястото на срещата ни, но ми се струва, че ще останем на самия бряг на езерото.
По-късно направих проучвания за това място край Галилейското езеро. Има много места,
където планините и скалите се спускат надолу фактически до брега на езерото. Това особено
важи за Магдала (домът на Мария Магдалена), където крайбрежният път се вие по един стръмен
скат на планината. А около Арвил има пещери, за които се говори, че са били скривалища на
престъпници и на политически бегълци по времето на Христос. Някои от тези естествени пещери
са били разширени, за да служат за подслон, а други са така високо, че не можело да бъдат
открити от войниците.
По времето на Христос Галилея е била една от най-плодородните земи на Земята. До 680 г.
сл. Хр. около Галилейското езеро имало огромни гори. Но плодните дървета, възхвалявани от
историка Йосиф, сега са се превърнали в блед намек за предишното величие. По-голямата част от
горите са изчезнали и на много места са заместени от разпръснати пустинни местности. По
времето на Исус климатът в долината с езерото е бил горещ и потискащ, защото планините
пречели на морския бриз. През зимата хълмовете и брегът се зеленеели, но през дългото лято над
всичко царяло потискащо безплодие.
Доказано е, че хората можели да стигнат пеша от Ерусалим до Галилейското езеро за три
дни. През лятото избягвали долината заради голямата горещина. Пътуванията обикновено се
правели само през зимата или в ранна пролет, когато времето било топло и можело да се приспи
на открито. През всички сезони долина на река Йордан била предпочитаният път за хора, които
избягвали да минават през градовете поради страх от управата или по някакви други причини.
Библията твърди, че Кана, в Галилея, било едно от любимите места на Исус. Историците
смятат, че Кана е бил подходящ център за всеки, който искал да организира бунт, а имал силни
врагове в по-големите градове и поради това не би могъл да направи постоянната си база на
друго място. Може би това е била една от причините за странстванията на Исус. Опасно било да
остане дълго на което и да било място, освен ако не знаел със сигурност, че там е спокойно.
Истории за неговите умения бързо се разпространили от Галилея из цяла Палестина.
Известно е, че Галилея имала тесни връзки с всички части на Палестина, така че информацията
за Исус бързо стигала до всички краища на страната. И властващите в Ерусалим постоянно били
информирани за тази подривни дейности. Те смятали обаче, че няма защо да го спират дотогава,
докато се намирал далеч от по-големите градове. Или докато не станало ясно, че той подтиква
към бунт.
Изследванията разкриха, че в тази част е имало буквално стотици малки градчета и села,
които не са отбелязани в историята - или поне споменаването им не е достигнало до нас. По

61

времето на Христос са съществували и множество големи градове, за които изобщо не е
споменато в Библията. Ето защо не би трябвало да ни изненадва, че по-малките са изчезнали от
погледа и от летописа. Вярвам, че историческите сведения за долината на река Йордан и за
Галилейското езеро напълно отговарят на местата, описани от Наоми.

Д: Мислех, че отиваш в къщата на някого.
А: Смятам, че те са решили така, за да бъдем в безопасност. Виждаш ли, когато имаш
шепа хора, можеш да го направиш. Но тук има една голяма група.
Д: Нали ми каза, че Йоан върви напред и урежда нещата?
А: Да. Мисля, че от началото на пътуването си те добре знаят къде ще бъде настанен
всеки човек. Могат да се отклонят тук и там от пътя си в зависимост от важността на зада-
чата. Но обикновено Йоан е подготвил така нещата, че по възможност, всичко да върви гладко
и спокойно.
Д: Значи ще се срещнете в една от галериите в онези скали. Кога ще стане тази среща?
А: Струва ми се, че тя ще бъде утре, рано сутринта. Ще си починем тази нощ и в зори ще
се срещнем.
Д: Имате ли някакви проблеми с намирането на храна?
А: Не. Ние сме запасени е храна; носим си провизии с нас. Стараем се да не сме в тежест
на никого. Приемаме всеки подарък, който биха искали да ни дадат, било храна или подслон, но
трябва да разчитаме на себе си.
Д: Нека се придвижим до сутринта, когато ще се състои срещата. Кажи ми какво става?
А: Въведоха ни в тази галерия. Отпред скалата с закрита от камъни и дървета. Направили
са го добре. Сега виждам как скалата се отваря. На пода има няколко сламени дюшека и свещи.
И... има няколко дървени пейки и маси. Групата изглежда твърде голяма. Доколкото мога да
видя, те са около четиридесет човека. Добре е. че има и мъже, и жени.
Д: Ще може ли галерията да ги побере, или ще се препълни?
А: Да, тя е голяма. Отворът й лъже... влизаш в една широка галерия. Те са я обезопасили,
укрепили са я с различни материали, за да е сигурно, че вътре е безопасно. Струва ми се има
малък коридор, може би и няколко други малки галерии.
Д: Това нещо като естествена пещера ли е или...?
А: Да. Струва ми се, че те само са я изчистили от натрупалата се там пръст. Била е
естествена... тази галерия тук. А после една естествена малка пътека и... изглежда отзад има
няколко малки галерии.
Д: Сигурно няма прозорци, но има свещи.
А: Така е.
Д: И всички тези хора са дошли, за да го чуят. Можеш ли да ми кажеш какво става? Има ли
някаква предварителна церемония и процедура?
А: Човекът, който отговаря за тази среща, е много загрижен за безопасността на
Назарянина. Защото куриери са им донесли вест, че учението му се разпростира на шир и
длъж. И управляващите стават... неспокойни.
Д: Те не харесват популярността му, нали?
А: Да. Както и идеята, че хората трябва сами да мислят за себе си и да избират своя път.
Има хора, както в Храма, така и сред управниците, които не го обичат много. Така че тези
хора тук изразяват загрижеността си и обсъждат как да продължава неговата работа. Но
той става и започва да говори. Казва, че не трябва да се страхуват, защото той върви по своя
път, пътя на сърцето, насочван от Бога. И не се бои от нищо. Единственият му страх е, че не
би могъл да учи и да докосне всички хора, от които се нуждае в живота си.
Това бе изречено бавно и с прекъсвания, сякаш тя го чуваше да казва думите, които
повтаряше за мен в разкъсани изречения.
Д: Значи той не се страхува от слуховете и от онези хора, който са срещу него?
А: То няма да промени това, което той прави с живота си, защото знае, че върви с Бога. И
Бог е в него. Вечната светлина не е само в Храма; вечната светлина е в сърцето. И вечният
пламък никога не умира, дори и ако напуснеш физическото съществуване. Така че той ще
продължи да обикаля и да проповядва онова, което вярва, че е правилно и ще ни учи на това,
което вярва, че е смисълът на живота му.

62

Вечната светлина, за която стана дума, била светлина, която никога не угасвала и се
намирала във вътрешния двор на Храма.

Д: Но те .все пак са искали да го предупредят.
А: Да. Струва ми се, че напрежението се повишава. И ние от време на време чуваме тези
слухове. После за известно време всичко е спокойно. А знаеш, че управляващите са много
непостоянни. Ако са обезпокоени, те просто ще го покажат с един нов данък.
Д: (Смях) Това е техният отговор.
А: Да. Това е начинът им да нараняват и да манипулират. Ако се случи някакво особено
събитие, или ако е била спечелена някоя битка, вниманието им ще бъде погълнато. И нещата
ще замрат, защото вниманието ще бъде другаде.
Д: Свещениците просто се съгласяват с това, което управляващите казват, така ли?.
А: Свещениците ли? Свещениците и равините се различават. Да, римските свещеници.
Равините правят това, което е необходимо, за да оцелеят. Но те не са нито за управляващите,
нито за Назарянина. Така...
Д: (Смях) Те са по средата. Може би го смятат за най-безопасното място. Е добре, има ли
някакви други приготовления, или просто той ще говори?
А: Сега той говори. И... просто сърцето му говори. Той ще остане тук за малко и... това
селище изглежда ще е връзката. Струва ми се, че тук има много верни последователи, които
ще приемат възложеното им и ще тръгнат по своя път. Така че това е едно спокойно
пристанище, малко разтоварване, една връзка и отново на път. Струва ми се, че тази група ще
е способна да разпространява учението му. Те биха могли да проникнат в други области, да
бъдат приемани за римляни или за някакви други, и така да пазят учителя си.
Д: Значи това са хора, които познават учението му, така че той не трябва много да им
обяснява.
А: Да. Това са последователи, предани последователи.
Д: Казва им най-вече какво трябва да правят, така ли?
А: Да. Но има време и за молитва, и за разговори, така че уроците никога не свършват.
Така те си влияят взаимно.
Д: Чудя се дали им е казал нещо важно, което ти не знаеш?
А: О, не. Струва ми се, че той просто ги уверява, че не трябва да се страхуват. Каквото и
да стане, то е част от смисъла на съществуването му. И каквото и да се случи в живота му
или с него, това ще бъде урок, който трябва да се научи, урок с много дълбок смисъл. Той се
опитва да им напомни, че трябва да намират сила в Бога вътре в тях, да гледат чрез сърцето
си и бъдат в услуга на братята и сестрите си.
Д: През това пътуване как е облечен той?
А: С обичайните си одежди.
Д: С някой определен цвят ли?
А: О, цветовете са обикновени. Дрехите са предимно от жълтокафява материя. Понякога
имат и тази лента, която върви по края на дрехата, по качулката, по ръкавите и подгъва. Но
иначе са много прости.
Д: Облечен е като всички вас, така ли?
А: О, да.
Д: Добре. Но днес всички се събират, за да решат какво ще правят. Да получат инструкции,
така да се каже.
А: Да. И да го държат в течение за напредъка, който правят. Точно това е.
Д: Какъв напредък са направили те? Има ли нещо особено?
А: Изглежда те пътуват в свои малки групи. Щом чуят, че някъде има интерес към
учението му, те откриват това място и отиват там. Ако някой се нуждае от помощ или е
претърпял много несправедливост, те отиват там. Намират начин да помагат на хората с
каквото могат.
Д: В такъв случай те не само разпространяват учението, а правят много повече.
А: Да, защото едно от най-важните учения е да обичаш своите братя и сестри и да се
отнасяш към тях така, както би искал те да се отнасят към теб. Но с тази практика се
злоупотребява.

63

Явно Исус е учел последователите си наистина да помагат на хората, както и да
разпространяват учението му. Този момент също е изтъкнат в Исус и есеите - че, в противоречие
на библейската версия, той е окуражавал последователите си да се отделят от него и да тръгнат
сами по света. И да не чакат да направят това чак след смъртта му. Искал е те да не са зависими
от него.

Д: Той ще остане ли за известно време в този град?
А: Мисля, че би искал да остане още една нощ. Но чувства, че трябва да си вървим, затова
скоро ще напуснем селището.
Д: Значи ли това, че нищо друго важно няма да се случи тук?
А: Не. Само трябваше да се разбере, че те ще разпространяват учението. Изглежда те
непрекъснато ходят навън и правят това, но има и други неща, които вършат. Могат да
използват тази дейност като маскировка за всичко, което трябва да извършат, но те винаги
живеят с учението.
Д: Знаеш ли къде ще отиде той?
А: Струва ми се, че ще е в друг град. Казаха името... Гиберон?
В библейския речник има две подобно звучащи имена: Гавон, един град в хълмистата част на
Юдея, и Гебал, един разкошен град в ханаанската земя. Струва ми се, че Гебал по-точно би
отговорил на описанието на местността, през която те са минавали.
А: Струва ми се, че там има повече последователи, но те просто следват своя път.
Изглежда, че където и да отиде, той прави с лечението и учението си това, от което тези
хора се нуждаят.
Д: Може ли да се каже, че хората от селището при езерото са по-напреднали негови
последователи?
А: Да, но въпреки това той е тук, за да служи и да помага на тези, които го търсят. Но
струва ми се нищо ново не последва от тази среща. Те сега се справят добре. Мисля, че тук
няма някакви промени или неприятни събития.
Д: Значи всичко в това селище е така, както трябва да бъде. А на следващото място се
предполага, че последователите в известна степен са направили първите стъпки, но не са така
сигурни в себе си. Така ли е?
А: Да. Това селище изглежда е доста по-голямо. Струва ми се, че това при Генисаретското
езеро би могло да се нарече малка колония. Там, където отиваме, е по-голямо място.
Д: Много ли време ви е необходимо, за да стигнете дотам?
А: Той каза, че можем да стигнем до вечерта. Или ако не успеем, ще сме там рано на
другия ден.
Д: Значи не е далеч. Йоан уредил ли е нещата в това селище?
А: Да. Смятам, че ги е уредил.
Д: Йоан тръгва преди вас и вие не го виждате, докато не стигнете, така ли?
А: Така става понякога. Бих казала, че обикновено става така. Но има случаи, когато той
се връща при нас, за да ни отклони в друга посока или да ни каже, ако има промени.
Д: Значи той наистина върви напред и урежда всичко.
А: Да, и ние го виждаме отново, когато пристигнем там.
Д: Нека се придвижим напред до времето, когато сте в следващото селището. Кажи ми какво
става? Нали ми каза, че то е по-голямо?
А: Да. Виждам кладенец в центъра на един голям площад. Има широко място, където
хората идват да си вземат вода. Така както виждам площада и малките сгради, това прилича
по-скоро на малък град. (Пауза) Казаха ми, че мога да прекарам известно време тук, така че бих
могла да служа и да се уча. Изглежда ще работя е някого, който преди е пътувал е него, но явно
вече се е установил в това селище. Смятам, така би могло да се каже. Ще мога да уча, да
помагам да се предава учението и да се грижа за нуждаещите се. Аз ще бъда просто
помощник.
Д: Той на друго място ли ще отиде, докато ти си тук?
А: Да. Но ще се върне за мен. И след това изглежда ще се отправи пак към Ерусалим.
Д: Тук ще остане ли с теб и някой друг от групата?
А: Там, където ще бъда аз, няма да има други. Мисля, че в зависимост от нуждите на града
или селото, той всеки път може да остави някои от последователите си, за да изпълнят

64

определени задачи. Понякога остават там за кратко време, а понякога до края на живота си.
Струва ме се, че в това селище ще има някои от предишните му последователи. Може би те
работят в различни сфери - лечение или проповядване, или просто са там, за да помагат на
всеки, който се нуждае.

Д: Как се чувстваш сега, когато той те оставя там?
А: Чувствам, че съм готова да остана за известно време някъде. Ако той казва, че това е
мястото, където трябва да бъда, за да уча и да съм полезна, тогава значи за мен е много добре
да бъда тук. Аз съм така възродена и така изпълнена с това, което той ми разреши да правя и
да уча от него, но е съвсем естествено и това да се случи.
Д: Преди той да замине, случи ли се нещо?
А: Той говори с няколко мъже от селището. Те го насочиха да отиде на определени места и
му помогнаха да посети онези, които имат нужда от него. А тази вечер ще се съберат.
Виждаш ли, много от тези хора, посветили се на неговото учение, неговите последователи, са
успели да построят обширни стаи за срещи под домовете си, за да не могат да бъдат
открити.
Д: Значи той ще говори на свои последователи, които не са много опитни.
А: Да. Ще отговаря на въпроси, които обикновено са свързани с ролята на неговото учение.
Или, ако бъде развълнуван, ще говори по някой важен въпрос.
Д: Искаш ли да минем напред до вечерта на срещата и да ми кажеш какво става.
А: Бях представена на човека, с когото ще работя. Името му е Аврам (произнесено с
ударение на първата сричка). Ще живея в неговия дом, ще продължа да се запознавам с
ученията, но и ще му помагам във всяко нещо, в което той смята, че бих могла. Това ще бъдат
различни дейности - когато той работи с болни и възрастни хора или със сираци, или просто
ще уча другите.
Д: Исус как те представи - като Наоми или като Натанаил?
А: (Със стеснителна усмивка) Аврам... о, знам, това е трудно. Знаеш ли, аз съм стигнала до
точката, където просто усещам, че е глупаво да правя това. Мисля, че ме нарича Натанаил, за
да ме пази. Но знам, казал е на Аврам, че аз всъщност съм Наоми. Затова мисля, че скоро ще
настъпи промяна и вече няма да се нуждая от тази маскировка. Чувствах се много добре,
виждайки повече жени в онази малка колония. Но тук мога да съм спокойна и бъда това, което
съм. А ти знаеш, че аз раста и вече не приличам на момче. Мисля, че ще се променя.
Явно бе минало повече време, отколкото предполагах. В своя разказ тя можеше да сгъстява
седмици и месеци, особено когато те не се различаваха. Наоми растеше, придобивайки
физическите белези на млада жена.
Д: Това пътуване отне повече от няколко дни. Така ли е?
А: Мислех, че ще бъде няколко седмици. Но не беше така. Пътуванията ни се променят в
зависимост от нуждите и от това какво Йоан ще открие. Така мина известно време и тогава
разбрах защо чувствам, че съм готова да остана на едно място и да поема за кратко отго-
ворността. Аз съм на тринадесет и половина години и усещам, че тялото ми се променя. Не
мога още дълго да изглеждам като момче.
Д: Няма да можеш да се криеш повече.
А: Не. Той може би знае. че трябва да се появя такава, каквато съм, и вероятно това не е
само място, където да уча, но и където може безопасно да се извърши моята трансформация.
Д: Да. И когато той се върне и отново тръгнеш, ще бъдеш вече в облика на момиче.
А: И ще бъде безопасно и ще се чувствам добре. Вероятно там ще има повече жени, така
че ще бъде по-приемливо.
Д: Изненада ли се, че виждаш повече жени на онова място?
А: Да. Мисля, че приемат всеки, който е искрен и вярващ, но съгласно традицията повечето
жени са възпитани като моята майка. Изглежда има някои, които усещат така силно пътя си,
както аз усещам своя.
Д: Да. Нали повечето жени не са учили нищо?
А: Да. Случвало се, но много, много рядко.
Д: Затова е изненадващо да намериш толкова много жени. Предполагам, че това няма
значение за Исус, нали?

65

А: О, той прегръща всеки, защото вижда нещата по различен начин. Той приема човека за
човек. Когато живееш със сърцето си, долавяш другото - че ако си мъж, ти не си по-важен. Ти
си толкова важен, колкото всеки друг. Няма значение в какво тяло си. Важното е какво се
излъчва от това тяло.

Д: Разбирам. А ще имат ли среща в някоя от тези подземни стаи?
А: Да. Той приветства всеки. Изглежда тази вечер ще се опита да обясни, че и той както
нас върви по тази земя в тяло на човек. И още, че това, което е той или което може да направи
той. всеки от нас може да бъде или да направи. Трябва само да разкрием вътрешната си същ-
ност и да я осъзнаем. Той вярва, че когато заживееш със сърцето и разбереш, че в теб има Бог,
свързан с всеобхватния Бог, тогава ще си в състояние да разбираш по-добре всичко. И ще
знаеш, че можеш да лекуваш себе си и другите, било то в емоционално отношение или не. Той
каза. че ще разберем, че възможностите са тук и за всички ни.
Д: Изглежда много хора мислят, че само той може да върши тези неща.
А: Когато са го питали за това, той винаги се е старал да накара хората да разберат, че
не е така и че той е като всички други. Единствената разлика е, че е успял да осъзнае
човешките възможности. Няма никаква друга разлика. Той се облича като всички. Не иска нищо
особено. Иска хората да знаят, че наистина няма никаква разлика помежду им и че Божиите
закони са еднакви за всички. Най-важно е да живееш със сърцето си, да помагаш и да се
грижиш за ближния си.
Д: Но все пак той е бил обучен. Нали са го научили да осъзнава по-пълно?
А: Да, но през своето обучение той разбрал, че не трябва всичко да бъде така тайно, така
недостъпно за обикновения човек. Смята, че това не е редно. Той вярва, че Божията любов и
законите са за всеки и това се стреми да разпространява. Според мен, той просто тълкува то-
ва, което е научил, за да може да го предаде на обикновените хора.
Д: Да, защото много от тях мислят, че това учение е за шепа хора, а не за всички.
А: И това е довело до много спорове на други нива в обществото. Те чувстват, че силата,
която държат, им е отнета. Защото, ако обикновеният човек разбере, че може да мисли за
себе си, че може да върви по собствен път и да бъде добър и праведен, то това ще отнеме
тяхната власт.
Д: Значи мислиш, че някои от свещениците знаят тези неща, но ги смятат за тайно знание?
А: Мисля, че вероятно е така. Макар че не знам какво е тълкуването им. Всеки би трябвало
да има достъп до това знание, но важното е правилната му интерпретация.
Д: Ето защо те не одобряват това, което той прави. То е сякаш той казва тайните им на
всички. Те вероятно смятат, че обикновеният човек не е достоен да знае много от тези неща.
А: Затова той те изпълва с такава любов и радост - защото упорито се старае да предаде
посланието, че всички ние сме еднакви. Ние сме тук, за да си помагаме един на друг. Трябва да
се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас, и да сме там, когато
някой е в нужда.
Д: Задават ли му въпроси някои от хората?
А: Някой го попита как да се предпазват, когато разпространяват учението му и
усещайки, че то може да бъде за всеки, за обикновения човек. Как наистина могат да го
направят? Трудно е да се стигне до там, че да се прогони страхът.
Д: Да, това е съвсем човешко чувство. Какво каза той?
А: Той говори за търпението и за знанието. Казва, че ако не го вършиш със страх, вечната
светлина отвътре ще става все no-блестяща и тогава ще се освободиш от робството на стра-
ха. Но всеки от нас трябва да открие това сам за себе си. И мъдрият ще продължи предпазливо
и няма да се бои от истината и от това да я разпространява.
Д: Но това е много основателен страх, защото това, което се опитват да правят, е опасно.
А: Да. Но ако го правиш предпазливо и знаеш, че си бил молен за тази информация, тогава
думите постепенно проникват. Видиш ли това малко пламъче, дори не са необходими думи, за
да разбереш, че промяната е станала. Сякаш хората са дошли при теб и са попитали. И по
въпросите им разбираш дали си помогнал на някого. Това само по себе си е невербален контакт,
показващ на хората, че можеш да се грижиш. Грижа и помощ, без да искаш нищо в замяна.
Д: Но аз мога да разбера защо се страхуват. Зададен ли бе някакъв друг въпрос?

66

А: Един мъж казва, че му е трудно да разбере как може да му бъде равен. И Исус отива при
този човек и го кара да пипне ръцете и тялото му, за да разбере, че е от плът, и да усети, че
щом желанието и стремежът са там (усмихвайки се)... О, прекрасно е да гледаш, защото
можеш да видиш как любовта, излъчваща се от неговото лице, стига до другия човек. Като че
ли този друг човек е хипнотизиран и дори не се нуждае от думи. Назарянина учи, че независимо
какво е било миналото ти, добре е да стигнеш до тези чувства и до това откровение за всичко
в живота си. Добре е, защото моментът е най-важното нещо.

Д: Мъжът вероятно се пита как може да му е равен, когато Исус може да прави всички тези
чудни неща, нали?

А: Назарянина му дава да разбере, че нещата, които той прави и другият човек може да ги
прави.

Д: Това именно е трудно да се повярва. Учил ли е той тези хора или хората от твоята група
как да лекуват?

А: Те са много малко. Но това е много бавен и труден процес, защото човек трябва първо
сам себе си да излекува. И ако на някого е дадено много, тогава нещата не стават така. както
може да се очаква. Прекалено многото учене причинява объркване. Това ще предизвика връщане
назад или спиране. Така че трябва да си изключително внимателен и да им дадеш възможност
да правят само това, за което са готови.

Д: Да, ако им дадеш твърде много, те не биха могли -да го разберат.
А: И могат да се почувстват много безсилни. Трябва да научиш също, че нищо не можеш да
предвидиш. Необходимо е да се научиш да вярваш. Не винаги всяко нещо е възможно да се
изрази с думи.
Д: Да, вярно е. Когато той казва, че първо трябва да излекуваш себе си, чудя се какво ли има
предвид с това?
А: Той смята, че трябва да осъзнаеш, че ти си съвършено същество. Ти си любеща Божия
същност. Трудно се обяснява, но то е едно изпълващо те чувство на топлина и любов, както и
разбирането, че е добре да бъдеш себе си. Ти си съвършен такъв, какъвто си. И приемайки този
вид разбиране и любов, по-късно ще можеш да го прехвърлиш на другите.
Д: Значи без този вид любов към себе си човек е неспособен да предаде на другите учение
или лечение.
А: Да, защото вратите ще се отворят тогава, когато постигнеш вътрешното си
изцеление. Така че това не е бърз процес... обикновено.
Д: Знаеш ли какво е това "притча"? Чувала ли си да употребява тази дума?
А: (Усмихвайки се) Казвали са ми, че те се намират твърде често в писанията. Това са
истории, които имат двояк смисъл, ако говориш за това.
Д: Мисля, че е за това.
А: Те са написани така, че да имат буквален смисъл, а след това да имат и по-дълбок
смисъл, ако си подготвен да го разбереш. И в този, другия смисъл, се съдържа истината, една
истина, която е Божията истина.
Д: Ти каза, че са написани. Имаш предвид религиозните книги или какво?
А: Помня това, което баща ми ме е учил и писаните думи в Свещените книги, които се
четат в Храма. И когато спомена "притча", това бе първата ми мисъл.
Д: Чувала ли си тази дума да се споменава във връзка с Назарянина?
А: Мисля... Мисля, че той ги използва, особено когато е говорил със свещениците и равините
и с управляващите, или когато говори на големи групи хора. Тогава той може би говори е
"притчи", просто от предпазливост и за да поддържа спокойствието. Но той не ги употребява
в по-малките групи, защото чувства кога наистина е желан и кога хората наистина искат да
се учат. И тогава думите му са колкото е възможно по-прости и по-близо до истинското
значение.
Д: Той не се ли опитва да бъде тайнствен?
А: Не. Само... о, трудно е да го обясня. Ако трябва да научи някого на нещо или ако някой
трябва да открие собствения си път... мисля, че от това зависи. Знаеш ли, сега се сещам за
други времена и си го спомням да говори. Ако е пред голяма група или групата е сравнително
нова, в такъв случай понякога говори по този начин, но все пак го прави така, че другите да
могат да учат. А следващия път, когато се среща е тях, те обикновено го обсъждат. До

67

тогава би трябвало да са стигнали сами до отговора. Предполагам, че понякога това е
средство за обучаване.

Д: Тогава той не им казва значението. Оставя ги сами да го намерят.
А: Да, смятам, че понякога е така.
Д: Мисля, че понякога той би могъл да го използва като пример за някой, който не може да
го разбере по друг начин.
А: Да. Мисля, че точно това е, което се опитвах да кажа. Защото те ще го чуят много
пъти и като размислят в течение на времето, то ще предизвика цялостното им преобразяване
чрез отваряне на вратите. Защото ще го видят по един начин и внезапно тази светлина ще се
разгори и те ще достигнат до ясното разбиране. Така че това е и едно учебно помагало.
Д: Чудя се, дали понякога той не разказва истории, за да изясни някой въпрос и за да могат
обикновените хора по-лесно да го разбират.
А: Да, понякога.
Д: Той говори ли на хората по улиците или го прави предимно в тези групи?
А: Той няма да отпрати никого. Ще поздрави всеки човек на улицата. Ако му опонират, той
ще отговори. Притежава тънко чувство за реалността и знае кога може да проповядва, усеща
и кога е безопасно да го прави.
Д: Това именно се питам - дали при него постоянно идват непознати, които искат всичко да
разберат.
А: Той ще отговори на техните въпроси. Няма да отпрати никого.
Д: Но повечето хора, с които говори, знаят какво прави той.
А: Да. Защото той чувства, че като работи с тези хора, те ще научат учението в
най-верния му вид и ще го предават на другите. Все пак това знание на никого не може да бъде
дадено насила. Именно затова той прави тези пътувания. Но както казах, той непрекъснато
учи, защото не отказва и не отпраща никого. Той говори с хората на улицата, но то е различно
от това, да бъде с онези, за които знае, че наистина са жадни и готови за ученията му, и
които чувстват, че това е техният път. Хората осъзнават това сами.
Д: А хората, които изпраща из страната да разпространяват словото - като в първия град на
езерото - те само при обикновените хора ли ходят или...?
А .Тези хора.... той ги праща там, където се нуждаят от тях. Но той не е като някакъв
командир или генерал. Тези хора също са направили своя избор. Те знаят, те чувстват нужда да
служат. Така предприемат своите пътувания и продължават работата му, защото той не
може да бъде навсякъде. Те откриват по свой начин къде има нужда от тях. Хората се
свързват. И. подпомогнати от куриери, тези хора отиват там, където ще бъдат най-полезни
или където най-много се нуждаят от тях.
Д: Това се опитвах да разбера. Те не тръгват ли за да търсят и да набират нови хора?
А: Не. защото нещата не стават по този начин. Това не може да става насила. (Усмихва
се.) Той не търси нови членове, защото словото стига до тях без проблеми. Струва ми се, че
хората се свързват един с друг и то просто се разпространява.
Д: Значи по този начин става. Те просто казват на свои приятели или на всеки, за когото
мислят, че се интересува.
А: Или ако чуят, че някой се нуждае от помощ. Те биха отишли там, където никой друг
няма да иде. Така че това е част от службата им.
Д: Добре. Аз просто се опитвам да разбера кое как става. Случи ли се нещо друго на срещата
онази нощ?
А: Не. Той най-вече отговаря на въпроси и говори. И се опитва да разбере къде най-много е
нужен в селището. Утре ще се свърже с много хора. Струва ми се. че това е всичко за тази
вечер. Мисля, че когато свърши работата си тук, той ще си тръгне. Каквото и да е
необходимо, за да разбере кого трябва да види в селището, то вероятно ще стане до вечерта.
Д: Значи ще останеш в къщата на Аврам. Знаеш ли колко време ще мине преди той да се
върне?
А: Не съм сигурна точно колко, но може би ще бъде няколко месеца. Чувствам, че трябва да
остана на едно място и да служа и да помагам.
Д: Нека минем напред до момента, когато те оставя там. Случи ли се нещо необикновено,
докато той беше в това селище?

68

А: Той лекуваше, но нямаше нищо необикновено. (Смее се) Това бяха само обикновените
чудеса.

Д: Болните хора на едно място ли бяха събрани, или ги водеха при него?
А: О, те уредиха нещата така, че той да посети къщи, в които го приемат и където е
желан. Макар че не всички бяха на срещата.
Д: Някаква определена болест ли лекуваше той?
А: Имаше една болест на... не мога да я назова... в главата. Тази жена страдаше ужасно,
като че ли главата й бе стегната в менгеме. Беше и подута. Виждаше се буца на главата й и
той я освободи от нея. И тя... стана същото. Същата златна светлина около главата му,
около сърцето и ръцете му. И същата благост на лицето му. Но тя веднага можа да я усети.
Там имаше хора, които видяха какво стана. Трудно е да се повярва, но това е дар Божий.
Д: И спадна ли отока, спряха ли болките?
А: Да. Тя просто искаше да умре, молеше се да умре. Но времето й не бе дошло. И той
можа да й помогне.
Д: Да, това е едно чудо. Но както вече каза, ти си виждала много от тях.
А: (Усмихвайки се) А другите неща... той отиде и видя всеки, който имаше нужда от него.
Имаше и още едно събиране преди да си тръгне. И той (усмихна се) дойде и в къщата на Аврам.
А аз така... (дълбоко въздиша) много го обичам. Сложи ръце на главата и на лицето ми и каза,
че аз трябва да бъда Наоми и че няма от какво да се страхувам. Защото винаги ще вървя е него.
И ще науча много ценни неща и ще върша тук всичко с любов. Нежно ме прегърна и ме целуна по
челото. (Тъжно, почти плачейки) Тежко е да видиш как си отива, но знам, че това е мястото
на което трябва да бъда.
Д: Но той ще се върне. Това е важното. Той ще се върне и ще те вземе. А може би отива към
някое място, до което се стига трудно. Той мисли за твоето добро.
А: (Подсмърчайки) Да, може би.
Д: Все пак ти знаеш, че тук ще бъдеш добре и ще вършиш това, което той иска да правиш. И
той ще се върне. Ти каза, че според теб ще се върне в Ерусалим, нали?
А: Изглежда, че след всяко пътуване се отправя натам. Накрая се връща в Ерусалим, връща
се при хората, които трябва да види там. Ще посети също и семейството си.
Д: В Назарет ли? Ще можеш ли да идеш и ти с него?
А: Не знам дали ще е дошло времето, но може би.
Д: Чувала ли си някой да говори за един мъж, наричан Йоан Кръстител?
А: Йоан...? (Пауза)
Д: Това е друг Йоан. Може би е известен под друго име.
А: Мисля... този мъж беше на езерото. Не знам дали винаги е с него, но името ми е познато.
Имаше един мъж на име Йоан, когато бяхме на езерото и в малкото градче на Генисаретското
езеро. И когато извърши пречистването във водата... той каза, че това е за тялото и да духа.
Така че може би това е мъжът, за когото говориш.
Д: Това ли бе мъжът, който го направи?
А: Да. Той извърши един ритуал... един символичен ритуал на пречистване. Но не за всички
ни. Само за малцина. Но мисля, че го наричаха... не знам... Йоан от Водата? И това бе
духовният ритуал на пречистване.
Д: Какъв бе ритуалът?
А: Мисля, че това бе ритуал за онези, които отскоро познават ученията на Исус. Ставаше
така: потопяваш се във водите, а когато се покажеш, той изрича някаква благословия.
Символичното пречистване на духа с вода бе ритуал на посвещение на Бога и на пътя на
учението.
Д: Това е ритуал, който обикновено не се извършва, нали?
А: Бях чувала за него, но го видях за първи път.
Д: Има ли и други ритуали, които Назарянина извърши с групата?
А: (Пауза) Не с голяма група, не с нова група. Но неговият начин е просто да говори и да
използва ръцете си. Когато седим в тиха молитва, за да насочим вниманието си към нещо,
можеш да видиш и да усетиш разликата. Не знам дали това имаш предвид. За нищо друго не се
сещам.
Д: Мисля, че понякога в Храма извършват ритуали и обреди.

69

А: О, както в празнични дни със свещи и Свещени книги ли? Не. Мисля, че символичният
ритуал с водата беше за първи път. Но когато съм виждала Назарянина да говори, той
обикновено се старае да задържи нивото така, че да няма изолирани. И така, когато прави
нещо, той се стреми да включи всички хора. Така че той не използва ритуал, освен тихата
молитва и... начина, по който моли да бъде ръководен от Бога.

Д: Струва ми се, че ритуалите и обредите по-скоро биха го отдалечили от обикновения
човек. Бях любопитна дали върши нещо така, както свещениците в Храма го вършат. Но няма
нищо подобно.

А: Не. Той се старае срещите му да приличат повече на братство, на приятелска среща,
където никой не стои по-високо от другия. Поставя се на същото ниво и се опитва да поддър-
жа ниво на равни.

Д: Това е хубаво. Добре ли ще бъде, ако дойда пак, за да си поговорим и да проследим тази
история? Много бих искала да знам какво ще стане.

Наоми ми разреши да се върна и да продължим проследяването на историята за връзката й с
Исус, така че аз върнах Ана към нормалното й будно състояние. Животът й продължи и тя се
настрои за обичайните дела, а съзнателният й ум дори не подозираше за другата история,
разгърнала се преди толкова много години.

По време на този сеанс почувствах, че чрез този си уникален метод за изследване на
историята, ми се даваше и изключителната привилегия наистина да присъствам на една от
сбирките на Исус. Усещах, че съм сред присъстващите, които се учат от учителя, и можех да
видя огромна разлика между това учение и ортодоксалните учения по онова време. Явно бе, че
на първите му последователи е била необходима голяма смелост, за да тръгнат с него, защото
наистина е било опасно, но можех да видя и харизматичното му влияние, с което е успокоявал
страховете им. Можах да усетя качествата, които той е притежавал и които са вдъхновявали
толкова хора да го следват, за да научат повече за необикновеното му учение. Да, необикновено,
но то сякаш запълвало празнотата в живота им. която не могла да бъде отстранена от
традиционните за това време учения на равините.

Започвах да опознавам истинския Исус.

Глава 9
ВИДЕНИЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС
Изминаха няколко месеца (от март до ноември) преди отново да можем да проследим
историята за връзката между Наоми и Исус. Ана даваше стаи под наем в дома си и през
туристическия сезон бе отрупана с посетители. Така че трябваше да прекъснем сеансите през
това време, защото нямаше никаква възможност за спокойно уединение. Когато най-после
можахме да уредим един сеанс, аз използвах ключовата й дума и ние се върнахме отново в онова
време, сякаш не бе имало никакво прекъсване.
Последния път, когато говорих с Наоми, тя бе оставена в един малък град, за да дочака
връщането на Исус. Исках да продължим историята от това място. Открих, че и за Наоми бе
минало време.
Д: Връщаш се към времето, когато беше оставена при един приятел, а групата продължи
своето пътуване. Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3... Върнахме се във времето на
Наоми. Какво правиш? Какво виждаш?
А: Виждам, че Назарянина се връща в селището. Изпълнена съм с радост. Надявам се, че ще
бъде доволен от моя напредък.
Д: Дълго ли беше там?
А: Беше... приблизително три месеца.
Д: Ти беше при неговия приятел, нали?
А: Бях настанена в семейство, което трябваше да ми помага в обучението и да ме научи на
това, което търсех. Това е къщата на бен Давид. И, о, толкова много неща се случиха
(развълнувана, почти плачеща) и... о, толкова много се промених.
Д: По какъв начин? Можеш ли да го споделиш с мен?
А: (Тъжно) Аз... аз съм завладяна от толкова много чувства, но... научих много практични
неща за лекуването и за това, как да служа на моите сестри и братя. Учеха ме да вървя по

70

пътя на Назарянина. Освен това бях събудена и се доближих до онази любов, която мислех, че
не е за мен. Това изобщо не беше в плановете ми.

Д: Това е нещо, което не си очаквала.
А: (Подсмърча) Не. (Тя беше толкова развълнувана, че едва говореше.) Сега виждам много,
много по-ясно. Вълнението ми е отчасти поради тази яснота, но отчасти и поради болката.
(Плаче) Защото щом погледна Назарянина. виждам същото излъчване на златна светлина от
центъра на сърцето и около главата му. Но знам... мога да виждам ясно в бъдещето. И...
(Гласът й секна.) Много ми е трудно да говоря за това.
Д: За твоето бъдеще ли?
А: Виждам повече неговото бъдеще.
Д: Искаш да кажеш, че когато го погледнеш, изпитваш болка, така ли ?
А: Да, да.
Д: Докато беше при тях ли се научи да виждаш в бъдещето?
А: Не. Това е нещо, за което съм чувала хората да говорят, но аз не изпитвах нужда да
кажа на някого, че имам такива видения. Те не са много често, но ги имам. Мисля си, щом наис-
тина го виждам да влиза в селото и да излъчва онези светлини, значи в ума си мога да виждам
събития, които стават. Това не се случва често и досега не съм го споделяла е никого. Имам
нужда да поговоря с Назарянина. защото знам, че мога да му се доверя. Той ще ме изслуша и ще
повярва. Знам, в дома на бен Давид ме смятат за член на семейството, но това е още ново за
мен. Още не съм готова да говоря за тези неща (подсмърча).
Д: Да, разбирам. Смяташ ли да кажеш на Назарянина какво виждаш?
А: Да, при първия удобен случай.
Д: Искаш ли първо да го споделиш с мен?
А: Не, по-добре е да изчакам. Сякаш толкова много неща са се случили. Преди да го видя не
бях разбрала колко много съм... се променила. Не разбирах и чувствата, е които бях изпълнена
през последните месеци. Докато вършех обичайната си ежедневна работа и учех, и израствах,
докато правех това, което се изискваше от мен, времето сякаш вървеше бързо. Всъщност
нямах и свободен миг, за да се отпусна и да помисля за това. Но щом го зърнах, изведнъж
всичко изплува, защото знам, той ще седне при мен и аз ще трябва да му кажа всичко.
Д: Може би това е било едно от основанията му да останеш тук.
А: Да. Той трябваше да разбере дали няма да се откажа от това, да се обвържа. Вярвам,
че искаше да ми даде възможност да променя решението си, ако искам да направя това. Той
щеше да го приеме с много любов и разбиране.
Д: Хората, при които живееше, са приятели на Назарянина, нали така ми каза?
А: Да. Всички в селището вярват в учението му. Те вярват, че наистина служат. Вярват, че
се отнасят един към друг така, както биха желали да се отнасят към тях. Вървят в
светлината на Бога, нашия Извор.
Д: Докато беше там, те трябваше да те учат, нали?
А: Да, трябваше да науча философията. Трябваше да науча как да се грижа за хората и за
техните нужди, и да им помагам по всякакъв начин, доколкото мога. Посвещавах времето си на
възрастните в това градче, а също и на децата без родители. Така бях обучена да служа на
хората чрез истинска любов и братство.
Д: Откъде черпят познанията си тези хора? Били ли са учени от някого?
А: Учил ги е Назарянина. Тези хора са дошли от различни села и градове и са създали своя
общност. Те са същите, които е трябвало да се срещат в скривалища под къщите, защото не
им е било позволено да следват своята вяра.
Д: Трябва да си била щастлива, че живееш там.
А: Да. Чувствах някакво удовлетворение. Трудно е да намеря думата, защото чувствата са
изключително силни. Но аз знам. че истинската ми служба, причината да бъда тук през това
време, е да уча колкото се може повече и да предам това знание чрез другите, на които служа.
И че любовта, която открих, трябва да бъде любов за взаимно обучение и съвместно
израстване. Знам, че това е единственото възможно нещо.
Д: Ти спомена, че си открила любов. Не бе ли очаквала това?
А: Не. Напуснах бащината си къща, за да вървя с Исус. Ако си спомняш, когато бях
по-малка, ми позволиха да направя това. защото можех да се престоря на момче. Не се

71

интересувах от традиционния брак. Намирах огромна празнота в начина на живот, приет за
нормален. Затова моите родители и Назарянина се съгласиха. Вероятно са били много
изненадани, когато аз продължих по пътя си. А когато не можех вече да се обличам като
момче, бях оставена в селището, в което щях да съм в безопасност. Тук можех да израствам,
да се уча и да се уверя в моето призвание.

Д: Но ти каза, че имало и други жени с него.
А: Да. Имаше и семейства, които отдаваха този си живот на служене и на истината.
Имаше различни жени, които доброволно се включваха, за да работят и да успокояват
страданията на болните дори тогава, когато никой друг не би тръгнал с него. Ето защо
приемаха жените - защото имаха познания за лечението или пък притежаваха други умения, с
които можеха да помагат.
Д: Чудя се, защо той не искаше да те вземе със себе си, когато стана ясно, че си жена.
А: Мисля, че това бе поради връзката с баща ми... а бях и толкова малка. Не бях...
тринадесет Но бях съвсем сигурна за пътя. по който трябва да вървя. Мисля, че това изненада
всички. Бях така сигурна в това, че щях във всички случаи да напусна дома и да тръгна, защото
чувствах, че това е правилно. След свързването ми с божиите ми извори, отговорите бяха
същите, така че щях да го сторя. Мисля, че бе много необикновено да открият такова сериозно
отношение в едно толкова младо същество, и то жена, защото това не отговоря на
староеврейската традиция. Струва ми се, че той бе още по-предпазлив, и... най-вече заради
възрастта ми, защото това бе много необичайно за едно момиче с такъв произход.
Д: Той е много мъдър в тези неща. Но ти говореше за любов. Мислиш, че си била привлечена
от някой мъж ли?
А: Да (дълбока въздишка). Това е... много е мъчно да намеря думи за това. (Отново тъжно)
Бях съвсем сигурна, че трябва да вървя по този път и че по него никога не трябва да узная
любовта, защото бях дълбоко убедена за целите ми в този живот. Никога не съм предполагала,
че някой мъж би могъл да ме докосне и да бъде духовен и благ, да се отнася към мен като към
равна и наистина да ме обича. Мисля, че той ми стана толкова мил, защото бе част от това
семейство, при което бях. Помагаше ми в учението и ме уважаваше като равна. Започнах да го
обичам... с обич по-голяма от тази, която чувстваш към брата. Дори не бях подозирала, че мога
да изпитвам такива чувства. Той вярваше в същото, в което и аз вярвах. (Тя отново плачеше.)
Но не виждам как би могло да продължи.
Д: Как се казва този млад мъж?
А: Името му е Аврам с ударение на първата сричка.
Д: Бен Давид баща ли му е?
Открила бях при изследванията си за Исус и есеите, че "бен" пред едно име, значи "син на".
А: Да, това е Аврам бен Давид.
Д: И той живее в същата къща. Какво работи той?
А: Помага във всичко, което трябва да се направи за селището, поправки на къщите и други
неща. Има и много познания в земеделието и напоителните системи.
Д: Изглежда е много интелигентен.
А: Да. Всеки има отговорности в материалния свят, а още повече е отговорен за
интелектуалното си израстване и духовното си извисяване. Всеки е окуражаван да учи,
колкото може. за да бъде материално независим. Така би могъл да служи на някаква цел и да
помага на другите.
Д: Аврам същите чувства ли изпитва към теб?
А: (Тихо) Да. Но той е готов да бъде търпелив. Ще приеме решението ми, защото знае
колко предана съм в сърцето си и че с времето яснотата ще дойде и аз наистина ще знам целта
си.
Д: Споменавал ли ти е за брак?
А: Той говори за брак, но... (Бе много развълнувана, сълзи се стичаха по бузите й.) Но аз
просто знам, че това е невъзможно. Защото не мога... Не мога да се посветя на двете и това
ме разкъсва.
Д: Може би това е било причината Назарянина да поиска да останеш за известно време тук.
Той иска да бъдеш сигурна. Но може би има начин да се съчетаят двете неща. Човек никога не
знае. (Опитвах се да я накарам да се почувства по-добре.)

72

А: (Дълбока въздишка) Не знам.
Исках да сменя темата, защото тази бе много вълнуваща за нея.
Д: Каза, че Назарянина се е върнал в селището. Има ли и други с него?
А: Да, с него има една малка група.
Д: Какви са плановете ти?
А: Ще направя всичко, което той поиска. Не съм сигурна дали е свършило времето за
обучението ми тук, или трябва да остана. Знам, че бих могла да бъда в услуга тук и че съм им
нужна. Но в сърцето си усещам, че съм предопределена да участвам в повече от едно пътуване
и да вървя от място на място, за да помагам и да разпространявам всичко, което съм научила.
Но това само Назарянина може да ми каже.
Д: Все пак той знае повече за общите планове. Ще можеш ли да останеш насаме с него
А: Да, това ще бъде необходимо. (Отново започва да плаче.)
Д: Каза, че искаш да говориш с него за видението, което си имала. Смяташ ли това да стане,
когато си сама с него? (Тя продължаваше да хълца и не -отговори.) Добре. Нека минем напред до
момента, в който имаш възможност да говориш насаме с него, за да ми кажеш какво става. Можа
ли да говориш с него?
А: Да. (Отново се разплака. Трудно й бе да говори.)
Д: Какво има?
А: Това е съчетание на различни чувства. Усещам голяма радост отново да бъда е него. И
това чувство така ме обладава, както никоя физическа любов не би могла. (Тъжно) Знам, че
тази духовна любов и желанието да бъда полезна е единствената истина за мен.
Д: Наистина това са две противоположни неща... или във всеки случай, различни.
А: (Говореше тъжно.) Не и за мен. Не за това, което виждам за себе си. Но... аз му казах, че
когато го видях да влиза в селото, видях, както и преди, излъчващата се светлина. Златното
сияние около центъра на сърцето и около главата му. И му казах, че... (развълнувано) познах...
болката. Усещам болката. Защото знам, тръгнал е с истина и с любов, стремейки се да
разпръсква светлина, да бъде пример за това, което човешкият род може да бъде. И знам, че
той е бил... наранен. Виждам, че сърцето му е така разкъсано. Защото виждам... (гласът й
секна) физическото му отпътуване. Знам, той дойде тук, за да служи. (Плачеше и й бе трудно
да говори.) Но виждам, че има и толкова много хора, които не могат да повярват. Те са така
изпълнени със страх... те ще направят така, че той да не живее дълго.
Д: Начинът, по който той трябва да умре, бе част от видението ти ли? Това ли имаш
предвид?
А: (Тъжно) Аз просто го видях да се случва. Не знам какво точно е станало, но видях как
напуска физическото си тяло. И знам, значи... е дошло времето това да стане.
Д: Не си видяла как е станало, така ли? Ти просто си видяла, че той умира?
А: Да, защото той дойде и изпълни целта си. Прекоси надлъж и на шир земята и с
божията помощ, е любовта и светлината разпространи истинската философия за човешкия
род. Той се опита да ни научи, че всички ние сме братя и сестри. Всички ние сме едно
семейство. И направи толкова, колкото можа. Той знае, че малцина са тези, които ще
продължат. Но времето му да си отиде е близо, защото съществуват глухи уши и тъмни
сърца. Физическото му присъствие е безсмислено.
Д: Какво ти каза, когато му разказа какво си видяла? Повярва ли ти?
А: Когато му казах... (Отново гласът й пресекна.) Не беше много лесно. (Ридаеща) Чувствах,
че съм много объркана, защото никой не ми беше казвал, че ще ми се случи такова нещо. (Плаче)
И аз не знаех. Не можех да го овладея. Бях объркана от това, че се чувствам така. Нуждаех се
да му кажа, защото знаех, че този прекрасен и мил Назарянин ме обича и ще го разбере, защото
знае, че говоря истината и говоря от сърце. (Тихо) И той докосна лицето ми и ми каза, че не
трябва да се боя, защото ние винаги ще бъдем свързани чрез любовта му. Каза, че видението ми
е било разбираемо и да не се страхувам от тези видения, а да ги ценя и да се вглеждам много
внимателно и бавно, за да не изкривя картината, защото това са просто Божии думи, идващи
през очите ми. Каза, че съм видяла какво наистина ще бъде неговото възлизане, но това ще е
следващата му стъпка. И независимо как изглежда, той вече е свършил своята служба на
физическо ниво. Не би могъл да върви по-нататък. Каза че шепата хора, приели истината, ще

73

издържат. Но имало толкова много тъмнина, че той трябвало да продължи работата си на
други нива.

Д: Значи не го е изненадало, че си видяла това.
А: Не. Той слушаше и разбираше, и приемаше това, което идваше от сърцето ми. Каза ми
да вървя с любов, да следвам пътя на светлината и да се боря срещу страха. Не трябвало да се
страхуваме, защото страхът създавал тъмнина в човека. Единствената истина е любовта и
светлината.
Д: (И на мен ми беше тежко от всички тези емоции.) Наистина се радвам, че си му го казала.
Така той е разбрал как си се чувствала. Каза ли му и за любовта си към Аврам?
А: Да. Но когато пак го видях, бях озарена от такава яснота и изпълнена е толкова
стремежи, така че дори преди да му го кажа, знаех какво трябва да правя. Казах всичко. Но
той разбра и ми разреши да преживея тези чувства. Защото за мен това беше посвещаване,
което щеше да продължи да ме извисява дотогава, докато приемам изпитанията си и бъда
честна. Той каза, че в реда на нещата е да сменя пътя си, ако го направя от любов и вяра. Така
че той е искал да преживея всяко чувство и, ако не приема другия път, това е било част от
посвещаването ми.
Д: Той все още ли оставя на теб да решиш?
А: Аз вече съм взела решението. Взех го със сърцето и ума си, преди дори да бе изразено е
думи. Това стана в мига, когато за първи път се срещнахме и говорихме. Така че съм взела
решението си и ще вървя с Исус. Искам само да служа, да израсна и да стигна до следващото
ниво.
Д: Каза ли ти какви са плановете му за теб?
А: Каза ми, че трябва да остана в селището, и че ако имам истинска вяра и
чувствителност, ще стане ясно къде ще бъда нужна след това.
Д: Значи не иска сега да тръгнеш с него, така ли?
А: Не. Чувствам се много силна; чувствам се много добре поради решението си. Нуждая се
от неговия съвет, защото ми е необходима яснота. И искам да знам, че моите видения и
чувства са произлезли от любов и светлина, а не от тъмнината. Той ме увери, че докато търся
истината и съм честна, никога няма да бъда обладана от страх и тъмнина.
Д: Това са много важни изживявания, много важни чувства. Добре е, че си наясно за всички
тези неща. Но това означава, че ще продължиш да бъдеш близо до Аврам.
А: Да, но сега ще бъде много по-лесно, защото знам каква е мисията ми. Знам, че целта ми е
да продължа да уча, да лекувам и да успокоявам болките на страдащите. Ще отида пак в
селото на прокажените, на болните, и ще имам сила, и ще бъда здрава. Защото съм определена
да помагам, да облекчавам товара и мъките на болните, на страдащите. Трябва да работя и
със сираците, които отчаяно се нуждаят от моята любов. Това са цели на истината, на
любовта и на светлината. Това са моите цели.
Д: Могат ли последователите на Назарянина да предприемат собствени пътувания?
А: Обикновено ходим в групи. Рядко някой пътува сам.
Д: Означава ли това, че ти и някои други ще се върнете в онова село на прокажените... без
Назарянина?
А: Чувствам, че ще бъдат много малко ... (гласът й пресекна и тя започна да плаче)
контактите, които ще имам е Назарянина... като физическо присъствие. Но той ми обеща, че
винаги ще сме свързани.
Д: Това едно от нещата, което той иска да сториш ли е? Да се връщаш по тези места, дори
без него, и да продължиш работата, която той е започнал.
А: Той не го каза. Това е нещо, което чувствам, че вървейки по пътя, аз трябва да извърша.
Чувствам, че то е едно от нещата, които ще станат ясни. И както той каза, ще разбера кои
са моите цели и моят път. Те ще се разкрият пред мен. Усещам, че това ще стане.
Д: Страхуваш ли се, че може да се заразиш от тези хора?
А: Не. И преди съм била там. Чувствам, че ако човек не живее в страх, ще запази здравето
на ума, тялото и душата си. Страхът причинява всички болести и болестни състояния, незави-
симо дали го осъзнаваш, или не.
Д: Това е интересна мисъл. На това ли ви учи той, че страхът причинява болести?

74

А: Да. Много пъти, когато бях малка в бащиното си село, аз се измъквах, за да присъствам
на тайните срещи. И добих това познание. Това е от неговото учение.

Д: Но всички ние знаем, че някои болести не могат да бъда избегнати. Той не вярва ли в
това?

А: Не. Казвам го, макар че човек трябва да вярва във вътрешния източник на собственото
си същество. Това е Божият му център, това е центърът на сърцето му. Ако човек живее без
страх, той поставя здрава защитна стена за здравето си посредством физическото си
същество и другите защитни слоеве около себе си.

Д: Мислиш ли, че това е един от начините, по които той може да лекува хората?
А: Да, тези хора, които идват при него и искат да бъдат излекувани, си създали пътеки за
лечението си в собствените си сърца и умове. Това просто е свързване с неговата енергия,
защото те вече имат вярата и доверието. А освен това са премахнали страха и тъмнината,
което им дава възможност да приемат лечението. Макар че Назарянина притежава силата да
лекува, болният човек трябва също да има сила, за да се освободи от страховете и от
болестта на тялото. Или ако не се предвижда да бъдат излекувани или да продължат така
живота си, те ще намерят лесен преход, за да стигнат до истинския мир и любов, ще поемат
към следващото си съществуване.
Д: Той може ли да излекува някой, който не иска да бъде излекуван?
А: Търся в миналото и (възкликва) виждам, че той ще излекува болната птичка, болното
животно. Той добре познава онези хора, които не са от истината и които го изпитват, затова
ги изобличава. Но хората, които идват в името на истината, тях той може и ще излекува,
освен ако няма някаква причина, пречеща на лечението. Той ще им позволи да я узнаят.
Д: Случвало ли се е някой да се опитва да го проверява?
А: О, да, бил е проверяван много пъти, в много случаи. Дори когато е отивал в подземията
понякога е имало проверки, но той е толкова чист и чувствителен, че тези проверки са му били
съвсем ясни.
Д: Би ли могла да ми разкажеш за някой случай, на който си била свидетелка?
А: Спомням си за един войник в Ерусалим, който плати на един просяк, за да излъже за
изцеление. Видях как Назарянина откри измамата и дори изобличи войника.
Д: Какво би спечелил войникът от нещо подобно?
А: Той искаше да настрои хората срещу Исус, онези хора, които току-що бяха започнали да
го слушат. Защото римляните много се страхуват от неговите... (Не можа да намери
думата.)
Д: Способности?
А: Да, способности. Но народът вече бе започнал да слуша.
Д: Значи войникът е платил на просяка... да каже, че е бил излекуван... или за какво?
А: Да каже, че е бил излекуван, но болестта се е върнала. Той имаше една гнояща рана. Това
си спомням. Стоеше пред тълпата и показваше гнойната си рана, която била излекувана,
казваше той, от този човек, когото наричат "Исус". И ето какво е станало с раната. Но
Назарянина разказа цялата история на тълпата и дори посочи войника. Тълпата се обърна към
войника и започна да го замеря с камъни, но това много смути Назарянина. Имаше и друг
случай, когато един сляп мъж бе доведен при него и Исус не можа да го излекува. Но той можа
да посочи на мъжа, на тълпата, и на хората, които създаваха проблеми, причините поради
които този мъж не би могъл да възстанови зрението си.
Д: Какви бяха причините?
А: Имаше неща, които той е извършил през живота си, и слепотата му е била дадена като
учител. Слепотата му е дадена, за да се обърне навътре, да излекува тъмнината и страховете
вътре в себе си и да остави светлината да проникне, за да може да живее в истина. Защото
зрението не дава ясно виждане. Този мъж извършил ужасни неща на младини и ослепял при една
злополука. Животът му бил пощаден. Но този човек, който щеше да се опита да направи така,
че Назарянина да изглежда измамник, е бил изпълнен е такава любов и разбиране, че е приел
слепотата си. В него имало нещо, което е било излекувано, за да го накара да приеме живота си
и да бъде полезен.
Д: Когато не може да излекува някого, как реагира тълпата? Гневи ли се, ако не винаги може
да направи тези неща?

75

А: Ако лекуването не може да се осъществи, тогава той посочва причината за това. И бих
казала, че тя е така приемлива, че не може да бъде поставена под съмнение, защото е пълна с
истина. Но откакто римляните и евреите от Храма живеят в такъв страх от него, той
предпочита да служи в различни села, където го приемат и където е нужен и желан.

Д: Опитва се да бъде далеч от Ерусалим ли? Това ли имаш предвид?
А: Да, защото това пречи на напредъка му.
Д: Виждала ли си го да върши нещо друго, освен лечението, което да е различно и
необикновено?
Мислех за други чудеса, споменати в Библията. Тя спря като че ли мислеше.
Д: Ако лично не си ги видяла, чувала ли си разни истории, че е вършил нещо, което
обикновеният човек не може?
А: Виждала съм сияние от ръцете му. Виждала съм да лекува душите на хората, сърцата
им. Виждала съм... виждала съм да изтърпява неща, които обикновено хората не могат да
изтърпят.
Д: Имаш ли някакъв пример за подобно нещо?
А: (Дълбока въздишка) Знам, че римските войници са го открили в подземията и са го
измъчвали. Знам, че е бил поставен в една каручка, прекалено малка, за да може човек да
изтърпи. И бил хвърлен в пропастта... но той оцелял. Колебая се дали да говоря за това,
защото от този момент той е под закрилата на различни села. Виждала съм го да изтърпява
физически несгоди, но чудесата са в лекуването и в грижите му за човешките нужди.
Д: Защо войниците са му причинили това?
А: Те са се опитвали да намерят начин да го унищожат, защото той бил придобил твърде
много сила. Започнал да печели голям брой последователи, които си задавали въпроси за
римските закони и за равенството и справедливостта в живота им. Те ставали все по-силни и
говорели за въстание, защото не така е трябвало да се отнасят към хората. Така че
войниците се опитвали да унищожат Назарянина и искали да го направят по такъв начин, че да
изглежда като извършено от други хора.
Д: Без да бъдат упълномощени ли са направили всичко това?
А: Те са имали пълномощия, пълномощията на своя цар. (Тъжно.) Но те ще успеят. Ще
намерят достатъчно подли хора и ще успеят.
Д: Но по онова време той бил ли е арестуван? Ти каза, че са го измъчвали. Любопитна съм
какво се е случило.
А: (Сякаш бях насочила вниманието й към друга история. Тя бе говорила за бъдещо
събитие.) О, да. Те го взели без много шум. Изглеждало като приятелска игра, но всъщност било
отвличане. Под дворовете имало лабиринт и изби. Завели го там и го заплашвали и измъчвали.
Мислели, че това ще бъде достатъчно. Но когато разбрали, че той няма да отстъпи, започнали
да търсят из улиците, за да намерят някой, който да довърши тяхното дело. Има много, на
които може да се плати. Много бедни хора, предани на римляните, които са били готови да
изпълнят молбата на войниците.
Д: Ти каза, че след като са го измъчвали, те са го сложили в някаква малка каручка.
А: Да, в една клетка, в една кутия. И го бутнали в пропастта, знаейки, че така ще го убият.
Но това не станало. И тогава продължили да плащат на хора от улиците, за да го злепоста-
вят, да го направят да изглежда такъв, какъвто не е. Защото има много, които могат да
бъдат купени, за да покажат истинската си природата. И те, разбира се, ще припишат
отговорността на хората от Храма. Назарянина избра да върви по своя път, защото разбра,
че хората от Храма са така жестоки и поддаващи се на манипулация, както тези, които са в
римските съдилища. Така че...
Д: Предполагам, че след като е оцелял и се е върнал от пропастта, римляните са започнали да
се държат по друг начин.
А: Римляните се страхували повече, защото разбирали, че се създават тези тайни села.
Броят на последователите му растял. Всеки път, когато излекувал някого, всеки път, когато
нещо се случвало или когато човек с тъмна същност се променял - както слепият мъж -това
карало още повече хора да повярват в него. Ако разбере, че някой от римляните има намерение
да се държи зле с него, той им показвал това. Знаел е кой е срещу него. И е тръгнал, макар да е
знаел за отвличането, защото е мислил, че може би ще успее вътрешно да изцели първенците

76

на управляващите. Неговият избор бил да позволи физическото му същество да претърпи това,
което е необходимо за уроците му на тази земя.

Д: Направил го е, защото е знаел, че то ще се случи. Предполагам, че след като са видели как
е оцелял, римляните са разбрали, че той не е обикновено човешко същество.

А: Това им е било съвсем ясно, така че те започнали още по-усърдно да работят по
улиците. Знаели, че ако не обърнат масите срещу него, те не биха оцелели - не биха задържали
властта си. След като той останал жив, те започнали да се страхуват много повече.

Д: Затова известно време той не искал да се връща в Ерусалим.
А: Да. Но той ще се върне, защото там има хора, които имат нужда от него. Той знае, че
трябва да продължи своята мисия, така че ще се върне.
Д: Може би затова не иска да те вземе със себе си в Ерусалим.
А: След като му разказах за видението си и той ми обясни, че в него има истина и яснота,
ми каза още, че не трябва да тръгвам е него. Моята служба била да остана в това село, където
съм необходима и където мога да помагам. Тук мога да израсна, а след това ще разбера кой път
ме чака. Но аз знам защо той не иска да отида. Не иска да бъда там. Това не е основание да не
отида, защото и двамата знаем какво ще стане.
Д: Мислех, че може би се страхува да те заведе в града, защото те ще го търсят.
А: Да, не е необходимо да отивам.
Удивително, но в този сеанс Ана достави липсващи части от една история, за която тя дори
не знаеше. Когато Исус решил да се върне на Цветница в Ерусалим, учениците му се страхували
за неговата безопасност, но Библията никога не изяснява защо. Не е ясно защо те не са искали
той да се върне там. Исус вече е бил излаган на мъчения и на няколко пъти е бил близо до
смъртта си.
Той щял да е в безопасност, ако останел в района на Назарет, който се намирал в царството
на Филип (брат на Ирод Антипа) и не бил подвластен на управниците в Ерусалим. В Капернаум
лесно би могъл да остане настрана от Ирод Антипа. Римляните обикновено не изпращали
войските си толкова надалече от своята крепост в Ерусалим. Могъл е да се скрие в тези по-малки
градове, ако го бе пожелал заради себе си и заради учениците си. В тези общности, далеч от голе-
мите градове, можел открито да проповядва учението си. Но на някои места, като в градчето на
Галилейското езеро, знаел, че трябва да бъде по-предпазлив, заради евентуалното присъствие на
шпиони.
Това трябва да е била работата на Йоан - да поговори с организаторите на срещите, да
разбере в кои области е опасно и в такива случаи да уреди срещите на тайни места. Исус не
отивал слепешком по тези места. Той е получавал информация за безопасността на групата,
преди Йоан да му позволи да пристигне там. Той е бил спокоен в селото на прокажените, защото
това е било отбягвано място и само предани хора, като тези от групите му, са имали смелост и
желание да отидат там. На такива места нямало защо да се безпокои, че може да бъдат
подслушвани от римски шпиони. Там е имал възможност да се отпусне и да живее един
привидно нормален живот. Вероятно затова е търсил тези уединени места.
В Ерусалим имало много различни народности и религии и за мнозина било трудно да
разберат учението му. Дори и сред евреите царели различни духовни възгледи, даже и езически.
Сред тях били и националистите, често родени в Галилея, за които Бог и народът, Бог и
Ерусалим, Бог и Храмът били неделимо единство. Те изразявали възмущението си към всяко
нещо, което противоречело на това единство. На този фон Исус бил недостатъчно националист за
националистите, много старомоден за садукеите, много модерен и либерален за свещениците и
твърде взискателен за хората от улиците. Прекарал е трудни времена, опитвайки да бъде всичко
за всички хора.
По времето на Исус единственото образование било "изучаване на религията". Младежите
били учени, че законите на Мойсей са най-важното учение и единственото нещо, което може да
бъде основа на живота и на мисленето им. Евреите ни били учени да мислят за себе си или да
задават въпроси на равините и свещениците. В Ерусалим Исус бил гледан с подозрение, защото
приканвал хората да тръгнат срещу единственото учение, на което изобщо са били учени. Той
искал те да се вслушат в един съвършено различен начин на мислене и много от тях не били
способни на това. По-лесно било да представи новите си и радикални идеи на хората от

77

далечните градове, които били отворени да възприемат идеи, противоположни на тяхното
възпитание.

Трудно било за хората да слушат и да възприемат идеи, напълно противоположни на това, на
което били учени през целия си живот. Мнозина го смятали за опасен екстремист, а учението му
- за брътвежи на луд. Историците твърдят, че прочутата му Проповед на планината не би могла
да бъде произнесена в Ерусалим, защото градът бил крепостта на традицията. Проповедта давала
възможност на слушателите да погледнат отвъд традицията и буквата на Закона, към едно ново и
широко поле от стари истории и истини. По това време в Юдея не се срещал такъв начин на
мислене, но пък точно това можело да се очаква в района на Капернаум.

Исус настроил срещу себе си равините, свещениците и евреите, свързани с традицията, тъй
като смятал, че свещениците в Храма обръщат прекалено внимание на ритуалите и на
изпълнението на обредите. Те не се интересували от проблемите и от грижите на хората. В това
Исус виждал по-голямо противоречие от онова между римската тирания и вярата на евреите, че
са избраният от Бог народ.

Хората в Палестина имали реални основания да се страхуват от римляните. По времето на
Исус, в началото на царуването на Ирод Антипа, някои евреи се опитали да въстанат. Бунтът бил
потушен от превъзхождащите сили на римляните и две хиляди евреи за назидание били
разпънати на кръст. Хората живеели под потисничеството на суров цар, но надеждите им за
спасител, за Месията, който да ги освободи, подхранвали желанието им да съборят съществува-
щата власт и да си върнат изгубената свобода.

Зелотите използвали тези чувства в полза на своята кауза. Те мислели, че Исус ще бъде
новият цар в буквалния смисъл и че ще ги подкрепи в истинска борба за освобождаване на
отечеството. Благият му израз и проповядваната от него любов ги ядосвали, защото те
възнамерявали чрез насилие да разрешат въпроса. Сега се предполага, че Юда Искариотски е бил
приобщен към зелотите. Това е била една от причините да предаде Христос: той мислел, че ако
въвлече Исус в ситуация, при която той да трябва да се бие, тогава и останалите хора ще се
присъединят. Римляните били добре осведомени за променливата обстановка в Ерусалим и за
възможната опасност от евентуална поява на някой, който да стане водач.

Когато на Цветница Исус влязъл в града, от екзалтираните овации на тълпата римляните
разбрали, че на всяка цена трябва да се отърват от него. Популярността му растяла и ги
заплашвала. Хората го приемали като отдавна очаквания Месия, който ще ги освободи от
робството на римляните. Той бил човекът, който ще снеме хомота. А властниците виждали, че
този мъж, Исус, може да подтикне хората към бунт. Към този благ човек повече не можело да се
проявява търпение. Трябвало да бъде отстранен.

Изследванията ми разкриха, че подземната част на Ерусалим е осеяна със стари проходи и
тайни галерии. Тази част и части от две стени са единствените останки от истинския библейски
град. Имало много галерии под самия Храм. Някои от тях били използвани от римските войници.
Това осигурявало защитата им чрез таен достъп от тяхната крепостта, която била в близост до
стената на Храма, до други места. Логично е да приемем, че това е мястото, за което Наоми
говореше, мястото, където Исус бил арестуван, за да бъде разпитван и измъчван с надеждата, че
ще се уплаши и ще се откаже от учението си.

Пропастта, в която Наоми каза, че бил хвърлен, се споменава във всички исторически
сведения за древния град. По времето на Исус градът бил разделен на две части от едно дефиле,
наречено Тиропоенска долина, над която минавал мост. На изток от невероятно високата стена
на Храма се намирала Кедронската долина, също прекосена от мост, свързващ Елеонската
планина и Храма. Йосиф казва,че тази долина е била толкова дълбока, че ако погледнеш от
стената, не можеш да видиш дъното й. Така било в размирните времена, последвали смъртта на
Исус на кръста. Тези долини вече не съществуват.

Ако Исус е могъл да преживее мъченията и опитите да бъде убит от римляните, тогава е
ясно, че е могъл да избегне и арестуването и разпъването на кръст. Той е умрял, само защото е
избрал да умре. Исус казва: "Аз си давам душата, за да я приема пак. Никой не ми я отнема, но аз
сам от себе си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема." (Йоан 10:17-18) Ако
той не е бил решил, че е дошло времето му да се въздигне, ако това не е отговаряло на живота
му, тогава той не би позволил на римляните да го убият. От тази история става ясно, че е имал
огромна власт над тялото си, дори до степен да оцелее при обстоятелства, които биха убили

78

всеки не толкова израснал. Той знаел и разбирал своята мисия и то до такава степен, че можел да
контролира времето и начина на смъртта си.

Глава 10
ИСТОРИЯТА НА НАОМИ ЗА РАЗПЯТИЕТО
Мина още един месец и вече наближаваше Коледа 1987 г., когато направихме следващия
сеанс. Аз рядко провеждах сеанси през зимните месеци, главно защото времето може да бъде
лошо или да има много снеговалежи, което често се случва през зимата в Арканзас. Не ми се
харесваше възможността да закъсам по тъмно някъде из планински пътища. В тази планинска
страна това е време за зимен сън. Все пак много ми се искаше да стигна до края на историята на
Ана за близката връзка между Наоми и Исус. По това време пишех първите две книги за
Нострадамус и цялото ми внимание бе погълнато в тази така наситена и сложна информация.
Скоро разбрах, че няма значение колко време минава между отделните сеанси. Всеки път
Ана можеше да попадне на точното място в историята, сякаш не е имало никакво прекъсване.
Междувременно тя продължаваше да живее живота си и казваше, че дори не си помисляла за
тази история. За мен това бе още едно доказателство, че историята не е една фантазия - нямаше
непреодолимо натрапчиво желание да продължаваме със сеансите. Те бяха просто случайни в
твърде заетия й живот. Само по време на сеанс вниманието й бе насочено натам. Когато Ана се
събуждаше, тя бе объркана и не вярваше, а когато си отидеше в къщи, вниманието й отново се
насочваше към всекидневните й рутинни дела. Наоми се връщаше в дебрите на подсъзнанието й,
в дебрите на времето.
Както вървяха нещата, изглеждаше че Наоми няма да бъде в Ерусалим при Христовото
разпятие, защото той й бе казал да остане в селището. Всъщност аз вярвах, че тя и не би искала
това. Щеше да бъде много мъчително, разбиващо сърцето преживяване за всеки, който е така
тясно свързан с него - да присъства там и да види това ужасяващо зрелище. Наоми изглежда бе
толкова чувствителна и любеща, колкото е Ана в сегашния живот, и не би могла да гледа такава
сцена. Но си мислех, че сигурно е щяла да чуе новината и различните разкази и версии за това,
което се е случило. Бихме могли да научим много от тези разкази. Използвах ключовата дума на
Ана и, броейки, я върнах през времето.
Д: Нека се върнем във времето, когато Наоми живее в къщата на бен Давид и Исус току-що е
говорил с нея. Нека се върнем в това време. Какво правиш? Какво виждаш?
А: Облегнала съм се на едно дърво. Разхождах се навън и си мислех. Струва ми се, че имам
по-ясна картина за моето бъдеще.
Д: Можеш ли да я споделиш с мен?
А: (Тъжно, но не така развълнувано, както преди, а със спокойна решителност.) Знам, че ми е
предопределено да вървя по пътя на Назарянина, да служа по селата, където хората имат
нужда от помощ. Знам също, че трябва да се върна в колонията на прокажените и да им
служа. Знам, че видението ми бе изпълнено с истина и че времето ми с Исус върви към своя
край.
Д: Какво имаш предвид?
А: Знам, че физически той няма да бъде още дълго време с нас.
Д: От видението ти ли е това?
А: Да. И когато говорихме, той ми каза, че съм видяла истината. Каза, че неговата мисия,
заради която ходи сред хората, е към своя край, защото целта му е почти постигната.
Д: Реши ли какво ще правиш?
А: Ще остана тук, докато съм нужна. След това ще пътувам с по-малки групи, които
отиват и помагат по тези места, където повечето хора не искат да ходят. Искам да служа
там, където хората имат най-голяма нужда, а има една група, която прави такива пътувания
през цялата година. Така че вярвам, това е съдбата ми.
Д: Тръгна ли си вече Назарянина?
А: Ще си тръгне сутринта.
Д: Знаеш ли къде отива?
А: Мисля, че ще направи още едно пътуване. И след това ще се отправи към Ерусалим. Има
хора, е които трябва да се срещне.
Д: Знаеш ли какви хора?

79

А: Знам, че трябва да се види с някои от последователите си. Защото и той знае, че тези,
които искат да му сторят зло, скоро ще дойдат. Той трябва да се подготви.

Д: Каза ли ти нещо за това, което знае?
А: Не, не ясно. Той само ми каза, че това, което съм видяла, е истина и че между нас ще
съществува връзка, но тя няма да е между физическите ни тела.
Д: Чудя се, дали не смяташ утре да тръгнеш с него?
А: Не, той не иска да вървя е него. Иска да стоя тук, в това селище. Освен това чувства, че
моето служене по време на тези пътувания е много важно. Чувства, че ще служа по-добре на
делото и на дух, ако бъда здрава и в безопасност.
Д: Ти винаги искаш да вършиш това, което и той иска от теб.
А: Да, понякога е трудно. Знам, че наистина съм нужна тук. От време на време се
чувствам толкова стара. Но се чувствам спокойна е моето решение. Видението ми бе толкова
ясно, че знам какво ще се случи. Но това е Божият план и аз го приемам.
Д: Да, защото след като той знае какво ще се случи, би могъл да го избегне, ако пожелае.
А: Но той. както и всички нас е пратен тук със същата цел. И неговата цел е изпълнена.
Така с въздигането си той ще продължи да израства и да прави много повече добро, отколкото
ако остане във физическото си тяло. Тъй че той прави това за собствения си духовен растеж.
Д: Имаш ли желание да се върнеш в Ерусалим, за да видиш родителите си?
А: Да, но това ще стане по-късно.
Д: Добре. Нека се придвижим напред до сутринта, когато той вече е готов да тръгне. Видя ли
го преди да тръгне?
А: (Тъжно, почти плачейки) Да. Малко хора тръгват е него. (Тихо, почти недоловимо) И...
аз... аз съм разтревожена, (започна да плаче) защото знам... знам, че пътят му ще е изпълнен с
мъка и обвинения. И все пак, когато го поглеждам, и очите му са така благи и любещи. (Гласът
й секна.) Не мога да намеря думи. Тежко е да го гледаш как си тръгва този път.
Чувството й е заразително. Трудно ми е да я прекъсна, но все пак важно беше да придвижа
историята напред.
Д: Но те ще продължат своите пътувания, нали така каза?
А: Да... но за него това ще бъде последното.
Д: Каза ли ти сбогом?
А: (Тихо) Да. Сложи ръце на лицето ми. погледна ме и... ми пожела да продължа да вървя,
водена от сърцето и духа си. И това е истината (плачейки).
Д: Знам, чувствала си се много близо до него, затова е така вълнуващо за теб. Но е
прекрасно, че си имала връзка с една личност като него. Добре. Нека напуснем тази сцена и да
продължим напред. Искам да се придвижиш до следващия път, когато си го видяла. Имаше ли
следващ път?
Не мислех, че е имало следващ път, защото тя бе сигурна, че няма да го види отново преди
той да умре. Все пак трябваше да разберем. Все още се надявах, че има начин да стигне навреме
в Ерусалим, за да стане свидетел на разпятието и да даде сведения на очевидец.
Д: Нека минем напред във времето до следващия път, когато се срещаш с него.
Когато свърших изречението, тя избухна в ридания. Помислих, че може би вижда смъртта
му.
Д: Всичко ще се оправи. Ако това те тревожи толкова много, ти винаги може да го гледаш
като наблюдател. Какво става?
А: (Обляна в сълзи) Аз съм... то е... ооох!
Д: Какво е то?
А: Аз съм на пътя и вървя към селото на прокажените. Той си е отишъл. Имам предвид
физическата му смърт. Но все пак, ето го там... виждам го! Виждам го на пътя.
Д: Можеш ли да ми кажеш как изглежда?
А: (Плачейки) Изглежда същият, само че е в чиста дреха. Но той изглежда същият.
Д: Сякаш е от плът, това ли имаш предвид? Отдавна ли си е отишъл?
А: О, струва ми се от няколко месеца.
Д: Какво става?
А: (Тя бе сякаш сломена от чувствата си.) Той... той не говори суетата си, а сума си. Искал
да зная, че винаги е с мен, че ме обича и е горд, че съм имала сили да продължа да служа. И още

80

да не се страхувам за себе си, а да помагам на тези, които не могат да си помогнат сами. Ето
защо е избрал това време да ми се яви.

Д: Когато го видя, сама ли беше на пътя?
А: Да. Почивах си от работата в селото. Понякога правя това. Ходя на разходки. Не е
опасно да го правя. Ходя на кратки разходки, когато имам нужда да помисля или просто да съм
сама със себе си за малко.
Д: Значи никой друг не го е видял. Той дълго време ли говори с теб?
А: Не, но ми даде да разбера, че е с мен и ще остане с мен, и отново ще ми се явява. И че
той е на по-добро място, където има да върши неща и където е нужен. (Усмихва се.)
Д: И после просто си отиде ли?
А: (Тихо) Струва ми се, че изчезна. Аз отново съм сама на пътя.
Д: Трябва да си чула истории за това, какво е станало с него. Можеш ли да ми ги кажеш. Ти
не си била там,нали?
А: (Все още развълнувано) Не. Но доколкото разбрах, там е имало римски войници и той е
бил арестуван. И решили, че е виновен (едва доловимо) и го осъдили на... смърт.
Трябваше да я питам, сякаш не познавах библейската история, за да не й повлияя, а да
получа непред-убедения й разказ.
Д: Нима не е имало нещо, което приятелите му са могли да сторят?
А: Те не са били достатъчно силни. Не можеш да се биеш с римските войници, освен ако не
си по-силен от тях.
Д: Не мога да си представя, че биха могли да убият някого без причина.
А: Те казали, че хулел римляните... управлението. Според някои религиозни водачи той
богохулcmвал и сквернял учението им. Усещали, че не трябва да оставят този мъж жив,
човека, който разпространявал такива неща срещу управлението и срещу Храма. Те чувствали,
че той... те чувствали... (Гласът й секна.)
Д: Какво?
А: (Успя да се овладее.) Те смятали, че в това. което казва, няма никаква истина, че той
лъже всички. Твърдели, че не може да прави чудеса. Опитвали се да го накарат да направи
чудеса. И той не могъл. И после имало размирици. Последователите му. малцината негови
последователи, се биели с войниците по улиците. И имало хора, прегазени от тълпата и
умиращи.
Д: Мислиш ли, че последователите му са се били с римляните заради това, което са
говорели?
А: Те са се опитвали да го защитават.
Д: Имаш предвид да го предпазят от ареста ли?
А: Да, но са били малко на брой.
Д: Значи някои от тях са умряли по улиците, така ли?
А: Да, войниците започнали да се бият и тогава градът полудял. Хората били прегазвани, а
войниците се втурвали срещу всекиго.
Д: Каза, че са се опитали да го накарат да направи някакво чудо, а той не могъл. Мислиш ли,
че не е могъл, или не е искал?
А: Мисля... (решително) мисля, че те са щели да намерят причина да го убият, все едно
каква. Според мен той е знаел, че чудеса могат да се случат със всеки. Но ако те не вярват, че
могат да бъдат излекувани, ако не вярват, че нещата могат да се променят, това няма да се
случи. Не би могъл да върне зрението на слепия човек, ако слепецът не искал да прогледне, или
ако има нещо друго, което слепецът е бил предопределен да направи.
Д: Струва ми се, че са го подложили на проверка.
А: Проверка с цел да се провали, и той го е знаел. Направил е това пътуване, съзнавайки
последствията.Той с знаел какво ще се случи. Те не биха направили такава проверка, при която
той да може да оцелее. Чувствали са се много застрашени.
Д: Трудно би било да се правят чудеса в такава атмосфера.
А: Да. А освен това той се движел сред хората не с такава цел. Така те го поставили
пред... обвинили са го, но то е било подигравка. А след това обмислили неговата... смърт.
Д: Знаеш ли как е бил убит? (Наоми тежко въздъхна.) Знам, че ти е тежко да отговаряш на
тези въпроси, но искам да разбера какво ти е било казано.

81

А: Е добре, те убиват хора... правят дървени кръстове. ("Кръстове" изглежда бе непозната
дума за Наоми.) Ето как убиват хората в тези времена... по най-ужасния начин. Те поставят
тези дървени кръстове и заковават хората на тях. И ги оставят да умрат. Убили са много
хора по този начин. И особено онези, които трябва да послужат за пример на другите. Те
искат да бъдат сигурни, че могат да владеят масите чрез страх.

Д: Струва ми се, че това е ужасен начин. Чувала ли си и други истории за случилото се по
това време?

А: Чувах много истории. Всъщност не знам кое действително е вярно. Но някои хора
казват, че са го видели да умира на кръста, и въпреки това го видели да се явява пред тях на
следващата вечер или на другия ден. И още чувах, че не могли да намерят тялото му. Чувала
съм много неща.

Д: Говорила ли си с някой, който наистина е бил там, когато е умирал?
А: Да. Говорих с хора, които са го видели горе на кръста.
Д: Казаха ли ти дали се е случило нещо, докато е умирал?
А: Казаха, че по някакъв начин е успял да овладее болката.
Д: Това е удивително. Значи знаеш, че не е страдал.
А: Чух някой да казва, че са видели същата светлина, която и аз виждах от центъра на
сърцето и около главата му. Те са видели същата златна светлина. Видели са още, че когато
бил свален от дървения кръст, лицето му било спокойно. (Пауза за размишление) Но чух, че
хора са го виждали и след това.
Д: Дълго ли е бил на кръста? Чувала съм, че трябва много време, за да се умре по този начин.
А: Не помня за времето. Не помня...
Д: Но той е можел да овладява болката.
А: Да. Чух за това от много хора. Те били изненадани колко спокоен е бил. Изглеждало,
сякаш че не бил там. (Пауза) На сутринта той бил... Знам, че е бил свален призори.
Същото твърдение - че Исус не е страдал и че явно не е чувствал болка - бе съобщено и в
Исус и есеите. Било сякаш той се е преместил, може би излизайки от тялото си. Както и да го е
направил, бил е достатъчно напреднал, за да знае как да отделя себе си от това, което тялото му
изпитва. Съобщено бе още, че той умрял значително по-бързо от нормалното за разпънатия. Така
че явно е имал пълен контрол над физическото си тяло.
Д: Нали ми каза, че хората говорят, че не могли да намерят тялото му?
А: Така чух.
Д: Какво си чувала за това?
А: Чух, че те положили тялото му и го покрили. И че имало войници, които пазели...
Д: Защо са били там тези войници?
А: Мисля, че римляните се страхували много от последователите му и от славата, която
имал. Ставали все по-неспокойни. Така изглежда мислели, че той е техен затворник.
Д: Дори и след смъртта си ли?
А: Да. Мисля, че се страхували толкова много, защото той вече имал огромно влияние. Не
можели да го оставят повече да живее. Чувах, че последователите му щели да ,отидат и да
вземат тялото.
Д: Затова ли е имало войници там?
А: Да. Но когато те отишли и снели покривалото. тялото не било там. Това е, което съм
чула. (Тя възкликна като че ли това е абсурдно.) Не знам. Войниците отишли да проверят.
Мисля, че най-после било позволено на последователите и на семейството му да видят тялото.
И мисля, че в края на краищата са смятали да дадат тялото на семейството му. Но отишли да
проверят и казали, че тялото го няма. Не знам какво точно е станало. Те може би са напили
войниците. Може би последователите му са взели тялото. Могли са да направят много неща,
за да изглежда, че то е изчезнало от само себе си.
Д: Трудно е да се повярва, нали?
А: Да. Много истории се чуват. И ако не си бил там... историите нарастват. Те
нарастват, докато стигнат до теб. Но аз знам, че управа та и хората от Храма били
уплашени от последователите и от силата, и от това. което били чували за извършените
чудеса. Чувствали се застрашени, така че на края намерили начин да го убият.

82

Д: Да, изглежда в него са виждали заплаха. Но ние знаем, че той никога не е правил нещо,
което би наранило някого. Нали ми каза, че си чувала истории как се е явявал пред хората?
Мислиш ли, че им се е явил така, както на теб на пътя?

А: Чух, че най-напред се е явил точно в Ерусалим.
Д: Знаеш ли на кого се е явил?
А: Не. На различни групи хора. Просто чух, че започнал да се появява на някои места.
Д: Чудя се, дали е изглеждал така, както когато ти си го видяла, или пък е бил като дух.
Казаха ли, че са го познали?
А: Казаха, че се появил и изчезнал. Но изглеждал същият. Те са го познали.
Д: Казаха ли ти дали е говорил с тях, или не?
А: (Пауза) Една група хора твърдели, че го чули да им казва, че са опростени. Не знам какво
казват другите, но той не говорел всеки път. Понякога само се явявал.
Д: Знаеш ли дали освен на теб, се е явил и на някой друг от последователите си?
А: Да. Чух, че им се е явил... и казал, че им прощава всичко и че те трябва да намерят сила,
за да живеят е истината и да продължат Божието учение.
Д: Какво мислиш е имал предвид с "прощава им"? На последователите си ли?
А: Защото е имало някой - всъщност не е било само един. Той е бил предаден. Римляните
трябвало да разберат как да го изиграят пред очите на народа.
Д: Каква е историята, която си чула за това?
А: Римляните намерили негови последователи, които успели да подкупят е власт и
богатство.
Д: Не съм и помисляла, че някой от последователите му би се поддал на това.
А: Имало много хора, които твърдели, че са негови последователи, но човек лесно се
изкушава, когато има възможност да направи собствения си живот по-лек. И не са много тези,
които съжаляват по-късно.
Д: Не мога да разбера как някой, който е бил близо до него, и е вървял с него, би го предал.
А: Римляните знаели при кого да отидат. Д: Как са го предали?
А: Те казали на римляните, че ще направят план с много хитрини, за да могат да го
обвинят, както и да могат да го провалят. Предложили да го поставят пред някакво
предизвикателство, при което знаели, че ще се провали. Щели да изнамерят някой неизлекуван и
някое нестанало чудо. Знаели как да заблудят хората, че Назарянина не е истински, че този
човек е против народа. Събрана била огромна тълпа и римските войници започнали публично да
разпитват Исус, да го обвиняват и да правят така, че той да изглежда луд. А тълпата била
голяма. Когато не могъл да направи това. което искали, те крещели: "Той не е направил нищо
от това, за което хората говорят. Той е някакъв... зъл дух." Те превърнали тълпата в сган и
имало безредици.
Д: Нали ми каза, че той и преди е бил подлаган на такива проверки и е успявал да ги
разобличи? Защо не е направил това и този път?
А: Той знаел, че времето му е дошло. Така било предопределено да се възнесе. Знаел това.
Знаел, че хората, масите, не са готови за неговия път на истина и живот. Знаел, че ще има
малка група хора, които да продължат неговото дело. Но също знаел, че този свят е много
примитивен и жесток, така че все пак е постигнал целта си. Направил е това, което е могъл. И
е дошло времето му да работи на друго ниво.
Д: Чувала ли си и други истории на хора, които са го видели след смъртта му?
А: Да. Месеците минаваха и аз започнах да чувам, че се е явил в някои малки градове, в
които обичаше да ходи и където бяха последователите му. И... чувам тези неща, но аз... те
казват, че лекувал и правел чудеса. Знам, вероятно хората са го видели, но се чудя дали
последователите му живеят със сърцата си и с истината, дали провеждат собственото си
лечение. Дали го правят, усещайки - защото те са го видели - че той върши чудеса. Според мен
това, че са го видели, им е дало сила и вяра да продължават.
Д: Би могло да е така. Но какво става с последователите му?
А: Те живеят в голям страх. Последователите му в градовете, където се чувстват в
безопасност, продължават с тайните си срещи. А тези от малките селища продължават да
живеят същия живот. Те все още са негови последователи и могат да бъдат такива, но управ-

83

ляващите не трябва да знаят. И после хората, които предприемат пътувания... е добре, никой
не го е грижа, че тези хора някак помагат. Така че те са относително спокойни.

Д: Римляните не ги смятат за заплаха.
А: Не. Управляващите не се интересуват от прокажените, нито пък че селата са толкова
бедни. Те няма да помогнат. Никой не иска да оказва помощ на болните. Плашат се от бо-
лестта. Така че ние сме спокойни.
Д: Те вероятно смятат, че без водач никой нищо няма да направи.
А: Вярно е. Всички трябва да бъдат ловки и да не го показват, а да продължават да учат и
да живеят е истината по най-добрия възможен начин.
Д: Благодаря ти, че ми разказа историите, които си чула. В края на краищата ти знаеш, че си
го видяла и поне това е вярно.
А: Да, аз го усещам. Знам, че той е с мен.
Д: Ходила ли си вече в Ерусалим да видиш родителите си?
А: (Въздиша) Следващото ми пътуване ще бъде в тази част на страната.
Д: Те вероятно се чудят какво става с теб.
А: Опитах се да им изпратя съобщение по хора, отиващи в тази посока. Надявам се, че са
го получили.
Д: Ако имаш възможност да говориш с тях, те може би знаят повече факти за случилото се,
защо са в същия град. Добре, нека напуснем тази сцена. Нека отидем напред до времето, когато
си в Ерусалим и ще се видиш с родителите си. Нека се придвижим до това време. Връщала ли си
се изобщо в Ерусалим?
А: Да.
Д: Предполагам, че е било вълнуващо, след като не си ги виждала толкова време.
А: Да. Те са... о, забелязах... е, добре, и аз съм по-стара. Така че видях ги остарели, но видях
и тъгата. Една спокойна тъга.
Д: Знаеш ли каква е причината?
А: Просто заради промените в управлението и затова, че са били притиснати от много
страни. Било им е много тежко. Те вярваха в това, което Назарянина казва, но не бяха предани
последователи. Те се придържаха към някои от традиционните вярвания, но вее пак не можеха
да повярват в законите на Храма заради жестокостта и несправедливостта им. Така че
правят това, което могат, и живеят ден за ден.
Д: Но нали ми каза, че баща ти е брат на Назарянина?
А: Той му е доведен брат, но се различаваше в някои от вярванията си. Мисля, след като са
преживели ужаса от неговата смърт, и като са знаели, че го обвиняват в неща, които не са
верни, те са загубили част от сърцето си. Струва ми се, че сега просто минават през живота.
Д: Да, мога да разбера това. Можеш ли да ги попиташ били ли са там, когато той е умирал?
Тя говореше бавно, като че ли ги питаше, а те отговаряха и тя го повтаряше.
А: (Тъжно) Те са го видели на кръста. И са се молили. Баща ми казва, че в един момент,
когато погледнал нагоре, погледите им се срещнали. Той казва, че усетил... усетил топлина и
обич. (Развълнувано) И това не било от този свят, така казва той.
Д: Можеш ли да го попиташ дали се е случило нещо необикновено? (Изразът на лицето й
показваше колко е развълнувана.) Какво?
А: Е, добре... (дълбока въздишка) той казва... и аз сякаш го виждам през очите на баща ми.
Казва, че когато го свалили от кръста, в някакво видение видял брат си в чиста дреха, като че
ли в друго тяло... (плачеща) сякаш физическото тяло тръгнало по един път, а това друго тяло -
каквото го знаел, когато било цяло и здраво - тръгнало по друг път. Той е видял същото нещо,
което аз видях на пътя. (Тъжна) И той описва същото нещо и същите чувства.
Д: Попитай го дали е чул слуховете, че тялото е изчезнало? Знае ли нещо за това?
А: Да. Казва, че на следващата сутрин щели да отидат да вземат тялото. Отместили
камъка . и тялото го нямало.
Д: Видял, че е изчезнало ли?
А: Да, но той всъщност не знае как да го обясни. Защото и той като мен смята, че много
неща са могли да се случат между войниците и някои от последователите му и вярващите
хора. Баща ми смята, че след като видял това на кръста, физическото тяло нямало значение.
Но казва, че нямало тяло.

84

Д: Имало ли е някой друг, когато баща ти е отишъл там?
А: Казва, че там са били някои от последователите, които са вървели с Назарянина. Може
би е имало дузина от тях.
Д: Какво са помислили войниците, когато видели, че " тялото го няма?
А: Отначало били слисани. След това се разгневили, защото знаели, че ще ги държат
отговорни за това, което е станало. И били много уплашени, защото нямали представа как
тялото е изчезнало.
Д: Тогава изглежда не са имали нищо общо с това.
А: Не. Струва ми се, че има най-различни треви и подправки, които можеш да поставиш в
храната или в напитките и така да приспиш войниците. Така че не знам. Има много начини, по
които това да стане. Войниците нямали никакъв спомен, поне така казвали.
Д: Да, това изглежда възможно. Би ли могъл някой да се промъкне покрай тях и да стигне до
тялото?
А: Мисля, че това е могло да се случи.
Д: Мястото, където е бил поставен, не е ли било запечатано?
А: Тялото е било поставено в гроб и този гроб е бил пазен от войниците. Значи се е
изисквала известна подготовка, за да направят това, ако тялото не е изчезнало от само себе
си.
Д: Мислиш ли, че това е възможно?
А: Не мисля така.
Д: Това би било много странно.
А: Да. Не знам какъв е бил замисълът на управляващите, на последователите му, на
религиозните водачи или който и да е направил това.
Д: Да. Но все пак тялото е изчезнало. Мисля, че гробът е трябвало да бъде запечатан, така че
никой да не може да влезе.
А: Предполага се, че е било така. Но... е трябвало повече от двама души, за да свалят този
камък от гроба. Бил е много тежък. Така че това нещо е било подготвено.
Д: Ще останеш ли задълго при родителите си?
А: Не, само за малко. След това трябва да отида на някои места, където ще се грижа за
хората.
Д: Сама ли ще бъдеш?
А: Не, има и други последователи, които са дошли в Ерусалим. Няма да тръгна сама на път.
Обикновено това е една малка група.
Д: Знам, че твоите родители са щастливи да те видят, да им гостуваш.
А: Да, хубаво е да ги видя. Но това място ми е много чуждо.
Д: Струва ми се, че мина много време, откакто го напусна.
А: Да. В цялата тази атмосфера тук не се чувствам добре.
Д: Предполагам, че много се е променило, откакто ти си отиде. А и ти в някои отношения си
се променила след напускането на бащиния си дом.
А: Да. (Усмихна се.) Такъв е животът.
Д: Много промени. Добре. Нека напуснем тази сцена. Искам да минеш отново напред до
някой важен ден в живота ти. Един важен ден, когато нещо, което ти смяташ за важно, се случва.
Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3... Това е важен ден в живота ти. Един ден, който ти
смяташ за важен. Какво правиш? Какво виждаш?
А: Аз съм в едно село. И съм доста по-стара. (Гласът й определено звучеше като на
по-възрастна.) Но ние сме много щастливи да установим една общност, основаваща се на
вярата и учението на Назарянина и на Бога. Знам, че тази група ще продължи да учи другите и
така то няма никога да умре. И че някой ден надеждата, която той имаше за човечеството,
ще се осъществи така, както той искаше да стане. Смятам за важен този ден, най-вече
защото знам, че моето време наближава. И мога да се издигна нагоре е пълно сърце, защото
знам, че съм научила много хора, и че те са верни. Те ще продължат да учат другите и да
израстват. Много години съм била с това мое семейство в общността. Тук ние сме в
безопасност. В безопасност и от управляващите, и от религията. Ние все още-можем да
предприемаме пътувания и да служим на другите. И все още растем и имаме сили.
Д: Даде ли някой име на селото ви?

85

А: Да. Наричаме го Витшарон с ударение на последната сричка.
Моят консултант по еврейските въпроси каза, че "вит" пред името на място значело "къща"
(пример за това е Витлеем, което значи "Къща на Хляба"). Каза, че Витшарон би могло да значи
"Къща на розите", защото "шарон" е име на цвете. Звучеше правдоподобно и бе в синхрон с
еврейските наименования на местата. После, когато направих проучванията си, открих, че по
времето на Христос е съществувал град, намиращ се на брега на река Йордан, разположен на
съответното място. Това е бил Витшеан (означаващо "Къща на почивката", "Къща на
спокойствието", "Къща на сигурността" или "Живот на спокойствие"). По времето на Христос
Витшеан е бил по-познат с гръцкото си име Скитолополис и е бил голям град. Селото на
прокажените сигурно не е било като този голям град, но староеврейското му име несъмнено се е
отнасяло за някое място за изолация. Предполагам, че може би, когато гръцкото име станало
по-известно, последователите на Исус са избрали това еврейско име за малкото си селце. Може
наистина името да е било Витшарон, а Витшеан да е само фонетично наподобяване. Толкова
малко се знае за местните имена на градовете по онова време, че всичко е възможно.
Д: Ти омъжи ли се все пак?
А: Не. (Усмихна се.) Това беше преди много време. Знаех, че съм омъжена за вярата си. И че
само така мога да върша истинска работа, най-добрата работа - като съм сама и като имам
свобода да странствам и да помагам. Не бих могла да науча всички тези деца, да помогна на
всички тези сираци и да създам нашето общо семейство, ако се бях омъжила.
Д: Спомена, че си там със семейството си и си помислих, че за това говориш.
А: Цялото село е мое семейство. Всички ние сме едно семейство.
Д: Виждала ли си отново Исус, освен тогава на пътя?
А: Той ми се явява от време на време по същия начин. Струва ми се, че като остарявам, го
виждам все по-често в ума си. Но то се случва, когато изляза навън и съм сама. Тогава той се
появява.
Д: Той все още ли изглежда същият?
А: (С любов) Да.
Д: Какво ти казва при тези срещи?
А: О, много неща. Но най-вече поддържа жива надеждата. Каза ми, че неговите учения и
вярата ще разцъфнат отново чрез сърцата на хората. И така той отново ще излезе напред.
Той знае, че човечеството може да живее без ограниченията на властта и на религията. Така
продължава да дава надежда и кураж на онези, които проповядват истината.
Д: Мислиш ли, че той иска ти да поставиш началото на една нова религия?
А: Не, не. Той иска само да разпространявам истината, да се грижим един за друг и да
бъдем верни на духа, който е Бог. Той никога не е искал да бъде обожествяван. Иска да се
грижим един за друг така, както бихме искали да се грижат за нас.
Д: Има ли някой, който говори за създаване на религия, свързана с него и с ученията му?
А: Има много такива хора. Някои от учениците му се опитват да спечелят сила чрез
учението му, като доказват, че единственият път е техният. Но това не е истината. Не, това
не е неговият път. Така те създават точно това, което той отхвърли, когато напусна Храма.
Така че това се случва.
Д: Каква е разликата, за да наричаме някои "ученици", а други "последователи"?
А: Когато си помисля за ученици, това са онази малка група хора, които винаги са били с
него. А последователи са всички хора, масите, които вярват в словото му.
Д: Чудя се, защото за известно време ти също беше с него.
А: Да. Но за мен това бе, просто защото аз знаех своята цел. Имах яснота. Имах нещо
много особено. Аз не исках да печеля власт. Исках само да бъда вярна.
Д: Значи някои от тях са искали власт, а това е нещо, което той никога не е искал, нали?
А: Ни най-малко. Ето защо той напусна земята толкова млад. Знаеше, че не бе времето.
Той бе направил всичко, което е могъл.
Д: Добре. Благодаря ти, че ми каза толкова много неща. Искам да дойда пак и да поговоря с
теб друг път. Нека напуснем сцената.
След това изведох Ана до напълно будно съзнание. Когато тя се събуди, все още помнеше
сцената на разпятието. Включих магнетофона със записа на нейните изказвания.

86

Д: Ти каза, че когато си видяла сцената през очите на баща си, тя била ужасна, защото по
Исус имало не само няколко рани а целият бил облян в кърви.

А: Ако го беше видяла на кръста така, като аз го видях през очите на баща ми, ти би
изтръпнала и щеше да бъдеш така ужасена, че едва би могла да дишаш. Да видиш такова
варварско деяние над друго човешко същество. Би помислила, че е изживявал такава
непоносима болка от пироните, забити в плътта му, от тези прободни рани е течащата от
тях кръв. Той изглеждаше почти сив, сякаш не бе от плът.

Д: Имаше ли и прободни рани по него?
А: Видях как тече кръв от различни места. Така че мисля, да, мисля, че той е бил прободен
на много места. И още, както вече казах, знаех, че всъщност физически той не е усещал нищо.
Д: Имаше ли нещо на главата му?
А: Косите му изглеждаха сплъстени. Мръсни и влажни.
Д: Просто бях любопитна, защото нали знаеш, ние имаме картини за това, как според нас е
станало.
А: Да. Но аз не виждам... но аз сега, говоря и съм виждала картини с него. Християните
казват, че е имал венец от тръни, но аз всъщност не видях това много ясно. Видях, както казах,
сплъстени, зацапани, мръсни коси. Може би от това, че е бил търкалян по земята и нещо като
мърсотия или листа, или...
Д: Може би точно това всъщност е станало с него.
А: Не знам.
Д: Може би точно той е бил нараняван преди да бъде разпънат на кръста.
А: Да. (Внезапно откровение) О, знам! Мисля, че това, което усещам е, че там из тълпата
трябва да е имало войници или хора, които просто са го намушкали. Усещам, че тези неща са
продължили. Усещам, той е бил наясно за всичко, през което е трябвало да мине, преди това да
се случи. И мисля, че е бил подготвен за всяка стъпка от пътя си. Дори, когато е бил пред
тълпата, той се е бил подготвил срещу болката. Защото мисля, че болката му е била
причинявана от хората, които го блъскали и мушкали и като го съборили на земята,
фактически го стъпкали.
Д: Добре, разбирам, че той не е усещал нищо, защото е бил способен да отдалечи себе си от
това.
А: Да. Аз мисля, че той е направил това дори преди разпъването му на кръста. Можах да го
видя през очите на баща ми. Сега всички тези неща се връщат. Мога да усетя как баща ми се
свързва с него с поглед. Когато очите им се срещнали, било сякаш че неговите очи били очите...
на някой друг. Мисля, че са били неговите очи, но в тях не е имало болка. Те изпълнили баща ми с
топлина и любов и казвали, че всичко е наред.

Видение за лицето на Исус на излизащата от транс Ана

87

Глава 11
СМЪРТТА Е САМО ОЩЕ ЕДНО ПЪТУВАНЕ
Знаех, че трябваше да направим още един сеанс, за да завърши историята за връзката на
Наоми с Исус. Би трябвало да преминем през последната част от живота й. Исках да разбера и
какви слухове или разкази бе чувала за него. Използвах ключовата дума на Ана, преброих и я
върнах назад.
Д: 1... 2... 3... Върнахме се назад във времето към края на живота на Наоми. Какво правиш?
Какво виждаш?
Гласът на Ана звучеше уморено, като на стар човек и остана такъв по време на целия сеанс.
Беше в пълен контраст с простодушието и наивността на тринадесетгодишната, чиято история
доминира в този разказ.
А: Аз съм в едно село на болни хора от проказа. Грижа се за тях.
Д: Разболя ли се и ти?
А: Не, не, здравето ми бе добро почти през целия ми живот. Научих много неща за
болестта. Вземах предпазни мерки.
Д: Обикновено хората се страхуват, нали? Страхуват се да не се заразят.
А: Да, но страхът е най-вече този, който донася болестта.
Д: Човек би се страхувал да отиде в това село, нали?
А: Да. Трудно е да се намерят хора, които да се грижат за нуждаещите се.
Д: Приблизително на колко години си сега?
А: (Въздиша) Аз съм.... на шестдесет... и осем. (Като че ли не бе съвсем сигурна.)
Д: Значи имаш дълъг живот, нали?
А: (Едва) Да, така е.
Д: Какво мислиш за живота си?
А: Струва ми се... усещам, че съм била благословена за много неща. Чувствам, че съм била
на поста си. И гледам да се движа напред.
Д: Някога била ли си омъжена?
А: Не. Бях близо до това, но не стана.
Д: Съжаляваш ли за това?
А: Ни най-малко. Други неща запълниха живота ми. Знам, че мъжа, когото обичах... бях
благословена с тези редки мигове. Но това само по себе си бе достатъчно, за да запълни тази
част от живота ми. Знаех, че имам да върша други неща.
Д: Ти наистина си се била посветила. А върна ли се някога да видиш родителите си?
А: (Въздиша) О, върнах се. В началото, докато бяха живи, щом тръгнех на път, ги
посещавах - може би веднъж годишно, а и по-често, когато можех. Стана трудно да правя
тези пътувания. И още по-трудно да намеря и да обуча хора, които да заемат моето място.
Д: В селото на прокажените ли прекара по-голяма част от времето си?
А: Много от времето си. Но имаше и други села, в които ходех. Някои от селата бяха
постоянни общности, където се провеждаха срещи, за да се изучават Божиите закони и
способите за лечение. А в други отивах, когато имаха нужда от мен.
Д: Големи ли бяха някои от тези села?
А: Не. Повечето от тях бяха само малки общности, където хората се нуждаеха от помощ.
Д: Чудя се, дали бих разпознала имената на някои места.
А: Е, добре. Аз продължавам, когато мога, да ходя до Бар-ел. Ходила съм в едно село Рамат,
и в колонията на прокажените, Графна.
Не се учудих, когато не можах да открия никой от тези градове в съвременния атлас на
Израел. Според изследванията ми в този район е имало голям брой от малки общности, чиито
имена (ако изобщо са били вписани) не са стигнали до нас или може би са се променили през
вековете. Евреинът, който ми помагаше при моите проучвания, каза, че имената на градовете
определено са еврейски. Бар-ел би значело "Извор на Бога", а Витшарон (споменат по-рано) би
значело "Къща на розите". Рамат значи "хълм", вероятно има и друга дума в името. Той не можа
веднага да определи Графна, но каза, че името звучи като еврейско. Когато съобщих тези факти
на Ана, тя сподели, че това я накарало цялата да изтръпне. Разбра, че тези подробности не са
дошли от ума и от съзнанието й, защото тя изобщо не знаеше староеврейски, нито го бе чувала в

88

своя храм (Обновения еврейски храм). Мислех си, че всеки евреин поначало знае староеврейски,
но предполагам, че това е така нелогично, както да очакваш всеки католик да знае латински.

Д: Но ти си била предимно на едно място. Така ли е?
А: Да. Трудно ми беше да пътувам. Аз прекарах най-много време тук, където и най-много
имаха нужда от мен.
Д: Ходила ли си до Назарет?
А: Да, била съм там.
Д: Как изглежда Назарет? Голям град ли е?
Опитвах се да сравня нейното описание с това на Кат и в Исус и есеите.
А: Това е средно голям град с ветровити улици и белосани къщи. И едно пазарище в старата
част.
Д: Прилича ли Назарет на Ерусалим?
А: Подобен е, но е по-малък. Спомням си... спомням си централната част, където е пазара...
и където хората идват да си вземат вода. Нека помисля. Има и няколко хълма отзад. Но той е
малък в сравнение е Ерусалим.
Д: Чудя се дали местността, през която е трябвало да пътуваш, е била същата?
А: Ах, местността там наоколо. Тя е... виждам няколко хълма. Виждам... прашен път. Да,
би могло да се каже, че е същата.
Д: Чувала съм имената на някои места и си мисля дали по време на пътуванията си не си ги
посещавала. Например за Капернаум? Чувала ли си някога за това място?
А: Да. Капернаум.
Д: Наблизо ли се намира?
А: То е... то бе преди много време. Мисля, че той е отвъд, далеч от Ерусалим. Мисля, че е
богат... помня един заможен земевладелец, имаше някакви проблеми. Но аз прекарвах времето
си там, където бях нужна и където трябваше помощ, за каквато бях обучена.
Д: А какво ще кажеш за река Йордан? Чувала ли си за нея?
А: О, да! Река Йордан, да. (Пауза сякаш мисли) Тя е прекрасна. Да. (Сякаш си спомняше)
Д: Чувала ли си някога за едно място, наричано Кумран?
Това бе мястото, където се е намирала общността на есеите и тайното училище върху
скалите над Мъртво море.
А: О, да. (Смее се.) Назарянина... чувала съм това от Назарянина. Спомням си, че и моите
родители говореха за това. Било някаква общност, където били следвани определени вярвания и
се преподавало. И Назарянина прекарал известно време там.
Това, че назова Кумран общност, бе едно потвърждение. Той винаги е бил наричан така
(дори от археолозите). Никога не е бил посочван като град или село.
Д: Той ли ти каза за това?
А: Да, помня, че ми го казва. Каза ми го, когато ме учеше да лекувам и как да служа.
Д: Какво ти каза за времето, което е прекарал там?
А: Каза ми, че е изучавал древното Дърво на живота. Каза ми, че е учил философия и
лечение. И е научил неща, които не могат да се научат при нормалното образование.
Д: Това ли е била общността, където е можело да се научат такива неща?
А: Да. И в училището там. Но аз смятам, че тази общност е имала различна философия.
Д: Мислиш ли, че това е мястото, където той е научил много от нещата, които е ползвал?
А: Да, така мисля. Той вероятно е бил изключителен щом е търсел знание, каквото другите
ученици не са търсели. И е имал достъп до информация, до която много малко хора са
допускани. Защото той насочвал интереса си или откривал неща в себе си, за които питал.
Д: Изглежда той е научил неща, които обикновеният човек не знае. Училището там трябва да
е било различно.
А: Там се учели как да живеят в единение с Вселената, изучавали взаимовръзката между
всички неща и пътя на това Дърво на живота.
Д: Какво имаш предвид с Дърво на живота?
А: Дървото на живота е древна тайна, която някои хора са скрили и за която никога повече
не са говорили. Храмът не учи на това.
Д: Защо? Аз винаги търся познание. Не разбирам как може хората да го крият.

89

А: Защото те биха загубели властта си, ако хората могат да открият истината в себе си
или ако имат свои учения и разбирания и поддържат силата и вярата си чрез взаимовръзката
си с всички неща и е техния Бог-създател.

Д: Защо смяташ, че Дървото на живота е нещо, което хората не трябва да знаят?
А: Защото то е истината. Това са различните пътища на съществуване на човека, на
тялото и на душата му, както и връзката му със Слънцето, Луната и сезоните. То обяснява
защо и какво са нещата.
Д: Мисля, че е чудесно да знаеш тези неща.
А: Те наричат това "Кабала".
Д: О, чувала съм тази дума. Трябва много време, за да научиш всички тези неща.
А: Трябва изцяло да им се посветиш, защото не е лесна задача да възприемеш цялата
информация и да се научиш как да я използваш във всекидневния си живот. Тази информация не
можеш да предадеш на обикновения човек, защото тя е много сложна. Така че трябва да се
научиш да я извличаш в най-прост вид, за да я използваш във всекидневния си живот и така да
бъдеш полезен.
Д: Опитвал ли се е той да учи учениците си на тези неща?
А: Мисля, че да, но със свое тълкуване, така че да можем да го разберем.
Д: Смяташ, че така го е направил не толкова сложно?
Ходила ли си някога в Кумран?
А: Не. Не помня да съм била там.
Д: Чувала ли си за Мъртво море?
А: Да, чувала съм за него. То има друго име, но аз знам и това, което каза.
Д: Какво е името, с което си чула да го наричат?
А: (Дълго колебание, сякаш се мъчеше да намери името) То е нещо като... Елот6? Може би
Елотовия камък... на Елот. Помня, имаше пясък.
Д: Но аз съм чувала, че го наричат Море на смъртта, а също и с още много други имена.
Знаеш ли защо го наричат така?
А: Не знам защо. Не мисля, че си спомням. Мъртво море? Наистина не мога да си спомня
дали съм го знаела по онова време, макар че ми звучи познато, но не мога...
Д: Всичко е в ред. Просто бях любопитна за това. Това бяха наименования на места, които
съм чувала.
По-късно при събуждането Ана каза, че като Наоми тя знаела тези места с други имена, но не
можела да си ги спомни. Мислела, че Мъртво море се наричало "Асфалско море". Смущавало я,
че не можела да си спомни точните имена. Но това беше съвсем разбираемо, защото ние бяхме
говорили с една възрастна Наоми, която не бе пътувала от доста време. В този ' момент от
живота си тя се бе посветила на грижи за прокажените.
Д: А Витезда? Чувала ли си това име?
А: Витезда? Това е в същия район, мисля. Сигурно е друга малка общност. Всички тези
имена са ми така познати, но аз дълго време бях далеч от малките градове и села.
Д: Мисля, че може би ги знаеш с други имена. Добре. Но ти най-много си била тук. Имала ли
си връзка с много от последователите му?
А: След смъртта му много от тях се разпръснаха и тръгнаха по свой път. Страхуваха се за
живота си. От много години те живеят в страх и отново се крият под земята. А аз просто
станах силна (въздиша), слушах вътрешния си глас и сърцето си и вървях по своя път. Изпитвах
голяма мъка, защото хората не разбираха какво всъщност той се е опитвал да върши. Те бяха
тези, до които той така много се опитваше да стигне, но те не можаха да подкрепят
истината на неговото учение и на Бог и да се справят с манипулациите на Храма и на
управляващите. За хората е много по-лесно да приемат обикновения си живот, защото те
страшно се боят от промяна. Този начин на живот не изисква нито да мислят, нито да питат,
така че те само вървят напред и се съгласяват. А тъй като той беше за промяна, дори и тези
хора, които в началото го подкрепяха, се обърнаха срещу него само от страх и за да оцелеят.
Все пак мисля, че неговото учение продължава да се разпространява от някои от

6 Едно от имената на Мъртво море било Лотово море. Било познато още като Солено море, Морето от равнината.
Източно море, Асфалтско езеро.

90

последователите му. Но това става много тайно на редките срещи в подземията. Те живеят в
непрестанен страх.

Д: Страхуват се, че някой ще ги проследи ли?
А: Да.
Д: Струва ми се, че ти правиш повече от това, което Исус е искал те да правят. Така ли е?
А: То беше личното му послание. И е тъжно, че хората изглежда не могат да разберат.
Той държеше... учеше - ах, понякога е трудно да говориш. (Гласът й звучеше като на стар човек
и някои от думите й бяха неразбираеми.) Той учеше да се живее по най-простия начин, по
най-верния начин. Ето защо вървеше по своя път и учеше.
Д: Мислиш ли, че повечето от хората, които го следваха, не отидоха да помагат на другите,
както ти правиш?
А: Може би когато отново се появяваха, те го правеха много тихо. Предизвикваха страх у
повечето хора, а римляните настройваха всички срещу тях. Римляните държат цялата сила и
власт, а хората лесно се манипулират чрез страха.
Д: Трудно ми е да разбера защо са се страхували от тези хора.
А: О, защото са продължили да разпространяват тези учения и да печелят последователи.
И тогава за римляните отново е щяло да има . нещо, от което да се страхуват.
Д: Струва ми се, че не би трябвало да се страхуват, щом са отстранили главното лице.
А: Словата и ученията му продължаваха да живеят, дори и като повторно се проповядваха
на тези тайни срещи. Но повечето от последователите му не излизаха наяве за дълго.
Д: Значи не си имала никакъв контакт с тях?
А: Имах връзка с някои, които помагаха из селата, или ги виждах, когато пътувах.
Д: А какво стана с онези, така наречените "ученици"? Имала ли си връзка с някой от тях?
А: (Въздиша) Да, но това бе преди много време. Някои от тях все още правеха срещи в
скалите близо до Хинерет. И някои от тях се мъчеха да запазят живи словата на Назарянина.
Така че имаше такива, които се опитваха да продължат.
Д: Можеш ли да си спомниш имената на тези от учениците му, които все още правят това?
А: Спомням си, това е Симон (произнесено Сим-е-он) и... (мисли) Аврам (звучащо като
А-вром). Имаше и... Петър.
Това бе казано много бавно, сякаш й бе трудно да си го спомни. Сега Наоми бе стара жена, а
тези събития явно се бяха случили преди много години.
Д: Главно това са хората, които си...
А: (Прекъсна ме.) ...Които съм видяла пак, да.
Д: Чувала ли си за един от учениците, който се казвал "Юда"?
А: О, да. Онзи, който се обърна срещу него ли?
Д: Мисля, че за него хората най-много говорят.
А: Да, ние знаехме за него, дори преди това да се бе случило.
Д: Знаехте ли?
А: Да. Имах едно видение за това. Да, ние знаехме за него.
Д: Можеш ли да ми го разкажеш? Какво знаеше?
А: (Тъжно) Това, което мога да си спомня е последната среща с Назарянина и моето
видение. Той ми каза, че било много. И той знаеше.
Д: Ти каза, че си знаела, че нещо предстои да му се случи.
А: Да, но той го знаеше. Знаеше, че има един, а вероятно имаше и повече, които биха могли
да бъдат подмамени с пари и обещания за богатство и власт, за да се обърнат срещу него.
Знаеше, че ако ги заплашат, биха повярвали на римляните и могат да бъдат склонени.
Д: Трудно ми е да повярвам че някой, който е бил с него, би направил това.
А: Да, но ние имахме свобода. И ако някой си позволеше да изпадне под властта на страха,
тогава той не би могъл да различи кое е добро. Така че това е част от жизнения им план.
Д: Срещала ли си Юда?
А: Видях го веднъж преди много, много години, когато за първи път пътувах с Назарянина.
Д: По това време показа ли той с нещо, че е такъв?
А: Не. Аз не съм имала личен контакт с него, но не е имало такива знаци.
Д: Какво се е случило? Какво е направил той?

91

А: Римляните го убедили (въздиша) да помогне, като се предизвика спор и се зададат
въпроси на този чудотворец, на този мъж, пратен от Бога. Той причинявал размирици и
подтиквал гражданите към насилие.

Д: Искаш да кажеш, че е бил един вид подстрекател?
А: Да.
Д: А какво ще кажеш за времето, когато Назарянина е бил арестуван?
А: Да, всичко това е било направено с негова помощ.
Д: Трудно ми е да го разбера. Получил ли е нещо за това?
А: Да, получил е пари и земя.
Д: Какво е станало с Юда? Още ли е наоколо? Чувала ли си нещо за него?
А: Чувала съм различни истории. Чух, че бил убит. Но чух, че той просто... след известно
време вече не можел да живее в мир със себе си и се самоубил. Много неща съм чувала.
Д: Значи не е могъл да се радва нито на парите, нито на земята, така ли?
А: Не, наистина не е могъл. Той не успял да се справи с това, което се случило. Когато е
трябвало да застане лице в лице със себе си, оказало се, че е повече, отколкото би могъл да
понесе.
Д: Но ти каза, че и Назарянина е имал видение, че този мъж е готов да го нарани по някакъв
начин.
А: Да. Той знаеше... знаеше каква бе целта на живота му. Знаеше защо беше дошъл тук.
Знаеше кога му е предопределено да се въздигне.
Д: Значи не се е опитал да направи нищо срещу това.
А: Знаеше, че има причина за това. Знаеше, че това е част от плана.
Д: Не се е опитал да спре Юда по никакъв начин? Така ли мислиш?
А: Да, така мисля. Той изигра докрай пиесата на живота си, на личните си цели да бъде
тук.
Д: Както каза, това трябвало да бъде решение на свободната воля на Юда. Сигурно си чувала
много истории след смъртта на Назарянина. И аз съм чувала много истории и не знам кое е вярно
и кое не е.
А: (Смее се.) Не знам дали изобщо някой от нас го знае.
Д: Поради това исках да те попитам и да разбера дали си чувала същите истории, които аз
съм чула. Чувала ли си някаква история за неговото раждане? .
А: Да. Спомням си моите родители я разказваха. Бях толкова малка, че имаше неща, които
изобщо не можех да разбера. Но знам, че майка му е имала много деца. Смятало се е за чудо, че
е могла да зачене такова дете като Исус. Но това се случило и тя родила. Всички мислели, че
това е чудо. Но (усмихна се) боя се, че то е станало така, както винаги става. А истинското
чудо е било в самото дете, не в раждането му.
Д: Това единствената история ли е, която си чула за раждането му?
А: Хъм. Хората изглежда мислят, че е било нещо като... Божие оплодяване. Но аз мисля, че
не такъв е случаят. Те са се стремили да имат деца.
Д: Защо мислиш, че хората се опитват да го изкарат като зачеване от Бога?
А: Не знам. Смятам, че това е измислица на хората или пък е с цел манипулиране и власт.
Не знам със сигурност. Но това е било наистина дeme-чудо. Все пак си мисля, че всички ние
можем да кажем, че сме заченати от Бога. Всички ние сме Божии чеда. Имало е и други
изключителни деца.
Д: И аз така смятам. Тъй като е бил наистина изключителен, може би те са си мислели, че
трябва и раждането му да бъде необикновено.
А: Да. Но знам, че има и други, които са вървели по тази земя, свързани с Бога и с любов и
способности, каквито той е имал. Но той бе... о, измислиците на хората за него!
Д: Добре, това са историите, които сме чували за неговото чудотворно раждане.
А: (Смее се.) Чудото е във факта, че тя е заченала това необикновено дете.
Д: Да. Но ти каза, че баща ти му е брат от друга майка. Вярно ли е? Баща ти е бил син на
Йосиф от друга жена ли? (Тя се поколеба.) Права ли съм?
А: (Пауза) На Йосиф... да... доведен брат ли каза?
Д: Майка му е била друга жена.
А: Да, да. Вярно е.

92

Д: Това е било, преди да се ожени за майката на Назарянина, така ли?
А: Да.
Д: Предполагам, че в такъв случай баща ти е бил доста по-голям, нали?
А: Да, беше. Вярно е. Помня това.
Д: Срещала ли си някога майката на Назарянина?
А: Да. Спомням си, че съм я виждала, когато бях дете. Това е блед спомен. Но тя беше
просто жена. (Смее се.)
Д: Боя се, че в историите, които съм чувала, са се опитали да я обожествят, само защото му е
била майка.
А: В детските ми спомени те са много скромни хора. Живееха като другите. Не си спомням
нищо необикновено за нея. Но това е от моето детство. Тя приличаше на всяка друга жена.
Д: А Йосиф? Срещала ли си се с него?
А: Спомням си да съм го виждала, но това са бледи спомени. А там, където ги видях, беше в
едно сравнително малко село. Те просто вършеха всекидневни неща. Също като твоя
всекидневен живот. Тя вършеше същите неща. Не мога да си спомня нищо друго за тях, освен
че вършеха това, което всеки друг трябва да прави, за да живее.
Д: Разбира се, това е било преди много време. Накарах те да се върнеш в спомените си
толкова назад. Но явно е нямало нищо, което да е показвало, че са различни.
А: Не. Те бяха добри хора. Може би имаха съвсем малко повече... за да не са бедни. Но те
бяха просто обикновени хора. Исус следваше своите вярвания по свой път, но родителите му
продължаваха да отглеждат децата си и да живеят своя си живот.
Д: Чувала съм и много неща за чудесата, които Назарянина е правил. Говори се, че бил
способен да върне обратно хора, които са умрели. Чувала ли си тези истории?
А: Да. Виждала съм изцерения. Аз се учех и знам, че има моменти, когато някой човек е
много близо до смъртта, при което всички жизнени процеси се забавят до такава степен, че
той изглежда мъртъв. И може дори за кратко те да спрат. Възможно е, ако наистина не е
дошло времето, да ги върнеш обратно. Аз съм виждала това.
Д: Виждала ли си той да го прави?
А: Да, видях го веднъж.
Д: Можеш ли да ми разкажеш за това?
А: Спомням си, че стана, когато бях в селото Бар-ел. Той ме учеше и ми бе позволил да
гледам, докато ходеше от къща на къща. Имаше един мъж е някаква болест и с треска.
Усетих, че не му бе дошло времето. Спомням си, че бях в дома им и гледах жена му. Имаше и
едно малко дете. (Развълнува се.) И знам... о, толкова трудно се намират думи... (плачеща) но
това бе много повече от физическо явление. Зная, че благодарение на лечението на Назарянина и
дълбоката преданост и любов на жена му, той бе върнат обратно. Видях как Назарянина
сложи ръцете си върху мъжа. И видях как този мъж дойде в съзнание. Помня, били казали на
жена му, че е дошло неговото време да умре, но не беше така. Той бе върнат обратно.
(Подсмърчайки) Мисля, че това бяха умения и знания, които той беше придобил живеейки в
единение с Божието начало на вселената в своето сърце. Мисля, че той знаеше какво би могло
да бъде направено. Но то трябваше и да се съчетае с другия човек, е вярата му в лечението.
Нужно бе той да има желание да продължи да върви в този живот.
Д: Мислиш ли, че е можел да направи това с някой, който наистина е мъртъв от дълго време?
А: Не. Мисля, че човекът е трябвало да иска да бъде върнат обратно. Трябвало да чувства
нуждата да направи нещо повече тук, в този живот.
Д: Мислиш ли, че това е най-голямото чудо, което си чувала да е извършвал - да връща
хората обратно от смъртта?
А: Мисля... мисля, че би могло да бъде. Но за мен е не по-малко чудо да видя как изцелява
болни или връща радостта и любовта на някого и на семейството му, как възстановява
целостта на сърцето и на душата. Но усещам, че за повечето хора най-вероятно това е
чудото.
Д: Чудех се какво е твоето мнение. Той е извършил толкова много удивителни неща.
А: Да. Трудно е да се каже, защото във всяко чудо, което е извършвал е помощта на човека,
когото лекува, чудо бе да видиш лицата на обичащите го близки. И това бе така важно,
защото и то бе лечение, както и другото.

93

Д: Да. Мисля, че е прекрасно, че ти е било позволено да бъдеш близка с него и да се учиш от
него. Било е много важно. Мисля, че и ти си направила много по своя път с помощта си за
другите хора.

А: Опитвах се.
Д: И си споделяла тези учения с другите хора. Това е много важно. Мисля, че така и ти си
направила много в живота си. Добре. Искам да се придвижиш напред до последния ден от този
твой живот. Ако искаш, можеш да го гледаш като наблюдател. Тогава няма да те тревожи да го
погледнеш и да ми кажеш какво се е случило на този ден.
Промяната стана изведнъж. Не се наложи да броя.
А: (Дълга въздишка) Знам, че ми е време. Мисля, че съм съвсем изчерпана и готова да
тръгна.
Д: Ти живя дълъг живот, нали?
А: Да. Мисля, че малко от тези, с които работих, биха могли да заемат моето място и да
работят, да странстват и да продължат. Излязох от селото и отидох до мястото, където
понякога ходех. Седя до едно дърво. На това място обикновено мисля или се моля, или говоря на
Назарянина.
Д: О! Той още ли говори с теб там?
А: Да. Аз го усещам, където и да съм. Но тук съм далеч и не съм заангажирана. Мога да
седя в мир и истински да усещам светлината, топлината и блясъка, които излъчва. (Бавно) И
така той ще ме посрещне на следващото ниво.
Д: Нека се придвижим напред, когато вече това се е случило. Какво виждаш?
А: (Смее се.) Не мога да направя това. То е много различно. Мога да видя тялото си...
(усмихва се.) Мога да се видя облегната на дървото, седейки там много спокойно.
Д: Спокойна ли бе смъртта ти?
А: Да, там има мир. Чувствах се много уморена. Затворих очи и сега стоя тук, гледайки
тялото си. Стана толкова бързо. Много странно е, но е и прекрасно.
Д: Какво друго виждаш?
Тя се усмихваше и аз можах да доловя щастието, което се излъчваше от нея.
А: Виждам Назарянина да ми маха. Чувам го да казва, че съм добре дошла. И че това сега е
моят дом. И че ме очаква много радост и учение. Виждам пътя си пред мен. (Смее се.) Струва
ми се, че това е още едно пътуване.
Д: Ще се спуснеш ли по пътя?
А: Той взе ръката ми. Чувствам сякаш всичко е много бавно, движа се много бавно. Струва
ми се, че отивам към друго село в далечината. Това е усещане за връщане вкъщи. Чувство, че
съм там, където е предопределено да бъда. Ако това е смъртта, тогава смъртта е само още
едно пътуване.
Д: Какво мислиш за живота си, който току що напусна?
А: О, чувствам... чувствам, че се опитах да направя най-доброто, което можех. Но ме боли,
боли ме за хората, за хората от този свят, които така бавно учат и така трудно виждат
истината.
Д: Мисля, че ти научи много неща в този живот, нали?
А: О, аз бях благословена в този свой живот. Бях изпълнена с любов и грижа, и Назарянина
никога не ме изостави. Мисля, че той беше този, когото обичах. Предполагам, затова не ми бе
предопределено да се омъжа - защото бях изпълнена е тази любов и със знание,е разбирането,
че трябва сама да върша нещата, така че да направя всичко, което бих могла.
Д: Изглежда, това е бил един добър живот. Ти свърши много неща. Знаеш ли къде ще отидеш
сега?
А: Знам само, че ще отида на едно място, което чувствам като свой дом и където ще уча.
Д: Струва ми се, че това е много добре. Това беше един добър живот и аз ти благодаря, че
сподели с мен познанието, което придоби през него. Наистина го ценя много.
А: И аз ти благодаря.
Д: Добре, тогава нека напуснем тази сцена.
Доведох Ана до пълно будно съзнание и Наоми се отдръпна за последен път. Нямаше да
бъде повикана никога повече.

94

Много месеци бяха минали, когато случайно срещнах Ана и тя ми каза, че наистина е
любопитна за подробностите от регресията. Няколко пъти се опитала да прослуша записите, но
странно, нито веднъж не успяла да стигне докрай. Тя не можела да приеме, че тези думи идват от
нея. Твърде много скрити чувства се събуждали вътре в нея. Тези чувства винаги я
принуждавали да спира магнетофона. Ана казала на много малко хора за регресията, само на
най-доверените си приятели и дори с тях го споделила колебливо и пестеливо. Не била споделила
с никого цялото преживяване. То било прекалено лично, за да рискува да й се присмеят или да не
й повярват, и затова го криела вътре в себе си.

След няколко месеци я попитах дали ще се почувства по-добре, ако прочете записите, тъй
като не понасяше собствения й глас да казва тези неща. Тя бе нетърпелива, защото бе любопитна
да узнае подробностите. Дадох й преписите, направени направо от ролките. Можеше да ги
прочете, защото това осигуряваше нужната й обективност. То премахваше личната свързаност
със собствения й глас и бе като четене на научна фантастика. Но дори и с тази обективност
историята за връзката на Наоми с Исус я изуми.

Когато Ана ми върна преписите, тя бе закачила една кратка бележка: "Благодаря ти от
цялото си сърце, че ми върна част от живота. Един къс, който е много важна част по пътя за
връщането ми у дома. Нямам думи да изразя признателността си."

Ана нямаше специална подготовка, но казваше, че понякога можела да скицира или да
нарисува чудесни картини. Вдъхновението й често идвало неочаквано. Може би този неин талант
идваше от някой минал живот, който все още не бе проучен. След сеансите за връзката на Наоми
с Исус тя необяснимо защо екипирала приложената картина. Казваше, че тя е толкова близо до
видението й за Христос, колкото било възможно.

Спомените за близостта с Исус изчезнали в подсъзнанието и животът на Мари и на Ана се
върнал към нормалното. Но се чудя дали би могъл отново наистина да бъде "нормален". Те се
върнали към всекидневния си живот и регресията била забравена. Тя била един интересен период
и нищо повече.

Регресията помогнала на Мари да разбере проблемите с мъжете в сегашния й живот. Вярвам,
това й е дало възможност да осмисли откъде идват тези чувства и как те са й пречели. Създала
връзка с един приятел и се потопила в сестринската си дейност. Това и грижата за малките деца
било достатъчно, за да бъде напълно заангажирана.

Ана бе заета повече от всякога с хотела си. Тя и съпругът й вършеха и други дейности, които
също заангажираха вниманието й. През цялото си свободно време доброволно служеше в един
приют за безнадеждно болни и обсъждаше с пациентите и семействата им въпросите за смъртта.
Вярвам, че по този начин тя бе дала възможност на грижите и безкористната любов на Наоми
към болните и умиращите да се влеят в сегашния й живот. Някои хора са ми казвали, че работата
в такова заведение е потискаща поради съсредоточаването на мисълта върху наближаващата
смърт. Но тази работа задоволяваше Ана, която смяташе, че си богато възнаграден, ако бъдеш
полезен по този начин. Каза, че опитала да работи като доброволка и в други области, но нищо
не я задоволявало така, както да работи с умиращите болни. Намерила бе своето подходящо
място в тази работа.

Аз вярвам, че влиянието на връзката с Исус все още е действено в живота на тези две жени,
макар и на подсъзнателно ниво. Смятам, че те използваха тези регресии по един зрял и
здравословен начин. Със спомените си за тази връзка, които са носели скрити в някое ъгълче на
подсъзнанието си, те ни върнаха една загубена част от историята. Вярвам, че основната цел на
тази книга и на Исус и есеите е да ни върне истинския Исус, да ни покаже какъв наистина е бил
той. Винаги съм усещала, че е притежавал нещо много различно, нещо извънредно, което му е
позволило да издържи изпита на времето. Но преди тези регресии никога не можах истински да
доловя какво е било това нещо.

Като седях в тъмната стая и слушах как изпадналата в транс жена преживява отново тази
история, съзрях истинската личност на Исус, невероятната харизма на този мъж и
изключителната му благост. Никога преди не съм усещала такава любов, излъчваща се от
човешко същество. Когато Мари и Ана ми разказваха за срещите си, любовта в гласовете им
казваше много. Седях на стола си и оставях тези невероятни чувства да се изсипват върху мен, и
се опитвах да ги абсорбирам едва ли не чрез осмоза. Сякаш усещах неговото присъствие и

95

разбрах на какво се дължи това въздействие, което е имал върху хората. Било е невъзможно да си
близо до него и да не го обичаш.

Преди да започна да пиша тази книга, пуснах част от ролките, за да ги чуе един човек. Той
явно също бе развълнуван от думите на жените. Въздъхнах и казах: "А сега, как да предам на
света това чувство чрез книга?" Той отговори с поглед, зареян в далечината: "Трябва да опиташ."
Това и направих. Опитах, макар че може би е жалко да предадеш такова чувство с написани
върху хартия думи. Мисля, че никой, който не е бил там, не би могъл да оцени трудната задача,
която ми бе възложена.

Чувствам, че съм била привилегирована да взема участие в тези моменти от историята, и
знам, че имам задължението да се опитам да ги дам на човечеството. Надявам се, че съм успяла
да разкрия Исус като едно благо, любещо човешко същество. Той можа да развие и да използва
дарбите, които всички ние притежаваме, спящи дълбоко в нас. Един човек, с безгранична любов
към хората на Земята.

СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Галилея по времето на Исус
Иродовият Ерусалим
Макет на Иродовия храм от югоизток
Храмовото светилище
Дворът на жените
Дванадесетте стъпала, водещи до портала
Част от строежа на Иродовия храм
Видение за лицето на Исус на излизащата от транс Ана

Превод: Надя Дашинова
Издателство Аратрон

В обработката участваха Ваня Субашева-Баракова, Павлин Деков и www.spiralata.net

96