ПРИРОДАТА НА БЪЛГАРИЯ Гергана Атанасова
България има уникална и богата природа. Обособени са 3 национални парка със 193 048 ha площ, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, които се простират от Черно море до Пирин, стотици природни забележителности и защитени местности, голяма част от които включени в общоевропейския проект за изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивите на Европейската комисия. Най-известните природни забележителности са и сред Стоте национални туристически обекта. Въведение 1
ВВ сстттрраанннаатттаа иииммаа уунннииикккаалллннниии пппррииирроодддннниии зззааббеелллеежжжииитттеелллннноосстттиии като ББеелллоогггрраадддчччииишшшкккииитттее сскккаалллиии,, ммеесстттнннооссттттттаа РРоожжжееннн ввв РРоодддоопппииитттее,, ИИсскккъъъррсскккииияя пппрроолллоомм,, уусстттиииеетттоо нннаа рреекккаа РРоопппоотттааммоо,, ТТррииигггрраадддсскккоотттоо жжждддрреелллоо,, ЧЧууддднннииитттее ммоосстттоовввее,, сстттоотттиииццциии еезззеерраа иии пппеещщщеерриии,, ииизззвввеесстттннниии ввв цццеелллииияя ссвввяяттт сс нннеезззееммнннаатттаа ссиии кккрраассоотттаа.. ВВ ББъъълллгггааррииияя иииммаа нннааддд 660000 тттооппплллиии иии сстттуудддееннниии ммииинннеерраалллннниии иии гггееоотттееррммаалллннниии ииизззвввоорриии.. ННааййй-- вввиииссоокккииияяттт ввврръъъхх ввв сстттрраанннаатттаа ее ввврръъъхх ММууссаалллаа--22992255мм ВВ ББъъълллгггааррииияя жжжииивввееяяттт рреедддкккиии ииилллиии ииизззчччеезззнннаалллиии ввв ЕЕввврроопппаа жжжииивввоотттннниии кккаатттоо ббеелллоокккооррееммееннн тттюююлллееннн,, гггооллляяммаа дддррооппплллаа,, пппррииилллеепппаа гггооллляямм пппоодддкккоовввооннноосс,, чччееррвввеенннаа ммрраавввкккаа,, гггоорряямм кккрреесслллиииввв ооррееллл,, аалллпппииийййсскккиии тттррииитттооннн,, кккъъъдддррооггглллааввв пппеелллииикккааннн,, цццааррсскккиии ооррееллл,, пппеепппеерруудддаатттаа чччееррвввееннн аапппоолллооннн иии сстттоотттиииццциии дддрруугггиии вввииидддоовввее.. ЕЕдддннниии ооттт нннааййй--рреедддкккииитттее рраасстттеенннииияя ссаа пппяяссъъъчччнннаатттаа чччееррнннооммооррсскккаа лллииилллииияя иии еедддеелллввваайййссъъъттт.. 2
ЕЕзззеерраатттаа ссее нннааммиииррааттт ввв ДДДааммгггсскккииияя дддяяллл нннаа ССеевввеерроозззаапппааддднннаа РРииилллаа иии ссаа рраазззпппоолллоожжжееннниии сстттъъъпппаалллоовввииидддннноо ммеежжждддуу 22009955 иии 22553355 mm ннн..ввв.. ЗЗааееммааттт вввдддлллъъъббнннаатттиииннниии пппоо ссккклллоонннаа нннаа ппплллаанннииинннаатттаа,, кккаатттоо оотттдддеелллнннииитттее еезззеерраа ссаа ссвввъъъррзззааннниии пппооммеежжждддуу ссиии чччррееззз ммаалллкккиии пппоотттоочччеетттаа.. ППрриии пппррееммииинннааввваанннеетттоо нннаа вввоодддаатттаа пппоо тттеезззиии пппоотттоочччеетттаа ссаа ооббрраазззуувввааннниии ммаалллкккиии вввоодддоосскккооццциии иии вввоодддоопппаадддиии.. ППъъъррвввииитттее тттрриии еезззеерраа –– ССъъълллзззаатттаа,, ООкккоотттоо иии ББъъъббрреекккаа –– ссее ооттттттииичччааттт вввссяякккоо пппоооотттдддеелллннноо ввв ББлллииизззнннаакккаа,, ооттт кккоойййтттоо вввоодддаатттаа пппррееммииинннааввваа пппоосслллеедддооввваатттеелллннноо пппррееззз ТТррииилллииисстттнннииикккаа,, РРиииббннноотттоо иии ДДДоолллннноотттоо еезззеерроо.. ППррееззз пппоосслллееддднннииитттее дддвввее еезззеерраа ммииинннааввваа еедддиииннн вввеечччее пппоо--ммоощщщееннн пппоотттооккк,, кккоойййтттоо,, ииизззтттииичччаайййкккиии ооттт нннааййй--дддоолллннноотттоо еезззеерроо,, дддааввваа нннаачччаалллоотттоо нннаа рреекккаа ДДДжжжееррммааннн ((ллляяввв пппррииитттооккк нннаа ССтттррууммаа)).. Седемте рилски езера 3
ИИммеетттоо нннаа вввссяякккоо ооттт ссеедддееммтттее ррииилллсскккиии еезззеерраа оотттрраазззяяввваа ннняякккоояя ооссооббеенннооссттт нннаа ссъъъоотттвввеетттннноотттоо еезззеерроо.. ЕЕзззеерроотттоо,, кккооеетттоо ее рраазззпппоолллоожжжееннноо нннаа нннааййй-- гггооллляяммаа нннаадддммооррсскккаа вввиииссоочччииинннаа,, нннооссиии иииммеетттоо ССъъълллзззаатттаа зззаарраадддиии пппрроозззрраачччнннооссттттттаа нннаа вввоодддииитттее..ССлллеедддввваащщщоо пппоо вввиииссоочччииинннаа нннаа рраазззпппоолллоожжжееннниииее ее ООкккоотттоо ((нннааррииичччааннноо оощщщее ССъъъррцццеетттоо)),, кккооеетттоо ее сс пппррииибблллииизззииитттеелллннноо ооввваалллнннаа ффооррммаа.. ООкккоотттоо ее нннааййй-- дддъъълллббоокккоотттоо цццииирркккууссннноо еезззеерроо ввв ББъъълллгггааррииияя –– дддъъълллббоочччииинннаатттаа ммуу ее 3377,,55 mm.. ББъъъббрреекккаа ее еезззеерроотттоо сс нннааййй--сстттрръъъммнннииитттее ббрреегггоовввее ооттт цццяялллаатттаа гггрруупппаа.. ЧЧеетттвввъъърртттоотттоо еезззеерроо ее ББлллииизззнннаакккаа;; тттоо ее нннааййй-- гггооллляяммоотттоо пппоо ппплллоощщщ ооттт ссеедддееммтттее.. ЕЕзззеерроотттоо ТТррииилллииисстттнннииикккаа ее сс нннеепппрраавввииилллнннаа ффооррммаа иии нннеевввиииссоокккиии ббрреегггоовввее.. ННааййй-- ппплллиииттткккоо ее РРиииббннноотттоо еезззеерроо;; нннаа ссеевввееррооииизззтттоочччнннииияя ммуу ббрряяггг ссее нннааммииирраа ххииижжжаатттаа „„ССеедддееммтттее еезззеерраа““.. ННааййй-- нннииисскккоо рраазззпппоолллоожжжееннноо ее ДДДоолллннноотттоо еезззеерроо,, ооттт кккооеетттоо вввоодддиии нннаачччаалллоотттоо ссиии рреекккаа ДДДжжжееррммааннн.. 4
Белоградчишките скали Белоградчѝшките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана. Те са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. 5
Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба и др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС. От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. 6
Поредица от водопади в близост до село Крушуна, Община Летница, Област Ловеч, Северна България. Намират се на 8 км южно от град Летница, на 1 км южно от село Крушуна и са известни със своята живописност. Водопадите представляват дълга травертинова (бигорна) каскада, отделните стъпала на която са самите водопади. Крушунски водопади Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкотоплато в средния Предбалкан. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. [1] Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото, който заедно със следващите ненаименувани помалки водопади, носят общото название Крушунски водопади. 7
Туристическата пътека започва от около половин километър южно от селото и до нея се достига по път около който има възможности за паркиране. Туристическата пътека криволичи нагоре срещу течението на реката и накрая достига до първия и най-голям водопад от каскадата – Пръскалото и пещерата, от която извира реката. Има множество мостове, позволяващи на туристите да разгледат местността. Цялото Деветашко плато е богато на карстови образувания. В непосредствена близост до водопадите се намират множество пещери някои от които са Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера и др. На 15 км западно се намира известната Деветашка пещера. 8
Нос Калиакра Калиа̀кра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна, на 60 km от областния център Добрич и на 70 километра североизточно от Варна. Представлява полуостров вдаден на 2 км навътре в морето. Калиакра е природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевият корморан и могат да се наблюдават делфини. 9
Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия. Заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. 10
Язовир Доспат „Доспат“ е язовир в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 22,1 km²[1] и е сред най- големите по площ и обем в България.[2] Част е от Каскадата „Доспат-Въча“, в която е основния водоем на нейното първо стъпало и изпълнява ролята на многогодишен изравнител.[1] Язовирът е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток в землищата на градовете Доспат и Сърница, които са свързани с живописен път, минаващ по североизточния му бряг. Язовирът е построен през 1963 – 1968 година в долината на река Доспат, непосредствено над град Доспат,[1] като завиряването му започва през 1967 г.[3] Преди това наводнените от него територии са плодородна долина, в която се сеели житни култури, жители на селата от целия край са наемани като жътвари за прибирането на реколтата. Построяването на язовира и наводняването на долината довежда до евакуиране на селата Орлино (Бо̀залан/Бо̀зилан)[4], разположено от западната страна на реката, и Бърдуче (Бардакчи)[5] и частично Крушата (Армутчук/ Арнудли), разположени от източната страна. В залятото землище на Орлино през Втората световна война действа военно летище. 11
Освен от река Доспат, язовирът се захранва и с води, събирани от система от деривации, прехвърлящи към него водни количества от горните водосбори на редица притоци на Доспат и Места – Осинска река, Вищерица, Канина, Вълчелъшка, Кара борун, Кара Али, Каяли дере, Величка, Бистрица и други.[1] По този начин в язовира годишно се вливат допълнително 10 милиона m3 вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10% или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу към следващите четири стъпала на Каскадата „Доспат-Въча“. 12
Атанасовското езеро е езеро, разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасовска коса, която представлява около 1 km дълга пясъчна коса с Черно море. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 ха, с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0,8 – 0,9 м дълбочина. Атанасовско езеро 13
Срещат се немалко бозайници: видра, дива котка, полевка и др. Среща се също етруска земеровка, която е най-малкият бозайник в света. От голямо значение е също видрата, която е със статут на световно застрашена. От особено значени за флората на езерото са птиците. Това е едно от най-богатите от орнитоложка гледна точка места в България. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. Установени са над 300 вида птици, от които 12 са обявени за застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Сред тях са къдроглавият пеликан, малкият корморан, червеногушата гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. 14
Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България. Включени са в Червената книга на България като критично застрашено природно местообитание.[1] Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Предствляват сложна композиция от остри и игловидни, а в по-голямата си част пирамидални или конусовидни земни форми. Някои от тях завършват с „каменни шапки“ с размери 0,8 – 1,0 m, наподобявайки гъби. Изваяни са в дебели до 30 – 40 m старокватернерни вилафрански флувиоглациални наслаги. Средната височина на отделните форми е 6 – 10 m, а максималната е 12 m. Стобските пирамиди 15
Най-характерни са скалите, лишени от растителност или със съобщества в начални стадии на развитие. Преобладават топлолюбивите и сухолюбиви субсредиземноморски растения. Срещат се зимен дъб, с участието на келяв габър, мъждрян, бадемолистна круша, маслинолистна круша, брекина, полски бряст. От храстите са разпространени обикновен дрян, обикновена леска, обикновен глог, обикновена маслинка, на каменливи и ерозирани или скали места се срещат плюскач, обикновена смрадлика, обикновена хвойна, червена хвойна, драка, мукина, люляк. От тревните видове са разпространени горски късокрак, гергевка, разнолистна власатка, горска ливадина. 16
Меандрите на река Арда Арда (антично име – Артеск (ос) [1], средновековно име – Flum d'Arte[Флум д'Арте, Река Арте] [2] – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името на гръцки: Άρδας, [Ардас]), десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия – 241,3 km, която ѝ отрежда 9-о място сред реките на България. Река Арда е най- голямата река в Родопите и вторият по големина приток на река Марица след река Тунджа. Река Арда отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. Предполагаемото идентифициране на река Арда с речните имена: Харпесос, Арнесос, не намира потвърждение. 17
Болата е местност, разположена на едноименния залив и е част от резерват Калиакра. Намира се в северната част на Българското Черноморие край село Българево и в близост до бивша военна станция. Местността е влажна зона с голямо значение за няколко редки растителни и животински вида. Пясъчният плаж е с естествен произход и е уникален за скалните брегове в района на Калиакра. Малка река образува тясна клисура и се влива в блатото „Болата“ (езеро Болата) с площ 23 ха, обрасло с обширен масив от тръстика. Варовиковите скали в местността имат червен цвят поради железните окиси в глината, която запълва пукнатините им. Заливът е и част от защитена зона „Комплекс Калиакра“ Заливът Болата 18
От тревните растителни видове се срещат обикновен гингер, луковична ливадина, обикновена тръстика, други житни растения и др. Характерни за района храсти са дрян, чашкодрян, драка, храстовиден жасмин и др. Срещат се няколко вида земноводни и влечуги като защитените видове сирийска чесновница, кафява крастава жаба, шипобедрена костенурка. Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни „магистрали“ на мигриращи птици от цяла Европа. Поради това в залива може да се наблюдават гнездящи или преминаващи водолюбиви птици – малък воден бик, малък гмурец, земеродно рибарче, голям корморан, речна рибарка, белоока потапница и други видовепатици и гъски. 19
Г Е Р Г А Н А А Т А Н А С О В А А В Т О Р Г Е Р Г А Н А А Т А Н А С О В А Р Е Д А К Т О Р Е Л И С А В Е Т А Д И М И Т Р О В А Х У Д О Ж Н И К : Д И М И Т Ъ Р Т О Н Е В Т Е Х Н . Р Е Д А К Т О Р : В И О Л Е Т А Ц О Н Е В А К О Р Е К Т О Р : М А Р И Я Д И М О В А Ф О Р М А Т 3 2 / 8 4 / 1 0 8 ; Т И Р А Ж 9 0 1 1 1 Е К З . П Е Ч А Т Н И К О Л И 2 9 , 5 0 ; И З Д А Т Е Л С К И К О Л И 2 4 , 7 8 ; У И К 2 4 , 4 5 ; Л . Г . V I I / 6 6 ; И З Д № 1 3 0 / 2 0 2 3 Г О Д . Н А И З Д А Т Е Л С Т В О “ П Р О С В Е Т А ” , Д А Д Е Н А З А Н А Б О Р Н А 2 3 . 0 2 . 2 0 2 3 Г О Д И Н А ; И З Л И З А О Т П Е Ч А Т Н А 1 6 . 5 . 2 0 2 3 Г О Д И Н А . К О Д : 2 5 / 9 5 3 7 3 / 6 0 1 0 - 1 8 - 8 8 П Е Ч А Т И П О Д В Ъ Р З И Я - Д П “ П Р О С В Е Т А ” , С О Ф И Я Ц Е Н А : 2 5 Л В . 2 3 Природата на България Първо издание