АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ СТРАНИЦА 1 ЧУДОТВОРЦИ С ДНЕШЕН ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕТО Всяко дълго пътуване започва с една – единствена стъпка... Днешното училище „Св. Николай Чудотворец“ отваря врати през 1948 г. по инициатива на Ст. Павлов. Подготвят се квалифицирани работници по основните професии в корабостроенето – заварчик и шлосер. Списъкът на професиите постепенно се разраства. Със създаването на училището функционира духов оркестър, естраден състав, кръжок по художествено слово, кръжок по корабомоделизъм, радиоелектроника и други. През годините училището сменя името си, увеличава своите специалности, променя сроковете на обучение, обогатява учебно-материалната си база и се стреми да се адаптира към промените в секторите, за които се подготвят квалифицирани кадри. В своята история, преминавайки през различни етапи на своето развитие успява да съхрани традициите и опита, но същевременно с креативност и иновативни подходи да отговори на съвременните образователни изисквания. Днес продължава да е едно от най-авторитетните учебни заведения и еталон за качествено образование. Мечтите, въображението, приятелствата и стремежът към знание са го превърнали не само в място за придобиване на образование, но и в място, където младите хора формират характери, ценностна система и морал. Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец“ получи и поредното си национално признание като придоби статут на Център за високи постижения в професионалното образование и обучение. ВАРНЕНСКА МОРСКА ГИМНАЗИЯ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“ ВАРНЕНСКА МОРСКА ГИМНАЗИЯ „ СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 2 В ТОЗИ БРОЙ БЪЛГАРИЯ, ЛИТЕРАТУРА, ИСТОРИЯ, РУСКИ ЕЗИК С ДНЕШЕН ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ С ДНЕШЕН ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕТО „Знай своя род и език“ Петър Берон и „Рибния буквар” Р. ВЪЛЕВА Е. ПЕТКОВА „Буквар с различни поучения“ (известен още като Рибния буквар) от Петър Берон е може би най-известната и коментирана възрожденска печатна книга, издадена през 1824 г. в гр. Брашов (Румъния). Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Букварът е отпечатан в зората на нашето книгопечатане и практически е първата печатна книга на разговорен (простонароден) език. Такива претенции са заявени от „Кириакодромион“ („Неделник“) на Софроний Врачански, създаден през 1806 година, но те не са съвсем точни, тъй като тя е смес от разговорен и църковнославянски език. Освен това към 1824 година все още няма български вестници или списания, които да отразят отпечатването на буквара, а и Петър Берон е едва на 25 години. Към това трябва да добавим, че авторът на буквара не обича да дава сведения за живота си и не дава ликът му да се възпроизвежда. Единствено неговият приятел Николай Павлович успява тайно да го скицира и после да направи единствения му портрет. Р. ВЪЛЕВА Спадането на България под османска власт, всички достижения на политическата, културната, образователната и обществената сфера потъват в забрава и доминиращ фактор в културното ни развитие остава традицията. Народът ни се оказва в ситуация на сблъсък на цялостни ценностни модели, които ще определят характера на обществото през следващите векове. Не е трудно да се досетим, че въпросът за просветата слабо е ангажирал изоставащото във всички области аграрно население. Остатъците от българската култура и духовност се намират в манастирите в страната, а килийното образование дава нищожни знания и трудно може да навакса световните достижения. Началото на българското националноосвободително движение е свързано с името на атонския монах Паисий Хилендарски. Той е роден в град Банско, Северна Македония. През 1745 г. се озовал в Хилендарския манастир. Тук у него е възникнала идеята да опише историята на своя народ. Преодолявайки всички трудности, свързани с издирването на необходимите материали и с влошеното му здраве, след няколко години упорити проучвания Паисий успял да завърши през 1762 г. знаменитото си съчинение „История славянобългарска”. Книгата на Паисий представлява своеобразен манифест към българите за национално осъзнаване и за борба против поробителите. С написването на Паисиевата история се слага началото на Българското Възраждане. „Той е четириног, живее във водата и по сухо и е твърде страшен звяр, намира се в големите реки в Азия, Африка и Америка. Ражда се из едно яйце като на гъска, а сетне става двайсет лакти дълъг. Прилича на гущер, с нокти големи и остри, кожа люспеста, уста толкова голяма, че може да погълне човек.“ „Той се сее през пролетта. Листите му са дълги, цветът – син. Като узрее от семето му се прави масло и хората го ядат. Пък стеблата му потапят във вода, па ги тепат, предат, навиват, тъкат, кроят и шият“ Паисий Хилендарски - народен будител, духовник и светия. Рилска преправка на „История славянобългарска“ (Рилски манастир, 1825 година) „Тази овошка има всякога зелени листа и ражда плод като череши, в които има две зърна, слепени като бял боб. Кога обират този плод, сушат го, изваждат му шушулките и го изпращат насам. По старо време го знаеха само в Арабия, но преди стотина години започнаха да го употребяват по Европа като питие.“ „Никой друг добитък не прилича толкоз на човека – неговото лице, носът, веждите, клепките. В краката май не прилича, защото са с дълги пръсти, каквито и ръцете. Могат да ходят на два крака и да вършат много человечески работи.“ ОТКЪСИ ОТ „БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ“ o Кои растения и животни са описани в откъсите? o Знания по кои учебни предмети, изучаващи се днес, се съдържат в откъсите? Васил Априлов – българинът, даряващ знание
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 3 ХРИСТО ТОДОРОВ – IX д клас В началото на XIX век постепенно се засилва светският елемент в образователната система у нас. Общините поемат голяма част от учебния процес, появяват се нови учебници, а развиващите се в духовно отношение гърци и сърби също подтикват постепенния възход на образованието сред българите. Бързо разпространилите се из целия европейски континент идеи на Просвещението, достигат до висшите кръгове. Новото духовно и интелектуално течение оказва силен стимул в процеса на реформирането на българското образование. В интерес на истината в новите училища взаимоучителната система започнала да дава много добри резултати. След килийните училища, дошъл ред на развитието и на класните, където се преподавали повече предмети и откъдето излизали бъдещите „даскали“. В България историята на образованието е по-различна и пъстра от други държави. С падането на държавата под османско владичество в края на XIV век, българската просвета пада на ниско ниво. Унищожени са материалната база и аристокрацията, изтребена и разпръсната е българската интелигенция. Като центрове на образованието от XV до XIX век остават единствено българските манастири и храмове, в села и градове. В килийните училища духовенството помага да се запазят българският език, българското културно наследство и православното съзнание. Ограмотяването, да могат да четат, пишат и преписват богослужебни книги за този момент е достатъчно. През XVIII век наред с манастирите, храмовете и частни лица - предимно терзии, абаджии, зографи, създават такъв тип училища в домовете си. Учениците носят дърва, за да отопляват помещението през зимата, почистват собата и учат седнали на пода върху постелките, донесени от дома. Занаятчията, когото трудно можем да наречем учител, седи на миндерче и докато работи, учи децата на азбуки и веди. На обяд обучението прекъсва, децата хапват каквото са си донесли, и по-късно заниманията се възобновяват. Липсват учебници, децата сричат по църковните книги и наизустяват всичко. Стопанските промени в българските земи започват да създават тънък слой от търговци и занаятчии, които контактуват с Европа и пазарите в Азия и имат нужда от рационални знания. Необходимо е смятане за да правят успешни сделки, да водят счетоводството си, да познават география за да се ориентират в пътуванията си, да могат да съставят делови писма, да ползват чужди езици. Тези нужди налагат обогатяване на учебното съдържание и са една от причините за създаването на тъй наречените килийни училища. За тях се грижат вече не манастири и храмове, а църковно-училищни настоятелства, избрани от всички жители на определено селище. За тях се търсят и наемат от настоятелствата по-подготвени даскали, най-често светски лица. Така за пръв път българското училище прави стъпка за откъсване от църквата. Картината на килийните училища е много пъстра. Децата на заможните български търговци и занаятчии учат в гръцки училища във влашките княжества, в Янина, на остров Хиос и други, или в елинобългарски училища, които започват да се създават в българските земи в началото на XIX век. Първото подобно училище открива Емануил Васкидович в Свищов, второто - Райно Попович в Котел, организирани по образец на гръцките светски училища. Учениците изучават древните гръцки автори, превеждат от старогръцки класиците Омир, Есхил, басните на Езоп и др. Райно Попович преподава правила на държанието, „етикет”. Обучението се води чрез беседа и устни лекции от учителя, децата си водят бележки. Практическата работа на учениците се свежда до превод от гръцки на български или съставяне на българо-гръцки речници. Тези училища не могат да предложат широко образование за българите – първо, ограничени по брой, второ в тях постъпват предимно по-заможни деца, и трето основният език на преподаване е гръцкият. Нуждата от масово ограмотяване и образоване на българчетата на роден език, тоест от създаването на национално народно училище, се чувства все по-силно. Постепенно се развива идеята за създаването на училища, в които да се използва взаимоучителният метод, който по това време е популярен във Франция, Русия, Гърция и др. Този начин на обучение е известен от столетия и за кратко време дава бързи резултати. Един учител с няколко помощници, избрани измежду по-напредналите ученици, ограмотява голям брой деца. ПРЕХОД В ОБРАЗОВАНИЕТО
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 4 МИНАЛОТО В ПОЛЗА НА БЪДЕЩЕТО Българинът, извел народа от мрака на незнанието. Е. ПЕТКОВА Васил Априлов - възрожденец, основател и главен дарител на първото българско светско взаимно училище. Остава в историята и като един от първите деятели, оценили фолклорното ни наследство и тръгнали по следите на българското народно творчество. Преломен момент във възгледите на просветителя се оказва срещата му с Юрий Венелин и запознаването с неговото съчинение „Древните и сегашните българи“, което преобръща представите на Априлов за произхода му. Познанството с украинския българист поражда и фолклорния и етнографски интерес у българина. Априлов продължава своя активен културен патриотизъм, който се изразява в разгръщането на изобилие от нови идеи. Поредното напредничаво хрумване е да се създаде новобългарско училище. През 1832 година Априлов и неговият най-близък съмишленик в тази благородна инициатива Никола Палаузов откриват в Одеса книга за дарения. „Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“. С това послание на Васил Априлов, първото българско светско взаимно училище, отваря широко своите врати за всички жадни за знания младежи. На 2 януари 1835 година Априловска гимназия, наричана тогава просто „Габровското училище“, е открита тържествено от Неофит Рилски. Палаузов и Априлов осигуряват средствата, нужни за функционирането на училището, обещавайки да внасят по 2000 гроша годишно до края на животите си. Превеждат се много руски книги за целите на училището. Получават практическа реализация идеите, заложени в „рибния буквар” – светско обучение на роден език , организирано по модерната за времето взаимоучителна система. Говоримия български език, на който се осъществява обучението, определя ясно националния му характер и дава основание да се сочи като първо новобългарско училище. През следващите години насърчава създаването на модерни български училища, подпомагайки с всякакви консумативи и пособия, нужни за учебния процес. Просветителят е автор на „Денница на новобългарското образование“ (1841 г.) – второто и най-значимо негово произведение. Представя образа на българския търговец като призван да запази българската народност. Цялата тази активност на Априлов се случва на фона на неговата болест. През есента на 1847 г.“жълтата гостенка” прибира със себе си и просветителя. Васил Априлов остава в българското съзнание като българинът даряващ знание до ден днешен. ВАСИЛ АПРИЛОВ ХРИСТО ХРИСТОВ – IX д клас ВЪЗРАЖДАНЕ Снимка на първото българско читалище, открито през 1856 г. в Свищов. КАКВА Е РОЛЯТА НА ЧИТАЛИЩЕТО В ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЕПОХА? o Какви са главните цели на учредителите на читалището? o Сравнете целите на свищовското читалище с ролята на читалищата днес. o Какво е значението на читалищата за българската духовност през Възраждането? А днес?
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 5 МИНАЛОТО В ПОЛЗА НА БЪДЕЩЕТО Георги Раковски - идеологът на Българското възраждане Е. ПЕТКОВА В края на 60-те години на XIX век изключително явление в българската история представлява дейността на Георги Раковски. Той е една от най-забележителните фигури в периода на Българското възраждане, борец за църковна и политическа свобода, бунтовник в Балкана, емигрант във Франция, Русия, Румъния, Австро-Унгария, публицист, поет и писател. Българският народ е чисто славянски и пряко сроден с древноиндийския, от който се отделил още в началото на индоевропейското раздвижване. Георги Раковски като борец по натура, безкомпромисен патриот, навлиза и в историята, и в народното творчество със своята идея. Извежда всяко име, всеки термин в народното ни творчество от санскрит, древноиндийски, съпоствя народни обичаи, вярвания и обреди. Според неговата „индийска“ теория, българският език притежава санскритски елементи. Съдържанието на названието „санскрит“ според него се вижда най-ясно в българския израз „сам скрит“, таен, скрит език. За него няма факт в народната ни митология, в народните обичаи, във вярванията, дори в историческите песни, който да не може да послужи за подкрепа към онова далечно начало на българския народ. На тълкувания подлага самодивите, змейовете, в които вижда древните образи на друидите, на музите. Обичая „сурваки“, свързва с бог Сива, един от индийското триличие: Брахма, Вишну и Сива. Между 1860-1863 г., Георги Раковски научава за ужасните зверства и издевателства, които англичаните причиняват на индийския народ, чиято държава през онези години все още се намирала в състава на Британската империя. Зверствата на колонизаторите били толкова жестоки, че българинът, подбуден от революционерските си идеи, е нямало как да остане безпристрастен. Започва да публикува статии на български и френски език. Впоследствие публикациите му получават широк международен отзвук, а индийците го припознават като съмишленик и национален герой. Почти век и половина след светлото дело на българския интелектуалец, през 1998-а г. Петър Стоянов – тогавашният президент на Република България – открива българско училище в Делхи, което и до денднешен носи името на Георги Раковски. Нашият сънародник е и единственият българин с паметник в Делхи, който се намира в двора на училището. Учениците учат и знаят интересни факти относно делото и живота на българския възрожденец. Раковски е изключително явление в българската национална история. Неговата разностранна и талантлива дейност като идеолог, стратег и организатор на националната революция, като пламенен публицист, като фолклорист, историк, поет и писател, неговата кипяща енергия в една велика епоха са го запазили в националното съзнание като символ на възраждащия се български дух. . Паметникът на Раковски, намиращ се в двора на училището.
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 6 НАУЧИТЬ ЧЕЛОВЕКА БЫТЬ СЧАСТЛИВЫМ НЕВОЗМОЖНО, НО ВОСПИТАТЬ ЕГО СЧАСТЛИВЫМ МОЖНО. АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН УЧИМ РУССКИЙ ЯЗЫК С УВЛЕЧЕНИЕМ! Руский язык изучается в нашей школе от её основания. История русского литературного языка традиционно начинается с появлением письменности. Первые надёжные письменные памятники появляются после крещения России в 988г., когда она получает от Болгарии богослужебные книги в славянских переводах от греческого. Эти текста были написаны на староцерковнословянской письменности, созданные Кириллом и Методием и их учениками. Язык это важный фактор национальной идентичности, который формирует характеристики восприятия, способность думать и говорить, оценивать мир в округе. Даёт возможности карьерного развития и милион возможностей общения. Русский и английский язык используются для комуникации в Международных морских перевозок и пристанищ. Кроме того Россия играет важную роль в мировой политике. Русский язык уникальный по своему богатству и изразительности, а его существование в интересе целого мира. Образованието от Руската империя до днес. През XVII век в образованието се появяват нови преходи. Първият опит за въвеждане на достъпно за всички начално образование е направен от Петър I. По негова заповед в градовете, където вече има богословски училища към манастирите, се откриват начални училища за деца от 10-15 години, в които се преподават основите на аритметиката. Руското общество в началото на XVIII век приема тази идея враждебно. Богословските училища не искали да губят ученици в името на новите науки. Учителите били с традиционалистките възгледи, смятали, че най-ефективните методи са побой с батоги, оковаване и удряне с камшик, за да спрат крясъците и възмущенията. В резултат на това училищата губят популярност. Светските науки като математика и геометрия остават само в гарнизонните училища, където се учат децата за военни офицери. В средата на XIX век се появяват еднокласни училища, в които се преподават основите на аритметиката, руския език и Божия закон за всички деца, независимо от тяхната класова принадлежност. По същото време се откриват класически гимназии, платени, без класа и евтини. Преподават се древни езици, естествени науки. В Руската империя през втората половина на XIX - началото на XX век такива учебни заведения се създават от интелигенцията за неграмотни и полуграмотни работници, селяни, занаятчии, служители, както и работещи деца и юноши. Децата от благородни семейства имат повече възможности. Първата гимназия, в която могат да учат деца от богати семейства, е открита в Санкт Петербург през 1726 г. Втората е създадена в Москва в новооткрития Московски университет през 1755 г. Изучавали са се фехтовка, танци, граматика, латински, география, аритметика, дори стихосложението и красноречието били сред задължителните предмети. В една от тези гимназии е учил Александър Пушкин. Смятано за найпривилегированото светско учебно заведение в Руската империя. През 1894 г. около 13 хиляди студенти посещават руски висши учебни заведения - по-малко, отколкото в Германия, Франция и дори АвстроУнгария, с по-голямо население. При управлението на Николай II общият брой на учениците е нараснал 10 пъти за две десетилетия. Ключът към успешното развитие на образователната система може би е умелата икономическа политика на имперска Русия. Сега образованието в Русия е достъпно за всички. В Русия образователната система е разделена на предучилищна (детски градини и ясли), общо средно (начално - 1-4 клас, основно - 1-9 клас и пълно - 1-11 клас на общообразователно училище), основно и средно професионално (подготовка на квалифицирани работници и средни специалисти - професионална гимназия, техникум, професионална гимназия и колеж), висше (бакалавър, магистър, специалист) и Антони Яковлев – IX д клас следдипломно (аспирантура и докторантура), както и допълнително (за деца и възрастни) . В основното училище обучението се провежда по стандартната предметно-кабинетна система: всеки учебен курс се води от учител - специалист по тази дисциплина (понякога двама или повече), на когото е назначен собствен кабинет, а класът се мести от кабинет до кабинет по време на учебния ден. Образованието е достъпно за всички и дава повече възможности от колкото другите държави.
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 7 БЪЛГАРИЯ България е най-старата държава в Европа и всеки българин знае, че никога не е сменяла името си от началото на своето съществуване. През дългата си история сме преживели много постижения и има хиляди причини да се гордеем, че сме българи. "ОБИЧАМ ТЕ, МОЕ МИЛО ОТЕЧЕСТВО! ОБИЧАМ ТВОИТЕ БАЛКАНИ, ГОРИ, СИПЕИ, СКАЛИ И ТЕХНИТЕ БИСТРИ И СТУДЕНИ ИЗВОРИ! ОБИЧАМ ТЕ, МОЙ МИЛИ КРАЮ!„ ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ o България е единствената страна в Европа, която не е променяла името от създаването си през 681 г. o Българската армия никога не е губила знамето си в битка. o Българската православна църква е най-старата славянска православна църква. o Кирилицата е създадена по време на Първата българска държава през XIX век в Преславската книжовна школа от ученици на солунските братя Кирил и Методи. Българският светец Климент Охридски често е свързван със създаването на кирилицата. o Най-старото златно съкровище в света е намерено в България. В 294 гроба са намерени 3000 златни предмета, датиращи от 6000 години. o Българската песен "Излел е Дельо Хайдутин", изпята от Валя Балканска, бе изпратена в космоса на борда на американска космическа сонда, като част от колекция от най-добрите културни артефакти в нашата цивилизация. o Джон Атанасов е физик и изобретател от български произход, известен най-вече с изобретяването на първия електронен цифров компютър. o Розите в България, които се отглеждат в Розовата долина, произвеждат 70-85% от розовото масло в света, което е важна съставка в повечето парфюми. o С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., кирилицата става третата официална азбука на ЕС. o През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древния български календар за най-точният в света.
АПРИЛ / / 2023 / / ПЪРВИ БРОЙ ЧУДОТВОРЦИ СТРАНИЦА 8 ЗАГАДКА „КОЙ СЪМ АЗ?“ Аз бях първият главен учител в Габровското взаимно училище. .................................................................................................................................................................................................................................. Аз съставих буквар, в който приложих взаимоучителния метод. .................................................................................................................................................................................................................................. Аз дарих средства за откриване на светско училище в родния си град Габрово. ................................................................................................................................................................................................................................. Аз открих първото девическо училище в Плевен. ................................................................................................................................................................................................................................ Аз открих първото класно училище в Копривщица. ................................................................................................................................................................................................................................. КОЕ ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ПРЕДСТАВЯ РИСУНКАТА? Стара София – Царският дворец Ивайло Атмаджов IX д клас Екип на броя: Съставил: Елица Петкова; Редактор: Радостина Вълева; Репортери: Елица Петкова, Радостина Вълева, Антони Яковлев - IXд клас, Христо Тодоров - IXд клас; Компютърна обработка: Биляна Железова-Атанасова. ВАРНЕНСКА МОРСКА ГИМНАЗИЯ „ СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“