rechnik prezentaciq

РЕЧНИК ПО
ФИЛОСОФИЯ

МИХАЕЛА ДИМИТРОВА

Знание и мъдрост

Знание-способност да се схваща,
отделя и борави с общото,
същественото и необходимото.

• Ф и л о со ф и я -"л ю б ов к ъ м м ъ д р о с т та",
до която се достига чрез питане и
размишление за същността на света и
см и съ ла н а чове ш ки я ж и вот. Тя е
стремеж към цялостен поглед върху
света и мястото на човека в него

• Светоглед-съвкупност от възгледи за
света и жизнена позиция, които
придават на човешката дейност
организиран, осмислен

и целенасочен характер.

• Мъдрост-способност да се схваща,
мисли и разбира единството на света

Вяра-съгласие с положения,
изказвания, твърдения, които
няма как да постигнем и
изведем от непосредствения си
опит и доверие в източника на
тези положения.

Начала на филосостването

Мит-разказ за света (боговете и
героите) в образи и символи, чрез
които се изразява и осмисля неговата
цялост и които съзнанието на древния
човек приема като единствената
реалност

Логос-слово, подредено мислене, което
схваща целостта на света чрез
способността да анализира неговите
проявления, а след това да обясни
онова, което е негова същина

Удивление-състояние, при което човек
внезапно открива, че зад видимостта си
нещата имат друго измерение на своето
съществуване, което може само да се
мисли

• Съмнение-състояние на
неудовлетвореност от наличното
знание и стремеж да бъде преодоляно

• Гр а н и чн а си туа ц и я -та к а ва ж и з н е н а
ситуация, която изисква преоринтиране
на мисленето, преосмисляне на живота
ни

Личната индентичност като философски проблем

Индивид-конкретният човек в
качеството си на биологичен вид с
определени природни свойства, както и
единица в обществото.

• Личност-единство от уникални и
неповторими черти на даден индивид,
които по постоянен начин ръководят
поведението му в различни ситуации.

Индентичност-индивидуално разбиране на
човека за себе си като отделна същност;
онова, което остава едно също във
времето прави даден човек да е самият
той през хода на целия му живот.

Тя л о -матер и алн ото и з м ерен ие н а ч о в е ка ,
което е подвластни на природните закони
и притежава сетивност.

Душа-същност, за която се приема че
съществува в някои живи
организми.Човешката душа е съзнание,
мислене, памет, емоции, желания и
де йствия - цял ата ни духовна същност.

Подходи за изследване на човека

Антропология-науката, изучаваща
човека в различните му аспекти,
вариращи от биологичните
характеристики и развитието на Homo
Sapiens до обществото и културата на
човека, които го разграничават от
всички други обекти.

Психика-Качество на животните и
хората, които имат нервна система,
чрез която отразяват дразнителите от
външната среда и вътрешната.

Съзнание-най-високото равнище на
човешката психика (владеене на езици,
мисли, чувства, въображение, воля и
творчески прояви).

Бихейвиоризъм- на английски:
behaviour-поведение.Представителите
на тази школа считат, че психологията
е наука заповедението , за
поведенческите актове . Създател –
Джон Уотсън

Психоанализа – Създател Зигмунд
Фройд . Края на 19 век Според
психоаналитите психичното се състои
не само в съзнаваното , но и отсферата
на подсъзнателното и несъзнателното .

Хуманистична психология

-20 век – набляга на личността като
цялостна система .Основоположник–
Е й б р а х а м Ма сл оу.

Аз образ и самооценка

Самопознание-Изследване и познаване
на собствените физически, психически,
соц. качества и поведение.
Аз-образ-съвкупност от представите за
себе си, оценката ни за тях.
Самооценка-оценка на себе си като
цяло на отделни свои качества,
взаимоотношенията с другите.

Реален Аз-образ – представата на
човека за това какви характеристики
той притежава в действителност, какви
са възможностите му и какъв е неговия
образ в очите на другите.

Идеален Аз-образ – желанията на
човека, това което би искал да бъде и
представите му за очакванията на
другите към него.