Известни психолози Велизара Карайотова 8ж клас
Иван Павлов Акад. Иван Петрович Павлов (14 септември 1849 – 27 февруари 1936) е руски физиолог и психолог, академик. Лауреат е на Нобеловата награда за медицина и физиология за 1904 г. за изследванията си върху храносмилателната система. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият учен, който описва явлението, известно днес като условен рефлекс, и доказва биологичните основи на психичната дейност.
Още като студент той прави няколко научни изследвания, които биват отбелязани със златен медал от Съвета на учените на университета. През 1875 г. Павлов завършва с отличие Петербургския университет и започва работа като асистент в катедра „Физиология“, а едновременно се записва в Медикохирургическа академия. През 1883 г. той защитава със златен медал докторската дисертация по медицина. През 1901 г. е избран за член-кореспондент, а през 1907 г. – за действителен член на Петербургската академия на науките. През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена Нобелова награда в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия. Павлов не се интересува от политика и не взима никакво участие в Революционните митинги и събрания. Интересува го само науката. След Руската революция през 1917 г. Павлов рязко критикува новото правителство за това че не му се дава възможност да работи в областта на науката. По директива на Ленин получава достъп до неограничени финансови ресурси. Построено е научно селище, където Павлов и неговите сътрудници развиват своята дейност в областта на физиологията. През 1927 г. Павлов отново е номиниран за Нобеловата награда. Академик Иван Павлов работи за науката до последния си дъх. Жизненият му път завършва през 1936 г. Умирайки от бронхопневмония, той диктува на асистентите си стъпка по стъпка етапите, през които минава умиращият организъм.
Жан Пиаже Жан Пиажѐ е швейцарски биолог, психолог, логик и философ. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.
Първата си статия за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Озаглавява я „Наблюдения върху врабчетата-албиноси“, след това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих. Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири: • Сензомоторен интелект • Предоперационен интелект • Стадий на конкретните операции • Стадий на формалните операции Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от стадиите на конкретните операции към стадия на формалнологическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика.
Джон Уотсън Джон Бродъс Уотсън е американски психолог, основоположник на школата на бихевиоризма след множество изследвания в областта на поведението на животните. Известно е твърдението му, че може да вземе, които и да е 12 здрави бебета и използвайки бихевиористки техники, да създаде от тях каквито си поиска личности. Той е и психологът, който провежда спорния и изпълнен с полемика експеримент познат като ”Малкия Албърт”. По-късно се насочва от психологията към писането на книги за отглеждането на детето. Всепризнати са и постиженията му в областта на рекламната индустрия.
Уотсън завършва в Чикагския университет през 1903. Дисертацията му „Обучение на животните: Експериментално проучване върху психичното развитие на белия плъх във връзка с растежа на нервната му система“ е първата модерна научна книга върху поведението на плъховете. Историкът Доналд Дюсбъри я описва като „класика в психологията на развитието“. „Обучение на животните“ разглежда връзката между миелинизацията в мозъка и способността за учене при плъхове на различна възраст. Уотсън доказва, че степента на миелинизация не е свързана със способността за учене. Уотсън осава няколко години в Чикагския университет, занимавайки се с връзката между входящи стимули, учене и поведението на птиците. През 1913 публикува една статия, считана от мнозина за най-важния му принос „Психологията, както я вижда бихевиориста“ – наричана понякога „Бихевиористичен манифест“. В тази статия Уотсън задава основните черти на новата си философия на психологията, наречена „бихевиоризъм“. Първият параграф на статията ясно очертава неговата позиция: « „Психологията, както я вижда бихейвиориста“ е напълно обективен експериментален клон от естествознанието. Теоретичната му цел е свързана с предвиждането и контрола на поведението. Той отрича ролята на интроспекцията в методологията на бихевиоризма, както и научната стойност на данните, събрани по подобен начин. Изключена е употреба на каквито и да е менталистични термини и интерпретации свързани със съзнанието. Бихевиориста по неговите думи, търсейки схемата на животинския отговор, не прави разлика между звяр и човек, тъй като човешкото поведение с цялата си сложност и рафинираност съставлява само част от схемата за полето на изследване на бихейвиориста.»
Вилхелм Вунд Вилхелм Максимилиан Вунд е германски психолог, физиолог, философ. Занимава се преди всичко с логика и с теорията на познанието.
През 1875 г. Вунд започва работа в Лайпцигския университет като преподавател по физиология и философия, като уговорката му с университета е да има възможност да създаде лаборатория по експериментална психология. Такава лаборатория е създадена през 1879 г. и тя е първата създадена в света, а две години покъсно лабораторията се трансформира в Институт по експериментална психология. Като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението). Вунд създава първата теоретична школа за научна психология в Германия. Едуард Титченър (ученик и последовател на Вунд), по-късно в САЩ я наименува Структурализъм. При Вунд учат и множество българи, дали началото на психологията като наука в България, като Цветан Радославов (написал химна на България), д-р Кръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев и Пенчо Славейков. Вунд изучава човешкото съзнание и сложните химически вещества, които са негови съставни елементи. Така той представя психологичната наука – като допирателна с физиката и с химията, в която съзнанието е набор от опознаваеми части. Освен че Вунд базира своите изследвания на научни и на физиологични методи, той често използва и метода на интроспекцията, който към днешна дата не се разглежда като научен, понеже не дава възпроизводими резултати. Вилхелм Вунд често е наричан баща на съвременната психология. Някои негови трудове, като „Принципите на физиологичната психология“, са класически и фундаментални в областта на психологията. Независимо, че допуска неточност и противоречивост в теорията си, той остава с изключително значение за развитието на психологията. Най-известното му произведение е „Психология на народите“ в 10 тома. В негова чест астероидът 11040 Вунд, открит през 1907 г., носи неговото име.
Анна Фройд Анна Фройд е австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка, последното от 6-те деца на Марта и Зигмунд Фройд.Тя единствена измежду децата на Фройд последва стъпките на баща си, допринася за развитието на психоанализата, основателка е на детската психоанализа. Сравнена с баща си, работата на Анна Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.
Става учителка. Ученичка е на баща си от 1914 година. По време на Първата световна война слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус Вагнер фон Яурег. От 1922 година е член на Виенското психоаналитично общество. През 1924 година е приета в Тайния комитет (Вътрешен кръг на психоанализата), призван да бди за интересите на психоанализата. През 1936 година публикува книгата „Азът и механизмите на защитата“ (на български излиза под заглавието „Егото и защитните механизми“). През 1945 година участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа Psychoanalytic study of the Child. Главният ѝ труд излиза през 1965 година под заглавие „Нормалност и патология в детството“, преведен на немски от нея през 1968 година със заглавието „Правилни и погрешни пътища на детското развитие“. Анна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми. Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща ѝ с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.
Източници: https://bg.wikipedia.org/
CREDITS: This presentation template was created by Slidesgo, including icons by Flaticon, infographics & images by Freepik Do you have any questions? [email protected] +91 620 421 838 yourwebsite.com Please, keep this slide for the attribution Благодаря!