Речник по философия

Речник по
философия

Мелинда Стамова, 8.д клас

Знание - способност да се схваща, отделя и борави с общото,
същественото и необходимото.

Философия – „Любов към мъдростта“, до която се достига
чрез питане и размишление за същността на света и смисъла
на човешкия живот. Тя е стремеж към цялостен поглед върху
света и мястото на човека в него.

Мъдрост - способност да се схваща, мисли и разбира
единството на света.

Светоглед - съвкупност от възгледи за света и жизнената
позиция, които предават на човешката дейност организиран,
осмислен и целенасочен характер.

Вяра - съгласие с положения, изказвания, твърдения, които
няма как да постигнем и изведем от непосредствения си опит
и доверие в източника на тези положения.

Мит - разказ за света (боговете и героите) в образи и
символи, чрез които се изразява и осмисля неговата цялост и
които съзнанието на древния човек приема като единствена
реалност.

Логос - слово, подредено мислене, което схваща целостта на
света чрез способността да анализира неговите проявления, а
след това да обясни онова, което е неговата същина.

Удивление - състояние, при което човек внезапно открива,
че зад видимостта си нещата имат друго измерение на своето
съществуване, което може само да се мисли.

Съмнение - състояние на неудовлетвореност от наличното
знание и сте между бъде преодоляно.

Гранична ситуация - такава жизнена ситуация, която
изисква преориентиране на мисленето, преосмисляне на
живота ни.

Индивид - конкретният човек в качеството си на биологичен
вид с определени природни свойства, както и в качеството си
на единица от обществото.

Личност - единство от уникални и неповторими черти на
даден индивид, които по постоянен начин ръководят
поведението му в различните ситуации.

Идентичност - индивидуалното разбиране на човека за себе
си като отделна същност; онова, което ти остава същото във
времето и прави даден човек да е самият той през хода на
целия му живот.

Тяло - материалното измерение на човека, което е
подвластно на природните закони притежава сетивност.

Душа - същност за която се приема че съществува в някои
живи организми. Човешката душа (на гр. - "психе") е
съзнание, мислене, памет, емоции, желания и действия -
цялата ни духовна същност.

Антропология - науката, изучаваща човека в различните му
аспекти, вариращи от биологични характеристики и
развитието на Homo sapiens до обществото и културата на
човека, които го разграничават от всички други животни.

Психика - качеството на животните хората, които
притежават нервна система, чрез която могат да отразяват
въздействие на дразнители от външната среда и организма.

Съзнание - най-висшето равнище на психиката на човека,
което се характеризира с владеенето на езика, висши
психически процеси - мислене, въображение, воля и
творчески прояви.

Бихейвиоризъм - школата твърди, че психологията е
наука, основаваща се на поведението и поведенческите актове
на човека, основоположник - Джон Уотсън.

Психоанализа - школата твърди, че психичното се състои
не само в съзнателното, но и в сферата на несъзнателното и
подсъзнателното, основоположник - Зигмунд Фройд.

Хуманистична психология - изучава и личността като
една цялостна уникална система, основоположник -
Ейбрахам Маслоу.

Аз-образ - съвкупността от представите на личността за себе
си - за собствените физически, психически и социални
качества, и поведение и оценката, която им дава.

Самопознание - изследване и познание на собствените
физически, психически, социални качества и поведение.

Самооценка - оценка за себе си цяло, на отделни свои
качества, на действителността и взаимоотношенията си с
другите.