"Горещници", литературен уъркшоп

Преслава Джонджорова

***
Ти имаш средствата да купиш всяко откровение
и знаеш точно как да го използваш.
Храниш се с материята,
само за да разбереш как се превръща във въздух.
Прочиташ Метаморфозата
и раждаш деца от бръмбарите в главата си.
Копаеш корена на страданието в светлината,
впиваш се като кърлеж в нея
и гълташ шумно закодираните истини.
Ти имаш смелостта да бъдеш слънчоглед,
нахално влюбен в слънцето
и синтезирайки лъчите му да изгориш.
Метафизиката на отчаянието не ти се удава.
Ти имаш смелостта да се научиш да обичаш.
Но не и смелостта да знаеш как да спреш.

49

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

***
Миналото ти е прашасало.
Мирише на нафталин.
Покрито е с бял чаршаф,
като мъртвец забравен от роднини.
Миналото не възкръсва.
То е пещера, в която ще те погребат,

докато още дишаш.
И слово никой няма да чете,
но ще пали хладни страници през зимата
Паметта ти мига тихо в ъгъла на стаята,
а грамофонът плаче в изветрял отдавна хит.
Нима е скъпо да забравиш себе си
и колко струва да си някой друг?

50

Преслава Джонджорова

***
Помня пипалата на слънцето.
Онези, които щипеха хоризонта.
Онези маргаритки, високи колкото
петгодишното ми аз.
Крилете – две цветчета,
закачени на гърба ми.
Помня мириса на вечност,
стъпките на хора отпреди хилядолетия.
Помня лирата, която даде сила на крилете ми.
Създателите и съвършената хармония.
Мъртвия ми дядо –
онзи, за когото вярвах,
че майстори живи кукли на конци.
Оранжево небе.
Пламъци благодат.
Отражението – дете лети лети
към портокалово небе.
Човек приключил своя път,
пътуващ в маргаритково поле.

51

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

***
Див рожков –
издъхваш в празен театър без публика.
Потна вина блести на лицето ти.
В кесия – дрънкащите престъпления –
единственото, което притежаваш.
Споменът за теб се свлича с мръсното ти тяло.
Увисва за прерязната шия.
Не си разпънат във поклон на сцената.
Само Вината аплодира твоето прегрешение.
И те предава с целувка.
От трупа ти пониква дърво –
прослушване за самонаказание.
Децата му са жертви на вроден инстинкт
за разкаяние.
Следващият, моля!

52

Николай Петков

Николай Петков

И

И изтичаме.
И вече няма да се надбягваме.
И звездите над нас са осъмнали.
И слънцето си вари кафе.
Ние се спускаме по тръбите
и се разделяме из каналите.
И само тичаме.
И се пресрещаме?
30.07.2021 г.
Созопол

53

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

***

На Стела

1
По стълбището без стъпала
с теб сме се втурнали.
И само пролуки – долини
на съзнанието.
Смело се връщаме в тях,
успокоени в познатото.

2
Но ни стигат дългите стебла
на треви. Свързват се
с вените по ръцете ни
и избират къде да се спрат
за захващане.

3
Летим.
Изпадаме.
Под нас са нежните падини,
в които двамата с теб започваме
и където постоянно се връщаме.
Уютните вертепи
АГОНИЯ.

4
Съжаляваш ли, че ръцете на тревите
ни дръпнаха, а стълбището
не ни извика пак?
Един пред друг...
Над пропастта се гледаме.

54

Николай Петков

***

На Стела

Има нещо толкова хубаво
в остатъците от вятъра ни.
Като миризмата, с която започват сезоните,
но която сега е изчезнала и появи ли се,
тя ще дойде погубена.
С теб сме децата в пясъчника.

Препуска, препуска ли този разбъркан час,
в който аз и ти
бяхме винаги в ролите на един
и на някой друг
и затова,
щом единият беше истински,
другият беше статист.
Седяхме в постоянно движение –
с теб сме децата в пясъчника.

Може би сме били самото течение –
онова, което толкова е усилвало вятъра...
Дано да дойде някой сезон – вече няма значение;
но ще го посрещнем ли заедно?
Ние с теб сме децата в пясъчника.

55



Александра Иванова

Александра Иванова

Споменът за юлските горещници

С нетърпение очаквах да отворя фурната, в която се
печеше домашният хляб. Единствено баба умееше да ме
омагьоса с всичко, което забъркваше в кухнята.

– Да не го изядеш веднага? – засмяно попита тя. – С
него ще се храним през идните дни.

– Защо, няма ли утре да замесиш нов?
– Не, чедо, идват Горещниците и тогава не се подхва-
ща работа. Утре, 28 юли, гасим огъня вкъщи, иначе пламъ-
ците ще паднат от небето и ще попарят всичкия добитък и
реколта.
– Но ние в града нямаме такава практика да гасим огъ-
ня и нищо такова не ни е застигало.
– В града е друго – намръщено промърмори баба. –
Ние тук в селото знаем традицията от време оно. Да е само
поверие...не е. Лично можеш да питаш чичо си как една
година по време на Горещниците цялото му жито почерня.
Със сигурност селото крие своята мистичност – по-
мислих си аз. – Уж го гледаш спретнато, кокетно, всичко се
върти около бита и земята, а пък то ... в каква древна почва
е пуснало своите корени!
– Разкажи ми пак, бабо, защо утре ще гасим огъня?
– За да не разгневим боговете на червената стихия.
Сбръчках устни и учудено попитах:
– Но нали, когато ходим на църква, се молим на един
Бог?
– Това си е поверие и ние спазваме традициите – пов-
тори ми тя. Така и не добави нищо повече. Замълча и про-
дължи усърдно да си върши работата.
Връщайки се в града, усетих изненадваща носталгия

57

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

по селото и неговите, макар и странни, но запазени обичаи.
Искаше ми се да “запаля” един нов огън в града, не просто
да пренеса юлския пламък от спомена за юлските горещни-
ци на баба, но и да запазя онази искра на добре забравеното
старо.

58

Александра Иванова

Звездна феерия

Приятелка е на звездите, често им гостува,
гледа ги от разстояние, нежно се любува.
Усеща ги...
Наслада с меден глас,
личната история на изненадващ тих топаз.
Но изведнъж...
Силно раздразнена буря, свисти навън, вилнее,
всички думи грабва, в опит да ги разпилее.
Вдъхновение, възможност, нашарен като зебра лист,
приказките дръзки, наредени в краснопис...
Огърлицата се къса, перлите се пръскат
и подскачайки нагоре, при звездите пак се връщат.
За хората да пишеш, не бе изобщо интересно,
съдби обикновени, чар изчезнал, сякаш вечно.

59

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

Оковано слово

Виж, крилата му са черни,
огорчени, паднали на пода.
Изпраща пламенни молитви
за спасението на човешката природа.
Докога грубите окови
ще задържат мирните слова
и, потапяйки ги в своята отрова,
ще ги загрозяват пред света,
а красивият му глас остава скрит,
по задължение или от срам,
че няма вече кой да го възпява,
език забравен и презрян.

60

Александра Иванова

Извън рамката на кръгозора

Виж далеко, виж далеко
колко слънчево ще пееш,
Щом умееш плавно, леко
в живота тежък да се смееш.

Скачай и прави кълбета,
без да те е страх от нас,
падай върху житните полета
и прехласвай се в екстаз.

Нека пясъкът ронлив
да гали ходилата твои,
и онази рана от инат,
морето бързо да пребори.

Навън – река от злато,
обърната към слънцето, към теб.
Стоиш под сянката на идващото ято,
и сякаш искаш вечно да е лято.

Виж далеко, виж далеко
нощем, щом луната бди
как обсипано небето
е с надежди и мечти.

61

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

Пламъкът на надеждата

Здрачаваше се. Тя излезе на двора да прибере дъщеря
си и го видя. Събра пръстите си в юмрук и се развика:

– Веднага се махай оттук!
Момчето се сепна и тръгна да бяга. Босите му крака,
целите в рани, не спряха, за да си починат. Той не разпола-
гаше с толкова време. Тялото му трепереше. Нощният студ
се вмъкваше през дупките на изхабения парцал, който
трябваше да представлява дреха. Сламената му коса хвър-
чеше, а лицето му, иначе изморено, сега изглеждаше ожес-
точено. В движение вдигна калната си ръка, за да забърше
сълзите си. Беше огорчен, че не успя да изпълни молбата на
майка си, че ще я предаде. Когато стигна до дома си, пое
дълбоко дъх и плавно отвори външната врата. Срещна пог-
леда на майка си и в него прочете безнадеждност.
– Не успя да я доведеш, нали?
Момчето сведе глава, преглътна трудно, а после от-
върна:
– Дори не ме остави да ѝ кажа... Веднага щом ме видя,
ме изпъди.
След кратка пауза, той отново добави:
– Няма да се откажа, докато не разговарям с нея! Тя
заслужава да знае истината, че когато беше бебе я отнеха от
нас. Трябва да знае, че ти си истинската ѝ майка, преди
състоянието ти да се е влошило...
На другия ден момчето отново отиде до къщата. Изка-
чи се по дървената ограда и постоя известно време. Взира-
ше се в прозорците, които разкриваха образите и действия-
та на обитателите. Дълго след като слънцето измести пог-
леда си от земята, външната врата се отвори. Момиченцето
излезе на двора, погали кучето, а след това се наведе и съб-
ра няколко камъчета.
– Отивам край реката за вода – съобщи на майка си и

62

Александра Иванова

се запъти надолу по пътеката.
Момчето се зарадва и тръгна след нея.
– Здравей! – поздрави я той.
Тя се обърна и отвърна на поздрава му. Постоя замис-

лено и добави:
– Вчера също беше тук. Искаше да ми споделиш нещо,

но така и не разбрах какво?
– Отдавна трябваше да ти го кажа, просто изчаквахме,

за да не те тревожим. Желаехме само да те видим как рас-
теш и че си щастлива. Сега обаче нямаме възможност да
чакаме.

– Защо говориш в множествено число?
– Говоря от свое име и от това на майка ни.
Момичето остана в ступор. След няколко минути го
помоли да ѝ разкаже какво точно има предвид. Историята,
която чу, ѝ разкри съвсем друга представа за живота ѝ. Ко-
гато била още бебе, баща ѝ я взел със себе си и я отгледал с
новата си жена.
– Ние наистина не искахме да те натъжаваме с тази
новина, но мама се разболя и не ѝ остава много време, бях
длъжен да ти споделя – каза момчето.
– Всичко това ми се струва невероятно – допълни мо-
мичето.
– Със сигурност – потвърди той – но дойдох, за да те
помоля да изпълниш последното желание на мама.
Момчето се разплака, а тя се опита да го утеши с прег-
ръдка.
– Разбира се! Аз също бих искала да видя истинската
си майка.
В този момент обаче мащехата ѝ ги видя, сграбчи мо-
мичето и я поведе към къщата.
– Изчакай ме отзад на двора – прошепна момичето.
Наложи се да почака малко повече от очакваното. Из-
веднъж вратата се отвори и момичето се показа.
– Сега няма как да дойда, но искам да ти дам това – тя
се пресегна и му подаде една свещ. – Кажи на майка ни, че

63

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

ще се постарая в най-скоро време да я посетя. Тази свещ ще
ти помогне да виждаш в тъмното, докато се прибереш.

Момчето се зарадва и тръгна към дома. По пътя си
мислеше как майка му ще грейне от щастие, когато разбере,
че скоро ще види дъщеря си. Открехна външната врата и
влезе. Силният вятър обаче угаси безжалостно свещта и в
стаята настъпи мрак. Новината не успя да стигне до майка
му. Тя беше заспала своя вечен сън. Момчето падна в кра-
ката ѝ и целият се обля в сълзи. Изправи се треперейки, за
да запали наново свещта.

“Може би ще се срещнат в някой друг живот” – по-
мисли си той.

64

Александра Иванова

Джениа

Годината беше 1915. След като намерих нужното ле-
карство в Русия, заедно с приятеля ми Фьодор хванахме
влака за Ерзурум. През последните години никак не беше
лесно да се живее там, заради тайните арменски изселва-
ния, които турските власти прикриваха. Аз и семейството
ми все още нямахме възможност да избягаме и да се пре-
местим в някое от руските села. Не ни достигаха средства, а
и на всичкото отгоре Джениа, малката ми сестра и единст-
вено момиче в семейството, се разболя тежко. Докато пъту-
вах, не спирах да се притеснявам. Оставих майка си, баща
си и двамата си братя да пребивават сами в така неспокой-
ната обстановка. Не можех едновременно да работя и да
обикалям Петербург за лекарството. Поне Фьодор ми пома-
гаше с каквото може, чувствах го като брат.

Когато пристигнахме на гарата, преметнахме торбите
през рамо и се запътихме към нашето село. Минахме по
едни тесни пътечки през гората, защото живеехме малко
след края на града. Наближавахме с бързи крачки. По пътя
си разказвахме някакви истории. Изведнъж откъм селото се
чуха глухи изстрели. Обзе ни взаимна уплаха. Имахме ло-
шо предчувствие. Фьодор ми предложи да се върнем и вед-
нага да емигрираме в Русия. Отказах му. Той нямаше се-
мейство, за което да трепери, а моето ме чакаше като спа-
сител. Отвърнах му, че ако не може да ме придружи, ще го
разбера. Но той остана твърдо до мен.

Продължихме напред, а в далечината се мяркаха сен-
ки. Бяхме все по-близо. Оставаше ми единствено надеждата
да видя близките си живи. Изведнъж Фьодор застина на
място. Проследих погледа му. Цялата река беше задръстена
от телата на невинно застреляни хора. Преодолявайки пог-
нусата си, започнах да преобръщам труповете. Молех се да
не съзра лицето на някой от семейството ми. Гледката беше

65

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

потресаваща. Фьодор ме повика. Беше видял мама и татко
да лежат мъртви, умрели заедно. Краката ми се подкосиха.
Паднах до тях в купчината от трупове. Все едно аз бях този,
когото са застреляли. Нямах време да чувствам и да мисля.

Фьодор ми помогна да се изправя, за да потърсим
Джениа, Крикор и Вахан. Навътре в селото, ставаше все по-
ужасно. Видях Крикор. Той стоеше на колене, а ръцете му
бяха вдигнати високо. Щях да се затичам към него, но след
като изместих погледа си от дървото, което ми пречеше да
видя цялата картинка, останах вцепенен. Двама турски
войници заповядваха на Вахан да застреля малкия ни брат.
Той не издържа на напрежението и обърна оръжието към
себе си. Крикор панически побягна, а ние с Фьодор напад-
нахме войниците. Ударихме ги с камъни – единственото, с
което разполагахме. Бавно се наклоних към Вахан и се про-
тегнах да погаля окървавената му глава. Стиснах ръката му
и го помолих да ми прости. Чувствах се виновен, че не ус-
пях да го спася. Превърна се в герой, жертвайки младия си
живот.

Крикор ме видя и се затича към мен. Прегърна ме сил-
но. През сълзи изговори, че знаел къде се намира сестра ни.
Разказа ни, че когато чули първите изстрели, родителите ни
я скрили в избата. Баща ни взел пушката и се затичал навън
да отбранява селото, заедно с другите. Майка ни заръчала
на него и на Вахан да останат, за се грижат за Джениа, и
изтичала след баща ни. Турските войници били пробили
отбраната на селото. Влизали в къщите, изкарвали хората и
се гаврили с тях по различен начин. Когато наближили на-
шия дом, Крикор и Вахан излезли сами навън, за да откло-
нят вниманието им, надявайки се, че така ще спасят сестра
ни.

Джениа беше премръзнала от студа в помещението.
Взех я на ръце и всички бързо напуснахме къщата. Избя-
гахме. Бях сигурен, че тя ще оцелее, защото името ѝ значе-
ше “Бог е милостив”.

66

Михаела Димитрова

Михаела Димитрова

Фенер

Улици без дъно
Странни в своята нелогичност
(уж всичко притежава край).
Хората по тях са прости сенки,
оставят се на милостта
на угаснал преди век фенерджия.
Продавачи на кибрит с мокри клечки,
затворени в мехурчета реалност
остават нелични същества
и не виждат бодящото изящество на чувствата.
Познават само рамките на стъклените чаши
и се страхуват от нишките светлина
по китките на тези от пресечката.
Подавам своята ръка зад ъгъла към сенките
и срещам мека хладна плът,
сблъсквам два кремъка,
две страни на един лист в черно и бяло,
създавам фенер от пръсти.

67

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

Костенурка

Вкарах времетo под грубата си кожа,
накарах го да замълчи за мен.
Избрах да следвам неритмични стъпки,
да откликна на размера на Вселената.
Не чакам белият заек да ме задмине,
херцовете на топлокъвнота са бял шум в 2/4ти,
резултат от забързано вълнение в гърдите му.

68

Михаела Димитрова

Отчаяние

Обичаш да рикушираш
в стените на ума ми,
в стените на бездна.
Завличаш ме като чудовище
до дъното (хлътналото),
за да съм и аз фрагмент от него –
празна чаша, пълна с течна, лепкава болка.
Мразя, че създаваш шанс за бягство
на една луна разстояние.
Оставяш ме бездушна
като в гърч, за да не се боря.

69

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

Лепило

Течна, но и мътна,
разчитам на чуждо осезание
да ми каже, че съм лепкава.
Лепило за души – скитници,
капан за мишки.
Без да знам цъфтя като бял имел –
паразит за емоции.
В тишината – писък
от поредна жертва на инстинкт,
на съблякъл човешка кожа хищник.
Най-мъчителната загуба на същността ми
е желание да се изтръгна от плаващия пясък
като раздробя и себе си на ситно.

70

Михаела Димитрова

Религия

Танц с Господ
с лъчите от облаците – цедки
с пръстите ми, станали трева.
Същността ми се слива и разделя с Него
(не по график),
откъсват ни ребра от арматури.
Религията ми сложна като символ
със значения, колкото са мислещие.
Няма правила за този култ.
В него сме само аз и Той,
а най-големият грях:
Да не благодариш преди да убиеш цвете.

71

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

***
Във вените ни тече
отрова от намерения.
онази част от наследството ни в черно,
която се е впила като кърлеж,
разпръсква зловоние,
болест с вкус на метал,
тръпчива киселинност,
мазутено гробище.
Изстискваме земята в ритуал със стъпала,
превръщаме древното в нещо ново,
то ни убива, сами изчопляме
живеца от себе си.
Притискаме, рушим, прокрастинираме,
смеем се в очите му, безумни.
Ние сме краста, онкологична гъба
на съществуването си
и призраци на бъдещето.

72

Михаела Димитрова

Завръщане

Миризмата на кокоши курешки в автобуса Добрич –
Исперих проникваше в синусите на Мария и сякаш проби-
ваше дупки във вътрешните ѝ органи. В средата на юли же-
гата беше безумна, попарваше кожата като слана и превръ-
щаше земята в дъното на стара, колкото света пещ. Ромите
във возилото крещяха щастливо, сякаш езиците им бяха
изкълчени от непрестанно веселие и си подаваха термуса с
топла като чай вода. Чу се топуркане отзад. Някой изпсува
грозно на турски и по пътечката между седалките се затър-
каляха симпатични медени пъпеши, които за секунди бяха
разграбени от тъмните босоноги дечица.

Автобусът забави ход и Мария си наложи да спре да
следи разразилия се спор. Грабна раницата си и слезе на
горещия асфалт. Гуменките ѝ, като че ли покрити със заха-
рен сироп, залепваха докато крачеше и се набиваха с бучи-
ци пръст.

Навлезе в селото през македонския квартал, порита
топка с няколко неизвестни лица на нейната възраст и про-
дължи покрай гьола. Там винаги играеха деца, но сега беше
толкова горещо, че даже и змиите не се припичаха по ка-
мъните. Стигна до ниската кирпичена къща сравнително
бързо. Посрещнаха я изтърканите терлици на баба ѝ и из-
съхнало парче питка. Тя явно беше някъде в полето или на
лозето. Къде ли ѝ беше ума да излиза в тази жега? Мария не
можеше да тръгне да я търси. Мерата беше прекалено го-
ляма.

Върна се при застоялия воден басейн и легна на буч-
кащата изсъхнала трева. Главата ѝ тежеше от жегата. С
напредването на слънцето към хоризонта на безкрайното
поле, децата от двете махали започнаха да се събират. Те
жужаха тихи като винарки около оазиса. Към симфонията
им скоро се включиха и жътварчетата, чиято песен полетя

73

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

над селските керемиди. Вятърът галеше порите по кожата
на Мария, брадичката и миглите ѝ като пръстите на глинен
голем. Накара клепачите ѝ да натежат, да се слепят. Свет-
лините и сенките от танца на телата се замъглиха и запри-
личаха на бавни експлозии. Тя омекна като прясно сирене и
се превърна в част от рохкавата, но суха почва.

От кратката ѝ дрямка, която (о, парадокс) ѝ се стори
вечна, я събуди вечерен студ. Пръстите ѝ започнаха да из-
следват пръстта като мравки. Тя се беше променила, беше
се изстудила. Сяках бе попила цялата влага на малкия во-
ден басейн, защото сега той представляваше напукана
вдлъбнатина. Сякаш се беше събудила в кошмарна изкри-
вена реалност, която в последствие се оказа истина. Истина
беше и това, че селото го нямаше, че тя повече нямаше да
влезе в ниската кирпичена къща. То отдавна беше прирав-
нено с корените на житото.

74

Михаела Димитрова

Келпи

Здрачаваше се. Тя излезе на двора да прибере дъщеря
си и го видя. За секунда помисли, че късно изпитото кафе ѝ
прави неуместни шеги. В съзнанието ѝ се породиха съмне-
ния, но след като пристъпи и го докосна, разбра, че карти-
ната, която вижда е съвсем реална. Сърцето ѝ пропусна
удар.

В задния двор, близо до изкуствения водоем и кея, се
бе излегнал кон в абаносово, а дъщеря ѝ се бе покатерила
на гърба му. Интересно... Тя никога не се беше доближава-
ла до животно с такива размери, а сега седеше спокойно
близо до шията му и заплиташе кичури от грива в сплъсте-
ни масури. Майката понечи да отлепи ръка от козината на
бозайника, но сякаш дланта ѝ се бе слепила с нея. Конят
обърна бавно глава, разтегли устата си в лигава зъбата ус-
мивка. Очните му ябълки хлътнаха и изтекоха по скулите.
Обзе я мигновен панически страх. Обърна се просълзена
към дъщеря си.

– Мамо, боли! – изписка момиченцето и стрелна с пог-
лед крачетата си. По тях избиваха капки кръв, докато пос-
тепенно се срастваха с туловището. Майката се обърна,
седна, заби гуменките си в корема на животното и се из-
тръгна. От разкъсаната ѝ плът течеше нещо горещо. Чети-
риногото се изправи, с рязък скок описа дъга и се стопи
задно с русокосото дете в тинестия вир.

75

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

76



Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

Съдържание

Мария Петрова...................................................................... 5
Семка ................................................................................................. 5
Касета ................................................................................................ 7
Накратко............................................................................................ 6
Болката говори.................................................................................. 9
Как Морз се изплю върху времето ............................................... 11
Думи ................................................................................................ 14

Божана Славкова................................................................ 15
Няма ме ........................................................................................... 15
Триптих по снимка на треви по залез........................................... 17
Майка ми никога ............................................................................ 19
Горещници ...................................................................................... 21
Перо за сън...................................................................................... 23
Любов .............................................................................................. 24
Сред високите треви ...................................................................... 25
Четка за зъби................................................................................... 27

Алекса Георгиева................................................................ 31
Опитах да опитам всичко .............................................................. 31
Търкаляне на обли камъни ............................................................ 32
Поетът щом се влюби .................................................................... 33
Заучен с добри намерения ............................................................. 35

Дарина Митрева ................................................................. 41
От сутрин до вечер... ...................................................................... 41
Светулки.......................................................................................... 43

Преслава Джонджорова..................................................... 47
Млад африканец се нагърбва......................................................... 47
Върбата пред блока посича ........................................................... 48
Ти имаш средствата да купиш всяко откровение........................ 49
Миналото ти е прашасало.............................................................. 50
Помня пипалата на слънцето......................................................... 51
Див рожков ..................................................................................... 52

78

Михаела Димитрова

Николай Петков.................................................................. 53
И....................................................................................................... 53
По стълбището без стъпала ........................................................... 54
Има нещо толкова хубаво.............................................................. 55
Александра Иванова .......................................................... 57
Споменът за юлските горещници ................................................. 57
Звездна феерия................................................................................ 59
Оковано слово................................................................................. 60
Извън рамката на кръгозора .......................................................... 61
Пламъкът на надеждата ................................................................. 62
Джениа ............................................................................................ 65
Михаела Димитрова........................................................... 67
Фенер............................................................................................... 67
Костенурка ...................................................................................... 68
Отчаяние ......................................................................................... 69
Лепило ............................................................................................. 70
Религия ............................................................................................ 71
Във вените ни тече ......................................................................... 72
Завръщане ....................................................................................... 73
Келпи ............................................................................................... 75

79

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

ГОРЕЩНИЦИ
Литературна лаборатория
Къща музей “Петя Дубарова”

юли-август 2021 г.
Избрани творби
Елица Дубарова, съставител и редактор
Петра Лимоза, графичен дизайн
Печатни коли 5
Формат 84/108/32
Българска, първо издание
ISBN 978-954-471-838-1
Издателство ЛИБРА СКОРП
www. meridian27. com

Бургас, 2022

80

Горещници. Литературна лаборатория, юли-август 2021 г.

76