Христо Христов, Поглед към невидимата вселена

Поглед към невидимата вселена

Има ли други полета?

Енергийното поле запълва цялата Вселена и не остава
място за други полета. Вече елиминирахме „Гравитационно
поле”, но ще продължим темата. Ще повторим някои неща
за по-голяма яснота, а и „повторението е майка на знание-
то”.

Исак Нютон няма представа за това поле и прави мъдро
признание, което с удоволствие ще повторим:

„Тези сили произлизат от някаква причина, която
прониква до центъра на Слънцето и планетите... тях-
ното действие се разпространява на огромни разстоя-
ния, намалявайки пропорционално на квадрата на разс-
тоянието.

Причината за тези свойства на силите аз досега не
мога да изведа от явленията, а хипотези аз не правя.”

„Причината”? – Това е въпросът! А знаем ли я в съвре-
мието?

Най-близко до истината е отговорът – науката я търси
там, където я няма. „Откритието” на божествената частица
Х-бозон беше поредната стъпка към истината за силите на
гравитацията, но, тя или той, останаха в празното простран-
ство. А изследванията продължават – през 2019 година
„Гравитационните вълни” получиха Нобеловата награда за
физика. Не иде реч за до болка познатитени разрушителни
сеизмични вълни, а за нещо като ехо от „Големия взрив на
Вселената” преди 13 ÷ 14милиарда години.

149

Христо Христов

Гравитационно поле

Ще опитаме да дадем някаква представа за „причината”
за силите на гравитация с помощта на Енергийното поле.
Няма да ходим много далече, защото има опасност да по-
паднем в някоя гравитационна „Черна дупка”. Такива се
навъдиха доста в последно време – вече има и по-малки
„черни” и „червейни дупки”. И те са теоретични, но не са
по-малко опасни – поглъщат всичко, до което се докопат.
Затова се ограничаваме с близкия ни ареал – Слънчевата
система. Той ни е под ръка и опасностите са по-лесни за
забелязване.

Слънчевата система трябва да е поне в приблизително
равновесие с околното междузвездно пространство – няма
данни за големи потоци енергия между звездите. Звездите
са доста далече една от друга –най-близката до Слънцето
звезда, α от Центавър, е на около 4,3 светлинни години.
Взаимодействието на Слънцето с другите звезди може да
се пренебрегне, защото на някакво незнайно разстояние е
постигнат баланс и няма енергийни потоци.

Вътре в Слънчевата система също е постигнат баланс.
Слънцето с голямата си енергия е безспорен лидер и зас-
муква енергията от Полето, докато не се установибаланс в
обмена на енергия Слънце – Енергийно поле. Това създава
централна асиметрия в плътността на енергията – Енергий-
ното поле не е хомогенно, а плътността му ще намалява
квадратично в посока към Слънцето. Силата на гравитация
може да бъде обяснена с асиметрия в плътността на енер-
гията на Полето в посока към Слънцето. Ще формулираме
това твърдение малко по-научно:

Силата на гравитация на Слънцето е следствие от цент-
ралната асиметрия в плътността на енергията на Полето,
намаляваща квадратично от радиуса. Тя действа пряко

150

Поглед към невидимата вселена

върху елементарните частици на телата.
В резултат на асиметрията към Слънцето има непрекъс-

нат поток от енергия на Полето. Слънцето пък излъчва
енергия – инфрачервени излъчвания (топлина), светлина,
ултравиолетови излъчвания и излъчвания с още по-висока
честота.

Сигурни сме за излъчванията на Слънцето и сме им бла-
годарни, че ни спасяват от студа в космоса. Виждаме част
от тях, а други усещаме, но за входящия поток от енергия
нямаме пряка информация.

Косвен аргумент за този поток от енергия е, че Слънцето
грее Земята еднакво вече повече от 4 милиарда години.
Това не е малко време и ако само излъчваше, Слънцето
вече да го няма. Изследванията обаче показват, че Слънце-
то е огрявало Земята горе- долу еднакво – имало е горещи
периоди, имало е и ледникови периоди, но няма данни за
тенденция към огромни загуби на енергия.

Потокът от енергия към Слънцето среща елементарните
частици на тяло, намиращо се около него. Предполагаема-
та скорост на потока от енергия в хомогенно Поле е равна
на скоростта на светлината – такава е скоростта на всички
действия и взаимодействия в среда, в която няма плътна
материя.

Потокът ще предизвиква импулс в посока към Слънцето,
действащ пряко върху елементарната частица. Нейната
енергия не се променя само от времето, което означава, че
трябва да се появи и изходящ поток, който го компенсира.

Елементарните частици имат размери от порядъка на 10
-15 метра, но с 2 пъти по-голяма плътност на енергията и
изходящият поток ще се забавя. Това води до елементарно
натрупване на енергия dE и импулс, който ще премести
частицата на разстояниеdr.

Изменението на енергията от пътя е сила съгласно на-
шето определение. Това ще бъде силата на гравитация.

151

Христо Христов

Няма потребност от „Гравитационно поле”, с което да де-
финираме силата, защото самото Гравитационното поле се
дефинира чрез силата на гравитация.

Не знаем доколко ясно обяснихме „причината”, но сме
сигурни, че са възможни и по-съвършени представи, които
ще водят до същия резултат. Нашият модел е динамичен,
но той не изключва априорно и обяснение на асиметрията
със статичен модел.

Електрическо поле

За електрическото поле знаем от взаимодействието на
заредените тела, което регистрираме като действие на си-
лата на Кулон. Тела, в които има недостиг на електрони,
приемаме за положително заредени, а телата с излишък на
електрони имат отрицателен заряд. Силата на Кулон не
действа на неутрални тела.

Силата на Кулон при разстояние r между заредени тела
е експериментално установена

. .
Fk =

Qиq– са зарядите на две тела
Ползваме тази сила за определяне на промените в сре-
дата около тяло със заряд Q. Определяме тези промени с
физическото понятие Електрическо поле. То се характери-
зира във всяка точка около зареденото тяло с интензитет на
Електрическото поле

Е = Fk/ q0

q0 – заряд на пробно тяло
Приемаме, че заряда на пробното тяло q0 не промени
съществено средата около зареденото тяло и за интензите-
та получаваме

152

Поглед към невидимата вселена


Е=

Стигаме до въпроса защо ни е това поле?
Дефинираме Електрическото поле със силата на Кулон и
след това ползваме полето за определяне на същата сила
на Кулон. Това е „порочен кръг”, а същината е да се ориен-
тираме за причините за появяване на силата на Кулон.
Около зареденото тяло има само „празно пространст-
во”, а заряда на тялото не се променя и от взаимодействие
с други заредени тела. Причината за силата на Кулон тряб-
ва да е в промените на някакъв материален физически
обект около зареденото тяло, защото нищото не може да
се променя – винаги си остава нищо.
Приехме, че този физически обект е всеобхватно Енер-
гийно поле и въпросът е какво променя зареденото тяло в
Полето?
Няма данни за промени в плътността на енергията и не
можем да заложим на асиметрия в плътността. Причина за
появяването на Електрическото поле са зарядите на еле-
ментарните частици, но това Поле е извън тях. Можем да
си го обясним с две хипотези:
1. Появява се нов материален физически обект „Елект-

рическо поле”.
2. Около заредените тела има промени в структурата

на физическия обект Енергийно поле.
Първата хипотеза означава, че материята и съответно
енергията на „Електрическото поле” се появява от нищото.
Реално нямаме избор освен втората хипотеза. Според нас
електрическо поле е проявление на структура на Енергий-
ното поле. Проблемът е, че нямаме никаква представа за
тази структура.
Енергийното поле е неутрално, но на огромни разстоя-
ние от заредените тела наблюдаваме негови колебание –
светлина и други електромагнитни колебания. Измерване-

153

Христо Христов

то им регистрира променливи заряди с амплитуда от плюс
до минус, различни от елементарните заряди. Трябва да се
огледаме, за да разберем откъде се появяват тези заряди.

Очаквано огледът не дава резултат. Добре непознатият
ни заряд се крие някъде в структурата на Енергийното по-
ле, за която нямаме никаква представа. Можем да си пред-
ставим, че тази структура е разредено подобие на неутрона
с малка плътност на енергията. За структурата на самия
неутрон имаме информация от разпада му на протон и
електрон – можем да си го представим като яйце с белтък и
жълтък.

Можем, но не сме сигурни и е по-добре да заложим на
сигурното – нямаме представа. Незнанието не е порок и за
науката физика и е по-добре да се подчертава. Иначе става
това, което наблюдаваме в съвремието – науката физика се
лута из Вселената и стреля напосоки с надеждата, че от
някой храст ще излезе заек.

Ще преодолеем непреодолимото препятствие „не зна-
ем”, като леко го обиколим: Енергийното поле вероятно
има двукомпонентна структура на енергията. Заредените
тела предизвикват промени в структурата на Полето около
тях, които ще наречем полярна асиметрия.

Заредените тела предизвикват полярна асиметрия в
структурата на Енергийното поле, която не променя плът-
ността на енергията на Полето.

„Електрическото поле” ще бъде полярна асиметрия в
структурата на Енергийното поле в местата около зареде-
ните тела. Самата структура на Енергийното поле считаме
за неизвестна.

Магнитното поле

Представата ни за Магнитното полее свързана с проме-
ни в средата около всеки движещия се заряд, която дейст-

154

Поглед към невидимата вселена

ва на други движещи се заряди със сила на Лоренц. Маг-
нитното поле не се променя от взаимодействията, но сила-
та върши работа и може да променя енергията на зареде-
ните тела без ограничения.

За появата на магнитно поле във всички случаи е необ-
ходима някаква материална среда, в която да се прояви –
няма как да се появи, ако електронът или някакво друго
заредено тяло се движи в празно пространство. Движещият
се заряд трябва да оставя след себе си нещо подобно на
електрически вихър, който въздейства на заредените тела.

Регистрираме Магнитното поле като резултат от движе-
нието на електрони, йони или заредени тела в „празното
пространството” – електрически ток.

Магнитното поле ще бъде електрически вихър в Енер-
гийното поле, предизвикан от движението на електричес-
ки заредени тела или елементарни частици.

Магнитното поле не е обособен физически обект.

Електромагнитно поле
и електромагнитни взаимодействия

Всички електромагнитни взаимодействияса описани
достатъчно точно с четирите интегрални уравнение на
Максуел. Представата за Енергийно поле не променя нищо,
а само потвърждава материалния характер на тези взаи-
модействия.

Вече можем да очертаем разликата между всеобхватно-
то Електромагнитно поле (етер) на Майкъл Фарадей и
Джеймс Максуел и Енергийното поле. Точната оценка е
разлика няма. Удивителна е само разликата във времето –
Електромагнитното поле (етер) се появява преди 147 годи-
ни! Още по-удивително е, че от научно-теоретична гледна
точка Електромагнитното поле вече го няма!?

155

Христо Христов

Джеймс Максуел не може да даде завършена предста-
вата за Електромагнитно поле, а и Бог не му е дал доста-
тъчно време. Липсва му и необходимата информация: раз-
полага само с изследванията на електродинамичните явле-
ния на Майкъл Фарадей; структурата на атома е неизвестна
– атомното ядро ще се появи след 40 години; в края на 19
век електронът се изследва като „отрицателния йон”, а
другите елементарните частици, протон и неутрон, ще се
появяват в края на 20-те години на 20 век.

Но Електродинамиката на Максуел си свършва работата
и в този си вид. Парният локомотив на прогреса от 19 век
има вече конкуренция – електрическият двигател. Предста-
вата за електромагнитните вълни на Фарадей и Максуел и
експериментално получените радиовълни от Хенрих Херц
вещаят нова ера в комуникациите и наистина тя се случва.
Оттогава вървим напред, за да стигнем до мобилния теле-
фон и таблета – инженерни постижения, които считаме за
върхови постижения на науката. Не е точно така, защото
модерната физика няма никакъв принос. Напротив. Техно-
логичният напредък е постигнат въпреки модерната физи-
ка!

Джеймс Максуел описва електромагнитното поле с ди-
ференциални уравнения с втори частни производни по
координатите и времето. Извежда диференциалните урав-
нения за вектора на интензитета Е на електрическото поле
и вектора на интензитета Нмагнитно поле -диференциални
уравнения на Максуелза електромагнитното поле.

++ =

++ =

156

Поглед към невидимата вселена

Тези уравнение би трябвало да са следствие от общо
уравнение за енергията на Полето

++ =

Натам ни насочва уравнението за движение на тяло на
Нютон (втори закон на Нютон), записано с втори частни
производни на енергията по двете „пространствени коор-
динати” и времето

+=

Учебникът по физика ни показва диференциалните
уравнения на Максуел, но прави от тях смайващ извод:

„От уравненията на Максуел се прави извода, че Е и Н
на електромагнитната вълна са винаги взаимно перпен-
дикулярни, като същевременно са перпендикулярни на
посоката на разпространение на вълната. Последното
означава, че електромагнитните вълни са напречни.”

Ясно ни е накъде бие учебникът – не харесва уравнения-
та на Максуел и е влюбен в измисленото от Шрьодингер
имагинерно уравнение. Напречно, а по-точната „българска
дума” е „натерсене”, е изводът на учебника: учебникът се
заблуждава или опитва да ни подведе с рисунката – там
дефазираните на четвърт период вектори се изобразяват
като перпендикулярни. Векторите Е и Н при разпростране-
ние на светлината не са перпендикулярни – те са дефази-
рани и амплитудите им се разминават във времето с чет-
върт от периода на пълното колебание.

Можем да представим един лъч поляризирана светлина
като движение на пулсиращ заряд. Векторите Е и Н са вина-

157

Христо Христов

ги в равнина, перпендикулярна на посоката на движение,
но се разминават по време (фаза) с четвърт период. Ако
поставим от двете страни на лъча светлина детектори за Е и
Н, те ще регистрират синусоидални колебания на двата
вектора, които се разминават на четвърт период. Тъй като
всеки отрязък от лъча преминава последователно покрай
детекторите, регистрираме колебание на векторите Е и Н
по дължината на лъча, т.е. светлината е надлъжно елект-
ромагнитно колебание по посока на разпространение на
лъча.

Светлината е насочено в посоката на разпространение
надлъжно електромагнитно колебание на енергията на
Полето.

Няма причини светлината да се разсейва напречно в
Енергийното поле. Действието на външна сила може само
да отклони лъча светлина, но не и да го разсейва, защото
колебанието е надлъжно.

158

Поглед към невидимата вселена

Заключителни думи

Разходката ни из Вселената е описана кратко, но тя про-
дължи много години. Повечето от времето беше лутане в
търсене на път към единството и хармонията на природата
– простотата на природните обекти и рационалното, пряко
взаимодействие между тях.

Съвременната наука физика не ни помогна в това отно-
шение. Опитахме да отсеем нещо същностно от Теорията
на относителността, но в ситото не остана нищо. С кванто-
вата теория ни беше по-лесно и причината беше Алберт
Айнщайн. В зрялото си творчество той има прекрасни ста-
тии, които ни убедиха да не губим повече време с кванто-
вите представи. Възхитителна е и неговата философия за
научните изследвания. Взели сме доста от нея, за което сме
му благодарни.

Съвременната математика също не ни помогна много. В
нея има много излишен баласт, но се оказа, че най-важното
за описание на физическите процеси го няма. Почти всичко,
което сме потърсили в математиката по темата, се оказа
грешно или въобще го няма.

Основен ориентир ни бяха Класическата механика и
Електродинамиката. За съжаление тези фундаментални
науки са тотално обезобразени в учебника по физика и
това е основна причина за безвремието в науката физика в
нашето съвремие.

Постепенно осъзнахме, че още в края на 19 век класи-
ците на физиката са имали почти завършена представа за
Вселената. Не знаят само структурата на атома.

Не открихме никаква обективна причина за отказ от
представите на класиците за Вселената. Кое явление, физи-
чески процес или каквото и да е, тласка науката физика към

159

Христо Христов

отказ от човешките представи за природата? – И сега, и
началото на 20 век е ясно, че такава причина няма.

Всички сме хора и всички сме грешни, но падението, до
което се е стигнало в науката физика, надминава всякакви
граници. Надяваме се това да остане в минало свършено
време. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Връщането към реалистичните представи за природата
има потенциала да реши всичките ни енергийни и еколо-
гични проблеми. Ядрената енергетика вероятно ще стане
излишна, а напредъкът в технологиите ще бъде изключите-
лен. Нашата голяма любов, автомобилът, също ще се про-
мени. Най-вероятно ще караме екологичен парен автомо-
бил, който ще зареждаме с вода от чешмата.

Възнамеряваме в близко бъдеще да продължим още
малко разходката, но само в слънчевата система, където са
планетите. А след това да погледнем и към невидимите
атоми.

Христо Христов
12.09.2021 г.

[email protected]

160

Поглед към невидимата вселена

Приложение:
Електромагнитна маса и „4/3 проблем”

Изследванията на електрическите, магнитните и елект-
ромагнитните взаимодействия в края на 19 век показват, че
с масата има проблем и той си има име – „ 4/3 проблем”.

През 1881 година Джоузеф Томсън отбелязва:
„Една заредена сфера, движеща се в пространството
на електромагнитния етер на Д. Максуел, се ускорява по-
трудно от незаредена сфера със същата маса.”
Масата на телата, измерена чрез ускорението в елект-
рическо поле, се оказва по- голяма от масата, измерена със
силата на гравитация – гравитационна маса! Появява се
понятието „Електромагнитна маса”.
С масата има някакъв проблем, а изследванията на пър-
вата известна елементарна частица електрон му дават и
име- „ 4/3 проблем”. По това време електронът не е еле-
ментарна частица, а „отрицателен йон” – структурата на
атома е неизвестна – атомното ядро е открито от Ръдър-
форд през 1911 г.
Оливер Хевисайд (1889), Хендрик Лоренц (1892), Джоузеф
Томсън (1893), Георг Сърл (1897) и Макс Абрахам (1902)
достигат по различен път до един и същ извод:
„Електромагнитната маса на „отрицателния йон”
(електрона) в покой е

me = 4/3 Ee /c2

Това е голям научен проблем, който трябва да бъде
изяснен.

Вилхем Виен (1900) и Макс Абрахам (1902) стигат до
фундаментален извод:

161

Христо Христов

„Масата на телата е идентична с тяхната електро-
магнитна маса!”

Виен предлага в 1902 година:
„Ако приемем гравитацията за електромагнитна си-
ла, трябва да има същата пропорционалност между
електромагнитната енергия и гравитационната маса.
Гравитационната константа трябва да бъде увеличена
с 4/3.”
Различието в действието на силата на гравитация и си-
лата на Кулон трябва да се анализира на основание тяхното
реално физическо действие. Необходима е съпоставка на
експерименталното определяне на двете константи.
Двете сили намаляват пропорционално на квадрата на
радиуса r 2, като и в двата случая разстоянието отразява
косвено физическата ситуация. Реално двете сили трябва
да са пропорционални на площта на сферата, описвана от
този радиус.

F = = k/4π.r2

Силата на гравитация действа на еквивалентна цилинд-
рична плочка с радиус r и дебелина, равна на средния ра-
диус. Еквивалентът на всички елементарни частици в олов-
ната сфера не е малко топче, което можем да приемем за
точка, а подобна цилиндрична плочка.

Електрическият заряд е разпределен по повърхността на
сферата и двете сфери безпроблемно могат да се предста-
вят като два „точкови заряда”.

Казаното по-горе е една от посоките за обяснение на
„4/3 проблема”, но нашият проблем е друг – не можем да
намерим данни за масата на протона и неутрона – нито
гравитационна, нито електромагнитна! Точното измерване
на масата им е детска игра за съвременната физика, но за
неутрона измерването ще е косвено – реално се измерва
масата на α- частици (хелиеви ядра).Детска игра, но мо-

162

Поглед към невидимата вселена

дерната наука играе по свои правила и такива данни няма
и в интернет, няма ги никъде.

Учебникът по физика е толкова предпазлив, че дава из-
менението на масата на протона от скоростта само в отно-
сителни единици.

Не можем да се ориентираме и от таблица за химически-
те елементи (таблица на Менделеев). „Съвсем случайно” в
цял свят няма таблица за химическите елементи с броя на
неутроните! За целта, специално за таблицата, е въведена
специална мярка за „атомно тегло” – въглеродна или атомна
единица – 1/12 от масата на изотопа на въглерода С12.

Благодарение на „удобната” научна мярка атомна еди-
ница се ориентираме за броя на неутроните само до 16
елемент – сяра. Знае ли се броят на неутроните? И да се
знае, от теоретична гледна точка не е удобно да се показва,
защото сметката за атомното тегло няма да излиза.

„4/3 проблемът” е заметен в историята, а хаосът с мер-
ките си остава и до ден днешен.

Модерната физика довършва проблема с масата на
елементарните частици като навсякъде тя е дадена в удоб-
ната и практична „мярка за маса” мегаелектронволт (Mev).
Но това е мярка за енергия!?

В съвременната физика всички тела и елементарни час-
тици имат енергия, която се определя по формула на тео-
рията на относителността

E = mc2.

Нямаме нищо против формулата, но това съотношение е
точно за елементарните частици само при условие, че гра-
витационната константа е коригирана. Протоните и неутро-
ните в атомното ядро се „засенчват” и сумарната маса на
ядрата ще бъде по-голяма от получената чрез измереното
тегло и земното ускорение.

Масата на всички други тела ще има различно съотно-
шение с енергията.

163

Христо Христов

Приложение:
Божественото уравнение

Интегрално решение на уравнението за движението с
втори производни

= (1)

Функцията на енергията E(s,t) ще променя стойностите
си само ако пътят зависи нелинейно от времето и съответ-
но скоростта на тялото не е постоянна

V ≠ const.

В този случай функцията E(s,t) става „сложна функция”
съгласно терминология в математиката и ще има първи
производни, които се определят по правилото за диферен-
циране на сложна функция

=

Уравнението (1) може се преобразува като се ползва то-
зи израз

[ ]= [ ]

[ ]= [ ( )]

Ще ползваме формалното равенство

(E.V)= V+ E = +E

164

Поглед към невидимата вселена

Производна на скоростта по пътя няма

=0

и получаваме

= (E.V)

Заместваме последния израз в уравнението

[ ]= [ (E.V)]

Разменяме реда на диференциране

[ ] = [ (E.V) ]

Получаваме първия интеграл на диференциалното

уравнение на движението (1)

= (.)
(2)

Вторият интеграл се получава от интегриране на получе-
ното уравнение. Като прехвърлим dsв дясната страна на
уравнението, получаваме „още едно” V

dE= . V.d(E.V)

Общото решение на това уравнение е

С

E= /

Ако тялото се движи в Лоренцова координатна система,
неговата енергия ще бъде минимална Е0, когато е непод-
вижноспрямо нея.

При V = 0С = Е0 и получаваме окончателното решение за
енергията на движещо се тяло.

E= / (3)

165

Христо Христов

166

Поглед към невидимата вселена

Съдържание

Поглед към невидимата вселена ......................................................5
За вселената и хората.........................................................................9
Наука и теория? ................................................................................15
Човешки измерения .........................................................................19

Независимо измерение време .................................................................... 21
Земно време ................................................................................................. 24
Независими измерения за място............................................................... 26

Човешка логика и математика.........................................................31
Динамика на вселената....................................................................38

Движението ................................................................................................ 40
Електродинамика и светлина................................................................... 42

Съвременна вселена ........................................................................47

Квантови представи за природата ......................................................... 47
Основи на Квантова теория...................................................................... 50
Елементарни частици ............................................................................... 53

Теория на относителността..............................................................59
Реалната вселена..............................................................................65
Физически обекти.............................................................................69

Стабилни във времето елементарни частици...................................... 70
Физически обект поле ................................................................................ 73

Взаимодействие на физическите обекти........................................75
Закони на класическа механика......................................................80

Закон за инерцията на Галилей................................................................. 81
Втори закон на Нютон............................................................................... 83
Трети закон на Нютон............................................................................... 86

167

Христо Христов

Великите сили на вселената ............................................................90

Сила на гравитация .................................................................................... 91
Сила на Кулон............................................................................................... 94
Що е центробежна сила?........................................................................... 95

Енергията на вселената....................................................................99

Що е енергия? .............................................................................................. 99
Маса и енергия по учебник ....................................................................... 100
Понятие за енергия на класическата механика.................................... 103

Енергия и материя ..........................................................................106

Божественото уравнение...............................................................112

Енергията във втория закон на Нютон................................................. 112
Божественото уравнение ....................................................................... 115

Енергийно поле на вселената........................................................120

Какво има в празното пространство? ...........................................122

Светлината в средновековието............................................................. 122
Светлината през 19 век........................................................................... 123
Съвременна светлина............................................................................... 125
Класическа механика и пространство ................................................... 126
Електрически и електродинамични взаимодействия
и пространство ........................................................................................ 129

Енергийно поле...............................................................................132

Енергийно поле и гравитация.................................................................. 135
Движение на елементарна частица в Енергийното поле................... 138
Плътност на енергията на Полето ...................................................... 143

Има ли други полета?.....................................................................149

Гравитационно поле................................................................................. 150
Електрическо поле.................................................................................... 152
Магнитното поле .................................................................................... 154

Заключителни думи........................................................................159

Приложение: Електромагнитна маса и „4/3 проблем”...............161

168

Поглед към невидимата вселена

169

Христо Христов

ПОГЛЕД КЪМ НЕВИДИМАТА ВСЕЛЕНА
Научно-популярна

Христо Денев Христов, автор
Печатни коли 10,5
Формат 84/108/32

Българска, първо издание
ISBN 978-954-471-805-3

Издателство ЛИБРА СКОРП
www.meridian27.com
2021 г.

170

Христо Христов

4