The words you are searching are inside this book. To get more targeted content, please make full-text search by clicking here.

Вестникът се издава от УЧИЛИЩЕН УЧЕНИЧЕСКИ СЪВЕТ в ОУ „Добри Чинтулов“ гр. Варна

Discover the best professional documents and content resources in AnyFlip Document Base.
Search
Published by uuschintulov, 2021-06-08 09:16:16

Училищен вестник "Чинтуловски искри", бр.3, 2021г.

Вестникът се издава от УЧИЛИЩЕН УЧЕНИЧЕСКИ СЪВЕТ в ОУ „Добри Чинтулов“ гр. Варна

Keywords: вестник,УУС,ОУ "Добри Чинтулов" гр. Варна

УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
,,ЧИНТУЛОВСКИ ИСКРИ“

Брой 3, 2021г.

Вестникът се издава от
УЧИЛИЩЕН УЧЕНИЧЕСКИ

СЪВЕТ
в ОУ „Добри Чинтулов“

гр. Варна

УЧЕНИЦИ ЧЕТАТ НА УЧЕНИЦИ

В края на тази седмица е 2 април - Международният ден на детската книга,
затова и Училищния ученически съвет под ръководството на Стоян Стоянов
- педагогически съветник и Юлия Христова - училищен психолог, решихме
да посветим тази седмица на детското четене и детската литература с
инициативата - "Ученици четат на ученици".
Живеем във време, в което четенето не е модерно и никак не е лесно за
родители и учители да го направят интересно и увлекателно. В същото време
знаем, че стимулира любопитството, въображението, креативността и е
ключово за формирането на децата като личности.
Поради тези причини учениците от Училищния ученически съвет с
ентусиазъм прочетоха виртуално любимите си български народни приказки
и стихотворения пред децата от първи и втори клас.



Цветница

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува
както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица
преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя
(в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден
в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на
вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови
клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки
символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този
ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на
трапезата трябва да са изцяло постни.
Религиозната страна на празника показва, че на този ден християнската църква
празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го
посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като
възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус
Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици
и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат
вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят
това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така
влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го
изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът,
виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял
цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да
ликува, на което Той отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат".
Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос
изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и
извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

Лазаровден

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е
символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато умира,
четири дни след неговата смърт той е възкресен. Бог казва „Лазаре, стани!“, и съживява
Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се
определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на
различна дата, но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат
цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите
са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят
обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома
ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците
от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Религиозно значение
Свети Лазар е ученик на Исус Христос. Четири дни след смъртта на Лазар, той е
възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в
първосвещениците и фарисеите.
Така Лазаровото възкресение става непосредствен повод за смъртната присъда на Исус
Христос. Затова именно от този ден започва Страстната седмица (Седмицата на
Христовите страдания).

1 април - Ден на хумора и шегата

1-ви април е Международен ден на хумора и шегата. На
този ден всеки човек обича да се пошегува, да се посмее.
1 април е на особена почит в българската столица на
лъжата Габрово. Този ден в Габрово се отбелязва с
веселотържество, интересни изяви, музика, подаръци,
почерпка по габровски и много гости.

Обичаят да се лъже на 1 април е доста стар. Въведен е още през 1466 г. от Бургундския
херцог Филип и неговия шут. Още от най-стари времена по българските земи народните
названия на този месец са свързани с “лъжовността”, навремето през април тревата и
дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, а след това да скове студ и да ги умори.

В много краища на България април е наречен “Лъжитрав”, а старобългарската дума
“лъжуняк” доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.

В различните страни по света Денят на хумора и шегата носи своята национална
идентичност.

Във Франция наричалитози обичай “априлска риба”. Произходът му се свързва с
времето на Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе
началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от
поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и
подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето
тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието
“априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април
всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който
се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: “Априлски глупак!” Една от най-
големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 г.,
когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат
на “ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се
състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април”.

И да не забравяме най-вече за прочутия девиз „Светът е оцелял, защото се е смял”.
Смейте се не само на този ден, но и през останалите дни от годината.

7 април – Световен ден на здравето

Световният ден на здравето е глобална инициатива на Световната здравна
организация, която се отбелязва всяка година на 7 април, като началото е поставено през
1948 г. У нас той обаче се отбелязва от 1964г. също и като Ден на здравния работник.
Всяка година мотото на празника е различно и акцентира върху приоритетна тема, с
която е ангажирана Световната здравна асоциация.Мотото тази година е „Остаряване и
здраве: Доброто здраве добавя живот към годините“. Световният ден на здравето е
глобална инициатива, която приканва всички – от световните лидери до хората във
всички страни, да се фокусират върху едно здравно предизвикателство със световна
значимост. Акцентирайки върху новопоявяващите се здравни проблеми, Световният ден
на здравето дава възможност да се започнат колективни действия за опазване здравето
на хората и тяхното благоденствие.Приоритетно ще бъдат разглеждани теми за
здравословния начин на живот на хората в напредваща възраст, за характерните
хронични незаразни болести с техните най-важни 4 фактора – нездравословното хранене,
намалената физическа активност, вредните привички (тютюнопушене, злоупотреба с
алкохол).Основните хронични незаразни болести/ХНБ/- сърдечно-съдовите заболявания,
злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести и диабет са причина за
80% от смъртните случаи в Рбългария.Доказано е, че посочените болести се причиняват
основно от горецитираните 4 рискови фактори. Практиката показва, че тяхното
редуциране води до намаляване на смъртността и заболеваемостта от посочените
болести. Най-ефективният път за постигане на тази цел са както профилактиката, ранната
диагностика, както и осигуряването на здравословна среда на живот. Безспорно като
фактор на избор на модела на своето здравословно поведение роля играят познанията на
хората по въпросите за здраве и болести, а също и дейностите и инициативите на
здравните специалисти в стремежа си да профилактират болестите и да промотират
здраве чрез всички възможни и достъпни средства.

22 април - Международен ден на Земята

Денят на Земята – 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от
над половин милиард хора. Идеята, която свързва хората от цял свят на тази дата, е да се
обединят в защита на околната среда.
За първи път 22 април се чества като Ден на Земята през 1970 година в САЩ и Канада.
20 години празникът е изцяло американски. След това, през 1990 година, започва да се
чества като международен.
В Деня на Земята се обединяват хора от различни прослойки – политици, държавници,
различни организации, студенти и др., като се реализират различни дейности, с които да
се подпомогне опазването на животинския и растителен свят на планетата.
България е сред първите страни, които са се присъединили към международното
отбелязване на Денят на Земята. В Международния организационен комитет за
честването на празника държавата ни е представена от Благовест Сендов, който сформира
Национален комитет. На призива за отбелязването на датата се отзовават хиляди българи
и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.
Всяка година Денят Земята се отбелязва под различно мото.

24 май

Ден на българската просвета и култура и на славянската
писменост

Дпмципнъраънавартийапз,кмц.2Трно4иаакаиватмзокннатмгиисиасанеявткайаотаасппппесопнрроазраоанмеоазсдаетзнНвтиннкиеинаариткйвиокадаонщттъетиаатзен,а,вкн,ркСчаГааеуетвйраелсо.млр-ттсСноСуевввонрваое..анстлткКеелу1аиини1нчтсрилаеекиемссистлтавбъотвйиеъезпатдлинМбинагс,ртавеиеаераоттнсоеоббякетда.ритчбиП1аоеийт8ъпял“1нрре.а5анваОгиазн.сгтнталл2еи1уа2ци91гчмои91завлй.6аеийгнмОс.цоат1патйн8тбрии0ааез13злсб8онгявр5т.изеа1вдвкнКгаъеа.ШинтсривдсуеияеамлПтзнчеаалинеа,очсц. ветМтиПвсдооатъеигнвтравнааовв,ландаинпеи2яитой4етоя.

Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак
за здраве на челата на децата. Слага го пред иконата на Богородица, където ще се пази
до следващия Великден. В някои краища яйцето се заравя в нивата за берекет и да пази
реколтата. На Велика събота също се боядисват яйца. В миналото за бои се си
използвали естествени оцветители като отвари от билки и растения – риган за червен
цвят, коприва за зелен, орех за жълт. Яйцата са се изписвали с восък, украсявали са се с
различни листенца, използвани за отпечатък. На Велики четвъртък се замесва и
подготвя тестото за обредните хлябове, които се правят в петък или събота. Те имат
богата украса, в която задължително присъства червено яйце. На Велики петък, деня, в
който е бил разпънат Иисус Христос, не се работи. Смята се, че работата на този ден ще
донесе само беди. Вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащаницата,
символизираща плата, с който е бил покрит и погребан Иисус Христос, и минават под
нея за здраве и за да се пречистят. Освен че е един от последните дни от великденските
пости, петък е денят с най-строг пост – от Разпети петък до Велика събота включително
не се яде и пие нищо. В събота се отдава почит на мъртвите, почистват се гробовете,
раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите. В полунощ с
камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Христовото
възкресение, поздравяват се с „Христос возкресе“ и „Воистина возкресе“. В следващите
дни от Великден близките си гостуват и се даряват с яйца и обредни хлябове, младите
ходят при по-възрастните, при кумове и родители. Всички заедно отбелязват новото
начало, силата на вярата, доброто и любовта.

06.05 – Гергьовден

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите пролетни
празници в народния календар. Това е денят на Св. Георги
Победоносец - покровител на овчарите и на стадата. На Гергьовден
отбелязваме Деня на храбростта и на Българската армия. Този ден
се свързва с пробуждането на природата и с аромата на цветя,
треви и билки и е известен още като „Цветен Георги“. Празникът
предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска
година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със
земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски
дъждец жълтица носи", смята народът. Щом вали в деня на Свети
Георги, плодородна година ще е. Светията е почитан както от
християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял
кон, пронизващ с копие змей. Един от най-характерните обичаи за
Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този
празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително
присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб.

17 май - Ден на българския спорт

На 17 май отбелязваме Международният ден на спорта-профисионален празник на
работещите в сферата на физическото възпитание и спорта. Идеята е този ден за спорт и

физическа активно3ст1всмичакий, к–оитСо вжеелтаяот,вдеа нотдделеянт 1з5 амибнуотиробтавртеаместо си за някакво
сстпроарнтинонзаавнсиимчакниикеоинлтиинфеинзтиич.ескатдюейтнюоснт.Тоопйусешпреонвеежтдоа ежегодно от 1983г. В над 100

Ежегодните кампании дават възможност да се повиши
осведомеността относно вредните и смъртоносни последици от
тютюнопушенето и вдишването на тютюнов дим, както и за
спиране на тютюнопушенето под всякаква форма.

Почти всички ефекти на тютюнопушенето върху човека са
негативни.

Тютюнопушенето е основен рисков фактор за най-честите
причини за смърт – сърдечносъдовите заболявания (инфаркт,
инсулт и др.) и злокачествените (рак).

Денят нЗаабеъдлнгаорсткеияссъпсотрат.вПлряовфаетсиоокноаллеон 8пр0а%зниоктнпарриабчоитнещитиетезвасфсмеръатратнва спорта.
България.

ГотодШишвеПнйицонавареиочяте-птШроиасрхтилогШраанаемнтпояо/м1, Л8а9у4ди/аАв йсСепоррфиаидятрндуагаипъпсрумвшиитсаеитяутчдаиодтраелипиослплоожефадитзпоисрчнееосжвкиоитввеъензнапиистпаонритеа
в странуасталослжендеонсвиоябо(жпдреенкиаертоани оитноссумлатн,скионрфобасртквто,(1га87н8г)р. еЗна ип,ъравмиппуъттавцБиъил,гария
швейцаррацки,техрвоннасиячтнфиузтбаоблонлиятвоапнкиияи). различни уреди за гимнастика, основават и
гимнасПтирчиесчкиантааотрагаениозгарцоимя "нЮиянтакп".рГиисмтнраастситкиъттеШлеарнлпШоатмепноцеипаълрвниаят участник за
БСъълсгтаерзнаивяиакносаетпивънртаври,иткеионсйъдтвиорвеисмдееунаснлъинидОъдлриисжмцпаиипвйлситкнюиитиюнгранигеиввмАинттаиеснтаии,кзаГд.ъерНлцаиияпяр./6ес-1к5окапзраеимла18п9е6то/.
място и доВнрасеядпиътревиотте дтвюеттюочнкоипзаушБъелнгаертиоя.зависят от:

Количеството

Времетраенето

Резултати от конкурса,
организиран от Училищния ученически съвет в ОУ „Добри Чинтулов“

по случай 24 май- Деня на българскат опросвета и култура

I място - Дамян Пейчев IIIд
II място - Адриан Стоянов IIIг
III място - Алекс Димитрова IIг

31 май – Световен ден за борбата с тютюнопушенето

Ежегодните кампании дават възможност да се повиши осведомеността относно вредните
и смъртоносни последици от тютюнопушенето и вдишването на тютюнов дим, както и за
спиране на тютюнопушенето под всякаква форма.

Почти всички ефекти на тютюнопушенето върху
човека са негативни.

Тютюнопушенето е основен рисков фактор за най-
честите причини за смърт – сърдечносъдовите
заболявания (инфаркт, инсулт и др.) и
злокачествените (рак).

Заедно те съставляват около 80% от причините за смърт в България.

Повечето хора няма да спрат да пушат дори след преживени усложнения (прекаран
инсулт, инфаркт, гангрени, ампутации, рак, хронични заболявания).

Причината е огромният пристрастителен потенциал на никотина, който се съдържа в
тютюневите изделия.

Вредите от тютюнопушенето зависят от:

Количеството

Времетраенето

Кога е започнато

Начинът на пушене

Международен ден на детето

Международният ден на децата е на 1
юни в почти всички страни от бившия
Социалистически лагер. Води началото
си от Световната конференция по
въпросите на детското здраве, която се
провежда през 1925 г. в Женева
(Швейцария). Веднага след това
започва празнуването му в България на
8 май под патронажа на княгиния
Евдокия и по-късно на съпругата на
Борис III. В България след преврата
през 1944 новото му празнуване
започва след 1949 г., когато Москва
обявява, че 1 юни се приема за
Международен ден за защита на
децата. В страните с комунистически
режими празникът е наричан
официално Международен ден за
защита на децата. При честването се
придава силна политическа окраска.
След промяната на политическата
система в тези страни празникът е
съхранен. Този ден е един от най-
запазените празници за децата.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България

2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Датата е кончината на българския поет и революционер Христо Ботев (2 юни 1876 г.).
За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от
1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.
На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в
чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес - в продължение
на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.

Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са драматични
събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика изпълнена с остър
изобличителен език и безкомпромисност в бурни времена, когато повечето хора
остават безучастни и мълчаливи. Творчеството му запалва огън в чистите сърца,
докарва читателите си до смях и сълзи.

Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е
учител.

По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През
октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора
Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в
бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да
проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска
Калофер.

Първото си стихотворение – „Майце си“, Ботев публикува във вестник „Гайда“,
редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През
следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил
Левски.През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен
във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и
Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като
сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му
дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на
революционната партия - в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов
издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев пише във в. „Знаме:

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“

През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която
става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май
заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил),
в последният тежък бой на четата, Ботев е убит.

Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че
невероятните му думи :

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

той пише и за себе си...

142 години от освобождението на Варна (Одесос)

Днес Варна празнува 142 години от освобождението на града. Варна е последният български
град, освободен от турско робство по силата на Санстефанския мирен договор и на
Берлинския договор. Пет месеца след останалите български селища. Заради голямото
значение на града като голям геостратегически, морски, крепостен и търговски център, за
неговата свобода се води дълга дипломатическа война. Преди руските войски да превземат
Варна, воюващите сили се споразумяват да прекратят войната. Едва на петото заседание на
Берлинския конгрес през юни 1878 г., след поредни заседания и мъчителни преговори и
намесата на домакина Ото фон Бисмарк, Турция склонила да изтегли войските си. И
наистина в началото на юли турският гарнизон напуснал Шумен, но се укрепил във Варна
под командването на Фазлъ паша.

Главнокомандващият руските войски, генерал Тотлебен, издал заповед да се тръгне към
Варна. На 24 юли външните укрепления били завзети. Същият ден, разгневен от
протакането, генерал А. Столипин лично се отправил към Цариград, взел разпореждане от
турското правителство за предаването на Варна и на 27 юли той връчил заповедта на Фазлъ
паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".

демията от коронавирус.

Реално турската администрация напуска по-късно Варна, защото през пристанището е
трябвало да се транспортират турските части и от Шуменската крепост.

Тази година тръжественото честване няма да да има заради пандемията от корона

вирус. ази година тържественото честване няма да има
По повозда27р-маидюилип–аДнедн неамОисвяобтоаждоентикетоорнаоВнаранва,иорт 9у:с00. до 10:30 часа всички

граждани, които желаят, могат да поднессат цветя пред Паметника на руските
войски в двора на Духовно-просветният център ,,Св. Архангел Михаил“ на ул. ,,27
юлиП“о п№ово9д(2б7-имвишюилият– ДмеунзнеайОнсваоВбоъжздреанжиедтаоннеатВоа)р.на, от 09.00 до 1о-просветния център „Св.

Архангел Михаил“ на ул. „27 юли“ № 9 (бившият музей на Възраждането).

ази година тържественото честване няма да

Училищният вестник е подготвен от Училищния ученически съвет в състав:

Габриела Ганева – V а Николета Петрова – VI а Теодора Христова – VII а
Цветелина Кръстева – V б Алексия Стоянова – VI б Емили Иванова – VII в
Елена Хикова – V в Елина Ангелова – VI в Димитър Тодоров – VII г

Валентин Недев – V г Денислава Георгиева – VI г Адриана Картунова – VII д
Александър Иванов – V д Габриела Димитрова – VI д

Организация и съдействие:
Стоян Стоянов – педагогически съветник и Юлия Христова – училищен психолог


Click to View FlipBook Version