Училищен вестник "Чинтуловски искри", бр.2, 2021г.

УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
„ЧИНТУЛОВСКИ ИСКБРР.И1, 2“020Г.

Брой 2, 2021г.

Вестникът се издава от
УЧИЛИЩЕН УЧЕНИЧЕСКИ

СЪВЕТ
в ОУ „Добри Чинтулов“

гр. Варна

Световният ден за възпоменание на жертвите от
пътнотранспортни произшествия

На 15 ноември 2020 г. се отбелязва Световният ден за възпоменание на
жертвите от пътнотранспортни произшествия.

Отбелязването му държавите по света целят акцентиране на вниманието на
обществото към проблемите на пътния травматизъм. Огромните цифри с а
стряскащи, но те трудно стигат до съзнанието ни. Човек често се води от мисълта,
че „на мен няма да се случи“. Но това се случва всеки ден на десетки хора в
България и на стотици в света.

Нека бъдем отговорни независимо, че все още сме пешеходци!

16 ноември – Международен ден на
толерантността

На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за
принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това
що е толерантност.
„Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото
многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и
способите за проява на човешката индивидуалност.“

За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свободата на
мисълта, съвестта и убежденията.
Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но
и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави
възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с
културата на мира.
Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът
и колко много и различни начини има, за да изразим себе си.

Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане
имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности.
Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за
поздрав и приемем чуждото послание.
Когато говорим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се
замислим за нашата лична толерантност.

Опознай различните от теб!

1 декември – Световен ден за борбата със
СПИН

СПИН – Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност
 Причинителят на СПИН е вирус, наречен ХИВ (от английски – вирус на
човешкия имунен дефицит).
 На всеки десет минути някъде на Земята някой се заразява с ХИВ.
 Инфекцията не може да бъде разпозната. Заболяването се установява само с
помощта на тест за ХИВ. Той се прави безплатно в лаборатории в цялата
страна.
Знаете ли, че човек може да носи вируса на СПИН, но кръвният му тест да бъде
отрицателен? ХИВ има свойството да се крие от имунната система, като този
период може да варира от 2 седмици до 3 месеца след заразяването. Лекарите го
наричат „прозоръчен период", затова при отрицателен тест и съмнения за
заразяване съветват изследването да се повтори в рамките на половин година.

Как се предава ХИВ
Вирусът на СПИН се съдържа в повечето телесни течности на заразен човек, но
единствено в кръвта, спермата и вагиналния секрет има достатъчно количество
вируси, за да се осъществи заразяване
Това означава, че можеш да се заразиш по:
А) Полов път – като правиш секс със заразен човек, без да използваш презерватив.
Това важи за всеки сексуален контакт, включително анален и орален.

Б) Кръвен път – чрез използване на общи игли, спринцовки, нестерилни
инструменти като тези за пиърсинг, татуировки или зъболечение. В съвременните
кабинети се използват стерилни инструменти, но е най-добре да се информираш за
това преди манипулацията.
В) Вертикален път – от бременна майка на детето в утробата, по време на раждане
или кърмене.
Как НЕ се предава вирусът на СПИН
Не можеш да се заразиш при: целувка, прегръдка, масаж, използване на общи
тоалетни, докосване, кашлица, ухапване от насекоми, използване на едни и същи
дрехи.
Начин да се предпазиш
Срещу СПИН няма лекарство или ваксина. Единственият начин да се предпазиш е
така нареченият безопасен секс – секс с презерватив.

Международен ден за Правата на човека

Международният ден за правата на човека се отбелязва всяка година на 10 декември
– денят, в който е приета Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. от
Общото събрание на ООН (Организация на обединените нации).

Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази
област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички
човешки същества. Състои се от 30 точки, които са доразвити в последващи
международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права,
национални конституции и закони.

Документът е ключов за изграждането на световния мир и закрепва неотменимите
права на всеки човек, независимо от раса, цвят на кожата, религия, пол, език,
политическо или друго мнение, национален или социален произход, собственост,
раждане или друг статус. Приета преди 72 години, днес Декларацията е достъпна на
повече от 500 езика, което я прави най-превежданият документ в света.

Честване на 148 години от обесването на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е един
от най-великите българи. Той е идеолог и организатор на българската национална
революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на
Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.
Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която
стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата
Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на
европейската карта. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до
Къкринското ханче, край Ловеч. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6
февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19.
Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се
разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. Мястото на
обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат
негов паметник. Всяка година, на тази дата България скърби за Апостола на
Свободата и отдава почит пред делото му.

Честит празник!

Тормоз в училище-ден на розовата
фланелка

Какво представлява тормозът?

Тормозът е злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете.
Той включва:
- Физически тормоз и атаки;
- Вербални подигравки, прякори, сплашване и заплахи;
- Отнемане или кражба на пари и/или вещи;
- Изключване/изолиране от групата на връстниците;
- Разпространяване на лъжи и неверни слухове;
- Принуда към определени дейности;
- Тормоз, основан на етнически различия;
- Сексуален тормоз;
- Кибертормоз.

Форми на тормоз:

-Физически форми - бутане, блъскане, плюене,
ритане, удряне, отнемане на собственост, кражба,
извършване на унизителни действия, заключване в
закрити/ограничени места и пространства,
физическо насилие срещу семейство/приятели,
причиняването на телесна повреда, заплашване с
оръжие.

-Вербални форми - подигравки, използване на прякори,
присмиване, подигравки, дразнене, базирано на облекло или
притежавани вещи, подигравки базирани на външен вид,
заплашителни телефонни обаждания/е – mail

-Кибертормоз - Кибертормозът е тормоз, извършван
чрез средствата на технологиите за електронна
комуникация – интернет и мобилни телефони

-Заплашване/Сплашване - заплашване за разкриване на лична
информация, графити, публично предизвикателство да се
направи нещо, отнемане на чужда собственост – обяд, дрехи,
играчки

ДЕН НА РОЗОВАТА ФЛАНЕЛКА

Отбелязването на Деня на розовата фланелка ни
напомня, че тормоз в училище съществува и ни
подканя да помислим как да постъпваме в ситуации
на тормоз и как можем да се противопоставяме на
тормоза ВСЕКИ ДЕН. Независимо дали в училище, на
работа или на улицата, винаги трябва да приемаме
различните около нас. Всички ние сме хора. Никой не
е по-важен или по- маловажен от другия. Уважението
помежду ни трябва да бъде преди всичко. Нека заедно
положим усилия за едно ново общество, оставило зад
гърба си злобата и ощетяването на конкретни хора,
деленето, завистта и съденето само по външния вид.

1 март - Баба Марта

По стар български обичай на 1 март посрещаме
денят на Баба Марта. Той е обичан и почитан от
малки и големи.

На този празник по традиция си подаряваме мартеници, като символ на здраве, сила,
изобилие и дълъг живот. Мартениците се изработват от червени и бели вълнени или
памучни конци, които се усукват. Белият цвят е символ на чистота, радост и
дълголетие, а червеният на здраве и сила. Народният обичай повелява да носим
мартениците, докато не видим щъркел или лястовица. Тогава ги сваляме и ги закачваме
на цъфнала клонка, за да бъде дървото плодородно. В миналото мартеницата е била
възприемана като амулет предпазващ от зли сили.

Има много обичаи свързани с Баба Марта. За да бъде годината плодородна, хората
закичват с мартеници и домашните си животни. На 1 март жените не перат и не
простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Също не трябва да шият,
плетат и работят в градината.

Рано сутринта всяка домакиня измита къщата и двора. После мята върху плета червена
престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта на чисто и червено, за да бъде
усмихната и добронамерена.
Народните предания разказват, че на 1 март Баба Марта идва при хората, облечена в
червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Според тези предания тя е сестра
на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Поверието гласи, че Баба Марта
трябва да се умилостиви, защото настроението й диктува какво ще бъде времето.
Когато е засмяна, времето е топло и слънчево, но ако е ядосана задухва силен вятър и
става облачно.

Честита Баба Марта!
Баба Марта днес разнася

пълна кошница с цветя
и на всеки на ръката
връзва някаква мечта!

Интересни факти за 3 март, които може би не знаеш и
ще научиш нещо ново за националния празник на България

1. Кога Денят на Освобождението 3 март е обявен за национален празник на
Българи?
Денят на Освобождението 3 март е национален

празник на България от 1991 г. За пръв път България
отбелязва своето Освобождение на 19 февруари (3
март по нов стил) 1879 г. във Велико Търново.
Година по-късно, през 1880 г., датата се отбелязва
като Ден на възшествието на престола на руския
император Александър II. Едва 8 години по-късно,
през 1888г.

3 март започва да се празнува като Ден на Освобождениетона България от
османско владичество.

След идването на комунизма на 9 септември 1944 г.,денят на Освобождението
спира да се чества като национален празник и обявен от комунистите за
„шовинистичен“. Повече от 30 години по-късно, през 1978 г., властта разрешава
отново отбелязването на 3 март.

2. Санстефанският договор всъщност е подписан на 19 февруари
Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната

квартирана руската армия в Одрин. На всеки от войниците са раздадено по 100
патрона и те са подготвени да навлязат в Цариград, ако
преговорите се провалят. В крайна сметка
мирният договор е подписан на 19
февруарив цариградското предградие Сан
Стефано.

Днес отбелязваме този ден на 3 март,
защото през 1916 г. България преминава
от нов към старстил и сменя юлианския с
григорианския календар. Това води до
поправка от 13 дни.

3. Датата е избрана като реверанс към император Александър II
Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен

подарък от страна на руската дипломация към император Александър
II. Той се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г. На
същата датапрез 1861 г. император Александър II подписва
декрета за отмяна накрепостното право. Това е и причината
той да бъде наричан Цар Освободител, а не приноса му за
Освобождението.

Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е
осъщественокато своеобразен подарък от страна на руската
дипломация къмимператор Александър II. Той се възкачва на
престола на 19 февруари 1855 г. На същата дата през 1861 г.
император АлександърII подписва декрета за отмяна на
крепостното право. Това е и
причината той да бъде наричан Цар Освободител, а не приноса му за
Освобождението.

4. Връх Шипка, където днес е Паметникът на Свободата се е наричал Свети Никола
Високият 1326 м. връх е носел името Свети Никола до 1951 г., когато е
преименуван на Столетов. Руският генерал Николай Столетов води Шипченския
отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци, изиграли
важна роля вудържането на прохода.

Техният героизъм е от ключово
значение за успешния край на
войната.
През 1977 г. връх Столетов е
преименуван на Шипка. Такъв връх
обаче вече съществува и за да се
избегне повторение в имената, на
стария връх Шипка също се дава ново
име – Малка Шипка.

5. В каква посока да гледа лъвът на Паметника на Свободата?
Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида, която
представлява паметникът, трябвало да бъде поставен огромен бронзов лъв,
който да гледа на север. Румъния обаче изтълкувала посоката като опасно
послание и териториални претенции отстрана на България. В следствие на това е
взето ново решение, лъвът да гледа на юг. Следва
едновременна реакция от Гърция и
Турция,които виждат в това опит за
реванш от страна на българите за
Ньойския договор.
Международният натиск принудил
българското правителство да свали
лъва от върха на паметника и да го
постави над главния вход от северната
страна с поглед на запад.
Това обаче предизвикало официална нота от сръбския посланик, която гласяла:
„Погледът на българския лъв на запад пречел на
двустранните отношения между двете страни“.
Така накрая било взето решение, лъвът да гледа на изток, от където са дошли
руските войски, освободили България.

Международен ден на жената

 Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. На този ден
признаваме политическите, икономическите и обществените постижения на
жените. За пръв път празника бил честван през 1909 година в САЩ.
Календарната дата 8 март е свързана с първата масова проява на жени
работнички през 1857 г. в Ню Йорк. На 27 август 1910 година в Копенхаген се е
провела първата международна конференция на жените, организирана от
социалистическия интернационал. През следващата година международния ден
на жената е отбелязан от милион хора Австрия, Дания, Германия и Швейцария,
а през 1913 г. в Русия и Франция.

 При пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк загиват повече от 150 работнички. На
запад този празник се чества през 10-те и 20-те но постепенно се забравя, а през
60-те отново започва да се чества. Демонстрациите на жените в Русия се смятат за
първия етап от Руската революция. На 8 март 1917 година работничките от
Петроград излизат на демонстрация срещу войната, царизма и глада. през 1920 г.
в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на
жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на
жената. В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на
социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като
общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9
септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят
събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата,
науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки
размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

 По повод празника на жената учениците от Училищния ученически съвет с
ръководители Стоян Стоянов – педагогически съветник и Юлия Христова –
училищен психолог, поздравиха всички жени от училищния колектив с картичка,
цвете и пожелание за здраве и благоденствие.

Aрхеологическо сдружение
„Българска старина“

По инициатива на Карел Шкорпил на 23 март 1924 г. във Варна
с участието на представители от Шумен, Нови пазар, Абоба
(Плиска) и Преслав се учредява Археологическо сдружение
„Българска старина“. Почетен председател на Постоянния
комитет става митрополит Симеон, а реалното ръководство на
сдружението е поето от Карел Шкорпил.

През 1926 г. седалище на сдружението става Шумен, чийто
местен комитет успешно координира работата на местните
археологически дружества в Шумен, Плиска, Мадара, Преслав и
Разград.

Археологическото сдружение „Българска старина“ си поставя следните основни
задачи: да се грижи за опазването на старините, открити в Източна България; да
организира нови археологически разкопки; да изучава българската история по
източници в страната и чужбина; да урежда народни събори на исторически места в
Източна България.

Дейността на сдружението допринася за провеждането на мащабни археологически
изследвания в края на 1920-те и началото на 1930-те години. В тях се включват войници
от Шуменския гарнизон, а началникът на гарнизона е избран за председател на комитета.
Археологически разкопки се провеждат съгласувано с Народния археологически музей
в София, а за научни ръководители са привлечени утвърдени български учени.
Сдружението и неговите сътрудници имат безспорна заслуга за първите организирани
разкопки в Мадара (1926), разкриването и консервирането на останките на Кръглата
църква в Преслав при разкопките през 1927 – 1928 г., ръководени от Кръстю Миятев и
др.

През 1936 г. с наредба-закон държавните приходи от отчуждените земи в района на
старите столици Плиска и Преслав и около с. Мадара се отстъпват в полза на
сдружението. С доходите от тези земи започва изграждането на съответната
инфраструктура, улесняваща достъпа на посетителите до музейните обекти. Изграждат
се няколко стопански сгради, туристическа спалня в Плиска, база за археолозите в
Мадара. Построен е и мост над р. Тича, за да могат посетителите на старинния Преслав
да достигат и до Патлейна. Извършено е залесяване на районите. Построени са музейни
сгради в Плиска, Мадара и Преслав.

През втората половина на 1920-те и през 1930-те години Археологическо сдружение
„Българска старина“ обединява усилията на местните археологически дружества, музеи
и различни организации и институции в Източна България за планомерно разкриване,
опазване и експониране на най-забележителните паметници на българското
средновековно културно-историческо наследство.

27 март – Международен ден на
театъра

На 27 март отбелязваме Международния ден на
театъра. Датата е избрана през 1961 г. на IХ
конгрес на Международния театрален институт
към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на
сезона на Театъра на нациите в Париж. Автор
на първото послание за Деня на театъра през
1962 г. е големият френски творец Жан Кокто –
поет, писател, дизайнер, художник, скулптор,
сценарист, актьор и режисьор.

Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна
личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и
живота на сцената и извън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици
театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация.
Международният ден на театъра се отбелязва с редица културни прояви и театрални
събития.

В България театърът също се разпространява много бързо. Първите прояви са
свързани с читалищата, които са били център на обществения и духовен живот в
страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен
през 1856 година. Това е комедията „Михаил Мишкоед” на Сава Доброплодни, който
по това време работи като учител в Шумен.

От 1974 годинa на този ден Съюзът на артистите в България организира
връчването на награди за сценично изкуство ИКАР. Наградите се връчват в рамките
на Софийския театрален салон, който е част от Календара на културните събития на
Столична община.

Вицове

- Как завърши първият срок, бабиното?
- Добре. С 5 шамара по-малко от миналата година.

- Мамо, в училище всички ми казват, че съм много разсеян, кажи, че не е така!
- Момченце, ти живееш в съседния апартамент.

Бащата на Иванчо го пита:
- Какво правихте днес по математика?
- Търсихме корен квадратен.
- Стига бе! Когато аз бях в училище, също търсихме корен квадаратен! Все още
никой ли не го е намерил...

Училищният вестник е подготвен от Училищния ученически съвет в състав:

Габриела Ганева – V а Николета Петрова – VI а Теодора Христова – VII а
Цветелина Кръстева – V б Алексия Стоянова – VI б Емили Иванова – VII в
Елена Хикова – V в Елина Ангелова – VI в Димитър Тодоров – VII г
Валентин Недев – V г Денислава Георгиева – VI г Ивайла Михова – VII г
Александър Иванов – V д Габриела Димитрова – VI д Адриана Картунова – VII д

Организация и съдействие:
Стоян Стоянов – педагогически съветник и Юлия Христова – училищен психолог