Album

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Проект за паметен знак на Еркесията представен от Стефан Гацев на общата изложба на декора-
тивно-приложните изкуства, изложба в Ямбол , 1975 г. - в чест на основателя на Първата българска
държава хан Аспарух.

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

БЪЛГАРСКИЯТ ОТБРАНИТЕЛЕН ВАЛ „ЕРКЕСИЯТА“ , СТРАНДЖА И ТРАКИЯ

Отбранителният вал „ЕРКЕСИЯТА“ е най-внушителното В години на мир съоръжението играе и ролята на добре
средновековно защитно съоръжение на юг от река Дунав, плод поддържана митническа граница, през които се осъществя-
на българската военно-отбранителна мисъл. ват търговските връзки с Византия. Около 1000 год. по-късно
след изграждането на „Еркесията“ укрепеният вал е посочен в
Съоръжението е видимо от космоса и днес. Укреплението австрийски и френски военни карти като съоръжение, което е
е толкова внушително, че многократно се споменава в истори- годно за отбранителни бойни действия.
чески извори и средновековни военни хроники.
За малцина е известно това, че в пределите на община Бур-
Защитната стена е изградена по протежение на границата гас се намира част от това изключително военно-инженерно съ-
на Първата българска държава с Източната Римска империя(Ви- оръжение. Изследователите го наричат „Малката Еркесия“.,Спо-
зантия) и обхваща част от „буферните“ зони между исторически- ред проучванията този фрагмент от цялостния отбранителен вал
те регионалните съперници, които воюват помежду си до самия е бил обособен след 812-813 год., когато Българската държава
си край. присъединява тези територии към своите предели. Дължината
на „Малката Еркесия“ е 11 км. Започва от Дебелт и достига бре-
Системата от непристъпни укрепени съоръжения слага край га на Бургаското езеро.
на няколко военни кампании на Византия. Освен с турско-араб-
ското си наименование „Еркесията“ е наричана от историците Векове след създаването на съоръжението то успя да
„Крумов вал“ или „Старобългарски окоп“. Византийският хро- предизвика поредица от взаимно свързани събития.
нист Скилица Кедрин го споменава като „Големият прекоп“. За-
щитният вал преминава през териториите на днешните общини На 29 юли 2021 по инициатива на общественика и предпри-
Бургас, Средец, Карнобат, Стралджа, Тунджа, Гълъбово и Симео- емача Константин Бачийски в Бургас беше учредена гражданска
новград, а за огромните му мащаби му свидетелстват и сателит- инициатива „Старобългарски отбранителни валове“, чиято цел
ни снимки. е да проучи, съхрани и популяризира в страната и по света този
български исторически и национален културен паметник. Към
За мащабите на „Еркесията“ говори и сравнението с прочу- инициативата се присъединиха редица организации от страната
тия „Vallum Hadriani“ „Адрианов вал“, който римляните някога и района.
изградили в тогавашната си провинция Британия. Валът пресича
от край до край Острова и условно разделя днешните Шотлан- Групата съмишленици планира да проучи останките от
дия и Англия, а дължината му е 118 км. „Малката Еркесия“ и предвижда да възстанови част от вала. Така
Бургас ще получи възможност да впечатли и запознае своите
Същевременно българският отбранителен вал е с дължина гости с това изключително съоръжение.
148 км. Изграждането му до пълното му завършване съвпада с
управлението на няколко български владетели.

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Старобългарския отбранителен вал Екресия (отсечка) лист Бургас на картата на Централна Европа в М 1:200 000,
Издадена от Трета военно-картографска служба при Генералния щаб на Австро- Унгария,
Теренни работи 1903 г., издание 1910, Виена
© Дигитален архив •Тракия - Геопан•

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Дигитална реставрация на знак на Еркесията маркиращ старобългар-
ския укрепен вал в района на Община Тунджа. Знакът е съществувал до
1998 г., автор Коста Стоянов

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Перспективен изглед с проход, порта-кула, подвижен мост и стопански сгради

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

• Перспективен изглед с проход, порта-кула, подвижен мост и стопански сгради.
• Ортогонален план на част от вала с проход, порта-кула и подвижен мост, М 1:200
• Напречен профил на вала по линия С1 – С .
• Фасаден план на портата от изток, М 1:200
• Фасаден план на вала и портата по линия А-А1 от юг
• Фасаден план на вала и портата по линия Б-Б1 - от север
• Напречен разрез на портата по линия Д-Д1 и профил на изкопа от запад, М 1:200
• Напречен разрез на портата по линия Е-Е1 и профил на изкопа с подвижния мост от запад, М 1:200
• План на покрива на портата, М 1:200

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Карта на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА в Община Тунджа, Ямболска област
в М 1:100 000, ©2008 Геопан & КартПроект

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

На територията на Община Тунджа са картирани 51 км от старо- могили и селища разположени в близост до вала. Съоръжението
българския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА. Повече от 30% от национал- е видимо и днес, както на терена, така и от космоса като свързва
ния паметник на културата са разположени в тази част на Източ- по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на
на Тракия. Валът в Община Тунджа заема 1,1 кв.км или 110 ха р. Марица и по този начин обединява с една хилядолетна връзка
– значителна площ за общината. днешните български общини – Бургас, Средец, Карнобат, Страл-
На картата са нанесени и паметниците на културата – крепости, джа, Тунджа, Гълъбово и Симеоновград.

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

ГЕНЕРАЛЩАБНА КАРТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ,

Виена, Австрия, 1880 г. Generalstabskarte der Balkanhabinsel Wien, Austria,
1880, M 1: 200 000

Картата е издаде на в 1880 г. Представеният фрагмент е осъвре- дори отдени постройки в махали, пътища, пътеки, пристанища,
менено издание, 1913 - 1915 г. Сравнително точна карта. Израбо- пощенски и телеграфни станции). Хидронимията, оронимията и
тена на основата на съвременните - за края на XIX век, топогра- изобщо топонимията е преведена с латиница (точна транслите-
фо-геодезически методи на картиране. Релефът е изобразен рация на българските местни наименования).
обемно чрез щрафи (с щрихи по основни хоризонтали, визира- Картата е многолистна и обхваща територията на целия Балкан-
щи надморската височина). Подробно е показана хидрография- ски полуостров. Тя има много важно значение за установяването
та и ситуацията в Източна Тракия (реки, езера, населени места, на трасето на старобългарския пограничен вал “ЕРКЕСИЯТА”.

© Дигитален архив •Тракия - Геопан•

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

БЪЛГАРИЯ С ПРИЛЕЖАЩИТЕ НЕЙ ДЪРЖАВИ

Съставена от ген. Атанас КРИВОШИЕВ, Гравирана, фрагмент
Отпечатана от издателство “Фрайтаг и Берндт”, Виена, 1892 г. Чрез книжарница “Христо Г.Данов”, гр. Пловдив, М 1:420 000

Карта съставена и издадена във Виена
през 1892 г. по източници от австрий-
ския и руския Генерален щаб от ген.
А.Кривошиев. Тя показва, че в края на
XIX век старобългарския укрепен вал
е отчитан от генералните щабове като
реално укрепление пригодно за от-
брана
Картата е дело на българските воен-
ни картографи. Съставена е на осно-
вата на издадените карти на Балкан-
ския полуостров: Generalstabskarte der
Balkanhabinsel, Wien, Austria, 1880 и
Карты части Балканского полуострова
обнимающий вес театрь войни, 1877-
1878.
Съдържа богата информация за сели-
щата, пътната мрежа, административ-
ното деление на България. Показани
са всички по-големи и известни исто-
рически паметници, вкл. старобългар-
ския отбранителен вал “ЕРКЕСИЯТА”.
Картата е многолистна и обхваща поч-
ти цялата територия на Балканския по-
луостров и е първата карта, издадена
на български език след 1878 г.

© Дигитален архив •Тракия - Геопан•

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Добре запазена част от ЕРКЕСИЯТА в района на Дебелт

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Част от вала в Бургаска област, XXI век

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

ЕРКЕСИЯТА край Дебелт, XXI век

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Хилядолетната граница между реалност и история в Източна Тракия, XXI век

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

ЕРКЕСИЯТА в Източна Тракия, XXI век

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

КАРТА НА МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКИЯ ВИЛАЕТ, 1902
(отсечка Еркесия)

Оригиналът (под формата на отделни фрагменти) се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – София.
Колекция Л. Божков, Kr_IV_860= Картата е начертана и отпечатана в Картографския институт при Генералния щаб на армията в
София през 1902 г., © Дигитална възстановка 2002 – 2019, Дигитален архив „Тракия” – ГЕОПАН, Карта на Македония и Одринския

вилает – 1902

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Българският отбранителен вал Еркесията, VII – XXI век (календар на събития)

705 г. сл. Хр. - Загория (Загора) е отстъпена от Източната Римска Превзета и опожарена е столицата Плиска. С ответен удар бъл-
империя на България при управлението на хан Тервел и импера- гарите разгромяват ромейската войска във Върбишкия проход.
тор Юстиниан II

708 г. сл. Хр. - Поход нпо суша и море на Източната Римска импе- 812-813 г. - Войските на хан Крум превземат Несебър, Помо-
рия (Византия) при Юстиниан II. Причина: укрепяването на бъл- рие, Созопол, Ранули (устие Ропотамо), влизат в Тракия. След
гарите в Загория (Загора). битката при Версиникия ( Мелница) 813, българите обсаждат
Константинопол.

711-712 г. - Демонстративни походи на България до Анастаси- 814-815 г. - При управлението на хан Омуртаг е подписан “30
евата стена пред Константинопол. Причина: неизплащане на за- -годишния мир” с Византия. Вероятно: изгражда се западната
дължения на Византия според договорени отношения в 705 г. Еркесия.

716 г. - подписан е първия официален договор между България 815 г. - Южната граница на България се визира в статия 1 на
и Византия, който определя границите, търговския взаимообмен 30-годишния мирен договор между България и Източната Рим-
и военното сътрудничество ска империя. Анализът на текста показва, че граничната линия
следва трасето на Еркесията.

717-718 г. - Българските войски с масиран щурм ликвидират 837-845 г. - Първи сведения за вала Еркесия от арабския хро-
обсадата на Константинопол от сусопътната арабска армия. Бъл- нист Ал. Гарми.
гария има пълен контрол над отстъпената в 705 г. област Загория
(Загора). Вероятно: изградена е източната част на Еркесията.

755-775 г. - Девет военни похода на Византия при император IX век, І пол. - Арабския пътешественик и хронист Ал. Масауди
Константин V Копроним. Основна цел: ликвидиране на българ- (Масуду), прави подробно описание на прабългарския укрепен
ската държава между Стара планина и р. Дунав. вал

Около 950 г. - Описание на вала от арабския пътешественик и
811 г. - Поход на император Никифор I Фока срещу България. писател Ал. Масауди.

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

967 г. - Император Никифор Фока посещава границата с Бълга- 10.08.2003 г. - Издадена е първата туристическа карта на Стран-
рия (ЕРКЕСИЯТА) и укрепленията в близките тракийски градове. джа в М 1:100 000, като съвместен проект на и Международния
Сведението е от византийския историк Скилица – Кедрин. търговски и културен център Геопан и Картография ЕООД. На
нея също за първи път се изобразява голяма част от Източната и
1878-1880 г. - Отпечатани са първите карти , на които е обозна- Малката Еркесия.
чен валът Еркесия. Това са австрийска и руска военни карти.
27.06.2007 г. - В Народното събрание на Р.Българияот Община
1892 г. - Излиза от печат първата съставена от български карто- Тунджа и Международния търговски и културен център •Геопан•
графи карта на България и съседните й страни. На нея е изобра- е представена за първи път изложба, посветена на старобългар-
зена Еркесията в цялостното й протежение. ския пограничен вал “Еркесията”. Изложбата е открита Предсе-
дателя на българския парламент Г.Пирински.

1903 г. - Географския институт към Генералния щаб на Българ- 21.03.2007 г. - Издадена е първата туристическа карта на Еркеси-
ската армия издава карта на Македония и Одринския вилает. Ер- ята в М 1:200 000, като съвместен проект на Община “Тунджа” и
кесията е очертана като съоръжение, което военните картографи Международния търговски и културен център Геопан, в която за
считат за сериозно препятствие. първи път е измерена и точната дължина на съоръжението – 142
км и на територията му на Община Тунджа.
1943 г. - Източната Еркесия присъства на издадената от Географ-
ския институт при Генералния щаб на Българската армия карта 08.08.2008 г. – Община Тунджа обявява малка обществена по-
на Балканския полуостров (9 –листна, в М 1:500 000). ръчка за разработването на стратегия и план за действие за Ер-
кесията.
1962 г. - “Еркесията” е обявена за паметник на културата от на-
ционално значение с разпореждане на Министерски съвет на 2008 г. - Издава се от Геопан 12 страници календар за Еркесията.
Народна република България № 1711 /1962 г. По-късно по тра-
сето на вала са изградени паметни знаци – символи на Първата
Българска държава.

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Последната запазена легенда за “Еркесията”

За “Еркесията” е имало разни предания и песни, днес забравени и загубе-
ни. Варненското археологическо дружество през 1920 г. се обръща до учи-
лищния окръжен инспектор в Бургас с молба да се съберат предания и песни
за “Еркесията”, с помощта на народните учители. Интересни сведения дос-
тавя само учителят Ив. Т. Чешмеджиев в с. Иени-махле (дн. с.Люлин, общи-
на Стралджа, Ямболска област).

По предание, крал на име Стефан имал намерение да се ожени за сестра
си. Майка им казала: “когато се съедини Черно море с Бяло море, тогава
брат и сестра могат да се оженят”. Крал Стефан почнал прокопаването
на канала (Еркесия)...

По Х. и К. Шкорпил

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Идеен проект за знак маркиращ трасето на ЕРКЕСИЯТА като национален културен паметник през 500 м

Гражданска инициатива „Старобългарски отбранителни валове“

Пластическите решения ще играят голяма
роля във възстановяването на Еркесията.
Характерът й на отбранително съоръжение,
необходимостта да се маркира специфич-
ната й протяжност, равнинният характер на
пространствата, които разсича, ще наложи
търсенето и изявяването на вертикални ак-
центи. В тази връзка е уместно да се мисли
за периодичното й маркиране с пластични
знаци. Те ще събират в себе си символните
и информативните интерпретационни функ-
ции. автор Ст. Гацев, края на XX век.
Албумът е съставен от Международния търговски и културен център - ГЕОПАН, Бургас
в 10 номерирани екземпляра за целите на гражданската инициатива „Старобългарски

Гражданска иницочитийбасркатин. иитвелани„ваСлтовеа“ рпооибниъцилатгаивра нсакоибщоесттвбенрикаани ипртедперлиенмиачавКаонлстоавнтеи“н Ба-