Речник по философия

Речник по
философия

ИЗГОТВИЛ:ИЗАБЕЛ 8В

Знание и мъдрост

Знание – способност да се схваща, отделя и борави с общото,
същественото и необходимото

Философия – ‚Любов към мъдростта‘ , до която се достига чрез питане и
размишление за същността на света и смисъла на човешкия живот. Тя е
стремеж към цялостен поглед върху света и мястото на човека в него

Мъдрост – способност да се схваща, мисли и разбира единството на
света.

Светоглед – Съвкупност от възгледи за света и жизнена позиция, които
придават на човешката дейност организиран, осмислен и целенасочен
характер.

Вяра – съгласие с положения, изказвания, твърдения, които няма как да
достигнем и изведем от непосредствения си опит и доверие в източника
на тези положения

Начала на
философстването

Мит – разказ за света (боговете и героите) в образи и символи, чрез които се
изразява и осмисля неговата цялост и които съзнанието на древния човек приема
като единствена реалност
Логос – Слово , подредено мислене, което схваща целостта на света чрез
способността да анализира неговите проявления, а след това да обясни онова,
което е негова същина.
Удивление – Състояние, при което човек внезапно открива, че зад видимостта на
нещата имат друго измерение на своето съществуване, което може само да се
мисли.
Състояние – състояние на неудовлетвореност от наличното знание и стремеж да
бъде преодоляно.
Гранична ситуация – Такава жизнена ситуация, която изисква преориентиране на
мисленето, преосмисляне на живота ни.

Личностната идентичност
като философски проблем

Тяло – материалното измерение на човека , което е подвластно на
природните закони и притежава сетивност
Душа – Същност, за която се приема, че съществува в някои живи организми.
Човешката душа е съзнание, мислене, памет, емоции, желания и действия –
цялата ни духовна дейност.
Индивид – Конкретният човек в качеството си на биологичен вид с
определени природни свойства, както и в качеството си на единица на
обществото.
Личност – Единство от уникални и неповторими черти на даден индивид,
които по постоянен начин ръководят поведението му в различни ситуации.
Идентичност – индивидуалното разбиране на човека за себе си като отделна
същност; онова , което остава едно и също във времето и прави даден човек
да е самият той през хода на целия му живот

Подходи за изследване
на човека

Антропология – Науката, изучаваща човека в различните му
аспекти, вариращи от биологичните му характеристики и
развитието нa Homo Sapiens до обществото и културата на
човека, които го разграничават от другите.
Психика – Качество на животните и хората, които притежават
нервна система, чрез която могат да отразяват въздействията на
дразнители от външната среда и организма.
Съзнание – най-високото равнище на психиката на човека, което се
характеризира с владението на езика, висши психически процеси –
мислене, въображение, воля, и творчески прояви

Аз – образ и самооценка на личността

Самопознание – изследване и познание на собствените физически, психически, социални
качества и поведение
Аз-образ – съвкупност от представите за себе си ( за собствените физически, психически,
социални качества и поведение) и оценката, която им даваме
Самооценка – оценка за себе си като цяло, на отделни свои качества, на дейността и
взаимоотношенията си с другите