Тетрадка по философия 10 клас

Човек и Бог3-9 Вяра и разум

1. Вярата във философията
Европейското средновековие ()
Християнската философия се гради на две
основания:
Откриване на Бог (откровение)
Изповядването му в живота на човека
Вяра-дълбока вътрешна убеденост в
съществуването на Бог, която се основава на
опита и откровението
2. Отношението вяра – разум

А) Тертулиан – „Вярвам, защото е абсурдно“
Б) Аврелий Августин - „Изповеди“
-поставя въпроса за съотношението между
вяра и разум
-разбира, че без вяра божествената истина
ще остане скрита за човека, колкото и той да
е усърден във философстването
- разумът е ограничен, той допуска
колебания, а те водят до заблуда
- съмненията на разума са утешени от
вярата

Извод: Вярата е достатъчна, но за да се
уподоби човека на бога, трябва да развива
разума. Доверие заслужава само онзи
разумност, която е свързана с вярата

Човек и БогФилософия и спасение
3-11

1. Смисълът на живота – според
християнството човешкият живот не е
случайност, той е дар от Бога, той не е дар
по заслуга, а по благодат
а) Бог удостоява човека със своя образ и

подобие
б) човешката природа не е ограничена със

смъртта
В) като венец на творението човекът е във

владение на сътвореният свят
Г) със свободната си воля човек може да

реши как да постъпи с дара, който му е даден
– когато съхрани Дара – той запазва смисъла
на живота си, когато го пренебрегне – губи
смисъла
2. Грехът като загубване на смисъла

а) грехопадение – акт на отхвърляне на Бога,
с който човек внедрява злото и смъртта в
своето съществуване и нанася тежки повреди
на природата си
3. Спасението и възстановяването на

смисъла
Човешката природа е подчинена на живота.
Ако подчини живота си на смъртта човек губи
неговия смисъл и се отчайва. Но ако вярва, че
може да победи смъртта – той ще възстанови
живота и ще победи смъртта

Човек и БогФилософия и спасение
3-11 а) спасение – възстановяване и обновяване на

човешкото съществуване чрез въплъщението,
смъртта и възкресението на Бог и съучастието на
човека. Окончателно спасение е предвидено за
Съдния ден, който ще сложи край на всяко гление и
смърт

б)надеждата за спасение – смисъл на човешкото
съществуване
4. Вечност и време

а) през епохата на Средновековието философията
следва вярата – човек не се колебае за смисъла на
живота си. Осмислянето на спасението и смисъл се
осъществява чрез понятията вечност и време

б) вечност – безвременно непрекъснато настояще в
което е Бог

в)време – формата на съществуване на човека,
която се характеризира с наличие на модусите –
минало, настояще и бъдеще
5. Спасението и философското разбиране

а)грехопадението поврежда времето – то се
разпада

б)спасението не е безусловно – то минава през
покаяние за греховете
6. Спасението на човека и оправдаването на

Бога
а) в края на Средновековието – смисълът на
живота, разбиран като спасение започва да губи
своята очевидност
б)Теодицея- търсене на аргументи за оправданието

Разум, опит и знание3-13 Рационализъм и познание
1. От вярата към разума
Както вече знаете във всяка една епоха
философията има своеобразен тематичен
център . За Античността това е Космосът ,
затова тя е космоцентрична , за
Средновековието е Бог затова тя е
теоцентрична . В края на Средновековието
единството на вяра и разум постепенно се
измества към разума . Дебатът за битието на
Бога преминава към разума / доказателствата
на Тома Аквински /. Във философската
проблематика остават Бог , творението и
разума , а вярата – при църквата.
А) Рационализъм – това направление във
философията , което поставя в центъра на
философията и познанието разума
2. Основоположникът на рационализма-
Рене Декарт -пръв формулира принципите на
рационализма , прието е да се смята , че тази
философия е началото на модерната епоха , от
която започва отделянето на науката от вярата
. Декарт извежда съществуването на Бог като
безкрайна субстанция като използва
аргументите на Аристотел и Анселм . Според
него обаче светът се състои от две субстанции
–материална и духовна . Този възглед се
нарича дуализъм

Разум, опит и знание3-13 Рационализъм и познание

3. Двете субстанции
А) Субстанция – същност , която за своето

съществуване не се нуждае от съществуването
на нещо друго

Б ) духовна субстанция – проста и неделима,
основен атрибут – мислене

В) материална субстанция – може да се дели
до безкрайност, сложна, основен атрибут–
протяжност
Двете субстанции не взаимодействат по
между си . Пример – душа и тяло . Душата е
безсмъртна , а тялото тленно . Мисленето
прави човека активно , познаващо същество.
То е това, което по безспорен начин доказва
съществуването: Мисля , следователно
съществувам . Следователно знанията, които
мисленето /разумът съдържа са достоверни и
можем да разчитаме на тях . Сетивата са
функции на тялото и въвеждат в заблуждение
мисленето . Двете субстанции не въздействат
една на друга. Разумът обаче има предимство
пред сетивността , защото чрез него се
осъществява познанието както на едната , така
и на другата субстанция .

Разум, опит и знание3-13 Рационализъм и познание
Сетива – информацията е хаотична, неточна,
заблуждаваща
Разум – подреденост , последователност,
истинни резултати . Нуждае се от надеждна
изходна точка и разумни принципи , които да
го ръководят .
4. Декартовият метод
А) Методът
- първият въпрос който разглежда Декарт е
за метода – щом искаме да намерим
несъмнено положение , от което мисленето
да тръгне трябва да се усъмним във всичко ,
което сме приемали на доверие .
В резултат на тази проверка Декарт стига до
GOGITO ERGO SUMM. /Мисля , следователно
съществувам /. От това положение той
изгражда структурата на познанието .
Б) Структура на познанието –
-Трябва да се приемат само ясни и
очевидни истини и положения – като тези на
математиката
-Сложният проблем трябва да се раздели
на по –малки , за да се реши по –лесно
-Мисленето трябва да върви от простото
към сложното

Разум, опит и знание3-13 Рационализъм и познание
-Трябва да се мисли изчерпателно – всички

аргументи да са взети пред вид
В) Разумът и познанието – с какво борави

разумът в познанието – с идеи –знания за
всеобщите закони и принципи , върху които е
устроен светът . Тъй като разумът безспорно
не може да ги установи и познае в опита , те
са вродени . Гарант за тяхната истинност е Бог
, а те са ясни и очевидни .
Следователно законите на действителността
трябва да отговарят на принципите и идеите
на разума . – основен постулат на
рационализма .
Действителните науки са тези на разума –
математика , метафизика , механика – те се
занимават със всеобщите принципи на света и
съответстват на вродените идеи на разума ..
Познанието на мирозданието се осъществява
чрез идеите за количествената протяжност на
физическите обекти – дължина , ширина ,
дълбочина . Те пораждат други идеи – за
форма , големина , положение , движение ,
които са идеализации на разума . Конкретните
неща , които възприемаме имат качества като
цвят , звучене , мирис , . Тъй като те са сетивни
са неясни и относителни , разумът може да ги
допусне според собствените си критерии .

Разум, опит и знание3-15 Сетива и разум
1. Сетивността срещу вродените идеи
а) сетива – в непосредствена връзка с
реалността , източник и средства на познанието
, доставят информация за действителността
б) опит – работата на сетивата да доставят
информация на разума
в) емпиризъм – философски възглед според
който познавателните процеси тръгват от
сетивата ; Empirio/ лат./ - опит
Представители : Джон Лок , Дейвид Хюм ,
Френсис Бейкън, Джордж Бъркли
Теза : Мисленето тръгва от сетивното .
2. Мисловните образи на сетивните
впечатления
а) Джон Лок
-отхвърля тезата за вродените идеи – човек
не може да се роди с готови знания ; Ако хората
приемат нещо за вярно – това не означава, че е
така.
-всички знания идват от опита
-сравнява разума с празна , чиста дъска -
tabula rasa , върху която сетивата нанасят
данните на опита .
-идеите на разума произхождат от сетивния
свят
-разумът е продължение , заключение на

Разум, опит и знание3-15 Сетива и разум

3. Първични и вторични качества
а)Разумът борави с идеи – прости и сложни
-прости – неделими , не можем да ги

създадем с въображението си , възприемаме
ги пасивно

-сложни – съставени са от прости , за да ги
получим използваме въображението си,
възприемаме ги активно

б) Идеите изразяват качествата на нещата. Те
могат да бъдат :

-Първични –качества напълно неделими от
предмета-движение , покой , форма, число ,
плътност

-Вторични – не са присъщи на самите
предмети –цвят , вкус , мирис , осезание .
Произвеждат се от сетивата , при въздействие
на предметите върху тях .Идеите за тези
качества разумът свързва в идеята за
субстанция.
Извод / Джон Лок/– Достъпни за познанието
не са нещата , а техните образи.
4. Субективизъм и скептицизъм

А) Субективизъм –аспект на емпиризма ,
според който сетивата сами конструират
предмета , който се осъзнава чрез разума

Разум, опит и знание3-15 Сетива и разум
Джордж Бъркли:
-Esse es percipi – Съществуването е
възприемане
-Сетивният опит не отразява вещите –той ги
конструира
-Отхвърля материята и субстанцията
б)скептицизъм /не е възможно да познаем
света– Дейвид Хюм
-Опитът е поток от сетивни впечатления , в
които ням анищо устойчиво
-Разумът се стреми към всеобщото –
изработва понятия , които липсват в опита
/затова субстанцията и всеобщите признаци са
непознаваеми /релативизъм /
-Устойчиви са само думите – те могат да
бъдат предмет на познанието ; не можем да
познаем субстанцията / няма я в опита/ , но
можем да изучаваме думата субстанция
/използваме я/

рациона емпиризъм
лизъм

догматизъм скептицизъм

Разум, опит и знание3-17 Критическа философия
1. Познавателни способности и форми на
познание
СЕТИВНОСТ -способност за представи
РАЗСЪДЪК -способност за понятия
РАЗУМ - способност за принципи и идеи
Трудностите пред познанието
а) Най важната задача на философията на
Новото време е да обясни и обоснове
надеждността на познавателния процес.
б) Рационализмът се доверява само и
единствено на разума , той се ръководи от
вродени идеи . Затова той е наречен
ДОГМАТИЗЪМ .
в) Емпиризмът не приема тезата ,че разумът
може да притежава идеи преди сетивния опит
Емпиризмът стига до релативизъм и
скептицизъм/ Джордж Бъркли /-Esse es
percipi/-съществуването е възприемане / и
скептицизма на Дейвид Хюм
2. Критиката на Кант
а)Критика - проверка на собствените
възможности за познание, изследване на
познавателните възможности на разума
Познанието е възможно само тогава , когато
сетивност и мислене се свържат в единство

3-17 Критическа философия
б) Сетивност - Кант в сетивността съществуват

предварително заложени форми. Кант ги

нарича априорни от латински /a priori - преди /

Те предхождат опита

Форми -времето и пространството

в) Разсъдък -синтез на нагледа с понятието

Разсъдъкът също борави с априорни форми -

Разум, опит и знание категории -12 -понятията за причинност ,

реалност, единство, възможност, необходимос

Съответства на научното познание -науката е

синтез на сетивността и разсъдъка

г) Разум

-Цялостна познавателна способност на човека

-Най-висша степен на познание

-Той борави с идеи - те очертават

теоретичните рамки на познанието

-Идеите на разума никога не могат да бъдат

наблюдавани , потвърдени или отхвърляне в

опита.

д) антиномии на разума

Идеите на разума са му необходими като

светогледна рамка - те не могат да бъдат нито

догматични /едната да се приема за вярна , а

другата не / нито скептични - т.е недоказуеми .

Всяка от тях може да бъде доказана чрез

опровержение на другата .В тях са пределите на

познаващия разум .Той не може нито да ги

Човекът и обществото3-19 Човекът като обществено същество
1. Обществената природа на човека -
развитие на идеята
а) разбирането за човека във философията и
науката - био социална същност на човека
б) обществото като система -същност и
структура
Общество -форма на съвместен живот на
хората на основата на потребности и
произтичащите от тях интереси. Система
характеризираща се с определена
организация и разпределение на функциите
за осъществяване на дейности.
Структура -изгражда се от обществените
отношения в рамките на които се осъществява
човешката дейност.
Когато съвместните действия между хората се
основават на потребности и свързаните с тях
интереси ти си оформят организационно като
социални институции.
Обществото е система от социални
институции -семейство собственост държава
религия образование обичаи и традиции
изкуство.
2. Философски теории за човека и
обществото
А) Зоон политикон – Аристотел

Човекът и обществото3-19 Човекът като обществено същество

-човекът е политическо , обществено
същество по природа , той притежава природно
заложен стремеж да търси щастие в общуването
с други хора ;

- не само обществото създава човека , но и
човешката дейност урежда обществото
Тъй като цялото предхожда частите , обществото
предхожда отделният човек .

Б) Просвещение – човекът е носител на разум
и свобода , посилата на своята природа, а
обществото е резултат от неговата дейност .
Промяната на обществото и живота на човека се
опира на разума . Социалното обиденение на
хората , техните обществени отношения и
връзки се измерват с критериите на разума в

В) Ново време- науката създава нов свят на
прогрес, човекът като елемент на обществото е
подчинен на неговите закономерности . И
човекът и обществото са подобни на машина –
Ламетри

Г) Карл Маркс – човекът е съвкупност от
обществени отношения
Основен закон на историческото развитие –
съответствие между обществено битие и
обществено съзнание

Човекът и обществото3-19 Човекът като обществено същество

3. Съвременното общество
А) Модерна епоха – края на 19 -20 в. –

обществото може да се обхване и ръководи от
универсални правила
Налагат се формални безлични отношения –
те властват във всички сфери

Б) Постиндустриално общество – променя се
начина на комуникация между индивидите и
сферите на обществения живот

В) Основни характеристики на глобалното
общество

-Наука–производство на нови възможности
- комерсиализация
- извежданене на особеното , различнчото ,
уникалността и незаменимостта на личността

Човекът и обществото3-21 Личността и нейното социално битие
1. Човекът като личност
А) Личност -човекът като индивид с
присъщите ми духовни качества -неповторимо
множество от свързани и взаимодействащи си
елементи
-уникална ,вътрешно независима
-резултат от процеса на възпитание и
самовъзпитание
- не всички хора могат да бъдат личности
- за живота и развитието на личността е
необходимо общуване с другите , включване в
различни общности
Б) Разбирането за личността през епохите
-Античност се цени заради своето богатство
съдържание,както и за продължителното
благотворно въздействие върху следващите
епохи
-Средновековие е редния период от
схематичното разделяне на европейската
история на три периода: Античност,
Средновековие и Ново време
-Ново време от края на XV до началото на
XX век
-Модерност е историческата категория,
която се отнася за настоящето време като
историческа епоха

Човекът и обществото3-21 Личността и нейното социално битие
2. Свръхчовекът на Фридрих Ницше
А) Философът Ницше - роден е на 15 октомври
1844г. в Рьокен. Кръстен е на Фридрих Вилхели
IV. Служи в Пруската армия по време на Френско
Пруската война
Б) Философски идеи:
-поставя в центъра - човека
-Висша ценност е живота
-критикува християнството ,защото отрича
живота
-отрича морала – като стремеж към
съвършенство той няма смисъл
Понятия:
-Воля за власт – животът е воля за власт ,
същността на човека е воля за власт
-Свръхчовек – представата на Ницше за един
фундаментално утвърждаващ живота начин на
съществуване , висше същество.
-Цел на свръхчовека е жизнерадостта.
3. Екзистенциална философия
А) екзистенция - /от лат.existentia/-съществуване
, живот , единично нещо присъстващо в света
Б) Екзистенциализъм – философско течение от
20 век , философия на съществуването според
която човекът е субект , а не обект на
изследването , като действена, чувстваща, жива
човешка личност

Човекът и обществото3-21 Личността и нейното социално битие

Представители : С.Киркегор , Карл Яспер, Мартин
Хайдегер , Жан Пол Сартр
Основна идея : да се помогне на човек да намери
истината , заради , която трябва да живее

В ) Сьорен Киркегор – поставя въпроса защо
философията се занимава с такова голямо количество
въпроси като същност на битието ,материя , Бог , дух
предел и механизъм на познанието , а не отделя
внимание на човека ?
Въвежда термините екзистенция като осъзнаване на
вътрешното битие на човека в света и неавтентично
съществуване .

Г) Жан Пол Сартр идеята за фундаментална
философия
Идеи:

-„човекът не нищо друго освен съвкупност от своите
действия “.

-Човекът е проект на самия себе си .
-Той носи пълна отговорност за своите свободни
действия и за ценностите , които определят неговото
поведение .
-Автентично /когато човек осъзнава битието си /и
неавтентично съществуване / когато хората забравят
своята екзистенция и водят повърхностно , суетно ,
дребнаво съществуване/
-Човек живее в света на личностните
взаимоотношения , открива и постига своята
екзистенция чрез реално общуване с Другия .
-Истинската същност е ангажираното съществуване

Човекът и обществото3-23 Език и власт
1. Природата на езика
А) Същност – езикът е знакова система,
съхраняваща и предаваща информация
Основни функции- комуникативна и
познавателна
Практическа функция – показва
необходимостта от езика за действието .
Естествени и изкуствени езици
Б)Естественият език е спонтанно колективно
описание на света – езикът сякаш изобразява
света пред нас.
Езиците са предназначени не да отразяват или
изобразяват света, а да насочват живота в
общността.
В) Думите не са образи, а знаци на нещата –
американският философ Улиърд Куайн смята,
че само езикът може да ни каже какво
съществува. А зад думите съзираме
отношенията на хората. Затова чрез думите
човек се свързва с другите хора в един
споделен свят. Езикът е рамката на живата реч.
Езикът, включен в живота е реч
2. Философският интерес към езика
В началото на XX в.езикът става един от най -
важните предмети за философско изследване
Б.Ръсел , Л.Витгенщейн . У.Куайн , Хосе Ортега
и Гасет

Човекът и обществото3-23 Език и власт
А) Езикът според Куайн:

За Куайн твърдението е чисто и просто
изречение. Разбира се, не всяко изречение е
твърдение, има и безсмислени изречения. Но
Куайн възразява срещу „музейния образ за
речта”, според който смислите са нещо като
музейни експонати, а думите са табелки,
които са смислени, защото са прикачени към
такива експонати . Следователно, според него
твърдението не може да бъде нещо в ума,
смисълът, към който е прикачена табелката на
изречението. От такава гледна точка
твърдението е просто поредица от звуци,
писмени форми, жестове или каквито и да е
неща, които могат да се използват като знаци,
стига да са включени в „играта” на
познанието. Тази игра се състои в това, на
изреченията да се приписват стойностите
„истина” или „неистина”

Б) Лудвиг Витгенщайн :
-Правилата по които се ползват думите не
се свеждат само до логически и граматически,
а се включват и правилата на живота
-Значението на думата е нейната употреба,
а не това,което тя обозначава
-Всеки различен начин на използване на
езика е „езикова игра“

Човекът и обществото3-23 Език и власт
-Животът се реализира в езика , той е низ от

езикови игри
-Живот ,език ,вяра -това са главните

проявления на човека , те са изначални и не
могат да се свеждат до нищо друго

-Предлага нов начин на философстване -
анализ на естествените езици, критика на
предишните представи за съотношението
между езика и реалността

В) Хосе Ортега и Гасет :
-Значението на думата зависи от това кой я
казва и на кого говори , кога и къде тя се
произнася
-Разграничава изказването от говоренето,
за да обозначи различните употреби на езика.
Говоренето е използване на социалният език
зададен от средата /общността/, докато с
изказването човек се опитва да изрази
личността си и да преодолее общото. Но това
не може да стане без промяна и творене на
език.
3. Символ
А) Символите са емблемите, които
обозначават някакви общности, така значими
за техните членове. Напр. Емблемата на
любимият футболен отбор обединява всички
фенове, които са там

Човекът и обществото3-23 Език и власт

Определение: символа е знак – образ, който носи
мощни смисли, споделяни от определена общност.
Всяка група хора, споделящи едно и също описание
на света, разполагат със свои символи. Те носят
смислите на божествата, произхода за света,
тайнствата, предците и силите.

4. Властта

А) Същност – способност за контрол и подчиняване
на волята на човека . Може да бъде разглеждана кат
ограничаване на човешкото действие , но и като
упълномощаване за определно действие

Б) Характеристики
-Обществено явление
-Упражняването на власт е вътрешно присъщо на
хората като социални същества
-Регулира и управлява отношенията в обществото
-Източници – потребности и интереси на човека ,
особености на обществото
В) Възгледи за властта -
Макс Вебер – Властта е обществено отношение ,
свързано с наличието на конфликт между страните м
. За да бъде справедлива властта може да се проявяв
и като насилие
Идея за съгласието – Човек притежава власт , само
когато е упълномощен от група хора да действа от
тяхно име .Единственият фактор за пораждане на
властта е общия живот между хората .Насилието
може само да разруши властта , но никога да я
замести



Справедливост и закон,4-1 Справедливост и право
право и задължения
1. Справедливост , закон и право
А) Справедливост :
-морална категория , качество на човека ,

оценка на моралната правилност
-справедливост – идея , принцип ,

критерий , качество на правото
-справедливостта като идея -

справедливостта е първото основание за
възникването на правото изобщо, тя е първият
ориентир за оценка на човешките постъпки в
условията на държавно организираното
общество.

-Като принцип справедливостта фигурира
както в публичното, така и в частното право. В
качеството си на принцип тя е мащаб на
поведение на правните субекти.

-Справедливостта е и критерий, защото
служи като оценка за право-мерността на
действията на субектите.

Б) Право
-съвкупност от равни и задължителни
правила и норми определящи поведението
на хората в обществото
-справедливост , ограничена от закона
-науката за правния порядък

Справедливост и закон,4-1 Справедливост и право
право и задължения
В)Закон – задължително правило което :
-подтиква човек към определено
поведение
-възпира човека от определено действие
Задължителността на закона е осигурена от
санкции
-отразява общественоте отношения под
влияние на идеи ,ценности , норми
-несъвършен – затова е възможно да бъде
променян
- няма обратна сила
2. Справедливостта като принцип и цел на
правото
А) Като всеобщ принцип стои над законите .
Законите – реализират справедливостта -
безпристрастност и равенство
Б) Цел на правото –
Законът трябва да бъде легитимен
3. Платон за справедливостта и законите
-Справедливостта е най-висше благо , най-
голяма ценност за човека
- тя е качество , което трябва да бъде
получено чрез възпитанието и образованието
, но и чрез личните усилия на човека
/вътрешна добродетел

4-1 Справедливост и право

- постигането и е задължение на всеки

-действията на хората в обществото се

хармонизират чрез законите –трябва да ги

уважаваме и да им се подчиняваме

Справедливо общество = Лична

справедливост + закони

4. Аристотел за справедливостта и

Справедливост и закон, законите-
право и задължения
„Политика“ , „Никомахова етика “

-Справедливостта изразява отношението ни

към другите , всеобхватна е – в нея се

съдържат всички добродетели , съвършена е –

може да се използва и за другите

-Човекът е обществено същество

-законът представлява ред , осигурява

правилата и институциите

-Видове закони – естествен -произтича от

самата природа на нещата , съществува без

значение дали е създаден от управниците

-Създаден от управниците

-Законите са задължителни за всички

-при доброто управление властва не

човекът, а закона Форми на справедливост

Разпреде- обменна възмезд
лителна на

Справедливост и закон,4-1 Справедливост и право
право и задължения
5. Съвременното разбиране за
справедливостта и законите

Джон Ролс /1921-2002/–Теория на
справедливостта
Правилата , които водят хората към общи
действия , трябва да гарантират на всекиго
достъп до благата
От това как се разпределят благата зависи
колко е справедливо обществото
Принципи на справедливостта според Ролс

-Принцип на свободата – всеки човек трябв
ада има равни права по отношение на най-
голям спектър свободи , съвместим със
свободите на другите

-Принцип на различието – неравенствата в
света са оправдани само ако водят до
подобряване на положението на най-
онеправданите му членове или ако са
свързани с длъжности , достъпни за всички
при равни шансове
Правото може да бъде справедливо – само
ако е морално , а институциите -само ако са
подчинени на такова право

Справедливост и закон,4-3 Права и свободи
право и задължения
1. Право и свобода –
а)свободата дава възможност на личността да

реализира своите способности
Свободата на личността завършва там , където
започва свободата на другия

Б)Закони -регулатори на обществените
отношения -забрани и разрешения
Забранено е това , което противоречи на общит
интереси , цели и ценности
-индивидите са формално равни пред закона

в)Свобода – в обществото винаги съществува
стремеж към по -голяма свобода

г)Свободата се утвърждава в обществото под
формата на право – като законов порядък ,
разрешения и забрани , отговорности и
задължения
2. Основни права

А) Права – принципи и норми на
взаимоотношенията между хората от една страна
между хората и държавата от друга страна .
Осигуряват на всеки индивид възможност
да действа самостоятелно и да получава блага.

Б) Субекти на правото – лица .В правото
физическите лица/отделните индивиди / се
различават от юридическите /организации , фирм
, институции/. Лицата са правни субекти като
носители на права и задължения.

Справедливост и закон,4-3 Права и свободи
право и задължения
В ) Основни права
Дадено право/ право н аживот , право на
образование/ -възможност да следваме
волята и интересите си и да искаме от другите
да зачитат тези воля и интереси .

-лични
- политически
- икономически
- социални
- право на участие в културния живот
Г) Права и задължения
Правата винаги са свързани със съответни за
тях задължения .
Право на живот – Задължение да не се отнема
живот .
3. Правни норми
А) Същност – общи правила за поведение , в
които са установени правата и
задълженията на лицата , до които се отнася .
Правните норми имат
общозадължителен характер , който се
осигурява със специфични правни средства
Б) Функции – да заставят всички да зачитат
общите интереси . Обосноваването им асе
дължи на авторитета на институциите, които
отговарят за правата на гражданите .

4-3 Права и свободи

4. Система на правото
Конституция – основен закон – утвърждава
основните права и
задължения на гражданите и ги гарантира .
Всички останали закони са
приложение на принципите и нормите и , не
могат да и противоречат.

Справедливост и закон, писано обичайно
право и задължения
обичайно публично
частно

гражданско конституционно
трудово административно
търговско
наказатено

Държава4-5 Същност и възникване на държавата

1. Същност на държавата
А) човешките общности :

Естествени -Семейство -естествена човека
общност основана на кръвна връзка
Род , племе , народ
Договорни – държава ,, политически партии ,
граждански сдружения и обединения

Б) Държава – форма на организация на
обществото , посредством разпределение на
властта , която обединява и защитава хората
живеещи на определена територия .
Основни елементи -НАСЕЛЕНИЕ , ВЛАСТ И
ТЕРИТОРИЯ

В) Основни характеристики
-организиране на принудителна власт за
защита на общите интереси
- държавата и правото са взаимно обусловен
- правото и органите на властта се създават н
основата на разума
Характеристики на държавата
-Публична власт -система от органи , които
осъществяват функциите на властта
-Право-закрепва системата от норми и закони
-Територия – на нея се разпространяват
установените закони
-Суверенитет- независимост и върховенство на

Държава4-5 Същност и възникване на държавата

2. Възникване на държавата
А) причини – зараждане на големи селища,

разслояване на обществото и разделение на
труда

Б) Етапи в развитието на държавата –
антична , средновековна и модерна
3. Справедливата държава на Платон
Поставя въпроса как трябва да се организира
обществото
Държавата е нравствена общност основаваща
се на принципите на справедливостта
Нейна цел е да направи гражданите си
добродетелни , това е възможно само ако е
справедливо управлявана .
Три класи ръководени от справедливостта и
истината:

-Царе философи -могат да съзерцават света и
да указват кое е истина и кое не

-Воини -способни за действие , пазят и
воюват

-Работещи , занаятчии и селяни – изхранват
всички

Държава4-5 Същност и възникване на държавата

Несправедливи държави /силата надделява
над разума/
Тимокрация -воините не се подчиняват на
философите и се стремят към богатство
Олигархия – група войни забогатяват и
управляват с хитрост и измама
Демокрация -олигархическото управление се
разпространи на всякъде
Тирания -властта вземе един и потиска всички
единствено в свой интерес. Власт на
глупостта, лъжата и измамата. Най -ясно
изразена несправедливост
4. Аристотел за държавата
Държавата е естествена по своята природа и
съответства на същността на човека като
обществено същество .Истинският и
пълноценен живот е възможен само в
държава ,основана на принципите на
справедливостта и управлявана с разум .
Няма единствено правилно управление .
Съществуват три форми на управление:
Управление на един -Монархия
Управление на няколко -Аристокрация
Управление на множеството – Полития

Държава4-7 Идеите за обществен договор и
правова държава

1. Първите теории за обществен договор
А) Томас Хобс -Левиатан-в естественото си

състояние всеки би живял без ограничения -
това неизбежно води до конфликти – „война
на всеки срещу всеки“ .За да се излезе от
естественото състояние е необходимо
споразумение между хората – обществен
договор .

Б) Обществен договор – понятие ,
превърнато в теория , съгласно която
държавата и правото са резултат от
доброволно и свободно споразумение между
хората .
Всеобщност и доброволност – елементи на
обществения договор

В) Джон Лок – първоначалната свобода не е
източник на борба , а израз на естествено
равенство и готовност за следване на
разумните закони .Основна цел на държавата
– защита на естествените права на човека -
живот , свобода , собственост .
2. Жан Жак Русо за обществения договор

А) Естественото състояние е хармония с
природата .То е идеално състояние на
човечеството Човек не трябва да бъде

Държава4-7 Идеите за обществен договор и
правова държава

Обществен договор – форма на съдружие
между хората , която да защитава личността и
собствеността
Този договор е резултат на разумен
доброволен избор .
Суверен е народа , суверинитет –
упражняване на общата воля .
Естествената свобода се заменя с гражданска .
3. Разделение на властите

А) Функции на държавата -законодателна ,
изпълнителна и съдебна

Б) Шарл Монтескьо – пръв издига принципа
за разделение на властите – властите в
държавата се контролират взаимно , но не са
подчинени една на друга.
Главна цел на разделение на властите -защита
на свободата
4. Правова държава
А) Принципи и норми на правовата държава :

Държава4-7 Идеите за обществен договор и
правова държава

Правова държава

Върховенство на държавата и
правото

Върховенство на Конституцията

Закони изразяващи , организиращи
и защитаващи свободата

Разделение на властите

Правова организация на
институциите на държавната власт

Държава4-9 Държава, политика и управление

1. Политика
А) Същност -всяка дейност по уреждането и

управлението на държавата
Б)Характеристики :
-Присъства на всички нива на отношенията

между хората и техните общности
-Политиката започва когато множеството

хора действат заедно ,за да защитят общите си
интереси.

-Събира и координира действията за
постигане на определени цели -тя е умението
да се управлява .

-Предназначение – урежда отношенията на
власт в обществото
Обхват на политиката са всички общи действия
на хората , при които те упражняват власт едни
върху други

В) Отговорна политика -тази , която поддържа
обществения ред и носи полза на повечето хора
2. Форми на държавно управление
А) идеите на Аристотел за държавното
управление
Б) Лок за държавното управление-различава
формите на управление в зависимост от това
кой е носител на най-важната според него
власт -законодателната

Държава4-9 Държава, политика и управление

В) Монтескьо различава три вида управление
републиканско-върховната власт принадлежи на
народа или на част от него , монархическо –
управлява един човек посредством трайно
установени закони и деспотично -управлява
само една личност , неограничавана от закони и
правила , движи всичко по своя воля и произвол

Г) Форма на държавно управление – същност -
начин по който са структурирани отношенията
между властовите институции в държавата .
Особено важни са отношенията между
държавния глава , ръководителя на
правителството и парламента .
Формите на държавно управление могат да
бъдат : монархия и република
Монархия -държава начело на която стои властт
на един човек /цар, крал , султан , император / ,
която се предава по наследство и се упражнява
най-често до живот . Монархията може да бъде:
абсолютна , конституционна, парламентарна
Република – форма на държавно управление ,
при която властта се упражнява от
представители , избрани от гражданите на
държавата . За нея са важни политическото
участие и активността на гражданите .
Държавният глава се избира за определен
мандат . Републиката съществува като:

Държава4-9 Държава, политика и управление

Федерална република – демократични
съюзи на провинции , кантони или щати ,
които имат широка самостоятелност или
споделени задължения да изпълняват
решенията на федерално ниво Пример:
Швейцария , Германия , САЩ.
4. Политически режими

А) демокрация – управление , което
произтича от народа.
Гражданите могат да участват във
вземането на решения.
Характерни черти- равенство и свобода.
Всички граждани са равни пред закона
Всички гласове имат еднаква тежест .
Свободата се осигурява чрез законово
утвърдени права и свободи .
Принцип на разделение на властите .
Демокрацията може да бъде:пряка и
представителна
Демократичните държави могат да се
развиват като социални и либерални .

Държава4-9 Държава, политика и управление

Б) Диктатура -властва едно лице или
малка група хора . Може да възникне чрез
насилствено и противозаконно вземане на
властта – например военен преврат . Тя
може да бъде установена и от законно
избрана политическа сила . Това става чрез
премахване на разделението на властите ,
ограничаване на независимостта на
съдебната система и медиите ,
нарушаване на човешките права ,
премахване на изборите и погазване на
демократичните принципи .
Появява се в две основни разновидности -
тоталитаризъм и авторитаризъм.
Тоталитаризъм -диктатура на една партия с
определена идеология
Авторитаризъм –Диктатура без
самостоятелна идеология Може да се
осъществява като личен режим на един
„вожд“ или група лица

В) Теокрация – източник на държавната
власт е божествен авторитет ;няма разлика
между държавна власт и религия

Гражданско общество4-11 Гражданско общество

1. Същност и възникване на гражданското
общество

а) Същност – съвкупност от отношения в
обществото , които не произтичат и не са
пряко зависими от държавната власт-
икономически , социални , семейни и др.

б) Разлика между държава и гражданско
общество -след 18 век -личният живот на
индивида излиза от опеката на държавата ,
напред излиза индивидуалния интерес

в) Хегел и теорията за гражданското
общество – за него гражданското общество е
сфера на реализация на частните цели и
интереси на отделната личност , която е
зависима от държавата.
2. Гражданско общество и демокрация

А) характеристики на гражданското
общество:

-Противостои на държавата
-В него се реализират частните интереси , а
в държавата – общите
-Реализира равенството между хората
-Ограничава държавата в стремежа и да
доминира над личността .
Б) връзка между демокрацията и ГО
Без ГО не може да съществува демокрация .

Гражданско общество4-11 Гражданско общество

Формална демокрация -избирателите
мълчаливо се съгласяват с политиката на
управляващите
Истинска демокрация -ГО участва активно в
политиката и определя как да се постигат и
разпределят обществените блага
3. Гражданско участие

А) Същност –целенасочена и организирана
съвместна работа за постигане на промяна в
живота на . Изразява се в избиране ,
контролиране и регулиране на властта .
Благотворителност , доброволчество,
членство в групи

Б) Социална солидарност -чувство за
единство основано на взаимната зависимост
между хората при извършване на дейности и
съвпадане на интереси и цели .

В) Толерантност – способност на обществото
да приема различието, като уважава
нравствените , правовите , политическите
проявления на другите култури в обществото