Златото на траките

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

ЗЛАТОТО НА ТРАКИТЕ:
МИТ И РЕАЛНОСТ

Изготвил: Филип Фролошки от IXб клас от
СУ за ХНИ "Константин Преславски" - Варна

I. Въведение

През 681 г. хан Аспарух е създал българската държава като съюз между
българи и славяни и я нарекъл България. Но на празно място ли е била създадена
тази държава? Коя е тази цивилизация живяла хилядолетия по нашите земи? Днес
на всяка крачка се сблъскваме с нейната култура и със следи от нейния живот. На
всички е ясно, че една държава действително може да се създаде в определен
момент, но не и една култура. Тя винаги е много по-стара и по-разностранна от
държавата.

1300-годишна е и нашата държава и ние заслужено се гордеем с това. Но не
е ли гордост за нас и фактът, че много по-стара е културата ни, защото в нейната
основа е засегната и култура, която българи и славяни са заварили тук. А тя се е
просъществувала през толкова много хилядолетия, като се е развивала и се е
обогатявала. Защото траките-това толкова самобитно население са показали не
само прочуто геройство и свободолюбие в борбите си, но и много голяма
устойчивост и способност да пречупват всичко ново, което идва, през своите идеи
и идеология, и то винаги в своя услуга. Така те са успели да запазят ценностите
на своята култура. Античният дух живее в толкова много обичаи, запазени до
днес, които дават особен духовен облик на българската съвременна култура и
които са ни запазили от асимилиране в петстотингодишното османско робство.

Все по-интензивните археологически проучвания на нашите земи разкриват
цветущи градове и крепости, блестяща архитектура, изкуство и богати на
художествени качества паметници, които смаяха съвременния човек по цял свят.
Въпреки че са били безписмен народ, археолозите установяват много неща за
култовете, митологията и реалният им живот, но още повече ни предстои да
научим за техния бит, вярвания и култура. Точно от там идва и мотивацията да
продължаваме да изучаваме този древен народ.

II. Изложение

 Мит и реалност

В съвременния език думата мит е придобила една забележителна
двоичност: мит може да притежава както и значението на „измислица“ или „плод
на въображението“, така и коренно противоположното значение на „достоверен“
или „свещен разказ“. За да се разбере това противоречие възможно най-добре, ще
цитирам един пасаж от първа глава на „Мит и реалност“ от Мирча Елиаде:

„Най-малко от петдесет години насам западните учени започнаха да
подхождат по съвсем различен начин към изучаването на мита в сравнение с
колегите си от деветнадесети век например. За разлика от своите предшественици,
които са разглеждали мита в обичайното значение на думата, т.е. като „басня“,
„измислица“, „плод на въображението“, те го възприемаха така, както е бил

1|С т р а н и ц а

разбиран в архаичните общества, в които положението е точно обратното: „мит“
означава „достоверен разказ“ и дори разказ, който е най-скъпоценно притежание
поради това, че е свещен, образцов, значим… Т.е. днес думата се използва и в
значението на „измислица“ или „измама“, и в това познато най-вече на
етнолозите, социолозите и историците на религията значение „свещено предание,
първично откровение, образцов модел.“

Аз ще използвам думата в значението ѝ на „свещено предание, първично
откровение, образцов модел“, защото именно този смисъл на думата трябва да се
свързва с траките и невероятната им култура. Митовете, предадени ни от гърците,
са един от малкото исторически извори, от които можем да черпим информация
за траките, те са много значими за нас и ни служат за образцов модел. А
достоверността им е по-спорна съпоставяйки ги с археологията. На практика
митовете първоначално са разказвани от човек на човек през поколенията, всеки
е разкрасявал или променял историята по някакъв начин, отдалечавайки я от
действителността. За сметка на това археологията може да ни върне хиляди
години на зад представяйки ни амфора, фиала, ритон, маска, крепостна стена от
това време. Предметите намерени от археологически разкопки няма как да бъдат
изменени по начина, по който митовете. Именно заради това ще си позволя да
заменя думата реалност с археология, заради по-голямата достоверност.
Естествено нито митовете, нито археологията улесняват науката тракология, но
ако ги използваме заедно можем да получим наистина добри резултати.

 Гръцка или Тракийска митология

Въпросът за т.нар. „тракийска митология“, както и всичко, свързано с
тракийската култура от предримската епоха, е много сложен и труден за
изясняване. Тя ни е предадена през призмата на гръцката литература и митология
и сега е трудно да разграничим чисто тракийските сюжети в античната
литература. За тях имаме много данни, но за съжаление често откъслечни и
понякога противоречиви. Археологическите находки произведения на изкуството
от нашите земи ни помагат да изясним някои елементи. Но и те в повечето случаи
са интерпретация без ясно запазена тракийска основа.

В гръцката митология се споменават вождове, от които произлизат имената
на известни тракийски племена като Одрис, Долон, Ситон и др. Тях трябва да
възприемем не като конкретни личности, исторически съществували, а като
символ, като легендарни създатели на племената, техни покровители и
защитници, дори техни божества. Особено интересен в това отношение е образът
на тракийския цар Рез. Един тракийски епизод на легендата представя Рез като
ловец, свързан с тракийската хубавица Аргантона в горите покрай Мраморно
море. Тук го заварва Троянската война и той отива на помощ на троянците. Според
различни варианти на легендата Рез е син ту на Хеброс, ту на бога на войната
Арес. В образа на Рез са свързани двете му същности - на войнствуващ бог по
време на война и на ловец, и покровител на плодородието в мирно време. В

2|С т р а н и ц а

легендата той е представен като човек, получил божествена същност. Говори се,
че в Амфиполис е имало негов храм - хероон. Подобни са и образите и на други
царе и жреци.

В изброяването на легендарните полубогове стигаме до образа, събудил
най-много интереси и все още не напълно изяснен - Орфей. С него се свързват
много идеи, а времето така ги натрупало, че сега вече трудно можем да кажем кое
е гръцко и кое тракийско. Но където и да е създадена легендата за Орфей, тя е
тракийска по дух. В нея са се запазили идеи на тракийската религия и идеология,
неприсъщи на гърците - вярата в безсмъртието, в усъвършенстването на
човешката природа, в божественото начало, вродено у човека, във вечния живот
и блаженство, които човек може да постигне само с усъвършенстването на духа
си и с освобождаването от всичко земно. Вероятно в основата на култа към Орфей
лежи слънчевият култ на траките. Гръцкият митограф Ератостен разказва, че
Орфей донесъл в Тракия култа към слънцето. Всеки ден той излизал на планината
Пангей, за да посрещне и пръв да приветства изгряващото слънце, което той
наричал Аполон. Във всички варианти на мита за Орфей, оставени от гръцката
литература, идеята за слънчевото начало е основна. Това напълно се покрива със
сведенията за почитането на слънцето от траките и от последните открития на
скални светилища, свързани със слънчевия култ. Слънчевите символи се срещат
често в тракийското изкуство. Митовете за Орфей, също така са пълни с много
поезия и утвърждаване на музиката, хармонията и силата на изкуството. От мита
за произхода на музиката от Тракия се раждат и още няколко легенди за музиканти
с тракийски произход. В някои от тях като брат на Орфей се сочи и певеца Линос.
Според друга легенда Линос е бил убит от Аполон, който е завиждал на славата
му на певец. Като противник на Аполон и негов съперник в музикалното изкуство
се сочи още един тракийски певец - Тамирис. Легендите за него са много и
разнообразни по съдържание.

Друг мит, който явно говори за наличието на тракийско население в
Централна Гърция, е митът за тракийския цар Терей, царувал във Фокида. Той е
женен за атинската принцеса Прокна, което може би отразява исторически факт
за бракове между гърци и траки в много ранна епоха. С Тракия, с нейните
планини, реки и местности, са свързани още много легенди от гръцката
митология. Някои дават обяснения за произхода на имената. Някои от тях са
много наивни и случайни, наложени по външни белези. Например името на река
Марица - Хебър, се обяснява с историята на Хебър. Баща му го обвинил, че
преследва мащехата си. Подгонил го и Хебър се хвърлил в реката, която нарекли
с неговото име. Хемус (Стара планина) и Родопа се сочат като брат и сестра, които
имали дързостта да се нарекат Зевс и Хера. За това светотатство те били наказани
от боговете, като ги превърнали в планини. Планината Пангей пък е получила
името си от сина на Арес - Пангей.

3|С т р а н и ц а

 Езикът на един безписмен народ

Едно от най-големите затруднения на учените при изучаване на тракийска
култура е възстановяването на езика на траките. Не са запазени почти никакви
писмени паметници, освен няколко надписа на тракийски език, писани с гръцки
букви, и това прави този процес изключително труден. Преди всичко най-важен
източник на за възстановяването на езика на траките остават гръцката и римската
литература. Много често античните автори използват тракийски думи, за да
обясняват някакви особени представи на траките, когато разказват за тях. Тези
думи са от голямо значение за нас затова, че те изрично са споменати като
тракийски и е посочено и тяхното значение. Такива думи са зейра, която означава
връхна дреха, носена от траките, брия– град, гент– месо, зелес– вино, зелм– кожа
и др. Наред с тези думи у античните автори са запазени много местни имена на
реки (Хеброс-Марица, Стримон-Струма), планини (Орбелос-Рила, Хемус-Ст.
планина) и градове в Тракия (Кабиле-Ямбол, Сердика-София), които със
сигурност могат да се приемат за тракийски. Също от античните автори знаем над
1000 тракийски имена на хора и богове.

Надписите на тракийски език затрудняват специалистите и тяхното четене
невинаги може да се приеме за сигурно. Затова много неща от тракийската
култура все още са в сферата на хипотезите. Засега най-интересен, създал и най-
много затруднения на българските лингвисти, е надписът на един златен пръстен,
открит в погребение при с. Езеро, Пловдивски окръг. За него има доста
тълкувания, които ще разгледаме по-късно. Малко по-стар е надгробният надпис
от с. Кьолмен, Шуменски окръг. Освен тези по-големи надписи са запазени и
няколко по-малки върху съдове с изписани тракийски имена. И все още много
малко знаем за тракийския език и неговата характеристика. Едва ли можем да
говорим за напълно единен език в цяла Тракия. И тук, както и в целия античен
свят, като се има предвид голямата разпокъсаност на Тракия и доста голямото
разнообразие на тракийската култура, може да се приеме, че и тракийският език
е бил разделен на диалекти със свои особености. Това, което със сигурност можем
да кажем е, че тракийският език принадлежи към голямата група на
индоевропейските езици и за него важат всички основни правила на тази група.
Все още езикът на траките чака нови данни за своето изясняване.

 Майстори в обработката на злато и сребро

Вълчитрънското златно съкровище

Вълчитрънското златно съкровище принадлежи към най-редките и най-
интересни паметници на торевтиката, която светът познава. Тринадесетте
предмета са изработени от злато с общо тегло 12 килограма и 425 грама.

4|С т р а н и ц а

Съкровището е открито през 1924г. Постъпва в
археологическия музей през 1925. Датировката му е
поставяна по протежение на един огромен обхват от
време между средната бронзова епоха (II хил. пр.Хр)
до Великото преселение на народите (V-VIв.), а
тълкуванието му е преминало през становищата от
най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови
вещи, та чак до хипотезата, че капаците с луковични
дръжки са дискове на ударни музикални
инструменти-цимбали. Цялото съкровище е
направено от съдове, които имат еднакъв състав –
сплав, в която златото е 88,15%, а всички останали
компоненти са в едно и също съотношение: 9,70%
сребро, 1,74% мед и 0,40% желязо.

Днес вече за това забележително съкровище, което се състои от една голяма
овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една
дръжка, два големи и пет по-малки капака с луковични дръжки отгоре и един
скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия си край
полусфери, може да се твърди, че е изработено по време на разцвета на
къснобронзовото общество в Карпатското-Дунавския регион – през втората
половина на XIV-началото на XIII в. пр.Хр. Археологическите материали от
района, където е открито, категорично говорят за използването му от население
от особена етическа група с уеднаквена материална и духовна култура,
обхващаща днешната територия на Северозападна България, североизточна
Сърбия и Югозападна Румъния, която убедително се причислява към племенната
общност на многочисления тракийски народ.

Триделен съд – неясно предназначение, състоящ се от
три индивидуални яйцевидни части, съединени чрез две
леко извити тръбички от златно-сребърна сплав, по които
е текла течността. Всяка от трите части е покрита с
хоризонтални канелюри и има отвор за течност. Дръжка
от златно-сребърна сплав с ниело украса от геометрични
мотиви. Височина 5,3 см., дължина 23,9 см., тегло 1190 г.

Купа – голям златен съд от две части, скрепени чрез
сребърна сплав. Дръжките имат пет орнаментални ъгъла,
разделени чрез четири канелюри. Височина 22,4 см.,
тегло 4395 г.

Голям златен капак със сферичен връх – има
хоризонтална декорация. Външната част на капака е изцяло покрита с
геометрични мотиви. Височина 12,6 см., диаметър 37 см., тегло 1850 г.

5|С т р а н и ц а

Вълчитрънското златно съкровище ще остане една загадка в науката. Всички
обаче отделни елементи в неговата форма и украса са били достъпни за местното
занаятчийство. Това е една от причините да се смята, че то е изработено от
траките. Концентрацията на златарски
изделия в Северозападна България и зоната
на Карпатите убедително сочи общност на
стилови похвати и художествено мислене,
подчертаващи постепенно издигане и
утвърждаване на тази област като водеща в
златарското изкуство от бронзовата епоха
на Балканите.

Панагюрското златно съкровище–ритуалният царски сервиз

Състои се от девет съда, изработени от масивно злато с висока проба, с
общо тегло 6,1 кг: четири ритона, три кани ритон, една амфора ритон и една
фиала. Намерено е през 1949 г. край Панагюрище. Датировка: краят на IV–
началото на III в. пр. Хр.

Ритоните са от типа с нисък рог,
три от тях завършват с глава на жвотно –
елен и овен, четвъртият – с протоме на
козел; отворът за изливане на течността
при първите се намира върху долната
устна, при последния – върху гръдната
кост. Първата група е снабдена с
тръбообразна дръжка, украсена с
надлъжни канелюри или двойни
хоризонтални нарязани линии; тя
завършва с пластичен лъв, стъпил на задните крака и подпиращ се с предните на
ръба на устието. Цялата повърхност на четирите рога е покрита от фигурен фриз.
Представени са сцени на Парис, Тезей и маратонският бик, Херакъл и
керинейската сърна, Дионис, Ериопа и меади, група богове – Хера, Аполон,
Артемида и Нике. Каните ритон имат форма на женска глава – модел, присъстващ
в Тракия с керамични съдове – антически внос, както и местно производство.
Сребърни са с четириъгълна канелирана дръжка, завършваща в горната си част с
пластичен сфинкс, и имат отвор, оформен като лъвска глава, поставен в центъра
на шията.

Амфората ритон представлява развит вариант на ахеменидската форма,
известна в Тракия и с по-ранния екземпляр от Дуванлии; този вариант се
характеризира с издължена шия и с по-тясно тяло, с дръжките, при които
традиционно предназначението на лъвовете място е заето от кентаври, както и с
отворите, оформени като глава на негър и поставени вече на дъното на съда. От
стария декоративен репертоар се запазват релефната ивица с овули и венец от

6|С т р а н и ц а

палмети и лотосови центрове, но на мястото на каналюрите се развива сложен
релефен фигурален фриз, вдъхновен от мита за Седемте срещу Тива. Украсата
заема и дъното на съда, където в рамка от вълнообразен фриз с палмети са
изобразени Херакъл – дете, което удушава змиите, и Силен, който държи двойна
флейта и протяга кантарос към единия от отворите: и двата образа в митологичен
план в съзнанието на елините били свързани именно с Тива.

Каничка ритон с форма на женска глава – Това е едната от
две почти идентични канички от Панагюрското съкровище,
оформени като глава на красива млада жена с празни очи,
които вероятно са били инкрустирани със стъкло или емайл.
Вратът завършва долу с леко конично разширение и плоско
дъно и е украсен с огърлица от перли и листовидни висулки.
Отпред близо до дъното, има малък отвор , оформен като
лъвска глава, който показва, че каничката е била
предназначена за употреба като ритон, за наливане на вино на
тънка струйка във фиала. Косата на жената е събрана в изящна
вдигната прическа, оформена с воал, който е вързан на голяма панделка над
челото. Отзад има монтирана дръжка, оформена като четвъртата колонка с
надлъжни канелюри, върху която е стъпила малка фигурка на сфинкс с дълга
извита опашка, стъпващ с предните си лапи върху ръба на устието. Крилата на
сфинкса са отчупени.

Каничка ритон – Оформена е като глава на красива млада
жена с прав гръцки нос, пълни бузи и устни, закръглена
брадичка и големи празни очи, които и в този случай
вероятно са били икрустирани с емайл или стъкло. Косата е
къдрава и пада на къдрици по задната страна на врата, който
е украсен с огърлица. Върху главата е поставен вдигнат
шлем с две фигури на грифони във висок релеф от двете
страни и гравирана украса отпред. Късата и тясна шийка на
каничката се издига над шлема и завършва с издаден навън
ръб, украсен с пояс от яйцевиден орнамент. Отзад е
прикачена дръжка, оформена като четвъртита колонка с канелюри, върху която е
стъпила малка фигурка на крилат сфинкс с дълга извита опашка, поставящ
предните си лапи на ръба на устието. Близо до дъното има отвор за изтичане
оформен като лъвска глава, който превръща каничката в ритон за наливане на
вино във фиала. Долният край на каничката е деформиран от усукване. Тази
златна каничка от Панагюрското съкровище представя или богинята Атина или
глава на амазонка.

7|С т р а н и ц а

Плитка фиала – Върху дъното на съда,
концентрични кръгове, са изобразено релефно
розети, жълъди и три реда негърски глави.
Пространствата между тези релефни орнаменти са
запълнени с фино изработени палмети и лотосови
цветове. Фиалата е била използвана като блюдо при
официални угощения.

Амфора ритон – Златната амфора е най-големият и най-
необикновен съд от Панагюрското съкровище. Тя има
висока конкавна гладка шия, завършваща с издадено
навън устие със завит надолу ръб, украсен с перлен низ и
яйцевиден орнамент; още един пояс яйцевиден орнамент
бележи прехода от шията към кълбовидното тяло на съда.
Под този пояс, на нивото на долния край на дръжката,
минава фриз от редуващи се палмети и лотосови цветове.
Дръжките са оформени като брадати кентаври с вдигнати
ръце, в които сякаш държат опънати лъкове, стъпващи с
копитата на предните си крака на ръба на устието.
Основната част на тялото е заета от голяма фигурална
композиция, включваща седем мъже, двама от които стоят видимо спокойно,
заети с разговор, докато другите петима размахват оръжия и нападат една врата,
от която с ужас наднича подобна на джудже фигура. Съществуват различни
хипотези, предлагащи варианти за интерпретация на тази сцена, която остава
загадъчна. Една от тях е, че върху тялото на амфората ритон е изобразена релефна
сцена от древногръцката митология – Седемте срещу Тива. На дъното на амфората
лъкатушеща колонка с палмови листа заобикаля две негърски главички, чиито
устни оформят два срещулежащи отвора, през които виното от съда би изтичало
едновременно на две страни. Това превръща амфората от Панагюрище в двоен
ритон, предназначен да бъде използван от двама души едновременно. Отдолу на
заобленото дъно има розета в центъра, а встрани от нея – релефни изображения
на Херакъл като дете удушаващ две змии и на Силен, окичен с лавров венец и
държащ в ръцете си кентарос и двойна флейта.

Ритон с глава на елен – Този ритон, завършващ с
глава на елен лопатар, е подобен и в общата си
форма, и в повечето си детайли и на другият
намерен ритон, но горната част на тялото му е
украсена с дълги релефни сцени. И той има една
дръжка с женска глава в долния край, а в горния –
фигура на лъв, стъпил с предните си лапи на
издаденото навън устие, украсено по ръба с
яйцевиден орнамент и перлен низ. Очите на елена също са били инкрустирани със
стъкло или емайл, ушите са насочени встрани, а разклонените рога с плоски

8|С т р а н и ц а

краища – нагоре; върху муцуната има отвор за изтичане на виното. Върху съда са
представени две релефни сцени с участието на прочути герои от древногръцката
митология, борещи се с диви зверове: Тезей се бори с маратонския бик, а
Херакъл – с керинейската сърна, която имала златни рога и която трябвало да
хване в Аркадия при изпълнение на третия си подвиг.

Ритон, моделиран като глава на млад овен – Шията е покрита
с релефен фигурален фриз. Главата на жената в основата на
дръжката е също така грижливо моделирана. Сцена от култа към
Дионис е намерила място върху шията на ритона. Богът на
виното и веселието е седнал редом със своята спътничка, а от
двете им страни танцуват менади. Дионис е на трон. Позите,
облеклото, атрибутите, а също така и двата пунктирани надписа
с имена на Дионис и Ериопе, тълкуват сцената недвусмислено и
без противоречия. Напълно запазен, без деформации.

Ритон с протоме на козел – Ритонът има форма
на рог, завършващ в долния си край с протоме на
брадат козел с разперени настрани уши и
великолепни дълги усукани рога. За разлика от
другите ритони в Панагюрското съкровище, този
е тънък и висок, преназначен да се държи направо
за тялото, и не е снабден с дръжка. Горната част
на рога е украсена с релефна фигурална сцена,
включваща фигурите на четири древногръцки божества, чиито имена са изписани
до главите им: Хера, Аполон, Артемида и Нике. Богинята Хера е представена на
предната страна, седнала на трон и държаща в ръката си фиала. До нея от двете ѝ
страни са изобразени Артемида и Аполон, държащи лъкове. На задната страна на
ритона е представена богинята на победа Нике с венец в ръка. Завитото навън и
надолу устие е украсено по ръба с яйцевиден орнамент и перлен низ. Отворът,
преназначен за изтичане на виното, е поместен между краката на козела.

Златната маска от могилата Светица

Това е най-впечатляваща археологическа находка за 2004г. Откритието е
дело на популярния български археолог Георги Китов, когото още приживе
медиите нарекоха „Българския Индиана Джоунс“. Могилата „Светица“, в която е
открита маската се намира в долината на тракийските царе, близо до Казанлък.
Царският некропол е част, може би най-важната от Одринската държава.

В могилата е разчистена гробница, изградена от издялани гранитни
блокове. В камерата са открити човешки кости, а голяма част от скъпите дарове
са фрагментирани.

9|С т р а н и ц а

Изцяло запазена е масивната златна маска с
формата на лице в естествена големина. Чертите на
лицето са строго индивидуални, като старателно са
предадени косата, мустаците, брадата. Маската е
изработена от чисто 23,5 каратово злато и тежи
672,5 г. Според откривателя на богатата гробница,
маската представлява тракийския цар Терес –
основател на Одринската държава. Държавата на одрисите е най-голямото
тракийско обединение, простиращо се от река Тунджа до долното течение на река
Марица.

Най-интересна хипотеза за предназначението на тази уникална находка
предлага откривателят ѝ Георги Китов. Той смята, че маската е била използвана
като съд фиала. При специални ритуални угощения владетелят вдигал от масата
фиалата-маска, изпивал нейното съдържание и я слагал върху лицето си.

Не може да се изключи и предположението, че това е посмъртна маска на
някой от тракийските владетели, вероятно самият цар Терес (краят на VIв. Пр.
Хр.)

Пръстенът от Езерово

Този единствен по рода си пръстен е открит
съвсем случайно през 1912 г. край село Езерово.
Нещо в неговата изработка обаче го превръща в
„златен документ“ за историята на траките.
Халката на пръстена е изработена от дебела златна
тел. Към нея е прикачен плътна елипсовидна
плочка, върху която има надпис, оформен от 61
дълбоко врязани гръцки букви, разположени в 8
неправилни реда без интервали или знаци разделящи буквите. Надписът не може
да бъде прочетен по правилата на гръцкия език и затова много епиграфи смятат,
че е гравиран на изгубеният език на траките. За него има доста тълкувания, но за
най-правдоподобно се смята тълкуванието на видния български лингвист проф.
Вл. Георгиев. Според него надписът гласи: „Ролистене, аз, Неренея Тилтея,
умирам редом с моя блаженопочивши, която отгледах децата.“ Според него той
потвърждава сведението на Херодот, че любимата жена била погребвана заедно с
мъжа си и това за нея се смятало за най-голяма чест.

Там, където е намерен, се откриват и други паметници, свързани с
погребалните ритуали на траките от V в. пр. Хр. Друг подобен пръстен досега не
е открит, поради което е трудно да бъде възстановен самият ритуал. Предполага
се, че пръстенът е направен от народа, който създава археологическата култура
„Езеро“. Тя се развива в ранната бронзова епоха, времето, когато процъфтява и
митичната Троя. Селищата на тази култура се откриват само на определена

10 | С т р а н и ц а

територия от днешна Северна България и Румъния. Те са изградени на хълмове и
укрепени с каменни стени. Според погребалният обред мъртвите се полагат в
гробовете легнали на една страна, със силно свити крайници подобно на
ембрионалната поза, а до тях слагали гробните дарове.

III. Заключение
Тракийските златни съкровища включват и митологични, и реални

образи, които играят важна роля в тези далечни времена. Пример за
значимостта на митологията ясно може да се види в Панагюрското златно
съкровище, а пример за реален исторически образ е Златната маска от
могилата Светица, най-вероятно изобразяваща цар Терес. Много могили все
още крият своите тайни, а поради липсата на писменост откриването й
изучаването на тази културата е много трудно. Все още не можем да сме
сигурни за доста неща, но това не ни е спряло да откриваме, да разучаваме,
да се интересуваме и да желаем да знаем повече за тази толкова древна и
невероятна култура.

IV. Използвана литература
Гочева, З. (1987) Завещано от Траките. Изд. „Отечество“, София
Китов, Г., Агре, Д. (2002) Въведение в тракийската археология. Изд.
„Авалон“, София
Николв, Б. (1988) Тракийското съкровище от Рогозен. Изд. „БАН“, София
Дончева, И. (2012) Тракийската култура в българските земи. Изд. „Св. Св.
Кирил и Методий“, Велико Търново
Александър, Ф. (1990) Политика и култура в Древна Тракия. Изд. „Наука
и изкуство“, София
Петрунова, Б. (2009) Съкровищата на България. Изд. „Световна
библиотека“, София
Илиева, П., Генов, Н. (2011) Тракийските съкровища и долината на
тракийските царе. Изд. „Хермес“, София
Елиаде, М. (2001) Мит и Реалност. Изд. „Лик“, София

11 | С т р а н и ц а