проф.Елисавета Карамихайлова

ПРОФ. 1897-1968Г.
Д-Р ЕЛИСАВЕТА
КАРАМИХАЙЛОВА

Първата жена професор по
физика в България

I. Въведение

Проф. д-р Елисавета Карамихайлова е първата

жена професор по физика в България и първият

професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия.

Основател на катедрата по атомна физика в Софийския

университет. Тя учи и работи във Виена и Кеймбридж,

но през цялото време искала да се върне да работи и да

бъде полезна в България, също като баща си. Така и

става, Карамихайлова пренася в България не само

научен опит и знания, но нещо много повече –

европейския дух, култура, начин на общуване и

предава всичко това на своите студенти и сътрудници.

Винаги се стараела да помага, насърчава и пази

учениците си. Въпреки, че е дискриминирана, подценявана 1897-1968 г.
и несправедливо отстранена от Софийския университет, тя

продължава да се занимава с радиоактивност, борейки се за здравето и

безопасността на българите.

II. Изложение

 Биография – семейство

Родът Карамихайлови
Карамихайлови са били голям и известен род в Шумен.
Чичо й Васил Карамихайлов е известен адвокат, а леля й
Елена Карамихайлова е художничка и е сред основателите на
дружеството „Родно изкуство”. Тя е утвърдена майсторка на
женския портрет, също е сред създателите на българския
импресионизъм.

Семейството на Елисавета Карамихайлова

Бащата на Елисавета Карамихайлова-Иван учи и

практикува медицина във Виена. Жени се за музиколожката

Мери Слейд и имат три деца- Елисавета, Райна и Иван. Лелята

на Елисавета-Елена живее известно време със тяхното Автопортрет на
семейство. В този дом, под звуците на рояла на майка си, Елена Карамихайлова
между картините на леля си и многото книги на чужди езици

израстват трите деца. Високоинтелигентната и хуманна среда на семейство

1|С т р а н и ц а

Карамихайлови оставя дълбок отпечатък върху формирането на личността и
възгледите на децата. Майка им ги възпитава и учи, но тя умира докато са още
млади.

Елисавета
Карамихайлова
(в средата)

Иван Карамихайлов
Въпреки възможностите за блестяща кариера във Виена, талантливият
хирург д-р Карамихайлов се завръща през 1907 г. със семейството си в
България, защото страната му се нуждаела от неговите лекарски знания. От
началото на Балканската война и в последвалите я войни до края на Първата
световна война (1912-1921) д-р Иван Карамихайлов е на военна служба като
хирург на фронта, където активно участва в организирането на хирургическата
помощ в армията. Много ранени войници са запазили живота си и са
възстановили напълно здравето си именно с негова помощ. Карамихайлов
служи доброволно – без каквото и да било възнаграждение. Показателен факт
за морала на д-р Карамихайлов е, че когато идва време за пенсионирането му,
във ведомостите не откриват името му, тъй като е работил без заплащане. През
1919 г. е награден с ордена „Св. Александър", получава благодарствено писмо
от военния министър, а през 1950 г. е удостоен със званието „Народен лекар”.

Развитие
През 1907 г. семейство Карамихайлови се мести в София. Елисавета
завършва полукласическия отдел в Първа софийска девическа гимназия. През
есента на 1917 г. Карамихайлова заминава за Виена – града, в който се е
родила. Брат й завършва медицина във Виена и специализира хирургия, а
сестра й умира от туберкулоза само на 37 години.

Благодарствено
писмо от военния
министър до д-р
Иван Карамихайлов

(27 март 1914)

2|С т р а н и ц а

 Обучение и работа в университети във Виена и Англия

Философският факултет на Виенския университет

Записва се във Философския факултет на Виенския

университет, той е насърчавал жените, студентите и

чужденците като пълноправни участници в изследвания и

обществения живот. Отначало Карамихайлова се интересува

главно от математиката, но след първите практически

занятия по физика решава това да бъде главният предмет на

нейното обучение. Там защитава докторската си степен.

Карл Пршибрам работи в областта на явлението

радиолуминесценция. Неговите изследвания привличат

много изследователи, голяма част от които са жени – той е Дипломата на Елисавета

сред учените, подкрепящи женското присъствие в Карамихайлова за доктор
по философия на Виенския
лабораториите на Радиевия институт. университет

Радиевият институт

От 1921 до 1923 г. Карамихайлова работи заедно с проф. Пршибрам
върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията в Радиевия
институт. Получените резултати стават база на съвременните методи на
интегралната дозиметрия – определянето на сумарно погълнатото лъчение от
даден организъм за определен период от време.

През 1923 е поканена от д-р Ханс Петерсон, да се включи в неговата
група за изследване на трансмутацията на атомите на леките елементи при
облъчване с алфа-лъчи. Той изследва изкуствения разпад, като използват
сцинтилационните методи, нещото което интересува Карамихайлова. В
неговата група цари голямо разбирателство, подкрепа и добри
взаимоотношения, всички са изключително сплотени, което помага много за
протичането на тяхната работа. Там тя намира приятели за цял живот и има

възможността да участва в научни изследвания с
известните физици, като Ханс Петерсон, Елизабет
Рона, Мариета Блау, Берта Карлик. А именно с
Мариета Блау през 1931г. публикуват статия
„Върху проникващото лъчение на полония” в
която авторките установяват, че полоният освен
алфа-лъчи, дава слабо по интензитет, но силно
проникващо гама-лъчение. Година по-късно

Мариета Блау

(1894-1970)

3|С т р а н и ц а

Джеймс Чадуик базирайки се и на това изследване открива неутрона, за което
получава нобелова награда. Елисавета работи и по много други пионерски
изследвания, също помага и на много свои колеги. Но през 1933 г. мястото й в
Радиевия институт е съкратено заради липсата на финансови средства. Затова
и се предлага да приеме Австрийско гражданство, което би решило
проблемите й, но тя отказва.

Източник на информация за работата на Карамихайлова в края на
виенския й период са нейните писма до проф. Стефан Майер. Тя кандидатства
за множество стипендии. Директорът на Радиевия институт (Майер) пише
препоръка за нея описвайки я като: ,,Превъзходно школувана в
експерименталната и теоретичната работа. Много съвестна и напълно може да
се разчита на нея, неуморно прилежна, със завидна самокритичност и
благодарение на отзивчивата й натура е ценена и обичана от всички в Radium

Institute."

Университетът в Кеймбридж

През 1935 г. тя спечелва конкурс за тригодишна

стипендия на Университета в Кеймбридж, Англия. Приета е

да участва в научните изследвания в Кавендишката

лаборатория, на която директор тогава е бил лорд Ръдърфорд.

За разлика от Виена тук тя попада в един почти изцяло мъжки

свят. Самият факт, че една жена и чужденка (едва ли добра

комбинация през 30-те години в Европа) е била приета да

работи в най-известната по онова време лаборатория по
атомна физика, е висока оценка за качествата на Лорд Ръдърфорд

Карамихайлова като изследовател. Карамихайлова прекарва (1871-1937)

4 години в Кавендишката лаборатория,

като освен с Лорд Ръдърфорд тя работи и с много други

бъдещи нобелови лауреати. На 22 юни 1938 г. завършвайки

Кеймбридж, Карамихайлова е удостоена от университета с

научната титла Мaster of Arts. В края на престоя си в

Кеймбридж, Карамихайлова получава покана от

австрийския физик проф. Адолф Смекал да участва в научни

изследвания във Физическия институт на Университета в

Дипломата на Е.Карамихайлова Хале, Германия, но отказва, тъй като все още се
за „Магистър Арбитус” от надява да се върне да работи и да бъде полезна в

Кеймбридж. България.

4|С т р а н и ц а

 Работа в Софийския университет и БАН

Приемане в Софийския университет

Елисавета Карамихайлова прави множество неуспешни опити да работи
в България, но поради факта, че е непозната за тях, жена и е чужда на
комунистическата идеология, тя бива дискриминирана от ръководството на
институциите като Софийския университет (СУ). За щастие е имало хора като
проф. Г. Наджаков, който й обръща внимание върху формалните и
съществените страни, на които трябва да отговаря една българска
хабилитация. Карамихайлова не се колебае да участва за трети път в конкурс
за доцент в СУ, представяйки 18 статии и хабилитационна работа (нейната
конкуренция за поста се състои само от мъже). В рецензията си проф.
Наджаков посочва сериозните научни приноси в трудовете на Карамихайлова
и знанията й в областта на радиоактивните изследвания, като обръща
внимание и на работата й в два от трите най-големи радиологични институти
и богатата „немска и английска култура”. Някои предпочитани кандидати се
отказват от поста чувайки рецензията на Елисавета.

С решение на Академичния съвет от 12.12.1939 г. д-р Елисавета
Карамихайлова е назначена за редовен доцент по „Опитна атомистика с
радиоактивност” в Катедрата по опитна физика и метеорология на Софийския
университет. Най-после се осъществява мечтата й да се завърне в родината си
и да бъде полезна за българската наука – така, както баща й – хирургът Иван
Карамихайлов. Изборът на Карамихайлова е посрещнат радушно в
българските академични среди. Приемането на г-ца Карамихайлова е станало
единодушно както във факултетния, така и в академическия съвет. Това
показва, че и в двете инстанции не е
имало различия в мненията относно
достойнството на кандидатката.

След като става първата жена
доцент в България, Карамихайлова
пренася в България от
университетите във Виена и
Кеймбридж не само научен опит и
знания, но нещо много повече –
европейския дух, култура, начин на общуване и предава всичко това на своите
студенти и сътрудници. Тя отдава всичките си сили за създаване на добре

5|С т р а н и ц а

подготвени български специалисти в областта на ядрените изследвания.
Пренася в Софийския университет традициите на университетите във Виена и
в Кеймбридж да се четат не само основни, но и специални курсове по най-
новите проблеми.

Първата катедра по атомна физика

През 1945 г. се обособява

Катедра по атомна физика и

Карамихайлова става първият й

ръководител. Още в началото

осъществява сътрудничество с

други катедри „за взаимна научна

работа” (аналитична химия,

минералогия и др.). С много

старание Е. Карамихайлова

организира през 1946 г.

съответните практически

упражнения. Предоставя собствената си научна апаратура, с която е работила

в чужбина и оборудва учебна лаборатория за изучаване на атомни и

радиоактивни процеси. Останалото оборудване е изработено собственоръчно

от алуминиеви тенджери. В началото на учебната 1951/52 г. Карамихайлова

създава първия студентски кръжок по атомна физика, в който учи студентите

на дисциплина, наблюдателност, сръчност в експеримента и критично

отношение към получените резултати – качества, които ще им помогнат в

бъдещата работа.

Карамихайлова първа поставя и изследва
фотоемулсионни плаки на връх Мусала, но главната и
най-трайна насока в изследователската й работа остава
до края на живота й изследването на радиоактивността
на природни обекти: питейни и минерални води, почви,
лечебни калове, скални материали и др.
Хабиталиционния и труд през 1939г. е първата научна
публикация за ядрена физика написана от български
автор на български език. Той символизира началото на
българската ядрена физика у нас, а Елисавета е първият ядрен физик в
България.

6|С т р а н и ц а

Прекратяване на работата й в Софийския университет
1939 г. е и последната година с участието й в голямата наука, научният
й възход е спрян. Една от причините, е че в България просто липсват традиции
и условия, които е имало във Виена или Кеймбридж. Въпреки това тя не се
отказва и продължава да работи и насърчава студенти, и дори липсата на онези
добри условия я мотивирало повече.
Но след 9 септември 1944 г. Карамихайлова попада в списъка на
„неблагонадеждните” учени – поради „буржоазния произход” и контактите й
с учени отвъд „Желязната завеса”. В Софийския университет още в началото
на 1945 г. е започнала чистката на „враговете на режима” – учени и
преподаватели, които са от буржоазен произход или не изповядват
комунистическата идеология. Въпреки че Карамихайлова остава до 1955 г.
ръководител на катедра „Атомна физика”, тя не е желана в университета.

В Българската академия на науките
Въпреки застъпничеството на бившия си асистент Хр. Я. Христов и
проф. Г. Наджаков, Карамихайлова е принудена да напусне Софийския
университет и през 1955 г. постъпва на работа в новосъздадения Физически
институт на БАН, където работи до края на живота си.
Научната й дейност в академията е продължение на тематиката й в
Софийския университет - изследването на радиоактивността на природни
обекти. А заедно със своите сътрудници Карамихайлова се заема да изследва
радиоактивните замърсявания в района около Бухово, където се изгражда
металургичен завод за преработване на уранова руда. Тя се бори, за да се
създаде защита за населението в близост до урановите мини. С това Елисавета
става пионер на радиоекологията в България. През 1962 година тя става
първата жена професор по физика.

7|С т р а н и ц а

 За личността на проф. Карамихайлова

Нейният застъпник, академик Христо Христов я
описва: „Тя е един от съотечествениците ни, които
най-много допринесоха името на България на много
места да се произнася с уважение... Проф.
Карамихайлова живя с науката, чрез науката и за
науката. От нея трябва да се поучим на това, как
трябва да се уважава науката и как да се обичат
хората.” Отдадена на физиката Карамихайлова не
успява да създаде свое семейство. Тя винаги е
пазила младите, но за жалост не достатъчно себе си,
заболява от рак, поради продължителната си работа
с радиоактивни лъчения. През 1968 г. почива
първият български ядрен физик, тя завещава цялото
си имущество на БАН, но властите не уважават последната и воля.
Карамихайлова не получава приживе заслуженото призвание от официалните
власти, но допринася за това името на България да се произнася с уважение от
световната научна общност. Освен това тя е и пример за реализирането на
жена, като добър учен.

III. Заключение

За приноса в науката и вдъхновяващия пример

Проф. д-р Елисавета Карамихайлова ме вдъхнови със своята личност,
интелигентност, работливост, упоритост, всеотдайност, култура, креативност,
добросърдечност. Нейната биография показва, че ако човек има цели, желае
ги, упорито се труди за постигането им, въпреки трудностите, те ще се
сбъднат. Въпреки че в България често е била дискриминирана (за разлика от
чужбина), нейното човеколюбие и всеотдайност за работа и помощ на своите
студенти никога не е спирало. Въпреки липсата на апаратура, традиции и
условия за провеждане на експерименти със студентите, тя се е опитвала да ги
проведе, използвайки подръчни материали. Тя въвежда радиоекологията в
България, опитвайки се да предпази хората, въпреки пренебрежението към
личността й . Проф. д-р Елисавета Карамихайлова е била изключителна
личност, тя ме вдъхнови да се трудя, да съм упорит, да следвам целите си и да
живея с науката, чрез науката и за науката.

8|С т р а н и ц а

IV. Използвана литература:
Книги:
Лазарова, П., Балабанов, Н. (2013) Професор д-р Елисавета
Карамихайлова– първият български ядрен физик. Изд. Тип-топ Прес,
София
Александрова, П. (2019) Аз съм българка. Изд. Сиела, София
Момчилов, Д. (2017) Българите. Забравените постижения. Изд.
Сиела, София
Интернет статии:

https://www.obekti.bg/nauka/yadrenata-dama-na-blgariya
https://shumenstories.com/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%
D1%82%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-
%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-
%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9
%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%8A/
Видео материал:
https://www.youtube.com/watch?v=wYn0Jm9TM7g

Изготвил: Филип Фролошки на 15 г. - СУ за ХНИ "Константин
Преславски" – Варна, ръководител: Александър Иванов

9|С т р а н и ц а