Франкофония

20 МАРТ Е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА
ФРАНКОФОНИЯТА - ПРАЗНИК НА ФРЕНСКИЯ

ЕЗИК И КУЛТУРА

Терминът „франкофония" е въведен през 1880 г. от френския
географ Онезим Реклю, за да се назоват както хората, така и
всички страни, в които се говори френски. Оттогава думата

„франкофония" с малко „ф" се използва за означаване
говорещите френски език, а Франкофония с главна буква се

отнася за институцията, осъществяваща връзките между
франкофонските страни. Франкофоните на петте континента

наброяват 247 милиона души.

Que signifie francophone et francophonie?

Le francophone est une personne qui peut parler français. Géopolitique
est utilisé pour désigner une personne qui parle le français comme
langue maternelle ou s'identifie à ce groupe linguistique. En tant
qu'adjectif, cela signifie francophone, que ce soit pour un individu, pour
des groupes ou pour des lieux. Dans un sens plus étroit, l'idée d'un
francophone dépasse le vocabulaire du «francophone». En particulier, le
terme fait référence à des personnes dont l'environnement culturel est
principalement lié à la langue française, indépendamment de l'éthique et
des différences géographiques. La culture francophone hors d'Europe
doit en grande partie sa diffusion à l'empire colonial français.

Francophonie est la qualité de parler français. Le terme désigne un
ensemble de personnes, d'organisations et de gouvernements qui
partagent l'usage du français au quotidien et comme langue
administrative, langue d'enseignement ou langue choisie.

Какво значи франкофон и франкофония?

Франкофон e човек, който може да говори френски език.
Геополитически се използва, за да обозначи някого, който говори
френски като майчин език или се самоидентифицира с тази
езикова група. Като прилагателно означава френскоговорящ,
независимо дали се отнася за индивид, групи или места. В по-
тесен смисъл идеята за франкофона излиза отвъд речниковото
значение за "френскоговорящ". Терминът по-конкретно се отнася
за хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския
език, независимо от етиката и географските различия.
Франкофонската култура извън Европа в голяма степен дължи
своето разпространение на френската колониална империя.

Франкофонията е качеството да говориш френски. Терминът
обозначава съвкупността от хора, организации и правителства,
които споделят ежедневно използването на френски език като
административен, образователен или свободноизбираем език.

Международна организация на франкофонията

В основата на международната институционална франкофония
е създадената на 20 март 1970г. Агенция за културно и техническо

сътрудничество, прераснала по-късно в Междуправителствена
Агенция по Франкофония, а понастоящем, след реформите,

преминала в Международна Организация на франкофонията.
Основните принципи на франкофонското движение са

споделянето на френския език и на общи ценности – езиково и
културно многообразие, мир, демокрация, солидарност. Днес МОФ

наброява 55 държави и правителства-членове и 13 страни-
наблюдатели и има две основни направления – политически

действия и програми за сътрудничество.

През 2021 г. отбелязваме 30 години от
присъединяването на България към
Международната организация на франкофонията

България е първата славянска страна, която се присъединява
към Франкофонията през 1991 г. като асоцииран член, а като

пълноправен член през 1993 г. Цялостната франкофонска
дейност у нас се координира на един първи етап от

Министерството на културата, а впоследствие от 1995 г. насам от
МВнР в качеството му на Национален координатор по
франкофония.

Назад в историята

В края на IX век от н.е., кирилицата, основана на гръцката азбука и
на създадената от Светите братя Кирил и Методий глаголица, се
използва в тогавашната столица на България Преслав. Повече от
300 милиона души днес използват кирилицата, включително и
българите. След влизането на България в Европейския съюз на 1
януари 2007 г. кирилицата стана третата негова официална азбука
след латински и гръцки.
Как да обясним присъствието на древна славянска страна като
България в Международната организация на франкофонията?

България живее в продължение на пет века под османско робство
до възстановяване на независимостта й през 1878 г. с Договора от
Сан Стефано като Княжество. Именно в този конкретен европейски
контекст, когато отстъплението на Османската империя се
съчетава с разпространението на идеите на Просвещението,
френският език дълбоко повлиява на българския културен живот.
Може да се спомене за спирането на Алфонс дьо Ламартин в
Пловдив по време на пътуването му в Ориента през 1832 г., когато
той казва, че „българите са напълно готови за независимост“ или
за Виктор Юго, който протестира срещу османските репресии след
въставането на българите през 1876 г. Всъщност, още през 1858 г.
франкофилното движение се изразява и чрез задължителното
преподаване на френски език в светските училища.

Тази франкофилия намира друг израз в областта чрез иновативния
принос на България в региона със създаването през 1950 г. на
езиковите гимназии, които се превръщат в европейски модел за
преподаване на чужди езици, включително френски – в тях езикът
се изучава интенизвно като на френски се преподават неезикови
предмети. В град Ловеч е основана през 1951 г. първата френска
езикова гимназия в България и дори в цяла Европа! Днес френски се
преподава в 328 училища в България, в това число 44 езикови
гимназии, в които той е първи чужд език.
Наред с културните причини е необходимо да се припомни
икономическият, политически и дипломатически контекст, в който
България се намира, когато се присъединява към Международната
организация на франкофонията като пълноправен член преди 28
години. След края на комунистическия период преходът изисква
обновяване на политическите съюзи и България, както и другите
страни в региона, се опитва да се свърже отново със западната част
на Стария континент.

България и франкофонията

Като член на Международната организация на франкофонията от
1993 г. насам несъмнено забележителен принос на България е
създаването през 1996 г. от Университетската агенция на
Франкофонията (AUF ) и българското правителство на Висшето
франкофонско училище за администрацията и управление (ESFAM,
по-рано IFAG). Намира се в столицата София, на ул. „Леополд Седар
Сенгор“ 1. Това Висше училище има за цел да обучи на френски
език ръководители за администрацията и управлението. Всяка
година студенти от над 30 националности се възползват от
обучението на преподаватели от реномирани университети във
френскоезичния свят, като получават и международно признати
дипломи.

Освен това в София се намира и друга структурата на МОФ –
Франкофонският регионален център за Централна и Източна
Европа (CREFECO), който всяка година организира десетки
обучения, семинари и събития за преподаватели и изучаващи
френски език от региона.
И накрая, сред дейностите, организирани или подкрепени от
Франкофонията в страната, може да се споменат Олимпиадите по
френски език , традиционните конкурси за превод, маратонът по
четене, организиран в София за месеца на франкофонията, както
и Лятното училище във Варна за учители от френските езикови
училища в региона.
По случай 20-годишнината от присъединяването на България със
статут на пълноправен член към Международната организация
на франкофонията софийска улица е именувана “Улица на
Франкофонията“, по инициатива на Министерството на
външните работи и на Столична община.

Френският език по света

Френският език е трети сред романските езици по отношение на
броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския
и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а
на други 264 милиона е втори език. Официален език е на
Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария,
Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както
официален, така и административен език на много общности и
международни организации като Европейския съюз,
Международния олимпийски комитет, Организацията на
обединените нации и други.

Страни с най-много френскоговорящи:

1.Франция
Франция е страната с най-голям брой френскоговорящи. Езикът е
официален в страната и е майчиният език на над 90% от жителите
(около 60 милиона души).

2.Белгия
В Белгия френският е един от трите официални езика на
федерално ниво (наред с нидерландския и немския). Той е и
официалният език на региона Валония, както и един от двата
официални езика на Брюксел - Столичен регион (заедно с
нидерландския), където е говорен от мнозинството от населението,
макар и не винаги като майчин език.Общо в страната френският е
роден език на около 40% от населението (около 4,3 милиона души),
а други 35% от жителите го говорят като втори език.

3.Швейцария
В Швейцария френският е един от четирите официални езика
(наред с немския, италианския и ретороманския) и е роден за
около 20% от жителите (около 1,5 милиона души), главно в
западната част на страната.

4.Люксембург
В Люксембург френският е един от трите официални езика (заедно с
немския и люксембургския, който е и национален език). На френски
се води голяма част от обучението след основното образование. На
френски са и официалните версии на нормативните актове.

5.Монако
Въпреки че традиционният език в Монако е диалект на лигурския,
той днес се говори от едва 16% от населението. Най-
разпространеният език е френският, който е и единственият
официален език в страната. В допълнение към това около 47% от
жителите на Монако са френски граждани.

6.Италия
Френският е официален език, наред с италианския, в региона Вале
д'Аоста в северозападната част на Италия.

7.Андора
В Андора френският език няма официален статут (официален език е
каталонският), но образованието в училищата се води на френски
или испански, по избор на родителите. 7% от жителите са френски
граждани.

Материалът е подбран от презентации на
ученици от ХI В, ХI Г и ХII Б кл., изучаващи

френски език като втори чужд език.

Благодарим за вниманието!