Report_PTzvetkov_final

КОНЦЕПЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР КЪМ
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК РИЛА“

(Финален доклад по Трудов договор № 7 / BIO2CARE от 14.08.2018 г.)
Изготвен от: Петко Димитров Цветков

ОБЩ КОНТЕКСТ

Проект BIO2CARE и ДНП „Рила“
ДНП „Рила“ изпълнява следните дейности в рамките на проект BIO2CARE, извън дейностите
по управление на проекта и осигуряване на публичност и визуализация:
(а) в рамките на Работен пакет 3: Интегрирано управление – подкрепа за вземането на
решения:

- Представяния на резултати от извършените проучвания във връзка с екологичния
статус на частите от НП „Рила“, попадащи в обхвата на проекта

- Подготовка на доклад с пилотни резултати от Южна Рила във връзка с прилагането на
методологията за оценка на екологичния статус на защитените територии

(б) в рамките на Работен пакет 4: Ограничаване на незаконните дейности и насърчаване
устойчивото развитие на защитените територии: кръгова икономика и зелено
предприемачество:

- Изграждане и оборудване на Посетителски център към Дирекцията на НП „Рила“ в
Благоевград

- Разработване на мобилни приложения в полза на зеления туризъм в защитената
територия (BIO4TOURISM)

(в) в рамките на Работен пакет 5: Интегриран подход и препоръки към политиките за околна
среда:

- Организиране на модулен семинар за популяризиране на резултатите от проекта,
свързани с кръговата икономика, симбиотичните дейности и опазването на
биоразнообразието

- Адаптиране на съществуващ маршрут в района на Парка за посещения от страна на
хора със специални нужди

- Организиране на посещение на маршрута от страна на целевата аудитория – тестване,
промоция

Целта на настоящия доклад е да изготви препоръки към ДНП „Рила“ за по-нататъшното
стопанисване и развитие на новоизградения Посетителски център в Благоевград, в синхрон с
общите цели на защитената територия и нейното устойчиво управление.

Примери (добри практики) от националния/международния опит

Подбрани са примери, които по експертна преценка могат да бъдат полезни за ДНП „Рила“ –
ако не изцяло, то с отделни свои елементи - при ефективното управление на новия
Посетителски център (а и другите подобни центрове) на Парка.

1

Национален парк „Баварска гора“
Най-старият национален парк на Германия разполага с богата система от обекти за
посрещане, информиране и запознаване с природното наследство и осигуряване на
забавления и отдих за посетителите, която включва Национален парков център Лузен,
Национален парков център Фалкенщайн (Скалата на сокола), Музей за история на
гората, Горска детска площадка Шпигелау, Ограждение за елени Шойрек, информационни
точки, места за барбекю и игрища, природен хидротерапевтичен басейн Кнайп-
Шпигелау.
Особен интерес представлява Национален парков център Лузен, който се състои от
основната сграда за посетители Ханс-Айзенман-Хаус с постоянната изложба „Пътища към
природата - история на гората и хората” и информационен пункт и кафе, ограждения за
животни, 44 метрова кула за наблюдение „Разходка над върховете на дърветата“,
ботаническа и геоложка пътеки.

Постоянната изложба представя философията „Да оставим природата да бъде природа“, и
представлява разходка на закрито със заинтригуващ разказ за горската екосистема в парка с
нейните обитатели; също така става въпрос за емоционаланта свързаност между човека и
гората и историческото развитие на защитената територия. Експозицията включва и
обозначен детски маршрут за деца и възрастни с аудио записи и закачливи пъзели;
киносалон и читалня с филми и книги за Националния парк и Баварската гора.
Огражденията за животни са обвързани в кръгов маршрут и представят 40 местни видове
животни, които обитават или са обитавали района, такива като рисът, уралската улулица,
вълкът, европейският бизон, видрата, мечката и глухарят. Животните са настанени в обширни
ограждения с близки до природните условия. Настилката е подходяща както за детски
колички, така и за инвалидни колички, пътеките се почистват през зимата с целогодишен
свободен достъп.

2

Голяма атракция за посетителите е и високата 44 метра яйцевидна кула за наблюдение за
„Разходка над върховете на дърветата“ с уникален поглед към пейзажа на Националния
парк. Съоръжението се поддържа от отделен оператор - акционерното дружество Академия
за приключения (Erlebnis Akademie AG).

3

Националният парк „Баварска гора“ е известен също така с демонстрирането на негативното
въздействие на каламитетите от корояда типограф по смърча и последващите процеси на
самовъзстановяващата се гора. И с това превръщането на едно природно бедствие в
атракция за туристите и много добър пример за разпростряняване на знанията за
природните процеси и ролята на човека.

Национален парк „Баварска гора“ предлага и разнообразни програми за екологично
обучение на деца и младежи или учене в гората, като програми за училища, детски градини,
младежки горски дом, Джуниър Рейнджър. Дирекцията на Националния парк има постоянно
сътрудничество с десет училища в района на парка на които издава сертификати „Училища на
националния парк“, което вклюва и системна работа при подготовката на програмите за
обучение за националния парк и специално обучение на преподаватели от тези училища.

За осигуряване на почивката и отдиха на посетителите Националният парк „Баварска гора“
предлага още: турове с водач и организиране на събития, преходи за деца, организиране на
детски рождени дни, също така осигурява достъпност за хора с увреждания, разходки с
кучета при спазване на определени правила, геокешинг или модерното търсене на
„съкровища“ с помощта на GPS. В националния парк са осигурени възможности за
пешеходни преходи, колоездене и ходене със снегоходки.

Богата информация на няколко езика за националния парк и възможностите, които предлага
е налична на
https://www.nationalpark-bayerischer-
wald.bayern.de/english/visitor/facilities/npc_lusen/index.htm
Сайтът предлага и видеонаблюдение на интересни обекти в парка.

4

Музеят на природните науки, Брюксел

Музеят разполага с множество постоянни изложби, включително Галерия за човека, Галерия
за динозаврите, Галерия за еволюцията, Биоразнообразието в градовете, 250 години
природни науки, Зала на мозазаврите, Зала на минералите, Виртуална зала на черупките,
Виртуална зала на насекомите. Особен интерес представляват временните изложби и
атрактивните модули в тях. Музеят предлага също и допълнителни услуги като пътуващи
изложби с екскурзовод, които обикалят общините в района.

Тук са представени елементи от временната експозиция за маймуните. В тази изложба бяха
представени задълбочено джунглата и разнообразието от примати там, също така това къде
живеят, как се движат, какво ядат, как общуват, от какво са заплашени и как могат да бъдат
защитени тези видове животни.

Видеопрожекции

5

Катерушки, за посетителите, които наподобяват средата за придвижване на маймуните.
6

Модули за пресъздаване на набавянето на храна (ларви на насекоми) от видове, развили
специално приспособени дълги пръсти за тази цел.

Снимки: Петко Цветков
Демонстрация на причини за намаляване на популациите на видове маймуни, като
изложени черепи и части от видовете, които са били обект на бракониерски лов, а така също
и металните примки, използвани за такъв лов.

7

Посетителски информационен център „Узана“

ПИЦ Узана - Информационни табла изработени с местни материали
Посетителският информационен център „Узана“ (ПИЦ „Узана“) е изграден и се поддържа от
Община Габрово. ПИЦ се намира в местността Узана на 25 км от град Габрово, което има
своите предимства и ограничения във връзка с транспорта и настаняването в почивните бази
в района. Особен интерес представялва модулът с убежището на лалугера, където деца-
посетители могат да преминат през модула и да си предствят какво представлява животът на
този вид животно под земята или на нейното ниво. Също така интересна възможност, която
Центърът предоставя е Детската природна академия (ДПА) и по-специално заниманията на
групи деца на открито и закрито. Центърът разполага с необходимото оборудване и
консумативи за занимания по различни теми. За целта са привлечени няколко обучители -
аниматори от град Габрово, които са преминали специална подготовка. ДПА представлява
съвременен образователен продукт, съчетаващ в себе си природните и географски ресурси
на местността Узана в община Габрово, съществуващата общинска материална база и
специално разработените с помощта на Българска фондация „Биоразнообразие“
образователни програми и инсталации. В непосредствена близост до центъра има въжена
пътека за занимание на участниците/посетителите. Предимство на центъра е възможността
да се провеждат занимания на открито и закрито и по този начин да има независимост от
метеорологичните условия. В зависимост и от времевите и финансовите възможности на
участниците се предлагат от половин до няколкодневни занимания.

8

Убежището на лалугера

Детска природна академия - инвентар за лабораторна работа с ученици
9

Въздушни (въжени) пътеки за забавления сред природата

Спирала с местни растения
Снимки: Петко Цветков

10

Информационен център „Калиакра“
Информационен център Калиакра е създаден от Българошвейцарската програма за опазване
на биоразнообразието и се намира в село Българево, Каварна. Стопанисва се от Българска
фондация Биоразнообразие. Интерес представляват модулите, които представят основните
типове местообитания в района: морето, степите, влажните зони и крайбрежните скали в
района на нос Калиакра. Също така са представени видовете прици, морски бозайници и
характерните видове степни растения.

„Тайните на морето“ е модул, представящ морските бозайници включително с аудиозапис на
звуците, които те издават.

11

Модулът дава възможност на посетителите С този модул посетителите имат възможност
да проверят колко могат да задържат дъха си да подредят животинските видове, които
и да се срявнят с различните видове, които се обитават едни и същи типове местообитания.
гмуркат във водна среда

12

„Цветята на Калиакра“ предоставя възможност за разпознаване и подреждане на
съответните видове растения в подходящото за тях местообитание.

Тук са представени и интересни характерни видове птици, като за целта вместо препарати
(препарирани животни) са изрязани от пластмасови материи и снимки.

13

Особен интерес представляват и записите на гласовете на птиците, които могат да бъдат
стартирани с набиране от стационарен телефон.
Снимки: Петко Цветков

Природен парк „Витоша“
Музей на мечката
Музеят е изграден от Дирекцията на Природен парк „Витоша“ в района на Дендрариума.
Посетителите могат да се запознаят с разпространението на кафявата мечка в България,
нейният начин на живот, биология, и местообитания. Място е отредено на причините, които
превръщат мечките в стръвници. Инструкции за правилно поведение в планината при среща
с мечка също са представени тук. Интерес представляват и представените традиционни
народни вярвания, свързани с мечката. Модул с отпечатъци на предна и задна лапа на мечка
е представен в сравнение с човешка ръка и стъпка.

14

Пресъздадено е и укритие/бърлога на мечка. Снимка: Петко Цветков
Извън сградата на музея е инсталиран модул за „Снимка с мечка“. Снимка: Петко Цветков

15

Музей на совите
В този музей е представена информация за 10-те вида сови, които се срещат в България и
дейностите, които Дирекцията на парка предприема за тези тайнствени и невидими
обитатели на гората. Експонатите в музея са направени от епоксидна смола и по размер и
външен вид се доближават максимално до оригиналите. Понастоящем музеят на совите се
помещава в Десткия екостационар.
Детски екостационар „Белите брези“
Детският екостационар „Белите брези“ се използва като информационен, образователен и
изложбен център, като дава възможност за провеждане на лекции за биоразнообразието на
Витоша, насочени към деца и ученици. Сградата на екостационара демонстрира различни
екологични строителни методи, вкл. и такива традиционни за Витоша отпреди 150-200
години. При изграждането й са използвани местни строителни материали и ниско-
технологичен труд.

Снимка: архив ДПП Витоша
Екостационарът предоставя идеални възможности за провеждане на зелени училища, като
допринася и за удължаване престоя на посетителите на парка, в случаите когато условията
възпрепятстват заниманията на открито, предлагайки подходящи условия за работа в уютна
атмосфера.

16

Снимка: архив ДПП Витоша

Музеите и стационарът в ПП „Витоша“ представляват добри примери за оформяне на
атрактивни експозиции на ограничено по площ закрито пространство, допълвано със
занимания в околните територии.
Музеите работят сезонно и за посещения извън обявените работни часове и дни е
необходима предварителна заявка. Повече информация може да бъде получена от
дирекцията на ПП “Витоша” - https://park-vitosha.org/

Мемориал „Битката при Ватерлоо 1815“

Момериалният комплекс включва атрактивна експозиция с модерни аудиовизуални
средства и стационарни модели. Особен интерес представляват раздаваните на входа на
всеки посетител дистанционни устройства „аудио/текстов водач“ със звук и текст, като при
заставане пред съответния експонат/картина и доближаване на специални точки се получава
аудио или писмена информация за посетителя с описание на конкретния исторически
момент. Също така изложбата включва и специално обудрудвана зала за 3D филмово
представление.

17

Снимка: архив Мемориал Битката при Ватерлоо 1815

Ръководства за най-добри практики от световната и европейската практика:

Подробни примери за най-добри практики за управление на туризма и посетителите в
защитените територии могат да бъдат намерени в ръководствата и докладите на Световният
съюз за опазване на природата IUCN и други международни институции. Някои примери за
това са:

• Туризъм и управление на посетителите. Ръководство за устойчивост. Международен
съюз за опазване на природата. Tourism and Visitor Management in Protected Areas.
Guidelines of Sustainability. IUCN,
https://portals.iucn.org/library/sites/library/files/documents/PAG-027-En.pdf

• Европейски модели за най-добра практика в защиитени територии. Международен
съюз за защита на природата. European Models of Good Practice in Protected Areas.
IUCN https://portals.iucn.org/library/sites/library/files/documents/PAPS-014.pdf

• Report Visitor behavior and best practice visitor services in European protected areas
https://www.europarc.org/wp-content/uploads/2017/12/REPORT_Visitors-in-European-
protected-areas.pdf

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПЦ НА ДНП „РИЛА“ В БЛАГОЕВГРАД
Цели на устойчивото управление и развитие на ПЦ

Обща цел:
Повишаване на обществената осведоменост и създаване на про-активно природозащитно
отношение към НП „Рила“ и неговите ценности у всички посетители на Благоевград,
Дирекцията на Националния парк, а и цялата територия на Парка.

18

Специфични цели:
1. Осигуряване на целенасочена и структурирана информация относно НП „Рила“,
неговата ценност като национален парк и възможностите за туризъм;
2. Предлагане на модерни, целенасочени и високо-качествени посетителски услуги за
всички гости на ПЦ;
3. Предлагане на образователни и интерпретативни програми за различни възрасти
посетители в ПЦ.

Целеви групи:
1. Групи ученици – от Благоевград, района на целия Парк, София или други големи
градове в България; от всички класове; посещаващи ПЦ за предварително договорено
извънучилищно занимание или на обиколна екскурзия по различни туристически
обекти. ПЦ е идеално разположен в стария квартал „Вароша“, тъй като всички
екскурзионни групи спират тук.
2. Чуждестранни групи ученици – по рядко, но техни обиколни екскурзии също
преминават през Благоевград и спират при квартал „Вароша“.
3. Групи или индивидуални студенти - българи, които идват да получат различен тип
информация за Парка.
4. Организирани групи възрастни българи – предимно по линия на различни клубове и
национални мрежи като БТС, любителски фолклорни танцови групи, пенсионерски
клубове и пр. Възможно е да се организира специална спирка и по програмата на
туроператори, чиито групи преминават през Благоевград. Тук следва да се включат и
групи, участващи в различни прояви в града или близки населени места, например
във фолклорен фестивал или конференция.
5. Организирани групи възрастни чужденци, пътуващи с туроператори, когато имат
включена спирка в Благоевград или преминават покрай града, но могат да бъдат
убедени да включат спирка до „Вароша“ и ПЦ.
6. Неорганизирани (индивидуални) посетители българи. Целева група с огромен
потенциал, защото много хора посещават Благоевград, и то далеч не само с цел
екскурзия или почивка. Институциите в града редовно имат бизнес гости, както и
посетители-граждани; по време на прояви като Франкофолиите в Благоевград
пристига огромно множество меломани; не бива да се подценява и потенциалът на
пътникопотока по Автомагистрала Струма.
7. Неорганизирани (индивидуални) посетители чужденци. Доста по-малка целева група
от горната, но общо взето със същите характеристики.

Всяка от тези групи има свои особености и съответно очаквания от посещението на ПЦ на НП
„Рила“. Препоръчително е ДНП да предвиди информация и специфични дейности за всяка от
тях.

Предлагане на информация на посетителите за района на НП Рила

Необходимо е да се създаде цялостна (обща) концепция за работата на посетителските и
информационни центрове на НП „Рила“, като се направи тематична специализация на

19

отделните центрове, която да следва принципите и най-добрите практики, разработени от
Международният съюз за опазване на природата IUCN за управление на туризма и
посетителите в защитените територии и други ръководства, така например Минималните
стандарти за обслужване в посетителските и информационни центрове на британските
национални паркове (вж. дадените Приложения). Така ще се генерира и допълнителен
посетителски интерес, защото посетителят ще има мотивация и причина да посети всички
центрове – причина, каквато не би имал, ако тези центрове предлагат една и съща
информация и услуги. ПЦ на НП „Рила“ в град Благоевград може да се концентрира
тематично върху вековните гори, процесите в горските екосистеми и техните обитатели и
влиянието/участието на човека.

В същото време, всеки от центровете на НП „Рила“ трябва да може да осигури за
посетителите цялостна информация за самия парк – биоразнообразие, местообитания и
ландшафти, води, геология, по-малки защитени територии и т.н.; за другите
информационни/посетителски центрове на парка, както и за възможностите за туризъм –
под различни форми. Информацията трябва да бъде максимално актуална и точна; лесна за
ползване и в някои случаи прецизирана според различните потенциални групи посетители
(целеви групи). Информацията трябва задължително да се поддържа минимум на български
и английски език.

Препоръки:
1. Да се изработи цялостна концепция за управление на туристопотока и посетителите в
Национален парк „Рила“, която да обвързва посетителските центрове и останалата
туристическата инфраструктура в единна система, следваща основните принципи и
най-добрите практики, представени в Ръководството по устойчивост на IUCN
Управление на туризма и посетителите в защитени територии.
2. Да се систематизира и организира информацията, предназначена за посетители в ПЦ
в поне три групи:
а) възможности за туризъм в парка и около-парковата територия – разделени по
паркови райони или по „райони на действие“ на отделните посетителски и
информационни центрове на парка. Информацията трябва да включва места за
настаняване и хранене, туристически хижи и маршрути, съществуващи допълнителни
туристически услуги и работно време на обектите, телефони на водачи, транспортна
достъпност и услуги, други обществени услуги като медицински, финансови и пр.;
б) информация за другите центрове на Парка, където може да се получи
туристическата и друга информация за съответния район;
в) информация за Националния парк, по възможност поне с елементи на
интерпретация за различните целеви групи посетители (като минимум за
деца/ученици и за възрастни).
3. Да се подготви лесното, т.нар. user-friendly ползване на горната информация от страна
на посетителите:
а) чрез печатни информационни материали, които по възможност да могат да се
раздават на посетителите. Що се отнася до актуална туристическа информация от типа
работно време, разписания, места за настаняване с актуални цени и пр., не е
необходимо дори да е специално тиражиран материал; може да е направен някакъв

20

простичък, но атрактивен дизайн и да се разпечатва на място в ПЦ едноцветно, с
максимален размер А4. Информацията за другите Центрове на НП „Рила“ може да е
под формата на по-атрактивна и дори цветна дипляна или флаер, защото този
материал вече има и рекламни цели, не само информационни. Но пак трябва да се
избере оптимален вариант с баланс между качество и цена, тъй като подобен
материал трябва да е в голям тираж и да се раздава свободно. Интерпретираната
информация за Парка и различни негови аспекти също трябва да се представи
атрактивно, като тук изборът за форма на материала е по-широк и зависи от
концепцията за интерпретация. В този смисъл се препоръчва разработването на
цялостна Програма за интерпретация на НП „Рила“ (вж следващия раздел).
б) чрез визуализация вътре в самия ПЦ (табла, постери, папки с разпечатани/
ламинирани листове с информация, други форми на изнасяне на информацията).
Важат същите вече описани принципи – актуалност, точност, прецизност спрямо
целевите групи, четивност и атрактивност. Необходимо е също да се внимава да не се
прекали с информационните средства, тъй като натоварването на сетивата на
посетителите е възможно да постигне обратен на търсения ефект.
в) чрез електронни устройства и технологии в ПЦ – могат да се устроят места за
сядане с компютърни станции за посетителите и достъп до информационната база
данни, или под друга форма като големи екрани с дистанционно управление, инфо-
киоски и др. подобни. Всичко зависи от решението за вътрешно разпределение на
пространството в ПЦ и наличните средства, тъй като повечето от тези технологии не са
евтини, а е нужна и специализирана поддръжка.
г) чрез мобилни приложения и подобни. Те стават все по-важни в съвременния
туризъм. В тях следва да се включат само внимателно прецизирани части от цялата
информация, защото посетителите трябва да има защо да посетят физически
Центровете на НП „Рила“.
4. Да се оцени възможността за сътрудничество със Зоопарк Благоевград (понастоящем
подразделение на Зоопарк София) и по-специално подходящо експониране на
Национален парк „Рила“ и местната фауна, като може да се оформи информационен
пешеходен маршрут с цветни информационни табла между сградите на НП Рила и
Зоопарка в Благоевград.
5. Да се обмисли възможността за членство в международната асоциация Европаркс
особено за сътрудничество в областта на образователните програми и работата с
младежи.

Създаване на интерактивни експозиции в ПЦ

Както беше споменато по-горе, се препоръчва разработването на цялостна Програма за
интерпретация на Национален парк „Рила“. Тя ще идентифицира видовете, местообитанията,
ландшафтите, местностите и т.н., които са приоритетни за интерпретиране; ще дефинира
посланията към всяка конкретна целева група посетители; ще прецизира методологията,
която да се приложи към всеки конкретен обект и ще даде насоки за конкретни
интерпретативни програми.

21

Като начало, всеки Посетителски център и особено такъв на Национален парк следва да
предлага тематични експозиции като специфична туристическа услуга (тук разглеждаме
посещението с образователни цели като форма на образователен туризъм). Съвременните
тематични експозиции се очаква да бъдат обвързани с принципите и методологията на
интерпретацията на природното наследство. Препоръчително е при откриване на ПЦ да има
подготвена поне една подобна експозиция, която да се подменя през някакъв смислен
период, да речем 6 месеца. Ако се приеме, че „специализацията“ на ПЦ в Благоевград, в
сравнение с другите Центрове на Парка, са вековните гори като генерална тема, то
експозициите трябва да се явяват нейни подтеми.

В експозицията/те, освен информационно-образователната част е добре да се адресират
глобални и съвременни теми като намаляване на биоразнообразието и вековните гори,
въздействието на климатичните промени, повсеместното увеличаване на отпадъците с
акцент върху пластмасите, и др. Да се включи информация за участието на НП „Рила“ в
националната мрежа от защитени територии и Европейската екологична мрежа Натура 2000.

При изготвянето на концепцията за самата експозиция е препоръчително да се заложи на
емоционалното въздействие и ангажиране на посетителите, а не само на информирането
им. Все пак е добре да се включи и информация за проблемите/предизвикателствата пред
управлението на парка и защитената територия и с какво посетителите биха могли да се
включат или помогнат за тяхното разрешаване. При оформяне на експозициите да се
използват максимално местни материали и продукти; същевременно да се включат
съвременните технологии, като QR кодове и приложения за мобилни „smart“ телефони,
аудио-водач/разказвач, и др.

Препоръки:
1. Разработване на интерпретативна и интерактивна експозиция за Вековните гори в
Национален парк Рила с фокус върху резерват „Парангалица“. Някои примерни
модули могат да включват:

Широколистните
- на стената (върху плат, хартия, винил) са нарисувани части – клонки от най-типичните

за Рила широколистни видове, имената им са написани отдолу. На мястото на листа
обаче има само контур, плюс парче лепяща лента в средата на контура
- в кутия/кутии на пода или в шкаф са поставени изрязани рисунки на съответстващите
листа, всяко също снабдено с парче лепяща лента
- идеята е посетителите да напаснат всеки лист към съответната клонка, разпознавайки
дадения вид широколистно дърво

Една любопитна птица (глухарят)
- в рамка за стената са закрепени два еднакви тънки метални листа
- в кутия на подходящо място са сложени елементите от два еднакви пъзела с картинка

на глухар, всяко снабдено с магнитче на гърба
- гостите трябва да подредят пъзела, като се състезават по двойки за бързина

22

На земята и под нея
- необходим е шкаф-библиотека, разделена на квадратни ниши с витринки
- във всяка витринка се поставят неща, които могат да се намерят на земята (шума,

жълъди, шишарки, екскременти, мъхове, лишеи) и под нея (камъни, кости, животни –
плюшена къртица, мишка и др.)
- поне едно чекмедже на шкаф се оставя празно, така че посетителите да гадаят какво
липсва – това ще бъде боклукът, оставен от човека

2. Разработване на интерпретативна и интерактивна експозиция за Промените в
климата и природни бедствия (пожари и други) и какво можем да направим/правим
за ограничаване на негативното им въздействие. Примерни модули:

Дай верен отговор
- табло, разделено на две колони, в лявата са написани въпроси, свързани с промените

в климата, в дясната техните отговори, но разбъркани
- при всеки въпрос и отговор има бутончета, които посетителят трябва да натиска

едновременно две по две (едно за въпрос и едно за отговор)
- ако посетителят е дал верния отговор на съответния въпрос, горе на таблото светва

зелена лампа, ако е погрешен – светва червена

Избери отговора
- на стената е поставено табло / стойка, на която могат да се сменят различни въпроси,

свързани с климатичните промени. Всеки въпрос е такъв, че може да има повече от
един верен отговор, например: „Как да ограничим ползването на вода в
ежедневието?“
- в кутия отстрани / отдолу са поставени отговори на отделни листчета. Посетителите
трябва да си изберат между тях такива, които смятат за верни. Няма „грешни“
отговори, важното е групата да дискутира проблема и възможните решения.

3. Подготовка на атрактивни модули и за пространството около сградата и входа на
посетителския център. Например:

Колко е стара Рилската гора
- широк конус, който се върти около оста на стойката, горе-долу на височина от ок.

60 см до ок. 120 см. (общ изглед като гъба с пънче и шапка)
- оста е продължена нагоре до ок. 160 см, където е поставена табелка с надпис „Най-

старото дърво в Рила”
- конусът е разделен хоризонтално на две части: в горната е нарисувано избраното

най-старо дърво в различни възрасти, които са изписани, а в долната са
изписани/нарисувани събития от българската/местната история, които съответстват
на дадената възраст на дървото. Съответстващите си „възраст на дървото” и
„събитие” са маркирани с някакъв общ знак, но не са нарисувани едно под друго
върху конуса. Върху двете части на конуса са поставени две плъзгащи се ленти,

23

всяка с по едно прозорче, което има такъв размер, че в него да се побира по една
рисунка
- идеята е посетителите да „напасват” събитията със съответната „възраст на
дървото”, въртейки лентите така, че да намерят рисунките (горе и долу), маркирани
с еднакъв знак.

Харизматичните видове животни в Рилската гора (бозайници, птици)
- стабилна стойка/ос, здраво закрепена за земята
- на нея като подвижни страници на тефтер със спирала (оста в ролята на спиралата)

са закрепени табла от винил/хартия, за предпочитане в метална рамка за здравина,
размер минимум 70/50 см, а по-добре 100/70 см
- на таблата изобразени харизматични видове животни от Рилската гора
- по избор, някои от животните са с изрязани „лица”, така че да могат посетителите
да се снимат, поставяйки своето лице в отвора – например мечка, катерица и други
подходящи. Ако ресурсите позволяват, за други пък може да се изработят маски,
които да са завързани с въженце към съответното табло, и пак да могат
посетителите да се снимат с тях.

4. Инсталиране на екран в ПЦ, свързан с лайв-камера в подходящ променящ се обект
или леговище на атрактивен животински вид. Това ще дава възможност за
наблюдение в реално време на живата природа в Парка от страна на посетителите.
Подобни модули се радват на изключително голяма популярност и то сред широката
публика от всички възрасти.

5. Обновяване и разширяване на парковия център в Регионален исторически музей -
Благоевград.

Предлагане на интерпретативни и образователни програми в ПЦ

Те също залагат на инструментариума на природната интерпретация и представляват
допълнителни туристически услуги. Могат да се предлагат с водач/интерпретатор или без
такъв – тогава са на принципа ‘self-guided’ или посетителят сам си е водач. Първият вариант е
по-подходящ, ако целта е да се генерират приходи в ДНП или да се осъществяват публично-
частни партньорства с местни водачи и така да се подпомага местната общност. Във втория
случай ползването на програмите е по-гъвкаво и по-невзискателно откъм човешки ресурси,
но приходите са по-малки.

Важно е, както и при интерпретативните експозиции, при разработването да се привлекат
специалисти с опит в неформалното, извънкласно образование и с поглед върху добрите
местни и международни практики. Програмите да бъдат подготвени минимум на два езика
български и английски и съответно водачите/обучителите да владеят двата езика. Да се
разработи кратък демонстрационен модул с елемент от програмите за работа с ученици и
студенти, които да се представят в училищата/университетите в района и други
образователни центрове.

И при създаването на тези програми да се заложи използване на съвременните технологии,

24

като използване на GPS устройства, QR кодове, приложения за мобилни „smart“ телефони и
други. При популяризирането на програмите да се използва ефективно и обновява редовно
интернет страницата на парка и предоставя информация в социалните мрежи. Да се направи
опит за привличането на влиятелни влогъри и блогъри в популяризирането на дейността на
парка.

Препоръки:
1. Разработване на минимум една Програма за еднократни посетители/посещение от
смесени групи, вкл. семейства с деца. Програмата може да е обвързана също с
основната тема на ПЦ, а именно вековните гори в Парка и по-специално в резерват
„Парангалица“. Информацията следва да бъде интерпретирана, и да се включат
практически методи за въвличане на публиката и включването й в забавни и
същевременно образователни дейности.
2. Разработване на Програма за целогодишно занимание с групи ученици/кръжочна
форма на обучение и занимание. Тя ще е насочена предимно към деца и младежи от
района на парка и най-вече Благоевград и ще има за цел изграждане на трайни
знания и отношение към защитената територия. Ще бъде базирана на редовни
занимания с младите хора, например веднъж седмично или поне на две седмици.
Може да се вкара динамика в програмите, като се дава възможност на участниците
сами да са „лектори“, „изследователи“ и пр.
3. Подготовка на План за съвместни разработки и дипломни работи с Югозападен
университет и по специално Природо-географския и Стопанския факултети по
изследване и мониторинг на:
а) природните екосистеми и видовете (животни, растения и гъби);
б) социално-икономически аспекти – устойчив туризъм, местни продукти и други, и
тяхното влияние върху природните екосистеми, така например вляние на
туристопотока върху определени местообитания и видове.
4. Организиране на група „млади райнджъри“ (Junior Rangers) и Програма за
доброволци и стажанти към ДНП „Рила“.

Организиране на прояви в ПЦ

В ДНП „Рила“ се отбелязват и честват следните дати от природозащитния календар:
- Годишнината на Национален парк “Рила” и годишнините на резерватите
- Световен ден на водата
- Седмицата на гората
- Световния ден на Земята
- Ден на парковете в България
- Световния ден на околната среда
- Международния ден на биоразнообразието
- Международни природозащитни годишнини и Национални природозащитни дни

Всички тези дати са обвързани с основната цел на Националния парк и могат и е логично да
бъдат провеждани цялостно или частично в Посетителския център в Благоевград. Важно е

25

провеждането на ключовите дати и събития да отговаря на основните цели на Националния
парк „Рила“ и екологичната мрежа в България и Европа. Могат също да се обвържат с
интерпретационните и образователните програми, като така ще се максимизира ефекта и от
двете. Да се канят и включват освен традиционните политически лица и представители на
отговорни институции и журналисти, също така влиятелни блогъри, влогъри, активни
граждани и други потенциални симпатизанти на парка.

Препоръки:
1. Да се въведат и годишнини / празници за приоритетни за НП „Рила“ видове и
природни местообитания, напр. Ден на рилската иглика, Ден на глухаря и пр.
Програмите на тези Дни да бъдат ориентирани както към посетителите на парка, така
и към местните хора; може да се обвържат с културни прояви и традиционни
дейности от бита на местното население.
2. Да се обмисли посвещаването на всяка година на определени
приоритетни/характерни за НП „Рила“ защитени/застарашени видове или природни
местообитания и като част от това провеждането на серия от събития, включващи
Посетителския център.
3. Да се организира поне веднъж годишно „Ден за цялото семейство в Националния
парк“, който да е през уикенда, на лесно достъпно място и да включва игри,
състезания, интерпретативни програми и други дейности специално пригодени за
семейства с деца.

Предлагане на сувенири

Сувенирите могат да включват:
- брошури, картички, CD, фланелки, чаши, шапки и т.н.
- книги: лично производство, от други организации и институции или такива, свързани
с природата.
- местни производства: сушени подправки или билки за чай, сладка и конфитюри, мед,
алкохолни напитки, домашни бонбони, домашна юфка и т.н. Ако има местни
занаятчийски производства, трябва да се включат и те.

Препоръки:
- Препоръчително е сувенирите да са строго тематични, тоест свързани с опазването на
природата или с Рила по произход.
- Освен това трябва да са изкусителни за купуване. Например картичките могат да
бъдат много красиви и освен това са евтини, което значи, че всеки може да си ги
позволи. Повечето хора обаче вместо картичка биха си купили стикер, защото могат
да го залепят на тефтер, чанта, бюро или гардероб и да го виждат постоянно. Докато
за картичките по-трудно се намира такова място.
- По отношение на плакатите – плакат с размер 1/0.70 м е много атрактивен, но му
трябва голямо пространство на стената и повечето хора няма къде да го сместят;
освен това повече се купуват плакати, които са като фотоси – една голяма красива и
качествена снимка, без много текст, който да разказва за някакви проекти (и най-

26

добре снимките да са на конкретни биологични видове, с предпочитания към
животните).
- За тениските – масово се произвеждат сувенирни тениски с размер L, XL и XXL. А
трябва да се наблегне на детските тениски, с разнообразие от размери и свежи
цветове. Препоръчително е на тениската да не е отпечатан само надпис “Национален
парк „Рила” или друго от сорта, а да има снимка или рисунка на харизматични
видове, отново с предпочитание към животните.
- Като идея за успешни сувенири – фигурки на животни (могат да са и като значки);
магнитчета за хладилник; пъзели с биологични видове от района.

Популяризиране дейността на Центъра

Добра възможност е да се развие сътрудничеството със Зоопарк Благоевград (понастоящем
Подразделение на Зоопарк София) като зоопаркът се концентрира към представянето на
местната фауна и по този начин да се обвърже с целите и работата на Дирекцията на
Национален парк „Рила“. Особено перспективно и необходимо е да се развие постоянната
работа с ученици от Област Благоевград и студенти от университетите в Благоевград като
например Югозападния университет, където работят мотивирани преподаватели. Работещ
механизъм за популяризиране на НП „Рила“ и ангажиране на общественото внимание е
парковият център в Исторически музей Благоевград.

Центърът трябва да се популяризира по всички възможни канали и с всички възможни
средства, включително чрез партньори и съмишленици на Парка. Изключително важно е да
се постави акцент върху е-маркетинга, защото той все повече измества традиционните
форми, а за младите хора е основен източник на информация и база за избор. Освен в сайта
на самата ДНП, Центърът трябва да се популяризира в общи туристически, образователни и
природозащитни сайтове и портали. Необходимо е да има свои профили минимум във
Фейсбук и Инстаграм, може и в други социални медии.

И накрая, следва да се предвидят и традиционните рекламни средства, които включват:
- отпечатване на рекламен материал (брошура, дипляна) и разпространение чрез
подходящи канали – на туристически борси в страната, чрез Туристически
информационни центрове, до туроператори, до големи хотели и т.н.
- отразяване в различни медии, за което също има стандартни способи като
организиране на журналистически тур, провеждане на специални прояви, прес-
конференции и т.н.

Препоръчва се в Центъра постоянно да се извършва проучване на посетителите (техният
профил) и записване на техния брой.

27

English summary

SUSTAINABLE MANAGEMENT AND DEVELOPMENT OF THE VISITOR CENTER OF RILA NATIONAL
PARK DIRECTORATE IN BLAGOEVGRAD

Goals of the sustainable development and management of the VC

General goal:
Raising public awareness and development of a pro-active environmental behavior towards Rila NP
and its values in all visitors of Blagoevgrad, the Directorate of the Park and the whole Park
territory.

Specific goals:
1. Provision of targeted and structured information about Rila NP, its value as a national park
and the opportunities for tourism;
2. Supply of modern, targeted and high-quality visitor services for all guests of the VC;
3. Supply of educational and interpretive programmes for various ages in the VC.

Target groups:
1. Groups of pupils – from Blagoevgrad, the region of the whole park, Sofia or other big cities
in Bulgaria; from all age groups; visiting the VC for an arranged extra-curriculum session or
traveling on an excursion around Bulgaria / the region. The VC is ideally located in the old
Varosha Quarter of the town where all touring groups normally make a stop.
2. Foreign groups of pupils – rarely but their touring programmes usually include Blagoevgrad
too and stop at Varosha Quarter.
3. Groups of or individual university students – Bulgarians who come to get various types of
information about the Park.
4. Organized groups of adults, Bulgarians – mostly from various clubs or national networks
such as the Bulgarian Tourism Union, amateur folklore ensembles, retiree’s clubs and
others. It is possible to organize a special stop along the itineraries of tour operators whose
groups pass through Blagoevgrad. We have to mention here groups taking part in various
events in the town or nearby settlements, e.g. folklore festivals or some conference.
5. Organized groups of adults, foreigners, traveling with tour operators who have a planned
stop in Blagoevgrad or pass by the city but can be persuaded to include a stop at Varosha
and the VC.
6. Non-organized (individual) Bulgarian visitors. A target groups of tremendous potential as
many people visit Blagoevgrad and only for excursions or holiday. All institutions in town
have regular business guests, as well as common people; during events like the
Frankofolies, a large number of music lovers arrive in Blagoevgrad. We should not
underestimate the potential of the passenger flow on the Struma Highway.
7. Non-organized (individual) foreign visitors. Quite a smaller group in comparison to the
above but more or less with the same characteristics.

Each of those groups has its own peculiarities and hence expectations from their visit to Rila NP
VC. It is recommendable that the NPD prepares information and specific activities for each of them

28

Supply of information for the visitors about the area of Rila NP

It is necessary to develop a unified (common) concept for the work of the visitor and information
centers of Rila NP, making a thematic specialization of the separate centers after the principles and
best practices developed by the International Union for Conservation of Nature, IUCN, for
managing tourism and visitors in protected areas and other guidelines like the Minimal Standards
of Service in the Visitor and Information Centers of British National Parks (see the Annexes). In that
way, additional visitor interest will be generated as the guests will be motivated and have a reason
to visit all centers; that reason would be non-existent if all centers offered one and the same
information and services. The VC of Rila NP in Blagoevgrad could focus on the centuries-old
forests, the processes in the forest ecosystems and the influence/participation of humans.

At the same time, each of the centers of Rila NP should be able to provide to the visitors full
information about the park itself – biodiversity, habitats and landscapes, waters, geology, smaller
protected areas, etc., about the other information or visitor centers of the park, as well as the
opportunities for tourism – in various forms. The information should be as accurate and up-to-date
as possible, easy to use and in some cases specified in accordance with the various groups of
visitors (target groups). The information must be maintained at least in Bulgarian and English
languages.

Recommendations:
1. Prepare a general concept for managing the tourist flow and visitors in the Rila National
Park, unifying the visitor centers with the rest of the tourist infrastructure in one single
system which follows the basic principles and best practices presented in the Sustainability
Guidebook of IUCN for management of tourism and visitors in the protected territories.
2. Systemize and organize the information for visitors to the VC in at least three groups:
а) opportunities for tourism in the park and the adjacent territories – structured by park
regions or by areas of coverage of each of the information and visitor centers of the park.
The information must include places to stay and eat, tourist huts and trails, existing
additional tourism services and opening times of sites, phone numbers of tourist guides,
transport accessibility and timetables, other public services such as health care, banking,
etc.;
b) information about the other centers of the park where tourist and other information
about other park areas can be obtained;
c) information about the National park itself, with at least elements of interpretation for
the different target groups of visitors (as a minimum for children/pupils and adults).
3. Secure the user-friendly presentation of the above information to visitors:
а) through printed information materials which would ideally be given for free to the
visitors. As to the accurate tourist information such as opening times of sites, transport
timetables, current accommodation prices and others, it is not even necessary to produce a
specially published material; it is enough to have a simple file with attractive graphic design
which could be printed on the spot at the VC in grayscale, no larger than A4 format.
Information about the other centers of Rila NP can be a bit more attractive like a colour
leaflet or flyer since this material has also promotional goals in addition to the purely

29

information ones. Again, the optimal correlation between quality and price must be sought
as such a material must be printed in many copies and be given out for free. The
interpreted information about the park and various aspects of it must also be presented
attractively, the choice of form here being wider and depending on the interpretation
concept. In that relation, it is advisable to prepare a whole Program for Interpretation of
the National Park (see next section).
b) through visualization inside the VC itself (boards, posters, panels, folders with
printed/laminated pages of information, other means of information provision). Same
principles apply here – accuracy, precision, orientation to target groups, readability and
attractiveness. It is also necessary to be cautious not to use too many information tools as
too much pressure on the senses of the visitors might have the opposite effect.
c) through electronic means and technologies in the VC – these could include seating
spaces with computer stations for the visitors and access to the information databases of
the park or in other forms such as large screens with remote control, info-kiosks and
similar. Everything depends on the decision of inner arrangement of the interior of the VC
and the available resources as most of these technologies are costly and specialized
maintenance is required.
г) through mobile applications and similar. These are of growing importance in modern
tourism and have to include only carefully chosen parts of all the information as otherwise
visitors would have no reason to go to Rila NP centers.
4. Assess the options for cooperation with Blagoevgrad Zoo (currently a department of Sofia
Zoo) and more precisely the opportunities of a broader presentation of Rila NP and local
fauna; a special thematic trail may even be developed between the Directorate and the Zoo
with colour information boards and possibly other interactive elements.
5. Consider the possibility of Rila NP becoming a member of the EUROPARCS International
Association, especially in the field of educational programmes and work with young people.

Development of interactive expositions at the VC

As mentioned above, it is advisable to prepare a full Program for Interpretation of the National
Park. It will identify the species, habitats, landscapes, localities, etc., which are of priority to be
interpreted; it will define the messages for every single target group of visitors; it will finally refine
the methodology to be applied to each precise site and object and will give guidelines for specific
interpretive programs.

To start with, every Visitor Center and especially one of a national park must offer thematic
exhibitions as a specialized tourist service (we see here educational visits as a form of specialized
educational tourism). Modern thematic exhibitions are expected to be linked to the principles and
methodology of natural heritage interpretation. It is advisable to have at least one such exposition
ready at the official opening of the center which would be replaced at certain periods, say 6
months. If the ‘specialization’ of the Blagoevgrad VC in comparison to the other park centers is
focused on centuries-old forests as a central theme, then the interpretive expositions must follow
it as sub-themes.

In the exposition/s, apart from the information and educational parts, it is good to address also

30

global contemporary themes such as the loss of biodiversity in centuries-old forests as a whole,
the effect of climate changes on those forests, the global increase of waste production and
especially plastics, etc. To include information about the participation of Rila NP in the national
network of protected territories and the European environmental network NATURA 2000.

When preparing the concepts of the exhibitions themselves, it is recommended to stress on
making emotional impact and connecting to visitors and not only on raising their awareness. Either
way, it is good to include information about the problems/challenges facing the management of
the park and how visitors could take part or help to find a solution. When making the exhibitions,
local materials and products must be used predominantly; at the same time involving modern
technologies such as QR codes and mobile applications, audio-guides and others.

Recommendations:
1. Develop an interpretive and interactive exposition about the centuries-old forests in Rila
National Park with a focus on Parangalitsa Reserve. Some exemplary modules can include:

The Deciduous Forests
- On the wall (on cloth, paper, vinyl), there are parts drawn – branches – of the most typical

for Rila deciduous species; their names are written below. On the spot of the leaf, however,
there is only a contour, plus a piece of sticky tape in the middle;
- In a box/es on the floor or in a cabinet, there are cut shapes of the leaves, corresponding to
the contours on the wall, each leaf also with a piece of sticky tape in the middle;
- The idea is that the visitors attach each leaf to its proper branch on the wall, recognizing
the deciduous species it belongs to.

A curious bird (the wood-grouse)
- In a frame on the wall, there are two identical thin metal plates attached;
- In a box at a suitable place, there are the elements of two identical puzzles of a wood-

grouse image, each with a small magnet attached to its back;
- The visitors must assemble the puzzles, competing in twos who will be faster.

On the ground and below
- You need a large cabinet, divided in separate boxes – quadruple niches with windows;
- In each niche, there are items which can be seen on the ground (fallen leaves, acorns, fir

cones, moss, lichen, etc.) and underground (stones, bones, animals – a toy mouse or mole,
and others);
- At least one niche with a drawer is left empty so that the visitors would guess what’s
missing – this will be the garbage left by men

2. Develop an interpretive and interactive exposition about Climate Change and natural
disasters (fires, others) and what we could do / are doing to limit their negative impact.
Some exemplary modules:

Give a right answer
- You have a board divided in two columns; the left contains questions related to climate

31

change; the right has the answers but in a wrong order;
- Next to each question and answer, there is a small button which the visitor is supposed to

press in twos simultaneously (one for the question and one for the answer);
- If the visitor has given the right answer to the given question, a green lamp is lit up above

the board, if the answer is wrong, the lamp is red.

Pick up an answer
- There is a board on the wall or a stand where various questions are rotated, all related to

climate change. Each question may have more than one answer, e.g. How can we decrease
the use of water in our daily life?
- In a box aside / below, there are answers on separate pieces of paper. The visitors must
choose among them those which they consider wright. There are no wrong answers
actually; what is important is that people discuss the problem and the possible solutions.

3. Prepare attractive modules for the space around the entrance and the building of the
Visitor Center. For example:

How old is Rila forest?
- A large cone rotating around its stand is installed at a height of about 60 to 120 cm. (the

general appearance is that of a mushroom);
- The axis is elongated to about 160 cm where there is a label “The oldest tree in Rila”;
- The cone is divided horizontally in two parts: the upper part contains drawings of the

chosen tree in its various ages which are also written in figures; the lower part contains
schemes/graphics/drawings of episodes of Bulgarian or local history which coincide to
the respective age of the tree. The corresponding age and event are marked with one
and the same sign but are not drawn one below the other on the cone. Sliding ‘belts’ are
installed over each of the two cone halves and each has a small ‘window’ whose size
allows it to show exactly one drawing from beneath;
- The idea is for the visitors to tie together the tree ages and the corresponding historical
events by rotating the sliding belts until the two windows show the right drawings.

Charismatic animal species in Rila forest (mammals, birds)
- A stable stand/axis is firmly dug into the ground;
- It carries like notebook pages on a spiral (the axis acting as the spiral) vinyl or cardboard

plates, preferably in a metal frame for greater firmness; size minimum 70/50 cm, better
100/70 cm;
- The plates have drawings of charismatic animal species from Rila Mountains;
- Some of the animals ‘faces’ may be cut empty, so that the visitors could take photos of
themselves with their own face in the opening – e.g. bear, squirrel and others. For other
species, face masks may be made and attached to the main axis by ropes; visitors could
use them to take photos instead.

4. Install a screen at the VC connected to a live-camera in a suitable changing landscape or the
den of an attractive animal species. This will give visitors the chance of real-time
observations of wildlife in the Park. Such modules are very much liked by the general public

32

of all ages.
5. Renovate and expand the park ‘classroom’ at the Regional Historical Museum of

Blagoevgrad.

Supply interpretive and educational programmes at the VC

These too are based on the toolkit of nature interpretation and are themselves additional tourist
services. They can be offered with the participation of a guide/interpreter or without one – then
these would be self-guided services. The first option is more appropriate if the aim is to generate
more income for the NPD or local communities, in case private-public partnerships are developed
and local guides and interpreters involved. In the second scenario, the use of the programmes is
more flexible and more independent from the human resources but naturally income is lower.

It is important here, as well as with interpretive exhibitions, to attract experts with experience in
the informal extracurricular education when developing the programmes, and with knowledge
about good local and international practices. Programmes should be prepared in minimum two
languages – Bulgarian and English, so guides should be fluent in both. It is advisable to prepare a
short demonstration module with element/s from the programmes for pupils and students and
present that module at schools / universities in the area and other educational centers.

When developing these programmes, it is also advisable to use modern technologies such as use
of GPS devices, QR codes, mobile apps for smart phones and others. When promoting the
programmes, use effectively and update regularly the web site of the park and the information
presented in social media. Make an attempt to attract influential bloggers and vloggers in the
activities for promotion of the park.

Recommendations:
1. Develop minimum one programme for one-time visitors / visits from mixed groups incl.
families with children. The programme can be related to main theme of the VC, namely the
centuries-old forests of the park and especially in Parangalitsa Reserve. Information has to
be interpreted and include practical methods to involve the public in enjoyable and at the
same time learning activities.
2. Develop a programme for permanent / annual work with groups of pupils or special
environmental clubs. It will be oriented primarily towards children and youngsters from the
area of the park and mostly Blagoevgrad and will be aimed at building lasting knowledge
and attitude to the protected area. It will be based on regular work with the young people,
e.g. once a week or at least every two weeks. Some dynamics may be added to the
programme by giving the pupils an opportunity to be ‘lecturers’ themselves, ir explorers, or
scientists.
3. Prepare a plan for joint work and scientific studies incl. diploma thesis and similar with the
Southwest University of Neofit Rilski in Blagoevgrad and mostly its Geography-and-Nature
Faculty and the Economic Faculty. Work can be directed at studies and/or monitoring of:
а) nature eco-systems and species (animals, plants, fungi);
б) social and economic aspects – sustainable tourism, local products and others, and their
impact in the natural eco-systems, e.g. impact of tourist flows on certain habitats and

33

species.
4. Organize a group of ‘Junior Rangers’ and programmes for volunteers and interns at the park

directorate.

Event organization at the VC

The Rila NPD organizes and celebrates the following dates from the environmental calendar:
- The anniversary of Rila NP and of the nature reserves
- World Water Day
- Forest Week
- World Earth Day
- Park Day of Bulgaria
- World Environment Day
- International Biodiversity Day
- International environmental anniversaries and national environmental days

All these dates are related to the main goal of the National Park and they can – and it’s logical to –
be organized fully or partially at the Visitor Center in Blagoevgrad. It is important that the
celebration of key dates and events is in conformity with the main aims of the park and the
environmental networks of Bulgaria and Europe as a whole. The events may also be linked to the
interpretive and educational programmes of the VC, thus maximizing the effect of the latter. Invite
and involve, along with the traditional political figures, representatives of responsible
organizations and journalists, plus influential bloggers, vloggers, active citizens and other potential
friends of the park.

Recommendations:
1. Introduce anniversaries / celebrations of species and habitats which are of priority for Rila
NP, e.g. Day of Rila Primrose or Day of the Wood-Grouse. The programmes of these Days
should be oriented equally towards the visitors of the park and local population; they can
be linked to cultural event sand traditional activities from the everyday life of local people.
2. Consider the assigning of every year to a certain protected / endangered species or habitats
and organize series of events under that ‘auspices’, the focus being the Visitor Center.
3. Organize at least once a year a Family Day Out in the National Park which would be during
the weekend, at an easily accessible location and include family games, competitions,
interpretive programmes and other activities specially designed for families with children.

Supply of souvenirs

These may include:
- Brochures, postcards, CDs, T-shirts, mugs, hats, etc.;
- Books: produced by the park and from other organizations and institutions; other books
related to nature and the environment;
- Local produce: dried spices or herbs for tea, jams and marmalades, honey, alcoholic
beverages, homemade candies or pastries, etc. If there are local crafts products, they must
be presented too.

34

Recommendations:
- Souvenirs should be strictly thematic, i.e. related to nature protection as a whole or to Rila
as a place of origin.
- They must also be attractive to buy. For example, postcards can be very beautiful and also
cheap which means affordable but most people would rather buy a sticker which can be
put on furniture, notebook, laptop, etc. or a magnet for the fridge. A postcard is harder to
place somewhere visible.
- Regarding posters – one with size 100/70 cm is very attractive but quite demanding in
terms of space on the wall; furthermore, people prefer posters like large postcards, i.e. one
big beautiful image instead of text quoting various projects or biological information of
species (and the photos better be of the precise species, preferable animals).
- Regarding T-shirts – people produce mostly souvenir T-shirts of sizes L, XL and XXL. While
accent should be laid on children’s T-shirts in a variety of sizes and bright colours. It is
advisable not to just put the park logo and name on the T-shirt but a photo or even better –
a drawing of some charismatic species, again preferable animal.
- As an idea for successful souvenirs can be quoted animal figurines (can also be pins); fridge
magnets, puzzles with specific species from the area.

Promoting the activities of the VC

A good opportunity is to develop cooperation with Blagoevgrad Zoo (currently a branch of Sofia
Zoo), the latter focusing on presenting local fauna and thus linking to the goals and work of Rila
NPD. It is very important to maintain constant contacts and work with the schools around the park
and the two universities in Blagoevgrad, e.g. the Southwest University where motivated tutors
work. A working mechanism for promoting Rila NP and raising public awareness is the park center
at the Regional Historical Museum of Blagoevgrad.

The center must be promoted in all possible ways and through all possible channels, incl. via the
partners and friends of the park. It is of tremendous importance to lay an accent on e-marketing as
it is already replacing the traditional marketing forms, and young people use it predominantly as a
source of information and a basis for making choices. Apart from the web site of Rila NP, the VC
must be promoted in general tourist, educational and environmental sites and portals. It is
necessary to develop its own profiles in Facebook and Instagram as a minimum, and possibly in
other social media too.

And finally, some traditional promotional means should still be envisaged, such as:
- Publishing advertisement material/s (brochure, leaflet) and disseminating it via suitable
channels – at tourist fairs in the country or even abroad, via Tourist Information Centers, to
tour operators, big hotels, etc.
- Working with various media by organizing fam-trips for journalists, special media events,
press-conferences, etc.

It is advisable to make constant visitor research at the center, recording visitor numbers and
profiles if possible.

35

ПРИЛОЖЕНИЯ

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ В ПОСЕТИТЕЛСКИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИ
ЦЕНТРОВЕ НА БРИТАНСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПАРКОВЕ

Тези стандарти показват минимума, който трябва да бъде достигнат от всички центрове на
Националните паркове в Англия и Уелс, независимо от това дали те са или не са кооперирани
с Туристически информационни центрове (ТИЦ).

Те са показател за качество и постоянство в обслужването на посетителите из цялата страна.
Освен това, общите стандарти и оперативни критерии създават допълнителни връзки между
парковете и ги обединяват в едно общо семейство.

1. Общи
1.1. Всички посетителски/информационни центрове, управлявани от дирекциите на НП в

Англия и Уелс, ще се съобразяват с тези минимални стандарти и с предложените
оперативни насоки.
1.2. В помощ на дирекциите на НП, Асоциацията на Националните паркове (АНП) ще
публикува Оперативни насоки за центровете на Националните паркове, като използва за
пример други, вече утвърдени практики в страната – Оперативните насоки за ТИЦ на
Английския туристически борд или публикациите на Комисията за селските райони.
1.3. Въпреки че Оперативните насоки ще изискват поддържането на определено ниво на
услугите, еднакво за цялата страна, това не означава, че уникалната идентичност на
всеки парк трябва да бъде пренебрегвана; напротив, индивидуалността на всеки парк е
предимство на системата и дирекциите на НП ще бъдат насърчавани да въвеждат
собствени марки за произход, цветове и дизайнерски стилове, въшно и вътрешно
обозначаване, униформи и значки.
1.4. Всяка паркова дирекция ще отговаря за това всичките й центрове да покриват
минималните стандарти за обслужване.
1.5. Всяка паркова дирекция ще отделя годишен бюджет, достатъчен за гарантирането на
тези стандарти.

2. Достъпност и местоположение
Центровете на Националните паркове ще:
2.1. бъдат стратегически разположени от гледна точка на управлението на посетителите
и/или установените туристопотоци в парка;
2.2. са разположени на приземен етаж;
2.3. са достъпни не само за инвалиди в колички, но и за хора с патерици или с тежък багаж.
(когато осигуряването на достъп за инвалидни колички не е възможно, ДНП ще трябва да
обмисли други начини за подпомагане на тези посетители);
2.4. са добре обозначени от главния път към мястото и от всички паркинги в околността (с
изключение на определени центрове в чувствителни или изолирани и отдалечени зони);
2.5. осигуряват място за паркиране в близост до центъра, включително – където е възможно
– специални места за паркиране за инвалиди. Ако не е възможно осигуряването на отделен

36

паркинг за инвалидите, ще се предвиди ясно обозначаване към и от най-близкия подобен
паркинг.

3. Обозначаване
3.1. Обозначителните табели трябва да са с бели знаци на кафяв фон, да съдържат надписа
“Национален парк ...” и международно признатия знак “i”.
3.2. Обозначителните табели по пътищата трябва да са съобразени с насоките за
туристическо обозначаване (бяло на кафяв фон), възприети от Министерството на
транспорта.
3.3. Знаците за пешеходци в населени места трабва да започват от точката на пристигане
(гари, автогари) и да маркират целия път до Центъра.

4. Публичност
4.1. Всички центрове към националните паркове в Англия и Уелс ще бъдат публикувани в
брошурата “Справочник на посетителските услуги в националните паркове” на АНП, която ще
се разпространява публично.
4.2. ДНП ще популяризират предлаганите в Центровете услуги на местно ниво, чрез
съответните медии и в сътрудничество с други организации и институции (Търговско-
промишлени палати, местна власт, туристически сдружения и пр.) по схеми, чиято цел е да се
повиши обществената осведоменост относно ролята и функциите на Центровете.
4.3. Центровете ще предлагат информация по телефона посредством директна линия и ще се
регистрират в местния телефонен указател – както под “Национални паркове”, така и под
“Туристическа информация” или други свързани теми.

5. Вътрешно и външно оформление и дизайн
5.1. Дизайнът на Центровете, включително вътрешното разпределение на пространството за
изпълнение на различни функции, ще следва публикуваните от АНП Оперативни насоки.
5.2. Отвън на сградата трябва да има табела, на която да е написано “... център към
Национален парк ...” (посетителски или информационен), да съдържа международно
признатия знак “i” и логото на ДНП.
5.3. На входа на Центъра трябва да има табела за “добре дошли” към посетителите, на
няколко различни езика. Може да съдържа и списък с основните услуги, предлагани в
Центъра.
5.4. В Центъра трябва да има щанд, специално предназначен за обслужването на
посетителите, на който да работи служител на пълно работно време.
5.5. Когато е възможно, Центърът трябва да предоставя места за сядане на посетителите.
5.6. В Центъра трябва ясно да са обозначени предлаганите услуги.

6. Обслужване на инвалиди
6.1. Във всички центрове, където не съществуват обективни (физически) пречки, трябва да се
осигури достъп за инвалиди, според следните критерии:

• поне един вход към сградата да е снабден с рампа (макс. наклон 1/12) или със
стъпала с височина не повече от 15 см/стъпало;

• вратата да е широка поне 75 см;
• щандът да е пригоден за обслужване на посетители в инвалидни колички или поне

37

снабден със звънец, с който тези посетители да обявят присъствието си на персонала
в Центъра;
• място за обръщане на колички вътре в Центъра поне 122/122 см и информация за
посетителите, поставена на подходящо за четене от инвалиди равнище;
• да се вземат предвид и нуждите на хора с различни физически увреждания.

7. Работно време
7.1. ДНП може да избере от поместения по-долу списък онези дни и часове за работа, които
са подходящи за съответния район/парк.
7.2. Центровете трябва да поддържат статистика на посетителите с цел отчитане на търсенето
и съобразяване на работното време с него. Така уточненото работно време ще се публикува
в Справочника на АНП.
7.3. С изключение на Центровете, в които работи само по един служител, всички останали
трябва да са отворени и по обедно време; когато се налага затваряне на Центъра, часът на
повторно отваряне трябва да е ясно обозначен на вратата.
7.4. Списък за избор на подходящо работно време:

• Селски райони
• 35 часа на седмица през периода Великден – 31 октомври
• 15 часа на седмица през периода 1 ноември – Великден
• Селища
• 42 часа на седмица през цялата година
• Курорти
• 42 часа на седмица през периода Великден – 31 октомври
• 20 часа на седмица през периода 1 ноември – Великден
• Сезонни центрове
• Независимо от местонахождението, 35 часа на седмица за поне пет месеца в периода

Великден – 31 октомври

8. Услуги извън работното време
Центровете ще:
8.1. предлагат базисна информация за посетителите по времето, когато са затворени,
относно:

• работното време на Центъра;
• местна информация, спешни телефонни номера, пътни разписания и пр.;
• адрес/телефон на друг близък източник на информация (ТИЦ, друг център на

Националния парк)
8.2. преглеждат и актуализират тази информация редовно
8.3. изложат тази информация така, че да е ясно видима отвън
8.4. осигурят съобщение, записано на телефонния секретар, както и отговори на най-важните
въпроси, задавани от посетителите за времето, когато Центърът не работи.

9. Предоставяне на информация
Центровете ще:
9.1. предоставят разбираема, смислена и безпристрастна информация на обществеността, по

38

стандартите, наложени от Оперативните насоки на АНП;
9.2. изложат на видно място или ще разпространят чрез безплатни/платени публикации из
района следната информация (това е по отношение на не-персоналните услуги):

а) списък на услугите, предлагани в Центъра;
б) данни за семейството на националните паркове, рекреационните възможности
предлагани от тях и източниците на допълнителна информация по въпроса;
в) актуализиран списък на категоризираните места за настаняване/хранене в района;
г) обща карта, показваща Националния парк и най-близките му прилежащи
територии;
д) обща карта, в мащаб 1:25000 или повече, на непосредствената околност на
Центъра, включваща интересни обекти и маршрути;
е) промоционни материали за местни атракции и други посетителски услуги (напр.
публикации на местния/регионалния туристически борд);
ж) набор подходящи карти, пътеводители и интерпретативни публикации.
9.3. предлагат следните персонални услуги:
а) отговори на зададени лично, писмено или по телефон въпроси – акуратно,
ефективно, ясно и учтиво;
б) набор от актуални материали за справка, във форма удобна за използване от страна
на служителя на щанда в Центъра;
в) съвети относно настаняването в района, като се използва списъка на
категоризираните обекти;

10. Интерпретация
Където има възможност да се отдели специално място, Центровете ще:
10.1. организират интерпретативна експозиция по подходящи теми, като се използват
професионални интерпретативни методи и техники;
10.2. внимават интерпретацията да е подходяща за различни типове клиенти, включително
(където е възможно) и за деца и инвалиди;
10.3. поддържат експозицията актуална и в добро състояние, включително по отношение
изправността на евентуалната използвана техника.

11. Персонал
ДНП ще:
11.1. наеме мениджър, отговорен за ежедневната поддръжка на всичките си Центрове и/или
ще определи специален отговорник (отговорници) сред наличния персонал;
11.2. внимава персоналът на Центровете да е лесно разпознаваем от страна на посетителите,
посредством специална униформа и значки с имената на служителите.

Центровете ще:
11.3. осигуряват присъствието на поне един служител през обявеното работно време;
11.4. поддържат персонал, достатъчен за поемане на цялостното посетителско търсене.

12. Обучение
ДНП ще:
12.1. осигури за всички служители на Центровете редовни и подходящи програми за

39

обучение (поне три пълни дни през годината), с цел подобряване на тяхната осведоменост и
уменията, необходими за тяхната работа;
12.2. изпраща определени служители на регионални срещи или обучителни семинари, по
преценка на ДНП;
12.3. осигури за служителите си възможност да се специализират допълнително,
посредством професионални обучителни програми.
13. Езикови умения
Центровете ще:
13.1. осигурят необходимия персонал с чуждоезикови познания, там, където голяма част от
посетителите не са англо-говорящи;
13.2. осигурят служители, говорещи уелски във всички центрове в Уелс.
14. Администриране
ДНП ще:
14.1. осигури писмени процедури за работа на всичките си Центрове, като ще подготви
специален Наръчник за работа на тези центрове, актуализиран поне веднъж годишно;
14.2. поддържа статистика относно качеството на обслужване и работата на Центровете.

40

ОТ КАКВА ИНФОРМАЦИЯ СЕ НУЖДАЯТ ПОСЕТИТЕЛИТЕ
1. Телефонни номера и адреси на:

Полиция
Пожарна
Бърза помощ
Болница
Ветеринар

2. Интерпретативни предложения:
Графици и места на провеждане на интерпретативни дейности, предлагани от вашата
агенция/организация и от други в района
Местонахождение на интерпретативни възможности без прякото участие на
интерпретатор (изложби, табла, маршрути)
Интерпретативни материали за продажба

3. Природна и културна история на района:
Информация за важни растителни и животински видове
Информация за важни културно-исторически ресурси

4. Близки атракции:
Природни и културно-исторически обекти
Музеи, галерии, театри
Живописни маршрути за кола и места за наблюдение
Уникални обекти като водопади, езера, скални феномени и др.
Обиколни турове
Рекреационни възможности в района
Потенциални опасности като отровни растения или опасни животни (змии, мечки и
пр.)

5. Времето през този сезон:
Типичното време през тази част на годината
Какво могат да правят посетителите в района в случай на лошо време
С кои фотографски ленти може да се снима добре при всякакво време

6. Настаняване и хранене (вземете пълен списък от вашата туристическа организация, ако
имате такава, или от търговския отдел на общината)

Хранителни магазини, ресторанти и снек-барове
Хотели, мотели, стаи и къщи за гости
Места за къмпингуване и за пикник
Частни курорти

7. Услуги, свързани с превозните средства:
Бензиностанции, газостанции, автосервизи
Места за поправка на мотоциклети

41

Рент-а-кар
Наем на велосипеди
8. Транспортни услуги:
Разстояния и време за изминаването им с кола/велосипед/пеша
Разписание на автобуси и влакове
Телефонни номера за такси, наем на кола, билети за автобуси и влакове и пр.
Телефони на местни агенции, предлагащи обиколни турове с транспорт
9. Други важни услуги:
Банкови клонове и банкомати
Фотографски ателиета (продажба и проявяване на филми, поправка на фотоапарати)
Сувенирни магазини, разпродажби на занаяти и предмети на изкуството
Религиозни места (църква, джамия, синагога)
Със съкращения от:
Environmental Interpretation
A Practical Guide for People with Big Ideas and Small Budgets
From Sam H. Ham

42

ДЕСЕТТЕ ПРИНЦИПА IUCN ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА И ПОСЕТИТЕЛИТЕ В ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

- Принцип №1: Подходящото управление се определя от целите и значението на
защитената територия

- Принцип №2: Проактивното планиране на туризма и управлението на посетителите
повишава ефективността

- Принцип №3: Промяната на условията за ползване от посетителите е неизбежна и
може да бъде желана

- Принцип №4: Въздействието върху ресурсите и социалните условия са неизбежни
последствия от човешката употреба

- Принцип №5: Управлението е насочено към повлияване на човешкото поведение и
свеждане до минимум на предизвиканата от туризма промяна

- Принцип №6: Въздействието може да бъде повлияно от много фактори, така че
ограничаването на употребата е само една от многото възможности за управление

- Принцип №7: Мониторингът е от съществено значение за професионалното
управление

- Принцип №8: Процесът на вземане на решение трябва да отделя техническото
описание от оценките на значението

- Принцип №9: Засегнатите групи трябва да бъдат ангажирани, тъй като за
управлението е необходим консенсус и партньорство

- Принцип №10: Комуникацията е от ключово значение за повишаване на познанията и
подкрепата за устойчивостта.

Насочващи най-добри практики:

Планиране и политики

Насърчаване на националните политики в областта на туризма, които изпълняват „тройната
рекапитулация“1, като изискват туристическите дейности в защитена територия изрично да
допринесат за опазването на природата, да генерират икономически ползи както за
администрациите на защитените територии, така и за местните общности, и да отчитат и
свеждат до минимум отрицателните социални въздействия.

Изберете материали за проектиране и изграждане на обекти въз основа на източници, които
минимизират щетите и проявяват свойства като трайност, рециклируемост, наличност и
устойчивост. Включете дизайн, съобразен с местния културен и физически пейзаж, както и с

1 Тройна рекапитулация - мярка за успеха на дадено усилие не само по отношение на неговата икономическа
възвращаемост, но и по отношение на екологичната и социалната стойност, която създава. По отношение на
тройната рекапитулация, устойчивият туризъм в защитена територия е този, който (i) допринася за
опазването на природата (екологична стойност); (ii) генерира икономически ползи за администрациите на
защитените територии, за да подпомогне разходите за управление, както и възможностите за устойчив
поминък в местните общности (икономическа стойност); и (iii) допринася за обогатяване на обществото и
културата (социална стойност).

43

климатичните условия; и използвайте местни растителни видове за озеленяване,
включително такива за прогонване на насекоми.

Прилагайте рамки за управление, които са основани на стандарти обвързани със значението
на защитените територии, целите на управлението и свързаните с тях индикатори и
критерии, за да се разпознаят предизвикателствата свързани с баланса между посещението
и опазването в защитените територии.

Използвайте комбинация от инструменти и техники за управление на посетителите, които
взаимно се подсилват и допълват. Координирайте и интегрирайте мониторинга на околната
среда и социалните въздействия, с подходящи технологии и достатъчно финансиране.

Разберете кои са ценните/целевите обекти на защита и оперативния контекст преди да
изберете инструмент или практика за управление на посетителите. Следвайте
международно приетите насоки за туризма и биоразнообразието, които предоставят рамка
за политики, планиране, управление и мониторинг на туризма и неговите въздействия.

Уверете се, че планирането на туризъм в защитени територии следва четири стъпки: (i)
базова екологична и социална оценка, която дава информация (ii) концептуален модел,
който от своя страна се използва за създаване и на (iii) план на територията и (iv) система за
наблюдение и оценка, която води до необходими корекции в управлението на сайта.

Разработвайте планове за управление на туризма в сътрудничество с всички заинтересовани
страни, включително засегнатите коренни жители и местните общности, и частният
туристически сектор. Използвайте най-добрите налични прогнози за климата и науката за
адаптация, за да дадете полезни препоръки на вземащите решения, за справяне с
мащабните тенденции като климатичните промени.

Общности и комуникационни въпроси

- Подкрепете предоставянето на туристически услуги от общността, които са пазарно
обвързани.

- Помислете за партньорства между общинските предприятия и частния сектор, за да
подобрите шансовете за търговски успех.

- Представете си развлекателните дейности (отдиха) в защитените територии като
начин за посрещане на нуждите на общността и адресиране на по-големи обществени
цели, като тези, свързани с човешкото здраве и благополучие.

- Използвайте уменията и ентусиазма на доброволци чрез граждански науки и други
програми, за да извършват необходимите управленски дейности, но не забравяйте да
осигурите подходящ надзор и контрол на качеството;

- Дайте на туристите по-широк контекст по проблемите за управление в защитената
територия, като ги свържете с подобни проблеми в световен мащаб и, където е
подходящо, международни инициативи за опазване;

- Подходете стратегически към ценностите/целевите обекти в защитената територия,
които са във фокуса на програмите за екологично образование и интерпретация и ги

44

приведете в съответствие с общите цели и задачите на защитената територията и /
или системата, от която тя е част.
- Преминете от програми за образование и интерпретация в областта на околната
среда, които просто предават информация, към програми, които ангажират
емоционално посетителите, и ги свържете с ценностите, които територията защитава.
- Оценете капацитета на местните общности за предоставяне на туристически услуги и
се уверете, че е направен адекватен бизнес модел преди инвестициите.
- Уверете се, че цялата работа, свързана с партньорството, е официално отчетена и
призната, включително отработеното време за набиране на партньори и поддържане
на отношения с тях.

Финансови въпроси

- Включете обучение в умения за развитие на бизнеса и управление в предоставянето
на туристически услуги от общността, и включете в обучението членове на общността,
представители на НПО и защитени територии.

- Постигнете силно разбиране за ценността на територията от страна на различните
ключови участници чрез изследвания и анализ, преди да се включите в
маркетинговите стратегии.

- Извършете систематична финансова оценка на защитената територия (или по-широка
система от защитени територии), преди да определите входни такси. Анализирайте
текущите условия, приходи и разходи и използвайте информацията за оценка на
различни варианти за определяне на таксата, като например по статут на
пребиваване, възраст или популярност на мястото или комбинация от тях.

- Тествайте готовността за плащане на такси сред туристите и туроператорите за всяка
потребителска такса. Сравни таксите с тези на местните и регионалните защитени
територии с подобни атракции, които се състезават за едни и същи посетители.

- Осигурете подкрепа за устойчиви практики и за целите за опазване на защитената
територия като част от договори с туристически оператори.

- Сключете споразумения с концесионерите за наемане на определен брой местни
служители, харчещи на място, когато е възможно, и договаряне за предоставяне на
услуги от местния бизнес.

45