Баба вида

Баба вида

Баба Вида“, наричана и „Бабини
Видини кули“, е средновековна крепост
във Видин.

Считана е за единствената изцяло
запазена крепост в България. Служила е
за замък на местния владетел през
Средновековието (с казарма за
охранителите и други служебни
помещения), както и за оръжеен склад и
затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта
днес, произхождат от легенда за
сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили

местен владетел. Вида, най-голямата,
изгражда замъка, който е наречен на нея
„Бабини Видини кули“ и съкратено
„Баба Вида“.

Това е цитаделата – най-укрепената част
от изградената по османско време
Видинска градска крепост, наричана от
османците Девствената крепост, тъй
като никога не е била завземана със
сила.

Замъкът е издигнат върху част от
древноримската крепост Бонония,
строена за местния гарнизон през ІІ век,
превърнала се в малък град (заемал
площ от около 20 хектара). От градската
крепост Бонония най-добре е запазена
основата на източната ъглова кула. По-
късно върху нейни основи край реката се
изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става
главната, най-укрепената част от
създадената през XVI век още по-

обширна градска Видинска крепост,
чиито стени са опасвали тогавашния
град (най-стария днес видински квартал
Калето).

Първите строителни дейности по
крепостта датират от края на Първото
българско царство. Строежът на
същинската крепост е започнал през Х
век. Византийски хроники сочат, че
Видинската крепост е издържала 8-
месечна обсада от византийските
войски, водени от император Василий II
през 1003 г. Византийците все пак влизат
в крепостта, но с подкуп и измама. От
постройките от онзи период днес са
останали сравнително малко. Най-
запазени са стената и кулите, които са
разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто
българско царство крепостта е най-
важното укрепление в Северозападна

България. Най-голямото разширение на
крепостта е при цар Иван Срацимир,
управлявал Видинското царство,
ползвал я като феодален замък. През
неговия период са построени вътрешни
стени и кули. Именно тогава крепостта
добива вид, близък до този, който тя има
днес. Разкрити са основи на параклис от
XIII – XIV век.

Според сведение от османския
пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „...
крепостта е построена през 880 г. лично
от Баязид, сина на Завоевателя... т.е.
достроена е от престолонаследника (и
по-късно султан( Баязид II при
управлението на баща му султан
Мехмед II Завоевателя и е завършена
към 1475 – 1476 г.

След XVIII век крепостта „Баба Вида“
вече не се използва за отбранителни
цели, а служи предимно за оръжеен

склад и за затвор. В ниша при южния
ъгъл на крепостта е запазена бесилката
на затвора.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век
палеоорнитологът проф. Златозар Боев
установява 7 вида птици, сред които
отдавна изчезналите от тази част на
страната глухар (Tetrao urogallus) и сив
жерав . Интерес представляват
откритите останки от домашна пуйка
(Meleagris gallopavo f. domestica), които
са сред най-ранните в страната. Във
фасадата на Войнишката кула през 1992
г. е открита взидана на височина 12 м от
основата й скулптура на човешка глава
от сиво-бял варовик, висока 26 см.

Крепостта се намира на северозападния
бряг на големия завой на река Дунав при
град Видин. Има форма на висок трапец,
разположен в направление от

североизток (моста с входа) към
югозапад. Крепостната структура
включва 2 пояса защитни стени (в 2
концентрични четириъгълника), 4 кули, 4
бастиона, бартизани (кулички за
наблюдение и стрелба), бойници за
оръдия и стрелци. Повечето от тях са по
вътрешните стени, Австрийската кула и
Входната кула са на външните стени, а в
южния връх бастионът с куличката – най-
старата част (от X век) на замъка,
обхваща вътрешните и външните стени.

Автор: Иван Попов .от 10е клас.