стихотворения-Беню-Цонев

проф. БЕНЮ ЦОНЕВ

БЪЛГАРСКА ПРЪСТЧИЦА

СТИХОТВОРЕНИЯ

Ние познаваме Беню Цонев предимно като професор и академик,
като виден български учен. Той е първият историк на българския език,
най-активният радетел на демократичен и достъпен правопис и т.н. Но
това далеч не е всичко, което трябва да знаем за него. За съжаление за
мнозина и днес все още Б. Цонев е непознат като поет, преводач,
литературен историк и критик. А и на литературното поле той остовя
видими следи.

Стиховете му са подписани с псевдонимите Б.Юн. (Беню), Б.Ю.,
Орфен, Ялпухов, а вероятно и с други псевдоними. За жалост
поетичното му творчество не е изследвано, много от стиховете му не
са нито идентифицирани, нито проучени.

БЪЛГАРСКА ПРЪСТЧИЦА

Българска пръстчица,
Българска земя,
колко е кръвчица,
пила вече тя!

Сълзи, дребни, ситни,
колко езера

в своите ненасини
крие тя недра!

Дунава не стига
да ги побере,

тях ги само сбира
Черното море…

Стига вече, мила,
стига тая стръв!
Доста си веч пила
сълзи ти и кръв!

Време е, наместо
ненаситен гроб,
що поглъща често
господар и роб –

всяка правда жива,
всяка блага реч,
майка милозлива

в теб да найде веч.

ЕДНА ЦАРЩИНА

Царщина има на север една:
Тя е сурова и дива страна;
със своите мразове, бури е зиата
там самовластна царица на климата.

Всичко под мътния там небосклон
нейният трябва да слуша закон;
всякоя сила природна събудена
тамо под ледни окови е гудена.

Скрежен дърветата кичи гердан,
леден водите покрива юрган;

зърното ялово мръзне, и птичките
се омълчали в гнездата си всичките…

А. Ялпухов

ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК

Той те възпява, о веко, цяла земя поднебесна;
Слава ти носи далеко сякоя творба небесна.
Вредом велики открития, вредом изкуства и науки;
Пара и електрика носят вред овенчани сполуки.
В тебе човекът наяква духом и телом безмерно;
Ти се прослави навеки, време сегашно, модерно!
Даде човеку ръце ти, даде му сила гигантска.
Даде му зрение мощно – вред да прониква в пространства;
Даде му слух за далеко, даде му мощ на езика.
И към същински напредък ти го опъти, повика.
С твойте научни сполуки, и с хиляди разни изкуства.
Ти задоволство на ум ни даде и на всички ни чувства.

Мъдрост ни даде и ум, с хиляди сладки наслади:
Сякакъв дар ни дари – само сърце не ни даде!

СКЪРШЕНА ЛЮБОВ

Запяло птиче славейче
у клонести гори.

След заход-слънце, надвечер,
сред румени зари.

Запяло, заизвивало,
а тънко му гласе,

гласето му небивало
се дига в небесе.

Запяло пой за обич то.
За свършена любов,

че дружката под клончето
му вади пород нов.

Но ето от невидено
връз майчино легло
се спуща пиле гибелно
със гибелно си зло.

Задави майка си рожба й,
а славей, поразен,

прехвърква окол роба й
и пей пак секи ден.

Но пей пой за жалост той –
за скършена любов,

дур свърши и той нахалостно
под листния покров.

МОРЕТО И НАРОДА

Виждали ли сте вий морето как почива.
Кога по него се зефиря леко трий?
И синего небе се гледа и усмива.

В кристалните води? Виждали ли сте вий?

Слушали ли сте вий мореето как върлува.
Кога се вятърът във витлата над него вий?

Кога под свода черни бурята беснува.
И вие и трещи? Слушали ли сте вий?

Виждали ли сте вий народа как почива.
Когато мракът му ума покрий,

кога апатията и мързела преспива.
И сетнята му свяст? Виждали ли сте вий??

Слушали ли сте как народа се вълнува.
Кога му знанието очитв веч открий?

И в мощните му гърди ври и се бунтува.
Събудената свяст? Слушали ли сте вий?

А. Ялпухов

ПОРАДВАЙ СЕ ТОЯ СВЯТ….

Порадвай се тоя свят
докато душата ти дава;
Не знайш утре, що ти крий

орисница лакува.

Недей се тъй отчайва,
животът колело е;

Почакай и ще дойде ред
на щастието твое.

След много злочестия
и щастие ще капне;

Блазе му, който сварюва
таз капчица да лапне!
Б.Ю.

ТАЙНИ СЪЛЗИ

Тайни сълзи в потаен някой кът –
как си те мирно и тихо текат!

Те не кривят и не свиват лицето,
ако и зла да се къса сърцето.

Бурно се в тях не излива скръбта,
да се смили те не молят света.

Тихо една по едднаа из очите
капят те само пред мен и – стените.

Д-р Цонев

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШ
(Песен-походница)

Как с мили игри за юнаци,
Тъй с мили нам гори и храстаци,
Стръмни хълми й планини високи –
В тях да ходим дружно,без посоки.

Дай ръка си, български юнако!
Аз от Витоша, ти от връх Пирина,
Друг от Рила – да си стиснем яко
Ний десница в Струмската долина!

Обихождай българино драги,
Вред по нашта хубава държава:
С ход и с песни и със думи благи

Се любов, и дружба уякчава!

Ний сме, братко славни обиходци,
Дружно бродим планини й потоци,

И със песни във весела дружина
Хвалим нашта хубава родина!

ДУМИ ЗА НЕГО

„... Първото нещо, което ме поразяваше и което ме пленяваше в тоя рядък човек това беше
континуететът на неговия характер. Цели 40 години аз го знаех именно равен, верен на себе си ... Преди
всичко Цонев беше човек рядко добър, човек със златно сърце, неспособен да обиди някого и
несправедливости. Цонев не беше и злопаметен.

Неспособен да се сърди дълго време, той прощава лесно”.
Проф. Ив. Д. Шишманов

„Проф. Б. Цонев е последователен радетел за прогресивен и демократичен правопис на българския
книжовен език. Той е най-суровият, но и най-справедлив критик на Дриновския Иванчевски правопис от
1899 г. Той е един от създателите на правописния проект на Историко-филологическия клон на БАН през
1922 г. и смело се бори за неговото възприемане.

Проф. Беню Цонев остави име на пословично трудолюбив, научно честен и добросъвестен
езиковед, който допринесе изключително много за полагане здравите основи на науката за историята на
българския език и на свързаните с нея помощни науки (палеография и текстология), за развитието на
диалектологията и особено на историческата диалектология. Основните му трудове по история на
българския език заемат трайно място в съкровищницата на българското езикознание”.

Русин Русинов

„Проф. Беню Цонев” е един от най-изтъкнатите и заслужили български учени, чията
плодотворна дейност е оставила дълбоки и трайни следи в нашата филологическа наука и особено в
науката за бъгарския език.
Със своите трудове Беню Цонев се налага твърде рано като един от най-добрите познавачи на
отечеството ни и на неговата история от обособяването му като пръв писмен славянски език до
първата четвърт на нашия век”.

Стоян Стоянов

„Беню Цонев” има големи заслуги за подигането и уреждането на Софийския университет. Той
беше голям учен и стори твърде мноо за българската реч”.

Анастас Иширков

„Колкото се отнася до преводаческото дело на Беню Цонев, ще се задоволим да отбележим, че
той преевжда не само от сърбохърватски и немски (завършил гимназия в Загреб и висше образование във
Виена и Лайпциг, той много добре познава двата езика), но и от новогръцки, френски, руски. Между
авторите, от които превежда, са Гьоте, Юго, Зла, Доде, Чехов, Прохазка и др.

Желю Авджиев

ДАРЕНИЯ ОТ ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ:

1905 г. За фонд „Постройка читалищна сграда” – 100 лв. (ДА, Ловеч, ф. 65к., оп. 1, а.е. 31, л. 6-8)
1924 г. На читалищната библиотека дарява книгата си „Опис на славянските ръкописи в Соф. нар.
библиотека”, т.II (ДА, Ловеч, ф.65к.,оп. 3, а.е.31, л.42)
1924 г. На читалищната библиотека – 40 тома (ДА, Ловеч, ф.65к.,оп.3, а.е.19, л.26)
1924 г. За построяване на жп линията Левски – Ловеч – 500 лв. (80, с.22-23)
Дарения от сина му Драгомир Цонев в негова памет:
1936 г. Подарява родната му къща на туристическото дружество (Стремление, Ловеч, 27, 29, 7 авг.
1837)
1936 г. На дружеството „Безплатна ученическа трапезария” – 500 лв. (Стремление, Ловеч, 27, 14,
14 ноем. 1936).
На Ловчанското културно-благотворително дружество – София – 1000 лв. (ДА, Ловеч, ф.432к.,
оп.1, а.е.2, л.156)
1939 г. На същото дружество – 200 лв. (ДА, Ловеч, ф. 432к., оп.1, а.е.3, л.2)
1940 г. На читалището – 1000 лв. (ДА, Ловеч, ф.65к., оп.3, а.е.20, л.12)
1941 г. На Ловчанското културно-благотворително дружество – София – 5000 лв. (ДА, Ловеч,
ф.432к., оп.1, а.е.3, л.16)
На църквата „Св. Богородица” – 1000 лв. (пак там)
На училище „Йосиф I” (дн. „П. Пипков”) – 1000 лв. (пак там)
На сиропиталището - 1000 лв. (пак там)
На женското дружество „Благодетел” – 1000 лв. (Стремление, Ловеч, 32, 13, 25 окт. 1941)
На музикалното дружество „Кавал” – 1000 лв. (ДА, Ловеч, ф.65к., оп.3, а.е.41, л.41)
На читалище „Наука” – 1000 лв. (ДА, Ловеч, ф. 432к., оп.1, а.е.3, л.16)
За разхубавяването на кв. „Вароша” – 3000 лв. (пак там)
На читалище „Наука” подарява портрет на проф. Беню Цонев и I и II т. на „История на българския
език” (ДА, Ловеч, ф.65., оп.3, а.е.31, л.143)

Историята на първата туристическа песен – „Песен походница”

Професор Беню Цонев е един от основоположниците на българското
езикознание и непримирим радетел за чистотата на българския език. За неговата
научна дейност се знае не само у нас, но и в чужбина.

Но малцина знаят, че този тих и добродушен професор, роден в Ловеч, е голям
природолюбител и турист. Той е един от участниците в похода до Черни връх на 27
август 1895 година, организиран от Алеко Константинов. В него участват и
професорите Иширков и Петков – също наши съграждани. Там, на Черни връх, се
осъществява и мечтата на писателя-турист – да се създаде „Клуб на любителите на
българската природа”. С неговото учредяване се поставя началото на
организираното туристическо движение в България. В списъка на клуба, написан
лично от Алеко, под №242 е вписано името на Беню Цонев. Този клуб
просъществувал кратко време – до гибелта на Алеко през 1897 година. Цели две
години след смъртта му не се прави нищо за туризма и туристическата организация.
Само най-запалените туристи и почитатели на писателя се чувстват задължени пред
паметта му и искат да възобновят клуба. Инициативата е подета от младия архитект
Георги Козаров, който е очарован от перото на Алеко Константинов и голямата му
любов към българската природа. Това са причините да продължи Алековото дело и
на 23 юли 1899 г. да се учреди „Първото българско туристическо дружество „Алеко
Константинов”. Проф. Беню Цонев със задоволство приема факта, че то ще носи
името на най-големия турист и основоположник на организирания туризъм в
България. По този повод в редактираното от него списание „Български преглед”, кн.
2 от 1899 г., проф. Беню Цонев излиза със статия, в която възторжено аплодира
осъществяването на идеята. Активно се включва в дейността на дружеството и
участва в повечето негови излети. Влюбен в българската природа и туризма, Беню
Цонев смята, че туристът „без песен не може”. Затова съчинява и текста на първата
туристическа песен – „Песен походница”. В единя ъгъл на листа е написана датата
лично от него – 14 август 1902 г. В началото се пеела по мелодията на песента „По
чувства сме ние с тебе братя”. През1908 г. проф. Цонев прави незначителни
поправки в текста. По вече изменения текст композиторът Иван Константинов
написва музиката. Веднага текстът и нотите на новия туристически марш са
отпечатани в сп. „Български турист”, №2, с. 27.

Голямата любов към природата и туризма Беню Цонев предава на децата си.
Синът му Драгомир дълги години е бил председател на Юношеския туристически
съюз (1921-1922 и 1925-1927 г)
В бр. 50 от 1 август 1937 г. в. „Стремление” пише: „Научаваме, че проф. Беню Цонев
е подарил къщицата си на туристическото дружество”, която става клуб на юношите
туристи

Непознатият Беню Цонев

Ние познаваме Беню Цонев предимно като професор и академик, като виден
български учен. Той е първият историк на българския език, най-активният радетел
за демократичен и достъпен правопис и т.н. Но това далеч не е всичко, което трябва
да знаем за него. За съжаление за мнозина и днес все още Б. Цонев е непознат като
поет, преводач, литературен историк и критик. А и на литературно поле той оставя
видими следи.

Като редактор и литературен критик Б. Цонев е истински професионалист.
Високата му образованост, солидната му култура, познанията му върху световната
литература му позволяват да прави верни, обективни оценки и анализи на
литературните прояви у нас от края на XIX в. и през XX в. По всичко личи, че е бил
надарен с прозорливост, защото преценките му се потвърждават и от бъдещото
развитие на отделни автори. Още като студент в Лайпциг, в писмо до Ив.
Шишманов Цонев му съобщава, че е прочел „Под игото” на Вазов. Като нарича
Вазов българския В. Юго, той пише следните думи: „Сега му се каням, като на
същински поет, а вярвам твърдо, че ще дойде време, когато ще го обожаваме синца”
(това е през 1890 г.)

От 1891 г. насетне почти всичко, публикувано от Вазов, получава незабавна
оценка и от Б. Цонев. Въпреки пристрастието си към народния поет, въпреки че „му
се кланя”, анализите и оценките му са професионални и обективни.

Значение за нашата литературна история има писаното от Б. Цонев не само
върху Вазовото творчество. Доста любопитни и поучителни мисли откриваме и в
рецензиите му за П. Ю. Тодоров, Д. Т. Страшимиров, К. Величков, К. Христов, Т.
Влайков и др. В тях критикът подчертава естетическата и нравствена функция на
художествената литература в живота на народа.

Може би малцина днес знаят, че Б. Цонев е първият редактор и издател на
знаменития Алеков пътепис „До Чикаго и назад”. В предговора към „Съчинения на
Алеко Константинов, книга втора” (С., 1903) той изповядва следното: „Алековите
пътни бележки „До Чикаго и назад” излязоха най-напред в „Български преглед” и
минаха през моя редакция. Помня още хубаво, как отидох един неделен ден през м.
октомври 1898 г. у Алека да му искам обобщение за „Б. пр.” бележки за Чикаго. Той
ми ги даде с едно скромно извинение, че ги набързо писал, че не са още огледани и
пр. И аз наистина си помислих, че и тия пътни бележки ще са досадни и развлечени
като много други. Но какво беше учудването ми, когато си отидох и седнах да ги
чета! Не станах от мястото си, докато не ги изчетох, толкова ме увлякоха! Разбира
се, че без поправки не мина, ала трябва да призная, че тия поправки не засягаха
толкова стилната страна... Преди всичко измених заглавието на тия пътни бележки,
което ми се стори дълго и многоглаголно; то гласеше първоначално тъй: „От София
през Париж до Чикаго и обратно”, а аз му дадох по-кратка форма: „До Чикаго и
назад”

Любима за Цонев литературна дейност са и преводите от чужди езици на
български. Това е може би най-неизяснената част от неговото творчество, защото
някои от преводите, които бихме приели, че са негови, не са подписани. Още в
първата книжка на сп. „Български преглед” се появява неговият превод на баладата
„Змейски цар” от Гьоте (литературната критика приема, че по-сполучливи преводи

на тази балада правят след Цонев Й. Фаденхехт – „Горски цар” и Пенчо Славейков –
„Царят на вилите”)

В сп. Денница” е поместен Цоневият превод на „Тъкачите” от Хайне.
От френски език Цонев превежда произведения на Мопасан, Е. Зола, А. Доде,
В. Юго.
От руски превежда Чеховия разказ „Мужици”, а вероятно е превеждал и други
негови разкази.
От хърватски език превежда П. Прерадович и А. Тресич-Павичич.
Литературнокритическата, културноинформационната и изобщо
журналистическата дейност на Б. Цонев обхваща широк кръг от теми и проблеми.
Неговото внимание се спира не само върху произведенията на утвърдени писатели и
поети. Цонев се стреми да обхване литературния и периодичния печат по-пълно.
С особена загриженост следи изданията, предназначени за ученици. Периодично той
прави преглед на художественото, научното и езиковото състояние на тези
списания. Такова е било напр. сп „Извор” за което той пише: „Без заобиколки ще
кажем, че „Извор” заема първо място между няколкото наши ученически списания...
Относно формата редакцията нека се старае, щото езикът на статиите да бъде чист,
гладък и понятен български език – без чужди думи и конструкции” (Български
преглед, 1894, №1)
От погледа му не убягва дори предназначеното за земеделските стопани сп.
„Целина”: „Ето едно българско списание, което ще разгърне всеки с радост и ще
чете с благодарност. В него българският земеделец и при слабото си образование ще
намери духовна храна и поучение” (Български преглед, 1893, №2).
Критическите статии и отзиви на Б. Цонев в литературния ни печат са винаги
пропити от уравновесен и сдържан тон, но езикът им е изразителен, образен и в
същото време много точен. Рядко критикът Цонев се поддава на емоционални
изблици, макар че сам пише в една рецензия – „перото е днес по-силно и от меч”
„Добронамереният” тон на Цоневите критики е преценяван и възприеман на
времето си различно. Като го свързват изобщо с благия му характер, някои мислят,
че Б. Цонев не е способен да изобличава или да отрича слаби литературни творби. Д.
Благоев напр. не приема възгледа на Б. Цонев, че критиката е длъжна да посочва
както недостатъците, така и доброто, ценното в литературата. За Благоев това е
„средна критика” или израз на „народното гледище” в критиката, това е „блага
критика” (Д. Благоев. Литературната критика у нас. – сп. Ново време, 1900, №9)
Ние днес нямаме никакво основание да мислим, че Б. Цонев е бил необективен
критик, или че е служил на „нечия” кауза. Нищо подобно. Както научната, така и
литературната му дейност са подчинени на културния и духовния прогрес на нашия
народ. И в науката, и в литературата Цонев е патриот, а по думите на Ст. Младенов
– и „славянофил” в най-положителния смисъл на това понятие. И днес критиката
може да черпи от него вдъхновение за обективност, принципност и морална чистота.

Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” – Ловеч
Отдел „Краезнание”
Изготвили: Албена Йончева, Камелия Лалова

www.liblovech.bg