Световната конспирация срещу здравето - Д-р Атанас Гълъбов

Приблизително 15 000 нови се пускат всяка година на пазара, а около 12 000 се изтеглят,
защото впоследствие се е оказало, че предизвикват сериозни за здравето вредни ефекти
или смърт!

Проучвания, извършени през 90-те, доказват, че в САЩ поне 180 000
души умират годишно в резултат на ятрогенно предизвикана смърт. По данни
на FDA само през 1978 г. 1,5 млн. американци са били хоспитализирани в
резултат на "лечение" с медикаменти. Около 30% от тези хора са били
допълнително увредени от терапията в болниците! Нозокомиалните
инфекции32 вземат годишно около 20 000 Жертви в САЩ. Цената, свързана с
тяхното лечение е около 4,5 млрд. USD. През последните 20 години
вътреболничните инфекции са се увеличили с 36%. Една от причините е, че
множество микроби са развили резистентност към съществуващите
антибиотици. Средно всеки един на 500 приети в болница умира в резултат на
медицинска грешка. На някои места обаче съотношението достига дори до
1 към 200. За сравнение шансът човек да загине в самолетна катастрофа е 1
към 8 милиона, а при автопроизшествия по пътищата на САЩ загиват
годишно средно около 43 500 души.

Както заявява Уилям Ричардсън, председателят на групата, извършила задълбочено
проучване по проблема с ятрогенните заболявания, и президент на Фондация "Келог" в
Бетъл Крийк, Мичиган, "тези зашеметяващо високи стойности... са неприемливи за една
медицинска система, чието първо обещание е “да не вреди”".

Според Националната одитна служба на Великобритания около 100 000 души всяка
година се разболяват от вътреболнични инфекции, които пряко водят до около 5000
смъртни случая и допринасят за около още 15 000.

Проф. Лусиън Лийп, детски хирург и преподавател в Харвард, смята, че
"здравеопазването е огромна индустрия и ятрогенните усложнения са проблем номер
едно".

Проф. Бертранд Бел от медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк: "Всеки
ден в болниците се убиват хора. Това се случва във всяка болница в САЩ. Но
обществеността не го знае."

Според лекари, заемащи най-високи длъжности в университети из цялата страна,
медицинските грешки са сериозен проблем във всички болници в САЩ. (Това се отнася и
за останалите индустриализирани държави.)

"Факт е, че ние извършваме хиляди грешки ежедневно в национален мащаб",
заявява Дейвид Неш, заместник-декан и директор на Службата по здравна политика и
клинични резултати при университета "Томас Джеферсън".

От векове има вицове за лекарските грешки, но с технизирането и химизирането на
медицината, те стават все повече и едва ли имаме повод за смях. Неизбежно е и най-
опитният и съвестен лекар да е допускал грешки в практиката си и то нееднократно!
Нерядко това не зависи от неговите знания или благородни намерения, а от различни
други условия, включително и от страна на самия пациент. Има, разбира се, и определен
процент грешки, които се правят поради явно незнание и пропуски в медицинската

32 Т.е. тези, които се развиват, докато човекът е на лечение или изследване в болница.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 101

подготовка или немарливост. Според публикации в американския печат хирургическите
грешки представляват най-голям процент - около 48.

Много от грешките изобщо дори не се забелязват или докладват. Д-р Лейтън Клъф
от Австралия Коментира: "Националните здравни статистики не отразяват степента на
проблема с ятрогенните заболявания. В смъртния акт може да пише например, че болният
е починал от бъбречна недостатъчност, но не се отразява фактът, че това усложнение е
настъпило вследствие на даден медикамент... Лекарите понастоящем не са задължени да
докладват наблюдаваните от тях случаи на заболяване, провокирано от медикаменти."

Част от тези проблеми се предизвикват от огромното разнообразие използвани
синтетични лекарствени препарати, страничните ефекти, които дават, и взаимодействията
между тях, които не могат да бъдат предвидени. Често самите лекари, които приемат нови
пациенти в болниците, не знаят какви медикаменти е приемал или приема човекът. Децата
и възрастните хора са особено изложени на риск във връзка с неточно определена доза или
неправилно назначено лекарство. Понякога и сестрите дават погрешни лекарства или
инжекции.

Не трябва да се забравя, че хората се лекуват не само в болниците, но и извън тях.
Според едно изследване в старчески домове за всеки долар за назначен лекарствен
препарат е изразходван по 1 долар и 33 цента за лечение на ятрогенното заболяване, което
е възникнало от приложението му.

За да се бори с проблема предписване на грешен медикамент на човек, за когото не
е предназначен, през 2000 г. американското правителство обяви, че ще направи основен
ремонт на написаните с дребен шрифт предупреждения за страничните ефекти и
противопоказания, с които се предполага, че лекарите трябва да се запознаят, за да
предпазват хората от назначаването на опасни лекарствени средства. Допускайки, че
поради голямата си заетост твърде малко медици четат тази част от указанията, а разчитат
само на обясненията на агентите на фирмите, които обаче въобще не наблягат на
рисковете, FDA смята чрез нововъведението да даде възможност на лекаря за половин
минута да види най-значителните странични ефекти и противопоказания. Но това, разбира
се, е само палиативна мярка, тъй като истинската причина остава недокосната, а именно -
прекаленото използване на медикаменти и вредната философия, която господства по този
въпрос!

Друг голям проблем са рецептите. Проучване на фармацевти в Масачузетс
показало, че около 2,4 млн. медикаментозни предписания са изпълнени погрешно в
аптеките. През 1998 а. са изпълнени общо около 2,5 млрд. рецепти на 270 млн. население,
като това прави средно по 9,2 на човек! Освен това голям брой медикаменти се продават и
свободно, т. е. без рецепта. Чудно ли е, че фармацевтичните гиганти се опитват по всички
възможни начини да задушават естествените лечебни методи?!

Според слушания пред конгреса през 1997 г. около 51 млрд. на година струват
ятрогенните усложнения, голяма част от които са предотвратими. В същото време
похарчените пари в последно време за здравеопазването са около 1,2 трилиона USD на
година, което представлява 14% от брутния национален продукт.

В другите индустриализирани страни тенденцията също е за непрекъснато
увеличаване на разходите за здравеопазване Според статия в "Бюлетин" от 24.03.1992г. в
Австралия например се изписват два пъти повече антибиотици, отколкото в Швеция и още
повече, отколкото в САЩ и Великобритания. Според доклад на Националната здравна
стратегия през 1992 г. са били направени 180 млн. рецептурни предписания. Това пред-
ставлява 640% увеличение в сравнение с 1949 г., като нарастването не спира дотук! За

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 102

1991 г. в Австралия за медикаменти, изписани с рецепта са похарчени 2 млрд. USD, а за
такива, които се отпускат без рецепта, 1,4 млрд. USD!

Здравните власти не само че недооценяват проблема със страничните ефекти на
фармацевтичните лекарствени средства, но се опитват да заблудят лековерната
общественост, че медикаментозно-предизвиканите заболявания се дължат изключително
на неправилна употреба и приложение и така прехвърлят това бреме изцяло върху
предписващите лекари и дори върху самите пациенти. Целта е да се защити главният
виновник за това състояние - фармацевтичната индустрия в частност и медицинската
индустрия като цяло! Затова и официалните медицински институции пренебрегват
факта, че повечето от синтетичните препарати наричани от някои "лекарства", са
вредни в своята същност независимо дали са "правилно" предписани!

По този въпрос д-р Ричард Тейлър, бивш активен член на Общество "Лекари за
реформа" и автор на книгата "Медицина извън контрол", пише: "Всъщност поради
засилващата се комплексност на медицинската технология и увеличаването на
разнообразието от химикали, предлагани за лечение, се увеличават ятрогенните
заболявания... За нещастие последните са самоподдържащи се и самоувеличаващи се.
Много ятрогенни усложнения изискват специфично лечение, което от своя страна излага
пациента на възможността за развитие на нова ятрогенна болест. Болният може дори да
получи ятрогенно усложнение в резултат на диагностична процедура или тест, която е
необходима, за да се диагностицира първоначалното медикаментозно предизвикано
заболяване. Ситуацията, при която ятрогенната болест предизвиква ново подобно
усложнение, би могла да се нарече “ятрогенеза второ ниво”. В болниците това не е рядко
явление. Възможно е дори да настъпи трето и дори четвърто ниво на ятрогенеза... Всеки
назначен медикамент, всеки извършен диагностичен тест, всяка оперативна интервенция
носят със себе си риска от ятрогенни усложнения. На колкото повече медикаменти,
тестове и оперативни вмешателства е подложен пациентът, толкова по-вероятно е да
развие ятрогенно заболяване. Поради съществуващото на настоящия етап фрагментиране
на медицинската помощ, при която всеки специалист обръща внимание само на
съответната органна система, цялостният риск, на който е изложен пациентът вследствие
на това често се забравя."

Още през 1966 г. д-р Бийти и д-р Петерсдорф пишат в "Анали на вътрешната
медицина": "Трябва да се посочи, че ятрогенните проблеми са кумулативни и в усилието
си да се измъкне от усложненията на диагнозата и терапията лекарят може допълнително
да утежни проблема, бидейки принуден да предприеме действия, сами по себе си
рискови."

Най-сигурният начин да се намалят грешките е да се изчисти максимално
здравеопазването от многобройните безполезни, а често и вредни и същевременно скъпи
и като цена, и за здравето медикаменти и от опасни, и ненужно прилагани диагностични
процедури и хирургически интервенции. Защото огромната част от грешките са
резултат на създадената система на функциониране на болниците, клиниките,
здравното осигуряване и въобще на здравеопазването като цяло. Колкото по-сложно
изградена е една социална система, толкова повече се увеличава вероятността от грешки и
толкова по-лесно се манипулира.

Много лекарства имат подобни имена и могат да бъдат объркани както от лекарите,
така и от сестрите и пациентите. Непрекъснато излизат нови и нови медикаменти, а
лекарите не получават достатъчно достоверна информация за повечето от тях и не могат да

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 103

се ориентират в това море от синтетични боклуци.

Не трябва да се забравя и фактът, че медикаментите могат не само да
предизвикват заболяване сами по себе си, но и допълнително да маскират симптомите на
оригиналната болест, превръщайки я в хронична, като така правят истинското й
лечение още по-трудно!

Трябва да се знае, че голяма част от хората се раждат здрави. Ако се хранят
правилно, съблюдават хигиена и разумен начин на живот и не им се пречи чрез всякакви
наложени "здравословни" мероприятия, като например ваксинации, могат да останат
здрави до дълбока старост. В повечето случаи на заболяване здравият организъм може да
се справи сам без външна намеса или само с незначителна такава, която може да се
ограничи главно до природни лечебни методи.

Много интересно явление е наблюдавано досега в различни държави
при провеждане на стачки от лекари. Например при едномесечна стачка на
медици в Израел през 1973 г. смъртността в национален мащаб достигнала
най-ниското си равнище. Според сведения на Йерусалимското погребално
общество смъртните случаи намалели почти наполовина! През 1976 г. в
Богота, столицата на Колумбия, лекарите стачкували 52 дена и според
официалните статистики смъртността спаднала с 35%! Подобни събития се
случили няколко години по-късно в Калифорния и Великобритания.

Според проучване на СDС и след анализиране на десетте водещи причини, които
определят намаляването на заболеваемостта и смъртността се установява, че на първо
място е начинът на живот, следван от факторите на околната среда,
наследствеността и едва на четвърто място идва напредъкът в медицината! Според
анализ на проф. Томас Макхьн от бирмингамския университет медицината е играла много
малка роля в удължаването на живота във Великобритания през последните столетия, като
най-много за това са допринесли подобренията в хигиената и храненето. Учените Джон
МакКинли и Соня МакКинли идват до същите избоди. Те установяват, че медицинското
вмешателство в САЩ през последните 100 години има значение само между 1 и 3,5% за
удължаване на средната продължителност на живота. Тези статистики показват само едно:
здравето зависи най-вече от профилактиката чрез правилен начин на живот, хигиена и
рационално хранене!

Една основна причина, поради която здравеопазването по света, а вече и у нас, е в
това неудовлетворително състояние, е, че медицинските институции и много лекари се
оставят да бъдат купени по най-различни начини от фармацевтичната индустрия, чиято
главна цел, отново повтарям, е печалбата. В книгата си "Разногласие в медицината - девет
лекари говорят без страх", д-р Р. Менделсон заявява: "Здравеопазването в САЩ е
превърнато в многомилиарден бизнес. На него се дължат повече от 12% от брутния
национален продукт. Приходите от здравната индустрия, които понастоящем надминават
360 млрд. USD годишно, са на второ място след военната индустрия. Истинските печалби
са всъщност много по-големи... Много индустриалци, решени да спечелят от продукти,
свързани със здравеопазването, срещат една основна пречка: практикуващите лекари
представляват основните дистрибутори на тези продукти... Ако корпорациите не
контролират своите дистрибутори (лекарите), те няма да получат очакваните печалби за
своите акционери... Затова не трябва да се учудваме на факта, че висши служители на
корпорации, ориентиране към здравеопазването, са решили да привлекат лекарите в своя

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 104

лагер... Тези рекламни усилия, които започват с подаръци към практикуващите лекари и
студенти по медицина, са се превърнали в широкообхватни кампании, които моделират
начина на мислене и на поведение на медиците. Фармацевтичните компании наемат
агенти, чиято цел е да посещават лекарските кабинети и да предоставят образци от техните
медикаменти. Те описват показанията и се опитват да убедят лекарите да използват техни-
те лекарства. като всеки друг търговец те омаловажават продуктите на техните
конкуренти, като същевременно прикриват недостатъците на представяните от тях. Тези
агенти нямат медицинско или фармацевтично образование и дейността им не е регулирана
от никакви щатски или федерални закони. Независимо от липсата на медицинско
образование... търговските им кампании са толкова резултатни в САЩ, че
средноостатистическият лекар всъщност получава обучението си за медикаментите от тях.
Тази практика вече е довела до широкоразпространена прекомерна употреба на
медикаменти и от лекари в ежедневната им практика, и от неспециалистите...
Фармацевтичната индустрия съблазнява младите студенти по медицина, като им предлага
подаръци, безплатни пътувания до конференции и безплатен "образователен" материал...
На младите лекари фармацевтичните компании предлагат субсидии за
научноизследователска работа. На медицинските институти се предлагат големи суми за
провеждане на клинични опити. Фармацевтичните фирми редовно дават щедри вечери и
коктейли за лекари. Те осигуряват парични средства за построяване на сгради на болници,
медицински университети и институти за “независима” научноизследователска работа."

Фармацевтичната индустрия съвсем целенасочено е развила това огромно влияние
върху медицинските образователни институции. То е било подпомогнато от няколко
фактора. Първият е икономическият - федералните субсидии, отпускани за
научноизследователски програми, са твърде недостатъчни и на академичните учени не им
достигат средства за проекти. Второ - някои от извършващите изследванията имат личен
финансов интерес в биотехнологиите и са изкушени от възможността бързо да забогатеят.
Трето - академичните лекари обикновено имат незначителна Клинична практика. В
университета те са специалисти по екзотични болести, крайни състояния или животински
модели, но нямат опит от работа с хронично болни хора и техните ежедневни проблеми и
нужди или с ранни симптоми, подсказващи за сериозни заболявания. И тъй като
академичният лекар не зависи от добрата воля на пациента, за да преживява, здравето на
последния е второстепенен фактор за него. Всички тези причини го правят слаб оценител
на ефикасността на лечението, което предлага, и доброволен заложник на медицинската
индустрия. Впоследствие, за да рекламират своята стока по-ефикасно, фармацевтичните
компании използват имена на известни учени като етикет за качество. Според д-р Р.
Менделсон "практикуващите лекари повече не са свободни да избират лечебния план, кой-
то би бил най-подходящ за вас, а са принудени да следват предписанията на лекари, чиито
мотиви и връзки (с медицинската индустрия) са такива, че техните решения може да не са
в най-добър ваш интерес".

Защо, може би да се запитате, не чувате и не четете в медиите за тази глобална
конспирация? Ето ви отговора на Джон Суинтън, бивш завеждащ личен състав на "Ню
Йорк таймс" и един от най-уважаваните американски вестникарски журналисти. Наричан
от своите колеги "деканът на своята професия", Суинтън бил помолен да вдигне тост през
1953 г. пред "Ню Йорк прес Клъб", при който той прави много важно и разкриващо

изявление: "На днешно време в Америка няма такова нещо като свободен
печат. Вие го знаете и аз го знам. Няма нито един от вас, който да смее да

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 105

напише своето честно виждане, а ако го направите, знаете предварително, че
то няма да види бял сват. На мен ми плащат всяка седмица, за да не изказвам
откровено мнението си във вестника, за който работя. Други от вас са в
подобна позиция като мен и всеки, който е достатъчно глупав, за да си дава
честните мнения, ще бъде скоро на улицата и ще си търси друга работа...
Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да
изопачава фактите, да клевети и злослови... и да продава страната си и расата
си за насъщния си. Вие го знаете и аз го знам и що за дивотия е този тост за
независимата преса? Ние сме инструменти и васали на богаташите зад
кулисите. Ние сме марионетките - те дърпат конците, а ние танцуваме.
Нашите таланти и възможности и нашият живот са собственост на други
хора. Ние сме интелектуални проститутки."

Изказванията и на други видни журналисти подкрепят изявлението на Дж. Суинтън.
Ричард Сейлънт, бивш президент на Си Би Ес нюз, заявява: "Нашата работа е да дадем на
хората не това, което искат, а това, което ние решим, че трябва."

Първата важна задача на медицинската индустрия в световен мащаб е да потиска
чрез всички възможни средства каквато и да е информация за надеждно и евтино
природно лечение, а втората - да поддържа заблудата, че патентоваемите синтетични
медикаменти са отговорът на човешките страдания. Преди няколкостотин години
католическата църква натрупала огромно богатство, продавайки индулгенции на
вярващите, като им обещавала, че така ще си "спасят" душите. Но след това тази лъжа
станала явна. Днес фармацевтичните картели печелят милиарди като използват подобна
схема - те се опитват да ви продадат своите продукти като "здравни индулгенции",
подхранвайки измамата, че с тях си купувате здраве.

Здравето е основно човешко право, както и достъпът до всеки метод, който може да
помогне то да бъде постигнато или възстановено. Никоя фармацевтична компания,
организация или правителство нямат правото да ограничават разпространението на
информация за ползите от профилактичните мерки и естествените методи на лечение и
всяка страна в света би трябвало да съобрази законодателството си с тези основни
положения.

Медицинската научноизследователска дейност би трябвало да бъде под обществен
контрол, както и политическата такава, и то не само на думи. Парите на данъкоплатците
трябва да се използват преди всичко за развиването на профилактични мерки и
унищожаването на условията за развитието на определени болести, а не за
медикаменти, които само облекчават временно симптомите, без да лекуват, и
същевременно предизвикват многобройни странични ефекти или преждевременна смърт.

Фармацевтичният картел, въпреки някои свои неуспехи напоследък с прокарването
на определени закони в отделни страни, не се предава. Сега се опитва да извива ръцете на
националните правителства и международните парламентарни органи. Напоследък беше
направен опит да се прокара в британския парламент закон под името МLХ 249, който
предвижда да се смята за престъпление разпространяването на информация за какъвто и да
е естествен профилактичен или терапевтичен метод. И не само това, а да се даде
юридическа власт на фармацевтичната индустрия да отсъжда и наказва сама всички
"престъпления" в нарушение на предложения от нея закон!

По-долу предлагам на вашето внимание няколко примера на ятрогенеза с

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 106

дълготрайни последствия.
През 1997 г. от пазара са изтеглени медикаментите за отслабване фенфлурамин и

дексфенфлурамин, след като се установява, че те са довели при много хора до сериозни
необратими сърдечни поражения и дори до смъртни случаи, когато са използвани заедно с
друго лекарствено средство - фентермин. Тази комбинация наричана фен-фен е била
широко рекламирана и предписвана на хора, искали да отслабнат. Заведени са дела за
стотици милиони долари срещу производителя.

Нестероидните противовъзпалителни (НП) са твърде популярни медикаменти
сред медиците и са широко използвани и при артрит. Според публикация в "Америкън
джърнъл ъф медисин" на учения д-р Г. Сингх от Станфордския университет: "Дори една
умерена преценка показва, че около 107 000 пациенти се хоспитализират годишно във
връзка със стомашно-чревни усложнения, възникнали от приемането на НП и поне 16 500
смъртни случая годишно се дължат на тях, и то само сред артритно болните пациенти."

Талидомидът е синтезиран в Германия през 1954 г. при една програма за
получаване на антихистаминови медикаменти за лечение на алергии. От тестовете
установили, че освен известни противовъзпалителни свойства новият препарат имал и
ясно изразено сънотворно действие.

През 1958 г. талидомидът навлиза в масова употреба в Европа, Южна Америка и
Австралия. Буквално тонове от този препарат са били произведени и предписани.
Медикаментът е бил назначаван и на бременни жени за сутрешното гадене и повръщане,
когато имало такива.

На 16 декември 1961 г. д-р МакБрайд, австралийски гинеколог, публикува
съобщение в "Лансет", в което отбелязва, че бебета, родени от жени, приемали талидомид
по време на бременността, имат характерни деформации на крайниците. След 5 месеца
друго съобщение в същото медицинско списание заявява, че талидомид, даван на
бременни зайци, предизвиква подобни уродства в крайниците на новородените.
Препаратът е изтеглен от пазара, но пораженията вече са нанесени.

Механизмът, по който талидомидът причинява вътреутробни дефекти, не е разгадан
и до днес. Установено е, че този негов ефект се изявява между 21-вия и 33-ия ден от
бременността като тератогенността не се влияе от дозата. При 80% от новородените, при
които майките са го вземали в критичния период, се наблюдавали малформации.
Пораженията са били предимно на горните крайници - от видоизменени като плавници до
липсващи пръсти на ръцете или цели ръце. Понякога са били засегнати по подобен начин и
краката, а в много от случаите имало и допълнителни дефекти - вродени сърдечни пороци,
черепни малформации, лицеви парализи, увреждания на пикочополовата система и др.

Децата, станали известни като "талидомидовите бебета", според някои автори са
около 10 000. За тях са създадени в някои страни асоциации, които да ги подпомагат, но
това едва ли е направило техния живот и този на родителите им по-щастлив.

В периода 1957 - 1970 г. в определени малки райони в Япония възникват епидемии
от заболяване, което донякъде приличало на полиомиелит и протичало със слабост,
парализи и слепота, и на което било дадено името полуостра миелооптиконевропатия.
Повече от 15 години усилията да се изолира някакъв вирус или бактерия като евентуален
причинител за развитието му остават неуспешни.

Още при първите случаи е наблюдавана особена закономерност на проява на
болестта: стомашни болки с разстройство, понякога придружено с кървене, след което се
изявяват и симптомите от страна на нервната система. До 1964 г. жертвите достигнали 161
души - твърде много за тези слабо населени райони. Понякога заболявали по няколко

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 107

души от семейство. Обикновено най-много случаи имало в края на лятото, затова учените
решили, че може би причинителят се пренася от някакви насекоми. Но интересното било,
че болестта се срещала най-рядко сред малките деца, а най-често сред жените на средна
възраст, което все пак било странно за инфекциозно заболяване. При фермерите, които
работели с повече пестициди, се наблюдавала по-рядко, но имало доста случаи сред
лекарите. При изследванията в кръвта и урината не се откривали патологични промени, а
освен това не се проявявали треска или обриви, които непряко да показват наличието на
някакъв патогенен микроб в организма.

Епидемията дори заплашвала да застраши олимпийските игри в Япония през 1964
г., тъй като никой не можел да открие от какво се причинява болестта и с какво съответно
да се лекува.

През май 1964 г. японското правителство отпуска средства и назначава комисия за
проучване под ръководството на проф. Магоджиро Маекава от университета в Киото. В
екипа бил включен и един от първите, които се сблъскали с новото заболяване, Рейсаку
Коно, високоуважаван вирусолог, за когото отново ще стане дума след малко.

Същата година Масахиса Шингу, вирусолог от университета в Куруме и също член
на комисията, оповестява, че е открил вирус в изпражненията на болни от SMON, който
той класифицирал като еховирус. Различни еховируси са известни с това, че могат да
инфектират чревната лигавица, и Шингу решил, че има данни за такава инфекция. Той
изказал твърдението, че вероятно този микроорганизъм атакува впоследствие нервната
система подобно на полиомиелитния вирус и води до развитието на заболяването. Той
публикувал своето "откритие" през 1965 г., като твърдял, че причината за заболяването е
вече установена.

Но Рейсаку Коно приел с голяма предпазливост съобщението на Шингу. В
продължение на почти три години той изследвал пациенти със SMON, но не установил
наличието на еховируса, както и не успял да събере доказателства, че пациентите изобщо
преди това са били инфектирани с него.

В същото време Маекава и други изследователи от комисията направили
изненадващо откритие, на което обаче за съжаление било обърнато много малко внимание.
Те установили, че на около половината от заболелите е било предписвано едно лекарство
против разстройство, известно под името ентеровиоформ, а на другата половина -
лекарството емаформ. И двата медикамента били назначавани при проблеми с
храносмилатения тракт - такива, каквито се изявявали при началните симптоми на
синдрома SMON. Естествено възникнало подозрение, че може би тези препарати имат
някакво отношение към заболяването, но комисията, съсредоточена върху идеята за
вирусната етиология, бързо отхвърлила това предположение, като отбелязала, че две
различни лекарства не могат да предизвикат една и съща болест. Същевременно до края на
1966 г. случаите вече станали 2000.

През 1967 г. комисията била разпусната, без да бъде установена причината. Но
почти веднага след това в две селски области в префектура Окаяма започнала нова вълна
от заболяването. Много възрастни жени и някои мъже в тридесетте били приети в
съседните болници, като през 1971 г. заболелите представлявали почти 3% от населението
на областта. Междувременно през 1968 г. бил открит коксакивирус в един от пациентите,
но това се оказало фалшива тревога - впоследствие се установило, че е станало случайно
лабораторно замърсяване на пробата.

През 1969 а. японското здравно министерство, разтревожено от разрастването на
епидемията, назначава нова комисия с десетократно по-висок бюджет в сравнение с 1964 г.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 108

- най-голямата комисия изобщо създавана за проучването само на едно заболяване. За
ръководител бил назначен този път Рейсаку Коно, който бил отворен за алтернативни идеи
относно възможната причина за заболяването. Той разделил на четири части работния
екип, в който влизали 40 от най-известните японски специалисти в различни области на
медицинската наука.

По това време в световната специализирана литература се появили съобщения за т.
нар. бавни вируси, които според някои изследователи причинявали заболяване след
продължителен латентен период на престой в човешкия организъм. Коно проучил
обстойно и тази хипотеза, провеждайки съответните експерименти в продължение на три
години, като дори помолил за съдействие колеги от други страни, но и тук идеята за
намеса на някакъв микроб ударила на камък.

Част от учените в екипа започнали да търсят бактерия като евентуален причинител,
но това също не довело до никакъв резултат.

За щастие някои от участниците в разследването не били заслепени от вирусната
етиология и именно те преоткрили това, което било установено при проучванията на
предишната комисия, но на което тя не обърнала нужното внимание. Фармакологът Бепу,
посещавайки силно засегнатата област Окаяма през 1969 г., за да проучва причините за
разрастващата се епидемия, забелязва, че болните са приемали определени медикаменти,
за да лекуват разстройство. Но за разлика от екипа на Маекава той проучва въпроса по-
задълбочено и установява, че двете лекарства - ентеровиоформ и емаформ, именно тези,
които са били предписвани срещу диария, са различи търговски наименования на една и
съща субстанция - клиоквинол. Именно тези два медикамента били давани, понякога в
големи количества, на хора с разстройство и дизентерия.

Бепу направил експеримент с мишки, очаквайки да види неврологична
симптоматика, подобна на тази при SMON, но с известно разочарование установил, че
животните умрели и прибързано решил, че може би се е заблудил със заключението си.

През същата 1969 г., проучвайки събраните данни от различни лекари и болници,
комисията се натъкнала на един особен факт - някои от пациентите били описани със
странен зелен налеп по езика - симптом, на който до този момент не било обърнато
внимание. Първоначално сред учените възникнала идеята, че вероятно този цвят се дължи
на определен тип бактерия, която може да произвежда зелени пигменти. Но хипотезата не
била потвърдена. Междувременно постъпили данни, че при някои пациенти урината също
е с подобен цвят. След химично изследване се установило, че това е променена форма на
клиоквинол!

Клиоквинол, продукт на фармацевтична компания Циба-Гайги, се продавал от
години. Смятало се, че той само преминава през червата, убивайки причинителя на
дизентерията, без да се абсорбира в тялото. Но наличието му в урината и на езика на
болните опровергавало тази теория. Съответно възникнало силното подозрение, че
болестта е причинена от това вещество, а не от вирус. Този въпрос вълнувал извънредно
много Тадао Цубаки, професор по неврология в университета в Ниигита, който се заел да
събере неопровержими доказателства, за да потвърди или да обори тази хипотеза.
Междувременно привържениците на вирусната етиология не били очаровани от
развитието на нещата. Опозицията към становището на проф. Цубаки се засилвала и от
факта, че клиоквинолът бил масово изписван от лекарите, които сега не можели да се
примирят с разкритието, че може би са влошавали състоянието на пациентите. Разбира се,
те не са и подозирали какво става всъщност, но идеята, че могат да бъдат обвинени, сама
по себе си е била предостатъчен мотив за негативното им отношение към теорията за

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 109

ятрогенната генеза на заболяването. Това вещество било давано на хора с разстройство и
коремни болки, но се оказало, че самото то предизвиква стомашно-чревни проблеми и
колики. Лекарите, неосведомени за тези странични ефекти, са го назначавали в много
случаи във все по-големи дози с презумпцията да лекуват разстройството, но всъщност са
допринасяли за задълбочаване на проблема и впоследствие се е развивала неврологична
симптоматика.

Проф. Цубаки наредил да се направи проучване в 7 болници. До юли 1970 г. той
вече бил събрал достатъчно данни, за да направи следното заключение: 96% от заболелите
са вземали клиоквинол, преди да развият SMON, а тези с най-тежките симптоми са
приемали най-високи дози. Освен това се установило, че случаите на SMON били в
синхрон с количеството на предписваните и продавани за различните периоди от време
медикаменти, които съдържали тази субстанция.

Ятрогенният произход на заболяването обяснява и странните му и необясними
характеристики, които всъщност били свързани с особеностите на приема на клиоквинол -
в по-малки дози от децата - затова при тях имало най-малко поражения; често в цели
фамилии, в които имало дизентерия или разстройство, както и в семействата на лекари,
тъй като те самите често разчитали на този медикамент при подобни стомашно-чревни
оплаквания. Освен това се установило, че епидемията започнала съвсем скоро след като
двата препарата ентеровиоформ и емаформ били одобрени за производство в Япония.

През януари 1970 г. имало нови 36 случая на SMON и още 70 през юли, затова
японското здравно министерство решило да доведе до знанието на лекарите разкритията и
да ги огласи в пресата. На 8 септември японското правителство забранило изобщо
продажбата на клиоквинол. През цялата следваща година имало само 36 случая на SMON,
през 1972 г. - 3, а през 1973 -само 1. С това епидемията свършила!

Изследванията върху тази субстанция с животни продължили през следващите
години и безспорният му невротоксичен ефект бил доказан. За мишки той бил толкова
отровен, че при тях нямало време да се проявят никакви неврологични симптоми - те
просто умирали (спомнете си за опита, извършен от фармаколога Бепу). Междувременно
се установило, че и в други страни по света са съобщавани от лекари подобни случаи, но
без епидемичен характер. В Япония клиоквинолът е бил предписван масово и в големи
дози, като нерядко болните са приемали и други медикаменти. Здравнозастрахователната
политика на японското правителство стимулирала предписването на повече лекарства,
като заплащането на лекаря се определяло главно по този показател! В резултат на това
процентът на здравноосигурителния бюджет скочил от 26 за 1961 г. до 40 за 1971 г. -
цифра, превишаваща значително тези в другите страни. Имало е пациенти, които са
приемали от клиоквинола по няколкостотин грама в продължение на няколко месеца,
докато в други страни по света той е бил сравнително рядко назначаван и в по-малки
количества.

SMON е типичен пример за ятрогенно заболяване. Ето до какво може да доведат
фармацевтичните "магически хапове" и погрешната здравна стратегия и политика.
Еднопосочността на мислене на някои учени допълнително забавила разкрива нето на
истинската причина. Както Р. Коно сполучливо отбелязва: "Ние все още сме здраво в
хватката на откритията и теориите на Пастьор и Кох." Във всеки случай вирусолозите
получили урок, а епидемията била прекратена.

Рекапитулацията била 11 007 жертви, от които няколко хиляди починали, а
останалите трайно увредени, години изследователски труд и много средства. След като
разбрали, че още преди това Циба-Гайги е получавала сведения, разкриващи токсичността

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 110

на клиоквинола, разгневени потърпевши завели дело срещу компанията, японското
правителство, 14 дистрибутори на медикаментите и 23 болници и лекари. Ето какво казва
Ецуро Тоцука, един от адвокатите на пострадалите: "Ние бяхме единствените, които
събирахме информация извън Япония и канехме чуждестранни експерти, за да
свидетелстват в съда. Установихме, че FDAА в САЩ е ограничила употребата на
клиоквинол още 10 години преди това да стане в Япония. Ние открихме лекари от
чужбина, които са докладвали и преди странични ефекти от употребата му. Но Циба-Гайги
осъществи връзка с тях и ги убеди с изключение на един или двама да не ни оказват
съдействие... Компанията беше поканила някои от тях на почивка, а други да посетят
главното й представителство... Ние разбрахме, че те са възнаградени, за да не кажат нищо."

Днес мнозинството учени и лекари, да не говорим за обикновените хора извън
Япония, не са чували за цялата тази история.

Хормоналните препарати и особено свързаните с предпазване от забременяване
днес вече са масово изписвани и у нас. Тази мода също има своите вредни последствия.
Ето някои от страничните им ефекти: увеличен риск от развитие на тромбози, повишаване
на кръвното налягане, увеличаване на телесното тегло (често наблюдавано явление),
отоци, акне, разстройства на функцията на щитовидната жлеза, възникване на спонтанни
маточни кръвотечения, нервно-вегетативни разстройства - главоболие, мигрена, депресия,
умора и др. Противопоказанията биха заели половин страница, затова няма да изброявам
всички. Намесата в хормоналния баланс на организма може да има трайни отрицателни
последици и такава не е желателно да се осъществява, без да има изрична нужда от
това и то едва след като са опитани всички естествени средства на лечение и ако те не
са дали резултат.

През 40-те години в САЩ масово е бил предписван на млади жени хормоналният
препарат диетилстилвестрол (ДЕС). Бомбата избухва десетина години по-късно, когато
изведнъж рязко нарастват случаите на изключително редкия по принцип рак на
влагалището при малки момичета. Оказва се, че заболелите са родени от майки, приемали
ДЕС. Само в документацията на д-р Хърбст, според д-р Р. Менделсон, има описани 300
подобни случая.

Контрацептивното средство норплант е на второ място по докладвани странични
ефекти след антидепресанта прозак (вж. при "Антидепресанти") и затова Институтът за
изследване на населението попълва официална петиция до FDA, за да иска спиране на
продажбите му.

Норплант е създаден от ембриолога Шелдън Сегал с финансовата помощ на
фондация "Рокфелер". Той е производство на Wyeth-Ayerst и е бил одобрен за употреба в
САЩ от FDA на 10 декември 1990 г. Състои се от 6 малки капсулки, пълни със синтетичен
прогестерон - левоноргестрел. Те се поставят подкожно на мишницата на жената, за да я
предпазват от забременяване за срок до 5 години. Според изчисления около 1 млн.
американки и около 2,5 млн. жени от други части на света са имплантирани с норплант.
Поставянето и махането му струва между 300 и 600 USD.

Тестуването на норплант започва през 1972 г. в разбиващите се страни - Хаити,
Бразилия, Индонезия, Бангладеш, Ямайка, Чили и Доминиканската република. В
стряскащо документално предаване - "Човешката лаборатория", излъчено по ВВС, се
излага непрофесионалният начин, по който са били извършени клиничните експерименти с
препарата в Бангладеш и Хаити, като са били нарушени международните норми за
подобни изпитания. Предаването е било осъществено през 1995 г. и излъчено във
Великобритания, но не и в САЩ.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 111

Във филма жени, участвали в опита, свидетелстват за тежки странични ефекти,
проявили се след поставянето на контрацептива. Те не са били предупредени за
експерименталния характер на проучването, нито за възможните рискове. На тях дори им
било отказано махането на имплантанта.

До днес хиляди дела са заведени в САЩ срещу фирмата производител от жени,
изпитали според тях сериозни странични ефекти от поставянето на норплант, включително
и ослепяване.

Антидепресанти и психостимуланти
Последните десетина години често чуваме за масови убийства и въоръжени
престъпления в САЩ, извършени както от възрастни хора, така и от деца, които никога
дотогава не са проявявали агресивно поведение и не са участвали в престъпни банди.
Един ден през 1989 г. Джоузеф Уесбекър, печатарски работник в Луизвил, идва на
работното си място, убива 8 души и ранява 16 с автоматично оръжие, след което се
самоубива.
На 19 февруари 1996 г. Тими Бектън, на 10 години, използва като щит своята 3-
годишна племенничка, насочвайки пушка срещу заместник-шерифа.
През ноември 1996 г. Джули Мари Мийд се обажда на 911, молейки полицаите да
дойдат и да я застрелят, защото, ако те не го направят бързо, тя самата ще се застреля. Но
ще застреля и тях преди това. Петима полицаи пристигат само за няколко минути и я
"успокояват" с 10 куршума в главата и тялото.
На 21 май 1998 г. в Спрингфийлд, щата Орегон, 14-годишният ученик Кип Кинкел
застрелва своите родители, след което отива в училищния стол, където убива 2 и ранява 22
свои съученици.
На 24 май 1988 г. две момчета на 11 и 13 г. откриват огън от горичката,
разположена край тяхното училище. Резултатът - 5 убити и 9 ранени.
На 20 април 1999 г. двама студенти в Литълтън, Колорадо, си устройват "гърмяща
веселба" в една гимназия в покрайнините на града.
През юли 1999 г. Марк Бартон убива 13 човека в Атланта.
Повечето от извършителите ги чака доживотна присъда или смъртно наказание.
Това е само част от зловещата статистика. Но какво може да е допринесло за тези
внезапни изстъпления? Дали има нещо общо между тях?
Не можем да не допуснем и да не отбележим вредното влияние на телевизията и
киното, които предлагат насилие в изобилие; относително свободния достъп до оръжие,
липсата на подходящо образование, наличието на семейни проблеми и откъсване на децата
от семейството, икономическите затруднения, въздействието на расистки, сатанински и
други подобни култове. Но това, за което средствата за масово осведомяване, с малки
изключения, не уведомяват своите читатели, е, че всички тези деца и възрастни са
приемали психотропни медикаменти.
Нека се впуснем в едно малко разследване.
През януари 1988 г. американската фармацевтична компания Еli Lilly& Со. ("Илай
Лили") пуска на пазара своя хит - антидепресанта флуоксетин или известен още като
прозак (Ргоzас). Смята се, че е вземан досега от около 40 млн. души по света, като в
последните години се дава масово и на деца. Прозак заедно с флувоксамин, сертралин,
пароксетин, циталопрам и феварин спадат към една група - тази на т. нар. селективни
инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI33). Те избирателно потискат

33 За по-удобно ще използвам по-нататък в текста съкратеното от английски език обозначение на препаратите

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 112

обратното залавяне на серотонин в синаптичната цепка и съответно водят до повишаване
на нивото на този медиатор в мозъка.

Антидепресантът венлафаксин също потиска обратния захват на серотонина, но не
е специфичен, защото действа по същия начин и на норепинефрина, и на допамина (други
медиатори в мозъка). Според документацията на FDA има подобни странични ефекти като
прозак. Известно е, че той може да причини тревожност, безпокойство, безсъние,
анорексия, загуба на тегло и мания. След употребата му са докладвани сериозни абнормни
поведенчески и емоционални реакции - параноя, враждебност, депресия, налудни идеи,
психоза. Може да предизвика хиперактивност и спазми в различни мускулни групи, като
например тортиколис, и да доведе до сексуална дисфункция.

Но нека продължим с прозак. Известният американски психиатър Питър Брегин
казва: "У мен няма никакво съмнение, че прозак може да доведе до насилие и
самоубийство. Виждал съм много такива случаи. При един неотдавнашен клиничен
експеримент 6% от децата приемащи прозак, станаха психотични. А манийната психоза
може да доведе до насилие."

За да разберете кой е д-р Брегин, ще ви запозная накратко с неговата биография.
Дипломира се с отличие в Харвардския университет през 1958 г., след което завършва
едно от най-престижните учебни заведения в света - "Кейс уестърн ризърв скул ъв
медисин" в Кливланд. Специализира психиатрия и получава високо признание с
назначението си в Националния институт по психично здраве на САЩ. Член на
Американската психиатрична асоциация и на Кралското медицинско общество в Англия,
директор на Центъра за изучаване на психиатрия и психология, който създава през 1971 г.,
и хоноруван преподавател в университета "Джон Хопкинс". Член е на редакторския състав
на няколко медицински и специализирани психиатрични издания. Автор е на много книги
и статии в областта на психиатрията, между които "Токсична психиатрия", 1991 и "Да
отвърнеш дръзко на прозак", 1994. Заради последната и заради участието му като вещо
лице в няколко процеса срещу Еli Lilly компанията го атакува и се опитва да го
дискредитира.

През 1994 г. д-р Брегин се явява като експерт, за да свидетелства срещу Еli Lilly по
случая на Джоузеф Уесбекър, за който стана дума по-горе. Едно от предявените към
производителя на медикамента обвинения, което поддържа д-р Брегин, е, че компанията не
е направила достояние съществени научни доказателства за опасностите възникващи при
приемане на препарата, т. е. възможността да причинява изблици на насилие и да
подтиква към самоубийство. Според д-р Брегин над 160 дела са заведени срещу фирмата
производител, повечето от които за внезапно възникналите прояви на насилие към другите
или към себе си проявили се в процеса на лечение с медикамента.

Престижното британско медицинско списание "Лансет" в един от броевете си от
1990 г. предупреждава, че приемането на лекарства от групата на SSRI е свързано със
стимулирането на суицидни мисли и поведение (т.е. самоубийствени). По-късни
проучвания в Англия също потвърждават тази опасност.

Според проф. Брегин стимулиращият ефект на прозак по време на клиничните му
изпитания е бил толкова изразен, че в много случаи се е налагало да се нарушава
протоколът на опита и да се назначават на болните транквиланти или седативи, за да
потиснат тревожността и възбудата, които възниквали. В сравнение например с някои
други антидепресанти като имипрамин и амитриптилин, приемането на прозак води до 4

от тази група – SSRI

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 113

пъти по-висок риск от извършване на самоубийство.
Прозак причинява мания в малко повече от 1% от пациентите (при трицикличните

антидепресанти този процент е около 0,3). Например при мания след прием на
медикамента в 23 от 33-те докладвани случая въобще не е имало подобни епизоди преди
това. Манията често завършва с насилие и деструктивно поведение както към себе си, така
и към околните, като човекът може да изпитва параноидни налудни идеи и да проявява
силна враждебност.

Проф. Брегин: "Натрупват се все повече доказателства, че антидепресантите не са
най-доброто лечение на депресия. В същото време досега вече има натрупани достатъчно
много данни, които показват, че те често увреждат мозъка и ума, понякога предизвиквайки
сериозни и опасни поведенчески абнормни прояви, включително и насилие, насочено към
самия себе си и към другите."

Според д-р Джоузеф Тарантоло, психиатър от Вашингтон, "всички медикаменти от
групата SSRI лишават пациента от емоция". Поведение, свързано с насилие или
самоубийствени действия, са наблюдавани както още в самото начало на приемане на
прозак, така и след продължително лечение. когато наскоро говорих по този въпрос с мой
приятел лекар от чужбина, той ми каза: "И аз, и моите колеги знаем за това действие на
медикамента."

Някои от често срещаните странични ефекти на прозак включват: проблеми в
сексуалната сфера, особено при мъжете - понижено либидо, неспособност да се изпитва
оргазъм, повишено артериално налягане, кръвоизливи, втрисания, засилен апетит,
наддаване на тегло, гадене и повръщане, промени във вкусовите усещания, болки в ушите,
често уриниране. Някои по-рядко срещани или само в единични случаи са гастрит и
гастроентерит, колит, отоци по крайниците, дерматит, опадване на косата, сърцебиене,
аритмия и застойна сърдечна недостатъчност, мигрена, хипотиреоидизъм и др. Но най-
тежките нежелани реакции са: апатия, параноя, антисоциално поведение, враждебност,
тревожност, суицидни мисли, халюцинации, ирационални идеи, хистерия - въобще един
експлозивен коктейл от симптоми.

Психиатърът от Харвардския университет Мартин Тейчър заедно със своя колега
Джонатан Коул и медицинската сестра Керъл Глод публикуват през февруари 1990 г. в
престижния "Америкън джърнъл ъф сайкайътри" доклада "Възникване на интензивни
сиуцидни мисли по време на лечение с флуоксетин (прозак)". В него се разглеждат
случаите на шестима пациенти между 19 и 62 години, лекувани за депресия, които преди
започване на терапията с медикамента не са имали суицидни мисли. Авторите подробно
описват как всичките тези шест души след няколко седмици са били изцяло обхванати от
мисълта за самоубийство и изпаднали в "много интензивно и завладяващо ги напълно
състояние" - такова, каквото никога не са изпитвали когато и да било преди това. Единият
от тях си допрял заредена пушка в главата, а друг едва бил удържан да не извърши
самоосакатяващи действия. Тези суицидни мисли се задържали след прекъсване на
лечението, ако това изобщо може да бъде наречено такова, от три дена до три месеца у
различните пациенти. Д-р Тейчър пише, че този опасен страничен ефект се наблюдава при
3,5% от лекуващите се при него, които приемат прозак.

Едно по-ранно изследване, резултатите от което са публикувани в септемврийския
брой на "Джърнъл ъф Клиникъл сайкайътри" от 1989 г., показва, че петима от лекуваните
развили т. нар. акатизия - състояние, характеризиращо се с силна тревожност и моторно
безпокойство, пациентът страда от безсъние, като непрекъснато се върти в леглото и
изпитва нужда непрестанно да движи крайниците си. Според д-р Брегин това състояние би

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 114

могло да допринесе за проявата на насилствени или себедеструктивни действия, тъй като
то представлява изключително тормозещо преживяване. Според доклад на "Пъблик
ситизън рисърч груп" от 1990 г., акатизия може да се прояви при 10-15% от приемащите
прозак.

Д-р Дейвид Хийли, международно признат психофармаколог, твърди, че има явна
причинно-следствена връзка между приемането на медикамента и случаите, свързани със
самоубийства и убийства.

Епидемиологично изследване, публикувано през 1995 г. в "Бритиш медикъл
джърнъл", също свързва приемането на прозак с повишен суициден риск.

Според проучване, извършено от учените, работещи в Йейлския университет Кинг
и Ридъл и публикувано в "Джърнъл ъв ди Америкън академи ъв чайлд енд ъдолесънт
сайкайътрц" през 1991 г., саморазрушителни феномени се наблюдават у 14% от децата и
юношите (между 10 и 17 г.), лекувани с прозак за обсесивно-компулсивно разстройство.

Същевременно многобройните контролирани сравнителни изследвания на
медикаментите от групата на SSRI не показват статистически значима разлика в
ефективността им при лечението на депресия. Едно шокиращо изследване, публикувано в
"ДЖърнъл ъб нървъс енд ментъл дизийзиз" от 1996 г. (том 184, № 2) от Рода Фишер и
Сеймур Фишер, наречено "Антидепресанти за деца", заключава: "Независимо че в
литературата единодушно се отчита в резултат на двойно-слепите опити, че

антидепресантите не са по-ефективни от плацебо при лечението на депресия при

деца и юноши, те продължават да се изписват масово."
За 1995 г. прозак заема една трета от всичките продажби на фирмата. Печалбите на

компанията от него са 2 млрд. 1Т8В, а за 1999 г. - 2,6 млрд. USD.
Майкъл Гринфелд в статията си "Да защитаваш прозак", IV публикувана през

декември в "Калифорния лойър", отбелязва, че в последните няколко години една дузина
съдебни случаи срещу производителя са потулени чрез договаряне все едно, че никога не
ги е имало. Това държи пресата настрана и съответно и обществеността, която не разбира
за огромните обезщетения, които изплаща компанията. По този начин много хора, които
също се чувстват ощетени от медикамента, не повдигат обвинение срещу нея. В някои
случаи компанията прави договорка и с обвинението, което предявява незначителен иск,
давайки възможност тя да бъде публично оправдана. В същото време тайно изплаща на
потърпевшия значителна сума. Това са някои от триковете, които използват по принцип
фармацевтичните концерни, за да прикрият своите грешки. Досега от всички заведени в
САЩ дела срещу Еli Lilly от потърпевши присъда не е била произнесена в нито един
случай, като или обвиненията са били отхвърлени, или са били разрешени по гореописания
начин.

Мнението на компанията винаги е било: "Виновно е заболяването, а не
медикаментът."

Но нека да се върнем към историята на прозак и неговото узаконяване.34
През 1982 г. Дейвид Данър от университета във Вашингтон започва да получава
средства от Еli Lilly за научноизследователска работа и семинари, които впоследствие ще
достигнат до 1,4 млн. USD. В същото време Данър е в Съвещателния комитет по
психофармакологични медикаменти към FDA, който преглежда представянето на нови
лекарства пред Управлението. Членовете на комитета винаги се питат дали нямат
конфликт на интереси с тази фармацевтична фирма, която представя съответния продукт

34 Тази информация е придобита чрез Закона за свобода на информацията, който действа в САЩ.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 115

за одобрение. Въпреки че междувременно Еli Lilly вече му е платила за провеждането на
клиничен опит със 100 пациента с прозак, Данър заявява, че в настоящия момент няма
никакви подобни отношения с фирмата и FDA приема отговора му за истинен. Освен това
той е изнесъл до този момент и 5 семинара, спонсорирани от същата компания. Но за
всичко това Данър не съобщава на FDA. Той премълчава, че фирмата има договорка с него
за спонсориране на още два негови семинара, ако прозак бъде одобрен. И първия от тях
върху новия медикамент той изнася в Питсбърг само един ден след като FDA дава
разрешение за пускането му на пазара. Съвсем скоро след това Данър получава от
компанията нова субсидия, за да изследва ефекта на препарата върху механизма на съня.

През 1985 г. Еli Lilly провежда нов опит с прозак, при който установява, че той не е
по-ефикасен от плацебо затова един статистик от FDA им предлага да намерят начин да
представят резултатите от опита по-приемливи. Компанията изключва от клиничните
тестове страничните ефекти, като ги приписва на самото заболяване (депресията), но от
Управлението казват, че това опорочава резултатите.

През 1986 г. д-р Ричард Капит, който работи за FDA дава следното становище:
"Прозак може да влоши някои симптоми. С приложението на медикамента се свързва
определен клиничен риск от лека до средна тежест... Тези потенциални рискове включват
засилване на вегетативната симптоматика на депресията. Предлага се това да се отрази в
листовката към медикамента, за да предупреждава лекарите за възможните влошавания...
Ако лекарството се допусне до производство, след това ще са необходими нови опити, за
да се прецени поточно тежестта на потенциалните рискове."

FDA установява, че Еli Lilly не е представила никаква информация за психотичните
епизоди по време на изпитанията, проведени с прозак, но не предприема никакви мерки, за
да санкционира компанията.

Два месеца преди да се даде зелена улица на препарата, от FDA знаят вече за 27
смъртни случая от контролните клинични изпитания - самоубийства, извършени по
различен начин! За всички от тях е потвърдена директната им връзка с прозак. Докладвани
са още 12 други инцидента със смъртен изход, но те не са били пряко свързани с приема на
медикамента. Въпреки смущаващите данни прозак е одобрен и пуснат на пазара.

През август 1991 г. след едно слушане за прозак Пол Лебер от FDA изразява
загриженост, че до този момент има повече от 15 000 негативни сведения за медикамента,
и притиска персонала, който работи в отдела за докладване на страничните ефекти на
лекарствата, да отхвърли голяма част от тези реакции като маловажни.

До 1992 г. в FDA са докладвани 28 600 странични реакции плюс 1700 смъртни
случая! Един от членовете на комисията към FDA, Дейвид Кеслер, заявява, че това
сигурно е само част от отрицателните явления. (Да си спомним, че по принцип само около
10% от сериозните странични ефекти се докладват на FDA )

Трябва да се отбележи, че в Германия отказват да лицензират прозак до 1992 г.,
докато компанията не се съгласява да сложи в листовката предупреждение към лекарите,
че пациентът трябва да бъде следен отблизо по време на терапията и при необходимост да
се дадат успокоителни (за да се тушира в известна степен състоянието на акатизия, което
може да възникне и за което стана дума по-горе).

Критики към прозак идват и от Великобритания. През 1995 г. Хершел Джик
извършва проучване върху самоубийствата в тази страна сред хора, които са приемали 10
различни антидепресанта, предписани им от личния лекар. Той открил, че при пациентите,
приемали прозак самоубийствата били значително повече. Според изследването при
лекуваните с него има 187 самоубийства на 100 000, докато същата цифра за хората с

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 116

депресия, които не са в много тежко състояние и не са лекувани, е само 30. Това значи, че
шансът да се самоубиеш, ако приемаш прозак, е неколкократно по-висок, отколкото ако не
се лекуваш изобщо!

Поради лошата репутация, която прозак добива през последните години, Eli Lilly
променя името му на сарафем, като препоръчва "новото лекарство" за лечение на
предменструален синдром при жени (известен и като предменструално дисфорично
разстройство). Този трик с даването на ново наименование на стар продукт се използва
понякога от фармацевтичните компании и е една опасна семантика, която заблуждава
както лекаря, така и пациента.

Ето какво пише психиатърът Питър Крамер в книгата си "Да слушаш прозак":
"Прозак изглежда, че дава някакво специално чувство на увереност и самонадеяност на
обичайно плахия, на чувствителния - безочливост, а на интроверта - социалните умения на
търговски агент." А ето и думите на психиатъра Кей Джеймисън от университета "Джон
Хопкинс", автор на книгата "Неспокоен ум", резултат от многогодишните му наблюдения
и лечебен опит: "Срамежливостта си отива, на нейно място идват точните думи и жестове
и чувствате с увереност у вас силата да запленявате другите. Откривате интересни неща у
интересни хора." Така е описан от него епизодът на мания, която всъщност е сериозно
болестно състояние, изискващо психиатрична помощ. По време на такива манийни
епизоди "обичайно плахият" може да нападне дори полицай, а срамежлива и интровертна
жена може да направи безсрамно предложение на непознат мъж. Сериозните епизоди на
мания обикновено завършват в заключено психиатрично отделение. А лекарства като
прозак и други от групата на SSRI могат да дадат импулс за възникване точно на такова
състояние.

Досега няма проведени изследвания върху дълготрайните ефекти от приема на
антидепресанти. Те се дават с цел да предотвратят самоубийство, но фактът е, че всъщност
самите те могат да го предизвикат.

Това, което е много опасно, е, че лекарите под влияние на агресивната рекламна
политика на фармацевтичните компании придобиват склонността да надценяват
положителните ефекти за сметка на рисковете от употребата на различни
медикаменти. Пациентите също нерядко са съучастници в този процес. Ако четете или
слушате рекламите, може да придобиете усещането, че краят на депресията (или каквото и
да е там страдание) е само на едно хапче разстояние от вас. Това, което не ви съобщават
обаче е какви негативни ефекти и рискове крие това "лечение". Затова винаги трябва да
се има предвид, че рекламните твърдения имат твърде малко общо с действителността!
Фармацевтичната индустрия дава много повече пари за реклама, отколкото за
научноизследователска работа и производство. Това означава стотици милиони, които се
изразходват, за да се изглади образът на новият продукт и да се заглушат критичните
гласове. По закон лекарството, което предстои да бъде пуснато на пазара, трябва да
премине задълбочени проучвания, като определянето на рисковете и ползите от него
трябва да са съотнесени към медицинския проблем, който имат за цел да разрешат.
Разбира се, дълбоката депресия е много сериозно състояние, но въпросът е доколко
антидепресантите облекчават това психично страдание и дали страничните им ефекти
оправдават тяхната употреба. Голяма част от хората изпадат в депресивни епизоди в
резултат на социалните условия, загуба на близък човек, или изобщо някакъв друг
житейски стрес. Бих ви попитал: нима можете с антидепресант да осигурите работа на
някого или да го утешите за загубата на детето му, починало от свръхдоза наркотици?

Искам да обърна внимание и на един друг момент - много от хората, които пият

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 117

тези медикаменти, са заблудени относно собствените си усещания и чувства. Защо?
Защото при лечението на депресията ефектът на плацебо е много силно изразен.
Проучванията показват, че около две трети от пациентите, които съобщават за
"чувствително" подобрение при приемане на антидепресанти, се чувстват по същия начин
от плацебо, като същевременно не изпитват странични ефекти като полова слабост,
тревожност, безсъние и т. н.

За да разберем какво всъщност става трябва да вникнем в човешката психология.
Медицината засега не разполага с лабораторни тестове, с които да отчита настроението.
Понякога дори и най-близките не знаят за чувствата, които някой изпитва, и много
депресирани личности успяват да заблудят не само своите роднини и колеги, но и самите
себе си по отношение на терапевтичното въздействие. Преценката за ефекта от
лекарството е замъглена много често от необходимостта да вярваме, че има вече нещо,
което ще облекчи тези наши страдания и ще ни позволи да се отървем от болестта. Защо,
мислите, в името на здравето толкова много хора са приемали всякакви отвратителни
смеси и силно токсични съединения като живачни и арсенови соли, подлагали са се на
кръвопускане и драстични очистителни? Защото от векове и лекари, и пациенти са
хранили винаги силна надежда за излекуване, и поради тази причина нерядко са се
заблуждавали за настъпващо подобрение след лечението, когато такова всъщност не е
имало. Някъде дълбоко в своята същност на човек му се иска да вярва в приемането на
лекарства и затова съвременната наука има нужда от цялата обективност, на която е
способна, за да отдели надеждите и желанията от истинските лечебни ефекти на
медикаментите. Нееднократно лично съм наблюдавал самозаблудата по отношение на
очакваното подобрение, в която може да изпадне пациентът, искащ да постигне
излекуване. Всъщност само неговите надежди и желания са тези, които му носят измамно
облекчение, но той много успешно може да обърка и лекаря. Този факт се използва не
само от фармацевтични фирми, но за съжаление и от някои некоректни лечители и лекари,
прилагащи алтернативни лечебни методи.

Трябва да е ясно, че в клиничните опити има много пари, заложени на карта. Ако се
установи, че лекарството, което се изпитва, няма очаквания ефект и/или има и много или
опасни странични ефекти, това може да означава години изследвания и милиони долари
загубени за компанията, която го е разработвала. Ако обаче се докаже, че е успешно, това
би означавало милиарди долари печалба, достатъчна, за да поддържа един фармацевтичен
гигант години, докато направи поредния удар. Имайки предвид тези факти, не би трябвало
да се учудваме, че фармацевтичните компании често правят всичко възможно, което е
твърде далеч от разбиранията за етичност и хуманност, за да изкарат на пазара някой свой
продукт.

Без да навлизам в подробности, ще би запозная накратко с опитите, проведени с два
препарата, и мисля, че те ще ви дадат допълнително идея за начините, по които често се
извършва одобрението на медикаменти.

Ето например клиничния опит със серзон под номер СN 104-002. Този експеримент
започнал с група пациенти, които били диагностицирани със сериозна депресия със среден
брой точки 24 по скалата на Хамилтън35, между които нямало такива с очевидно
самоубийствени тенденции. На една част от лекуващите се бил назначен серзон, а на друга
- плацебо. Никой от участващите не е знаел на кого какво е дадено освен няколко души,

35 Тази скала за определяне на наличието и степента на депресия е създадена от английския психиатър Макс
Хамилтън през 60-те. Максималният брой точки при нея е 52.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 118

които следели за безопасността на експеримента. Опитът продължил 6 седмици, като
всеки пациент бил изследван веднъж седмично и се отчитали резултатите. Фирмата
производител очаквала да се установи "значително подобрение" при тези, на които бил
даден серзон, което би се дефинирало като 50% намаление на точковия сбор по скалата на
Хамилтън. Въпреки че 6 седмици е малък срок за изпитание на медикамент, за който се
очаква, че ще се приема месеци, това време е все пак достатъчно, за да се установи дали
ще има някакъв първоначален ефект.

Какво показали резултатите? Статистически нямало разлика между групата, на
която давали серзон, и тази, която приемала плацебо. При плацебо-групата подобрението
било с 11 т., а при серзон-групата с 12 т. - съвсем нищожна разлика, която би могла и да е
съвсем случайна. При 6 от 8 теста, представени от фирмата пред FDA, серзон не показал
някакви значими предимства спрямо плацебо. Още три други опита били прекъснати,
преди да са ясни резултатите. За три от неуспешните опити FDA била убедена от
компанията, че дозата била твърде ниска, затова били направени нови три с по-висока
доза. Единият от тези експерименти бил пълен провал, а други два били на границата, но
били провъзгласени за успешни. Дори и когато най-неблагоприятните за серзон резултати
били изключени, хората, лекувани с него, имали подобрение само 13 т. средно, докато
тези, лекувани с плацебо - 12 т. При това положение как би могло да се твърди, че серзон е
ефикасен? Знаейки тези факти всеки здравомислещ лекар би предпочел да назначи
плацебо, отколкото съответния медикамент.

Един обезпокоителен проблем при клиничните изпитания на антидепресанти е, че
много пациенти отпадат от изследванията поради токсичния ефект на изпробваните
медикаменти. При експеримента със серзон една трета се отказали, препи да изтекат 6
седмици. Но било разрешено напусналите да се отчетат все едно че са продължили опита,
като накрая са били включени дори тези, които отпаднали още първата седмица!
Представете си следната ситуация: пациентът например е добре до третата седмица, но на
четвъртата е хоспитализиран поради сериозни странични ефекти от медикамента. В
крайното отчитане обаче се включва именно междинния резултат преди човекът да е приет
в болница, и това очевидно опорочава опита.

Трябва да се има предвид и друг факт. Един от най-честите странични ефекти на
антидепресантите е да се влоши тревожността и безсънието или пък да се проявят такива,
ако преди не са съществували, и да се добавят към симптомите на депресията. За да се
блокират тези странични ефекти, на пациентите било разрешено да вземат успокоителното
средство хлоралхидрат. Да, но в този случай вече има включено и друго лекарство и
очакваният благоприятен ефект на изследвания медикамент става твърде съмнителен. А
именно в един от "успешните" опити със серзон на участващите било разрешено да
приемат сънотворни, Като 14 от тях вземали допълнително и различни транквиланти и
антидепресанти! Тогава кой може със сигурност да твърди, че минималният положителен
ефект в тази група в сравнение с плацебо се дължи именно на серзон, а не на някое от
другите лекарствени средства?

При втория "успешен" опит със серзон статистическите данни били още по-
ненадеждни. Един-единствен супервайзър наблюдавал опита в 6 психиатрични и 7
семейни практики. Когато най-накрая били отчетени резултатите, се установило, че опитът
е неуспешен. Докато при пациентите от 7-те семейни практики имало известен
положителен резултат, то при психиатричните пациенти нямало такъв. Какво направили
тогава? Просто изключили от крайните резултати последните.

Научният метод изисква да се повтори даден резултат, който вече веднъж е бил

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 119

постигнат или за който се изказват подобни твърдения. Но в случая със серзон това не е
станало.

Резултатите от изпитанията на ефексор също не са кой знае колко по-добри от тези
на серзон. В два от три опита ефексор не показал положителен резултат в сравнение с
плацебо по скалата на Хамилтън в края на 6-ата седмица. Но FDA отново позволила да се
променят правилата, за да може ефексор да бъде одобрен.

Дълготрайният прием на медикаменти, при които дори краткосрочните изпитания
не са показали значителен благоприятен ефект, а същевременно са се изявили понякога
твърде обезпокоителни и сериозни странични явления, крие още по-големи рискове, които
могат да останат скрити с години. Всичко това разбира се, остава за сметка на доверчивите
пациенти, между които, трябва да се отбележи, има и много лекари, и техните семейства.
Защото провалите при еспериментите с различните нови медикаменти не се разкриват на
медиците, а им се пробутват крайните, видяхте вече по какъв начин, получени "добри"
резултати.

В опитните протоколи би трябвало да се отбелязват всички лекувани, при които
приемането на медикамента е било прекъснато поради каквато и да е причина - независимо
дали поради тежък страничен ефект, или пък защото пациентът се е самоубил по някакъв
начин. Но както видяхте, точно това понякога не се прави, за да може да се получи
одобрение за пускане на пазара. От всички цитирани по-горе опити с антидепресанти,
както и от изказвания на представители на фармацевтични компании става ясно, че
болните всъщност се чувстват съвсем добре от плацебо, а очакваните ефекти от
различните препарати от тази група са твърде малки. Тук отново искам да напомня, че за
разлика от плацебо антидепресантите имат значителни и често твърде сериозни
странични ефекти, като трябва да се държи сметка не само за психоемоционалното
състояние, но и за промените, които могат да настъпят в редица органи и системи - черен
дроб, бъбреци, сърдечно-съдова система и т.н.

Поне 27% от пациентите, приемали ефексор например, са получавали гадене, а 11%
- сексуални проблеми, като 5% от тях развили импотентност, а останалите 6% -
ненормална или болезнена еякулация. При 8% се проявил запек, а 9% изгубили апетит
напълно и били класифицирани като анорексични. Ефексор показал също и странични
ефекти върху сърцето между които леко учестяване на пулса, повишаване на кръвното
налягане и др. Според преценки на FDA след една година терапия с ефексор вероятно 8%
от тези, които го приемат, ще трябва да започнат да пият лекарства за понижаване на
кръвното налягане. При 14% ефексор предизвикал сънливост. Повече били тези, при които
предизвикал безсъние, тревожност или нервност - общо 18%. При 10% от участващите в
опитите се появили неестествени изпотявания, а 11% получили пресъхване на устата.

Общо при 19% от приемащите ефексор страничните ефекти станали толкова силни,
че се наложило да прекъснат приемането му, преди да изтече крайният 6-седмичен срок.
Аналогични са данните и за другите антидепресанти от тази група.

При изпитанията на серзон също са наблюдавани подобни странични ефекти, но
преобладаващи са били тези от страна на висшата нервна дейност - объркване, проблеми с
паметта, понижена концентрация, както и липса на координация, забавена психомоторика.
По-слабо изразени са били нежеланите въздействия върху половата сфера, което неговите
производители съответно използвали при рекламирането му.

При един двойно сляп рандомизиран опит със сертралин, проведен от д-р Дейвид
Хийли с 20 здрави души между 28 и 52 г., са се появили суицидни мисли при двама от тях
само няколко дена след лечението.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 120

Страничните ефекти при лекарствата от групата на SSRI са толкова изявени, че
един на всеки пет-шест човека трябва да преустанови приема им. За сравнение при
понижаващото холестерола лекарство зокор този процент е около 5,6%, а за фосамакс -
употребяван при остеопороза - само 4%. Прозак е лекарството, за което FDA е получила
най-много сведения за странични реакции - повече от 39 000. На второ място е
контрацептивът норплант с 24 000 доклада за нежелани въздействия.

Нежеланите реакции могат да бъдат от лек кожен обрив до смърт. FDA
характеризира като "сериозни" тези, при които настъпва смърт, трайно увреждане, рак,
малформации в плода или такива, за които се налага хоспитализация. От 1987 до 1997 г.
прозак държи първото място и в това отношение с 8600 доклада. На второ място е
противосъсирващият медикамент кумадин. Паксил, друг антидепресант, който вече
споменах, е на 4-о място в тази мрачна листа, золофт - на 7-о, а ефексор - на 19-о. Фактът,
че измежду пърдите 20 медикамента са 4 антидепресанта, говори достатъчно ясно за
тяхната токсичност.

Скорошни проучвания погазват, че нивото на прозак в мозъка е около 100 пъти по-
високо, отколкото в кръвта и се смята, че положението е подобно и при другите
антидепресанти от тази група. Натрупването означава, че ефектът от тези медикаменти
може да продължава още дълго след като приемът им и бил прекъснат. Освен това според
характера на мозъчните вълни човек като че ли е в състояние на безчувствен сън, а
всъщност изглежда буден и действа. Повишените нива на серотонин в мозъка провокират
кошмари и сомнамбулизъм. И точно както при сомнамбулизма много от пациентите, които
са вземали прозак, съобщават, че не помнят въобще или имат слаб спомен за това, което са
правили. Повишени нива на серотонина се получават например при приемане на
наркотици като ЛСД, които водят до появата на халюцинации, както и при шизофрения,
органични заболявания на мозъка, болест на Алцхаймер, аутизъм, анорексия и др.

Дори само една доза прозак от 30 мг повишава двойно нивото на кортизола, което
се наблюдава при стресови ситуации. Резултатите от това са много по-вредни при малки
деца, на които безотговорно се предписва този антидепресант. Първоначално може да
настъпи еуфорично състояние, за което съобщават някои от приемалите го, последвано от
депресия и засилваща се умора.

В най-откровените статии и клинични учебници дори няма претенции, че е доказан
научно механизмът, по който действат антидепресантите. Ето какво пише в последното
издание за Американската психиатрична асоциация: "Причините за тежките депресивни
епизоди и биполярното разстройство остават неясни и няма удовлетворително обяснение,
насочващо съм ефективността на лечението." Независимо от твърденията, че прозак,
золофт и паксил са по-ефикасни, защото увеличавали концентрацията на серотонин в
мозъка, в повечето учебници пише, че всички антидепресанти имат, общо взето, еднаква
(не)ефикасност. Освен това медикаменти, които действат върху различни невромедиатори,
имат непредсказуеми странични ефекти. Вероятно те предизвикват вид химичен шок в
мозъка и в периода на адаптация към тези промени може да изглежда, че при някои хора
като че ли настъпва подобрение на симптомите.

Но рисковете от антидепресантите не свършват дотук. Когато хората са ги
приемали месеци или дори години наред и решат да спрат, се появяват нови сериозни
проблеми. Първият е психологическата зависимост и тя се наблюдава и при други
медикаменти - сънотворни, успокоителни. Всички те са се превърнали в нещо като
патерица за човека, който не може да си представи, че без нея би могъл да ходи. Вторият
проблем е свързан с включването на медикамента в метаболизма на тялото и промените,

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 121

които той предизвиква във физиологическите процеси. Затова при спирането му може да
се появи цял букет от абстинентни симптоми. Д-р П. Брегин пише в книгата си
"Осакатяващи мозъка лечения в психиатрията": "Психиатричните лекарства са значително
по-опасни за приемане, отколкото много лекари и пациенти осъзнават, но внезапното им
прекратяване също може да бъде рисковано. Много от тях водят и до пристрастяване и
повечето предизвикват абстинентен синдром, като и двете състояния са емоционално и
физически тормозещи и понякога животозастрашаващи..." Според д-р Томас Мур, поне
един от трима приемали антидепресанти, изпитва абстинентен синдром.

Eli Lilly заявява, че прекъсването на приема на прозак не е било систематично
проучвано нито при животни, нито при хора. Според "Бристол Майерс Скуиб" серзон не е
изследван в дългосрочен план за поносимост, физическа зависимост или абстинентни
симптоми. Същото важи и за золофт. Много малко са компаниите, готови да платят за
едно скъпо проучване, което може да разкрие нова опасност, произтичаща от употребата
на даден медикамент. Това би означавало спиране на неговото производство, което ще
лиши от печалби фирмата производител. Поради тази причина всичко остава за сметка на
потребителя!

Според едно проучване около 35% от пациентите, приемали ефексор, изпитват
абстинентни симптоми, които варират от грипоподобни оплаквания до безсъние, гадене,
нервност и лесна уморяемост. При малък брой от лекуваните симптомите са били толкова
силни, че, за да бъдат овладяни, се е наложило да им се дават други лекарства, а при
няколко души било невъзможно медикаментът да бъде спрян. 8 човека от изследваната
група развили мания, а други 8 получили припадъци. При 3 настъпила сърдечна аритмия.
Подобни симптоми въобще не са наблюдавани при пациентите, приемали плацебо!

Кампанията Wyeth-Ayerst съобщава за подобни абстинентни симптоми и при други
две лекарства - дезирел и имипрамин. Някои фирми дори не слагат предупреждение към
лекарите на указанията за медикаментите за възможните симптоми при прекъсването им,
може би защото те никога не са били подробно изучавани. Не се познават и
непредсказуемите неблагоприятни лекарствени взаимодействия, които биха могли да се
получат, когато заедно с антидепресантите се приемат и други лекарства.

Един от доводите, които използват фармацевтичните компании, за да налагат
своята продукция, е, че 15% от нелекуваните от депресия посягат на живота си и затова
имат нужда от антидепресанти. Но изследванията показват, че самоубийствата са много
по-чести сред хората, които приемат медикаменти от групата на SSRI! 64 от всеки 68
самоубийства или опити за самоубийство са при тези, които приемат антидепресанти, а не
при тези които са на плацебо!

Въпреки наличните данни фирмите, както и FDA продължават да отричат, че
антидепресантите могат да допринесат за извършване на самоубийство, и да не приемат
фактите. Ето например какво казва Дарлин Джоди от Bristol Myers Squibb: "Аз не твърдя,
че антидепресантите предпазват от самоубийство, но не вярвам, че те го предизвикват."

Въпреки всички обезпокоителни факти още по-тревожно е, че прозак и други
медикаменти от групата на SSRI се предписват на все повече млади хора и деца както от
общопрактикуващите лекари, така и от педиатри! Независимо че те са одобрени от FDA за
приложение само при възрастни, защото не са провеждани опити с лица под 18 г. Във в.
"Ю Ес Ей тудей" от 2 май 1999 г., се цитират данни от едно частно проучване на д-р Джери
Ръштън, педиатър в медицинския факултет на университета в Северна Каролина, което е
обхванало 600 фамилни лекари и педиатри. 72% от тях признават, че са предписвали SSRI
на пациенти под 18 г. (Единствено лувокс е одобрен за приложение при деца, и то само

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 122

при обсесивно-натрапчива невроза.) 67% са заявили, че са давали медикаменти за лека и
средно изразена депресия при деца. 40% са назначавали антидепресанти от същата група
при синдром на дефицит на вниманието (СДВ) и синдром на дефицит на вниманието с
хиперактивност (СДВХ) - състояния, при които няма извършени рандомизирани клинични
опити. Само 8% от лекарите са заявили, че са получили подходящо обучение относно
лечението на депресия при деца.

Проучването показало също, че антидепресантите се изписват и при нощно
напикаване и агресивно поведение. Няколкостотин хиляди деца под 18 г. възраст вече се
"лекуват" с прозак в САЩ.

Тревожен е и фактът, че нищо не е известно за дългосрочното въздействие, което
тези "лекарства" имат върху централната нервна система на подрастващите!
Предположенията, че малчуганите ще реагират като възрастните, са доста несигурни.

Отново в "Ю Ес Ей тудей" от 22 февруари 2000 г., който цитира информация от
JAMA, откриваме тревожни данни за драстичното увеличение на предписанията на
антидепресанти и други медикаменти при дори съвсем малки деца. Само за периода от
1991 до 1995 г. този процент е 50, включително за прозак и за риталин (за последния ще
стане дума след малко), и то при деца между 2- и 4-годишна възраст, като броят на
"лекуваните" в горепосочената възраст непрекъснато нараства. Клонидин, използван за
лечение на високо кръвно при възрастни също е медикамент, който се предписва все по-
често за безсъние при хиперактивни деца.

След инцидента в Литълтън, Колорадо, за който стана дума по-горе, психиатрите,
извикани да помогнат психологически на присъствалите на събитията студенти, както и на
близките на убитите и ранените, са започнали да изписват същите антидепресанти! Д-р Ан
Трейси направила лично проучване и установила, че почти на половината от тези хора са
назначени психотропни лекарства!

Риталин, медикамент на фирмата Ciba-Geigy, спада към групата на
амфетаминоподобните психостимуланти с адреномиметично действие - ПАмД. Те
преминават през кръвно-мозъчната бариера и действат предимно върху централната
нервна система. Под тяхно влияние се премахва чувството за умора и сънливост, като се
подобрява активното внимание. Появява се усещане за прилив на сили и бодрост,
увеличава се работоспособността. Когато в Европа установяват смъртни случаи, най-вече
при спортисти, става ясно, че амфетаминът води до зависимост, след което е забранен от
СЗО.

Поемането на по-големи дози ПАмД води до психомоторна възбуда, агресивност,
еуфория или дисфория, безсъние, безапетитие. Токсикоманите, употребяващи тези
средства, са с повишена активност и агресивност, и с параноидни изживявания. В началото
либидото е засилено, след това настъпва импотентност. Значително изразени са сърдечно-
съдовите ефекти на амфетамина и амфетаминоподобните стимуланти - наблюдава се
повишено кръвно налягане, тахикардия, опресия в сърдечната област, инфаркт на
миокарда, мозъчен инсулт.

Риталинът се метаболизира в черния дроб и се излъчва през бъбреците.
Предизвиква освобождаването от пресинапсните структури на медиаторите норадреналин,
допамин и серотонин. Той е централен стимулант на нервната система - засилва
психическата и физическата активност, води до еуфория. Препоръчва се при "трудни
деца", т.е. такива, на които е поставена диагноза СДВ или СДВХ.

Риталин никога не е тестуван за безопасност и ефикасност при дълготрайна
употреба. Но със сигурност е установено, че хроничното му приложение може да доведе

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 123

до зависимост (пристрастяване/токсикомания) и до развиване на толерантност към него.
Механизмът му на действие не е напълно изяснен.

През последните години много ученици и студенти злоупотребяват с риталин, като
го използват в качеството му на стимулант, за да постигат по-добри резултати. Но
последствията нерядко са: изтощение, формиране на зависимост или евентуално
прибягване към наркотици.

Някои странични ефекти, предизвикани от медикамента са: нервност, безсъние,
раздразнителност, потиснатост, понижение на апетита, главоболие, замаяност, неясно
виждане, хиперактивност, конвулсии, мускулни крампи, тахикардия, тикове или изостряне
на такива, артралгия, забавяне на растежа, кожни реакции - уртикария, алопеция. При
прекъсване на приема може да се разбие токсична психоза. При предозиране се появяват
симптоми от страна на ЦНС и засилени симпатомиметични ефекти: тревожност,
повръщане, треперене, мускулни гърчове, конвулсии, които могат да бъдат последвани от
кома, психомоторна възбуда, еуфория, агресивност, халюцинации, делириум, главоболие,
хиперпирексия, сърдечна аритмия и др.

Ето какво пише за риталин в "Справочник на лекарствените средства" под ред. на
проф. П. Узунов, изд. 1999 г.: "Хроничната злоупотреба с риталин може да доведе до
отчетлив толеранс и физическа зависимост с варираща степен на абнормно поведение...
Риталин не бива да се използва при деца под 6-годишна възраст, тъй като безопасността и
ефикасността на препарата в тази възраст не са установени... Употребата му трябва да се
избягва по време на бременност... не е ясно дали активната субстанция на риталин или
неговите метаболити преминават в кърмата..."

Какво става в САЩ сега, според някои автори? Ако детето закъснява малко за час
може да му се сложи диагноза "поведенческо разстройство"; ако не може да чете още
според изискванията за дадено ниво - вече има "разсейване и незадържане на вниманието"
и т.н. И всички тези прояви са кодирани като нозологични единици (обособени описания
на отделни заболявания) в една от международните класификации на болестите.
Използваната в САЩ класификация през 1952 г. е включвала 112 нозологични единици, а
през 1994 г. те са вече 370! И, разбира се, при всички тях се препоръчва да се включат в
лечението синтетични медикаменти!

Няма да коментирам и да се спирам подробно на отразения в средствата за масово
осведомяване неетичен опит с лекарствения препарат рисполепт, който беше проведен
през май 2000 г. в старозагорското сиропиталище "Мария Терезия". Живеещи в дома
сираци между 11 и 14 г., набедени за деца с "по-буен темперамент" са били излъгани, че
им дават витамини, от които "ще станат по-красиви и дори ще отслабнат". Шест деца
получили интоксикация след приемането му, за което са били откарани в Центъра за
спешна помощ с различни симптоми: припадане, виене на свят, забавена сърдечна
дейност, сънливост, парене в очите, главоболие, болки в корема. Самата фирма
производител съобщи, че медикаментът е забранен за приложение при деца под 15 години.
Може би за някои лекари животът на сираците едва ли има голяма стойност - важно е да се
"прави наука".

Най-накрая искам да ви обърна внимание на факта, че психотропните лекарства са
един от начините, чрез които се осъществява контрол над личността.

Глава 9. Защо медикаментите увреждат и убиват?

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 124

Според д-р Джон Брейтуейт36 фармацевтичната индустрия държи рекорд по
закононарушенията в сравнение с всички останали индустрии. Фармацевтичните
компании успяват да наложат своите "лекове" чрез подкупи, невярно рекламиране и
заобикаляне по многобройни начини на законодателствата на различните страни. Най-
тревожен е фактът, че те чрез подправени и нагодени "тестове за безопасност" представят
често опасни за здравето субстанции (медикаменти) да изглеждат безвредни и дори
полезни. Манипулацията се осъществява по няколко начина, на първо място чрез измами
в самите клинични изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се извърши
подходящо за техните интереси изследване, което би помогнало за патентоването на
лекарството. Стимулите и изкушенията за провеждащите експериментите са големи. Поне
по 1000 USD средно се плаща на изследващия за човек и така някои лекари могат да
получат дори до 1 млн. USD на година от опитите с нов медикамент!37 Тези хора знаят, че
ако не дадат такива данни, каквито се очакват от тях (а не каквито в действителност са!), за
в бъдеще няма да могат да разчитат на приходи или субсидии от съответната фирма.
Подобна е ситуацията и при опитите върху животни.

Има различни начини да се фалшифицират данните от дадено изследване -
например не се съобщават починали по време на клиничните изпитания пациенти или
отказали се, а продължават да се отчитат като живи и/или участвали докрай в
експеримента (както при някои случаи, описани в предишната глава). При разследване на
някои от опитите с кардиомедикамента карипорид в Аржентина било установено, че са
били променяни и подменяни данни на участвали в експеримента, включително и
електрокардиограми.

Често схемата за провеждане на клиничните изпитания за определяне на сферата на
действие на даден препарат не отговаря на изискванията. Например включват се много
малко хора или пък такива, които не представят съвсем точно групата със съответното
заболяване, за които по принцип е предназначен изследваният медикамент. Това е и една
от причините част от многобройните странични ефекти да стават явни, след като
препаратът вече е одобрен за производство и пуснат на пазара.

Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова широко разпространено, че за
него си имат термини във фармацевтичните производства на различните страни.

През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - "Нипон Кемипар", признава, че е
представила лъжливи данни на японското правителство при подаване на молба за пускане
на пазара на обезболяващия и противовъзпалителен медикамент норведан. Компанията
представила фалшивите резултати на д-р Х. Сампеи, директор на пластичната хирургия в
университета в Нипон, и му платила 2,4 млн. йени, за да използва неговото име. Тази
схема с позоваване на авторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.

Тъй като всяко изследване е свързано със значителни разходи, повечето от
правителствените институции, регулиращи и одобряващи продажбата на дадено лекарство
в съответната държава, разчитат на данните, които им се предоставят от фармацевтичната
компания и от държавните организации на страната, където медикаментът вече е одобрен.

36 Д-р Джон Брейтуейт е бивш научен изследовател криминолог към Австралийския институт по
Криминология и стипендиант на "Фулбрайт" към университета в Ървин, Калифорния, и към Центъра по
транснационални корпораиии към ООН. Автор е на книгата "Корпоративното престъпление на
фармацевтичната индустрия", 1984, написана след обширно международно разследване, включващо и
интервюта със 131 висши изпълнителни кадри на различни фармацевтични компании в САЩ,
Великобритания, Австралия, Мексико и Гватемала.
37 За повече информация по този въпрос виж в следващата глава "За клиничните изпитания".

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 125

За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62 лекари, представяли
манипулирани или изцяло фалшиви клинични данни. Според проучване на Управлението
един на всеки петима лекари, които провеждат изследване на нови медикаменти, съчинява
сведенията, които предава на фармацевтичните компании и си прибира съответната сума в
джоба. Д-р Брейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от измамите в клиничните
проучвания остават неразкрити. Повечето случаи, които стават достояние на
обществеността, са в резултат на изключителна небрежност, проявена от лекаря
престъпник." Според д-р Джудит Джоунз, директор в "Дивижън ъф дръг икспириънс" към
FDA, ако данните, които са получени от някой медик не са удовлетворителни за
проучваното лекарство, съвсем в реда на нещата е компанията да продължи опитите
другаде, където ще й дадат устройващи я резултати и показатели. Финансовото изкушение
за лекарите да "получат" от изпитанията резултати, каквито фирмата очаква от тях, е
голямо, независимо от страната, в която се извършва изследването.

Ето изказването на бивш служител на FDA, цитирано в книгата на д-р Брейтуейт:
"Бях шокиран от материалите, които пристигат при нас. Освен проблема с качеството
съществува и проблемът с непочтеността при проучванията на нови медикаменти..."

В броя си от 24 юни 1985 г. немският престижен ежеседмичник "Дер шпигел"
публикува огромна изобличителна статия от няколко страници, озаглавена "Как
фармацевтичната индустрия купи Бон". Тя разглежда истинските мотиви, стоящи зад
тестуването на лекарствата. Може да се каже обаче, че същността на съдържанието й се
отнася до всички индустриални държави с развита фармацевтична промишленост. Ето
кратка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компании не изливат милиони в
касите на политическите партии, а дават пари на някой отделен политик или обществена
фигура сред тези, които определят здравната политика. Служейки си с помощта на някой
конгресмен, те получават изключително изгодни пазарни условия, които им осигуряват
дълготрайни печалби. Както разкриват документите, фармацевтичната индустрия, така да
се каже, купува законодателството..."

Опитите с новосъздадени медикаменти върху животни
(включително и вивисекция), като начин на придобиване на достоверна научна
информация, валидна и за човека, е спорен още отпреди 150 г., от времето на неговия
истински създател - френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода и
фармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с помощта на средствата за масово
осведомяване, общо взето, са успели да убедят и лекарите, и обществото, че именно опити-
те с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това обаче е твърде далеч от
истината - много лекари и медицински историци досега са демонстрирали, че важните
открития са ставали в хода на клиничното изследване и наблюдение на болните,
аутопсиите и различни други похвати за изучаване на човека, а вивисекционистите са
изопачили историята в своя собствена изгода. Експериментите с животни понякога само
"доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974 Ханс Роиш публикува
книгата "1000 лекари (и много повече) срещу вивисекцията", която е компилация на
изказванията и мненията по този въпрос на много медици и учени от целия свят.
Как бихте могли да тестувате например вероятен антидепресант на мишка или дори
маймуна и как ще ги накарате да изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да
прецените дали медикаментът действа положително? А как те биха ви казали какво
изпитват? Дали са получили главоболие, гадене или болки в корема? Тъй като се използват
здрави животни в експериментите, те трябва освен това по изкуствен начин да бъдат
накарани да страдат и да се разболяват. Тази симулирана ситуация рядко има нещо общо с

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 126

етиологията и патогенезата на естествено развиващо се заболяване при човека.
Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на животните реагира различно

от човешкия в много отношения и метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции
не е еднакъв при различните видове. Затова значителна част от животозастрашаващите
странични ефекти на медикаментите въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са
били извършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от световноизвестните
токсиколози проф. Герхард Збинден от цюрихския институт по токсикология: "Повечето
странични реакции, които се получават при човека, не могат да бъдат демонстрирани,
предвидени или избегнати посредством обичайните експерименти (с животни - бел. авт.)
за подостра или хронична интоксикация... Повечето експерти считат модерните рутинни
токсикологични процедури за ялови усилия, при които научната изобретателност,
творчество и здрав разум са заменени с безсмислено попълване на стандартни протоколи."
Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един медикамент е бил подложен на
пълно и адекватно фармакологично проучване върху няколко животински вида и е
установено, че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследствие, че той може
да прояви неочаквани токсични реакции при болни хора. Това се знае още от раждането на
научната фармакология."

Много вещества, които са силно отровни за хората, са безопасни за различни
видове животни. Знае се например, че арсеникът може да убие човека, но същевременно е
безопасен за морските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухоморка, причинила
смъртта на много хора, е безвредна за заека. Ботулиновият токсин, който убива и мишката,
и човека, не може да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфеникол може да
предизвика увреждане на костния мозък при хората, но не и при животни.

Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите се задържат по-дълго в
организма. Затова и токсичният им ефект се засилва. Например противовъзпалителните
фенилбутазон и оксифенбутазон се метаболизират в човешкия организъм за 72 ч. При
маймуната резус обаче този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.

В експериментите последвали след трагедията с талидомида се е оказало доста
трудно да се демонстрират тератогенните му ефекти, и то с различни животински видове.
В почти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 - примати и много други,
при които е бил изпитван препаратът, тератогенни ефекти възниквали рядко, и то когато е
бил прилаган във високи дози.

Проблемът е, че не само между самите видове има разлика в реакцията им към
определени вещества, но и между възрастовите групи и пола, като дори времето на
денонощието е от значение! Например установено е, че младите животни не реагират по
същия начин като възрастните на йонизиращата радиация или на действието на
транквиланти. При проведени вечерта опити с 50% летална доза от дадено вещество по-
голямата част от плъховете измрели, докато със същото вещество и със същата доза, но
дадена сутринта, почти всички плъхове оживели. По подобен начин преживяемостта през
зимата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртността освен това е била по-висока
при животни, които живеели по много в клетка, отколкото при тези, оставени при по-
голяма свобода. Всички тези изброени условности обикновено не се отчитат при
експериментите.

Трябва да се има предвид и фактът, че организмът при хората също си има свой
ритъм и в различните часове на денонощието преобладава дейността на определени органи
и системи. Това е било известно от векове на китайската и индийската традиционна
медицина, с което са съобразени и лечебните методики, които те прилагат. Съвременни

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 127

проучвания също потвърждават тези факти. Например прагът на болката е най-нисък
сутрин рано, а най-висок следобед. А обезболяващите средства действат по-силно сутрин и
по обяд, отколкото през нощта.

Фармацевтичните компании биха могли да изберат върху кой най-подходящ вид да
избършат експериментите, за да получат най-добри и удовлетворителни за тях резултати.
Но ако лекарствата се изпитват според действителните изисквания, огромната част от тях
никога не би излязла на пазара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се,
много фармацевтични фирми биха фалирали. Това важи в още по-голяма степен, ако се
даде път на естествените лечебни методи.

Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите от опитите с животни не са
съпоставими между видовете и следователно не могат да гарантират безопасността на
новия медикамент за хората... Всъщност целта на тези тестове по-скоро е да защитават
не потребителя от опасни продукти, а самите корпорации от съдебна отговорност."
Когато хората са увредени в резултат на определен медикамент и се опитат да
предприемат законови действия срещу производителя, тогава той може да се оправдае, че
се е придържал към "тестовете за безопасност", и така е освободен от вината за пускането
на пазара на опасен продукт. Сами виждате колко измамна е тази постановка!

Ето какво може да се прочете в брошура, написана за пациенти от известна
фармацевтична фирма: "Не може да има такова нещо като абсолютна безопасност при
предписването на медикаменти. Различните пациенти могат да реагират различно на
една и съща доза от медикамента и е възможно да се проявят някои нежелани
странични ефекти, които да не станат известни докато не минат години, през което
време лекарството е било в широка употреба."38

Е, в такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, че дори индивиди от един и
същи вид реагират по различен начин, то как ще са сигурни тогава, че резултатите с
дадено вещество проведени върху различни животински видове, ще са валидни за човека?

Ето и думите на д-р Джеймз Галахър, казани през 1964 г., когато е бил директор на
отдела за медицински изследвания на американската фармацевтична фирма "Ледерле":
"Друг съществен проблем, който се явява като резултат от правилата и това, което ги
налага, е прекаленото наблягане върху опитите с животни. Те се извършват поради
законови съображения, но не и поради научни. Предсказуемата им стойност за човека е
често безсмислена, което означава, че и нашите изследвания може би са безсмислени."

Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина, заявява: "Никакъв опит с
даден медикамент, дори и да е проведен с няколко животински вида, включително
примати, при всички възможни условия, не може да ни даде каквато и да е гаранция, че
изпробваната по този начин субстанция ще се държи по същия начин в човешкия
организъм, защото в много отношения човекът не е същият както животните."

И така каква е истинската стойност на експериментите с животни? Първо, те могат
да бъдат манипулирани, за да покажат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е
да бъдат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните продукти увреждат или
убиват. (След като извършването им е обявено официално за оневиняваща процедура.)
Отново ще разгледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван на бременни
животни, а в другите изследвания е показал липса на токсичност. Поради това фирмата не
е била осъдена. Реакцията на фармацевтичното лоби при трагедията с този медикамент е
била, че това е "рядко изключение" и че "то подчертавало необходимостта от повече и по-

38 Курсивът е от автора.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 128

щателно провеждани опити с животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета в
Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, установил опасностите от
препарата и така спестил на Турция "талидомидовите бебета".

Медицинският историк Х. Роиш, автор и на книгата "Заколението на невинните"
пише: "Не само е скандално, но и трагично, че на Лекарствения тръст му е позволено да
наводни пазара със своите продукти под предлог, че те са напълно изпробвани за
ефективност и безопасност върху животни и че здравните власти, разбирай правителст-
вото, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от една доказана измама. Защото и
двете страни напълно осъзнават, че опитите с животни са погрешни и просто служат за
алиби - застраховка за деня, когато вече няма да е възможно да се скриват пагубните
странични ефекти на медикамента. Тогава те могат да кажат, че “всички изискуеми тестове
са били направени” - че те са спазили закона."

Роиш дава за пример случая с Еli Lilly и нейния препарат за артрит опрен, причинил
смъртни случаи. Компанията е заявила, че няма да плати обезщетения на семействата на
починалите, защото се е съобразила с всички предпазарни изисквания за тестуване на
медикамента и затова не може да бъде държана отговорна от закона за нехайство и
неизпълнение на задълженията си. Въпреки че има надеждни и точни научни методи за
определяне на токсичността и ефективността на новите медикаменти като: култури ин
витро, хроматография и масспектрометрия, квантова фармакология, правилно проведени
клинични изпитания с хора и др., те не се прилагат.

Ето последствията от този порочен подход: през 50-те години в Германия само 3 от
100 000 бебета са били с малформации, а през 80-те те са вече 500 на 100 000 - повече от
150 пъти увеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Германия показва, че
61% от малформациите при новородените и 88% от общия брой на мъртвородените се
дължат на лекарства, които майката е приемала по време на бременността. И всички те са
били "безопасни" според тестовете, проведени с животни! Д-р Г. Станков пише: "...
огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитвани правилно относно тяхното
действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон
трябва впоследствие, т.е след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикасност,
се изчислява на 16 000..."

В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебета с малформации, а
през 80-те - 250 000, т. е. увеличението за тези 25-30 години е 350%! (Тук значение,
особено за САЩ, имащ вероятно и някои други фактори например флуорирането на
водата, за което ще прочетете по-нататък в книгата.)

Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколко книги за медицината и
здравето, заявява: "Последствията от това, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и
всъщност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на огромен брой хора, като
това носи огромни печалби по най-бързия възможен начин."

Вие вероятно не знаете, че основателят на династията Рокфелер Джон Рокфелер
старши е живял в отлично здраве до 98-годишна възраст, като се е хранел умерено и
балансирано с естествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатията и напълно
е избягвал синтетични лекарства! Същото се отнася и за неговия син Джон Рокфелер
младши, който живял до 86 г.

Ето ви един съвсем кратък списък с някои "изследвани за безопасност"
медикаменти, които са се оказали твърде токсични и затова са били изтеглени от пазара
(не всички са били разрешени и продавани в България):

Орабилекс - причинил бъбречни увреждания с фатален край.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 129

Метаквалон (сънотворно) - причинил сериозни психотични разстройства и довел до
смъртта поне на 366 души чрез убийство или самоубийство.

Изопротеренол - за астма - довел до около 3500 смъртни случая през 60-те
Ералдин (сърдечен медикамент) - предизвикал сериозни увреди на очите и в
храносмилателния тракт и много смъртни случаи.
Фенформин - предизвикал около 1000 смъртни случая.
Прелудин и макситон (за отслабване) - причинили сериозни клапни увреждания и
поражения на нервната система.
Пронап и плаксин (успокоителни) - предизвикали смъртта на много бебета.
Уретан (за левкемия) - причинил рак на черния дроб, белия дроб и костния мозък.
Дебендокс (срещу гадене) - причинил родови дефекти, и т.н.
Д-р Лиза Лендимор-Лим39 в книгата си "Отровни предписания", 1994, която е
написана в резултат на клиничните й проучвания във Великобритания, дава информация за
често прилагани лекарства, като отделя специално внимание на тези, които са рутинно
предписвани при бебета и деца.
Тя установява например, че диабет или астма могат да се проявят след приемане на
антибиотик или друг често назначаван медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни
примери, като обяснява механизмите, по които това става, и чрез графики и статистически
изчисления посочва драматичното увеличение на диабета в индустриализираните страни
през последните 40 години, белязани с масовото навлизане на синтетичните медикаменти в
здравеопазването (вече беше изяснен въпросът с ваксините в това отношение).
Според журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей" (публикувано в броя от
24.09.2000 г.) само за период от 2 години, т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над
800 пъти не е спазила федералните закони, които изискват при одобряване на нови
медикаменти и храни да не съществува конфликт на интереси. Това означава, че
експертите, участващи в съответните комисии за одобрение на медикаменти или храни,
трябва да са независими и да нямат никакви финансови връзки или облаги от фирмите,
чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва че повечето от тях имат финансови
взаимоотношения с фармацевтичните компании! С други думи, или те самите са участвали
в разработката на съответния продукт, или са спонсорирани от компаниите да изнасят
семинари или да дават "консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специ-
алисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко интересите на потребителите
и пациентите, са често и експерти във фармацевтичната индустрия!
33% от участниците в 102 срещи на комисии по повод разглеждането на различни
медикаменти са имали пряка финансова заинтересованост в одобряването им! Но още през
1992 г. FDA е спряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "за да не
нарушава личните права на членовете на комисиите." Много финансови конфликти дори
не са докладвани в това проучване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им
се обръща специално внимание. Например не се приема, че има конфликт на интереси, ако
един член на комисията получава 50 000 USD на година от определена фармацевтична
компания или ако той участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт на същата

39 Д-р Лиза Лендимор-Лим е английски учен. Завършва с отличие химия и молекулярни науки през 1983 г. в
университета в Съсекс, Англия. През 1984 г. й е дадена стипендия от Шведския институт, след което работи
известно време за Съвета за медицински изследвания към Националния институт за медицински изследвания
в Лондон и за "Дън нютришън юнит", Кембридж. Занимаваща се с проблемите на профилактиката, сега тя е
независим консултант и изследовател, фокусирала вниманието си върху вредните ефекти от фармацевтич-
ните медикаменти и други химикали.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 130

тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000 USD в акции в съответната компания.
Нима очаквате обективност на преценките при това положение?

Както вече споменах, от огромно значение за успеха на фармацевтичните гиганти е
рекламата, която непрестанно обработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на
обществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма да разберете, че "лекарствата" са
причина за огромен брой ятрогенни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.

В една статия на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише: "Фармацевтичните компании
харчат внушителната сума от 200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират
пазари за своите продукти... Това представлява почти 10 000 USD годишно, изразходени в
опити да съблазнят всеки един от работещите 21 000 австралийски фамилни лекари."
Според д-р Тео ван Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Ню Саут Уейлс за
реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съществували преди 10 години и
съответно не са разглеждани и изучавани в университетите. Твърде заетите медици
следователно разчитат само на агентите на фармацевтичните фирми за цялата
информация, която им се дава за тях.

Един много коварен метод, който използва фармацевтичната индустрия, за да
манипулира общественото мнение, е чрез създаването и спонсорирането на
организации - асоциации, фондации и др., които уж защитават правата на
пациентите и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщност прокарват
политиката на концерните. Или си осигурява "контролирана опозиция", например
сформира някъде сдружение "Граждани за здраве" (това е произволно име), чиято цел
привидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъществява целите на
картела.

В подкрепа на това ще цитирам част от статията на Стела Йорданова във в.
"Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие "Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за
пазара подклажда истерията около животоподдържащия медикамент. Битката на
компаниите е за по-големи продажби и печалби, страданието на болните хора е само
оръжие": "Държейки монопола над пазара на медикаменти, производителите имат
монопол и над човешкото страдание. Контролът върху лечението на големи групи
пациенти им дава възможност да оказват и огромен икономически и социален натиск.
Особено когато става дума за лечението на диабета, което въвлича солидарно не само
пациентите, но и техните близки.

Само през горещото лято след старта на здравната реформа бяхме свидетели на
няколко истерични публични кампании, провокирани от асоциации на различни групи
болни... те се бореха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конкретни
скъпоструващи продукти на конкретни производители.

Кампаниите се провеждаха като по учебник. Най-напред се появяваха спорадични
вестникарски публикации през ден-два, седмица по-късно съответното гражданско
сдружение алармираше, че животът на десетки хиляди болни е в опасност, даваше
пресконференции и заплашваше с гражданско неподчинение. В началото на всяка
пресконференция се отправяха благодарности към съответната компания, която,
безкористно дарявала медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на
съответната организация със средства и офис оборудване..."40

В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и приходите на компаниите...
Фармацевтичните колоси следват последователно принципа на "зарибяването" подобно на

40 Курсивът е от автора.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 131

наркокартелите. Стъпвайки в малка и бедна страна, те най-напред очертават уязвимите
групи и се отдават на благотворителност. На болниците и пациентите се правят мащабни
дарения на скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Организират се научни
симпозиуми, семинари и коктейли. Лекарите са доволни, изучават терапията, прилагат я на
болния, той се чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, нито на болницата.
След това дареният медикамент свършва. Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем
естествено не може да го купи, защото става дума за изключително скъпи лекарства.
Производителят е готов да ги продаде. И започва публичният натиск.

Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарствени продукти в
неспециализираните медии, кара компаниите да инвестират колосални бюджети в
маркетинга и връзките с обществеността. Техните представители обаче никога не се
набъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение по нито една от акциите.
Това правеха лидерите на асоциациите...

А иначе благодарните компании помагат на гражданските сдружения. Днес
Българска асоциация "Диабет" открива луксозния си национален клуб..."

Глава 10. За клиничните изпитания

В последователни статии под общото заглавие "Ловци на хора", публикувани от 17
до 22 декември 2000 г., група журналисти от в. "Вашингтон пост" разкриват как
американски фармацевтични компании използват като опитни животни пациенти от
третия свят и Източна Европа, включително и от България, превръщайки това в
процъфтяваща индустрия. По този начин фармацевтичните гиганти искат да избегнат
силно завишените изисквания за клинични изпитания на нови препарати в САЩ. Във
връзка с тези разкрития в. "Монитор" публикува статии в броевете си от 21 и 22 декември
2000 г., според които в Университетската клиника по неврология и психиатрия в София
върху пациенти се е изпитвал американският медикамент зелдокс, като пациентите не са
били уведомени, че той не е одобрен за приложение в САЩ.

Фармацевтичните и биотехнологичните компании масово се насочват към държави,
където законодателството не е толкова строго, има по-малко бюрокрация и разходите са
значително по-малки. Освен това в бедните страни се срещат по-често определени
заболявания. Хората там се съгласяват лесно, защото имат нужда от здравна помощ, а и
освен това има повече неграмотни и малко образовани, което улеснява убеждаването им.
Ето какво споделя един китаец, участвал в клинични изпитания с генна насоченост:
"Казаха ни, че ще има безплатна медицинска помощ. Затова всички идват." Това, разбира
се, е било само уловка и лечение на тези хора не е било извършвано.

Не искам да кажа, че някои от проучваните нови медикаменти не може да се окаже
полезен, а да наблегна върху постановката и недостатъчното независимо Контролиране
на опитите, което дава възможност както за прикриване дори на сериозни странични
ефекти, така и за надценяване на "добрите" страни на даден продукт.

В. "Вашингтон пост" дава за пример начина, по който е бил проведен един опит на
голямата американска компания Пфайзер. През април 1996 г. по време на епидемия от
менингит в Нигерия тя изпробва антибиотик, наречен трован, който все още не е бил
одобрен в САЩ. Фирмата не успяла да набере достатъчно пациенти в САЩ, затова се
насочила към тази африканска държава. Експерименталният медикамент се смятал за
потенциален "хит" - според анализатори от "Уолстрийт" Пфайзер биха печелили около 1

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 132

млрд. USD на година, ако трован получи одобрение.
Според нигерийския лекар Амир Йола тестуването на антибиотика в двумилионния

бедняшки метрополис Кано не е извършено както трябва, но той не можел да се
противопостави, защото фирмата е имала подкрепата на правителството. Там, където има
авторитарни режими и няма свобода на словото, подобни експерименти се провеждат по-
лесно. По това време Нигерия е управлявана от военните и според "Вашингтон пост" е
имало драстични нарушения на човешките права и корупция. Никой не би пробвал в една
нормална държава новосъздаден антибиотик с неизвестни качества, сред епидемия от
менингит, покосяваща стотици, в набързо пригодени за това полеви условия, с
недостатъчно персонал и диагностични възможности. Ето какво представлява "клиниката"
за инфекциозни заболявания в Кано: според работили в нея международни доброволни
сътрудници това е една от най-зловонните и пренатоварени болници в света, разпадаща се
съборетина, направена от ронещи се тухли от сгурия. Може да се видят как плъхове гризат
занемарени трупове и как пациенти се изхождат направо на пода. В някои отделения няма
вода и електричество, а стените са опръскани с кръв и екскременти. И това става в края на
второто хилядолетие, когато на толкова други места по света тънат в разкош.

Тексаският педиатър Джордж МакКрекън, водещ специалист по менингит, е
"изненадан, че Пфайзер са предприели такава авантюра". Изследователите на фирмата са
подготвили експеримента само за 6 седмици за разлика от едногодишния или дори по-
дълъг период, необходим за това в САЩ. Докато в развитите държави в такива случаи се
назначава венозно изпитан и бързо действащ антибиотик, то при епидемията в Нигерия
трован е даван през устата на по-голямата част от лекуваните, които са били на различна
възраст, а той според самата компания не е бил тестуван никога преди това на деца. Освен
това Пфайзер не е проследила в дългосрочен план възстановяването на пациентите, на
които е бил даван медикаментът. Според д-ф Йола и други негови колеги и лаборанти
болните не са знаели, че става дума за опитна постановка.

В края на краищата трован бил одобрен за употреба в САЩ при възрастни, но не и
при деца. Антибиотикът бързо става един от най-предписваните в тази държава - до
средата на 1999 г. са го приемали приблизително около 2,5 млн. души, като само от
първата година на масовото му излизане на пазара продажбата му според самата фирма
достига 160 млн. 115В. Но през тези 16 месеца са съобщени 140 случая на чернодробни
увреждания, 14 - на чернодробна недостатъчност и 6 са завършили със смъртен изход.
Трован принадлежи към определен клас от антибиотици, които водят понякога до
увреждане на ставите при опитни животни - малки зайчета и кученца. Срещу Пфайзер са
заведени поне 16 дела, макар че според фирмата по време на клиничните изпитания не са
отбелязани сериозни чернодробни проблеми. В Европа продажбите на препарата дори са
спрени.

Според организацията "Лекари без граници" от морална гледна точка епидемия с
такава висока смъртност (починали са 15 800 африканци) не е моментът, в който трябва да
се експериментира с нов медикамент. В САЩ се изисква от изследователите да уведомяват
пациентите за рисковете на изпробваното лекарствено средство, да разясняват целта му и
да дават информация за алтернативни терапии, след което доброволците подписват
информирано съгласие. В Нигерия не е имало подобна процедура.

Когато например FDA отказва на базираната в Калифорния Максим
Фармацктикълс) да изпробва нов чернодробен медикамент върху американските граждани,
фирмата отива в Русия, като по този начин си спестява милиони от забавянето на
провеждането на клиничните изпитания. За 3 седмици руски лекари набират 149 пациенти,

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 133

без да ги уведомят за резервите на FDA относно медикамента.
През 1980 г. FDA започва да приема молби за одобряване на лекарствени средства

за американския пазар, придружени с данни от изследвания, извършени и в чужбина.
Според в. "Вашингтон пост" последната година почти 27% от тях са от задгранични
тестувания - 3 пъти повече, отколкото през 1995 г. Докато през 1991 г. в Източна Европа е
имало само един регистриран към FDA изследовател за провеждане на експерименти с
лекарства, предназначени за САЩ, сега са вече 429. В Южна Африка от 2 са станали 266.
Според фирма, която осигурява пациенти за западните компании в Латинска Америка, по-
настоящем се провеждат около 1000 клинични изследвания, като се предвижда в близките
5 години да нараснат 10 пъти!

Американците и западноевропейците явно не желаят да участват в рискови
експерименти, а между фармацевтичните компании има голяма конкуренция за създаване
на нови медикаменти и бързото им внедряване, което е свързано с големи разходи и
съответно печалби. Според някои проучвания средно 4000 души са необходими в САЩ, за
да се изпита ново лекарство, а всяка година се разработват стотици такива. Това
естествено поражда голяма надпревара за търсене и набиране на доброволци. Според
изчисления на индустрията, всеки ден забавяне на пускането на пазара на нов медикамент
носи около 1,3 млн. USD нереализирана печалба. Чудно ли е тогава, че нещата далеч не са
така чисти и прозрачни, както би трябвало да бъдат? "Наистина изглежда като че ли
правим сделки с дявола и търгуваме хората", казва Джанет Цимерман, оглавяваща
"Импакт" - базирана във Филаделфия компания, която обучава екипи за провеждане на
експерименти с медикаменти. Често самите болни чрез асоциации, които са
спонсорирани и съответно манипулирани от фармацевтични компании, лобират за
по-бързо въвеждане на нови медикаменти.

"Колкото по-бързо завършваме клиничните изпитания, толкова повече пари ще има
за нашите компании", казва пред колеги на една конференция в Сан Диего Хуан Пабло
Гусман, работещ за западни фармацевтични фирми във връзка с извършването на
клинични изпитания в Латинска Америка. И е прав -приходите на големите
фармацевтични компании са се увеличили с около 10% за последното десетилетие.

Много болни въобще не са наясно с взаимоотношенията между лекарите и
фармацевтичните фирми. Последните използват всякакви примамки за медиците само и
само да се проведат по-бързо експериментите - например някакъв вид награда за набран
определен брой участници за даден период от време, включване като "съавтор" в статии за
резултатите от изследванията, които всъщност се пишат от хора на компанията,
осигуряване на безплатни посещения на семинари в чужбина, коктейли и т. н.

Резултат от 10-месечно проучване на "Таймс", обявено на 16 май 1999 г., показва,
че има широко разпространен конфликт на интереси, когато медиците набират участници
за клинични изпитания с нови медикаменти. На лекаря се плаща средно между 1000 и 4000
USD за пациент в зависимост от държавата, в която живее и работи. Това му дава
възможност значително да увеличи приходите си, особено ако действа по-агресивно и
умело при привличане на пациенти за опитите. Нерядко се случва той да включи в
провежданото изследване хора, които не са подходящи и дори са противопоказани за
проучвания медикамент, или пък такива, които изобщо нямат нужда от него. В страни с
нисък стандарт, каквато е и нашата, парите давани от компаниите на лекаря за един човек
включен в изследване на нов медикамент, са значително повече, отколкото е средната
годишна лекарска заплата. Психиатърът от Будапеща Лаело Лойтавари, участвал в
клинични изпитания за различни западни фирми, споделя: "Фармацевтичните компании ни

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 134

правят предложения, за които знаят, че ще ни завъртят главите." Неговата заплата като
лекар например се равнява на 178 USD, а компаниите по думите му плащат между 1000 и
2000 USD за работата му с всеки пациент, който той е осигурил. "Как бих могъл да не го
направя?", пита д-р Лойтавари. Колко медици в тези страни мислят като него?!

Някои лекари участват едновременно в клинични изпитания на няколко фирми и
възможността по този начин да спечелят допълнително значителна сума вече е голямо
изкушение. Това, разбира се, не означава автоматично, че всички медици участват в
експеримента само заради парите. Предполагам, че много от тях желаят искрено да
помогнат на болните, но когато има и значителен финансов интерес, се създават
предпоставки за преминаване на определени граници на научното качество.

На семинари производители и контролиращи говорят свободно и споделят за
случаи на некоректно извършени експерименти, особено сред чуждестранните лекари,
новаци в големите клинични изпитания на лекарствени препарати. Според
фармацевтичните компании много от лекарите в Латинска Америка сами не спазват
протоколите за водене на опитите и не съобщават например за всички доказвани
странични ефекти на изпитвания продукт. А това може да има сериозни последствия както
за бъдещите пациенти, така и за самата фирма. За едно изследване на ново
антиепилептично средство в Латинска Америка компанията "Парк-Дейвис" казва, че е
било проблематично да се накарат лекарите да докладват за пневмонията при малки деца,
по принцип считана за твърде сериозна странична реакция на експерименталния
медикамент. Местните лекари обаче го смятали за нормално усложнение. Може би
понякога медиците, участващи в опитите, просто имат твърде голямо Желание да угодят
на компаниите и затова не докладват за нежеланите ефекти.

Контролът, който медицинските власти оказват в някои страни, е също
недостатъчен. Да се съгласиш със и да приемеш правила за добра клинична практика и
подходящо провеждане на клинични опити, невинаги е равнозначно на това да ги
приложиш.

Извинявайки се със споразумения с фирмите за поверителност на информацията,
изследователите и лекарите, както и представители на официални институции често
отказват да дават интервюта и да дискутират новите медикаменти, които се изпитват, и
условията, при които това става. Много компании не дават информация във връзка с
провежданите опити. От своя страна FDA агресивно защитава търговските интереси и
тайни на фармацевтичните компании и като последствие много страни на процеса на
одобрение на лекарствените препарати остават скрити.

Разследването на журналистите от в. "Вашингтон пост” установява, че през 1998 и
1999 г. естонски граждани са участвали в неетично провеждани опити в Швейцария.
Възползвайки се от притесненото финансово положение на хората в тази бивша съветска
република, компаниите, които са набирали доброволци, не са ги предупреждавали за това
в какви клинични експерименти ще бъдат включени, а "информираното съгласие", което
трябвало да подпишат, било на чужд език, който те не разбирали. Предложили им
безплатен билет до Швейцария, 2 седмици престой в "съвременна клиника" и
няколкостотин долара на ръка. В страни, където средната заплата се равнява на 160 USD (а
всъщност за много хора тя е по-малка, както е и у нас), получаването на такава сума в
долари плюс безплатно пътуване и престой в тази "обетована земя" би звучало доста
примамливо, както казват някои от доброволците от Естония.

В края на краищата клиниката, където се провеждали "експериментите", била
затворена от швейцарските власти, след като установили, че нейният управител, Ван Текс

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 135

Рисърч Лимитед, са напълнили много от леглата с хора, които не знаели в какви
изследвания ще участват. Между тях имало както бежанци, търсещи политическо
убежище в Швейцария, така и наркомани. Впоследствие се установява се, че тук са
извършени 161 експеримента за някои от най-известните фармацевтични фирми в света.

Според в. "Вашингтон пост" при клиничните изпитания, които са се провеждали в
психиатрична клиника за лечение на хора, болни от шизофрения в Унгария от психиатъра
д-р Габор Фалуди, също не са били съблюдавани стандартните изисквания за
информирано съгласие на пациента. Участващите в опити хора се предполага, че трябва
да са напълно информирани за рисковете, не трябва да са наети с принуда или измами и
да могат да се оттеглят във всеки момент. Според много изследователи и лекари тези
правила се нарушават при изпитването на нови медикаменти в бившите социалистически
страни, Африка, Китай, Латинска Америка. Изданието цитира скорошно проучване на
учени от университета "Джон Хопкинс", според което повечето процедури за
информирано съгласие всъщност са предимно с цел да предпазват компаниите от съдебни
процеси, а не толкова от грижа за здравето на пациентите.

В ЮАР медицинският съвет, който проучвал един опит свързан със СПИН
установил, че 88% от жените, които се включили в него, всъщност са били принудени да
го направят, въпреки че са подписали документ, според който участието им е доброволно.

Медицинският факултет при католическия университет в Сантяго, Чили, преди 4
години проучил 44 клинични изпитания и открил "етични проблеми" в 20 от тях. Най-
често срещаният недостатък бил неадекватно съгласие от участващите в експеримента или
изобщо липсата на такова. Проблемът с получаването на информирано съгласие е актуален
именно в бедните страни, където хората често въобще не получават задоволителни
здравни грижи. Доброволците са изправени често пред две алтернативи - да рискуват да
участват в експеримента, като затова ще бъдат прегледани, или въобще да не получат
никаква медицинска помощ и никой да не им обърне внимание. Освен това ниската
култура, характерна за мнозина главно в страните от третия свят, може да се окаже
сериозна пречка в обясненията и разбирането от тяхна страна на положенията, свързани с
опитите, и същността на думата "плацебо" например. Тестуването на нови препарати
върху пациенти с психиатрични заболявания, когато се изисква информирано съгласие,
също поставя проблеми, свързани с медицинската етика.

Понякога самите компании, а не тези, които отговарят за контрола и създаването на
правилата, определят доколко пациентите трябва да знаят за медикамента, който ще се
изпитва. И така в една страна може да се запишат за опити болни, които обаче не са
уведомени за страничните ефекти на лекарството, изявени вече при клиничните изпитания
в други страни.

У нас една от тактиките, които се използват за привличане на доброволци в
изпробването на експериментални лекарства (например с психични заболявания), е
следната: на болния му се казва, че ще му се осигури безплатно лечение с нов, "много
добър и "много скъп западен медикамент", ако той се съгласи да участва в опита. Това е
явна манипулация, за която пациентът най-често не подозира. Най-малкото защото
препаратът не е "много добър" и е все още в период на изпитание. При някои лекари обаче
финансовите изкушения заглушават гласа на съвестта им.

В страни с деспотично управление свободата на избор е изключително ограничена
и там злоупотребите са по-лесно осъществими, защото за това способстват самите
властимащи. В своите свидетелски показания през 1998 г. пред Националния съвещателен
Комитет по биоетика Марджъри Спиърс, тогава заместник-директор, отговарящ за

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 136

наблюдението върху международните изследвания, извършвани за американските
центрове за контрол и профилактика на заболяванията, в бившия СССР и другите страни
от разпадналия се социалистически блок няма дори концепция за информирано съгласие.
В страни, където наскоро е имало война или силна тайна полиция, хората често се
страхуват да се подпишат под какъвто и да е документ и фигурират в тестовите протоколи
като анонимни субекти "Х". Според Даниел Кампос, аржентински онколог, лекарите в
Латинска Америка упражняват авторитарен контрол върху болните и като цяло са срещу
информираното съгласие. Според него пациентите искат лекари, които казват: "Направи
това, защото аз ти казвам така."

Само в Аржентина през последната година са започнали над 200 клинични опита,
което е повече от 2 пъти, отколкото за 1995 г., а в Бразилия са почти 1000 за 5 г., което
представлява увеличение с 200%. За първите 8 месеца на 2000 г. правителството на
малката държавица Коста Рика с население 3,6 млн. души е получило 42 молби от щатски
и европейски фармацевтични компании за провеждане на клинични изпитания. Очевидно
е, че Латинска Америка с нейните 450 млн. население с хора с всякакви заболявания е
златна мина за опити на компаниите. Като цяло страните от третия свят предлагат
възможност за изпробване на лечения, които са със съмнителна стойност или смятани за
неетични в развитите държави.

Раздел V. За храненето и някои "храни"
Глава 11. Кратко въведение в темата

"Нека храната бъде твое лекарство
и лекарството твоя храна."
(Хипократ)

Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - глада за
важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за
да бъде в състояние на добро здраве. Бомбардиран ежедневно от привлекателни
предложения за "полезни" храни и хранителни продукти, обикновеният потребител най-
често няма време и възможности да проучва и проверява тяхната истинност. За съжаление
дори специалистите по хранене, които би трябвало да бъдат будната гражданска съвест в
това отношение, рядко обръщат внимание на отрицателните страни на нововъведенията, а
понякога и те самите са заблудени от умелите рекламни кампании на фирмите
производителки и от представени неверни данни от проведени "изследвания". Обработката
на храните посредством различни методи и прибавянето на синтетични консерванти,
обезмирисители, ароматизатори и оцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус
и външен вид, и възможност за дълготрайно съхранение не само разрушава тяхната
животворна стойност, но и допълнително оказва вреден ефект след консумацията им.
Колкото по-дълго една преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че не може
да поддържа живота.

През 30-те години на нашия век стоматологът Уестън Прайс от Кливлънд, Охайо,
обиколил надлъж и нашир планетата, след което публикувал през 1939 г. своите открития
в труда си "Хранене и физическа дегенерация", илюстриран с над 100 фотографии. Този
неуморен изследовател използвал целия свят за своя лаборатория. Потресаващото
заключение, което дал, описвайки подробно своите наблюдения и открития от всяка

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 137

област на Земята, посетена от него било: хората, които живеят при примитивни условия
и консумират естествени, нерафинирани храни от същия район, имат напълно здрави зъби,
правилни зъбни дъги и се радват на чудесно общо здраве. Веднага щом "цивилизованият"
начин на хранене със своите преработени, рафинирани храни и захарни изделия навлезе в
живота им, започват дегенеративни изменения и челюстни деформации, които се
забелязват още в рамките на първото поколение!

Ефектите от лошото, и бих казал, дори безобразно хранене на съвременното
индустриализирано общество далеч не се изчерпват само с проблеми със зъбите и в
захапката, но и с общи промени в скелета, затормозяване на жлезите с вътрешна секреция,
развитие на хронични заболявания като алергии, астма, диабет, артрит, рак и др.,
склонност към често боледуване от инфекциозни болести. Неподходящата диета може да
доведе и до промени в поведението и дори в интелекта.

През 1988 г. в доклад върху храненето и здравето висш американски медицински
служител прави заключение, че във всеки 15 от 21 случая на преждевременна смърт
неправилното хранене е основната или една от главните причини, допринесли за това. А в
декемврийския брой на JAMA oт 1994 г. пише: "Днес бялата американка от средната класа
с нейния начин на хранене с много белтъчини и мазнини ражда бебета, които са по-
болнави, отколкото тези на бедните имигрантки...".

Хранителната индустрия и компаниите, които контролират този бизнес, са
придобили толкова голямо влияние и контрол върху общественото мнение по различни
въпроси, свързани със здравето, че рационалното хранене въобще не се изучава и прилага
в медицинските университети, а и сред населението като цяло то не е широко
разпространено. Прави се всичко възможно, за да се прикрият научните доказателства за
изключителната вреда от преработените храни и от различните химикали, масово
използвани в тях. Наети са много хора - учени и специалисти по рекламата и връзките с
обществеността, които да отдалечат от мисълта за връзката между напълно
неподходящото хранене, което ви се предлага, и увреденото ви здраве! И не само това - в
САЩ например дори е официално забранено да се прилагат диети за лечение на хора с
рак, независимо че има натрупан огромен достоверен материал за голямото значение на
определен хранителен режим за постигане на пълно и трайно излекуване. Да се храниш
правилно и здравословно, дори се смята за "шарлатания"!

Световноизвестният специалист по лечение с хранене д-р Бернард Йенсен споделя
впечатленията си от посещението си при хунза, народност, живееща в Непал. Допреди
няколко десетилетия там са били непознати подобни заболявания като рак, диабет,

туберкулоза, както и други, типични за съвременното общество. Не е имало болници,
лекари, зъболекари, аптеки, полиция и затвори, защото това не е било
необходимо. С построяването на нов път, свързал едноименната долина, в която живеят,

с "цивилизования свят", при тях навлезли и рафинираните храни, алкохолът, цигарите,
захарта, безалкохолните напитки. И, разбира се, заедно с тях дошли и всички модерни
болести и пороци. Не случайно мъдреците са казали: "Прост начин на живот - възвишено
мислене."

Това, че даден продукт или ястие изглежда апетитно и стимулира вкусовите
рецептори, не значи, че е полезно! Много от нещата, които вършим, често са в резултат на
внушени глупави и обикновено вредни навици или на първични реакции от типа на "И
другите правят така!" Подобен аргумент може би е оправдан за деца в детската градина, но
едва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мисленето и рационалност на

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 138

преценките.
Бих искал да ви обърна внимание върху един важен факт, който много хора не

вземат предвид - освен обозначените на етикетите на хранителните продукти "добавки",
чието приемане става с нашето знание (ако четем това, което е написано, разбира се),
съществува и скрита консумация на химикали и медикаменти под различна форма, за
състава на които нямаме никаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излагане на
минимални дози от синтетични вещества, трудно доловими със съвременните рутинно
прилагани медицински тестове. Тъй като човешкият организъм има значителни
приспособителни способности, разпознаването на уврежданията от токсични съединения и
химични елементи често е възможно тогава, когато те вече са се натрупали в значително
количество или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранителната промишленост
се използват над 5000 химически вещества, а в производството на пестициди - над 1500.
Поне 6000 влизат в състава на различни медикаменти, а колко още милиони други се
синтезират и навлизат в биосферата, никой не би могъл да каже. В резултат на синергизъм
и на взаимно потенциране на въздействието и най-вече поради дългия латентен период на
изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено създаваните вещества и продукти,
опасността от интоксикация с непредсказуеми последици става все по-голяма с всяка
изминала година.

В развитите страни на всички животни се дават в изобилие хормони и антибиотици,
които после чрез млякото и месото, както и чрез хранителните продукти, приготвени от
тях, влизат в човешкия организъм. Същото важи и за растенията, чрез които пестицидите и
съединенията от изкуствените торове попадат в човека. В САЩ още преди 20 години са
давали на животните около 1000 медикамента и хормона! Почти на 100% от птиците, 90%
от свинете и телетата и 60% от едрия рогат добитък се добавят редовно антибиотици към
храната. Около 70% от месото на пазара в САЩ е от говеда, угоявани с помощта на
хормони. Положението не е много по-различно и в другите развити държави.

Като се има предвид и замърсяването на въздуха и водата, както и приемането на
толкова много медикаменти и ваксини за "лечение" и "профилактика", то чудно ли е, че
човечеството става все по-болно и алергиите и случаите на свръхчувствителност към
различни вещества зачестяват все повече?

Глава 12. Захарта - "бялата отрова"

В пресата често можем да попаднем на странни "разкрития", меко казано. Преди
известно време прочетох в един български вестник, че захарта била полезна за малките
деца. Оставям мотивите на автора да изкаже подобно твърдение на неговата съвест. Каква
е истината за един от масово използваните в хранителната индустрия продукти? Нека
читателят сам прецени, след като се запознае с изнесените по-долу факти.

Вероятно мнозина са чули, че наричат захарта "бялата отрова" за организма. Защо?
Ето накратко какво определение дава д-р Уилям Кода Мартин през 1957 г. за това кога
една храна е отрова: "Медицински погледнато, всяко вещество, което потиска активността
на катализаторите и ензимите в тялото... и което, приложено към, погълнато от или
получено в него, причинява или може да допринесе за развитието на болест..."

Захарта съдържа само това, което учените наричат "празни" калории - т. е. чисти,
рафинирани въглехидрати. В растенията няма чисти захари - природата ги е съчетала с
микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 139

организма. И тъй като в процеса на преработка на захарната тръстика те са извлечени от
нея, за да метаболизира и усвои получения неестествен рафиниран продукт, тялото
започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий
и калций. Последният се извлича от костите, като това увеличава тяхната чупливост.
Същевременно се увеличава значително и честотата на зъбния кариес. Това се отразява
най-неблагоприятно на подрастващите, на бременните и на жените в менопауза. Приемът
на неорганичен калций на таблетки не може да компенсира загубата на този минерал,
защото той се усвоява в доста ниска степен, а освен това натоварва бъбреците и да се
натрупва в някои тъкани и органи.

Калцият е от основно значение за поддържане на алкално рН на кръвта. Приемът на
захар и, разбира се, на други рафинирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти
от бяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция в кръвта и съответно
повишена киселинност. За да я неутрализира, организмът отново черпи от своите резерви
и резултатът може да бъде твърде неблагоприятен от здравословна гледна точка, особено
ако диетата е бедна на свежи плодове и зеленчуци.

Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя
перисталтиката на стомаха. Освен това, когато захар или изделия, направени с нея, като
например шоколад се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последните в
червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя
значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда.

Трябва да се има предвид, че захарта и продуктите от бяло брашно допринасят за
развитието на кандидоза (гъбична инфекция), особено ако човек е приемал антибиотици
или други медикаменти, потискащи имунната система.

Захарта навлиза много бързо в кръвта, където количеството й се увеличава, като
това се нарича в медицината хипергликемия и е един от симптомите на диабета. Целта на
инсулина - хормон, който се отделя от панкреаса, е да премахне излишното количество
кръвна захар по най-ефикасния начин. Но след като това стане, при някои хора настъпва
обратният процес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спада бързо, и то под
нормалните стойности, което предизвиква някои симптоми: замаяност, слабост,
изпотяване, потиснатост, безсъние и др. Щом се получи хипогликемия, надбъбречните
жлези веднага се активизират и мобилизират запасите от гликоген в организма. Той от
своя страна се разгражда до глюкоза, за да се възстанови нормалното ниво на кръвна захар.
По този начин хранителен режим, съдържащ рафинирани въглехидрати, включва в една
постоянна въртележка двете жлези - панкреас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът
постепенно започва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото на кръвната захар
остава високо, като развитието на диабет зависи само от компенсаторните възможности на
организма и от количеството рафинирани въглехидрати, които се приемат. А
надбъбречните жлези, които са много важни за приспособяването ни към стреса, се
изтощават и не могат да поддържат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когато
панкреасът успява да се справя с повишените количества чисти въглехидрати, и така се
получава хипогликемия. Това от своя страна пък води до силно желание за сладки неща и
по този начин се затваря един порочен кръг. Многобройните опити са доказали безспорно,
че захарта води до изчерпване на микроелемента хром в тялото, който е от най-важно
значение за усвояването на инсулина и за поддържане на глюкозния метаболизъм.

В организма захарта се трансформира и под формата на запасния полизахарид
гликоген се складира в черния дроб. Възможностите му в това отношение обаче са
ограничени и излишните захари се трансформират по-нататък в мастни киселини, които се

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 140

натрупват в подкожните мастни депа. При наднормено тегло над 20% започва отлагане на
мастна тъкан и във вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците, и това води
до нарушаване на техните функции. Забавя се циркулацията на кръвта и лимфната течност
и се понижава активността на имунната система. На този фон много често се развиват
диабет, атеросклероза, сърдечно-съдови и други заболявания. Изследванията, правени от
70-те години насам доказват, че приемът на захар увеличава нивото на холестерола в
кръвта.

Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забелязал през 1929 г. в
Панама, че диабетът е често заболяване сред собствениците на плантации със захарна
тръстика. В същото време сред работниците, които не консумирали рафинирана захар, а
дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.

Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото тя е много силен
стимулант за надбъбречните жлези. Консумацията й може да повиши нивото на хормона
адреналин до 4 пъти, което е типична стресова реакция за организма. В резултат се
повишава продукцията на холестерол и хормона кортизон, като последният от своя страна
потиска имунната система. При експеримент, проведен в САЩ, хора с асоциални прояви в
интернат били подложени на хранене, при което приемът на захар и месо били значително
намалени. Положителната промяна в поведението била очевидна.

Захарта има твърде неблагоприятен ефект върху функционирането на мозъка
и нервната система. Когато преработването й е непълно, се получават токсични
метаболити, които затрудняват окислителните процеси в нервните клетки. Значителният
прием на захарни изделия предизвиква и загиване на полезни бактерии в червата, които
произвеждат витамини от групата В, необходими за правилното функциониране на
централната нервна система. Изобилният внос на този рафиниран продукт в организма
води до превес на възбудните процеси в кората на главния мозък и до появата на
вегетативна дистония - една толкова често срещана диагноза. Захарта трябва да бъде
напълно изключена от диетата на хора с психически заболявания като шизофрения
например.

През 40-те години д-р Джон Тинтера преоткрива важното значение на
ендокринната система и по-специално на надбъбречните жлези при предизвикването на
промени в психическото състояние. В 200 случая лекувани за хипоадренокортицизъм
(намалена функция на надбъбречните жлези) той установил, че основните оплаквания на
неговите пациенти били често подобни на тези, които се срещат при хора, чиито
организми не могат адекватно да се справят със захарта. Това състояние, наричано
понякога в западната литература "захарна депресия" се изявява с някои от следните
симптоми: умора, нервност, депресия, тревожност, значително намалена способност за
концентрация, силно желание за сладки неща, непоносимост към алкохол, ниско
артериално налягане, алергии. Д-р Тинтера настоял всичките негови пациенти да се
подложат на глюкозотолерантен тест и резултатите потвърдили тезата му. Според него
глюкозотолерантният тест, направен в пубертета, когато има такива проблеми като
хиперактивност, неспособност за концентрация или данни за психическо заболяване,
например шизофрения, би могъл да спести много средства, тревоги и напразни лутания за
възможната емоционална причина, защото всъщност може да се касае за проблем с
метаболизирането на захарта. Тинтера пише няколко важни публикации, в които отново и
отново подчертава, че подобрението, облекчението или излекуването "зависят от
възстановяването на нормалните функции на целия организъм" и първото нещо,което
предписва, е диета, от която трайно се отстраняват захарта и всички изделия, в които тя се

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 141

съдържа. Въпреки тези свои проучвания и открития Тинтера не получава никакво
внимание от медицинската общественост освен обичайните насмешки. В същото време на
д-р Антонио Е. Монис се присъжда Нобелова награда за лоботомията, която въвежда за
лечение на шизофрения. Тук ще си позволя едно малко отклонение и ще ви запозная с този
"терапевтичен" подход, за да разберете за какво става въпрос и за какви "постижения" се
връчват престижни награди.

Лоботомията е драстичен метод, при който по хирургичен път се унищожават
връзките на определени области от челния дял на мозъчната кора с останалата част на
мозъка.

През 30-те години на нашия век се открива ролята на слепоочните и челните дялове
от мозъчната кора в контрола на емоциите и агресивността. През 1935 г. в Йейлския
университет един учен - Карлайл Джейкъбсън, провежда наблюдения върху поведението
на шимпанзета след увреждане на фронталната и префронталната мозъчна кора чрез
лоботомия. Едно от животните, което преди операцията било агресивно в определени
ситуации, след това станало тихо и послушно, като в същото време паметта и
интелигентността му не били засегнати. Друг учен от същия университет, д-р Джон
Фултън, премахнал напълно фронталните дялове на две шимпанзета, след което по
никакъв начин не можело да се провокира експериментална невроза в животните. Фултън
станал по-късно един от най-горещите застъпници за лоботомията в САЩ.

Запознавайки се с резултатите от работата на гореспоменатите изследователи,
португалският невролог и психиатър А. Е. Монис, професор при медицинския факултет на
университета в Лисабон, решил да.извърши подобна операция при хора, за да облекчи
случаи на упорити психози, но не чрез пълно отстраняване на тези дялове, а посредством
прекъсване на връзките им с таламуса. Той установил, че подобрение настъпва само при
някои пациенти, и затова предложил този метод да се използва единствено в случаи,
когато няма никаква друга алтернатива.

След като д-р Монис и колегите му, с които работел, направили световно достояние
своите резултати през 1936 г., в няколко страни започнали да прилагат новата хирургична
техника. Срещу нея се обявили много неврохирурзи, психиатри и други лекари. Монис не
можал да продължи своите изследвания, защото бил прострелян от свой бивш пациент в
гърба, след което останал парализиран от кръста надолу.

Но един амбициозен американски клиничен невролог -Уолтър Фриймън, бил
въодушевен от тази идея и заедно с неврохирурга Джеймз Уотс направили екип, за да
прилагат операцията на американски пациенти. Двамата дори я подобрили, като я нарекли
"стандартната процедура Фриймън-Уотс". Фриймън се оказал много добър в дарбата си да
убеждава медиите относно "обещанията" на лоботомията и започнал доста агресивно да я
лансира като терапевтична процедура в болниците и психиатричните клиники в САЩ
въпреки съпротивата и нежеланието на повечето негови колеги. Той извършил заедно с
Уотс много такива операции из страната, но бил неудовлетворен от продължителността и
сложността на интервенцията и през 1945 г. "усъвършенствал" метода, като го нарекъл
"айс-пик лоботоми". Вместо левкотом, който се използвал при трепанацията, за да се
извърши процедурата по прекъсване на връзките, той вкарвал през кожата с един удар с
чук в мозъка остър шиш, с който по принцип се разчупва лед. "Операцията" била обаче
толкова отвратителна и нечовешка, че дори на опитни хирурзи се случвало да им
прилошее и да колабират, наблюдавайки изпълненията на този "лекар". Съекипникът му,
неврохирургът Уотс, бил толкова потресен, че прекратил връзките си с него.

Лоботомията била широко прилагана за няколко години в САЩ и някои други

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 142

държави. Между 1939 и 1951 г. били извършени повече от 18 000 лоботомии само в САЩ
и десетки хиляди в различни страни по света. Вместо да се прибягва до него само като
последна надежда в изключително отчаяни случаи, с този метод е било широко
злоупотребявано като начин за контролиране на човешкото поведение. В Япония голяма
част от оперираните били деца, много от които просто били по-буйни в училище или
показвали лош успех. Операцията била широко прилагана и в заведения за психично
болни. Семейства, които искали да се отърват от трудни роднини, ги подлагали на
лоботомия. Политически опоненти и несъгласни с режима били третирани като
психически неуравновесени и оперирани по същия начин.

Хирурзи аматьори извършили стотици такива оперативни интервенции без дори
системен психиатричен преглед.

През 1949 г., на д-р Монис е връчена Нобелова награда за медицина и физиология
за въвеждането на този метод на "лечение". Това събитие направило от операцията
уважавана терапевтична процедура и като резултат в следващите 3 години били
извършени повече лоботомии, отколкото от 1936 г. до този момент. Хиляди хора по целия
свят били трайно осакатени. Операцията била масово практикувана върху затворници и па-
циенти в лудници и психиатрични клиники, като често им било поставяно условието:
лоботомия срещу пускане на свобода. В светлината на всичко, с което сте се запознали
дотук, предполагам, че няма да ви бъде трудно да разберете защо се награждават и
стимулират подобни отвратителни практики, а изследванията на учени като д-р Дж.
Тинтера остават без внимание. По аналогия това е все едно да наградиш не ветеринарния
лекар, който се грижи за животните, а касапина!

В началото на 50-те започват да се чуват все повече гласове срещу лоботомията и
възражения от морален характер. При тази хирургична интервенция настъпва трайно
увреждане на мозъка и често много силно изразени промени в личността и емоционалния
живот на пациента. Появяват се безразличие, граничещо с жестокост, грубост,
безотговорност, неадекватност при оценката на последствията от собствените действия.

За 15 години не се натрупали никакви научни данни, които да потвърждават
полезността на метода. Дори застъпниците на лоботомията признавали, че само при една
трета от оперираните се наблюдавало подобрение, една трета оставали без промяна, а при
една трета настъпвало влошаване. Освен това започнали да се появяват все повече нови
медикаменти за въздействие върху психиката, и неврохирурзите изоставили тази операция.
Днес лоботомията не се прилага като терапевтичен метод.

Нека сега се върнем отново към захарта. Тя навлиза устремно в живота на
европейските държави в края на XVII в. Същевременно лекарите започват масово да
наблюдават признаците на "захарната депресия" и лудниците да се пълнят с хора.

През 1793 г. няколко моряци провеждат неволен експеримент след
корабокрушение, като консумират само захар и ром от товара, който превозвали. Когато ги
спасяват след 9 дена, те били силно измършавели в резултат на принудителната диета.
Известният френски физиолог Маженди, вдъхновен от този инцидент, решил да проведе
опити с животни, като публикувал резултатите през 1816 г. По време на експериментите
той хранел кучета само със захар или зехтин и вода. Всичките животни бързо
измършавели и умрели. Било установено, че като диета захарта е по-лоша, отколкото
приемането само на вода, т.е. човек има шанс да преживее значително по-дълго, ако е само
на вода. Знаем, че много хора са провеждали под лекарски контрол по 30 дори 40 дена
лечебно гладуване само с вода и благодарение на това са се излекували от сериозни

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 143

заболявания.41
Захарната индустрия в Англия през 1808 г. предприела стъпки, за да "докаже"

полезността на новия "хранителен" продукт, защото хората "не му обръщали нужното
внимание". Комитетът по Западна Индия в Камарата на общините предложил награда от
25 гвинеи на този, който покаже със "задоволителни" опити полезността на рафинираната
захар при храненето и угояването на домашни животни - крави, шопари и овце. Естествено
експериментът претърпял пълно фиаско, но търговците от Комитета решили да приложат
и други тактики. Един похват, който се използва и до днес, и то не само в захарната
индустрия, е да се цитират "проучванията" на някой неизвестен "учен" от отдалечен край
на Земята. Например в Камарата на общините се позовавали на някой си д-р Ръш, лекар от
далечна Филаделфия, според когото "захарта съдържала повече хранителни вещества от
която и да е друга хранителна субстанция в същото количество обем"! Коментатор от
онова време нарекъл подобни изследователи "подкупни съвести".

През 1958 г. списанието "Таймс" съобщава, че един учен от Харвард работил в
продължение на 10 години заедно със своите асистенти върху хиляди мишки, спонсориран
от "Шугър рисърч фаундейшън" (Фондация за научноизследователски проучвания върху
захарта), за да разбере как захарта предизвиква кариес и как може да се предпази от това.
Отговорът му бил: няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резултатите от
изследването в "Дентал асосиейшън джърнъл" (издание на Американската стоматологична
асоциация), фондацията оттеглила спонсорството си.

Докато подготвял епохалния си труд "История на храненето", професор Е.
МакКалъм от университета "Джон Хопкинс", наричан от мнозина по това време най-
известният специалист по хранене и пионер в тази област, прегледал почти 200 000 научни
публикации относно различните храни, усвояването им и ефекта им върху хора и животни
за периода от средата на XVIII в. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити, които били
научно издържани, "за да разкаже за прогреса в разкриването на грешките в тази област на
науката (свързана с храненето)". Но за периода 1816 - 1940 г. проф. МакКалъм "не открил"
(или може би по-точно не отбелязал) нито една публикация за контролиран научен
експеримент с рафинирана захар, включително и труда на споменатия вече по-горе д-р
Прайс! Може би ще се запитате защо. Защото отпечатването на книгата му било
спонсорирано от Хранителната фондация, която от своя страна получавала дарения от
Американската компания за преработка на захар, "Пепси-Кола", "Кока-Кола" и около още
40 компании, всички много или малко свързани със захарната индустрия.

Според проф. Ърнест Хуутън от Харвард: "Трябва да проявим мъдрост и да се
поучим от начина на хранене на дивака. Нека не продължаваме с твърденията си, че
четката за зъби и пастата за зъби са по-важни, отколкото боята за обувки и четката за
обувки. Здравите зъби са резултат от здрава храна."

Може би е добре да знаете, че преустановяването на консумацията на захар заедно с
цялостен природосъобразен режим на хранене и живот е помогнало на много хора да се
излекуват от различни заболявания, включително и ракови.

Захарта като хранителен продукт не притежава дори и едно полезно качество, което
би оправдало нейната употреба. Всяка година на един американец се падат приблизително
по 45 кг захар, или по 120 г на ден, като около една четвърт се консумира под формата на
безалкохолни напитки. Няма нищо чудно, че САЩ са на първо място по затлъстяване и
държат челни места по диабет, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Но, разбира се,

41 За справка: книгата "Гладуване за здраве" на проф. Юрий Ниголаев, психиатър и невролог (изд. 1994 г.).

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 144

какво лошо има в това - нали болните ще осигурят "храната" за медицинската индустрия!?

Глава 13. Аспартам (нутрасуит42) - "достойният заместител"

Аспартам 1,111 се определя като нискокалоричен изкуствен подсладител. За какъв
именно "подсладител" става въпрос и чий живот подслажда, ще разберете след малко. Той
е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за
фармацевтичната Компания "Сърл", докато търсел нов медикамент за язва. Един ден,
разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите
си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти
по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 г.

Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от него), аспергинова киселина
(40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-
опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции,
предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на
страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома
от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а
други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта
(често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с
генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха,
сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене
на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените
симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"!
Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече
от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от захарина за почти 100 години има
само около 10 оплаквания.

Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят
или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи
аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора,
болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието,
аутизъм.43 Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното
действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболявания. Ефектите могат да не се
проявят веднага, а след няколко години.

Сободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за
възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното
съединение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини44. Това са вещества,
обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все
повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за
появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като
амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и
някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на
бременността.

42 NutraSweet, Equal, Spoonful, Equal Measure са различни търговски наименования на аналийски на
аспартам (aspartame). Някои от тях могат да се прочетат изписани на разтворими напитки или хранителни
продукти, продавани и у нас.
43 Списъkът не е изчерпателен.
44 На англ. ехcitoxins идва от думата excite - "възбуждам, стимулирам”.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 145

По принцип и аспартатът и глутаматът от MSG (вж. следващата глава) са нормално
съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от
една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, това води до смърт на
невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения
спадат към групата на екситоксините - защото те "стимулират" прекалено нервните клетки
и водят да унищожаването им.

Кръвно-мозъчната бариера, съставена от специализирани капилярни структури и
нормално защитаваща мозъка от прекален приток на екситоксини, не е напълно развита
при деца, но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хронични фактори
може да се "пропука" и да позволи повишаването на концентрацията на тези вещества в
мозъка. При диабетици например това става много по-често и аспартамът бързо може да
доведе до загуба на паметта и объркване. Той променя и нивото на невромедиатора
допамин в мозъка и това съответно влошава състоянието на хора, страдащи от
Паркинсонов синдром. През последните години, особено в САЩ, са се увеличили
случаите на Алцхаймер, и то дори сред съвсем млади хора.

Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор
по неврохирургия при медицинския университет на Мисисипи, в книгата си
"Екситоксините: вкусът, който убива" пише подробно за вредата, която се причинява от
поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начина, по
който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина
разрушава структурата на мозъка на мишки!

Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава,
когато човек реши например да замени едно нормално ядене с "диетична" храна или
напитка, съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване на епилептичен
припадък или от замайване и проблеми с ориентацията значително нараства и при пилоти
това би могло да има трагични последици. Освен това много често човек поема и други
екситоксини, които действат синергично. В САЩ има официално документирани 5
смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи
нутрасуит.

Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична. Едно от
основните места на действие на тези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смърт
или нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвикани, като се стимулира
именно тази част от мозъка. Доказано е, че при определено въздействие върху
хипоталамуса се получават електрокардиографски изменения, подобни на.тези, които се
наблюдават при инфаркт на миокарда.

Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща в мозъка. Приемът на
аспартам обаче повишава в нежелани стойности присъствието й там, особено ако е
съчетано и с консумация на много въглехидрати. Хора с фенилкетонурия не могат добре
да метаболизират фенилаланин и за тях храните, съдържащи нутрасуит, са,още по-опасни!
Това може да доведе до много високи, понякога дори фатални концентрации на тази
аминокиселина в мозъка. Същевременно настъпва понижение на количеството на
серотонина, друг мозъчен невромедиатор, което води до депресии, значителни колебания в
настроението, изблици на гняв и др.

Метанолът (метилов алкохол/дървен алкохол) - третата съставка на аспартама,
отделяща се при температура над 40 градуса Целзий, е много силна отрова, която уврежда
зрителния нерв и води до слепота дори и в малки дози. Сигурно сте чували за случаи на
ослепяване в резултат на приемане на алкохолни напитки "менте", богати на метилов

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 146

алкохол. Пределното допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един литър
безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдържа 56 мг метанол, а някои повече!

Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаквания, предизвикани от
метиловия алкохол, са: главоболие, пищене и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни
смущения, слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацентата и е изключително
токсичен за плода в утробата.

Метанолът от аспартама навлиза много бързо в кръвообращението, като
допълнително се разпада до формалдехид, който се окислява от своя страна до мравчена
киселина. Последният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и
карциноген. За хората без медицинско образование бих искал да поясня, че формалинът, в
който се консервират биологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтвор на
формалдехид. Формалдехидът е основна суровина в промишлеността за получаване на
инсектициди, багрила, експлозиви, лепила и бои и др. Той е много реактивно съединение
със силен афинитет към белтъците.

Изследвания в последните години демонстрират, че при консумация на аспартам се
повишава нивото на формалдехида във всички тъкани, включително в мозъка и ретината
на окото, и той води до трайни и необратими увреди на тези и на други органи. Този
разпаден продукт е много токсичен за протеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква
генетични дефекти. Пораженията са свързани с количеството аспартам, което човек
приема. Но не трябва да се забравя индивидуалната чувствителност и че понякога са
нужни много по-малки дози, за да се проявят уврежданията. Някои хора се оплакват от
парене в устата, след като са консумирали напитки с нутрасуит. Това се получава поради
разграждането на метанола до формалдехид, който изгаря езика и дава горчив вкус.

Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспартама, се използва в
промишлеността за сваляне на боя, защото има силно корозивен ефект!

Производителят на аспартам "Монсанто" си служи с различни тактики, за да
"докаже безвредността" на подсладителя. Единият от доводите, които излага, е, че в някои
плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова киселина и метанол. Но
фирмата пропуска да спомене, че тези съединения не се срещат в свободна форма, така
както са в аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи ги аминокиселини.
Фенилаланинът в аспартама е в свободен вид - (т. е. не е свързан с белтък), затова той се
абсорбира много бързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно може да
премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодовете е свързан с етилов алкохол,
който е неговият естествен антидот. Досега не е известен случай някой да се е отровил или
да е ослепял, защото е ял всеки ден плодове или пък защото е изконсумирал няколко
килограма за един ден.

През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по ефектите на метанола
върху окото, свидетелства пред Конгреса на САЩ във връзка с лично диагностицирани от
него 65 случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична или пълна атрофия
на очния нерв в резултат на употреба на храни и напитки, съдържащи нутрасиут. А това е
било все още в началото на навлизането на подсладителя в употреба!

Дикетопиперазинът (ДКП) е съединение, което се получава в значителни
количества при разграждането на фенилаланина в безалкохолните напитки, когато
престояват по-дълго на склад. Според някои автори той се получава и като страничен
продукт от метаболизма на аспартама в организма и се подозира за увеличения риск от
образуване на мозъчни тумори. Това се дължи на факта, че при аминирането му в червата
се отделя вещество, много подобно на книтрозурея, мощен канцерогенен агент.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 147

Способността му да предизвиква мозъчни тумори е установена при изследване, проведено
с плъхове, в чиято храна е бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, който
прегледал 143 животни, установил в 73 от тях злокачествени новообразования. В
контролната група плъхове, на която подсладителят не е даван, не е имало мозъчни
тумори.

Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в
матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.

Но ето какво пише в едно специализирано българско ръководство по диабет,
издадено през 1999 г.: "Нискокалоричните подсладители на белтъчна основа (аспартам и
ацесулфам К -бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за приготвяне на
хранителни продукти и напитки. Те не се разграждат при висока температура (както вече
видяхте, това не важи за аспартама - бел. авт.)... Нутрасуит се състои от фенилаланин и
аспергинова киселина..." Нито дума за токсичния метилов алкохол. И малко по-нататък:
"Прецизни клинични и експериментални проучвания доказват абсолютната му
безвредност45 при допустима доза 50 мг/к.т.м... Напоследък в литературата се появиха
единични съобщения за токсично увреждане на ЦНС (централната нервна система - бел.
авт.) от аспартама. По този път на отричане на сладкия ефект премина и захаринът, който
днес е напълно реабилитиран, което ни дава основание да бъдем резервирани към тези
предварителни съобщения."

Разбира се, няма нищо чудно, че се срещат подобни твърдения, след като се прави
всичко възможно до лекарите и потребителите да не достига информация за истинската
същност на този подсладител.

Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзка с рак на гърдата, който
е водеща причина за смъртта на жените във възрастта между 35 и 54 г. Според
Американското общество по рака от 1981 г. до сега случаите на рак на гърдата са се
увеличили почти двойно. От 1940 до 1982 г. годишното нарастване на честотата на това
заболяване е била стабилна - около 1%. От 1982 до 1987 г. се е увеличила на 4%! За същия
период количеството на консумирания аспартам се е увеличило четирикратно.

Още през 1971 до 1974 г., когато G.D. Searle провежда опити с животни, се
установява, че подсладителя предизвиква подобни тумори у много от тях, но
информацията за това е била държана в тайна и е станала обществено достояние едва в
последните години чрез Закона за свобода на информацията. Компанията е представила
неточни данни от опитите с животни пред FDA за да получи одобрение за тази
"хранителна добавка".

Нека все пак да разгледаме накратко историята, свързана с регистрацията и
масовото производство на аспартам.

Първите проучвания започват на 15.01.1970 г. и завършват на 01.04.1971 г.
Компанията наема д-р Хари Вайсман биохимик и професор по педиатрия при
Университета в Уискънсин "Джоузеф Кенеди младши" и експерт по токсичността на
фенилаланина. При изследването са използвани 7 маймуни резус, на които е даван
аспартам в млякото. Една от тях починала след 300 дена, а 5 получили големи
епилептични припадъци! Подсладителят бил премахнат от храната за три месеца и
припадъците при останалите живи маймуни изчезнали. Но фирмата не направила тези
факти достояние на FDA.

През 1971 г. д-р Джон Олни, специалист по провеждането на неврологични

45 Курсивът е от автора.

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 148

експерименти към "Уошингтън юнивърсити" в Сейнт Луис, казва на Searle, че
аспергиновата киселина разрушава мозъка на мишки. Ан Рейнолдс, научен сътрудник във
фирмата, е била ангажирана, за да отхвърли резултатите от опита на д-р Вайсман, но
вместо това тя потвърждава токсичността на аспартам върху нервната система при
изследванията си върху мишки. По-късно обаче Рейнолдс се отказва да свидетелства пред
FDA, вероятно поради оказан върху нея натиск.

На 21.03.1973 г. Searle подава молба пред FDA за одобрение на аспартама като
подслаждаща хранителна добавка. На 26.07.1974 г. аспартам е одобрен за ограничена
употреба като заместител на захарта и за таблетки за подслаждане на горещи напитки,
дъвка и готови зърнени храни за закуска.

Д-р Олни и Джеймз Търнър, юрист на "Кънсюмър Интерест" (организация,
защитаваща интересите на потребителя), поискали среща със Searle, за да обсъдят
резултатите от експериментите на учения с аспергиновата киселина и нейното въздействие
върху мозъка на мишки. Представителите на компанията обаче заявили, че данните на
Олни не представляват тревога за здравето.

Олни и Търнър подали официално възражение, в което пояснили, че аспартамът
може да доведе до мозъчни увреждания.

FDA назначила през 1975 г. работна група начело с Филип Бродски, подпомагана от
експерта токсиколог на FDA д-р Ейдриън Грос, за да проучи оригиналните тестове, които
провела фирмата с аспартам върху животни. Докладът, който представила групата на
01.03.1976 г., препоръчвал предприемането на законови мерки срещу Searle, като сметнали
за необходимо въпросът да се отнесе до Министерството на правосъдието, за да постанови
дали няма престъпно нарушение на закона. На 8 и 9 април и на 10 юли сенаторът Едуард
Кенеди председателства слушане на сенатския под комитет на труда и общественото
здраве във връзка с аспартам. На 15.07.1976 г. FDA решава да разследва 15 важни
проучвания с подсладителя, при които работната група открила проблеми. Три от тях са
били дадени за разглеждане на втора 5-членна група, оглавявана от ветерана на FDA,
инспектор д-р Джеръм Бреслър.

През август 1976 г. представители на G. D. Searle се срещнали с FDA и ги убедили
да им разрешат фирмата да наеме частната агенция "Юнивърсити асосийтс фор
едюкейшън енд патолъджи", на които да плати 500 000 USD, за да "установят
валидността" на останалите 12 опита. В писмо до FDA д-р Грос изразил своята
загриженост относно това проучване и помолил "този абсурден план да бъде спрян". Ето
какво пише още той: "На мен ми се струва, че никой друг освен FDA не може да поеме
отговорността за... изпълнението му... това е наша задача, за която обществото ни плаща.
Подобен доклад не може да се интерпретира по друг начин освен като неправомерно прик-
риване на грешки."

На 10.01.1977 г. главният съветник на FDA Ричард Мерил отправя молба към
министъра на правосъдието Самюел Скинър да свика разширен състав на съдебни
заседатели, за да проучи G.D. Searle за нарушения на Закона за храните, лекарствените и
козметичните средства и за представените фалшифицирани доклади за опитите. Но
междувременно адвокатите на компанията се срещат със Скинър и молбата на Р. Мерил не
е удовлетворена.

През март 1979 г. въпреки всички установени нередности FDA все пак заключава,
че опитите на компанията биха могли да се приемат, и решава да свика специално
назначен Обществен съвет за проучване, с което се съгласяват д-р Грос и адвокатът
Търнър. На 30.09.1980 а. съветът единодушно гласува да се отхвърли подсладителят,

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 149

докато не се проведат допълнителни опити за изясняване на способността му да
предизвиква тумори в мозъка. Но на 21.01.1981 г., един ден след като Роналд Рейгън е
избран за президент на САЩ, Searle отново подават заявление до FDA за одобрение на
аспартам.

През март 1981 г. Рейгън уволнява Джър Гойън от Комисията на FDA и назначава
на негово място д-р Артър Хъл Хейс младши. На 05.04.1981 г. Хейс сформира нова 5-
членна комисия от учени, която да прегледа разкритията, направени от Обществения съвет
за проучване върху работата извършена от всички комисии. Трима от петте гласуват срещу
аспартама. Според един от тях, Сатия Дубей, данните за мозъчните тумори били толкова
обезпокоителни, че не можело да се препоръча одобрение. Тогава към комисията бил
назначен още един член, поддръжник на подсладителя, и гласовете се изравнили. Тук д-р
Хейс като лице с най-висок ранг дал своето решително "за" и така на 18.07.1981 а.
аспартам бил одобрен за добавка към сухи храни, пренебрегвайки и закони, и мнението на
Обществения съвет.

На 15.10.1982 г. G.D. Searle подават молба до FDA, за да бъде одобрено
прибавянето на аспартам към газирани напитки и витамини за деца.

През август 1983 г. Националната асоциация на производителите на безалкохолни
напитки подава възражение от 30 страници, като посочва собствените изследвания на
фирмата за нестабилността на аспартама в течност и при загряване, както и липсата на
сведения за всички продукти, които се образуват при разпадането му. Освен това бил
споменат фактът, че консумацията на подсладителя може да предизвиква наддаване на
тегло! Но малко по-късно същата година асоциацията оттегля възражението си и аспартам
е одобрен за използване в газирани напитки. Съвсем скоро след това Хейс напуска FDA и е
назначен за декан на Медицинския колеж на Ню Йорк и като консултант на една фирма на
G.D.Searle за връзки с обществеността с хонорар 1000 USD на ден! Явно компанията добре
се е отплащала на тези, които безскрупулно са помагали в бизнеса й. Двама служители на
FDA заявяват през 1985 г., че Хейс е бил назначен, за да разчисти всички пречки по пътя
на аспартама.

В "Нутраотрова" Алекс Константин пише: "Фармацевтичната фирма G.D. Searle,
работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които
проучваха извършените от нея нарушения на закона, за да изкара аспартам на пазара."

През 1984 г. вече са регистрирани повече от 1000 оплаквания от нутрасуит. Най-
честите са замаяност, проблеми със зрението, тунелно виждане, кръвоизлив в ретината,
нарушение в ориентацията, загуба на равновесие, шум в ушите, промени в менструалния
цикъл и депресия.

През 1984 г на пазара се появява продуктът диетична пепси-кола вече с аспартам.
През 1985 г. сенаторът Хауърд Меценбаум прави предложение пред Сената върху
опаковките на продуктите, които съдържат аспартам, да се отбелязва неговото количество,
като порицава изфабрикуваните и подправени тестове на Searle. Д-р Луис Елзас, професор
по педиатрия и специалист по генетика, заявява пред Сената, че увеличаването на
количеството фенилаланин в кръвта на бременната носи потенциален риск за развиване на
дефекти у плода. Но от фирмата контрират, че аспартам вече е одобрен от СЗО и в други
страни. След проучване на въпроса се оказва, че СЗО и съответните чуждестранни пра-
вителствени институции не са правили собствени изследвания за ефектите на
подсладителя, а са приели думата на FDA и данните на самата компания.
През 1985 г. Searle е закупена от химичния гигант Monsanto. Monsanto е смятан за
един от най-големите замърсители на околната среда. Само един завод на този концерн в

Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 150