тетрадка за работа в клас - пълна

Тетрадка за работа в клас

Виктория Чайкова -8г клас

Знание и мъдрост - план

1. Знанието
А) Същност -без мислене знание е невъзможно .То е способност да се схваща , отделя
и борави с общото ,същественото и необходимото. Задаване на въпроси -Търсене на
отговори Б) Видове въпроси :

- Въпроси за конкретното /факти –
Какъв ден сме днес?

- Въпроси за общото – Коя е
причината за земетресенията?

- Въпроси за лични избори –Защо
избрах да уча в това училище?

2. Философските въпроси
- Започват от незнанието
- Нямат конкретен отговор
- Задаваме ги по-скоро на себе си
- Пораждат нови въпроси

3. Мъдростта
А) Същност - способност да се схваща , мисли и разбира единството на света
Б) Философия –любов, стремеж към мъдростта – питане и размишление за същността
на света и смисъла на живота

4. Светоглед
А) Същност –съвкупност от възгледи за света и жизнена позиция , които придават на
човешката дейност организиран , осмислен и целенасочен характер
Б ) Елементи – философия , наука, религия

Философията, науката и религията в моя живот –
практически опит

Задача 1. Определете понятията , които открихте в решетката:

- Знанието е мъдрост
- Мъдростта е умение да се схваща , мисли и разбира единството на света
- Светогледът е съвкупност от възгледи за света
- Науката е знание
- Философията е любов, стремеж към мъдростта

Задача 2. Кои въпроси са философски и кои - не ?

Философски:

• Как е възможно Вселената да съществува?
• Как е възможно мисленето ?
• Има ли разлика между това да живееш и да бъдеш жив?

Не са философски:

• Къде да намеря допълнителна информация за урока по история?
• Какви приложения ползваш на телефона си ?
• Кога ще ходим на екскурзия?

Парадоксите на мъдростта

- Когато хората узнаха красотата на красивото разбраха грозното .
- Когато хората узнаха добротата на доброто разбраха злото .
- Ето защо мъдрецът чрез бездействието действа ,
- чрез безмълвието учи. Нещата се създават , той не подменя тяхното начало ,

създава , но не обсебва , действа , но не е самонадеян , завършва с успех , но не
се хвали . Именно защото не търси признание , то не може да му се отнеме.

Начала на философстването – план

1. Историческо начало - свързва се с прехода от мит към логос; 6в. преди новата ера
- древна Гърция

А) МИТЪТ

Мит - свързан разказ чрез който хората разбират и описват света

- митовете се предават устно, а не писмено
- светът и нещата в него си осмислят чрез съдбата, волята на боговете и делата

на героите
- мисълта се изразява чрез образи и символи
- чрез мита хората осмислят своя жизнен опит и поради това го приемат за

реалност
- митът е форма на мислене - митично мислене, което не може само да се

анализира

Б) ЛОГОС

Логос - от старогръцки означава разум, слово, подредено мислене, което схваща
целостта на света чрез способността да се анализират неговите явления

2. ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО НАЧАЛО - Отнася до появата на философията в живота на
отделния индивид Екзистенциално -свързано със съществуването

А) УЧУДВАНЕ , УДИВЛЕНИЕ

Учудване – ситуация, в която на човек му се случва нещо странно, необичайно

Удивление – състояние, при което човек децата открива, че зад видимостта на нещата
има други измерения

Б) СЪМНЕНИЕ - състояние на неудовлетвореност от наличния то познание и стремеж
то да бъде преодоляно

В) ГРАНИЧНА СИТУАЦИЯ – ситуация, за която не сме подготвени, която поставя под
въпрос живота ни така както сме го живели до момента. Изисква преориентиране на
мисленето

Ситуации в живота и тяхното философско
осмисляне – практически опит

Въпроси за обсъждане:

- Как така виждаме звезди, които отдавна се угаснали?
- Кое предизвиква по-голямо удивление - животът или смъртта?
- Koe би предизвикалo повече съмнениe - да видим летящо куче или някой да ни

каже, че е видял летящо куче?
- Кое е най- убедителното доказателство че Земята е кръгла - глобусът в кабинета

по география, да прочетем разказ за Пътешествието на Магелан, някой физик да
ни докаже с формули, снимки направени от космическа станция?
- Как бихте проверили дали Светът е създаден от Бог?

Личностната идентичност като философски
проблем – план

1. Индивид и личност
А) Индивид -Конкретният човек в качеството си на биологичен вид с определени
природни свойства, както и в качеството си на единица от обществото.
б) Личност - Единство от уникални и неповторими черти на даден индивид, които по
постоянен начин ръководят поведението му в различни ситуации

2. Личност и идентичност
а) Идентичност - idem /лат/ - един и същ

Индивидуалното разбиране на човека за себе си като отделна същност; онова, което
остава едно и също във времето и прави даден човек да е самият той през хода на
целия му живот.
Как е възможно непрекъснато да се променям и в същото време да оставам един и същ
-проблем за личностната идентичност.

3. Тяло и душа
а) Тяло- Материалното измерение на човека, което е подвластно на природните закони
и притежава сетивност.

б) Душа - Същност, за която се приема, че съществува в някои живи организми.
Човешката душа (на гр. – „психе“) е съзнание, мислене, памет, емоции, желания и
действия – цялата ни духовна същност.

Как се свързват тялото и душата?- поредица от въпроси за тяхната същност и
взаимодействие.

в) Философите за тялото и душата:

Платон - душата е невидима и нематериална, съществува отделно от тялото, тя не се
променя.

Аристотел -душата се намира в единство с тялото, тя изразява нашата идентичност
Ново време - философите не използват думата душа, а съзнание
Джон Лок - това, което ни прави една и съща личност е самосъзнанието 4.Личност и

характер

ХАРАКТЕР -устойчива съвкупност от умения , качества и нагласи, които определят
поведението и отношението ни към другите

Подходи за изследване на човека – план

1. Човекът като обект и предмет на научно изследване
А) Обект на изследване –науките ,които изследват човека се обединяват под
наименованието антропология . Antropos – човек; logos – мисъл, слово, наука за
Б) Предмет на изследване –за отделните науки изучаващи човек а, той е различен

В) Философска антропология –размишлява за същността на човека

Г) Културна антропология –изследва начина на живот на хората

2. Психологията и изучаването на човека
А) Обект на изучаване хората и животните , които притежават нервна система ,
позволяваща им субективно д аотразяват въздействието на дразнители от околната
среда
Б) Предмет на психологията –тази сгера от субективното отражение на въздействието
на дразнители от околната среда/ възприятие , мислене , чувства, действия / която е
достъпна за научното познание т.е за изследване със специфични методи .

В) Методи на изследване – интроспекция /самонаблюдение/ , наблюдение ,
експеримент , тест

Г) Съзнание- най-високото равнище на развитие на психиката на човека , което се
характеризира с владеене на езика , висши психически процеси –мислене ,
въображение и творчески прояви

3. Основни психологически подходи към изследване на човека А)

Бихейвиоризъм- на английски: behaviour – поведение

Представителите на тази школа считат, че психологията е наука за поведението , за
поведенческите актове . Създател –Джон Уотсън

Б) Психоанализа – Създател Зигмунд Фройд . Края на 19 век Според психоаналитите
психичното се състои не само в съзнаваното , но и от сферата на подсъзнателното и
несъзнателното .

В) Хуманистична психология

-20 век – набляга на личността като цялостна система. Основоположник – Ейбрахам
Маслоу.

Философските възгледи за човека като отправна
точка за осмисляне на личния опит и социалната

среда - практически опит

Упражнение 1. Личности:

- Може ли една скулптура да бъде личност?
- Може ли един робот да бъде личност?
- Ако едно животно има тяло и душа личност ли е?
- Може ли същество от друг свят да бъде личност?
- Може ли една личност да стане нещо, което не е личност?
- Ако нито някой друг, нито ти знаеш кой си, ще бъдеш ли личност?
- В кой момент една личност престава да бъде същата личност?

Упражнение 2. Коя от двойките характеристиките описва по-точно?

- Фамилното ти име или първото ти име?
- Семейството ти или приятелите ти?
- Тялото ти или душата ти?
- Устата ти или очите ти?
- знанията ти или уменията ти?
- Миналото ти или бъдещето ти?
- Действията ти или мислите ти?
- Мечтите ти или знанията ти?

Упражнение 3. Душа и тяло:

1. Аз действам с тялото си . Аз А . Душата е невидимо вещество , тя е
чувствам и мисля с душата си . просто материя .

2. Душата е част от тялото ми .Тя е Б Душата е измерение , в което протичат
веществото в главата ми , което ме мислите и чувствата , също както действията
кара да чувствам и мисля. протичат в пространството и времето .

3. Душата е само дума ,за да говоря за В. Душата е различна по същността си от
себе си . материята

4. Аз съм моята душа . Г . Не съществува такова нещо като душа

5. Не можеш да видиш или да пипнеш Д. Човекът е душа и нищо повече .
душата . Материалните неща
могат да се създават и разрушават
, но не и душата .

1-В; 2-Б; 3-Г; 4-Д; 5-А

Аз-образ и самооценка – план

1. Същност на Аз-образа
- съвкупност от представите на личността за себе си (за собствените физически,

психически, социални качества и поведение) и оценката, която им дава;
- устойчива представа за себе си (себепредстава);
- Аз-образът се развива в социална среда;
- самовъзприемането започва от младенческа възраст (след 1 г.) - саморазпознаване на

физическия облик;
- самоизследването започва от 10-12 г. - Кой съм аз? Какъв съм аз?
- себепознание - процес на изследване на себе си; - Познай себе си! (Сократ)

2. Структура и видове Аз-образ

а) Реален Аз-образ – представата на човека за действителните си качества,
възможности и как се отразява в очите на другите; б) Идеален Аз-образ – желанията на
човека, какъв би искал да бъде и възприеман от другите. Парадоксално е, че едва
когато се приема такъв, какъвто съм, тогава мога да се променя. Карл Роджърс

3. Самооценка
- оценка, която прави личността за себе си като цяло, на своите качества, действия и

взаимоотношения с другите.
- общата представа на всеки човек за ценността на неговата личност; тя е

съотношението Реален Аз-образ / Идеален Аз-образ; - израз на отношението на
човека към своя Аз-образ; - формула на Уилям Джеймс:
Самооценка = УСПЕХ (постижения) / ПРЕТЕНЦИИ (желания) Бележка: Уилям Джеймс
(1842-1910) написва първия учебник по психология "Принципи на психологията" (1890).

Моят Аз-образ и самооценка – практически опит

Упражнение 1. Каква самооценка ниска или висока изразяват следните действия?

- Когато допусна грешка постоянно се връщам към нея и не мога да си го простя. –
ниска

- Когато ми е трудно в училище си припомням моите успехи в спорта и това ми дава
сили да продължа. – висока

- Често си мисля,че от мен нищо свястно няма да излезе . – ниска
- Понякога ми се струва ,че ми обръщат внимание само от съжаление. – ниска
- Дори съучениците ми да не ме харесват сигурен съм ,че има и други , които биха ме

оценили. - висока

Упражнение 2. Довършете изреченията:

- Приятелите ми харесват умен това че съм мила с хората.
- Любимото ми занимание е да слушам музика.
- Гордея се с постиженията си.
- Семейството ми беше щастливо, когато аз спечелих състезанието.
- В училище съм добър по испански.
- Постъпих добре, когато помогнах на бездомно кученце на улицата.

Личностно развитие когнитивно и морално –
план

1. Същност на ученето

- усвояване, при взаимодействие с другите, на знания и начини на извършване на
определени дейности, които се проявяват в поведението на човека;

- усвояване на знания и умения;

- ученето се основава на мисленето, въображението и паметта;

- ученето бива преднамерено (с цел) и непреднамерено; - учим се през целия живот -
lifelong learning - living is learning .

2. Когнитивно /умственото, познавателно/ развитие (Жан Пиаже)

а) сензомоторен етап (0-2 г.) - сетивност и движение

б) предоперационален етап (2-4 г.) - любознателност,
опознаване на предмети
(подреждане и сравнение), егоцентричност

в) операционален етап (4-7 г.) - аналитичност, логически
операции;

г) етап на формални операции (7-12 г. ↑) - хипотези,
абстрактни понятия; развитие на мислене, въображение,
памет.

3. Морално /нравствено/ развитие (Лоурънс
Колбърг)

а) предконвенционален етап (4-10 г.)

- различаване на правилно и погрешно според
последиците;

- критерий: наказание, награда; - конформизъм.

б) конвенционален етап (10-13 г.)

- критерий: лично убеждение за спазване на правила;

- отговорност, алтруизъм, толерантност.

в) постконвенционален етап (14 г. ↑)

- истинска нравственост; - критерий: зачитане правата на човека и личното

достойнство.

- поведението се основава на нравствени правила.

Личностно развитие – социално-психологически
подход

1. Проблемът за развитието на личността
- Раждането на човека не съвпада с появата на неговата личност. Личността е
резултат от развитието на човека.
- Фактори: семейство, училище, приятели, връстници.

2. Етапи на психосоциалното развитие на личността
А) Етап в развитието на личността: възрастов период, който се характеризира с
качествено измерение на психиката, което настъпва закономерно и в определена
последователност в процеса на развитието.
Б) осем психосоциални кризи:
- Младенчество (0-1) – доверие или недоверие
- Ранно детство (1-3) – съмнение или срам
- Предучилищна възраст (3-6) – инициатива и вина
- Училищна възраст (7-12) – трудолюбие и малоценност
- Юношество (13-19) – идентичност или дифузия
- Ранна зрялост (20-40) – интимност или изолация
- Средна зрялост (40-60) – генеративност или изолация
- Зрялост (60+) – цялостност, интегритет или отчаяние

Памет, мислене и въображение - план

1. Познание и учене

Когнитивна психология – психология на познанието. Тя изследва различните процеси,
благодарение на които знанието се получава, съхранява и възпроизвежда.

Учене – процес на придобиване на нови знания и умения, който води до промени в
поведението и нагласите на хората.

Мислене – познавателен психичен процес, свързан с формиране на понятия, съждения,
умозаключения и решаване на проблеми.

2. Памет -същност и видове

А) Същност – познавателен процес, при който се запазва получената информация, след
което тя може да се използва веднага или в бъдеще. Паметта стои в основата на
идеята, която имаме за себе си. Без паметта ние няма да знаем кои сме.

Б ) Видове

Епизодична памет – автобиографична, памет за личните ни преживявания. Често тези
спомени са преплетени с множество чувства и емоции. Тя ни дава чувство за
идентичност.

Семантична памет – памет за знаците, думите, значенията, неща без връзка с нашата
автобиография.

Процедурна памет – свързана с научаването на определени действия. Чрез множество
повторения на дадено действие, то се превръща в навик за тялото. Също се нарича и
мускулна памет.

3. Паметта като процес:

Сензорен регистър (сетивна памет) – петте сетива, чрез които усещаме света. Сетивата
биват провокирани от определен дразнител и остават раздразнени около секунда след
края на дразнението.

Кратосрочна памет (работна памет) – тук основна роля играе вниманието. Чрез него
информацията от сензорния регистър преминава в краткосрочната памет. Тук
информацията се пази около 18 секунди. След това или се губи или преминава на
следващото ниво.

Дългосрочна памет – тук информацията от краткосрочната памет се преработва и
превръща в един от трите типа спомени (посочени по-горе). Тук спомените са зависими
едни от други, те се изменят и си влияят. Възможно е да се появят фалшиви спомени
по влияние на несъзнаваната дейност и въображението.

Забравяне – функция на паметта, която изтрива ненужното (в различни аспекти).

4.Въображение

А) Същност – познавателен психичен процес на създаване на мисловни образи,
понятия и идеи. Въображението прилича на един конструктор, с чиято помощ от
елементите на сетивата и паметта успяваме да конструираме нови образи и представи.

Б) Видове -Има различни видове въображение според неговото съдържание и
резултати – игра с възможностите (ограничено в границите на реалността), фантазия
(преминаване в сферата на паралелната, измислена реалност, подчинена на нашите
желание и страхове) и творчество (имаме творчество тогава, когато представите във
въображението намерят път към реалността, там където фантазията става реалност).
В) Видове продукти на въображението

- Образи и идеи за това, което реално съществува , но човек не го е възприемал
непосредствено

- Образи и идеи от историческото минало
- Образи и идеи , за това което ще бъде в бъдеще
- Образи и идеи за това , което никога не е било и няма да бъде в действителност

Г) Основни мисловни операции за създаване на фантазен образ

- аглутинация – съединяване , слепване на отделни части на различни обекти -
хиперболизация – преувеличаване или пренамаляване на размерите на

обектите
- акцентиране – подчертаване на отделни качества, части

-

ОБЩУВАНЕТО КАТО СОЦИАЛНО УМЕНИЕ - план

1. Социалните умения - основа на междуличностните отношения - умения за
общуване с хората, чрез които се избягват конфликти и се установяват
хармонични отношения

2. Междуличностното общуване - основно
социално умение

а) същност
- обмен на информация; - въздействие и

взаимодействие;

- взаимно възприемане и разбиране.

б) бариери (пречки) - стереотипизация, предразсъдъци

3. Други социални умения
а) нерефлексивно слушане - умението мълчаливо и с внимание да изслушваме
събеседника

б) рефлексивно слушане - осъществяване
на активна

обратна връзка със събеседника, чрез
която проверяваме дали точно сме го
възприели или разбрали, което се
става чрез:

- изясняване (задаване на уточняващи
въпроси);

- перифразиране (повторение със свои думи);

- отразяване чувствата на събеседника (показваме как сме разбрали неговите чувства);
- резюмиране (обобщение и заключение).

в) асертивност - увереност в себе си при изказване на мнение, при което не се засяга
достойнството на събеседника;

г) автентичност - умението да се представяме такива, каквито сме в действителност;

д) емпатия - умение да се поставиш на
мястото на другия като се опиташ да
разбереш
гледната му точка и да съпреживееш
чувствата му

е) емоционална интелигентност -
разпознаване на емоционалното
състояние на събеседника и съответна
промяна на собственото поведение

Вербално и невербално общуване

1. Вербално (словесно) общуване - чрез думи. Думите имат два вида значение

А) денотативно значение – пряко, основно значение

Б) когнитивно значение – допълнително, второстепенно, преносно

2. Невербално общуване - чрез словестни закони

- Оптико-клиническа система от закони – жестове, мимика
- Паралингвистична система – глас, тоналност, тембър
- Екстралингвистична система – пауза, смях, плач
- Проксеника - разстоянието между събеседниците
- Времеви характеристики на общуването – по кое време, продължителност
- Контакт на очите – зрителен контакт

Умения за ефективно активно слушане – план

1. Определение за рефлексивно слушане - слушане с осъществяване на активна
обратна връзка със събеседника, чрез която проверяваме дали точно сме
възприели и разбрали предаваната информация.

2. Встъпителни фрази към техниките за рефлексивно слушане
а) изясняване - задаване на въпроси за уточняване на съобщението или
получаване на допълнително информация: "Моля те, уточни...", "Би ли повторил
още веднъж?", "Не разбирам какво имаш предвид!", "Би ли обяснил по-ясно?".
б) перифразиране - слушателят формулира със свои думи чутото от говорещия:
"Както те разбрах...", "Според теб, значи...", "С други думи, мислиш, че...",
"Поправи ме, ако не съм разбрал...".
в) отразяване на чувствата - акцентира се върху емоционалното състояние на
говорещия: "Струва ми се, че се чувстваш....", "Сигурно се чувстваш...", "Ти си
разстроен...".
г) резюмиране - обобщение на идеите и чувствата на говорещите: "Това, което
изказахме, може да означава...", "Ако сега обобщим казаното, то..."

Социални групи и социални роли - план

1. Същност на социалните групи - двама или повече души, които
взаимодействат, осъзнават своята принадлежност към групата, имат обща
цел

2. Видове групи:

А) по брой на участници

- Малки: 2 до 30 души
- Средни: до 1000 души (не се познават всички)
- Големи: над 1000 души

Б) начин на възникване

- Формална група
- Неформална група

В) рефератна група

3. Социални роли

А) Социална роля - набор от поведения, които хората заемащи определена позиция
в дадена група, трябва да изпълняват

Б) социални норми – правилата, на които членовете на групата трябва да се
подчиняват

4. Екипи – група, която се създава с цел да бъде изпълнена дадена задача

Лидерски качества и умения за работа в екип –
практически опит

Разликите между социална група и екип - спортен отбор
- футболен отбор
- Ученически клас - школа по графика
- Приятелска група - школа по танци
- Роднини - курс по английски
- Волейболен отбор
- Училищен хор ЕКИП:
Има лидер
СОЦИАЛНА ГРУПА: Обща цел
Няма лидер
Сходни интереси

Теории за лидерсвото:

- Харизматично лидерство
- Транзакционно лидерство
- Трансформационно лидерство

Междуличностни конфликти - план

1. Същност на конфликтите *конфликт = сблъсък
2. Портрет на конфликтите

Конфликт

+ -

Помага да опознаем по-добре себе Лош
си Ненужен
помага да опознаем по-добре Проблемен
другите Сблъсък
дава ни опит Противоречие
Противопоствяне
дава ни информация Различие в интересите
Агресия
помага да променим поведението си

Сплотява групата

3. Причини за конфликт
- зависимост при изпълнение на задачите
- разпределение на ресурси
- несъвместимост на целите
- различие в комуникацията
- несигурност
- система на възнагражденията

4. Типове конфликти
- Вътрешноличностен конфликт
- Междуличностен конфликт

5. Етапи на развитие на конфликт
А) латентен етап
Б) възприемане на конфликта
В) персонализиране на конфликта
Г) демонстрация на конфликта

6. Z-модел за решаване на конфликти

I. Съберете факти
II. Възможни решения
III. Обективен анализ на всички варианти
IV. Помислете за решение

Психично здраве и зависимости – план

1. Психично здраве

- способност правилно да разбираме света.

2. Механизъм за изграждане на зависимост
- зависимост - непреодолима нерационална потребност от прием на психоактивно

вещество или извършване на дейност, заради удоволствието;
- пристрастяване (привикване) към психоактивно вещество с редовно приемане и

увеличаване на дозата;
- психоактивното вещество въздейства подобно хормоните на щастието (ендорфините);
- абстиненция (абстинентна криза) - остър наркотичен глад.

3. Видове зависимости

а) физиологична
- остра нужда от наркотика, за да функционира безпроблемно тялото и за да се

избегнат физическите страдания от липсата му;
- симптоми на абстиненцията - телесен дискомфорт, болки, тревожност, страх,

агресивност.
б) психична
- силно желание да се изпита удоволствие, отпуснатост, освобождаване от неприятни

психични състояния;
- човек приема психоактивно вещество, за да се "чувства добре".
в) социална
- непреодолима потребност от извършване на дейност, която доставя удоволствие или

предизвиква силни изживявания;
- хазарт, шопинг (натрапчиво пазаруване), Интернет-зависимост, игромания.

4. Локализация (локус) на контрола
- склонността на личността да търси причините за резултатите от действията си в себе
си (вътрешен локус) или в другите (външен локус).