Пътеводител на Област Кърджали

Област
Кърджали

ПЪТЕВОДИТЕЛ

Най-популярните места
за посещение
Интересни факти за града

"Опознай Родината, за
да я обикнеш"

Алеко Константинов

Този пътеводител е създаден по
повод 60-годишния юбилей на ПГИ
"Алеко Константинов", гр. Кърджали,
от Арзу Мухарем, Саша Ангелова и

Теодора Йорданова.

2

Ако минавате покрай Кърджали,
задължително трябва да
посетите тези места:

Дгрраевдно"Птеррапкеирйисккоиня"

ТаДйямнвсоотслтвсекниия
МисКстваеамртиебноазннаата

3

Кърджали

Град Кърджали е разположен в центъра на Източнородопския планински
масив, на двата бряга на р. Арда, в Южна България. До града са
построени два големи язовира – "Студен кладенец" и Кърджали". Град
Кърджали е с древна история. По тези земи са открити праисторически
останки и находки, доказващи присъствието на траки, римляни и
византийци.
Община Кърджали е най-голямата община в Източнородопския планински
масив с територия от 642 кв.км., което е 20% от територията на
област Кърджали и 0.51% от територията на страната.
Тя обхваща 117 населени места, обособени в 45 кметства. Граничи с
общините Хасково, Стамболово, Момчилград, Ардино и Черноочене.
Постоянно живеещото население в област Кърджали е 158 204 души към
31.12.2019 г.
Кърджали е естествен административен, търговски, културен и
промишлен център не само на общината, но и на Източните Родопи.
Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е
вторият по големина град в България. В момента най-близкият КПП
“Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с
Република Турция и Република Гърция.

4

Легендата за Кърджали

С о е е е о о е о К ед д з дп р
л г н а, пр и х ът на им т дър жали, с

з К д А о о оде С едсвър ва с ър жа ли – смански пълк в
ц. л

д од о е е ое о о де о оълги г ини, п св т ни на в нн т
л ,т й

о о ед С ед у е остава пр п в ник. л
смъртта м н г ви

о едо е з о е е оп сл
ват ли въ стан вяват с лищ т

К д ое о е б зоър жали, к т с намира в ли ст

о е о обд н г вия гр.




5

татул – Светилището на
Орфей и домА на БОГОВЕТЕ

Местоположение:

Археологическата забележителност

"Светилището на Орфей" се намира в

местността Кая башъ /в превод от турски -

Каменна глава/, намираща се край село Татул

в община Момчилград, област Кърджали.

Отстои на 13 км. североизточно от

Момчилград, на 28 км. югоизточно от

областния център Кърджали и на около 269 км.

в същата посока от столицата София.

Комплексът:

Комплексът се състои от древно езическо
светилище и средновековна крепост.
Централното и най-високо място на скалния
връх се заема от гроб с ориентация изток-
запад, всечен в масивна канара, издялана като
пресечена пирамида. На южната страна на
величествената скала е издълбан друг
подобен гроб, разположен в полусферична


ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан

в камъка свод. Към двата гроба води изсечено
в скалите тържествено стълбище. По
съседните канари са оформени култови
площадки, стъпала към тях, ниши и системи
от улеи.

7

Светилището:

Светилището е започнато в края на Бронзовата епоха. Археолозите смятат, че още преди
3500 години канарата край Татул е била почитана като хероон – светилище на обожествен
след смъртта си тракийски цар. Освен светилище за пренасяне на жертви на древните
тракийски божества този паметник е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза
на Слънцето в определени дни от годината – в деня на зимното слънцестоене, например,
когато при изгрева си Слънцето е попадало в центъра на един специален скален процеп.
За това подсказва формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг
наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е
насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена
пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В
светилището са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха, където има "саркофаг" с
дължина 170 см., около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е
оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали
Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност
жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).

Транспорт и настаняване:

До село Татул се достига по асфалтов път с автомобил. До "Светилището на Орфей" може
да се достигне, като се тръгне от центъра на селото, където има табела, указваща пътя
към тракийския храм. Направен е и малък паркинг. Върви се по пътека между самите
къщи на селото. Пътеката постепенно се превръща в тясна горска пътечка. След около 10
минути ходене се стига до светилището. Град Момчилград предлага чудесни условия за
настаняване. На разположение на туристите са няколко хотела, къщи за гости, заведения
за хранене и забавление.

8

Легенда

Хипотезата, че тази гробница е била светилище на
самия Орфей, е изказана още през миналия век. И до

ден днешен обаче това не е било доказано със
сигурност. При светилището е открита статуетка на гол
мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с
другата ръка държащ плектрон – перо, с което се свири.

Статуетката е датирана от II - III век и би могла да
изобразява самия Орфей, но е възможно да е и на
Аполон. Част от находките на учените са и керамичен
жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви
орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален
стан във форма на пирамида. Орфеевото светилище е
било известно в цял свят както преди, така и след
Христа. Новодошлите римляни почитат старите богове
и герои, като съхраняват и благоустройват култовите
места. Те поправят разрушените при междуособиците в
началото на новата ера участъци и строят нови сгради.

Така се получава завършен храмов комплекс,
представляващ най-добре проученият хероон по
нашите земи. При приемането на християнството в
Родопите в края на IV в. богатият комплекс е преустроен
в светско имение. Така той съществува чак до ХI-ХII в.,
когато става собственост на известната византийска
фамилия на Палеолозите и днес се превръща в една от
най-забележителните архитектурни находки на

съвремието ни.

9

Древнотракийският
град "Перперикон"

Комплексът:

Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е
ранноисторически, античен и средновековен
български каменен комплекс в Източните
Родопи, състоящ се от голямо мегалитно
светилище от VI – V хилядолетие пр. Хр., антични
паметници и средновековна крепост. При
траките Перперек е свещен скален град, столица
и крепост с царски дворец. По-късно тук са
живели римляни, готи, ромеи и българи.
Перперек е обявен за паметник на недвижимото
културно наследство от национално значение от
1968 година.

Откриване :

Перперикон е обект на изследване от българската
историческа наука от 1931 година, когато бъдещият
Проф. Петър Мутафчиев го включва в студията си
"Към църковно-историческата география на
Пловдивско". Перперикон е известен на
българската археологическа наука от 1932 година,
когато бъдещият Проф. Иван Велков го описва, и
така обектът влиза в научно обръщение. През 1938
година Перперикон, заедно с други прочути
български крепости, става част от учебната
програма на българските училища. Проф. Васил
Златарски включва в общото разглеждане на
крепостите в Родопите и Перперикон по
известните дотогава средновековни гръцки
източници в "История на българската държава",
том III (1940 г., посмъртно).

11

История:

През късната бронзова и ранната желязна епоха на хълма е изградено светилище.
Археологът Николай Овчаров твърди, че то е посветено на бог Дионис. Макробий

съобщава: "Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смятат за един и същи бог. Него
траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор, и на този бог на хълма
Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит".
Светилището е търсено цяло столетие и заедно с това на Аполон в Делфи са двата най-
значими оракула в древността. Според древни легенди в прорицалищата върху специален
олтар са извършвани винено-огнени обреди. Според височината на пламъците се съдело
за силата на предсказанието.

Разположениe:

Крепостта – скален град Перперек се намира на 15 км. североизточно от днешния град
Кърджали. Той заема най-високия връх (до 735 м.) над долината, дълга 10 км. широка 3 – 4
км. (ок. 300 – 370 м.), през която тече река Перперек, ляв приток на река Арда – язовир
"Студен кладенец". Скалният град Перперек, ограден от три страни от реката, се намира на
6 км западно от село Перперек, на 2 км. южно от село Горна крепост и на 4 км. източно от
село Стремци. Площта му е около 12 000 кв. м. Мегалитният комплекс, най-големият на
Балканския полуостров, има площ от 5000 кв. м. Светилището на траките е разположено на
470 м.н.в.




Легендата:

Според легендите две съдбоносни
пророчества били направени от олтара на
Перперикон. Първото предопределило
велики завоевания и слава на Александър
Македонски, а второто, направено няколко
века по-късно, предвещало властта на
първия римски император Гай Юлий Цезар
Октавиан Август.

12

СветилищнИЯТ комплекс
КРАЙ с. Небеска

Комплексът:

Светилищният комплекс край с. Небеска (община Черноочене, област Кърджали) е
изпълнен с невероятни скални форми, изветряни в продължение на милиони години,
изобилие от трапецовидни ниши и скални кухини, вероятно използвани като погребални
съоръжения. Скални гъби, фигури на животни, човешки лица, змийски и птичи глави
може да открие човек, гледайки скалите. Светилището на Небеска е разположено на
същата височина като Асар Кая и вероятно между тях е съществувала комуникация.
Мястото е магическо и с невероятна гледка, която ще ви зареди с много положителна
енергия.

Местоположение:

Село Небеска се намира в община
Черноочене, област Кърджали. За да се стигне
до там по пътя Асеновград – Кърджали, от
село Комунига трябва да се отбиете по пътя
за село Безводно. Пътят е хубав, а гледките
невероятни. Указателни табели няма, но
Google Maps успешно може да ви отведе до
целта. Първото село, което ще достигнете, е
Женда, където трябва да завиете на първата
улица в ляво, за да достигнете село Небеска.
Има около километър черен път. В началото
на селото има много пространство, където
може да паркирате. От там се виждат
невероятните скални форми. Преходът до тях
е лек и сравнително кратък.

14

Тракийската крепост
"Исаклартепе"

Крепостта:

Тракийската крепост Исаклартепе (Исаков
връх) се намира на едноименното
възвишение, на 2 км. източно (по път) от
центъра на село Иванци. Високият
скалист връх, на който е построена през
VII - I в.пр.н.е., се нарича "Исаков връх". За
него има предание, че е свещено място, че
е имало църква и гроб на знатен
свещеник.

Върхът:

Върхът е достъпен от запад и север, а от
южната страна има отвесна скала. При
разкопките през 1977 година е разчистена
стена с дължина на 25 метра. Тя има
полукръгла форма, издадена в средата
към запад. Зидана от необработени
камъни, споени с калов разтвор,
дебелината ѝ е около 2,2 метра. Западния
край стената е напълно разрушен.

Разкопките:

На няколко пъти при изкопни работи
стената и помещенията са разрушавани,
а водата от поройните дъждове е
срутила също част от крепостта. Както
при разкопките, така и по непроучения
терен са събрани много фрагменти от
глинени съдове, но не са открити подови
замазки. В останките на тракийската
крепост е намерена и мраморна плоча с
изображение на Зевс.
До крепостта се стига по асфалтов път,
изграден заради построената върху нея
телевизионна кула. От върха се открива
великолепна гледка към гр. Кърджали и
вр Вейката – най-южната точка на
България.

16

Тракийската крепост в
местността "Асар Кая"

Крепостта:

Крепостта се намира на върха на висока скална тераса, която е изградена от струпани
камъни. По тях може да забележите множество скални ниши, характерни за региона.
Била е естествено укрепена от отвесни и непристъпни скали, а от най-достъпната си
част е била защитена от дебела каменна стена. Смята се, че мястото е свещено още от
времето на траките. Сред скалите може да забележите олтари, издълбани кръгове,
полукръгове, улеи, жлебове, както и причудливи форми на животни, хора и птици. На
около стотина метра под върха на крепостта ще видите скален феномен с формата на
голяма гъба с височина около 8 метра, върху която има множество тракийски скални
ниши. За да достигнете до нея, ще минете по изсечени каменни стъпала, използвани
още от древността.

18

Местоположение:

Местността "Асар Кая" се намира на по-малко от два километра от село Женда, община
Черноочене, област Кърджали. За да достигнете до там, в село Комунига трябва да
отбиете на табелата за село Безводно. Около 9 км. след табелата ще достигнете село
Женда, а на около 2 км. след селото ще видите вляво камък с червен надпис "АСАР КАЯ".
Тук е мястото, където трябва да отбиете, за да достигнете крепостта. Имате два варианта
за разходка: единият е да оставите колата тук и да вървите 1,8 км. пеш до крепостта;
вторият е да достигнете до нея с кола. Пътят е черен, но проходим.

19

крепостта "Вишеград"

Комплексът:

На около 5 км. югоизточно от град Кърджали, над водите на язовир Студен кладенец, на
десния бряг на река Арда, в местността Харман кая се издига древната тракийска крепост
Вишеград. Извисяваща се подобно на орел над едноименното село Вишеград, крепостта и
до днес остава малко позната и забулена в рицарски тайни, мистерии и легенди. С цел да
бъдат разнищени загадките около нея и да я опази от доскорошни набези, тази година
българското правителство я включва в своя най-нов проект за културно-археологически
туризъм. Крепостта и нейните останки са обследвани цели два месеца от екип от 30 души.
Ръководител е известният археолог професор Николай Овчаров, а първият му гост на
терен е президентът (2002 - 2012 г.) и историк Георги Първанов.

Местоположение:

За да стигнете до нея, поемете на юг от
град Кърджали в посока към
Момчилград. След това, при отбивката за
село Глухар, завийте наляво, а после е
лесно – просто следете за табели с надпис
"Вишеград".
Не забравяйте, че наоколо има и други
малко познати, но китни местенца, които
могат да бъдат посетени - крепостта
Моняк, Каменните гъби, 17-те тракийски
могили, намиращи се на 150 м.
югозападно от днешното село Вишеград.

21

От древността до наши дни:

Нека сега повдигнем леко завесата от миналото... Първите известни сведения за
крепостта са от периода между бронзовата и старожелязната епоха. Античната
тракийска крепост датира между IV в. пр. Хр. – I в. сл. Хр., а средновековната е основана,
най-вероятно, в периода между XII-XIII в. Разположена е на относително малка площ -
562 кв. м. Мълви се, че древното тракийско племе койлалети, спрягани за обитатели на
защитения триъгълник между реките Арда и Върбица, е първият стопанин на
укреплението. Името на крепостта има български корени и означава "град на високо",
"висок град". Някои групи от местното население познават форта и топонима Хисар
Юстю (Горна крепост). Разхождайки из скалния терен, посетителят вижда, че
укреплението е непристъпно от всички страни, поради изградената нова стена от Север.

22

Крепостта
"Моняк"

Местоположение:

Крепостта "Моняк" е разположена в
Източните Родопите, на 586 м. надморска
височина. Тя се намира на 11 км. източно
от гр. Кърджали, до с. Широко поле.
Построена е през XII – XIII век. Тя е една от
най-високо разположените и най-големи
средновековни крепости в Родопите, със
защитена площ над 50 дка. Достъпът до
нея е труден, защото теренът е стръмен, на
места почти отвесен.

Транспорт и настаняване:

Тръгвате от с. Широко поле. В началото на
селото хващате стария път вдясно. Той е с
изровен асфалт и не е поддържан от
години, но без проблем може да карате по
него. Когато стигнете до поляна с чешма,
пътят се разклонява на две. Хващате
лявата посока и стигате до малък паркинг
с табела за крепостта. Тук пътят отново се
разделя на две и вие поемате по левия
склон нагоре през борова гора. Може да
продължите донякъде с високопроходим
автомобил, но една част със сигурност
трябва да извървите пеша. Разстоянието
от паркинга до платото е около 2 км.
До село Широко поле се достига лесно, тъй
като е разположено покрай
железопътната линията Хасково –
Кърджали. От селото до крепостта има
добре оформен път, маркиран със
специална табела.
В град Кърджали на разположение на
туристите са няколко хотела, вили и къщи
за гости, почивна станция, ресторанти и
заведения за хранене.

24

История:

Първите сведения за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход (1189 - 1192 г.).
По време на своя път към Палестина западните рицари превземат Моняк, която е важна
византийска крепост в региона по това време. През последното десетилетие на ХІІ век и
след преминаването на кръстоносната армия Моняк отново е под византийски контрол.
Рицарите на кръста се връщат във важната крепост по долината на река Арда след
Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г.
Тогава вероятно настаняват в Моняк и свой гарнизон.
Моняк се споменава в съчиненията на Георги Акрополит и Теодор Скутариот през XIII
век. Хронистът и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че точно тук латинците са узнали
за смъртта на император Балдуин Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който
избира Хенрих за император на Латинската империя. През XIII и XIV век Моняк, както и
цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и
Византийската империя. Стратегическото местоположение на крепостта я превръща в
резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути
византийски пълководци.
Крепостта Моняк има видима връзка с крепостта Вишеград, разположена на отсрещния
бряг на язовир Студен кладенец, а от възвишението се открива гледка към планината,
долините, склоновете и язовира.

25

Въженият мост
край село лисиците

Село Лисиците:

Село Лисиците се намира на не повече от 10
километра от Кърджали (по въздух), но до
него не можете да стигнете по шосе. Имате
само два варианта – с лодка по язовир
Студен кладенец или пеша по висящия
мост. Село Лисиците живее в свой собствен
свят десетки, а може би стотици години
назад във времето. В него няма
автомобили, няма и пътища.

Мостът:

В началото на 90-те години тогавашният
въжен мост до Лисиците е разрушен от
стихиите. На негово място, на един от най-
тесните участъци на язовир "Студен
кладенец", е изграден нов мост по модерни
технологии, посещаван от много туристи.

27

Историята на моста:

Въженият мост над язовир Студен Кладенец е единствената връзка на петнайсетината
жители на родопското село с цивилизацията. Мостът е построен през 1975 година и е
известен като най-дългият въжен мост в България. Дължината между колоните е 260
метра, а ширината му е около метър. През 2000-та година, точно на Нова година, мостът се
къса, и човек от селото пада в язовира. Налага се да превозват хората с лодка до другия
бряг на язовира, за да имат връзка с влак или автобус в посока Кърджали.

Как да стигнем:

Единственият начин на стигнете до село Лисиците по суша е да преминете по най-дългия
въжен мост в България. Най-бързо и лесно ще стигнете до моста, ако тръгнете от с. Широко
поле. С кола можете да стигнете до края на селото и да тръгнете покрай железопътната
линия до място достатъчно широко за паркиране. От там до моста на село Лисиците се
стига пеша за около 25 минути.

28

Тайнственият
Дяволски мост

Местоположение:

Дяволският мост е мост на река Арда в
община Ардино, област Кърджали. В
живописния пролом на реката край с.
Дядовци се издига архитектурен
шедьовър, плашещ с легендите за
създаването си и мамещ с красотата си.
Това е Дяволският мост, наричан още
Шейтан кюприя. Вече близо 500 години
водите на Арда се разбиват в основите му,
но той стои гордо и величествено,
непокътнат от следите на времето. И днес
остава неразкрита тайната на майстора,
който съградил здрава и стабилна
конструкция, сякаш неподвластна на
природните стихии и промените през
вековете.

История:

Мостът се датира от началото на ХVІ век, но

в първоначалния си вид е построен много

по-рано, още през времето на Римската

империя. В годините на разцвета си

могъщата империя развива и изгражда

внушителна транспортна мрежа,

включваща множество пътища и мостове,

изграждани над буйните планински реки.

Римският мост (по-късно наречен Дяволски)

е част от тази пътна мрежа. През годините

мостът бил разрушен, но султан Селим І

нарежда той да бъде възстановен. Това се

случва в началото на ХVІ век. Останките на

стария римски мост били вградени в нова

конструкция – толкова издръжлива и

непреходна, че дори и днес, след пет века,

можем да се възхищаваме на

съвършенството й.

30

"Печата на Соломон"

На централния свод е открит графиран
хексагон, наричан „Печата на Соломон”. В
мистиката и символиката той има много
дълбок магически смисъл и се счита, че
оказва влияние над тайните сили.
Образуван е от два вплетени един в друг
триъгълници и често е възприеман като
олицетворение на взаимното проникване на
видимия и невидимия свят. Според
преданията цар Соломон притежавал
вълшебен пръстен печат с гравиран върху
него шестограм (хексагон). Той бил известен
като "печата на Соломон", имал магическа
сила и давал власт над демоните. Дали
Дяволският мост е свързан с мистицизма на
окултното изображение, можем само да
гадаем.

31

Легенда

Внушителното име на моста е свързано с легендата
за младия мъж, който решил да се справи с досега
непосилната задача да изгради мост над буйната
река Арда. Той опитвал няколко пъти, но така и не
успявал. Една нощ му се явил дяволът и му казал, че
ще му разкрие тайната за здравината на моста, но

само ако успее да завърши моста за 40 дни и да
вгради в него образа на дявола, и то хем да е видим,

хем невидим, хем да може да се пипне, хем да не
може. Ако младежът не успеел, дяволът щял да
вземе душата му. За изненада на всички, момъка се
справил с непосилната задача в срок и изпълнил

всички условия на дявола.
Според друго предание в селото живеела невиждана

мома хубавица, която харесал един от турските
големци. Той пратил хора да отвлекат девойката и
изплашена от тях, тя побягнала и хукнала към моста.
Турците тръгнали след нея, но когато стигнали до
моста, се стъписали. Там видели образа на Шейтана

(турското име на дявола), изплашили се и се
върнали обратно, а момичето се спасило.

Старо поверие гласи, че в един от камъните на моста
личи отпечатък от стъпката на Сатаната, че мостът

носи нещастие и смърт и по него не бива да се
преминава след залез слънце.

32

Каменната сватба

Местоположение:

Природният феномен "Вкаменената сватба"

(Каменна сватба) се намира на 5 км. източно

от центъра на град Кърджали, край село

Зимзелен. Разположен е на площ от около

40 декара и е обявен за защитен обект през

1974 г. Изключително красива група от

множество каменни пирамиди, напомняща

сватбено шествие. Фигурите са

изключително разнообразни по форма и

размери, като на височина са от 0,5 м. до над

10 м. Наред с намиращите се край село Бели

пласт Каменни гъби, той е едно от най-

интересните скални образувания от т.нар.

Кърджалийски пирамиди, разположени по

ридовете Каяджик и Чуката в Източните

Родопи.

Комплексът:

Най-впечатляващи са две 10-метрови скали, наподобяващи прегърнати младоженци.
Според научните хипотези "Вкаменената сватба" е започнала формирането си преди 40
милиона години вследствие на подводна вулканична дейност, от която са се образували
скалните риолитови туфи. По-късно, след като морето се оттеглило, скалите били
изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили
днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните
цветове и нюанси.

34

Как се стига до "Каменната сватба":

Скалите се намират под крайните къщи на село Зимзелен, отстоящо на 4 километра
североизточно от гр. Кърджали. Тръгвате от главния булевард в града – "Беломорски", и
завивате на дясно след парк Простор в посока село Зимзелен. Може да стигнете до там и
откъм село Повет. Малко преди началото на селото, вляво от пътя, ще видите Сватбата.

35

Легенда

Млад хубав момък се влюбил в девойка от съседното село
и залинял от любовна мъка по нея. Баща му откупил
хубавицата с пълен тас жълтици. Вдигнала се голяма

сватба. Задумкали тъпани, писнали зурни. Взели момата
от съседното село и тръгнали за Зимзелен. Отпред,

качена на муле, нагиздена, вървяла булката със закрито
лице. До нея вървял свекърът, а най-отзад щастливият

жених. След като минали малката рекичка, която се
намира пред с. Зимзелен, духнал вятър и открил лицето
на булката. Свекърът го зърнал, занемял от красотата ѝ и

нечисти мисли щукнали в главата му. Разбрал това,
вятърът се разбеснял, разфучал и вкаменил булката
заедно с мулето. След нея вкаменил свекъра и цялата
сватба. Останал само момъкът, вцепенен от мъка и ужас.
Заплакал той, навел глава и помолил вятъра и него да
вкамени. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите,
които клетият момък изплакал, се образувало малко

езерце.
Друга легенда разказва, че момъкът имал много
възрастна баба, която го отгледала от малък. Тя не била
поканена на сватбата, но гледала шествието, скрита
между дърветата в отсрещната горичка. Разбрала за
лошите намерения на свекъра и помолила Природата-
майка да предотврати това нещастие за внука ѝ. Малко
след това тя също се превърнала в камък, който и до днес
безмълвно присъства в отсрещната гора, сякаш да бди

над сватбеното шествие.

36

Каменните гъби

Местоположение:

Природният феномен "Каменните гъби" (Скални гъби) е разположен на около 1 км.
северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го
наричат Мантаркая.

Комплексът:


Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулканични туфи.
Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от
манганови конкреции. Зеленикавата багра идва от минерала селадонит. Самите скали са
високи до 2,5 – 3 м.
Местността, в която се намират скалните формации, е обявена за природна
забележителност на 13 май 1974 г. със заповед на Министерството на околната среда и
горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел
змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче.

38

Как се стига до Каменните гъби:

Каменните гъби се намират съвсем близо до самия път (между Кърджали и Хасково),
източно от село Бели пласт, Кърджалийско.
Паркинг няма, така че трябва да оставите колата си отстрани на пътя и да пресечете.
Посещението няма да ви отнеме много време, тъй като площта, която заемат, не е
голяма, но определено е интересно да се видят.

39

Легенда

Според преданието въглищарят Радуил
имал четири дъщери. Един ден те тръгнали

за вода, но ги застигнали разбойници.
Девойките успели да избягат и се скрили в
близката крепост, но тя била нападната от
ордите. Те пленили жените, а сред тях били

и Радуиловите дъщери. Повели ги към
главатаря, за да си избере той най-хубавата

от тях, а останалите да продаде в робство.
Водачът избрал най-голямата. Тя обаче

успяла да измъкне ятагана му и го посякла, а
сестрите ѝ се нахвърлили върху останалите
с каквото намерили – камъни и дървета, а

после избягали в близката гора. След тях
тръгнали разбойниците да ги гонят и когато

ги настигнали, отсекли главата на най-
голямата от тях. Тя се превърнала в гъба, а
същата участ сполетяла и сестрите ѝ. Хората
и днес наричат самотната канара в близост

до гъбите Каратепе (черен хълм).



40

Вкаменената гора

Комплексът:

Дърветата на Вкаменената гора може да откриете по коритото на река Сапдере в
местността Габъз дере (долът с дърветата). Местността е известна още като Нановишка
калдера. Тук в резултат на подводна вулканична дейност преди 25 - 30 милиона години
лава е засипала гората и дърветата. Тези, които не са изгорели тогава, са се съхранили
под пластовете пепел. Днес тридесетина дървета свидетелстват за природните стихии,
проявили се много преди появата на първите хора. На външен вид приличат на обгорени
от огън, недогорели дървета. Те са с различна големина, високи са от половин до над два
метра, а стволовете им са с диаметър до един метър. Ясно личат годишните кръгове по
стъблата им.
Местността е уникална не само със съхранената си праистория, но и с красотата си.
Докато се спускате към реката, пътят минава през тучни поляни, където ще срещнете
едни от най-старите обитатели на планетата – костенурките.




Как се стига до Вкаменената гора:

До Каменната гора може да стигнете откъм момчилградските села Равен, Татул или
Гургулица. Указан с табели още от Момчилград е пътят през с. Равен. Тръгвате от с. Равен
към махала Долна Чобанка на с. Биволяне. На няколко километра след Равен вдясно на
пътя ще видите указателна табела за Каменната гора. Оттам до местността разстоянието
е около 1,5 километра, ако минете напряко през поляните, и почти 3 километра, ако
заобиколите. Следвайки маркировката, минавате през борова горичка и се изкачвате на
билото, където ще видите остатъци от стари каменни зидове. Тръгвате по поляните
надолу към дола на р. Сапдере, като държите лявата посока. Не се подвеждайте и не
поемайте по широкия утъпкан път, който върви по билото. Вие трябва да се движите
само надолу към реката.Тъй като табелите и маркировката свършват, трябва да следвате
купчинките с камъни и направените от камъчета стрелки по поляните.

42

"ОрловиТЕ скали" –
мистериозното

скално светилище

Местоположение:

Скално-култовият комплекс "Орлови
скали" се намира край град Ардино. Едно
от емблематичните места, пазещо
мистериите на Източните Родопи, което
определено заслужава да се посети.
Издълбани преди около 2500 години по
отвеса на високата скала, все още остават с
неразкрито точно предназначение за
съществуването си.

Комплексът:

"Орлови скали" е огромно скално образувание с площ 586 кв.м. Височината на скалата от
западната страна е 30 м., от южната 25 м. , а от източната 12 м. Върху вулканичната скала
са били издълбани над 100 трапецовидни ниши, от които само 97 са запазени в днешно
време. Височината на нишите е между 65 и 70 см. На турски език коплексът се нарича
"Кузгун кая", което всъщност на български се превежда като "Гарванов камък".
Причината защо в последствие комплексът е наречен "Орлови скали", все още остава
неизвестна. Скалното образувание е най-значителният по мащаб мегалитен паметник, с
най-много издълбани ниши, съхранен в Родопите и изобщо на Балканите. Подобни
скални ниши могат да се намерят на много места в Източните Родопи. Открити са над
100 мегалита, направени от човешка ръка. Учените приемат, че това са били тракийски
светилища, но няма окончателна научна версия за тяхното предназначение и тази
теория остава недоказана.

44

Пътуване:

Комплексът се намира на около 2 килом
етра до град Ардино . Ако пътувате от
Кърджали, на влизане в града, ще видите кафява туристическа табела "Орлови скали“,
която да следвате. Ще ви отведе до място, на което може да паркирате колата си и от
там имате само 10 минути пеша до самия комплекс.

45

Легенда

Според първата и
най-разпространена версия,
скалните ниши, представляващи
"Порти към Отвъдния свят", са
свързани с тракийските погребални
обреди на обезсмъртяването. В тях
са се поставяли урни с пепелта на

покойниците.
Втората версия гласи, че скалните

ниши имат връзка с ритуали на
инициация (преход от един
социален статут към друг).
Трета версия предполага, че

скалните ниши са имали "кодово"
предназначение за намиране на
находища от ценни метали и
минерали.

46

Пещера "Утробата"

Местоположение:

Обектът се намира близо до село Илиница, в
местността Тангардък кая, на около 12 км.
северозападно от Кърджали.

Комплексът:

Утробата е древно пещерно светилище, с
несигурна датировка, поставена в широки
граници от Каменно-медната епоха до
Бронзовата епоха. Представлява естествен
хоризонтален процеп в скала, който е бил
допълнително изсечен и оформен от
човешка ръка, наподобяващ на матка
(утроба). Редица археолози, изследвали
пещера "Утробата", са възприели
наименованието на местността Тангардък

кая за официално наименование на обекта.
Височината на отвора е 3 м., ширината 2,5 м.,
а дълбочината – около 22 м. В дъното на
пещерата се забелязва издълбан олтар,
който е висок малко повече от метър. В
горната част на пещерата има пукнатина,
през която за няколко минути всеки ден в 12
часа прониква слънчев лъч. Това явление е
тълкувано от някои български траколози
като оплождане, свещеният брак между
скалата и Слънцето, възраждането на
живота.

48

Откриване:

"Утробата" се намира в магичните Родопи. Твърди се, че тя е била древно светилище,
използвано от траките. Официалното откриване на обекта е благодарение на учителят
спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна местоположението на
пещерата цели осем години. Така го е посъветвал директорът на Историческия музей в
град Кърджали – Павел Петков. За местоположението на пещерата Гумаров разбира от
местни пастирки на кози на 20 март 1994 година. През 2002 г. той убеждава проф. Николай
Овчаров да посети пещерата и постепенно тя придобива все по-голяма популярност.

49

Легенда

Има слухове, че ясновидци и
екстрасенси пращат бездетни
двойки от Западна Европа и Северна
Америка в тази пещера, защото тя
лекувала безплодие. Местните
екскурзоводи разказват за двойки от
САЩ, Канада и Италия, които идват
да търсят лек срещу безплодие в

пещерата Утроба.
В горната част на пещерата има
пукнатина, през която за няколко
минути, всеки ден в 12 часа, влиза

слънчев лъч.
Действието олицетворява
оплождане, свещения брак между
скалата и Слънцето, възраждането
на живота. До момента това е
единствената открита подобна

пещера в света.

50