The words you are searching are inside this book. To get more targeted content, please make full-text search by clicking here.

Този пътеводител е създаден по
повод 60-годишния юбилей на ПГИ
,,Алеко Константинов", гр. Кърджали,
от Арзу Мухарем, Саша Ангелова и
Теодора Йорданова.

Discover the best professional documents and content resources in AnyFlip Document Base.
Search
Published by pl.diulgerova, 2022-03-02 01:22:59

Пътеводител на Област Кърджали

Този пътеводител е създаден по
повод 60-годишния юбилей на ПГИ
,,Алеко Константинов", гр. Кърджали,
от Арзу Мухарем, Саша Ангелова и
Теодора Йорданова.

Скален прозорец

Местоположение:
Намира се в местността Голям дол до с. Костино,
в район с изключителен ландшафт.

Образуванието:

Представлява естествена форма, образувана под въздействието
на преминаващото под него буйно дере. Това е един великолепен
скален мост, висящ във въздуха, подпрян от две колони с
отрязано от всички страни платно. В недалечното геоложко
минало колоните са били три, но природните сили са разделили
платното между втората и третата колона и днес последната
представлява голяма каменна гъба, чиято гугла е част от
платното.

52

Мостът:

Височината на моста е около 10 м, дължината 15 м. а ширината 7
м, дебелината на платното е 1,5 м. Трите колони са еднакво
високи, изградени от масивни зелени вулканични туфи, без
наслояване.
Платното е бяло, изваяно от тънкослойни бели варовици, много
устойчиви на ерозионните процеси. Това е причината то да
стърчи над колоните. Скалният прозорец е формиран
едновременно с Каменната сватба и Каменните гъби, като е
образуван от сходни материали и по подобен начин.

Защита:

Обявен е за защитен природен
обект със Заповед № 415/12.06.1979
г. и заема площ от 2 дка.
В района на Големия костински
дол се срещат едни от най-
красивите ахати в Източни
Родопи, търсени минерали за
всяка една музейна колекция.

53

Скално-култов комплекс
"костенурките"

Местоположение:

Скалният комплекс
"Костенурките" се намира край
село Фотиново, община
Кирково. Масивът се простира
покрай шосето след село
Крилатица в посока село

ФКоотимнповлое. ксът:

Формите на скално-култовия комплекс „Костенурките“ наподобяват корубите на
водни костенурки и именно това е причината да е известен именно под това
име. "Костенурките" са многобройни, като три от тях се различават с просто око.
Най-голямата от тях е с размери 7,6 на 5,35 метра. Една от костенурките е почти
незабележима. Каменните форми са дело на цивилизацията на Каменната епоха,
обитавала Източните Родопи и създала повечето мегалитни обекти на
територията на планината. В България рядко се срещат находища на скално
изкуство от хоризонтален тип, какъвто е този край Фотиново. Скално-култовият
комплекс „Костенурките“ е и най-голямото такова находище в страната ни.

55

Легенда

Според една от теориите за
произхода им, те са жертвеници,
върху които се е гадаело за бъдещето.

„Прогнозите“ се определяли с
помощта на доста сложна на вид

система от улеи по „телата" на
костенурките, която отвеждала
кръвта на жертвеното животно в
различни посоки. Друга версия
предполага, че скалните фигури са

древни леярници, тъй като
рудодобивът и леярството са занаяти,

познати от векове в района.
Учените прогнозират още, че тези
каменни светилища са оставени от

първата цивилизация в света,
съществувала много преди траките.
Те са истинско богатство за науката,
което тепърва предстои да се изучава

и популяризира.

56

Харман кая

Местоположение:

Светилището е разположено между
Момчилградското село Биволяне и махалата
му Долна Чобанка, като по-удобен и лесен за
него е пътят откъм Долна Чобанка, който
освен това е и указан с табели още от
Момчилград. От Момчилград тръгвате за с.
Равен и продължавате за махала Долна
Чобанка. След края на селото вдясно от пътя
има табела, сочеща към платото. От нея по
широк черен път ще стигнете до Харман кая.

Комплексът:

Самото светилище представлява с
истема от изкуствено подравнени
скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Върху тях са
изсечени концентрични полукръгове. Върху тези скални площадки са
издълбани улеи, подредени в концентрични кръгове. Те са пресечени от
жлебове. Именно в тази сложна система учените виждат древната
астрономическа обсерватория за наблюдения на небесните светила.
Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в
праисторическо време са играели изключително важна роля в
представите за живота на хората. На около половин километър западно от
светилището са изсечени 13 ниши. Анализирайки керамичния материал,
учените допускат, че Харман Кая функционира едновременно със
светилището при село Татул.

58

Легенда

Смята се, че мястото е лечебно
и има обичай по време на

празник тук да нощуват болни
и бездетни жени, с надежда да

получат помощ. С легенди за
изцеление се свързва и

изворът Дамбалъ, където
водата извира от самите скали.

Има идея за обявяване на
местността „Дамбалъ” за
защитена територия. Всяка

година в нощта срещу
Гергьовден хиляди вярващи

християни и мюсюлмани
изкачват митичния връх за

здраве и изцеление.

59

Дамбалъ

Местоположение:

Местността “Дамбалъ”
се намира на около 10
км. североизточно от
Момчилград.

Комплексът:

Името на масива идва от турски език „дамла –
капка”. Студената вода на Дамбалъ извира и се
стича от самата скала. Красивата чешма сякаш
придава допълнителна красота на това свещено
място.

61

Легенда

За бликването на водата и причината за
нейните чудотворни свойства сред алианското

население в района се разказва следното
предание: Лековитата вода е творение на
алианските светци Кърклар /Четиридесетте/.
Това са духовни водачи, дошли по тези земи от
Хорасан, притежаващи божествена сила и
правещи само добрини. Събрали се на платото
над скалния масив, като всеки донесъл със себе
си божествена храна /фурми, грозде, цитрусови
плодове, смокини и др./. Седнали на каменна
трапеза, нахранили се, но нямало вода да
уталожат жаждата си. Тогава Яран баба показал
неземните си дарби, ударил с юмрук скалата и
бликнала голяма вода, която е потекла към
долината и близкото село Летовник /Язла/.
Стреснал се Яран баба – селото ще се удави и
запушил извора. „Като не тече, нека поне да
капе…”, изрекъл той. Така и до ден днешен
водата се стича по отвесните скали. Сътворена
от светци, водата има живителна, прераждаща

и здравословна сила.

62

Счупената планина

Планината:

Счупената планина се намира близо до Момчилград, в
Родопите. Образувала се е в края на XIX век. Представлява
висок хълм, прекъснат в средата. Лявата му част е отместена и
потънала спрямо дясната на разстояние около 600 метра, а
разликата във височината е около 80 метра. Практически това е
огромно свлачище, активирано от огромно количество валежи.
Преданията на местното население още разказват за силния
пукот и огнените отблясъци, които са съпътствали събитието -
образуването на Счупената планина.

Местоположение:

Намира се в Воденичарско
село, което се разполага в
Южна България. То се
намира в община Джебел,
област Кърджали.

64

Меандрите на река арда

Река Арда:

Арда е може би е една от най-впечатляващите
реки в България. Тя извира от връх Ардин в
Родопите и се влива в Марица на гръцка
територия, като по пътя си образува уникални
меандри (извивки на речното корито под
формата на подкова). По пътя си реката
изминава 250 километра, пълни с вода три от
най-големите язовири и се влива в Марица, за
да завърши своя път на територията на Гърция.

Меандрите:

Едни от най-впечатляващите и лесно
достъпни завои са тези на входа на язовир
“Ивайловград”. Маджарово е изоставено
миньорско градче, което е разположено в
котловина. Смята се, че е кратер на отдавна
угаснал вулкан, през който Арда си е
проправила път, образувайки красиви
меандри. Пътят Маджарово-Бориславци,
който криволичи покрай реката, е може би
най-живописният в България, а Източните
Родопи са единственото място у нас, където
все още гнездят белоглави лешояди.

66

"Завоя":

Не по-малко прекрасни са и другите няколко меандъра. Повечето от тях се
намират в района на яз. „Кърджали”. Най-популярният от тях е известен
като „Завоя“. За него са изписани много статии. В интернет ще откриете
стотици снимки. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира
се на южния склон на яз. „Кърджали” по пътя между селата Рибарци и
Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки
живописна панорамна гледка. Имайте предвид, че в тази част на
Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват
с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада с овце. И може
би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия.




Местоположение:

Меандрите на Арда са задължителна
туристическа дестинация, ако пътувате в
Източните Родопи. През годините са се
превърнали в любимо място на фотографи
и пътешественици и има защо. Гледките,
на които можете да се насладите,
наистина спират дъха, а самият път до тях
също е много интересен и живописен.
Причината за създаването на уникалните
завои е ясно изразеният планински
характер на реката. Как се стига? На пътя
Ардино – Кърджали хващате отбивката за
село Боровица. Щом стигнете до селото,
ще видите разклон. Завивате надясно към
селата Стар Читак, Рибарци и Сухово.

67

Манастирски
комплекс
„Св. Йоан
Предтеча”

Местоположение:

Манастирският комплекс „Св. Йоан
Предтеча” е български православен
манастир, разположен на десния
бряг на река Арда в град Кърджали
(квартал Веселчане). Той е бил част
от средновековен епископски
комплекс „Св. Йоан Продром”.

Възникване:

Основан е през VI – VII век. От археологическите разкопки е
известно, че съществуват 4 последователно строени църкви. Те са с
типично византийски стил и силно атонско влияние. Манастирът е
бил духовно средище на една от големите средновековни епархии –
Ахридос. Руините на манастира са открити още през 30-те години от
местни любители на историческото минало. Дълги години
останките остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други
части от сградите на манастира. Цялостното археологическо
проучване е извършено в периода 1980-1984 г. Реставрацията протича
от 1998 до 2000 година.

69

Комплексът:

Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание
да се твърди, че той се е превърнал още в края на IX и началото на X век в
епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват
уникалните находки, намерени в храма и около него – пет зидани гробници.
Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена
херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш
християнски духовник от края на XI и началото на XII век.
В гроба са намерени още напълно за
пазен епитрахил (църковна одежда),
тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити
църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки.

През 2000 година е осветена отново възстановената църква на
манастира. Поради високата художествена и архитектурна
стойност останките от средновековния манастир и църква „Св.
Йоан Продром” са обявени за паметници на културата от
национално значение в ДВ, бр.67/1968 г. Голяма част от находките,
открити при проучването на манастира, могат да се видят в

Регионалния исторически музе7й0в гр. Кърджали.

Храм Св.
Успение
Богородично

Местоположение:

Храм Св. Успение Богородично е
разположен в кърджалийския
квартал Гледка. Изграден в края
на 90-те години край черквата,
където служи отец Боян Саръев.
Храмът е осветен през 1939 г.

Храмът:

Интересна е цветовата гама на стенописите – смесването
между синьо и жълто е често използвано при изобразяването
на християнски символи в Близкия изток. В църквата се
съхранява частица от кръста на Христос, открита в
реликвариум при разкопки на Перперикон през 2002 година.
Влизайки през входната арка, прави впечатление семплата
красота на комплекса. Сградата затваря в квадрат малък зелен
двор, в който има аязмо и малко езеро.

72

Разширяване:

През 1990 г. в храма е въведен отец Боян Саръев и с
дарителски кампании разширява манастирския комплекс.
Веднага след построяването на новите сгради отецът
организира отварянето на социална кухня, където
ежедневно се хранят много бедни и бездомни. Отваря
врати и неделното училище, а също и библиотека и
компютърна зала.

73

Художествена галерия
„Станка Димитрова“

История:

Художествената галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали
е основана през 1960 година, заедно с музея в града.
Открита е през 1961 година като филиал на Националната
художествена галерия. От 1967 година се обособява като
самостоятелна институция. Носи името на художничката
Станка Димитрова. Експозицията на Галерия „Станка‐­
Димитрова“ днес съдържа над 2000 творби.

Разположение и творби:

Разположена е на три нива с три различни тематични

експозиции. На ниво 1 са представени творби (скулптори и

картини) на съвременни български автори. На ниво 2 са

разположени ценни творби на големи български класици,

дарени от фонда на Националната художествена галерия през

60-те години на XX век. На ниво 1 има ценна колекция от икони и

възрожденски щампи. В галерията могат да се видят много

ценни творби: 4 картини на Владимир Димитров-Майстора,

сред които „Момиче в червено“, „Селянка в бяла забрадка“,

няколко творби на Ярослав Вешин, Никола Михайлов, Стоян
75
Венев и др.

Регионалният исторически музей

Музеят:

Регионалният исторически музей –
Кърджали, се помещава в красива
сграда, строена в началото на 20-те
години на ХХ век. Заобиколен е от
красив парк, приютяващ над 30
растителни видове, които могат да
бъдат видени единствено в България.

Сградата:

Сградата е била предназначена за мюсюлманско духовно училище (медресе), но
никога не е изпълнявала такава роля. В периода 1934 – 1947 година е използвана за
военни цели. След това е била училище и филиал на Пловдивския университет.
Превърната е в музей през 1980-1983 г. През 2005 г. със заповед на министъра на
културата сградата е обявена за архитектурен паметник с национално значение.

77

Експозициите:

Експозиционните зали са разположени на три етажа с обща площ 1300 кв. м. На
първия етаж в девет зали хронологично е проследен животът в периода от VI
хилядолетие пр.Хр. до Средновековието. Интерес представлява възстановка на
селищна могила от неолита, фотоси на скални гробници, светилища, оброчни
плочи, римска керамика, бижута и накити от християнски некрополи и др.
На втория етаж в четири зали е представена природата на Източните Родопи. Тук
могат да бъдат видени фосили – вкаменелости на миди, охлюви, морски таралежи
и звезди, корали и дървета, дори и на риба. Има също колекции от билки, от
рудни минерали, както и фотоси на неповторими скални форми – Каменна сватба,
Каменни гъби, Слонът, Вкаменената гора, Счупената планина и др.

На третия етаж е разположена

експозицията на отдел „Етнография”,

наредена в 10 зали и представяща

експонати от XIX и началото на XX в.

Показани са възстановки на характерни

за региона занаяти като земеделие,

животновъдство, въглищарство,

металообработване, обущарство,

шивачество и тъкачество.

От домашните заняти са представени

предене, плетачество, тъкане на

кенарени платове.

Обредните хлябове показват

традиционните народни празници и

78обичаи на хората от Кърджалийско.

Интересни места за
посещение в Кърджали

Ре о д ост ранти с тра ици нна
Българска храна :

Механа "Родопчани",
Aдрес 865, 6609 Кърджали

Механа "Стената",
ул. „Захари Зограф“,

6609



уРле.с„тГеоКоръраргндитжБаеСлнтикаоЦрвеаснктита“ъ2кр,ъ6щ6а0,0

80

Т д о ура ици нна т рска храна:

Турски р4е9с,т6о6р0а0нКтърБдожсфалоир,Цбеунлт. „ъБрългария“

Кафене и с6л7а, 6д6ка0р9нкивц. аВъFзrрeоshжBдеaнkeцrиy,, бул. „Христо
Ботев“ Кърджали

Harput TurkishКRъeрsдtaжuаraлnиtЦ, уелн.
т„
Сътр,еКфъарнджКаарлаиджа“ 20, 6600





81

Пицарии:

Пицари6я6-0Х7откве.лВЦъзерзоажр,дуелн.ц„иС,аКвъарФджилаалриетов“-

Чианти, бул. „Христо Ботев“, 6609 кв.
Възрожденци, Кърджали

Пицария СИЕМ - Рили, 6600 ул.Екзахр Йосиф 19Д,ж.к.Рила
3, Кърджали

82

Д еюн ри:

Дюнер" Point", бул. „Христо Ботев“ 80, 6600 кв.
Възрожденци, Кърджали




Дюнер Милано, кв, бул. „Христо Ботев“
33, 6600 Кърджали



83

Р б е ои ни р ст ранти:

Плаващ Ресторант "Моби Дик", Енчец,
Язовир Кърджали, 6737




Кораб-ресторант Емона, яз. Кърджали, Зона
за воден спорт и отдих, 6737 Кърджали



Рибен ресторант Ханай, ул. „Баба Тонка“ 3, 6609 кв.
Възрожденци, Кърджали

84

С дла карници:

Кафе Сладкарница Лерра, 6609 кв. Възрожденци,
Кърджали



Шоколадова къща СТЕЛА-М, Кърджали, ул. Изгрев 13



Кафе - Сладкарница ВИЕН
А, бул. „България“ 63, 6600
Кърджали Център, Кърджали

85

Ме б о е ез зста а ър
хран н :

Hesburger, бул. „Беломорски“ 8, п.к,
6600 Кърджали



"Favorite" ice cream & dinner, ул. „Екзарх
Йосиф“ 19В, 6600 ж.к. Рила, Кърджали




Закусвалния New York, бул. „България“ 57-А,
6600 Кърджали Център



86

Ме з о д еста а тся ан :



Хотел Меаца, бул. „Христо Ботев“ 96, 6607 кв.

Възрожденци, Кърджали









Хотел България, ул. „Булаир“ 2A, 6600 Кърджали
Център

Комплекс „Маказа“, Complex Makaza, 6809
Момчилград, обл.Кърджали



87

Главатарски ХАН, 6738, Главатарци, област
Кърджали

Курорт Рока, с. Главатарци общ. Кърджали, обл.
Кърджали, 6738 Главатарци

Семеен хотел Моби Дик, 6738 Главатарци

88

Хотел Арпезос, ул. „Републиканска“ 46, 6600
Арпезос - Север, Кърджали

Бутик Хотел Бехи, ул. „Георги Кондолов“ 12, 6600
Кърджали Център, Кърджали

Хотел УстрКаъ, рудлж. „аГлеинеЦреанлтДъерлов“ 1, 6600

Хотел "Перперикон", ул. „Волга“ 3, 6600
Кърджали Център, Кърджали



89

П о еарк в :

Парк Отдих и култура Простор, 6600 Отдих
Култура, Кърджали
И

Арпезос - СевАеррп, еузло. с„
Р-еСпеувбелриканска“, 6600

Градска градина, бул. „България“ 29Б, 6600
Кърджали



Парк Горубсо, 6600 Горубсо, Кърджали








90

Д о еиск т ки:

клуб Аура, ул. „Екзарх Йосиф“, 6600
Кърджали Център

The Hole, ул. „Булаир“ 2A, 6600
Кърджали Център

91

ПОЧИТАЙ МИНАЛОТО СИ -
ГРАДИ БЪДЕЩЕТО СИ


Click to View FlipBook Version