Българската армия ПГИ

Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“ - Кърджали

Валентина Райчева Мирослав Кукев Вяра Петрова Румяна Дамянова

БЪЛГАРСКАТА
АРМИЯ

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

Национална програма на МОН и Министерството на отбраната
„Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“ 2021
Патриотичното възпитание като част от образователния процес в ПГИ „Алеко Константинов“ - Кърджали

2

Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“ - Кърджали

Валентина Райчева Мирослав Кукев Вяра Петрова Румяна Дамянова

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

Национална програма на МОН и Министерството на отбраната
„Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“ 2021
Патриотичното възпитание като част от образователния процес в ПГИ „Алеко Константинов“ -

Кърджали

3

В помагалото са използвани материали от:
Министерство на отбраната на Република България www.mod.bg
Държавен архив – Кърджали
“Изгубената България” www.lostbulgaria.com
Клуб „Военна История“
Национален военноисторически музей (НВИМ) www.militarymuseum.bg
Сдружение „Българска история“ BULGARIANHISTORY.ORG
Национален исторически музей www.historymuseum.org
Българските бойни знамена www.boiniznamena.com
Националният военен университет “Васил Левски” www.nvu.bg
www.wikipedia.org
www.desant.net

Над помагалото работиха:
Валентина Райчева — Българската армия - Наименования; Официални празници на
Българската армия; Най-великите български пълководци; Българска военнообразователна
система; Най-успешните битки на Българската армия; Велики български пълководци,
свързани с освобождението на Кърджали; Интересни факти за Българската армия — Же-
ните в българската армия;За любознателните.
Мирослав Кукев — Най-успешните битки на Българската армия; Най-великите българс-
ки пълководци; Велики български пълководци, свързани с освобождението на Кърджали;
Военни паметници в област Кърджали.
Вяра Петрова — Българската армия - Видове въоръжени сили; Периодизация на военна-
та история на България; Средновековната Българска армия; Българските бойни знамена;
Интересни факти за Българската армия— Откъде произлизат названията на чиновете в
Българската армия, Жените в българската армия; Да проверим знанията си за Българска-
та армия.
Румяна Дамянова — Интересни факти за Българската армия — Жените в българската
армия; Да проверим знанията си за Българската армия

Художник на корицата и графичен дизайн — Вяра Петрова
Редактор – Вяра Петрова

4

ЗА ПРОЕКТА

Обосновка, цели и задачи на проекта НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
НА МИНИСТЕРСТВОТО
Водеща задача на българското образование
трябва да бъде изграждането на стабилна цен- НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ностна система в подрастващите, в която патрио- (МОН) И
тизмът заема особено място.
НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНА-
Патриотичното образование е компонент на ТА (МО)
националната ни идентичност и играе важна ро-
ля при формиране у младите хора на национал- „ИЗУЧАВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА
на гордост, при изграждане на лоялност към дър- ТРАДИЦИИТЕ И ИСТОРИЯТА
жавата, при възпитаване на чувство за дълг към
родината и готовност за защита на интересите на НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ“ 2021
отечеството по всяко време. (за ученици от VIII до X клас)

Нужно е изграждане на възгледи, които да по- НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА
вишат в ученика мотивацията за участие в дей-
ности, които да подсилят и засилят усещането му ПАТРИОТИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ
за принадлежност към неговото училище и да го КАТО ЧАСТ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ
възпитат като гражданин на България.
ПРОЦЕС В
Осъществяването на проекта ще допринесе за ПГИ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“ -
придобиване на нови компетентности в областта
на гражданското образование и патриотичното КЪРДЖАЛИ
възпитание на учениците, както и за провеждане
на дейности, свързани със съхраняването на ис-
торическата памет за Българската армия и за на-
ционалните традиции и култура.
Задача на проекта е изготвянето на учебно по-
магало „Българската армия“. В него ще бъде
включена подробна информация за велики битки
и победи на Българската армия по време на вой-
ните, за велики предводители и ролята им за по-
бедите на Българската армия по време на войни-
те.
Учебното помагало ще бъде предоставено на
учителите по история и цивилизации в училищ-
ната библиотека.
Екземпляри на помагалото ще бъдат раздадени
безвъзмездно на училища в гр. Кърджали.
Основните цели на проектното предложение са:
 формиране на граждански ангажирани лич-

ности, приобщени към ценностите на де-
мократичното общество;
 засилване на интереса на учениците към
историята и постиженията на Българската
армия;
 изграждане и поддържане на училищни
традиции, свързани с патриотичното възпи-
тание.
Информационните материали, включени в
учебното помагало и свързани с историческото
минало на Българската армия, ще насочат вни-
манието на учениците конкретно към опознаване
на историческите събития, ценностите, бойните
тактики и морал на българския воин.
Учебното помагало „Българската армия“ може
да се използва в часовете по история и цивилиза-
ции, за да допринесе към по-доброто усвояване
на учебния материал.

5

ОТ АВТОРИТЕ

От столетия българската войска е гарант за съществува-
нето ни като народ и държава. Водила безброй битки през ве-
ковете, тя винаги се е ползвала с обичта и доверието на бълга-
рите, била е обект на гордост и пример с храбростта си. Бъл-
гарският воин многократно е бил символ на героизъм и родо-
любие. Още от древността, когато българите единствени в
света успяват да спрат непобедимите орди на Чингис хан, та
чак до новата ни военна история, непримиримият воински дух
е бил неразделна част от българската идентичност. Няма друга
армия в света, която да не е позволила нито едно нейно знаме
да бъде пленено в битка и да бъде изложено във военен музей
на друга държава.

Героизмът и военните умения на българите са признати
от световно уважавани военни капацитети. Някои от операци-
ите на армията ни през Балканската и Първата световна вой-
на са влезли в учебниците и се изучават във военните акаде-
мии по света.

За да отдадем почит на знайните и незнайни воини, заги-
нали за родината, ще направим опит в това кратко учебно по-
магало да съберем част от информацията за най-великите бит-
ки и пълководци на Българската армия. Защото те са причи-
ната днес България да я има и ние не трябва да забравяме ми-
налото си с великите личности и дела в него.

6

СЪДЪРЖАНИЕ

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ………………………………… 8
НАИМЕНОВАНИЯ ……………………………………………………………………………… 8
ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ………………………………………………………………… 8
ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ …………………………….......... 9

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГРИЯ
ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ……………………………. 10
СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА АРМИЯ………………………………………………….. 11
БЪЛГАРСКА ВОЕННООБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА
БЪЛГАРСКАТА ЗЕМСКА ВОЙСКА..……………………………………………………….. 12
СОФИЙСКОТО ВОЕННО УЧИЛИЩЕ……………………………………………………… 12
ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО….….……………………………………………………….. 12
БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА …………………………………………………………… 12

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ
НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА - 1885
БИТКАТА ПРИ СЛИВНИЦА …………...…………………………………………………….. 18

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА – 1912 -1913
БИТКАТА ПРИ КЪРДЖАЛИ ……………………………………………………………….. 20
БИТКАТА ПРИ ЛОЗЕНГРАД ………………………………………………………………… 21
БИТКАТА ПРИ ВРЪХ СРЕДНОГОРЕЦ …………………………………………………….. 21
АТАКАТА НА „ДРЪЗКИ“ …………………………………………………………………….. 22
БИТКАТА ПРИ БУЛАИР ………………………………………………………………………. 22
БИТКАТА ПРИ ОДРИН…….…………………………………………………………………... 23

ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА – 1914-1918
БИТКАТА ПРИ ТУТРАКАН….……………………………………………………...………….. 25
БИТКАТА ПРИ ЧЕРВЕНАТА СТЕНА.….…………………………………………...…………. 26
БИТКАТА ПРИ ДОБРИЧ ….…….……………………………………………………..………… 26
БИТКАТА ПРИ ДОЙРАН ….….………………………………………………………………… 27

ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА 1939-1945
БИТКИТЕ ПРИ СТРАЖИН, СТРАЦИН И ДРАВА - 1944-1945….………………...………… 28
ПОСЛЕДНАТА БИТКА В ЕВРОПА.….…………………………………………………………. 29

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ ………………………………………………… 30
ВЕЛИКИ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ, СВЪРЗАНИ С ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА
КЪРДЖАЛИ ……………...………………………………………………………………………………. 34
ВОЕННИ ПАМЕТНИЦИ В ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ ………….……………………………….. 35
ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗАТ НАЗВАНИЯТА НА ЧИНОВЕТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ…….. 37
ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ .…..…………………………………………………..…. 40

ДА ПРОВЕРИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ …………….………………… 42
ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ….…..…………..……………………….……………………....…………...…47
ЗАНИМАТЕЛНА ИСТОРИЯ………………………...…………………………………………… 48

7

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

НАИМЕНОВАНИЯ

Наименованията на Българските въоръжени сили са различ-
ни в различни исторически периоди:
• от 1879 до 1884 г. се наричат Българска земска войска;
• от април 1884 до 9 септември 1944 г. се наричат Българска

войска;
• от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се наричат Българска

народна войска;
• от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се наричат Българска

народна армия;
• след 1 декември 1991 г. се наричат Българска армия.

ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

Политическото управление на армията се реализира от Ми-
нистерството на отбраната. Военното ръководство е в ръцете
на Щаб на Отбраната (по-рано наричан Генерален щаб на
Българската армия) към Министерството.

Армията се състои от три рода въоръжени сили: сухопът-
ни, военновъздушни и военноморски. Всеки от тях се уп-
равлява от щаб. Към армията съществуват и други войскови
единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили.
• Сухопътните войски са основният вид въоръжени си-

ли в Българската армия. Те подготвят и поддържат су-
хопътни формирования, способни за развръщане и
участие в пълния спектър операции в системата на ко-
лективната отбрана на НАТО – както на територията
на страната, така и извън нея.
• Военновъздушните сили имат за задача да гарантират
въздушния суверенитет и сигурност на страната и съв-
местно с останалите видове въоръжени сили да защита-
ват териториалната й цялост.
• Военноморските сили защитават интересите на Репуб-
лика България в морските пространства, гарантират
нейния морски суверенитет и подготвят формирования
за участие в подкрепа на международния мир и сигур-
ност и за оказване помощ на населението при бедствия,
аварии и катастрофи.
Въоръжените сили извън армията са военнослужещите
в Министерството на отбраната, Националната гвардейска
част, Военномедицинска академия, служба „Военна инфор-
мация“, служба „Сигурност – Военна полиция и ВКР“, Воен-
ната академия „Г. С. Раковски", Националния военен универ-
ситет „В. Левски“, Висшето военноморско училище „Н.
Вапцаров“, жандармерия, гранична полиция, пожарна, поли-
ция, ДАНС, НРС, Митническа полиция, Общински полиция
и охрана и др.

Симеон пристига, водещ огромна войска, която е разделена на много отряди, някои въоръжени със
златни щитове и копия, други със сребърни щитове и копия, трети с оръжия от всеки цвят и
всичките в желязо.
Теофан

8

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Официалният празник на Българската армия е Денят
на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьов-
ден.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската
армия още с нейното създаване. С указ № 5 от 9 януари 1880
г. се постановява честването на празника. Определена е дата-
та 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916
г., поради преминаване от Юлианския към Грегорианския
календар, Българската православна църква взема решение
празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото начало празникът се отбелязва определено
скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните,
поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и
ограничени военни паради, предимно в София. Впоследст-
вие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и зна-
чение на честването.

Дълго време, паралелно с Деня на храбростта, съществува
и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември,
когато българската армия удържа решаваща победа в боеве-
те при Сливница по време на Сръбско-българската война от
1885 г. Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата
Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество.

През 1920-те години тези два празника се обединяват и се
чества само Ден на храбростта и победите на 6 май.

След 1990 г. Седмото Великото народно събрание опреде-
ля за празник на войската датата 23 август – денят на реши-
телните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992,
българските войски честват този паметен ден като свой праз-
ник.

През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари
отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и
празник на Българската армия.

Снимка 1— Цар Борис приема строя на представителна рота моряци на парада в София, 6 май 1936г.

Снимка 2— Отбелязване на Бойния празник на армията и Ден на храбростта, Кавала, 6 май 1942г.

Снимка 3— Парад на части от 9-а пехотна дивизия по случай Деня на храбростта, Дойран, 6 май, 1917г.

Вярната представа на бойното минало е от особено значение за идните поколения.
ген. Стефан Тошев

9

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Периодизация на военната история на България

Древните българи са из- Военната история на България може да бъде разделена ус-
кусни в използването на военни ловно на шест големи периода на базата на развитието на
хитрости: използват оставяне- българската войска от древността до наши дни:
то в резерв на силна конница,
която да атакува врага в подхо- Военна история на българските земи от древността до па-
дящия момент, или концентри- дането под османска власт (1396) – обхваща военната исто-
рат свободните си коне зад бой- рия на траки, славяни от българската група и прабългари, как-
ните формации, за да избегнат то и държавите, основани от българите. Най-характерни за
изненадващи атаки в гръб. периода са десетките Българо-византийски войни.

Като всички степни народи, и Въоръжени борби за освобождение (1396-1878) – въстания-
българите използват засади и та, бунтовете и хайдушкото движение в този период, както и
привидни отстъпления, по вре- върха на освободителните борби – Априлското въстание и
ме на които изненадващо се об- последвалата Руско-турска война.
ръщат назад и изстрелват обла-
ци от стрели върху врага. Ако Военна история от Освобождението до края на Първата
врагът прекрати атаката и се световна война (1878-1919) – един изключително наситен на
разпръсне неорганизирано, бъл- военна история период, включващ войните на национално
гарите се обръщат обратно и обединение (Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзни-
яростно го атакуват в близък ческа и Първа световна война).
бой.

Нищо друго не Военна история на България от края на Първата световна
им идеше така война до края на Втората световна война (1919-1945) –
отръки, както включва следвоенния период, както и участието на България
да се прицелват, във Втората световна война.
и нищо не мо-
жеше да издър- Българската армия през тоталитарно време (1945-1989) –
жи напора на комунистическия период на българската войска, реорганиза-
стрелите им. цията в Българска народна армия по съветски образец.
Йоан Камениат
(края на IX век - Българската армия от началото на демокрацията до
началото на X днешни дни – реформите в периода 1989-2000 г., преминава-
нето към професионална армия и участието на Българската
век), за славя- армия в операциите на НАТО в Босна, Косово, Афганистан и
ните Ирак.

Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли,
който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, защото у

тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървено в сражение.
Епископ Енодий (474-521), за прабългарите

10

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Средновековната българска армия

Манасиевата летопис—XIV век Военната история на България е неразделно свързана с военно-
Българите побеждават византийска- то дело както на днешните българи, така и на съставящите ги
етнически елементи: траки, славяни и прабългари.
та армия в битката при Версини-
кия—813г. Средновековната българска армия е основно бойно тяло на
Първото и Второто българско царство. По време на първите де-
България при Борис, сетилетия след основаването на страната, армията се състои от
Владимир Расате и прабългарска конница и славянска пехота. Ядрото на българска-
та армия е тежката кавалерия, която се състои от 12 000 – 30 000
Симеон (853-927) тежко въоръжени ездачи. Останалата част от конницата се със-
тавлява от характерните за повечето номадски и полуномадски
Главнокомандващият армия- народи от Средна Азия (тюрки, монголци) конни стрелци.
та се нарича „канас у Биги“. Той
свиква и предвожда войската с по- На върха на своята слава през IX и X век Българската армия
мощта на аристокрацията. Военни- е една от водещите военни сили в Европа. Доказателство за това
те рангове от най-нисшия до най- са няколкото документирани случая, в които византийски пълко-
висшия са багаин, багатур, боил, водци, предвождащи големи и добре подготвени армии, преуста-
таркан. новяват настъплението, защото не желаят да се конфронтират с
българската армия на нейна територия.
Постоянната армия се състои от
личния отряд на кана от избрани Армията е неизменно свързана със съществуването на Бъл-
войници, докато армията при кам- гарската държава. Нейния успех под управлението на цар Симе-
пании се състои практически от он I маркира създаването на огромна империя и впоследствие
целия народ — от всеки, който мо- нейната загуба след продължителна война на изтощение в нача-
же да носи оръжие. лото на XI век, която слага края на българската независимост.

Когато Българската държава е възстановена отново през
1185г., е постигната серия от впечатляващи победи - първо над
Византия, а после и над западните рицари и основаната от тях
Латинска империя.

Както държавата, така и армията на Средновековна Бълга-
рия се разпадат в края на XIII и началото на XIV век. Османско-
то нашествие нито на бойното, нито на дипломатическото поле е
спряно. Това води до пълното завладяване на държавата.

След Oсвобождението на България през 1878 г. Българската
армия е възстановена.

Опълченците доказаха, че многострадалният български народ е достоен за свобода. По-блестящо
участие на Българското опълчение трудно можеше да се очаква.
генерал Столетов, из донесение до Главната квартира

11

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКА ВОЕННООБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Българската земска войска

Печат на Българската земска След Освобождението на България със Запо-
войска вед № 1 от 20 юли 1878 г. на руския императорс-
ки комисар в България княз Александър Донду-
от 1810г. ков-Корсаков се създава Българската земска
войска. Нейното ядро е българското опълчение.
Войската се изгражда като постоянна армия с об-
ща задължителна военна служба. За кратко време
в армията са сформирани четири рода войски -
пехота, артилерия, кавалерия и сапьори.

В края на 1878 г. Българската земска войска
има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с
оръжие, материална част и боеприпаси от руска-
та армия.

Софийското военно училище

Снимка на офицерите на Първи випуск на На 1 септември 1878 г. в Пловдив е създадено
Софийското военно училище, снимали се на сре- Софийското военно училище в България. От то-
ща по повод 50 години от производството им в гава започва летоброенето не само на военното
училище, но и на цялата българска военнообразо-
офицерски чин. вателна система.

В средата на ноември 1878 г. училището е
преместено в София и се разполага в първия си
район – бивша турска военна болница, която се е
намирала на мястото на днешния Централен вое-
нен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището
официално е открито и осветено.

Военното министерство

С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г.
влиза в сила „Привременно положение за Българската войска”, което изпълнява ролята на първи
закон на въоръжените сили, които вместо „земска” вече се наричат кратко и ясно - Българска войс-
ка. През 1879 г. се поставят и основите на военния флот.

Аз съм посветил себе си на отечеството още от 61-во лето да му служа до смърт и да
работя по народната воля
Васил Левски

12

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА

Знаме № 3 от Априлското въс- Всяка година на Гергьовден – Ден на храбростта и
тание e едно от знамената на въста- празник на Българската армия, се отслужва традицион-
ническите чети в Четвърти Пана- ният водосвет на бойните и знамената светини в нашата
гюрски революционен окръг. Пред- история. Този православен ритуал има дълбоки корени
полага се, че знамето е рисувано от в историята - води началото си от втората половина на II
самоукия художник Зографов. в., когато започват арабските нашествия във Византия.

Знамето е зелено на цвят с изри- Преди една от решителните битки император Константин
сувани короновани лъвове, стъпили Погонат нарежда да бъде извършен водосвет, с който да се
върху турско знаме. Бойният път на благослови за победата православната византийска войска.
Знаме № 3 най-вероятно е свързан с Тогава се оформя и църковният ритуал бойните знамена, ста-
Хвърковатата чета на Георги Бен- нали свидетели на кръвопролития и насилие, да бъдат очист-
ковски, която води сражения с ре- вани чрез специална церемония със светена вода.
довна турска войска. Изображения-
та на лъва върху почти всички зна- Религиозната основа на обреда е в това, че християнство-
мена на въстаниците от Панагюри- то приема водата като една от четирите стихии, която може
ще, Клисура, Копривщица, Дряно- да унищожава, но и да оживява, да отмива старото и същев-
во, Батак и други населени места, ременно да дава началото на новото, на чистото. Ето защо тя
участвали във въстанието, доказва, се ползва във всички църковни дейности, свързани с освеща-
че утвърждаването на лъва като на- ването и благославянето на хора и предмети.
ционален символ окончателно се
възприема по време на Априлското Знамето пък е върховният символ на нацията, на военната
въстание от 1876 г. част, и винаги е развяван високо над главите на тези, които
го носят и следват. То става светиня след освещаването му,
залог за вярата на войника, защото след извършването на во-
досвета, вече олицетворява самия Бог.

Трябва обаче да се прави разлика между същността на
православния водосвет при освещаването и благославянето.
Според каноните на църквата бойното знаме се освещава са-
мо веднъж. Ритуалът се извършва при връчването на знаме-
то на новосформираната войскова част, след което то става
нейния главен материален и духовен обединителен символ.

Християнските, и в частност православните обреди, имат
своите корени в езическите религиозни вярвания. Добреиз-
вестен е фактът, че първото знаме, обединило със символи-
ката си територията на новата българската държава на юг от
Дунав, е конската опашка. Нейният смисъл е очевиден. Да-
лечните ни предци са били номади и за тях конят е свещено
животно. Това се обуславя от неговата роля и в живота им, и
в тяхната армия, където конницата е главната и решаваща
ударна сила. Поради това е логично символът, който да ги
води в битките и същевременно да обозначава завзетата те-
ритория, да е част точно от това свещено за тях животно.

На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взе-
ма на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя

на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги...
Райна Попгеоргиева за народното освещаване на ушитото от нея знаме

13

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА

Знамена с разярения лъв и заветните Борис I Покръстител в кореспонденцията си с папа Нико-
думи “Свобода или смърт” се шият във лай I споменава тъкмо това – че старите българи „носели
всички селища, центрове на Априлското като военно знаме конска опашка“. А в отговорите си па-
въстание в четирите революционни окръ- пата го съветва след покръстването на българските пряпор-
га, на които е разделена територията на ци да бъде извезван Христовият кръст.
България.
По-нататъшните сведения за българските знамена и тях-
Изработването на въстаническите ното освещаване са открити чак през XIII и следващите ве-
знамена, бродирането, изрисуването и де- кове. Те се споменават и в кореспонденцията между Калоян
корирането им с лъвските знаци се възла- и папа Инокентий III през 1204 г., когато Светия отец изп-
гат на местни зографи или учителки, кои- раща на България пряпорец с изобразен на него кръст и
то умеят да бродират. В преобладаваща- двоен ключ ( ключовете на св. Петър ) - „единия за разли-
та си част са от зелен плат и върху тях чаване, другия за власт”.
се рисува или бродира коронован лъв в хе-
ралдическа поза, тъпчещ турския полуме- След победната битка при Клокотница през 1230 г. пък
сец. цар Иван Асен II „заповядал да забодат на знамето (му)
писания клетвен договор на Теодор (Комнин)”.
Същите знаци се появяват и върху ос-
таналите атрибути от въстаническата Намерени са монети от времето на цар Константин Асен
униформа – кокарди на калпаците, копче- Тих, върху които е изобразен портрет на владетеля, държащ
та на униформите. Знаците имат най- флаг с кръст.
често елипсовидна форма, а надписът око-
ло изправения лъв отново е “Свобода или Други знамена, но с образи на светии, се откриват и
смърт“. върху монети от времето на царете Михаил Асен и Георги
Тертер.
Първото четническо трицветно
знаме в българската история е знаме- През 1929 г. Димитър Кацев-Бурски споменава, че в тур-
то на четата на Филип Тотю от 1867 ския военно-исторически музей в Истанбул е попаднал на
г. изложено там средновековно българско знаме, върху което
е изобразен лъв, държащ в едната си лапа кръст, а в другата
Четниците полагат клетва пред не- – скиптър като символ на царската власт.
го и преминават р. Дунав при гр. Свищов
на 15 май. Четата води сражения с В борбите на българите за освобождаване от османско
турски части при с. Върбовка. По време иго пряпорецът, символ на националната и верска принад-
на Сръбско-турската война през 1876 г. лежност, винаги присъства. Той е различен – зелен или
знамето отново се развява. Филип Тотю многоцветен, но двата елемента, които винаги присъстват
предвожда доброволци от Кладово до върху него, са лъвът и православният кръст.
българска територия.
Две от българските знамена обаче са от съществено зна-
чение в нашата история. Първото е знамето на Априлско-
то въстание, изработено от Райна Попгеоргиева. То е
осветено на 22 април от свещеници от Панагюрище и окол-
ните села.

Славна страница в историята ни отваря и Самарското
знаме, дарено от жителите на едноименния руски град на
българските опълченци. Има два малко известни факта,
свързани с изработването му. Първият е, че непосредстве-
ният подтик то да бъде направено, е Априлското въстание.
След неговото потушаване и започналата война на Сърбия
и Черна гора срещу Турция, в цяла Русия започват да се
събират дарения в помощ на южните славяни. В Самара
също е организирана подписка, избран е комитет, който да
координира дейността. Негов председател и инициатор за

Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до
ушите на Европа.

Тодор Каблешков (1851-1876), Апостол на Пловдивски революционен окръг

14

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА

На специалната церемония за изработването на знамето е граф Пьотър Алабин, който през
връчване на знамето, състояла се 1878 – 1879 г. става губернатор на София.
в гр. Плоещ през май 1877 г., вой-
водата Цеко Петков, който при- Светинята е изработена с даренията и труда на жители на
ковава последния златен гвоздей Самара още през 1876 г., осветена е в този град и нарочна
на дръжката на знамето, казва: делегация потегля по дългия път да я връчи на Българското
”Да даде Господ това свято знаме опълчение, което след обявяването на Руско-турската Осво-
да премине от край до край през бодителна война е дислоцирано край румънския град Пло-
многострадалната българска зе- ещ.
мя. Нека нашите майки, жени и
сестри да изтрият с него скръб- В присъствието на великия княз Николай Николаевич и
ните си очи, а след него да наста- командването на българското опълчение, начело с ген.-
не траен мир и благоденствие”. майор Столетов, знамето е връчено на командира на Трета
опълченска дружина подполковник Павел Калитин на 6 май
Със знамето Трета дружина на (по стар стил), като за знаменосец е определен унтерофице-
Българското опълчение се сража- рът Антон Марчин.
ва край Стара и Нова Загора, в
боевете при Шипка и Шейново. Освещаването на знамето се извършва от българския архи-
мандрит Амфилохий Михайлов от Сливен и свещеник Петър
В чест на третата годишнина Драганов от Търново. Подп. Калитин се заклева да загине,
от боевете при Ески Заара, през но да не даде знамето в ръцете на турците, както и става при
1880 г. знамето е наградено с Пър- епичните боеве при Стара Загора. В лагера край Плоещ лич-
ва степен на ордена „За храб- ният състав на българското опълчение, целувайки светинята,
рост”. Знакът му е вграден в спе- също дава клетвата да не жали сили и живот за освобожде-
циална богато декорирана сре- нието на България.
бърна пика, изработена по проект
на граф Рошфор. При получава- След края на войната легендарният флаг е поверен на Тре-
нето на първите бойни знамена та Радомирска пеша дружина, а няколко години по-късно,
през август 1881 г., то е сдадено в след реорганизацията на българската армия, е предаден в му-
Двореца. зея, където се пази и до днес.

Историческите факти сочат, че нито
един пряпорец на българска войскова част
не е бил пленяван от чужди войски.

За сметка на това в музеите у нас има 62
пленени от българските воини знамена на
чужди армии – турски, румънски, руски и
др.

...тази орда, Турция, това чудовищно зло и тази чудовищна измама сега замисля пред очи-
те на цяла Европа да смачка българското племе... За славяните това е борба на живот и

смърт; те са решени или да придобият независимост, или да загинат.
Част възванието на Московския славянски комитет от 26 юни 1876 г. (ст. ст.)

15

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА

Бойно знаме на въстаниците от Априлското въста-
ние. Предполага се, че е принадлежало на въстаническа
чета от района на Панагюрище – Четвърти революционен
окръг.

Знамето е от зелен плат, изрязано според средновеков-
ната българска традиция. Предполага се, че по този начин
въстаниците са търсели приемственост със старата българс-
ка държава. От лицевата му страна е бродиран православен
кръст на червено поле, окантовано със златиста бродерия.
От другата страна на знамето е бродиран изправен короно-
ван лъв на червено поле. Короната и пурпура доказват цар-
ственост, също във връзка със средновековната българска
държава. Лъвът държи меч и полумесец. В полукръг, над
главата на лъва е бродиран надпис „СВОБОДА ИЛИ
СМЪРТЪ”. Предполага се, че това е едно от знамената на
въстаниците, шити от местните учителки, които са били
готови при преждевременното избухване на въстанието.
Участници във въстанието пишат, че главното знаме на па-
нагюрските въстаници, шито от учителката Райна Футеко-
ва, наречена Райна Княгиня, не е било готово при вестта за
избухването на Априлското въстание в Копривщица.

.

Присъствието на православен кръст на въстаническите знамена има своя традиция.
Оцелели въстаници разказват, че преди залавянето си Апостола на свободата Васил Левс-
ки поръчал на Мария, дъщерята на Ганьо Маджарски от Карлово да ушие две бойни зна-
мена. Девойката се заловила за работа, но след обесването на Левски знамената останали
недовършени.

Бенковски и Волов узнали за готовите знамена и взели едното, което било избродирано
изцяло по идея на Апостола. В действителност това е знамето, с което е обявено Априлс-
кото въстание. Тъй като бунтът избухва по-рано от предварително планираната дата, за-
ради предателство, байракът, който Райна Княгина шие, е все още недовършен. Тогава
„Панайот Волов прикрепя карловския пряпорец на един неокастрен прът и развявайки го,
обявява въстанието.”

Знамето, заръчано от Левски има кръст — избродиран е в центъра, в който е разполо-
жено и слънце с 16 лъча. Знамето е осветено в храма “Свети Георги” в Панагюрище, къде-
то Апостолът е пял на богослужение.

И да паднем, мили братя, нашите кости няма да бъдат напразно – другите поколения ще
стъпят връз тях!

Хаджи Димитър след клетвата на Дуванския бряг, 1868 г.

16

ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА

Знамето на Военно на Негово Величество Учи- Знаме на Лейбгвардейски конен полк
лище ( Софийското военно училище). В знак на особе-
Личният си щандарт конвоят получава на 30 август
но благоволение първият български княз Александър І, 1881 г. от княз Александър I. Знамената на частите,
на 30 август 1880 г. приема шефство над училището и участвали в Сръбско-българската война, включително
към пагоните на юнкерите се добавя корона. Първото щандарта на конвоя, са наградени със сребърен медал в
си бойно знаме училището получава една година по- памет на войната.
късно.
На 15 октомври 1888 г. конвоят получава личния си
Заради участието на юнкерите в преврата от 9 ав- щандарт от княз Фердинанд I. През 1891 г. конвоят е
густ 1886 г., княз Александър І разформирова училище- преименуван на Лейбгвардейски конен ескадрон, а на 29
то и разпорежда знамето му да бъде изгорено. Същия декември 1903 г. е реорганизиран в Лейбгвардейски конен
месец училището отново е възстановено, но без знаме. полк. Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 22-ма
До 1925 г. училището използва знаме с цветовете на офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници 669 коня,
националния трикольор, което няма качествата на бой- 41 коли и 508 пушки.
но знаме.
Лейбгвардейският конен полк получава новия образец
През април 1924 г., с царски указ училището е обявено на щандарта си от цар Борис III на 6 май 1937 г. Старо-
за висше. В „…знак на признание за преданост, честна то бойно знаме на полка е прибрано с почести в двореца.
и вярна служба”, в деня на производството на 44-я му
випуск, на 6 май 1925 г. цар Борис ІІІ дарява на училище- През 1942 г. полкът е реорганизиран в Гвардейски ко-
то второто му бойно знаме. нен дивизион с личен състав от 589 гвардейци.

Знаме на въстаниците от Охрид. Знамето е израбо-
Знамето на българските доброволци в Кримската вой- тено от охридските учителки Поликсена Мосинова, Васил-
на (1853-1856 г.) На лицето му е избродиран лъв, дър- ка Рамзова, Клия Самарджиева и Костадинка Бояджиева.
жащ кръст с надпис: „Съ нами богъ дерзайте братиа Осветено е на 23 юли 1903 г. от поп Васил Попангелов, де-
за вър: и отечес: “Крес: хранит: вс: правосл: знам: ец и организатор на въстанието в с. Долна Дебърца. На
СТГ: Георгиe.”.На гърба е изобразен Свети Великомъче- освещаването присъстват 600 души четници и селяни от
ник Георги. “Да живей нашъ покров: в: императ: Ни- селата Куратица, Брежани, Плаке и Олейница. След осве-
колай, II: 1 е Болгар: зн. 1854 Iан. I й” “С: Г.”. На щаването знамето е връчено на войводата Христо Узу-
дръжката е изписано „Първо българско знаме”. нов.
Българите участват във войната от март 1854 г., Четата на войводата Христо Узунов воюва до 24 ап-
наречени са волентири. В периода на цялата война бро- рил 1905 г., когато в битката при Цер, Кичевско, загиват
ят им надхвърля 4 000 души. Знамето е предназначено за всички четници, заедно с войводата. Знамето на Илинденс-
кото въстание в Охрид е пренесено от оцелели въстаници в
свободна България.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
Васил Левски

17

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Сръбско-българската война - 1885 БИТКАТА ПРИ СЛИВНИЦА

Сражението при Сливница Мнозина определят битката при Сливница като бой-
продължава само три дни – ното кръщение на младата Българска армия. Това е та-
от 5 до 7 ноември 1885 г., но е ка, тъй като войската на една свободна от едва 7 години
решаващо за защитата на де- държава постига блестяща победа над страна с вече по-
лото на Съединението и те- ловинвековна военна история. С тази победа българите
риториалната цялост на успяват да защитят по възможно най-категоричния на-
България. чин Съединението и да покажат на Европа, че на полити-
ческата карта се е върнала една държава, готова на всич-
Битката при Сливница, худ. Димитър ко да постигне националното си обединение.
Гюдженов
Въодушевлението и готовността на младата българска ар-
Първата чета доброволци, участници в
Сръбско-българската война 1885г. мия да защити границите на родината успяват да компенси-
рат факта, че в нея липсват генерали. Сръбската армия е ко-

мандвана от опитни полковници и генерали, докато млада-
та българска войска се води от млади поручици и капитани.
Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на

сърбите (около и малко над 12 000 българи срещу 25 000
сърби).

Докато българската войска е на турската граница и очаква

евентуално нападение от Османската империя заради обявя-
ването на Съединението, сръбският крал Милан I, притеснен

от засилването на българското влияние на Балканския полу-
остров, заповядва на армията си да извърши едно от най-
вероломните нападения в новата история на Балканите. За-

падните ни съседи нахлуват в българските земи, за да дос-
тигнат до столицата София, която тогава е на по-малко от 50

км от сръбската граница. Сръбски части атакуват и северо-
западната граница на България, целейки да превземат Видин.
Боеве се водят и край Ниш и Пирот.

На 5 ноември започва сражението. Сръбската конна бри-
гада около Мало Малово атакува десния български фланг.
Сърбите са отблъснати и заемат Мало Малово и Мека Цръв.

Другите 2 позиции се запазват. През същия ден Моравска
дивизия заема град Брезник. Към 17:00 часа пристигат пър-

вите войници от Тракия - 2 дружини от 1-ви Софийски полк
и една добороволческа дружина.

От времето на Александър Македонски и Юлий Цезар не е имало такъв маньовър, какъвто извършиха бъл-
гарските войски през 1885 г.!

Германският генералщабен подполковник Брекнер за похода на Българската армия, в който за 2 дни бъл-
гарите изминават над 160 км. в дъжд, сняг и кал, за да преградят пътя на сърбите към столицата си.

18

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Сръбско-българската война - 1885 БИТКАТА ПРИ СЛИВНИЦА

На 9 септември 1885 г., само 3 дни На следващия ден поручик Зафиров и войниците му раз-
след Съединението на Княжество Бъл- биват сръбските части. Установяват, че сърбите не са напра-
гария с Източна Румелия, в Петро- вили обход на десния български фланг. Сърбите мислят, че
павловската семинария при Горна Оря- настъпват големи български части и уплахата сред тях е
ховица пристига вестта, че учениците толкова голяма, че сръбският крал бяга в Пирот. Най-
от Габровската гимназия са състави- застрашен е левият български фланг, срещу който действат
ли доброволческа чета. Шумадийската и Моравската дивизия. Капитан Стефан Ки-
сов и неговият отряд от близо 2000 души имат за задача на
На 12 септември четата е разде- всяка цена да спрат Моравската дивизия. Изгубен е близо
лена на две части – ученическа под ръ- половината отряд, но задачата е изпълнена и сърбите са за-
ководството на Рафаелович и граж- бавени, за да не стигнат до Сливница навреме. Българите
данска под началството на Д. Власев. заемат височината Мека Цръв, от която са отстъпили по-
Четата на търновските семинаристи, рано. Пристигат още 2 500 българи и 8 оръдия.
учители и ученици тръгва към Пловдив
през Дряново, Габрово, Шипка, Кало- 7 ноември е решителният ден на сражението. Моравската
фер, Каратопрак. В Габрово към нея се дивизия, спряна предния ден от отряда на кап. Кисов, нап-
присъединява чета на местни гимна- редва отново. Срещу нея е изпратен отряд начело с кап.
зисти, които са взели от кметството Христо Попов, който я атакува „на нож” край Гургулят и я
трицветно знаме. отхвърля 4 км. назад. За тази атака на Българската армия
има легенда, която разказва, че българските войници атаку-
Знамето, под което тръгват към ват с вик: "Напред, на нож", а сърбите чуват: "По пет на
Пловдив търновските семинаристи, нож". На десния фланг при Сливница българите атакуват
учители и ученици, е ушито от учител- височината Три уши. Там пада убит и кап. Марин Маринов.
ката Евгения Паскалева. Под това зна- Сърбите пращат нови части срещу Три уши. Българите от
ме, носено от знаменосците Стати централния участък също настъпват срещу височината. Ма-
Шаранков, Иван Писев и Коста Раду- кар сърбите да имат превъзходство - 89 срещу 64 наши роти
шев, търновските и габровски семина- и 66 срещу 24 оръдия, всички върхове на Три уши са ов-
ристи, гимназисти и учители форми- ладeни. Сърбите настъпват срещу отслабения център, но
рат 2-ра рота от Ученическия легион в тогава се намесва българския ляв фланг, предвождан от кап.
Пловдив, който заедно с Македонския Михаил Савов. Отрядът на кап. Коста Паница атакува ляво-
батальон тръгва към Сливница и побе- то сръбско крило при Изатовци и Комщица, което доприна-
доносно влиза в превзетия Пирот. ся за още по-голям смут сред сърбите, които започват да от-
стъпват. Сливнишката позиция е спасена, а българите през
следващите дни минават в настъпление и навлизат на сръбс-
ка територия. В това сражение българите губят 1800 души -
убити и ранени, а сърбите - 2100.

Българите се бият като лъвове дори без офицери. Те заслужават един спомен в история-
та, дори ако бъдат победени.

Цариградският в. “Stambul”, 6 ноември 1885 година

19

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Балканската война – 1912 -1913 БИТКАТА ПРИ КЪРДЖАЛИ

Град Кърджали влиза в пре- На 21 октомври 1912 г. Хасковският отряд, предвож-
делите на България по време дан от полковник Васил Делов, нанася поражение на
на Балканската война. Дотога- турците и присъединява трайно Кърджали с Източните
ва градът е във владенията на Родопи към България. Българските войници издигат
Османската империя вследст- родния флаг на конака в града след героични и прове-
вие спогодбата от 1886 година дени майсторски сражения.
(Топханенският акт), при коя-
то се правят териториални от- Освобождението на Кърджали е под въпрос, когато на
стъпки в Източните и Средни- 19 октомври централното командване нарежда спиране на
те Родопи в полза на Османс- настъплението на Хасковския отряд, защото е твърде рис-
ката империя. ковано, но командващият Втора армия ген. Никола Иванов
взема правилното решение и не отменя заповедта си за
Превземането на Кърджали през превземане на Кърджали — дава на Делов свобода за дейс-
Балканската война —българска твие, като нарежда изтласкване на турските войски на юг
от Арда. Настъплението на българите започва на 18 октом-
пропагандна картичка ври, когато отрядът на Делов тръгва през границата в чети-
ри колони – две главни и две за странично прикритие.
Ден по-късно те разбиват османските войски при Кованлък
(днес Пчеларово) и Гьоклемезлер (Стремци) и се насочват
към Кърджали. Корпусът на Явер паша (който наброява
почти 24 000 човека) започва да отстъпва от града в безпо-
рядък. С напредването си към Гюмюрджина Хасковският
отряд застрашава комуникациите между османските сили в
Тракия и Македония. Османското главно командване на-
режда на Явер паша да контраатакува преди българите да
са достигнали Кърджали. Българското главно командване
е в неведение за силите и намеренията на противника, точ-
но затова на 19 октомври нарежда на генерал Иванов да
спре настъплението на Хасковския отряд. Заповедта за
превземане на Кърджали не е отменена от генерала, а пол-
ковник Делов получава свобода за действие. В резултат
Хасковският отряд продължава настъплението си и на 20
октомври. Рано сутринта на 21 октомври (8 октомври стар
стил) Явер паша пресреща българите на подстъпите към
града. Благодарение на пълното превъзходство на артиле-
рията си и с удари „на нож“, войските от Хасковския от-
ряд преодоляват османската отбрана. Османците отстъпват
през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и
снаряжение. Към 16 ч. българските войски влизат в Кър-
джали. В резултат на тази славна победа Кърджали и Из-
точните Родопи са освободени от вековното робство и ста-
ват част от независимата българска държава.

При с. Гечкенли две роти български войски показаха храброст, каквато досега военната
история не знае.

из в. “Матен” по повод Лозенградската операция през Балканската война

20

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Балканската война - 1912-1913 БИТКАТА ПРИ ЛОЗЕНГРАД

Докато командващият Първото голямо сражение от Балканската война се свърз-
турските войски, Махмуд ва с боевете край Лозенград ( 22-24 октомври 1912 г.).
Мухтар паша, отчаяно се
мъчи с гола сабя в ръка да По план настъпателната акция трябва да се ръководи от
спре отстъпващите и да ги две български армии – Първа, командвана от генерал Васил
организира за отбрана, бъл- Кутинчев, Втора, командвана от генерал Никола Иванов.
гарските оркестри засвирват Третата армия под командването на Радко Димитриев има
„Шуми Марица“ и този па- задачата да достигне линията Татарлар- Каръмза.
метен боен марш наелектри-
зира воините да краен предел. Героичната българска войска напълно опровергава над-
От хиляда крачки те се хвър- менния маршал Фон дер Голц, който заявява, че „тази кре-
лят срещу противника „на пост може да бъде превзета само след 6-месечна обсада, и
нож“, разбиват го и той по- то от прусаци“.
бягва панически. Българите
пленяват палатката и лич- За шест дни 3-та армия прекосява 120 километра през най-
ния багаж на пашата. трудно проходимата част на Странджа, по коларски пътища и
кози пътеки. Изненадващият удар върху десния фланг на вра-
След боя се оказва, че няма жеския фронт е първата голяма победа за България. В Лозенград
нито един меден инструмент са взети ценни трофеи – 58 оръдия, 2 самолета и огромно коли-
на военните музиканти, кой- чество боеприпаси. Генерал Димитриев прибира като символ на
то да не е пробит от вражес- победата златната сабя и сребърните пищови на Махмуд Мухтар
ки куршум или шрапнел! паша. България дава 532 убити, 1500 ранени, а Османската им-
перия – 1000 убити и 1000 пленени.

Балканската война - 1912-1913 г БИТКАТА ПРИ ВРЪХ СРЕДНОГОРЕЦ
(РОДОПСКАТА ШИПКА)

Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Се-
рафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк, воден от полковник Вла-
димир Серафимов.
Годината е 1912, а България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички бълга-
ри в една държава. Докато турците готвят своя ответен удар, българското главно командване счита
за по-добре да оттегли военните си. Наредено е отстъпление. Серафимов решава да не се подчини
на по-висшестоящите и техните нареждания, обявен е за бунтовник и отцепник, но не отстъпва.
Срещу него са четите на Явер Паша, 4 пъти по-голяма професионална армия и много по-добре въо-
ръжена. Българите имат 3 дружини, съсредоточени край село Аламидере и една хвърчаща чета. На
3 ноември се разгаря жесток бой. Атаките на противника следват една след друга. Жени и деца от
околните села носят патрони на изнурените бойци и помагат на ранените. Пет противникови щур-
ма са отбити с много жертви за неприятеля, но той продължава да напира яростно. В решителния
момент средногорци се разколебават и огъват позицията си. Тогава зад тях изниква полковник Се-
рафимов с гола сабя в ръка, на галопиращ кон, и извиква с гръмовния си глас: „Срам нямате ли?
След мен, юнаци!“ – прекръства се и лично повежда своите бойци в решителна контраатака.
По своя драматизъм и героични подвизи този бой много напомня величавата Шипченска епо-
пея от 1877 година. Затова местните хора с любов наричат полесражението на паметния бой
„Родопската Шипка“!

Цял един народ беше ожитворен и се втурна на юг и на югоизток с непоколебима реши-
телност… Българските войски отидоха от нивата и кошарата, но се биха като герои!

в. “Таймс” за битката при Люлебургаз – Бунархисар

21

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Балканската война - 1912-1913 АТАКАТА НА „ДРЪЗКИ“

След поражението при Одрин и значителните материални загуби турската армия изпитва го-
ляма нужда от нова техника, боеприпаси и продоволствие. На 20 ноември 1912 г. в щаба на флота
се получaва сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба с важен товар.
Отряд, състоящ се от флагмана „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, излиза през северния
проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправя да пресече пътя на кон-
воя. На 32 мили от Варна забелязват силуета на крайцера „Хамидие“. В първите часове на 21 ноем-
ври, отрядът атакува неприятеля. След като останалите пропускат, командирът на „Дръзки“ , мич-
ман I ранг Георги Купов, взема самоубийствено решение – приближава се на 50-100 метра и нареж-
да скоростта да бъде намалена, за да може прицелването да е по-лесно. Но така българският мино-
носец е уязвим за оръдията на турския крайцер. „Дръзки“ изстрелва торпедото си и влиза в истори-
ята – най-успешната българска морска атака вече е факт. Торпедото попада в носовата част на тур-
ския кръстосвач и предизвиква взрив, който убива осем души и ранява около тридесет. „Дръзки“
опитва да се измъкне и върху него се изсипва яростта на поразения звяр, който го обстрелва с теж-
ките си оръдия. Миноносецът е загубил пара и не може да увеличи скоростта си, за да избяга. По-
лучава попадение в димовата тръба, но двигателят му заработва и „Дръзки“ се отдалечава. Едва по-
късно българските моряци разбират, че са се сражавали с „Хамидие“, а не с „Меджидие “, както са
смятали първоначално.

Балканската война - 1912-1913 БИТКАТА ПРИ БУЛАИР

В чест на победата при Булаир е написан един от най-
известните български бойни маршове, изпълняван често по паради и
официални военни събития на Българската армия. Наречен „Булаир“,
той е популярен още и като "Бойна песен на 22-ри тракийски полк“ -
военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Личният приятел
на поета – поручик Найден Андреев, командир на картечна рота в 22-
ри полк в Самоков, написва на бойното поле текста на „Булаирския
марш". Той става боен марш и на цялата 7-ма пехотна дивизия. Музика-
та за него е композирана от подпоручик Владимир Гълъбов.

Булаирският бой се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе. На бойното поле се срещат
българската Седма пехотна рилска дивизия, командвана от генерал-майор Георги Тодоров, и ос-
манските дивизия „Мюретеби“ и Двадесет и седма пехотна дивизия, командвана от Али Фетхи
Окяр.

На десния, северен фланг, са рилци, а на левия, по-голям и по-труден, обстрелван с артилерия
и откъм морето – тракийци. Поддържа ги 7-ми скорострелен артилерийски полк. Турците тръгват в
настъпление още в 6 часа сутринта на 8 февруари 1913 г. Набезите им са насочени главно срещу
левия фланг на българите. Късно вечерта, след продължили дванадесет часа боеве, турските диви-
зии са върнати там, откъдето рано сутринта са тръгнали. Само че с 6000 по-малко! Толкова са уби-
тите – 4 хиляди пред 22-ри полк и 2 хиляди пред 13-ти полк. Общите загуби на българите са трима
офицери от 22- ри полк и 118 войници, ранените са общо 6 офицери и 483 войници. В схватките
знамето на турската бойна част е пленено от подофицера от 22-ри полк Димитър Терзийски от
близкото до Самоков село Широки дол. И през ноември 1914 година то е върнато там, където му е
мястото – в Самоков.

Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд
ентусиазъм…

Спас Икономов, военен кореспондент през Балканската война

22

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Балканската война—1912-1913 БИТКАТА ПРИ ОДРИН

На 13 март (26 През 1912 година България започва война за своето обединение.
март по нов стил) Идеалът на Царството е политическото единство на всички българи,
1913 година бълга- останали извън родината след Освобождението през 1878 година. Под
рите извършват бойни песни и общонароден ентусиазъм, родните войски се отправят
един от най- на освободителна мисия срещу силите на Османската империя.
великите военни
подвизи в новата В самото начало на войната българите постигат впечатляващи побе-
ни история – под ди. Царските войски се изправят срещу ядрото на турските сили и ги об-
командването на ръщат в бягство. Втора армия заема позиции около непревземаемото ук-
генерал-майор Ге- репление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части продължа-
орги Вазов неп- ват настъплението. След редица успешни сражения българските войски
ристъпната турска се озовават на 30 километра от вражеската столица – Цариград
крепост Одрин е (някогашен Константинопол). Единственият бастион на турската власт в
превзета. Източна Тракия остава Одрин.

София празнува Овладяването на града не е лесно - османците са модернизирали
превземането на Одрин крепостта, а отбраната ѝ се ръководи от един от най-способните турски
военачалници – Шукри паша. Той разполага с гарнизон от 59 600 войни-
Жертвите след ци (според други източници 60 000 -70 000), около 500 оръдия и около 40
превземането на Одрин, картечници.

пощенска картичка. Превземането на крепостта е възложено на смелите бойци от Втора
българска армия. През октомври и ноември 1912 година са превзети клю-
човите противникови позиции, обръчът около обсадения град се затяга.
Армиите на цар Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чатал-
джа и превземането на Цариград става невъзможно.

Високата порта склонява да подпише примирие и се съгласява блока-
дата на Одрин да остане. През януари 1913 година в Османската импе-
рия е извършен младотурски преврат, новите власти в Цариград не жела-
ят мир и войната продължава. Българската армия се активизира и на 21
януари (3 февруари по нов стил) бойните действия се възобновяват.

Оръдията на царската армия са теглени от волски впрягове, които за
кратко време изминават огромното разстояние до Одрин. Част от войни-
ците стават жертви на студа. Въпреки трудностите, устремът на българс-
ките войници не изчезва. В началото на март българите струпват близо
160 000 войници, 424 оръдия и 96 картечници около града, в помощ на
които се присъединяват близо 47 000 сръбски бойци. Българската авиа-
ция в лицето на Първо аеропланно отделение също се включва във воен-
ните действия и подпомага сухопътните войски.

Обсадата е разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и
Северозападен. Най-големият по дължина фронт се пада на Източния
сектор, там са съсредоточени половината от силите на атакуващите, наче-
ло с ген. Георги Вазов. Неговият план е да се създаде илюзия, че острие-
то на българската офанзива е насочено срещу Южния сектор, докато ос-
новните сили се подготвят да нападнат фортовете Айджиолу и Айвазбаба
на Източния. Главното командване обаче се колебае. Ново повторение на

Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история
на всички народи!

генерал Мондезир, професор във Френската военна академия по време на Балканската

23

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Балканската война -1912-1913 БИТКАТА ПРИ ОДРИН

Край Одрин за сценария при Чаталджа би нанесъл тежък удар върху престижа на българ-
пръв път в история- ското оръжие, което от своя страна би дало основание на Османската им-
та на света е изпол- перия да настоява за започването на мирни преговори, където превесът ве-
звана военната так- че ще е на тяхна страна. Поради това помощник-главнокомандващият ген.
тика „огневи вал“ – Михаил Савов заповядва с нападението да се овладеят единствено предни-
артилерията покри- те позиции.
ва настъплението
на пехотата, която По свое усмотрение ген. Вазов заповядва превземането на града. Щур-
следва отблизо. мът на крепостта започва. Отбранителните сили в Одрин са подложени на
10-часов унищожителен артилерийски обстрел, след което 56 пехотен
В последствие полк се хвърля в атака. Към него се присъединяват юнаците от 23 Шип-
подобни действия се ченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове.
прилагат по време
на Първата светов- До сутринта на 12 март (25 март по нов стил) предната позиция е превзе-
на война и влизат в та и оцелелите османци се оттеглят към фортовия пояс. Турците успяват да
много от учебници- отблъснат следващата връхлитаща вълна и българите са принудени да из-
те по военно дело. вършат прегрупиране. На Южния сектор родните войски извършват де-
монстративно настъпление, успявайки да се придвижат напред, а сърбите в
Две скорострелни Западния и Северозападен сектор са отблъснати и понасят тежки загуби.
артилерийски отделе- Основната задача обаче се пада на бойците в Източния сектор.
ния, под командването
на майор Марин Друмев, През нощта на 13 март Айджиолу е превзет от 10 Родопски полк, а рано
смело подпомагат сра- сутринта на същия ден пада и Айвазбаба. На сутринта на 13 март (26 март
жаващата се българска по нов стил) българите започват да нахлуват в града. Турска съпротива е
пехота. сломена. Михо Георгиев – старши подофицер от 29 пехотен Ямболски
полк, издига българското знаме върху Селим джамия. Командващият гар-
Ударите на артилери- низона Шукри паша е пленен и от уважение предава сабята си на команд-
ята разкъсват бодлива- ващия Втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов. В сражението него-
та тел, а онази част, вите войски дават близо 1316 убити, а ранените са около 6300. В плен по-
която остава, е преодо- падат 33 500 турски войници, 413 оръдия, около 12 000 пушки и 50 картеч-
ляна по впечатляващ ници. Общите загуби на Втора армия за цялата война възлизат на 16 560
начин - войниците я убити, ранени и безследно изчезнали.
покриват със собстве-
ните си шинели.

Плененият Шукри паша, Превземането на Одрин практически слага край на
Страшимир Добрович, Балканската война. В обсадата на непревземаемата
Цар Фердинанд, генерал крепост българите за пореден път показват своя неве-
майор Петър Марков и роятен кураж и невиждана смелост. В името на светлия
идеал за обединение родната армия извършва подвиг,
младият княз Кирил, Со- който завинаги остава диря в сърцата на целия народ.
фия, дворецът Врана Нека не забравяме това върховно себеотрицание, нека
не забравяме героите от Одрин.

Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите
вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет… с хиляди снаряди щукат в Одринската
крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете,
краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите… Докато Шукри паша не вдигне бели
знамена огънят няма да спре. — Турският офицер кап. Хасан Джемал за превземането на Одрин

24

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Първа световна война – 1914-1918 БИТКАТА ПРИ ТУТРАКАН

Тутраканската битка, извес- След Първата световна война Южна Добруджа е
тна още като Тутраканска опе- включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската
рация, е сражение през Първата държава влага много средства за укрепването на завладе-
световна война между българс- ните територии и превръща Тутракан в една от най-
ки и румънски войски при град сигурните крепости по Дунава - 15 форта, две отбрани-
Тутракан, Добруджа. телни линии, серия землени и бетонни укрепления, оръ-
дейни установки, картечни гнезда, три реда телени заг-
Това е първата битка от нас- раждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена
тъплението на Централните си- на 15-а и 17-а пехотни румънски дивизии с численост 39
ли в Румънската кампания. 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения
Битката продължава пет дни и към крепостта дунавски флот, който е в състав 4 монито-
завършва със завладяването на ра, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
крепостта Тутракан и предава-
нето на румънските защитници. На 1 септември 1916 г. Царство България обявява
война на Кралство Румъния, за да си върне загубените
"Щурмът и овладяването на Тутраканска- територии. Българите изпращат армия, сформирана от
та крепост", худ. Димитър Гюдженов различни отряди и девизии, с численост 55 000 души,
132 оръдия и 53 картечници. Командването е поверено на
Тутраканската крепост началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор
Пантелей Киселов. Съюзници на румънците са Руската
империя и сърбо-хърватски доброволци.

Бойните действия започват с успешна кавалерийска
операция под командването на ген. Иван Колев, при коя-
то е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българс-
ките части и е предотвратено пристигането на румънски
подкрепления. В боя при Добрич румънците са отблъсна-
ти напълно от фланга на тутраканското настъпление.
Конницата на ген. Колев е първата българска военна
част, изправила се срещу руски войски след Освобожде-
нието. Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 сеп-
тември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от
румънското командване, но до вечерта главната укрепена
позиция пада. На 6 септември настъплението продължа-
ва. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта
ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан.
Само за 33 часа е превзета по блестящ начин най-
модерната за времето си румънска крепост. Българската
армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото
въоръжение на противника. Победата при Тутракан пос-
тавя началото на освобождението на цяла Южна Добру-
джа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска
епопея“.

Командващият на 3-та румънска армия, генерал Аслан, казвал:
“Тутракан е моят Вердюн. С други думи нека българите да не си

правят илюзии, защото ще си строшат главите !”

Напред, братя, за свободата на Добруджа!
Стоян Терзийски— редник от 1-ви пехотен Софийски полк. Пръв прониква във форта,
поваля четирима неприятели и пада убит, но подвигът му увлича неговите бойни другари

във вихрената атака, спечелила битката при Тутракан.

25

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Първа световна война 1914-1918 БИТКАТА ПРИ ЧЕРВЕНАТА СТЕНА
(МАКЕДОНСКАТА ШИПКА)

Червената стена е планински връх в Баба планина, днес минаваща през Македония и Гърция. В
тази местност, в продължение на три месеца през 1917 година, се води една от най-епичните битки в
историята на съвременната българска армия. От двете страни на линията са войските на България и
Антантата – 6-та бдинска дивизия и 8-ма Тунджанска дивизия срещу две френски и една сръбска ди-
визия. Битката е наречена “Македонската Шипка”, защото войниците са използвали камъни, трупо-
ве и дървета срещу враговете си.
На 12 март 1917 година, стотици френски оръдия откриват огън по двата върха – кота 1248 и Червената сте-
на. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от около 200 000 снаряда. И въпреки това
се случва нещо уникално за тази кървава война – българите нямат нито един убит и ранен.

Предупредени от разузнаването, българите се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата
хълма. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част
на билото на Баба планина, зает от 8-а дивизия. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана. Осма дивизия
хладнокръвно отбива за три дни настъпващите към участъка ѝ френски части. Все пак французите успяват
да превземат Червената стена. Но следва обрат. На 18 май 1917 година върху двата френски полка от 6000
души се изсипва ураганен артилерийски огън. Българите атакуват мрачно, без обичайното „ура“, вървейки
прави, без да залягат и без да тичат. Не ги посреща нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници –
единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце. Червената стена е отново наша и остава
наша до края на войната.

Първа световна война 1914-1918 БИТКАТА ПРИ ДОБРИЧ

Боят при Добрич от 5 до 7 септември 1916 г. е сражение от Първата световна война. В него части
от III българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят
за освобождението на Южна Добруджа.

На 4 септември 1916 година румънските части се оттеглят от Добрич, градът е освободен от Осми при-
морски полк, командван от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от бригада,
командвана от генерал-майор Христо Попов. На 5 септември българските войски водят отбранителни боеве
за Добрич - срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които
са задържани. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни. На 6 септември атакуващите руски
вериги достигат на 150 – 200 метра от варненските войски, но са отблъснати с удар „на нож“. Части на 6-а
дивизия (35-и Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски,
поемайки част от вражеския удар. На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич
боеве. За да предотврати загубата и отстъплението от освободения Добрич, конницата на генерал Иван Ко-
лев прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал
Колев насочва Първа конна дивизия срещу сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската
кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгро-
мява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред рус-
ките части, които също отстъпват на север.

Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан. С българската
победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна
България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с кое-
то облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на
Южна Добруджа.

Като стар кавалерист с особен интерес следях действията на българската конна дивизия и вина-
ги бях във възторг от нейните смели действия. Мога да ви уверя, че досега се беше наложило
убежднието, че атака на конница срещу пехота е невъзможна, което Вие опровергахте.

Фелдмаршал Макензен в писмо до генерал Колев, Първа световна война (1915 - 1918)

26

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Първа световна война – 1914-1918 БИТКАТА ПРИ ДОЙРАН

Българската победа
при Дойран се изучава Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война
във всички военни излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката ло-
академии по света. Тя е гика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичай-
записала една неверо- но завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през сеп-
ятна статистика: близо тември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от ан-
70 000 убити от Антан- тичната митология.
тата срещу по-малко от Крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при
500 загинали българи. Добро поле остава да се осъществи и пробив при Дойран, за да се сломи
Седем дивизии - на- окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на
пълно унищожени от разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска
една. Това е най- дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в
кръвопролитното сра- смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава,
жение в цялата Първа че никой не се е надявал на победа. Но всички българи заявявят, че неп-
световна война, с най- риятелят ще влезе в България само през трупа им. Готвейки се да уми-
голяма плътност на рат, по стар български обичай, войниците облекли чисти ризи, а офице-
убитите на километър рите - парадните си мундири.
фронт. В никоя война
англичаните не са да- На 16 септември върху българските окопи се стоварват 350 000 сна-
вали наведнъж толко- ряда, много от тях - с отровен газ. Благодарение на блестящата подго-
ва много жертви, както товка на генерал Вазов жертвите от българска страна са точно... 9 души.
при Дойран. Отговорът на плевенската дивизия е унищожителен - само за 2 часа са
ликвидирани две английски дивизии. Следват няколко кървави атаки,
но българите не помръдват.
На 19 септември в 3:00 часа след 9 обстрела с газови снаряди англи-
чаните хвърлят в пехотна атака всички налични сили (включително гот-
вачи и санитари) и една от гръцките дивизии. Те успяват да нахлуят в
българските окопи и тук, в ожесточен 6-часов бой „на нож“, англича-
Ген. Вазов награждава отличили ните са унищожени до последния човек. На мястото, където съседстват
се бойци, май 1917г. 9-та и 11-та дивизия, се разиграва нова трагедия - английска бригада и

гръцка дивизия атакуват през поле, обрасло с висока изсъхнала трева.
Достигналата до българските окопи англо-гръцка пехота е отблъсната.
Оцелелите изгарят живи в подпаленото от българската артилерия поле.
В края на 19 септември английските тръбачи свирят отбой. Генерал
Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Вазов губи по-малко
от 500 бойци.

Худ. Божидар Чантарски

В Лондон през 1936 г. е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската де-
легация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов, тогава кмет на София. На гара Виктория
я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Ва-
зов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват
3000 запасни воиника и 200 бойни знамена. В британската столица знаменният полк на английската армия
свежда знамената си само пред един противников воин - генерал Вазов. При появата на нашата делегация фел-
дмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"

Българския генерал Вазов е от малцината чужди генерали, чието име фигурирав официалната ни
история. — Председателят на Британския легион, майор Готлей, към присъстващите на парада

през 1936 г. в чест на британската победа през Първата световна война.

27

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Втора световна война 1939-1945 БИТКИТЕ ПРИ СТРАЖИН,
СТРАЦИН И ДРАВА - 1944-1945

След 9-септемврийския преврат от 1944 г. България за
пръв път се включва в реални бойни действия във Втората
световна война и то срещу доскорошния си съюзник - Герма-
ния. Опасенията, че неучаствалите досега в бойни действия
български войници ще бъдат лесно унищожени от воюващите
вече пет години немци, се оказват напълно неоснователни,
което особено ярко проличава при битките при Стражин,
Страцин и Драва.
През октомври 1944 година Българската армия започва провеж-
дането на Страцинско-Кумановската операция, която има за цел
Карта на боевете по време на да пресече пътя за отстъпление на група армии „Е" на Третия
Дравската операция райх от Гърция. В ожесточените битки при Страцинската позиция

Вдъхновен от подвига на и хребета Стражин българските войници показват невероятна
българските и съветските во- смелост, като особено се отличава Парашутната дружина, която
ини, поетът Младен Исаев още с първата атака на считания за непревземаем връх Стражин
написва стихотворението успява да го превземе.
„Драва Соболч“:
Срещу Драва Соболч връхле- На следващата 1945 г. българското оръжие се отличава и в така
тяха зелени роботи. наречената Дравска отбранителна операция, която трябва да спре
Срещу Драва Соболч тръгна в последното масирано германско настъпление, което цели да отв-
поход смъртта, лече съветските сили от Берлин. Съвместно със съветските и
ала в светлото име с дъха на югославски войски българите успяват да спрат настъплението и
допринасят значително за престижа на Българската армия.

живота Боевете при Драва Соболч - „Малкият Сталинград“
вие срещнахте храбри мъже
гибелта. От 8 март започват бойните действия на 4-ти български кор-
пус и 133-ти съветски стрелкови корпус за ликвидиране на про-
тивника в района на Дони Михоляц. От 12 до 19 март пламват
улични боеве за селата Драва Чехи, Драва Соболч и Драва Полко-
В Драва Соболч български- ня. По този повод командирът на 133-ти стрелкови корпус гене-
те войници намират до уби- рал лейтенант Артюшенко заявява “Драва Соболч е малкият
тия немски поручик Хигел- Сталинград. Аз с моя корпус съм участвал в Сталинградската
ман личния му дневник, в битка и в Будапещенската операция, но такова нещо виждам
който пише: „Неприятелят рядко. Хитлеристите не отстъпват. Тях трябва да ги изри-
продължава да ни притиска неш!” В заповедта на командващият германската група се казва,
от всички страни. Ние очак- че който се предаде на българите и болшевиките ще бъде разст-
ваме с копнеж нощната релвано семейството му в Германия. Затова хитлеристите се сра-
тъмнина. Има още един офи- жават отчаяно. Боят се води без прекъсвания, ден и нощ — за все-
цер в нашата част, всички ки двор, за всяка къща и за всяка стая. Под неудържимия напор на
други паднаха. Драва Соболч българските и съветските части, хитлеристката съпротива в Драва
е гробница за поделението!” Соболч е смазана. Ранени и пленени хитлеристи по-късно казват:

„Такъв ужас не сме изпитвали никъде.”

Българите са много силни и не е възможно по-нататъшно настъпление на север!
Командирът на 523-ти германски полк, полковник Нойман в донесение до старшия щаб

28

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-УСПЕШНИТЕ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Втората световна война 1939-1945 ПОСЛЕДНАТА БИТКА В ЕВРОПА

На 30 април Хитлер се На 3 май сражаващите се в Австрия български части научават за
самоубива. На 2 май Бер- превземането на Берлин и искат от германските военни части да се
лин е превзет от Съветска- предадат в плен. Командирът на германската дивизия щурмбанфю-
та армия. На 8 май адми- рер Мариус Гьослер отказва и заповядва да се открие огън срещу
рал Дьониц подписва бе- българите. Това става в околностите на градчето Фьолнермант -
зусловната капитулация територията е австрийска, но след аншлуса от 1938 г. германците я
на Германия. Руснаци, смятат за част от хинтерланда. Завързва се сражение, при което и
американци, англичани и двете страни дават жертви.
французи спират военните
действия. Продължават да През следващите дни се води позиционна война с артилерийски
воюват само българите. престрелки. Командващият българските военни части полк. Стои-
менов иска помощ от главното командване и от Съветската армия,
Ход на военните действия при но тя така и не му е оказана.
битката за Берлин, април-май
На 50 км на север е най-близката друга българска част, която
1945г. води сражения с германски войски при Волсберг, а най-предните
части на Съветската армия са на територията на Унгария.
Изглед към Бранденбургската Ръководейки се от военната максима, че най-добрата отбрана е на-
врата в началото на юни 1945 г. падението, на 9 май полк. Стоименов, след усилена артилерийска
подготовка, започва атака с цел да прогони германците отвъд река
Гурк. Операцията е успешна.

На 10 май германците предприемат контраатака, за да си върнат
позициите, но българите успешно я отбиват. Окуражени от успеха,
на 11 май войниците ни преминават река Гурк на север и юг от раз-
положението на германците. Към 15 ч. те ги атакуват по слабо за-
щитените флангове и им нанасят значителни загуби. В същото вре-
ме българската артилерия с точни попадения унищожава укрепени-
те пунктове на германците по централния фронт. Понесъл сериозни
загуби в жива сила и техника, противникът започва изтегляне на
запад. Българите обаче го преследват.

На 12 май в околностите на Клагенфурт се разразява последната
битка от Втората световна война в Европа. Българската кавалерийс-
ка част обхожда противника в тил, като всява смут у него, а фрон-
талната и фланговите атаки на пехотата напълно го сломяват. Към
16 ч. на 12 май германците вдигат бялото знаме. Оцелелите 630
офицери и войници се предават в плен на нашите военни сили.

Признание за българския принос в окончателния разгром на хит-
леристка Германия е поканата за участие на командващия българс-
ката армия ген. Владимир Стойчев в парада на победата в Москва.

В знак на уважение към победилия го противник, щурмбанфюрер Гьослер сваля от куртката си железния
кръст, който е едно от най-високите военни отличия в германската армия, и го поднася на полк. Стоименов.
Казва му, че ако България беше останала съюзник на Германия, Райхът е нямало да загуби войната, защото
българската армия е доказала, че е най-храбрата в целия свят. Полк. Стоименов вежливо отказва жеста, като

заявява, че има 6 български ордена, всеки един от които за него е по-ценен от германския железен кръст.

Връщам ти днес армията, която ми беше поверил. Връщам ти синовете – не само живите, кои-
то стоят пред тебе, а и онези, които дадоха живота си за честта на твоето име... Там, далеч от

родината, оставихме техните кървави тела, но тук аз ти връщам техните безсмъртни имена!
Ген. Стойчев в обръщение към Българския народ на тържествено посрещане в София

29

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШ

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ

ОЛИМПИЙ ПАНОВ
Олимпий Спиридонов Панов (1852-1887) е български революционер
и офицер (майор).
Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия
през 1885 г. и последвалото изтегляне на руските офицери, капитан Олим-
пий Панов е назначен за началник на артилерията в българската армия. По
време на Сръбско-българската война допринася за победата на българските
войски в Сливнишкото сражение. На третия ден от сражението, 7 ноември,
в момент на колебание на главния щаб и командването на Западния кор-
пус, капитан Панов извежда малобройните защитници от укрепленията в
центъра на сливнишката позиция срещу Дринската дивизия. Атаката пре-
дотвратява сръбския контраудар към рида Три уши и затвърждава успеш-
ния завършек на битката.

СТЕФАН ТОШЕВ
Стефан Тошев Тошев (1859-1924) е български офицер, генерал от пехо-
тата.
През Сръбско-българската война от 1885 година е командир на II дружи-
на от III пехотен Бдински полк. На 7 ноември му е наредено да атакува вра-
жеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията
му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV степен.
През Балканската война (1912 – 1913) с дивизията, която командва, учас-
тва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Ло-
зенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.
През Първата световна война Стефан Тошев е командир на III българска
армия (октомври 1915 – декември 1916), която през 1916 година води ус-
пешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски.

ГЕОРГИ ВАЗОВ
Георги Минчов Вазов (1860-1934)е български и руски офицер (генерал-
лейтенант), военен министър.
През Сръбско-българската война (1885) Вазов изпълнява различни функ-
ции в Пионерната дружина и артилерията.
При започването на Балканската война през есента на 1912 г. Георги Ва-
зов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транс-
порта. На 22 ноември става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари
1913 г. е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи и по вре-
ме на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при ко-
ето Одрин е превзет. На неговия участък са превзети първите фортове Ай-
вазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша. За участие-
то си във войната генерал Вазов е награден с орден „Св. Александър“ II сте-
пен, който му е връчен на 25 юни 1913 г.

Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!
Генерал Георги Вазов

30

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ

ВЛАДИМИР ВАЗОВ
Владимир Минчов Вазов (1868-1945) е български офицер (генерал-лейтенант).
През Балканската война полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийс-
ки полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. Участва в боя при Гечкинли, в боевете при
овладяването на Люлебургас и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция.
През Междусъюзническата война е командир на 4-ти скорострелен артилерийски
полк и участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Гра-
доман.
Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война. В
началото на войната е назначен за командир на 5-а артилерийска бригада, с която взе-
ма участие в битката при завоя на Черна. През 1917 г. е назначен за командир на Де-
вета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Ген. Вазов ръководи
българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран.

СТИЛИЯН КОВАЧЕВ
Стилиян Георгиев Ковачев (1860-1939) е български офицер (генерал от пехота-
та).
По време на Сръбско-българската война (1885) дружината, която командва, е
прехвърлена от югоизточната граница и участва в боевете при Сливница. Включва
се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд и Пирот. За заслуги
във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска диви-
зия и на Родопския отряд. След това става командващ на новосформираната Четвър-
та българска армия, като на този пост провежда успешно отбранителната операция
при Булаир и отбива десанта при Шаркьой.

През Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра
дивизионна област, а от 1916 е началник на Главното тилово управление на армията.

ДАНАИЛ НИКОЛАЕВ
Данаил Николаев (1852-1941) е участник в Сръбско-турската война, Руско-
турската война (1877 – 1878), Съединението на Княжество България с Източна Ру-
мелия и Сръбско-българската война.
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъп-
лението на българската армия, след боевете при Сливница – Западния корпус. Ко-
мандва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Ор-
ден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става
първият полковник от Българската армия.
Като министър на войната, на 22 септември 1908 г., генерал-лейтенант Данаил
Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независи-
мостта на България. На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил зва-
нието генерал от пехотата. По време на Балканската война командва гарнизона на
Ямбол. Военен министър в навечерието на Балканските войни. Той е първият офи-
цер, получил най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата. Извес-
тен е като „патриархът на българската войска“.

Напуснах стаята на Христо Ботев очарован от думите му. Пред нас не говореше един
ентусиазиран младеж, а зрял мъж, готов държавник. Убеден съм, че ако Христо Ботев бе

останал жив, щеше да бъде най-великия държавник на България.
Генерал Николаев разказва за срещата си с Христо Ботев

31

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ

ГЕОРГИ ТОДОРОВ
Георги Стоянов Тодоров (1858-1934) е опълченец, български офицер, генерал от
пехотата.
При избухването на Сръбско-българската война (1885) е командир на запасната
дружина на Четвърти пехотен плевенски полк, след това става началник на Летя-
щия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят
настъпващите към Видинската крепост сръбски части. Участва в боевете при Кула,
Акчар и Гайтанци. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на Седма пехотна рилска
дивизия при Солун. През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при Була-
ир. Отблъсква и турския десант при Шаркьой.
По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при
Калиманци.
През Първата световна война е командир на II българска армия, която настъпва в
Македония и възпрепятства обединяването на войските на Съглашението със
сръбската армия. През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването
на III българска армия на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е пови-
шен в звание генерал от пехотата. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е
помощник-главнокомандващ, а от 8 септември е главнокомандващ на Действащата
армия.

ДИМИТЪР ДОБРЕВ
Димитър Добрев Добрев е български морски офицер, капитан I ранг.
Като доброволец в чин юнкер участва в Сръбско-българската война (1885) в редовете
на 1-ви пехотен софийски полк, като командва полурота в боевете при с. Бреговица и
Малово. По-късно командва 11-а рота, с която участва в боя при Гургулят, за което е
награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
В началото на Балканската война (1912 – 1913) е назначен за началник на Семафорно-
наблюдателната служба, а след това на 1.11.1912 г. е преназначен за началник на Под-
вижната отбрана. Той командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 г. ата-
кува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За
храброст“ III степен.
По време на Междусъюзническата война (1913) командва българския отряд бойни и
транспортни кораби при интернирането им в Севастопол, за да не попаднат в ръцете
на настъпващия противник.

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ
Владимир Димитров Стойчев (1892 – 1990) e български офицер, генерал-
полковник.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война
(1914 – 1918).

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Гер-
мания (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя
достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май
1945 г. в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демарка-
ция с командващия в Британската армия ген. Чарлз Кейтли.
Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на
СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.

Както във всяко обикновено предприятие, тъй е и във войната. Който предварително не уговори, не осигури
правата си, рискува всякога да види интересите си увредени, да стане излъган в сляпото си доверие към съд-

ружника.
Ген. Стефан Тошев, главнокомандващ на Трета армия по време на кампанията ѝ в Добруджа през Първата

световна война

32

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ

БОРИС ДРАНГОВ

Борис Стоянов Дрангов (1872-1917) е български офицер (полковник) и военен
педагог.

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва
пехотна дивизия. Печели славни победи – при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу,
Ескиполос и Петра. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV сте-
пен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.
През Първата световна война (1915 – 1918), като командир на полка, от дивизията,
която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява
за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна еди-
ница. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощ-
на атака под неговото ръководство е превзето село Градец. На 18 март 1917 г. поема
командването на 9-и пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява
участъка от кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт). На 26 май
1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река
Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Последните думи на подполковник Бо-
рис Дрангов са също толкова вдъхновяващи, колкото и делата му приживе „Колко
много исках още да служа на България“.

За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмъл-
вни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава България трябва да се води от
възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се на-
лива в стари мехове. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помне-
те дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски /– Причина за изчезва-
не на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно , чис-

то метете стълбата само отгоре надолу!
Полковник Борис Дрангов

Личен печат на полк. Заглавна страница на "Помни Майор Борис Дрангов и съпру-
Борис Дрангов войната" на Борис Дрангов гата му Райна. София 1907 г.

Няма силни хора. Има само силни моменти. И най-малкия, най-скромния, най-смирения съдбата
отрежда да осъществи поне един – от един до безкрайност минус един. Разликата в хората е в

количеството и качеството силни моменти…
Капитан Георги Георгиев в книгата му “ Един от първа дивизия“

33

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

ВЕЛИКИ БЪЛГАРСКИ ПЪЛКОВОДЦИ, СВЪРЗАНИ С ОСВОБОЖ-
ДЕНИЕТО НА КЪРДЖАЛИ

ВАСИЛ ДЕЛОВ
Васил Петров Делов (1861-1938) е български офицер, генерал-майор.
През Сръбско-българска война (1885) е командир на 2-ра дружина от 8-и пехотен
Приморски полк. В боя при Цариброд командва участъка на връх Бабина глава.
Въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления, ре-
шава да атакува противника. В резултат върхът е превзет, а сръбската армия е при-
нудена да се оттегли към Пирот. Васил Делов е награден с Орден „За храброст“ IV
степен.
През Балканска война (1912 – 1913) е началник на Хасковския отряд. В битката
при Кърджали изтласква турците на юг от река Арда и осигурява тила на 2-ра Бъл-
гарска армия при Одрин. През март 1913 г., участва в обсадата и щурма на Одринс-
ката крепост.

В началото на Междусъюзническата война (1913) командва 11-а пехотна
дивизия, а в Кресненското сражение е начело на Западнородопския отряд.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на десета бе-
ломорска дивизионна област, генерал за поръчки в Министерството на вой-
ната и началник на 2-ра дивизионна област (1918).

ВЛАДИМИР СЕРАФИМОВ
Владимир Генов Серафимов (1860-1934) е български офицер, полковник.
По време на Сръбско българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен
дунавски полк, участва в Сливнишко сражение и в завземането на Пирот. Освобож-
дава с. Градищница. За проявената храброст през войната е награден с Орден „За
храброст“ IV степен.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк.
Освобождава Централните Родопи. Удържа натиска на силни османски части край
Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Освобождава на 22
октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян), по-късно и с. Голям
палас (дн. Рудозем). За проявената храброст през войната е награден с Орден „За
храброст“ III степен.
По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и
9-и полк в битката при Криволак.
През Първата световна война е командир на I бригада от Осма тунджанска диви-
зия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция .

НИКОЛА ГЕНЕВ
Никола Генев Колчев (1856-1934) е опълченец-поборник, български офицер,
генерал-лейтенант.
През Сръбско-българската война (1885) капитан Генев е командир на III дружи-
на от II Пехотен Струмския полк, както и началник на Трънския отряд. За участието
си във войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.
През Балканската война генерал-майор Генев е назначен за командир на Маке-
доно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд.
Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на
корпуса на Явер паша през ноември същата година. В началото на 1913 г. командва-
ните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям тур-
ски десант.
По време на Междусъюзническата война опълчението води военни действия срещу
сърбите при Кочани и Царево село.

Няма да отстъпя на турците тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител!
Полковник Серафимов отказва да изпълни заповед за оттегляне край Аламидере на 21

октомври 1912г. въпреки натиска на силни османски части

34

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

ВОЕННИ ПАМЕТНИЦИ В ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Историческото материално наследство е културният невъзобновяем ресурс на общество-
то. То е физическата връзка с отминалите времена, мост между миналото, настоящето и бъде-
щето. Опазването на това наследство е приоритет на всяко териториално управление в стра-
ната. Възможността за споделянето на това богатство е един от ключовете към облагородява-
не на средата, а с това и на местното население в духовен и материален аспект.

Военните паметници са част от културно-историческото наследство на нашия край. Па-
метниците ни напомнят за личности или исторически събития, за които ние трябва да знаем
и да се гордеем с тях.

Паметник – костница на загиналите за освобождението на Кърджали - 1912г.

Мемориалът символизира отвоюването на Източните Родо-
пи от Османската империя и присъединяването им към пре-
делите на България през 1912 година.

Това е първият паметник, построен в Кърджали през
1939 г. В могилата под него са положени костите на 36 бъл-
гарски офицери и войници, загинали в битката за освобож-
дението на града. Паметникът е издигнат с дарения на родо-
любиви българи от Кърджали.

Мавзолеят-костница в град Момчилград

Мавзолеят-костница в град Момчилград е в памет
на загиналите в Балканската война 1912-1913 година и на
руските войни през Освободителната война през 1877-1878
година.

Изграден е през 1970 година непосредствено до църк-
вата. В дясно от костницата, на преден план е поставен
бюст-паметник на генерал Никола Генев. Никола Генев е
командир на кърджалийския отряд при освобождението на
града през 1912 година, по време на Балканската война.

Възпоменателен бюст – паметник на ген. Васил Делов

Възпоменателен бюст – паметник на ген. Васил Делов,
командир на хасковския отряд, освободил Кърджали от

османците през 1912 г. Ген. Васил Делов участва в обсада-
та и щурма на Одринската крепост.

35

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ

ВОЕННИ ПАМЕТНИЦИ В ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ
Войнишкият паметник в село Пчеларово
Войнишкият паметник е открит през 1940 г. в памет
на загиналите жители на селото в Балканската и Пър-
вата световна войни (1912 - 1913 г.; 1915 - 1918 г.).
Изписани са имената на загиналите жители на
село Пчеларово.

Паметник в чест на загиналите в Първата световна война (1915-1918 )

Паметник в чест на загиналите в
Първата световна война 1915-1918 г.

Намира се в с. Шумнатица,
община Кирково.

Паметна плоча-чешма в чест на загиналите във Втората световна война (1944-1945)

Паметна плоча-чешма в чест на загинали-
те във Втората световна война (1944-1945).

Намира се център на с. Кирково, община
Кирково.

Паметна плоча на загиналите във Втората световна война (1944-1945)

Намира се на площад
„Демокрация“ в гр. Кърджали пред

входа на сградата на стария
градски съвет.

36

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗАТ НАЗВАНИЯТА НА ЧИНОВЕТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Чиновете (ранговете) слу- Редник – произлиза от думата редица. Това са войниците, състав-
жат за определяне на йе- ляващи редовете на армията, заемащи най-ниското стъпало в йе-
рархията във въоръжени- рархията.
те сили на всяка една дър- Матрос – от холандското matroos – моряк. В холандския флот през
жава. В отделните езици XVII век така са наричали всички най-нисши корабни служители,
съществуват специфични на които се поверявала общата работа по поддръжка на морския
названия, но има и таки- съд. В българския език влиза през руския, а в Русия е въведен от
ва, които са се наложили Петър I през 1697 година.
трайно в европейската Ефрейтор – произлиза от германската дума gefreiter. Терминът се
армейска традиция. Съ- появява през XVI век в Свещената римска империя. Гефрайтерите
ществува обща система на били привилегировани войници в състава на наемническите полко-
званията, която служи за ве. Когато даден войник докажел своите качества по време на кам-
унифициране на различ- пания, той бил издиган в „гефрайтер“. На бойното поле гефрайте-
ните наименования в чи- рите заемали най-рисковите позиции в редиците, но извън сраже-
новете на базата на една ние те се радвали на по-високо заплащане, по-добри условия на жи-
стандартизирана йерар- вот и били освободени от някои задължения – например, не давали
хия. Въпреки това отдел- караул. В Третото българско царство се е използвало понятието
ните армии запазват свои- „капрал“, който е с италиански произход от capo corporale – т.е.
те наименования на от- глава на „тяло“ (в случая – отделение).
делните рангове.

Сержант – Званието произхожда от латинското servientem, т.е. слу-
жител. Oтнасяло се към приближен човек от личната свита на бла-
городниците в Късната античност и Ранното средновековие, изпъл-
няващ функции на охранител. През Възходящото средновековие,
сержантите били придружители на рицарите. През Ранномодерната
епоха постепенно се очертава като основно подофицерско звание и
се разделя на различни подкатегории.

Правила за носене на формено- Мичман – Терминът идва през руския език от английското mid-
то облекло на генералите, ад- shipman. Появява се в английския флот по времето на Тюдорите и с
него се означава моряк с натрупан опит, който изпълнява определе-
миралите и офицерите от ни задачи по средната част на палубата на ветроходните съдове.
Българската народна армия Използвал се само за моряци без офицерска подготовка. След 1662
Съставил, илюстрирал и ре- г. мидшипманите стават младежи с определен социален статус, ко-
дактирал капитан Райчо Пеев ито се записват във флота за предофицерска подготовка. В начало-
то на XVIII век се очаквало момчетата да са служили като
мидшипмани поне 3 години, за да могат да се обучават за офицери.
Работата им била да са слуги на капитана и другите старши офице-
ри. В руския флот и оттам в българския, терминът се възприема ка-
то еквивалент на старшините при сухопътни войски.
.

Българинът, изнесъл в седем години три кръвопролитни войни и записал
славни дати в историята, не се нуждае от възхваления, а от поуки…
Ген. Стефан Тошев

37

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗАТ НАЗВАНИЯТА НА ЧИНОВЕТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Лейтенант – произлиза от френски - lieu – място, позиция и tenant
– държане - „този, който държи позицията“. Терминът се появява
през Средновековието. Под държане се има предвид заместване -
лейтенантът е заместник на главнокомандващия. С лейтанант са
назовавали и нисшите, и висшите офицери, обозначавали са замес-
тник-главнокомандващия на отделните дружини/роти и на целите
армии (генерал-лейтенант). В Третото Българско царство лейтенант
е еквивалент на поручик. Думата „поручик“ произлиза от
„поръчение“ и означава офицер за изпълняване на поръчения като
заместник на капитана

Параден мундир и калпак на Капитан – латински произход – от думата capitaneus – т.е. стоящ
Княгиня Клеметина - шеф на 9- на чело, но в Средновековието влиза през византийска дума – кате-
пан (κατεπάν – стоящ начело). Капитанското звание е едно от основ-
ти пехотен Пловдивски полк ните за Средновековието и Ранномодерната епоха. Използвало се е
както за средния офицерски ешелон, така и за генералитета – капи-
тан-генерал. През Средните векове, Ренесанса и Религиозните вой-
ни, капитаните са били командири на отделните наемнически отря-
ди, служещи на съответните държави. Впоследствие те биват подчи-
нени на по-висши рангове при окрупняване на полевите войскови
подразделения. В своя военноморски еквивалент, различните ранго-
ве на капитана идват от делението на някогашните ветроходни кора-
би на рангове в зависимост от размера им.

Мундир на полк. Борис Дран- Майор – понятието произлиза от френското majeur, което на свой
гов 9-ти пехотен Пловдивс- ред идва от латинското maior – „старши“. Първоначално рангът се
свързва със сержант-майорът, който е изпълнявал функции на по-
ки полк мощник на висшите офицери при командване на полеви подразделе-
ния, но впоследствие сержант-майорът се превръща в по-нисшия
чин старши сержант, докато майорът се обособява в отделен ранг.
Полковник – произлиза от думата „полк“ и буквално означава ко-
мандир на полка. През Средновековието, групиране на няколко ро-
ти/дружини (но да не се бърка с „дружина“ от Третото Българско
царство – б.а.), се наричало „колона“. Две десетилетия по-рано, в
Хабсбургска Испания се появява ранга coronel – т.е. „от короната“–
офицер, който получава патент от владетеля за да свика войсково
съединение – полк. Постепенно, двата термина се сливат – френски-
ят дава името на ранга, а испанският – съдържанието.

Пагон на 9-ти пехотен
Пловдивски полк. Детайл от
униформата на княгиня Кле-

ментина - шеф на полка

Когато пишете военна история, не обезглавявайте войските. Народът трябва да познава свои-
те пълководци. Не пишете „еди коя си част извършила еди-какво си,“ а пишете „частите на еди
-кой си началник извършили еди-какво си“. Началникът е главата, а частта е тялото. Какъвто е
началникът, такава и частта. Славата принадлежи на цялото, а укорът на главата. Няма лоши

части, има лоши началници.
Генерал Георги Вазов

38

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗАТ НАЗВАНИЯТА НА ЧИНОВЕТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Пагон за Пагон за Бригаден генерал/ Бригадир – званието се появява през XVII век,
Редник от Редник от когато бригадата постепенно измества полка. Бригадите били съе-
Сухопътни Военновъз- динения, съставени от няколко роти, които били част от полковете.
войски на душни сили В хода на Тридесетгодишната война (1618-1648), все повече полко-
Република на Републи- ве губят от числения си състав. Тъй като патентите на техните пол-
България ка България ковници не могат да се отнемат, а армиите имат нужда от ефектив-
на сила, полковете с недостатъчен числен състав започват да бъдат
Пагон за Пагон за Ад- обединявани в бригади, начело с бригадири. Впоследствие бригада-
Генерал от мирал от та запазва ключовата си позиция на основно войсково съединение
Сухопътни Военноморс- през XVIII век и бива изместена от дивизията между 1815 и 1945 г.
войски на ки сили на Генерал – думата идва от латинското generalis – общ – т.е. общ
Република Република командир на всички войски. На базата на позициите и задачите на
България България висшите офицери, още през Средните векове се създават подвидове
на това звание, които се затвърждават през Ранномодерната епоха –
лейтенант-генерал, сержант-майор-генерал (дн. генерал-майор).
Званието се е давало на висши командири, заемали позиция непос-
редствено под върховния главнокомандващ на въоръжените сили
или на дадена полева армия. В Третото Българско царство, след
1897 година, званието пълен генерал се дава заедно с един от трите
основни рода войски – генерал от пехотата, генерал от кавалерията
и генерал от артилерията.
Маршал – терминът идва от старогерманското marhscal – „коняр“,
и се използва за първи път във Франкското кралство, където с него
се означавал надзорникът на кралските конюшни. Впоследствие
маршалите се налагат като върховни главнокомандващи на армиите
през Средновековието, като рангът им отстъпва само на този на
владетеля, а във Франция и на т.нар. „принцове на кръвта“ – пре-
ките кръвни роднини на владетеля. В българската военна история
маршалският ранг никога не е използван.
Адмирал – произходът на думата е от арабски. Амир ал бахр
(командир на морето) била титлата, използвана от арабските морс-
ки командири през IX-XI век, след което тя била усвоена от норма-
ните в Сицилия през XII век. След това арагонците я възприемат
след завземането на Сицилия през XIII век, а от тях я вземат генуез-
ците, французите и кастилците, както и португалците. Думата пре-
търпява няколко лингвистични метаморфози, но в крайна сметка,
някъде през XVI век, окончателно се утвърждава термина адмирал.
Като ранг, адмиралът съответства на генералът при сухопътни
войски. Военноморският еквивалент на сухопътния ранг маршал е
адмирал на флота.

Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве! Марширува като на парад през целия Букурещ на-
шата Първата, Желязната, Шопската дивизия. Вижте сега българския войник. Той може да
няма гащи, но победи! Той може да носи скъсани панталони, но победи! Той може да мъкне
смачкан шинел, но победи! Гащите се купуват, панталоните се закърпват, шинелът се изглаж-
да….славата не се купува, честта не се закърпва, поражението не се изглажда! Вижте сега бъл-

гарският войник, марширува като на парад през целия Букурещ!
Капитан Георги Георгиев в книгата му “ Един от първа дивизия“

39

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Безброй са героите, Хайдушкото движение — масова сила са мъжете, но могат да бъдат
дали живота си за сво- посочени имената на поне дузина жени хайдути. Сирма Стрезова, Руме-
бодата на България. на войвода, Рада Барачкина и много други изключителни българки, ис-
Сред тях не са малко и тински воини.
българките-героини, Априлското въстание от 1876 г. — наситено е с геройски прояви и
които не само са под- светли образи на юначни българки. Десетки са защитничките на Батак и
помагали бащите, мъ- Брацигово, а в Перущица се споменават 56 жени въстанички на фона на
жете, синовете и бра- общо 600 защитници от мъжки пол. В Априлското въстание изпъква фигу-
тята си по време на рата на Райна Княгиня, но освен нея се открояват и такива героини като
войните, но са се бори- Стояна Драгановска-Нишанджийката, смелите защитнички на Перущи-
ли и с оръжие в ръка ца – Ана Райкова и Велика Стоянова, клисурската Райна Княгиня – Га-
срещу поробителя. на Найденова, Мария Сутич – единствената жена в „Хвърковатата чета“
За жените воини в на
Бенковски
нашата история обаче Руско-турската война — Христина Хранова от с. Клисура, нейните
се говори малко и те първи бойни прояви са от времето на Априлското въстание, което я завар-
често остават извън ва в Батак. През Руско-турската война се бие при Стара Загора, Шипка и
обсега на внимание. Шейново. По-късно се сражава в Сръбско-българската и в двете Балкански

войни. Освен всичко това е и първата действаща акушерка в България, а
докато живее във Варна, тя става и първата българка – спасител по черно-
морското ни крайбрежие. Във войната се включват също и Райна от Ка-
занлък, която е в редовете на българските дружини на Шипка, както и
още 2 девойки (на 17-19 годишна възраст) – Марица и Бойка, участвали в
сраженията при преминаването на Троянския проход.
Сръбско-българската война (1885) - прославят се т. нар. „Видински
амазонки“ – Софица Цанова, Елена Златкович (известна като
„хладнокръвният снайперист“) и Йона Маркова, която се бие под името
Йон Марков, и 3-те са наградени с войнишки кръст „За храброст“. Носи-
телка и на 4-те степени на кръста „За храброст“ е Донка Ушлинова.
Войните за национално обединение (1912-1918г.) - жените в българ-
ската армия служат като помощен персонал в санитарните военни части.
Такава е Райна Касабова. Още петнайсетгодишна се включва като добро-
Райна Касабова, първата волка по време на Балканската война. Става първата жена в света, участва-
жена в света, участвала ла в боен полет.
във военен полет Втората световна война — рамо до рамо с мъжете воюват с врага,

като стрелци, минохвъргачи, картечари, артилеристи, свързочници , щабни
работници, санитарки. Други жени се трудят в тила, като военни кореспон-
дентки, тилови работници и актриси във фронтовите театри.
Над 4000 жени се включват в български армия през първия и втория пери-
од на войната.
След Втората световна война — много от жените доброволки в БНА
продължават своята кариера в армията и достигат до генералски лампази.
Такава е една от малкото оцелели партизанки от родопския отряд „Антон
Иванов“ - Нанка Серкеджиева, която става генерал от МВР . Такава е
първата жена генерал в БНА – Полина Недялкова. Участва в развитието
на българските танкови войски, в техническото превъоръжаване и модер-
низация на БНА.
Днес — Много са смелите български момичета , които завършват во-
енни училища и се подготвят да защитават рамо до рамо с мъжете терито-
Полина Недялкова първа- риалната цялост, независимостта и вътрешния ред на българската държава.
та жена генерал в БНА

Вярната представа на бойното минало е от особено значение за идните поколения.
Ген. Стефан Тошев, главнокомандващ на Трета армия по време на кампанията ѝ в Добру-

джа през Първата световна война

40

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

ЙОНА МЪЖКАТА

Йонка Маркова е родена в с. Бойница, Видинско, през 1857 г. Има
трудно детство, а по-късно и несполучлив брак. Напуска съпруга си, об-
лича мъжки дрехи и до края на живота си се облича „по мъжки“ като сим-
вол на победата си над отрицателното отношение, което хората имат към
нея за това, че е напуснала мъжа си.
Двадесетгодишната Йонка се записва към Българското опълчение в
Руско-турската война, облечена в мъжки дрехи и под мъжко име. Учас-
тва в битката на Шипка — единствената жена, участвала в бойните дейст-
вия на върха. По този повод австрийски журналист пише репортаж в
„Посенер Цайтунг“. След Освобождението Йонка се включва доброволно
в Сръбско-българската, в Балканската, в Междусъюзническата и в
Първата световна война. Записва се с мъжки дрехи и под името „Иван“
в Трети пехотен Бдински полк. Бие се наравно с останалите, проявявайки
и голяма смелост в битките при Трън и Сливница, а в Балканската война
Йонка Маркова – един- участва в битката за Одрин.
ствената жена в
Опълчението Наградена е с орден „За храброст“ от княз Александър Батемберг,
добавен към Георгиевския кръст от Руско-турската война. За участието
на Шипка си в защита на българската държава Йонка получава пенсия. Умира през

1921 г. Нейното име носи детската градина в Бойница, там има и паметна
плоча. На нея Йонка е изобразена с мъжката си униформа.

Донка Ушлинова ДОНКА ВОЙВОДА
Донка Ставрева е родена през 1885 г. в с. Смилево, Битолско. 16-
годишна се омъжва за Ставри Ушлингов. Скоро след сватбата той зами-
нава на гурбет и Донка остава сама. Съседът им, Реджеб ага, е решен да
вземе младата жена в харема си. За да запази честта и вярата си, българка-
та ликвидира насилника и бяга в близката гора. Среща се с войводата
Славчо Арсов, който я приема в четата си. Така започва историята на
Донка войвода. С тази чета смелата българка участие в Илинденско-
Преображенското въстание. Заради проявено безстрашие, Донка Став-
рева е провъзгласена за подвойвода.

В Балканските войни Донка Ставрева е доброволка в Македоно-
Одринското опълчение и участва в много решителни битки. За участието
си в Балканските войни Донка Ставрева е произведена в чин ефрейтор и
наградена с ордени „За храброст“ III и IV степен.

През Първата световна война Донка Ставрева е доброволка в Пле-
вен, включена е в Македонската дивизия. Проявява изключителна изд-
ръжливост и мъжество, а командирът на полка й окачва орден „За храб-
рост“ II степен. През 1917 г. Се среща с главнокомандващия на Дейст-
ващата армия генерал-лейтенант Никола Жеков, който я поздравява:
„Здравей, героиньо!“ и лично й връчва четвърти орден „За храброст“ I
степен и заповядва на командира на полка да издаде заповед за произ-
водството й в чин младши подофицер.

Умира на 27 юни 1937 г. на 51-годишна възраст.

Всеки началник да бъде глава, пример във всичко, сиреч пръв да направи това, що изисква от подчи-
нените си. Началникът трябва да бъде образец и пример на твърда дисциплина и ред, що дават
непоколебима сила и създават безсмъртни дела.
Полковник Борис Дрангов

41

ДА ПРОВЕРИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

1. Попълнете празните места в текста:
…………………… ………………... са изкусни в използването на военни …………………..: използват
оставянето в резерв на силна ……………………..., която да атакува врага в подходящия момент,
или концентрират свободните си …………………... зад бойните формации, за да избегнат изне-
надващи атаки в гръб. Като всички степни народи, и …………………………...използват засади и
привидни отстъпления, по време на които изненадващо се обръщат назад и изстрелват облаци
от ………………….. върху врага. Ако врагът прекрати атаката и се разпръсне неорганизирано,
……………………се обръщат обратно и яростно го атакуват в ………………..бой.

2. За коя историческа личност се отнася текстът: „Симеон пристига, водещ огромна войска, която
е разделена на много отряди, някои въоръжени със златни щитове и копия, други със сребърни щитове и
копия, трети с оръжия от всеки цвят и всичките в желязо.“

………………………………………………………………………………………………………………

3. В периода 1879—1884 г. с наименованието Българска земска войска се нарича:
А) Българската армия
Б) Български полк
В) Българска дружина
Г) Българска дивизия

4. Кога и как се създава българската армия?
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………

5. Кога и къде е създадено първото военно училище в България?
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………

6. Къде българската армия удържа две от най-важните победи в Сръбско-българската война?
А) Криволак и Беласица
Б) Сливница и Гургулят
В) Калиманци и Кресна
Г) Бунархисар и Чаталджа

7. Мобилизирането на българската армия в коя война е отразено в следния репортаж на во-
енния кореспондент Спас Икономов: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с
одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм…“

А) Сръбско-българската
Б) Първата световна
В) Балканската
Г) Междусъюзническата

8. На 21 октомври 1912 г. Хасковският отряд, предвождан от полковник Васил Делов, нанася
поражение на турските войски. Какво следва от това събитие?
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………

42

ДА ПРОВЕРИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

9. Посочете кое твърдение е НЕ е вярно за Тутраканската епопея?
А) На 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Кралство Румъния
Б) съюзници на румънците са Руската империя и сърбохърватски доброволци
В) Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Добруджа.
Г) Командването на българските войски е поверено на генерал-майор Пантелей Киселов

10. Посочете вярното твърдение за Дойранската епопея:
А) Боевете при Дойран се водят приблизително пет години
Б) Българската армия се сражава срещу британци и гърци
В) Българската войска превъзхожда по численост тези на Антантата
Г) Командващ българската армия при Дойран е ген. Георги Вазов

11. На северния бряг на коя река българската армия спира настъплението на военните части
на Третия райх към унгарските земи по време на Втората световна война?

А) Дунав
Б) Рейн
В) Драва
Г) Морава

12. Кой български генерал учавства в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 година?
А) Васил Делов
Б) Борис Дрангов
В) Владимир Вазов
Г) Димитър Стойчев

13. Кой ред съдържа само имена на български офицери, участвали в сраженията за освобож-
дението на Кърджали?

А) Атанас Узунов, Васил Делов, Никола Генев
Б) Васил Делов, Владимир Серафимов, Никола Генев
В) Владимир Вазов, Никола Генев, Данаил Николаев
Г) Владимир Серафимов, Георги Вазов, Олимпий Панов

14. Кой е върховният главнокомандващ на Българската армия?
А) Министърът на отбраната
Б) Президентът
В) Началникът на отбраната
Г) Директорът на щаба на отбраната

15. С името на кой торпедоносец е свързан първият боен успех на българския военен флот?
А) „Летящи“
Б) „Смели“
В) „Дръзки“
Г) „Строги“

16. Посочете кое НЕ е вярно твърдение относно Одринската епопея:
А) Отбраната на Одрин е поверена на Шукри паша
Б) Българските войски са предвождани от генерал Георги Вазов
В) Във военните действия взема участие и българската авиация
Г) Градът е превзет след пробив в Северозападния сектор

43

ДА ПРОВЕРИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

17. Историческите факти сочат, че нито едно знаме на българска войскова част не е било
пленявано от чужди войски.
А) Коментирайте този факт.
Б) Разкажете историята на Самарското знаме.
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………

18. Разкажете за събитието, отразено в картината на Божидар Чантарски „Свалете знамена-
та. Минава героят от Дойран.“

…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………….....................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................
.......................................................................................................

44

ДА ПРОВЕРИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

19. След като разгледате изображението и прочетете текста, отговорете на въпросите.

Монументът е дело на архитект Храбър Попов. Намира
се в Градската градина и е първият паметник в града.

Издигнат е с дарения на родолюбиви местни българи.
Построен е на мястото на малък параклис — единственият
действащ християнски храм в района в началото на XX век.
Пиедесталът е разположен на най-високата част на могила,
в която са положени костите на български офицери и вой-
ници, загинали за освобождението на града.

Официалното откриване и освещаване на паметника е на
28 май 1939 година, когато за пръв път се отбелязва осво-
бождението на града и региона.

По материал от вестник „Нов живот“

А) Кой е българският град, за който се говори в текста, и през коя година е било освобожде-
нието на града и прилежащите му територии от османско владичество?
……………………………………………………………………………………………………………….

Б) Как се нарича представеният на изображението паметник и какво изобразява?
……………………………………………………………………………………………………………….
В) Какво символизира монументът?
………………………………………………………………………………………………………………..

20. Как тълкувате думите на ген. Стефан Тошев: „ Пешеходецът никога не е другар на кон-
ника; последният, щом мине стръмнината, го изоставя да се бъхти сам и да трепери за собс-
твената си безопасност. Беднякът, който се обвързва с богаташа, искащ да закръгли имения-
та си, всякога рискува да загуби нивата, пречаща на това закръгляване. Малките, влезли в съд-
ружие с големите и по-културни народи, не са в състояние да наложат зачитането на поли-
тическата и икономическа дейност на последните.“
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………………

45

ДА ПРОВЕРИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

21. Запишете името на всяка личност срещу съответстващата ѝ характеристика.

А През Първата световна война е командир на III българска армия
(октомври 1915 – декември 1916), която през 1916 г. води успешни
боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски.

Б Български офицер (полковник) и военен педагог. През Балканската
война (1912 – 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пе-
хотна дивизия. Печели славни победи – при Гечкинли, Чаталджа, Од-
рин, Селиолу, Ескиполос и Петра. За проявения героизъм е награден с
орден „За храброст“ IV степен.

В Още петнайсетгодишна се включва като доброволка по време
на Балканската война. Става първата жена в света, участва-
ла в боен полет.

Г Най-големите му успехи са по време на Първата световна война. В
началото на войната е назначен за командир на 5-а артилерийска
бригада, с която взема участие в битката при завоя на Черна. През
1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия,
която е в състава на 1-ва армия. Ръководи българските части по вре-
ме на успешната отбранителна операция при Дойран.

Д През Балканска война (1912 – 1913) е началник на Хасковския отряд.
В битката при Кърджали изтласква турците на юг от река Арда и
осигурява тила на 2-ра Българска армия при Одрин. През март 1913
г., участва в обсадата и щурма на Одринската крепост.

Е След Освобождението се включва доброволно в Сръбско-
българската, в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата
световна война. Записва се с мъжки дрехи и под името „Иван“ в Тре-
ти пехотен Бдински полк. Бие се наравно с останалите, проявявайки
и голяма смелост в битките при Трън и Сливница, а в Балканската
война участва в битката за Одрин.

Ж През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногор-
ски полк. Освобождава Централните Родопи. Удържа натиска на
силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че
има заповед за оттегляне. Освобождава на 22 октомври с. Пашмак-
ли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян), по-късно и с. Голям палас (дн.
Рудозем). За проявената храброст през войната е награден с Орден
„За храброст“ III степен.

З На 22 ноември става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруа-
ри 1913 г. е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи
и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-
късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са превзети
първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването
на Шукри паша. За участието си във войната е награден с орден
„Св. Александър“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.
Иван Вазаов, „Новото гробище над Сливница“

46

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ

История на Българската армия: https://www.youtube.com/watch?v=KlQQRMKV-H8
Армията на Първото българско царство: https://www.youtube.com/watch?v=w9ZLveE8Al0
Армията на Второто българско царство: https://www.youtube.com/watch?v=9Jxm4pVK4Sg
Битката при Сливница: https://www.youtube.com/watch?v=PfDMLFyH-ao&t=3s
Иван Вазов - "Новото гробище над Сливница": https://www.youtube.com/watch?v=7wxfPoIdjyg
Люлебургаз – Бунархисар: https://www.youtube.com/watch?v=XZAKPd6Xm_A
Лозенградската операция: https://www.youtube.com/watch?v=fJdP1u6Y0V0
Одринската епопея: https://www.youtube.com/watch?v=-civa6jqOK0
Битката за Кресненския пролом: https://www.youtube.com/watch?v=8GQEpwIUfMQ
Червената стена – боевете за Македонската Шипка: https://www.youtube.com/watch?
v=CoJo4Eq_HnQ
https://www.youtube.com/watch?v=hpIDoOCXtbw
Тутраканската епопея: https://www.youtube.com/watch?v=jAxwTBMppVs
Боевете при Кочмар и Карапелит: https://www.youtube.com/watch?v=1PlII5z08kM
Боевете при Кубадин: https://www.youtube.com/watch?v=_ocSFIuHRck
Дойранската епопея: https://www.youtube.com/watch?v=UKuO5cgHd2k
https://www.youtube.com/watch?v=zlqsJSVirWQ
Битката при Добрич: https://www.youtube.com/watch?v=JruKWBJRsZ0
Защитата на българското небе – ВСВ: https://www.youtube.com/watch?v=zeQEUoFbVgY
Струмската операция: https://www.youtube.com/watch?v=eYo1GcGYmlo
Моравската операция – превземането на Ниш: https://www.youtube.com/watch?v=7HiR2JYyJ_E
Дравската операция: https://www.youtube.com/watch?v=xZYoJd1gTX8
Ген. Данаил Николаев: https://www.youtube.com/watch?v=1n62ej97_W4
Ген. Сава Муткуров: https://www.youtube.com/watch?v=9HxdtGnMHbY
Ген. Владимир Стойчев: https://www.youtube.com/watch?v=gjZHiZ4TkQA
Ген. Владимир Вазов: https://www.youtube.com/watch?v=k31Chj7esmY
Ген. Георги Вазов: https://www.youtube.com/watch?v=KK44WZibz1w&t=18s
Ген. Георги Тодоров: https://www.youtube.com/watch?v=iU265xZprmM
Ген. Стефан Тошев: https://www.youtube.com/watch?v=zz7BYwtXoi4
Ген. Стилиян Ковачев: https://www.youtube.com/watch?v=yn_dIf9Q0fQ
Ген. Иван Колев: https://www.youtube.com/watch?v=GHE5scs9d7E
Полк. Борис Дрангов: https://www.youtube.com/watch?v=yvgFy1NIs7o
Майор Олимпий Панов: https://www.youtube.com/watch?v=bBvnow4fAYA
Майор Георги Векилски: https://www.youtube.com/watch?v=-6aWqvS_yNE
Кап. Георги Радков: https://www.youtube.com/watch?v=EMrwxNVG7UY
Кап. Димитър Добрев: https://www.youtube.com/watch?v=oVcMFinCE6I
Кап. Димитър Списаревски: https://www.youtube.com/watch?v=8OJNUS8qlXk

https://www.10te.bg/obshtestvo/10-ot-naj-uspeshnite-bitki-na-balgarskata-armiya/
https://www.actualno.com/society/nepobedimata-bylgarska-armija-5-ot-naj-velikite-bitki-v-istorijata-ni-
news_538186.html
https://kmeta.bg/koi-sa-pette-naj-veliki-bitki-na-bulgariya/
https://www.desant.net/show-news/30187/

47

ЗАНИМАТЕЛНА ИСТОРИЯ

1. Запишете имената на държавите на съответните места в картата.
2. Определете кой исторически момент представя картата.
3. Посочете причините за това разпределение на териториите и последиците от тях.

2.
1.

3.
4.

5.
6.

7.

8.
1. ……………………………………………………………………………………………………………………………….

……………………………………………………………………………………………………………………………….
.………………………………………………………………………………………………………………………………
2. ……………………………………………………………………………………………………………………………….
3. ……………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………….
………..……………………………………………………………………………………………………………………...
……………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………………………….........................................
.................................................................................................................................................................................................
.................................................................................................................................................................................................

48

ЗАНИМАТЕЛНА ИСТОРИЯ

1. Запишете имената на държавите на съответните места в картата.
2. Определете кой исторически момент представя картата.
3. Посочете причините за това разпределение на териториите и последиците от тях.

1. 2.

4. 3.
5. 6.

7. 8.
9.

1. ……………………………………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………………………………..
………………………………………………………………………………………………………………………………

2. ……………………………………………………………………………………………………………………………….
3. ……………………………………………………………………………………………………………………………….

……………………………………………………………………………………………………………………………….
………..……………………………………………………………………………………………………………………...
……………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………..........................................
..................................................................................................................................................................................................

49

Новото гробище над Сливница

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов, 1885 година

50