The words you are searching are inside this book. To get more targeted content, please make full-text search by clicking here.
Discover the best professional documents and content resources in AnyFlip Document Base.
Search
Published by PETKO ABUSHEV, 2015-10-04 04:18:16

MOIAT SVIAT

MOIAT SVIAT

ПЕТКО АБУШЕВ

МОЯТ СВЯТ

Петко Иванов Абушев

МОЯТ СВЯТ

гр. Варна
2015

На всички, които винаги говорят това, което мислят, и
мислят това, което чувстват.

Петко Иванов Абушев – автор
Красимира Орлоева - редактор
Кристина Маринова - художник

ГОРДОСТ

Не съм аристократ,
не съм от сой богат.
Но от дедите знам –
били сме род голям!

Във родния ми край
за тоя род се знай
как брани си честта
и мрази подлостта.

В рода ни е закон
да даваме подслон,
да подадем ръка
на хора във беда.

И горд е, и безспорен,
родът ми с тоя корен.
Чрез мене продължава
той плодове да дава.

4

5

РОДОСЛОВНО ДЪРВО

От моя дядо още знам,
че в неговия род голям,
когато се роди дете,
започва празник да тече.

И лей се виното със дни,
и песни пеят до зори,
и пожелават от сърце
детето здраво да расте!

А в родословното дърво
отреждат място най-добро –
да стане клон непоклатим,
от мълнии непоразим!

Навярно родовият ген
е пуснал корени и в мен,
щом имам сбъдната мечта –
със синове щастлив баща!

И дядо, по-щастлив сега!
Трима внукци вихрят се в игра!
Ще има кой да наследи
родът на моите деди!

6

7

МАМА
Все тъй я помня – чака ме на прага,
притихнала с усмивката добра!
Две топли длани ласкаво протяга,
без думи мама ме разбра!
До сетния си час остана права
с надежда в сърцето си една –
да издържи душата й корава,
очите да погледнат пак сина!
Последна среща имах аз със мама,
в очите й усетих топлота,
от нея взех аз обичта голяма,
която нося в себе си сега.

8

БАЩА МИ
Научи ме да гледам в бъдното –
за мен остана еталон!
Дори сега, когато е в отвъдното,
аз правя му дълбок поклон!

***
Следвам бащиния завет –
да гледам винаги напред.
На колене да не пълзя,
в живота смело да вървя!
Да бъде всеки труден ден
превзета висина за мен!
А във житейската борба
да крепне моята душа!

9

СИНОВЕ
Родихте се във моите мечти,
дойдохте в моя свят желани.
Със вас съдбата щедро ме дари –
богатство, неизмеримо със пари!
Да видиш сбъднати мечти
е щастие голямо.
Край мен са синове добри –
съдба богоизбрана!

10

БАЩИНА ОБИЧ
В нощите ми дълги и самотни
спомени пропъждат ми съня.
Гледам към прозореца и чакам
първи да посрещна аз деня.
Мои синове, мой дар най-голям,
само с вас прогонвам самотата!
Няма ли ви, съм безкрайно сам.
Видя ли ви – моя е земята!

11

БЛАГОСЛОВИЯ
Почувствах се на седмото небе,
когато се роди дете
на първородния ми син –
очакваният внук любим!
„Да стане силен мъж и личен,
да бъде умен, здрав, обичан,
да радва и множи рода!”
Това му дядо пожела.
Аз вярвам в моя благослов!
А бъдещето със любов
ще ме изпълва и с надежда,
защото Господ го подрежда.

12

БЛИЗНАЦИ
Разхождам със количка по площада
две мили бебета – каква наслада?
Надниква всеки в малкото возило
и се усмихва приятно, закачливо!
В очичките им слънчев лъч припада –
за мене и богатство, и награда!
И губят смисъл думите, парите,
щом, Боже, със близнаци надари ме!
Дано съдбата отреди след време
от корена живеца да поемат!
Тез клончета на моя род,
пораснали, да раждат плод!

13

ЛЯТНА НОЩ НА МОРСКИЯ БРЯГ
Лятна нощ – шуми, не спи морето
във прегръдка звездна със небето.
Леко се полюшва посребрената вода,
шепот на вълни се плисва по брега.
Дискът светъл на луната се показва
и вълна я грабва в пенестата пазва.
„Погледни – прошепва ми – вълните
мидички ще ми сплетат в косите!”
Гледах как морето я люлее,
бризът нощен за любов й пее…
Тръпнеше нощта от красотата
на морето, на небето и луната.

14

ЛУНА
Дядо пуши си лулата
и разказва на децата,
че красивата луна
свети с чужда светлина.
Слънцето й я предава,
тя пък с нея ни огрява,
за да виждаме в нощта
много приказни неща.
Във съня ни затова
лунните лъчи едва
милват с мека топлота,
става по-красив света.

15

ЛЯТНА НОЩ
Лято. Среднощното небе
трепти над сънното поле.
Усилен и напрегнат ден
от тиха нощ сменен!
Под купола, осеян от звезди,
отмора и прохлада зацари.
Във пресни дъхави бразди
огнище лунна жар гори.
Далече, по-далече от града,
от суетата хорска и шума!
Жадувана, целебна тишина –
неземна и вълшебна красота!

16

МЪГЛА
Гъста есенна мъгла
селото отвред застла.
Тя покри и долината,
и реката, и гората.
Скри се, няма го небето,
скри се в нея и полето.
Както в детска пелена,
легна мокра тишина.

17

ДОБРУДЖАНСКА ЕСЕН
Прекрасна си през цялата година,
ала скрита прелест в есента ти има –
във златна угар, във липа и кестен
и в старата ни добруджанска песен.
Как равното поле богато ни дарява,
когато с труд човешки то се оплодява,
че есеннaта хубост е красив венец,
направен от природа и човек - творец.

18

19

СИЛИСТРА

Когато нощем будувам,
през тебе често пътувам,
през историята ти голяма,
през невероятната ти драма!

Тук, на брега на реката,
всяка педя от земята
със кърви е напоена
и във балади вградена.

Римляни тука са били,
здрав бастион съградили.
Име чутовно ти дали –
„яка крепост” те назовали.

В далечно време градена,
с водна преграда защитена,
на битки неспирни арена,
със бурна съдба дарена!

Днес си музей под небето
и пак си перла в колието
на Дунав – синята река,
протегнала към вечността ръка!

20

ДОБРУДЖА
Ти – муза за художници, поети,
извайвана в платна и във куплети,
в теб жизнените сокове се стичат,
затуй навярно „златна” те наричат.
Земята ти, под небосвода ведър,
е раят житен, плодоносен, щедър.
Тук всяко зрънце с Бога се родее,
във всяка песен златен дъжд се лее.
Преди години били се за тебе,
защото „добруджански” значи „хлебен”,
прегазвана, но необезкървавена,
оставаш наше утро вдъхновено.
Дали защото в тебе сме родени,
от хубостта ти райска сме пленени.
Ти – бяла и зелена, и червена –
частица от България свещена.

21

22

БЯЛА ЛЯСТОВИЦА
На натежалата от лястовици жица,
приличаща на стара огърлица,
аз взирам се в тези нежни птици,
за да открия бялата им сестрица...
И таз’ година нямаме късмет,
оставаме с надежда занапред.
Макар че те ще отлетят на юг,
през пролетта отново ще са тук.
Тази надежда вяра е създала,
че тук ще дойде лястовица бяла,
затуй живеем със надежди мили,
те вдъхват оптимизъм, дават сили.

23

ЕСЕН
Сезонът, летният, изтече,
на есен замириса вече!
Природата по-пъстра е сега,
пленява с цветовете на дъга.
И ме опива, както вино отлежало,
със времето във еликсир преляло.
Такова вино боговете на Олимп са пили,
дарявало ги със безсмъртие и сили!

24

25

СЕЗОНИ
Животът ми проходи в китна пролет
с игри, любов, мечти, младежки полет!
А после оран и добра сеитба –
залог за щедра есенна беритба!
През лятото, задъхано и знойно,
вървяха дни по-често неспокойни –
плевих, засаждах най-доброто семе,
надежди в мен пулсираха големи.
Когато неусетно дойде есен,
макар и сладък, бе плодът нелесен.
И хлъзгав стана тесният ни брод,
заоблачи се грейналият свод!
Но с Божията помощ аз успях
да съхраня това, което сях.
И вярвам – ще остане то след мен,
за да ме има в утрешния ден!

26

РАЗМИСЛИ
Животът е един несвършващ сън,
във който, Боже, ти с любов ме прати.
Далеч остана пролетният звън,
внезапно влязох в есента богата.
Летях, горях и истини прозрях,
животът днеска ниже се спокоен.
Отново „съм”, а неотдавна „бях”,
макар денят ми е по-малко зноен!
Но спомен не задържа този сън,
защото само със копнеж се плаща…
И пак усещам пролетния звън
как топлата си ласка ми изпраща!
Щастлив ще съм у мене да гори
онуй, което знам, не се купува!
И във небесния си път дори
човешката му същност ще сънувам.

27

28

СЪДБА
Животът ми така се подреди,
че усетих хиляди съдби –
съдби жестоки и съдби добри
на хора разни, почтени и зли.
Усетих на младите мечтите,
тревогата на старите за старините.
Едни успяха, други – провалиха
и със праха на времето покриха.
Мисля, че си заслужава
доброто да се умножава,
съдбата умно да се следва
и всеки ден да се напредва.

29

БОГАТСТВО
Макар с наранена душа,
към живота гледам с възторг,
до мен са прекрасни деца
и внуци, с които съм горд.
И с приятели аз съм богат,
богатството усещам в радост и тъга
те правят ме щастлив на този свят,
без тях аз ще потъна в беднота.

30

НАДЕЖДА
С надежда срещнах твоите очи,
надежда ти ми подари.
Надежда бракът ни скрепи,
надежда моя си остана ти.
И заживяхме двама – аз и ти,
и синовете, със които ме дари.
И домът ни стана гнездо прекрасно,
макар и скромен, не беше тясно.
С надежда раснаха и нашите деца,
без тях как щеше да е пуст света!
И как животът щеше да изглежда,
ако човек не хранеше надежда?
Дойде със името си ти и ме окрили,
надежда вдъхна ми и тя ме съхрани.
Когато си отида някой ден,
ще отнеса надеждата със мен.

31

СЪН ЖЕЛАН
Сънища ме връщат в младостта –
пак летя с криле на нежността,
пак съм малкото дете или младеж,
пак сънувам обич и копнеж!
И се моля тоя сън да продължи,
не идвай утро и не ме буди!
Но… на двора се развиделява,
утрото, разбудено, ме приземява!

32

НА ЖЕНА МИ
Сърцето ми още неспирно кърви,
ранена, душата ми боледува.
Ах, как жестоко и дълго боли!
Лъжа е, че времето лекува!
Няма я! Няма я мойта Надежда!
Зее в мен болната тишина.
От самотата един лъч поглежда –
със стих за нея да се теша!

33

ДОБРОТА
За тебе мисля всеки божи ден
и пиша моята поема.
За жалост, тя остава тук, при мен,
А е на тебе посветена!
Вечер протягам към звездите ръце.
И виждам тебе – най-ярка звезда!
Махам ти с обич, с отмаляло сърце,
а после… потъвам пак в самота!

34

СЪН – ИЗМАМА
На сън усещам твойте стъпки
и в огън ме заливат силни тръпки.
Морфей, навярно, гони в тишината
със сънища красиви самотата.
Гласа ти свиден във съня си чувам,
прегръщам те, разплакан те целувам,
щастлив, че пак със теб сме двама...
Но уви, това бе сън-измама!

35

КАРМИЧНА ВРЪЗКА
Една душа във две тела –
това е връзката кармична.
Взаимното усещане не спира,
вълна подир вълна извира!
Така в безмълвие се ражда
неистов порив двама да летят!
Той огъня на дните им подклажда
додето нежности без глас шептят.

36

ПОКАНА ЗА СРЕЩА
Годините ни морски валс играха,
Косите ни от валса посребряха,
с походката ни – не така игрива,
с усмивката – ту тъжна, ту щастлива.
В очите пак извира топла влага,
привързаност взаимна ни помага.
Да се завърнем в буйната си младост
със мили спомени и с детска радост!

37

ТРЕТА ВЪЗРАСТ
Неотменни са природните закони,
по тях отлитат дни, месеци сезони,
така отлита нашето детство, младост, зрялост
и неусетно се изправяме пред старост.
В трета възраст съм, но още се вълнувам
и се опитвам с думи да рисувам
хора, събития, природа,
всичко създадено от Бога.
Че е последна тая възраст, е известно,
да се живее в нея не е лесно,
сега и аз живея в мойта „бяла зима”,
надявам се и в нея красота да има.

38

ТРИ ДУМИ
Вяра, Надежда и Любов –
три думи – цяло мироздание!
Със тях духът ми е готов
да търси своето призвание!
Три думи, покоряващи света,
три извора на порив и мечти!
Три думи, три опорни стълба на духа,
щом е човек готов да полети.

39

МАЯК
В любовно море
във лодка със платно,
при бурни ветрове
се движа към брега.
Маякът се видя,
сърцето ми трепти,
при тебе аз ще спра,
спасител ми стани.
Пред Бога се кълна,
че щедро ще платя,
с любов ще те даря,
щом стъпя на брега.

40

ЗЛАТНА СВАТБА
Родени сме със теб във зодия една.
Във тая зодия съдбата ни събра!
И петдесет години сме един до друг –
съпруга вярна и щастлив съпруг!
Дано съдбата отреди ни още дни,
Да доживеем леки старини!
Да бъдем, както в мартеницата, един до друг,
ти – вярната съпруга, аз – щастлив съпруг!

41

ИЗБОР
Животът ми тече като река,
започнала от чист планински извор.
Водата се запази бистра досега –
направих най-добрия избор!
Като река в голяма равнина,
събрала слънце и небе в прегръдка,
аз срещнах най-желаната жена
и тя ми бе спасителната глътка!
Покръстихме се в бистрите води
в свещената река на любовта ни!
И клетвата ни „с мен докрай бъди”,
ненарушена в дните ни остана.

42

СПОМЕН
Запомних как на сватбения ден
от мама бях благословен:
„С невестата щастлив бъди!
И нека Бог над вас да бди!”
Животът ми така се нареди
да имам много спомени добри!
И нощем, в горестната тишина,
при тях отивам да се утеша!

43

НОСТАЛГИЯ
Мое китно, родно село,
винаги си в мен,
спомените в теб ме връщат,
в теб съм аз роден!
В теб остана радостта ми
с детските игри,
златото на младостта ми,
любов и мечти.
Бог благословен да бъде!
Люлка ми избрал
и на красота осъден,
тука ме създал!

44

45

РОДЕН КРАЙ
Мой хубав роден край,
мой малък земен рай!
От Бога сътворен,
в сърцето ми вграден!
Със твойте красоти,
със хората добри,
от люлката до днес
остана мой адрес!

46

ДЕТСКИ ВЪЛНЕНИЯ
Първият учебен ден,
остана далече от мен,
но споменът е много мил,
сякаш вчера той е бил.
Песни, глъч, цветя, венец,
а после първият звънец.
И нашата учителка добра
отваря ни прозорец към света.
И сега си спомням с умиление
моите детски мечти и вълнения,
а първият учебен ден
сред тях е ярко откроен.

47

СПОМЕНИ ОТ СЕЛО

Навънка сняг вали,
селото побеля,
камината гори,
излъчва топлина.

Баба с хурка преде
каделя след каделя,
после на стан тъче
чеиз на мойта леля.

Дядо с лулата дими,
броеницата реди
и спомени разказва
от войнишките си дни.

Гърнето с боба ври,
котаракът мърка, спи,
снегът вали, вали,
романтика цари.

48

СТАРИЯТ АЛБУМ
Времето бързо минава
и Нова година наближава.
На нов албум ще сложим начало,
миналото считаме за остаряло.
Хубаво е старият албум да се разгръща,
той в мили спомени ни връща.
Ще видим как растат децата,
на близки и приятели лицата.
Ще си припомним сватби и красиви булки,
а после желани бебета във люлки,
Ще видим, че всяка година
наздравици в албума има.
На снимки с юбилеи, ритуали красиви,
всички празнуващи са весели, щастливи.
Така ще се върнем във нашата младост,
ще си припомним нейната сладост.

49


Click to View FlipBook Version