ARKALIEVI-RAKOVSKI

РОДОСЛОВНО ДЪРВО
на

ДЖЕЛЕПОВИ - АРКАЛИЕВИ

с корени в
гр. КОТЕЛ

Петко Абушев, Свилен Абушев

РОДОСЛОВНО ДЪРВО
НА ДЖЕЛЕПОВИ –АРКАЛИЕВИ

С КОРЕНИ В ГРАД КОТЕЛ

Варна
2015

'' Българино, знай своя род и език!''

Паисий Хилендарски

Спомени за големия котленски род Джелепови –
Аркалиеви са ни оставили Борислав (Бечко) Аркалиев и
съпругата му Тошка Иванова Бояджиева.

Тези спомени са записани от сина им Никола Б.
Аркалиев и неговата сестра Мария (Мика) Б. Димова
(Аркалиева).

Съпоставянето на предоставените ни спомени с
информацията, събрана през годините, дават основание да
кажем, че те са достоверни.

При събирането и обработването на сведения за рода
голяма помощ ни оказаха наши родственици, сред които с
най-голям принос са:

- Любомир Янош Кунш, внук на Мария (Мика) Б.
Димова, за предоставените спомени за рода;

- Виолета Дончева, внучка на Бонка Н. Дочева
(Аркалиева), за направените проучвания на последните три
поколения на рода в Добруджа;

- Савина Аркалиева за направените проучвания на
Аркалиевия род в град Котел;

- Пламен Мерджанов – Директор на Историческия
музей в гр. Котел и неговият екип;

- Стела Георгиева Георгиева за оказаната
изследователска и редакторска помощ.

МОЯТА ГОРДОСТ

Не съм аристократ,
не съм от сой богат,
но от дедите знам –
били сме род голям!

Във родния ми край
за тоя род се знай
как брани си честта
и мрази подлостта.

****************
И горд е, и безспорен,
родът ми с тоя корен,
чрез мене продължава,
той плодове да дава.

Петко Абушев – правнук
на Бечко Аркалиев

СЪДЪРЖАНИЕ

Най-ранни сведения за рода………………………………..6

Сава Петров Джелепов……………………………………..7

Петър Савов Джелепов – Аркалията………………………7

Никола Петров Аркалиев…………………………………..9

Първите три деца от многолюдната челяд на Никола и
Бона Аркалиеви – Яна, Петър и Сава…………………….13

Четвъртото дете на Аркалиеви – Зана (Цана) и нейните
потомци в Добруджа……………………………………….17

Петото дете на семейството – Жека…………………….....23

Борислав (Бечко) Николов Аркалиев – основоположник на
добруджанския клон Аркалиеви………………………......24

Сведения за седмото и осмото дете – Данаил и Цона……35

Киро Николов Аркалиев и най-малкият му брат Христо
(изтърсака)…………………………………………………..36

Заключение……………………………………………….....40

Приложение…………………………………………………43

Ползвана литература……………………………………….64

НАЙ-РАННИ СВЕДЕНИЯ ЗА РОДА

От поколение на поколение се предават спомени за
родовите връзки и изявени личности на големия котленски
род Джелепови-Аркалиеви, към който по майчина линия
принадлежим и ние, авторите. Затова на базата на тази
информация, която достигна до нас по пътя на родовата
памет, и допълнителните проучвания, които извършихме,
се опитахме да направим родословното му дърво.1

Най-възрастният ни прародител се казва Петър
Джелепов (Лукалията). Той е получил фамилното си име
Джелепов във връзка с дейността, която упражнявал, бил
джелепин. Джелеп е турска дума, означаваща закупчик на
овце за нуждите на големите градски центрове в
Османската империя. Джелепчийството като занаят
съществувало още през първите векове на игото. Петър
Джелепов купувал овце, угоявал ги и ги препродавал,
освен това се занимавал с производство на пастърма,
суджуци и лой. Тъй като бил един от най-големите
закупчици на овце, точно на него дали прозвището Петър
Джелепа, а оттам се получило и фамилното му име –
Джелепов.

През първата половина на деветнадесети век
джелепчиите се превърнали в едни от най-крупните
търговци в империята. Петър Джелепов и съпругата му
Славка се преселили в Котел през 1683 година (Второто
Търновско въстание), тъй като турците опожарили
селището Ракува (Раково), намиращо се на запад от Котел,
в Сливенския балкан. В същото време се преселили и
прародителите (по бащина линия) на Георги Сава
Раковски.

1 Виж в Приложение, стр. 54-61.

6

Що се отнася до прозвището Лукалията, нашите
предци не са ни оставили обяснения. Наложи се да
потърсим помощта на професор Ахмед Джебеджи-
турколог, преподавател в Анкарския университет в
Турция.

Познаващ добре турско-арабския и персийския
речник, той не намира понятие, с което да обясни
прозвището и счита, че то е свързано със селището, от
което е преселено лицето. Може да се предполага, че
Петър Джелепов се е преселил в Раково от селище, което
се е казвало Луковит, Луково или нещо подобно.

Петър и Славка Джелепови имат син – Сава, роден в
Котел – град с героично и културно минало.

САВА ПЕТРОВ ДЖЕЛЕПОВ имал три дъщери и
един син – Славка, по мъж Дърленска; Събка омъжена за
Бончо Буналов, Нешка и Петър.

След смъртта на Сава Петров Джелепов търговията
преминала изцяло в ръцете на единствения му син Петър
Савов Джелепов.

ПЕТЪР САВОВ ДЖЕЛЕПОВ – АРКАЛИЯТА
Роден в Котел. Със съпругата си Янка са отгледали
четири деца – Йовка, омъжена за Христо Мръндаков;
Цона, омъжена за Димо Несторов; Мария, омъжена за
Христо Петров от с. Тича, намиращо до гр. Котел и един
син – Никола Петров Аркалиев – наш прародител и
продължител на рода Аркалиеви.
По спомени на Бечко Аркалиев „успоредно с
търговията, която осъществявали със Стойко Събев Ра-
ковлията, баща на Георги Сава Ръковски, движели и
народните дела. Значителна част от дейността им
включвала и парични помощи, които осигурявали „за
благото и добруването на България”.

7

Някой от чорбаджиите в Котел, завиждащи на
добрата търговия на Петър Савов Джелепов, го
наклеветили пред властите за тази му дейност и той е бил
откаран в Цариград, където бива осъден и изтърпява
присъдата си. По-късно богати роднини и родолюбиви
българи, които упражнявали търговия в Цариград, се
застъпили за него, доказвайки невинността му. С много
усилия, включително и с парични средства успели да го
оправдаят и освободят.

След освобождаването му се върнал в Котел, но
отново бил арестуван. Този път с обвинение, че е избягал,
защото всички в Котел считали, че след такива тежки
обвинения е невъзможно да бъде освободен. На излизане
от затвора предвидливият Петър Савов е помолил да му
издадат документ, който да удостоверява, че е освободен.
След повторното му задържане, той представил документа
на властите и този път бил окончателно освободен. След
този случай в Котел се заговорило, че „този гяурин трябва
да е имал голяма арка, за да се освободи”. „Арка” е турска
дума, означаваща „подкрепа”, „защита”, „гръб”. От този
ден му остава прякорът Аркалията, станал и фамилно име
на рода.2

2 По мнение на Савина Аркалиева, фамилията Аркалиеви се появява
по-късно при Никола Петров Джелепов, четвъртото дете на Петър
Савов Джелепов.

8

НИКОЛА ПЕТРОВ АРКАЛИЕВ

Никола е единствен син на семейството. Роден е в

Котел през 1820 г.3

По информация на краеведа Михаил Колибаров

семейството на Никола Петров Аркалиев е живяло в

Каравелчовата махала в град Котел. При патриархалния

бит и традиции в селска България браковете се създават

основно в рамките на селището. Това се определя от

познаването на рода, неговите наследствени качества и

възможности. Почти всички големи родове в селищата са

родово обвързани. Д-р Иван Богоров, виден

енциклопедист от Възраждането, съученик на Г. С.

Раковски, пише, че в Котел всички се родеят.

Никола Аркалиев се жени за котленката Бона Кирова

Стоянова (Савова). Голямото семейство на Никола и Бона

Аркалиеви е живяло в гр. Котел на ул. „Незабравка”.

По спомени на Рафаил Рандев, котленец описал

различни личности и родове в своя тефтер, който се

съхранява в Музея на котленските възрожденци, бащата на

Бона е брат на Стойко Събев Раковлията.4

За родствената връзка на Аркалиеви с Раковлиите

намираме интересна информация в „Кой снабдява

Раковски с храна и др.? Това беше дядо Никола Петров,

получил името Аркалията”. Това е разказано от Петър

3По информация от Васил Савов Аркалиев Никола Петров Аркалиев е
роден 1830 г. и умира на 6 ноември 1905 г. – на 75 години.

4Документ под сигнатура ИМК-В- 1447/ОФ, стр. 90-91.

9

Райнов Костадинов, внук на Хаджи Петър, чувал го е от
майка си Тоша х. Петрова, дъщеря на х. Петра Величко.

„Една нощ Раковски с няколко души влезли в Хаджи
Петровата къща, в която живеел х. Петър х. Матеев х.
Гергьов, до тази голяма къща имало по малка, в която
живеели слугите, той имал няколко слугини, за всеки син и
снаха по една слугиня. Слугите забелязали, че в голямата
къща влезли няколко души. Рада, жената на х. Петър, чула,
надникнала отгоре и запитала слугините какво са се
разшътали по това време. Те отговорили, че други чужди
хора влезли, тя казала на х. Петра и той излязъл да види
какво става. Като ги видял и познал кои са, казал им оттук
нататък каквото ви трябва ще пращате по един ваш човек,
който да го взема и ви го донася.

Дядо Никола Петров имал къшла в местността Лома,
а в нея – овце, крави, коне.

Жената на дядо Никола Бона била братовчедка на
Раковски, та затова дядо Никола като близък човек го
пращали у х. Петровата къща, да им донася каквото им
трябва. У хаджи Петровата къща имало всичко. Х . Петър
по онова време бил най-богатият чорбаджия на Котел и
голям благодетел, той давал най-много за благотворителни
дела”.5

Васил Савов Аркалиев (1896-1979), учител в Стара
Загора, ни дава сведение: „Баба ми Бона, майка на баща ми
Сава, е втора братовчедка на майката на Раковски”. Той
помни дядо си Никола Петров Аркалиев. Имал е два брака
като първият е с Бона, от нея са и десетте му деца, а от

5 Документ под сигнатура ИМК - В- 1446/ОФ, стр. 75-76.

10

втория брак с Мита Дрекова няма деца. Никола Аркалиев,

единствен от децата на Петър Джелепов –Аркалията,

остава в Котел.

Той си направил къща и соват6 за говедата в

местността „Лома”, намираща се в „Мира” и „Барутеното

кладенче”. Там отглеждал около сто крави, за да изхранва

многобройната си челяд. Имал големи ливади, които и

днес се казват „Аркалиевите чаири”.7

При него често се укривал от преследване Г. С.
Раковски. Когато дядо Никола отивал в Котел, някой
чорбаджии му подхвърляли: „Абе, ти Никола, криеш при
теб оня хайрсъзин!”

Дядо Никола отговарял: „Не аз го крия, той няма
нужда от мене. Той си има арка в Цариград, княз Стефан
Богориди.”

След изследване на големите котленски родове в
книгата си „Родът на Георги Стойков Раковски. История
на рода, на неговите дейци и на техните дела през
последните три века” авторът Петър Чолoв описва
кръвната връзка на Раковлиите и Аркалиеви.

„Киро Стоянов и Радка х. Радославова Добрева
имали осемнадесет годишен брак. Тя родила три деца (по
наша информация децата са десет – б. авт.) – две дъщери и
един син: Бона, Неша и Стоян. Най-голямата от тях Бона
Кирова Стоянова се омъжила за котленеца Никола
Аркалиев. Имали две деца: Киро Н. Аркалиев и Никола Н.
Аркалиев. Първият от синовете на Бона Кирова – Киро, в
края на XIX век бил стражар в Котел, а след 1902 г. се
занимавал с народно лечителство. Имал лозе и малка

6 Заслон, навес.

7 Виж кадастрална карта за местоположението, стр. 44

11

каручка. Живял бедно, но котленци го запомнили като
голям шегаджия. Когато прабаба му Нешка Раковска
идвала от Пловдив в Котел, тя винаги отсядала в дома му.
Киро Николов Аркалиев починал през 1933 г. Имал четири
деца: двама синове – Георги К. Аркалиев и Христо К.
Аркалиев и две дъщери – Люца К. Аркалиева, омъжена в
София за Пенко Бояджиев, която родила от него Киро П.
Бояджиев, офицер”.8

Йордан и Киро Стоянови, синове на Неша Раковскa.9

8Чолов, П., „Родът на Георги Стойков Раковски. История на рода, на
неговите дейци и на техните дела през последните три века”, Българско
генеаложко дружество „Родознание”, Библиотека „Български родове” N 1, гр.
София, 1996 г., стр. 88.
9Киро Стоянов Киров е участник в Първата българска легия, а Йордан
Стоянов Киров е пълномощник на Левски в БРЦК.

12

ПЪРВИТЕ ТРИ ДЕЦА ОТ МНОГОЛЮДНАТА
ЧЕЛЯД НА НИКОЛА И БОНА АРКАЛИЕВИ – ЯНА,
ПЕТЪР И САВА.

Първо дете – Яна Николова Аркалиева. Родена е в
Котел, (1842 г.). Тя се омъжва за Цонко Длъгнека. Янка и
Цонко Длъгнека са отгледали четири деца – една дъщеря и
трима синове:

1. Стоянка;
2. Цончо;
3. Никола;
4. Петър;

Второ дете – Петър Николов Аркалиев. Роден е в
Котел (1844 г.). Оженил се за Бяла (Белка) Христова.

„Чичо ми Петър Аркалиев беше популярна личност в
Котел. Имаше много приятели, около него винаги
кръжаха хора, на които отделяше внимание с цялата си
сърдечност и топлота. Ползваше се с доверието им,
защото беше непримирим към неправдата. Той имаше
прекрасно семейство, в което цареше любов и уважение”.

По спомени на Бонка Дончева (Аркалиева), племенница на
Петър Аркалиев.

13

Никола Петров

Аркалиев (седнал на

стола), вляво от него –

Ганка Петрова

Аркалиева, (втори ред

от ляво надясно) Женда

Николова Аркалиева,

брат й Петър Николов,

дъщерята на Женда –

Ганка Кръстева. Снимка

1943 г.

Семейството има трима синове: Никола, Христо и
Бончо.

1. Никола (1880-1959), по професия кантонер, със
съпруга Ганка. Имат три деца: Петър, Женда, Рафаил.

1.1. Петър (1904-1967), женен за Пенка (1912-1991)
от с. Подвис, Карнобатско. Те имат две деца:

- Ганка родена 1936 г., живее в гр. Сливен. Омъжена
е за Гани Стефанов, от село Нейково, Котленско.
Семейството има син Стефан, роден 1956 г.

- Никола, женен за Савина от село Кипилово,
Котленско. Никола Петров Аркалиев дълги години работи
като ветеринарен техник в Районна ветеринарна лечебница
Котел. Съпругата му Савина Аркалиева е работила като
кредитен инспектор в ОББ. Те имат син Петър роден 1965
година, който е завършил Академия за

14

музикално и танцово изкуство, работи като заместник-
директор на Националното училище по фолклорно
изкуство със съпруга Соня, родена 1966 г. в село
Попинци, Пазарджишко и завършила икономика в
Пловдивския университет. Работи като счетоводител. Имат
две деца: Савина, родена 1990 г., завършила Шуменския
университет със специалност начална педагогика и син
Петър Петров Аркалиев – студент, роден 1995 г.

1.2. Женда (1907 г.) със съпруг Георги Кръстев,
живеят в София. Семейството има една дъщеря Ганка,
родена 1928 г.:

- Ганка със съпруг Димчо Маймарев, имат дъщеря
Стефка, родена 1949 г – журналистка. Стефка Димчева
Маймарева и съпругът й Венцислав имат две дъщери:
Венцислава и Яна.

1.3. Рафаил, роден 1915 г. починал 1943 г. Той няма
потомство.
2. Христо (1887 г.) и съпругата му Женда (1894 г.)
имат три деца: Петър, Люца, Пенка
2.1. Петър (1922) бил известен юрист в Ямбол.
Женен за Надка. Семейството има двама сина, неженени:
- Христо, роден 1945 г.;
- Георги, роден 1947 г
2.2. Люца, родена 1928 г., със съпруга си Гавраил,
живеят в София. Имат три деца – две починали като малки,
и дъщеря:
- Мария (1946) се омъжвала два пъти – за Живко,
починал 2007 г., от когото има дъщеря Силвия (1968) и за
Божидар, от когото има син Благовест (1988).
2.3. Пенка (1934 г.) е омъжена за Георги Дудев, като
семейството живее в София. Имат един син:
- Пламен (1952 г.), който е съпруг на Маргарита.

15

Семейството има син Огнян, роден 1977 г. Той е женен за
Милена, родена 1984 г. имат дъщеря Симона, родена 2006
г. Семейството живее в София.

3. Бончо, третото дете на Петър и Бяла, е роден през
1899 г. Женен, с две дъщери, едната, от които се казва
Боянка.

Трето дете – Сава Николов Аркалиев е роден в
Котел през 1846 г. и със съпругата си Донка Василева имат
осем деца:

1. Никола Савов Аркалиев – убит през Първата
световна война 1915-1918 г. Записан на паметната плоча,
поставена на фасадата на Община Котел.10

2. Васил Савов Аркалиев е роден през 1896 г.
Работи като учител в Стара Загора.

3. Жека Савова Аркалиева
4. Санда11 (1898–2002 г.), починала на 104 г. Създава
семейство с Андрей Мартинов от Айтос, от който има две
деца:
4.1. Станка, родена 1925 г. Неомъжена. Първата
жена строителен инженер в България, неомъжена.
4.2. Мартин, роден 1927 г. Женен с две деца. Живеят
в Стара Загора.

5. Донка
6. Петър Савов Аркалиев, починал на 18-годишна
възраст.
7. Бонка със съпруг Дончо имат две деца:
7.1. Стоянка със съпруг Цукев. Имат двама синове:
- Антон, роден 1952 г., живущ в Котел, има две деца:
Боян и Даниела.

10 Снимка в Приложение, стр. 45
11 Факсимилие в Приложение, стр. 44

16

- Васил, роден 1954 г, живущ в Бургас. Има две деца:
Светльо и Мартинка.

7.2. Донка има две дъщери:
- Тодорка, родена 1948 г., има две деца: Бонка и
дъщеря.
- Божидара, родена 1950 г., има две деца: Светльо и
дъщеря.
8. Янка се омъжва за Ненко. Имат две деца: Георги и
Никола. Никола има син Ненчо, който няма потомство.

ЧЕТВЪРТОТО ДЕТЕ НА АРКАЛИЕВИ – ЗАНА
(ЦАНА) И НЕЙНИТЕ ПОТОМЦИ В ДОБРУДЖА

Четвърто дете – Зана (Цана или Дзана)
Николова Аркалиева и нейните потомци в Добруджа.

Родена е в Котел (1848), омъжена за Георги Ненков
Великов (Кишеля), племенник на генерал Иван Попкиров
Кишелски – първият българин генерал в руската армия,
съратник на Г. С Раковски. За Зана е втори брак.
Семейството живее в Котел до смъртта на Георги през
1897 г., а през 1898 г. съпругата му с многолюдната си
челяд се изселва в Добруджа, в село Горни Добромир,
окръг Кюстенджа, Румъния. Техни деца са:

1. Ненко Георгиев Ненков – Кишелят (1877- 1896)
е роден в Котел и си отива от този свят година преди баща
си.

2. Никола Георгиев Ненков – Кишелят (1883-1935)
г е също от Котел и има три брака, като само от последната
си съпруга, Ганка Ненчева, има един син: Нанчо Николов
Георгиев – Кишелев (1929), неженен, вече покойник.

3. Слава Георгиева Ненкова – Кишелят (1886-
1967) също котленка, е омъжена за Петър Тодоров от с.
Бабадак, Румъния. Живеят в с. Поручик Кърджиево,

17

Добричко и имат седем деца:
3.1. Мария Петрова Тодорова (1910-1988) родена в

с. П. Кърджиево сe омъжва за Руси Димитров Панчев, от
когото има един син и две дъщери:

- Димитър Русев Панчев (1937) е висшист, по
професия зоотехник. Със съпругата си Йорданка Петрова
от гр. Монтана живеят в гр. Силистра. Семейството има
дъщеря Мариана (родена във Варна през 1966),
неомъжена, която работи като лекарка в гр. Добрич, и син
Петър (1975), роден в гр. Монтана;

- Парашкева Русева Димитрова (1938) – работничка.
Омъжена е за Васил Драгоев от с. П. Кърджиево, от когото
има две деца – Станка, родена в гр. Добрич (1965),
учителка, омъжена за Павлов, с когото имат син и дъщеря;
и - Недялко (1968), роден в гр Добрич, работещ като
художник. Женен е за Наталия (1969), по професия
учителка. Двамата живеят в гр. Добрич и имат едно дете.

- Величка Русева Димитрова (1947) е здравен
работник. Съпругът й, Кольо от гр. Добрич (1946), е
работил като миньор. Имат син Велико (1974) и дъщеря
Румяна (1977).

3.2. Радка Петрова Тодорова (1912-1972), родена в
с. П. Кърджиево, е омъжена за Стоян Крумов Добрев
(1912), роден в с. Александрия, Добричко. Семейството
има две деца:

- Петранка Стоянова Крумова (1936), родена в с.
Александрия, е работничка, а съпругът й Енчо Пенков –
шофьор. Живеят в гр. Добрич имат две дъщери: Петра
Енчева Пенкова (1957), родена в гр. Добрич, служеща,
чийто съпруг Тодор Симеонов Тодоров (1950), също от
Добрич, работи като строител. Семейството има син
Симеон (1980) г. и дъщеря Павлина (1985); втората дъщеря
на Петранка е Стоянка Енчева Пенкова (1964), родена в гр.
Добрич, работи като шивачка. Съпругът й

18

Митко Иванов Митев е роден през 1959 г. в с. Рилци,
Добричко, работи като дърводелец. Живеят в гр. Добрич и
имат дъщеря Мария (1986).

- Крум Стоянов Добрев (1942), роден в с.
Александрия, работи като шофьор, а съпругата му Мария
Борисова (1944) е шивачка. Семейството живее в гр.
Добрич, имат две деца: дъщеря Радка Крумова Стоянова
(1964) г., служител в ДСК. Съпругът й Мариан Кънчев
(1964) г. от гр. Добрич е също служещ. Имат две деца; и
син Стоян Крумов Стоянов (1970), роден в гр. Добрич, по
професия шофьор, неженен.

3.3. Дзана Петрова Тодорова родена 1915 г. в с. П.
Кърджиево. Съпругът й е Тодор Бойчев от гр. Добрич.
Живели са във Варна.

3.4. Данка Петрова Михалева, родена 1923 г., в с.
П. Кърджиево, по професия шивачка. Съпруг й е Стойко
Михалев от с. Долен Извор, Добричко, роден 1916 г.,
работил е като счетоводител. Семейството живее във
Варна. Дъщеря им Господинка Стойкова Михалева (1943),
родом от гр. Генерал Тошево, медицинска сестра, и
съпругът й Стоян Петров (1939) от с. Рилци – автотехник,
живеят също във Варна имат син и дъщеря –: Станислав
Стоянов Петров (1971), зъботехник във Варна, и дъщеря
Петя Стоянова Петрова (1975).

3.5. Тодорка Петрова Тодорова (1924) е родена в с.
П. Кърджиево. Неин съпруг е Иван Лазаров (1920-1988) от
с. Горни Добромир.

3.6. Тодор Петров Тодоров (1924) и съпругата му,
Пенка Василева (1930) г. са от с. П. Кърджиево, живеят в
гр. Добрич. Имат две дъщери:

- Славка Тодорова Петрова (1948), счетоводителка, и
съпругът й Костадин Минков (1942), технолог в
птицекланица, и двамата от гр. Добрич, имат син: Николай
(1969), роден в гр. Добрич, работи като лекар.

19

- Тонка Тодорова Петрова (1952), неомъжена.
3.7. Васил Петров Тодоров (1930) от с. П.
Кърджиево, по професия техник и съпругата му Станка
Георгиева (1929) от с. Димитър Ганево, Добричко имат две
деца:
- Славка Василева Бояджиева (1950) от гр. Добрич,
завършила външна търговия, живее в София и е майка на
дъщеря Милена (1973) и син Васил (1976).
- Пламен Василев Петров (1954), също родом от гр.
Добрич, инженер, и съпругата му Антоанета Димитрова
(1960), медицинска сестра, живеят в гр. Добрич и имат
дъщеря Десислава (1983).
4. Руска Георгиева Ненкова – Кишелят (1888-
1984) е родена в гр. Котел. Живее в с. Горни Добромир,
омъжва се за своя връстник Атанас Георгиев (1888-1973),
роден в с. Асърлар, Румъния. Живеят в село Дончево,
Добричко, и имат пет деца:
4.1. Елена Атанасова Георгиева (1915-1987), родена
в с Асърлар. Живяла в с. Дончево и починала. в с. Свобода,
Добричко, откъдето е съпругът й Янко Петров.
4.2. Васила Атанасова Георгиева (1917), родена в с
Асърлар г. Съпругът й Иван Арабаджиев (1915) е роден в
с. Пчеларово, Добричко.
4.3. Атанас Атанасов Георгиев (1921-1971) роден в
с Асърлар. Починал в с. Дончево, където е живял със
съпругата си Мария.
4.4. Дзана Атанасова Георгиева (1925-1954).
Неомъжена. Починала в гр. Карлово.
4.5. Георги Атанасов Георгиев (1928) от с. Асърлар,
по професия железничар и съпругата му Мария Дончева
(1929) от с. Сноп, Добричко живеят в с. Дончево.
5. Бончо Георгиев Ненков-Кишелев (1891),
правнук на поп Киро е роден в гр. Котел. От 1898 г. живее
в с. Горни Добромир. Занимавал се със земеделие и

20

градинарство в с. Северняк, Добричко, където имало в
изобилие течаща вода. Така получава прозвището
Бахчеванджи Бончо. Жена му, Яна Керанова (1900-1979) е
родом от с. Краново, Силистренско. Живеят в с. Коритен,
Добричко и имат шест деца:

5.1. Тошка Бончева Георгиева – Кишелева (1922),
от с. Коритен и съпругът й Йордан Тодоров (1917), роден в
с. Фонтанелия, Румъния, са земеделци, живеят в гр.
Генерал Тошево и имат две деца:

- Дъщеря им Тодорка Йорданова Тодорова (1944) от
с. Коритен и съпругът й Иван Ганев (1941), родом от гр.
Плевен, и двамата – учители, живеят в гр. Генерал Тошево
и имат две деца: Сашо (1972) и Таня (1975).

- Синът им Иван Йорданов Тодоров (1948), роден в с.
Коритен, хладилен техник и съпругата му Донка Василева
(1956), от гр. Генерал Тошево, административен работник,
имат дъщеря Йорданка (1979) и син Веселин (1981).

5.2. Мария Бончева Георгиева (1924), родена в гр.
Котел, и съпругът й Илия Казаков (1927) от с. Фонтанелия,
Румъния, ветеринарен техник, живеят в с Паскалево,
Добричко и имат двама сина, родени в с. Александрия:

- Иван Илиев Казаков (1944), строителен техник,
неженен.

- Костадин Илиев Казаков (1949), зоотехник, женен
за Минка, лаборант в ХЕИ, живеят в Добрич и имат две
дъщери: Мария (1976) и Николина (1978).

5.3. Георги Бончев Георгиев-Кишеля (1925),
земеделец, и съпругата му Денка Димитрова (1930) са от с.
Коритен, живеят в гр. Генерал Тошево и имат две деца:

- Янка Георгиева Бончева-Кишелева (1951) е
омъжена за Иван Тодоров Иванов (1948), който

21

работи като хладилен техник, и двамата от гр. Генерал
Тошево, имат две деца: Тошко (1972) и Диана (1974).

- Божидар Георгиев Бончев – Кишелев, роден в гр.
Генерал Тошево, техник, и съпругата му Бисерка (1963) от
гр. Добрич, където живеят, имат две деца: Гергана (1988) и
Мирослав (1991).

5.4. Иван Бончев Георгиев – Кишелев (1928-1990),
родом от с. Коритен, по професия търговец. Съпруга му е
Гинка Великова от с. Коритен, родена през 1934 г., по
професия търговски работник. Живеят в гр. Добрич.
Дъщеря им Евгения Иванова Бончева (1953), по професия
икономист, и съпругът й, Станчо Михайлов (1949), по
професия шофьор, имат две дъщери: Веска Станчева,
родена в гр. Добрич, омъжена за Марин Желязков. Имат
син Живко и дъщеря Гергана; другата дъщеря на Станчо
Михайлов е Ивелина Станчева, родена 1978 г. в гр.
Добрич.

5.5. Керан Бончев Георгиев-Кишелев (1932), от с.
Коритен, агроном, и съпругата му Величка Савова (1942),
родена в с. Александрия, счетоводител, живеят в гр.
Добрич и имат дъщеря Вяра (1980) и син Камен (1981).

5.6. Тодор Бончев Георгиев-Кишелев (1937), роден
в с. Коритен, строителен техник, и съпругата му Ганка
Антонова (1942) от гр. Добрич, където живеят, е търговски
работник, имат дъщеря Боряна (1970).

6. Георги Георгиев Ненков-Кишелев, правнук на
поп Киро, родом от гр. Котел и живял в гр. Първомай, има
два брака, но няма наследници.12

12 По данни от „Котленските родове”, Библиотека „Родови четения”
N 7, гр. Котел 1996 г., стр. 160-167.

22

ПЕТОТО ДЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО – ЖЕКА

Пето дете – Жeка Николова Аркалиева. Родена в
Котел 1851 г. Била е омъжена за Кръстьо Христов Иванов.
Имали са пет деца:

1. Иван Кръстев Иванов (1882-1978 г.) със
съпругата си Дена Кръстева имат четири деца:

1.1. Певтичева.
1.2. Георги Иванов Кръстев със съпруга Златка
Кръстева.
1.3. Кръстю Иванов Кръстев със съпруга Мария
Кръстева.
1.4. Жечка Иванова Джамбова със съпруг Иван
Джамбов имат двама сина
2. Никола.
3. Христо Кръстев Иванов е политически затворник
до 09.09.1944 г. След излизането му от затвора е избиран
за секретар на Общинския комитет на БКП в Котел. По-
късно става кмет на родния си град. Женен има две деца –
син и дъщеря:
3.1. Стоил, роден 1944 г., живее в гр. Котел. Има син:
Борислав, роден 1972 г., който живее в гр. Каварна.
3.2. Жечка, омъжена в Бургас. Има две деца:
- Ирена, родена 1973 г. Има дъщеря Джулия, родена
2000 г.
- Боряна, родена 1979 г. Има една дъщеря.
4. Йова, със съпруг Илия Атанасов, се е омъжила във
Варна. Тя има една дъщеря.
4.1. Владимира, която живее във Варна.
5. Мария със съпруг Димитър Жеков имат две деца:
5.1. Никола Димитров Жеков по прякор Болшевика.
От първия брак има две деца: син и дъщеря. От втория
брак с д-р Дора Кузманова има една дъщеря.

23

5.2. Дафина Димитрова Вартоломеева със съпруг
Огнян Вартоломеев, родена 1933 г. Има две деца, които
живеят в САЩ: Десислава и Георги;

БОРИСЛАВ (БЕЧКО) НИКОЛОВ АРКАЛИЕВ –
ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ДОБРУДЖАНСКИЯ
КЛОН АРКАЛИЕВИ

Шесто дете – Борислав (Бечко) Николов Аркалиев
(1854-1938).

Роден в Котел, починал в Добрич. Жени се за Тоша
Иванова Бояджиева (1863-1936 г.). По спомени на Тошка тя
е родственица на княз Стефан Богориди (1780-1859 г.),
кръстен Стойко, на светското име на дядо си, епископ
Софроний (Стойко Владиславов).

24

Бащата на Тоша – Иван Бояджиев, бил заможен
търговец. По характер бил добър и доверчив, но работел в
съдружие с лукав и алчен човек. Една нощ неговият
съдружник го напуска, като присвоява целия им капитал в
златни лири и той загубва цялото си имущество.
Впоследствие отново се замогва.

Тоша Ив. Бояджиева
(1863 –1936)

Тошка Иванова Бояджиева – будно, любознателно и
ученолюбиво момиченце, била любимото дете на
семейство Анка и Иван Бояджиеви. След завършване на
класното училище в Котел Стефан Богориди предложил на
родителите й тя да продължи образованието си в Русия.
Майка й не могла да възприеме мисълта, че дъщеря й ще
учи и живее толкова далеч от тях. Сълзите и молбите й
осуетили заминаването на Тошка за Русия.

25

Първите две деца на Тошка и Бечко Аркалиеви са
родени в Котел – Бонка (1887-1973) и Никола (1889-1974).

Продължител на дейността на родители и
прародители, Бечко Аркалиев се е занимавал също с
търговия. Често пътувал до Добруджа, за да продава
стоката си. От многобройните си посещения в този край
той го пленява завинаги. Харесало му едно турско село
Чобанкойсу (Овчарски трап), сега Пастир, квартал на гр.
Ген. Тошево. Купил имот, масивна каменна къща с голям
двор. Прави вятърна мелница и отваря дюкян и кръчма.
След закупуване на имота довел и семейството си от
Котел. Това било първото българско семейство заселено в
Чобанкойсу.

В един зноен ден на 1889 г. в добруджанското село
Чобанкойсу спряла каруца и от нея слезли млади мъж и жена с
две малки деца – Бонка на една година и осем месеца и Никола –
бебе само на два месеца. В това село се родили останалите пет
деца на Тоша и Бечко Аркалиеви, от които останали живи –
Анка (1894-1946) и Марийка (Мика) (1900-1975).

След заселването в Добруджа Бечко Аркалиев бързо се
замогнал.

По спомени на най-голямата му дъщеря Бонка той е бил
изключително принципен човек, който никога не е правил
компромис с ценностната си система. Винаги е говорил това,
което мисли и прави това, което иска. Тези качества възпитава и
у децата си затова те достойно запазват неопетнено името на
рода Аркалиеви. Голямата си любов към Златна Добруджа Бечко
Аркалиев предава и на потомците си. Всичките му деца и внуци
живеят и създават семейства в добруджанския край.

Тази любов към Добруджа Петко Абушев изразява в
стихотворението „Добруджа”. Ето няколко строфи от него:

26

Ти - муза за художници и поети,
извайвана в платна и във куплети,
в теб жизнените сокове се стичат,
затуй, навярно, „златна” те наричат.
Земята ти, под небосвода ведър,
е „раят житен”, плодоносен, щедър
Тук всяко зрънце с Бога се родее,
във всяка песен златен дъжд се лее.
Дали защото в тебе сме родени,
от хубостта ти райска сме пленени
Ти - бяла, и зелена, и червена,
частица от България свещена!

Снимка на семейството на Бечко Аркалиеви (от ляво
надясно): Марийка, Никола, Тоша, Бонка, Бечко и Анка, с.

Чобанкойсу 1904 г.
27

Родовата памет е съхранила не само спомени за делата и
живота на мъжете от фамилията Аркалиеви, а и за жените и май-
ките, които с трудолюбието, с жаждата за знание и твърдостта си
са оставили ярък спомен в съзнанието на потомците.

1. БОНКА (1887-1973) е
първородното дете на Тоша и Бечко
Аркалиеви.

„Тя беше мярка за трудолюбие,
пестеливост, честност и отговорност
за децата и внуците си”.

(по спомени на близките й)

Омъжва се за Никола Дончев
Власев (1881-1932), котленец. След
пожара в Котел през 1894 г., когато ¾ от селището изгаря,
Никола Власев заедно с братята, сестрите и родителите си се
преселва в Добрич. Продължително време работил в съдружие с
брата на съпругата си – Никола Бечков Аркалиев. Двамата имали
зарзаватчийски магазин и колониал за вносни стоки.
През 1932 г. Никола Дончев Власев си отишъл от този
свят, като оставил завинаги в черни одежди Бонка и петте им де-
ца, като най-малкото е само на две годинки.
Сурови били условията, при които е трябвало да отгледа
децата си – Донка, Тошка, Дончо, Борислав и Надежда, но
котленският дух в гърдите й не угаснал.
Въпреки трудностите и несгодите, децата растели здрави и
жизнени. Тяхното трудолюбие и упоритост вдъхвали вяра в
бъдещето.
Целият живот на Бонка Бечкова Аркалиева е низ от грижи,
тревоги и неволи. Жена много твърда, сдържана и строга, много
набожна и прекалено пестелива, ето такава беше тя.

28

1.1. Донка (1912-1973) „Живот отдаден на
семейството” (по спомени на близките й)

Най-голямата дъщеря на Бонка и Никола Дончеви, се
омъжва за Марко Станчев (1912-1991). Живеят в Силистра и
имат трима синове и една дъщеря.

- Иван Марков Станчев (1940-1963) – национален
състезател по колоездене. Загинал при катастрофа.

- Марин Марков Станчев (1942) женен за Иванка Енчева
(1950) от гр. Ямбол. Живеят в Силистра, имат две деца –
Мирослав (1973-1997) и Зорница (1976). Зорница е омъжена за
французин на име Жозик (1968). Живеят във Франция.
Семейството има две деца: Марвин (2006) и Лора (2011).

- Никола Марков Станчев (1943) е третото дете на Донка и
Марко Станчеви. Съпругата му Естир (1949) е от с. Козаревец,
обл. В. Търново. Имат син Данаил (1989). Никола и Естир
живеят в гр. Горна Оряховица.

- Стоянка Маркова Станчева (1945) – най-малката от
децата на Донка и Марко Станчеви. Заедно със съпруга си Велко
(1944-2006) са живели в Търговище. Имат двама синове – Венци
и Данаил. Венци (1970) и съпругата му Виолета Калчева (1971),
които живеят в Австрия, имат син Вилиам (1999). Данаил (1973),
вторият син на Стоянка и Велко е женен за Ваня Христова-
Ангелова (1981) и имат две деца: Самоел (2007) и Ванеса (2009).

1.2. Тошка (1915-2005) „За всичко и всички намираше
сили и време” (по спомени на внуците й)

Тошка, второто от децата на Бонка и Никола Дончеви, е
родена в Добрич.. Омъжва се за Иван Абушев (1906-1993) роден
в с. Копривеи, Русенско. Имат две деца:

- Мария Иванова Радоева (1933) е родена в гр. Тутракан,
със съпруга си Данаил Петров Радоев (1928-2008) имат една
дъщеря – Ивелина (1955). Ивелина и съпругът й Богомил Геков
(1956) са инженер-химици, работят в Девня, живеят във Варна,

29

имат две деца – Даниела (1984) и Мартин (1986).
- Петко Иванов Абушев (1937) роден в с. Ситово,

Силистренска област, завършил е педагогически институт в
Шумен и социални науки в София. Съпругата му Надежда
Абушева (1940-2013) е родена във Варна. Завършила е
педагогическия институт в Шумен и е работила като учител по
математика в Силистра. Надежда и Петко Абушеви имат двама
синове – Ивелин (1962) и Свилен (1974). Ивелин и съпругата му
Ирена Русинова (1960) от Силистра са лекари и живеят във
Варна. Семейството има един син Павел (1991), който следва
медицина. Свилен е женен за Илиана Георгиева (1978).
Семейството има близнаци, родени през 2005 година – Георги и
Надежда. Живеят във Варна.

1.3. Дончо (1922-1970) „Един кратък, но свят живот.”
(по спомени на дъщерите му)

Третото от децата на Бонка и Никола Дончеви е роден в
Добрич. Участник в Отечествената война 1944-1945 год. Женен
за Елена Каменарова, родена в с.. Кметовци, община Габрово
(1921). Имат две дъщери Борислава-Лидия и Виолета.

- Борислава-Лидия Дончева Николова (1949) е родена в
Добрич. Омъжена за Ярослав Джамбазов (1948). Имат две деца
Даниела (1972) и Андриан (1983).

Даниела е завършила Софийския университет, омъжена е
за Методи Тодорчев и има от него син Борислав (2010). Живеят
в София.

Андриан Джамбазов е завършил Софийския университет,
специалност психология.

- Виолета Дончева Денчева - втората дъщеря на Елена и
Дончо Дончеви е родена в Добрич (1957). Омъжена за Ивелин
Денчев (1957). Виолета и Ивелин Денчеви са машинни
инженери. Имат две деца Денчо и Елена.

Денчо Денчев (1979) е машинен инженер, завършил
Техническия университет в София. Женен за Радостина
Георгиева (1982), правист. Живеят във Варна.

30

Елена Денчева (1986), завършила Американския
университет в България, преподава във Висше Училище
Международен Колеж – Варна и е омъжена за Живко Жейнов
(1979), инженер. Живеят във Варна.

1.4. Борислав (Борис) (1923-2001) “За него
спокойствието беше чуждо” (по спомени от сина му Валери)

Четвъртото от децата на Бонка и Никола Дончеви. Борис
Николов Дончев и съпругата му Анастасия (Сийка) имат две
деца – Николай (1953-1971) и Валери (1957-2006).

- Николай е роден в Добрич. Жизненият му път завършва
едва на осемнадесет годишна възраст. Загива при катастрофа.

- Валери, вторият син на Сийка и Борис Дончеви, е роден в
Добрич и със съпругата си Денка имат двама сина – Борислав
(1979) и Николай (1981).

1.5. Надежда (1931-1981) „Нейната доброта нямаше
граници” (по спомени на родствениците й)

Петото от децата на Бонка и Никола Дончеви.
Омъжена е за Коста Георгиев. Имат една дъщеря:

- Бонка, починала 1982 г. Със съпруга си Божидар
Воденичаров имат син – Красимир.

2. НИКОЛА (1889-1974) е второто
дете на Бечко Аркалиев.

„Аз съм от род, който знае и пази
историята си”

(из спомените на Н. Аркалиев за родовата памет)

„Никола Бечков Аркалиев, вуйчо на
майка ми Тошка Николова и съученик на
баща ми Иван Абушев от Мисионерското духовно училище в гр.
Дичосенмартен13, а след това в гр. Брашов, Румъния, много

13Снимка в Приложение, стр. 51
31

често гостуваше у нас. И сега, когато са изминали 40 години от
неговата кончина, отправям поглед към миналото и си спомням
за него като за един прекрасен човек и блестящ събеседник. Но
като че ли най-ценното което притежаваше, бяха добротата,
хуманността, състраданието и отзивчивостта към хорските
нещастия”

(из спомените на Петко Абушев)

Първата му съпруга Анка Н. Кунчева (1894-1921) умира

при раждането на дъщеричката им Тошка.

2.1. Тошка почива на годинка.

От втората си съпруга Петра Маркова Пенчева (1902-1928)

има три момчета:

2.2. Борислав (1925) и съпругата му Оксания живеят в

Балчик. Имат двама синове:

- Светлозар. Той има син Борислав.

- Милен

2.3. Марко (1926) и съпругата му Иванка Стоянова имат

две деца:

- Аурелия, която има дъщеря Марта и син Калин, които

живеят в Испания.

- Николай, чийто син се казва Камен, а дъщеря му – Ива.

2.4. Стефан (1928) има от съпругата си Лиляна две дъщери

– Антоанета и Виолета, които живеят в гр. Русе:

От третата си съпруга Николица Раду Йон (румънка,

родена 1900 г.), Никола Бечков Аркалиев има четирима синове:

2.5. Павел (1930) роден в Бузъу, Румъния е изкусен

майстор на цигулки. Неженен. Живее в гр. Горна Оряховица.

2.6. Емануил (1934) е роден в Кишинев, Молдова. Бил е

певец във Виенската опера. Има два брака, но няма деца.

Починал в Клагенфурт (Австрия).

2.7. Корнел (1938) е роден в Кишинев, Молдова. Има два

брака. От първия си брак има син Христофор, който има син

Калоян, а от втория – син – Пламен. 32

2.8. Лука (1941), роден в Романовка, Саратовска област,
Русия през 1941 г., има от съпругата си Антоанета дъщеря
Десислава, която живее в гр. Русе.

3. АННА (АНКА) (1894-1947) е
третото дете на Бечко Аркалиев. Родена
е в Чобанкойсу. От съпруга си Петър
Златаров има пет деца: Наско (починал
на 3 години), Кръстинка (починала на 15
г.), Борислав, Тошка (починала на 6 г.) и
Цонка.

3.1. Борислав (1924-1988) има
двама синове: Петър, който има две
дъщери: Десислава и Филипина, и
Пламен – с двама синове: Петър и
Мирослав.
3.2. Цонка (1926 – 2012). Омъжена за Петър Георгиев.
Има две дъщери, които живеят в гр. Добрич:
- Румяна, която има син: Момчил.
- Анна, която има дъщеря: Петя.

4. МАРИЙКА (МИКА) (1900–
1975) е четвъртото живо дете на Бечко
Аркалиев. Родена е в Чобанкойсу.
Високо интелигентна и образована жена.
Тя е уважавана и обичана от всички
близки и познати.

„Душата на майка ми беше
уникална – богата, топла, сърдечна,
състрадателна. Тя живееше с мисълта
за другите и се стремеше непрестанно
да им дарява от своето благородие. Това до голяма степен се
определяше от учителската й професия, за която беше родена.

33

Ние, децата й, сме благодарни на съдбата, че имахме
такава майка”.

По спомени на Гинка Кунш за родолюбивата си майка, която записва
спомените на Бечко Аркалиев за рода.

Мика се омъжва за Начо Димов Начев. Семейството има
четири живи деца:

4.1. Гинка (1921-2013), родена в гр. Добрич, има от
съпруга си Янош Людовик Кунш (1913-1947, унгарец ) от гр.
Дева, Трансилвания-Румъния, син:

– Любомир Янош Кунш (1942). Завършва икономика
Института в гр. Свищов, където след това работи като
преподавател. Женен два пъти. От първия си брак с Митка
Иванова Желязкова (1947) има една дъщеря – Джина (1966). Тя
от своя страна се омъжва в гр. Дулово за Любомир Минков
(1965), акушер-гинеколог, от когото има две деца: Цветелина
(1992) и Симеон (1996).

От втория си брак със Събина Керанова Енева (1950) има
двама синове: Климент (1987) и Янош (1989).

4.2. Тошка (1924-1941) е втората дъщеря на Марийка.
4.3. Димка (1929), третата дъщеря на Марийка, живее в гр.
Добрич и има две деца: Емануил (1950) и Мария (1959).
- Емануил от първия си брак с Петранка Дончева (1952)
има дъщеря Деница (1972), а от втория – с Валентина Георгиева
– дъщеря Гергана (1981) и син Явор (1984).
- Мария от първият си брак с Георги Колев Георгиев (1956)
има син Калоян (1979). От втория си брак с Валентин Филчев
(1953) има син Теодор (1991).

4.4. Вяра е четвъртата дъщеря на Марийка. Родена е през
1944 г. в гр. Добрич. Омъжва се за Илияс Бурванис (гръцки
емигрант). Семейството има син Любомир (1974).

34

СВЕДЕНИЯ ЗА СЕДМОТО И ОСМОТО ДЕТЕ –
ДАНАИЛ И ЦОНА

Седмо дете – Данаил Николов Аркалиев (1857) е
роден в Котел. Даскал Тодор Рандев – краевед в своята
книга „Чуто, видяно и преживяно в Котел” пише, че е
съученик на Данаил Н. Аркалиев.

Данаил се жени за Мария Петрова. Отгледали са три
дъщери:

1. Бонка със съпруга си Киро Бълхов имат трима

синове: Иван, Матей и Данаил.

2. Пена.

3. Радка.

Осмо дете – Цoна Николова Аркалиева (1865) е
родена в гр. Котел Тя се омъжва за свещеник Борис Рандев,
с когото са отгледали четирима синове и две дъщери:

1. Рафаил (15.08.1892) е женен за Пенка
Бунарджиева.

2. Никола, женен за Сийка. Живял в Бургас.
3. Петър – няма потомци.
4. Стефан със съпруга Милка Попова от гр.
Карнобат. Семейството има две деца:
4.1. Борис – инженер-лесовъд;
4.2. Милка – лекар;
5. Бонка със съпруга си Стефан Каменаров живеят в
гр. Карнобат. Нямат потомци.
6. Донка със съпруг Димо Бухчев от гр. Карнобат.
Живее в гр. Бургас. Семейството има син Борис, завършил
духовна семинария. Внук на поп Борис Рандев.

35

КИРО НИКОЛОВ АРКАЛИЕВ И НАЙ-
МАЛКИЯТ МУ БРАТ ХРИСТО (ИЗТЪРСАКА)

Девето дете – Киро Николов Аркалиев (1869-
1933) е роден в Котел.

„Киро е една популярна личност на Котел. Всичко
можеше и всичко знаеше. Без него нищо не можеше да
стане и навсякъде можеше да се види – по тържества,
сватби, моабети, кръщенета, струвания, погребения и на
какво ли още не. Беше конен стражар, имаше доста
свободно време и често се виждаше по кръчмите. Носеше
брада, която му придаваше голяма важност”.

По спомени на негови съграждани, които се съхраняват в
Музея на котленските възрожденци.

Семейна снимка на Гунка и Киро Аркалиеви

36

При проучването на Аркалиевия род открихме малко
известна информация, свързана с името на Киро Николов
Аркалиев, поместена в „Изь живота на Раковски въ
Цариградъ”: „Разпитвайки тукъ-тамъ изъ Котелъ, дали не
се пазятъ у некого каквито и да било стари книги и
документи, научихъ, че г. Киро Николовъ, стражаръ,
притежавълъ некакви писма отъ Сава-Георги С. Раковски.
Заитересуванъ, азъ потърсихъ г. Николова въ казарменото
помещение при окол. управление. Щомъ започнах да го
разпитвамъ за въпросните писма, той отвори своето
стражарско сандъче и ми извади изъ него 7 писма:
бащиното писмо на Раковски, две отъ самия него и 4 писма
отъ Чалики. Следъ като ги прегледахъ набързо и се
уверихъ, че те наистина съ автентични и че заслужаватъ да
се запазятъ , азъ помолихъ г. Николова, ако обича, да ми ги
даде. На молбата ми той се отзова съ най-голема
готовностъ…

Отсетне тази кореспонденция ще е била донесена в
Котелъ и оставена у бащиния му домъ или е минала в
ръцете на Киро Стояновъ, сестринъ синъ на Раковски;
После изпаднала въ ръцете на Бона Кирова, дъщеря на
Киро Стояновъ, умрела презъ 1889 г., и най-после – у г.
Киро Николовъ. За жалостъ по-големата частъ отъ тая
кореспонденция е била унищожена…”14

В предговора на Никола Трайков към „Архив на
Раковски”, том 2 пише:

„Изглежда, че и след 1894 г. Неша Стойкова, която се
помина в Пловдив през 1910 година, е занесла в Котел още

14 Д-р Киселковъ, В. Сл., „Изь живота на Раковски въ Цариградъ”,
сп. БАН 26, кл. Истор.-филолог. и философ.-обществен, N 14, 1923 г.,
(докладвано вь Истр-Филол. клонь отъ М. Арнаудовъ на 10.XI.1921 г),
стр.100-101.

37

писма от архива на брата си. Някои от тия писма са
попаднали в ръцете на нейни роднини……”

През 1919 година д-р В. Сл. Киселков намерил в
сандъка с „непотребни книжа” на Киро Николов Аркалиев
стари писма и документи, между които три писма от
Раковски и пет писма до него, които са печални останки от
една по-пълна сбирка от цариградската преписка на
Раковски за времето от 1840 до 1851 година. „За жалост,
пише д-р В. Сл. Киселков, през 1923 г. по-голямата част от
тази кореспонденция е била унищожена, защото никой в
семейството не е подозирал ценността й… Децата на г.
Николов (Аркалиев) ми разправяха, че винаги, когато им
потрябвала хартия за обвиване на каквото и да било,
взимали си такава от сандъка, в който намерих писмата.”15

Киро Аркалиев се жени за Гунка Георгиева Табакова,
която е загинала в църквата „Св. Неделя” в гр. София при
атентата на 16.04.1925 г.

Заедно със съпругата си имат пет деца:16
1. Никола Киров Аркалиев (1905-1908)
2. Христо Киров Аркалиев е починал 1965 г, със
съпругата си Райна са живели в София. Христо е
дългогодишен ковчежник в Министерството на народната
отбрана. Христо и Райна Аркалиеви имали една дъщеря:
2.1. Мария (Мичето) почива 1984 г., не оставя
поколение след себе си.
3. Георги, роден на 25.03.1908 г., е третият син на
Киро Николов Аркалиев. Живял е в София.

15Предговор „Архив на Раковски”, том II, издание на Института за
българска история, гр.София 1955 г., стр 13.

16Удостоверение за наследници издадено от Община Котел
70/02.06.1992 г.

38

4. Мария е четвъртото дете. От съпруга си Пенко
Димов Бояджиев имала двама синове:

4.1. Киро Пенков Бояджиев е роден 1925 г. Офицер.
4.2. Димо Пенков Бояджиев е роден 1931 г.
5. Люца е починала 1931 г. Със съпруга си Христо
нямат наследници.
Киро Николов Аркалиев се жени повторно за
Кръстина Николова Руманецова, но няма деца от нея.
Десето дете – Христо Николов Аркалиев роден е в
Котел (1878-1902 г.). Погребан в гр. Добрич, заедно с
Бечко Аркалиев. Няма наследници.

39

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сменят се времена и епохи, с течение на годините
историческите сведения се изтриват от паметта на хората.
И днес ние търсим истината за миналото чрез спомените и
разказите на съвременниците, чрез достигналите до нас
документи и снимки. Семейната хроника се допълва с нови
събития. Короната на родословното дърво расте. Сега
голяма част от многолюдния котленски род е разпиляна по
територията на цяла България. През последните двадесет
години много наши родственици са извън пределите на
родината.

При проучването на рода по спомени на родственици,
краеведи и такива авторитетни изследователи като д-р
Киселков, проф. Н. Трайков, Петър Чолов и други се
убедихме, че двата рода Аркалиеви и Раковлиите са
кръвно свързани. Въпреки съществуващите различия в
изследванията на някои от авторите по отношение на
родствените връзки и възрастовите датировки събитията,
описани от всички автори, са еднакви и ние им се
доверяваме.17

Ние, авторите на „родословното дърво”, години наред
събираме материали за нашите предци и се опитваме да
възкресим техните образи. Считаме за наш дълг да запазим
и съхраним през годините шепата пръски от съкровището
на родовата памет.

17Доклад на тема „Родът на Джелепови-Аркалиеви и неговото
родово докосване с този на Г. С. Раковски” бе представен на
Националната научна конференция на тема: „Родословие – за нас, за
обществото” на 20.11.2014 г. в гр. София с организатор Българска
генеалогична федерация ”Родознание” и Институт за исторически
изследвания при БАН.

Материалът е публикуван в списание „Родознание”, бр.3-
4/2014 г., стр. 205-207 и бр.1-2/2015 г., стр. 163-181.

40

Най-обилна информация за големия род можахме да
съберем за неговия добруджански клон в основата, на
който стои нашия прадядо.

При проучването, което направихме на добруджанския
клон на рода Аркалиеви, проведохме много лични срещи с наши
родственици. Можахме да се докоснем до техните родолюбиви
чувства, да получим информация за техните предци и потомци.

След тези срещи определено можем да кажем, че
Аркалиеви съчетават в себе си балканджийската упоритост на
своите деди, постоянството и амбицията им с общителността и
сърдечността на хората от полето.

Дълбоки и здрави корени има Аркалиевият род, затова е и
многолетна неговата история, съхранена и предавана като
щафета от поколение на поколение.

В тази история виждаме чудесните качества на потомците
на Аркалиевия род – борбени по дух, принципни, честни и
изключително трудолюбиви и ученолюбиви. Справката показва,
че от корена до върха на родословното дърво наброява вече над
петстотин родственици, по права и съребрена линия. Около
шестдесет на сто от родените след 1950 година са завършили
висше образование и успешно се реализират като специалисти.

До тридестетте години на миналия век почти всички
семейства от рода са многодетни. Раждането на дете се посреща
като голямо събитие. Из „Родословно дърво” на Петко Абушев:

„От моя дядо още знам,
че в неговия род голям,
когато се роди дете,
започва празник да тече.

**********
А в родословното дърво
отреждат място най-добро:
да стане клон непоклатим
от мълнии непоразим!”

41

Не може да съществува привързаност към родната земя и
изконните човешки ценности без спомена за рода, защото той
съдържа неписани правила за лично и общественно поведение.
Днес някои от нашите родственици живеят и работят в различни
краища по света. Предлагаме на вниманието им допълнителни
данни както за потеклото на рода, така и за личности и събития,
свързани с неговите наследници и нови разклонения. Надяваме
се, че соковете от корена ще бъдат все така жизнени и ще ни
обединят като род, тъй като ''кръвта вода не става''.

Родът е проекция на обществото и като такава в неговата
история са преплетени историята на страната, селищата, които
обитава, и социалните събития, на които е подвластен.

В богатата история на големия род Аркалиеви тази
проекция много ясно се откроява, защото неговите членове са
обществено активни и с високо чувство за отговорност хора,
които участват във всички сфери на живота. Те се стремят да
следват завета на своя велик родственик Г. С. Раковски:

„Новите поколения не трябва да падат
по-долу от дядовците си”.

Високо и с голяма корона е родословното дърво на
Джелепови-Аркалиеви. То ще продължава да расте и крепне,
защото има здрави корени, положени в гр. Котел.18

Целта на тази книга не е комерсиална, а има
опознавателен характер.

ПРИЛОЖЕНИЕ

18Родословното дърво на Джелепови-Аркалиеви е публикувано на адрес:
http://www.myheritage.com/site-family-tree-
186253032/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE
%D0%B2?lang=BG

42

Галатанското училище. Народното училище е отвaряло
прозорец към света за стотици ученолюбиви котленци. Много
от тях са израснали като достойни българи – гордост за
училището, Котел и България.

„Помогни ми да те възвися” – табелата от входа
на Галатанското училище

43

Карта на землището на град Котел – с „Х” е посочен
Аркалев дол

Вестник „Шок“ 31.01-7.02.2002 г. 44

Паметната плоча на загиналите в Първата световна
война

45

Баба Тоша с внуците си (от ляво надясно): Донка
Николова Дончева, пред нея детето с панделката е Гинка
Начева Димова, Тошка Николова Дончева, пред нея детето с
панделката е Кръстника Петрова Златарова. Детето в
ръцете на баба Тоша е Дончо Николов Дончев, гр. Добрич 1923 г.

46

Баба Тоша с внуците (от горе надолу и от ляво
надясно): (първи ред) Дончо, Тошка, Донка и Борис
Дончеви, (втори ред): Борис П. Златаров, Гинка Н.
Димова, баба Тоша, детето в ръцете й е Стефан Н.
Аркалиев, Кръстинка Златарова и Борислав Аркалиев,
(трети ред): Тошка Начева, Марко Аркалиев, Димка
Начева (седналото дете) и Цонка II. Златарова, гр. Добрич

1933 г.

47

Семейна снимка на Бонка Дончева и Анка Златарова
(от ляво надясно, прави) – Надежда, Гинка Кунш, Дончо,
Тошка, Борис Златаров и Цонка, (от ляво надясно,
седнали) – Бонка, Петър Златаров, момченцето е Петко
Абушев, Борис Дончев и Анка, гр. Добрич 1942 г.

48

Сватбена снимка на Никола Б. Аркалиев и Анка –
известна котленска красавица, гр. Добрич 31.10.1920 г.

49